Jump to content

1925_06_24 НАЙ-МАЛКОТО ЧУВСТВО


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

НАЙ-МАЛКОТО ЧУВСТВО

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Размишление

 

Прочете се резюме отъ темитѣ: “Най-добритѣ качества на най-добрия ученикъ”.

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Най-великата незнайна добродѣтель”.

 

За следния пѫть ще пишете върху темата: “Най-малката незнайна добродѣтель”. Понеже никой отъ васъ не можа да намѣри най-великата незнайна добродѣтель, тя остава засега неизвѣстна, хиксъ. Най-малката незнайна добродѣтель остава да бѫде “у”. Значи “х” и “у” ще бѫдатъ двѣтѣ допирни точки въ трансценденталния свѣтъ, т. е. въ този свѣтъ, който човѣкъ може да схване и разбере извънъ своитѣ сѣтива. Кажете ми сега, какво значи човѣкъ да разсѫждава правилно? Сега, на мода въ свѣта е дамитѣ да носятъ кѫси рѫкави, да ходятъ съ голи рѫцѣ. Защо носятъ кѫси рѫкави? Всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, трѣбва да има свои мотиви, свои причини. Когато нѣкоя дама ходи съ голи рѫце денемъ, на слънце, това разбирамъ, но да ходи съ голи рѫцѣ облачно врѣме, или когато седи въ нѣкоя стая, или отива на нѣкакво събрание, де е смисълътъ въ това? На какво слънце ще се пече тогава?

 

Азъ искамъ да кажа, че всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, трѣбва да е разумно. Вие можете да се печете на слънцето, както искате и когато искате, безъ да е на мода ходенето съ голи рѫцѣ. Азъ поддържамъ това, хората да се печатъ на слънце и мѫже и жени. Нека всички сестри носятъ кѫси рѫкави вънъ отъ града, но влѣзатъ ли въ града, трѣбва да носятъ дълги рѫкави, защото отъ праха въ града, поритѣ на кожата ще се запушатъ и дишането имъ ще се затрудни. Слѣдователно, онзи, който създалъ модата, билъ уменъ. За умнитѣ жени той препоръчва да носятъ кѫси рѫкави извънъ града и да се пекатъ на слънце, а за глупавитѣ да носятъ кѫси рѫкави по улицитѣ, а дълги рѫкави на затворено. Умнитѣ жени ще носятъ дълги рѫкави у домътъ си, а кѫси всрѣдъ природата, глупавитѣ жени - обратно, кѫси рѫкави по улицитѣ, а дълги всрѣдъ природата, да не почернѣятъ. Умната жена е глупава у дома си, а умна на слънце, а глупавата обратно. Вънъ отъ това, като се движите между вашитѣ братя вънъ въ свѣта и тукъ между васъ съ кѫси рѫкави, нѣкой отъ тѣхъ може да се съблазняватъ. Не забравяйте, тѣ не сѫ хора светии, тѣ сѫ грешници още. Като се движите между хората, нека вашата свобода не причинява съблазънъ между тѣхъ. Казвамъ, хората се раждатъ голи, а не облечени. Защо днесъ ходятъ облечени? Защото сѫ грешници. Докато хората сѫ грѣшни, нека бѫдатъ внимателни едни къмъ други. Когато Адамъ и Ева бѣха въ рая, тѣ ходяха голи, но щомъ ги изпъдиха отъ рая, облѣкоха се въ кожи. Защо? - Студено имъ било. Докато били въ рая, слънце грѣяло, топло било и тѣ ходили голи.

 

Въ свѣта сѫществува три вида голота: тѣлесна, умствена и сърдечна голота. Нѣкои религиозни хора, Христови послѣдователи сѫ благочестиви физически, но въ сърцето не сѫ благочестиви. Други пъкъ сѫ благочестиви въ сърцето, но не сѫ благочестиви въ ума. Ще видите, че нѣкои хора се стрѣмятъ дрехитѣ имъ да сѫ затворени, съ кѫси рѫкави, но отвѫтрѣ не сѫ благочестиви. Добрѣ е за въ бѫдеще, всички сестри да си направятъ бѣли ленени блузи. Която сестра иде въ школата облѣчена съ черни дрѣхи, нѣма да я приемеме. Вие нали искате мода? Ето ви мода. Тукъ нѣма да дохождате, както вие искате, но трѣбва да слушате, ако искате да ви се прѣподава. Туй трѣбва да знаете веднажъ за винаги! Дрѣхитѣ ви трѣбва да сѫ хигиенични. Сестритѣ да си направятъ дълги ленени, а не копринени блузи. И млади и стари сестри ще си направятъ такива блузи, както и тѣзи, които иматъ, и които нѣмать възможность. Богатитѣ сестри да отворятъ кесиитѣ си за бѣднитѣ. Блузитѣ ви ще бѫдатъ широки, съ широки рѫкави, долу съ едно ширитче за да не се вдигатъ нагорѣ. Казватъ: защо да закриваме рѫцетѣ, вратоветѣ си? Защото въ това нѣма нищо красиво. Ако е въпросътъ за красота, разбирамъ, но тукъ нѣма нищо красиво. Или вие искате да изнесете на показъ вашата грозота? Не, вие трѣбва да бѫдете или много грозни, или много красиви, или много добри, или много лоши. Два полюса има въ живота. Нѣкои отъ васъ може да останатъ на особено мнение. Свободни сте, но и на братята ще кажа да си направятъ по едно бѣло лѣнено палто и по една бѣла жилетка. Ще кажете, че нѣмате пари. Когато дойде въпросъ да направите нѣкоя копринена рокля на вашата жена или дъщеря, за тѣхъ ще намѣрите пари. Тогава кесията ви се отваря. Тѣзи бѣли палта ще се обличатъ когато влизате въ класъ. Първо, сестритѣ нека се облѣкатъ въ бѣло, а послѣ братята. Като идвате въ класа, всички трѣбва да сте облѣчени съ чисти дрехи, това е свещено нѣщо. Нали сте окултни ученици? Вие прѣзъ цѣлата седмица сте били облѣчени съ една дреха и прѣзъ това врѣме сте се карали съ дѣтето си или съ мѫжа си и съ тази дрѣха ще дойдете въ класъ. Не, ще съблѣчете дома си тази дреха, тя е пропита съ лоши мисли и настроения и се облѣчете съ чиста дреха. Нали вие идвате въ Школата да се учите на Мѫдрость? Казвате: “Всѣкакъ може.” Не е така. Ако идвате тукъ съ нечисти дрѣхи, съ нечисти тѣла, на какво ще замяза тази Школа? Прѣди да дойдете въ класа, всички трѣбва да си измивате краката, вратоветѣ, да сте чисти.

 

Азъ ви питахъ, какво значи човѣкъ да мисли, да разсѫждава правилно? Ще ви кажа, въ какво седи правилното мислене. Въ човѣка има двѣ течения. Едното отъ тѣхъ е отъ пѫпа нагорѣ и се образува въ главата, а другото е отъ пѫпа надолу. Второто течение води къмъ центъра на земята, а първото - къмъ центъра на слънцето. Най-послѣ има и трѣто течение, което съединява първитѣ двѣ течения. Третото течение наричатъ аура на човѣка. Второто течение, т. е. това, което води къмъ центъра на земята, включва всички низши енергии на човѣка, които той добилъ въ своето животинско състояние. Като изучаваме строежа на човѣшкото тѣло, ще видимъ, че първитѣ двѣ течения включватъ въ себе си още двѣ течения. Всички тия течения сѫ съчетани едно въ друго. Тѣ се забѣлѣзватъ и въ мисъльта, и въ чувствата на човѣка.

 

Да кажемъ, че вие размишлявате идеално върху единъ въпросъ, по мисъль живѣете между ангелитѣ, а сѫщеврѣмено сте облечени въ плъть и кръвь. Поради тази идея, въ вашето тѣло ще се пробудятъ и други сили, свързани съ живота на мисъльта. Тѣ сѫ низшитѣ сили у човѣка. Така е, животътъ на ангелитѣ и животнитѣ сѫ свързани въ единъ общъ животъ. Разумниятъ и неразумниятъ животъ вървятъ заедно въ човѣка. Чувствата и мислитѣ въ човѣка сѫ свързани. Божественото ги свързва. Въ това нѣма никакво зло, но потрѣбно е да се разбиратъ законитѣ, които управляватъ тия двѣ течения. За васъ е трудно още да ги разбирате, но трѣбва да ги знаете, защото тѣ ще ви послужатъ за сегашниятъ животъ, който трѣбва да съграждате. Ако вие не разберете тия закони, мѫчно може да запазите туй, което днесъ ви се дава.

 

Вие всѣкога може да изгубите вашето равновѣсие, ако не въ школата, то отвънъ. Вечерно врѣме, като спите, дойде нѣкой и извика: “Пожаръ!” Вие скачате отъ леглото и хуквате навънъ. Не, ще станете полека, ще вземете чорапитѣ си и спокойно ще ги турите на краката си. Послѣ ще се разходите малко изъ стаята си и ще излѣзете навънъ. Това е философия! Вие какво правите? Щомъ се запали кѫщата, хуквате навънъ. Какво е това присѫствие на духа? Какъ ще може такъвъ човѣкъ да влияе на себе си и на другитѣ? Всѣки човѣкъ, който се стрѣска, губи почитанието на другитѣ хора. Тукъ всѣки може да ви изплаши. Какъ? - Ако нѣкой човѣкъ пусне една малка дѣтска бомбичка прѣзъ прозореца, всички ще наскачате. Не само вие, но всички хора губятъ равновесието си, губятъ присѫствието на духа. Дойде имъ една малка болесть, губятъ присѫствие на духа. Изгубятъ паритѣ си, губятъ присѫствие на духа. Нѣкой кираджия излѣзе отъ кѫщата имъ, губятъ присѫствие на духа. Пѫдятъ ги отъ кѫщи, губятъ присъствие на духа. Нѣкой каже нѣкоя лоша дума за тѣхъ, губятъ присѫствие на духа. Хиляди нѣща въ свѣта могатъ да ви изкаратъ отъ равновѣсие. И слѣдъ всичко това разисквате, какво сѫ казали Кантъ, Декартъ, апостолъ Петъръ, еди-кой си историкъ, еди-кой си математикъ и т. н.

 

Питамъ ви: какво значи числото 2, числото 3, числото 4 и т. н.? Числото 2n показва, слѣдъ колко милиони години ще се създаде човѣкътъ отъ една клѣтка? Числото 3n показва слѣдъ колко милиони години едно момче ще се прѣвърне въ момиче, споредъ съчетанията, по които природата работи. Природата работи разумно. Когато измѣня формитѣ, тя си има причини за това. Нѣйнитѣ причини не сѫ като човѣшкитѣ, тѣ сѫ разумни, добрѣ обосновани. Запримѣръ, човѣкъ като погледне месцето на нѣкое говедо, въздиша. Защо? - Иска да си хапне отъ него. Като погледне ябълката, пакъ въздиша. Човѣкъ постоянно въздиша. Не, като бутнешъ месцето на кого и да е, било човѣкъ, животно или плодъ трѣбва да почувствувашъ, да съзнаешъ, че всичко това е направено отъ Бога. И като бутнете едно гърне, вие разбирате, че въ него може да поставите отлично розово масло или да го направите единъ простъ умивалникъ, да се миете въ него. Писанието казва: “Пазете се отъ грѣховетѣ”, да не бѫдете гърнета за миене въ тѣхъ, но чисти да останете. Слѣдъ колко години ще станете 1n? Нѣкой казва: “Духътъ ще ме научи на всичко.” Не, Духътъ говори въ n-та степень. Кой научи хората да говорятъ? Ти, който мълчишъ, кой те научи да говоришъ? Духътъ казва: “Онзи, който говори, говори отвънъ; а онзи, който мълчи, говори отвътрѣ.” Онзи, който говори, е прѣводчикъ на Господа. Всинца вие сте прѣводчици на Господа. Богъ ви пита: “Какво ви казва вашиятъ учитель?” - “Не можахме да разберемъ езика Му.” Тогава трѣбва да дойде нѣкой при васъ, да ви научи да разбирате езика на учителя си, а то е дълга и широка работа.

 

За да осмислите живота си не само за една минута, а за вѣчни врѣмена, много нѣщо се изисква. Ако нѣкой каже, че е придобилъ радостьта само за една минута, това не е никаква придобивка. Истинската радость трѣбва да бѫде радость на цѣлата вѣчность. Щомъ не може да я задържите завинаги, това не е радость, това е само една проекция. Вие ще гледате тази радость да влиза постепенно въ вашитѣ сърца и умове. Влѣзе ли дълбоко въ васъ, тя никога нѣма да изгасне. Тогава морето може отвънъ да се бушува, може да имате скърби, страдания, недоразумения, но това нищо не значи. Нима онзи параходъ, който минава прѣзъ Атлантическия океанъ, е посрѣщнатъ отъ вълнитѣ съ финикови вѣйки? - Не, капитанътъ, моряцитѣ, пѫтницитѣ, всички се слагатъ, навеждатъ се къмъ земята. Прѣди да е тръгналь, всички пѫтници седятъ съ букети отъ рози, голѣми герои сѫ тѣ, но слѣдъ шесть деня не остава нито една роза отъ букета и вече не си говорятъ тъй благо, нѣжно. Всѣки отъ тѣхъ легналъ на корема си, говори нѣщо на дюшемето. Какъ мислите ще опитате ли всички тия работи въ свѣта? - Ще ги опитате. Но има страхливци, които не влизатъ въ парахода, тѣ стоятъ отвънъ на брѣга и наблюдаватъ само. Онзи, който влѣзе, въ парахода ще влѣзе и въ Царството Божие. Той трѣбва да бѫде първостепененъ герой, да нѣма подобенъ на нѣго. Тъй трѣбва да разбирате нѣщата. Вие трѣбва да бѫдете герои, да прѣодолявате мѫчнотиитѣ. Казвате: “Добъръ е Господь.” Азъ зная, че Господь е добъръ. Щомъ Господь е добъръ, вие трѣбва да бѫдете герои. Господь обича смѣли и безстрашливи дѣца, които не се страхуватъ. Ако единъ паякъ може да те уплаши и да бѣгашъ отъ него, дѣ е твоето геройство? Като те види нѣкой ангелъ, че бѣгашъ отъ паяка, ще се усмихне и ще каже: “Да бѣгашъ отъ единъ паякъ, това е добродѣтель, ти заслужавашъ шесть.” Вие казвате: “Какъ, нима отъ паякъ бѣгаме?” Да, вие и отъ мравя бѣгате, и отъ една малка микроба бѣгате. - “А, отъ микроба ще бѣгаме!” - Какъ не бѣгате ли отъ микробата на чумата? Ако тази микроба влѣзе въ кръвьта ви, какво ще направите вие, голѣмиятъ герой? И най-голѣмиятъ пехливанинъ да сте, нѣма да се минатъ и 24 часа, ще легне на гърба си. Всички бѣгатъ отъ тази микроба, тя е много силна. Вие ще й кажете: “Ще ти дамъ, колкото пари искашъ, 10 - 15, 000 лева, но моля ти се, иди на друго мѣсто. Азъ съмъ много слабъ, иди при нѣкой мазничъкъ.” Тази микроба, това е грѣхътъ въ човѣка. Грѣхътъ е една микроскопическа, нищожна мисъль, която бутнешъ ли малко, веднага те поваля на земята. Тя е повалила висши сѫщества и васъ ще повали. Затова казвамъ: отъ грѣха да ви е страхъ, да бѣгате като отъ чума.

 

Сега, какво разбрахте отъ тази лекция? Ще кажете: “Учительтъ ни се кара.” Това не е караница. Това е изнасяне на извѣстни положения, които трѣбва да знаете. Безъ това знание сегашниятъ животъ е безсъдържателенъ. Нашият животъ може да бѫде съдържателенъ само при знанието на малкитѣ добродѣтели. Ако тази вечерь вие не придобиете една малка добродетель, която досега не сте знаяли, и я прибавите къмъ вашето знание, какъвъ смисълъ има всичко това, което чухте? Тази вечерь ще турите една малка тухличка въ зданието, което градите, та като се върнете дома си, да знаете, че е запушена една малка дупка. Направите ли това, ще знаете, че работата ви за цѣлия день е завършена. Като дойде единъ ангелъ да види, какъ работите, ще намѣри, че сте запушили една малка дупка въ вашето здание.

 

И тъй, 1n означава единъ принципъ, който дѣйствува непрѣривно. Числата 2n, 3n, 4n, 5n, 6n и т.н., това сѫ сили, които сѫщо тъй работятъ непрѣривно въ природата. Въ живата математика тѣзи числа означавать сили, които работятъ непрѣривно. Тѣ прѣдставляватъ цѣль свѣтъ. Единицата може да се разложи на своитѣ съставни части. Двойката сѫщо може да се разложи на своитѣ съставни части и т. н.

 

Та казвамъ, най-малката добродѣтель въ свѣта всѣкога образува хармония между всички хора. Тя нагласява хората. Като дойде между животнитѣ и въ тѣхъ внася радость. Всички овци и вълци се примиряватъ при нея. Тя внася хармония между учители и ученици, между свещеници и пасоми и т. н. И между васъ, като дойде, пакъ дѣйствува сѫщия законъ. Слѣдователно, щомъ нѣкога вие сте разтревожени, ще се помолите на Господа, да ви изпрати най-малката добродѣтель, да внесе миръ и хармония въ васъ. Така ли правите вие? - Не. Вие започвате да разказвате на Господа: “Господи, знаешъ ли, че азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ?” Господь казва: “Това азъ зная отдавна. Въ моята книга ти си написалъ това въ n-та степень. Нѣма нужда да ми го повтаряте още, но приемете въ себе си най-малката добродѣтель и я угостете.” Така трѣбва да постѫпите. Приемете ли въ себе си най-малката добродѣтель, азъ ще се радвамъ, като на свой най-добъръ приятель. Голѣмата добродѣтель не може да се побере въ васъ, но малката може. Тя е красива, при това не е взискателна, скромна е тя.

 

Азъ искамъ, всички ученици да иматъ въ себе си най-малката добродѣтель. Тази вечерь мога да ви подложа на единъ изпитъ. Какъвъ може да бѫде този изпитъ? - Да изкарамъ нѣкой отъ васъ, който обича да говори много, да ви държи два часа, да го слушате. Кой отъ васъ ще седи спокойно, безъ да се обръща на една и на друга страна. Той да ви говори, а вие да го слушате, като че ви говори нѣща, които не знаете и да кажете послѣ, че сте слушали много умни нѣща. Вие обаче, какво ще кажете? - “Отдѣ се намѣри този братъ? Учительтъ него ли намѣри? Нѣмаше ли нѣкой по-уменъ да излѣзе да говори? Ние ще оглупѣемъ, ако речемъ да го слушаме.” Не, ще слушате. Докато житцето ви говори, докато царевицата ви говори, докато хлѣбътъ ви говори, докато пиперкитѣ ви говорятъ, вие ще можете да слушате. Какво значи да ти говори житното зърно? Когато житното зърно говори, най-първо ти ще му дадешъ мастило да пише. Нѣкой казва, че житното зърно не може да пише. Всички вие имате по едно перо - езикътъ, и мастило - слюнката. Житното зърно, като влѣзе прѣзъ устата ви, най-първо ще говори на стомаха; слѣдъ това ще влѣзе въ кръвьта и ще говори на сърцето; послѣ ще говори на ума и тогава ти ще вземешъ перото, ще туришъ рѫката на книгата: “тръсъ-тръсъ-тръсъ”, пишешъ нѣкакъвъ прѣводъ. Житното зърно е писало отвѫтрѣ на единъ физически езикъ. Послѣ писало на сърцето на механически езикъ. Слѣдъ това писало на ума, пакъ на физически езикъ. И най-послѣ вадите заключение, че житното зърно е написало едно отлично писмо.

 

Първото нѣщо: на всинца ви трѣбва търпѣние! Онзи, който говори пръвъ, ще говори най-много два часа, вие трѣбва да го изтърпите. Слѣдъ него ще излѣзе другъ, който ще говори четири часа. Послѣ ще излѣзе трети, който ще говори шесть часа и ако не го изслушате съ търпѣние, ще дойде другъ да говори осемь часа, десеть часа, а дори и до 24 часа. Кажете ми, какво казва сега Духътъ? Въ каква степень ще имате число сега? Христосъ казва: “Ако вие не можете да разберете земнитѣ работи, какъ ще разберете небеснитѣ?” Това не значи, че небеснитѣ работи не могатъ да се разбиратъ, но за тѣхъ се изисква голѣмо съсредоточение, голѣмо концентриране, вниманието ви да не се отвлича. Когато разсѫждавашъ за небето, нищо не трѣбва да те смущава. Каквото и да стане, ти трѣбва да мислишъ, че нѣмашъ никакво задължение и като се вгълбишъ, да забравишъ всичко. Да се концентрира човѣкъ, това е едно благо, което той трѣбва да придобие. Придобие ли го, Духътъ ще може по-лесно да работи върху васъ, не само сега, но завинаги. Хиляди духове, които сѫ ви обичали, сѫ работили върху васъ. Тѣ сѫ ваши напрѣднали приятели, които и сега работятъ върху васъ, а освенъ тѣхъ и Богъ съ своята Любовь работи върху васъ. Когато върху васъ работятъ толкова много сѫщества, пъкъ и Богъ работи, трѣбва ли да бѫдете мързеливи и вие сами да не работите?

 

Единъ день, при свободно врѣме, ще ви обясня произхода на мързела. Нѣкои казватъ, че не трѣбва да се работи; други казватъ, че трѣбва да се работи много, защото Христосъ е казалъ: “Отецъ ми работи, а азъ работя.” Нѣкои казватъ: “Азъ работя духовно, нека другитѣ работятъ физически.” Не, всичко въ свѣта е свързано. Когато азъ посѣя въ земята три царевични зърна, азъ нѣма да считамъ, че тѣ сѫ мъртви сѫщества, но ще ги разглеждамъ като свои малки братчета. Въ моя умъ тѣ сѫществувать като три ангела въ небето. Отивамъ при нѣкоя слива или ябълка, спирамъ се предъ тѣхъ, тѣ не сѫ мъртви сѫщества за менъ. Тѣ сѫ живи сѫщества, които азъ ще помилвамъ и ще имъ кажа: “Доволни ли сте?” Вие казвате: “Учительтъ ни кара да копаемъ картошки.” Не, азъ ви изпитвамъ умоветѣ. Да копаете картофи, царевица, това е философия на живота. Ако вие, като окултни ученици не се научите да гледате по този начинь на нѣщата, нѣма да отидете много напрѣдъ. Ако азъ съ едната си рѫка само или даже съ най-малкия си пръстъ помогна на една царевица или на едно житно зърно, да ги посадя въ земята, да имъ направя една малка услуга, това показва, че азъ имамъ една положителна философия за живота. Ако не можешъ да говоришъ нѣкому, иди въ нѣкоя нива да копаешъ. Ако нѣмашъ своя, иди на нѣкоя чужда, разкопай наоколо пръстьта й. Разкопаешъ ли я, ти си направилъ една отлична работа. Направете единъ такъвъ опитъ. Този житенъ класъ, около който ще работишъ, е свързанъ съ нѣкоя философска глава въ София. Като си побутналъ това житно зърно, то има вече твоето влияние, ще проговори на стомаха на този човѣкъ и като ви срещне, той ще ви помоли: “Не можете ли да ми кажете нѣщо духовно?” Не бутнешъ ли това житно зърно, този човѣкъ нѣма да те погледне.

 

Ще обясня тази мисъль на вашъ езикъ, да ме разберете по-добрѣ. Прѣдставете си, че азъ отивамъ нѣкѫдѣ, съ скѫсани дрехи и съ празни джебове. Като ме видятъ ще кажатъ: “Ние не искаме вашата философия, вървете си!” Но прѣдставете си, че азъ съмъ облѣченъ много хубаво, накиченъ съ скѫпоцѣности и влѣза въ нѣкой домъ. Щомъ ме видятъ, ще ме поканятъ на трапезата, ще ми се усмихнатъ и като имъ говоря ще ме слушатъ. Като отворя чантата си, всички ще ме слушатъ съ внимание. Каквото имъ кажа, ще го направятъ. Това значи да побутнешъ едно житно зърно. Понеже ти си богатъ, съ пълна чанта въ рѫка, облеченъ съ фракъ, имашъ мѫдрость, знание въ главата, като отидешъ при твоя приятель, той веднага ще ти отвори, ще те покани и ще ти каже: “Заповѣдай, азъ тѣ чакамъ отъ много години, радвамъ се, че дойде при менъ. Довечера ще те заведа на концертъ.” Прѣди години въ стаята ми дойде единъ човѣкъ и ми остави цѣлъ чувалъ бѣли паразити. Казва ми: “Ходихъ тукъ-тамѣ, но никѫдѣ не ме приеха.” Казвамъ, кажете му да събере тѣзи паразити и да ги продаде. Човѣкъ трѣбва да посрѣща хората съ отворено сърце, но и тѣ не трѣбва да злоупотрѣбяватъ съ тѣхната готовность. Естествено състояние е, когато дойде нѣкой човѣкъ, веднага сърцето ми да се отвори, да услужа на тозъ човѣкъ. Това е Божествено. Ако, за да се моля трѣбва да чета Библията, това считамъ за насилие върху себе си. Молитвата трѣбва да дойде естествено. Когато дойде нѣкой човѣкъ дома ми, азъ не трѣбва да питамъ Духа, дали да го приема или не. Азъ трѣбва да го приема, безъ да ми каже Духътъ. Ако Духътъ ми пошепне да го приема, това вече не е естествено състояние. Щомъ чакамъ Духътъ да ми каже да го приема или не, значи Той го приема въ сѫщность, а не азъ. Азъ трѣбва да го приема, а Духътъ да ми говори отвѫтрѣ. Естествено е, когато Духътъ го приема чрѣзъ мене. Всички трѣбва да бѫдемъ естествени, да оставимъ да се проявява, което Богъ е вложилъ въ насъ, да не бѫдемъ нервни, бързи, но да бѫдемъ внимателни. Азъ запримѣръ, забѣлязвамъ, ако кажешъ нѣкому нѣщо меко, полугласно, той казва: “Този говоръ не е естественъ.” Ако му кажа нѣщо натъртено, казва: “Много грубо е това.”

 

Сега, малко ще се занимаемъ съ математика. Да вземемъ: 5n+6n = 11n. На колко се дѣли числото 5? - На себе си. Числото шесть се дѣли на 2, на 3 и на себе си. Числото шесть е синътъ, а числото петь е майката. Питамъ: какъ може! Майката, която се дѣли сама на себе си, да роди синъ, който се дѣли на 2 и на 3? Какъ мислите, отъ дѣ се родиха тия качества у сина? Значи 6-тѣ, т.е. синътъ, въ своята еволюция е роденъ отъ двама бащи. Това сѫ философски въпроси. Практическиятъ методъ, който може да се приложи при числото петь, не може да се приложи, не може да се извади отъ числото шесть. Това сѫ двѣ разумни числа, затова всѣки разуменъ човѣкъ изучава себе си, изучава и природата.

 

Питамъ: коя е главната мисъль отъ лекцията? Азъ искамъ отъ васъ да остане въ душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, голѣмиятъ човѣкъ да бѫдете доволни отъ това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете въ душата си едно малко чувство, което нѣкога сте прѣнебрегнали и го изнесете на трапезата си. Тази вечерь, като се върнете дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение.

 

И тъй, тази вечерь ви говорихъ за най-малкото чувство, на което вие не обръщате никакво внимание.

 

Изпѣйте упражненията: “Грѣе, грѣе, свѣтлината грѣе”, “Вдъхновение” и “Вехади”. Трѣбва вече да прѣминете къмъ по-сложни упражнения съ цѣли тонове. Защо? Защото ако музиката е изражение на човѣшката душа, тя не се дължи само на проститѣ тонове, но и на сложнитѣ тонове. Въ пѣнието трѣбва да дадете ходъ на вашитѣ чувства.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

29-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 24.VI.1925 г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...