Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_03_25 ПРИДАТЪЦИТѢ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТЪ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 06:50

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ПРИДАТЪЦИТѢ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТЪ

 

Размишление

 

Сега ще ви дамъ една работа. Всѣки отъ васъ ще си избере една отъ книгитѣ на Стария или на Новия завѣтъ, отъ които да извади една отъ най-важнитѣ мисли. Може да вземете Битие, Изходъ, Левитъ, докато дойдете до Откровението. Но ще си изберете отъ всичкитѣ книги, не само отъ Евангелията. Ще си вземете кой която книга иска, споредъ вѫтрѣшното си разположение. Като казвамъ, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че по настроение. Трѣбва да знаете, че настроението е глупаво нѣщо. Всички работи, които ученикътъ върши, трѣбва да бѫдатъ разумно обосновани. Човѣкъ не трѣбва да върши никакво дѣйствие, никакъвъ актъ, който да нѣма смисълъ. Запримѣръ, вие седите и се почесвате тукъ - тамъ, безъ никакъвъ смисълъ. Това сѫ безсмислени движения, които носятъ прѣстѫпления. Това сѫ прѣстѫпни мисли и желания. Всички неволни движения сѫ подъ чужди влияния. А ние какво трѣбва да бѫдемъ, гайди ли или да служимъ на Бога?

 

Нѣкой казва, че иска да бѫде свободенъ, не иска да слуша еди-кого си. Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша. Не искашъ да слѣдвашъ Новия Завѣтъ, но слѣдвашъ Стария Завѣтъ. Не искашъ да слѣдвашъ нито Новия, нито Стария Завѣтъ, но слѣдвашъ учението на свѣта. Човѣкъ може и трѣбва да покаже нѣщо оригинално. Всѣки ученикъ трѣбва да покаже една Божествена мисъль, а не да прѣповтаря ония нѣща, които и свѣтътъ повтаря. Запримѣръ, кой какъ дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти рѫцѣ отъ човѣшкитѣ нѣма. Когато услужвате нѣкому, най-първо трѣбва да измивате рѫцѣтѣ си. Не мислете, че сте чисти. Измивайте рѫцѣтѣ си веднъжъ, два, три пѫти и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тукъ-тамъ и тогава правите услуги на хората. По този начинъ, обаче, се прѣдаватъ болеститѣ. Свѣтскитѣ хора пъкъ постѫпватъ съ редъ етикеции. Нѣкоя свѣтска дама прѣди да ви услужи, ще си измие рѫцѣтѣ, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правилъ парфюма, го е покварилъ. Той е ходилъ въ излаза*. Ако единъ ангелъ попадне на този парфюмъ, ще види на него едно извержение.

 

Ще кажете: тия работи не трѣбва да се говорятъ. Трѣбва да се говорятъ! Ако ще има чистота, трѣбва да има обща чистота; ако нѣма чистота, то е другъ въпросъ. Първото нѣщо, което ще искамъ отъ ученицитѣ, е да си миятъ рѫцѣтѣ често, по нѣколко пѫти на день. Ако не си миете рѫцѣтѣ, отъ никого нищо нѣма да взимамъ. Това ще знаете, за да не се обиждате. Когато правите услуга, било на менъ или на когото и да е, чай ли ще подавате, хлѣбъ ли ще мѣсите или ще рѣжете, прѣдварително ще си измивате рѫцѣтѣ. По сѫщия начинъ, когато нѣкой ти прави услуга и той ще се измива. “Чисти бѫдете”, казва Писанието. Вие казвате: “Тамъ се говори за духовна чистота.” Казвамъ, ако е въпросътъ за чистота, бѫдете абсолютно чисти и физически, и духовно. Отъ васъ се изисква чистота въ всѣко отношение, чистота и на плътьта, и на ума, и на сърцето. Нѣкои казватъ, че светиитѣ не сѫ били чистоплътни хора. Не, по-чисти хора отъ светиитѣ не е имало. Азъ зная светии, които сѫ мили рѫцѣтѣ си по сто пѫти на день. Не, вие не можете да си прѣдставите светиитѣ и ангелитѣ нечисти като васъ. Съврѣменнитѣ хора се чистятъ, миятъ, искатъ да минатъ за аристократи, за благородни и чисти хора. Трѣбва да знаете, че ангелитѣ и светиитѣ сѫ съвършени хора по чистота. Тѣ не мязатъ на васъ. Съ това азъ искамъ у васъ да се зароди идеята за съвършената чистота и да ви служи като единъ вѣченъ потикъ, вѣченъ стремежъ.

 

Вие казвате, че имате великата идея да бѫдете чисти. Да, но трѣбва да знаете, че чистотата въ свѣта започва отъ земята. Казватъ, че свѣтътъ билъ нечистъ. Не е свѣтътъ нечистъ, но хората въ свѣта живѣятъ много нечисто. Тия хора, които се мажатъ съ гюлово масло, трѣбва да знаятъ, че това е нечистота. Гюловото масло не е чисто. Ходили ли сте да видите тия мѣста, дѣто приготовляватъ парфюма. По-нечисти мѣста отъ тѣхъ нѣма. Послѣ вие пипате паритѣ, а слѣдъ това ядете, хващате хлѣба. По-нечисто нѣщо отъ банкнотитѣ нѣма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а слѣдъ това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате съ лупа, по тѣхъ ще видите такива нечистотии, каквито свѣтътъ не е виждалъ, нито може да си прѣдстави. Като ви казвамъ това, не трѣбва да изпаднете въ педантизъмъ, но трѣбва да знаете, че има една чистота, която Божественото въ насъ изисква. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ! Човѣкъ трѣбва да употрѣби най-малко единъ часъ врѣме за своето чистене. Той трѣбва да се изчисти физически: ноктитѣ си, носа си, устата си, зѫбитѣ си, рѫцѣтѣ си и т. н. Щомъ искашъ да направишъ нѣкому нѣщо, измий се. Ако нѣмашъ врѣме, не му прави никаква услуга. Азъ ще ви обясня сега, кой е праведенъ човѣкъ. Казвамъ: праведниятъ човѣкъ яде само веднъжъ прѣзъ деня. Обикновениятъ човѣкъ яде два пѫти прѣзъ деня, а онѣзи хора, които мязатъ на животнитѣ, ядатъ постоянно. Казвате: “По колко пѫти на день трѣбва да се яде?” - По единъ пѫть.

 

И тъй, като ви говоря, че рѫцѣтѣ трѣбва да се миятъ често, това е единъ свещенъ актъ за васъ. Че рѫцѣтѣ ви трѣбва да бѫдатъ чисти, това е една свещена мисъль за васъ. Като разберете тази външна чистота, ще дойдемъ до вѫтрѣшната чистота. Ако човѣкъ не може да се справи съ външната чистота, той не може да се справи и съ вѫтрѣшната чистота. Какъ се добива вѫтрѣшна чистота? Всѣко желание, всѣка мисъль на обсебване, които човѣкъ допуща въ себе си, това е нечистота. Изкуство е като минешъ покрай нѣкоя градина съ хубави сочни плодове, да погледнешъ на тѣхъ, да имъ се позарадвашъ и да не ги пожелаешъ за твои. Видишъ нѣкой хубавъ конь, не пожелавай да го възседнешъ. Бѫди благодаренъ на това което имашъ. Като тръгна на пѫть, азъ съмъ благодаренъ на моитѣ здрави крака, които Богъ ми е далъ, не мечтая нито за файтонъ, нито за желѣзница. Тѣзи нѣща сѫ случайни, а моето благо седи въ краката ми, на които азъ мога да заповѣдвамъ, да вървятъ, когато искамъ и то бързо или полека, както искамъ и т. н. Щомъ се кача на трена, азъ вече не съмъ свободенъ. Хората ще ми заповѣдватъ, да седна тукъ или тамъ. Когато пѫтувамъ съ своитѣ крака, азъ самъ съмъ и машинистъ и разпоредникъ, навсѣкѫдѣ азъ заповѣдвамъ. Пѫтувамъ когато искамъ, спирамъ дѣто искамъ. Пѫтувамъ безъ билетъ и съмъ свободенъ. Има ли по-хубаво положение отъ това? - Нѣма.

 

Първото нѣщо, което трѣбва да остане въ ума ви, то е въпросътъ за чистотата. Азъ имамъ голѣмо отвращение отъ нечистотата. Ако нѣкой ми даде нѣщо съ нечисти рѫцѣ, азъ го взимамъ, но отъ нѣмай кѫдѣ. За въ бѫдеще отъ никого нѣма да взимамъ, ако е съ нечисти рѫцѣ, туй да знаете! Като кажа нѣщо, двѣ мнѣния въ мене нѣма. Азъ съмъ рѣшилъ това и ще го направя. Нѣма защо да изнасилвамъ Божественото въ себе си за угода на хората. Когато и при менъ дойде нѣкой и азъ нѣма да му услужвамъ, ако рѫцѣтѣ ми сѫ нечисти.

 

Питамъ ви, какъ ще изпълните въ този свѣтъ волята Божия? Да допуснемъ, че вие написвате едно стихотворение. Защо го пишете? Или давате нѣкому хлѣбъ. Защо му давате? Чисти ли ви сѫ всѣкога намѣренията? Вие може да угощавате нѣкого, за да го подкупите, да имате единъ приятель, да го приближите къмъ себе си. Ако имате такива користни намѣрения, ще се намѣри другъ нѣкой, който ще го угости повече отъ васъ и съ това ще го приближи повече къмъ себе си. А този човѣкъ, който може да се приближи къмъ нѣкого само заради хлѣбь или ядене, той е единъ слуга или единъ конь, който отива тамъ, дѣто ще му се плати повече. Приятель е онзи, който иде въ дома ви, безъ да има за обектъ яденето. Приятелството трѣбва да изникне само по себе си. То е слѣдствие на нѣщо. Когато слънцето изгрѣва, свѣтлината е слѣдствие на слънцето. Щомъ слънцето изгрѣе, то не може да не изпрати своята свѣтлина. Когато единъ човѣкъ дойде въ кѫщата ви, той ще донесе своето благословение. Важното е той да изгрѣе. Ние не трѣбва да изискваме неговата жертва. Тя е едно слѣдствие.

 

Сега, у нѣкои отъ васъ ще се зароди мисъльта: “Това учение е сериозно, какъ ще може да се постигне всичко това? Врѣмето нѣма да ни достигне.” За други работи имате врѣме. Да се занимавате съ Петко, съ Драгана, съ Стояна, имате врѣме, а да си измиете рѫцѣтѣ нѣмате врѣме. По 4-5 часа се занимавате съ одумване на този - онзи, а нѣмате единъ часъ врѣме да си измиете рѫцѣтѣ. Първото правило: Чистота на рѫцѣтѣ! За сега нѣма да обръщамъ внимание на лицата ви: сега искамъ рѫцѣтѣ ви да сѫ чисти до лактитѣ. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цѣлото тѣло, правете каквото искате. Сега искамъ рѫцѣтѣ ви да бѫдатъ чисти, безъ никакво изключение. Ако искате да ми дадете нѣщо, но видя нѣщо черно на ноктитѣ ви, нѣма да го взема. Рѫцѣтѣ ви трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти! Никаква каль не трѣбва да има по тѣхъ. Вие пъкъ ще гледате моитѣ рѫцѣ. Хубаво и благородно е когато си услужваме съ чисти рѫцѣ. Нѣкой пѫть, като погледнете рѫцѣтѣ си и ги видите нечисти, вие сте недоволни отъ себе си и казвате: “Повдига ми се.”

 

Туй, което ви говорихъ за миене на рѫцѣтѣ, това е вметната мисъль, между скоби. Тя се отнася до външната хигиена, но казвамъ, желанието ви рѫцѣтѣ да бѫдатъ чисти, всѣкога носи въ себе си една положителна мисъль, която е и здравословна. Всѣкога, когато рѫцѣтѣ ви сѫ нечисти, тази нечистота носи въ себе си една отрицателна сила, която дѣйствува врѣдно и върху здравето. Трѣбва да знаете, че при изпотяването отровитѣ излизатъ навънъ. Съ това изпотяване по кожата се полѣпватъ редъ нечистотии, които запушватъ поритѣ и прѣчатъ на кожното дишане. Нѣкога и отъ въздуха полѣпватъ извѣстни нечистотии. София не е много чисто мѣсто. Тя прѣдставлява едно отъ най-нечиститѣ мѣста въ цѣла България. По-нечисто мѣсто отъ София не съмъ виждалъ. Който живѣе въ София, трѣбва да има кожа два пръста дебела. Затова често трѣбва да се миете, да отпушвате поритѣ си. Туй правило трѣбва да приложите за себе си.

 

Послѣ ще трѣбва да спазвате нѣкои правила и въ яденето. Хлѣбътъ, който ядете, трѣбва да го издухвате отгорѣ. Знаете ли какъ се духа? Нали сте виждали какъ се отвѣва житото? - Духате го. По сѫщия начинъ ще духате и хлѣбътъ. Нѣщо повече: като купите хлѣба отъ фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите въ гореща вода и ще я прѣкарате отгорѣ върху двѣтѣ страни на хлѣба, да изчистите кората му. Купите си нѣкакъвъ плодъ, направете и съ него сѫщото. По този начинъ вие ще продължите живота си най-малко съ десетъ години. Ако не спазвате тѣзи правила, ще скѫсите живота си най-малко съ десеть години. Какъ ще стане това? - Когато кръвьта ви е нечиста, ще се случи да попадне нѣкоя отъ тѣзи микроби въ кръвьта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини нѣкаква болѣсть. Не ви трѣбватъ тия неканени гости! За всинца ви е потрѣбна външна хигиена. Мнозина отъ васъ, които кашлятъ, които иматъ главоболие, всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нѣщо е: Чистота на рѫцѣтѣ. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: “Тъй се говори, но тази работа става другояче.” Казвамъ ви, не спазвате ли тия правила, животътъ ви ще се съкрати съ десеть години. Ако изпълнявате това, което ви казвамъ, ще спечелите голѣма опитность. А да придобиете опитность на десеть години, това е едно неземно богатство. Пропущането опитностьта на десеть години е голѣма загуба.

 

Ето вземете примѣръ отъ слѣдното: ние турихме правилото, че ученицитѣ да бѫдатъ редовни, но не го спазихте напълно. Вие взехте постепенно да изоставате, не сте точни, не идвате на врѣме. Вие трѣбва да бѫдете точни, като англичанитѣ. Българитѣ сѫ много точни въ началото, а къмъ края всички ставатъ като старитѣ български чорбаджии. Англичанинътъ обаче е точенъ като часовникъ. Ще гледате по възможностъ всѣки отъ васъ да придобие тази чърта. Има изключителни случаи въ живота, но човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ! Гледамъ, нѣкои отъ васъ се влияятъ отъ лошото врѣме. Ако дъждътъ може да ви спре да не дойдете въ школата, това показва, че вашиятъ характеръ или вашата воля е много гъвкава. Азъ признавамъ само едно извинение, само единъ случай, поради който ученикътъ може да бѫде извиненъ. Въ какъвъ случай именно? - Ако той е отишълъ да помогне нѣкѫдѣ, било на нѣкоя бѣдна вдовица, било на нѣкое сираче или на нѣкой боленъ. Отсѫствието на този ученикъ е дори похвално, но отсѫствие по какви и да е други причини, не е извинително. Онзи, който е отишълъ да служи на Бога се извинява, никакви други причини за отсѫствие не се приематъ. Който отсѫствува, ще го питамъ: “Защо не дойде въ класъ?” - “Ходихъ да послужа заради Бога.” - “Много добрѣ си направилъ.” За този случай ще имате похвална бѣлѣжка, шесть. Ще запитамъ другъ нѣкой: “Защо не дойдохте въ класъ?” - “Е, тъй.” - “Ще имате единица.” Трѣбва да се разберемъ. Това сѫ правила, които всички трѣбва да имате прѣдъ видъ и да ги спазвате. Разбира се азъ говоря за онѣзи, които сѫ този день въ София. Ако нѣкой е въ Варна, не подразбирамъ, че той трѣбва да дойде за този день въ София. Азъ говоря за възможноститѣ. Въ всѣки центъръ, въ всѣки крѫгъ има извѣстни възможности. Всички сѫщества въ духовния свѣтъ сѫ много точни. Ако ангелите правѣха такива изключения, каквито правите вие тукъ на земята, всичко щѣше да се обърне съ главата надолу. Знаете ли каква точность сѫществува въ свѣта на ангелитѣ? Ако прѣзъ хилядитѣ години на тѣхния животъ се роди нѣкѫдѣ едно малко изключение, то произвежда голѣмо сътресение на земята. Колкото човѣкъ се качва по-високо въ живота си, толкова по-точенъ трѣбва да бѫде! За дѣцата има нѣща извинителни, но не и за възрастнитѣ хора.

 

Сега, ще поговоря на друга тема. Ще ви запитамъ: какво трѣбва да разбираме подъ двугранично, тригранично, четиригранично, петогранично и шестогранично пространство? - Подъ двугранично пространство се разбира правата линия. Тя се ограничава само отъ двѣтѣ си страни. Какво отношение има този въпросъ къмъ казаното до сега? Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено отъ двѣ страни, вие се намирате въ туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, ограничена съ изходнитѣ A B точки А и В, накѫдѣ ще се движите? Тази линия прѣдставлява единъ тунелъ, затворенъ на двата края. Какъ трѣбва да се прѣмахнатъ тия граници. Питамъ ви: възможно ли е и двѣтѣ дупки на тунела, въ който сте влѣзли, да бѫдатъ затворени. Казвате: “Щомъ влѣзохъ въ тунела двѣтѣ дупки се затвориха.” Ако вие сте затворени въ единъ тунелъ, какво показва това? Прѣдставете си, че освѣнъ този най-кѫсъ пѫть, прѣзъ който сте минали, има и друга една пѫтека, една крива линия, прѣзъ която сте могли да минете, безъ да се затворите. Щомъ не сте избрали този пѫть, а сте минали прѣзъ тунела и сте се затворили тамъ, това показва, че не сте уменъ човѣкъ. Трѣбвало е да минете по кривата линия. Та вие трѣбва да вървите по дългата линия, която е линия на живота. Коя линия показва дългия животъ, правата или кривата линия? Онѣзи хора, които търсять кѫсия пѫть въ свѣта, тѣ не сѫ въ правата посока на живота си. Онѣзи хора, които искатъ да придобиятъ знание изведнъжъ, въ нѣколко години, и тѣ не сѫ въ правата посока. Знанието не се придобива въ единъ день. Нѣкой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човѣкъ трѣбва да е работилъ най-малко 20 години усилено. И слѣдъ 20 годишенъ усиленъ трудъ може да дойде посвещението. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Мнозина мислятъ, че знанието може да дойде изведнъж, по благодатъ. Не, всѣки трѣбва да работи неприривно. За всички правилото е едно и сѫщо. И даровититѣ хора и недаровититѣ трѣбва да работятъ еднакво. Причината, дѣто даровититѣ хора сѫ успѣли повече е тази, че даровититѣ хора работятъ постоянно, а недаровититѣ, като не работятъ постоянно, закъснѣватъ. Въ пѫтя, по който вървите, трѣбва да работитѣ постоянно! Запримѣръ, нѣкои хора казватъ: “Днесъ нѣмамъ настроение да работя, не съмъ разположенъ.” Този човѣкъ се намира въ едно двугранично пространство, което е затворено отъ двѣ страни. Мислите ли, че онзи който е направилъ този тунелъ, не е взелъ въ внимание всички непрѣдвидени случаи? Ако този тунелъ е направенъ отъ нѣкой разуменъ човѣкъ, той е взелъ всички случайности прѣдъ видъ. Ако вие се затворите въ този тунелъ, трѣбва да знаете, че има единъ изходенъ пѫть. Едно двумерно пространство всѣкога е разумно пространство, то е пълно съ разумность въ себе си.

 

Сега въ васъ се заражда желанието да ви се уясни мисъльта по-ясно. Да допуснемъ, че азъ ви разправямъ нѣщо много ясно, но васъ ви боли коремъ. Какъ мислите, ясно ли ще ви бѫде това, което ви обяснявамъ? Азъ ви разправямъ много ясно, но васъ ви боли глава. Питамъ ви: ясно ли ще ви бѫде това, което ви разправямъ? Има случаи изъ живота на ученика, когато нѣкой пѫть учительтъ говори много неясно, дори и той самъ не разбира какво говори, но въ главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което чуль, и отъ тази неяснота създава нѣщо и казва: “Това искаше да каже учительтъ.” При здрава, при бистра глава и най-неяснитѣ работи ставатъ ясни. Богъ, Който е всемѫдъръ, като ни говори най-умнитѣ работи, ние не Го разбираме и казваме: “Тази работа не върви.” Коя е причината за това? Дѣ се крие тя: въ нас или вънъ отъ насъ? Нашитѣ глави сѫ доста дебелички. Господь ни говори на толкова разбранъ езикъ, а при това ние казваме: “Не можахъ да разбера, защо дойдохъ на земята, защо се родихъ, защо бѣхъ младъ, защо се женихъ, че свѣтъль день не видяхъ, не можахъ да разбера смисъла на живота и т. н.”

 

Нѣкой пѫть човѣкъ чувствува, като че е вѫтрѣшно ограниченъ и казва: “Хората ми влияятъ.” Мислите ли, че влиянието е нѣщо страшно? Какво подразбирате подъ думата “влияние”. Отъ дѣ произлиза коренътъ на тази дума? - Отъ думата “вливамъ”. Значи, за да влияешъ нѣкому, трѣбва да му влѣешъ нѣщо. Тогава, какво лошо има въ това, ако вливашъ? Ти можешъ да влѣешъ нѣкому своята мисъль. Слѣдъ това казвате: “Вие сте се повлияли.” Пролѣтно врѣме, когато снѣговетѣ се топятъ, придохожда повече вода, която се влива въ старата, и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нѣщо лошо ли е? Нѣкой пѫть тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голѣма вода, разваля го. Тамъ е голѣмата опасность. Значи, влиянието, внушението, това сѫ все човѣшки отношения. Отъ нѣкои влияния човѣкъ не може да се избави. Вие, като спите вечерно врѣме, безъ да съзнавате, си влияете. Изобщо отъ внушението не може да се избавите. Вие трѣбва или самъ да си внушавате, или другъ да ви внушава, но въ свѣта има само едно положение, на което човѣкъ трѣбва да се поддава, а именно вдъхновението. Нѣкой казва: “Азъ се вдъхновявамъ.” Не, ти си внушавашъ. Вдъхновението е качество на ангелския свѣтъ, на Бога. Само Богъ може да вдъхнови нѣкого. Човѣкъ самъ на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши. Внушението е припомняне на нѣщата.

 

Слѣдователно, за да се избавите отъ двуизмѣрното пространство, трѣбва да изкривите правата линия. Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измѣните нейнитѣ радиуси или да разредите материята въ нейното първично състояние. Да допуснемъ, че вие имате една двуизмѣрна мисъль, въ която сте вързани и казвате: “Азъ не мога да направя тази работа.” Какво трѣбва да кажете? - “Азъ мога да свърша тази работа.” Прѣдставете си, че ви се даде като задача да прѣпишете Библията. Казвате: “Не мога да прѣпиша Библията.” Какъ да не можете? Можете да я прѣпишете. На нѣкой ангелъ се дава задачата да прѣнесе земята отъ едно мѣсто на друго. Тази задача е възможна за единъ ангелъ, но ако тя се даде на единъ човѣкъ, можете ли да изчислите, колко милиарда години трѣбва да работи този човѣкъ, за да прѣнесе всичката пръсть на земята отъ едно мѣсто на друго? Прѣдставете си, че Богъ наложи такова наказание на нѣкой човѣкъ, за да му се прости единъ голѣмъ грѣхъ. Господь му казва: “За да ти се прости този голѣмъ грѣхъ, ще прѣнесешъ всичката пръсть отъ земята на мѣсечината.” Колко милиарда години ще му трѣбватъ, за да я прѣнесе? Онѣзи отъ васъ, които сѫ математици, нека направятъ едно изчисление. Азъ ще задамъ тази задача на математицитѣ тукъ, да прѣсметнатъ, колко милиарда години ще трѣбватъ на единъ човѣкъ, за да прѣнесе земята на мѣсечината. Или, колко милиарда вѣкове ще му трѣбватъ? Най-първо изчислено е колко тежи земята, слѣдъ това извѣство ви е какво е пространството от месечината до земята и сега ви остава да намѣрите, за колко врѣме човѣкъ може да извърви туй пространство и въ продължение на колко години ще може да прѣнесе пръстьта на земята до мѣсечината. Нека само способнитѣ математици направятъ тия изчисления. Тази задача ще бѫде като едно забавление за тѣзи, които обичатъ да боравятъ съ математиката, а онѣзи, които не могатъ да боравятъ съ математиката, ще кажатъ: “Много трудна е тази задача.”

 

Всѣки човѣкъ, който е затворенъ въ двумѣрно прост-ранство, или въ четиригранично пространоство, или въ шестогранично пространство, той трѣбва да развие въ себе си качество на проницаемость, да може да излиза вънъ отъ тия граници. Това нѣщо, казано на нашъ езикъ, значи: човѣкъ трѣбва да седи по-горѣ отъ условията, при които живѣе. Не казвайте, че условията на живота сѫ такива или онакива. Условията сѫ създадени отъ самия човѣкъ. Щомъ човѣкъ си направи корабъ и влѣзе съ него въ Великия океанъ, той вече е ограниченъ. Той самъ си е създалъ условията, които сѫ вложени въ този корабъ. Той самъ се е ограничилъ. Слѣдователно, по сѫщия законъ и ние, които сме слѣзли отъ невидимия свѣтъ въ физическия свѣтъ съ нашето тѣло, сме вече ограничени въ свѣта. Ето защо, по обратна посока ние сами трѣбва да прѣмахнемъ тия ограничения отъ себе си. Какви условия сѫ необходими, обаче за това? - Трѣбва да имаме достатъчно вѫглища, достатъчно разумность, да пестимъ енергия, за да можемъ съ този корабъ, въ който сме се ограничили, да излѣземъ на спасителния брѣгъ и да спремъ на пристанището, къмъ което сме се отправили. Топлината, която се развива отъ тия вѫглища, може да се трансформира. Тукъ се показва разумностьта. Всѣки отъ васъ, за да излѣзе съ кораба си на спасителния брѣгъ, трѣбва да бѫде разуменъ.

 

Сега, у васъ ще се роди мисъльта: “Та нима, слѣдъ толкова годишно слѣдване въ това учение, не сме разумни хора?” Ние не говоримъ за обикновената разумность въ живота. Всички вие сте разумни, имате разумность за брѣга, но нѣмате онази разумность, която ви е необходима за океана вѫтрѣ. Докато сте на брѣга, вие сте много разумни. Наблюдавалъ съмъ мнозина отъ васъ, какъ отиватъ на Витоша. Тѣ отиватъ съ тънки дрехи, съ тънки чорапи, съ деликатни обуща, както си ходятъ въ София, или като че отиватъ на нѣкой парадъ или концертъ. Като се качи на Витоша гледамъ го, цѣлъ посинѣлъ. Казвамъ му: “Ти трѣваше да имашъ вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазишъ топлината на тѣлото си.” Щомъ тръгвате на пѫть, трѣбва да се приготвите съобразно условията на пѫтя, който ви прѣдстои.Слѣдователно, за живота се изисква една необикновена разумность. При обикновената разумность, има и една специална разумность, която постоянно се проявява. Тя е единъ придатъкъ. Всѣка мѫчнотия, въ която човѣкъ се намира,

 

тази специална разумность или се придобива, или се изгубва.

 

Та разумностьта постоянно ни учи. Нѣкои запитватъ: “Защо сѫ мѫчнотиитѣ въ живота?” - Мѫчнитѣ условия, трудноститѣ сѫ придатъкъ въ разумностьта. Нѣкои запитватъ: “Не може ли безъ мѫчнотии?” Азъ ще ви запитамъ тогава: Не може ли да имаме езеро, безъ да се вливатъ въ него други води или безъ да извира то? Какво ще стане съ това езеро? - Ако не се влива прѣсна вода въ него, то ще се прѣвърне въ локва, въ блато. Въ живота на разумния човѣкъ трѣбва да има изпитания, трѣбва да има мѫчнотии. Животътъ безъ мѫчнотии ще мяза на локва. Животъ, въ който има изпити, мѫчнотии, мяза на езеро, въ което има притоци. Това езеро е богато съ чиста вода. Всѣко изпитание въ разумния животъ внася единъ малъкъ притокъ къмъ тази разумность. По този начинъ човѣшката разумность се увеличава. То значи, че езерото на този човѣкъ се подновява. Тази мисъль е много мѫчна за разбиране. Казвате: “Ние не искаме мѫчнотии въ живота си.” Щомъ не искате мѫчнотии, вие ще се лишите отъ вашата разумность, защото слънцето на живота, като грѣе, ще изпари водата на вашитѣ езера и тѣ ще прѣсъхнатъ. Имате ли мѫчнотии, водата на вашитѣ езера постоянно ще се увеличава и опрѣснява, а съ това заедно ще се увеличава и вашата разумность.

 

И тъй, искамъ да ви кажа, че за васъ не е нужно само едно двуизмѣрно и четиригранично пространство, каквото е квадратътъ, но необходимо ви е да се движите и въ едно шестогранично пространство, каквото е кубътъ или дори и въ едно осмогранично пространство, каквото е тесарактътъ. Кое нѣщо е безъ измѣрения и безъ граници? - Точката нѣма измѣрения и граници. Правата линия е двугранична, а едноизмѣрна; квадратътъ е четириграниченъ, а двуизмѣренъ; кубътъ е шестограниченъ, а триизмѣренъ; тесарактътъ е осмограниченъ, а четириизмѣренъ. Значи, въ ограниченията има извѣстно съвпадение. Осмогранично пространство и четириизмѣрно пространство е едно и сѫщо нѣщо. Едноизмѣрно пространство и двугранично пространство е пакъ едно и сѫщо нѣщо, но идеитѣ сѫ различни. Като кажемъ двугранично пространство, разбираме пространство, ограничено отъ двѣ страни, а като кажемъ едноизмѣрно, разбираме малкия мащабъ, съ който се мѣрятъ силитѣ. Слѣдователно, вие трѣбва да имате първия методъ на измѣрване. Послѣ трѣбва да знаете законитѣ, на които се подчиняватъ всички ограничения. За всѣко ограничение има закони, които сѫ вложени въ самия животъ.

 

Коя е основната мисъль въ тази лекция? Какъ и отдѣ идватъ придатъцитѣ на разумностьта? - Мѫчнотиитѣ въ живота се даватъ, за да се усили нашата разумность. Щомъ се усилва разумностьта, всѣка слѣдваща разумность постепенно ще прѣмахва мѫчнотиитѣ, защото разумниятъ животъ се проявява при най-малки съпротивления. Да се живѣе разумно, изисква се една идеална обстановка на нѣщата. Разумниятъ човѣкъ може да живѣе при една по-приятна обстановка. Често единъ ангелъ и единъ разуменъ човѣкъ могатъ да боравятъ съ своята разумность и извънъ живота. Запримѣръ, азъ мога да боравя съ една сонда надъ почвата, но ако съмъ въ самата почва, тамъ мѫчно ще боравя, защото съпротивлението въ нея е по-голѣмо.

 

Най-първо ще се стараете всѣки день да придобивате по единъ придатъкъ къмъ вашата обикновена разумность. Слѣдъ туй ще започнете да се ползувате отъ разумния животъ. Разумностьта е едно нѣщо, разумниятъ животъ е друго нѣщо. Разумното живѣние изисква една идеална обстановка. Разуменъ животъ може да сѫществува само между разумни хора, не можешъ да живѣешъ разумно между говедата.

 

Сега ще ви задамъ следния въпросъ: Може ли човѣкъ да обича неодушевени прѣдмети? - Може. Какъ, можете ли да обичате камънитѣ? Ще кажете: “Ако сѫ скѫпоцѣнни, можемъ да ги обичаме.” Можете ли да обичате металитѣ? - “Ако имаме злато, ще го обичаме.” Да, но това не е обичь. Ако вземете нѣщо, което ще употрѣбите за своя полза, това не е обичь. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обичь? - Не, това е използуване. Вие трѣбва да правите разлика между обичь и използуване. Щомъ кажете, че обичате нѣщо или че използувате нѣщо, това сѫ двѣ различни идеи. Има нѣща, които ние трѣбва да използуваме, но да знаемъ, че използуваме, а не че обичаме. Азъ мога да използувамъ гърба на своя голѣмъ братъ, да ме носи - нѣма нищо лошо въ това. Но да продамъ брата си въ робство, той да страда, а азъ да благувамъ отъ паритѣ, които взимамъ, това никога не се позволява. Казвамъ, вие можете да използувате една свещена идея, но да я пожертвувате, да я продадете и отъ нея да се ползувате, това е велико прѣстѫпление въ свѣта. Гледамъ, нѣкои отъ ученицитѣ сѫ станали много умни, взели сѫ да се съобразяватъ съ обществото. Да се качишъ на гърба на нѣкого, това е съображение. Азъ мога да съобразя нѣщо, да се кача на гърба на нѣкого, но да използувамъ този човѣкъ като свой робъ, това е прѣстѫпление. Човѣкъ трѣбва да схваща нѣщата морално. Той може да използува своитѣ идеи, но да ги жертвува, да ги продава и върху тѣхъ да гради своето щастие, това е едно отъ великитѣ прѣстѫпления въ свѣта.

 

Сега виждамъ лицата ви сериозни. Вие казвате: “Ние мислимъ, че живѣемъ по Бога. За Него искаме да пожертвуваме живота си.” Вѣрвамъ, че е така, но въ пѫтя, въ който вървимъ, има възможности да направимъ поне една грѣшка. Когато азъ говоря, подразбирамъ растене въ живота. Когато единъ ученикъ се учи, той може да не прави никакви грѣшки въ своитѣ първоначални задачи, но колкото повече напрѣдва въ своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза въ по-сложни задачи, явяватъ се вече възможности да направи нѣкаква погрѣшка. Съ това, обаче, той ще се научи да бѫде по-внимателенъ. Колкото повече се усложнява животътъ, толкова по-голѣми възможности има за правене погрѣшки, които да ни причиняватъ страдания. Затуй, апостолъ Павелъ казва: “Онѣзи, които стоятъ, да се пазятъ да не паднатъ”. Ето защо, всѣки трѣбва да бѫде внимателенъ. Какво се подразбира подъ усложняване на живота?

 

Значи, малкитѣ мѫчнотии носятъ придатъцитѣ въ разумния животъ. Ако ние мислимъ, че придатъкъ въ разумностьта може да дойде и безъ нѣкаква мѫчнотия и се стараемъ да я отблъснемъ, ще изгубимъ. Можемъ да отблъснемъ мѫчнотията, но и придатъка ще изгубимъ. Затова и неблагодарнитѣ хора въ свѣта всѣкога губятъ. Дадатъ имъ едно благо, но тѣ казватъ: “Повече искаме!” Дадатъ имъ още, пакъ казватъ: “Повече искаме!” Дѣ сѫ границитѣ на човѣшкитѣ желания? На единъ слонъ трѣбватъ 45 - 50 килограма оризъ, а за единъ човѣкъ трѣбва най-много половинъ килограмъ оризъ на день. Като слонъ вие сте яли по 40 - 50 килограма оризъ на день, а слѣдъ като сте станали човѣкъ, изяждате само по половинъ килограмъ оризъ и казвате: “Едно врѣме изяждахъ по 50 килограма оризъ, а сега до какво положение дойдохъ, едва половинъ килограм мога да изямъ.” Че това юначество ли го считате? Наистина, слонътъ много яде, но не слугува ли на хората? - Слугува. По-уменъ ли е отъ човѣка? - Не станалъ по-уменъ отъ него. И сега нѣкои казватъ: “Не зная какво не ми върви, нѣщо взехъ да ямъ по-малко, съвършено съмъ отслабналъ.” Това е философия на слоноветѣ. Тази идея не трѣбва да ви смущава. Вие може да ядете по 100 или по 50 грама на день - това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно и отъ 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонътъ вади отъ 50 килограма, а нѣкога отъ 50 килограма може да извадите толкова, колкото и отъ 50 грама. Това зависи отъ ума. Слонътъ работи много, малко печели - толкова му стига умътъ. Човѣкъ пъкъ обратно: малко работи, повече печели. Той е по-уменъ. Колкото повече човѣкъ развива разумностьта си, толкова повече пести врѣмето.

 

Коя е основната мисъль сега? Правилото на разумния животъ е слѣдното: Количеството на храната не опрѣдѣля силата на живота, но качеството, разумното използуване на енергията. И тъй, когато вие имате чрѣзмѣрни желания, казвате: “Трѣбва ми всичко това!” - Не, много малко нѣща ти трѣбватъ. На разумния човѣкъ трѣбватъ малко нѣща. На разумния човѣкъ трѣбва врѣме и пространство, трѣбва му и широчина. Колкото се отнася до врѣмето и пространството, Господь е далъ много, затова всѣки отъ васъ може да бѫде богатъ. Ако е за врѣме, азъ мога да ви дамъ на разположение нѣколко милиона години, колкото искате.

 

И тъй, ще използувате мѫчнотиитѣ въ живота, за да придобивате всѣки день по единъ малъкъ придатъкъ къмъ вашата разумность - всѣки день да богатѣете. Ще познавате, че вашата разумность става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава. Ако недоволството се увеличава, разумностьта ви се намалява. Туй трѣбва да знаете! Това показва, че между доволството и разумностьта има извѣстно съотношение. Писанието казва: “Бѫдете доволни отъ всичко!” Кога? - Въ даденъ моментъ, днесъ бѫди доволенъ отъ това, което имашъ! Какъ ще можете да изразите това съотношение, тази зависимость между доволството и разумностьта по химически начинъ? Има ли такава зависимость и между отдѣлнитѣ елементи въ химията?

 

Нѣкои отъ васъ, които не сѫ учени, казватъ: “Тѣзи работи не ни трѣбватъ.” - Какво ви трѣбва тогава? Вчера ми разправяше единъ познатъ, че на нѣкой неговъ близъкъ приятель умрѣла баба му, която тукъ била съвсѣмъ неграмотна, не знаяла нито да чете, нито да пише. Като заминала за онзи свѣтъ, тамъ започнала да ходи на училище, да се учи. Тя се явила на сънъ на близкитѣ си и имъ казала: “Тукъ съмъ много доволна, добрѣ съмъ, благодарна съмъ, че и азъ започнахъ да се уча.” Всички вече трѣбва да се учите! Минаха врѣмената на невѣжеството. Като отидете на онзи свѣтъ, ще видите, че и тамъ не приематъ прости хора. Не трѣбватъ само знания, но учение се изисква отъ всинца ви. Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване отъ едно благородно качество. Запримѣръ, когато човѣкъ е недоволенъ, той е грубъ, нетърпеливъ. Дойдешъ при такъвъ човѣкъ, той ви казва: “Оставете ме, азъ съмъ недоволенъ нѣщо.” Послѣ, като дойде доволството, той е любезенъ. Не, когато си недоволенъ, ще си кажешъ: “Какво ми сѫ криви хората, че азъ съмъ недоволенъ!” Ще нося недоволството съ себе си, а ще се старая да бѫда съ хората учтивъ. Въ това се проявява истинскиятъ човѣкъ. Недоволенъ ли си, дръжъ своето недоволство въ себе си! Нека твоятъ котелъ кипи, нека ври, нека се бушува, нека върти колелото. Недоволството е парата въ твоя котелъ. Защо трѣбва да я пуснешъ навънъ да гори хората? Вие какво правите? Дойде нѣкой, пущате я навънъ. Нѣма защо да я пущате. Нека върши работа въ вашия котелъ!

 

Изпѣйте упражненията: “Въ начало бѣ Словото” и “Тѫги, скърби, вдигай, слагай!”.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

24-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 25.III.1925 г.

София

 

-------------------------------------------

*излаза - (диал.) тоалетната







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt