Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_01_07 ПРОЕКЦИИ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 09:48

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРОЕКЦИИ
 

Размишление
 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Отличителнитѣ черти на човѣшката и Божията любовь.”
 

За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Отличителнитѣ черти на волята, сърцето и ума”.
 

Казватъ нѣкои, че за да бѫде мисъльта понятна, човѣкъ трѣбва да говори разумно. Човѣкъ трѣбва да мисли добрѣ, за да бѫде рѣчьта му понятна. Колкото мисъльта е по-ясна, толкозъ и рѣчьта ще бѫде по-ясна. Всѣка идея трѣбва да изразява нѣщо. Всѣки конкретенъ прѣдметъ трѣбва да е ясенъ въ ума, за да може да си го прѣдставимъ. Запримѣръ, сега ние говоримъ за Любовьта, нали? Каква идея, каква прѣдстава имате за Любовьта? Каква форма имате за Любовьта, запримѣръ, ако речете да си я представите? Извънъ човѣка можете ли да си я представите? Тъй щото, извѣстна идея намъ се вижда много ясна, но постарайте се само да си я представите, ще видите, че е трудно да се обясни. Затова най-първо ви трѣбва учение. Вие още не сте се научили на онзи великъ методъ, да знаете какъ да се учите. Сегашнитѣ хора, слѣдъ като прѣкаратъ 13, 14, 15 години въ училище, мислятъ, че сѫ научили нѣщо. Това е само приготовление за учение. Следъ този подготвителенъ периодъ ще дойде врѣмето за учение. Единъ ученъ човѣкъ, който е посвѣтилъ цѣли 20-30 години за изучаване нѣкоя область отъ науката, неговитѣ открития, макаръ и микроскопически, все таки сѫ допринесли нѣщо.
 

Да допуснемъ сега, че всички сте учили аритметика. Тукъ съмъ написалъ числата едно, десеть и сто. Вие ще кажете: “Ние знаемъ, какво нѣщо е числото едно.” Да, знаете, че една круша означава числото едно. Знаете, че числото 10 означава 10 круши, числото 100 - 100 круши и т. н. Но това не е истинската аритметика, това е външната страна на аритметиката. Какво означава единицата? Единицата, като символъ означава едно нѣщо, а иначе представлява жива сила. Да кажемъ, че имаме една жива точка въ пространството, но извънъ физическия свѣтъ. Какъ бихте си представили геометрически проекцията на тази точка въ физическия свѣтъ? Ако точката трѣбва да се проектира въ извѣстно поле, какъ ще я изобразите? За да се изобрази, тя трѣбва да приеме извѣстна форма въ това поле. И тогава геометрицитѣ казватъ, че като се съединятъ нѣколко такива форми, образуватъ извѣстни величини. Слѣдователно, единицата изразява точката горѣ въ пространството, а десетьтѣ показватъ, че точката е вече проектирана. Нулата показва плоскостьта, върху която тази точка се проектира, т. е. възможностьта, при която тази точка може да развие своитѣ сили. Значи, числото 10 показва живата точка и възможноститѣ й, при които тя може да се развие. Какво показва тогава числото 100? - Ако точката най-първо се проектира въ една права линия, имаме числото 10; ако тази точка се проектира въ плоскость, тогава имаме числото 100. Въ този случай, стотѣ показва, че точката е проектирана въ плоскость, значи движи се въ двѣ посоки, има двѣ възможности. За да разберете тия нѣща, вие трѣбва да учите.
 

Сега, да ви обясня мисъльта си. Да допуснемъ, че вие имате извѣстна енергия въ себе си, но ви затварятъ въ затворъ. Да орете, не можете; да сѣете, не можете; да работите каква да е работа, не можете. При тези условия можете да направите само едно нѣщо: да ви дадатъ книги да учите. Слѣдователно тукъ вие имате само една възможность, да се учите. Затова ще насочите вашите енергии къмь ума си, въ вашата мисъль. Слѣдъ врѣме, когато излѣзете отъ затвора, тази енергия ще се превърне, тя ще има друга проекция върху физическия свѣтъ. Вие може да сте сѣдели въ затвора 3-4 години и тамъ сте придобили една нова идея, оформили сте възгледитѣ си за живота, разбрали сте, какъ трѣбва да се живѣе. И сега вие ще се постараете да проектирате тия нови възгледи на физическия свѣтъ.
 

Сега мнозина като васъ изучаватъ религията или духовнитѣ науки, както имъ попадне, вследствие на което въ тѣхъ става една цѣла галиматия. Това не е наука! Науката опредѣля нѣщата извънъ. Ние трѣбва да опредѣлимъ нашитѣ отношения извънъ себе си, извънъ своята личность. Това, което виждаме въ свѣта, не сѫ правилни отношения. Ако двама затворници затворятъ на едно мѣсто, или ако едно агне и единъ вълкъ затворятъ на едно мѣсто, това не е правилно съчетание, това не е единъ Божественъ актъ. Въ този случай вълкътъ може да не изяде агнето, но то ще бѫде не защото вълкътъ е правовѣренъ, но отъ страхъ. Той не го изяда отъ страхъ, а не отъ нѣкакво убѣждение. Неговата постъпка ще противорѣчи на природата му. Въ духовния свѣтъ противорѣчия не съществуватъ. Това, което ние считаме за противорѣчия, то е отъ неразбиране на онѣзи основни математически принципи, върху които животътъ е поставенъ. Когато не разбираме живата математика и геометрия въ живота, главата ни ще побѣлѣе отъ страдания и противорѣчия, нищо повече.
 

Ако нѣкой ме пита, защо сѫ страданията въ живота, ще му отговоря: Страданията идватъ отъ неразбирането на Божествената математика и Божествената геометрия. Страданията идватъ, защото ти се проектирашъ тамъ, дѣто другитѣ сѫ се проектирали по-напрѣдъ. Свѣтътъ е толкова голѣмъ, има мѣсто за всички, затова ти трѣбва да се проектирашъ тамъ, дѣто никой не се е проектиралъ. Нѣкой запитва: “Какво приложение има геометрията въ живота?” Отговарямъ: Приложението на геометрията е това, да правишъ проекции тамъ, дѣто никой не е правилъ; ще се подвизавашъ тамъ, дѣто никой не се е подвизавалъ; ще вършишъ това, което никой не е вършилъ. Ще бѫде глупаво, слѣдъ като е излѣзълъ на сцената единъ великъ цигуларь, майсторъ на цигулката, да излезешъ да покажешъ своето изкуство и ти, който си свирилъ едва 3-4 години. Ти ще мълчишъ, нѣма да се явявашъ, ще слушашъ само!
 

Мнозина отъ васъ имате такова желание, именно слѣдъ единъ великъ цигуларь да излѣзете и вие, да покажете своето изкуство. Слѣдъ туй какво става? Понеже вие се проектирате тамъ, дѣто не трѣбва, окръжаващата ви срѣда казва: “Този кой го е викалъ? Такъвъ цигуларь не искаме!” - Ама азъ искамъ да се проявя! “Ти можешъ да се проявишъ тамъ, дѣто те викатъ, но не и на тази сцена, при този великъ майсторъ. Ние не искаме да те слушаме” -Ама вие трѣбва да имате человѣколюбие! - “Человѣколюбието се проявява при други случаи, на сцената ние обичаме изкуството.” Тъй разсѫждава свѣтътъ. Азъ не говоря отъ гледището на религиознитѣ хора, но казвамъ какъ гледатъ умнитѣ хора въ свѣта.
 

Та въ живота си, когато дойдемъ до науката, ние ще бѫдемъ строги, ще имаме една Божествена мѣрка, съ която ще мѣримъ своитѣ чувства, своитѣ мисли и своитѣ дѣйствия. По сѫщия законъ ще постѫпваме и спрѣмо себе си, нѣма да си правимъ илюзии. Защото, слѣдъ като нѣкой човѣкъ е свирилъ хубаво, а запитва другитѣ хора, дали е свирилъ добрѣ, това показва, че той не е майсторъ, не може да свири хубаво. На такъвъ човѣкъ азъ мога да кажа: Като тебе всѣки може да свири. Слѣдъ като си свирилъ на сцената, ще излѣзешъ навънъ, никакъвъ букетъ нѣма да чакашъ. Ще свиря на хората тъй, както разбирамъ и бързо ще излѣза навънъ. Пъкъ тѣ сѫ свободни слѣдъ мене да си изкажатъ мнѣнието, както искатъ - то е тѣхна работа.
 

Казвамъ: въ обикновенитѣ прояви на живота, както и въ живота на религиознитѣ хора сѫществуватъ най-голѣми противорѣчия, най-голѣми каприции и своенравия, а сѫщо тъй и най-голѣмо лицемѣрие. Единъ религиозенъ човѣкъ съ нищо не можешъ да го задоволишъ. Когато е добъръ лесно се справяшъ съ него, но когато се изопачи, по-лошъ отъ него нѣма. Защо е така? Религиозностьта е само едно проявление на човѣка, проявление само на едно чувство въ него - религиозното чувство, но съ това не се изчерпва цѣлия човѣкъ. Въ човѣка има много чувства, а не само едно религиозно чувство. Той има много отношения, много чувства и много способности още, които трѣбва да развива. Истински религиозенъ човѣкъ е този, у когото има пълна хармония между чувствата, мислитѣ и дѣйствията.
 

Сега, мнозина отъ васъ, щомъ чуятъ да се говори нѣщо научно, казватъ: “Това не се отнася до мене, азъ не съмъ ученъ човѣкъ.” Какъ, не се отнася до васъ ли? Че кой сте вие? - “Азъ съмъ Иванъ Стояновъ.” Ти, Иванъ Стояновъ, самъ ли тури името си, или други хора ти го туриха? - “Азъ пъкъ съмъ Петъръ Стояновъ.” Ти, сѫщо тъй, самъ ли тури името си, я ми кажи? Ами дѣ бѣше ти прѣди хиляда години? - “Азъ съмъ човѣкъ.” - Човѣкъ ли, отдѣ знаешъ, че си човѣкъ? - “Ама азъ мисля тъй.” - Мислишъ ли, отдѣ знаешъ това? Какъ мислишъ, я ми кажи какъ става процесътъ на мисленето? Сега всинца казваме, че мислимъ. Ако ние, съврѣменнитѣ хора мислѣхме, ако съврѣменнитѣ ученици на окултната школа мислѣха, животътъ ни щѣше да се изрази въ друга форма, а не въ такава, каквато я срѣщаме днесъ. Нѣкой пѫть, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сѫ много учени, че знаятъ много. Не, трѣбва да отидете въ университета, тамъ да видите, колко знаете. Казвате: “Съврѣменнитѣ учени хора сѫ прости, ние, религиознитѣ хора, много знаемъ.” Нѣкой пѫть трѣбва да слушате нѣкой професоръ отъ университета по геометрия и математика, да видите какво нѣщо е мислене, какъ развива той своята мисъль, какъ нанася той своитѣ проекции. Слѣдъ като поседите малко и чуете тази строга математическа мисъль, вие ще излѣзете отъ тамъ сгушени и ще си кажете: “Азъ не зная нищо.”
 

За много работи вие мислите по сѫщия начинъ. Седите сега и мислите за Бога, за ангелитѣ, но дѣ е Богъ, дѣ сѫ ангелитѣ - не знаете. Кой отъ васъ знае дѣ сѫ ангелитѣ? - “Ама азъ мисля за тѣхъ.” Че кой не мисли за ангелитѣ? Това, че мислишъ за ангелитѣ, не прѣдставлява нѣкаква строга, научна мисъль. Единъ ангелъ, за да бѫде реаленъ, отъ чисто научно гледище, трѣбва да има нѣкаква проекция на земята. Защото и всички ония точки въ пространството, ако не могатъ да проявятъ извѣстна проекция въ физическия свѣтъ, тѣ не сѫ реални за насъ и не могатъ да сѫществуватъ. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че ималъ разговоръ съ нѣкой ангелъ безъ да има нѣкаква реална придобивка, той се самоизлъгва. Азъ зная, че ангелитѣ сѫ много учени, тѣ разбиратъ висшата геометрия и математика тъй добрѣ, че могатъ да ви освѣтлятъ върху нѣкоя трудна задача за васъ и ще ви помогнатъ да я рѣшите. Стане ли това нѣщо съ васъ, разрѣшите ли нѣкоя трудна задача, която самъ не сте могли, тогава ще ви кажа, че наистина при васъ е идвалъ нѣкой ангелъ. Какъ може да дойде единъ ангелъ тукъ на земята? - Той може да дойде въ формата на нѣкой живъ човѣкъ, ангелътъ е вѫтрѣ въ него. Той може да дойде въ сънно състояние при васъ и вие сами да го видите. Или пъкъ най-послѣ може да възприемете една силна, свѣтлина въ ума си, която да ви помогне да разрѣшите задачата. Значи ангелътъ може да ви въздѣйствува по три начина.
 

Казвамъ сега: Всѣкога трѣбва да имате една проекция въ физическия свѣтъ. Само тогава духовнитѣ нѣща сѫ реални, само тогава тѣ оставятъ въ насъ неизлечими черти. Запримѣръ, вземете търпѣнието. На какво е проекция търпѣнието? Вие ще ми дадете сега разни мнения. Азъ не искамъ да давате мнѣния, ще ви кажа защо. Вие ще кажете нѣщо, но мнѣнието ви може да не бѫде право и тогава ще си кажете: “Що ми трѣбваше да говоря!” Мълчете сега, това е наука. Ученицитѣ да мълчатъ! Търпѣнието е извѣстна разумна сила, която дѣйствува въ природата. Тя е най-първо качество на ума. За да се постигне извѣстна идея, за да се приложи тя въ физическия свѣтъ, има извѣстни прѣпятствия за нейното приложение. Слѣдователно, търпѣнието е една сила, която ще донесе устой, една вълна на постоянство въ физическия свѣтъ. Само така може дадена идея да се реализира.
 

Можемъ да кажемъ, че ангелътъ е търпеливъ. Ако вие се намирате между свети хора, които живѣятъ въ любовь, ще има ли нужда отъ търпѣние? Имашъ нужда отъ търпѣние, когато си между дѣца, между ученици. Напримѣръ, единъ учитель разправя урокъ на своитѣ ученици, но тѣ не могатъ изведнъжъ да го разбератъ, да запомнятъ. Какво трѣбва да прави той? - Трѣбва да има търпѣние, докато ученицитѣ му запомнятъ урока. Не сѫ виновни ученицитѣ, тѣхнитѣ умствени центрове още не сѫ развити. При сегашнитѣ условия, всѣки човѣкъ има извѣстни прѣпятствия при развитието си. Търпѣнието е черта, необходима за всички. То се подкрѣпя отъ закона на Любовьта. Любовьта, въ проявлението си въ духовния свѣтъ, е малка топлинка, която дава директива на търпѣнието. Когато човѣкъ обича, може да търпи. Нѣкой казва, че само отъ любовь човѣкъ може да търпи. Не, и безъ любовь може да се търпи. Я, прѣдстави си, че нѣкой те прѣслѣдва. Покрай тебе минаватъ много твои приятели, всички викатъ наоколо ти, пѣятъ, но ти мислишъ и търпишъ. Защо? Защото ако речешъ да извикашъ, неприятельтъ това и чака, той те дебне. Значи, отъ страхъ търпишъ. Може да търпишъ отъ страхъ, може да търпишъ и отъ любовь. Истинско търпѣние въ свѣта, обаче е само онова, което се диктува отъ Любовьта, то съгражда характеръ въ човѣка. Такъвъ човѣкъ, ако е търпѣливъ, той ще е търпеливъ при всички условия на живота. Каквото и да му дойде, той ще каже: “Азъ съмъ човѣкъ, трѣбва да търпя всички условия!” Той ще оправдае постѫпкитѣ на всѣки едного и ще каже: “Този човѣкъ толкозъ разбира, затова постѫпва така.” Този ученикъ толкова разбира. Търпѣнието е необходимо заради насъ, за да не харчимъ напразно своитѣ сили. Тия разсѫждения ви сѫ потрѣбни.
 

И тъй, въ числото 100 вие имате проекция на плоскость. Числото 10 пъкъ изразява индивидуаленъ животъ. Десетьтѣ показва всѣкога двама души. Вие нали сте изучавали квадратурата на крѫга? Казватъ нѣкои: въ крѫга има много точки. Но да имашъ работа съ много точки, това е трудна работа. Слѣдователно, математицитѣ подвеждатъ крѫговитѣ движения въ четири точки, както въ квадрата, и квадратътъ има само четири опорни точки. Математицитѣ опрѣдѣлятъ тия точки, но тѣ не могатъ да се опрѣдѣлятъ точно, защото крѫгътъ е неизмѣримъ, все таки се приближаватъ до истината. Тѣ искатъ да приведатъ крѫговитѣ движения въ квадратъ, защото могатъ по-лесно да се справятъ съ силитѣ, които дѣйствуватъ въ квадрата. Квадратътъ това е дома. Бащата има да се справя съ квадрата. Той най-първо се разправя съ жена си, двамата се спогаждатъ, какъ да живѣятъ. Жената е съдружникъ на мѫжа, азъ ще я нарека съдружника В. Двамата съдружници А - мѫжътъ и В - жената разпрѣдѣлятъ длъжноститѣ си. Тия двама съдружници повикватъ послѣ още двама въ съдружието си. Вие ще кажете: “Не може ли да повикатъ още 4 - 5 съдружници?” - Не, само двама трѣбва да повикатъ, повече отъ двама не може.
 

Ако ви напиша на четири мѣста по едно 1,1,1,1, какво представлява това? - То сѫ четири разни величини. Колко прави четири пѫти по едно? - Четири. Мислите ли, че вие имате четири единици? - Не може да имате четири единици. Единицата сама по себе си е единица. Двѣ единици не може да имаме. Единицата е само единица. Тя не може да се дѣли. Единицата сама по себе си е недѣлима въ своето проявление. Тя може само да произведе резултати, които сѫ дѣлими. Затова, всѣка часть отъ единицата е дробь вече. Сега, забѣлѣжете, колко мѫчни сѫ тия разсѫждения, за да ги прѣведете единицата или другитѣ числа въ живи сили. Какво е единицата като жива сила? Ами че вие, вашата душа е единицата. Никога вашата душа не може да се превърне въ друго нѣщо. Ще кажете: “Какъ, нали единъ день ще стана ангелъ?” - Ангелътъ означава само служене. - “Ама като ангелъ нали свѣтълъ ще бѫда?” Свѣтлината е само начинъ, по който ще се служи на хората. Прѣдставете си сега, че този ангелъ прѣди години е билъ като нула, т. е. той е прѣдставлявалъ една свѣщь, затворена въ единъ крѫгъ, въ нулата. Тогава той е свѣтилъ, безъ да се проявява навънъ. Слѣдъ врѣме капакътъ, който затулялъ свѣщьта, се вдига и свѣтлината на ангела, която бѣше затворена, сега се проявява навънъ. Ангелътъ, който сега се прояви, и първиятъ, който бѣше затворенъ, не е ли единъ и сѫщъ? - Единъ и сѫщъ е. Ние наричаме първия ангелъ, ангелъ на възможности, а вториятъ - ангелъ на проявитѣ. Нали и вие нѣкой пѫть чувствувате, че имате въ себе си нѣкаква възможность, нѣщо благородно, възвишено, нѣкакъвъ идеаленъ стремежъ, нѣкаква възвишена идея, но не може да се проявите, затворена сте въ себе си. Четете съчинение на нѣкой ученъ човѣкъ, разбирате го и си казвате: “И азъ мисля като него.” Но речете ли да се проявите, не можете. Като него мислите, но не можете да се проявите, нѣмате условия. Вие сега не можете да напишете една геометрия. Каква геометрия бихте написали? Не казвамъ да напишете една геометрия за първи или за втори класъ, но да напишете една геометрия за българския университетъ. Или, можете ли да напишете едно съчинение по висшата математика, като рѫководство? Вънъ отъ това, онѣзи, които сѫ законници, които сѫ свършили по правото, можете ли да напишете нѣщо по законитѣ на природата, въ връзка съ законитѣ на живота, да внесете новитѣ закони, които да оправятъ човѣчеството? Вие имате обикновени закони въ свѣта, но това не сѫ закони още на природата.
 

Въ окултната школа ние имаме за цѣль да преведемъ законитѣ на живата природа тъй, че да започнемъ да дѣйствуваме споредъ тѣхъ, а не съобразно обикновенитѣ закони. Послѣднитѣ ние имаме вече на рѫка. Ние искаме да намѣримъ формитѣ на природнитѣ закони, т. е. да ги направимъ проекции на своя животъ. Всѣка мѫчнотия това е една проекция. Да допуснемъ, че вие искате да построите една кѫща. Това е вече проекция. Най-първо, каква е проекцията? Купувате дворъ отъ 400 кв. метра, туряте основитѣ на кѫщата, започвате да градите, но пари нѣмате. Ето първата мѫчнотия! Хващате се за главата. Защо имате мѫчнотии? Защото вашата проекция се е проектирала вече на физическия свѣтъ. Тогава нѣкои ще кажатъ, че този човѣкъ не е трѣбвало да строи кѫща. То е другъ въпросъ. Въпросътъ сега е, какъ може да се съгради тази кѫща при тия условия. Този човѣкъ като се мѫчи, това показва, че има извѣстни прѣпятствия, които трѣбва да прѣодолѣе. Вие казвате, че на този човѣкъ не трѣбва кѫща. Тъй като разсѫждаватъ хората, подразбирамъ, че искатъ да кажатъ: “На този човѣкъ не му трѣбва добъръ животъ.” Каква разлика има между тия двѣ разсѫждения? Значи, на този човѣкъ не му трѣбва кѫща - едното разсѫждение; на този човѣкъ не му трѣбва добъръ животъ - другото разсѫждение. Не, започнешъ ли веднажъ да градишъ кѫща, криво лѣво, съ борчове, ще я довършишъ. И като я довършишъ, самъ ще си кажешъ: “Не трѣбваше да градя кѫща.” Ще направишъ сега друга проекция. Вие какво правите въ такъвъ случай? Отивате при нѣкой вашъ братъ, казвате му: “Братко, можешъ ли да ми помогнешъ? Градя кѫща, пъкъ ми трѣбватъ малко пари.” Не му казвайте това, защото той ще ви каже: “Като нѣмашъ пари, защо си се наелъ да градишъ кѫща.” Отидешъ при другъ нѣкой братъ, помолишъ го да ти услужи и той казва: “Що ти трѣбваше да градишъ кѫща?” - Това не сѫ разсѫждения. Ето какво бихъ му казалъ азъ: “Братко, твоята кѫща е една опрѣделена величина, тя се намира на хубаво мѣсто, ще я ипотекирашъ въ банката.” Пъкъ ако мога да му услужа, ще услужа, безъ да го питамъ, защо се наелъ да гради и тѣмъ подобни. Като ипотекира кѫщата си, той ще се намѣри прѣдъ три неизвѣстни: х, у, z. Ще започне съ х, което показва, че кѫщата не е изплатена. Като вземе паритѣ, ако разбира отъ търговия, ще види, отъ какво най-много се нуждаятъ хората на пазаря, ще вложи паритѣ въ такава стока и отъ спечеленото ще изплати кѫщата си. Ако пъкъ не разбира отъ търговия и се наеме съ такава работа, ще забатачи още повече и ще се намѣри прѣдъ двѣ неизвестни. Кѫщата въ този случай съвсѣмъ ще пропадне.
 

Тогава казвамъ, като влѣзете въ религиозния животъ, и вие забатачвате по сѫщия начинъ, като този, който гради кѫща. Започвате единъ новъ животъ и слѣдъ това, като дойдете до извѣстно мѣсто, спирате се. Добриятъ животъ се счита градежъ. Вие се въодушевлявате, започвате да градите и сте почти на привършване, остава ви само да измажете кѫщата и да й поставите врати и прозорци, но вие изведнажъ я напущате, прекратявате строежа. Понѣкой пѫть това става и съ ученика. Вие сте започнали нѣкакъвъ градежъ въ Божествения свѣтъ, съградили сте нѣщо, но изведнажъ изгубите вдъхновението си, казвате: “Азъ не мисля вече, както мислихъ едно врѣме.” Онзи пъкъ, който е съградилъ кѫщата, но не е поставилъ врати и прозорци казва: “Нека остане кѫщата безъ врати и прозорци, да поизсъхне малко, защото тази кѫща е нѣщо нехигиенична за живѣене. Слѣдъ 2-3 години ще я довърша и тогава ще влѣза да живѣя въ нея.” Правъ е човѣкътъ, слѣдъ 2-3 години той ще може да се прѣмѣсти отъ едно мѣсто на друго, отъ старата въ новата кѫща, както това често правятъ нѣкои овчари. Тѣ оставятъ своитѣ колиби и отиватъ въ нови. Такова нѣщо забѣлѣзваме и въ нѣкои религиозни учения. Вие започвате съ една идея. Влѣзете въ едно общество, започвате да градите, но оставяте градежа на половина и отивате на друго мѣсто. Не ще довършите работата си до край! Ако ти самъ не разбирашъ математика, никой не може да ти помогне. Най-първо ти самъ трѣбва да имашъ способности, да разбирашъ математика, тогава и помощьта ще дойде отвънъ. Туй трѣбва всѣки отъ васъ да схване. Способностьта трѣбва да бѫде въ васъ, а помощьта ще дойде отвънъ.
 

Сега вие градите живота си, нали? До дѣ сте дошли? Азъ уподобявамъ човѣшкия животъ на кѫща. Дѣ ще турите търпѣнието? На какво го уподобявате? Ами Любовьта на какво я уподобявате? Дѣ ще я турите въ тази кѫща? Ами на Мѫдростьта, на Истината каква форма давате? На кое мѣсто въ кѫщата ги поставяте? Това сѫ въпроси, върху които може да разсѫждавате. Азъ не искамъ да ги разрѣшите още тази вечерь. Не мислете, че когато нѣкой професоръ разправя на студентитѣ за проекции, за плоскости, та тѣ всичко разбиратъ! Професорътъ прави сѣчения въ една или друга страна, туря букви на чертежа, гръцки, латински, прави изчисления, съставя уравнения и т. н. Студентътъ гледа, мисли, не разбира тази работа. Отиде си въ кѫщи, рѣшава, изчислява докато най-послѣ казва: “Сложна е тази работа!” Дълго врѣме се минава, докато студентътъ започне да разбира това, което професорътъ му преподалъ прѣди 3-4 години. Не се разбира лесно висшата математика. Студентътъ трѣбва да развива висшитѣ си способности и чувства, съ които да разбира тази материя. Та ние сега се стрѣмимъ да развиемъ у васъ висшитѣ ви духовни сили. Тѣ изискватъ врѣме и пространство, за да могатъ да се проектиратъ и да придобиятъ единъ реаленъ изразъ за насъ. Азъ считамъ реалностьта само тогава за реалность, когато може да се проектира въ нашия животъ, да стане ясна, достѫпна за насъ. Щомъ стане ясна, ние можемъ съ нея да манипулираме, да работимъ.
 

Сега, да кажемъ, че между двама отъ васъ, като ученици, има нѣкакъвъ споръ за пари. Единиятъ има да дава, другиятъ да взима. Този, който има да дава, има пари въ себе си, може да ги върне на онзи, който има да взима, но прави си съображенията, че ако му ги върне, нѣма да му остане въ кесията нищо. Затова, казва на другия: “Имамъ пари, но не мога да върна твоитѣ сега.” - “Не, ще ми ги дадешъ!” Двамата започватъ да спорятъ. Защо се ражда споръ! Защото и двамата искатъ да задържатъ тия пари. Единиятъ отъ двамата трѣбва да отстѫпи. Но има другъ случай, дѣто нѣма задържане на пари и пакъ се явява споръ. Да кажемъ, че имашъ единъ приятель, съ когото си живѣялъ много добрѣ. Но ти кажешъ на този твой приятель една обидна дума и той става положителенъ. Веднага се яви споръ, той казва: “Защо ми каза така?” Първиятъ споръ лесно може да се изравни, ще му върнешъ паритѣ, но какъ ще се изравни вториятъ споръ? Казвате: “Ще искаме извинение.” Добрѣ, нѣкой пѫть искате извинение, но спорътъ пакъ не се изравнява. Вземете примѣръ отъ свѣтскитѣ хора, вижте, колко сѫ умни тѣ, какъ изравняватъ спороветѣ си. Въ първия случай тѣ разрѣшаватъ въпроса съ лихва. Ти вземашъ отъ нѣкѫдѣ 10 000 лева по 10 % лихва. За една година тѣ ставатъ 11 000 лева, затова слѣдъ изтичане на този срокъ, трѣбва да върнешъ 11 000 лева. По сѫщия начинъ ще разрѣшите и втория споръ. Когато обидишъ единъ свой приятель нѣма само да му искашъ извинение, то значи да му върнешъ само паритѣ, които си взелъ отъ него. Не, ще му върнешъ и лихвитѣ.
 

Тогава, какъ ще постѫпите при възпитанието на вашитѣ дѣца? Какъ ще ги възпитате? Мислите ли, че като ви говоря да бѫдете добри, да обичате Бога, това ще упражни голѣмо влияние върху васъ? Туй сѫ идеи, които трѣбва да се приложатъ, за да иматъ сила. Азъ трѣбва да разбирамъ онзи основенъ законъ, споредъ който, когато говоря на нѣкой човѣкъ, най-първо трѣбва да си го прѣдставя въ физическия свѣтъ, да си прѣдставя неговата форма, за да схвана, по какъвъ начинъ мога да проектирамъ върху него невидимата енергия. Такъвъ е законътъ. Или, казано на съвършенно практически езикъ, трѣбва да зная, каква нужда има този човѣкъ, въ даденъ случай.
 

Сега, да вземемъ другъ случай. Вие имате единъ добъръ приятель, съ когото сте учили заедно въ отдѣленията, въ гимназията и въ университета. Вие сте били добри приятели, прѣкарвали сте много добрѣ, имали сте отношения повече отъ братски. Единъ день вие забѣлѣзвате, че вашия приятель не е сѫщиятъ спрѣмо васъ, промѣнилъ се е нѣщо въ чувствата си спрѣмо васъ. Какъ ще си обясните, отъ какво е произлѣзла тази промѣна? Има нѣщо, което липсва въ чувствата ви, има единъ минусъ. Ще кажете, че вашиятъ приятель е нѣщо боленъ, или неразположенъ. Да, ако тази промѣна е врѣменна, но ако тя е постоянна, какъ ще си я обясните? Защо обича той другъ нѣкой повече? Какъ е възможно, този, съ когото сте били заедно въ отдѣленията, въ гимназията и въ университета, да се измѣни, да влѣзе другъ нѣкой като клинъ помежду ви и да превърне този малъкъ знакъ плюсъ на минусъ? Защо обикна другия повече? Сега вие ще ми кажете: “Да оставимъ на страна тия нѣща!” Нѣкой день вие имате голѣмъ стремежъ къмъ Бога, казвате: “Готовъ съмъ за Бога всичко да жертвувамъ.” Но на другата сутринь ставате и казвате: “Дали съмъ на правия пѫть?” Вашиятъ стремежъ къмъ Бога вече не е сѫщиятъ, вие не сте готовъ да жертвувате за Него всичко. Защо? - Станала е нѣкаква промена въ васъ. Вие сте били бѣдѣнъ, всѣки день сте се молили на Бога, Той да ви помогне да излѣзете отъ това трудно положение. Богъ ви помогне да излѣзете отъ сиромашията и вие успѣвате да станете пръвъ министъръ въ България. Прѣди да станете министъръ всѣки день ходѣхте въ църква, свѣщи палехте, но сега, като министъръ, вече не ходите въ църква, свѣщи не палите, Бога забравихте и за свое оправдание казвате: “Много работа имамъ, и то важна работа!” По-важна работа отъ тази, да се помолишъ на Бога нѣма, но ти си забравилъ Господа. Ти мислишъ, че си се осигурилъ вече, затова не се молишъ на Господа.
 

Защо ставатъ тия работи? Вие ще кажете: “Това е въ реда на нѣщата, такава е човѣшката натура. Това е пѫтьтъ на неговата еволюция.” Не, това сѫ несмислени приказки. Висшата математика и геометрия не търпятъ такива предположения. Това сѫ вѣроятности, които трѣбва да докажете. Кое е вѣрното, обаче, кои сѫ причинитѣ за това? - Този човѣкъ, който постѫпва така, никога не е ималъ любовь къмъ Бога. Той е единъ лицемѣръ, нищо повече! Човѣкъ, който въ врѣме на сиромашия, е религиозенъ, а въ врѣме на богатство се измѣня, азъ считамъ, че той нѣма любовь. Но когато единъ човѣкъ при най-голѣмото си богатство е религиозенъ, а когато е сиромахъ, не се моли на Бога да му отнеме сиромашията, азъ считамъ, че у този човѣкъ има истинска любовь къмъ Бога. Такива хора сѫ истински религиозни. Ако се молишъ на Бога, когато си въ сиромашия, всѣки може да каже, че сиромашията те кара да се молишъ. Сиромашията е единъ остенъ. Ако се молишъ на Бога, когато си богатъ, това показва, че любовьта ти къмъ Бога те кара да правишъ това. Ние казваме, че свѣтътъ ще се оправи не отъ сиромаситѣ, не отъ проститѣ хора, но отъ богатитѣ, отъ ученитѣ хора.
 

Сега, мнозина ми казватъ за нѣкоя мисъль: “Учителю, тази мисъль, която ни каза, не ни е ясна.” Азъ съмъ ви казалъ много мисли, които ви сѫ много ясни, но тѣ нѣматъ проекция. Ако взема да нахвъря картини върху платното на кинематографа, мислитѣ ли, че тѣ сѫ ясни проекции? Най-първо нѣщата въ кинематографа сѫ лъжливи, поне 10% отъ туй, което кинематографа дава за вѣрно. Прѣди всичко образитѣ на хората тамъ сѫ черни, не сѫ въ естествената си форма, а вие гледате картинитѣ и казвате: “Колко е хубава тази картина!” Второто положение е, че работитѣ на кинематографа не вървятъ по единъ естественъ пѫть. Тамъ всички събития се развиватъ извънредно бързо. Понѣкой пѫть и ние въртимъ колелото на живота тъй бързо. Обаче нѣщата въ живата природа не се случватъ така. Всички Божествени работи, трѣбва да ставатъ тихо, спокойно, безъ никакъвъ шумъ. Има ли шумъ въ една работа, тя е човѣшка. Въ Божественитѣ работи нѣма абсолютно никакъвъ шумъ. Щомъ вие скърцате много съ себе си, щомъ вдигате много шумъ, тази работа е човѣшка. Дойде нѣкой, казва: “Замѫти ми се главата!” - По човѣшки мислишъ. Дойде другъ, казва: “Менъ отъ нищо не ме е страхъ.” - По човѣшки разсѫждавашъ. Трѣбва да знаешъ, че начало на Мѫдростьта е страхътъ Господень. Страхътъ е една сила, необходима за развитието на всѣки човѣкъ, само че друга една сила има въ свѣта, която може да замести страха. Тя е Любовьта. Ако човѣкъ нѣма любовь и нѣма страхъ, всичкитѣ нещастия ще дойдатъ въ дома му. Ако е страхливъ, може да се прѣдпази, да не дойде нещастието дома му. Казватъ: “Страхътъ е една производна величина отъ други нѣкои сили, а именно отъ прѣдпазливость, отъ голѣмо внимание да се спазватъ Божественитѣ закони въ свѣта.” Страхътъ не е нищо друго, освѣнъ внимание на човѣка къмъ своитѣ постѫпки. Като ученици, азъ искамъ отъ васъ да разсѫждавате трѣзво.
 

Въ всички съврѣменни окултни школи има една опасность, тя е слѣдната: всички бързатъ за свършватъ по-скоро. И въ свѣта дѣйствува сѫщиятъ законъ. Не, това не е право. Като влѣзете въ свѣта, вие трѣбва да имате положителна наука, като инженерътъ, който прилага своето знание. Сега, съ едно малко усилие върху себе си, вие можете да добиете това, което ви липсва. Липсата, недоимъкътъ всѣкога показва посоката, къмъ която се стремимъ.
 

Човъкъ всѣкога се стреми къмъ това, което нѣма, а не къмъ това, което има. Това, което има, той го оставя настрана, то му е като тилъ, а това, което нѣма, прѣдставлява за него обектътъ, къмъ който се стреми. Богатиятъ оставя богатството си настрана, казва: “То ми е на рѫка, но друго ми трѣбва менъ.” Това, което нѣма, къмъ него се стреми той. Слѣдователно, всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да добие слѣднитѣ качества: да разсѫждава правилно, да мисли правилно, да пѣе правилно и то музикално, да говори образно, да знае реда и порядъка на нѣщата, които сѫществуватъ въ природата, да има голѣма досѣтливость, да разбира човѣшкото естество, да бѫде милосерденъ, да знае да се моли, да обича Бога, да има вѣра, надежда, да бѫде справедливъ - редъ качества трѣбва да придобие той. Това е човѣкъ. За сега човѣкъ е кѫща, която се гради и дълго врѣме още ще се гради. Вѣкове ще минатъ, докато се съгради тъй, както трѣбва, че да влѣземъ да живѣемъ въ нея. Докато се съгради тази кѫща, ние ще живѣемъ на земята, ще доставяме материалъ за нейното съграждане. Всѣки отъ васъ, който работи, ще доставя градиво за своята кѫща.
 

Туй е положението за този, който иска да бѫде ученикъ, а онзи, който иска да живѣе споредъ своитѣ чувства и настроения, то е другъ въпросъ. На ученика се позволява да играе само слѣдъ като знае уроцитѣ си, на ученика се позволява да напусне училището само слѣдъ като е завършилъ своята наука. Само тогава неговитѣ учители ще му помагатъ, да се прояви въ своята опрѣдѣлена работа. Ако той напуща училище, безъ да е свършилъ, той не е отъ добритѣ ученици. Той трѣбва да свърши! Ученикътъ, като започне една школа, трѣбва да я завърши. Въ университетъ ли слѣдва, по логика напримеръ, да свърши! По естѣственитѣ науки ли слѣдва, да свърши! По математика ли слѣдва, да свърши! Каквато наука и да слѣдва, дѣто и да слѣдва, каквато и да захване, да се стреми да я завърши. Не е въпросътъ, че въ тази работа ще придобие много нещо, но това сѫ стѫпала, това е съграждане на неговия характеръ, придобиване стабилность въ живота. Днесъ нѣкой му каже едно и той тръгне подирѣ му. Утрѣ другъ му каже друго нѣщо, и той тръгне подирѣ му. Не, ученикътъ трѣбва да има и свой възгледъ. Той не трѣбва да проявява своя възгледъ въ школата, а вънъ отъ школата. И слѣдъ като придобие това знание, ще приложи всичко, което е научилъ.
 

Какво е приложението на живата геометрия въ живота? Ако нѣкой отъ васъ е малко нетърпеливъ, нервенъ, сприхавъ, добрѣ е да се занимава съ геометрията, да размишлява поне по единъ часъ на день върху нѣкои геометрически истини, да рѣшава задачи, да прави чертежи и изчисления. Вземете 2-3 правила отъ математиката, работете върху тѣхъ и ще видите, че въ кратко врѣме ще придобиете малко търпѣние. Математиката, изобщо, прѣдставлява добъръ методъ за придобиване спокойствие на духа. Онѣзи, които иматъ голѣмо спокойствие, тѣ може да се занимаватъ съ музика. Ако музиката не се вземе заедно съ геометрията и математиката, развива излишни чувства и човѣкъ започва да се афектира. Слушалъ съмъ нѣкои пианисти, у които има изобилно чувства, но тѣ не свирятъ правилно. Защо? Тѣ, като свирятъ, толкова много се въодушевляватъ, че започватъ да си представляватъ голѣма аудитория, много слушатели, голѣмъ успѣхъ и т. н. Не, азъ ако свиря като музикантъ, ще изпѫдя всички слушатели отъ ума си и ще остана само азъ, ще свиря само за себе си - никого нѣма да пропусна до себе си. Това е музикантъ. Отвънъ може нѣкой да ме слуша, но въ моята аудитория ще свиря само за себе си. Това е истински музикантъ. Самъ съ себе си ще останешъ. Учишъ ли за хората, свиришъ ли за хората, подвизавашъ ли се за хората, свършва се твоята работа.
 

Та казвамъ, за себе си всѣки ще работи! Като останешъ самъ въ себе си и произведешъ ефектътъ на музиката върху душата си, ти разбирашъ вече малко отъ музика. Като си служите съ музиката и математиката въ живота, вие ще проучавате себе си и ще можете да си въздействувате. Като се намеришъ нѣкой пѫть въ трудно положение, ще си кажешъ: “Чакай да видя, дѣ се е проектирала тази точка отъ пространството!” Да кажемъ, че нѣкоя точка се е проектирала върху вашитѣ лични чувства. Вие ще разберете, каква е силата на тази проекция и ще можете да си въздействувате. Друга се е проектирала въ чувствата на стомаха ви. Тия сѫ двѣтѣ главни проекции, но има и трета проекция, която може да се проектира върху друга нѣкоя точка, напримеръ въ областьта на надеждата, когато очакваме нѣщо. Това сѫ все проекции. Какво се образува между тѣзи сѣчения? Щомъ започнемъ да мислимъ за плоскоститѣ, които сѫществуватъ въ геометрията - езикътъ на ангелския свѣтъ, все ще мине нѣкой ангелъ покрай насъ и ще ни даде извѣстно изяснение, ще добиемъ една вѫтрѣшна стабилность, ще ни даде една вѫтрѣшна утѣха. Важнитѣ въпроси, които имате да разрешавате, по този начинъ ще се разрѣшатъ по-лесно, отколкото, ако се не занимавате.
 

Упражнение: Рѫцѣтѣ отпрѣдъ на гѫрдитѣ. Туй е едно естествено положение. При това положение на рѫцѣтѣ, изговорете: “Искамъ да се прояви онова, което е вложено въ моята духовна натура!” Разтворете сега рѫцѣтѣ си настрани, хоризонтално. Тъй поставени рѫцѣтѣ настрани, това е едно неестествено положение. То означава: “Какво искате вие, да ме мѫчитѣ ли?” Щомъ това положение не е естествено, какво положение трѣбва да заеме човѣкъ? Турнете сега лѣвата си рѫка на гърдитѣ, а дѣсната рѫка напрѣдъ, съ събрани пръсти. Туй е спасително движение, то разрѣшава въпроса. Това сѫ сѫщеврѣменно проекции въ висшата геометрия. Тъй поставени двѣтѣ рѫцѣ, това сѫ двѣ проекции. Движенията, които правите, зависятъ отъ вашата разумность, отъ вашата воля. Всѣко движение се опрѣдѣля съобразно силитѣ, които дѣйствуватъ въ човѣка. Когато нѣкой човѣкъ не е правилъ упражнения, може да се атрофира. Тогава той заболѣва, започва да си гърчи рѫцѣтѣ, да гърчи краката си, врата си и по този начинъ той ще направи толкова движения, колкото сѫ необходими за събуждане на енергиитѣ въ неговия организъмъ. И слѣдъ като направи опредѣленото количество движения, природата казва: “Стига му вече на това дѣте, освободете го.” Освободяватъ го и той оздравява.
 

Рѫцѣтѣ отпрѣдъ на гърдитѣ. Изговорете слѣдната формула “Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.” Поставете рѫцѣтѣ си хоризонтално, настрани! Подъ думитѣ: “Всичко, което моето сърце може да направи”, се подразбира всичко онова, което Богъ е вложилъ въ сърцето ми. Значи повторете сега формулата: “Ще направя всичко, което Богъ е вложилъ въ моето сърце.” Коя формула е по-добра? - Втората.
 

Тайна молитва
 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.
 

13-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ
държана отъ Учителя на 07.I.1925 г.
София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt