Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_04_08 ОТМѢРЕНИТѢ ПРОЯВИ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 07:00

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ОТМѢРЕНИТѢ ПРОЯВИ

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Размишление

 

Изпѣйте упражненията: “Грѣе, грѣе свѣтлината” и “Малкиятъ изворъ”. Отъ слушане до слушане има разлика. Отъ гледане до глѣдане има разлика. Отъ разбиране до разбиране има разлика. Човѣкъ, който иска да се учи, трѣбва да прѣмахне всички прѣпятствия отъ своя умъ. Мнозина казватъ, че ние сме обремѣнени. Вѣрно е, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е обрѣмененъ. Покажете ми едно сѫщество отъ сегашната еволюция на земята, което да нѣма брѣме. Всички хора иматъ по едно малко брѣме поне. Тъй щото, природата е прѣдрешила този въпросъ. Защо е турила това брѣме, тя си има своето право. Какъ наричате това нѣщо въ правнитѣ науки, когато повѣреникътъ има нѣкакво право, а сѫдията не му го отдава? (-Оспоримо право.) Сѫдията не оспорва по форма правото на повѣреника. Защитникътъ му го защитава, обаче, отъ всички аргументи сѫдията изважда съвсѣмъ друго заключение. Понѣкой пѫть заключенията на сѫдията може да сѫ по вѫтрѣшно схващане, а нѣкога може да има външно влияние. Има три вида влияния върху човѣка. Обаче ние трѣбва да имаме правилни разбирания. Подъ “правилни разбирания” считамъ ония състояния на нашето съзнание, които Богъ ни е далъ.

 

Сега ние сме недоволни отъ живота си. Невидимиятъ свѣтъ ви казва: “Дайте вие една програма за живота, да видимъ какъвъ трѣбва да бѫде той.” Каква програма ще дадете вие, не зная, но казвамъ ви, че вашиятъ животъ е въ съчетание съ законитѣ на Великата природа. Той прѣдставлява най-добритѣ условия, най-добритѣ възможности, при които Провидението или разумната природа ви е поставила. Това положение, въ което се намирате днесъ, не е вѣчно, то е кратковрѣменно, прѣходно, но и най-доброто положение за васъ. То може да трае една минута, или единъ часъ, или една седмица, или единъ месецъ, или една година, или най-много сто години. А сега, каквото състояние или каквото страдание да имате, то не трае повече отъ една минута. Вие ще кажете: “Какъ тъй, азъ съмъ страдалъ по нѣколко дни наредъ.” Не, вие си въображявате, че сте страдали по нѣколко дни. Ако нѣкой тури на крака ви, когато спите нѣкакъвъ горѣщъ прѣдметъ, вие веднага се стрѣскате и се събуждате. Щомъ се събудите, това усещане за горѣщо изчезва отъ вашето съзнание. Това усѣщане може да се прѣповтаря въ съзнанието ви цѣла седмица или цѣлъ мѣсецъ, но това вече не е реално прѣживѣване. Или пъкъ, може да сте минали прѣзъ нѣкаква голѣма опасность, която е траяла само минута, обаче споменътъ за нея може да остане въ съзнанието ви за по-дълго врѣме.

 

Та когато нѣкои кажатъ, че страдатъ, азъ разбирамъ, че тѣ въртятъ картини на кинематограф и тѣ траятъ не повече отъ една минута. Казвамъ, престани да въртишъ колелото на кинематографа. Завърти го веднъжъ и спри! Или пъкъ можешъ да го завъртишъ най-много три пѫти. Нѣкой казва: “Побѣле ми главата отъ страдания.” Възможно е и това, но вие трѣбва да завъртате тия колела само по единъ пѫть, не повече. Страданието е минутно и радостьта е сѫщо минутна, значи вашитѣ страдания и радости сѫ малки, понеже Господь е опрѣдѣлилъ за човѣка хиляди и милиони страдания, прѣзъ които той трѣбва да мине и които трѣбва да изпира. Между едно и друго страдание има малки интервали, защото всички страдания, които Господь е опрѣдѣлилъ на човѣка, трѣбва да минатъ въ книгата на живота, да ги изпита. Нѣкой казва: “Азъ страдахъ цѣль месецъ.” Не, природата не е толкова глупава, да ви остави цѣлъ мѣсецъ подъ гнета на едно и сѫщо страдание. Тя презъ този мѣсецъ ще ви прѣкара подъ редъ разнообразни страдания, затова вие не мислете като обикновенитѣ хора. Знайте, че страданията, които Богъ е отредилъ за всѣки човѣкъ, сѫ красиви. Това е новъ начинъ на разбиране на нѣщата.

 

Единъ стихъ отъ Писанието казва: “Който не люби, не е позналъ Бога.” Казва се още: “Когато Богъ не люби, не е позналъ Бога.” Кое е по-право отъ тия двѣ положения? Това е прѣводъ, който може да ни въведе въ извѣстно заблуждение. За да разберемъ, кое е правото, трѣбва да се върнемъ назадъ, къмъ свещената книга. Казватъ, че имало свещена книга, свещени истини въ свѣта. Свещени нѣща въ свѣта има, но има ли свещени истини? Какъ мислите по това? Тогава, кой е осветилъ Истината? Когато говорите за Истината, не употрѣбявайте израза “стара истина”. Това е фразеология, то е изтъркана фраза. Всѣко нѣщо, което днесъ е старо, нѣкога е било младо. Истината е всѣкога истина. Вие говорите за Истината въ смисълъ, че тя е неизвѣстна. Ако кажете, че само проявената Истина е стара, то е другъ въпросъ. Но ако мислитѣ, че въ старо врѣме Истината, която се е проявявала на хората, се е проявявала по-ясно отъ колкото сегашната, за този случай Писанието казва: “Не казвайте, че миналитѣ дни сѫ били по-добри отъ сегашнитѣ.” Мислите ли, че положението на Адама въ рая беше по-добро, отколкото сегашното наше положение? Ако положението му беше добро, защо излѣзе изъ рая? Най-първо Господь го създаде идеално, безъ жена. Господь предвиждаше, че на Адама не трѣбва жена, че тя ще му създаде беля. Но защо той беше недоволенъ да бѫде самъ въ рая? Най-послѣ, слѣдъ като Господь му даде другарка, защо пакъ беше недоволенъ отъ нея? Първо, той беше недоволенъ, че нѣма другарка, а слѣдъ като Господъ му даде другарка, пакъ беше недоволенъ.

 

Сѫщото е и съ насъ. Най-първо ние сме недоволни, че нѣмаме знание - принципиално разглѣдано, но следъ като придобиемъ знанието, пакъ сме недоволни. Защо? Туй е общо положение у всички хора. Нѣкога казвате: “Да имамъ една кѫща, ще бѫда доволенъ.” Щомъ придобиешъ тази кѫща, не си доволенъ, започвашъ да виждашъ, че трѣбвало още една стая. Като направишъ и тази стая казвашъ: “Да бихъ ималъ още единъ етажъ, послѣ казвашъ, добрѣ ще е да имамъ три етажа.” Колкото да има човѣкъ, той е все недоволенъ, все му липсва нѣщо и не може да си обясни защо е недоволенъ, той мисли, че като има 3-4 стаи, ше бѫде доволенъ, но послѣ вижда, че и тази кѫща не е такава, каквато трѣбва да бѫде. И дѣйствително, за да бѫде една кѫща хигиенична и приятна, трѣбва да бѫде направена отъ най-фина материя - отъ диамантъ и отгорѣ и отъ долу. И тогава, като живѣе човѣкъ въ диамантена стая, вѣрвамъ, че ще бѫде малко доволенъ. Но, ако при сегашнитѣ условия въ които живѣете, имате една кѫща отъ диамантъ, бихте ли могли да я използувате разумно? Такава кѫща ще бѫде разграбена въ най-скоро врѣме. Нѣкой ще вземе една тухла, другъ - една керемида и въ скоро врѣме кѫщата ще стане само на дупки. Вие ще се запитвате: “Защо липсва тази тухла?” - Защото трѣбва нѣкому. -“Защо липсва тази керемида?” - Защото трѣбва нѣкому. Най-послѣ кѫщата ви ще бѫде цѣла надупчена, рѣшетчеста, защото хората сѫ я ограбили, за свое лично благо.

 

Питамъ: когато ни сполетятъ въ този свѣтъ голѣми нещастия и по нашитѣ кѫщи, т. е. по нашитѣ тѣла започватъ да се явяватъ такива дупки, какъ ще ги обяснимъ? - Дошли сѫ нѣкои малки сѫщества у насъ и всѣко отъ тѣхъ си е взело кое тухла, кое керемида и ние усѣщаме, че ни липсва нѣщо. Тѣ взиматъ ту отъ стомаха ни, ту отъ дробовете ни, ту отъ мускулитѣ ни, ту отъ коститѣ ни, докато най-послѣ обератъ всичко у насъ. А ние се боримъ срѣщу тѣхъ, туряме стража, дано имъ надвиемъ. Не имъ ли надвиемъ, най-послѣ ние напущаме кѫщата. Защо? - Това остава неразрѣшенъ въпросъ отъ насъ. Сега разрешаватъ този въпросъ отъ материалистическо гледище. Казватъ: “Икономическитѣ условия на живота, производството ще разреши всичкитѣ въпроси.” Казвамъ, като имаме условия, като имаме живота, ние ще разрешимъ всички въпроси. Животътъ разрѣшава всичко. Слѣдователно, като туримъ на тия условия на живота Мѫдростьта за работа, Любовьта като материалъ за работа, а Истината като мѣрка въ живота, по този начинъ ще разрѣшимъ всички въпроси. Това трѣбва да бѫде идеалътъ на всички въ живота ви, да имате за основа Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Първо ние трѣбва да имаме любовь къмъ Бога, за да възприемемъ Любовьта Му. Щомъ имаме Неговата Любовь, ще възприемем живота, а животътъ съдържа всички условия. Слѣдъ туй ще ни трѣбва знание, за да можемъ да използваме живота. Най-послѣ тия условия изискватъ една мѣрка - Истината. И тъй, ние трѣбва да приложимъ всичко това въ себе си. Вие не можете да приложите единъ планъ, да го въплотите, ако не го преживѣете вѫтрѣшно.

 

Сега нека разгледаме една отъ човѣшкитѣ чърти - търпението. Какво нѣщо е търпѣнието? Ако ви се зададе такава тема, какво ли не бихте казали за търпѣнието. Прѣдставете си сега слѣдното обяснение, отъ чисто материално гледище. Вие имате единъ приятель, който ви обѣщава срѣща слѣдъ една седмица, въ сѫбота вечерьта въ шесть часа, на която срѣща ще ви даде 10 000 лева. Да кажемъ, че тази срѣща ще стане на 25.IV.1925 год. въ 6 часа вечерьта. Щомъ наближи опрѣдѣленото врѣме, вие започвате малко да се притеснявате, не сте търпеливъ, нѣмате присѫствие на духа, да очаквате спокойно това врѣме. Прѣдставете си, че този господинъ не дойде на врѣме по простата причина, че пристига отъ Варна, но влакътъ излѣзълъ отъ релситѣ, той изкача отъ прозореца навънъ, контузва се силно, вслѣдствие на което го занасятъ въ нѣкоя болница, да го прѣвържатъ. Вие започвате да се безпокоите и казвате: “Защо не дойде този човѣкъ, защо не устоя на обѣщанието си?” Питамъ: търпеливъ човѣкъ ли сте вие, философъ човѣкъ ли сте, съзнателно ли разсѫждавате? Имате ли Мѫдростьта, Любовьта и Истината въ живота си? Не, вие трѣбва да бѫдете толкова спокоенъ, като че нищо не се е случило. Търпеливо, ще кажете: трѣбва да има нѣщо непрѣдвидено. Търпеливиятъ човѣкъ ще каже: “Такава е волята Божия!” Ти трѣбва да се заинтересувашъ, защо твоятъ приятель не е дошълъ и като се научишъ, че е въ болница да го посетишъ и да му услужишъ. Ще му кажешъ: “Много съжалявамъ, че ти пострада за мене.” Ако той не бѣше се качилъ въ този влакъ, да изпълни своето обѣщание, нѣмаше да бѫде изхвърленъ изъ прозореца. Питамъ: щомъ този човѣкъ изкочи изъ прозореца, когато искаше да ви помага, какъ мислите, вие добъръ човѣкъ ли сте? Азъ, който наблюдавамъ отъ страна, какво ще мисля за васъ? Казвамъ, всичко това се случи за да се опита и вашия и неговия характеръ. Ако той не е добъръ човѣкъ, ще каже: “Що ми трѣбваше да услужвамъ?” И по вашъ адресъ ще нахвърля много лоши работи. Пъкъ и вие ще кажете по неговъ адресъ лоши работи. Слѣдователно, отъ тази случка и двамата се опрѣдѣляте какви сте. Ако обаче, въ душата на този човѣкъ не се породи никакво друго съжаление, освѣнъ това, че закѫснѣлъ да дойде наврѣме, той е добъръ човѣкъ. Ако и вие извините вашия приятель и вие сте добъръ човѣкъ. Вие ще кажете: “Може да му се е случило нѣщо, той е точенъ човѣкъ.” Така трѣбва да се гледа на живота. Мнозина се спиратъ върху много въпроси и казватъ: “Така може да се разсѫждава само, но не и да се живѣе.” -Дѣйствително, така не се живѣе.

 

OOK_4_26_1.GIF

 

Да кажемъ, че имате живата линия АВ, отъ която излизатъ линиитѣ ОС и ОД. Тѣзи линии живѣят и се продължаватъ върху линията АВ. Мислите ли, че тия двѣ линии ще живѣятъ, ако се извадятъ отъ линията АВ? - Не, тѣ не ще могатъ да сѫществуватъ отдѣлно. Тия двѣ линии сѫ вашитѣ рѫцѣ. Въ такъвъ случай вашитѣ рѫцѣ могатъ ли да сѫществуватъ отдѣлно отъ вашето тѣло. Извънъ тѣлото ви тѣ могатъ ли да иматъ цѣна? -Не могатъ да иматъ никаква цѣна. Слѣдователно, докато ние се чувствуваме свързани съ Божественото, съ живата природа чрѣзъ онази абсолютна, жива вѣра, дотогава само ние можемъ да растемъ и да се развиваме. Безпокойството започва всѣкога, когато човѣкъ се отдѣля отъ Божественото. Страданията сѫ признакъ на това, че ние се отдѣляме отъ Бога. Връзкитѣ ни съ Бога, съ живата природа не сѫ само физически, но и умствени и духовни. Когато единъ вашъ приятель се отдѣля отъ васъ, вие усѣщате болка, страдание. Когато изгубите нѣкой вашъ прѣдметъ, напримѣръ единъ волъ, конь или изгубите паритѣ, дрехитѣ си, вие усѣщате, като че нѣщо се отдѣля, кѫса отъ васъ. Затуй ние ще се стремимъ да бѫдемъ свързани съ Бога, като имаме по възможность най-малко нужди въ този свѣтъ - нищо повече. Голѣмитѣ нужди съставляватъ за насъ голѣми нещастия въ свѣта.

 

OOK_4_26_2.GIF

 

Сега, ще ви начъртая четириѫгълника АВСД. Какво означава той. Този четириѫгълникъ прѣдставлява единъ фенеръ, което значи, че за да бѫде човѣкъ полезенъ въ свѣта, трѣбва да бѫде свѣтящъ фаръ. Всѣки човѣкъ трябва да бѫде затворенъ фенеръ въ себе си и да дава свѣтлина. И забѣлѣжете, ние ставаме недоволни, когато изгубимъ свѣтлината на живота.

 

Сега, на всинца ви бихъ казалъ слѣдното: Когато нѣмате работа, правете фенери. Нѣкой казва: ”Нѣмамъ работа.” -Прави фенери! Наскоро ще задамъ една задача на тия отъ васъ, които иматъ нѣкакво нѣдоволство, затова трѣбва да се приготовлявате. Тя ще се състои въ слѣдното: онзи отъ васъ, който има голѣмо недоволство, ще вземе една свѣщь и ще отиде съ нея на Витоша. Тамъ ще я запали и ще я държи цѣла нощь запалена, безъ да изгасва. Ще намѣрите начинъ, какъ да не изгасва. Ще ви кажа, колко часа ще я държите запалена. Вие ще кажете, глупава работа е това, да отида на Витоша съ свѣщь и да я държа тамъ цѣла нощь запалена. Всѣки ще ми каже, че Михаля гоня. Ами, че азъ мога да ви покажа много ваши работи по-глупави отъ това, което вие считате глупаво и недостойно за васъ - да държите запалена свѣщь на Витоша. Да запалите свѣщь на Витоша, това е една свѣтла идея. Като запалите свѣщьта, азъ ще ви кажа какво да мислите. По този начинъ ще научите нѣщо хубаво. Най-първо ще пратя безстрашнитѣ, на които окото не трепва отъ нищо, а послѣ и страхливитѣ.

 

Друго правило: като държите свѣщьта запалена, никому нѣма да разправяте, какво сте правили. Трѣбва да извършите тази задача така, че никой да ви не знае. Ще видимъ кои сѫ най-смѣлитѣ, които ще отидатъ първи на Витоша. Дали ще узнаете вие, кой е най-смелиятъ. Ще го повикамъ, ще му кажа да извърши задачата, безъ да го знае нѣкой. Тази задача може да се извърши и на Мусала. Едно ще знаете: за всички нѣща се изисква една вѫтрѣшна готовность. Животътъ е пъленъ съ такива трудни задачи. Цѣлиятъ животъ на земята е съвокупность отъ трудни задачи, които трѣбва правилно да се разрешатъ. И когато ги разрѣшимъ правилно, ще дойде свѣтлината. Понеже не разрѣшавате задачитѣ правилно, вие се намирате въ противоречие и казвате: “Това не трѣбва да бѫде така, онова не трѣбваше да бѫде така”, и постоянно корегирате. Обаче, вашитѣ изводи не сѫ прави всѣкога и затова не можете да използувате условията. Всѣка задача, която ти е дадена, е на мѣстото си. Сега ще се приготовлявате, тази свѣщь да оживѣе въ ума ви. Когато не очаквате, ще похлопамъ на вратата ви и ще кажа: “Да дойде еди-кой си!” Ще избера такъвъ день, какъвто не очаквате. За едного отъ васъ ще избера хубавъ день, за другъ дъждовенъ день, за трети - вѣтровитъ и т. н., но въ ума ви да не седи мисъльта за вѣтъръ и дъждъ. Нека въ ума ви остане мисъльта за запалената свѣщъ. Ще държите тази идея въ ума си безъ да изгасне. Които отъ васъ отиватъ до Витоша, ще гледатъ да запазятъ поне два сантиметра отъ свѣщьта за споменъ и ще я увиятъ въ една книжка. Това ще бѫде емблемъ на онази велика задача, която ни е дадена въ свѣта. Ние сме дошли въ свѣта, дѣто ни е дадена една велика задача да извършимъ. На земята има всички благоприятни условия за извършване на тази задача. Прѣдположенията ви, че свѣщьта може да изгасне, сѫществувать само въ умствения свѣтъ. Лошото врѣме, въ края на краищата, може да се прѣвърне въ добро. За лошото и доброто се сѫди само отъ резултатитѣ.

 

И тъй, ще мислите за запалената свѣщь. Това ще бѫде една тема. Прѣдставлявайте си, че отивате нѣкоя тъмна нощь съ запалена свѣщь на Витоша или на нѣкое планинско мѣсто.

 

Изпѣйте упражнението “Тѫги, скѫрби, вдигай слагай”.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

26-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 08.IV.1925 г.,

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt