Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_06_17 УСПОРЕДНИТѢ ЛИНИИ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 07:09

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

УСПОРЕДНИТѢ ЛИНИИ

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Размишление

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Най-доброто качество на най-добрия ученикъ”.

 

За следния пѫть ще пишете върху темата: “Най-великата добродѣтель отъ тѣзи, които не знаете”. Нѣма да пишете върху тѣзи добродѣтели, които знаете, но за тѣзи, които не знаете. Човѣкъ пише най-добрѣ върху това, което не знае. Най-великата добродѣтель у човѣка е тази, която той не знае. Ще измислите нѣщо съвсѣмъ ново, ще намѣрите нѣкоя добродѣтель, за която нищо не сте слушали. Можете ли да намѣрите такава добродѣтель? Коя ще бѫде за всѣки едного отъ васъ най-великата добродѣтель отъ незнайнитѣ?

 

OOK_4_28_1.GIF

 

Прѣдставете си, че линиитѣ А и В сѫ живи и се движатъ въ двѣ противоположни посоки една на друга. Тѣ прѣдставлявать двѣ различни сили, които се движатъ въ различни посоки.

 

OOK_4_28_2.GIF

 

Каква е разликата между първитѣ двѣ линии и тѣзи двѣ линии “m” и “n”. Въ първия случай имаме два процеса, при които единиятъ процесъ върви нагорѣ, другиятъ - надолу. Тия два процеса се извършватъ въ едно и сѫщо сѫщество. Слѣдователно, процесътъ А, като живъ процесъ, и процесътъ В сѫ свързани заедно въ едно тѣло. Другитѣ два процеса обаче “m” и “n” живѣятъ въ двѣ тѣла. Но тия двѣ сѫщества които се движатъ въ една посока, сѫ разумни, а тия двѣ сѫщества, които се движатъ въ двѣ противоположни посоки, не сѫ разумни. Тамъ, дѣто има противоположно движение, процесътъ не върви нагорѣ, а се движи крѫгообразно. Споредь този законъ, като изучавате електричеството, ще видите, че въ него се забѣлѣзватъ двѣ течения: едното нагорѣ, а другото - надолу. Отъ тия движения се образува единъ крѫгъ.

 

Често въ вашия умъ основната идея се смѣсва съ други посторонни, второстепенни идеи, които сѫ противоположни на основната. Въ такъвъ случай вие мислите, че това сѫ други сѫщества. Не, заблуждавате се, това сте вие самиятъ. Прѣдставете си, че се движите въ нѣкоя гора, като се блъскате ту въ едно, ту въ друго дърво и казвате: “Слушайте, не ме блъскайте!” Втори пѫть се блъснете въ нѣкое дърво и пакъ казвате: “Не ме блъскай!” - Кой те блъска? Никой не те блъска, освѣнъ ти самичъкъ. По сѫщия начинъ мнозина отъ васъ се движатъ вечерно врѣме и казватъ, че нѣкой ги блъска. Това показва, каква е обстановката, какви сѫ условията, при които се движите. Условията ви сѫ неблагоприятни. Човѣкъ трѣбва да се спре въ такъвъ случай, трѣбва да намѣри отнѣкѫдѣ свѣтлина, за да прѣмине пѫтя си. Та въ ежедневния си животь вие се спъвате отъ редъ мѫчнотии. Всички хора минаватъ прѣзъ три фази въ живота си, споредъ което азъ ги раздѣлямъ на три категории: едни, които страдатъ; втори, които се изпитватъ и трети, които се учатъ. Тѣзи, които страдатъ сѫ оглашени. Тѣзи, които се изпитватъ, сѫ вѣрующи. Тѣзи, които се учатъ сѫ ученици. Щомъ кажешъ: “Голѣми сѫ страданията ми!” - Оглашенъ си. -“Голѣми изпитания имамъ!” -Вѣрующъ си. -“Трѣбва да уча, имамъ много да уча.” -Ученикъ си. Нѣкой казва: “Отъ толкозъ врѣме се уча и нищо не съмъ научилъ!” Не, ти не си училъ, ти си чукалъ солъ, а да чукашъ соль, това не е учение. Учението не се занимава съ материални работи. Страданията се занимаватъ съ материални работи. Изпитанията се занимаватъ съ духовни работи, а учението се занимава съ чисто Божествения животъ. Туй трѣбва да знаете всички!

 

Нѣкой пѫть казвате: “Ние трѣбва да изпѣлнимъ волята Божия, а не човѣшката.” Какво нѣщо е изпълнението волята Божия? Кажете ми, кога ще изпълнимъ волята Божия и кога - човѣшката воля? Навѣрно ще кажете: ние изпълняваме волята Божия, като любимъ Бога. Сега нѣма да ви изпитвамъ, но другъ пѫть ще извиквамъ нѣкой отъ васъ, да ми даде ясно опрѣдѣление, въ какво седи изпълнението на волята Божия. Вие трѣбва да имате ясна прѣдстава, какво нѣщо е да се изпълни волята Божия.

 

OOK_4_28_3.GIF

 

Имате индивида А, синъ на богати родители, боленъ отъ почти неизлѣчима болѣсть, животътъ му виси на косъмъ. Този човѣкъ надали ще оздравѣе, малка е надеждата на всички. Отъ една страна майката е богата, харчи много пари; отъ друга страна лѣкарь идва, дава различни цѣрове, но работата на злѣ отива. Майката изпълнява своя дългъ, лѣкарьть - сѫщо, добрѣ му плащатъ, но въпрѣки това състоянието на болния се усложнява и всички около него се произнасятъ, че слѣдъ 24 часа той ще напусне този свѣтъ. Такова е мнѣнието на майката, такова е мнѣнието на лѣкаря, такова е мнението на обществото около болния. Майката, лѣкарьтъ и обществото казватъ: “Ние направихме всичко, което знаехме, но не можахме нищо да помогнемъ.” Този човѣкъ умира вече. Питамъ: какъ можемъ ние да го излѣкуваме? - Ще отидемъ при болния и ще му кажемъ: “Има само единъ начинъ, по който ти можешъ да оздравѣешъ” -“Какъвъ е този начинъ?” - “Най-първо ще кажешъ на лѣкаря да не идва повече. Послѣ, ще кажешъ на майка си и тя да не идва, а ти ще се обърнешъ къмъ Бога и ще посвѣтишъ всичко на Него. На Бога ще посвѣтишъ и себе си и своя животъ и всичко, каквото имашъ. Ако обѣщаешъ всичко това, животътъ ти ще се повърне.” Това значи да изпълнишъ волята Божия. Ако този боленъ човѣкъ възприеме всичко, което му казваме и каже на лѣкаря, на майка си да не идватъ повече при него, а самъ той се обърне къмъ Господа и обещае, че ще изпълни волята Божия, че е готовъ да пожертвува всичко за Бога, въ него ще стане единъ вѫтрѣшенъ прѣвратъ и здравето му се възстановява. Това значи да покажешъ пѫтя на единъ човѣкъ. Това значи да му дадешъ начинъ, какъ да изпълни волята Божия. Ако той изпълни волята Божия, ще оздравѣе; ако се усъмни и не я изпълни, ще замине за другия свѣтъ.

 

Нѣкой казва: “Въ какво седи изпълнението на Божията воля?” Да изпълнишъ волята Божия, значи да пожертвувашъ имането си, живота си и всичко, каквото имашъ на Бога. Казвате: “Нали живѣемъ въ общество, какъ ще пожертвуваме всичко за Бога?” Въ кое общество живѣете? И волътъ може да каже, че живѣе въ общество. И овцата може да каже, че живѣе въ общество. И коньтъ може да каже, че живѣе въ общество, но питамъ: колко струва едно овче общество или едно говеждо общество или едно конско общество? Най-послѣ, колко струва и едно човѣшко общество? - Една лула тютюнъ. Както тютюньтъ изгаря, така и човѣкътъ се ражда и умира. И той изгаря като една лула тютюнъ. Слѣдъ като изгори лулата тютюнъ, тя се е прѣвърнала въ димъ и пепель. И лулата мисли, разширява се, но какво е измислила въ края на краищата? Нѣкой казва: “Ама азъ съмъ грънчарь, имамъ изкуство, работя хубави гърнета отъ фаянсъ, знаете ли това?”- Зная, че си изработилъ десеть хиляди гърнета и си ги разпродалъ на хората. Тия гърнета благодарятъ ли ти, че си ги създалъ? Ако единъ день заболѣешъ, тѣ ще дойдатъ ли при тебе да ти помогнатъ? И най-послѣ, ти увѣренъ ли си, че тия гърнета единъ день ще заематъ високи длъжности? Ако вие се заемете съ една душа, направите й нѣкое добро, а именно, показвате й начинъ, какъ да повдигне мислитѣ си нагорѣ къмъ Бога; показвате й, какъ да облагороди сърцето си и какъ да усили волята си, всичко това не струва ли повече отъ десетьтѣ хиляди гърнета? - Това нѣщо струва повече даже отъ всички общества, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Въ свѣта има само едно общество. То е общество отъ такива хора, които иматъ стремежъ къмъ Бога. Само тѣ образуватъ “общество” въ пълния смисълъ на думата. Ако нѣкой мисли, че има нѣщо повече извънъ това общество, той се лъже. За всинца ви трѣбва да се създадатъ благоприятни условия. Това значи да се създаде общество, срѣда, въ която човѣкъ може да възроди своя животъ.

 

И тъй, имате ли скръбь - оглашени сте. Имате ли изпитания - вѣрующи сте. Учите ли - ученици сте. Ако вие, като ученици, не можете да прѣодолѣете известни мѫчнотии, тогава дѣ е вашата сила? Въ какво вѣрвате. Трѣбва да дойдатъ ангели да ви носятъ на носилки, както въ Япония носятъ богатитѣ хора. Васъ, царскитѣ синове, гениалнитѣ хора, пълни съ добродѣтели, трѣбва на рѫцѣ да ви носятъ, да ви подтикватъ, за да вървите напрѣдъ. Ако ви занесатъ на небето, вие ще бѫдете на показъ, както излагатъ на показъ въ свѣта маймунитѣ. Това ви се вижда смѣшно. Не, туй е великата Истина. Защо? - Понеже вие мислите, че сте отъ Божествено произхождение, и всичкитѣ ви работи и тукъ на земята, и горѣ на нѣбето трѣбва да вървятъ безъ мѫчнотии, безъ страдания и изпитания. Вие сте смѣшни въ своитѣ твърдения, като поддържате, че сте отъ Божественъ произходъ, че сте излѣзли отъ Бога. Добрѣ, съгласенъ съмъ съ васъ, но казвамъ, покажете ми, дѣ се проявяватъ качествата на Божественото у васъ? Ще бѫде смѣшно да казваме, че сме Божествени безъ да проявимъ сами ние Божественото начало въ себе си. Не можете ли да го проявите, значи вие засега живѣете въ това, което не е Божествено. Врѣме е вече да проявите Божественото въ себе си. Засега то спи у васъ. Вие още не сте дошли до положителната вѣра. Днесъ, когато отъ васъ и да поставятъ на изпитъ, да му отнематъ всичкото богатство, да му отнематъ общественото положение, което заема, и да го поставятъ въ единъ чуждъ градъ, непознатъ отъ никого, той ще покаже, колко силна е била вѣрата му. Вѣрующия нѣма отъ какво да се плаши.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо е силната, чиста, дѣтинска вѣра. Не зная, доколко този примѣръ е дѣйствителенъ фактъ, но ще го привѣда тъй, както ми е прѣдаденъ. Това се е случило въ България, преди 50 - 60 години. Баща и майка, заедно съ своето момиченце, тръгватъ на пѫть за единъ градъ, но трѣбвало да прѣминатъ прѣзъ една планина. Прѣзъ планината ги нападатъ разбойници. Бащата и майката успѣли да се освободятъ отъ тѣхъ, избѣгали, но въ страха си не забѣлезали, че момиченцето имъ не е съ тѣхъ и го изгубили. То останало всрѣдъ планината, плакало, викало, търсило майка си, но не могло да я намѣри. По едно врѣме то вижда на пѫтя си мечка. Веднага се затичва къмъ нея, започва да я гали, да я милва по козината и да я пита: ”Кажи ми, дѣ е мама?” Мечката стои на едно мѣсто, поглежда го. Момиченцето се качва на гърба й и тя тръгва, започва да обикаля съ него изъ планината. Тъй го носила нѣколко часа и се радвала. Въ това врѣме майката търси своето дѣте. Изведнажъ мечката излиза насрѣща й. Вижда тя нейното момиченце на гърба на мечката. Това вижда и бащата. Уплашватъ се двамата и хукватъ да бѣгатъ. Виждатъ прѣдъ себе си една голѣма скала. Изкачватъ се на нея и оттамъ викатъ на момиченцето, да слѣзе отъ мечката и да отиде при тѣхъ. Но дѣтето не се плаши отъ мечката. Родителитѣ гледатъ отъ скалата, казватъ си: “Ще го разкѫса мечката!” Не, Господь казва на тази мечка: “Ти ще занесешъ това момиченце при майка му!” И мечката се радва, че изпълнява волята Божия. Момиченцето слиза отъ гърба на мечката и отива при майка си. Туй разбирамъ вѣра. Кой не е бѣгалъ отъ мечка? Момиченцето плаче, вика, търси майка си. Казвамъ, такива състояния трѣбва да има човѣкъ, когато дойде въ свѣта. Щомъ въ свѣта сѫществува разумность, както това се твърди, нашата опитность отъ живота трѣбва да бѫде положителна, да почива на дълбоко прѣживѣни и опитани нѣща. Ще дойдатъ страдания, ще дойдатъ неразрѣшени нѣща, ще дойдатъ мѫчнотии, но красотата на живота седи именно въ тия нѣща.

 

Сега, нѣма да се прави въпросъ, кой какъвъ е, дали е оглашенъ, вѣрующъ или ученикъ. Който е оглашенъ, ще гледа да стане вѣрующъ. Който е вѣрующъ, ще гледа да стане ученикъ. Който е ученикъ пъкъ да се учи. На какво? - На незнайнитѣ добродѣтели. Когато апостолъ Павелъ отиде въ Атина, казваше на атинянитѣ: “Азъ не ви проповѣдвамъ за тѣзи богове, които вие знаете, но ви проповѣдвамъ за “незнайния Богъ”, чийто надписъ видѣхъ нѣкѫдѣ изъ града ви. Ще ви говоря за този Господь, Когото вие не знаете.” Казватъ му атинянитѣ тогава: “Говори ни за незнайния Богъ, да видимъ, кой е Той.” Така и ученикътъ ще говори за незнайнитѣ добродѣтели. Велико е това, което не се знае. Въ нашето съзнание има нѣщо, което не е проявено. Туй, което не знаете, то е доброто, къмъ което се стремите. То е Божественото. Затова ние усѣщаме единъ потикъ, едно вѫтрѣшно течение, което ни тласка къмъ Божественото. Тъй щото, въ това именно седи великия животъ за въ бѫдаще.

 

Помислете сега, коя бѣше основната идея въ тази лекция.

 

Сега, като ви слушамъ да пѣете, намирамъ, че сте отвикнали да пѣете. Питамъ ви: когато човѣкъ скърби, може ли да пѣе? Когато се изпитва, може ли да пѣе? Когато учи, може ли да пѣе? При ученето човѣкъ може да пѣе за развлѣчение, но само когато е свободенъ. При страданието може да пѣе, за да се утѣши. При изпитанието може да пѣе, за да се запази. Азъ говоря за музиката, като възпитателно срѣдство. Тя не трѣбва да се отдѣля отъ сѫщинския животъ. Нейнитѣ трептения влизатъ въ живота, влизатъ въ чувствата, влизатъ въ мислитѣ, а сѫщо така влизатъ и въ говоримата рѣчь. Музиката влиза навсѣкѫдѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ; мислитѣ му да бѫдатъ стройни, въ чувствата си да има висши трептения. Свещено нѣщо е музиката! Нѣкой отъ васъ могатъ да кажатъ, че музиката, пѣнието е необходимо за всички: други могатъ да кажатъ, че и безъ тѣхъ може. Не, при сегашното ви развитие, музиката ви е необходима. Ще дойде врѣме, когато музиката може да се изключи отъ живота, но това врѣме още не е дошло за васъ.

 

Всѣки отъ васъ, като става сутринь, той трѣбва да пѣе, ако не гласно поне въ ума си. Ако нѣма гласъ, мислено поне да пѣе. Човѣкъ, който не може да влада своя ларинксъ, мѫчно може да създаде характеръ въ себе си. Туй трѣбва да знаете. Най-първо човѣкъ трѣбва да влада гърлото си. Не казвамъ, че трѣбва да му заповѣдва, но да го държи въ изправность. Това е най-голѣмото благословение, което Господь е далъ на човѣка. Този органъ е свързанъ съ мислитѣ, свързанъ е и съ чувствата на човѣка. Всѣки органъ има свой изразъ. Сега, напримѣръ, какво трѣбва да ви вдъхновява въ музиката? За какво трѣбва да пѣете и свирите? Най-първо вие трѣбва да пѣете и свирите за това, което имате въ себе си. Не пѣйте за другитѣ хора. Възпитателното влияние на музиката седи въ това, да пѣете за себе си. Слѣдъ туй ще пѣете за другитѣ. Най-послѣ ще пѣете за Бога. Като казвамъ, че най-послѣ ще пѣете за Бога, разбирамъ, че на Бога ще принесете плода. Първо ще пѣешъ на себе си, защото само ти можешъ да издържашъ да се учишъ. Послѣ ще пѣешъ на другитѣ. Когато се научишъ да пѣешъ хубаво, ще пѣешъ и на ангелитѣ и тѣ ще те слушатъ. Такъвъ е естествениятъ ходъ на нѣщата. Който не разбира работитѣ така, той не може да бѫде музикаленъ.

 

Всѣки човѣкъ има музикално чувство, но то не е еднакво развито у всички. У нѣкои е много добрѣ застѫпено, у други - много слабо застѫпено. Ако искате да се учите, накарайте нѣкоя сестра, която има хубавъ гласъ, да ви попѣе, а вие слушайте. Тя нека пѣе, а вие слушайте. Този даръ да пѣе е Божественото нѣщо. Слѣдъ това намѣрете трета сестра, която пѣе още по-хубаво и двѣтѣ заедно я изслушайте! Та, първо ще пѣете на себе си. Като дойдете въ по-горна стадия, ще пѣете за другитѣ и тѣ ще ви слушатъ. Да се изслушвате единъ другъ съ внимание, това е единъ отъ добритѣ възпитателни методи, който трѣбва да прилагате въ живота си.

 

Сега ще вземемъ чуждата дума “Вехади” и ще я изпѣемъ. Думата “вехади” значи започване на една работа. Всѣка работа трѣбва да започваме съ най-благородни подтици. Мотивътъ, на който пѣемъ тази дума е източенъ. Тоноветѣ сѫ смѣсени: мажорни и миньорни. Думата “Вехади” прѣдставлява много малъкъ пасажъ отъ една свещена пѣсень. Като пѣете, вие трѣбва да се стремите къмъ чистота на тоноветѣ.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

28-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 17.VI.1925 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt