Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_07_01 ЗЕМЯТА СЕ ВЪРТИ. СТРЕМЕЖЪ НА ДУШАТА

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 07:17

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ЗЕМЯТА СЕ ВЪРТИ

СТРЕМЕЖЪ НА ДУШАТА

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Размишление

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Най-малката незнайна добродѣтель”.

 

Прочете се резюме отъ темата: “Най-великата незнайна добродѣтель.”

 

За слѣдния пѫть ще напишете въ поетическа форма нѣщо върху думитѣ: “Любовь, свѣтлина, животъ и топлина за човѣшката душа”. Отъ тѣзи думи ще съставите едно стихотворение най-малко отъ единъ куплетъ, а най-много до дванадесетъ куплета.

 

Ще ви обърна внимание на слѣдното нѣщо въ живота: човѣкъ мисли едно, а разбира друго; проповѣдва едно, а живѣе друго. Това сѫ несъобразности въ живота. Говоримъ за любовьта, а употрѣбяваме омразата; говоримъ за Истината, а употрѣбяваме лъжата. При сегашнитѣ условия, въ които се намираме, е така. Защо? Ние сме неискрени въ отношенията си: едно мислимъ, друго казваме. Отидешъ нѣкѫдѣ, не си разположенъ, но питатъ те: “Как си?” - “Много добрѣ съмъ.” Не е вѣрно, ти не си разположенъ. Студено ти е, викатъ те край огъня но ти казвашъ: “Нѣма защо да дохождамъ около огъня, топло ми е.” Или обратно, топло ти е, казватъ ти: “Свали си дрѣхата!” - “Нѣма защо, добрѣ ми е.” Не, като ти е топло, свали си дрѣхата - нищо повече! Ние не сме искрени въ отношенията си, не знаемъ, какво нѣщо е естественъ животъ. Нѣкои хора пъкъ отиватъ въ друга крайность: нарочно правятъ това, което е неприятно на другитѣ. Тѣзи тѣхни постѫпки отиватъ до нахалство. Това е неестествено. Ние говоримъ за свѣтлината, а обичаме мрака. Всѣки отъ васъ, като се облича, влиза въ стаята си, затваря се вѫтрѣ, спуща пердетата на прозорцитѣ и така се облича и съблича. Щомъ искате да се обличате на тъмно и никой да ви не вижда, идете въ някоя борова гора въ Родопитѣ, влѣзте 10-15 километра навѫтрѣ, за да избегнете отъ всички погледи. Иначе въ града всѣки ще ви види, тукъ има ясновидци. Или можете да влѣзете въ нѣкое дълбоко подземие отникѫдѣ да не прониква свѣтлина. Обстановката въ вашата стая не е удобна, навсѣкѫдѣ прониква свѣтлина. Какъ ще примирите тия противоречия въ вашия животъ? Обичате свѣтлината, а търсите тъмнината. Това показва, че човѣкътъ не обича още свѣтлината. Въ него има единъ органъ на скритность вложенъ въ неговитѣ творчески способности. Човѣкътъ не обича да казва туй, което мисли. Той има право. Хората не трѣбва да знаятъ, какво си мисли той. Нѣкой питатъ: “Ти какво мислишъ?” То е моя работа. Когато моята мисъль роди плодове, азъ ще ги изкарамъ на пазарь и вие ще видите, какво мисля. Значи, скритностьта на човѣка е необходима дотогава, докато неговитѣ плодове узрѣятъ.

 

Нашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ прави, за което иде на помощь чувството, съвѣстьта. Чрѣзъ нѣго познаваме, дали мисъльта ни е права или не. При това мисъльта ни трѣбва да бѫде не само права, но и разумна. Отпредъ, на челото се намира центърътъ на разумностьта или на причинностьта, чрѣзъ който познаваме, коя мисъль е разумна и коя не. Мисъльта трѣбва да сѫдържа въ себе си и морална мекота, т. е. човѣкъ трѣбва да бѫде милосърденъ. Горѣ на главата се намира центърътъ на милосърдието. И най-послѣ всѣка мисъль трѣбва да съдържа аромата на Любовьта, затова трѣбва да имаме и любовь къмъ Бога. Оттукъ виждаме, че всѣка мисъль трѣбва да съдържа въ себе си редъ качества, за да може да устои на всички прѣпятствия и да се реализира.

 

Нѣкои отъ съврѣменнитѣ психолози лесно разрешаватъ тия въпроси, като казватъ: “Това е чувството, това е мисъль, това е воля.” И съ това свършватъ всичко. Попитайте нѣкой психологъ, дѣ седи волята, ще ви каже, че волята се намира въ главата. - На кое мѣсто въ главата? - Въ душата на човѣка. Дѣ е неговата душа? Ако волята би била въ душата на човѣка, тя все трѣбва да има едно опрѣдѣлено мѣсто, все трѣбва да има нѣкаква проява. Ако човѣкъ е разуменъ, дѣ се намира неговата разумность? Ако е чувствителенъ, дѣ се намира неговата чувствителность? Отъ това, че у нѣкои хора тия центрове сѫ по-силно развити, а у други по-слабо развити, това показва, че всички хора не сѫ еднакво чувствителни; всички хора не сѫ еднакво разумни; всички хора не сѫ еднакво съвѣстни и т. н. Хората се различаватъ много единъ отъ други. Но благодарение, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и редъ други науки, та можете донѣкѫдѣ да се търпите. Единъ день, когато човѣшката душа добие своята красива форма, когато всички сили, способности у васъ се развиятъ, вие ще разбирате Истината

 

Понѣкога у човѣка се заражда желание да говори. У хората има едно естествено, разумно говорене, но понѣкога центърътъ на рѣчьта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрѣзмѣрно говорене. Такива хора и като спятъ говорятъ. Не, ти ще спишъ и ще мълчишъ! Воденицата не трѣбва да говори на всѣко врѣме. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорътъ е опасенъ, ще мълчишъ, докато житото дойде. Ако камънитѣ се въртять напразно, тѣ ще се изтриятъ. Послѣ човѣкъ трѣбва да мисли, когато е врѣме за мислене. Дойдатъ ли благородни мисли въ ума ти, мисли. Дошла омразата, нѣкои хора се разправятъ помежду си. Ти не напрѣгай ума си, не го хаби, за да примирявашъ два дявола. Два дявола не могатъ да седатъ на едно мѣсто. Човѣшкиятъ умъ не е създаденъ за тази работа.

 

И тъй, въ живота има редъ несъобразности, които ученикътъ, който е тръгналъ въ пѫтя на Истината, трѣбва да ги вземе въ съображение и да се справи съ тѣхъ. Всѣки отъ васъ има слѣдната опитность: щомъ кажете нѣщо, което не е съобразно съ великия Божи законъ, изпитвате скръбь, като че сте изгубили нѣщо. Хората ви казватъ: “Ти не си постѫпилъ разумно; не си помислилъ разумно; не си говорилъ разумно.” - “Ами Истината говорихъ.” - Не, ти не си говорилъ Истината, както трѣбва. Ти си говорилъ по човѣшки, а не по Божествено. Нѣкой ти казва: “Братко, ти онзи день излъга бакалина.” - “Ти пъкъ излъга онзи басмаджия.” И двамата сѫ говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгалъ единъ бакалинъ, като не си му доплатилъ 10 - 15 лева не можешъ да говоришъ Истината. Но и другиятъ братъ не трѣбва да го изобличава, но трѣбва да отиде при бакалина и да му каже: “Онзи мой братъ нѣмаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснѣхъ малко. Ние сме съдружници съ моя братъ.” Това значи да говоришъ Истината.

 

Ако вие мислите, че ще можете да влѣзете въ Царството Божие съ този моралъ, който имате днесъ, се лъжете. Съ този моралъ ще ви спратъ още на първата врата. Досега хората сѫ живѣли така, но отсега нататъкъ не може да се живѣе по сѫщия начинъ. Отъ васъ се изисква едно вътрѣшно побуждение къмъ великата Божия Любовь, да започнете работа надъ себе си. Това е единъ отъ най-малкитѣ подвизи, но сѫщеврѣменно и отъ най-великитѣ. Най-красивото нѣщо е човѣкъ да работи надъ себе си. Запитвали ли сте се, откакъ сте се родили и досега постѫпвали ли сте тъй, както Богъ изисква? Давали ли сте си за това отчетъ? Доволенъ ли е Богъ отъ васъ? Ще кажете: “Отъ петь години вече ние сме въ Школата, работимъ съзнателно върху себе си.” Оставете този въпросъ, но питамъ ви: откакъ сте се родили, изпълнили ли сте поне 1/100 часть отъ задълженията си, както трѣбва? Всѣки день, отъ единия край на свѣта до другия се чуватъ само роптания и роптания. Ако по-висшитѣ, по-напрѣдналитѣ сѫщества не подържаха хората, тѣ биха отишли като коня въ рѣката. Знаете ли какъ отива коньтъ въ рѣката? Конетѣ иматъ голѣмъ страхъ отъ буря. И като излѣзе нѣкоя голѣма буря, тѣ вървятъ назадъ. Ако се случи задъ тѣхъ голѣма рѣка, тѣ влизатъ въ нея и така се издавятъ. Въ голѣма буря всички коне нагазватъ въ водата, не могатъ да издържатъ бурята. Затова е останала въ обикновения животъ поговорката: “Отиде коньтъ въ реката.” Така вървятъ и хората, като конетѣ. Не вървятъ съ главата напрѣдъ, но вървятъ съ гърба напрѣдъ и пропадатъ. Не, влѣзе ли човѣкъ въ нѣкое сражение, т. е. дойдатъ ли страданията, той трѣбва по най-правиленъ начинъ да настѫпва или отстѫпва, споредъ случая, отъ позиция на позиция, безъ да го види неприятельтъ.

 

Та сега, всѣки отъ васъ трѣбва да си зададе въпроса: Азъ изпълнихъ ли волята Божия тъй, както е било угодно на Бога? Богъ е най-разумното сѫщество въ свѣта, но въпрѣки това, Той не ни е осѫдилъ нито чрѣзъ Истината, нито чрѣзъ Своя умъ и Своето сърце. Богъ знае, че животътъ на хората не е поставенъ правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благъ, Той никога не нарушава своето равновѣсие. Вие казвате: “Нали Богъ знае всичко, защо не прѣдотврати нѣкои нѣща?” Той оставя хората свободно да изпитатъ и радостьта и скръбьта въ живота. Богъ глѣда еднакво и когато се радваме и когато страдаме. Той глѣда на всичко тихо и спокойно, отъ нищо не се възмущава. Това, че си спечелилъ 100 000 лева или пъкъ че си изгубилъ 100 000 лева, Богъ глѣда спокойно и еднакво. Че си съградилъ кѫща или пъкъ, че кѫщата ти изгорѣла и на това Богъ глѣда спокойно. Че ти се родило хубаво дѣте или че дѣтето ти умрѣло, за Бога е все едно. Господь всичко знае, всичко вижда - великъ е Той. Въ това отношение, ние трѣбва да се стремимъ да имаме онова велико разположение на духа, да прѣнасяме всичко съ търпение. Само по този начинъ у насъ ще се образува онази вѫтрѣшна връзка съ Бога, съ която животътъ ни на земята ще стане сносенъ и приятенъ. Животътъ на небето е приятенъ, но важно е за насъ животътъ на земята да стане сносенъ.

 

Тази вечерь ще ви задамъ следния въпросъ: Може ли майката да стане учителка на дъщеря си? Може ли бащата да стане учитель на сина си? - Не може. Може ли братътъ да стане учителъ на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брата си? - Не може. Това не е въ реда на нѣщата. Учительтъ всѣкога трѣбва да бѫде чуждъ човѣкъ. Може ли нѣкой между васъ да ви стане учитель? - Не може. Учительтъ трѣбва да дойде отъ далечъ нѣкѫдѣ. Той не трѣбва да бѫде подобенъ на васъ. Такъвъ е законътъ. Може ли нѣкой отъ васъ да ви стане свѣщь? - Не може. Но единъ ангелъ може да ви стане свѣщь, съ която да си свѣтите. Ангелътъ може да бѫде за васъ и свѣтлина и топлина, но вие не можете да станете свѣтлина и топлина едни на други. Тия разсѫждения внасятъ въ васъ редъ мисли, вие си казвате: “Колко прости хора сме били!” Не е въпросътъ за вашата простота, въпросътъ е за неразбиране на нѣщата. Вие не сте прости, но не разбирате нѣщата правилно. Понеже имате старъ навикъ на разбиране - разбирате по своему. Запримѣръ, вие искате, като влѣзете въ едно общество, да ви уважаватъ всички, да бѫдете като прѣдставитель на това общество. Това е право чувство, но дѣ трѣбва да ви уважаватъ? Всѣки ученикъ, като излѣзе на дъската предъ своя учитель, нали иска да каже нѣщо разумно, да задоволи учителя си. Ако той излиза всѣки день на дъската и не знае нищо, какъвъ смисълъ има неговото учение? Той иска, като излѣзе на дъската, да рѣшава задачитѣ си, а учительтъ да му каже: “Много добрѣ!” Да кажешъ, да задоволишъ хората, това е естествено чувство у човѣка, но на първо мѣсто трѣбва да задоволишъ Бога.

 

Питамъ ви: отдѣ произтичатъ заблужденията у васъ? Най-близкото заблуждение, което се явява у васъ, се дължи на обстоятелство[то], че човѣкъ не е доволенъ отъ мѣстото, което заема въ свѣта. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да изясня идеята си. Нѣкой си простъ актьоръ влѣзълъ въ една трупа и въ скоро врѣме се повдигналъ. Тамъ игралъ роля на царь. До това врѣме той билъ човѣкъ скроменъ, добъръ, но откакъ игралъ тази роля, забравилъ своето прѣдишно положение, извънъ сцѣната и като се връщалъ дома си, отнасялъ се съ жена си заповѣднически, властно. Казвалъ й “Знаешъ ли кой съмъ азъ? Не виждашъ ли, че съмъ царь?” Ходи изъ кѫщи, заповѣдва, сърди се, че не го слушатъ. Жена му го гледа, чуди се какво иска, счита го за лудъ. Докато играе на сцената, всички му рѫкоплѣскатъ, възхищаватъ се отъ него, но щомъ слѣзе отъ сцената, никой не го признава за царь. И вие се намирате въ сѫщото положение. Нѣкога въ живота си сте играли роля на царь. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички сѫ признавали вашето царско достойнство. Днесъ обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всѣки мисли, че нѣма другъ като него. Всѣки казва въ себе си: “Вие не ме глѣдайте, че съмъ толкова простъ външно. Това тъй изглѣжда само. Въ мене има скрито нѣщо царско, което вие не виждате.” Наистина се крие нѣщо царско въ тѣбе, скоро си игралъ царска роля на сцената. Азъ зная това, но питамъ: какво царско има скрито въ твоята душа? Това е важния въпросъ. Ако въ душата ти има скрито нѣщо хубаво, благородно, изнеси го за себе си, за своитѣ ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко, като кокиче, изнеси го. Като ученици, вие трѣбва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито въ душата си и да го разработите.

 

Всички вие сега минавате прѣзъ двѣ състояния: едното е състояние на обезсърчаване, а другото е състояние на насърчаване. Дойде нѣкой при мене, оплаква ми се и казва: “Отъ менъ човѣкъ нѣма да стане.” Действително така е. Това е една фаза. Господь ви е турилъ въ нѣкоя реторта, новъ човѣкъ кове отъ васъ. Като излѣзете отъ ретортата, казвате: “Отъ мене човѣкъ ще стане.” И това е вѣрно. Какво значи това: “Отъ менъ човѣкъ нѣма да стане?” То значи: такъвъ, какъвто си днесъ, наистина отъ тѣбъ човѣкъ не може да стане, но слѣдъ тази реторта, отъ тебъ човѣкъ ще стане. Какво прѣдставлява ретортата? - Страданията. Като пострадашъ, ще придобиешъ по-голѣма опитность и отъ тѣбъ човѣкъ ще стане. Въ първо врѣме ще настане помрачение, недоволство, бушуване, ще изпъкнатъ въ ума ти този-онзи отъ твои минали сѫществувания, този-онзи отъ сегашното ти сѫществувание, ще изкочатъ насрѣща ти неуредени смѣтки и т. н. Ти седишъ въ това положение день, два, три като халосанъ и току-изведнажъ съзнанието се прояснява и ти се подвигнешъ малко. Какъ ще си обясните това състояние? Това е много естествено състояние. Пари нѣмашъ, това е естествено състояние. Имашъ пари, това е естествено състояние. И съ пари и безъ пари, това сѫ естествени състояния за живота. Гладенъ си - това е естествено състояние; ситъ си - това е естествено състояние. Уменъ си - това е естествено състояние; глупавъ си - това е естествено състояние; гневенъ си - това е естествено състояние; миролюбивъ си - това е естествено състояние. Какво лошо има въ всичко това? Защо си гневенъ? - Защото не си миренъ. Защо си миренъ? -Защото не си гладенъ? Защо си гладенъ? -Защото не си ситъ. Защо си глупавъ? -Защото не си уменъ. Защо си уменъ? -Защото не си глупавъ. Вие ще кажете: “Така не се разсѫждава.” Какъ се разсѫждава? Казвате: 2х2=4. Числа[та] 2 и 4 сѫ равни величини. Но прѣдставете си, че имаме по двѣ кокошки, отъ които моитѣ снасятъ по 160 яйца прѣзъ годината, а твоитѣ снасятъ само по 10. Питамъ: можешъ ли да съберешъ тия кокошки? Ако вие вземете двѣтѣ ваши кокошки и азъ взема моитѣ двѣ, резултатътъ ще бѫде ли равенъ? - Не. Та, като казваме двѣ по двѣ, подразбираме, че само двѣ разумни сѫщества могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Единъ разуменъ човѣкъ и единъ глупавъ човѣкъ никога не могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Двама глупави хора пакъ не могатъ да се събератъ. Тѣ не могатъ и да се изваждатъ, глупавитѣ хора нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Лошитѣ хора по сѫщия законъ нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Обаче, лошитѣ хора се и събиратъ и изваждатъ и умножаватъ и дѣлятъ. Добриятъ човѣкъ се отличава по това, че той не умножава, а се умножава. Лошиятъ човѣкъ пъкъ умножава отвънъ, но не се умножава. Добриятъ човѣкъ умножава отвѫтрѣ. Това е изяснението на събирането. Нѣкои казватъ: “Ние се събираме.” Какъ? Както лошитѣ или като добритѣ хора? Други казватъ: “Ние можемъ да изваждаме.” Какъ? Както глупавитѣ или както умнитѣ хора? Както любещия или както човѣкътъ, който мрази? Това сѫ дълбоки разсѫждения. Трѣбва да разсѫждавате, за да разберете всички положения въ живота.

 

Казвамъ, земята се върти. Какво отношение има земята спрѣмо нашия животъ? Значи, земята по отношение насъ прѣдставлява колело, което се върти. Когато колелата на каруцата се въртятъ, това показва, че ние вървимъ къмъ дадена цѣль, а когато не се въртятъ колелата на каруцата, това показва, че животътъ е прѣстаналъ. Слѣдователно, движението на земята около Слънцето и движението на земята около себе си, показва, че въ земята има два разнородни живота. Когато земята се движи около себе си, това показва, че тя живѣе за себе си. Около Слънцето това показва, че тя живѣе за Слънцето. Първото движение става за нея, но едноврѣменно тя живѣе и за насъ, понеже животътъ, който тя възприема, минава по нейната повърхнина, а ние, като живѣемъ въ нейната кожа, този животъ засѣга и насъ и нашия организъмъ. Слѣдователно, ние участвуваме въ живота на Земята. Земята, като се върти около Слънцето, приема животъ и отъ него. По този начинъ ние участвуваме и въ този животъ. Ако земята прѣстане да се върти около себе си и около слънцето, всичко ще се свърши, т. е. всѣко движение ще спре.

 

Щомъ земята се върти, по сѫщия законъ и ние се въртимъ около себе си и около слънцето, т. е. около Бога. Съ други думи ние се стремимъ къмъ себе си, стремимъ се и къмъ Бога. Това е единъ философски изводъ. Щомъ прѣкараме движението въ втора степень, тогава, при въртенето на земята около себе си, образува стремежъ къмъ себе си, а при въртенето й около Слънцето се образува стремежъ къмъ Бога. Слѣдователно, щомъ кажемъ, че земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага въ насъ трѣбва да изникне истинската идея - да се стремимъ къмъ себе си и къмъ Бога. Понеже земята се върти, неизбѣжно е това въртение и за насъ. Такъвъ е законътъ на движението. Ако ти прѣстанешъ да се въртишъ, т. е. да се стремишъ къмъ себе си и къмъ Бога, ти ще се спрешъ, но това не може да бѫде, понеже земята се върти. Несъзнателно ти ще се стремишъ къмъ себе си и къмъ Бога, защото Земята се върти. Щомъ ние се стремимъ къмъ себе си, отъ нашия животъ ще започнатъ да се хранятъ нашитѣ мисли, нашитѣ желания, нашитѣ дѣйствия. Тѣ ще възрастватъ тъй, както всичко на Земята расте и възраства. Законъ е: Като се движи Земята около себе си и около Слънцето всички растения и животни се развиватъ върху нейната повърхность. Сѫщото се отнася и до насъ: като се стремимъ къмъ себе си и къмъ Бога, по сѫщия начинъ всичко въ насъ ще расте и ще се развива. Вие казвате: “Моята работа се свърши.” Какъ се свърши? Каква е тази ваша философия? Казвате: “Отъ менъ човѣкъ нѣма да стане.” Казвамъ, земята прѣстана ли да се върти около себе си и около слънцето. - Не. Ти живѣешъ ли на земята? - Да. Ти стремишъ ли се къмъ себе си? - Да. Ти стремишъ ли се къмъ Бога? - Да. Тогава нѣма никакво изключение и за тебъ. Сто ангели ще те взематъ на рѫцѣ и при Бога ще отидешъ по всичкитѣ правила. Тѣ ще ти кажатъ: Говори! И ти ще говоришъ.

 

Казватъ нѣкои, че въ обществената безопастность имало единъ камшикъ, който казвалъ: “Азъ зная всичко, азъ мога всичко.” Вие се плашите отъ камишика на обществената безопасность, а не се плашите отъ въртението на земята. Този камшикъ на земята, който се върти около своята ось и около Слънцето, е милиони пѫти по-опасенъ, отколкото кой да е камшикъ на обществената безопасность. Той е законътъ на природата. Вие трѣбва да казвате: “Земята се върти около осьта си. Слѣдователно азъ трѣбва да имамъ стабилность. Земята се върти около слънцето. Моята вѣра трѣбва да се засили.” Кажете ли така, веднага всички духове наоколо ви ще се разпръснатъ като прахъ, вие ще видите, че слънцето грѣе и ще тръгнете къмъ Бога. Казвате: “Дѣ е Господь?” Всички ще Го видите. Така трѣбва да е поставенъ великиятъ законъ въ душитѣ ви. Такъвъ трѣбва да бѫде окултниятъ ученикъ. Ако ви попитатъ, защо се върти земята около себе си, ще кажете: “Така е наредилъ Господь.” Защо земята се върти около слѫнцето? - Така е направилъ Господь. Казвате: “Ние знаемъ много нѣща.” Какво знаете? - Че бобътъ се увива около пръчкитѣ. Вѣлика философия било това, да знаете, че бобътъ се увива около пръчкитѣ. Защо се увива бобътъ около пръчкитѣ? -Защото е бобъ и ние знаемъ още, че черешитѣ зрѣятъ прѣзъ мѣсецъ май. Защо не зрѣятъ прѣзъ септемврий или прѣзъ ноемврий? Казвате: “Така е наредила живата природа.” - Не, други причини има за това. Вие мислите, че природата нарежда своитѣ работи тъй, както една трупа може да нареди дадено прѣдставление, напримѣръ въ срѣда вечерь или друга нѣкоя вечерь. Писано е: “Въ срѣда вечерь ще се даде “Хамлетъ” от Шекспира и единъ знаменитъ актьоръ ще играе най-важна роля.” Хамлетъ държи мъртвата глава и се разговаря съ нея. Азъ говоря за живи глави, а вие говорите за мъртва глава.

 

Разправяшъ нѣкому, че си изгубилъ паритѣ си. Значи ти говоришъ за мъртва глава. Обидили сѫ тѣ, говоришъ за мъртва глава. Лежишъ боленъ, говоришъ за мъртва глава. Питамъ: защо ви е тази мъртва глава? Ще кажете: “Господь е наредилъ така, хората да умиратъ.” Не, Господь не е наредилъ да умиратъ хората. Когато на нѣкоя пчела вземат меда и я изпъдятъ отъ кошера й, Господь ли е наредилъ така, или хората сѫ наредили? Хората сѫ наредили, разбира се. Господь е наредилъ пчелитѣ да събиратъ медъ и да си го ядатъ. Хората сѫ наредили, пчелитѣ да събиратъ медъ, а тѣ да имъ го ядатъ.

 

Знаете ли кой човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие? Вие казвате: “Зная, че съврѣменния човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие.” Значи, споредъ васъ, човѣкъ, който събира меда на пчелитѣ да го яде, или човѣкътъ, който коли воловетѣ да прави пастърма отъ тѣхъ, или човѣкътъ, който коли кокошкитѣ, за да ги яде, е този, който е създаденъ по образъ и подобие Божие. Това ли е човѣкътъ? Не, това сѫ случайности, които се срѣщатъ въ сегашния животъ на човѣчеството. Тия случайности сѫ ни отклонили отъ правия пѫть, както и земята се е отклонила малко отъ своя пѫть. Такива случаи се срѣщатъ понѣкога въ природата, нѣкои планети се отдалечаватъ отъ своя центъръ. Това, че и ние се спираме по пѫтя си, е случайность, която трѣбва да поправимъ. Грѣхътъ, който сѫществува въ свѣта, е случайность, която отдалечава човѣка отъ неговия стремежъ къмъ Бога. Вие трѣбва да се освободите отъ всички тия заблуждения и може да се освободите.

 

Сега у васъ се заражда мисъльта колко лоши хора сме били! Не е въпросътъ тамъ. Важно за васъ е да се стремите къмъ себе си и къмъ Бога, както земята се върти около себе си и около слънцето. Както всички точки на нейната повърхность се освѣтляватъ еднакво отъ слънцето, така и всѣка човѣшка мисъль, всѣко човѣшко желание, всѣко човѣшко дѣйствие трѣбва да се озарява, да се осветлява отъ Божествения Духъ. Всичко това трѣбва да възраства въ васъ. Туй трѣбва да вземете не само като аналогия, но като една необходимость, която сѫщеврѣменно внася силенъ подтикъ въ душитѣ ви. Само това ще ви отличи отъ другитѣ хора. Такива трѣбва да бѫдатъ вашитѣ разбирания. Това е правата философия на живота. Нѣкой казва: “Такива сѫ условията, такива сѫ обстоятелствата на живота.” Това е за негово оправдание. Какви сѫ условията? - Студено е сега на земята. Кой ви каза, че е студено? Има ли студъ въ свѣта? - Нѣма студъ. Съврѣменнитѣ учени хора казватъ, че при 270° подъ нулата не сѫществува никакъвъ животъ. Обаче, азъ зная, че и при 500° подъ нулата има животъ. Ученитѣ казватъ: “Ако допуснемъ, че температурата спадне подъ 270°, цѣлата вселена ще се разруши.” Тъй турцитѣ казватъ: “Възможно е.” Това сѫ твърдения, които нито единъ ученъ не е доказалъ. Това е една хипотеза, колкото и вѣрна да е, толкова и лъжлива. Ние имаме такива твърдения всѣки день. Съ всички тия твърдения, именно ние се спираме въ живота си. Вие казвате: “Има фази въ живота на човѣка, при които той се спира въ живота си и не може да отиде къмъ Бога.” Това може да стане само при следния случай: когато човѣкъ не се е родилъ. Родилъ ли се е човѣкъ веднъжъ, той непрѣменно ще се върти и около себе си, и около Бога. Понеже ние се стремимъ и къмъ себе си, и къмъ Бога. Това трѣбва да става съзнателно, за да се ползуваме отъ великитѣ блага на живота.

 

Сега, тия мои твърдения могатъ да произведатъ у нѣкои отъ васъ обратенъ ефектъ. Вие дохождате до едно противорѣчие и казвате: “Ако е така, какво да правимъ съ сегашнитѣ си вѣрвания и разбирания?” Какво ще правите? Какви вѣрвания имате? Колко тежатъ вашитѣ вѣрвания? Колко грама тежатъ петь милиона вѣрвания? Каква е тѣжестьта на петь милиона скърби? Казвате: “Сломиха ме страданията!” Колко тежатъ вашитѣ страдания? Чудни сте вие! Не могатъ да ви сломятъ скърбитѣ и страданията. Страданията въ вашия животъ сѫ нѣщо като вметнатитѣ изречения въ граматиката. Напримѣръ, често между изреченията се вмъкватъ слѣднитѣ изрази: “Бѣга като стрѣла, лети като свѣткавица, като свѣтлина.” Може ли човѣкъ да върви като свѣткавица? - Не може. Така и вие казвате: “Сломиха ме страданията, разнебитенъ съмъ.” Питамъ: Братко, сломенъ ли си? - Да. Но като дамъ на този свой братъ една хубава баница да се нахрани, виждамъ, че не е сломенъ. Този човѣкъ яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно: на противодѣйствието, което нашата мисъль указва на Божията. Ние усѣщаме сломяване именно въ това отношение. Човѣкъ се сблъсква съ великата Божия мисъль. Казватъ нѣкои учени, че земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тѣла се въртятъ около нея. Ако това е така, питамъ тогава, всички хора въртятъ ли се около единъ човѣкъ? - Не се въртятъ. Ако е вѣрно, че земята седи на едно мѣсто, а всички други тѣла се въртятъ около нея, тогава трѣбва да има на земята поне единъ такъвъ примѣръ. Понеже такива примѣри нѣма, оттукъ слѣдва, че земята се върти около себе си и ние се стремимъ къмъ себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремимъ къмъ Бога. Този законъ сѫществува и въ свѣта, за да не би нѣкое сѫщество да измѣни реда на човѣшкия животъ или развитието на кое-да е друго сѫщество. Въ туй отношение всички сѫщества сѫ осигурени, за да бѫдатъ свободни. Никой не може да те спъне въ твоя пѫть. Ако ти самъ си внушишъ нѣщо, твоитѣ мисли могатъ да ти се противопоставятъ и тогава ще опиташъ резултатитѣ отъ нарушението на този законъ. Само при такива случаи могатъ да станатъ малки катаклизми въ живота ти.

 

Главната мисъль, която искамъ да остане отъ тази лекция у васъ е слѣдната: Земята се върти около себе си и вие се стремите къмъ себе си, да станете благородни. Земята се върти около Слънцето и вие се стремите къмъ Бога. Слѣдователно, вие ще любите, ще обичате. Питамъ ви: при това положение ще имате ли голѣма скръбь? Единствената скръбь за разумния човѣкъ се прѣдизвиква отъ това, когато той разбере, че е нарушилъ една отъ малкитѣ добродѣтели. Той скърби, тѫжи, че е нарушилъ ония блага, които Господь му е далъ. Слѣдъ като съзнае това, той се стреми вече да поправи своитѣ грѣшки. По сѫщия начинъ вие трѣбва да се стремите постоянно да изправите живота. Сегашнитѣ астрономи казватъ, че единъ день, земята щѣла да остарѣе. Не, земята единъ день ще се подмлади. И планетитѣ се подмладяватъ. Когато земята се подмлади, всички хора ще се подмладятъ. Вие трѣбва да имате разуменъ стремежъ къмъ себе си и къмъ Бога. Не мислете, че не е отъ значение да се стремите къмъ себе си и къмъ Бога. Това сѫ двѣ необходими положения при сегашното ви развитие. Тия два стремежа сѫ потребни за васъ. Всички трѣбва да имате постояненъ стремежъ къмъ Бога.

 

Питамъ: когато земята се върти около осьта си, става ли търкане между нея и другитѣ небесни тѣла? - Не става. Ами когато земята обикаля около Слънцето, става ли нѣкакво стълкновение между нея и другитѣ небесни тѣла? - Не става. Когато вие се стремите къмъ Бога, започвате да разисквате, кой какъ вѣрва. Това не е истински стремежъ къмъ Бога. Да се стремишъ къмъ Бога значи да бѫдешъ свободенъ. Значи, ще се стремишъ къмъ себе си и къмъ Бога свободно, безъ да имашъ стълкновения съ кого и да е. Щомъ имашъ стълкновение съ нѣкого, ти не се стремишъ къмъ себе си. Щомъ си въ стълкновение съ своето вѣрую, ти не се стремишъ правилно къмъ Бога. Забѣлѣжишъ ли това, ще се корегирашъ. Каквото прави земята, това ще правимъ и ние. Една похвална чърта има земята: тя се стреми къмъ себе си и гледа работата си, послѣ се стреми около Слънцето и продължава да гледа своята работа.

 

Като дойдете следния пѫть въ класъ, трѣбва да бѫдете готови, върху тази лекция - ще има такива разисквания каквито не сте слушали другъ пѫть. На всѣки едного и на млади и на стари ще задавамъ въпроси, а тѣ ще отговарятъ. Ще си приказваме по окултенъ начинъ. Вие трѣбва да забравите, че сте голѣми, ще се чувствувате като дѣца. Така ни учи и Господь. Колко пѫти Господь ни кара да умираме, за да прѣстанемъ да мислимъ, че сме стари. Дойдете до извѣстна възрасть и започвате да мислите, че сте стари. Не е така. И стариятъ и младиятъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ бодри и свѣжи.

 

И тъй, земята се върти около своята ось и около Слънцето. Ученитѣ хора казватъ, че земята щѣла да спрѣ движението си, като мѣсечината. Мѣсечината не е въ абсолютенъ покой. Тя не се върти около своята ось, но се върти около земята и около Слънцето, тъй щото двѣтѣ й страни едноврѣменно се огрѣватъ отъ слънцето. Само че, мѣсечината крие едната си страна. Има прѣдание, че сегашнитѣ хора нѣкога сѫ живѣли на мѣсечината и когато я напуснали, за да дойдатъ да живѣятъ на земята, тя се разгнѣвила, че дошли на земята безъ нейно позволение. Отъ тогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда отъ нея, е бащата. Той казва: “Какво правятъ дѣцата?” Майка имъ не иска да ги види. Тя казва: “Азъ не искамъ да видя тия деца, които заминаватъ безъ мое позволение?” Вѣрно ли е туй прѣдание? Сега трѣбва да обяснимъ, защо мѣсечината се движи около земята.

 

Изпѣйте упражнението “Вехади”!

 

Сега ще направимъ едно упражнение - движение съ двѣтѣ рѫце, въ видъ на трептения.

 

Азъ трѣбва да ви обясня това упражнение, защото невѣжеството е майка на много злини. Двѣтѣ рѫце прѣдставляватъ два проводника на енергия, които се развиватъ въ човѣшкото тѣло. Значи, въ тѣлото на човѣка има едно общо течение, което се образува отъ съединението на отрицателното течение въ дѣсната половина на тѣлото и положителното течение въ лѣвата половина на тѣлото. Понѣкога хората събиратъ двѣтѣ си рѫце, за да стане обмѣна между тѣхъ и енергиитѣ, които идватъ отъ слънцето и отъ земята. Често съ тия движения, съ тия трептения на рѫцетѣ, ние уравновѣсяваме тия двѣ течения. Както и да поставяте рѫцетѣ си, всѣкога става изтичане, но като ги съедините, енергиитѣ на природата се използуватъ по-разумно. Ако човѣкъ държи дълго врѣме рѫцѣтѣ си затворени, въ него става подпушване. Най-добрѣ е да става допиране на рѫцѣтѣ само съ върховетѣ на пръститѣ. Когато човѣкътъ заключва, т. е. затваря рѫцетѣ си, това показва, че той е подпушенъ, има нѣкакво смущение въ душата си. Когато двама души се хващатъ на кръстъ, съ двѣтѣ си рѫцѣ, образуватъ се единъ видъ кръстосани течения, съ които нищо не се разрѣшава. Това е губене на врѣме. Нѣкои хора пъкъ хващатъ съ дѣсната си рѫка лѣвата на нѣкого или обратно. Не, най-естествено рѫкуване е лекото допиране на дѣсна рѫка съ дѣсна. Тогава теченията ставатъ правилно. Когато спи човѣкъ, той знае дѣ да тури рѫцѣтѣ си. Тия части отъ организма, въ които теченията не сѫ правилни, заболѣватъ. Всичкитѣ болести въ извѣстни удове се дължатъ на това, че въ тѣхъ нѣма достатъчно жизнена енергия. Хората турятъ рѫката си върху болния органъ за да се обнови. Той може да се обнови само съ рѫката, но и чрѣзъ мисъльта, която минава презъ нервитѣ на този органъ. Мисъльта е енергия, която се изпраща до него.

 

Човѣкъ трѣбва да разбира всички тия нѣща разумно, за да се ползува отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ: “Азъ нѣма да правя такива движения.” Природата заставя всѣки човѣкъ да се движи. Всѣки день човѣкъ трѣбва да направи извѣстно число движения. Ако не ги направи доброволно, той може да се подпуши. Ако не ги прави доброволно, ще дойде нѣкоя болесть. Като дойде болестьта, той ще направи толкова движения, колкото сѫ били необходими: ще рита, ще лѣга, ще става, ще се върти на гръбъ, на коремъ, ще се навежда и т. н. Ще извърши толкова движения, колкото природата е опрѣделила. Природата не обича движенията, но само разумнитѣ движения. Тя не търпи излишни движения. Въ нея умора нѣма и прѣсилване нѣма. Всѣко движение е на мѣсто. То се явява като прѣходенъ пунктъ на тия енергии, които идатъ отъ Слънцето. Ако вие разбирате тия движения, щѣхте да знаете да движите главата, рѫцѣтѣ, краката и цѣлото си тѣло хармонично. Движенията трѣбва да бѫдатъ ритмични, защото сѫ свързани съ нашата мисъль и съ нашитѣ чувства. Когато правитѣ тия движения, трѣбва да имате разположението на дѣтето, при това трѣбва да знаете, защо ги правите.

 

Сега, вие знаете вече първия урокъ, защо се движи земята. Има учени хора, които не знаятъ това. Има обяснения и за движението на Слънцето около своя центъръ. Съ козмоса се обяснява смисъла на вѫтрѣшния животъ у човѣка.

 

Изпѣйте упражненията: “Въ начало бѣ Словото” и “Вдъхновение”.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

30-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 1.VII.1925 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt