1925_02_11 ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ЖИВОТА

[Ани]

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ЖИВОТА

 

Размишление

 

Прочете се резюме отъ темитѣ: “Най-важниятъ слогъ”.

 

Чете се върху темата: “Сила, материя и енергия”.

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Продължаване на човѣшкия животъ”.

 

За следния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между будизъма и християнството”.

 

Като казваме “продължаване на живота”, трѣбва да обяснимъ, какъвъ смисълъ има дължината. Когато кажемъ, че пѫтьтъ е дълъгъ, краката ни се прѣкѫсватъ, а когато кажемъ, че животътъ е дълъгъ, краката ни се продължаватъ. Защо именно въ първия случай краката ни се прѣкѫсватъ, а въ втория случай краката ни се продължаватъ? Значи, една дума, употрѣбена въ два различни смисъла, дава и два различни резултата. Може ли едно сѫщество, което не е живо, да продължи своя пѫть? Може ли въ природата да сѫществува движение безъ животъ?

 

Сега запримѣръ, всички може да четете нѣкой философъ и да кажете, какво мисли този философъ. Какво мисли нѣкой философъ, знаете, обаче рѣдко срѣщамъ ученици, които мислятъ. Даже срѣщамъ и философи, които не мислятъ. Единъ философъ челъ съчиненията на другъ нѣкой философъ и написва, какво казва този философъ. Значи, взима философията на другия философъ и съ малко перефразиране създава нѣкаква нова философия. Така и въ евангелския свѣтъ, между хилядитѣ проповѣдници много рѣдко ще намѣрите нѣкой, който мисли. Въ Америка има повече отъ 20 хиляди проповѣдници, но едва ли ще намѣрите 10 души отъ тѣхъ, които могатъ да мислятъ. Останалитѣ перефразиратъ, заемать единъ отъ другъ.

 

Сега, всички вие взимате думата “живот”, но не сте мислили върху това, какъ се продължава човѣшкия животъ. Вие сте го взимали на заемъ, тъй както се взиматъ пари на заемъ, безъ да сте го печелили. Казваме: продължаване и съкращаване на живота. Има ли съкращаване на живота? Да вземемъ единъ човѣкъ, който живѣлъ 10 години и единъ шаранъ, който живѣлъ 400 години. Какъ мислите, въ какво седи разликата между този човѣкъ и шарана? Ако съберете опитностьта на човѣка и тази на шарана, който живѣлъ 400 години, кой отъ тѣхъ е живѣлъ повече врѣме. Нѣкой пѫть продължаването и съкращаването на живота зависи отъ бързината или отъ интенсивностьта на живеенето. Подъ дълъгъ животъ не разбираме натрупване на много години, напримѣръ 100 или 120 години, защото човѣкъ може да живѣе 1000 или 2000 години и пакъ да не е събралъ много опитности. Сега искамъ да разсѫждавате много просто, а не философски. Прѣдставете си, че вие копаете единъ кладенецъ. Колко врѣме може да копаете? Щомъ стигнете дъното му, т. е. колкото е опрѣдѣлено, ще копаете ли още? Ще бѫде смѣшно, слѣдъ като изкопаете кладенеца, да направите кѫща да живѣете въ него. Ако си по-мързеливъ, по-дълго врѣме ще копаешъ; ако си по работенъ, по-малко врѣме ще копаешъ.

 

И тъй, под думитѣ “продължаване на живота” разбираме разумность. Животътъ не може да бѫде дълъгъ, безъ разумность. Ако животътъ на нѣкоя фамилия е кратъкъ, това зависи отъ неразумностьта на прѣдшествуващитѣ поколѣния. Значи, разумностьта е единъ отъ факторитѣ за продължаване на живота. Втория факторъ за продължение на живота е Любовьта. Вие не можете да продължите живота си безъ любовь. Това не значи само да говорите за любовь, но да имате разширение въ чувствата, да сте еднакво разположени спрѣмо всички хора. Освенъ това, толкова да сте прѣдвидливи, че да не влизате въ стълкновение съ никого. Виждашъ нѣкой човѣкъ нервенъ, сприхавъ. Стой надалечъ отъ него и бѫди много внимателенъ, нѣма защо да го изпитвашъ или да му посочвашъ дефектитѣ. Въ стария завѣтъ четете, че пророцитѣ сѫ казвали недостатъцитѣ на хората, но това тѣ правѣха по необходимость. Вие разглеждате криво тѣхнитѣ постѫпки. Тия философи нападаха хората, както нѣкой сврѣделъ пробива дупки. Кой е виновенъ за това? Не мислете, че пророцитѣ сѫ го правили това нѣщо случайно. Другъ нѣкой кара пророка да изобличава хората, да изтъква грѣшкитѣ имъ. Изобщо, езикътъ на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде мекъ. Ще ви дамъ слѣдното правило: Никого не нападайте, никого не критикувайте! Туй е правата философия, ако пъкъ си като нѣкое шило, дѣто минешъ да мушкашъ, нѣма какво да правишъ, ще гледашъ да мушкашъ по-малко. Ще казвашъ: “Не съмъ виноватъ, такова е естеството ми днесъ, ще ме извините.” Англичанитѣ въ такъвъ случай казватъ: “Подхлъзване на езика.” Понѣкой пѫть езикътъ на човѣка се подхлъзва и той казва нѣщо, което не желае. Често у всинца ви вѣрвамъ, езицитѣ да се подхлъзватъ, защото сѫ намазани съ масло. Ако дадемъ и на най-силния отъ васъ да държи едно вѫже намазано съ масло, не ще може да го удържи. Турскитѣ пехливани разбиратъ този законъ и затова, като се борятъ, намажатъ се съ масло. Борятъ се, но не могатъ да се хванатъ, изплъзватъ се, като шарани и никой не може да надвие.

 

Азъ бихъ желалъ езицитѣ на всинца ви да сѫ намазани, защото ако на едни е намазанъ, а на други не е намазанъ, често ставатъ катастрофи. Като има масло, всичко се урежда добрѣ. Ако рѫцетѣ на едного сѫ намазани, а на другъ не сѫ намазани, вториятъ ще се изплъзне, а първиятъ ще бѫде уловенъ. Затова нѣкои хора претендиратъ: “Защо не намазаха и моя езикъ, та лесно да върви работата?” И сега, азъ прѣвеждамъ: Намѣсто езикътъ ви да е намазанъ съ дървено масло, нека е намазанъ съ друго нѣкое масло. Въ великата лаборатория на живата природа има други масла за намазване на езицитѣ. Тия масла, като намажешъ и най-коравия езикъ, той става мекичъкъ, като на ангелъ. Отлични масла сѫ маслата на природата, но сѫ и много скѫпи. Единъ грамъ отъ тѣхъ струва хиляда златни лева. За тия масла има прѣдвидени и специални четки. Когато намажешъ езика си съ такава една четка, напоена въ едно отъ природнитѣ масла, той става отличенъ инструментъ, така постѫпва и цигуларьтъ съ своя лѫкъ.

 

И тъй, за да се продължи човѣшкиятъ животъ, въ чувствата на човѣка трѣбва да се създаде една вѫтрѣшна пластичность. Тъй щото отдѣто и да дойде ударътъ, човѣкъ нищо да не почувствува, гъвкавъ да бѫде той. Нѣкой пѫть вие си казвате: Този свѣтъ е много лошъ. Какъ ще се оправи? Нѣма защо да разрѣшавате такъвъ труденъ, философски въпросъ. Този въпросъ е за Господа, не е за васъ. Вие си гледайте вашата работа. Не се занимавайте съ това, кой човѣкъ е лошъ и кой добъръ. Ако ви попитамъ, кой човѣкъ е добъръ, вие не ще може да опрѣдѣлите това. Не само вие, но досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ който да е опрѣдѣлилъ, кой човѣкъ е добъръ, и кой е лошъ. Туй, което е лошо по врѣме и пространство, въ сѫщность не е лошо. Христовото учение, което бѣше въ противоречие съ юдеизма, днесъ е едно благо за християнскитѣ народи. И днешното ново учение, което се счита за несъобразно съ съврѣменнитѣ разбирания на хората, за въ бѫдеще ще имъ донесе едно благо. Не, днесъ не се знае кой животъ е добъръ и кой животъ е лошъ. Въ далечното бѫдеще, когато хората завършатъ своето развитие, само тогава отъ плодоветѣ имъ ще се види, кой човѣкъ на каква степень на развитие е дошелъ. Хората нѣма да бѫдатъ вече толкова лоши, нѣкои ще бѫдатъ отъ рода на дрѣнкитѣ, нѣкои - отъ рода на крушитѣ, други - отъ рода на ябълкитѣ, или гроздето, или черешитѣ, или смокинитѣ и други подобни плодове.

 

Сега, като се продължава животътъ ви, не взимайте на гърба си товара на свѣта. Не мислете, какъ ще се поправи свѣтътъ. Свѣтътъ е оправенъ. Старайте се да не задържате никаква горчива мисъль въ ума си. Дрехата ви отвънъ може да е не чиста, но вѫтрѣ, въ душата, въ сърцето си и въ ума си, не оставяйте никакво петно. Щомъ се намирате въ физическия свѣтъ, вие трѣбва да взимате поука отъ тактиката на военнитѣ. Когато изучавате хората, всѣкога си поставяйте крѣпости, та като ви бомбандиратъ, да не могатъ да ви засегнатъ. Щомъ хората сѫ миролюбиви, крѣпости не ви трѣбватъ. На едно мѣсто въ посланията апостолъ Павелъ казва: “Когато искашъ да бранишъ живота си, тури си щитъ за прѣдпазване.”

 

И тъй, за продължаването на човѣшкия животъ сѫ необходими двѣ нѣща: здрава и силна мисъль и широчина въ чувствата. За постигането на тия двѣ качества е необходимо търпѣние. Досега въ България съмъ срещналъ само единъ търпеливъ човѣкъ. Азъ съмъ ви привеждалъ този примѣръ. Този човѣкъ бѣше докторъ. Азъ наричамъ неговото търпение английско. Той имаше четири дѣца. Като вземеше нѣкоя книга да чете, едното дѣте му теглеше брадата, другото - косата, третото се качеше по гърба му, а четвъртото дърпаше краката му. Той ги погледне, погледне, пѣкъ имъ каже: “Е, дѣца, единъ день, когато пораснете, ще поумнѣете, ще разберете, че не трѣбва да правите така, но сега сте малки още.” Не съмъ срѣщалъ като този човѣкъ, бихъ ви го прѣпорѫчалъ като единъ похваленъ примѣръ. Вие не бихте изтърпѣли това нѣщо. Такъвъ човѣкъ може да продължи живота си.

 

 

Сега, какво мислите, ако си прѣдставимъ, че линията АВ въ триѫгълника АВС е разумна, тя ще схване ли ясно в съзнанието си цѣлия крѫгъ, който може да се опише около него? Ако всички тия линии сѫ разумни, тогава линията АВ ще знае ли какво е състоянието на линиитѣ ВС и АС? Ако си прѣдставите, че линията АВ е една захарна пръчка и вие близнете само единия й край, ще знаете ли дали цѣлата пръчка е захарна? Философски погледнато, човѣкъ въ даденъ случай знае само една своя мисъль, само едно свое желание и само едно свое дѣйствие. - Нищо повече. Цѣлата наша философия седи въ една мисъль. Многото желания не сѫ ваши, тѣ сѫ чужди желания. Тамъ е заблуждението, когато нѣкой казва: “Азъ имамъ много желания.” Многото желания сѫ на вашитѣ клѣтки. Ще намѣритѣ онази основна мисъль и онова основно желание въ васъ, които принадлежатъ на онази основна централна монада, около която се групиратъ всички малки душички, всички клѣтки. Вие искате да бѫдете господари на всички ваши мисли и желания и затова казвате: “Да се контролиратъ всички наши мисли и желания!” То значи: вашата основна мисъль да има отношение къмъ всички други мисли, да се хармонизира. Човѣкъ не може да води война съ себе си. Пазете слѣдното правило: Всѣки човѣкъ, който води война съ себе си, и да побѣди, той винаги губи. Човѣкъ никога не трѣбва да воюва съ себе си! Казва Писанието: “Не противи се злому!” То значи: Не се борете съ злото! Всѣки, който се бори съ злото, му придава сила. Всичката философия въ окултната наука седи въ това, че когато искашъ да прѣмахнешъ една негативна мисъль, ще я усилишъ повече. -“Ами какво да правя?” - Прави добро, остави злото, не се мѣси въ неговата работа, не се стреми да го съборишъ! Всѣки, който се бори съ злото, усилва го. Правете добро постоянно! Нѣкой казва: “Азъ нѣма да правя зло.” Кажешъ ли така, ти усилвашъ злото въ себе си. “Азъ нѣма да лъжа”. Ти усилвашъ лъжата въ себе си. Ще кажешъ: “Ще говоря Истината, ще правя добро.” Казвашъ ли така, това има смисъль. Негативната философия донесе най-голѣмитѣ нещастия на човѣчеството. Мойсей е започналъ много добрѣ съ законитѣ си. Коя е първата заповѣдь на Мойсея? - “Азъ съмъ Господь Богъ твой, да нѣмашъ други богове освѣнъ мене!” Първитѣ четири заповѣди сѫ положителни. Евреитѣ се спрѣха на послѣднитѣ заповѣди, които бѣха негативни: “Не убий, не кради, не лъжесвидѣтелствувай, т. н.” Тия заповѣди бѣха само разяснение на първия законъ. Ако не искашъ да лъжешъ, ти ще прилагашъ първия законъ.

 

Когато онзи младежъ запита Христа, какво трѣбва да прави, за да придобие вѣченъ животъ, Христосъ му отговори какво трѣбва да направи, младежътъ каза, че всичко това е сторилъ. Какво още не му достига? Наистина, този младежъ е спазилъ тия заповѣди, но въ тѣхния негативенъ смисълъ. Когато Христосъ му даде първия изпитъ, да раздаде имането си, оказа се, че той не разбира законитѣ. Той не схвана закона, наведе главата си и излѣзе натѫженъ навънъ. Слѣдователно, той не е разбралъ Мойсеевия законъ, не го е приложилъ. Не само въ времето на Христа, но и сегашнитѣ християни прилагатъ само шестьтѣ заповѣди и то въ тѣхния негативенъ смисълъ: Да се не мразимъ, да се не одумваме и т. н. Като дойде редъ да приложимъ заповѣдьта, да се обичаме, казвате: “Какъ ще обичашъ този човѣкъ, може ли да го обичашъ?” Какъ нѣма да го обичашъ? Когато кажа, че трѣбва да обичамъ нѣкого, тази идея въ моя умъ е строго математически опрѣделена. Подъ тази идея азъ подразбирамъ: Онзи, когото Богъ обича и азъ ще го обичамъ. Туй значи да обичаме ближния си. Да обичаме ближния си, подразбира да обичаме Бога. Когото пъкъ Богъ не обича и азъ нѣма да го обичамъ. За да обичашъ нѣкого, трѣбва Богъ да го обича. Ако Богъ е Любовь, ти нѣма да заставяшъ Бога, нѣма да му давашъ направление, какво трѣбва да прави Той. Ти трѣбва да бѫдешъ изразъ на Божията воля. Значи, ако Богъ обича нѣкого и ти ще го обичашъ. Това е волята Божия и ти трѣбва да я изпълнявашъ. Ако вие можете да приложите Христовия законъ, или Божия законъ по този начинъ, всичко ще ви върви лесно. Казва нѣкой: “Какъ тъй, не мога да обичамъ този човѣкъ!” Не, ще си кажешъ: “Обича ли го Богъ? - Обича го. Щомъ Богъ го обича, въпросътъ е свършенъ и азъ го обичамъ.”

 

Сега въ васъ се явява другъ въпросъ: “Каква трѣбва да бѫде обичьта?” Щомъ започнете да философствувате върху обичьта, вие разваляте заповѣдьта. Ще ви приведа сега следния фактъ. Всѣки човѣкъ може да се роди при огнището на баща си, когато свети даже само една вощена свѣщь, но той не може да израстне отъ огъня на тази камина и отъ свѣтлината на тази свѣщь. За да израсте и да се възпита, той трѣбва да излѣзе вънъ, на слънцето. Та човѣшката любовь въ свѣта, това е огнище, това е свѣщь, при нея може да се констатира факта, че ти си роденъ еди-кога си и да се напише името ти, но ако искашъ да растешъ, да стане нѣщо отъ тебе, трѣбва слънцето да те грѣе отвънъ. Или, казано на другъ езикъ: Само когато Божията Любовь те проникне, отъ тебе може да излѣзе нѣщо. Слѣдователно, ние не можемъ да изпълнимъ Божиитѣ закони съ човѣшката любовь. Тя е несъстоятелна. Всички трѣбва да се откажете отъ тази мисъль. Човѣшката любовь не е изпълнила досега това и не може да го изпълни. Вие не можете да растете на човѣшкото огнище, нито да се учите на неговата вощена свѣщь. Ето защо, ако искате вашия животъ да се продължи, не трѣбва да останете въ стадията на човѣшката любовь и да се грѣете на неговото огнище, нито да четете на неговата свѣщь, но трѣбва да излѣзете вънъ на слънчевата свѣтлина и тамъ да растете, тамъ да се развивате и четете. Тия идеи трѣбва да бѫдатъ рѣзко опрѣдѣлени въ ума ви.

 

Нѣкой пѫть, като четете Евангелието казвате: “Тъй писалъ еди-кой си апостолъ.” Азъ ви казвамъ, че много стихове отъ Евангелието сѫ криво прѣведени. Напримѣръ не е вѣрно прѣведенъ стихътъ: “Азъ ще се похваля съ кръста Христовъ.” Въ оригинала се казва: “Азъ ще се похваля съ страданията на Христа.” И като поставиха хората кръста на първо мѣсто въ живота, съ това развратиха Божия законъ. Страданията сѫ нѣщо смислено, но кръстове не ни трѣбватъ. Сега всички хора говорятъ за кръста Христовъ, но отъ него сѫ излѣзли всички съврѣменни ножове. Всички ножове на военнитѣ сѫ направени отъ кръстове. Войникътъ мушка съ дългата часть на кръста. За да може да мушка повече, той си служи съ тази пръчка, на която бѣха заковани рѫцѣтѣ на Христа. Слѣдователно, всѣки, който ти дава кръстъ, сѫщеврѣменно те мушка и като те мушне, дойдатъ други, които те занасятъ на болницата. И слѣдъ това ще кажатъ: “Това правимъ, за да се похвалимъ съ кръста Христовъ.” Въ това нѣма никакъвъ смисълъ. И ако вашитѣ мисли, вашитѣ желания сѫ кръстообразни, вие сте на края на пѫтя. Свещеникътъ носи кръста и ти казва: “Целуни го!” По сѫщия законъ и военниятъ носи кръста и съ дългата му часть те промушва. Най-първо ти казва: “Или ще се подчинишъ, или ще те мушна.” И тогава ти, ако искашъ да живѣешъ, ще му се подчинишъ, т. е. ще го цѣлунешъ. Военниятъ казва: “Ти ще се подчинишъ на моя кръсть, данъкътъ си ще платишъ. Ако не направишъ това, робъ ще станешъ” и хване орѫжието. Това е значението на кръста днесъ. Хората прѣдаватъ, че на свети Константинъ се явилъ кръстъ, кръстно знамение и му се казало: “Съ този кръстъ ще побѣдишъ.” Това е квадратна лъжа! И побѣди ли той? Ако това нѣщо бѣше истина, св. Константинъ Велики трѣбваше да побѣди свѣта. Побѣди ли го? - Не, той разврати свѣта. Тъй трѣбва да се произнесатъ бѫдещитѣ историци, защото така се произнася невидимиятъ свѣтъ.

 

Казвамъ ви, отсега нататъкъ трѣбва да се освободите отъ вашитѣ кръстове и да ги замѣстите съ страдания. Страданието ще замѣстите съ нощь, почивка. Радостьта ще наречете день, а работата най-приятното занимание. Радость, день, занимание - тогава животътъ се осмисля. Между радостьта и страданието има правилни математически съотношения. Тия съотношения сѫ слѣднитѣ: Колкото радостьта ви е била по-голѣма, по-интенсивна, като се смѣни съ скръбь, толкова и скръбьта ви ще бѫде по-силна, по-интенсивна. Значи, колкото деньтъ е билъ по-свѣтълъ, толкова и нощьта ще бѫде по-тъмна, по-мрачна. Вамъ се струва, че сте изгубили нѣщо, но тъй ви се струва само. Това е, защото чувствителностьта на човѣка се увеличава и той чувствува и радостьта, и скръбьта по-силно. Слѣдъ голѣмата скръбь, като се появи отново радостьта, понеже чувствителностьта ви е голѣма и радостьта ви е по-голѣма, вие мислите, че сте спечелили това, което бѣхте изгубили. Тия двѣ състояния се смѣнятъ постоянно въ човѣка. Висшитѣ духове, висшитѣ сѫщества, които разбиратъ този законъ, смѣнятъ тия състояния у васъ по единъ правиленъ начинъ. Ако се въплоти на земята единъ ангелъ, или нѣкой архангелъ, или нѣкой херувимъ, или серафимъ и тѣ ще изпитатъ сѫщитѣ страдания, каквито и вие, не можете да ги избегнете. По сѫщия законъ и Христосъ ги изпита. И най-висшитѣ сѫщества като дойдатъ на земята, ще изпитатъ страдания. Ако тѣ искатъ да не бѫдатъ засегнати отъ страданията, ще стоятъ на земята докато има день - благоприятни условия за тѣхъ и като настане нощьта - неблагоприятнитѣ условия, заминаватъ за другъ свѣтъ. Слѣдователно, тѣхната радость е непреривна. Тѣ се движатъ отъ радость въ радость. Тъй правятъ разумнитѣ сѫщества, а глупавитѣ вървятъ по обратенъ пѫть: Когато се свършатъ благоприятнитѣ условия на живота и започнатъ неблагоприятнитѣ, тѣ тогава идватъ на земята. И вие понѣкога вървите по сѫщиятъ пѫть.

 

Да допуснемъ, че линията АС отъ триѫгълника прѣдставлява физическия животъ. Тази линия прѣдставлява несъизмѣрима величина, защото въ несъизмѣримитѣ величини се създаватъ страданията. Може ли една несъизмѣрима величина да се прѣвърне въ съизмѣрима? Знаете ли начинъ да прѣвръщате несъизмѣримитѣ числа въ съизмѣрими? Несъизмѣримитѣ числа въ физическия свѣтъ сѫ съизмѣрими въ астралния свѣтъ; несъизмѣримитѣ числа въ астралния свѣтъ сѫ съизмѣрими въ умствения свѣтъ. Слѣдователно, туй, което е невъзможно за физическия свѣтъ, е възможно за духовния свѣтъ; туй, което е невъзможно за духовния свѣтъ, е възможно за умствения свѣтъ; туй, което е невъзможно за умствения свѣтъ, е възможно за причинния свѣтъ. Значи, всички противорѣчия, които произтичатъ отъ несъизмѣримостьта на числата, тѣхниятъ философски смисълъ се обяснява въ по-висшитѣ свѣтове. Тамъ несъизмѣримото става разумно, съизмѣримо.

 

Слѣдователно, при всѣка мѫчнотия ще приложите закона на съизмѣримитѣ и несъизмѣримитѣ числа. Имате ли нѣкаква мѫчнотия на физическия свѣтъ, ще знаете, че по никой начинъ не можете да я разрѣшитѣ тука, но ще я разрѣшите въ астралния свѣтъ; ако и тамъ не можете да я разрѣшите, ще влѣзете въ умствения свѣтъ; ако и въ умствения свѣтъ не можете да я разрѣшите, най-послѣ ще се повдигнете много високо, въ причинния свѣтъ и веднага мѫчнотията ще бѫде разрѣшена. Така че, каквато мѫчнотия и да има единъ ученикъ, щомъ се подигне и влѣзе въ причинния свѣтъ, той ще може да я разрѣши. Разбира се, този законъ има широко приложение и къмъ човѣшкитѣ чувства и способности. Той е сложенъ законъ. Запримѣръ, какъ може да се развие извѣстна способность въ човѣка или да се усили извѣстно чувство? Това се крие пакъ въ приложението на този законъ. Нѣкой пѫть вие искате да проявите любовь, но не можете, усѣщате извѣстна коравина, едно неразположение у васъ. Забѣлежете, въ природата дѣйствува слѣдния законъ: Минавамъ покрай нѣкоя нива, която не е поливана отъ дъжда цѣли шесть мѣсеца. Почвата й е корава, само буци, нищо не можешъ да посѣешъ въ нея. Завали единъ малъкъ дъждецъ и вѣднага буцитѣ се поразцъфтятъ, омекватъ. Най-първо всѣка буца казва: ”Искамъ да живѣя индивидуаленъ животъ.” Дойде послѣ повече дъждъ, буцитѣ омекватъ още повече, раздробятъ се и казватъ: “Хайде, отъ насъ да мине!” Какво да мине отъ васъ? - “Хайде и ние да направимъ сѫщото, да услужимъ.” Дъждътъ услужи на насъ, ние пъкъ ще услужимъ на други. И наистина, мине ралото отгорѣ й разтеле пръстьта, послѣ посѣятъ жито и виждашъ, слѣдъ извѣстно врѣме, отъ тази пръсть се явяватъ зелени крѣпки стъбълца. Значи, дъждътъ изравни тия буци.

 

И тъй, когато чувствата ви сѫ корави, дъждецъ трѣбва. Ще се молите да дойде дъждецъ. Дойде ли дъждецътъ, коравитѣ буци ще се размекнатъ, твоятъ плугъ ще мине отгорѣ имъ, сѣмето ще се посѣе; така всички буци ставатъ равни. Трѣбва да приложите тази философия въ живота си. Нали въ Писанието се казва, че всички високи планини ще се приравнятъ. Приложение трѣбва! Я ми кажете, дали единъ ангелъ може да плаче, да хълца като васъ? Каква полза отъ вашия плачъ? Единъ вашъ приятель се разболѣлъ и веднага сърцето ви трепне, уплашите се, че ще умре. Какво отъ това? Да допуснемъ, че повикатъ този вашъ приятель на онзи свѣтъ, при Господа. Какво лошо има въ това? Той не умира. Онзи свѣтъ е много красивъ. Какво лошо има, като отиде тамъ? Азъ даже бихъ казалъ на своя приятель: “Много се радвамъ, че те викатъ на онзи свѣтъ.” Той ще ми каже: “Братко, и азъ се радвамъ. Пратиха ми отгорѣ каляска, викатъ ме.” - “Хайде, на добъръ ти часъ тогава!” Тази мисъль трѣбва да стане много разбрана за васъ, да не казвате, че еди-кой си трѣбва да си замине, но щомъ го повикатъ, да не го задържате. Тъй, на добъръ часъ на всички! Други ще дойдатъ на тѣхно мѣсто. Най-послѣ и ние ще идемъ горѣ, нѣма да седимъ постоянно на земята. Ние ще се върнемъ въ онова хубаво мѣсто, отдѣто сме излѣзли нѣкога. Досега, кого какъ повикатъ отгорѣ, все казва, че още не е готовъ. Кога ще се приготви? Никой не е отишълъ съ готовность. Всички все казватъ: “Не съмъ готовъ, да поостана още 1 - 2 години.”

 

Послѣ азъ забѣлѣзвамъ, вие не разсѫдавате правилно, всички трѣбва да имате права мисъль. Запримѣръ, мнозина отъ ученицитѣ ми намиратъ разлика въ моитѣ постѫпки. Чудни сте вие? Какво се бъркате въ моитѣ постѫпки? Най-послѣ азъ не съмъ отговоренъ прѣдъ васъ. Какво си дошълъ да ме критикувашъ? Туй, което азъ върша, то е по-извѣстенъ планъ, не е ваша работа. Азъ правя туй, което е въ плана ми. - “Ама, какво ще кажатъ хората?” Чудни сте вие! Има извѣстенъ Божественъ планъ, който не търпи никакво отклонение. Ти можешъ да се оклонишъ отъ този планъ, но Божественото всѣкога се нарежда споредъ опрѣдѣления отгорѣ планъ. Ти не можешъ да направишъ отъ Божественото нито йота отклонение. Нѣкой пѫть Господь може да мълчи, а ти мислишъ, че Той отстѫпва. Не, цѣлата вселена може да стане на каша, но отъ Божиитѣ закони нито една рѣзка, нито една дума нѣма да се измѣни. Тъй щото, всѣки отъ васъ ще си каже: “Това нѣщо, което трѣбва да направя, Божествено ли е или не? Ако е Божествено ще го направя. Каквото Господь е казалъ ще го направя. Туй е въ плана на Бога.”

 

Та сега, когато нѣкой ме критикува, казвамъ му: Ти си погрѣшилъ, туй, което вършишъ е чуждъ планъ. Това е нѣкаква чужда мисъль, влѣзла въ главата ти. - “Това не съмъ азъ, нѣкой другъ е влѣзълъ въ главата ми.” Та, когато дойде нѣкой, да ме критикува, тъй гледамъ азъ на въпроса. Дошли двама братя при тебъ, единиятъ отъ лѣво, другиятъ отъ дѣсно, заобиколятъ те и ти казватъ: “Тъй ще кажешъ, иначе ще кажешъ”, даватъ му съвѣти. Казвамъ, азъ зная този фонографъ.

 

Най-мѫчното въ свѣта, обаче е да виждашъ хубавото прѣзъ лошото. То е голѣмъ майсторлъкъ. И тогава, ние питаме, по какво се отличава добриятъ и по какво лошиятъ човѣкъ? Азъ нѣма да ви отговоря прѣмо, но ще ви дамъ едно сравнение. По какво се отличава една чиста стъкленица отъ една нечиста? - Чистото стъкло пропуща най-много лѫчи. Онова пъкъ, което пропуща по възможность най-малко лѫчи, то е лошо, нечисто. Слѣдователно, онзи човѣкъ, който пропуща най-много лѫчи на любовь, мѫдрость и истина, той е добъръ, а онзи човѣкъ, който пропуща най-малко лѫчи на любовь, мѫдрость и истина, той е лошъ. Съгласни ли сте на туй? Това е едно много хубаво опрѣдѣление. Лошиятъ и добриятъ човѣкъ сѫ два полюса на едно и сѫщо нѣщо и мѣжду тѣхъ има градация. Добритѣ хора се различаватъ отъ лошитѣ споредъ количеството на лѫчитѣ, които и еднитѣ, и другитѣ пропущатъ. И всѣки отъ васъ трѣбва не само да си прѣдполага, но и съ сигурность да знае, въ даденъ случай, колко лѫчи пропуща прѣзъ себе си.

 

И знаете ли, каква наука има въ това! Всѣки день ще имате по единъ спектъръ. Има такива спектри. Като поставишъ своята призма въ себе си, ще става разлагане на твоята свѣтлина, на твоитѣ лѫчи и ти ще правишъ изчисления, да видишъ, колко свѣтлина пропущатъ. Защото, отъ невидимия свѣтъ и отъ слънчевата система за всѣки добъръ и разуменъ човѣкъ се прѣпраща специална свѣтлина. Когато вие сте съгласни съ Божествения свѣтъ, тази свѣтлина ви намира тъй както ви намира едно писмо, което е писано за васъ. Обаче, при най-малкото отклонение отъ правия пѫть и тази свѣтлина се отклонява. Тъй че, когато говоримъ за добрия животъ, това правимъ съ цель, да не се отклонява Божествената свѣтлина и топлина, която иде специално за васъ, и по този начинъ да не си причинявате врѣда. Тогава именно ще дойдете до висшата математика, до висшата Божествена геометрия, да видите, какви сѫ отношенията тамъ. Какво значи да бѫде единъ животъ добъръ? Азъ считамъ добрия човѣкъ за едно отлично построено здание, съ всички най-модерни и удобни приспособления, прѣзъ което здание Божественитѣ енергии влизатъ и излизатъ, като се разпръскватъ навънъ. Само така ще могатъ всички живущи въ него да се ползуватъ еднакво отъ благата му. Сега ще се спрете върху мисъльта: “Да пропущамъ повече свѣтлина!”

 

Да изпѣемъ сега упражнението “Въ начало бѣ Словото”.

 

Трѣбва да се стремите къмъ непрѣривность въ тоноветѣ. Не трѣбва да има прѣкѫсване въ тоноветѣ. Трѣбва да контролирате ларинкса си и да облагородявате гласа си. Когато не сте разположени, пѣйте! Най-мѫчно е човѣкъ да пѣе когато е неразположенъ. Когато е неразположенъ, той е отличенъ пѣвецъ. Пѣйте упражнения съ букви! Тъ сѫ добри за неразположени хора. За въ бѫдеще, ако искате да възпитавате малкитѣ дѣца правилно, можете да ги възпитавате прѣкрасно съ музика. Даже най-упорититѣ, най-своенравнитѣ дѣца може да възпитавате съ музика.

 

Сега вие казвате: “Че ние сме голѣми хора, може ли да пѣемъ такива упражнения?” Та вие правите много пѫти по-лоши работи отъ тия упражнения. Тогава не мислите ли, че сте голѣми? Когато се разгневишъ и свиешъ юмрукъ, това похубаво ли е? По добрѣ да пѣемъ “ха-ха-ха”, отколкото да сочимъ юмрукъ. Въ пѣнието има разширение, а въ гнѣва свиване.

 

Тъй щото, ще изучавате всички дѣйствия въ природата. Има дѣйствия, които прѣдизвикватъ разширение на гласа, на чувствата, на мисъльта и у човѣка се явява едно малко пробуждане, колкото и да е малко, то е хубаво. Всѣко движение, всѣки слогъ, който и да е, има двояко въздѣйствие: ограничава и разширява. Вие ще изберете тия слогове, които ограничаватъ, за най-доброто разположение на духа. Когато пъкъ имате едно неразположение на духа, ще употрѣбите слогове, които разширяватъ. Нѣкой пѫть въ живота ни ще дойдатъ некрасиви работи, но тѣ трѣбва да дойдатъ при най-доброто разположение на духа ни. Тѣ ще бѫдатъ като граница. Добриятъ човѣкъ и да направи погрѣшка, не се вижда.

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

18-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 11.II.1925 г.,

София