Jump to content

1925_07_22 НЕСЪВМѢСТИМИ ОТНОШЕНИЯ


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

НЕСЪВМѢСТИМИ ОТНОШЕНИЯ

 

Размишление

 

Прочетоха се стиховете “Диалогъ на злото и доброто.”

 

Прочете се резюме отъ темата “Най-малката незнайна добродѣтель.”

 

Изпѣйте упражнението: “Вдъхновение”.

 

Ще ви прѣдставя нѣколко категории числа:

 

OOK_4_33_1.GIF

 

Можете ли да примирите тия числа? - Това сѫ числа, отношения, които сѫществуватъ въ природата. Тѣ не сѫ произволни числа. Дѣ можете да намѣрите тия числа. Азъ нѣма да ви отговоря. Вие срѣщате тия числа най-малко по десеть пѫти на день.

 

Когато единъ възвишенъ духъ или нѣкое напрѣднало сѫщество или нѣкой ангелъ иска да слѣзе на земята, той трѣбва да си създаде тѣло, въ което да живѣе, тъй както всѣки обикновенъ човѣкъ се стреми да си направи кѫща, въ която да живѣе. Тукъ отношенията сѫ едни и сѫщи. Питамъ: какво придобива този възвишенъ духъ, като слиза отъ невидимия миръ на земята да живѣе единъ ограниченъ животъ като обикновенъ човѣкъ? Азъ нѣма да ви отговоря и на този въпросъ, но питамъ: защо когато си строите кѫща, не се задоволявате съ една малка колибка, но искате да си направите голѣма, хубава кѫща? Защо прѣдпочитате хубавата кѫща прѣдъ колибата? Какви сѫ вашитѣ съображения за това? Ако прѣдпочитате хубавата кѫща прѣдъ колибата отъ хигиенична гледна точка, колибата, съ своитѣ тънки стѣни е много по-хигиенична отколкото дебелитѣ стѣни на солидната кѫща. Нашиятъ салонъ напримѣръ, не е толкова хигиениченъ. Свѣтлината трѣбва да иде отгорѣ. Добрѣ е, когато човѣкъ повдига очитѣ си нагорѣ.

 

И тъй, питамъ ви: защо вие прѣдпочитате хубавата кѫща прѣдъ колибата? Защо прѣдпочитате богатия прѣдъ сиромаха? Защо прѣдпочитате учения прѣдъ невѣжия? Защо прѣдпочитате добрия прѣдъ злия? Вие казвате: “Ние прѣдпочитаме учения човѣкъ, защото може да ни бѫде полезенъ въ нѣщо.” Какви сѫ отношенията на Бога спрѣмо всички хора въ свѣта? Той има ли сѫщитѣ разположения къмъ хората каквито ние имаме едни къмъ други? Ако прѣдпочитанието, което вие отдавате на богатия, на учения, на добрия човѣкъ прѣдставляватъ истинскитѣ отношения, тогава и отношенията на Бога къмъ насъ трѣбва да бѫдатъ сѫщитѣ. Не е така, обаче. Казано е: “Богъ не гледа на лице, но на сърце.” Значи, отношенията на хората едни къмъ други не прѣдставляватъ една абсолютна норма, съ която могатъ да се опрѣдѣлятъ и отношенията на Бога къмъ всички сѫщества.

 

Сега, онѣзи отъ васъ, които сте запознати съ математиката, нека кажатъ, може ли 3 = 9.5 и на 10.5? Каква е разликата между 9.5 и 10.5? - Единица. Когато кажемъ, че 3 = 10, разликата между 10.5 и 10 е равна на 0.5. Когато пъкъ кажемъ, че 3 = 7, разликата между 10 и 7 е три единици. Азъ нѣма да ви кажа, дѣ се намиратъ тия числа. Ако кажемъ, че 2 = 7-6, това показва намаление на човѣшката воля, т. е. условията, при които човѣшката воля се намалява органически. Ако пъкъ кажемъ, че 2 = 7-8, това показва голѣмо засилване на човѣшката воля. Ако въ първата категория число деветь се увеличава, това показва усилване егоистичнитѣ чувства у човѣка. Числото деветь може да се увеличи на 10.5, на 11 и т. н. Тогава ще имаме анормално развитие на личнитѣ чувства. Такъвъ човѣкъ иска да бѫде царь, господарь въ свѣта, неговата дума да се слуша навсѣкѫдѣ. Ако числото деветь се намалява на 8, или на 7, това показва, че личнитѣ чувства у човѣка се намаляватъ до минимумъ. Ако числото 10.5 отъ втората категория се увеличава до 12, това показва усилена дѣятелность на физическия умъ, на критическитѣ способности у човѣка. Такъвъ човѣкъ сѫщеврѣменно може да бѫде крайно справедливъ.

 

Сега задава се въпросътъ, защо именно, когато се усилва умствената дѣятелность у човѣка, сѫщеврѣменно се усилва и мозъчната дѣятелность, при което нишкитѣ на мозъка се продължаватъ? Между умствената дѣятелность на човѣка и развитието на мозъка сѫществува извѣстно съотношение. Когато моралнитѣ чувства на човѣка се усилватъ, мозъчнитѣ нишки пакъ се продължаватъ. Значи природата отбѣлѣзва усилването на извѣстна умствена дѣятелность съ продължаване на мозъчнитѣ нишки, а намалението на тази дѣятелность съ скѫсяване на тия нишки. Тия нишки сѫ силови линии, чрѣзъ които природата дѣйствува, т. е. изявява своята дѣятелность навънъ. Когато въ третата категория числото 10 се увеличи на 10.5, тогава имаме човѣкъ съ чрѣзмѣрно развити морални чувства, който спада къмъ слънчевитѣ типове, той има широка душа, по характеръ е оптимистъ.

 

И тъй, за да се прояви единъ законъ въ свѣта, за да можемъ да си въздѣйствуваме чрѣзъ него въ физическия свѣтъ, трѣбва да бѫдемъ въ състояние да увеличимъ съ каквато и да е малка величина нѣкои отъ мозъчнитѣ нишки. Сѫществува и другъ единъ икономически законъ въ природата, който опрѣдѣля работата на всѣко органическо сѫщество на земята. Всѣки човѣкъ, откакъ се е родилъ, откакъ е дошълъ на този свѣтъ, докато замине, има опрѣдѣлена часть отъ материята, която той трѣбва да развие, да обработи. За всѣки човѣкъ е точно опрѣдѣлено количеството отъ материята, която той трѣбва да обработи и рафинира. Ако той обработи и рафинира всичката материя, която му е дадена, считатъ че е живѣлъ отлично, че е водилъ единъ разуменъ, добъръ животъ. Ако той не рафинира, не обработи количеството материя, опрѣдѣлена за него, считатъ, че не е живѣлъ добрѣ, затова опитътъ му остава недовършенъ.

 

Азъ забѣлязвамъ, че повечето отъ ученицитѣ, като четатъ Писанието, Библията, главно се спиратъ върху това, какво Господь е обѣщалъ и казватъ: “Нали Господь обѣща това и това?” Трѣбва да знаете, че въ Божиитѣ обѣщания нѣма отмѣна. Богъ никога не се разкайва, но всѣко обѣщание прѣдставлява единъ договоръ. Когато Богъ обѣщава нѣщо, между Него и насъ се свързва договоръ. Това показва, че и ние сме обѣщали нѣщо. Богъ дава, но и азъ трѣбва да свърша нѣкаква работа - нищо повече. Богъ дава условно. Значи, всѣки човѣкъ, който е дошълъ веднъжъ на земята, не е дошълъ като на курортъ, а да свърши нѣкаква работа. Помнете, че земята не е курортно мѣсто. Ако искате да знаете, дѣ сѫ курортитѣ, азъ ще ви кажа. Курортитѣ сѫ извънъ слънчевата система. Въ слънчевата система курорти нѣма. При това, всички вие искате да бѫдете на курортъ. Ако ви дамъ да изпредете сто килограма вълна, като се условимъ да ви плащамъ по сто лева на килограмъ, трѣбва да ви платя всичко десеть хиляди лева. Обаче, вие изпридате само петдесеть килограма отъ тази вълна, т. е. половината и искате да ви дамъ всичкитѣ пари? Имате ли право да искате всичкитѣ пари? - Нѣмате право. Казвамъ ви, изпредете и останалата вълна и ще получите всичкитѣ пари.

 

Сѫщото нѣщо върши и природата. Помнете, въ природата сѫществува следниятъ законъ: тя дава всѣкиму точно толкова, колкото той е изработилъ. Тя никому не кредитира, никому не дава, ако той не е вложилъ нѣщо въ нейната банка. Нѣкои може да мислятъ, че природата дава винаги. Да, природата винаги дава, но ако вие сте вложили своя капиталъ въ нейната банка. И тогава, тя ще ви даде точно толкова, колкото ви трѣбва. Всѣкога ще остави поне единъ левъ въ банката си въ запасъ. Тя никога не дава извънъ кредита, който имашъ, все ще остави една малка часть отъ капитала ти въ своята банка. По-добрѣ е банката на природата да има да ти дава, отколкото ти да имашъ да й давашъ. Защо? - Понеже тя е честна, всѣкога ще дава, а когато хората иматъ да даватъ, тѣ излизатъ нечестни въ изплащането, тѣ въ края на краищата ще възкресятъ порока.

 

Направете опитъ съ когото и да е и ще видите, колко е честенъ човѣкъ. Повикайте единъ бояджия да ви боядиса кѫщата и му платете прѣдварително, да видите, слѣдъ колко врѣме ще дойде да ви боядиса кѫщата. Повикайте дрехаря да ви ушие дрехи, платете му предварително и вижте, слѣдъ колко врѣме ще ви ги ушие. Повикайте нѣкой работникъ да копае на нивата ви, платете му прѣдварително и вижте слѣдъ колко врѣме ще ви изоре нивата. Слѣдъ това направете обратния опитъ: не плащайте нищо на работника, докато не е изоралъ нивата ви; не плащайте на дрехаря предварително, докато не ушие дрехата и вижте какъвъ резултатъ ще имате. Азъ имамъ прѣдъ видъ слѣдното правило: не считамъ добъръ работникъ този, който иска заплата прѣди да свърши работата си. Всѣки работникъ, който иска заплатата, слѣдъ като свърши работата си, е отличенъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, който иска кредитъ, прѣди да е свършилъ работата си, нѣма да му върви въ живота. Всички ние искаме само благодать отъ Господа. Всѣки, който иска благодать отъ Гопода, той не разбира основния Божественъ законъ. На всѣки човѣкъ е дадено толкова, колкото му е необходимо въ живота. Слѣдователно, ако ти изхарчишъ повече, отколкото ти е дадено, трѣбва да понесешъ недоимъка си и да направишъ малко икономия. Скръбьта и радостьта въ живота се обуславятъ върху този законъ. Нѣкой пѫть скърбишъ, понеже си похарчилъ повече. Нѣкой пѫть се радвашъ, защото си икономисалъ нѣщо или си изхарчилъ толкова, колкото трѣбва.

 

Първото правило: За всинца ви е необходимо взаимно уважение и почитане. Азъ забѣлязвамъ, че между ученицитѣ липсва тъкмо това чувство. Срѣщалъ съмъ много малко религиозни хора, у които има чувството на уважение и почитание. Такива хора лесно изнасятъ най-свещенитѣ си нѣща на пазарь. Това се забѣлѣзва и между ученицитѣ. Нѣкои отъ тѣхъ иматъ слабость да изнасятъ невѣрни факти. Това е дефектъ у тѣхъ. Помнете едно нѣщо: всѣки ученикъ или кой и да е човѣкъ, който се е опитвалъ да изнася невѣрни факти не го е постигнало нѣкакво добро. Ние сме се събрали въ Школата не да си играемъ, нито да се занимаваме съ празни работи, но да учимъ. Ония, които се занимаватъ съ разни доносничества, сами съграждатъ своето нещастие, както върху себе си, така и върху дома си. Тѣ ще носятъ послѣдствията на тази своя слабость до четвъртия родъ. Вие, като ученици, не трѣбва да се занимавате съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Нѣкои отиватъ на екскурзия и се занимаватъ съ това, кой какъ се държалъ, какво говорилъ и т. н. Казвамъ, екскурзиитѣ иматъ съвсѣмъ друго прѣдназначение. Всѣка екскурзия прѣдвижда влизане въ контактъ съ силитѣ на живата природа и облагородяване на човѣка. Отидешъ ли на екскурзия, трѣбва да се върнешъ освѣженъ, обновенъ, съ едно ново чувство въ сърцето и съ една свѣтла мисъль въ ума. Тамъ трѣбва да забравишъ всички дребнавости на обикновения животъ. Качвашъ ли се на планина, това подразбира отиване къмъ единъ по-висшъ свѣтъ.

 

Азъ ви казвамъ, има единъ законъ въ всички окултни Школи, споредъ който никой нѣма право да се взира въ постѫпкитѣ на другитѣ хора и да ги критикува. Прѣстѫпва ли този законъ, той ще носи послѣдствията му. Нѣма изключения за никого. Не спазвате ли този законъ, вие сами ще се спънете. Който наруши този законъ трѣбва да има доблестьта да признае вината си. Не я ли признае, той изпада въ други грѣшки, започва да лъже, иска да се скрие. Но трѣбва да знаете, че никой не може да се скрие отъ законитѣ на разумната природа. Тя прѣдставлява лицето на Бога, отъ което никой не може да избѣгне. Когато ви изтъквамъ този законъ, имамъ прѣдъ видъ слѣдното положение: Не критикувайте хората, защото никой не знае, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ причини, които подбуждатъ хората къмъ извѣстни дѣйствия. Щомъ ви се изнася тази Истина, Провидението иска да ви запази, като ви обръща внимание, да не се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, защото тѣ сѫ опасни, взривни вещества. Ученикътъ трѣбва да бѫде искренъ къмъ себе си. Наблюдавалъ съмъ държанието на религиознитѣ хора въ тѣхнитѣ събрания. Когато проповѣдникътъ е между тѣхъ, въ събранието има тишина. Щомъ излѣзе той, веднага настава голѣмъ шумъ. Казвамъ, такова е положението на войницитѣ прѣдъ своя генералъ. Докато генералътъ е при тѣхъ, тѣ седятъ тихо, мирно; щомъ генералътъ си излѣзе, настава шумъ, безредие. Та казвамъ: ако и вие се държите прѣдъ мене, като прѣдъ генералъ, това не е окултна Школа. Ако ученицитѣ ме считатъ за генералъ или полковникъ, азъ съжалявамъ, че сѫ дошли въ Школата. Ако ученицитѣ се държатъ морално, добрѣ само прѣдъ учителя си, тѣ трѣбва да знаятъ, че не могатъ да го излъжатъ. Ако тѣ мислятъ, че учительтъ имъ ще ги сѫди, лъжатъ се. Казвамъ и на васъ, азъ нѣма да ви сѫдя, други ще ви сѫдятъ. Когато ви сѫдятъ, азъ даже нѣма да се явя тамъ. Азъ зная, че тѣзи, които ще ви сѫдятъ, сѫ справедливи. Нѣма да се мине много врѣме и тѣ ще ви сѫдятъ тукъ на земята. Нѣкои отъ васъ скоро ще бѫдатъ сѫдени.

 

Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на учени-цитѣ? Вие, като ученици на окултната Школа, трѣбва да имате любовь. Когато нѣкой отъ васъ направи една погрѣшка, защо не отидете при него да го посъвѣтвате братски? Защо не му кажете нѣщо право въ очитѣ, безъ да ви чуе другъ нѣкой, а говорите задъ гърба му. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете доблестни въ отношенията си. Туй, което не можете да кажете нѣкому въ очитѣ, не го казвайте и задъ гърба му. При такива отношения, мислите ли, че можете да имате Божията Любовь? Нѣкой казва: “Нѣма нито единъ добъръ човѣкъ въ свѣта, всички сѫ лоши.” Този човѣкъ вижда всичко лошо. Защо? - Той се е изопачилъ нѣщо. Когато нѣкой е боленъ, кое какъ пипне, все го боли. Това показва, че той е въ едно болезнено състояние, този човѣкъ не е здравъ.

 

Та казвамъ, когато трѣбва да изнесете дефектитѣ на единъ човѣкъ, правете намаление въ дефектитѣ му, а увеличение въ Божественото у него. Най-първо не сте вие, които трѣбва да сѫдите този човѣкъ. Само кога можете да изнесете дефектитѣ на нѣкой човѣкъ? Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть и сега пакъ ще ви кажа. Този човѣкъ, който има нѣкакъвъ дефектъ, все едно, че е далъ нѣкѫдѣ 500 лв. вмѣсто 1000 лв. Какво трѣбва да направите вие? - Веднага ще отидете слѣдъ него и ще платите останалитѣ 500 лева.

 

Най-после, вие трѣбва да бѫдете носители на любовьта. Ще кажете: “За въ бѫдеще ще стане това.” Кога? Слѣдъ сто години ли? Слѣдъ сто години ще дойдатъ други хора. Ако вие сега не можете да бѫдете полезни, кога ще бѫдете? Кой отъ васъ се е заелъ да проповѣдва Истината? Вие се занимавате все съ дребни работи, но тѣ не могатъ да ви повдигнатъ. Това се отнася само до онѣзи, които не искатъ да бѫдатъ ученици. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, които искатъ да изпълнятъ волята Божия, трѣбва да бѫдатъ носители на Божията Любовь и то сега, нѣма отлагане вече. Ние трѣбва да осветимъ волята Божия! Първо имайте любовь къмъ Бога! Вие трѣбва да разбирате закона: Любовьта къмъ Едного е любовь къмъ всички; и любовьта къмъ всички е любовь къмъ Едного. Щомъ не може да любишъ единъ, ти не можешъ да любишъ никого. Въ Бога нѣма пристрастие. Или ще любишъ всички, тъй както Богъ иска, или никого нѣма да любишъ. Често казвате: “Еди-кой си човѣкъ е най-много обичанъ.” Вие мислите, че нѣкой човѣкъ е обичанъ повече отъ другитѣ, т. е. получава повече любовь. Казвамъ, всѣки прѣдметъ, който е по-близо до свѣтлината, ще се освѣтли повече, отколкото онзи, който е по-далечъ отъ свѣтлината. Коя е причината за това, свѣтлината ли, или прѣдметътъ? Ако вие сте по-далечъ отъ свѣтлината, по-малко ще се освѣтлявате. Кой е причината, азъ или вие? Кой е виновенъ за това? Вие седите единъ задъ другъ и си хвърляте сѣнка. Всички може да се наредите около Слънцето и никой никому да не пречи. Не забравяйте, че всѣки човѣкъ носи отговорность за дѣлата си. Колкото е по-напрѣдналъ, толкова и отговорностьта му е по-голѣма. Не мислете, че можете да правите каквото искате. На небето може да правите каквото искате, но на земята не можете. Давидъ, като царь правеше каквото искаше; свещеникътъ Илия имаше синове, които не възпита, както трѣбва; Ананий [и] Сапфира принесоха жертва на Бога, но скриха нѣщо отъ нея. И слѣдъ всичко това, вие знаете, какво постигна тия хора. Какъ мислите, трѣбва ли и вие, съврѣменнитѣ хора да вървите по тѣхния пѫть.

 

Въ Школата не се позволява никаква лъжа. Прѣдъ Бога нѣма нищо скрито-покрито. Често вие се оплаквате, че Любовьта ви отпаднала. Казвамъ, Любовьта никога не отпада. Вие сами туряте препятствия на Любовьта въ живота си. Азъ говоря на онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено. Всички, които искатъ да бѫдатъ ученици, ще се заематъ да оправятъ живота си прѣдъ Бога. Той вижда всичко и отъ Него ще се пазите. Христосъ казва: “Ще ви кажа отъ кого да се боите.” Съврѣменнитѣ хора се боятъ едни отъ други, но не и отъ Бога. Казвамъ на всички ви: имайте свещенъ страхъ отъ Бога.

 

И тъй, азъ ви прѣпорѫчвамъ чисть животъ, затова дайте мѣсто на всѣко благородно чувство, отъ какъвто характеръ и да е, което служи за повдигане на ума ви, за облагородяване на сърцето ви и за усилване на волята ви. Ето защо, яжте, безъ да прѣяждате! Любете, безъ да се прѣсилвате! Обичайте, както Богъ иска!

 

Сега всички хора и млади, и стари иматъ изопачени разбирания за живота. Всички ще дойдатъ до една задънена улица, но трѣбва да направятъ послѣдно усилие да излѣзатъ отъ тази задънена улица.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

33-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 22.VII.1925 г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...