Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_03_11 РАВНОСТРАННИЯТЪ ТРИѪГЪЛНИКЪ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 06:45

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

РАВНОСТРАННИЯТЪ ТРИѪГЪЛНИКЪ

 

Размишление

 

Прочете се резюме върху темата: “Отличителнитѣ чърти на лъжата и кражбата.”

 

За следния пѫть всѣки единъ отъ васъ ще пише по едно писмо на единъ отъ ученицитѣ отъ провинцията. Нѣма да казвате: “Азъ съмъ неразположенъ, по този въпросъ съмъ на особено мнение.” Не, никакво особено мнѣние! Всички ще пишете - нищо повече. Наистина, ще извадите по два лева отъ джоба си. Всѣки отъ васъ ще си избере едного отъ провинцията, на когото да пише. Ще напишете нѣщо хубаво отъ себе си. Ако не пишете, ще кадите, ще пушите като соба. Тъй че, до всички градове изъ провинцията ще пишете, като имъ кажете, че имате зададена тема отъ Учителя, да пишете на братята и сестритѣ отъ провинцията по едно писмо. Ще имъ напишете нѣкаква ваша идея по свободенъ изборъ, каквото вдъхновение ви дойде. Азъ мисля, че ще ви дойде вдъхновение, отъ което ще останете доволни. Темитѣ ви трѣбва да сѫ изпратени до слѣднята срѣда.

 

Трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: Послушанието не се отнася до менъ. То е великъ законъ въ свѣта, който трѣбва да се прилага безъ изключение. Всички велики хора сѫ били послушни. Само онзи музикантъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на музиката, е станалъ музикантъ; само онзи художникъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на художеството, е станалъ художникъ; всѣки поетъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на поезията, е станалъ поетъ. Послушанието е необходимо за всички хора. Не казвамъ, че трѣбва да имате послушание къмъ глупавитѣ работи, но се изисква послушание за умнитѣ работи. Ако зададатъ една тема на нѣкой музикантъ, той изведнъжъ ли ще я напише? Или, ако се зададе на единъ поетъ да напише нѣкое стихотворение, той изведнъжъ ли ще го напише? Той ще го излѣе въ една форма, въ втора, въ трета, въ четвърта, докато най-сетнѣ ще напише нѣщо, което самъ ще хареса. Ще каже нѣкой: “Какво ще стане отъ едно писмо?” Много нѣщо може да стане за вашитѣ работи, но не и за тия на свѣта.

 

Разбира се, азъ нѣма да се спирамъ тази вечерь въ обяснение на тия работи, които сами по себе си трѣбва да се асимилиратъ. Нѣкои отъ млѣкопитающитѣ напримѣръ прѣживатъ храната си; кокошката пъкъ, като глътне зрънцата си, гълта и пѣсъкъ. Тогава въ нея вътрѣ става единъ процесъ на мелене, като въ воденица. Сѫщото е и въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. При всички страдания които хората изживѣватъ, става единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Когато се събератъ въ човѣка излишни мисли и чувства, идватъ и страданията. Тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ако разбирате този законъ, вие ще можете да избегнете страданията. Ударътъ на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите безъ да ви сломи; ако пъкъ не разбирате закона, този ударъ ще дойде отвесно, подъ правъ ѫгълъ, срѣщу васъ, а тогава той е най-силенъ.

 

Сега нашата цель не е да отмахнемъ съврѣменнитѣ страдания. Врѣменнитѣ несполуки на земята не важатъ за насъ. Главната цель, къмъ която трѣбва да се стремимъ, е съвършениятъ животъ. Вашата сегашна форма трѣбва да се измѣни. Както воловетѣ очакватъ да паднатъ рогата имъ, копитата имъ, да се прѣвърнатъ на пръсти и да се изправятъ на два крака, така и вие трѣбва да се изправите морално. Нѣкои отъ васъ въ морално отношение сте дѣца и пълзите като тѣхъ. Нали знаете, какъ пълзятъ малкитѣ дѣца? За да ходите прави, трѣбва да разбирате закона, да имате великъ стремежъ въ своята душа. Човѣкъ не трѣбва да се спира въ пѫтя си отъ това, че се прѣпъналъ въ нѣкое малко камъче, че му се охлузилъ кракътъ или че му излѣзла нѣкаква малка пришка, или че сърцето го заболѣло, или че коремътъ го заболѣлъ и т.н. Това не сѫ важни работи, тѣ сѫ посторни нѣща. Туй, че те боли корема, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Защо те боли главата? - Отъ много знание. Човѣкъ, като мисли, че знае много, главата го заболѣва. Питамъ: на кой човѣкъ се охлузва гърба? На този, който много носи или на този, който малко носи? - Разбира се, че на този, който носи много. Азъ не съмъ срещналъ досега човѣкъ, който, като ходи безъ раница, да му е охлузенъ гърба? Обаче, онзи, който носи 3-4 раници на гърба си, винаги е съ охлузенъ гръбъ. Значи, такъвъ човѣкъ винаги е натоваренъ. Кои хора страдатъ повече: тия, които носятъ голѣмъ товаръ, или тия, които носятъ малъкъ товаръ? - Тия, които носятъ голѣмъ товаръ, страдатъ повече. “Голѣма глава, голѣма бѣла” - казватъ българитѣ.

 

Нѣкои отъ ученицитѣ иматъ силно желание да се повдигнатъ скоро, бързо да разрѣшатъ въпроситѣ. Сега прѣдставете си отношението А:В. Какво означава това отношение? - Това сѫ мъртви букви. Имате друго отношение А:В = С:Д. Това отношение има нѣколко разрѣшения. Първото разрѣшение [е] чисто физическо. Какво означава величината А? Това е сѣмето. Значи, сѣмето, посадено въ земята, се отнася къмъ растението тъй, както самото растение се отнася къмъ цвѣта, а цвѣтътъ пъкъ се отнася къмъ плода. Това е единъ отъ начинитѣ за обяснение на нѣщата. Искашъ да пишешъ нѣкому едно лаконическо писмо. Ето едно такова писмо: “Азъ съмъ величината А, живѣя въ новитѣ условия на живота, влизамъ въ свѣта, дѣто свършихъ училище, свършихъ университета. Слѣдъ това азъ влизамъ въ обществото В, къмъ което имамъ извѣстни отношения. Значи, А свършихъ университета и сега като медикъ, имамъ отношения къмъ В, къмъ обществото. Така азъ имамъ отношения къмъ всички ония хора (С), които ще бѫдатъ излѣкувани отъ мене, а главно къмъ тия отъ тѣхъ (Д), които ще ми благодарятъ.” Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишешъ такова едно писмо, отъ тия отношения всѣки ще разбере, какво е положението ти. По този начинъ ще съкратишъ и врѣмето.

 

Освѣнъ по този начинъ, вие можете да напишете вмѣсто едно дълго писмо само единъ равностраненъ триѫгълникъ на върховетѣ, на който ще поставимъ три букви. Какво означава този равностраненъ триѫгълникъ? - Той прѣдставлява единъ добъръ приятель, който се проявява съ единъ отличенъ умъ, съ едно прѣкрасно и благородно сърце и съ една устойчива воля. Такъвъ човѣкъ, каквото каже, изпълнява. Получите ли такова писмо отъ нѣкой вашъ приятель, имайте пълно довѣрие на него, азъ го прѣпорѫчвамъ. Това означава равностранниятъ триѫгълникъ. Вмѣсто да напишешъ едно голѣмо писмо, съ разни обръщения: “Любезни приятелю, многоуважаеми приятелю, както виждашъ, отдѣлихъ малко врѣме, макаръ да съмъ много заетъ, да ви прѣпоръчамъ този приятель и т. н.” Не, вмѣсто да увивашъ, да усуквашъ, ще се изкажешъ прѣмо, откровено. Какъ? - Ще напишешъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. Този триѫгълникъ вече говори, че имате човѣкъ съ отличенъ умъ, който мисли добрѣ, който има свѣтлина въ съзнанието си, той е човѣкъ и съ добро сърце, не е раздвоенъ въ чувствата си, а сѫщо така той има и положителна, устойчива воля. Да напишешъ единъ триѫгълникъ на приятеля си, значи да съкратишъ врѣмето. Ако вие изпратите единъ такъвъ триѫгълникъ въ небето, тамъ всички ангели веднага ще го прочетатъ и ще го разбератъ. Но ако имъ изпратите едно писмо на български езикъ написано, никой отъ тѣхъ нѣма да го разбере. Тѣ ще търсятъ нѣкой ученъ българинъ, специалистъ по езика, който ще може да имъ го прѣведе на тѣхенъ езикъ. Българскиятъ езикъ е разбранъ за насъ, но не и за тѣхъ.

 

Вие си казвате: “Дали ангелитѣ се интересуватъ отъ нашия животъ?” - Не се интересуватъ. Кой отъ васъ напримѣръ, се интересува отъ мравкитѣ? - Само ученитѣ хора, а обикновенитѣ хора не се интересуватъ. Най-послѣ питамъ: мравитѣ занимаватъ ли се съ насъ? Ето, ние сме дори богове по отношение на мравкитѣ, но тѣ не искатъ да знаятъ за насъ. Често, като ходя по Витоша, нѣкоя мравя се качи отгорѣ ми, ходи по рѫцѣтѣ ми, безъ да подозира, че при нея седи божество. Качва се на главата ми, ходи натукъ-натамъ, обикаля, докато намѣри нѣкоя трошичка. Задига трошичката и си върви по работата, нищо не иска да знае. Защо? - Съзнанието й е такова. И дѣйствително, тя има право. Казва: “Ти си божество, богатъ, щедъръ човѣкъ си, ще ми дадешъ една малка трошица. И сто мравки още да дойдатъ, това нищо не прѣдставлява за тебе. Макаръ, че не съмъ толкова тежка, отъ тебе завися. Но ти ще бѫдешъ тъй благороденъ, нѣдей ме бута съ рѫката си, защото ще ме смажешъ.” Азъ й казвамъ: “Можешъ да се разхождашъ по мене, само нѣма да ме хапешъ, можешъ да правишъ своитѣ изслѣдвания, колкото искашъ, но ще бѫдешъ внимателна! Ухапешъ ли ме, ще те хвърля долу.” Тъй се разговарямъ по нѣкой пѫть съ мравкитѣ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ много благородни, а нѣкои - много заядливи. Казвамъ: “Азъ ти казахъ да бѫдешъ внимателна.” Щомъ не изпълнявашъ, ще се намѣришъ на земята. Така постѫпватъ и съ васъ отъ невидимия свѣтъ. Нѣкой пѫть вие се покачвате на сѫществата отъ невидимия свѣтъ, за тѣхъ не сте тежки, но щомъ започвате да човъркате, щомъ започвате да философствувате, хващатъ ви и ви хвърлятъ долу. Това сѫ положителни нѣща въ живота. Разбира се, тия разсѫждения ще останатъ като особена философия и то за тия отъ васъ, които разбиратъ.

 

Често вие правите движения, но безсъзнателни. Запримѣръ туряте рѫцѣтѣ си съединени на масата и образувате по този начинъ единъ триѫгълникъ или пъкъ ги туряте подъ брадата си и се подпирате на лактитѣ и пакъ образувате триѫгълникъ. Значи, така вие разрѣшавате единъ важенъ въпросъ. Тъй че, вие образувате съ рѫцѣтѣ си разни фигури. Такива движения може да прави и едно дѣте. Това не е знание. Всѣко движение трѣбва да е изживѣно, въ него трѣбва да има смисъль. Ако ви напиша слѣднитѣ двѣ отношения, какво ще разберете отъ тѣхъ: А:Д = С:Д; А:С =Д:В. Тия отношения спадатъ къмъ пермутациитѣ. Ако тия букви сѫ установени, то като ги смѣнитe, ще иматъ ли едно и сѫщо значение? Ако ви кажа, запримѣръ: отношенията на майката къмъ дъщерята сѫ такива, каквито сѫ отношенията на бащата къмъ сина; или пъкъ отношенията на учителя къмъ ученика сѫ такива, каквито отношенията на лѣкаря къмъ болния. Тукъ имате два различни процеса, въ които, обаче, отношенията сѫ сѫщи. При отношенията на учителя къмъ ученика имате здравословни отношения на растене, а при отношенията на лѣкаря къмъ болния имате съвсѣмъ другъ процесъ. Послѣ, имате отношения между онзи, който взима пари и онзи, който дава; отношения между сѫдията и подсѫдимия. Както виждате, това сѫ все отношения, но различни едни отъ други. Питамъ тогава: какви могатъ да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Бога? - Тѣ могатъ да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на сина къмъ бащата, или както отношенията на дъщерята къмъ майката, или както тия на ученика къмъ учителя, или както тия на болния къмъ лѣкаря. Кои отношения сѫ най-хубави отъ всички изброени?

 

Сега нѣкой може да каже: азъ зная тия отношения. Да, вие ги знаете, но споредъ менъ това не е знание. Азъ наричамъ знание това, каквото вършишъ, да е проникнато отъ любовь къмъ Бога. Като се намѣришъ прѣдъ нѣкое изкушение, напримѣръ нѣкой човѣкъ ти открадне 10 000 лева или пъкъ ти направи нѣкаква голѣма пакость, да можешъ, като държишъ въ ума си мисъльта за Бога, да кажешъ: “Не, азъ нѣма да давамъ този човѣкъ подъ сѫдъ, нито пъкъ ще го търся за какво и да е. Господь далъ, Господь взелъ. Съ това ще направя една жертва, да опитамъ себе си. Отъ любовь къмъ Бога, заради моитѣ отношения къмъ Него, азъ ще опрѣдѣля отношенията си къмъ онзи, който ме е обралъ. Ако отношенията ми къмъ Бога сѫ прави, то и отношенията ми къмъ този, който е постѫпилъ къмъ менъ несправедливо, ще бѫдатъ пакъ прави. Слѣдователно, ако въ даденъ моментъ не мога да се въздържа отъ нѣщо, то е заради мене.” Ако речете да търсите този човѣкъ, който ви е ограбилъ, вие ще постѫпите като всички хора, които не разбиратъ закона. Ако този човѣкъ е дошълъ и взелъ отъ васъ 10 000 лева, какво лошо има въ това? Казвамъ, прѣдставете си, че вие двамата сте въ морето. Единиятъ е банкеръ, а другиятъ - апашъ. Банкерътъ държи на една връвь торба, пълна съ злато и тежи 20 килограма, но паритѣ потъватъ на дъното. Апашътъ може ли да обере банкера? - Не може. Морето е бурно. И двамата гледатъ да не потънатъ. Апашътъ може ли да извади отъ дъното на морето паритѣ? - Не може по никой начинъ. Въ водата не може да става никакъвъ обиръ. На сушата може да става обиръ, но слѣдъ като се излѣзе отъ водата. При вълнитѣ обаче, никой нѣма да мисли за обиръ. Тамъ всѣки ще мисли, какъ да се спаси, какъ да излѣзе на брѣга.

 

Слѣдователно, има състояния на земята, когато никой апашъ не може да те обере. Прѣдставете си, че единь день всички поданици, които ще наслѣдятъ земята, ще бѫдатъ прѣпасани съ жици, по които ще минава силенъ електрически токъ, питамъ: апашътъ ще може ли да се доближи до тѣзи хора? Ти носишъ злато въ себе си, но апашътъ не може да те обере. Какъ ще те обере? Сѫщото е и днесъ. Сегашнитѣ разсѫждения на хората сѫ дѣтински. Никой никого не може да обере. Животътъ, който Богъ ти е далъ, никой не може да ти го вземе. Законътъ е такъвъ. Животътъ има отношение къмъ богатството, храната и условията. Щомъ Богъ ти дава животъ, този животъ има свои условия, които никой не може да ти ги вземе. Никой не може да те лиши отъ твоитѣ условия за животъ. Но съгрѣшишъ ли, нарушишъ ли веднъжъ законитѣ, които Богъ е поставилъ като основа на живота, ти самъ се изключвашъ и сега всичко могатъ да ти взематъ. Причината за всички страдания, нещастия и лишения въ живота си самъ ти. Затуй, най-първо ще установишъ нормални отношения къмъ великитѣ закони на живота и тогава ще бѫдешъ подъ тѣхно покровителство. Онѣзи, които грѣшатъ, всѣкога ще боледуватъ и лѣкарь всѣкога ще идва да ги лѣкува. И за лѣкуването си тѣ ще плащатъ, ще излиза нѣщо отъ джоба имъ. Такива хора всѣкога ще иматъ недоимъкъ.

 

Сега нѣкои мислятъ, че това не се отнася до тѣхъ, че тѣ всѣкога ще иматъ. Не, днесъ всички сте въ морето, нѣкои отъ васъ сѫ по силни, други по-слаби, но всички трѣбва да издържите този изпитъ. Работата трѣбва да се доведе до край. Вие се състезавате помежду си, но не си правете илюзии! Азъ ще ви прѣдставя една картина, да видите, какви сѫ резултатитѣ на състезанието. Прѣдставете си, че има да се борите съ десеть души пехливани, но и вие минавате за борецъ въ свѣта. Започвате борбата. Вие успѣвате да свалите петима отъ тия юнаци. Вие се зарадвате и казвате: “Азъ побѣдихъ!” Не, докато не повалите всички десеть на земята, вие не сте завършили борбата. Ако повалите и деветьтѣ отъ тѣхъ на земята, пакъ не казвайте, че сте побѣдили. Може би десетиятъ ще дойде и ще ви повали. Докато не побѣдите всички противници, които имате насрѣща си, докато не побѣдите всички мѫчнотии, дръжте се въ резерва! Вие казвате: петь души повалихъ на земята. Да, петь души повалихте, но има още петь, които могатъ да ви повалятъ. Казвате: “Азъ съмъ уверенъ въ Бога, че и съ тѣхъ ще бѫде сѫщото.” Не, не изкушавай Бога! Всички, които се борятъ съ тебе, и тѣ иматъ вѣра, че ще те повалятъ на земята. Тогава, кой кого е повалилъ?

 

Допуснете сега, че се борятъ двама души пехливани, съ еднакви сили. Единиятъ хваща другия за краката и го повдига въ въздуха. И вториятъ хваща първия за краката и го повдига въ въздуха. Двамата пехливани, които се вдигатъ за краката, сѫ съ равни сили. Единиятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” И вториятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” Щомъ и двамата сме силни, нѣма какво да си противодѣйствуваме. Равни сили не могатъ да се борятъ. Борятъ се само неравни сили. Затуй човѣкъ има двѣ рѫце, за да не могатъ да се борятъ. И двѣтѣ рѫцѣ сѫ съ еднакви сили. Слѣдователно, между рѫцѣтѣ не може да става борба. Каквото може да направи дѣсната рѫка, това може да направи и лѣвата рѫка. Това сѫ редъ разсѫждения, които може да приведете въ практическия животъ и тогава ще извадите извѣстни правила за живота. Тия разсѫждения сѫ цѣнни. Кои разсѫждения ще бѫдатъ по-цѣнни: да разрѣшавате социалния въпросъ или да разрѣшавате задачи, които животътъ ви прѣдставя днесъ въ вашитѣ ежеминутни отношения?

 

Социалниятъ въпросъ може да се разрѣши математически. Слѣдъ колко хиляди години ще се разрѣши? Ние имаме данни, какъ ще се разрѣши този въпросъ. Сегашниятъ социаленъ въпросъ ще се разрѣши тъй, както ще се разрѣши въпросътъ на житното зърно. Какво става съ него, като го посѣете въ земята? - Израства. Сѫщото ще стане и съ съврѣменното човѣчество. Сега хората знаятъ, запримѣръ, като посѣятъ едно житно зърно, слѣдъ колко врѣме ще израстне. Тѣ знаятъ сѫщо слѣдъ колко врѣме отъ посѣването на орѣха, на бука, на дѫба, на сливата, на крушата, на прасковата ще израстатъ и ще се развиятъ тия сѣмки. Онѣзи, които се занимаватъ съ посаждането на сѣмкитѣ, знаятъ точно слѣдъ колко врѣме може да израсте тази сѣмка, слѣдъ колко врѣме ще върже и ще даде плодъ. За всичко има опрѣдѣленъ периодъ. Социалниятъ въпросъ сѫщо тъй спада къмъ тѣзи въпроси, за които всичко е точно опрѣдѣлено. Като се посѣе единъ човѣкъ, колко години се изискватъ за неговото израстване? Прѣдставете си, че правя слѣдното твърдение: За да се появи само първата клѣтка, изискватъ се 400 000 години. Послѣ, за да образува тази първоначална клѣтка своитѣ органи, изискватъ се още около 20 милиона години. Това сѫ вѣроятности само. Вие ще кажете: “Отъ дѣ можемъ да знаемъ ние това нѣщо?” - Написано е. Когато намѣрите единъ зѫбъ, нали четете по него? Вие четете по него отъ какво животно е този зѫбъ, прѣди колко години е живѣло и т. н. Върху кожата на жабата сѫщо тъй е написано, колко милиона години е живѣла тя и т. н. Всички подробности отъ нейния животъ сѫ написани върху кожата й. Ако се говори така на съврѣменнитѣ хора, ще те взематъ за лудъ или за смахнатъ, но ако взема костената жаба и разгледамъ всички геометрически форми, написани по нея, и научно обясня на хората цѣлия животъ и история на тази жаба, ще се съмнѣватъ ли? - Не, това е наука вече. Вие не сте се спирали върху тия фигури по кожата на жабата. Това сѫ геометрически проекции. Та въ природата, върху всички нѣща е написана историята на цѣлокупния животъ.

 

Най-важното при сегашнитѣ условия за всинца ви е да приложите най-малката часть отъ това знание, което сте придобили. Само по този начинъ всѣки ще бѫде доволенъ, че е придобилъ едно благо въ живота си. Бѫдете доволни отъ малкото, което сте придобили, но да е хубаво. Нѣкой пѫть вие може да се съмнѣвате, да мислите, че не сте придобили нищо. Съмнѣнията ще дойдатъ, но това да не ви смущава. Не, вие ще си кажете: “Наистина, отъ толкова години съмъ въ това учение, но и много нѣща съмъ научилъ.” Азъ ще ви попитамъ: нима онзи търговецъ, който е прѣкаралъ цѣли 20 години въ дюкяна си да продава платове, е спечелилъ много? Ами какво е спечелилъ онзи хирургъ, който е направилъ 3-4 хиляди операции въ 20 години? Той ще си каже: “Азъ направихъ 3-4 хиляди операции въ своята 20 годишна практика.” Да, но всички тия хора сѫ измрѣли, а най-послѣ умира и лѣкарьтъ. Какво е направилъ? Неговитѣ операции важатъ толкова, колкото и вашето слѣдване въ школата. Ако вие само слушате безъ да учите и ако учите, безъ да прилагате, на какво основание трѣбва да ви се даде извѣстна привилегия? Ако азъ ви говоря, то е защото имамъ живи хора прѣдъ себе си, които могатъ да ме разбиратъ, но ако ми донесатъ измрѣли хора, заминали за онзи свѣтъ и искатъ да имъ държа лекции, азъ нѣма да имъ говоря. Който ме види, че говоря на такива хора, какво ще каже? Мога ли да говоря на мъртви хора? - Не мога.

 

Та сега желая, да се оправятъ отношенията между всинца ви. У всички васъ има една чърта и добра и лоша. Тя е, че искате да бѫдете свободни, да не ви стѣсняватъ хората. Щомъ хората те притѣсняватъ, ти не можешъ да работишъ. Но случава се нѣкой пѫть, че трѣбва да се притѣснишъ, трѣбва да търпишъ, докато дойдатъ условията да излѣзешъ на широко. Това сѫ врѣменни състояния. Тъй както сте наредени сега, не е споредъ законитѣ на окултната наука. Ако бѣхте наредени по окултенъ начинъ, този салонъ трѣбваше да бѫде най-малко 4 - 5 пѫти по-голѣмъ, отколкото сега, за да има между всѣки отъ васъ поне половинъ метъръ растояние, да не ви засѣга никой. Още по-добрѣ щѣше да бѫде, ако имаше по единъ метъръ растояние помежду ви. А сега, седне нѣкой, близо до него седне другъ и безъ да искатъ се докосватъ единъ другъ. Единъ си вдигне рѫцѣтѣ, докосне другаря си, той се раздвижи, не може да мисли свободно. Но не е така, вие трѣбва да правите дома си, каквито щете упражнения и движения, а тукъ трѣбва да се концентрирате, да мислите правилно. Затова движенията ви трѣбва да бѫдатъ разумни. Ако азъ хвана носа си, какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да се чистите. Послѣ, ако изплѣзя езика си какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да владате езика си. Това обаче, не сѫ недѫзи на едного отъ васъ, това сѫ недѫзи на всички ви. Нѣкой може да ги нѣма на физическия свѣтъ, но ги има въ сърцето си.

 

Въ всички области на невидимия свѣтъ се изисква изправность. То значи, че човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ въ всички свои отношения. Въ всѣка наша обхода трѣбва да има благородство. Ние не трѣбва да уронваме нито нашия прeстижъ, нито престижа на другитѣ. Азъ трѣбва да се лиша отъ своята свобода, за да не наруша свободата на другитѣ. Това е благородство, това е достойнство. Нѣкой пѫть човѣкъ прави едно малко самоотричане въ полза на другитѣ, а нѣкой пѫть става обратния процесъ. Умнитѣ хора трѣбва да се самоотричатъ, да търпятъ другитѣ. По този начинъ само могатъ да се изправятъ всички хора, иначе ще се създаде докачение, обида, а обидата не довежда на добъръ край. Човѣкъ често прави неволни движения. Запримѣръ, той си бърка въ ухото, почесва се по главата, но като ученици отъ тази школа, всѣко ваше движение трѣбва да бѫде съзнателно. Азъ трѣбва да зная, дали това, което върша всѣки моментъ, е угодно на Бога. Ако е угодно на Бога, ще го направя, ако не е, нѣма да го направя. Защо трѣбва да е така? Защото всѣко външно дѣйствие ще произведе една вѫтрѣшна реакция въ ума на човѣка. Всѣка мисъль, правилна или неправилна, се проектира въ невидимия свѣтъ.

 

Това, което ви говоря се отнася до съзнателнитѣ ученици. То не е за обезсърчение, да кажете: “Толкова години работимъ вече, какво сме направили?” - Много работи сте направили, но и много още има да правите. Запримѣръ, вие нѣмате търпение, да понасяте обидитѣ. Ако имате търпѣние, щомъ нѣкой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържите да си помислите дори, какъ този човѣкъ смѣе да ви обижда. Вие ще почувствувате обидата, но нѣма да реагирате срѣщу нея. Тия нѣща ще дойдатъ за ученика, но той не трѣбва да кипва, а трѣбва да задържа силитѣ си. Ако дойде нѣкой при мене и ме обиди, азъ трѣбва да запитамъ Господа, да му отговоря ли или да не му отговоря. Ако Господь ми каже да му отговоря, ще му отговоря по всички правила, но ако ми каже да мълча, ще мълча пакъ по всички правила. Ако трѣбва да му говоря, ще кажа: “Приятелю, каквото има да кажешъ, добро или лошо, кажи го конкретно, но нека рѣчьта ти бѫде отривиста, защото не разполагамъ съ много врѣме. Каквото има да ми кажешъ, изкажи го въ половинъ часъ, безъ увъртане натукъ-натамъ.” Слѣдъ като се изкаже, азъ ще му отговоря: “Добрѣ, ще имамъ предъ видъ всичко това и азъ ще го изслѣдвамъ.” Туй, което е право, ще го приема, а туй, което не е право, ще ти го върна. Азъ съмъ търговецъ човѣкъ, взехъ стоката ти на довѣрие, но ще купя отъ нея само тази, която влиза въ работа. Онази пъкъ, която не харесвамъ, ще ти я върна. Търси другъ нѣкой търговецъ, комуто ще можешъ да продадешъ върнатата стока.

 

Вие, като ученици трѣбва да се отличавате отъ другитѣ хора. Постѫпвате ли така, между васъ ще се създадатъ отношенията на бѫдещата култура. Ако ние постѫпваме като сегашнитѣ хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислимъ както сегашнитѣ хора, ние сме като тѣхъ. Ако ние мѣримъ нѣщата съ сѫщитѣ мѣрки, съ каквито си служатъ съврѣменнитѣ хора, по какво се отличаваме отъ тѣхъ? Ние трѣбва да живѣемъ особенъ животъ. Туй трѣбва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Нѣкои братя и сестри дохождатъ при менъ да ме питатъ, дали е вѣрно, че еди-коя си сестра или еди-кой си братъ били отъ шестата раса? Тъй казвали тѣ за себе си. Казвамъ имъ: Какви сѫ признацитѣ на хората отъ шестата раса? Човѣкътъ отъ шестата раса свети. И като дойде вечерно врѣме при мене, ще свети и ще може да чете отъ моята книга. Не свети ли вечерно врѣме, за да може да чете отъ моята книга, този човѣкъ не е отъ шестата раса. Азъ нѣкоя вечерь съмъ от шестата раса, нѣкоя вечерь съмъ отъ петата, т. е. отъ бѣлата раса.

 

Мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ безпогрѣшни. Не, не е така. Вие нѣмате понятие, какво нѣщо е човѣкътъ. Смирение трѣбва да има човѣкъ! Христосъ съзнаваше това нѣщо. И когато единъ отъ ученицитѣ Го нарече “Учителю благи”, Той му отговори: “Не ми туряйте тази титла, защото само Богъ е благъ. Азъ, който съмъ ограниченъ, трѣбва да рѣша великата задача на живота”. Вие мислите, че като васъ други хора нѣма. Като мислите така, нѣма да се минатъ и два дни, ще ви турятъ на изпитъ. Тогава ще видите, че имате голѣми слабости. Като съзнавате това, не трѣбва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намѣрили една ваша слабость и ще работите върху нея.

 

Напримѣръ, нѣкои отъ васъ, като пишатъ, бързатъ. Тѣ гледатъ да напишатъ писмото си, както и да е, безъ да обръщатъ внимание на буквитѣ. Но трѣбва да знаете, че отъ правилното писане зависи и вашиятъ характеръ. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде написано хубаво! Буквитѣ сѫ създадени върху математиката и геометрията. Нѣкои казватъ: “Учительтъ има особена математика.” Азъ пъкъ ви казвамъ: Съврѣменната математика и геометрия сѫ отлични, вие трѣбва да ги изучавате.

 

Сега отъ всинца ви се изисква най-първо внимание. Ученикътъ трѣбва да внимава. Слѣдъ туй се изисква разумность и послушание. Само чрѣзъ тѣзи качества може да се добие знанието. Азъ ви припомнямъ тия нѣща, защото мнозина отъ васъ казватъ: “Отъ толкова години слѣдваме въ школата и още не сме прогледали.” Не, вие не говорите Истината. Кой отъ васъ не гледа? Какъ искате да гледате? Вие искате да видите нѣкой ангелъ. Че и тукъ между васъ има нѣколко ангели, облѣчени въ плъть и кръвь. Познавате ли кои сѫ? Тѣ сѫ въ класа, но вие не ги познавате. Ще кажете: “Кои ли отъ насъ сѫ ангели?” Апостолъ Павелъ казва: “Всѣки който е нахранилъ единъ гладенъ или напоилъ единъ жаденъ човѣкъ, той може да е ангель.” На земята има доста ангели, облѣчени въ плъть и кръвь, които можемъ да нагостимъ, затова именно гостоприемството е силно развито въ източнитѣ народи.

 

Та вие трѣбва да бѫдете добри ученици. Ученикътъ не трѣбва да мисли, че е възрастенъ. Той не трѣбва да мѣри своето ученичество съ годинитѣ си. Годинитѣ не опрѣдѣлятъ ученичеството. Азъ ви казвамъ, че вие сте още малки дѣца въ сравнение съ слънчевата година; млади, нѣмате дори една слънчева година. При това, отъ какъ се е появило човѣчеството, има 18 милиона години. Слѣдователно, за да навърши цѣлото човѣчество само една слънчева година, нужни сѫ още два милиона години. Като ученици, всички трѣбва да бѫдете бодри и весели.

 

Сега ще ви направя една забѣлѣжка по отношение на музиката. Тя прѣдставлява скоба. Между какво? - Между два свѣта. Значи, за да съедините два свѣта, трѣбва ви една скоба. Не мислете, че музиката може да създаде всичко у насъ. Не, тя създава само по-добри условия за работа на човѣшкия духъ. Ето защо, музиката е необходима и за васъ като ученици.

 

Изпѣйте упражнението “Малкиятъ изворъ”. Когато човѣкъ пѣе, въ мисъльта му трѣбва да има непрѣривность. Ако мисъльта се прѣкѫсва и тоноветѣ се прѣкѫсвать. Щомъ тоноветѣ се прѣсичатъ, образува се и повече електрическа енергия. Щомъ искате да образувате състояние на мекота въ музиката, въ пѣнието главно трѣбва да има непрѣривность. Непрѣривностьта е спирално движение на музиката. Слѣдователно, когато двама души пѣятъ, единиятъ ще образува правиленъ крѫгъ, а другиятъ ще върви вълнообразно около него. Точкитѣ, въ които се прѣсичатъ двѣтѣ движения, сѫ окултни тонове. Разбира се, това е сложна музика. Обаче, всѣки отъ васъ може да пѣе, щомъ се вдъхнови. Вие ще кажете: “Пѣнието не е за насъ.” - Съгласенъ съмъ. “Ние не сме за работа.” - Съгласенъ съмъ. -“Ние не сме за ученици.” - Съгласенъ съмъ и на това. Питамъ ви: за какво сте тогава? -“За пѣвци не сме.” Не, човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. Това да бѫде правило за васъ. Останете ли самъ, пѣйте за себе си! Послѣ, трѣбва да бѫдете мислитель пакъ за себе си. Учите ли, учете пакъ за себе си. Щомъ можешъ да пѣешъ за себе си, ще можешъ да пѣешъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да мислишъ за себе си, ще можешъ да мислишъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да учишъ за себе си, ще можешъ да учишъ и за другитѣ. Законътъ е такъвъ. Въ този законъ е смисълътъ. Вие започвате съ обратния законъ. Вие пѣете за хората, а не за себе си. Пѣете ли така, вие никога нѣма да се научите да пѣете. Пѣнието е вѫтрѣшенъ законъ. Човѣкъ трѣбва да чувствува музиката въ душата си, за да може музиката да излѣзе отвѫтрѣ навънъ.

 

Азъ виждамъ у мнозина отъ васъ много добрѣ развити центрове. Щомъ сте музикаленъ и гърлото ви ще може да се упражни. Българинътъ първоначално е билъ добъръ пѣвецъ, но отпослѣ условията на живота, войнитѣ, робството сѫ изхабили музиката въ него. Днесъ музиката е необходима за всички народи. Всѣки вѣликъ народъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Азъ слушахъ нѣколко виртуози пѣвци и музиканти, които свирятъ и пѣятъ много хубаво, но имаха лоши, нехармонични движения. Движенията у всѣки музикантъ и пѣвецъ трѣбва да бѫдатъ непрѣривни. Нѣкой отъ тѣзи музиканти, както свири, изведнъжъ наведе главата си надолу. Това показва, че енергията на този човѣкъ е съсрѣдоточена къмъ центъра на земята. Тази музика, която засѣга земния животъ, изразява и особенъ родъ чувства. Слѣдъ това този музикантъ вдигне главата си нагорѣ къмъ слънцето. Това показва, че у него се заражда нѣщо идейно. Той единъ моментъ е къмъ слънцето, а другъ моментъ къмъ земята. Дѣ ще го намѣрите тогава? Погледътъ на музиканта трѣбва да бѫде отправенъ все нагорѣ. Движенията на тѣлото му трѣбва да бѫдатъ медлени, въ тѣхъ да се отразяватъ тоноветѣ. Не мислете, че музикантътъ не трѣбва да се движи. Когато свиря и азъ се движа, но движенията въ менъ сѫ съобразно окултната музика. Тѣ сѫ тъй деликатни, че само едно остро око може да ги съгледа. Всѣки тонъ се отразява въ едно малко движение. Силнитѣ движения развалятъ тоноветѣ. При всѣко движение се изисква микроскопическа работа.

 

Трѣбва да знаете, че ние не създаваме музиката, но се отразява съобразно законитѣ на невидимия свѣтъ. Музикантътъ трѣбва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато музикантътъ свърши да свири, публиката веднага се разотива. Това показва, че музиката на този човѣкъ не е произвела своето влияние. Ако, като свърши музикантътъ, публиката остане по мѣстата си около десеть минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздѣйствие. Започне ли се разговорътъ веднага, това не е музика. И въ пѣнието е сѫщиятъ законъ. Като пѣете, самъ трѣбва да останете доволенъ. Нѣкой пѫть у васъ се заражда желание да дойде Духътъ, да ви осѣни и тогава да пѣете. Други пъкъ казватъ: “Да бихъ имала гласа на еди-коя си сестра, бихъ пѣла.” Не философствувай! Щомъ дойде вдъхновението, пѣй! Мислено пѣй, докато най-послѣ тази мисъль се изрази въ пѣсень. По този законъ, като се научишъ да пѣешъ, ще се научишъ и да мислишь правилно. Като грѣшишъ въ едно нѣщо, грѣшишъ и въ друго.

 

Та въ човѣка отъ шестата раса, въ идеалния човѣкъ всички движения, мисли, желания, дѣйствия ще бѫдатъ отмѣрени, а не механически. Въ всичко у него трѣбва да има животъ и красота. Ако вие свирите, но чуете нѣкой музикантъ, който свири по-добрѣ отъ васъ, вие казвате: “Той свири по-хубаво отъ мене.” Вие се обезсърчавате, но трѣбва да знаете, че това сѫ човѣшки разбирания. За да може единъ музикантъ да свири хубаво, изискватъ се редъ условия отъ него. Най-първо, като излѣзе на сцената музикантътъ трѣбва да е изпълненъ съ мисъльта, че въ свиренето си има идея, която той добрѣ разбира. Второто е, че въ него трѣбва да има силно желание да даде музикални образи въ свиренето си и най-послѣ да има изпълнение. Той трѣбва да влада рѫката си. Правилното движение на рѫката не се отнася само за музиканта. То има значение и за писателя и за артиста. Писательтъ трѣбва да влада перото си. Като правишъ нѣкакъвъ жестъ, нѣкакво движение, трѣбва да знаешъ, какъ да го правишъ. Това е цѣла наука, цѣло изкуство.

 

И тъй, сега ме разбрахте, нали? Ако приложите поне една микроскопическа часть отъ това, което ви казахъ, ще се ползувате. Азъ считамъ, че това, което ви казахъ тази вечерь е на мѣсто казано. Ако посѣете една хилядна часть отъ тия сѣменца, всѣ-таки тѣ ще ви ползуватъ единъ день. Отъ тѣхъ ще израстнатъ голѣми дървета. Като мина нѣкой пѫть покрай васъ, ще видя, че сѫ израсли поне 3 - 4 дръвчета. Тия дръвчета могатъ да бѫдатъ различни: круши, ябълки, сливи, праскови, череши и т. н.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

22-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 11.III.1925 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt