Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_04_01 ИЗРАЗЪ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 06:54

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ИЗРАЗЪ

 

Размишление

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Изпѣйте упражненията “Сила жива изворна течуща” и “Изгрѣва слънцето”. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: “Най-важната мисъль въ една отъ книгитѣ на Библията”.

 

Изпѣйте сега упражненията “Блага дума на устата” и “Мусала”. Ще се спра върху думитѣ “изразъ”, “изражение”, “изразявамъ се”, “изразява се”, “изразилъ се” и т. н. Какво се подразбира подъ тия думи? Питамъ: какъвъ изразъ напримѣръ, може да има лицето на човѣка? - Лицето на даденъ човѣкъ може да има сериозенъ изразъ или може да има усмихнатъ изразъ - двѣ крайни положения. И рѣчьта на човѣка сѫщо може да има изразъ. Тя може да бѫде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пъкъ тъй наречена може да нѣма почти никаква връзка. За послѣдната казваме, че тази рѣчь не е изразителна. Послѣ и въ мисловно отношение имаме сѫщото нѣщо, т. е. и мисъльта има изразъ. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т. н. Едно е важно обаче, въ изражението да има единство. Подъ думата “единство” разбираме, че всички състояния, всички промѣни на човѣшката душа трѣбва да слѣдватъ хармонично. Като казвамъ всички състояния, не подразбирайте, че човѣкъ на земята всѣкога трѣбва да бѫде въ едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете. Всички светии и възвишени духове, които сѫ живѣли на земята, все сѫ били изложени на редъ промѣни: тѣ сѫ живѣли на небето, живѣли сѫ и въ ада. Така и вие и на небето ще живѣете и въ ада ще живѣете, пъкъ нѣкой пѫть ще живѣете и въ срѣдата, между ада и небето. Понѣкога вие влизате ту въ небето, ту въ ада. Всички вие имате една скроена философия, която не съотвѣтствува на законитѣ на природата, понеже изразътъ на природата къмъ насъ се отличава съ крайна чистота и искреность. Въ природата нѣма двояко излагане. За нея не може да се каже, че мисли по единъ начинъ, а се изразява другояче. Каквото е на сърцето на природата, такова е на устата й; каквото е на лицето й, такова е и на душата й, нищо повече. За мене даже най-гнѣвното лице на природата струва повече отъ най-хубавото лице на нѣкой светия. Азъ по нѣкой пѫть прѣдпочитамъ да видя лицето на природата гнѣвно, отколкото да видя единъ светия усмихнатъ. Разбирате ли какво значи това? То е идея. Питамъ, има ли въ това нѣщо послѣдователность? Всѣки отъ васъ би желалъ повече да види нѣкой светия усмихнатъ, отколкото да види лицето на природата, когато гърми, свѣтка. Тогава всички вие се разбѣгвате, сгушвате се и казвате: “Лоша е тази работа!” На какво основание мислите, че този изразъ на природата не е правиленъ?

 

Има едно прѣдание, за което не зная доколко е вѣрно, но казва се, че крокодилътъ като намѣри нѣкоя жертва, дълго врѣме я оплаква, отъ главата до краката и слѣдъ туй започва да я гълта. Защо има такова състрадателно лице този крокодилъ? Мислите ли, че тѣзи сълзи сѫ изразъ на нѣкаква любовь или на нѣкакво състрадание? -Не, крокодилътъ съ тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хлѣба въ устата си, го намокряте съ слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила. Казвате: “Крокодилътъ плаче дълго врѣме върху жертвата си.” Това е гениалность. Азъ не съмъ виждалъ хора да плачатъ толкова много. Слѣдователно, изразътъ трѣбва да съотвѣтствува на самата дѣйствителность.

 

Ще ви запитамъ, какъвъ е изразътъ на Любовьта? - И Любовьта си има свой изразъ. Мѫдростьта сѫщо тъй има свой изразъ. Истината има свой изразъ. Правдата има свой изразъ. Добродѣтельта има свой изразъ - всѣко нѣщо въ свѣта има свой изразъ. Вие нѣкой пѫть се усмихвате, тръгвате съ израза на Любовьта, като мислите, че хората ще ви считатъ човѣкъ на Любовьта и Мѫдростьта. Не, въ израза на Любовьта не трѣбва да има раздвояване или двойственость въ съзнанието. Какво подразбирамъ подъ думитѣ двойственость на съзнанието? Ако имате едно малко, мѫтно поточе, азъ го наричамъ слабодушно. Водата въ него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голѣма, дълбока рѣка, като Дунава, тя се размѫтва мѫчно. Тази рѣка не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъвъ голѣмъ изворъ на земята като Дунава? - Да, въ другитѣ планети има. Рѣка, която не се размѫтва, има изразъ въ себе си. Тя е силна и сама се чисти. Мѫтната вода нѣма изразь въ себе си. Това е само едно уподобление.

 

Слѣдователно животътъ, който тече у насъ, трѣбва да бѫде изразъ на нѣщо. Какъвъ трѣбва да бѫде изразътъ? - Любовенъ. Кажете ми тогава, какъвъ трѣбва да бѫде изразътъ на Любовьта? Вие какъ изразявате Любовьта? Ще ми кажете, че изразътъ на Любовьта е нѣщо вѫтрѣшно. Да, но азъ мога да ви възразя на това. Какъ? Вие ще ми кажете, че сте гладни. Азъ ще ви възразя, че гладътъ е нѣщо вѫтрѣшно; слѣдователно, нѣма защо да ядете. Не, гладътъ има и външенъ изразъ. Какъ ще изразите глада? - Мускулитѣ започватъ да се свиватъ. Сега, прѣдставете си, че вие сте актьоръ, излизате на сцената. Какъ ще прѣдставите Любовьта? Всички вие говоритѣ все за Любовьта. Е, какъ ще я изразите? Ако разтворите рѫцѣтѣ си широко, това изразъ на Любовьта ли е? Та и малкитѣ дѣца, като искатъ да хванатъ нѣкого, разтварятъ си рѫцѣтѣ, но това любовь ли е? Азъ ви задавамъ този въпросъ като задача. Ще се изправите прѣдъ огледалото и най-първо ще направите единъ любовенъ изразъ, да видите, дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовенъ изразъ? Вие ще кажете, че този изразъ е само за младитѣ, не и за старитѣ хора. Българитѣ казватъ, че когато се запали старо бунище, мѫчно изгасва. Това не е за присмѣхъ, но е една велика истина. Защо е така? - Като се запали старо бунище, има какво да гори въ него, като се запали младъ човѣкъ, малко гори, нѣматъ много материалъ за горене. Затова онѣзи, които сѫ създали тази поговорка, казватъ: “Голѣмъ, старъ човѣкъ, като се запали, има изразъ.” И младиятъ има изразъ, само че първиятъ е постояненъ, дълго врѣме продължава да гори, а вториятъ гори по-малко.

 

Та първото нѣщо: човѣкъ ще се стреми да дава изразъ въ себе си на всѣка своя мисъль. Той трѣбва да я подведе къмъ нея. Тя спада или къмъ Любовьта или къмъ Мѫдростьта, или къмъ Истината, или къмъ Правдата, или къмъ Добродѣтельта. Слѣдъ като я отнесе къмъ една отъ тия области, тогава трѣбва да разглежда мисъльта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трѣбва да имаме образа на своята мисъль, трѣбва да знаемъ, какъвъ е нейниятъ изразъ. Защото всѣка мисъль, сама по себе си е жива. Когато говоримъ, че ние създаваме мисъльта, това е право. Когато нѣкой художникъ нарисува една картина, той самъ я създава, но той създава тази картина отъ живи образи. Той рисува единъ образъ въ себе си и послѣ го възпроизвежда на хартия. Този образъ прѣдставлява една жива, а не мъртва идея. Слѣдователно, всички наши идеи сѫ заети отъ живитѣ идеи на природата. Та всички трѣбва да имате изразъ въ себе си! Искате ли да кажете нѣщо ще се спрете въ себе си и ще се попитате, имате ли изражението на Любовьта, не само по форма - външно, но и вѫтрѣшно - сърдечно. Хубаво е човѣкъ да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. Слѣдъ туй ще се спрете, да видите, имате ли израза на Мѫдростьта, не само лицето ви да има този изразъ, но и сърцето, и ума ви да изразяватъ Мѫдрость. Послѣ вижте, дали имате израза на Истината. Човѣкъ всѣкога трѣбва да се спира и наблюдава, има ли израза на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ себе си. Това е велика философия, върху която, ако работите, ще имате добри резултати. Каквото мисли човѣкъ, такъвъ става.

 

Сега, съ думата “изразъ” азъ засѣгамъ петьтѣ области на Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата и Добродѣтельта, понеже искамъ да се събуди у васъ будическото състояние или тъй нареченото Божествено съзнание. И когато азъ говоря, че човѣкъ е храмъ на Бога, т. е. Богъ живѣе въ него, азъ не подразбирамъ нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тѣло, но подразбирамъ будическото тѣло на човѣка, което е тѣло на духа. Въ това тѣло именно живѣе Богъ, Божествениятъ Духъ. То е направено отъ най-чиста есенция, отъ Божествена есенция.

 

Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, непрѣменно трѣбва да има изразъ: да мисли върху Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата и Добродѣтельта. Това сѫ области, отъ които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тѣло. Причината, дѣто много хора сѫ нещастни, се дължи на това, че будическото тѣло у тѣхъ е въ спящо състояние. А, за да се събуди, човѣкъ трѣбва да има израза на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата и на Добродѣтельта, за да прииждатъ тѣхнитѣ сокове. Това е необходимо за всѣки човѣкъ. Другъ пѫть нѣма. Безъ тѣхъ вие може да имате всичката философия на живота, но тя нѣма да ви помогне нищо. Всички велики Учители сѫ прѣпорѫчвали на човѣчеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвуване. Вие не можете да се самопожертвувате, докато нѣмате изразъ. Докато не се запознаете съ Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата и Добродѣтельта, никаква жертва не може да направите. Ще бѫде смѣшно да дадете на онзи човѣкъ, който никакъ не се е училъ да рисува, да ви нарисува една отъ най-великитѣ картини. Най-първо той нѣма да знае, какъ да постави боитѣ. Или смѣшно ще бѫде, ако искате отъ нѣкой човѣкъ, невѣжъ въ скулптурата, да извае една статуя отъ староврѣменнитѣ богове.

 

Това, което ви говоря, се отнася къмъ ония отъ васъ, млади и стари, които имате стремежъ. Не мислете, че тукъ се изискватъ кой знае какви усилия. Не се страхувайте! Великото въ свѣта започва съ най-малкитѣ усилия. Туй трѣбва да знаете! Когато нѣкой ви каже, че това нѣщо е мѫчно, той не е разбралъ Истината. Питамъ ви: когато ви дадатъ единъ голѣмъ самунъ какъ започвате, изведнъжъ ли го нагълтате? Не, отрѣзвате парче слѣдъ парче и така го изяждате. Пъкъ, като дойде до Истината, искате да я нагълтате изведнъжъ. Нѣма такъвъ законъ въ свѣта. Ще започнете да мѣрите съ най-малкитѣ вѣзни: ще сдъвчешъ една малка хапка, на втория день ще сдъвчишъ втора хапка, на третия день - трета хапка, послѣ четвърта, пета, шеста - всѣки день ще взимате по една малка нафора, както правятъ въ православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържатъ въ хапкитѣ. Подъ “нафора” разбирамъ онази свещена материя, която се съдържа въ петьтѣ добродѣтели. Онѣзи, които рѣжатъ нафората, не знаятъ какво рѣжатъ. Тѣ мислятъ, че рѣжатъ Христовото тѣло. Христосъ казва: “Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма да има животъ въ себе си.” Съврѣменнитѣ религиозни хора не разбиратъ този свещенъ символъ. Какво се подразбира подъ думитѣ ядене и пиене? Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието, че въ послѣднитѣ дни ще кажатъ: “Съ тебъ, Господи, ядохме и пихме.” Но каза Христосъ: “Не ви познавамъ”. Защо? - Яденето и пиенето не е само външенъ процесъ, то подразбира и нѣщо вѫтрѣшно. Сега нѣма да ви обясня какво прѣдставлява яденето и пиенето, защото въпросътъ е за израза.

 

И тъй, ще се стремите къмъ най-малкото. Нѣма да се плашите, да мислите, че не е за васъ тази работа. Не, за васъ е, всѣки може да направи това. Дѣцата могатъ да направятъ това, а още повече старитѣ. По нѣкой пѫть по-възрастнитѣ казватъ: “Туй нѣщо нѣма смисълъ за насъ, ние остарѣхме вече.” Не, Истината е еднакво достѫпна за всички. Вашитѣ души не могатъ да бѫдатъ стари. И духътъ сѫщо тъй не може да бѫде старъ. Само тѣлото на човѣка може да бѫде старо, но душата и духътъ - никога!

 

И тъй, ще се стремите да придавате чувство, изразъ на онова, което говорите. Запримѣръ, сега като ви говоря азъ, всички вие нѣма да ме слушате еднакво, защото думитѣ ми не ще бѫдатъ еднакво разбрани отъ васъ. Нѣкои отъ васъ ще имъ придадатъ по-голѣмъ смисълъ, а други - по-малъкъ смисълъ. Най-първо човѣкъ, за да познае и схване Истината, трѣбва да се постави въ едно тихо и спокойно състояние. Напримѣръ, ако ви кажа, че утрѣ въ петь часа ще изгрѣе слънцето, но то не изгрѣе, трѣбва ли да се безпокоите, ако не изгрѣе слънцето? Какъ ще изгрѣе, ако е облачно? Вие не трѣбва да се безпокоите за нищо. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде заетъ единствено съ мисъльта за изгрѣването на слънцето и въ петь часа сутриньта да бѫдете точно на опрѣдѣленото мѣсто. Постѫпите ли така, врѣмето нѣма да бѫде облачно и слънцето ще изгрѣе. Безпокоите ли се, обаче, ще се явятъ облаци на хоризонта и нѣма да видите изгрѣва на слънцето. Нѣкоя сутринь като излизате да посрѣщате слънцето, но се явятъ облаци, да знаете, че вие сте причина за това нѣщо. Слѣнцето казва: “Тази сутринь не искамъ да ви гледамъ.” И си туря було. “Моето лице е свещено и днесъ не мога да ви го покажа.” И вие тогава се връщате дома си, безъ да сте видѣли слънцето.

 

Та, за да познаемъ Истината, трѣбва да пристѫпваме къмъ нея съ вѫтрѣшна чистота. Казано ми е: Въ петь часа ще изгрѣе слънцето. - Ще излѣза веднага, каквото и да е лицето ми. Може да съмъ знатенъ човѣкъ или не; може да съмъ красивъ или грозенъ, ще излѣза прѣдъ слънцето, какъвто и да съмъ, нѣма да се поправямъ. Ще излѣза прѣдъ слънцето и нищо нѣма да му говоря. То ще ми каже: “Не бой се отъ мене! Ако редовно се печешъ на моята свѣтлина, твоето лице ще се прѣобрази.” И дѣйствително, всички сѫщества, които сѫ се пекли на слънцето, тѣхнитѣ лица сѫ се прѣобразили; а онѣзи, които се отнасятъ къмъ него съ съмнение, сѫ останали въ сѫщата си форма. И най-послѣ, когато ние излизаме да посрѣщаме слънцето, трѣбва да разбираме онази велика Божествена идея, която Богъ е вложилъ въ него. Какво иска да ни каже слънцето? - Трѣбва да имате изразъ, както и азъ имамъ изразъ. Кой е изразътъ на слънцето? - Неговата свѣтлина и топлина. Слѣдователно, въ нашитѣ мисли трѣбва да има свѣтлина, трѣбва да има и топлина. Има ли въ мисъльта ни топлина и свѣтлина, това е мисъль съ изразъ. И въ нашитѣ чувства сѫщо тъй трѣбва да има едноврѣменно свѣтлина и топлина. Когато имаме изразъ въ нашитѣ мисли и чувства, Божественото у насъ ще се съживи и ние ще придобиемъ онази вѫтрѣшна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни отъ окрѫжаващата ни срѣда.

 

Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъжъ най-щастливитѣ хора на земята. Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога - нищо повече. Човѣкъ, който има изразъ въ своитѣ мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имашъ благоволението на Бога, трѣбва да се освободишъ отъ всички външни спънки, защото ако си богатъ и мислишъ, че си давалъ милостиня на бѣднитѣ, Богъ нѣма да благоволи къмъ тебе. Ако пъкъ си много сиромахъ и мислишъ, че за Господа нищо не си направилъ, пакъ не можешъ да имашъ Божието благоволение. Ти ще забравишъ и своето богатство и своята сиромашия, ще идешъ при Бога като при изгрѣващото слънце, да видишъ Неговия изразъ. Богъ ще ти каже: “Ти си дошълъ да видишъ моя образъ. Щомъ е така, нѣма да мислишъ нищо за себе си.”

 

Сега, азъ ще направя една аналогия, да видите, какъ постѫпвате. Когато отивате да намѣрите Истината, вие носите съ себе си едно огледало и като я намѣрите, гледате, дали ще ви хареса тази Истина. Никакво огледало нѣма да вадите отъ джоба си! Истината не иде при васъ, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нѣщо и ще си замине. Слънцето изгрѣва на единия край на земята и залѣзва на другия. Вие не може да се влюбвате въ него и да му казвате: “Азъ ще вървя съ тебе при условие, ако и ти вървишъ съ мене.” Слънцето казва: “Ако можешъ да вървишъ съ мене, добрѣ, ще се разговаряме и азъ ще те слушамъ. Но ако не вървишъ съ менъ, азъ те оставямъ и продължавамъ пѫтя си.” Този е великия Божественъ законъ, който говори на избранитѣ, на ученицитѣ, които искатъ да намѣрятъ великата Истина, при обстановката, въ която сега се намиратъ. Защото, за онѣзи, които търсятъ Истината, не се подразбира, че тѣ трѣбва да напуснатъ сегашния си животъ. Орѣхътъ не трѣбва да напуща дървото, на което седи, докато не узрѣе. Като узрѣе, тогава всички нѣща ще дойдатъ сами по себе си. Нѣкои отъ васъ много бързатъ, искатъ скоро да слѣзатъ отъ този орѣхъ и казватъ: “Дотегна ми вече, азъ искамъ да слѣза вече отъ това дърво.” Какво ще слѣзешъ? Има още 5 - 6 мѣсеца да седишъ на дървото, докато узрѣешъ.

 

Значи, потрѣбно е вѫтрѣшенъ изразъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце, на човѣшката душа. Изразъ трѣбва да имате! Имате ли изразъ, вие ще дойдете въ хармония съ себе си. Не обръщайте внимание на външния изразъ въ хората, но обръщайте внимание на вашия изразъ. Та, първото правило е слѣдното: Изразъ въ себе си. Слѣдъ като научите вашия изразъ, ще имате мѣрка и за другитѣ хора. Ако азъ не зная правилния изразъ на Любовьта, какъ ще мога да залюбя нѣкого! Ако азъ нѣмамъ понятие за израза на Мѫдростьта, какъ ще го позная у другитѣ хора? Казватъ за нѣкого: “Този човѣкъ е много уменъ, умни работи говори.” По какво сѫдятъ? - Той прочелъ нѣкѫдѣ нѣкое стихотворение, запомнилъ го и вслѣдствие на това казватъ: “Много умна глава има този човѣкъ!” Каква ти умна глава? Тази глава е взета назаемъ. Тя е чуждъ конь, взетъ отъ нѣкой неговъ приятель. Този конь е много хубавъ, но не е неговъ.

 

Всички вие, които ме слушате, казвате: “Азъ зная много нѣща.” Какво знаете? Едва ли има три думи, които вие знаете. Азъ съмъ толкова ученъ, зная положително само двѣ думи, толкова съмъ научилъ досега. Ще кажете: “Какъ тъй, ние знаемъ много думи!” Вие знаете много думи, но все назаемъ сте ги взели. Азъ мога да ви издекламирамъ едно голѣмо стихотворение на английски езикъ отъ Лонгфелоу, но какво ще разберете отъ него? То е чуждъ конь. Азъ трѣбва да влѣза въ положението на Лонгфелоу, когато е писалъ това стихотворение, да видя, какво е мислилъ той тогава. Или пъкъ мога да ви прочета пророкъ Исайя, но за да имамъ неговия изразъ, трѣбва да се прѣнеса въ неговото врѣме, да влѣза въ неговото положение, за да схвана нѣщата тъй, както той ги схващалъ. Азъ живѣя 2000 години слѣдъ Христа и мисля, че Исайя е разсѫждалъ, чувствувалъ като менъ. Прѣди всичко той не носѣше дрехи като моитѣ, не говорѣше на моя езикъ, обичаитѣ му бѣха съвсѣмъ други отъ моитѣ. Изобщо Исайя нѣмаше такива схващания за Христа, както имаме ние съврѣменнитѣ хора. Исайя бѣше човѣкъ на виденията.

 

Азъ искамъ да схващате положителната страна на живота. Като ви казвамъ, че зная само двѣ думи, не мислете, че това е малко. Тия двѣ думи азъ мога да ги уподобя на два топа хубавъ плать, отъ който мога да си направя дрехи. Съ тия двѣ думи азъ мога да направя всичко. Имамъ двѣ думи, но тѣ съдържатъ такава сила въ себе си, че като ги произнеса, тѣ могать да извършатъ всичко. Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете да направите съ тѣхъ.

 

Често ви говоря за връзка съ добритѣ хора, съ напрѣд-налитѣ сѫщества. Вие може да направите връзка и съ едно дърво, да се разговаряте съ него тъй, както съ нѣкой човѣкъ. По кой начинъ и по кое врѣме ще отидете при дървото? Ако искате да заведете разговоръ съ нѣкое дърво, вие ще отидете при него прѣзъ врѣмето, когато плодоветѣ му зрѣятъ. Ще изберете единъ сѣверенъ клонъ на нѣкоя ябълка, напримѣръ, и ще кажешъ: “Искамъ отъ този клонъ да падне една хубава ябълка за менъ утрѣ въ 5 часа сутринта. Отивате на другия день, чакате, никаква ябълка не пада. Избирате слѣдъ това единъ юженъ клонъ и казвате: “Утрѣ въ 5 часа сутринта ще дойда пакъ и искамъ една хубава ябълка да падне за менъ.” Отивате на другия день, никаква ябълка не пада. Защо? - Между ябълката и васъ нѣма още връзка. Какво трѣбва да правите? - Ще вземете 2 - 3 стомни вода, ще полѣете тази ябълка. Нѣколко дни наредъ ще я разкопавате и поливате, докато между васъ се създаде връзка. Слѣдъ това казвате на тази ябълка: “Искамъ, като дойда утрѣ сутриньта при тебе, да падне прѣдъ менъ една отъ най-хубавитѣ ти ябълки.” Отивамъ сутриньта, една хубава ябълка пада прѣдъ менъ. Ще кажете: “Това е случайно, вѣтърътъ я съборилъ.” Добрѣ, може да е така. Какъ ще се увѣря? - Повтарямъ опита. Обръщамъ се къмъ единъ клонъ отъ западната страна и казвамъ: “Искамъ утрѣ сутриньта да падне за менъ еди-коя си ябълка.” Отивамъ на другия день, сѫщата ябълка пада прѣдъ менъ. Направя десетина такива опити и всички излизатъ сполучливи. Питамъ: това може ли да бѫде случайно? - Направете сами този опитъ. Той ще бѫде единъ хубавъ опитъ. Ще видите, че можете да влизате въ връзка съ всѣко дърво и да се разбирате. Значи, между вашето и неговото съзнание има извѣстна връзка.

 

Та, ако едно дърво може да влѣзе въ връзка съ тебъ и да те слуша, то едно сѫщество, което седи хиляди пѫти по-високо отъ дървото, нѣма ли да те слуша, нѣма ли да ти изпрати своитѣ ябълки? - Ще ти ги изпрати, но ако имашъ връзка съ него. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и тукъ. Затова поливай растенията, които живѣятъ въ тебе, разкопавай ги, докато прѣдадешъ изразъ на твоитѣ двѣ думи. По този начинъ ще разберете, дали Господь ви слуша. Ще кажете: “Господи, много слабъ съмъ по математика, не мога да смѣтамъ, не мога да разсѫждавамъ, искамъ да ми дадешъ способностьта да разбирамъ и рѣшавамъ тия трудни за менъ задачи.” Помолите ли се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: “Дали, наистина, може да се пробуди тази способность въ менъ?” - Може, опитайте. Или пъкъ може да не ви се отдава пѣнието. Помолете се на Бога и ще видите, че даже слѣдъ една седмица вие започвате по малко да пѣете. Не можете да свирите. Пакъ се помолете на Бога. По този начинъ ще се събудятъ у васъ всички дарби. Това показва, че вие имате вече връзка съ едно живо сѫщество, съ една отвлѣчена идея, съ цѣлия невидимия свѣтъ. Свещената книга казва: ”Просете и ще получите!” Вие просите и не получавате, защото неправилно просите.

 

Сега азъ ви говоря за вѫтрѣшния изразъ. Напримѣръ, какво прѣдставлява музиката сама по себе си? - Тя е изразъ, съкращение на рѣчьта. Въ една пѣсень отъ двѣ или три строфи, вие имате изразъ на нѣщо прѣживѣно. Авторътъ, за да прѣдаде състоянието на душата, трѣбва да напише единъ голѣмъ романъ, когато съ една пѣсенъ отъ 2 - 3 куплета той веднага прѣдава есенцията или ядката на самата мисъль. Вие ще кажете: “Въ пѣсеньта се прѣдава само скелета на една идея.” Това не е скелетъ, защото подъ скелетъ ние разбираме нѣщо мъртво, когато въ сѫщность, въ тази своя идея авторътъ е вложилъ ядката на нѣщата, основата, която дава изразъ. Слѣдователно, когато искаме да изразимъ нашитѣ идеи въ една стегната форма, употрѣбяваме за това музиката. Затова, всѣки човѣкъ, който иска да бѫде кракътъ въ своята рѣчъ, той трѣбва да бѫде музикаленъ. Музикалностьта е едно отъ качествата на израза. За да може музиката да изразява, трѣбва въображение. Въ музиката трѣбва да има изражение, трѣбва да има идея въ врѣме и пространство. Тя трѣбва да изразява цѣлия животъ, а не само единъ моментъ отъ него. При говора, тъй както сега се разговаряме, влизатъ много ненужни нѣща, вслѣдствие на което ние не можемъ да се разбираме. Когато пѣемъ, по-добрѣ се разбираме, рѣчьта ни е изразителна. Затуй Писанието казва: “Човѣкъ всѣкога трѣбва да пѣе, да възпѣва Бога въ душата си”. Това вече не е нищо друго, освѣнъ музика.

 

При окултната музика се изисква голѣмо разположение отъ страна на слушателитѣ. Тя е свещена музика. Ако сте разсѣяни, нѣкой пѫть тази музика може да произведе обратенъ ефектъ. Въ музиката изобщо се изискватъ двѣ съчетания. Вибрациитѣ или музикалнитѣ вълни сѫ отмѣрени, когато умоветѣ на окрѫжаващитѣ хора се съвпадатъ съ музикалнитѣ вълни. Не се ли съвпадатъ, получава се единъ вѫтрѣшенъ дисонансъ. Та между окрѫжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния законъ: пълна хармония между слушателитѣ и онзи, който свири или пѣе. Нѣма ли хармония, музиката не може да бѫде изразителна. Сега разбира се, това не може да се наложи. Казватъ, че великитѣ пѣвци или великитѣ музиканти могатъ да се наложатъ на слушателитѣ си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателитѣ биха могли да разположатъ музиканта. Туй говори въ полза на слушателитѣ. Когато пъкъ музикантътъ настройва слушателитѣ си, това говори и въ негова полза, а не въ тѣхна.

 

И тъй, всѣки човѣкъ може да постигне хубавото и красивото въ свѣта. То е висшата идея, къмъ която всички хора се стремятъ. Всички усилия, които се правятъ въ това направление, това сѫ различни методи и начини.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

25-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 1.IV.1925 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt