Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_12_31 МАЛКАТА РАДОСТЬ

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 09:44

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

МАЛКАТА РАДОСТЬ

 

Размишление

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

Изпѣхме упражненията “Духътъ Божи” и “Богъ е Любовь”.

 

За идущия пѫть ще пишете върху темата: “Отличителнитѣ качества на Божията и човѣшката любовь.”

 

Ако посѣтите днесъ кой и да е европейски градъ, разбирамъ тия голѣмитѣ градове, ще намѣрите едно противоречие, т. е. въздухътъ тамъ не е чистъ, кѫщитѣ сѫ почернѣли, като негри сѫ черни. Ако ви попитатъ, кои сѫ причинитѣ за почернѣването, вие ще кажете: “Фабрикитѣ и кѫщитѣ, отъ които постоянно излиза димъ, сѫ причина за това нѣщо.” Питамъ, безъ кадежъ не може ли? Засега това е най-практично. Съврѣменната наша култура и съврѣменниятъ ни животъ носятъ отпечатъкъ на този кадежъ. Кѫдѣто и да влѣзете, въ която кѫща и да влѣзете, все ще намѣрите остатъкъ отъ чернило. Огъньтъ и кѫщата не сѫ тъй чисто нѣщо. Казватъ, външнитѣ условия налагатъ тѣзи нѣща, безъ фабрики не може. Може, но за сега не може. Днесъ тѣ сѫществуватъ като фактори въ живота на хората. Може да питате: “Безъ огънь не може ли?” - При сегашнитѣ условия не може. Сега ние прѣнасяме алегорично - огъньтъ - къмъ сѫщностьта на живота, понеже той е потрѣбенъ за нашето тѣло, а не за нашата душа. Фабрикитѣ сѫщо тъй сѫ потрѣбни за нашитѣ тѣла, за да се обличаме; тѣ не сѫ потрѣбни за душитѣ ни. Отъ тукъ изваждамъ заключението: когато служимъ за нашето тѣло, все ще има чернило, все ще има огънь. Този огънь нѣкой пѫть ще бѫде приятенъ, нѣкой пѫть нѣма да бѫде приятенъ, зависи въ какво положение ще се намѣришъ.

 

Сега мнозина отъ ученитѣ, вие още не сте отъ ученитѣ, понѣкой пѫть обичатъ да критикуватъ. Обаче, не всѣки е роденъ да критикува. Критиката трѣбва да оставите за мѫдрецитѣ, за адептитѣ, за най-ученитѣ хора, а ученикътъ - ни дума за критика. Започне ли ученикътъ да критикува, отъ него нищо нѣма да излѣзе, защото ще се ангажира само въ една посока. Критиката не донася никакво благо за човѣка, особено за ученика. Да допуснемъ, че ученикътъ се съмнѣва, често има такива примѣри, и казва: “Нали имамъ право да се съмнѣвамъ?” Не, понеже животътъ ни на земята е кѫсъ, ние нѣмаме врѣме да разискваме, да разсѫждаваме съ години, съ вѣкове, да се съмнѣваме, дали нѣкой въпросъ е правъ, или кривъ. Единъ въпросъ може да се разреши въ 2-3-5 минути, дали е правъ или кривъ.

 

Ще ви дамъ единъ примѣръ: прѣдставете си, че вие вървите по пѫтя, носите една чанта съ скѫпоцѣнности, отъ които зависи материалния ви животъ и се страхувате за нея. По едно врѣме виждате единъ познатъ човѣкъ отъ вашата народность и се зарадвате, че идва да ви помогне. Но той не ви вдъхва довѣрие - гледате чантата, гледате него, започвате да се съмнѣвате, казвате: “Ами, ако ме обере, като се научи какво нося?” Вие се съмнѣвате, дали този човѣкъ ще ви обере, или нѣма да ви обере. Този въпросъ може да разрѣшите въ двѣ минути. Какъ? - Щомъ се съмнѣвате, дайте му чантата да я носи! Ако избѣга съ нея, правъ сте, значи вие сте намѣрили истината. Ако пъкъ, слѣдъ като ви вземе чантата и послѣ ви я даде, вие ще познаете вашата погрѣшка, ще видите, че вие сте кривъ. Този въпросъ може да се разрѣши въ двѣ до петь минути: ако не донесе чантата правъ сте; ако я донесе, кривъ сте, нѣма защо да седите, да разрѣшавате този въпросъ философски. Такова душевно състояние, на съмнѣние, имаме когато теоритизираме само, дали нѣщо е право или не. Човѣкъ лесно може да се опита, правъ ли е или не. Въ такъвъ случай ще му дадете чантата, за да го изпитате.

 

Казвате: “Еди-кой си говори лошо за тебе.” Щомъ говори лошо, задигналъ е чантата; щомъ говори добро за тебе, донесълъ ти е чантата. Тогава мисли за него, че е добъръ човѣкъ. Въ всички положения се радвайте! Ако говори лошо, ще знаете истината; ако говори добро, пакъ ще знаете истината. Не трѣбва да съжаляваме за нищо. Защо трѣбва да съжаляваме? Защо се радваме за хубавитѣ работи, а скърбимъ за лошитѣ, за онѣзи работи, които мислимъ, че намъ сѫ неблагоприятни? Ние не знаемъ крайната цель на онова Божествено проявление въ свѣта; ние не знаемъ, каква е крайната цель на живота. Има догадки, които философитѣ правятъ, но има нѣща, които не знаемъ. Всички твърдятъ, че въ доброто, което изживѣваме, седи човѣшкото блаженство. Туй можемъ да прѣдполагаме. Има съврѣменни религиозни хора, които казватъ, че човѣкъ се спасява чрѣзъ благодать. Спасение чрѣзъ благодатъ не е учение, то е методъ. То е учението на апостолъ Павла - чрѣзъ благодатъ се спасява човѣкъ. Той взима за основа въ живота вѣрата. Благодатьта е второстепенъ методъ.

 

Що наричаме благодать? Ето какво подразбирамъ подъ благодать. Слѣдъ като насадя 200-300 ябълчни дървета, череши, сливи и ги оградя наоколо, това означава, че сѫ подъ моя грижа, въ благодать сѫ тѣ. Обаче, каква е сѫщностьта на въпроса? Туй е материалната страна. Слѣдъ това ти питашъ: “Ама по кой начинъ сега да се спася?” Веднъжъ ти си спасенъ, като си ограденъ, какво има сега да кажешъ за благодатьта? Какво остава слѣдъ благодатьта? Кое иде слѣдъ нея? - Нѣщо по-дъблоко иде слѣдъ благодатьта. Тя е външенъ изразъ.

 

Вие казвате: “Ние сме прѣдъ прага на новата година.” Въ свѣта има само една нова година и една стара година. Ние ще започнемъ новата година, както сме започнали и старата година. Началото и на двѣтѣ знаемъ. Края не знаемъ. Старата година край нѣма и новата година край нѣма. Ние познаваме само началото, посрѣщаме само началото на всѣка година. Тази година може да бѫде нова година на радость, а може да бѫде и нова година на скръбь; тя може да бѫде нова година на подигане, а може да бѫде и нова година на падение. Всичко може да се случи. Отъ какво зависи падението на човѣка? То зависи отъ самия него. Когато видимъ хубавитѣ, красивитѣ нѣща въ свѣта, ние трѣбва да имъ се радваме, но не и да искаме да ги обсебимъ. Не е позволено да пипаме красивитѣ нѣща, а трѣбва да се учимъ отъ тѣхъ. Отъ свѣтлината на красивото, на хубавото ще се учимъ.

 

А ако вие дойдете при мене, ето какъ бихъ постѫпилъ. Идвате да ме питате нѣщо върху нѣкой философски въпросъ. Ако азъ ви кажа туй или онуй, каквото и да ви говоря, ще се роди нѣкакво съмнѣние въ васъ и вие ще кажете: “Това е негова философия, той си мисли така, пъкъ и азъ съмъ свободенъ да мисля, както искамъ.” За да се избегне туй противорѣчие, казвамъ, ти имашъ свещена книга, ела да четешъ на моята свѣщь, да прочетешъ еди-коя си глава на моята свѣтлина и като я прочетешъ, ще видишъ, че има нѣщо ново. Слѣдъ това иди и мисли върху туй новото, което прочете отъ твоята книга. Туй е Божественото. Всѣки день Богъ отваря листата на твоята книга. Мисли върху великото, което Богъ е вложилъ въ душата ти, нова глава си прочелъ. Прочети я и нека тази малка радость да се всели въ душата ти

 

Сега казвате: “Да ни нагостятъ нѣкѫдѣ!” Любовьта не седи въ нагостяване; любовьта не седи въ сладки думи; любовьта не седи въ правене кѫщи. Любовьта седи въ нѣщо много малко: като видя нѣкого на пѫтя, да се зарадвамъ заради него, безъ да се разговарямъ съ него, менъ да ми е приятно, че съмъ видѣлъ единъ свой братъ. Туй е Любовь! За този, за когото се радвамъ, безъ да му говоря, всичко мога да направя за него. Туй е Божественото! Когато получа едно малко благо, отъ Бога или когато нѣкой ми направи нѣкое добро, азъ се радвамъ. Или пъкъ азъ се радвамъ, щомъ видя, че нѣкой прави добро. Казвамъ: “Колко се радвамъ, че видѣхъ туй добро!”

 

Наскоро дойде при мене единъ младежъ, който ми разправи една своя опитность, отъ която неговото сърце трепнало, зарадвало се. “Азъ, казва той, отъ дълго врѣме бѣхъ изгубилъ впечатление за Бога, сърцето ми бѣше закоравѣло, изпълняше се отъ недовѣрие, съмнѣние. Четохъ всички по-видни философи, но никѫдѣ не можахъ да намѣря разрешение на въпроситѣ, които ме вълнуваха. Една вечерь се връщамъ отъ работа, сега наскоро бѣше това, гледамъ едно куче на трамвайната линия, сгушило се, трепери. Азъ се спрѣхъ, казахъ си: Горкото куче, и то страда като мене, азъ страдамъ като човѣкъ, то страда като куче и нѣма кой да се погрижи заради него. Отъ толкова врѣме не бѣше се смѣкчавало сърцето ми! Изведнажъ ми потекоха сълзи. Взехъ кучето, занесохъ го въ кѫщи и една малка радость изпълни сърцето ми. Като направихъ тази услуга на това куче, то се зарадва и азъ се зарадвахъ.” Казвамъ ви, внимавайте на малкитѣ работи! Ние търсимъ великитѣ работи, а прѣнебрегваме малкитѣ. Дойдемъ нѣкой пѫть до третото небе, търсимъ ангели, светии, а не знаемъ, може би, чрезъ най-малкото куче Божиятъ духъ ще ни проговори. Той, като работи въ насъ, ще даде единъ потикъ на душата ни, тя ще затрепти, ще се зарадва и нашето сърце, ще се зарадва и туй малко сѫщество, чрѣзъ което се проявилъ духътъ Божий.

 

За въ бѫдаще, отъ тази нова година нататъкъ, отдавайте внимание на слабитѣ, не ставайте съблазънъ никому! Да съблазнишъ е лесно. Не съблазнѣвайте никого, бѫдете тъй искренни въ душата си, да носите Божията видѣлина! Отвънъ може да имате съмнѣния, но въ душата си трѣбва да бѫдете крайно искрени. Туй е великото! Когато Богъ види, че ние вършимъ волята Му, за Него нѣма двѣ мнѣния, Той всѣкога е готовъ да ни благослови и даде онази вѫтрѣшна радость, която е въ Него.

 

Сега всички страдате. Понѣкой пѫть страдате отъ човѣшки работи. Общи сѫ тѣ. Като ви наблюдавамъ, вие страдате отъ сажди, но неизбежни сѫ тѣ, но все таки, имате практически начинъ за чистене на саждитѣ. Приложете този начинъ за новата година въ вашия животъ! И прѣзъ тази нова година, когато отворите този новъ листъ, четете новата глава, въ която пише, че Богъ се намира и въ малкитѣ нѣща. Ние не оцѣняваме Любовьта, която иде чрѣзъ малкитѣ нѣща, напримѣръ чрѣзъ единь портокалъ. Като видишъ този портокалъ, трѣбва да се зарадвашъ, да ти стане приятно. Вие казвате: “На голѣми нѣща може да се радваме, но не и на малки.” Който се радва на портокала, на всичко ще може да се радва, който не се радва на портокала, на нищо не може да се радва.

 

И тъй, обръщамъ ви внимание, като ученици, да се радвате на малкитѣ работи. Като видите единъ вашъ приятель, да трепне сърцето ви. Нѣкой пѫть не можешъ да го видишъ, чувашъ гласа му само, но пакъ да се зарадвашъ, че си чулъ гласъ. Ами тази малката мандаринка какъ е дошла? По каква причина е дошла на нашата маса? Ами тази ябълка изкуствена ли е? Тази круша, тази мандаринка, туй малкото орѣхче, тѣзи сливи сѫ минали прѣзъ пещьта, животъ има въ тѣхъ. И на тѣхъ трѣбва да се радвате. И въ тази малката смокиня сѫщо тъй има животъ. Тя се радва и казва: “Какво ли ще правятъ тия братя и сестри тукъ?” Казвамъ, ще се помолимъ на Бога, и ти, както и всички други плодове, ще се помолите съ насъ. Послѣ ще ви приемемъ на гости у себе си, ще ви дадемъ приемъ, ще ви покажемъ каква любовь имаме. Радватъ се тѣ, казватъ: “Ние сме готови на всичко онова, което вие ще направите; у насъ нѣмаме двѣ мнѣния, едно мнѣние имаме, затова сме дошли на земята, да изпълнимъ благата Воля Божия.” Ние сме пратени на земята да се учимъ. И нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да се учимъ. Учишъ ли се, ще дойде Любовьта да те подкрѣпи. Като дойде любовьта, ще дойде Истината и ще ти донесе свободата. Откажешъ ли да се учишъ, нѣма да дойде Любовьта. Не дойде ли Любовьта, нѣма да дойде Истината и нѣма да има радость.

 

Нѣкои казватъ: “И въ апостолскитѣ врѣмена имаше три течения: Павель бѣше човѣкъ на Мѫдростьта, Иоанъ бѣше човѣкъ на Любовьта, а Яковъ - човѣкъ на волята, на Истината. Той искаше да докаже, че не трѣбва само вѣра, но и воля. Тия три течения сѫ три мнѣния за живота. Въ тѣхъ нѣма противоречия. За всинца ви има три мнѣния. Нѣкои отъ васъ сте Иоановци, нѣкои сте като апостолъ Павла, а нѣкои сте Яковци. Послѣднитѣ казватъ: “Само любовь не струва, и работа трѣбва! Работа на ума трѣбва!” И Павелъ е на мѣстото си, и Иоанъ е на мѣстото си, и Яковъ е на мѣстото си. Пъкъ и ние сме на мѣсто. Ще кажатъ нѣкои, че Господь говорилъ на хората прѣди хиляди години. Този Господь говори и сега. Казватъ нѣкои: “Внимавайте, защото въ последнитѣ дни ще се яви антихристъ и лъжепророци.” Когато Христосъ бѣше на земята, казаха, че тия сѫ последнитѣ дни на века. И въ Негово врѣме бѣха последнитѣ дни, и въ наше врѣме сѫ послѣднитѣ дни, все сѫ послѣднитѣ дни. Кой е послѣденъ день? Послѣденъ день е този, въ която можемъ да извършимъ волята Божия. Слѣдователно, ние сме въ последнитѣ дни, когато можемъ да извършимъ волята Божия.

 

Та казвамъ, ще си създадете единъ потикъ. Нѣкои отъ васъ много бързатъ. Тѣ сѫ седѣли, седѣли, а сега се надпрѣпускватъ. Знаете ли тази приказка за заяка и костенурката, които се хванали на басъ, кой по-скоро ще стигне мѣстоназначението. Заякътъ хукналъ да бѣга, но се уморилъ скоро и останалъ да почива, да спи, а костенурката все пѫтувала, бавно, но сигурно. Успѣхътъ не седи въ многото работа, не и въ многото припкане, но въ постоянството, въ непрѣривностьта на работата. Нашиятъ умъ трѣбва постоянно да бѫде свързанъ съ онзи висшъ, съзнателенъ свѣтъ надъ насъ. Каквото и да работимъ, каквото и занятие да имаме, въ каквито условия на земята и да сме, всѣкога трѣбва да бѫдемъ свързани съ онзи разуменъ невидимъ свѣтъ, който съдържа Духьтъ въ себе си. Ние трѣбва да бѫдемъ свързани съ Божията Любовь, съ Божията Истина, съ Божията Мѫдрость, каквото и да правимъ: ядемъ ли, работимъ ли, спимъ ли, копаемъ ли, пишемъ - всѣкога и въ всичко да влагаме Божественото. Вложимъ ли Го, ще имаме Божието благоволение. Не го ли вложимъ, може да изпълнимъ и най-хубавитѣ работи, пакъ нѣма да имаме Божието благоволение. Богъ гледа на това, кой какъ изпълнява работата.

 

Сега, азъ вѣрвамъ, че сестритѣ замазаха добрѣ кухнитѣ си. Азъ се радвамъ на това. Отгорѣ погледнаха благосклонно, пъкъ и врѣмето бѣше чудесно. Невидимиятъ свѣтъ отгорѣ казва: “Ако така си мажете и стаитѣ отвѫтрѣ, всѣкога свѣтло ще ви бѫде. Небето ще бѫде свѣтло, чисто, слънцето ще грѣе. Любовьта ще дойде, Истината ще дойде и свобода ще дойде.” Тъй казватъ отъ невидимия свѣтъ. Тѣ се зарадваха, и вие се зарадвахте. Много отъ братята казаха: “Много добрѣ направи Учительтъ, дѣто застави женитѣ да изчистятъ кухнитѣ ни. Много благодаримъ на Учителя.” Това е тѣхно съображение, но азъ по друго съображение го направихъ. Всичко, което вършимъ за Бога, е хубаво. Когато измажете вашитѣ кухни отвѫтрѣ, все ще изпитате едно приятно настроение, не само настроение, но ще изживѣете едно вѫтрѣшно вдъхновение.

 

Сега, прѣдъ васъ седи една отъ малкитѣ работи: вложете въ себе си тази година като принципъ, всички да бѫдете абсолютно послушни! Нѣма нищо по-хубаво отъ това, човѣкъ да бѫде послушенъ! Можемъ да бѫдемъ послушни само по отношение на великата, Божествената Мѫдрость. Понѣкой пѫть слушаме себе си много хубаво, но има едно послушание, което носи знание, мѫдрость - азъ употрѣбявамъ думата “мѫдрость” като практически методъ, чрѣзъ който животътъ може да стане по-сносенъ. Подъ “знание” разбирамъ силата, която може да даде мѣдрость.

 

Та, като ученици на тази Божествена школа, гледайте да я използувате. Не казвамъ, че не използувате, но бѫдете по-ревностни, още по-ревностни въ себе си. Ще видимъ, като се съберемъ идущата година, какво ще кажете. Тѣзи ябълки, всички тия плодове сѫ свидѣтели на нашия животъ, че всички ние сме дошли на земята, като ученици, да оправдаемъ онова благоволение, което Богъ ни дава. Понеже Богъ ни е далъ живота и Той се радва, когато види, че Неговитѣ дѣца живѣятъ съобразно Неговата воля. И въ Господа има единъ видъ вѫтрѣшно веселие. Писанието казва: “Да се весели Господь въ дѣлата си!” Понѣкой пѫть Онзи, Който ни е пратилъ на земята, оставя работата си да понадникне, да види какво правятъ Неговитѣ дѣца, какъ се учатъ. И Той се весели, когато се учите. Въ Бога има едно качество: въ Него нѣма противоположности, въ Него има само единъ принципъ - каквото и да види, Той всѣкога се весели. Богъ вижда само добрата страна. Когато хората се биятъ, Той не вижда това, пакъ се радва. Щомъ утихнатъ хората, плачътъ, недоволството прѣмине, тѣ започватъ да се молятъ, казватъ: “Ние ще се учимъ.” Тогава Господь казва: “Много хубаво, сега азъ ще ви дамъ всичко каквото искате.” Той, като погледне на тия хора скѫсанитѣ дрѣхи, казва на слугитѣ си: “Дайте на тѣзи дѣца нови дрѣхи, да се облѣкатъ! Хайде сега на разходка, да си поотпочинете малко, да се повеселите, да се порадвате.” Щомъ взематъ обратното положение, Той пакъ се оттегля, не мисли за хората никакъ, само слуша, докато дойде този зовъ на човѣшката душа. Това е едно отъ великитѣ качества на Бога. Нѣкой пѫть казвате: “Защо Господь не ни слуша?” Богъ чува само когато Го потърсимъ съ всичкото сърце и кажемъ: “Господи, азъ ще извърша Твоята воля!”

 

И тъй, по-добро учение отъ това, никѫдѣ не може да намѣрите. Ние сме на земята. Нашитѣ кѫщи не сѫ, които даватъ животъ; не сѫ и хората, които създаватъ условията. Условията се прояваватъ чрѣзъ хората, благото се проявява чрѣзъ хората, но не сѫ хората причина за благото у насъ. Нѣкой пѫть чрѣзъ хората се проявяватъ нѣкои неприятности, страдания, но тѣ не сѫ причина. Причината седи по-далече, ние само си правимъ криви заключения. Когато онзи желѣзарь вземе желѣзото, тури го въ огъня, започва да духа съ своя мѣхъ, нагорещава го, какъ мислите, какво ще бѫде положението на това желѣзо? Ако то отначало е било спокойно, а сега, като го нажежатъ, казва: “Какво зло съмъ направилъ, защо ме биешъ?” - Коватъ те, не те биятъ. Турятъ ли те на тази Божествена наковалня, пекатъ те, ти ще се стопишъ. Турятъ ли те въ наковалнята, чукане има. Ако този методъ не ти е приятенъ, Господь ще те тури въ другъ калъпъ, ако и на този методъ не си доволенъ, ще те прѣвърне на течность, слѣдъ това - въ парообразно състояние, а послѣ обратното. Има хиляди методи, прѣзъ които Господь може да те прѣкара.

 

Ако нѣкой мисли, че може да се освободи отъ Божествената реторта, той е на кривъ пѫть. Азъ не съмъ намѣрилъ досега нито едно сѫщество, което да е избѣгало отъ тази Божествена реторта. Всички ще минете прѣзъ нея. Като минете, ще кажете: “Господи, първата реторта е отлична!” При първата реторта какво има? - Гладъ. Ще се молите. Гладниятъ човѣкъ по-лесно се моли. Азъ съмъ виждалъ гладни хора, които казватъ: “Господи, хлѣбъ!” Усърдно се молятъ тѣ! Онзи, който се е нахранилъ, той спи, а състоянието на гладния е за прѣдпочитане, понеже може да се моли. Въ живота си ние се молимъ само при страдания. Когато сме радостни, даже не ни идва на умъ да се молимъ. Не ви упрѣквамъ съ това, но казвамъ, че щомъ сте скръбни, затваряте се въ стаята си, обърнете ключа, молите се на Господа. Докато се оправи работата, все се молите, казвате: “Послуша ни Господь.” Тази опитность ще имате всички, а мнозина я имате вече. Тогава, ако едно страдание те свързва съ невидимия свѣтъ, ако едно страдание внася толкова хубави желания въ тебъ, трѣбва да скърбишъ.

 

Сега, азъ не насърдчавамъ страданията, та да кажете: “Ако е така, чакай да мушна тази сестра, да й причиня едно страдание!” Ако трѣбва да ви мушкатъ, отвънъ има майстори въ свѣта за това нѣщо. Господь има приготвени такива духове, нѣма защо вие единъ другъ да се мушкате. Когато дойдатъ да те изпитватъ, ще пратятъ майсторъ, най-първо вие не сте майстори. И като те изпитатъ, тия духове, като се върнатъ при Господа, казватъ: “Изпитахме го, Господи!” - “Е, какъ е?” - “Много коравъ е, издържа.”

 

Сега, желая всички да бѫдете твърди, да бѫдете постоянни, да не сте като вѣтропоказатели - който вѣтъръ ви духне, натамъ да се отправяте, ту на сѣверъ, ту на югъ, но да имате опрѣдѣлена идея. Ще имъ кажете: “Ние сме пратени на земята да служимъ на Бога.” Всѣки, който ви даде нѣщо хубаво, всѣки, който ви потикне къмъ Бога, приемете го! Всѣки, който ви задържа, кѫсайте и напрѣдъ вървете! Всѣки, който ви потиква нагорѣ - “добрѣ-дошелъ”, но всѣки, който ви задържа - не се свързвайте съ него, защото той нито на себе си прави добро, нито на васъ. Ще кажете: “Ела ти съ насъ въ пѫтя, въ който вървимъ. Това ще бѫде добро и за тебе, както и за насъ.”

 

Азъ искамъ да се зарадва сърдцето ви, да трепне малко и да забравите всички тѫги и страдания! Много работи човѣкъ трѣбва да забрави. Писанието казва, че и Богъ забравя. “Ще хвърля грѣховетѣ ви задъ гърба си, ще ги залича и нѣма да ги помѣнавамъ.” И ние, както Господа, ще хвърлимъ всичко задъ гърбоветѣ и ще заличимъ всичко, а ще туримъ въ умоветѣ си хубавото, великото, ще гледаме нагорѣ, докато Богъ въ насъ извърши всичко. Защото Богъ е, който извършва спасението. Спасението не става отъ насъ, то става отъ Божествения Духъ. Учението, което учимъ, трѣбва да го придобиемъ отъ нѣкого, все трѣбва нѣкой да ни го прѣдаде. Божествениятъ Духъ може да ни води по тѣзи стѫпки.

 

И тъй, ако учите, трѣбва да учите правилно. Само така ще станете силни, вѣра ще придобивате, Любовьта ще придобивате. Любовьта пъкъ ще усили вашата надежда, а надеждата ще стане като основа, въ която ще придобиете онази свобода, отъ която всички се нуждаете.

 

Вие ще кажете, че това ви пожелавамъ. Не, азъ ви пожелавамъ да се учите! Усърдно всички да учите и каквото и да ви се случи, всичко използувайте за добро! Имайте вѣра! Така ще опитате, че въ Бога нѣма промѣна, както у насъ. Той е всѣкога вѣренъ на своитѣ обѣщания и въ края на краищата туй, отъ което се нуждаете, Той ще ви даде. Не, че не ви е далъ, но ще ви даде начинъ да използувате Неговото благословение. Това е необходимо за вашето растене. Учите ли се, Богъ самъ ще вземе участие въ вашето растене.

 

Изпѣйте упражнението “Вдъхновение”.

 

Добрата молитва

Отче нашъ

 

12-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 31.XII.1924 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt