Jump to content
Ани

1925_01_14 ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СЪСТОЯНИЯ НА ЖИВОТА

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ

СЪСТОЯНИЯ НА ЖИВОТА
 

Размишлeние
 

Прочете се резюме върху темата: “Отличителнитѣ качества на човѣшката и на Божията любовь”. Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Отличителнитѣ черти на ума, сърцето и волята”.
 

За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Отличителнитѣ черти на силата и материята”. Който може да пише върху този въпросъ, нека пише, а който не може, нека си помисли малко.
 

Ще ви запитамъ сега: Какво се подразбира подъ думата “проекция”? Тя не е българска дума. Въ тази дума се среща сричката “екъ”, “еко”, което означава отзвукъ, откликъ на нѣщо. Проектирамъ значи отправямъ се към нѣщо. Англичанинътъ употрѣбява думата “сей”*, която значи: “кажи на мене”. Въ български езикъ пъкъ имаме думата “сѣе”. Значи българинътъ се отправя къмъ земята. И въ единия и въ другия случай това изразява активност, действие. Да сѣе нѣщо, или да каже нѣкому нѣщо, е почти едно и сѫщо, само че въ единия случай се говори на земята, а въ другия случай се говори на човѣка. Първоначалниятъ езикъ е включвалъ всичко въ себе си. Сегашниятъ езикъ включва формитѣ, той е изгубилъ двѣ свои качества, а именно: съдържанието и смисъла. Всички трѣбва да се стрѣмимъ да се повърнемъ къмъ първоначалния езикъ, който наричамъ Божественъ езикъ, или езикъ на ангелитѣ.
 

Какво се разбира подъ думата “проекция” (- Тя е латинска пума и бухвално означава “хвърлямъ”.) Какво е човѣка на земята? Проекция ли е? Щомъ е проекция, тогава дѣ е неговата точка, отъ която се проектира? Единъ математикъ трѣбва да знае за себе си, отдѣ се проектира. За примѣръ, ученитѣ трѣбва да знаятъ отъ коя точка се проектира слънцето, което
изпраща своята свѣтлина. Ако всѣки човѣкъ е проекция, дѣ е тогава неговата реалность, отъ която се проектира? (-Човѣкъ е сечение, а отдѣлнитѣ му части прѣдставлявать проекция.) Разбрано ли е това? -Не е разбрано. Не мислете, че човѣкъ не може да разбере неразбранитѣ нѣща. Неразбранитѣ нѣща сѫ въ сѫщность разбрани, само че тѣ не могатъ да се изкажатъ. Запримѣръ, вие закусвате хлѣбъ съ медъ. Не го ли разбирате? - Рабирате го, но не може да го обясните, не знаете съставнитѣ му части. Неговитѣ отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие. Слѣдователно какво нѣщо е медътъ, вие знаете, безъ да знаете състава му и други нѣща за него. Значи, безъ да знаете подробноститѣ на нѣщата, вие знаете тѣхната сѫщина.

 

Вие, като седите сега, правите извѣстна проекция. Какви проекции имате. Всѣки отъ васъ си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще прѣдставлява това общество? - Сборъ отъ проекции. Всички тия хора говорятъ за хармония. Думата “хармония” означава още и съзвучие. Запримѣръ, въ колко плоскости, въ колко свѣта функциониратъ сѣдемьтѣ музикални тонове? - Въ единъ свѣтъ, нали? Въ какво седи съзвучието на двата тона? (-Въ съотношението на вибрациитѣ.) Когато два тона се допълнятъ, образуватъ съзвучие; когато два тона не могатъ да се допълнятъ, ражда се дисонансъ.
 

Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: “Трѣбва да бѫдемъ добри, трѣбва да бѫдемъ истинолюбиви, трѣбва да живѣемъ въ хармония.” Вие казвате, че трѣбва да бѫдете добри, но не можете да проявите тази доброта. Не, че я нѣмате въ себе си, но не можете да я проявите. Имате желание да рисувате, имате разбирания въ това направление, но не можете да рисувате. Обичате музика, но не можете да свирите. Какво показва това? - Че човѣкъ има извѣстни дарби, но не може да ги прояви. Изисква се извѣстно усилие, за да прояви тези дарби.
 

Отъ какво произтича противорѣчието? Вземете, запримѣръ, една елипса, която да прѣдставлява едно живо сѫщество. Едната страна на това сѫщество може да стане положителна, другата - отрицателна. Ако при това живо сѫщество дойде друго нѣкое и се докосне съ своята положителна страна до положителната страна на първото, непрѣменно между тѣхъ ще се роди дисхармония, тѣ ще се отблъснатъ. Ако, обаче второто сѫщество се докосне съ своята положителна страна до отрицателната страна на първото сѫщество, тѣ ще се привлѣкатъ. Това сѫ прости физически сили, които действуватъ помежду си. Всѣки човѣкъ прѣдставлява отъ себе си една такава елипса, около която има и втора елипса.
 

Ще направя мисъльта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазинъ, близо до единъ богатъ търговецъ, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате съ сѫщитѣ стоки, каквито продава и вашиятъ съседъ. Какво става? - Веднага между тебе и него се ражда състезание. Той не е доволенъ отъ твоето съседство. Но ако този богатъ търговецъ има синъ, а вие сте ученъ човѣкъ, или художникъ и пожелаете да учите сина му, той непремѣнно ще бѫде доволенъ отъ тебъ, и тогава ще се разговаряте приятелски. Той ще ви каже: “Азъ искамъ вие да ме посѣщавате често.” Ще кажете: “Да, той има интересъ отъ мене.” Не, въ дадения случай вашитѣ интереси се съвпадатъ. Какъ? - Ще ви опрѣдѣля това по слѣдния начинъ: Вие, като ученъ живѣете въ единъ по-високъ свѣтъ. Въ този свѣтъ се образуватъ другъ родъ мисли, чувства и действия, които попадатъ, отразяватъ се добре върху този търговецъ. Когато човѣкъ се развива физически, около него нѣкой пѫть се образува единъ тъменъ крѫгъ, или единъ полукрѫгъ отъ влиянието на отрицателнитѣ мисли и чувства въ него. Такъвъ човѣкъ остава нещастенъ и каквато работа да започне, не му върви. Ако влѣзе въ училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише нѣкоя книга, скоро я оставя на половина. Започне нѣкоя търговия, всичко изгубва въ нея. Не му върви. И най-послѣ този човѣкъ казва: “Прѣследва ме нѣщо.” Защо? Защото той не постѫпва съобразно този великъ законъ на природата. Разбира се тази идея е отвлечена. Кои идеи сѫ отвлечени? - Които не се виждатъ. Ако вие не сте страхливи, то, като се наблюдавате, има единъ начинъ, по който можете да наблюдавате най-напредъ едната часть на вашето тѣло, а после и другата часть, ще можете да забележите тия тъмни крѫгове, които се образуватъ отъ вѫтрѣ и отвънъ васъ.
 

Когато въ човѣкъ сѫществува една Божествена идея, тя всѣкога му дава сила и възможность да прѣодолѣе мѫчнотиитѣ, въ които живѣе, тъй както въ кораба се намира вѫтрѣшна сила, която прѣодолява вълнитѣ на морето. Така и всѣки човѣкъ, запасенъ съ Божествена енергия, прѣодолѣва мѫчнотиитѣ. И ние, както корабътъ, по сѫщия начинъ пѫтуваме въ единъ свѣтъ, въ който има мѫчнотии. Този свѣтъ е воденъ, слѣдователно въ него ставатъ пертурбации. Неорганизиранъ е този свѣтъ. Сега ние минаваме прѣзъ една велика фаза на своя животъ, ние се намираме въ морето, но не можемъ да живѣемъ тамъ, трѣбва да излѣземъ на суша. Докато излѣземъ на сушата, още дълго врѣме има да пѫтуваме въ този корабъ, на който веднъжъ сме се качили. Мѫчнотиитѣ, които срещаме въ живота си сѫ естествени, затова не питайте защо идватъ мѫчнотиитѣ.
 

Всѣка идея има свой отгласъ въ свѣта. Питамъ тогава, заслужава ли да сѫществуватъ тѣзи идеи, които ние срѣщаме въ свѣта? - Не заслужаватъ, понеже тѣ сѫ проекции. При това въ свѣта има много неправилни проекции. Когато единъ учитель започне да учи малкитѣ дѣца да пѣятъ, каква е тѣхната пѣсень, каква е тѣхната музика? Тѣ взиматъ невѣрно тоноветѣ. Учительтъ трѣбва дълго врѣме да настоява, докато тия дѣца усвоятъ пѣсеньта и да започнатъ да взиматъ вѣрно тоноветѣ. Питамъ, ако вие възпроизвеждате това дѣтско пѣние на фонографската плоча, какво ще излѣзе? - Ще имате пѣнието на едно дѣте, което прави усилия да пѣе добрѣ. Какъвъ смисълъ ще намѣрите въ тия невѣрни тонове? - Ще имате единъ начинъ, единъ пѫть на усилие, по който е минало това дѣте. Питамъ, единъ день, когато това дѣте завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща къмъ невѣрнитѣ тонове, които нѣкога е взимало? - Не му е нужно. Сѫщото е и съ насъ, нѣма защо да се връщаме назадъ, да гледаме на нашитѣ погрѣшки. Погрѣшката си е погрѣшка. -”Ама защо е направена?” Защо, за какво, както и да се обяснява, тя е направена. Единственото нѣщо е, че погрѣшката трѣбва да се поправи.
 

Значи, туй, което е потрѣбно за насъ на първо мѣсто е, че всички трѣбва да бѫдемъ умни. На второ мѣсто: всички трѣбва да бѫдемъ разумни. Да бѫдемъ умни, подразбирамъ, да имаме въ ума си вложени всички способности, чувства и сили, съ които можемъ да работимъ. Да бѫдемъ разумни, значи да знаемъ какъ да употрѣбимъ въ даденъ случай тия способности, чувства и сили. На трето мѣсто трѣбва да имаме мораленъ или духовенъ устой на живота. Цѣлата сегашна наука почива върху тия принципи. Онѣзи учени хора, които правятъ открития, сѫ високо надарени. Тѣ не сѫ прости хора. Тѣ разбиратъ духовната наука. Нѣкои отъ тѣхъ отдавна сѫ минали тази школа, която вие сега минавате. Затова тѣ могатъ да правятъ такива открития. Казвате: “Проста работа е това!” Питам ви, вие виждали ли сте, какви сѫ сложни тия математически задачи, съ които работи нѣкой математикъ?
 

Нѣкои религиозни хора мислятъ, че лесно е да се разбератъ съ ангелитѣ. По какво се отличава единъ ангелъ? Единъ ангелъ се отличава по това, че той може да разрѣши най-сложнитѣ математически задачи. Ако му дадешъ една задача напримѣръ, колко атома има въ вселената, той веднага ще я изчисли. Ако му дадете да рѣши друга нѣкоя задача, напримѣръ, да изчисли животътъ на нѣкой човѣкъ въ най-голѣми подробности - кога се е родилъ, кога ще умре, какво и кога ще прѣживѣе - всичко това той ще може да изчисли въ най-голѣми подробности, за всѣки часъ, за всѣка минута и за всѣка секунда. Има извѣстни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче, дадете ли такава задача на нѣкой съврѣмененъ ученъ математикъ, той нѣма да я рѣши. Има адепти, учени хора, не отъ най-виднитѣ математици, които сѫ писали учебници, работили сѫ, но не сѫ въ състояние да разрѣшатъ една такава задача. Но дайте такава задача на единъ отъ онѣзи учени, които учебници не сѫ писали, на които името не е извѣстно на земята, тѣ ще я разрѣшатъ.
 

Азъ бихъ казалъ, че ученъ човѣкъ е този, който знае какво ще му се случи въ живота, за да го използува. Напримѣръ, когато бѣше Иосифъ въ Египетъ, той знаеше всичко каквото щѣше да му се случи. Египетскиятъ царь сънува единъ сънь, но никой отъ неговитѣ умни и учени хора не можаха да го изтълкуватъ. Иосифъ го изтълкува. Туй, което каза, така и стана. Той не само че можа да го изтълкува, но сѫщеврѣменно даде проектъ, планъ, по който може да се спаси Египетъ. Умътъ и разумътъ на човѣка сѫ необходими, за да може да си помага въ мѫчнитѣ минути на живота.
 

Сега, въпросътъ бѣше за Любовьта. Като казвамъ, че Любовьта не трѣбва да има обектъ, вие ще кажете: “Тогава на човѣка нищо не му трѣбва.” Да нѣмашъ обектъ въ Любовьта си, разбирамъ да не правишъ материалнитѣ образи цѣль въ живота си. Материалниятъ образъ трѣбва да сѫществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно… десетостепенно условие на живота ти, нищо повече, трѣбва да знаешъ, че неговата цена е врѣменна, той е само едно условие. Прѣди милиони години ти си ималъ форма на животно, ималъ си рога, копита и опашка - въ такава кѫща си живѣлъ. Ако сега ти се каже, че нѣкога си живѣлъ въ такава форма, въ такъвъ образъ, казвашъ: “Нима, азъ съмъ ималъ опашка?” - Да, този образъ е билъ само условие за твоя животъ. Тогава си ималъ нужда отъ опашка, рога, копита, но сега се намирашъ въ новъ образъ, съ рѫцѣ и крака, съ по петь пръста на тѣхъ, съ мозъкъ, много хубаво устроенъ и т. н. Туй е едно друго условие за тебе. Може би слѣдъ 2 - 3 милиона години пъкъ ще се намѣришъ въ друга нѣкаква форма. Тогава ти ще бѫдешъ пакъ сѫщия човѣкъ съ нѣкакъвъ плюсъ отгорѣ, както при сегашнитѣ условия си човѣкъ, безъ по-раншнитѣ си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвънъ, а влѣзоха вѫтрѣ. И сега човѣкъ носи рогата си отвѫтрѣ и не ги показва постоянно, а само когато има нужда отъ тѣхъ. Казватъ за нѣкой човѣкъ: “Показа си рогата.” Значи, у човѣка има нѣкѫдѣ скрити рога и само при извѣстни случаи ги показва.
 

Буквално ли да вземемъ тѣзи думи: “показа си рогата”. Не, разбира се. Силата на рогата не сѣди въ това, че ги носи нѣкой на главата си, но силата имъ се показва въ това, доколко могатъ да прободатъ. Рогата сѫ едно условие, чрѣзъ което може
да се покаже силата. Тъй е и съ тѣлото. И то е едно условие. Умътъ и сърцето въ съврѣменния човѣкъ сѫ сѫщо тъй условия. Човѣкъ не трѣбва да ги прави цель въ живота си - тия нѣща още утрѣ може да се измѣнятъ. За въ бѫдеще умътъ на човѣка ще се увеличи. Грамадна разлика сѫществува между ума на единъ човѣкъ и ума на единъ ангелъ. Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на единъ човѣкъ и на една жаба. Тогава, какъвъ смисълъ има да се хвалишъ, че имашъ умъ? Да, можешъ да се хвалишъ, колкото искашъ между жабитѣ и между хората даже, но дойдешъ ли да се сравнявашъ съ ума на ангелитѣ, ще туришъ всичкото смирение, което можешъ да намѣришъ въ себе си. Дълго врѣме ще чакашъ, докато твоятъ умъ стане като тѣхния.

 

Отдѣ произтича човѣшката гордость? - Човѣшката гордость произтича отъ това, дѣто човѣкъ мисли, че знае много, че той не е като другитѣ хора, че неговиятъ умъ е много положителенъ, че знае всичко и т. н. При това, задайте му единъ отъ въпроситѣ, какво нѣщо е Сириусъ или какво нѣщо представлява съзвездието Орионъ, или какво нѣщо е Сѣверната мечка, Голѣмата мечка, Малката мечка и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има тамъ? Не, човѣкъ трѣбва да каже на себе си: “Чакай да видя, какво зная азъ?” Като си задавате тия въпроси, у васъ ще се родятъ потици за правилна мисъль. Смирението всѣкога дава на човѣка благодатъ, да мисли отвѫтрѣ. Смирението е условие за развиване на ума въ човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да съзнава, че има възможности за развиване на неговия умъ и неговото сърце.
 

Ще ви задамъ единъ въпросъ: Какво искате да постигнете сега на земята? - Това е единъ интименъ въпросъ, но задайте си го вие сами на себе си. Какво иска да постигне онзи, който отива на училище? Нѣкой напуща училището прѣждеврѣменно. Казватъ за него: “Той излѣзе отъ училището, не го харесва.” Кой губи въ този случай: този, който напуща училището, или самото училище? Ако нѣкой напусне училището, губи ли нѣщо? Ако другъ учи въ училището, печели ли нѣщо? - Който учи, той печели въ сѫщность. Професоритѣ, учителитѣ, които сѫ въ туй училище, печелятъ ли нѣщо? - Тѣ може да иматъ материална печалба, но ученицитѣ свършватъ, тѣ ще благодарятъ, че сѫ свършили, че учителитѣ сѫ ги учили. Тѣзи, които не сѫ свършили, казватъ: “Учихме въ училището, но не можахме да свършимъ.” Трѣбва понѣкой пѫть да се връщате въ училището, което сте свършили! Слѣдъ като свършишъ, назначатъ те професоръ нѣкѫдѣ или учитель. Въ училището можешъ да бѫдешъ въ положението на човѣкъ, когото учать или въ положението на човѣкъ, който учи другитѣ - двѣ фази има значи.
 

И тъй, земята е училище. Като свършите това училище, нѣкои ще го напуснатъ, а нѣкои ще останатъ въ него като професори, съ доста съблазнителна заплата. Тогава вие ще учите тѣзи, които ще идватъ въ училището. Питамъ, ами онѣзи, които нѣма да станатъ професори, кѫдѣ ще отидатъ? Въ школата нѣма да бѫдете повече, защото нѣма да има мѣсто за васъ. Тогава кѫдѣ ще отидете? Това сѫ упражнения на ума, които често трѣбва да правите. Ще седнешъ нѣкой пѫть на едно мѣсто и ще се запиташъ: “Като свърша училището на земята, кѫдѣ ще отида? Ако стана професоръ осигуренъ съмъ на земята, но нѣмамъ това щастие. Подадохъ заявление, не ме приеха. Кѫдѣ ще отида сега?” Вие сега ще си кажете: “Тогава ще отидемъ на небето.” Въ английски езикъ думата “небе” означава още и пристанище. Съчетанието на тия двѣ думи случайно ли е, или има за това нѣкаква причина? Азъ бихъ желалъ нѣкои отъ васъ да проучватъ филология, да знаятъ произхода на думитѣ. Често, слѣдъ като говоришъ на българина много чудни работи, той цъка. Отдѣ е произлѣзълъ този звукъ? Това цъкане произлиза отъ вземането на въздуха вѫтрѣ въ устата. Интересни сѫ условията, при които се образувалъ този звукъ. Той все таки ще е произлѣзълъ отъ нѣкое плѣме на далечното минало. Тѣ се намирали при особени условия на живота и българитѣ, които сѫ живѣли при тѣхъ сѫ възприели този слогъ. Сега той минава въ рѣчьта като междуметие, като възклицание, като изразъ на учудване.
 

Когато влизате въ единъ класъ, като вашия тукъ, има една опасность, която седи въ това, че обобщенията, които се правятъ, сѫ много силни. Знанието се прѣдава повече чрѣзъ обобщения. Мнозина отъ васъ ще си съставятъ понятие, че знаятъ много и ще дойдатъ до положението да казватъ: “Туй, което се говори тази вечерь, азъ го зная.” Не, това е една обща идея, обща разработка на въпроса, а вие трѣбва да го проучите и приложите.
 

Ще изясня мисълта си. Да допуснемъ, че вие имате единъ приятель, когото срѣщате като обикновенъ човѣкъ, въ едно незавидно положение, въ една проста форма. Вие не проявявате почти никакъвъ интересъ къмъ него и казвате: “Обикновенъ човѣкъ е този мой приятель, говори обикновени работи, азъ го зная, познавамъ го добрѣ.” Вие не се занимавате съ този човѣкъ, като че никаква полза не може да ви принесе. Казвате: “Умътъ на моя приятель не е много развитъ.” Слѣдъ десеть години, обаче, този човѣкъ става ученъ, виденъ професоръ, знаменитъ лѣкарь. Въ това врѣме заболява дъщеря ви и вие отивате при този простъ човѣкъ, викате го да лѣкува вашитѣ близки. Вашитѣ отношения сега ще бѫдатъ ли сѫщитѣ, каквито при първата ви срѣща? - Нѣма да бѫдатъ сѫщите. Защо? - Той вече е другъ. Питамъ, това, което той сега проявява, въ него ли бѣше или послѣ го е придобилъ? Ето, тукъ се изискватъ правилни разбирания, тънка мисъль. Има нѣща, които ние придобиваме, но има нѣща, които сѫ въ насъ, придобити сѫ, но трѣбва да се разработятъ. Изкуството на единъ художникъ въ боитѣ ли е? - Изкуството на единъ художникъ седи въ съчетанието на боитѣ, а не въ самитѣ бои. Боитѣ сѫ купени отъ тукъ - отъ тамъ, но съчетанието, което той прави, е негово. То е субективно, но въ него се крие гениалностьта. То е невидимо, но въ невидимото е великото. Музикантътъ е великъ не съ своя инструментъ, който издава тоноветѣ, но по съчетанието на тоноветѣ, което той прави. Тоноветѣ не сѫ негови, но съчетанието на тия тонове е негово.
 

Слѣдователно, така и вие трѣбва да правите разлика между това, което е ваше и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъль и едно ваше желание. Защото, доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могатъ да направятъ едно и сѫщо добро, но за даденъ случай азъ съмъ единствениятъ човѣкъ, който мога да направя това добро - никой другъ не може да направи сѫщото добро при сѫщитѣ условия. Моята гениалность седи въ това, че азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който има такъвъ прозорливъ умъ, та да бѫда точно на това мѣсто, дѣто нѣкой човѣкъ се нуждае отъ моята помощь. Ако азъ отида втори, следъ като други е направилъ доброто, въ това нѣма никаква гениалность. Това всѣки може да направи. Като казвамъ да направишъ туй, което никой не може да направи, подразбирамъ ти да си толкозъ прозорливъ, че да си пръвъ на мѣстото, дѣто трѣбва да направишъ това добро. Въ това именно седи твоятъ прогресъ, въ това седи твоето подвигане. Това значи да не изгубишъ нито единъ случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенствуване или за проявяване на твоята душа.
 

Въ бесѣдата, която държахъ въ недѣля казахъ, че съврѣменното художество не е нищо друго освенъ едно цапало. Колко трѣбва човѣкъ да бѫде внимателенъ въ езика си, за да не се тълкуватъ нѣщата криво. Които сѫ отъ васъ художници, като чуятъ това нѣщо, ще си кажатъ: “Учительтъ има предъ видъ насъ, нашето художество, иска малко да ни позасегне.” Не, азъ говоря принципиално, искамъ да обърна внимание на това, че художеството не седи въ боитѣ, които се турятъ на платното. Боитѣ сѫ едно цапане само, а истинското художество е въ съчетанието на тия бои. Цѣната на една книга не седи въ чернитѣ букви, напечатани върху нея, но въ съчетанието на тия букви. Тѣ сѫ символи. Тия думи сѫ черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е въ боитѣ. Всѣки художникъ трѣбва да влага въ своитѣ картини нѣщо духовно. Само духовниятъ човѣкъ може да влага духовно. Духовното е невидимо. Който не може да чете както трѣбва, той не може и да разбира. И въ изкуството има четене. За да разберешъ изкуството, трѣбва да знаешъ азбуката на изкуството. Щомъ схванешъ идеята на
художника, ще разберешъ и картината му. Слѣдователно, там дѣто може да се схване и разбере идеята, това е вече художество, а не цапало.

 

И тъй, задъ материалната, видимата страна на картината се крие идеята. Сѫщото се отнася и до човѣка. Материалната страна на човѣка не е самиятъ човѣкъ. Ако мислите, че човѣкътъ е това, което виждате, лъжете се. Въ човѣка вѫтрѣ има друго нѣщо скрито. Ако може да прочете въ скритото лице, въ скрититѣ очи, въ скрития му носъ, въ скритото чело, тамъ ще видите скритъ истинскиятъ човѣкъ. Невидимото въ свѣта е хубавото, красивото. И благодарение, че този човѣкъ е неуловимъ, той не може да бѫде робъ на условията, понеже е нематериаленъ. Той всѣкога може да се изплъзне. Ти можешъ да го държишъ въ робство, докато е свързанъ съ дадени условия, но излѣзе ли извънъ условията, той е свободенъ. Така трѣбва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими отъ материалнитѣ условия, изведнажъ ще се почувствате свободни. Запримѣръ, азъ мога да живѣя съ една хапка хлѣбъ на день. Кога? - Когато зная какъ да използвамъ скритата сила, ако зная какъ да развия тази възможна сила въ тази хапка хлѣбъ, но ако не мога, тогава ще ми трѣбва цѣлъ килограмъ хлѣбъ, както и на всички други хора.
 

Значи “мога”, но само при знание. Малкото, при знание, е възможно и е много, а многото, при незнание, е невъзможно и малко. Тъй щото, когато човѣкъ иска много, той е невѣжъ, а когато иска малко той е ученъ човѣкъ. На духовниятъ човѣкъ трѣбва малко, но той изважда много нѣщо отъ това малко. Дѣ ще се намѣри човѣкътъ въ малкото нѣжно чувство? Споредъ менъ, човѣкътъ седи въ малкото, въ деликатното нѣжно чувство, а не въ голѣмия потокъ на чувства. Човѣкътъ не е нѣщо грамадно, то е нѣщо много малко, което се движи съ такава грамадна бързина, че едноврѣменно може да бѫде навсѣкѫдѣ - може да проникне прѣзъ всички свѣтове. Затова нѣкой пѫть туй чувство се изгубва. Нѣкой пѫть почувствуваме въ себе си нѣщо като свѣткавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали въ това врѣме вниманието си къмъ материалния свѣтъ, заети сме съ нѣкои много груби работи, мислимъ, че тѣ сѫ необходими за насъ. Не, материалнитѣ нѣща сѫ само условия за насъ. Ти като човѣкъ трѣбва да познаваш себе си. Въ тебе е малкото чувство. Теософитѣ казватъ, че човѣкъ билъ нѣкаква голѣма аура. Не е така. Аурата на човѣка прѣдставлява такава илюзия, каквато и тѣлото му. Добрѣ, ако взема една запалена клечка кибритъ и я въртя бързо, тя ще образува около себе си единъ огненъ крѫгъ. Питамъ: цѣлиятъ крѫгъ огненъ ли е? Клечката въ този крѫгъ ли седи? - Не. Движението на тази клечка въ крѫгъ прѣдставлява възможности на движение на клечката и показва бързината на нейното движение.
 

Сега, ако ви кажа, че земята не е толкова голѣма, колкото си я прѣдставляваме, какво ще разберете? Земята е много малка, но се показва голѣма, вслѣдствие на бързината, съ която се движи. Земята е толкозъ малка, че и едно дѣте може да я вдигне съ пръста си. Какъ ще ме разберете? - Това не може да се разбере. Ето какъ се разбира тази идея: Голѣма е силата на земята, а не количеството на материята. Да, силата на земята е голѣма, но силата на слънцето е още по-голѣма.
 

Вие ще кажете: “Сега разбрахме това нѣщо.” Това обаче, сѫ математически вѣроятности, които трѣбва да се докажать, за да се разбере, каква идея криятъ въ себе си. Какво се подразбира подъ думата “движение”? Като ви зададохъ темата: “Сила и материя”, подразбрахъ да опрѣдѣлите отношенията между духовното и материалното. Материята има форма, а силата нѣма форма. Тогава, какъ може, силата, която е нематериална, да има допирни точки съ туй, което е материално? Съ този въпросъ отъ хиляди години насамъ сѫ се занимавали най-виднитѣ философи въ Индия, въ Египетъ, въ Сирия, въ Вавилонъ, въ Палестиня, па и съврѣменнитѣ учени се занимаватъ, но той още не е разрѣшенъ. И слѣдъ хиляди години още ще остане неразрѣшенъ. Дори и слѣдъ като завършатъ хората своето развитие на земята, пакъ ще остане неразрѣшенъ. По човѣшки този въпросъ може да се разрѣши, но не и отъ всички гледища. До извѣстна степень ще се разрѣши, но не и всестранно, все ще остане една часть отъ него неразрѣшена. Когато се рѣшава една задача, всѣкога остава въ нея единъ елементъ неразрѣшенъ. Въ неразрѣшеното седи бѫдащето. То значи, че за въ бѫдаще ще го разрѣшимъ.
 

И тъй, вие трѣбва да мислите, да бѫдете смѣли и рѣшителни, да не ви е страхъ отъ нищо. Единъ ученикъ, като се разговаряше съ мене, каза ми: “Учителю, менъ не ме е страхъ отъ тебе.” Че азъ не съмъ мечка, да те е страхъ! Азъ не искамъ да ви плаша. Каква радость ще ми причини това, че се страхува отъ мене? Дали се страхува, или не се страхува, за менъ е безразлично, за него не е добрѣ, ако се страхува, другъ е въпросътъ, ако той по симпатия може да ми подействува съ своя страхъ или съ своето безстрашие. Страхътъ произтича всѣкога отъ материални обекти, нищо повече.
 

Вие трѣбва да имате правилни схващания за Бога. Богъ обича хора, които мислятъ. Той казва: “Елате да разсѫждаваме!” Вие казвате: “Не ни трѣбватъ разсѫждения.” Турцитѣ казватъ: “Не му търси края!” То значи: “Седемъ ката нагорѣ, седемь ката надолу, не трѣбва да се мисли повече.” Не, ще мислимъ и то разумно ще мислимъ, но нѣма да разрѣшаваме задачитѣ. Казвамъ, започвайте, но не свършвайте! Ще кажете: “Това е едно противорѣчие. Какъ да не свършваме?” Като казвамъ да започвате, но никога да не свършвате, подразбирамъ въ васъ да остане единъ вѣченъ импулсъ къмъ знание, което всѣки день да се разширява, да не дойдешъ до най-високото положение и да кажешъ, че нѣма какво повече да се учи. Нѣкой отъ васъ мислятъ, че нѣма повече добродѣтели, че не могатъ да станатъ по-добри. Че ти не знаешъ още, какво нѣщо е доброто. Ти си добъръ като човѣкъ, но като ангелъ още не си добъръ. Пъкъ, ако си добъръ като ангелъ, не си добъръ като арахангелъ. Пъкъ, ако си добъръ като арахангелъ, има други сѫщества, надъ тѣхъ, чиято доброта още не си достигналъ. Пъкъ, не си тъй добъръ като херувимъ и най-послѣ не си добъръ като Бога. Това сѫ степени на доброта, които трѣбва да ти даватъ потикъ. Затуй въ всинца ви трѣбва да има търпѣние, всинца да бѫдете млади. У васъ постоянно трѣбва да има единъ ламтежъ за знание, за доброта.
 

Упражненията, които правите, сѫ необходими, понеже въ половината часть на тѣлото ви се набира повече негативна енергия, а въ другата половина положителна. При тия упражнения различнитѣ енергии въ тѣлото ви се балансиратъ. Когато човѣкъ е здравъ, когато чувствува и мисли правилно, енергиитѣ сами по себе си се балансиратъ. Но когато човѣкъ не е здравъ, природата сама прѣдизвиква балансиране на тия енергии, тя създава извѣстна болесть и съ това предизвиква разни движения. Човѣкъ, като боледува, започва да се гърчи, да се движи, става лѣга, а съ това енергиитѣ се регулиратъ. Ако се уреголиратъ правилно, човѣкъ оздравѣва, ако не се урегулиратъ правилно, човѣкъ заминава.
 

Сѫщиятъ законъ за балансиране на енергиитѣ се отнася и при мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато човѣкъ мисли, енергията прѣминава отъ едното полушарие въ другото. Когато човѣкъ чувствува, чувствата му служатъ сѫщеврѣменно да движатъ кръвьта. Когато чувствата сѫ радостни, тѣ движатъ артериалната кръвъ и прѣдизвикватъ положителни мисли въ човѣка. Когато пъкъ човѣкъ е скръбенъ, когато тѫжи, кръвьта става венозна и се прѣдизвикватъ отрицателни мисли въ човѣка. Чувствата служатъ при кръвообръщението на човѣка. Всички духовни процеси, които ставатъ въ човѣка, иматъ физически прояви въ организма му. Между духовнитѣ и физическитѣ прояви има пълна хармония.
 

Нѣкой казва: “Защо трѣбва да правя упражнения?” Разумно трѣбва да ги правишъ! Това е законъ на природата. Ако искашъ да живѣешъ нормално, трѣбва да правишъ редъ упражнения. Искашъ, не искашъ, ще правишъ упражнения, не зависи отъ тебъ. Ако доброволно не правите движения, природата ще ви застави на сила.
 

Сега, всички работи трѣбва да ставатъ разумно! Онова, което ние вършимъ, искаме да бѫде разумно, обосновано, да нѣма въ него противорѣчия. Човѣкъ може да живѣе по много начини, но разумно трѣбва да живѣе.
 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ,
свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

14-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ
държана отъ Учителя на 14.I.1925 г.
София

 

-----------------------------

*say - ( англ.) казвамъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×