Jump to content
Ани

1925_07_15 СИЛОВИТѢ ЛИНИИ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

СИЛОВИТѢ ЛИНИИ НА ДОБРОТО

И ЗЛОТО

 

Размишление

 

Продължение четенето на нѣкои отъ работитѣ върху темата: Прѣдаване въ поетична форма думитѣ “любовь, свѣтлина, свобода за човѣшката душа”.

 

Първоначално знанието е подразбирало прѣживѣване на една нова форма отъ Божествения Духъ. Обаче, този първиченъ смисълъ на знанието сега е изгубенъ и днесъ подъ думата знание ние подразбираме само външнитѣ отношения на нѣщата. Запримѣръ, ние знаемъ, че мѣсечината се върти около земята, но това не е знание, а познание само. Сега знанието се замѣства съ Истината. Днесъ хората сѫ раздвоили думата Истина, но въ сѫщность подъ Истина се подразбира сѫщината на живота по форма, съдържение и смисълъ. Истината подразбира еднакво зачитане формата, съдържанието и смисъла на нѣщата. Ако нѣкой човѣкъ каже на другъ, че не дава петь пари за неговото тѣло, той не разбира съдържанието на нѣщата. Ако каже, че не дава петь пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нѣщата. Когато казваме, че формата на нѣщата не ни интересува, това е само философски изразъ. Питамъ: може ли да се прояви съдържанието на нѣщо въ свѣта безъ нѣкаква форма? Това е невъзможно при сегашнитѣ условия. Може ли да се прояви смисъла на нѣщо безъ съдържанието му? Смисълътъ може да съществува вънъ отъ съдържанието и съдържанието може да сѫществува вънъ отъ формата, но тѣ сами не могатъ да се проявятъ.

 

Слѣдователно, всѣка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа и да е, трѣбва да произведе радость въ душата ни. Запримѣръ, разумниятъ човѣкъ, като види единъ малъкъ кристалъ, какъвто и да е той, колкото нищоженъ да е, неговата форма веднага ще произведе въ душата му малка радость. Защо? - Понеже въ всѣка форма се крие едно разумно сѫщество, което работи въ нея. Всички форми сѫ създадени отъ разумни, гениални сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ. Но тѣзи форми днесъ сѫ изопачени, вслѣдствие на което хората иматъ криви понятия за формата на нѣщата. Въ една отъ миналитѣ лекции ви говорихъ, че формата трѣбва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трѣбва да отговаря на смисъла. Така трѣбва да гледа на този въпросъ ученикътъ, който изучава великата Божествена наука. Отъ формата на нѣщата трѣбва да се сѫди за съдържанието.

 

Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ френологията. Напримѣръ, отъ формата на пръста можемъ да знаемъ за съдържанието, което се крие въ главата. По показалеца и по срѣдния пръстъ сѫдимъ за интелигентностьта на човѣка. Рѫката, пръститѣ, както и цѣлото тѣло на човѣка сѫ построени възъ основа на редъ математически съотношения. Споредъ това, какъ се движи човѣшката интелигентность, така сѫ построени и пръститѣ на рѫката. Онѣзи хора, които сѫ философски настроени или които иматъ критически умъ, т. е. обичатъ да ровятъ навсѣкѫдѣ, иматъ вѫзли на прѣститѣ си. Хора, които иматъ такива философски разположения, обичатъ да подпушватъ нѣщата. Те често подпушватъ извѣстни течения, направятъ единъ бентъ, който наричатъ философия. Значи, всѣка философска система прѣдставлява единъ бентъ. Слѣдъ като се удавятъ въ тази рѣка десеть, двадесеть, сто, хиляда души, хората казватъ: “Този бентъ не е направенъ на мѣсто, другъ трѣбва да направимъ.” Създаватъ друга теория - направятъ другъ бентъ. Трѣбва да знаете, обаче, че въ природата бентове не сѫществуватъ. Въ природата трѣбва да има постоянни течения. Тия течения трѣбва да бѫдатъ дълбоки. Ето защо философътъ не трѣбва да прави бентове, да подпушва теченията въ природата. Той трѣбва да бѫде бистра, чиста рѣка. Ако иска да бѫде философъ, трѣбва да тече постоянно. Вода която постоянно тече, се обновява.

 

Често вие се подпушвате, казвате: “Защо Господь създаде доброто и злото въ свѣта?” Щомъ кажете, защо Господь създаде доброто и злото, вие се подпушвате и ставате философъ. Казвате си: “Нали Господь е добъръ, всесиленъ, защо остави да сѫществуватъ доброто и злото едноврѣменно?” Вие не разсѫждавате правилно. За васъ има зло, но вашето зло, не е зло за Бога. За Бога зло не сѫществува. Ако нѣкой човѣкъ открадне паритѣ ви, това зло ли е за Бога? Питамъ ви: тия пари ваши ли сѫ? - “Азъ ги спечелихъ съ поть на челото си.” - Ами вие отъ дѣ взехте тази вода, която излиза отъ челото ви? Тази вода е взета на заемъ. Значи, слѣдъ като сте работили извѣстно врѣме, излишната вода излиза отъ васъ. Слѣдъ като си работилъ дълго врѣме, слънцето казва: “Ти имашъ много вода.” Слънцето изтегля водата на хората навънъ - то ви обира. Послѣ Слънцето казва: “Понеже азъ взехъ водата ви, вмѣсто нея ще ви дамъ друга. На еди-кое си мѣсто азъ създадохъ новъ изворъ. Понеже водата въ вашия организъмъ се опорочи, ще я издигна и слѣдъ като я прѣчистя, ще я върна отново въ видъ - хубавъ изворъ”. Вие казвате: “Неприятно е човѣкъ да се поти.” Човѣкъ може да се поти, а може и да не се поти. Болнитѣ хора не се потятъ, а здравитѣ хора се потятъ. Ако не искашъ да се потишъ, боленъ ще бѫдешъ. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, ще се потишъ. И сега, като ме питате, защо е злото въ свѣта, ще ви кажа, че злото е потене. Като дойде злото, ще се изпотишъ, а щомъ се изпотишъ, ще оздравѣешъ.

 

Слѣдователно, доброто и злото сѫ отношения на двѣ точки. Ако започнешъ съ доброто, ще свършишъ съ злото. Това е първото неизбѣжно положение въ живота. То е слизане. Ако започнешъ съ злото, ще свършишъ съ доброто. Това е качване, възлизане нагорѣ. Да допуснемъ, че ти си юнакъ силенъ, мощенъ човѣкъ. Отивашъ нѣкѫдѣ на гости, но не те приематъ хубаво. Ти оставашъ недоволенъ отъ това и набивашъ хазяина на дома, като му казвашъ: “Защо не ме нагости добрѣ?” Това е злото, съ което ти започна. Хазяинътъ те нагости добрѣ, но ти не остана доволенъ. Ти очакваше този човѣкъ да ти заколи кокошка, да ти направи хубава баница, да купи вино, но понеже всичко това не го намѣри, ти остана недоволенъ и затова наби хазяина. Недоволството въ тебе бѣше причината да се прояви злото. Нѣма да се мине много врѣме, това зло ще се върне въ твоя домъ. Все ще се намѣри нѣкой човѣкъ, по-голѣмъ юнакъ отъ тебе, който ще ти иска печена кокошка и хубава баница. Като те набиятъ, ще си кажешъ: “Не е добрѣ да се биятъ хората. Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ.” Слѣдователно, въ твоето съзнание, ще се яви идеята: За прѣдпочитане е човѣкъ да постѫпва добрѣ отколкото злѣ. Тъй че доброто и злото сѫ относителни величини въ живота. Тъй както ние ги разбираме, тѣ за насъ прѣдставляватъ двѣ абсолютно положителни величини.

 

За васъ, обаче, доброто не е абсолютна величина. Запримѣръ, вие казвате: “Човѣкъ не струва да бѫде добъръ.” Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Ако е добъръ, той трѣбва да бѫде добъръ при всички условия. Щомъ при извѣстни условия съмъ добъръ, а при други съмъ зълъ, азъ не боравя съ една реална величина, а съ една относителна величина. По сѫщия начинъ казваме: “Човѣкъ не трѣбва да бѫде зълъ.” Значи, и злото не е абсолютна величина, но относителна. Злото и доброто сѫ двѣ необходими положения. Слѣдователно, за да се прояви добриятъ човѣкъ въ свѣта, въ своя творчески гений, злото непрѣменно трѣбва да се явява въ живота му като врѣмененъ факторъ.

 

Като окултни ученици вие нe трѣбва да се спирате върху въпроса, защо Господь създаде злото. Доброто и злото сѫ двѣ велики сили, които дѣйствуватъ въ свѣта.

 

OOK_4_32_1.GIF

 

Тѣ сѫ двѣ велики състояния на човѣшка душа. Двѣтѣ линии х и y на чѣртежа прѣдставляватъ условията на живота. Какъ мислите вие, въ коя линия животътъ е по-добъръ, въ x или въ y? Линията АС прѣдставлява една посока на живота, а линията ВД - друга посока на живота. Линията ВА пъкъ е равнодѣйствуваща на първитѣ двѣ линии. Посоката АС показва слизане въ живота, а посоката ВД - качване въ живота. Питамъ: кой животъ ще бѫде по-добъръ животъ от този, който върви въ направление на линията ВД.

 

OOK_4_32_2.GIF

 

Да допуснемъ сега, че тази плоскость се движи. Тогава линиите АС и ВД ще заематъ друго приложение (чeрт. 2) Отъ движението на тази плоскость ще се образува единъ крѫгъ, което показва, че животътъ се движи въ крѫгъ. Слѣдъ врѣме, ако тази плоскость се обърне въ друго положение, доброто ще се прѣвърне на зло, а злото ще се прѣвърне на добро. Щомъ се измѣнятъ условията на живота, самиятъ животъ ще се измѣни.

 

Тази вечерь нѣмамъ свободно врѣме да се занимавамъ съ дълбоката математика на тия два неизвѣстни за васъ живота. Животътъ въ точка y въ дадения случай е създаденъ отъ единъ по-нисшъ животъ, а животътъ x - отъ по-висшъ животъ. Следователно, сѫществата, които сѫ създали добрия животъ, иматъ по-малко енергия отъ онѣзи сѫщества, които създаватъ повидимому лошия животъ, слѣдъ врѣме лошиятъ животъ ще се прѣвърне въ добъръ и ще даде по-богата жетва. При сегашнитѣ условия ние сме излѣзли отъ А и сме достигнали до С, затова нашиятъ животъ е грѣшенъ. Питамъ ви: слѣдъ това въ каква посока ще се движите? - Отъ С къмъ С2

 

Тия чертежи за повечето отъ васъ не сѫ ясни. Малцина могатъ да ги разбератъ. Задачата ми не е да направя тия чертежи ясни за васъ, но единствената ми задача е да ви обърна внимание на това, да не се спъвате въ разрѣшението на въпроса - що е добро и що е зло. Злото е единственото условие, да покажете своето добро - нищо повече. Доброто пъкъ е условие, да прѣвърнете енергиитѣ на злото за служене на доброто. Доброто и злото сѫ състояния. Всѣки отъ васъ може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото сѫ два различни метода, съ които си служи окултната наука. За въ бѫдеще вие ще изучавате тия методи, да прѣвръщате природнитѣ енергии отъ едно състояние въ друго. Туй трѣбва да знаете.

 

Вие казвате: “Този човѣкъ е лошъ.” Спрете ли се върху това, вие се подпушвате. Вие не знаете, кой човѣкъ е добъръ и кой лошъ. Ако даденъ моментъ азъ съмъ добъръ къмъ васъ, слѣдния моментъ нѣма да бѫда тъй добъръ. Ако даденъ моментъ съмъ лошъ къмъ васъ, слѣдния моментъ нѣма да бѫда лошъ, добъръ ще бѫда. Тия положения се смѣнятъ. За да ви изясня тази идея, трѣбва да ви прѣдставя слѣдната картина. Допуснете сега, че въ едно общество има кръчми. Казвамъ: добро нѣщо е, когато въ нѣкое общество има кръчми. Какво подразбираме, когато казваме, че кръчмитѣ сѫ необходими? Прѣдставете си, че една отъ тѣзи кръчми се намира на нѣкой друмъ, дѣто минаватъ много пѫтници. Тукъ кръчмарьтъ е необходимъ, защото прѣзъ този друмъ минаватъ много разбойници, които ще се спратъ, ще се напиятъ и нѣма да избиватъ хората, нѣма да вършатъ зло. И тъй, кръчмитѣ обуздаватъ злото. Тѣ не сѫ за добритѣ хора, но за злитѣ. Ако кажемъ, че въ едно общество не трѣбва да има кръчми, подразбираме, че въ туй общество нѣма разбойници, слѣдователно нѣма кой да убива хората. Ако хората сѫ добри, трѣбва ли да има кръчми? Ако хората сѫ добри, кръчми не трѣбва да има; ако хората сѫ лоши, кръчми трѣбва да има. Тъй щото, при сѫществуване на разбойници, кръчмарьтъ е отличенъ човѣкъ. Защо? - Той спасява добритѣ хора, които пѫтуватъ по този пѫть. При едно добро общество, този кръчмарь ще направи зло, понеже добриятъ човѣкъ ще се спре въ кръчмата, ще се напие и нѣма да свърши работата си. Тъй щото, кръчмитѣ сѫ направени за лошитѣ хора. Само лошитѣ хора трѣбва да влизатъ въ кръчма. Добриятъ човѣкъ трѣбва да върви свободно по пѫтя си, понеже кръчмарьтъ задържа разбойницитѣ. Той казва на добритѣ хора: “Вие си вървете свободно по пѫтя.” Ние ще пуснемъ разбойницитѣ, когато се отдалечите отъ тѣхъ. И тѣ, като нѣма кого да убиватъ, ще се върнатъ по домовѣте си. Какво трѣбва да се подразбира, когато добритѣ хора започнатъ да влизатъ въ кръчми? - Че кръчмитѣ трѣбва да се прѣвърнатъ въ гостилници.

 

Слѣдователно, виното трѣбва да преодолява между лошитѣ хора. Затова, именно, днесъ има толкова много вино въ свѣта. Знаете ли какво би станало въ свѣта безъ вино и безъ ракия? Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна. Не е въпросътъ да направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри. Ако е въпросъ за въздържание, то трѣбва да се постави на положителна основа. Окултната наука твърди, че лозата е емблемъ на човѣшкия животъ и понеже човѣкътъ ферментира и лозата ферментира. Човѣкъ ферментира по причина на своя грѣхъ. Ако човѣкъ бѣше праведенъ, той щѣще да бѫде сладъкъ, вслѣдствие на което и гроздениятъ сокъ нѣмаше да ферментира. Значи, човѣкъ е причина за ферментиране на гроздовия сокъ. Сега ние искаме изкуствено да задържимъ сладостьта на гроздовия сокъ. Виното не може да остане сладко. Захарьта въ него се прѣвръща въ спиртъ, който упоява хората. Хората иматъ неестествени желания, които не сѫ съгласни съ Божията воля. Докато има вино въ свѣта, ще знаемъ, че човѣшкиятъ животъ трѣбва още много да се прѣчиства. Не трѣбва да се сърдимъ на кръчмаря. Ако трѣбва да се сърдите нѣкому, това сте вие - на себе си трѣбва да се сърдите. Ако имате единъ лошъ приятель, кой методъ ще приложите къмъ него? Методътъ на кръчмаря. Ако имате единъ добъръ приятель, къмъ него ще приложите метода на гостилничаря. Вие ще кажете: “Не може ли да се постѫпи по другъ начинъ?” При сегашнитѣ условия не може да се постѫпи по другъ начинъ. Тъй както сега се развива животътъ, възможности има много, но за да се приложи доброто въ живота идейно отъ васъ се изисква знание, за да се боритe съ всички атавистични чърти, вложени въ вашия характеръ. Често казвате: “Защо е злото въ свѣта?” Казвамъ: щомъ си такъвъ философъ, че разисквашъ по този въпросъ, запази хладнокръвие при всички условия на живота.

 

Досега азъ съмъ срещналъ само единъ българинъ, който при единъ случай показа по-голѣмо хладнокръвие и отъ англичанина. Той беше лѣкарь, сега заминалъ за другия свѣтъ. Това, което ми обърна вниманието, бѣше слѣдното: единъ день той отвори да чете нѣкаква книга “философия на медицината”, но двѣтѣ му дѣца се качватъ на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му, обаче той продължаваше да чете, не имъ обръщаше внимание и си казваше: “Вие дѣца, ще поумнѣете единъ день, но като дойдете на моитѣ години.” Това е дисциплина на ума. Той си чете, като че нищо не става наоколо му. Питамъ: кой отъ васъ би изтърпѣлъ това? Туй е дѣйствителенъ фактъ, дѣцата му го закачаха цѣлъ часъ, слѣдъ това се отдалечиха отъ него, а той си чете, вдълбоченъ въ своята книга. Такъвъ трѣбва да бѫде християнинътъ! Ако двѣ злини се качатъ на гърба ти, остани правъ, обърни се на лѣво и на дѣсно, безъ да имъ обръщашъ внимание. Това е едно прѣкрасно състояние на човѣшкия духъ.

 

Ако вие, ученицитѣ имате хладнокръвието на този български лѣкарь, знаете ли какво нѣщо щѣше да излѣзе отъ васъ? Вие казвате: “Този човѣкъ се е родилъ така, той има тази черта отъ миналото сѫществуване.” Да, така е роденъ, но той е работилъ върху себе си. Тази чърта на разумното търпѣние трѣбва да се изработи, тя не се създава въ единъ день.

 

И тъй, казвамъ ви, не се спирайте върху мисъльта, защо Господь създаде злото въ свѣта? Вие не знаете, дали Господъ създаде злото. Задавайте си само въпроса, какво можете да научите отъ злото и какво отъ доброто? Ако ви дамъ да опишете въ поетична форма злото и доброто, какъ бихте ги описали? За слѣдния пѫть ще бѫдете тъй добри, нѣколцина отъ васъ, които могатъ да пишатъ поезия, да изразятъ въ три куплета най-много, въ форма на диалогъ единъ разговоръ между доброто и злото. Злото е непроявената любовь. Всѣко нѣщо, което не е проявено, е зло. Слѣдъ като се прояви това нѣщо, става добро. Това е вѣрно. И въ природата, за да се прояви нѣщо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение. Студеното течение, обикновено уморява човѣка, а топлото му дава животъ. Студътъ до извѣстно число градуси причинява смърть, а послѣ и той дава животъ. Въ съврѣменната наука се казва, че най-низката температура е 273° подъ нулата, при която температура свѣтътъ се разрушава. Студътъ, като прѣмине още по-долу отъ 273°, той се прѣвръща въ топлина. Това е едно възражение на ученитѣ хора. Тѣ сѫ прави, като казватъ, че свѣтътъ ще се разруши подъ температура - 273°, защото студътъ вече се прѣвръща въ топлина. Значи, въ студа има скрита топлина. Казваме, че топлината дава животъ. Така е, но ако топлината се повиши надъ 100°, надъ 500° и повече и тя причинява смърть. Както виждате, положенията се измѣнятъ.

 

Казвамъ, всѣко нѣщо, което не е проявено въ природата, ние наричаме зло. Запримѣръ, единъ човѣкъ може да има найдобритѣ намѣрения, но най-първо той трѣбва да направи едно зло, за да прояви своето добро. Казвате: “Свѣтътъ не е направенъ добрѣ.” Питамъ: по кой начинъ трѣбваше Господь да се прояви въ този свѣтъ? Дайте вие единъ по-добъръ планъ. Свѣтътъ е проявление на Бога. Щомъ сте недоволни отъ него, вие създайте по-добъръ свѣтъ отъ този. Дайте вашия планъ, какъ трѣбва да се създаде свѣтътъ. Вие не трѣбва да бѫдете отъ онѣзи глупави философи, които казватъ, че свѣтътъ е лошъ. Когато нѣкой човѣкъ казва, че свѣтътъ е лошъ, подразбирамъ, че този човѣкъ не знае смисъла на нѣщата, не знае какъ да мисли. Често прѣдъ нѣкой богатъ човѣкъ слагатъ вкусно ядене, но той го намира безсолно. Защо? - Той е ялъ пищна, богата храна и вслѣдствие на това мѫчно се задоволява. Но ако този човѣкъ е прѣкаралъ въ бѣднотия, гладувалъ е по четири-петь деня, вижте, дали ще бѫде недоволенъ отъ яденето. Дайте му една постна картофена чорбица и малко черенъ хлѣбъ, ще видите, какъ ще яде и ще благодари. Това сѫ двѣ положения въ живота.

 

Слѣдователно, всѣки недоволенъ човѣкъ е аристократъ, който е изгубилъ смисъла въ живота. Такова нѣщо прѣдстав-ляватъ всички съврѣменни хора. Господь, Който е толкова мѫдъръ, ще извади хората отъ тѣхния аристократизъмъ. Какъ? - Ще ги направи бѣдни. Слѣдъ това ще имъ даде отъ тази картофена чорбица, за която, като богати, казваха, че нищо не струва, но като бѣдни, ще намѣрятъ, че е отлична. По този начинъ Богъ ще измѣни вашитѣ състояния, вашитѣ мисли, вашитѣ чувства, за да бѫдете благодарни отъ малкото, което ви се дава въ свѣта. Сега хората искатъ много, вслѣдствие на което сѫществува злото. Нѣкои хора четатъ съчиненията на много философи, но каква полза отъ това? Не казвамъ, че не трѣбва да четатъ философитѣ, но питамъ: придобиха ли доволство въ живота. Намѣриха ли смисъла на доброто и злото? Първото, което ще ви направи впечатление въ тѣхнитѣ съчинения, е че тия философи едни други се опровергаватъ. Да опровергавашъ нѣща, да ги тълкувашъ, това не е философия, това е хирургия.

 

Прѣди нѣколко дни азъ ви приведохъ единъ примѣръ за вълната и казахъ: не е достатъчно само да се изпере вълната, но слѣдъ това трѣбва да се изпреде. Слѣдъ като се изпреде, трѣбва да се изтѫче. Слѣдъ като се изтѫче, трѣбва да си направишъ отъ нея една хубава вълнена дреха, която грижливо да пазишъ отъ молцитѣ. Ако, слѣдъ като си употребилъ толкова трудъ, дойдатъ молци и изядатъ дрехата ти, колко струва този голѣмъ трудъ? Ето защо, вие трѣбва да прѣцѣнявате труда си, добрѣ да пазите своята вълнена дреха отъ молци.

 

Какво прѣдставляватъ молцитѣ въ нашия животъ? Молцитѣ, това сѫ пороцитѣ въ живота ни. Кои сѫ най-обикновенитѣ пороци? (-Съмнение, зависть, подозрѣние.) Напишете, колко духовни пороци има въ човѣка. Най-голѣмиятъ порокъ на ума е безвѣрието. Въ ума има много пороци, но безвѣрието изсушава ума, прѣсъхва течението на всички хубави, красиви мисли въ него. Или казано съ други думи: тъмнината въ съзнанието разрушава човѣка. Тя произтича отъ безвѣрието, затова и нея считатъ единъ отъ молцитѣ. Кой е най-голѣмиятъ молецъ за сърцето? (-Омразата.) Омразата е въ състояние да развали най-хубавитѣ и красиви чувства, изработени съ хиляди години. Тя прави дупки на красивата дреха на сърцето. Съ какъвъ нафталинъ трѣбва да посипете тази дреха, за да се запази отъ молци? - Най-добриятъ нафталинъ, който може да запази дрехата на сърцето отъ молци, е Любовьта. Въ духовния свѣтъ не се позволява да туряшъ дрехата си въ гардеробъ. Винаги ще носишъ своята дреха съ себе си. Питамъ: ако постоянно носишъ своята дреха на гърба си, молци ще я ядатъ ли? Споредъ този законъ, ако вашата дреха е изядена отъ молци, подразбирамъ, че не сте я носили постоянно на гърба си, а сте спали и сте се излежавали. Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба си, е работливъ, смѣлъ човѣкъ, той ходи навсѣкѫдѣ съ дрехата си. Разбирате ли тази философия? Ето защо, вие трѣбва да имате една дреха, която постоянно ще носите на себе си. Щомъ носите тази дреха, тя ще се прѣчиства въ духовния свѣтъ тъй, както се чистятъ дрехитѣ на птицитѣ. Птицитѣ сѫ изучавали това изкуство, цвѣтоветѣ на перцата имъ не се развалятъ, а цвѣтоветѣ на нашитѣ дрехи отъ много носене се развалятъ и избѣляватъ.

 

Като казвамъ, че злото и доброто сѫществуватъ въ свѣта като относителни величини, искамъ да ви обърна внимание на това, да не допущате злото въ мисъльта си, нито въ чувствата си, за да не се подпушвате. Когато видите, че единъ човѣкъ грѣши, не трѣбва да вадите крайни заключения, че този човѣкъ е лошъ. Когато кажемъ, че 2+4 = 6, какво подразбираме? Числото шесть е резултатъ. Числото двѣ е земята, богатата почва. Числото четири сѫ сѣменцата, посѣти въ тази почва. Резултатътъ пъкъ, т. е. числото шесть може да бѫде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т. н. Слѣдователно, като вадите крайни резултати, че този човѣкъ е лошъ, вие все едно, че правите събиране, казвате 2+4 = 6. Не правете прѣждеврѣменно своитѣ заключения! Защо? Ако минавате въ врѣме на дъждъ покрай нѣкое мѣсто, на което почвата е черноземъ, какво ще кажете? Лошо мѣсто е това, мочурлякъ, не се минава прѣзъ него. Питайте земледѣлеца, какво ще каже той за тази почва. Ако сѣе жито на тази почва, той ще каже: “Отлична е тази пръсть!” Въ сухо врѣме тази почва се обръща на прахъ, става на буци и вие казвате: “Да не ми дава Господь да минавамъ по тѣзи мѣста!” Земледѣлецътъ има друго мнѣние за тази почва и казва: “Дай Боже да имамъ жито да посадя въ тази почва!” Това сѫ двѣ различни положения въ живота, които вие трѣбва да разбирате. Добритѣ положения и лошитѣ положения сѫ само условия въ живота, които разумниятъ човѣкъ разбира, а глупавиятъ не разбира и казва: “Това е добро, онова е лошо.” Вие безъ да мислите много, казвате: 2+4 = 6. Какво означава това? - Два гроша и четири гроша, правятъ шесть гроша. Това и кокошката знае. И кокошкитѣ събиратъ по този начинъ: двѣ зрънца и четири зрънца, правятъ шестъ зрънца. Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаятъ да събиратъ. И коткитѣ знаятъ да събиратъ. Всички животни знаятъ да събиратъ, при това тѣ събиратъ отлично. При събирането, обаче вие трѣбва да дойдете до положението, да разбирате резултатитѣ на това дѣйствие.

 

И тъй, като ученици не се подпушвайте съ вашата философия. Не си отговаряйте на въпроситѣ защо сѫществува злото, защо еди-кой си мисли така, защо еди-кой си постѫпва така и т. н. При всѣки случай въ живота ви, когато вие разрѣшавате нѣкоя трудна задача, не се спирайте върху погрѣшкитѣ на хората. Вие си прѣдставете, че сте извънъ доброто и злото и можете да разрѣшите вашата трудна задача.

 

Сега ще ви дамъ слѣдната задача за една седмица. Като ставате сутринь, ще кажете въ ума си: “Заради Любовьта, съ която Богъ ме е облѣкълъ, всичко, което ми се случи прѣзъ деня, ще го считамъ, че е хармонично създадено.” Всичко, каквото ви се случи прѣзъ деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажатъ - добро или зло - ще знаете, че всичко е за добро, нѣма да се съмнѣвате въ нищо. Прѣзъ тия седемь деня ще мислите, че всичко става за добро. И доброто и злото сѫ служители на Любовьта. Злото служи на Любовьта и доброто служи на Любовьта. Като ви се случи нѣщо, ще кажете: “Благодаря Ти Господи, че Си ме удостоилъ съ Твоята Любовь.” Нѣкой може да бръкне въ джоба ти и да те обере, нѣкой може да ти каже обидна дума, нищо отъ това. За всичко което ти се случи, ще кажешъ: “Благодаря Ти Господи, че Си ме удостоилъ съ Твоята Любовь. Както и да ми говоришъ, азъ Те познавамъ”. Вие видѣхте, напримѣръ, какви бѣха гърмежитѣ на Мусала. Въ тѣхъ имаше особена мекота. И свѣтлината бѣше мека. Значи, както и да говори Богъ, тихо или бурно, въ гласа Му винаги има мекота.

 

Азъ зная, че всички ще бѫдете радостни прѣзъ тази седмица. Обиди нѣма да има вече. Отъ тази вечерь до другата срѣда ще живѣете въ Царството Божие. Всѣки трѣбва да намѣри най-хубавитѣ думи, които може да каже. Когато дойде нѣкой при васъ, вие ще бѫдете много внимателни къмъ него. Рѣчникътъ ви ще бѫде много подбранъ. Всѣки отъ васъ, който направи една погѣшка прѣзъ нѣкой день отъ тази седмица, ще повтори упражнението за още една седмица. Ако прѣзъ втората седмица направи друга погрѣшка, ще го потрети и т. н. Трѣбва да работите. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ говори високо. Казвате: “Защо този братъ говори така високо?” Не, кажете си: Този братъ говори отлично. Значи за цѣла седмица вие трѣбва да бѫдете внимателни едни къмъ други. Сѫщо тъй ще бѫдете внимателни и съ външнитѣ хора. Съзнанието ви трѣбва да бѫде будно за цѣла седмица, за да видите, до дѣ сте достигнали въ вашето развитие и на какво сте способни. Това е една малка маневра.

 

Сега, можете ли да изпѣете слѣдното упражнение: “Кажи ми ти, свѣтли Божи лѫчъ, благото на живота - свѣтлиятъ правъ пѫть на чиститѣ души, измити въ водитѣ на Любовьта!” Понѣкога вие се срамувате да пѣете за Любовьта, а търсите Любовьта. Вие трѣбва да заучите това упражнение добрѣ и да пѣете като пѣвци. Прѣдставете си, че вие сте осѫдени на смърть и сѫдията пише на вашата присѫда слѣдното: “Ако можете да изпѣете тази пѣсень хубаво, съ чувство, ще възвърнемъ живота ви, смъртната присѫда ще се отмѣни.” Какъ ще я пѣете? Ще пѣете, а гласътъ ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пѣете. Всѣки човѣкъ, който пѣе, трѣбва да знае, че рѣшава единъ много важенъ въпросъ. Въ пѣнието помага и цигулката. Тя не се влияе отъ хората. Човѣкъ може да се повлияе, но цигулката не се влияе. Въ цигулката има установено мнѣние за нѣщата, характеръ има тя.

 

Изпѣйте упражненията: “Вдъхновение” и “Вехади”.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

32-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 15.VII.1925 г.

София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×