Jump to content
Ани

1925_02_25 ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЪРТИ НА ЧОВѢШКАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТЬ

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЪРТИ НА ЧОВѢШКАТА

ИНТЕЛИГЕНТНОСТЬ

 

Размишление

 

Прочете се резюме отъ темитѣ: “Разлика между будизъмъ и християнство”.

 

Прочетоха се три работи върху темата: “Отличител-нитѣ органически и морални качества на бѣлата и жълтата раса”.

 

OOK_20_1925.jpg

 

Съврѣменнитѣ учени хора употрѣбяватъ два начина за измѣрване на човѣшката интелигентность. Точка С въ фигурата прѣдставлява ухото. Линията АВ прѣдставлява човѣшкия носъ. Въ ѫгъла ВСА могатъ да се включатъ всички органически сѫщества, които иматъ гръбнакъ. Ако прѣкараме линии, успоредни на правата АВ, всички иматъ отношение помежду си. Колкото повече се увеличава интелигентностьта, толкова и носътъ става по-голѣмъ. Разликата може да е съ единъ милиметъръ само, но и тя е отъ значение. Тъй щото, голѣмиятъ носъ изобщо показва интелигентность. Интелигентностьта зависи не само отъ голѣмината на носа, но и отъ съотношението между носа и челото, а именно, дали челото е право или малко вглъбнато.

 

Вториятъ начинъ за измѣрване на интелигентностьта е споредъ ѫгъла на Кампера. Този ѫгълъ ВСА е около 30°. Камперъ спуща единъ отвѣсъ отъ челото до брадата и друга една линия, която минава прѣзъ срѣдата на ухото до долната часть на носа. Този ѫгълъ, който се образува между тия двѣ линии въ хората на бѣлата раса е равенъ на 80°, а въ хората отъ жълтата раса е равенъ на 75°. Този ѫгълъ у малайцитѣ е равенъ на 63°. У по-интелигентнитѣ хора този ѫгълъ се увеличава. Разбира се тия величини не сѫ абсолютни, но относителни. Въ това отношение, отъ тия линии може да се извади една пропорция. Интелигентностьта на единъ човѣкъ се опрѣдѣля не само отъ голѣмината на перпендикуляра АВ, но сѫщеврѣменно и отъ дължината на линията АС. Тази линия опрѣдѣля интензивностьта на човѣшкия носъ. Ако линията АВ прѣдставлява голѣмината на носа и линията АС е по-кѫса, тогава интелигентностьта не е толкова интенсивна. Тъй че линиите АВ и АС опрѣдѣлятъ интелигентностьта на единъ човѣкъ. Разбира се, тия линии сѫ живи. Ние не говоримъ за мъртви линии. Когато говоримъ за ѫгли, съ които се измѣрва човѣшката интелигентность, имаме прѣдъ видъ тия ѫгли, които се увеличаватъ и слѣдователно тѣ всѣкога могатъ да се измѣрватъ. Ако измѣрвате постоянно вашата глава, ще видите, че главата ви ту се увеличава, ту се смалява. Тя не е постоянна. Това зависи отъ разположението на човѣка. Напримѣръ ако у васъ се зароди нѣкоя възвишена мисъль или разрѣшите нѣкой важенъ философски въпросъ, главата ви ще се разшири. Като я измѣрите, ще видите, че има едно разширение на главата ви най-малко съ 1/10 часть отъ милиметъра, а понѣкога дори съ 1/2 милиметъръ. Ако у васъ се зароди мисъльта, че не трѣбва да мислите, главата ви се смалява.

 

Слѣдователно, ако мислитѣ на хората въ нѣколко поколѣния вървятъ въ низходяща степень, тѣ започватъ да се израждатъ. Израждането става отвѫтрѣ. При израждането се забѣлѣзва промѣна въ носа. Щомъ човѣкъ се отклони отъ правия пѫть, носътъ му се прѣчупва, той вече не е спуснатъ перпендикулярно надолу. Челюститѣ му започватъ да изпѫкватъ навънъ както у животнитѣ. Носътъ сѫщеврѣменно изгубва и своята дължина. Обаче не всѣкога дължината на носа опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка. Тя зависи още и отъ перпендикуляра, който е спуснать отъ челото до брадата. Слѣдователно, когато човѣкъ не живѣе нормално, челюститѣ му започватъ да се издаватъ напрѣдъ, брадата му се прѣчупва и скѫсява, докато най-послѣ съвсѣмъ се изгуби. Челото пъкъ лѣга назадъ, скулитѣ изпъкватъ и тогава човѣкъ започва да прилича на животно. Разликата между човѣка и животнитѣ е тази, че животнитѣ нѣматъ голѣмъ носъ, нѣматъ брада и чело. Челото имъ е слабо развито. У тѣхъ е силно развитъ обективния умъ. У тѣхъ има наблюдение, но нѣма философска мисъль. Тѣ не могатъ да разсѫждаватъ. Тѣ иматъ интуиция. Отъ дълга опитность тѣ сѫ извадили извѣстни изводи за нѣщата, но не могатъ да разсѫждаватъ. Ако турите прѣдъ нѣкое животно единъ триѫгълникъ, то никога не ще може да разбере какво отношение иматъ тритѣ страни една къмъ друга.

 

Сега разбира се, ученитѣ антрополози сѫ се спрѣли само на външната страна на науката, но туй още не е цѣлата наука. Това сѫ само външни скици. При това ученитѣ дълго врѣме сѫ прѣтегляли мозъцитѣ на хората, дълго врѣме сѫ мислили върху това, че колкото мозъкътъ е по-тежъкъ, толкова и човѣкътъ е по-интелигентенъ. Обаче тѣ сѫ намѣрили хора съ голѣми мозъци, които не сѫ толкова интелигентни. Фрѣнолозитѣ пъкъ сѫ забѣлѣзали, че интелигентностьта не зависи отъ обема на мозъка, но отъ развитието на прѣдния мозъкъ въ главата. Колкото прѣдниятъ лобъ е по-голѣмъ, толкова и човѣкътъ е по-интелигентенъ. Тѣ сѫ установили още, че моралнитѣ чувства у човѣка сѫ поставени въ особена область на мозъка: интелектуалнитѣ способности пъкъ сѫ поставени въ друга область. Тъй щото мозъкътъ е разпрѣдѣленъ на особени области, при което въ всѣка область има особена способность. Тия учени сѫ доказали съ редъ наблюдения своята френология, която днесъ не е приета отъ официалната наука. Френолозитѣ сѫ изучили вѫтрѣшностьта на мозъка, развитието на сивото вѣщество и на бѣлитѣ нишки, но всѣ-таки липсва още нѣщо на френологията. Тѣ сѫ дошли до едно мѣсто и тамъ сѫ се спрѣли, не могатъ да идатъ по-далечъ. Единственият най-ученъ човѣкъ между тѣхъ е билъ Галъ. Слѣдъ Гала никой не е ималъ тази наблюдателность. Всички, които сѫ дошли слѣдъ него, не сѫ имали този обобщаващъ умъ. Ето защо френологията въ туй отношение се е спрѣла на една фаза. Американцитѣ и англичанитѣ сѫ развили френологията въ нейното практическо приложение и тамъ сѫ се спрѣли.

 

За насъ е важно, че всѣка мисъль има извѣстно влияние върху прѣдната часть на челото, а всѣка морална мисъль упражнява влияние върху горната часть на главата. Сѣмейнитѣ чувства пъкъ упражняватъ влияние върху задната часть на черепа. По нѣкой пѫть, когато вие се разгнѣвите, тия самосъхранителни емоции упражняватъ влияние върху разширението на черепа къмъ ушитѣ. Слѣдователно, моралнитѣ чувства повдигатъ главата нагорѣ, умственитѣ способности развиватъ главата отпрѣдъ, домашнитѣ способности - отзадъ, самосъхранителнитѣ я развиватъ на широчина, а личнитѣ чувства образуватъ една малка кривина отзадъ. Ако по нѣкой пѫть се сърдите, гнѣвите, този гнѣвъ е потрѣбенъ като пиперътъ въ яденето, да даде активность или широчина на главата. Безъ тази широчина човѣкъ не може да има потикъ за дейность. Когато нѣкой отъ васъ се гнѣвятъ, да не мислятъ, че тази енергия е непотрѣбна. Вие трѣбва да владате, да пазите този гнѣвъ. Той е барутъ, който ще използувате, когато трѣбва, а не да го горите, когато не трѣбва. Вие се гнѣвите, когато не трѣбва. Азъ бихъ ви казалъ, кога да се гнѣвите. Когато видишъ една мечка, разгнѣви се! А вие се разгнѣвявате, когато видите една мравя и я стѫпквате. Тукъ гнѣвътъ нѣма мѣсто. Не, разгнѣвете се при мечката! Когато срещнете на пътя си нѣкой голѣмъ камъкъ, прѣхвърлете го настрана. Проявете своя гнѣвъ като единъ волевъ актъ.

 

Слѣдователно, когато гнѣвътъ дойде у васъ, приемете го, не се стремете да го спрете. Или пъкъ, идете на Витоша и тамъ се заемете да прѣмѣствате камъни отъ едно мѣсто на друго. Втори пѫть като се разгнѣвите, идете при нѣкое голѣмо дърво и се опитайте, можете ли да го извадите отъ земята. Не казвамъ да хванете нѣкои малки клончета, защото тѣ изхабяватъ енергията ви, т. е. тия сили, които природата е вложила въ васъ. Значи, гнѣвътъ може да се използува въ много отношения. Разгнѣвите ли се, направете нѣкое добро, не обикновено добро, а такова, каквото никой не може да направи. Разбира се, тази енергия за самосъхранително чувство за сега ни е нужна. Личнитѣ чувства у човѣка трѣбва да се впрегнатъ на работа. Съврѣменната, бѣлата раса е подпушила у хората енергията около ушитѣ имъ. Тамъ е всичкото зло, че намѣсто да я тури на работа въ моралния свѣтъ, тя сега ще отваря войни, да се биятъ едни съ други, та по такъвъ начинъ да си създадатъ условия за правене добро. Запримѣръ, англичанитѣ, като хванатъ 10 000 души българи, ранени и болни, ще ги лѣкуватъ, за да образуватъ извѣстна връзка и да покажатъ, кой е по-добъръ. Англичанитѣ искатъ по този начинъ да се прославятъ. Тия българи, като се върнать въ отечеството си, ще разправятъ, че англичанитѣ постѫпиха съ тѣхъ много добрѣ, че сѫ високо хуманни и благородни хора. Така се създаватъ изкуствено отношения. Затуй се появяватъ войнитѣ. Тази енергия, натрупана въ бѣлата раса, трѣбваше ли да се изразходва въ една безполезна война? И въ религиозно отношение тѣ се подпушиха, не дадоха подемъ на своитѣ чувства.

 

Казвамъ сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голѣмъ кранъ, ще дойде материалъ напрѣдъ-назадъ, въ широчина и въ дълбочина, за да може човѣкъ да се развива симетрично и правилно въ всички направления. Слѣдователно, въ този човѣкъ ще има стремежъ къмъ Бога или реализиране висшия идеалъ на неговия духъ. Самиятъ този изразъ - “висшиятъ идеалъ на човѣшкия духъ” е неразбранъ. Накѫдѣ е този висшъ идеалъ? Като кажемъ висшъ идеалъ, какво разбираме? Често казваме “високъ идеалъ”. Азъ съмъ употрѣбилъ думата “високъ идеалъ” като давамъ примѣръ за “високъ идеалъ”, че ако искашъ да си хапнешъ единъ плодъ, трѣбва да се качишъ на дървото и самъ да си откѫснешъ най-хубавия плодъ. Добрѣ, ако ти имашъ въ своята градина най-хубавитѣ плодове и дойдатъ въ тази градина дѣца съ високъ идеалъ и всѣко отъ тѣхъ реализира своя идеалъ отъ твоитѣ дървета, туй ще бѫде ли идеалъ и за тебе? - Не. Какъ ще погледнешъ на това? Човѣкътъ отъ бѣлата раса ще вземе една тояга и ще наложи тия идеалисти на общо основание. Той ще каже на тия философи още веднъжъ да се не качватъ. Човѣкътъ отъ шестата раса пъкъ ще похвали тия дѣца и ще имъ каже: “Елате и догодина въ моята градина. Тя е свободна, открита за васъ”. Той нѣма да имъ забрани.

 

И тогава, ето какво ще бѫде прѣзъ врѣмето на шестата раса. За сега само нѣкои хора иматъ градина, а за въ бѫдаще цѣлата земя ще бѫде прѣвърната въ градини. Всѣки ще ходи свободно изъ тѣхъ и което дърво си хареса, отъ него ще си откѫсне. А сега, ако влѣзешъ въ градината на човѣкъ отъ петата раса, ще намѣришъ затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората отъ шестата и тѣзи отъ петата раса е тази, че [ако] човѣкътъ отъ шестата раса се качи на дървото, ще си откѫсне само единъ, най-хубавъ плодъ и ще слѣзе, а този отъ петата раса ще си напълни една торба съ плодове. Единственото нѣщо, което спъва сегашната раса, това е голѣмата лакомия въ всѣко отношение. Забѣлежете, всѣка есень се събира съ милиони тонове жито и го складиратъ. Защо имъ е този запасъ? Послѣ, събрали пари въ банкитѣ и ги пазятъ. Навсѣкѫдѣ всичко събиратъ на купове и го пазятъ. Приготвятъ консерви съ милиони тонове и ги пазятъ. Тѣ се развалятъ, най-послѣ и ги хвърлятъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ като мравите, постоянно събиратъ и трупатъ на едно мѣсто - да се осигурятъ. Това е бѣлата раса - хора интелигентни, но крайно лакоми. Колкото европеецътъ е активенъ, толкова китаецътъ е инертенъ. Той работи по необходимость. Казватъ, че китаецътъ е много трудолюбивъ. Какъ нѣма да бѫде трудолюбивъ? Природата знае неговото естество и го е турила при такива условия, при които ще може да се развива.

 

Сега, въ шестата раса, която ще дойде, нѣма да има лакомство. Всѣки отъ васъ може да стане човѣкъ отъ шестата раса. Какъ именно? - Като прѣвърне лакомството въ една движуща се сила. Да допуснемъ, че нѣкои богати хора въ Америка, които иматъ въ банкитѣ си милиарди левове, търсятъ начинъ да се освободятъ отъ богатството си. Какво трѣбва да направятъ? Да раздадатъ паритѣ си? - Не, това ще прѣдизвика подпушване на извѣстна енергия. Това не е правилно разрѣшение на въпроса. Въ раздаването на паритѣ има една опасность. Съ тѣхъ се събужда лакомство и тия хора, на които сѫ раздадени паритѣ, се спъватъ. Въ такъвъ случай сиромашията е за прѣдпочитане. Ако сиромашията може да ни отвикне отъ лакомството, тя е за прѣдпочитане. Какво разбирате подъ думата “лакомство”? - Туряне въ стомаха повече, отколкото той може да асимилира; туряне на гърба повече, отколкото може да носи; заемане съ работи, които не сѫ по силитѣ ни. Напримѣръ въ училището изучаваме прѣдмѣти, които не сѫ по силитѣ ни; учимъ много прѣдмети, отъ които нѣмаме нужда и бързаме, не чакаме да дойде врѣмето, искаме да знаемъ много.

 

Сѫществената разлика, значи между бѣлата и шестата раса е главно тази, че въ шестата раса нѣма да има лакомия. Земята нѣма да има никакви граници, никакви прѣгради, нѣма да има наказателни закони, нѣма да има затвори и т. н. Ако нѣкой се провини, направи нѣкаква погрѣшка, ще му дадатъ да яде само жито и царевица. Хубавото въ шестата раса ще бѫде още и това, че хората ще иматъ довѣрие едни къмъ други. Въ бѣлата раса хората нѣматъ помежду си довѣрие. Тѣ иматъ вѣрване, но довѣрие нѣматъ. Тѣ иматъ довѣрие само на думи. Въ шестата раса обаче, довѣрието ще бѫде една отъ благороднитѣ чърти - пълно довѣрие. Сега, въ която кѫща и да влѣзешъ, като излѣзешъ изъ стаята на нѣкого, той веднага ще отиде да провѣри, дали се е изгубило нѣщо. Или пъкъ, ако вървишъ съ жената на нѣкого, той ще прати подирѣ имъ да ги слѣдятъ, какви ще бѫдатъ тѣхнитѣ отношения. Въ шестата раса за тѣзи нѣща и въпросъ нѣма да става, тѣ ще иматъ вѣра. Тамъ всѣки самъ ще се пази. Нѣма да ходятъ детективи, да слѣдятъ хората отъ вънка, защото всѣки ще пази себе си отъ вѫтрѣ.

 

Послѣ, въ шестата раса хората ще иматъ една характерна чърта, а именно: като срещнешъ единъ човѣкъ отъ тази раса, той ще внесе въ тебе едно разширение на сърцето, едно просвѣтление на ума и ще се вдъхновишъ отъ единъ великъ идеалъ. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновишъ отъ нѣщо възвишено и благородно. Само като го срѣщнешъ, той ще ти прѣдаде своята мисъль, безъ да ти говори нѣщо. И между хората отъ бѣлата раса понѣкой пѫть се случава това нѣщо, но по-рѣдко. Между бѣлитѣ всѣки се затваря въ себе си, всѣки се пази. Дѣйствително, човѣкъ трѣбва да се пази, но понѣже знанието, което той има въ себе си е нѣщо живо, нѣщо, което създава изобилие, то трѣбва да излѣзе навънъ. Затуй именно казваме, че въ шестата раса ще има едно разширение.

 

Сега, напримѣръ между мѫжетѣ и женитѣ се повдига въпроса за права - женитѣ искатъ да извоюватъ своитѣ права чрѣзъ насилие. Казватъ: “Ако човѣкъ се слага, никога нѣма да добие нужното за себе си.” Не, подпушване не трѣбва да има. Не подпушвайте никого. Човѣкъ не трѣбва да подпушва и себе си. Законътъ е такъвъ. Щомъ мислишъ, че съсѣдътъ ти те подпушва, ти самъ си се подпушилъ. Щомъ мислишъ, че дѣтето те подпушва, ти си подпушенъ вече. Щомъ мислишъ, че жена ти или мѫжътъ ти те подпушватъ, това става. Защо? Защото ти самъ си се подпушилъ. Какво вѣрвашъ, така става. Подпушватъ се, обаче, само грубитѣ енергии; финитѣ, тънкитѣ енергии не могатъ да се подпушатъ, тѣ проникватъ прѣзъ всичко. Слѣдователно, ако ние имаме онзи великъ вѫтрѣшенъ стремежъ на духа, никой не може да ни подпуши.

 

Допуснете сега, че нѣкой отъ васъ има туй изкуство да се прѣобразява или да прониква прѣзъ стѣнитѣ. Кой ще може да го ограничи? Ако една майка има туй качество, могатъ ли да я ограничатъ нейнитѣ дѣца? Да допуснемъ, че дѣцата й, като станатъ сутринь, започватъ да я хукатъ, но тя още прѣдъ тѣхъ веднага изчезва. Какво ще направятъ тѣ. - Нищо. Тя ще имъ даде такова страшно възпитание, каквото тѣ не сѫ виждали въ живота си. Туй изгубване не е нищо друго, освѣнъ разширение. Пъкъ всички вие тукъ, както и всички хора въ свѣта сѫ подпушени. И благодарение на тази подпушеность имаме такива груби тѣла. Така сме свързани ние съ материята, че не можемъ лесно да се развържемъ. Вие казвате: “Какво да се прави, човѣкъ трѣбва да се храни, трѣбва да се облича, да работи, туй да направи, онуй да направи.” Да, всичко това трѣбва да се направи, защото сте подпушени. Въ това отношение именно всѣка раса има свои вѣрвания, своя наука, своя религия, за да се освободи отъ ония връзки, създадени отъ миналото. Туй сѫ методи на възпитанието, съ което човѣкъ трѣбва да си въздействува. При сегашнитѣ условия не е тъй леко човѣкъ да се лѣкува. Той трѣбва да разбира този законъ на развързване.

 

Не е лесно напримѣръ, да отхвърлимъ едно внушение, едно хипнотизиране, че слѣдъ десеть деня ще умра. Трѣбва да разбирашъ законитѣ какъ да се разхипнотизирашъ. Запримѣръ, у нѣкого ще се роди мисъльта, желанието да скара двама души. Защо? - Вижда, че двама приятели си живѣятъ добрѣ, работятъ заедно и у него се заражда зависть. Той имъ внушава мисъльта, че тѣ скоро ще се скаратъ. И наистина, единъ день виждашъ тия двамата приятели скарани, защото трети нѣкой имъ внушилъ да се скаратъ. Затуй въ скарването на двама души винаги има намѣсенъ единъ трети. Двама души сами по себе си не могатъ да се скаратъ. Този законъ се провѣрява навсѣкѫдѣ въ живота. Така стана и съ Адамъ и Ева. Третиятъ, който влѣзе между тѣхъ, ги скара, нищо повече. Сега ще знаете: Щомъ се яви у васъ желание да се скарате, ще обърнете внимание на това, че има нѣкой трети, който тласка къмъ скарване. Туй не го вършатъ духове, а вие, хората го вършите. Запримѣръ, двама се обичатъ, но дойде между тѣхъ трети, намѣси се и извади едного отъ тѣхъ. Туй го има между ученичкитѣ и ученицитѣ, между старитѣ и дѣцата, както и между приятелитѣ. Казватъ: “Клинъ, клина избива”.

 

И тъй, ако искате да знаете, каква ще бѫде шестата раса, вие трѣбва да влѣзете въ нея вече. Отсега трѣбва да се приготовлявате, за да придобиете отъ нея тия по-висши качества. Ако не придобиете тия нови форми, нѣма да ви дадатъ дрехитѣ на шестата раса. Ще кажете: “Като хора отъ бѣлата раса пакъ ще можемъ да влѣземъ въ Царството Божие.” Да, и така ще можете да влѣзете, но за прѣдпочитане е човѣкъ да влѣзе въ Божия свѣтъ като сѫщество, което може да се ползува отъ висшитѣ Божии блага. Колцина отъ васъ, които ме слушате тази вечерь, можете да се ползувате отъ висшитѣ Божии блага? Вие вѣрвате, но въ сѫщность имате ли една жива опитность, за която, ако ви хванатъ тази вечерь, сте готови идейно да устоявате на всички мѫчнотии и изпитания? Ако ви хванатъ и ви запитатъ: “Вѣрвате ли въ своитѣ убеждения?” Вие ще започнете да се колебаете. Не казвамъ за всички, но за нѣкои само, защото нѣмате жива опитность. Ако единъ човѣкъ има опитность, той ще е готовъ да изтърпи всички страдания. Тъй щото, вие трѣбва да се стремите къмъ този възвишенъ идеалъ, да дойдете въ съприкосновение съ шестата раса. Тя сѫществува вече. Смѣшно е, когато нѣкои хора казватъ, че шестата раса щѣла да се зароди отъ бѣлата. Не, всички светии, които сѫ завършили своята еволюция, доброволно ще дойдатъ на земята, ще създадатъ свой типъ. Тази раса ще се нарече “раса на любовьта”. Бѣлата раса е “раса на интелекта”, а шестата - раса на Любовьта. Хората отъ шестата раса ще иматъ по-висша интелигентность, отколкото бѣлите. При това, тѣ ще иматъ и едно сърце, несравнено по-благородно, отколкото сърцето на единъ човѣкъ отъ бѣлата раса. Когато вашата душа се освободи отъ тази форма, въ която сега се намирате, ще може втори пѫть да влѣзе въ форма отъ шестата раса. Това сѫ живи форми.

 

Сега основното положение, което трѣбва да запомните е, че всѣка мисъль упражнява извѣстно влияние върху мозъка на вашия черепъ. Ако мислите интенсивно, умътъ ще влияе върху челото, ако ставате духовенъ, това упражнява влияние върху коронната часть на главата, ако развивате вашитѣ сѣмейни чувства, развива се главата ви отзадъ, ако ставате активенъ, главата ви при ушитѣ става по-широка. Тъй щото, всичката енергия, която човѣкъ проявява, има своето опрѣдѣлено мѣсто у човѣка. При това развитието на мозъка се отразява върху тѣлото. Тѣлото се строи съобразно мозъчното развитие. Досега главата била създавана споредъ тѣлото. Въ шестата раса, тѣлото ще бѫде създадено съобразно мозъка. Мозъкътъ е най-устойчивото вещество, отъ неговата сѫщина се губи много малко. Слѣдователно, тѣлото ще бѫде създадено съобразно мозъка, ще има правилни математически отношения. Нѣма да има такива дефекти, каквито сега сѫществуватъ.

 

Всички трѣбва да живѣете съ вѣра, че това е необходимо за васъ и да се приготовлявате за шестата раса. Вие ще попитате, дали ще доживѣемъ това врѣме? - Ще го доживѣете, ще го видите, разбира се, но не съ това съзнание, което имате сега, а съ друго, разширено съзнание. Едно врѣме бѣхте дѣца, нали? Сега сте възрастни. И въ човѣчеството има степени въ съзнанието. Човѣчеството по съзнание първо е било като дѣте, но послѣ се е развило. Значи и тукъ сѫществуватъ сѫщитѣ отношения. Съзнанието и въ човѣчеството расте, разширява се и се развива. Сега човѣкътъ е достигналъ до едно по-високо положение, но още не е пълновъзрастенъ. Цѣлото човѣчество днесъ е въ положението на единъ младежъ, около 15-16 години. Както виждате, още сте много млади. Въ миналото, когато се е създавалъ Мойсеевия законъ, хората сѫ били дѣца, затуй е трѣбвало малка пръчица, която да ги подканя. Сега вече хората сѫ на 15-16 годишна възрасть. Тъй щото, въ туй отношение, всинца сте младежи. До пълновръстието, до 21 годишна възрасть ви трѣбватъ още петь години. Човѣкъ ще се развие въ шестата раса, тамъ ще достигне до 21 година. Въ седмата раса ще бѫде на 33 години, тамъ ще свърши всичко, т. е. нѣма да свърши, но ще започне отново. Сега трѣбва да се радвате, че сте млади, на 15 - 16 годишна възрасть. Че сте млади, това е най-радостното за васъ, защото младиятъ има бѫдеще.

 

Сега ще ви дамъ следния лозунгъ, слѣдното мото:

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

20-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 25. II. 1925 г

София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×