Jump to content
Ани

1925_08_05 РАЗУМНИ НАБЛЮДЕНИЯ

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

РАЗУМНИ НАБЛЮДЕНИЯ

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Размишление

 

За следния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между физическитѣ и духовнитѣ чувства”.

 

Изпѣйте упражнението: “Въ начало бѣ Словото”.

 

Ще ви запитамъ: каква е разликата, споредъ васъ, между свѣтския и духовния човѣкъ? Често вие казвате за нѣкого: “Този човѣкъ е свѣтски, а онзи - духовенъ.” Коя е отличителната чърта на духовния човѣкъ? (-Духовниятъ човѣкъ се стреми съзнателно къмъ Бога.) Коя е отличителната чърта на свѣтския човѣкъ? ( -Свѣтскиятъ човѣкъ се отдалечава отъ Бога.) Така е. Духовниятъ човѣкъ се стреми къмъ центъра, а свѣтскиятъ - къмъ периферията. Тѣ се движатъ въ двѣ различни посоки. Духовниятъ и свѣтскиятъ човѣкъ живѣятъ въ единъ и сѫщъ свѣтъ, но не въ една и сѫща срѣда. Напримѣръ, рибитѣ и птицитѣ живѣятъ въ физическиятъ свѣтъ, но не въ една и сѫща срѣда. По сѫщия начинъ можемъ да кажемъ, че срѣдата, въ която живѣе свѣтскиятъ човѣкъ, е по-гѫста, а срѣдата, въ която живѣе духовниятъ човѣкъ, е по-рѣдка. Въ такъвъ случай, духовниятъ човѣкъ има по-благоприятни условия за развитие. Вслѣдствие на това, когато искате да измѣните направлението на вашия животъ, трѣбва да измѣните срѣдата, въ която живѣете. Вие не може да бѫдете съвършени, докато не прѣминавате постоянно отъ по-гѫста въ по-рѣдка срѣда и да знаете положително дали сте измѣнили вашата срѣда. Питамъ: кои сѫ сѫщественитѣ доказателства, че рибата е измѣнила своята срѣда? - Хрилѣтѣ й сѫ прѣвърнати на дробове, прѣднитѣ й перки на криле, а заднитѣ - на крака. Освѣнъ това, тя се прѣвърнала отъ студенокръвно въ топлокръвно животно. Тия сѫ външнитѣ бѣлѣзи, по които сѫдимъ, че рибата е измѣнила своята срѣда.

 

Питамъ: какъ ще докажете, че сте станали духовни хора? Казвате: “Духовнитѣ хора се познаватъ по това, че иматъ стремежъ къмъ Бога.” И свѣтскитѣ хора иматъ стремежъ. Кой нѣма стремежъ? Ако схващате Бога като топлина и рибитѣ се нуждаятъ отъ топлина. Ако схващате Бога като свѣтлина и рибитѣ се нуждаятъ отъ свѣтлина. И въ водата има свѣтлина.

 

Ще ви задамъ другъ въпросъ: по какво се отличава земята отъ другитѣ планети, напримѣръ отъ Венера, отъ Меркурий, отъ Марсъ, отъ Юпитеръ, отъ Сатурнъ? - По своето разстояние отъ Слънцето. Колко голѣмо е това разстояние? Ученитѣ опрѣдѣлятъ разстоянието отъ Земята до Слънцето на около 92 - 93 милиона мили. Кои сѫ причинитѣ, поради които Земята се намира на такова разстояние отъ Слънцето? Вие казвате: “Господь е наредилъ така.” Казвамъ, тия възвишени сѫщества, които сѫ взели участие въ създаването на слънчевата система, въ своитѣ изчисления сѫ имали прѣдъ видъ колко голѣмо да бѫде разстоянието между Земята и Слънцето. Ако качите една мравя на нѣкой параходъ и й дадете обяснения за устройството му, какво понятие ще си състави тя за него? Тази мравя ще започне да изчислява, каква е голѣмината и широчината на този параходъ, какви приспособления има и т. н. Моята цель, обаче не е да покажете знанията си, като тази мравя, но да разсѫждавате правилно.

 

Казвате, че Земята се намира на разстояние 92 - 93 милиона мили отъ Слънцето. Това разстояние не е случайно. Сѫществата, които сѫ устройвали слънчевата система, сѫ поставили Земята отъ Слънцето точно на такова разстояние, че слънчевата енергия да може да въздѣйствува върху човѣка. Отъ тия наблюдения окултната наука извлича следния законъ: По-далечно стоещитѣ планети до Слънцето приематъ количествено по-малко свѣтлина, но качествено по-интензивна; по-близкостоещитѣ планети до Слънцето приематъ количествено повече свѣтлина, но качествено по-слаба. Съ това се обяснява, защо хората, които живѣятъ въ студенитѣ пояси, иматъ по-голѣма култура и мисъльта имъ работи повече, отколкото мисъльта на хора, които живѣятъ въ по-горещитѣ страни. Тѣ сѫ по-горещи, но иматъ по-малка култура. Слънчевата енергия, обаче, не спира само на Земята, но минава прѣзъ нея и продължава по-нататъкъ пѫтя си. При това, трѣбва да знаете, че не само Земята, но и всички останали планети приематъ енергия отъ Слънцето. Вие мислите, че земята, като по-близко стояща до Слънцето, приема повече енергия отъ него. Това е твърдение, както е твърдение и обратното, че Слънцето изпраща по-интензивно своята енергия къмъ по-далечнитѣ планети. Обаче и двѣтѣ твърдения се нуждаятъ отъ доказателства.

 

Ние провѣряваме този окултенъ законъ по слѣдния начинъ. Прѣдставете си, че вие сте слуга при нѣкой господарь, който е вашето слънце. Най-първо вие имате обикновени отношения къмъ него, нѣмате никакви вѫтрѣшни връзки съ господаря си. Вие изпълнявате длъжностьта си къмъ него, като едно товарно животно. И господарьтъ отъ своя страна ви счита единъ простъ слуга, нѣма къмъ васъ приятелски, разумни отношения. Той ви казва: “Стояне, направи това, онова, иди да изорешъ нивата и т. н.” При тия отношения, той ви дава малко енергия и то физическа. Питамъ: какво количество енергия изпраща господарьтъ ви? - Единица енергия, единица въ първа степень, т. е. толкова, колкото ви е потрѣбно да отидете на нивата и я изорете. Като я изорете, вие се връщате въ дома на господаря си, дѣто се нахранвате и почивате. Щомъ свършите работата си, отношенията на господаря ви къмъ васъ се измѣнятъ, ставатъ по-специални. Той има вече особено разположение къмъ васъ. Отношенията му сега сѫ въ втора степень - 22. Като дойде при васъ, той се спира по-дълго врѣме на разговоръ, разпитва ви, какъ прѣкарахте деня, какво е положението на нивата, какъ върви орането и т. н. Сега е мекъ, внимателенъ къмъ васъ и казва: “Не се прѣсилвайте много, като работите по 4 - 5 часа на день, достатъчно е.” Слѣдъ това той увеличава и заплатата ви. Питамъ: енергията, която ви дава господарьтъ, сега сѫщата ли е като първата. Той ви дава сега повече енергия, понеже вие работите заради него двойно повече. Сега ще работите не само когато ви наблюдава, но и безъ да ви наблюдава. Като чувствувате неговата любовь къмъ васъ, вие ще имате достатъчно физическа енергия, която ще изразходвате заради него. Вънъ отъ това, вие ще свършите и друга нѣкоя работа, пакъ за господаря си.

 

Възъ основа на сѫщия законъ, било е врѣме, когато Слънцето е изпращало на Земята по-малко физическа енергия отколкото днесъ, затова тогава не е имало условия за проявяване на единъ разуменъ животъ. Обаче, Слънцето постепенно измѣняло своитѣ отношения къмъ Земята, вслѣдствие на което върху нея започнали да се появяватъ все по-висши и по-висши организми, т. е. започнали да се създаватъ благоприятни условия за проявление на разумния животъ. Писанието казва, че Земята по-рано е била неустроена и пуста. Защо е била неустроена? Нима Слънцето тогава не е изпращало своята енергия? - Изпращало е, но тази енергия не е била достатъчна, за да се сформиратъ ония условия на Земята, които сѫ необходими за сегашния разуменъ животъ. Тъй щото, Земята днесъ е нагодена точно за сегашния животъ. Било е врѣме, когато Земята е била по-далечъ отъ Слънцето. Било е врѣме, когато мѣсечината е била по-далечъ отъ Земята. Сега нашата Земя се приближава къмъ Слънцето. Туй приближение се очъртава отъ разположението на нашия мозъкъ. Мозъцитѣ на всички разумни сѫщества не сѫ еднакво устроени. Едно врѣме хората никакъ не сѫ гледали къмъ небето, тѣ сѫ гледали все надолу къмъ земята, а къмъ небето много рѣдко сѫ се обръщали. Обаче сега и най-простиятъ човѣкъ, като се намѣри въ затруднение, се обръща нагорѣ. И свѣтскиятъ човѣкъ, за когото казвате, че не се стреми къмъ Бога, когато се намѣри въ трудно положение, обръща погледа си къмъ небето. Всички сегашни хора иматъ стремежъ къмъ Бога, но той въ първо врѣме не е оформенъ. Въ първо врѣме, като се намѣрятъ въ трудно положение, тѣ казватъ: “Олеле мамо, олеле тате, олеле бате!” Но като видятъ, че отъ никѫдѣ не иде и помощь, тѣ казватъ: “Олеле Божичко!” И обърнатъ погледа си нагорѣ къмъ небето. Отдѣ се е появилъ този стремежъ у човѣка? Той е вѫтрѣшенъ стремежъ на душата. Значи, тия неблагоприятни условия за човѣка послужиха като потикъ, да се разчупи онази кора, която създава неговитѣ мѫчнотии. Като се разчупи тази кора, човѣкътъ казва: “Само при Бога е спасението.” Като минатъ мѫчнотиитѣ, пакъ дойде тази ледена кора, човѣкъ пакъ забравя Бога. Слѣдъ това отново дойдатъ страданията, човѣкъ пакъ се обръща къмъ Бога и намира смисъла само въ Него.

 

Слѣдователно, при сегашнитѣ условия на живота, страданията играятъ важна роль, всѣко страдание разчупва ледената кора, която обвива човѣка. Дойдатъ ли мѫчнотиитѣ, кажете: “Олеле, Божичко!” Кажете ли така, ледената кора се разчупва. Въ това обръщане къмъ Бога се ражда доброто. Слѣдъ това ще дойдатъ особенитѣ, красивитѣ, хубавитѣ, богатитѣ условия. Всички съврѣменни хора искатъ да бѫдатъ богати. Ако искате да създадете една ледена кора около себе си, искайте да бѫдете богати. Самата ледена кора кара човѣка да стане богатъ. Богатството е сила, благо, което може да се използува и за добро и за зло. Двѣ нѣща се изискватъ отъ богатия човѣкъ: да бѫде добъръ и уменъ. Щомъ искашъ да бѫдешъ, първо искай отъ Бога да бѫдешъ много добъръ и много уменъ. Казвате: “Насъ пари ни трѣбватъ!” Трѣбва да знаете, обаче, че богатството е резултатъ. Ако ти си много уменъ и добъръ човѣкъ, непрѣмѣнно ще бѫдешъ и богатъ. Такива примѣри имаме въ Стария Завѣтъ. Аврамъ бѣше много уменъ и много добъръ, затова бѣше и богатъ човѣкъ. Йовъ бѣше много добъръ и много уменъ, затова бѣше и богатъ човѣкъ. Той имаше голѣмо богатство, но какво правѣше? - Той почти всѣки день принасяше жертва за своитѣ синове и дъщери, да не съгрѣшатъ прѣдъ Бога. Той постоянно бдѣше надъ тѣхъ. Най-послѣ върху този добъръ и уменъ човѣкъ дойде едно изпитание - трѣбваше да види малката сиромашия. Значи Йовъ бѣше направилъ една малка погрѣшка, която, за да изкупи, трѣбваше да изгуби всичкото си богатство. Вмѣсто Господь да му казва да напусне дома си и да раздаде имането си, Той му изпрати единъ първокласенъ учитель, специалисть по възпитанието, като му каза: “Ти ще опиташъ по всички правила какво дава Божествената окултна наука.” И наистина, започватъ най-първо да му разграбватъ богатството. Дава на едного пари, той го изиграва. Дохождатъ разбойници, задигатъ воловетѣ, овцетѣ, камилитѣ му и най-послѣ дохожда вихрушка, която затрупва дѣцата му. Изпитанията му не се спиратъ дотукъ. За всичко дошло върху него, Йовъ казва: “Господь далъ, Господь взелъ.” Отнеха синоветѣ, дъщеритѣ му, Йовъ казва: Господь далъ, Господь взелъ.” Най-послѣ страданията и изпитанията дойдоха върху него самия, засегнаха тѣлото му. Тогава Йовъ проклѣ деня, въ който се е родилъ. Защо проклѣ този день? Какъ мислите вие? (-Не познаваше още Бога.) Защо Христосъ проклѣ смокинята? (-Защото не даваше плодъ.) Не, когато Христосъ отиде при смокинята, не й бѣше врѣмето да даде плодъ. Азъ нѣма да ви кажа, защо Йовъ проклѣ деня, въ който се родилъ, нито пъкъ ще ви кажа, защо Христосъ проклѣ смокинята. Ще оставя на васъ, вие да размишлявате върху това. Да прокълнешъ нѣкого, то е все едно, че се сърдите нѣкому, дѣто ви е обидилъ. Защо му се сърдите? Казвате: “Защото ме обиди.” Питамъ: достатъченъ поводъ ли е това, да се сърдите нѣкому, че ви обидилъ?

 

Слѣдователно, вие може да кажете нѣкому много горчиви думи, безъ да го обидите, пъкъ може да мълчите като риба и пакъ да го обидите. Ние се натъкваме на една отъ голѣмитѣ мѫчнотии въ живота - на изкуството да се самовладаме. Вие разбирате живота само при неговитѣ красиви отношения. Докато всичко ви върви добрѣ, справяте се съ мѫчнотиитѣ, но щомъ ви постигне първото нещастие въ живота, веднага отношенията се измѣнятъ. Туй показва, че вие още не сте достигнали до тази разумность, която ви е потрѣбна за живота. Вземете напримѣръ парахода Титаникъ, който потъна въ океана. Защо стана това нещастие съ него? - Имаше нѣщо непрѣдвидено. Сегашнитѣ параходи сѫ прѣдвидили всичко, каквото би могло да имъ се случи, затова сѫ готови за всѣкаква авария. По сѫщия начинъ и вие, като се родите на земята, трѣбва да прѣдвидите всичко, каквото може да ви се случи. Казвате: “Господь ще нареди живота ни добрѣ.” Вѣрно е това. Онзи, който е направилъ парахода, е прѣдвидилъ всичко необходимо, но вие не знаете да го управлявате. Значи, вие сте единъ голѣмъ параходъ, направенъ по всички правила, съ всички приспособления, имате голѣми богатства, съ милиони левове, но като влѣзете въ него, не можете да го управлявате и казвате: “Какво стана, че не можемъ да го караме?” Питамъ, като влѣзете въ океана, какво ще кажете? Господь е направилъ много хубаво този параходъ, но какво ще правите вие, като не знаете да го управлявате? Казвате: “Господь ще уреди работитѣ.” Да, Господъ е уредилъ своитѣ работи, но вие какъ ще уредите вашитѣ работи въ океана? Като спре витлото на парахода, спира и той. Какво ще правите тогава? - Ще се молимъ. Хубаво, съгласенъ съмъ съ васъ. Това показва, че параходътъ, съ който пѫтувате, има безжиченъ телеграфъ и телефонъ и вие ще съобщите на тия инженери, които сѫ го правили, че витлото на вашия параходъ спрѣ. Обаче, вие трѣбва да знаете имената на инженеритѣ. Ще ги повикате по телефона и тѣ ще ви се отзоватъ. Вие ще слушате внимателно, какво ще ви говорятъ оттамъ. Тѣ ще ви кажатъ: “Винтъ еди-кой си номеръ е развъртенъ, затова ще вземете ключъ еди-кой си номеръ и ще го завъртите.” Вие ще кажете: “Духътъ говори.” Да, въплотениятъ Духъ на Бога говори на телефона и вие слѣдъ това ще бѫдете въ състояние да поправите парахода и той ще тръгне. По сѫщия начинъ и ученицитѣ отъ окултната Школа понѣкога спиратъ въ своя пѫть. Това значи, че тѣ се спрѣли, за да телефониратъ на тѣзи, които сѫ построили тѣхния параходъ въ духовния свѣтъ. Знаете ли имената на тѣзи инженери, които сѫ построили вашия параходъ? Вие казвате: “Тази работа не ни трѣбва.” Дали ви трѣбва или не, ще разберете, когато се намѣрите въ мѫчнотиитѣ на живота.

 

Мнозина отъ васъ не искатъ да знаятъ, какъ е направено човѣшкото тѣло. Колцина отъ васъ знаятъ, колко пѫти въ минута бие сърцето? Колцина отъ васъ знаятъ, колко пѫти прѣзъ деня мигате? Казвате: “Малки работи сѫ тѣ.” Малцина знаете, колко пѫти на день обръщате дѣсната рѫка ту налѣво, ту надѣсно. Казвате: “Тия нѣща сѫ дрѣбни, маловажни.” Съгласенъ съмъ, че сѫ дребни, но движенията на рѫката налѣво, надѣсно иматъ смисълъ. Колко пѫти на день вие се навеждате напрѣдъ или назадъ? Всички тия движения иматъ значение. Кажете ми найнапрѣдъ по колко пѫти вие мигате на день, а не прѣзъ цѣлия си животъ. Изправете се прѣдъ огледалото и наблюдавайте, по колко пѫти мигате въ часъ и при това дали бавно или бързо. Отъ правилното мигане зависи много нѣщо въ живота ви. Когато мигате бързо, това означава едно нѣщо; когато мигате бавно, това означава друго нѣщо. Азъ нѣма да ви обяснявамъ, какво означава бързото и бавното мигане, защото, когато се обясняватъ въ окултната наука отрицателнитѣ нѣща, човѣкъ може да се зарази отъ тѣхъ.

 

Ученикътъ може да контролира своето мигане. Защо мижи човѣкъ? Когато човѣкъ мига, той чисти очитѣ си. Нѣкой пѫть човѣкъ мига повече отколкото трѣбва. Очитѣ на човѣка трѣбва да се чистятъ и могатъ да се чистятъ, затова именно сълзятъ. Правили ли сте изчисления, по колко пѫти на день ви текатъ сълзи отъ очитѣ? Казвате за нѣкого: “Окото на този човѣкъ тече.” Казвамъ, сълзи могатъ да текатъ и отъ духането на вѣтъра. Колко отъ васъ сѫ правили наблюдения, да видятъ какво означава проиграването на вѣждата? Често казвате: “Проигра ми нѣщо вѣждата.” Броили ли сте, колко пѫти проиграва дѣсната или лѣвата ви вежда въ продължение на една година? Това сѫ редъ наблюдения и факти, които всѣки ученикъ трѣбва да проучава въ себе си. Той трѣбва да констатира, че еди-кой си день, въ еди-кой си часъ е проиграла дѣсната му вѣжда напримѣръ и това се продължи десеть минути. Той трѣбва да наблюдава, дали тия явления ставатъ периодически или не.

 

Колцина отъ васъ сте наблюдавали още, когато излизате всрѣдъ природата, отъ дѣ духа вѣтърътъ? Слѣдъ това, броили ли сте колко пѫти вѣтърътъ е духалъ отъ изтокъ, колко пѫти - отъ западъ, колко пѫти - отъ сѣверъ и колко пѫти е духалъ отъ югъ? Мнозина отъ васъ ще кажатъ: “Съ такива прости работи ли ще се занимаваме?” - Не, не сѫ прости работи тѣ. Ако вие се занимавате съ вѣтроветѣ, тѣ ще внесатъ нѣщо ново въ васъ. Вие не искате да се занимавате съ вѣтроветѣ, а се занимавате съ дребнави нѣща. Вие имате една отличителна чърта, да се занимавате съ микроскопически работи, които по-скоро разсѣйватъ вниманието ви, отколкото да ви съсрѣдоточаватъ. Хубаво нѣщо е човѣкъ да бѫде наблюдателенъ, да схваща и най-малкитѣ нѣща, но да ги използува за своя поука, а не за критика. При наблюденията човѣкъ трѣбва да разширява съзнанието си. Ако не се постига това, наблюдението е само губене врѣме. Природата не търпи еднообразие. Човѣкъ, за да придобие единъ широкъ погледъ върху нѣщата, той трѣбва да простре своитѣ наблюдения въ по-широки области на живота.

 

Сега, азъ искамъ отъ васъ да направите наблюдение въ разстояние на единъ мѣсецъ отъ днесъ, колко пѫти ще духа вѣтърътъ отъ изтокъ, колко пѫти отъ западъ, колко пѫти отъ сѣверъ и колко пѫти отъ югъ. Ето една задача за ученицитѣ, т. е. за сериознитѣ ученици. Слушателитѣ сѫ свободни отъ тази задача. Тия отъ васъ, които сѫ ученици, ще направятъ това наблюдение, безъ изключение. Всѣка сутринь, като ставате, ще отбѣлѣзвате посоката на вѣтъра, отдѣ вѣе и накѫдѣ отива. Ще наблюдавате накѫдѣ вървятъ облацитѣ. Това ще бѫде едно хубаво наблюдение. Наблюденията си ще правите само до обѣдъ. Слѣдъ единъ мѣсецъ ще видите, какво сте констатирали. По нататъкъ вие ще можете да си обяснявате значението на вѣтроветѣ. Тѣ иматъ психически произходъ, но засега ние ще се спремъ само върху тѣхното физическо проявление, тъй както тѣ се проявяватъ въ физическия свѣтъ.

 

Пишете още и върху слѣдната тема: “Защо духатъ вѣтроветѣ?” Външнитѣ наблюдения въ живата природа сѫ необходими за възпитанието на нашия умъ и на нашето сърце. Когато ученикътъ се намира въ извѣстни мѫчнотии, това е прѣдвидено отъ невидимия свѣтъ. Вие сте поставени въ единъ свѣтъ, въ който мѫчнотиитѣ се явяватъ като естествено послѣдствие на нѣкакви прѣдшествуващи причини. За да може да ги прѣодолѣете, трѣбва да разбирате метода на възпитанието. Вие трѣбва да знаете, какъ да отклонявате вашитѣ мисли и чувства отъ едно направление въ друго. Има редъ умствени мѫчнотии, които може да се прѣодолѣятъ само съ наблюдения на вѣтроветѣ, или на цвѣтята, или на изворитѣ, или на планинскитѣ върхове, или на канаритѣ, или най-послѣ отъ наблюдение на добритѣ хора. Често трѣбва да правите диверсия въ своитѣ мисли и чувства. Не оставайте за дълго врѣме въ старитѣ си мисли, но поставете ума си въ активно положение, да се занимава съ изучаването на нѣкой интересенъ прѣдметъ. Може да се занимавате или съ музика, или съ изкуство, или съ оране, или съ какво и да е занятие. Каквото занятие и да изберете, то е въ състояние да отклони ума ви отъ онѣзи мисли, които спъватъ вашето развитие. Всички мѫчнотии у васъ произтичатъ отъ изобилната енергия, която нахлува въ организъма ви и не знаете, какъ да се справите съ нея, вслѣдствие на което тя ви подпушва. Всички скърби произтичатъ отъ чрѣзмѣрни желания. Запримѣръ, нѣкои страдатъ отъ това, че нѣма кой да ги обича. Когато нахлуе много енергия въ организъма ви, той не може да я приеме въ себе си и става блокиране на организма.

 

Та, всички трѣбва да се стремите да се аклиматизирате на тѣзи енергии, които сега идватъ въ свѣта. Вие трѣбва да се аклиматизирате къмъ мѫчнотиитѣ, които ще срѣщате въ живота си. Когато казваме, че страданията сѫ необходими, ние подразбираме единъ великъ законъ. Страданията сѫ симптоми, признаци за ония велики енергии, които сега идватъ въ природата. Задъ всѣко страдание се крие Божествена енергия. То е ключъ. Страданията сѫ отъ разни категории, отъ различни видове. Нѣкой пѫть поводътъ за страданието е толкова дълбокъ, че не може да разберете, отъ дѣ иде. Ставашъ сутринь, неразположенъ си, тежко ти е нѣщо на душата, като че цѣлата земя е турена отгорѣ ти. Ти се намирашъ въ едно хипнотическо състояние, като че цѣлата вселена се руши подъ краката ти. Не си боленъ, жена ти, дѣцата ти сѫ добрѣ, а при това си много неразположенъ. Нѣкой пѫть се случва обратното: всичко около тебе е лошо, тежко, петь пари нѣмашъ въ джоба си, босъ си, гологлавъ, два дни си гладувалъ, а ти си бодъръ, веселъ, радостенъ. Коя е причината за това? Вие може да кажете, че такава е волята Божия. Вие може да кажете, че волята Божия е такава само тогава, когато сте завършили своето развитие. Какво прѣдставлява волята Божия? - Тя е резултатъ на нѣщо.

 

При сегашнитѣ условия, въ които се намирате, вие трѣбва да изучавате страданията всѣки день. Щомъ ви дойде едно страдание трѣбва да знаете причинитѣ, защо е дошло и какъ е дошло. Дошла ви е нѣкоя скръбь, пакъ трѣбва да знаете причинитѣ за нейното дохождане. Азъ говоря това отъ наблюдения, които съмъ правилъ отъ редъ години. Ако си лѣгате вечерь съ главата на сѣверъ, ще опрѣдѣлите, какво чувствувате при това положение; ако промѣните положението въ леглото си, съ главата на югъ, ще видите, каква е разликата между тия двѣ посоки. Ако поставите главата си точно на сѣверъ, дѣто тече електричество и магнетизъмъ и слѣдъ това започнете да отклонявате главата си отъ този магнетически полюсъ, ще забѣлѣжите какви настроения може да се родятъ у васъ. Цѣла година трѣбва да наблюдавате, за да придобиете опрѣдѣлени, точни, научни данни. Значи, много отъ вашитѣ разположения могатъ да се измѣнятъ като измѣните положението си въ леглото. Азъ съмъ правилъ редъ такива наблюдения. Неразположенъ ли си, тури възглавницата си точно на сѣверъ и така легни. На другия день ще кажешъ: “Слава Богу, днесъ се усѣщамъ много добрѣ.” Разбира се, това сѫ малки наблюдения, които не трѣбва да се взиматъ като максими. Нѣкой пѫть може да измѣнишъ положението на възглавницата си, а при все това състоянието ти да не се измѣня. Това показва, че има нѣкакви дълбоки причини за вашето състояние. Ако туришъ главата си на сѣверъ и положението ти не се измѣня, казвамъ: ти си ялъ тази вечерь късно. Затова на другата вечерь ще туришъ възглавницата си пакъ на сѣверъ и ще ядешъ прѣди залѣзъ слънце. Това е физическата страна на въпроса. Вие туряте възглавницата си на сѣверъ, ядете прѣди залѣзъ слънце, но работата ви пакъ не се оправя. Тогава казвамъ: утрѣ вечерь ще турите възглавницата си на сѣверъ, ще ядете два часа прѣди залѣзването на слънцето и ще прочетете цѣлото Евангелие на Иоана.

 

Това сѫ опити, които трѣбва да правите. Като прочетете Евангелието на Иоана, казвате: “Слава Богу, много добрѣ спахъ тази вечерь.” Значи, потрѣбно е да туришъ възглавницата си на сѣверъ, да ядешъ прѣди залѣзване на слънцето и да прочетешъ Евангелието на Иоана. Ако направишъ тия нѣща, скръбьта ти ще се промѣни, ще придобиешъ едно разположение. Нѣкоя скръбь продължава день, два, три, цѣла недѣля, мѣсецъ и повече, а нѣкоя скръбь може да те обхване като ахтаподъ и да продължи почти цѣла година. Тогава, лошото е това, че не можешъ да отмахнешъ тази скръбь отъ себе си - дѣто ходишъ и тя съ тебе върви.

 

И тъй, първата задача, която ви давамъ за цѣлъ мѣсецъ е да наблюдавате посоката на вѣтъра. Второто нѣщо, което ще наблюдавате, е да слѣдите какви разположения изпитвате, като промѣняте положението си, когато спите въ леглото. Като наблюдавате вѣтроветѣ, сѫщеврѣменно ще наблюдавате, какво е вашето разположение, като духа източенъ, западенъ, сѣверенъ и юженъ вѣтъръ. Наблюденията, които правите, ще отбѣлѣзвате въ едно тефтерче.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

35-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 5.VIII.1925 г.

София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×