Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_02_18 ПРИЧИНИ ЗА ПРОТИВОРѢЧИЯ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 06:35

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ПРИЧИНИ ЗА ПРОТИВОРѢЧИЯ

 

Размишление

 

Прочете се резюме отъ темата: “Продължаване на човѣшкия животъ”.

 

Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Разлика между християнство и будизъмъ”.

 

За следния пѫть ще пишете върху темата: “Отличителнитѣ органически и морални качества на бѣлата и жълтата раса”. Ще потърсите нѣкакви обяснения върху тази тема въ енциклопедическия речникъ. Слѣдъ това ще направите единъ малъкъ изводъ. Върху тази тема нека пишатъ трима души отъ младитѣ.

 

Кое е най-сѫщественото въ сегашния животъ, при сегашното му развитие? Подразбирамъ най-сѫщественото, безъ което човѣкъ не може. Туй, безъ което човѣкъ може въ дадения случай, то не е толкова сѫществено. Кое е сѫщественото за носа на човѣка? Кое е сѫщественото за устата? Нѣкой пѫть, като говоримъ, намъ се струва лесно да говоримъ върху това кое е сѫществено и кое не е. Питамъ обаче: Кои сѫ отличителнитѣ чърти, че сме казали за нѣщо сѫщественото? Може да си мислите, че казвате сѫщественото върху нѣкой въпросъ, напримѣръ или върху нѣкой прѣдметъ. Азъ ще ви улесня въ отговора. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на свѣщьта напримѣръ? Най-първо може да кажете, че най-сѫщественото за нея е устройството й, а послѣ отъ какво е направена. Несѫщественото за нея е това, че тя гори. Тогава, кое е сѫщественото на учението?

 

Тѣзи въпроси може да ги отбѣлѣжите и ще мислите върху тѣхъ. Кое е сѫщественото въ учението? Кое е сѫщественото въ духовния животъ? Кое е сѫщественото въ класа. Сѫщественото въ класа е това, което е сѫществено и въ хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играятъ. Послѣ, хорото се разваля. Едни си отиватъ, други идватъ и хорото отново се залавя. Играта е сѫщественото нѣщо въ хорото. Какво ражда сѫщественото на хорото?

 

И тъй, спирали ли сте се да мислите, кое е сѫщественото въ вашия животъ? Защо човѣкъ въ дѣтинството мисли по единъ начинъ, въ юношеството по другъ, на пълна възрасть по трети начинъ, а като дойде на зрѣла, т.е. на прѣклонна възрасть, неговитѣ възгледи коренно се различаватъ? Туй, което човѣкъ обича въ младинитѣ си, въ старини не обича. Не е ли сѫщия човѣкъ! Запримѣръ, човѣкъ въ младинитѣ си е по-способенъ да завързва приятелство, а въ стари години мѫчно завързва приятели. Въ младини той е щедъръ, не е злопаметенъ, а въ старини обратно. Защо е така? Защо въ началото на живота си не е злопаметенъ, а въ старини става злопаметенъ?

 

Изобщо у всичкитѣ хора има едно желание да разрѣшатъ загадкитѣ на живота и то по най-лекия начинъ. Това се вижда въ историята на човѣчеството. Това стремление на човѣка да търси лесния пѫть го е отклонило отъ неговата правилна посока.

 

Сега, ако ви попитамъ, кога е станала първата кражба въ свѣта, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена отъ първата жена. Като създаде Богъ Адамъ и Ева, забрани имъ да ядатъ отъ дървото, начерено “дърво за познание на доброто и злото”, но Ева, излъгана отъ змията, открадна плодове отъ това дърво. Нѣкои хора обличатъ тази кражба въ мека форма, казватъ, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намѣри знание, а имаше желание да си хапне - нищо повече. Този грѣхъ и сега става въ свѣта. Най-първо жената краде, а послѣ мѫжътъ. Жената, като отиде до дървото, открадна си. Змията бѣше пазителка на това дърво. Прѣдава се, че змията влѣзла въ жената и я изкусила. Чудно! - Тукъ има една несъобразность. Какъ е възможно да влѣзе змия въ рая, да се качи на дървото и пазителитѣ на рая да не знаятъ нищо? Чудно ми се вижда, какъ е възможно да влѣзе въ рая змия, безъ да знаятъ ангелитѣ за това и да оставятъ тази змия да си играе съ Ева! Змията бѣше пазителка на туй дърво - нищо повече. Ева се постара, като приказва да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влѣзе въ нея. Като се върна при Адама, той видѣ, че тя е припечелила нѣщо, затова пожела да взѣме отъ този плодъ. И той е като нея. Той пъкъ открадна отъ Ева. Какъ ще краде, когато тази жена е негова? Какъ ще я завлада? Така и двамата станаха крадци.

 

Затуй, първото нѣщо: Нѣма да крадешъ, нѣма да лъжешъ. Първиятъ грѣхъ е кражбата, вториятъ грѣхъ е лъжата. Сега трѣбва да се ликвидира. Затова на първия грѣхъ се противопоставя любовьта къмъ Бога. Защото, човѣкъ, който люби Бога не може да краде. Не може да крадешъ отъ този, когото обичашъ. Отъ този, когото не обичашъ, можешъ да си позволишъ да поодкраднешъ нѣщичко, но отъ този, когото обичашъ, не можешъ да откраднешъ нищо. Тази кражба, която става отвънъ, не е толкова груба. Вѫтрѣшната лъжа е опасна. Когато човѣкъ се домогне до извѣстна идея, която не е за него или когато се домогне до една мисъль или до едно чувство, които не сѫ за него, той навлиза по-дълбоко въ кражбата. Има много нѣща, на които човѣкъ може да се радва, но тѣ не се даватъ прѣждеврѣмено, пазятъ се. И ако човѣкъ иска да ги придобие по единъ незаконенъ начинъ, той винаги ще си създаде неприятности, страдания.

 

Сега запримѣръ ще ви дамъ за следния пѫть темата “Разлика между кражбата и лъжата”. Върху тази тема нека пишатъ най-силнитѣ, защото човѣкъ, като започне да мисли върху кражбата и лъжата, свързва се съ тия отрицателни сили. Опасенъ прѣдметъ е въпросътъ за лъжата и кражбата.

 

И тъй знанието, което придобиваме, ще свържемъ съ настоящия животъ. Знанието трѣбва да се използува въ сегашния животъ. Този животъ има достатъчно енергии, които трѣбва да се трансформиратъ, за да се използуватъ правилно за бѫдещето ви развитие. Тъй щото, въ това отношение потрѣбно е онова истинско знание, за да се използуватъ всички сили на живота. Разуменъ човѣкъ е онзи, който използува силитѣ на живота за доброто на своето бѫдеще. Въ туй отношение всички велики учители въ свѣта сѫ давали редъ методи за саморазвитие, за самовъзпитание. Въ туй направление, всѣки отъ васъ трѣбва да се развива по онзи пѫть, който му е опрѣдѣленъ. Пазете се всички да не отбивате никого отъ неговия пѫть. Не се старайте да дадете на другитѣ хора тази окраска, която вие имате, защото, щомъ пожелаете това, вие сами ще се спънете. Една идея е цѣнна, когато е самородна. Докато е една, оригинална, тя има цѣна, но щомъ станатъ двѣ, тѣ се умаловажаватъ. Затова всѣки трѣбва да се ползува отъ живота на другитѣ хора дотолкова, доколкото тѣ могатъ да му дадатъ потикъ да се повдигне.

 

Гледамъ, мнозина измежду васъ се разочароватъ. Като влѣзете въ една школа, искате да живѣете въ любовь, да се почитате, да се уважавате, търсите идеаленъ животъ, но като не намѣрите такъвъ, въ душата ви се ражда противорѣчие. Азъ гледамъ на това противорѣчие малко по-другояче. Да допуснемъ, че имате единъ малъкъ зародишъ или едно малко сѣменце, или единъ желѫдъ. Той прѣдставлява единъ класъ отъ ученици, отъ интелигентни сѫщества, които си живѣятъ като братя и сестри въ любовъ, безъ никакъвъ споръ помежду си. Обаче, единъ день нѣкой земледѣлецъ дойде, вземе тази малка сѣмка, туй общество и го посѣе въ почвата. Най-първо въ всички тия сѫщества ще се зароди потикъ, всички ще впрегнатъ силитѣ си нагорѣ и ще вървятъ единодушно въ хармония. Щомъ излѣзатъ отгорѣ надъ почвата, тѣ се раздѣлятъ на двѣ партии: еднитѣ отиватъ налѣво, другитѣ отиватъ надѣсно и се скарватъ. Това е законъ на живота. Законътъ на живота ги раздѣля, а не тѣ. Слѣдователно, тѣзи които сѫ били за лѣво отиватъ въ лѣво, а тѣзи, които сѫ били за дѣсно, отиватъ въ дѣсно. Обаче, има едни неутрални, които не сѫ нито въ лѣво, нито въ дѣсно и казватъ да не се занимаваме съ тѣхнитѣ глупости.

 

Питамъ сега: кои сѫ най-разумнитѣ, тия въ лѣво, тия въ дѣсно или неутралнитѣ въ срѣдата? Тия, които сѫ родени неутрални, не могатъ да не бѫдатъ такива. Отъ това нѣщо вие трѣбва да извадите единъ законъ, който да опрѣдѣля растенето на човѣка. Щомъ дойдете до този Божественъ растежъ, нѣкой пѫть може да се родятъ голѣми противорѣчия. Това е въ реда на нѣщата. Но понѣже всички сили при туй растение сѫ заети съ вѫтрѣшна борба, тѣ ставатъ енергични. Като сѫ заети съ домашни спорове, забравятъ да си вършатъ работата отъ вънъ, да правятъ упражнения и ставатъ много крѣхки. По този начинъ за въ бѫдаще тѣ могатъ да си създадатъ голѣми нѣщастия. За да се избѣгнатъ тия нѣщастия, невидимиятъ свѣтъ имъ създава въздушни течения, за да ги поразмърдатъ, да ги поразтърсятъ, да не се каратъ отъ вѫтрѣ, да излѣзатъ навънъ, да знаятъ, че има и външенъ свѣтъ. Тѣ се каратъ помежду си, казватъ си единъ на другъ: “Азъ съмъ неутраленъ”, “азъ съмъ лѣвичарь”, “азъ съмъ дѣсничарь”. Но природата, като създаде тия вѣтрове, раздвижва и лѣвичари, и дѣсничари, и неутрални и тѣ напущатъ борбата. Тогава тѣ се спущатъ къмъ коренитѣ, започватъ да работятъ въ земята. Щомъ вѣтроветѣ изчезнатъ, напущатъ работата си, излизатъ отъ корѣнитѣ и сѫщиятъ споръ започва, а въ спора се крие и растенето. Когато клонищата на едно дърво се увиватъ и бутатъ едни съ други, лѣвичаритѣ казватъ: “Полудѣхте ли?” Дѣсничаритѣ казватъ: “Полудѣхте ли?” И неутралнитѣ казватъ: “Какъвъ е този шумъ?” Питамъ: виновни ли сѫ всички тѣ? Но туй е философия.

 

Вие казвате, че свѣтътъ е лошъ. Никаква лошавина нѣма въ свѣта, т. е. въ живота. Лошавината въ формитѣ произтича отъ факта, че единъ клонъ, като се отдѣли отъ дървото, изсъхва. Тогава се ражда лошавината. Тъй щото, вие може да сте въ лѣво на дървото, но това нищо не значи; може да сте въ дѣсно на дървото, пакъ нищо не значи; може да сте отъ неутралнитѣ и то нищо не значи. Сѫществената идея отъ това е слѣдната: Каквото противорѣчие и да се яви въ ума ви въ даденъ моментъ, то е на мѣстото си, защото въ природата никога не се допущатъ нѣща, които не допринасятъ полза. Ние не знаемъ случай, дѣто да се е допуснало нѣщо, което да не е принесло своята полза. Всички нѣща, които се допущатъ въ свѣта, колкото и да сѫ отрицателни, дали ние можемъ да ги разберемъ или не, тѣ иматъ своята полза. Туй е единъ великъ въ природата законъ. Трѣбва да знаете, че туй, което става, независимо това дали то е приятно или не за васъ, то е въ реда на нѣщата. Човѣкъ се ражда, то е въ реда на нѣщата; умира, то е въ реда на нѣщата; боледува, то е въ реда на нѣщата; сиромахъ е, то е все въ реда на нѣщата; каквото и да става съ човѣка, то е все въ реда на нѣщата. Самиятъ животъ изисква всичко това.

 

Вѫтрѣшнитѣ нѣща сѫ Божествени отношения. Казвамъ, само по този начинъ вие ще разрѣшите нѣкои мѫчни въпроси, които ще се появятъ въ васъ и ще засѣгнатъ чувствата ви. Не е лесно човѣкъ да се справи съ чувствата си. Казва нѣкой: -“Търпи!” -“Ще търпя, разбира се, но не мога да бѫда разположенъ.” -Защо не се засмѣешъ, защо не посвиришъ малко? -“Не мога. Докато кожата ми не заздравѣе, нито мога да свиря, нито мога да пѣя, само за раната си мисля.” Значи, моята мисъль е концентрирана къмъ болката. Защо сѫ болеститѣ? - За да се концентрираме. Природата иска ние да научимъ закона на концентрирането. Какъ ще ни научи? - Понеже ние се разсѣйваме навънъ, тя ни създава разни болести. И бѣднотията, и страданията, всичко това сѫ процеси за концентриране, т. е. влизане въ самитѣ насъ. И тогава ще знаете, че всѣка неприятность ви е дадена, за да се концентрирате. Използувайте тогава този случай да се концентрирате, да се съсрѣдоточавате въ себе си. Противорѣчията, които се създаватъ въ чувствата, се регулиратъ отъ единъ великъ законъ: да дойде човѣкъ до положение да влада чувствата си, да бѫде разположенъ всѣкога. Това е най-великото въ живота. Да можешъ да трансформирашъ всѣко неразположение на чувствата си и да се повдигнешъ надъ вълнитѣ на живота, това е най-голѣмото изкуство. Значи, трѣбва да знаешъ да хвъркнешъ - нищо повече. Въ хвъркането седи великия смисълъ на живота; то ще може да те обхване и повдигне надъ врѣменнитѣ смущения на живота. Въ нашия животъ има много смущения.

 

И тъй, въ дома си вие ще срѣщнете този споръ, който видѣхте и въ всѣко дърво. Като дойде нѣкое противорѣчие, начертайте си едно дърво. Ето единъ начинъ за самовъзпитание. Всички съврѣменни учения азъ ги наричамъ гимнастика на ума. Разнитѣ теории, хипотези, това сѫ гимнастика, размърдване на ума. Човѣкъ, като е заетъ съ себе си, ако нѣмаше тия противорѣчия, неговиятъ умъ, неговитѣ чувства биха се атрофирали. Противорѣчията въ ума, въ чувствата, въ волята на човѣка прѣдизвикватъ разтърсване и той расте, прогресира и уяква.

 

Тъй щото, при всѣко противорѣчие на ума, човѣкъ придобива едно цѣнно качество. Той се обогатява съ една малка придобивка. Разбрахте ли сега? Ще приложите ли това знание? Разбира се, у васъ ще се яви единъ противоположенъ методъ и ще кажете: “Какъ?” Значи, не сте напълно съгласни. Въ този случай, думата “какъ” показва, че човѣкъ страда. Защо? Защото има противорѣчие, не е въ съгласие съ природата. Ѫгълътъ АОД въ буквата показва едно отклонение около 45°. Този човѣкъ е въ противорѣчие съ законитѣ на природата. Тогава, за да се побѣди туй противорѣчие, имаме другъ , който прѣдставлява човѣка, обърнатъ съ противорѣчията си къмъ центъра на земята: главата му надолу, а краката нагорѣ. Този въпросъ “какъ” показва какъ да изправимъ човѣка на краката му и да го заставимъ да мисли. Кривата линия въ буквата “а” е знакътъ на безконечностьта. Той показва, че човѣкъ най-послѣ ще дойде въ съгласие съ силитѣ на природата. Значи, най-първо ще станешъ цвѣтъ и плодътъ, като завърже, ще се обърне надолу съ краката. Това значи да цъфнешъ, да завържешъ и да започнешъ да развивашъ Божествениятъ животъ въ себе си. Само така ще разрѣшишъ въпроса “какъ”.

 

Сега разбира се, отъ тия геометрически букви може да извадимъ нѣколко уравнения, съ ѫглитѣ отъ 45° и да имаме редъ формули, а именно: слѣдъ колко години и при какви условия ще разрѣшимъ въпроса на противорѣчията. Ако начертаемъ единъ крѫгъ, ще видимъ напримѣръ, лицата А и В къмъ кои домове спадатъ астрологически; кои планети иматъ влияние върху тѣхъ и т. н. Но това сѫ сложни задачи. За васъ е важно да схванете само общата идея “какъ”. Значи, въ човѣка трѣбва да се яви едно противорѣчие. Противорѣчието всѣкога показва една нужда. Гладътъ е едно противорѣчие, една нужда въ човѣка. Той търси начинъ, какъ да се наяде. Всѣко противорѣчие е духовна, вътрѣшна нужда. Ако я удовлетворишъ, въпросътъ ще се свърши частично, обаче той не е напълно разрѣшенъ. Той пакъ ще се повдигне, ти пакъ ще го разрѣшишъ, но той пакъ ще се повдигне и т. н. Тогава, може да се изчисли, колко пѫти трѣбва да яде една гѫсеница, докато стане пеперуда. И слѣдъ като разрѣшимъ живота на гѫсеницата, че тя не трѣбва повече да се храни съ тази твърда храна, ще дойде разрѣшението на другъ въпросъ. Гѫсеницата, като стане пеперуда, ще яде отъ соковете на цвѣтоветѣ. Този въпросъ е по-деликатенъ, но все пакъ й трѣбва храна. Ако нѣма цвѣтя, т. е. ако цвѣтята не цъфнатъ, пеперудата е пакъ изложена на извѣстни мѫчнотии. Казвате: “Лесна е нейната работа.” Не, ако нѣма цвѣтя или ако има много малко цвѣтя, тя пакъ ще има мѫчнотии. Вие можете да прѣведете всички тия нѣща въ живота си. Въ сегашния ви животъ тѣ прѣдставляватъ символи. Вие ще разрѣшите всички въпроси въ живота си, като вѣрвате въ Бога. Има само единъ начинъ, по който можемъ да заставимъ Бога да ни помага. Дали човѣкъ вѣрва въ Бога или не вѣрва, този законъ е общъ за цѣлото органическо царство, като почнете отъ най-малкитѣ сѫщества до най-голѣмитѣ. Като говорятъ по този начинъ, “азъ вѣрвамъ въ Бога”, Господь ги слуша. Всички, които употрѣбвяватъ този методъ, се хранятъ отъ общата трапеза на природата. Сега ще ви оставя,вие да търсите този методъ и всѣки да го приложи за себе си. Този методъ е само единъ. За всѣко сѫщество и за човѣка има само единъ начинъ, по който е свързана неговата нишка съ първичното въ битието.

 

Изпѣйте упражнението “Малкиятъ изворъ”.

 

Когато ви говоря тия нѣща, искамъ да ви заставя да мислите, да се справяте разумно съ всички спънки въ живота. Нѣкой пѫть срѣщаме голѣми прѣпятствия въ живота си. Напримѣръ, ако се качваме на нѣкой планински върхъ, направо не ще можемъ да се качимъ, трѣбва да го заобиколимъ. Въпросътъ не е въ врѣмето, а въ изпълнението. Нѣкои хора бързатъ да достигнатъ това-онова. Нѣма защо да се бърза. Животътъ трѣбва да се използува разумно. Има извѣстни задачи, които трѣбва да се осѫществятъ, та макаръ и по бавно. Колко врѣме ще живѣете, това не влиза въ смѣтка. Може да живѣете година, двѣ, десеть, сто, хиляда и повече години, но задачата, която ви е дадена, трѣбва да се изпълни. Ще изпълните задачата си много добрѣ. Запримѣръ, вие считате най-добро нѣщо за васъ да станете ученъ човѣкъ. Учението не е цель въ живота. То е срѣдство. Едно трѣбва да знаете: Човѣшкиятъ духъ, който е излѣзълъ отъ Бога, е ученъ, силенъ, но човѣкътъ е забравилъ това и трѣбва да му се напомни да придобие изгубеното. Ние трѣбва да му напомнимъ, че той е силенъ; послѣ трѣбва да му напомнимъ че той е чисть. Трѣбва да му напомнимъ още, че той може да живѣе много врѣме, съдържа вѣчния животъ въ себе си.

 

Сега вие казвате: “Да станемъ учени!” Ако речете сега да станете учени, нищо нѣма да придобиете. Нѣкой човѣкъ направи една кѫща, не се минава много врѣме, изгубва я. Казватъ: “Този човѣкъ станалъ по-уменъ.” Съ какво поумнѣлъ? Казвате: “Втори пѫть нѣма да я изгуби.” Добрѣ, какво ще спечели, ако втория пѫть не изгуби кѫщата? - Въ това нѣма никаква философия. Да имашъ кѫща или да нѣмашъ кѫща, безразлично е. Ако имашъ кѫща и можешъ да рѣшишъ въ нея задачата, която ти е дадена, тази кѫща е благословена. Пъкъ ако нѣкой пѫть кѫщата ти те спъва, не ти трѣбва. За нѣкои хора не е прѣдвидено да иматъ кѫщи, а за нѣкои хора е опрѣдѣлено да иматъ кѫщи. Онѣзи хора, които трѣбва да живѣятъ въ своя кѫща, ще си направятъ такава, а които трѣбва да живѣятъ безъ кѫща, нѣма да си правятъ своя кѫща. Нѣкой казва: “Азъ трѣбва да си имамъ кѫща.” Казвамъ, не е опрѣдѣлено да имашъ кѫща. -“Ама азъ искамъ да бѫда ученъ” - Не е опрѣдѣлено да бѫдешъ ученъ. Казвамъ на другъ нѣкой: “На тебъ е опрѣдѣлено да бѫдешъ ученъ и ще бѫдешъ ученъ.” Като казвамъ нѣкому, че не му е опрѣдѣлено да бѫде ученъ напримѣръ, това е споредъ великото учение. За сега ти е опрѣдѣлено да живѣешъ единъ посрѣдственъ животъ, да събирашъ енергии, че за въ бѫдеще да станешъ ученъ човѣкъ. Казвашъ: “Сега искамъ!” Ако искаше да станешъ ученъ сега, защо спа прѣди нѣколко прѣраждания? Ти искашъ съ петь пари да обиколишъ цѣлия свѣтъ. Казвашъ: “Искамъ да бѫда ученъ!” - И можешъ да бѫдешъ, азъ не отричамъ това. -“Но кога?” - Слѣдъ двѣ прѣраждания. Нѣкои хора могатъ да бѫдатъ учени още сега. Това не трѣбва да ви обезсърчава. Цѣлиятъ животъ, цѣлата вѣчность, това сѫ възможности, въ които човѣшката душа може да се прояви. Вие искате още въ сегашния си животъ да съберете всичко. Не, знайте слѣдното нѣщо: И щастието да ви даватъ на земята, не го взимайте. За прѣдпочитане е, като живѣете на земята, да носите скърбитѣ отколкото щастието. Защото, ако вземете щастието, ще ви дойдатъ много голѣми нещастия. Тъй е било и ще бѫде прѣзъ всички врѣмена.

 

Сега, да не се роди страхъ, да кажете: “Не искамъ щастие!” Не, само онзи се отказва отъ щастието, който се страхува. Трѣбва да знаете, че за всички нѣща сте отговорни. Нѣкой пѫть вие идвате до крайности въ живота и казвате: “Това не ни трѣбва, онова не ни трѣбва.” Вие трѣбва да знаете, какво да вършите. -“Ама, азъ мисля да отида на онзи свѣтъ.” - Ще отидешъ на онзи свѣтъ! Ти не можешъ да живѣешъ между хората на земята, че между ангелитѣ ще живѣешъ. Не те ли зная кой си? Ти напущашъ лозето на обѣдъ и мислишъ, че горѣ ще те приематъ съ вѣнецъ. Горѣ, ако отидешъ, ще питатъ: “Кой е този?” - Този е единъ човѣкъ, който напуща работата си на обѣдъ. - Я, тогава го пратете на нѣкое лозе, да довърши работата си! Нѣкои отъ васъ, както и отъ евангелиститѣ, казват: “О, мили Исусе, Ти ще ме посрещнешъ, ще ми туришъ вѣнецъ на главата.” Да, ще получишъ вѣнецъ, но половинъ вѣнецъ. Смѣшни работи сѫ тия! Господь изисква да свършимъ Неговата работа, нищо повѣче. Като отидешъ на лозето, сериозно ще копаешъ. И като се върнешъ, ще кажешъ: “Господи, направихъ тъй, както си казалъ.” Може да седишъ 10 - 20 деня на лозето, но ще го прѣкопаешъ. Тази година лозето ти може да не даде плодъ, нищо отъ това, но едната година туй лозе ще даде двойно количество плодъ. Лозаритѣ, които разбиратъ този законъ, рѣжатъ лозето до корена и казватъ: тъй ще уякне. Онзи, който е лакомъ и не иска да го рѣже, като дава двѣ години наредъ плодъ, на третята ще прѣстане да дава и пакъ ще трѣбва да се реже.

 

Сега, не трѣбва да бързаме въ живота си. Искамъ да разбирате живота философски, да не казвате: “Азъ не искамъ да работя.” Ако не искашъ да работишъ физически, ще работишъ духовно, умствено, но все-таки ще работишъ. Нѣкой казва: “Азъ работя надъ хората.” Ти работишъ надъ хората, но надъ себе си не работишъ. Човѣкъ не може да работи надъ хората, той работи само надъ себе си. Този човѣкъ, който мисли, че работи надъ хората, мяза на онзи, който, като гледалъ, какъ единъ човѣкъ кашлялъ и се мѫчилъ да чука кафето, мислилъ, че той го чука и затова поискалъ кафе и за себе си. Споредъ мене, това не е наука. Вземи и ти да чукашъ своето кафе или като чука той и ти вземи участие въ чукането или най-послѣ върши нѣщо полезно. Азъ искамъ вие да бѫдете умни ученици. Казвамъ “умни”, но не въ обикновения смисълъ на думата. Щомъ сте умни за себе си, тогава тия противорѣчия, които се явяватъ въ единъ класъ, въ едно общество, въ единъ народъ, ще се разрѣшатъ правилно. Голѣмитѣ противорѣчия сѫ неизбѣжни, и тѣ ще дойдатъ, но вие трѣбва да бѫдете много умни, за да рѣшите задачитѣ си. Много хора трѣбва да се явятъ, за да поематъ една работа, докато се оправи. И при това, всички трѣбва да вложите ума си на работа.

 

Има нѣща, които трѣбва да се разрѣшатъ умствено, тѣ не могатъ да се разрѣшатъ физически. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ дойде въ класа, без позволение. Това веднага ще ви смути. Почти всички се наежвате срѣщу него, искате да го изхвърлите навънъ. Едни го хващатъ за главата, други за краката, но той вика, вдига се цѣлъ скандалъ. Обаче, ние можемъ да проектираме мисъльта си, да създадемъ едно водно течение и то ще го подеме нагорѣ, ще го изхвърли навънъ. Той ще си излѣзе и ние ще бѫдемъ свободни. Тогава и неговиятъ умъ ще бѫде миренъ и нашиятъ умъ ще бѫде миренъ. Казвате: “Грѣшно е тъй да го изхвърлимъ.” Ами другото положение не е ли грѣшно, да го изхвърлите съ рѫцѣ навънъ. Чудни сте вие! Второто положение е по-лесно, то става съ по-малко разноски. Можемъ да му поговоримъ, да му кажемъ: “Моля ти се, приятелю, ще бѫдешъ тъй добъръ, да излѣзешъ вънъ, да не ни смущавашъ.” Той ще поседи малко и ще си каже: “Хайде да излѣза, да не смущавамъ тия хора тукъ”, и съ това въпросътъ ще се свърши. Когато влѣзе въ ума ви извѣстна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически да я изпѫдите. И тукъ се прилага сѫщия законъ. Започнете ли да й се противите, тя непрѣменно ще ви създаде една неприятность. Говорете вѫтрѣ въ себе си! Всѣка идея, която дойде въ васъ, не е нищо друго, освѣнъ едно разумно сѫщество, което ви е посѣтило. Затова, говорете му разумно веднъжъ, дважъ, докато ви разбере. Щомъ ви разбере, то ще си замине.

 

Изпѣйте упражнението “Вечерь - сутринь отиде дойде”. Коя е най-силната дума въ това упражнение? Трѣбва ли всички думи да се пѣятъ еднакво? Може ли нѣкой отъ васъ да изпѣе упражнението прочувствено, по всички правила на музиката? Думата “вечерь” се пѣе тихо. Вечерно врѣме обикновено всичко утихва. Мнозина отъ васъ повече критикувате, отколкото пѣете. Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката. Дѣйствително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.

 

Тайна молитва

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

19-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 19.II.1925 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt