Jump to content

1925_02_04 ОТВОРЕНАТА И ЗАТВОРЕНАТА ЧАША


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

ОТВОРЕНАТА И ЗАТВОРЕНАТА ЧАША

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

Размишление

 

Прочетоха се резюмета отъ темитѣ: “Отличителнитѣ черти на ума, сърцето и волята” и “Съзнанието у насѣкомитѣ”.

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Най-силния слогъ”.

 

Тема за следния пѫть: “Отъ какво зависи дължината на човѣшкия животь?”

 

Какво се разбира подъ думата безкраенъ животъ? Кои нѣща иматъ край? Често хората казватъ: “Страданията нѣматъ ли край?” Думата “страдание” е двусмислена, двояка. Ако се направи прѣводъ на тази дума, тя означава промѣна отъ едно състояние въ друго. Все-таки ние казваме: “Моитѣ страдания нѣма ли да прѣстанатъ?” То е равносилно да се каже: “Нѣма ли да се смѣни състоянието ми?” Когато те биятъ, ти казвашъ: “Този бой нѣма ли край?” Или: “Този, който ме бие, нѣма ли да прѣстане?” -Има начинъ, по който може да се смѣни състоянието ти, отъ тебе зависи. Излѣзъ вънъ отъ кѫщата си, нека биятъ кѫщата ти, т. е. тѣлото, ти ще бѫдешъ свободенъ.

 

Та когато казваме, че страданията нѣматъ край, разбираме, че причината е външна, независеща отъ насъ; когато пъкъ кажемъ, че страданието има край, то значи, че състоянието може да се смѣни, отъ насъ зависи. Нѣкой казва: “Мѫчи ме дяволътъ.” Значи, отвънъ го мѫчи нѣщо. Ти можешъ лесно да се освободишъ отъ този дяволъ. Вземете за примѣръ, състоянието на гнѣва. Какво прѣдставлява гнѣвътъ? - Гнѣвътъ е излишна набрана енергия въ извѣстно направление. Или всѣко непостигнато желание може да се обърне на скръбь или на гнѣвъ. Тогава отъ кого зависи този гнѣвъ да прѣстане? Да допуснемъ, че вие сте гневѣнъ, но изведнъжъ ви бутнатъ въ студена вода. Гнѣвътъ ви ще се запази ли, или ще се смѣни? Когото и да бутнатъ въ студена вода, веднага гнѣвътъ му ще изчезне. Енергията, която се набрала на повърхностьта на неговия мозъкъ, се промѣня и човѣкъ се освобождава отъ нея.

 

Другото положение: Гнѣвътъ може да се смѣни въ едно приятно чувство. Запримѣръ, ти се разгнѣвенъ нѣщо, но нѣкой ти донесе единъ чекъ отъ десеть милиона лева, които получавашъ въ наслѣдство. Какво ще изпиташъ въ този моментъ? - Веднага гнѣвътъ ти ще се смѣни въ радость. Значи, десетьтѣ милиона лева прѣвърнаха гнѣва въ радость. Който не се занимава съ философията на живота и който не го проучва изъ дълбоко, за него страданията нѣма да прѣстанатъ, напротивъ, тѣ ще се усилятъ повече. Запримѣръ младиятъ момъкъ или младата мома искатъ да се оженятъ, да намѣрятъ щастие. Той търси другарка, тя търси другарь. Обаче и единиятъ, и другиятъ, вмѣсто да намѣрятъ щастие, ще намѣрятъ нещастие. Защо? Защото търсимъ щастието тамъ, дѣто го нѣма. Не трѣбва да търсимъ щастието на земята, понеже то не може да се постави въ такива крѣхки съсѫди, каквито имаме на земята. Тѣ могатъ лесно да се трошатъ и съдържанието имъ да изчезва. Най-послѣ, този твой другарь още утрѣ животътъ му може да изчезне и ти ще останешъ самъ. Затова, ние трѣбва да търсимъ на друго мѣсто основата на живота. Всички съврѣменни хора искатъ да направятъ щастието достояние на земята, но това нѣщо нѣма да се постигне никога. Земята никога не е била щастлива и нѣма да бѫде. Тази земя азъ наричамъ земя на нещастие - нищо повече. И всѣки, който се роди на нея, ще бѫде нещастенъ. Туй трѣбва да знаете! Ако нѣкой човѣкъ нѣма нещастия, ще му дойдатъ. Това положение мяза на положението, което заема всѣки гражданинъ въ държавата, въ която живѣе. Ако тази държава има дългове, то, като ги разхвърли тя между всичкитѣ граждани, ти и да нѣмашъ дългове, ще плащашъ. Държавата ще ти тури лихви по 10% и по този начинъ ще помагашъ на този народъ.

 

Днесъ хората казватъ: “Да дойде Царството Божие, да се обичаме!” Какъ ще се обичате, когато вашата любовь е основана на чисто материална основа? Я, ми покажете една съвършена любовь! Дѣтето обича майка си, понеже тя го храни. Оттамъ започва неговата любовь. Слугата обича господаря си, понѣже му плаща нѣщо. Ученикътъ обича учителя си, понеже му дава нѣщо. Проповѣдникътъ обича паството си, понеже му плаща. Питамъ: дѣ е тогава духовната страна на любовьта? Като казвамъ, че любовьта ви е материална, това не значи, че трѣбва да се отчаете, да изпаднете въ песимизъмъ, но трѣбва да знаете, че на земята не може да има щастливъ животъ, а само животъ на страдания. Умниятъ човѣкъ само може да се огради отъ нещастията въ живота и да си създаде едно малко щастие. Мнозина казватъ: “Ние можемъ да бѫдемъ щастливи при по-благоприятни условия на живота.” Да, но влѣзете ли въ великия безграниченъ океанъ, ще видите, че вълнитѣ се срѣщатъ и сблъскватъ една въ друга. Тамъ щастие ще има ли? - Нѣма да има. Ако вълнитѣ се блъскатъ само въ брѣга, разбирамъ да се говори за щастие, защото, когато една вълна се удари въ брѣга, тя се разбива там и послѣ се връща назадъ отслабнала и безопасна. Прѣдставете си, обаче, че вълнитѣ се блъскатъ една въ друга, питамъ ви тогава: защо се блъскатъ тия вълни, какво ще придобиятъ отъ това блъскане въ океана? Ученитѣ хора казватъ, че по този начинъ ставало обмѣна на водата въ океана. Той се оживѣвалъ, придавало му се повече животъ. Ако не ставало такова раздвижване на водата, тя щѣла да се вмирише. Възможно е да е така. Слѣдователно, ако нѣмашъ никакво ограничение наоколо си, ако животътъ ти е тъй широкъ като океана, пакъ вълнитѣ на твоитѣ мисли, чувства и желания ще се блъскатъ една въ друга и пакъ ще има смущение въ тебе.

 

Сега вие си прѣдставлявате, че като се качите на небето между ангелитѣ или ако отидете въ рая между най-щастливитѣ хора, ще бѫдете щастливи. Да, така е, но какво трѣбва да правите, като сте на земята? Можете ли да бѫдете щастливи при слѣдното положение? Представете си, че сте въ единъ чуждъ градъ и нѣмате нито петь пари въ джоба си. Какво ще правите? Ще си кажете: “Азъ не съмъ бѣденъ, имамъ сили въ себе си, мога да спечеля 2000 лева!” Всички трѣбва да се заемете за разрѣшението на най-мѫчната задача. Най-първо трѣбва да разберете живота отъ неговата лоша страна. Думата “лошъ” трѣбва да се изясни. Казватъ за нѣкого: “Той е лошъ човѣкъ.” Нѣкой пѫть вие казвате за себе си: “Азъ съмъ лошъ човѣкъ.” Какво означава това? Буквата “Л” означава слизане. Буквата “О” показва стремежъ нагорѣ къмъ Бога. Значи, въ лошия човѣкъ има условия за добъръ животъ, започва по Бога. Буквата “Ш” показва, че този човѣкъ свършва по-материално. Той започва добрѣ, а свѣршва злѣ, т. е. започва съ единъ милионенъ кредитъ, а накрая свършва съ фалитъ. За такъвъ човѣкъ казватъ: “Той изялъ, завлѣкълъ паритѣ на хората.” Въ сѫщность този човѣкъ не е изялъ паритѣ, но нищо не е спечелилъ. Той харчилъ, ялъ, пилъ, този обралъ - онзи обралъ, този закачилъ, онзи закачилъ, а самъ нищо не придобилъ. Ние казваме: “Лошъ човѣкъ е всѣки, който започва добрѣ и свършва злѣ, а добъръ човѣкъ е този, който започва добрѣ и свършва добрѣ.”

 

Думата “добъръ” сама по себе си не означава добро. Буквата “Д” въ тази дума е съставена отъ единъ триѫгълникъ. Както виждате, геометрия има въ тази дума! Триѫгълникътъ означава равновесие на сили, т. е. богатство, единъ уравновѣсенъ характеръ. Човѣкъ съ такъвъ характеръ е разуменъ, добрѣ използува условията на живота. Това се вижда и отъ буквата “О”. И буквата “Б” сѫщо изразява стремежъ къмъ Бога. Буквата “Р” показва, че добриятъ човѣкъ е и разуменъ човѣкъ, той държи всичко въ рѫцѣтѣ си. Добриятъ човѣкъ не се влияе отъ мнѣнието на този или на онзи, нито отъ условията. Той не търси щастието на земята. Всѣки човѣкъ, който търси щастие и добро на земята, нѣма да ги намѣри. Къмъ коя категория ще се отнесатъ тѣзи хора, които започватъ злѣ и свършватъ добрѣ? Може ли човѣкъ да започне злѣ и да свърши добрѣ? - Това не може да бѫдѣ. Подъ думитѣ “злѣ започва” разбираме, че започва при много неблагоприятни условия, но съзнанието въ него е добрѣ развито. Той е честенъ човѣкъ, но има голѣми мѫчнотии въ живота си - отвѫтрѣ започва много добрѣ, но отвънъ има мѫчнотии. Съзнанието и въ лошия човѣкъ е добрѣ развито, но той употрѣбява добритѣ условия въ края на краищата за свои лични цѣли. Той казва: “Трѣбва да се живѣе въ свѣта малко по-нашироко.”

 

Вие трѣбва да изучавате законитѣ на равновѣсието, както и всички останали закони на живата природа, за да могатъ всички тия истини да оживѣятъ въ васъ.

 

Прѣдставете си единъ цилиндъръ, въ който влиза плътно едно бутало. Това бутало излиза отъ цилиндъра и влиза въ него, благодарение на различнитѣ видове енергии, положителни и отрицателни, които дѣйствуватъ върху му, въ този случай буталото прѣдставлява срѣда, прѣзъ която минаватъ тия енергии. Често вие запитвате: “Защо идватъ страданията, мѫчнотиитѣ въ живота?” - Страданието е положителна енергия, която иде отвънъ, натиска върху буталото, което сгъстява парата и я изпѫжда навънъ. Значи, тази енергия върши работа. Ако парата е съзнателно сѫщество, ще каже: “Каква е тази неправда, кой натиска върху мене?” Но въ това врѣме сѫщата външна енергия натиска върху буталото на другъ цилиндъръ, скаченъ съ първия, вслѣдствие на което въ първия цилиндъръ настава обратно движение: енергията на парата натиска сега върху буталото, то излиза постепено отъ цилиндъра, парата се разширява, радва се и казва: “Настана свѣтълъ день за мене.” Това състояние, обаче, е само врѣменно, защото има прѣдѣлъ, додѣто буталото може да излиза. Щомъ дойде този прѣдѣлъ радостьта се прѣкратява. Въ другия цилиндъръ настѫпва радость, а въ първия - скръбь. Така се движи колелото на машината, т. е. колелото на живота. Радоститѣ и скърбитѣ, т. е. положителнитѣ и отрицателнитѣ енергии равномѣрно се смѣнятъ и движатъ колелото.

 

И тъй, ако ме питате, защо трѣбва да страдате, ще ви отговоря: За да се движите. Движение безъ страдания и радости въ живота нѣма. Ако страданието прѣстане, моментално ще прѣстане и животътъ ви. Като прѣстане радостьта ви, ще прѣстане и животътъ ви.

 

Сега, въ васъ се заражда мисъльта: “Като отидемъ на небето, тамъ нѣма да има скръбь.” Да, тамъ движението въ цилиндъра нѣма да бѫде като това на земята, но ще бѫде обратно. Вие вече нѣма да мислите за вашитѣ страдания, но ще мислите за страданията на другитѣ хора на земята. Но да оставимъ този въпросъ, какво ще бѫде на небето, това е външенъ, постороненъ въпросъ. При сегашнитѣ условия на живота, страданията и радоститѣ сѫ двигателни сили, необходими за развитието и растението на човѣка. Тъй седи въпросътъ отъ окултно гледище. Тѣзи страдания, които имате отвънъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ, че нѣкому се скѫсали дрехитѣ, роклята или че нѣкой изгубилъ 5 - 10 хиляди лева или че му се счупило нѣщо и т. н. страданията сѫ вѫтрѣшни нѣща, отъ които не можете да се освободите. Нѣкой пѫть имате вѫтрѣшна радость, която остава дълбоко въ душата ви. Азъ говоря за вѫтрѣшнитѣ радости и скърби. Тѣ сѫ двигателни сили въ живота ви, които трѣбва разумно да използувате.

 

Вие мислите философски върху нѣщата и искате да се махнатъ страданията отъ васъ. Не, вие не знаете, какво говорите. Да прѣмахне Господь страданията отъ васъ, това значи да отнеме живота ви. Не се молете да се махнатъ страданията отъ васъ, но се молете за знания и мѫдрость. Досега вие сте се молили само за това, да се махнатъ вашитѣ страдания, но освѣнъ че нѣма да се махнатъ, ще се увеличатъ още повече, защото онзи, който има навикъ да спира въ пѫтя си, ще го биятъ повече. Нѣкой пѫть вие имате характера на такива коне, които често спиратъ. Да вървите назадъ, не сте свободенъ, ще ви биятъ, защото трѣбва да заведете тази каруца на опрѣдѣленото мѣсто. Ако не можете самъ, ще доведатъ още единъ конь, ще ви заставятъ, по който и да е начинъ, да закарате каруцата. Ако и вие имате туй вѫтрѣшно схващане, всички съврѣменни социални мѫчнотии ще се разрѣшатъ по единъ правиленъ начинъ, а не тъй, както сега мислите.

 

Отъ чисто окултно гледище, всички съврѣмени хора сѫ болни. Нѣма здравъ човѣкъ въ свѣта. Я ми кажете сега, какъ ще могатъ болнитѣ хора да оправятъ свѣта? Споредъ менъ, тщеславниятъ е боленъ човѣкъ. Тщеславието е една неизцѣрима болесть. Човѣкъ, който се гнѣви, това е друга болесть. Човѣкъ, който има зависть, сѫщо тъй е боленъ. Всички отрицателни чърти, които сѫществуватъ въ човѣка, сѫ отъ най-страненъ характеръ, тѣ сѫ неизлѣчими. Нѣкой се разгнѣвилъ, кипналъ. Нека каже: “Ще ме извините, азъ обичамъ да се поразгневявамъ малко.” Гнѣвътъ е признакъ на прѣстѫпность. Кои хора се гнѣвятъ? - Които бързатъ да извършатъ едно прѣстѫпление. Когато човѣкъ се гнѣви, то е защото не му даватъ условия да извърши извѣстно прѣстѫпление. Добриятъ човѣкъ никога не се гнѣви въ душата си. Въ душата си всички трѣбва да бѫдете тихи и спокойни и не трѣбва да се извинявате, че сте нервни. Това не е извинение. Ние не сме създадени да бѫдемъ нервни. Че имаме нерви, това е необходимо, но когато се гнѣвимъ, тукъ вече се привежда стихътъ: “Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!” Ако гнѣвътъ у човѣка създава енергия, която го подтиква да прѣмине отъ едно по низше въ по висше състояние, той е на мѣстото си, но когато човѣкъ се гнѣви, безъ нѣкакви видими причини и нѣма никакъвъ резултатъ отъ това гнѣвене, гнѣвътъ не е на мѣстото си.

 

Подозрението, напримѣръ, сѫщо тъй е една болесть у човѣка. Съврѣменнитѣ хора сѫ много подозрителни. Че какво има да подозиратъ? Двѣ нѣща трѣбва да знаете. Искате напримѣръ, да знаете характера на нѣкой човѣкъ. Каква философия има въ това? - Този човѣкъ може да бѫде или добъръ, или лошъ. Вие ще го наблюдавате, ще го изучавате. Той е или добъръ, или лошъ - нищо повече. Каква тайна има? - Всѣки отъ васъ може да узнае всичкитѣ тайни на човѣка. Нѣма нищо скрито покрито на земята. Какво има да изучавате въ човѣка. Смѣшно е да се занимаваме, какъвъ е този или онзи човѣкъ. Ако единъ човѣкъ обича Бога, има какво да се занимаваме съ него, има какво да се изучава. Ако душата на нѣкой човѣкъ е заета съ Любовьта, има какво да се изучава. Ако душата на единъ човѣкъ е заета съ Мѫдростьта, има какво да се изучава, ако душата на единъ човѣкъ е заета съ Истината, има какво да се изучава. Но, ако единъ човѣкъ се занимава съ нѣщо материално, съ нѣщо земно, нѣма какво да се изучава, той не прѣдставлява абсолютно нищо важно. Запримѣръ, често хората изучаватъ характера на жабата, изучаватъ всичко, което се крие въ нея. Нѣкой пѫть кацне върху нея една муха, но тя седи като нѣкой философъ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устата й, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата й и тя скоро изчезва. Питамъ: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, то е равносилно на положението на нѣкой пияница, който, като падне въ трапа, казва: “Влѣзохъ въ трапа, за да го изуча.” Какво ще изучава въ трапа. Каква философия има въ това, да пуснете една кофа въ кладенеца и после да я извадите? Прѣдставете си, че изучавате скоростьта, съ която кофата се спуща и изважда отъ кладенеца, какво ще придобиете? Какво ще спечелите, ако изучавате скоростьта, съ която нѣкой би могълъ да извърши прѣстѫплението? Тукъ нѣма никаква философия. Разбира се, ако кофата е пълна, ще пада по-бързо, ако е празна, ще пада по-бавно. Това зависи отъ съпротивлението.

 

Въ сегашния животъ ние не трѣбва да се занимаваме съ посторнни въпроси: какъ ще се оправи свѣтътъ, кога ще дойде Царството Божие на земята и т. н. Царството Божие на земята сте вие. Царството Божие може да дойде у васъ, но на земята никога нѣма да дойде. Не само това, но окултната наука твърди, че Христосъ, въ Когото вѣрвате, днесъ е толкозъ повдигнатъ, че като дойде втори пѫть, кракътъ му едва ще достигне до астралния свѣтъ. Той тамъ ще стѫпи, а въ умствения свѣтъ ще се яви. Значи, въ физическия свѣтъ ще видятъ само сѣнката на Христа, на астралния свѣтъ ще стѫпи, а въ умствения ще се яви. Писанието казва, че хората ще видятъ Христа само въ облацитѣ. Той нѣма да дойде на земята, нѣма условия за това. Физическиятъ животъ не прѣдставлява нѣкаква важность. Сегашното ни тѣло не прѣдставлява нѣкаква цѣнность. Сегашнитѣ ни тѣла сѫ цигански дрипели, които хората слѣдъ врѣме ще съблѣкатъ и отъ тѣхъ ще направятъ каша за книга за писане. Хубави книги, хубавъ пергаментъ ще стане отъ тѣхъ.

 

Вие мислите, че сте облѣчени много добрѣ. Казвате: “Това тѣло е живо”. Апостолъ Павелъ казва: “Има тѣло естествено, има тѣло духовно.” Онова тѣло, което е направено по образъ и подобие на Бога, то е бѫдещото тѣло. И когато влѣземъ въ туй тѣло, ще добиемъ онази свобода, която търсимъ. Туй тѣло, въ което днесъ живѣете, ще ви носи страдания, но вие ще имъ благодарите. Трѣбва да знаете, че страданията сѫ общи. Нѣма сѫщество, колкото малко и да е, което да не участвува въ страданията. Страданията и радоститѣ движатъ живота. Ние ще се опретнемъ на работа и при страданията и при радоститѣ ще работимъ еднакво. Това сѫ двѣ сили, които носятъ Божието благословение.

 

Послѣ, забѣлѣжете друго нѣщо: колкото повече избѣгвате нѣкоя противоположность, толкозъ по-често се натъквате на нея. Туй, отъ което човѣкъ най-много избѣгва, то ще дойде до главата му. Това, което обичашъ и мразишъ, еднакво силно се привличатъ. Затуй, всѣки отъ васъ трѣбва да си състави истинско понятие, какво прѣдставлява той въ даденъ случай. Вземете, за примѣръ, всѣки отъ васъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ другитѣ. Питамъ: кое трѣбва да почитатъ у васъ? Всѣки иска да бѫде обичанъ. Кое да бѫде обичано? Дайте си ясна прѣдстава за това! Право е, да бѫдете почитани, уважавани, обичани, но кое у васъ трѣбва да се обича, почита и уважава? Вие казвате: “Азъ имамъ умъ.” - Много добрѣ, но кое е цѣнното въ вашия умъ? Ако съмнението въ твоя умъ господствува и направлява всичкитѣ ти мисли, има ли нѣщо цѣнно въ него? Каква държава е тази?

 

Вземете, съ този умъ, който иматъ съврѣменнитѣ учени и въ Европа, и въ Америка, и въ Индия отъ нѣколко хиляди години насамъ не могатъ да разрѣшатъ и най-елементарнитѣ работи. Единъ вѫпросъ има за разрѣшение: вие не знаете, дали сте организирани или не; имате ли сили или нѣмате; можете ли да се повдигнете или не. Какво разбирате подъ думата организация? Нали има удове въ всѣки организъмъ? Тамъ тѣ сѫ организирани. Какъ сѫ се организирали тия удове? Онѣзи, които изучаватъ биологията, анатомията, физиологията, когато изучаватъ всички процеси на тѣлото, трѣбва да проучатъ първоначално какъ е станало организирането на материята. Организиране значи съотношение на нѣщата, а не допиране на нѣщата. Когато говоримъ за организиране, разбираме, че само висшия разуменъ животъ може да се организира. Дѣто има организиране, тамъ прониква разуменъ животъ. Не може да има организиране, докато нѣма разумность. Двама души, които сѫ разумни, могатъ да се организиратъ и да работятъ заедно. Единиятъ ще вземе да работи едно, другиятъ друго и тѣхната работа ще се допълня. Хора, които не сѫ организирани, тѣ привидно работятъ заедно, но въ края на краищата всичко се разсипва. Тѣ нѣматъ общъ идеалъ, общъ центъръ, къмъ който да се стремятъ. Всѣки въ себе си има нѣкаква скрита задна цѣль. Той говори за организиране, за идеалъ, за Бога, но задъ всичко това разбира себе си. Въ народното събрание ужъ всички сѫ организирани, но всѣки иска да стане прѣдседатель, подпрѣдседатель, министъръ, да заеме нѣкаква висока длъжность. Като се дойде до духовенството, до свещеничеството, същото нѣщо - и тукъ нѣма организиране. Цельта на тия хора не е да служатъ на Бога.

 

Послѣ и вие, които сте дошли тукъ, не сте отъ хората, които могатъ да се организиратъ. Всѣки отъ васъ иска да вземе знание и като го вземе казва: “И тукъ не намѣрихъ Истината.” Дѣ ще я намѣрите? Истината ще намѣрите въ школата. Нѣкой вашъ приятель ви казва: “Азъ имамъ високо мнѣние за васъ.” Хубаво, щомъ този вашъ приятель има такова високо мнѣние заради васъ, вие ставате ли високъ човѣкъ? Тогава какъвъ смисълъ иматъ тия негови думи? Нѣкой ви казва: “Вие сте много благороденъ човѣкъ.” Ставате ли благороденъ съ това? - Не. Отъ васъ се изисква абсолютна честность. Когато говорите на единъ човѣкъ, трѣбва да се научите думитѣ ви да иматъ само едно значение. Като кажете нѣкому: “Вие сте добъръ човѣкъ”, какво подразбирате отъ тѣхъ? Допуснете, че азъ ви кажа: “Вие сте много добъръ човѣкъ”, какво искамъ да ви кажа съ това? Азъ съмъ дошълъ при васъ защото имамъ нужда отъ двѣ хилѣди лева и казвамъ: “Вие сте много добъръ човѣкъ.” Наричамъ ви “много добъръ”, а това значи: “Вашата добрина не ви позволява да ми откажете, трѣбва да ми дадете двѣ хиляди лева.” “Вие сте много ученъ, много добъръ професоръ, искамъ да постѫпя въ университета, вие нѣма да ми откажете.” Казвате на баща си: “Ти си много добъръ баща.” То значи: “Искамъ да ми направишъ нови дрешки, за Великъденъ. Искамъ да отида въ странство, трѣбватъ ми пари, ще ми дадешъ малко пари, ще отворишъ кесията си.” Всѣки, който ти казва, че си много добъръ човѣкъ, има нѣщо прѣдъ видъ. Защо трѣбва да ти казва, че си много добъръ? - Много естествено, искамъ да взѣма нѣщо. Азъ имамъ една цигулка, искамъ да я извадя отъ кутията, да я опитамъ какъ свири. Защо правя това нѣщо? Като свиря на нея, имамъ и друга користна цель, да си изкарамъ съ нея прѣхраната. Казвате за нѣкого: “Този човѣкъ свири за себе си.” Никой не свири за себе си. Има хора, които свирятъ за себе си, но тѣ сѫ много рѣдко. Сега всички хора свирятъ насила, по неоходимость.

 

Какъ плачатъ хората днесъ? Кой плаче доброволно, я ми кажете? Кой се радва доброволно? И радостьта става чрѣзъ насилие. Ти плачешъ, азъ дойда при тебе и ти казвамъ: “Слушай билетътъ, който си взелъ отъ послѣдната лотария, печели 500 000 лева.” Изведнъжъ се зарадвашъ, казвашъ: “Ела да те почерпя!” Отидешъ да провѣришъ, нищо не печелишъ, пакъ дойдатъ сълзитѣ. Значи и радостьта, и скръбьта се дължатъ все на материални стимули. Докато материалнитѣ стимули сѫществуватъ въ свѣта, ние не можемъ да избегнемъ сегашното състояние. Сегашнитѣ ни радости и скърби се основаватъ на тѣхъ. Слѣдователно, ние трѣбва да се повдигнемъ надъ тѣхъ, но за сега тѣ сѫ естествени, ние не можемъ да ги избегнемъ. Ние живѣемъ въ материаленъ свѣтъ, не мога да ви кажа, че не трѣбва да ядете. Този животъ обаче, трѣбва да се свърже съ нѣщо по-висше.

 

Питамъ ви: кой е най-силниятъ слогъ. Вие казвате, че най-силниятъ слогъ е Богъ. Думата Богъ, сама по себе си не е силенъ слогъ. Тази дума дори е много слабъ слогъ. Тя е толкозъ слабъ слогъ, че трѣбва да се аргументира, да се доказва съ часове. Хората казватъ: “Я, ми докажи този слогъ”, т. е. докажи ми, че сѫществува Богъ. Нѣкои слогове сѫ по-силни, а други - по-слаби. Слогътъ “ахъ” е силенъ слогъ. Като кажешъ “ахъ”, веднага те питатъ, какво ти е, какво те мѫчи. Дѣтето като каже “ахъ”, майката веднага тича, казва: “Какво ти е мама?” Кажешъ ли “Богъ” питат те: “Какво искашъ да кажешъ?” Значи, думата “Богъ” има скритъ смисълъ. Тази дума трѣбва да се замѣсти съ думата любовь. Любовьта трѣбва да се изясни чрѣзъ живота, а животътъ трѣбва да се изясни чрѣзъ други работи. Значи трѣбва да направимъ цѣла процедура отъ уравнения, за да докажемъ на хората, какво е отношението на Бога спрѣмо Любовьта, какво е отношението на Любовьта спрѣмо живота, какво е отношението на живота спрѣмо жертвата и т. н.

 

Та не трѣбва да се откажемъ отъ живота, но трѣбва разбиране на живота. Вие още нѣмате животъ, затова най-първо трѣбва да придобиете Божествения, истинския животъ, че тогава да го разберете. Животътъ, който сега имате, не е животъ. Животътъ на днешния човѣкъ мяза на ония роби, които американцитѣ взеха отъ Африка и създадоха отъ тѣхъ “робството на чернитѣ”, като ги поставиха да обработватъ плантациитѣ имъ. Господаритѣ продаваха женитѣ, дѣцата, дъщеритѣ имъ, тѣ разполагаха съ живота имъ. Това животъ ли е! Докато съ насъ разполагатъ като съ животни, като съ говеда, това животъ ли е? Днесъ държавата разполага по този начинъ съ тебе, кара те да ходишъ да се биешъ, да вършишъ една велика глупость. Животътъ ни отъ единия край до другия е пъленъ съ глупости. Ще отидешъ на парадъ, ще бѫдешъ облѣченъ съ фракъ, съ цилиндъръ на глава, иначе не можешъ да се явишъ прѣдъ хората. Ако отидешъ на нѣкой концертъ, трѣбва да си вземешъ билетъ и то ще влѣзешъ или на първитѣ мѣста, или на послѣднитѣ. Веднага ще те посрещнатъ и ще ти покажатъ мѣстото. Значи, тамъ се опрѣдѣля дѣ ще седнешъ. Казвате: “Ние сме много културни хора.” Културни сѫ паритѣ. Щомъ има първокласенъ билетъ, ще седнешъ на първия редъ - ти си богатъ човѣкъ. Но щомъ си бѣденъ, ще седнешъ на опашката. Може да си философъ, може да си свършилъ три факултета, ще ти кажатъ: “Тукъ факултетитѣ не важатъ, паритѣ работятъ.” Послѣ, ако си свършилъ четири факултета, но имашъ нѣкакво откровение, иди разправи това на религиознитѣ хора, тѣ ще кажатъ, че си полудѣлъ. Когато Павелъ разказа на хората своята опитность, тѣ го взеха за лудъ. Той бѣше малко тщестлавенъ.

 

Слѣдователно, хората ни вѣрватъ дотогава, докато нашата опитность съвпада съ тѣхната. Докато ние вървимъ въ обикновения животъ, всички хора ни вѣрватъ; щомъ минемъ отъ тази норма казват: “Вие сте на кривъ пѫть.” Ако влезете въ нѣкоя православна църква и не запалите свѣщъ, нито пъкъ се прѣкръстите, казватъ: “Какво търси този човѣкъ тукъ?” Ако влѣзете при евангелиститѣ и не колѣничите като тѣхъ, тѣ ще кажатъ: “Какво търси този човѣкъ между насъ?” Навсѣкѫдѣ има извѣстни установени форми и ако искашъ да не те взематъ за лудъ, трѣбва да вършишъ това, което другитѣ вършатъ. Или, ако не си облѣченъ модерно, казватъ: “Този човѣкъ е много изостаналъ назадъ, той не е културенъ, нѣма модно облѣкло, не оре съ модеренъ паренъ плугъ.” Азъ харесвамъ парния плугъ, че освобождава воловетѣ отъ страдания. Не, ние трѣбва постепенно да дойдемъ до истинския животъ, до Истината.

 

Сега, нѣкой пѫть учительтъ може да каже на ученицитѣ си: “Вие трѣбва да знаете, че азъ ви просвѣтихъ, азъ ви упѫтихъ.” Правъ е той. Майката пъкъ казва на дъщеря си: “Азъ те отхранихъ.” Права е и тя. Но нейната майка ще каже: “Азъ тебе отхранихъ.” Ти си майка на твоята дъщеря, но си дъщеря на твоята майка. Питамъ: кой кого отхранилъ? Нѣкой казва на сина си: “Знаешъ ли, че ти си ялъ хлѣба ми?” - Кой хлѣбъ? - “Моятъ хлѣбъ.” - Ами ти отдѣ го взе? Ти ли се мѫчи да изкарашъ житото? Земѣдѣлецътъ направи това нѣщо. Ти само взе наготово брашното и замѣси отъ него хлѣбъ. Казвашъ на сина си: “Ти нѣмашъ признателность, не си благодаренъ на моя хлѣбъ.” Дѣ е Истината? Хората още не сѫ яли собственъ хлѣбъ. Често нѣкои казватъ: “Азъ нося на Учителя отъ нашия хлѣбъ.” Да, но азъ не съмъ ялъ вашъ хлѣбъ. Азъ бихъ билъ щастливъ, ако мога да ямъ вашъ хлѣбъ, но никѫдѣ нѣма такъвъ хлѣбъ. Знаете ли какво нѣщо е хлѣбътъ? Христосъ казва: “Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ.” Да, само Христосъ е живиятъ хлѣбъ. За всички хора мога да кажа: Съ чуждъ хлѣбъ поменъ не правете! Вие може ли да станете на хлѣбъ? Ако можете да станете на хлѣбъ, добрѣ дошли тогава! Не можете ли, чуждъ хлѣбъ не давайте! Казвате: “Азъ имамъ Божията Любовь къмъ тебе.” Казвамъ, ти самъ трѣбва да станешъ Божията Любовь. Нѣкой казва: “Азъ сега проявявамъ Божията Любовь.” Не, това сѫ неразбрани думи, това сѫ изтъркани фрази. Цѣлиятъ свѣтъ е покритъ само съ изтъркани фрази, методи, възпитателни срѣдства, вѣрвания и въпрѣки всички тия многобройни нѣща, хората седятъ на едно и сѫщо мѣсто. Въ Бога вѣрватъ, обичатъ се, морални правила иматъ и при това, всички страдатъ, всички сѫ недоволни отъ живота. Ние казваме: Нѣма какво да се стремите да оправяте външния свѣтъ. Пазете се отъ слѣдното нѣщо: вие не можете да реформирате кальта. Философия за кальта нѣма и не можете да я реформирате. И да я изхвърлите навънъ, друга ще донесатъ. Отъ 40 години насамъ все изхвърлятъ кальта отъ София, но друга иде на нейно мѣсто.

 

Вие искате да изхвърлите вашитѣ лоши мисли, но ако ги изхвърлите, други ще дойдатъ на тѣхното мѣсто. Не, друго нѣщо ви трѣбва. Кое е това нѣщо? Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: Защо всички вие се съмнѣвате? Азъ ще ви задамъ другъ въпросъ, ще отида по-далечъ: Защо еврейскитѣ равини се усъмниха въ Христа? Защо и сегашнитѣ не му вѣрватъ? Еврейскиятъ народъ не вѣрваше и въ Мойсея. Мойсей казваше: “Господи, още малко и тѣ ще ме убиятъ.” Че на кой Учитель, на кой законодатель, които сѫ дошли на земята, сѫ имъ вѣрвали? На Буда не сѫ вѣрвали, на Конфуция не сѫ вѣрвали, на Мохамеда не сѫ вѣрвали. Ако сѫ имъ вѣрвали, дѣ сѫ послѣдователитѣ имъ? Всѣки човѣкъ въ свѣта има едно вѣрую. Кое е то? Едно нѣщо е вѣрно, че хората вѣрватъ само въ себе си. Да вѣрвашъ въ единъ великъ Учитель или въ Христа, това е само мода. Ще кажете: “Тежка е тази дума!” Ами, ако вие вѣрвахте, дѣ е вашиятъ животъ? Ако вие вѣрвате въ Христа, дѣ е вашата свѣтлина? Възможно ли е да бѫда въ единъ огънь отъ десеть хиляди градуса и да не свѣтя? Ако парче желѣзо, поставено при този огънь е още черно и не свѣти, питамъ: какъвъ е този огънь? - Този огънь не е истински. Значи, ние само прѣдполагаме, че вѣрваме въ Христа, че се молимъ, че го обичаме. Всѣки день се молимъ: “Дай ми Господи, това, дай ми Господи, онова!” Ние не сме дошли до състоянието да кажемъ: “Господи, да бѫде Твоята воля!”

 

Сега, азъ засѣгамъ едно ваше прѣходно състояние и казвамъ: сегашниятъ ви животъ, въ сравнение съ единъ по-нисшъ животъ, не е оправенъ, но отъ гледището на Божествения животъ, той е оправенъ. Азъ засѣгамъ живота ви въ прѣходното състояние, въ което се намирате и казвамъ, че това състояние е необходимо условие за постигането на онзи висшъ, Божественъ животъ, къмъ който се стремите. Ако вие не прѣминете прѣзъ туй прѣходно състояние, вашиятъ сегашенъ животъ е почти на изчезване, слѣдъ 20-30-50 години той ще фалира. За да не фалира, трѣбва добрѣ да ликвидирате сега. Отъ васъ се изисква една положителна вѣра. Всѣки отъ васъ трѣбва да си даде отчетъ, вѣрва ли въ Бога, учи ли се и т. н. Не е достатъчно само да напишете една линия. Онѣзи, които сѫ учени, разбиратъ значението на правата линия. Неученитѣ казватъ: “Нѣма какво да се занимаваме съ правата линия, това е за дѣцата, нѣщо по-хубаво ни кажи!” Това е материалната страна на въпроса. Какво означава правата линия? Сама по себе си тя нищо не означава, но може да се осмисли.

 

Има извѣстни величини, които могатъ да се осмислятъ. Напримѣръ, има ли смисълъ думата “давамъ”? Ако кажа, че ви давамъ 20 000 лева още тази вечерь, тази дума ще придобие ли смисълъ? - Да, изведнъжъ придобива смисълъ. Значи, думата “давамъ” може да стане динамическа. Така сѫщо правата линия сама по себе си нѣма смисълъ, но ако си я прѣдставите, че е отъ злато, златна тояжка, тя придобива вече смисълъ. Казвамъ ви: “Ето, азъ ви давамъ тази тояжка.” -“Давашъ ли?” Слогътъ вече стана много силенъ. Значи, правата линия е възможность въ живота, която може да се прѣведе, за да се усили значението й. Умътъ трѣбва да прѣведе нѣщата на чувствата; чувствата трѣбва да прѣведатъ нѣщата на волята. Слѣдъ това настѫпва обратниятъ процесъ: волята трѣбва да прѣведе нѣщата на чувствата, чувствата пъкъ на ума. Така процесътъ слѣдва постоянно. Ако вие не слѣдвате този процесъ, не може да имате права мисъль. За да бѫде мисъльта ви права, трѣбва да имате правилно слизане и правилно възлизане, да се образува единъ крѫгъ.

 

И тъй, най-първо ще си зададете въпроса: вѣрвате ли въ Бога или не? Не е въпросътъ, че нѣмате вѣра, но запитайте се готови ли сте да не се усъмните? Готови ли сте, като ви поставятъ на най-големитѣ страдания, да издържите, безъ да се скѫса конецътъ ви? Туй наричамъ азъ вѣра, човѣкъ да издържи на всичко, да може да се пожертвува. Азъ наричамъ истинско чувство това, на което човѣкъ може да разчита въ всички случаи на живота си. По този начинъ само вие сами ще имате уважение предъ себе си. И тогава, като ви поставятъ на изпитъ, вие ще се намѣрите въ такова положение, че само ще се радвате. Сега вие казвате: “Ние имаме вѣра.” Питамъ ви: вашата вѣра може ли да издържи на всички изпити? Азъ не казвамъ, че нѣма да издържите, но важно е да знаете, че ще се изпита вѣрата на всѣки едного отъ васъ. За всички културни хора идатъ такива изпити, каквито никога не сѫ виждали. И вие трѣбва да се приготвите. Ако ме питате, какво ви чака, ще ви кажа: Чака ви единъ важенъ изпитъ, отъ който ще зависи цѣлия ви бѫдещъ животъ. Ако го издържите, ще минете въ едно ново състояние; ако не го издържите, ще се приготовлявате пакъ, отново да го издържите.

 

Като ви казвамъ това, да не се страхувате и да кажете: “Ами ако не го издържимъ?” Въпросътъ седи въ слѣдното: даватъ ми една чаша, пълна съ най-хубавъ нектаръ и ми казватъ да я прѣдамъ нѣкому. Тази чаша прѣдставлява едно изпитание за менъ. Въ какво отношение? - У менъ може да се роди желание да вкуся малко отъ този нектаръ, понеже отъ него зависи продължаването на живота ми. Нося чашата, но ми се иска да близна поне малко отъ нектара. Обаче, тази магическа чаша има това свойство, че като приближите устата си до нея, тя веднага се затваря, а щомъ се затвори веднъжъ, повече не може да се отвори. Това показва, че вие не сте издържали изпита си и сте прѣстѫпили закона. Ако се явите прѣдъ Учителя си съ затворена чаша, това показва, че вие не сте издържали въ честностьта си. Ако вие отидете съ отворена чаша при онзи, при когото Богъ ви е изпратилъ, вие ще минете отъ едно състояние въ друго, ако чашата ви е затворена, ще бѫдете другъ човѣкъ. Ако чашата е отворена, това произвежда една мисъль, ако е затворена, това поражда друга мисъль.

 

Сега, тия чаши сѫ дадени на всинца ви. Вие ги носите, важното е сега, какъ ще пристигнете, съ затворена или съ отворена чаша. Азъ зная, че всички ще пристигнете съ отворена чаша. Отъ васъ зависи това. Защо да не устоите да не близнете? Тъй щото, да не кажете единъ день, че не сте знаяли. Щомъ чашата е затворена, работата ви е свършена.

 

И тъй, основната, сѫществената мисъль, която ще носите съ себе си е, да знаете, че ви е дадена чашата съ нектара и трѣбва да я занесете отворена. Тя е чашата на вашия животъ. Ще си зададете въпроса какъ ще занесете тази чаша, отворена или затворена? Ще си отговорите: “Ще занеса чашата отворена. Това е смисълътъ на живота.”

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

17-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 4.II.1925 г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...