Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_03_04 ИСТИНСКО СЛУЖЕНЕ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 06:41

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ИСТИНСКО СЛУЖЕНЕ

 

Размишление

 

“Доброта, Истина, красота, това е Любовьта”

 

Прочетоха нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Разлика между кражба и лъжа”.

 

Защо човѣкъ краде и лъже? Или, кога човѣкътъ е научилъ изкуството да краде и лъже? Отъ чисто френологическо гледище, кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи, откакъ въ човѣка се е зародила алчностьта да взима повече отколкото му трѣбва, той е започналъ да краде и лъже. Лъжата се проявява у човѣка, когато съвѣстьта му е слабо развита. Когато страхътъ е силно развитъ, а съвѣстьта слабо развита, лъжата пакъ изпѫква. Всѣки страхливъ човѣкъ лъже. Само страхливитѣ хора лъжатъ. Човѣкъ, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва кѫщата колкото искате, отличенъ бояджия може да стане, но да гради - никога! Тогава ще ви задамъ въпроса: Лъжата ли се е явила по-рано или кражбата? (- Кражбата.) Кога започватъ дѣцата да лъжатъ? - Когато се качватъ на крушата. Значи, първо се явила кражбата, а послѣ лъжата. Въ френологическитѣ музеи има образи отъ хора - крадци, лъжци и др. Чъртитѣ на всички тия хора се различаватъ.

 

Миналия пѫть ви говорихъ за интелегентностьта на човѣка, за измѣрването на която има единъ ѫгълъ, нареченъ камперовъ. Той се образува отъ правата линия, теглена отъ отверстието на ухото до носа и отъ перпендикуляра, спуснатъ отъ челото до брадата. Този ѫгълъ въ бѣлата раса е голѣмъ около 80°. Това е обща мѣрка за човѣшката интелигентность. Човѣшката глава ще се счита нормална тогава, когато перпендикулярътъ, т. е. едното рамо въ ѫгъла е вдигнатъ къмъ темето. Той усилва, увеличава ѫгъла. Ако ѫгълътъ е голѣмъ, а перпендикулярътъ малъкъ, интелегентностьта губи отъ своята стойность. Тя зависи отъ височината на главата. Изобщо, въ всѣка часть на човѣшкото лице се изразява интелигентностьта му, както и неговитѣ морални, домашни и лични чувства. Сѫщо тъй на лицето му се изразяватъ всички способности и сили на неговия характеръ. Тъй щото, физиогномически, всѣка область отъ човѣшкото лице можемъ да раздѣлимъ на около 150кв.см. Всѣки квадратенъ сантиметъръ прѣдставлява една способность, която се проявява въ извѣстна область на лицето.

 

Значи, лицето е построено отъ вѫтрѣшната енергия на мозъка. Всѣка добродѣтель има свое отражение въ лицето на човѣка. Всѣки интелектуаленъ потикъ или всѣка интелектуална сила сѫщо тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния животъ, човѣкъ трѣбва да има модели. Той трѣбва да има прѣдъ себе си такива образци отъ живи, напрѣднали съ своето развитие сѫщества, съ които да е свързанъ. Моралностьта не произтича отъ самия човѣкъ, тя се черпи отвънъ. Това нѣщо може да ви се вижда донѣкѫдѣ странно, но питамъ: когато насадите единъ малъкъ желѫдъ въ земята, той отъ само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича нѣкѫдѣ отвънъ? - Отвънъ ги вади, отъ земята и отъ въздуха. И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трѣбва да черпите силитѣ, съ които боравите, отъ живата природа.

 

Сега, ще ви прѣдставя три категории хора: първата категория сѫ тия, които служатъ на човѣчеството; втората категория сѫ тия, които служатъ на природата и третата категория сѫ тия, които служатъ на Бога. Да служишъ на човѣчеството, значи да се занимавашъ съ физическата страна на живота. Да служишъ на природата, значи да се занимавашъ съ духовната, съ отвлѣчената, съ умствената страна на живота. И най-послѣ да служишъ на Бога, това подразбира дълбокия смисълъ на истинския животъ. Когато човѣкъ иска да развие своето тѣло, той трѣбва да служи на човѣчеството, отъ тамъ ще почерпи всичкитѣ енергии, но и човѣчеството едноврѣменно ще почерпи нѣщо отъ него. И сега нѣкои казватъ: “Човѣкъ 324 трѣбва да се отдѣли отъ свѣта, отъ хората.” Ако вие искате да развивате вашето тѣло, азъ взимамъ тази дума въ широкъ смисълъ, вие трѣбва да имате връзка не само съ народа си, но съ цѣлото човѣчество. Пъкъ ако искате да развивате силитѣ на вашия умъ, вие трѣбва да имате връзка съ живата природа. Ако искате най-послѣ да разбирате вѫтрѣшния смисълъ на живота, вие трѣбва да служите на Бога. Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора издребняватъ толкова много, че се занимаватъ съ въпроси отъ съвършено страниченъ характеръ. При това положение, тия хора могатъ да прѣкаратъ и хиляда години въ едно училище, но нищо нѣма да научатъ.

 

Какво значи човѣкъ да служи на човѣчеството? Ако ви зададатъ конкретно този въпросъ какво бихте отговорили? Щомъ нѣкой служи на човѣчеството, между послѣдното и него самия ще има обмена, която може да бѫде съзнателна или несъзнателна. Когато служите на човѣчеството, не е необходимо да го познавате цѣлото. Въ този случай, конкретно разглежданъ въпросътъ, цѣлото човѣчество се изразява само въ единъ човѣкъ - нищо повече. Цѣлото човѣчество на земята прѣдставлява множеството, което е включено въ козмическия човѣкъ. Той прѣдставлява физическата страна на човѣка. Често вие задавате въпроса: “Какво отношение има между човѣка и служенето му на човѣчеството?” Туй хората наричатъ идея - да се служи на човѣчеството, да бѫдемъ человѣколюбиви. Отъ памтивѣка хората все служатъ на човѣчеството, но въ това служене има нѣщо, което имъ липсва. Какво имъ липсва?

 

Сега ще ви напиша на дъската една малка чъртичка. Какво прѣдставлява тази малка чърта? Какъ се пише арабската единица? Отъ дѣ сѫ взели тѣ тази единица? Тя сѫществува ли въ природата? - Сѫществува. Тя прѣдставлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всѣка единица? - Десеть. Значи, всѣка единица прѣдставлява единъ живъ организъмъ. Щомъ се посади, отъ нея ще излѣзатъ десеть разклонения, петь нагорѣ и петь надолу. Единицата е основа на нѣщата. Тя е канарата, върху която се градятъ всички нѣща. Всичко започва отъ нея. Числото двѣ пъкъ показва, какъ се извършва процесътъ на това градене въ природата. Тритѣ е законъ на равновѣсие. То прѣдставлява завършения плодъ. Числото четири означава слизане на плода, слѣдъ което той се оплодотворява наново.

 

Слѣдователно, когато говоримъ за числата отъ 1-10, ние не схващаме тъй и смисъла на десетичната система. Вие мислите, че сте много учени. Не, и най-ученитѣ математици не знаятъ отношенията на числата отъ 1 - 10. Азъ не говоря за външната страна на числата, тъй както сега ги употрѣбяватъ.

 

Като се изучава човѣшкия мозъкъ, забѣлѣзватъ въ него двѣ полушария. За сега лѣвото полушарие е активно, дѣсното пасивно. Слѣдователно, когато говоримъ за числото двѣ, ние го намираме даже и въ нашия мозъкъ. То е онзи човѣшки принципъ, който работи и съгражда нѣщата. Ако по нѣкакъвъ начинъ вие успѣете да измѣните енергиитѣ въ мозъка си, т. е. измѣните тѣхнитѣ течения тъй, че дѣсното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измѣните и живота си. Затова, когато искате да се самовъзпитате, вие трѣбва да проучвате службата на всѣка часть, на всѣка область въ вашия мозъкъ. Напримѣръ, трѣбва да знаете, положителна или отрицателна ли е енергията, която протича въ прѣдната часть на вашия мозъкъ. Ако нѣкой отъ васъ е чувствителенъ, нека опре края на пръститѣ си до единъ чистъ и святъ човѣкъ, у когото нѣма никаква лъжа, никаква измама и той веднага ще почувствува въ себе си просвѣтление, а въ мозъка му ще се яви свѣтлина. Тази бѣла, приятна свѣтлина ще се прѣдаде чрѣзъ пръститѣ му. Слѣдователно, тази енергия, тази свѣтлина всѣки отъ васъ може да я придобие. Какъ - съ чисть животъ.

 

Запримѣръ, при възпитанието на дѣцата, необходимо е майката да бѫде абсолютно чиста. Майка, която нѣма чистота, не може да възпитава. За да можемъ да възприемаме енергия отъ Бога, трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти. Първото нѣщо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите въ себе си нѣкакъвъ скритъ грѣхъ или нѣкаква слабость, или нѣкакви глупави идеи и вѣрвания и мислите да се домогнете до тѣхъ чрѣзъ новото знание, бѫдете увѣрени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна, тя не налива ново вино въ стари мѣхове. Когато очистите ума си отъ всѣкакви заблуждения и сърцето си отъ всички пороци, само тогава новото ще може да влѣзе въ васъ. Туй трѣбва да знаете!

 

Мнозина казватъ: “Отъ толкова врѣме слѣдваме, не сме направили никакъвъ успѣхъ.” Какъ ще направите успѣхъ? Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете къмъ себе си безпощадни! Вие трѣбва да се чистите всѣки день. Нѣма какво да се изповѣдвате отъ вънъ. Трѣбва да се чистите отвѫтрѣ! Всѣки моментъ трѣбва да се стремимъ къмъ чистота. Само така ще имате знания. Знанието нѣма да дойде изведнъжъ, но постепенно. Тогава ще се създаде у васъ мораленъ подемъ, ще се вдъхновите и животътъ ви ще се осмисли. Сега не е достатъчно за васъ само да познавате погрѣшкитѣ си и да плачете за тѣхъ, но трѣбва да ги изправяте. Вие можете всѣки день да плачете за погрѣшкитѣ си, но какво ще ви ползува този плачъ? Ако ме боли пръстъ и всѣки день плача отъ болка, но не го лѣкувамъ, какво ще ме ползува плачътъ? Този плачъ все ще ви донесе извѣстна опитность, ще ви научи, какъ да прѣнасяте страданията, но защо, като ви боли пръста, оставяте сълзитѣ да падатъ на земята, а не ги оставяте да капятъ върху раната? Отдѣ възприехте този навикъ? Гледамъ нѣкой плаче, а сълзитѣ му капятъ на земята. Казвамъ, ако вие искате да ме убѣдите, че вашитѣ сълзи сѫ святи, съберете ги въ едно малко шишенце. Щомъ вземете да плачете, турете шишенцето прѣдъ очитѣ си и събирайте сълзитѣ. Или пъкъ оставете ги да капятъ върху раната. Тази вода е лѣчебна. Плачете, но нека плачътъ ви бѫде смисленъ! Ако плачете, трѣбва да знаете защо плачете. Кажете ми, защо плачете вие? - (Да олекне на душата ни.) Природата не обича да изразходва напразно своитѣ енергии. Свещената вода, която изтича отъ вашитѣ извори, трѣбва ли да пада на земята? Ако свещеникътъ ви е налѣлъ малко вода или малко винце отъ причастието, напримѣръ, вие пазите да не се излѣе на земята, казвате: “Свето вино е това вино.” Добрѣ, виното е свето, а сълзитѣ, които излизатъ отъ нашитѣ очи, не сѫ ли свети? Азъ считамъ, че нашитѣ сълзи сѫ тъй свети, както виното, което ви е далъ свещеникътъ.

 

То у васъ трѣбва да се създаде една мѣрка, съ която да мѣрите нѣщата. Азъ забѣлѣзвамъ отъ редъ години, че вие нѣмате една опрѣдѣлена норма въ живота си. Вие сѫдите, но още не разбирате кои нѣща сѫ морални и кои не сѫ морални. Запримѣръ, ако единъ ученикъ излѣзе на дъската и не може да рѣши задачата си, всички ще му се смѣете. Да допуснемъ, че той е направилъ извѣстна погрѣшка. Какво лошо има въ това. Защо ще му се смѣете? Какво означава смѣхътъ? Мислите ли, че онзи човѣкъ, който се смѣе, е много уменъ? Като ученици всички вие трѣбва да се научите на взаимно почитание. Имайте прѣдъ видъ всѣкога слѣдното правило: не унижавайте въ сърцето си никого! Когато се смѣемъ нѣкому, ние правимъ на себе си голѣма пакость.

 

Сега ще дойдемъ до вѫтрѣшнитѣ морални закони. Да допуснемъ, че нѣкой има извѣстна слабость. Тази негова слабость може да е по рождение, а може и да му е наложена. Виждамъ единъ голѣмъ юнакъ извадилъ ножа и казва: “Азъ ще ви дамъ да разберете!” Но щомъ го гръмнатъ въ рѫката, силата му изчезва и рѫката му увисва. Питамъ: дѣ му е юначеството? Рѫката му увисва надолу и той вече не може да дига ножъ нагорѣ изъ въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша нѣкой човѣкъ или да му изпратя една добра мисъль, да му внуша, че пѫтьтъ, по който върви, не е добъръ. Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли какъ трѣбва да се внуши на единъ човѣкъ, че не трѣбва да прави извѣстни прѣстѫпления? Вие ще кажете: “Научете ни това изкуство!” Казвамъ, вие трѣбва да внушите на себе си, а не на другитѣ. Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другитѣ. Внуши на себе си! Ние искаме да приложимъ тази наука върху себе си. Имашъ нѣкаква слабость - не говори за нея. Тя спъва твоето растене. Но внуши си: “Нѣма да правя повѣче това нѣщо.” Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ има едно благородно чувство въ себе си, но не го проявява. Питамъ: защо ще го спъваме? Защо да не му дадемъ възможность да се прояви? Ако една мисъль е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставимъ да се прояви, по който и да е начинъ!

 

Вие, ученицитѣ, ако искате да си помагате трѣбва да спазвате първото правило. Знаете ли кое е правото [първото] правило? Сега вие ще се поусмихнете, никой не иска да се изложи, да каже, че не знае, кое е това правило. Азъ искамъ да ви улесня, да ви доведа до това правило. Да допуснемъ, че срещнете нѣкоя отъ сестритѣ тукъ, обиквате я и ставате добри приятелки. Питамъ ви: кое е това особеното въ нея, което привлѣче вашето внимание? Случава се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, нѣма и високо обществено положение, а въпрѣки това вие обичате нѣщо въ нея. Можете ли да опрѣдѣлите, какво обичате въ нея? Казвате: “Тя има благородна душа.” Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видѣли ли сте нѣщо конкретно въ нея? Казвате: “Тя има благороденъ жестъ.” Азъ бихъ желалъ да ми кажете, какъ се проявява това благородно движение, този благороденъ жестъ. Какъ ходи този благороденъ човѣкъ, какви сѫ неговитѣ стѫпки? Ако този човѣкъ се различава много отъ другитѣ, да го прѣдставимъ, да видимъ дѣ се крие особеното у него. Казвате: “Той има особени движения.” Какво разбирате отъ неговитѣ движения? Защо човѣкъ като се замисли, туря показалеца на челото си? Защо туря именно показалеца, а не палеца си? Има причина за това, но коя е тя? Показалецътъ казва: “Ти си човѣкъ, който мислишъ. Богъ ти е далъ умъ да мислишъ правилно.” Слѣдъ това, човѣкъ понѣкога вдига двата си пръста: показалеца и срѣдния пръстъ. Тъй вдигатъ ученицитѣ рѫка. Това значи: “Ти, като човѣкъ, не си само уменъ, но си сѫщество, което има право да проявява своята свобода”. Защо носите пръстенитѣ си или на първия, или на втория, или на третия пръстъ? Да допуснемъ, че прѣдъ насъ се намира едно сѫщество безъ пръсти, съ по-низшъ животъ отъ нашия, питамъ тогава: ако въ него се роди желание да покаже, че мисли, какъ ще изрази това? Какъ ще насочи първия си пръстъ?

 

Като разискваме въ класъ по разни въпроси, нѣкои отъ васъ мислятъ, че сѫ стари, че сѫ прѣминали вече 45 години. Вие трѣбва да забравите тия нѣща. Какво прѣдставляватъ вашитѣ 45 години? - Тѣ сѫ нищо прѣдъ живота въ другитѣ планети. Ако сравнявате вашитѣ 45 години съ годинитѣ на Юпитеръ, вие ще бѫдете малко дѣте, едва на четири години. Ако се прѣнесете на Сатурнъ, ще бѫдете дѣте на година и половина. Ако пъкъ се прѣнесете на слънцето, дето 20 милиона наши години образуватъ една слънчева година, можете да си прѣдставите, каква часть отъ врѣмето ще съставляватъ вашитѣ земни 45 години. (- Тѣ ще съставляватъ 1/500 000 часть отъ годината.) Тогава, има ли смисълъ да се считате за старъ човѣкъ? Споредъ слънчевитѣ години вие сте едва въ началото на вашия животъ. Вие сте едно малко дѣте, което нѣма даже единъ часъ. Въ такъвъ случай вие нѣмате право да казвате, че сте остарѣли. Та какво сте видѣли още? Остарѣването е една отживѣла вѣка си идея. Ние искаме да бѫдемъ стари като Бога, да покажемъ, че знаемъ много. Това е заблуждение! Господь е миналъ милиони, милиони вѣкове прѣди насъ. Той е създалъ цѣль козмосъ, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, азъ ви питамъ: щомъ сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари. Подъ думата “старъ човѣкъ” азъ подразбирамъ човѣкъ, който е направилъ нѣщо. Щомъ не е направилъ нищо, той не е старъ човѣкъ. Той е човѣкъ, който напразно изгубилъ своитѣ години. Такъвъ човѣкъ често си казва: “Азъ съмъ човѣкъ на 80 лазарника.” Казвамъ му: “Да, на 80 лазарника си, но нищо не си научилъ.”

 

Като ученици вие ще гледате да се освободите отъ думата “старъ”. Нѣма да мислите, че сте старъ човѣкъ, но сте изпратени да се учите. Като ви питатъ на колко сте години, вие ще кажете: “Азъ съмъ на 33 години.” Тия, които не сѫ дошли до тази възрасть, ще задържатъ въ ума си 21-та си година, а тия, които сѫ минали тия години, ще задържатъ въ ума си 33-та година. “На колко години сте?” - “На 33 години.” “Какъ тъй?” - “Е, моитѣ години не се мѣнятъ.” Тогава питамъ: ако ти имашъ 33 слънчеви години, на колко наши години се равняватъ тѣ? - На 660 000 000 години. Така е, ние трѣбва да бѫдемъ послѣдователни. Ще покажемъ на хората, че сме отъ тия, които не остарѣватъ. За да изживѣемъ една слънчева година, изискватъ се 20 милиона наши години. Ние сме въ началото на 33-тата година или въ началото на 21-та си година. Идущата година ще бѫдемъ пакъ на 21 или на 33 години. Ще кажете: “Какъ така?” Ние трѣбва да мѣримъ нашия животъ съ живота на слънцето, а не съ живота на земята. Ние остаряваме прѣждеврѣменно, понеже сѫ ни отдѣлили отъ слънчевата енергия, а сѫ ни свързали съ енергията на земята.

 

Човѣкъ, като дойде до 50-60 годишната си възрасть, казва: “Остарѣхъ вече, ще се мре.” Какво учение има въ това? Като се занимавате съ тия глупави работи, нищо не се добива. Вие сте кираджия въ една кѫща и господарьтъ разполага съ васъ. Когато ви каже да излѣзете отъ тази кѫща, ще знаете, че нѣма да умрете, но ще си намѣрите друга кѫща. Мнозина хора, като умратъ, ходятъ инкогнито между другитѣ, а вие питате за тѣхъ: “Дѣ отидоха нашитѣ близки?” Въ онзи свѣтъ ли сѫ? -Не, тѣ не сѫ отишли никѫдѣ, между другитѣ хора сѫ, но вие не ги виждате. Този умрѣлъ човѣкъ е взелъ друга кѫща подъ наемъ и вие можете да се разговаряте съ него, но не и съ господаря на кѫщата. Туй е едно отъ важнитѣ знания. Въ едно тѣло могатъ да живѣятъ единъ, двама, трима, петима, десеть и повече души. Разнообразноститѣ, които нѣкой пѫть се проявяватъ у васъ се дължатъ на тия многобройни наематели въ вашата кѫща. Нѣкой пѫть сте нетърпеливи, раздразнени. Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които сѫ взели нѣкоя часть отъ кѫщата ви подъ наемъ. При сегашнитѣ условия на живота, всѣки отъ васъ има кираджии и то не единъ, не двама, не трима, но най-малко десеть кираджии. (-Плащатъ ли тѣ?) -Въ духовния свѣтъ плащане нѣма. Трѣбва да бѫдете много внимателни съ тѣхъ. Вие мислите, че всички чувства, които минаватъ прѣзъ сърцето ви, всички мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, всички дѣйствия, които вършите, сѫ ваши. Не е така. Всѣки ученъ трѣбва да отдѣля и различава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия отъ тия на постороннитѣ личности, които сѫ вънъ отъ васъ, отъ вашето вѫтрѣшно естество. Когато започнете да отдѣляте вашата мисъль отъ чувствата, вие ще дойдете до вѫтрѣшното самовъзпитание.

 

Азъ нѣма да се спирамъ да ви изяснявамъ признацитѣ, по които да различавате своето отъ чуждото, понеже сте много страхливи. Ако ви кажа признацитѣ, нѣкои отъ васъ не би могли да спятъ. Вие ще кажете: “Чудно е какъ тъй могатъ да ме обсебятъ духове?” Защо не? Ти си секретарь на една работа и прѣдседательтъ на тази работа всѣки день ти казва: “Я напиши този протоколъ.” Ти пишешъ и прѣписвашъ, това не те обижда, но когато прѣдседательтъ те накара да изхвърлишъ боклука, това те обижда. Но той ти заповѣдва и ти вършишъ всичко, каквото те накара. Ако единъ човѣкъ дойде отвънъ и те накара да направишъ нѣщо, ти го изпълнявашъ, а когато единъ духъ те накара да вдигнешъ една кофа, казвашъ: “Какъ смѣе той да ми заповѣда?” И той заповѣдва тъй, както живиятъ човѣкъ, когото виждашъ. Питамъ: колко отъ нашитѣ дѣйствия, мисли и чувства сѫ собствени, наши?

 

Запримѣръ, често слушашъ да казватъ: “Всички хора сѫ лицемѣри.” Щомъ всички хора сѫ лицемѣри, тогава и ти си между тѣхъ и ти си лицемѣръ. Думата “всички” подразбира, че и ти си единъ отъ тѣхъ. Не, нѣма да кажешъ, че всички хора сѫ лицемѣри, но ще кажешъ, че лицемѣрието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения. Не трѣбва да казвате, че и всички хора сѫ лоши. -“Ама тъй казва Писанието.” Ако е така и ти си между тѣхъ, и ти си лошъ. Не, такъвъ стихъ въ Писанието нѣма. Давидъ е казалъ: “Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Кога е казалъ това? - Когато е направилъ едно прѣстѫпление. Писанието казва: “Святи бѫдете, праведни бѫдете, съвършени бѫдете!” Слѣдователно, щомъ се казва да бѫдете святи, значи има и святи хора. Щомъ се казва да бѫдете праведни, има и праведни хора. Щомъ се казва да бѫдете съвършени, има и съвършени хора. Тогава и ние можемъ да бѫдемъ и святи, и съвършени, и праведни. Ние не трѣбва да се спѣваме въ думитѣ святъ и съвършенъ. Тия думи сѫ употрѣбени въ този смисълъ, както се говори за Бога. Говори се за такова съвършенство, каквото човѣкъ може да има.

 

Та казвамъ сега: всички трѣбва да имате единъ положителенъ езикъ за себе си, да не се лъжете, да не се самоизмамвате. Въ даденъ случай, като се запитате, дали сте чисти или не, да можете да си отговорите. Кой отъ васъ не знае, дали е чистъ или не? Ако нѣкой отъ васъ се запита, дали говори Истината или полъгва, не знае ли това? Кой отъ васъ не знае, обича ли да пооткрадва понѣкой пѫть или не обича? Нѣкой казва: “Кажи ми какъвъ съмъ!” Казването отвънъ нѣма да ви ползува. Ако ви кажа единъ вашъ недѫгъ, съ това ще направя пакость на себе си, безъ да ползува поне васъ. Ако, обаче съмъ пратенъ отъ страна на Бога да ви кажа единъ недѫгъ, то е друго нѣщо. Само Господь има право да изнася недѫзитѣ на хората, но ние нѣмаме право да си казваме недѫзитѣ единъ на другъ. За да изнесемъ недѫга на единъ човѣкъ, трѣбва да имашъ свѣтлина. Да допуснемъ, че вие питате нѣкого: “Какъ мислите за мене, какъ ме намирате, красивъ ли съмъ или не?” Нѣма защо да говоримъ за красотата, нея можемъ само да докажемъ. Какъ? - Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещь прѣдъ този човѣкъ и ще му кажа: “Гледай, самъ ще се познаешъ. Туй, което виждашъ, това си ти! Какъ се намирашъ? Какво понятие имашъ за себе си?” Послѣ ме питашъ: “Какво мислишъ за менъ, уменъ човѣкъ ли съмъ или не?” Ще ви отговоря по следния начинъ: Ще запаля свѣщьта си, ще отворя една отъ своитѣ книги и ще ти кажа да четешъ на десета страница отъ тази книга. Слѣдъ това ще те питамъ: “Разбирашъ ли това, което е писано на десета страница?” - “Разбирамъ.” Десетата страница ще ти покаже, какъвъ си.

 

Та казвамъ, нашата задача въ свѣта не е да ви научимъ да служите на човѣка, нито да служите на природата, но да служите на Бога. Щомъ рѣшимъ да служимъ на Бога, ние ще можемъ да развиемъ другитѣ двѣ служения: служене на човѣчеството и служене на природата. Не се плашете отъ мисъльта, какъ трѣбва да се служи на Бога. Турете си като задача да служите на Бога! Само по този начинъ ще станете силни, крѣпки и мощни по духъ. Така, постепенно ще придобиете необходимото за васъ знание и мораленъ стабилитетъ за създаването на вашия характеръ. Служенето на Бога трѣбва да бѫде за васъ свещена идея, която да ви причинява най-голѣмата радость въ живота. Като станете сутринь, започнете съ нея и послѣ вършете другитѣ си работи. Да допуснемъ, че нѣкой дойде при васъ, иска да ви прѣдизвика. Вие ще си кажете: “Азъ служа на Бога! Нѣмамъ врѣме да се карамъ съ никого.” Дошла ви нѣкаква мисъль на съмнѣние, ще си кажете: азъ служа на Бога, нѣма да се съмнѣвамъ! Казватъ ви нѣкои, че еди-кой си братъ открадналъ 20 000 лева. Вие може да кажете: “Азъ искамъ да изслѣдвамъ тази работа, да зная, дали е вѣрно това или не.” Не, кажете си: “Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си открадналъ тия пари? Ще изгубя мѣсецъ, два, три, докато изслѣдвамъ тази работа, затова нѣма да се разправямъ съ това нѣщо. Който е открадналъ паритѣ, той самъ ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.” Този братъ, който е открадналъ 20-тѣ хиляди лева, ще се намѣри въ трудно положение. Той самъ единъ день ще дойде при мене и ще каже: “Братко, ти служишъ на Бога, кажи ми, какво да правя?” Азъ ще му кажа: “И двамата ще служимъ на Бога.” Ще му покажа начинъ, какъ да служи на Бога. Щомъ започне да служи на Бога, работата му ще се оправи. Стига да се рѣши да служи на Бога, азъ ще му платя 20-тѣ хиляди лева. Сѫщото е и съ васъ: щомъ се роди желание у васъ да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство. Тази връзка може да се създаде само на тази основа: служене на Бога.

 

И тъй, отъ сега нататъкъ поставете си като задача, слѣдното нѣщо: сутринь, като станете, на обѣдъ и на вечерь употрѣбете по петь минути да служите мислено на Бога по най-добрия начинъ. Сега вие ще кажете: “Петь минути сѫ нищо.” Вие правили ли сте изчисление, колко минути ще се събератъ въ годината поне? Единъ математикъ си поставя слѣдната задача: каква сума ще се получи отъ 25 стотинки, дадени съ сложна лихва отъ врѣмето на Христа до наши дни. Знаете ли каква сума се добива? - Добива се една толкова голѣма сума, която не би могла да се изплати и въ такъвъ случай, ако нашата земя бѣше цѣла отъ злато. Значи, нѣколко земи като нашата биха могли да изплатятъ тази сума. Та, ако употрѣбите за вашата задача само петь минути, но вложени на врѣме, слѣдъ години ще дадатъ единъ добъръ резултатъ. Споредъ законитѣ на природата, всѣка идея, вложена на врѣме, слѣдъ години ще принесе своята полза. Затова не се обезсърчавайте! Не мислете, че всѣко усилие, което направите, ще бѫде безъ послѣдствие. Всѣка благородна мисъль, дълбоко вложена въ душата ви, слѣдъ врѣме ще пренесе своя плодъ, отъ който вие ще се ползувате.

 

Искамъ тази вечерь да задържите въ ума си сѫществената мисъль: служене на Бога! Азъ ще ви поговоря и другъ пѫть върху служенето на Бога. Мислете върху идеята “служене на Бога”. Четете Новия завѣтъ, Стария завѣтъ и другъ пѫть пакъ ще поговоримъ за сѫщото. Този въпросъ ще трѣбва още да разчепкваме, докато се домогнемъ до сѫществената идея, какво значи да служимъ на Бога. Ще видимъ, дали може да се приложи тази идея и слѣдъ като се приложи, какви резултати ще даде.

 

Тайна молитва

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

21-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 03.III.1925 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt