Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_07_08 ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 07:20

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

 

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Размишление

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Съставяне поезия отъ думитѣ: Любовь, свѣтлина и топлина за човѣшката душа.”

 

Ще ви запитамъ: защо хората влизатъ въ стълкновение единъ съ другъ? Когато двѣ тѣла се движатъ съ една и сѫща бързина и въ една и сѫща посока, могатъ ли да влѣзатъ въ стълкновение? - Не могатъ. Обаче, ако двѣ тѣла се движатъ въ една и сѫща посока, но съ различни бързини, тѣ ще влѣзатъ въ стълкновение.

 

Ще ви задамъ другъ въпросъ: по какво се отличава разумниятъ животъ? Човѣкъ самъ за себе си не може да познае, дали е разуменъ или не. Когато има двѣ лица, само тогава можемъ да говоримъ за разумность. Когато казваме, че Богъ е всемѫдъръ, то е, защото Неговата Мѫдрость се изявява спрѣмо насъ и ние я съзнаваме. Слѣдователно, контраститѣ въ свѣта сѫ необходими. Ето защо, когато имаме двама души, единиятъ разуменъ, а другиятъ неразуменъ, ние можемъ да говоримъ вече за разумность. Разумнитѣ хора вървятъ въ успоредни линии. Какво ни показва прѣсичането на двѣ линии? - Че единиятъ отъ двамата е неразуменъ. Теоретически всички знаете, че хората не трѣбва да идватъ въ стълкновение единъ съ другъ. Кога не се стълкновяватъ? - Когато любятъ. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да люби! Въ Любовьта нѣма никакъвъ аристократизъмъ; тя не прави никаква разлика между висшия и низшия животъ. Туй трѣбва да държите въ ума си. Ние обаче, правимъ разлика между човѣшкото и животинското съзнание. Напримѣръ, едно млѣкопитающе не може да бѫде въ хармония съ човѣка, защото низшето не може да разбере висшето. Единъ волъ или единъ конь не може да влѣзе въ положението на човѣка когато човѣкътъ влиза въ положението му и щомъ се разболѣе, той може да му помогне. По сѫщия начинъ и ние, като животнитѣ, не можемъ да влѣземъ въ положението на ангелитѣ, но тѣ обхващатъ нашето съзнание, разбиратъ ни и ни помагатъ.

 

Сега забѣлѣжете, често вашитѣ чувства и мисли се мѣнятъ. Нѣкой говори за любовь, но не се минава много врѣме, той изгубва тази любовь. Той измѣня чувствата си. Изкуство е, като страдашъ, да отдѣлишъ твоитѣ чувства и мисли отъ страданието. Нѣкои казватъ: “Както човѣкъ мисли, такъвъ е или както човѣкъ чувства, такъвъ е.” Вѣрно е това, но мислитѣ и чувствата не сѫ самия човѣкъ. Когато ние казваме, че както човѣкъ мисли и чувствува, такъвъ е, то е по нѣмане подходящи думи въ езика ни. Затова, често ние си служимъ съ едни и сѫщи думи, за да изразимъ различни състояния. Подъ думитѣ “чувственъ свѣтъ” изразяваме цѣлъ свѣтъ, безъ да го разбираме какъвъ е. Въ никой езикъ нѣма съотвѣтни думи, съ които да се изразятъ тънкоститѣ, които сѫществуватъ въ чувствата, затова туряме всичко въ една и сѫща категория. Ние казваме, напримѣръ: “Болка чувствувамъ.” Дѣ е тази болка, въ сърцето ли? - Не, тя може да бѫде или въ крака или въ мозъка или въ сърцето и т. н. И слѣдъ това казваме, че Богъ е създалъ човѣка, за да страда. Питамъ: вие ходили ли сте при Господа, да се разговаряте по въпроса, защо Той е създалъ човѣка? Казалъ ли ви е Господь, че дѣйствително е създалъ човѣка, за да страда или за да боледува? Не, Богъ не е създалъ човѣка нито да страда, нито да се радва. Създаването подразбира единъ механически процесъ, който постоянно става въ природата. Когато Богъ създава свѣта, ние изпитваме радость. Радостьта показва, че ние сме въ съгласие съ Божиитѣ закони, но когато страдаме, ние сме въ разногласие съ Бога. Обаче, има нѣщо по-хубаво и отъ радостьта. Ако радостьта бѣше краятъ на нѣщата, защо я губимъ толкова скоро? Човѣшката радость мяза на сапуненъ мѣхуръ, който трае само нѣколко секунди и слѣдъ това се пука. Питамъ, каква издръжливость ще има тази радость, която трае колкото сапунения мѣхуръ? Да допуснемъ, че получавате голѣмо наслѣдство и се зарадвате. Какво ще направите съ това наслѣдство? Едва сте се зарадвали и на другия день взиматъ наслѣдството ви. Какво става съ васъ? - Започвате да скърбите. Отново ви даватъ наслѣдството, пакъ иде радостьта. Като ви даватъ и взиматъ наслѣдството, у васъ ставатъ правилни промѣни въ състоянията. Но наслѣдството нищо не донася на човѣка.

 

Слѣдователно, вие трѣбва да схванете, коя е главната мисъль, която искамъ да изтъкна въ примѣра съ наслѣдството. Истинско наслѣдство е това, което не се губи и не се създава отново. Кое е това богатство у човѣка? - То сѫ неговия умъ и неговото сърце, които Богъ му е далъ. Тѣ сѫ богатство, капиталъ, който не се губи. Тѣ сѫ хиляди пѫти по-голѣмо богатство отъ това, което дѣдо ви и баба ви могатъ да ви дадатъ. Тѣ не сѫ материални богатства. Сърцето, което Богъ ти е далъ, струва повече, отколкото всѣко видно положение, което заемашъ въ обществото. Човѣкъ се оцѣнява по ума и по сърцето си. Ако имашъ прѣкрасенъ умъ, хората ще те цѣнятъ. Ако имашъ прѣкрасно сърце, хората ще те цѣнятъ. Нѣмашъ ли този умъ, нѣмашъ ли това сърце, твоята цѣна ще се намали.

 

Нѣкой казва: “Мене никой не ме обича.” Не, нѣма законъ въ свѣта, който да ни показва, че всички хора мразятъ нѣкой човѣкъ. Ако сто или хиляда души те мразятъ, това не е признакъ, че всички хора те мразятъ. Цѣлиятъ свѣтъ не се състои само отъ толкова души. Въ свѣта има хора повече отъ единъ милиардъ и половина. Въ другия свѣтъ пъкъ има повече отъ 60 милиарда живи, разумни сѫщества, съ които човѣкъ се намира въ извѣстни връзки, въ извѣстни съотношения. Питамъ: възможно ли е тогава всички тия сѫщества, тукъ на земята и горѣ на небето да те мразятъ? Добриятъ, разумниятъ човѣкъ има съотношение и съ ангелитѣ. Щомъ е така, защо не схващате живота реално? Подъ думата “реаленъ свѣтъ” вие подразбирате само материалния свѣтъ, т.е. външния свѣтъ, външнитѣ отношения на хората. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да прогресиратъ, трѣбва да мислятъ правилно.

 

Вие сте дошли до една точка, която наричамъ неутрална зона. Сега трѣбва да направите едно малко усилие, за да прѣминете тази неутрална зона. Като дойдатъ хората при тази зона, тѣ започватъ да критикуватъ всичко, отъ нищо не сѫ доволни. Влѣзатъ въ нѣкое религиозно общество, поседятъ малко тамъ и послѣ казватъ: “Тия хора не сѫ истински християни.” Добрѣ, тѣ не сѫ истински християни, но ти такъвъ ли си? По какво можешъ да опрѣдѣлишъ твоята стойность? Често вие казвате за нѣкой святъ човѣкъ: “Този човѣкъ минава за светецъ прѣдъ хората, но не живѣе както трѣбва. Ние сме виждали такива прѣхвалени светци.” Казвамъ, имате право да критикувате, но всѣки, който иска критиката му да бѫде вѣрна, нека се постави на изпитъ заедно съ този светецъ и да провѣри не само на теория нѣщата, но и на практика, въ прояви на живота. Нека сравни своята чистота, готовность на жертви, своята любовь, мѫдрость и знание съ тази на този святъ човѣкъ и послѣ да критикува. Има редъ опити, които могатъ да се направятъ. Когато говоришъ за нѣкого, когато го критикувашъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да покажешъ на опитъ, че седишъ по-високо отъ този, когото критикувашъ, не само на единъ градусъ, но най-малко на десеть градуса. Когато критикувашъ нѣкого въ музиката, ти самъ трѣбва да разбирашъ отъ музика. Казвашъ: “Този човѣкъ не свири хубаво.” - Добрѣ, ти покажи, какъ трѣбва да свири. Повикатъ го да свири и той започва. Какво излиза? - Онзи, когото той критикува, свири по-добрѣ. Критикътъ свири “Цвѣте мило, цвѣте красно”. - Питамъ: кой цигуларь не може да свири това? - Всѣки може да го свири, но въ това не седи изкуството на цигуларя. Музиката, пѣнието е сила само по себе си. Тъй както днесъ се употрѣбяватъ, тѣ сѫ вече срѣдства за прѣхрана, но не и изкуства. Щомъ тѣ се употрѣбяватъ като срѣдства за прѣпитание, тѣ сѫ единъ видъ търговия, а всички нѣща, които се употрѣбяватъ като търговия, тѣ изгубватъ своята цѣна. Често ви слушамъ като пѣете и си казвамъ: тия хора пѣятъ безъ душа. Нѣкой казва: “Азъ вече съмъ израсналъ, не трѣбва да пѣя. Азъ мога само да говоря, но не и да пѣя.” Музиката, пѣнието седятъ десеть градуса по горѣ отъ говоренето. Ти научи ли закона на говоренето, за да прѣкарашъ тия десеть градуса въ музиката? Ти още не си усвоилъ говоренето, а се отказвашъ отъ музиката. Всѣки човѣкъ, у когото музикалното чувство е слабо развито, има дрезгавъ гласъ. Рѣчьта на човѣка е музикална, ако той има силно развито музикално чувство. Затова именно, животнитѣ нѣматъ гласъ. Тѣ не могатъ да говорятъ. Кучето се опитва да говори, но лае. Волътъ се опитва да говори, но мучи. Материята, отъ която животнитѣ сѫ създадени, имъ прѣчи да говорятъ. Въ това отношение птицитѣ сѫ достигнали до една по-висока степень отъ животнитѣ. Папагалътъ напримѣръ се мѫчи да запомни нѣкои думи и да ги възпроизведе.

 

Сега мнозина отъ васъ казватъ: “Работата е много лесна, всичко ще дойде изведнъжъ, по вдъхновение.” Вдъхновението прѣдставлява единъ великъ законъ. Вие знаете ли какво нѣщо е вдъхновението? То е най-великиятъ законъ, който сѫществува въ свѣта. За да дойде вдъхновението у васъ, вие трѣбва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вѣрата. Вдъхновение може да има само човѣкътъ на абсолютната вѣра. Онѣзи хора, които нѣматъ вѣра, не могатъ да иматъ вдъхновение. Тѣ могатъ да иматъ само въодушевление.

 

Вие, като ученици сте на различни възрасти: нѣкои сте по-млади, а други - по-стари. Старитѣ иматъ нѣкакви прѣимущества прѣдъ младитѣ въ това именно, че тѣхнитѣ чувства сѫ по стабилизирани, когато чувствата на младитѣ не сѫ тъй стабилизирани. Чувствата на младитѣ се намиратъ въ въздухообразно състояние. Тѣ гледатъ идеално на свѣта, но тѣхниятъ идеализъмъ трае день и половина. Въ сѫщото положение изпадатъ и старитѣ хора. Щомъ човѣкъ прѣмине 60 години, той изгубва своя идеализъмъ и мѫчно може да завърже приятелство съ нѣкого. Той казва: “Азъ вече не вѣрвамъ никому.” Младиятъ вѣрва на всичко и на всички хора, но като остарѣе и той дохожда до сѫщото заключение. Питамъ: въ какво пъкъ седи прѣимуществото на младия прѣдъ стария? - Младиятъ има условия да работи. Слѣдователно, той трѣбва да изработи въ себе си толкова устойчиви чувства, че на каквато възрасть и да дойде да не изгуби вѣрата си, нито вдъхновението си.

 

Често нѣкои отъ учениците се оплакватъ отъ нѣкой братъ или отъ нѣкоя сестра, като казватъ, че се отнасяли съ тѣхъ грубо. Питамъ: кой гласъ, споредъ васъ е мекъ, благороденъ? Мекъ, благороденъ гласъ има този човѣкъ, който, съ когото и да говори, винаги си прѣдставлява, че се намира прѣдъ нѣкое възвишено, съвършено сѫщество. Кой отъ васъ е достигналъ до това състояние? Вие имате желание, но още не сте го постигнали. Знаете ли, на какво мога да уподобя вашето положение? - На хора, които страдатъ отъ изкривяване на коститѣ. Такъвъ човѣкъ има съзнание за себе си, че ходи правилно. Питамъ го: “Можешъ ли да ходишъ правилно?” - “Мога.” Започва да ходи, но се изкривява. Такива хора сѫ ходили редъ поколѣния по този начинъ и сега вървятъ като нѣкоя гемия. Тѣ не съзнаватъ този свой недѫгъ въ ходенето. Съврѣменнитѣ хора, като ходятъ, вървятъ ту въ лѣво, ту въ дѣсно. Това не е правилно ходене. Наблюдавайте котката, тя ще ви покаже, какъ трѣбва да ходите. И коньтъ може да ви покаже, какъ трѣбва да ходите. Тѣ иматъ правиленъ вървежъ.

 

Ще ви запитамъ: какво положение трѣбва да вземете, когато говорите? Забѣлѣзалъ съмъ нѣкои оратори, като говорятъ, не знаятъ дѣ да поставятъ рѫцѣтѣ си - ту ги спущатъ надолу, ту ги турятъ на гърдитѣ, но всички тия положения сѫ неестествени. Вижте котката, дѣ туря прѣднитѣ си крака, когато е разположена. Кое е най-естественото положение на рѫцѣтѣ? Дѣ трѣбва човѣкъ да постави рѫцѣтѣ си за да се чувствува добрѣ? Ако затворите рѫцѣтѣ си, нѣма да имате вдъхновение. Вие често затваряте рѫцѣтѣ си, а искате да имате вдъхновение. Който затваря рѫцѣтѣ си и свива краката си, мяза на една изолирана батерия. Вие сте се затворили и казвате: “Сега да ме посѣти Духътъ, да се вдъхновя.” Духътъ като дойде, вие ще мислите свободно и тогава енергиитѣ на живата природа ще проникнатъ въ васъ. Но, за да ви посѣти Духътъ, трѣбва да се отворите. Това значи, да разбирате вѫтрѣшнитѣ закони на живота и на природата. Ако не разбирате тия закони, дръжте рѫцѣтѣ си свободни и вдъхновението ще дойде. Ако пъкъ разбирате законитѣ, затворете рѫцѣтѣ си, концентрирайте мисъльта си, докато дойдете въ съприкосновение съ невидимия свѣтъ. Тогава въ ума ви не трѣбва да има никаква друга мисъль, освѣнъ една велика мисъль. По този начинъ вие ще имате връзка и общение съ невидимия свѣтъ и ще заемете едно естествено положение. И тогава, всѣка клѣтка въ организма ви ще се движи по една правилна линия.

 

И тъй, ако придобиете естествено държане на тѣлото си и рѫцетѣ, всѣкога ще взиматъ правилно положение. Само по този начинъ вие ще можете да управлявате движенията на тѣлото си. Ако религиознитѣ хора не разбиратъ тия закони, отъ тѣхния животъ се изгубва всѣкакво благородство, всѣкаква топлина и влага. И въ такъвъ случай, лицата на тия религиозни хора огрубяватъ, приематъ мѫжки чърти и мускулитѣ се проточватъ; у други нѣкои пъкъ лицата затлъстѣватъ, ставатъ крѫгли като мѣсечина. Обаче, и двѣтѣ състояния сѫ анормални. Лицето на човѣка трѣбва да бѫде подвижно, по него да се чете като на книга, а не като на маска, на която нито една чърта не се измѣня. Отъ лицето на човѣка трѣбва да излиза свѣтлина. Когато постигнете това нѣщо, вие ще бѫдете въ хармония, както съ себе си, тъй и съ живата природа.

 

Често казвате, че трѣбва да се изолирате отъ свѣта. Какво разбирате подъ думитѣ “изолирване отъ свѣта”? Това значи, да не сте въ стъклковение съ свѣта, да влѣзете въ своята орбита, въ своя крѫгъ на дѣятелность, дѣто никой нѣма прѣдъ видъ вашитѣ лични интереси. Свѣтътъ е единъ банкеръ, единъ лихваръ, който ви хваща за гушата и ви взима всичко. Наблюдавайте, какво става въ природата, която съврѣменнитѣ естественици изучаватъ. Тази природа прѣдставлява единъ свѣтъ на безпорядъкъ. Тамъ ще видите много паразитни растения, които се увиватъ около други нѣкои, и черпятъ отъ тѣхъ хранителни материали, вслѣдствие на което тия растения умиратъ. Сѫщиятъ този паразитизъмъ се забѣлѣзва и между насѣкомитѣ, както и между всички други сѫщества. Навсѣкѫдѣ въ природата виждаме една ужасна борба за сѫществувание. Това не е онази жива, разумна природа, за която ние говоримъ. Това е свѣтъ на дисхармония или свѣтъ на индивидуализиране. Въ този свѣтъ всѣко сѫщество иска да се индивидуализира, т. е. да намѣри своята орбита. Ние обаче, нѣма защо да се занимаваме съ свѣта на непрѣстанната борба. Нѣкои цитиратъ думитѣ на апостолъ Павла, който казвалъ, че нашата борба не е противъ плъть и кръвь, но противъ духоветѣ. Казвамъ, нѣма защо да се борите съ духоветѣ.

 

Нѣкои хора казватъ: “Противи се на дявола, за да избѣга.” Вие трѣбва да разбирате, какъ да се противопоставяте на дявола. Ти не можешъ да се съпротивлявашъ на дявола тъй, както на единъ човѣкъ. Какъ ще се съпротивлявашъ на огъня? Прѣдставете си, че внеса прѣдъ васъ единъ вѫгленъ, тежъкъ двѣста килограма и нагрѣтъ до температура 2000°. Питамъ ви: какъ ще се справите съ него? Мислите ли, че ако вземете двѣ-три кофи вода, ще го изгасите? - Нищо нѣма да направите. Законъ е: Оставете духоветѣ да се борятъ сами, а вие само ги наблюдавайте - нищо повече! Когато апостолъ Павелъ казва да се съпротивлявате на дявола, той подразбира, че духътъ, който живѣе въ тебе, трѣбва да се бори съ него заради тебе, а ти наблюдавай само тази борба, за да добиешъ знание.

 

Сега, гледамъ онзи съ плътьта извадилъ ножъ, ще се бори срѣщу дявола. Не, дяволътъ е голѣмъ пехливанинъ. Не мислете, че той е толкова слабъ и глупавъ. Щомъ не си добрѣ разположенъ къмъ него, щомъ искашъ да се боришъ съ него, той знае, какво да прави съ тебе. Хитъръ е дяволътъ! Той има прѣдъ видъ нѣкой твой богатъ дѣдо, милионеръ, комуто внушава слѣдното: “Ти ще оставишъ своето наслѣдство отъ десеть милиона лева на твоя плѣменикъ.” И настина, дѣдото наскоро умира и ти донасятъ завѣщанието. Ти си казвашъ: “Господи, азъ Ти благодаря за благото, което ми давашъ.” Дяволътъ те наблюдава и си мисли: “Чакай, ще видишъ сега Господа.” Какъ? Дяволътъ започва да работи усилено, като ти донася редъ интриги - съ този те бутне въ нѣкоя беля, съ онзи въ друга, а ти се чудишъ, какво става съ тебе. Ще те омотае, ще обърка работитѣ ти, докато се принудишъ да лъжешъ, да изнасилвашъ хората, да правишъ прѣстѫпления. Слѣдъ това дяволътъ те запитва: “Какъ си сега?” - Ти казвашъ: “Не зная какво става съ мене!” Само лъжата ще ми помогне, не може безъ нея. Дяволътъ те подслушва и ти пошепва: “Тъй е, откога ти говоря, че безъ лъжа не може въ този свѣтъ. Тази работа ще се оправи само съ лъжа.” Ти се отчаешъ, обезсърчишъ, изгубишъ вѣра въ Бога. Дяволътъ ти казва: “Не не безпокой и безъ вѣра може въ този свѣтъ.”

 

Та казвамъ, вие, които се занимавате съ окултната наука, трѣбва да знаете, че тя не е толкова лека. Не е достатъчно само да имате дѣтинска вѣра. Трѣбва да имате поне въ слаба степень развито ясновидство, да знаете, какъ и отъ дѣ идатъ добритѣ и лошитѣ течения въ природата. Гледамъ, нѣкой ми говори, но виждамъ въ него се настанилъ единъ черенъ духъ и му диктува, какво да говори. Той ми говори нѣщо въ името на Христа, на св. Богородица, апелира къмъ моето благородство, къмъ моята щедрость и т. н. Казвамъ, всички лоши духове се познаватъ по това, че обичатъ да подкупватъ, да ласкаятъ човѣка. Дѣ кого видятъ, ласкаятъ го, че ималъ добри, цѣнни качества. А това, че нѣкой обича да полъгва, правятъ се, че нищо не виждатъ. Те го съвѣтватъ: “Ти гледай да спечелишъ повече пари, да раздавашъ на бѣдни и така Господь ще прости грѣховетѣ ти.” Свѣтлитѣ духове пъкъ се отличаватъ съ съвсѣмъ другъ характеръ, тѣ иматъ съвсѣмъ други постѫпки. Обикновено тѣ си служатъ съ контрасти. Като дойде такъвъ духъ при тебе, той нѣма да те изобличи, но ще те постави при единъ силенъ контрастъ. Ще те заведе при единъ човѣкъ, който върши прѣстѫпление и при другъ, който върши добро и ти казва: “Кое е по-хубаво? Кое отъ тия двѣ положения одобрявашъ?” - “Добритѣ, великитѣ и благородни дѣла.” - “Щомъ е тъй, винаги за доброто мисли и него прави, а злото избѣгвай!” Лошитѣ духове обѣщаватъ много нѣща, но нищо не изпълняватъ. Добритѣ, свѣтлитѣ духове не обѣщаватъ, но изпълняватъ. Когато единъ Божественъ, свѣтълъ духъ дойде въ тебе, той нѣма само да те наставлява тъй да правишъ, иначе да не правишъ, но ще те постави между хора, които ще съдѣйствуватъ за твоето добро. Той ще те постави въ благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако единъ духъ не може да ви създаде такава благоприятна атмосфера, той не е Божественъ духъ, но обикновенъ духъ, обикновена душа, като васъ. Той не е отъ онѣзи висши духове, които сѫ завършили своето развитие, за да могатъ да ви помагатъ. Тѣзи интелигентни души могатъ да измѣнятъ изцѣло насоката на вашето развитие. Тѣ сѫ носители на великата Божия мисъль, затова могатъ да ви помагатъ. Тѣ сѫ помощници на всички ученици въ Школата. Всѣки ученикъ, който влиза въ Школата, има вече тѣхното съдѣйствие.

 

Най-първо, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да се освободите отъ всички субективни и обективни начини на дѣйствие. Запримѣръ, въ една окултна Школа трѣбва да се говори малко по-меко, но не и много тихо. Като се говори тихо, не се чува, слуховитѣ вълни не могатъ да се разпространяватъ много далечъ. Но и силното, високото говорене не е за прѣпорѫчване и то причинява врѣда на слушателитѣ. Изобщо, говорительтъ трѣбва да има тихъ, приятенъ гласъ, безъ да има мисъльта да влияе на слушателитѣ си по единъ или по другъ начинъ. Всѣки ораторъ трѣбва да има за цель, неговото говорене да апелира къмъ умоветѣ и сърцата на слушателитѣ. Само по този начинъ може да стане обмѣна между сърцата и умоветѣ на хората. Сега, като ви говоря, азъ забѣлѣзвамъ въ мнозина отъ васъ едно подпушване въ нервната ви система. Нѣкой пѫть това подпушване е въ мозъка, а нѣкога въ симпатичната нервна система. Тия подпушвания се дължатъ на нѣкои напрегнати състояния у васъ, вслѣдствие на което се раждатъ извѣстни дисонанси. Ето защо, първо ще се заемете съ изучаване закона на отпушването.

 

Слѣдъ като чуете една моя бесѣда или лекция, трѣбва да помислите малко върху нея и да извадите всѣки за себе си поне двѣ важни мисли. Колцина отъ васъ, които слушате лекциитѣ и бесѣдитѣ, сте се спирали по 10 - 15 минути да размишлявате върху нѣкои по-важни мисли и да ги приложите въ живота си? Ако постѫпвате по този начинъ у васъ ще се създаде една положителна мисъль. Вие какво правите? Като се свърши лекцията или бесѣдата, разотивате се, като си мислите, че много знаете. Дѣйствително, вие знаете нѣщо, но това знание по-скоро ще стане причина да ви биятъ. Съ това знание вие ще мязате на онзи българинъ, който се хвалилъ, че знае добрѣ турски езикъ. Идва въ селото единъ виденъ турчинъ, викатъ този българинъ да прѣвежда, азъ ще го нарека Дончо, ако нѣкой отъ васъ се нарича Дончо нека ме извини, така ми попадна това име. Турчинътъ му говори по това - по онова, мисли, че Дончо знае турски. Питатъ го селянитѣ: “Дончо, какво иска този турчинъ?” - “Иска да яде риба.” Селянитѣ ду донесли цѣлъ сакъ съ риба и нѣколко хлѣба. “Какво е това?” - пита турчинътъ. Взима сака съ рибата и набива съ него българина по главата. Селянитѣ го питатъ: “Дончо, защо те би турчинътъ?” - “Защото го надговорихъ?” - Не, не е така. Турчинътъ го би за неговото нѣвежество. Та сега, като ученици ще имате прѣдъ видъ слѣдното нѣщо: Никога висшитѣ духове нѣма да слѣзатъ до вашия уровенъ, да се занимаватъ съ вашия езикъ! Всѣки ученикъ прѣзъ свободното си врѣме трѣбва да проучава символитѣ, които прѣдставляватъ езика на висшитѣ духове. Ние употрѣбяваме символитѣ, защото въ тѣхъ има окултни знаци. Азъ ви дадохъ думата “вехади”, като музикално упражнение. Тя е окултенъ изразъ. Въ музиката има окултни тонове, които вие трѣбва да изучавате, за да се подготвите, да разбирате този езикъ.

 

Апостолъ Павелъ казва: “Ако говоря съ човѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.” Този, който е прѣвеждалъ това послание, е направилъ една погрѣшка. Човѣкъ, който може да говори на ангелски езикъ, той безъ любовь не може да бѫде. Едно отъ свойствата на ангелския езикъ е любовьта. Слѣдователно, апостолъ Павелъ въ този стихъ поставя единъ контрастъ. Съ това той иска да каже: на човѣшки езикъ може да се говори безъ любовь, но на ангелски езикъ безъ любовь не може да се говори. Или съ други думи на падналитѣ ангели може да се говори безъ любовь, но на небеснитѣ ангели не може да се говори безъ любовь. Апостолъ Павелъ е писалъ правилно, но онѣзи, които сѫ прѣвеждали Писанието не сѫ го прѣвели правилно. Тѣ сѫ изопачили смисъла му. И въ бесѣдитѣ на Христа се настоява, да се проучи именно този вѫтрѣшенъ езикъ. Подъ думата “научавамъ” ние разбираме стиха, въ който Христосъ казва: “Както ме е Отецъ научилъ, така говоря.” Духовниятъ езикъ се отличава съ слѣдното качество: Въ мислитѣ, въ чувствата и въ дѣйствията има съгласие. Ти не можешъ да мислишъ едно, да чувствувашъ друго и да правишъ трето нѣщо. Едноврѣменно ще мислишъ, ще чувствувашъ и ще дѣйствувашъ, т. е. ще мислишъ, ще чувствувашъ и ще дѣйствувашъ по единъ и сѫщъ начинъ.

 

Често нѣкой отъ ученицитѣ дойде при мене и ми казва: “Учителю, моята душа отъ день на день се разцъфтѣва, азъ искамъ да се пожертвувамъ за човѣчеството, искамъ да спася свѣта. Азъ съмъ готовъ за това, отъ нищо не ме е страхъ.” Казвамъ, много хубаво, по-добро нѣщо отъ това нѣма. Щомъ си готовъ вече, започни. Не се минаватъ обаче двѣ, три седмици, той иде при мене и ми казва: “Учителю, много съмъ злѣ. Голѣми страдания ме нападнаха, притъмнѣ ми на очитѣ. Не мога да ги изнеса самъ, моля ти се, помогни ми!” Питамъ го: “Нали бѣше готовъ да се жертвувашъ? Какъ мислишъ, съ лаврови вѣнци ли да те посрѣщатъ?” Не, ти като влезешъ въ другия свѣтъ да помагашъ на падналитѣ души, ще срещнешъ най-голѣмитѣ хули и страдания. Готовъ трѣбва да бѫдешъ на всичко. За да работишъ за тия души, отъ тебъ се изисква Божествено знание и сила. Когато страдате и когато се радвате, трѣбва да знаете, че това сѫ състояния на тия души, които ви атакуватъ, отгорѣ и отдолу. Тия души могатъ да бѫдатъ далечни и близки на васъ, но често идватъ и ви навяватъ различни състояния. Вие, като окултни ученици трѣбва да различавате тия състояния, кои сѫ ваши и кои чужди. Често нѣкой човѣкъ запитва другъ: “Защо ме гледашъ така? Какво искашъ да кажешъ?” Казвамъ, тукъ духове се гледатъ, а не хора. Защо единъ човѣкъ ще гледа другъ? Духоветѣ говорятъ помежду си, тѣ се борятъ. Между тѣхъ има вѣчна борба и ако при тази борба ние не заемемъ своето мѣсто, ще бѫдемъ смачкани, като между двѣ колелета.

 

И тъй, като окултни ученици, вие трѣбва да знаете тия закони и да се прѣдпазвате отъ тѣхъ. Много отъ младитѣ и отъ възрастнитѣ сестри и братя изпадатъ въ тежки състояния и не могатъ да си помогнатъ. Тѣ мислятъ, че тия състояния сѫ тѣхни и затова се измѫчватъ, не искатъ да живѣятъ, искатъ да се самоубиятъ и т. н. Днесъ дойде при мене едно външно лице, изпаднало въ голѣмо изкушение, не знае какво да прави. Питамъ го: “Дѣ остана твоето геройство?” Трѣбва да знаете, че истинскиятъ човѣкъ различава състоянията си и поставя всѣко отъ тѣхъ на своето мѣсто. Ако ти имашъ единъ разуменъ приятель, като ангелъ и те наскърби или огорчи нѣщо, ще знаешъ, че той цели нѣщо много добро за тебе, иска да те повдигне. Ти не трѣбва да имашъ никакво съмнѣние въ него, а само да потърсишъ причинитѣ въ себе си, защо приятельтъ ти постѫпва така, на какво иска да ти обърне внимание. Ако пъкъ единъ твой глупавъ приятель те наскърби нѣщо, пакъ ще потърсишъ причинитѣ за това, докато най-послѣ разберешъ, че той нѣмалъ никаква опрѣдѣлена цель въ своитѣ постѫпки. Той е единъ глупецъ, която не знае, какво прави. Това ще те освободи отъ едно вѫтрѣшно заблуждение. Вие трѣбва да знаете Истината! Казвамъ, никога не поставяйте глупавия човѣкъ на мѣстото на ангела и ангелътъ - на мѣстото на глупавия. Не се лъжете, поставете въ себе си всѣки на своето мѣсто. И тогава, имате ли приятель, ще го познаете, разуменъ човѣкъ ли е или глупавъ. Щомъ го познаете нѣма да се разочаровате въ него и да казвате: “Азъ не мислѣхъ, че той ще постѫпи така.” Азъ казвамъ, ако питате мене за вашия приятель, азъ знаехъ, че той ще постѫпи точно така. Вървя по улицитѣ, едно куче излѣзе отъ нѣкоя кѫща и ме залае. Азъ похвалявамъ това куче, то си изпълнява работата. Минавамъ покрай нѣкой разуменъ човѣкъ и той ме поздрави. Казвамъ, смѣлъ, благороденъ е този човѣкъ. Минавамъ покрай нѣкой глупавъ човѣкъ и той ще се прояви споредъ естеството си.

 

И сега, като ученици на окултната Школа вие ще бѫдете подложени на изпити. Тѣ сѫ сѫществували за всички ученици на миналитѣ вѣкове, затова и за васъ нѣма да се направятъ изключения. Не мислете, че за васъ ще дойдатъ ангели отъ небето да ви взематъ съ огнена колесница, както взеха пророкъ Илия. Него взеха съ колесница, понеже той почти бѣше завършилъ своето развитие на земята. Доколкото зная, колесницата, съ която вдигнаха пророкъ Илия на небето, не бѣше бѣла, свѣтла, но червена. Това показва, че той ще дохожда още веднъжъ на земята, да прѣкара още нѣкакви изпитания. Та когато пратятъ отъ небето червена колесница да ви вземе, не се радвайте. Ако пратятъ свѣтла колесница, като свѣтлината, която озарява свѣта и носи животъ, радвайте се, вашата задача на земята е свършена.

 

Вие трѣбва да разбирате вѫтрѣшния смисълъ на Писанието, да не изпадате въ самозаблуждение, въ самоизмама. Да се самоизмамватъ дѣцата - разбирамъ, но окултниятъ ученикъ не трѣбва да се самоизмамва, нито да се разочарова. Дойде ли разочарованието, ученикътъ трѣбва да го погледне право въ очитѣ и да каже: “Азъ се разочаровамъ въ себе си, въ човѣшкото, но въ Бога, въ Божественото никога нѣма да се разочаровамъ. Въ мене и около мене има нѣкаква тъмнина, но около другитѣ хора е свѣтло. Въ дадения случай, азъ човѣкътъ, който мисля, съмъ нѣщо неразположенъ и съмъ готовъ да поглеждамъ злѣ къмъ всичко около менъ. Точно въ този моментъ има хиляди други сѫщества, които сѫ разположени и постѫпватъ по обратенъ начинъ на менъ. Тѣ се намиратъ сега на противоположната страна въ живота.” Трѣбва да се научите при всички положения на живота си да извиквате контрастнитѣ състояния. Щомъ видите единъ недѫгъ въ себе си, не се затваряйте, но разгледайте, ваша ли е тази проява или чужда. По този начинъ невидимиятъ свѣтъ ви изпитва. Човѣкъ винаги се движи въ контраститѣ. Отъ лѣвата страна на човѣка седи една паднала душа, пълна съ омраза и мъстъ къмъ нѣкой човѣкъ на земята и му нашепва: “Ти готовъ ли си да ми услужишъ въ нѣщо. Азъ мразя еди-кой си човѣкъ, искамъ да го убия, но не мога, затова стори ти това заради мене.” Ако той се съгласи, тази душа ще създаде условия да се срещнатъ тия двама души да завържатъ извѣстни неприязнени отношения и този човѣкъ е готовъ вече да извърши прѣстѫплението. Отъ дѣсната страна на човѣка седи една свѣтла душа, която го пита: “Ти искашъ ли да ми помогнешъ въ нѣщо?” На земята има единъ човѣкъ, който нѣкога ми помогна въ живота и сега искамъ да му се отплатя, да му услужа чрѣзъ тебе. Така и на васъ говорятъ такива двѣ души: едната говори за отмѫщение, другата за любовь. И единиятъ, и другиятъ, обаче не сте вие. Питамъ ви: кого отъ двамата ще послушате? Колко на сто отъ тия случаи вие слушате добрия гласъ и колко на сто лошия гласъ?

 

Та казвамъ, Божествениятъ Духъ, който работи у васъ, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождатъ страдания, да ги приемате съ радость, да имъ давате по едно угощение. Нека страданията станатъ за васъ естествени посѣтители и като дойде нѣкой отъ тѣхъ, да извикате приятелитѣ си и да кажете: днесъ имамъ единъ важенъ гостъ, едно голѣмо изпитание, радвамъ се, че е дошло, заповѣдайте да си похапнемъ. Питамъ: има ли нѣкой човѣкъ въ свѣта, който да е далъ угощение за нѣкое свое страдание? Досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, не само въ България, нито и въ Америка, който при едно свое голѣмо страдание, да е далъ угощение на своитѣ приятели. За радости много хора даватъ угощения, но за скърби само светиитѣ могатъ да даватъ угощения.

 

Ще се държите здраво за законитѣ, които управляватъ Божествения свѣтъ, за да понесете мѫчнотиитѣ, които ще срѣщате въ физическия, въ материалния свѣтъ. Всички ще имате мѫчнотии - нѣкои по-малки, нѣкои по-голѣми. Запримѣръ, ако нѣкой окултенъ ученикъ е търговецъ, ще се излага на единъ видъ мѫчнотии; ако е чиновникъ - на другъ видъ мѫчнотии; ако е учитель - на трети видъ мѫчнотии; ако е свещеникъ - на четвърти видъ мѫчнотии и т. н. Каквото обществено положение заема даденъ ученикъ и съотвѣтни мѫчнотии ще има. За него е важно разумно да разрѣши всички тия мѫчнотии, защото въ тѣхъ се крие програмата на неговия животъ. Сестритѣ, които сѫ домакини въ кѫщи, трѣбва правилно да разрѣшатъ въпроса съ готвенето. Ученикътъ въ училището, слугата при своя господарь еднакво трѣбва да разрѣшаватъ правилно своитѣ мѫчнотии. Като окултни ученици, всички трѣбва да се стремите да разрѣшавате мѫчнотиитѣ си правилно, богоугодно. Всичко, което мислите, чувствувате и вършите, трѣбва да бѫде съгласно съ Божията воля. Само по този начинъ вие ще познаете себе си. Щомъ познаете себе си, ще познаете и окрѫжаващитѣ хора и тогава ще можете да имъ давате съвѣти, да ги упѫтвате. Гледамъ, много отъ ученицитѣ прибързано даватъ съвѣти на другитѣ и послѣ виждатъ, че сѫ сгрѣшили. Не трѣбва да отивате и въ другата крайность, да се страхувате да дадете и най-малкия съвѣтъ, но казвамъ: всички трѣбва да постѫпвате разумно! Когато давате нѣкому съвѣтъ, ползувайте се отъ вашата опитность и кажете: “Моето мнѣние е еди-какво си. Ако ви помогне, приложете го.” Не казвай, че е писано така, но че твоята опитность те довела до това положение.

 

Разправяше ми единъ братъ, който сега е между заминалитѣ, една своя опитность. Казва той: “Отивамъ да проповѣдвамъ въ кѫщата на единъ свой братъ, търговецъ и между другото му казвамъ, че заради Бога човѣкъ трѣбва да се отрече отъ баща си, отъ майка си, отъ жена си, отъ дѣцата си, отъ дома си, отъ всичкото си богатство и най-послѣ отъ себе си и да тръгне по свѣта да проповѣдва. Този братъ, като търговецъ, замисли се малко и веднага се съгласи да напусне търговия, домъ, всичко и пожела още на другия день да тръгнемъ да проповѣдваме. Тури ме той въ небрано лозе. Казахъ му, че ще си помисля малко и ще му отговоря. Мислихъ цѣла недѣля и му отговорихъ, че ще тръгнемъ и двамата на проповѣдь. Не се надѣвахъ, че толкова скоро този братъ ще ме постави на изпитъ.” Казвамъ и на васъ: ако тръгнете да проповѣдвате, скоро и вие ще бѫдете поставени на изпитъ отъ Христа. Христосъ казва: “Който тръгва да проповѣдва Словото Божие, нито тържикъ на гърба ще вземе, нито тояга въ рѫка”. Това значи: готови ли сте да тръгнете безъ пари въ джоба и безъ хлѣбъ въ торба? Туряте ли въ смѣтката си три дни да гладувате? Като тръгнете да проповѣдвате, нѣма да се качвате на кола, нито на конь, пѣшъ ще вървите, на краката си ще уповавате. Освѣнъ това, нѣма да нощувате въ хотелъ, но ще излѣзете на нѣкое поле и тамъ, подъ открито небе и на зелената трѣва ще прѣкарате нощьта. Ако пъкъ се нареди друго нѣщо, естествено да дойде, то ще бѫде вече Божие благословение.

 

Понѣкога Господь ще ви постави на различни изпитания. Вие тръгвате на пѫть без петь пари въ джоба си и веднага срѣщате единъ вашъ братъ, който ви казва: “Защо си тръгналъ пѣшъ, да кѫсашъ обущата си? Ето, вземи тѣзи три-четири хиляди лева и не се мѫчи.” Вие ще му кажете: “Не ми трѣбватъ тия хиляди, азъ въ този моментъ се нуждая само отъ петь лева за хлѣбъ, а другитѣ пари задръжъ за себе си.” На друго мѣсто ще ви дадатъ десеть хиляди лева, като казватъ, че тия пари сѫ отъ Господа. Не, това сѫ изпитания, изкушения, на които вие не трѣбва да се подавате. Дойде нѣкой при васъ, казва ви: “Излѣкувай ме, ще ти дамъ 25 000 лева.” Голѣма е отговорностьта при лѣкуване съ пари. Вие ще излѣкувате този човѣкъ, ще вземете паритѣ, но слѣдъ една година той ще умре. И какво ще стане слѣдъ това? - Той ще се всели въ васъ и вие ще носите неговата карма. Взимате ли пари, ще изхарчите отъ себе си повече отъ това, което сте получили. Ние знаемъ тия закони. Ето защо, лѣкувате ли нѣкого, безъ пари ще го лѣкувате.

 

Казвамъ - рѫката на окултния ученикъ трѣбва да бѫде чиста; безкористна. Той трѣбва да има въ джоба си само единъ златенъ левъ - нищо повече. Гледамъ, нѣкой човѣкъ минава покрай единъ автомобилъ и си казва: “Да имамъ пари, бихъ се качилъ сега на автомобилъ!” Минава покрай нѣкоя гостилница, казва си: “Да имамъ пари, бихъ влѣзълъ вѫтрѣ да се нахраня!” Минава покрай нѣкой магазинъ за дрехи и си казва: “Да имамъ пари, бихъ си купилъ дрехи, да не ходя тъй окѫсанъ!” Това сѫ изкушения, това сѫ желания, отъ които ще се стремите да се освободите. У васъ трѣбва да се заражда чистъ, естественъ потикъ. Дойде ли у васъ подобно желание, ще си кажете: “Азъ мога и безъ това. Щомъ Богъ иска така, азъ съмъ готовъ на всичко.” Туй правило не може да се приложи за единъ обикновенъ търговецъ. Той купилъ стока, задлъжнѣлъ 50 000 лева, сега ще трѣбва да търси пари, да си услужи. Азъ говоря тия нѣща за окултния ученикъ, който се е самоотрекълъ и служи на Господа. Ако си окултенъ ученикъ, ще се водишъ по правилата на окултната Школа; ако си обикновенъ човѣкъ, ще се водишъ по обикновени правила. Ще разглеждате всички нѣща разумно. По този начинъ всички противорѣчия въ живота ви ще изчезнатъ.

 

Сега, хората отъ външния свѣтъ казватъ, че окултнитѣ ученици въ България били много вдълбочени въ себе си, нѣмали любовь къмъ хората, били груби въ отношенията си. Това е мнѣнието не само на външния свѣтъ, но и вие сами така мислите едни за други. Всѣки отъ васъ има по единъ идеалъ и мисли, че другитѣ не зачитатъ този идеалъ. Ти, който казвашъ за другитѣ така, зачиташъ ли тѣхнитѣ идеали? Щомъ говорите за Истината, каквото припишете на другитѣ, попитайте се: “Ами азъ какъ постѫпвамъ? Всѣка моя постѫпка съгласна ли е съ Истината?” Казвате: “Еди-кой си братъ не е щедъръ”. Запитвайте се: Азъ щедъръ ли съмъ? - “Еди-кой си братъ не говори меко, много е грубъ въ отношенията си.” Запитайте се: Азъ мекъ ли съмъ? -“Еди-кой си братъ не ме прие любезно.” Запитайте се: Азъ, като окултенъ ученикъ, приехъ ли го добрѣ? Каквато мисъль възникне въ ума ви, поставете й една контрастна. Само така ще разберете Истината. Старайте се всички да бѫдете естествени.

 

Азъ съмъ правилъ редъ опити съ себе си, правилъ съмъ опити и съ другитѣ хора, да намѣря за колко врѣме мога да трансформирамъ, както своитѣ, така и тѣхнитѣ състояния. Дойде нѣкой при мене, казва ми: “Голѣма е скръбьта ми.” Казвамъ му: “Скръбьта ти не е толкова голѣма, колкото си я прѣдставлявашъ.” - “Ти не ме разбирашъ, затова говоришъ така.” Казвамъ си: добрѣ, азъ ще взема скръбьта на този човѣкъ. Вземамъ скръбьта му и слѣдъ петь минути той вече е радостенъ, веселъ и ми казва: “Благодаря ти, олекна ми сега.” Неговата скръбь е въ мене вече и азъ правя опитъ, за колко врѣме ще мога да трансформирамъ тази скръбь. Колкото повече врѣме ми е потрѣбно за трансформиране на дадена скръбь, толкова тя е по-силна. Понѣкога скръбьта на нѣкои хора е толкова голѣма, че едва може да се изнесе. Ако напрѣжението, което тази скръбь прѣдизвиква въ човѣка, се увеличи съ още единъ градусъ, непрѣменно ще послѣдва нѣкакъвъ взривъ въ сърцето или въ ума на този човѣкъ. Затова именно, Писанието казва да се не изкушавате едни други. Като ученици, вие трѣбва да си помагате взаимно едни други. Дойде нѣкой при васъ тѫженъ, наскърбенъ, помолете се тайно въ душата си заради него. По този начинъ у него ще настане едно вѫтрѣшно облекчение. Тѣзи тѫжни мисли се дължатъ на хиляди нещастни сѫщества, които изпълватъ цѣлото пространство. Съ молитва и добри мисли къмъ тѣхъ, вие можете да имъ помагате.

 

Изпѣйте упражненията “Вдъхновение” и “Fir-fur-fen”. Когато пѣете или свирите, съзнанието ви трѣбва да е будно и вие сами да сте доволни отъ това, което изпълнявате. Вие трѣбва да насърчавате из между васъ ония, които иматъ силно развитъ музикаленъ духъ, за да се създаде истинската музика. Прѣдставете си, че вашиятъ възлюбенъ спи и ви даватъ да композирате въ музикална мелодия думитѣ: “стани ти, който спишъ”. Какъ ще го изпѣете? Какъ говорите на онзи, когото обичате? Това е една задача за всички ви, въ която трѣбва да се упражнявате, докато бѫдете доволни отъ себе си. Когато пѣете на онзи, когото обичате, душата му трепти по особенъ начинъ. Когато говорите на онзи когото обичате, гласътъ ви е тихъ, мекъ. Любовьта има тихъ езикъ. Силнитѣ, грубитѣ тонове въ музиката сѫ материални тонове, тѣ не сѫ тоноветѣ на Любовьта. Новиятъ начинъ на пѣнието изисква да бѫдете доволни отъ това, което пѣете. Като пѣете, концентрирайте мисъльта си и вие ще се домогнете до единъ вѫтрѣшенъ методъ. Щомъ музикалнитѣ ви органи започнатъ да се развиватъ, помощьта ви ще дойде отвънъ. Като си лѣгате вечерно врѣме, постоянно си внушавайте мисъльта, че искате да пѣете хубаво. Материалниятъ животъ огрубѣва човѣка, а цельта на окултната наука е да осмисли този животъ въ всичкитѣ му положения. Ученикътъ трѣбва да знае законитѣ, чрѣзъ които да намали шума, който се вдига наоколо му. Човѣкъ може да познае, доколко е концентрирана неговата мисъль по слѣдното: като върви изъ шумнитѣ улици, да слѣдва спокойно мисъльта си, да продължава пѫтя си, безъ да чува шума наоколо си. Колкото по-малко го смущава външниятъ шумъ, толкова по-концентрирана мисъль има човѣкъ. Другъ случай. Влизате въ кѫщи и веднага нѣкаква неприятностъ се изпрѣчва прѣдъ васъ. Ако мисъльта ви е концентрирана, вие почти нѣма да я почувствувате. Каквито прѣпятствия или неприятности и да срѣщате въ живота си, тѣ прѣдставляватъ условия за вашето повдигане. За свѣта всички мѫчнотии и противорѣчия въ живота сѫ безсмислени, но за ученика тѣ иматъ смисълъ. Невидимиятъ свѣтъ нарочно ги създава за него. Тѣ сѫ задачи, които той трѣбва да рѣшава.

 

Сега, запримѣръ, у васъ се явява мисъльта: “Врѣме е вече да свършимъ часа.” Азъ ви поставямъ сега на изпитъ, за да провѣрите единъ законъ. Нѣкой ораторъ говори много хубаво, но духоветѣ въ него го подтикватъ да продължи дълго врѣме рѣчьта си. Публиката, която го слуша, казва: “Много говори този човѣкъ, да спре вече!” Колкото тѣ се отегчаватъ, толкова у него се събужда по-голѣмо желание да говори. Нѣкога духоветѣ създаватъ друго положение. Тѣ казватъ на оратора да говори малко. Тогава пъкъ у публиката се създава желанието този човѣкъ да имъ поговори повече. Та, казвамъ и въ говоренето и въ пѣнието всичко трѣбва да става не по ония внушения отъ духоветѣ, а съобразно разумнитѣ закони на природата. Напримѣръ, като пѣете упражнението “Въ начало бѣ Словото”, душата ви трѣбва ва вземе участие въ пѣнието. Всичко, което пѣете, да си го прѣдставите въ картина за себе си. Само тогава пѣнието има смисълъ. При пѣнието има нѣща, които никакъвъ инструментъ не може да прѣдаде. Тѣ не се прѣдаватъ съ ноти, но само човѣшкиятъ гласъ може да ги изрази. Струнитѣ сѫ мъртво нѣщо, тѣ не могатъ да прѣдадатъ тия трептения. Ако цигуларьтъ успѣе да вложи своя двойникъ въ цигулката си, тя може да изрази всичко онова, което душата чувствува. Обаче, слѣдъ като свърши свиренето, цигуларьтъ трѣбва да извади двойника си. Опасно е да го забрави въ цигулката. Какво би направилъ, ако нѣкой открадне тази цигулка? Искате ли да има душа въ пѣнието, въ мисъльта ви, въ чувствата ви, вашиятъ двойникъ трѣбва да взима участие въ всичко това. Прѣкарате ли двойника си прѣзъ ларинкса, ще пѣете хубаво. Прѣкарате ли двойника си въ прѣдната часть на мозъка, ще мислите хубаво. Прѣкарате ли двойника си въ чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства. Като си свършите работата, ще му кажете: “Моля ти се, върни се сега на мѣстото, което Богъ ти е опрѣдѣлилъ.” Двойникътъ е около цѣлото тѣло на човѣка и той се разпорежда съ енергиитѣ, които идватъ отвънъ и отвѫтрѣ и ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, у човѣка се зараждатъ редъ дисонанси, редъ дисхармонични състояния.

 

Първото нѣщо: Въ окултната Школа трѣбва да има хармония въ двойницитѣ. Говоримъ за добродѣтелитѣ, двойникътъ трѣбва да слѣзе въ краката. Говоримъ за цѣлия човѣкъ, двойникътъ трѣбва да обхване цѣлия човѣкъ. Става ли така, можемъ вече да кажемъ, че човѣкъ влада своитѣ състояния.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

31-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана от Учителя на 08.VII.1925 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt