Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_04_15 ЗАКОНЪ НА СЪОТНОШЕНИЯ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 07:04

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ЗАКОНЪ НА СЪОТНОШЕНИЯ

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Размишление

 

Четене най-важнитѣ стихове отъ книгитѣ на Новия и Стария Завѣтъ.

 

Изпѣйте упражнението: “Въ начало бѣ Словото”.

 

Тема за следния пѫть: “Най-добритѣ качества на добрия ученикъ”.

 

Прѣдставете си, че при васъ се явява единъ философъ и ви казва да заповѣдате на слънцето да не грѣе. Вие сте ученъ човѣкъ, изучавате философията, питамъ ви, какво ще му отговорите? Да кажете на слънцето да не грѣе, това е единъ символъ. Ако този философъ каже на мене това нѣщо, азъ ще изчисля, по кое врѣме слънцето залѣзва и ще му кажа: “Азъ ще заповѣдамъ на слънцето да не грѣе, затова ще дойдешъ въ 7 часа вечерьта.” И тогава ще го питамъ: “Грѣе ли слънцето?” - “Не грѣе.” Значи, слънцето не грѣе вечерно врѣме. Слѣдъ това този философъ казва: “Кажи на слънцето да грѣе.” Азъ изчислявамъ въ колко часа изгрѣва слънцето и му казвамъ: “Ще дойдешъ въ 51/2 часа сутриньта при мене и азъ ще кажа на слънцето да грѣе колкото искашъ.”

 

Слѣдователно, има единъ законъ, споредъ който азъ мога да заповѣдвамъ на нѣщата да станатъ или да не станатъ. Когато нѣщата сѫ въ съгласие съ природата, тѣ всѣкога ставатъ. Когато кажа на слънцето да не грѣе, то нѣма да грѣе; когато му кажа да грѣе, то ще грѣе. Това нѣщо прѣведено на другъ езикъ значи: когато слънцето не грѣе, е вечерь, когато слънцето грѣе, день е. Такива промѣни могатъ да ставатъ и въ живота. Нѣкой казва, че си много лошъ човѣкъ. Ти ще му отговоришъ: “Видѣлъ си ме вечерно врѣме.” Послѣ ти казва: “Ти си много добъръ човѣкъ.” -Видѣлъ си ме при изгрѣването на моето слънце.” Това означаватъ думитѣ “много лошъ човѣкъ и много добъръ човѣкъ”. Тѣ сѫ символи. И дѣйствително, когато слънцето залезе у човѣка се заражда мракъ, студенина. Тази студенина въ чувствения животъ, въ духовния свѣтъ е едно зло. Когато се измѣня температурата, измѣня се и самия животъ. Ще се научите да прѣвеждате вашитѣ състояния споредъ езика на природата.

 

Писанието казва: “Не се радвай, когато тѣ хвалятъ, но радвай се, когато рекатъ лоши работи противъ тѣбъ”. Въпрѣки философията на свещенитѣ книги, доколкото зная, доколкото съмъ провѣрявалъ, не съмъ намѣрилъ нито единъ ученикъ въ България, комуто като кажатъ, че е много лошъ човѣкъ, да се зарадва. Той казва: “Азъ вече не стѫпвамъ въ школата. Да ме обидятъ тъй зле.” Казвамъ, такива ученици сѫ прости като фасулъ. Фасулътъ е толкова простъ, че и свинетѣ не го ядатъ. Проститѣ, егоиститѣ хора сѫ такива, че и свинитѣ не ги ядатъ. Тѣ не ставатъ за нищо. Ти трѣбва да варишъ фасула най-малко въ двѣ води, за да извадишъ нѣщо отъ него. Първата вода на фасула трѣбва да се хвърля, защото е опасно. Тя е полезна за чистене на лекета. Като се намѣри такъвъ ученикъ, трѣбва като фасула да го варишъ въ двѣ води: съ първата вода ще очистишъ нѣкои блажни лекета, а въ втората вода ще нарѣжешъ малко лукъ и ще изкарашъ отъ него отлично ядене.

 

И това е пакъ символъ. Положението, което заемате сега на земята и животътъ, който прѣкарвате, не е още животъ. Приложението, знанието, което имате, не е още истинско приложение, нито истинско знание. Тази любовь, която имате, не е още истинската Любовь. Мѫдростьта, истината, които имате, не сѫ още онази велика Мѫдрость и Истина. Ние още не сме дошли до онова, къмъ което се стремимъ. Азъ не отричамъ, че сте направили нѣщо, но казвамъ: ще дойде день, когато всички ще бѫдете въ съгласие, въ пълна хармония съ Бога, съ Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина. Затуй, необходимо е за онѣзи, които сѫ тръгнали въ този пѫть, не като вѣрующи, а като ученици да разрѣшаватъ задачитѣ си правилно. Най-първо ученикътъ трѣбва да знае, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ. Като ученикъ, той трѣбва да гледа на цѣлия свѣтъ като школа. За васъ свѣтътъ е една школа. Вие имате претенции за това-онова, но трѣбва да знаете, че сте въ една школа, отъ която нищо не може да ви освободи. Не само тукъ, но дѣто и да сте, вие сте ученици. Слѣдователно, трѣбва да знаете, че всѣки ви наблюдава, какъ разрешавате задачитѣ, които сѫ положени въ програмата на това училище. Нѣма да казвате: “Какь постѫпва еди-кой си.” Всѣки ще разрешава въпроситѣ поотдѣлно, за себе си. Важно е, какъ ти учишъ. Ти като учишъ за себе си ще бѫдешъ възнаграденъ, ще получишъ дипломъ. Всѣки учи за себе си, туй да знаете! Добродѣтелитѣ на другитѣ хора не могатъ да бѫдатъ ваши добродѣтели. Нѣкой, който знае повече отъ васъ, може да ви помогне, но вие като разбирате нѣщата, сами ще учите. Всички трѣбва да имате дълбоко желание да учите. Нѣма да казвате: “Азъ вѣрвамъ.” Вѣрванието извънъ училището нѣма никакъвъ смисълъ. Да живѣешъ по Бога, това е едно училище.

 

OOK_4_27_1.GIF

 

Да кажемъ, че имате точка А. И сега, отъ точка А нагорѣ тегля една права линия до точка В. Какво означава това движение, отдолу нагорѣ? Какъ ще го прѣведете? Всѣка посока, всѣко движение има свой смисълъ. Тогава какъвъ смисълъ има въ това движение отгорѣ-надолу? Вие ще кажете, че се образувалъ единъ ѫгълъ. Не, ѫгълътъ още не е образуванъ, защото тукъ имаме едно непрѣривно движение. Слѣдъ това имаме движенията отъ точка В до точка С, отъ точка С до точка Д, отъ точка Д до точка Е и най-послѣ отъ точка Е до точка А. Интензивностьта между тия движения една и сѫща ли е? Допуснете, че едно разумно сѫщество, като васъ, да почне да се движи отъ точка А къмъ точка В. Знаете ли, какви промѣни ще прѣтърпи туй сѫщество, докато стигне до точка В? Какви ще бѫдатъ неговитѣ мисли? Знаете ли послѣ, какво ще стане съ туй сѫщество, като тръгне отъ точка В къмъ точка С? Тукъ се образува едно движение отъ лѣво по единъ наклонъ къмъ дѣсно. На какво ще уподобите движението АВ и ВС? На изгрѣвъ и залѣзъ на слънцето. Точката В е зенита на слънцето. Вие ще кажете, че слънцето изгрѣва само отъ изтокъ. Не, слънцето може да изгрѣва и отъ западъ. Засега то наистина изгрѣва отъ изтокъ, но може да изгрѣва и отъ западъ. Земята може да измѣня своето движение. Че днесъ се движи въ една посока, това още не е доказателство, че не може да се движи и по друга посока. Послѣ имаме друго движение, отъ С къмъ Д, въ лѣво; слѣдъ това имаме друго движение отъ Д къмъ Е надѣсно и най-послѣ движението отъ Е къмъ А, надолу. И тъй, както виждате, имаме единъ пентограмъ.

 

Значи, всѣки човѣкъ, за да завърши своето развитие на земята, въ неговия животъ слънцето трѣбва да изгрѣе и да залѣзе петь пѫти. Имате първия изгрѣвъ и залѣзъ АВС, втори изгрѣвъ и залѣзъ ВСД, трети - СДЕ, четвърти ДЕА и пети изгревъ и залѣзъ - ЕАВ. Вие ще се объркате отъ цѣлата тази философия, затова вземете само първата часть - АВС. Понеже човѣкъ не живѣе само въ единъ свѣтъ, но едноврѣменно въ петь свѣта, затова и въ него изгрѣватъ петь слънца. Нѣкой пѫть, когато за даденъ човѣкъ изгрѣва слънцето на физическия свѣтъ, може би да сѫ залѣзли слънцата му въ духовния и астралния свѣтъ. Или пъкъ възможно е да е изгрѣло нѣговото слънце въ умствения свѣтъ, а да сѫ залѣзли всичкитѣ други слънца. Когато всичкитѣ слънца у единъ човѣкъ сѫ изгрѣли, той не може да бѫде щастливъ. Добриятъ човѣкъ не може да бѫде щастливъ на земята. Щастливитѣ хора азъ не считамъ, че сѫ и добри хора. Добри хора сѫ тия, които иматъ голѣми страдания и сѫщевременно прѣодолѣватъ тия страдания. Този е Божествениятъ пѫть на нѣщата. Отъ памтивѣка този е билъ законътъ за всички велики хора, за всички ученици.

 

Сега азъ се чудя на ученицитѣ въ България. Всички искатъ да бѫдатъ щастливи, да ги не закачи нито единъ трънъ. Като дойдать страданията, казватъ: “Защо да страдаме?” - Страданието е единъ отъ прѣдметитѣ въ училището. Вие ще учите този предметъ, ако искате да бѫдете ученици. Казвате: “Еди-кой си учитель не мога да търпя.” - Учительтъ е туренъ въ гимназията, той е необходимъ за твоето развитие, ще го търпишъ! “Директора не мога да търпя”. - Ще го търпишъ! “Учителя по рисуване не мога да търпя.” - Ще го търпишъ! Послѣ пакъ не можешъ да търпишъ учителя си по математика, сприхавъ билъ. Ще го търпишъ! Ако не търпишъ учителитѣ си, учителскиятъ съвѣтъ ще ти покаже вратата на гимназията и ще тръгнешъ да търсишъ друга гимназия. Нали сѫщото е и въ университета? Вие, като влезете въ Божественото училище, искате всички учители да се съобразяватъ съ вашето високо произхождение. Вие искате да стане всичко, каквото кажете, всичко това говори лошо за васъ. Защо? - Най-първо, ученикътъ, като влѣзе въ училището трѣбва да има абсолютно смирение. Разбирате ли, какво значи смирение? Ученикътъ трѣбва да бѫде смиренъ не предъ ученицитѣ, но предъ учителитѣ си. Знаете ли какви учители има въ Божественото училище. Всички тия учители сами сѫ свършили Божественото училище и въ всѣка своя стѫпка сѫ пъплели като охлюви. Единъ день дойдете прѣдъ единъ отъ тия учители, изпъчите се, но те казватъ: “Едно врѣме и ние правѣхме като тебе, но сега се смирихме.”

 

Пѫтьтъ на влизане е общъ пѫть, но все пакъ има и своитѣ различия, своето голѣмо разнообразие. Общностьта седи въ принципитѣ, вложени като основа въ школата. Вие не взимайте за важни нѣща тия, че нѣкой човѣкъ отъ улицата ви е казалъ една обидна дума. Това не трѣбва да влиза въ смѣтка. Ако една овца се провре прѣзъ нѣкоя дупка на кошарата и излѣзе навънъ, дѣто нѣкой вълкъ я нападне, кой е виновенъ за това, овчарьтъ, вълкътъ или овцата? Казвате, че тази овца била глупава овца. Не, глупави овци нѣма въ този свѣтъ. Въ овцата има достойнство. Понѣкой пѫть ще видите, че като дойде вълкътъ въ кошарата, срѣщу него излиза една овца и тропа съ кракъ, заповѣдва му. Вълкътъ не яде такива овци, които тропатъ съ кракъ. Има овци, които бѣгатъ отъ вълка. Тогава той ги застига и захапва. Отъ тукъ вадимъ слѣдното заключение: ако злото ви ухапе нѣкѫдѣ, значи не сте му тропнали. Туй е принципално разбиране. То се отнася до всичко. Така трѣбва да схващате нѣщата; схващате ли ги другояче, не може да има никакво развитие въ човѣшкия характеръ; каквото спечелите, ще го изгубите.

 

Дѣйствително, много отъ великитѣ Учители въ свѣта, които сѫ минали прѣзъ тази школа, много пѫти сѫ изгубвали това, което сѫ придобивали. Достатъчно е човѣкъ да направи една погрѣшка, за да започне пакъ наново. Човѣкъ трѣбва да започне пакъ отново, защото Божествениятъ пѫть не може да се измѣни. Първото нѣщо: всинца вие трѣбва да се стремите да бѫдете доволни отъ себе си вѫтрѣшно, че имате възможность да прилагате принципитѣ на тази велика школа. Азъ говоря за вашето вѫтрѣшно разбиране. Не е важно какво мислятъ отвънъ за васъ, но трѣбва вие сами да сте доволни и сами да сѫдите себе си. Ученикътъ трѣбва самъ себе си да сѫди и при това право да сѫди, да знае, въ дадень моментъ дѣ е направилъ погрѣшка, да знае дѣ е правъ, дѣ е кривъ. Въ това седи благородството на ученика.

 

Та казвамъ, линията АВ е изгрѣвъ. Когато слънцето изгрѣва, човѣкъ е веселъ; когато слънцето залѣзва, човѣкъ е скърбенъ. Нѣма нищо лошо въ това, че човѣкъ е скърбенъ както нѣма никаква придобивка отъ това, че той е радостенъ. Това сѫ двѣ еднакво важни състояния, които приготовляватъ пѫтя едно за друго. Радостьта приготвя пѫтя за страданието, а страданието приготвя пѫтя за радостьта. Ще ме запитате: “Какъ така?” Ами ако ти нарисувашь една картина, но нѣма кой да я оцени, можешъ ли да бѫдешъ щастливъ. Все трѣбва да има нѣкой, за когото да я рисувашъ. Или ако свиришъ, или напишешъ нѣщо, нали все трѣбва да има поне единъ външенъ човѣкъ, на когото да покажешъ своята работа или съ когото да я сподѣляшъ. И тъй, щомъ съмъ скърбенъ, това показва, че нѣма съ кого да сподѣля онова, което мисля и чувствувамъ. Щомъ съмъ радостенъ, това показва, че има съ кого да сподѣля онова, което мисля и чувствувамъ. Така седи външната страна на въпроса. Онзи, който се радва дълбоко, радостьта го засѣга отдълбоко. Това показва, че Господь благоволи къмъ него, понеже той е направилъ нѣщо добро, което хората не виждатъ, но Богъ вижда. Ние се радваме, че Богъ вижда въ насъ и най-малкото добро. Господь вижда малкитѣ, микроскопическитѣ добрини, а голѣмитѣ добрини ги виждатъ хората.

 

Сега, като разглеждаме тази пентограма, азъ ще направя една анализа. Прѣдставете си, че ние взимаме за единица мѣрка секундата, т. е. човѣшкото съзнание, схваща секундата за единица мѣрка. Прѣдставете си сега, че единъ вашъ приятель минава и заминава прѣдъ васъ за една секунда. Казвате: “Не можахъ да го видя, той замина покрай менъ като свѣткавица.” Защо не го видѣ? - Понеже съзнанието ти не е будно. Ако срещнете едно сѫщество, което се движи съ бързина 300 000 километра въ секунда, какво струва бързината на вашето съзнание, което взима за единица секундата? - Нищо не струва. Тази единица не струва нищо за единъ ангелъ, който се движи съ голѣма бързина. Бързината на свѣтлината е бързината на биволска кола, въ сравнение съ бързината, съ която се движатъ ангелитѣ. Когато ангелитѣ се движатъ, тѣ впрѣгатъ своитѣ биволи и съ такава бързина се движатъ, а ние взимаме това движение за голѣма бързина. Ако кажешъ нѣкому да те почака една секунда, то значи единъ ангелъ да бѫде на разстояние отъ тебъ 300 000 километра. И тогава, ако вие раздѣлите тази секунда на 300 000 части, колко пѫти ще влѣзе диаметърътъ на земята въ това число? Ако вие имате 1/300 000 часть отъ секундата, между вашия приятель и васъ ще има единъ километъръ разстояние. Отъ тукъ вижте, какви сѫ нашитѣ понятия за врѣмето и какви сѫ понятията на ангелитѣ за врѣмето. Прѣдставете си, че въ тази секунда влизатъ нѣколко билиона вълни, а именно 2, 3, 15, 20, 100, 200 трилиона вълни, вие ще имате ли идея за тази бързина? - Нѣма да имате. Бързината на биволската кола на ангелитѣ е по-понятна за васъ. Азъ онзи день ви казахъ, че за васъ е достатъчно Господь да ви посети само за една секунда. Казвате: “Защо да не остане повече?” Законътъ е такъвъ. Когато Господь ви посѣти само за една секунда, Той ще ви даде всичко онова, което извърви само за една секунда. Но вие знаете, че Господь се движи съ много голѣма бързина. Слѣдователно, щомъ Богъ ви посѣти само за една секунда, Той ще ви даде да обработвате едно пространство отъ 300 000 километра. Питамъ ви: тогава ще бѫдете ли изгнаникъ въ свѣта? Значи, колко земи могатъ да се турятъ въ това пространство? - Като нашата земя могатъ да се помѣстятъ 25 други земи. Колко такива земи има въ слънчевата система? Колко пѫти Юпитеръ е по-голѣмъ отъ земята? Колко пѫти Сатурнъ е по-голѣмъ отъ земята? За следния пѫть искамъ отъ всинца ви да знаете отношението на планетитѣ една къмъ друга като започнете отъ Меркурий, Венера, Земята, Марсъ, Юпитеръ, Сатурнъ, Уранъ и Нептунъ. Искамъ да знаете по колко километра растояние има между тѣхъ, каква е голѣмината имъ и т. н. Това сѫ елементарни нѣща, които нѣкога сте учили, но сега трѣбва да си ги припомните. Съ това ние ще обосновемъ другъ единъ законъ, който опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ между планетитѣ.

 

Тъй щото при сегашното състояние, като развиваме нашето съзнание ние разширяваме въ себе си идеята за врѣмето. Единъ окултенъ ученикъ непрѣмѣнно трѣбва да има разширено съзнание за врѣмето. Затуй казвамъ, че малкитѣ, микроскопическитѣ, невидимитѣ нѣща съ просто око сѫ най-важни. Ако единъ ученикъ може да схване идеята за врѣмето, да раздѣли секундата на 300 000 части и да обгърне това врѣме съ своето съзнание, той трѣбва да е достатъчно силенъ ученикъ, да има органи, съ които да вижда нѣщата, да прави опити, а не само да си въобразява.

 

Сега, азъ мога да направя съ нѣкой отъ ученицитѣ си следния опитъ: точно въ 10 часа вечерьта ще му прѣдамъ една мисъль. Нагласяваме той и азъ часовницитѣ си, да бѫдатъ точни. Отъ този опитъ азъ ще позная, доколко неговото съзнание е будно. Ако съзнанието му е будно, той може да схване мисъльта ми още прѣди 10 часа. Ако съзнанието му не е будно, той ще схване мисъльта ми въ врѣмето отъ 10 - 12 ч., ако пъкъ съзнанието му е нормално, той ще възприеме мисъльта точно въ 10 часа. Но все ще има нѣкои, които ще позакъснѣят или ще подранятъ въ схващането на прѣдадената мисъль. Напримѣръ, често отъ невидимия свѣтъ се изпращатъ за насъ Божествени мисли и благословения, които не можемъ да възприемемъ веднага. Случва се, че още въ сѫщия животъ тѣ не достигатъ до насъ, а едва въ нѣкой втори животъ. Това показва доколко бавно ставатъ нѣщата въ съзнанието. Понѣкога това благословение закъснѣва да дойде до насъ съ година, две, три, десеть, двадесеть и повече, а нѣкога и едва на 80-годишната ни възрасть приемемъ това благословение. Казвате: “Защо едва сега дойде това благословение?” - Причината е у тебе. Съзнанието ти не е било будно. Търсили сѫ тѣ, но не сѫ могли да те намѣрятъ. Щомъ съзнанието ти е развито, веднага ще те намѣрятъ. Отъ васъ се изисква будно съзнание. Вие сте въ първия день на вашия животъ, казва се въ Писанието: “Въ първия день Богъ разлѫчи свѣтлината отъ тъмнината”. Слѣдователно, вие сте въ първия день на вашия животъ и разлѫчвате вашата свѣтлина отъ вашата тъмнина, доброто у васъ отъ злото, което се състои отъ всички ония елементи, които спъватъ живота. Злото се ражда въ тъмнината, а доброто въ свѣтлината.

 

Мнозина отъ васъ се колебаете, дали сте на правия пѫть или не; дали новото учение е по право или старото учение. Казвамъ, ако разсъждавате така, вие сте много закъснѣли. Всѣки ученикъ, който не е могълъ да се ползува отъ това учение още отъ миналото, за какво ще се ползува отъ него сега? Кой може да ви каже Истината? Сега ще ви задамъ слѣдната тема: По какво ще познаете, че единъ човѣкъ ви говори Истината? - Има начинъ да се познае това. Нѣкой казва: “Говоря Истината.” Всѣки може да каже, че говори Истината, но дали е въ сѫщность така? Запримѣръ, какъ доказа Христосъ, че е пратенъ отъ небето? - Той направи много чудеса за невѣрующитѣ, за невѣжитѣ, за проститѣ. Какво трѣбваше да направи Христосъ за ученитѣ, за вѣрующитѣ? Той трѣбваше за тѣхъ да направи друго нѣщо. Напримѣръ, ако вие сте боленъ и азъ ви лѣкувамъ, ще видите моята способность, ще знаете, че съмъ виденъ лѣкарь. Но прѣдставете си, че вие сте здравъ човѣкъ и азъ дойда при васъ съ своитѣ лѣкарства да ви лѣкувамъ, какво ще разберете? Болниятъ ще ме счита за виденъ лѣкарь, а здравиятъ ще каже, че не съмъ съ ума си и ще каже: “Какъ тъй при менъ, здравъ човѣкъ, дошълъ този лѣкарь да ме лѣкува съ такива горчиви лѣкарства!” Тогава какво трѣбва да направя за здравитѣ?

 

И тъй, грѣшниятъ свѣтъ разбира Христа по-добрѣ, отколкото праведния свѣтъ, азъ съмъ виждалъ ученици, които излизатъ отъ бѣдни сѣмейства, но се учатъ хубаво, свирятъ на цигулка добрѣ, уважаватъ учителитѣ си. Срѣщалъ съмъ синове на голѣми богаташи, които иматъ голѣмо понятие за себе си, мислятъ, че нѣматъ нужда да се учатъ и казватъ: “Баща ни е богатъ, нѣма защо да учимъ, нѣма защо да работимъ, ще ядемъ и ще пиемъ до насита.” Питамъ ви: кое е по-хубаво, да стържешъ на цигулка или да стържешъ баща си? По-добрѣ е да стържешъ на цигулка или казано съ други думи, да свиришъ на цигулка, отколкото да свиришъ на баща си. Азъ взимамъ бащата като цигулка. Като държишъ на баща си единъ такъвъ концертъ, той ще каже: “Синко, втори пѫть не свири на мене!” Ще кажете: “Защо да не свири?” Прѣдставете си, че вие имате 100 000 лева, вложени въ банката за стари години и синъ ви дойде, че изсвири всички тия парчета прѣдъ публиката. Питамъ: какво ще стане съ бащата? Той осиромашава и казва: “Нѣма какво, втори пѫть нѣма да оставя да се свири върху менъ.” Сега ще се научите, какъ трѣбва да ви говори Христосъ или какъ трѣбва да ви говорятъ разумнитѣ учители. Българинътъ е избранъ народъ, както и евреинътъ. Дѣцата брулятъ хубавата круша. И затова ще видите, че което дѣте мине покрай нея, все по клонищата се катери. Ето защо избраниятъ народъ отъ всички се брули. Има какво да се брули. Зелени, узрѣли плодове, всичко се брули.

 

Първото нѣщо: На всинца ви трѣбва смирение, за да придобиете Мѫдростьта. Ако не придобиете Мѫдростьта, нищо не може да се постигне, нито въ този свѣтъ, нито въ онзи. И тогава азъ казвамъ: Любовьта, майка ви, ще ви изпрати при вашия Учитель - Мѫдростьта. Ако не учите, Мѫдростьта ще пише на майка ви, на Любовьта: “Вашето разглезено дѣте не учи”. И майка ви, Любовьта, ще ви стѣгне. И знаете ли какъ стѣга тя? Вие не знаете още, не сте я опитвали. Вие казвате: “Богъ е Любовь”, но не знаете какъ Любовьта стѣга. Тогава майка ви, Любовьта ще ви прати при Истината и ще й пише: “Вашето възлюбено дѣте и тукъ не се учи”. Връщатъ го назадъ и тогава Любовьта туря на своето дѣте рога и копита и го праща на земята да оре на нивитѣ. Това е велика Истина. Много философи на миналото сѫ опитали това. И всѣки на когото сѫ паднали рогата, казва: “Азъ втори пѫть нѣма да ора, но ще се уча!” Като направите нѣщо лошо, хората ви питатъ: “Изникнаха ли ти рога?” - Не, азъ вече ще се уча. Това е единъ митъ. Като изучавате източната митология, тази на гърцитѣ, на англосаксонцитѣ, на славянитѣ, ще видите, въ какво седи този митъ.

 

Та всѣко движение има своя посока. Въ духовния свѣтъ изтокъ е горѣ, западъ - долу, надѣсно югъ, а налево - сѣверъ. Рѫцѣтѣ винаги дѣйствуватъ по тия течения, какво означава изтокъ и западъ? Кой свѣтъ означава лицето? - Лицето означава астралния свѣтъ, а главата - умствения свѣтъ. Значи, ако се обърнемъ къмъ астралния свѣтъ, физическиятъ свѣтъ се пада отзадъ. Обърнати нагорѣ съ главата, умътъ е изтокъ. Това сѫ символи, които означаватъ смѣна на енергии отъ единъ свѣтъ въ други. Нѣкой пѫть ще се спра отъ чисто окултно гледище, да обясня отношението на чувствата, мислитѣ и волевитѣ дѣйствия, да видите, каква тѣсна връзка има между тѣхъ. Така ще разберете, какъ ставатъ смѣнитѣ на енергиитѣ. Иначе, вие не ще можете да си обясните всичко това, което всѣки день изпитвате. Сега, да оставимъ този въпросъ за подиръ Великъ день, но за добрия Великъ-день.

 

Ще пишете още и върху друга една тема: “Отношенията на планетитѣ”.

 

Всички трѣбва да упражнявате волята си. Упражненията, които ви се даватъ, иматъ за цѣль да прѣвъзмогнете съ тѣхъ сегашнитѣ мѫчнотии. Азъ виждамъ, много мѫчнотии: сѣмейни всички имате, обществени, лични и отъ всѣкакъвъ другъ характеръ. Вие сте учитель, лѣкарь или какъвъ и да е, ще имате и съотвѣтни мѫчнотии. Всѣки трѣбва да прѣвъзмогне мѫчнотиитѣ на своята срѣда. Ето сега за Великъ-день запримѣръ имате много мѫчнотии: пари нѣмате, яйца нѣмате, козунаци нѣмате, а нѣкои отъ васъ може да нѣмате захарь или друго нѣщо. Все ще има да ви липсва нѣщо. Всичко това не е лошо, свѣтътъ е това. Човѣкъ трѣбва да прѣвъзмогне нѣщата. Тогава, като срещнете Великъ-день, нѣкой човѣкъ добрѣ облѣченъ като го поглѣднешъ, ще кажешъ: “Радвамъ се, че тия хора сѫ добрѣ облѣчени, но ходя просто облѣченъ, по свобода.” Туй е споредъ закона на Любовьта. Споредъ този законъ всички не трѣбва да бѫдемъ еднакво облечени. Ако всинца сме облѣчени въ скъсани дрехи, това не е смирение. Пъкъ, ако не сме облечени съ хубави дрѣхи, това още не е по закона на Любовьта. Ако сме боледували дълго врѣме въ нѣкоя дреха, тя е пропита съ лоши влияния. Тази дрѣха трѣбва да се хвърли, макаръ да коства и 5 000 лева. Ако съмъ боледувалъ и носилъ въ това врѣме едни обуща и тѣхъ ще хвърля, ще си купя нови. Всичко, което съмъ носилъ въ врѣме на болестьта си, ще го хвърля, ще се освободя напълно отъ него, ще кажете: ами ако боледувамъ десеть пѫти? - Десеть пѫти ще хвърлишъ дрехитѣ си. Ще кажете: “Отъ дѣ ще взема пари да купя нови?” - Това вече е другъ въпросъ. Ние казваме какъвъ е законътъ. Ако имамъ пари, ще го изпълня, безъ да се скѫпя. Ако ме попитатъ, защо не мога да търпя тази шапка на главата си, ще кажа, че искамъ да бѫда въ здравословно състояние. Знаете ли какво ще направя съ своята шапка? Ще отида съ нея на Витоша, ще накладя тамъ голѣмъ огънь и ще я изгоря. Ще изгоря всичко на общо основание. Азъ видѣхъ какъ единь попъ горѣше своитѣ килимявки. Той бѣше най-добриятъ свещеникъ. Като реши да ги изгори, взе брадвата, накълца ги и ги тури въ огнището да изгорятъ. Той казваше: “Нова шапка ще си купя!” Правъ е човѣкътъ. Азъ съмъ го виждалъ много пѫти да постѫпва по сѫщия начинъ - изпращаше той джубетата си на хаджилъкъ.

 

Ние трѣбва да бѫдемъ готови да се простимъ съ всичко онова, което ни спъва, колкото и да е цѣнно то за насъ. Когато вършимъ волята Божия, трѣбва да бѫдемъ безпощадни, да се освободимъ отъ всички желания, каквито да сѫ тѣ и колкото да ни струватъ. Защото, намъ подобава да се учимъ на изпълнение волята Божия; намъ подобава да служимъ на Любовьта, да служимъ на Мѫдростьта, да служимъ на Истината. Това е великото въ живота, който е училище за насъ. Тогава сърцето ни ще бѫде свободно и ще можемъ да се разбираме.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

27-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 15.IV.1925 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt