Jump to content
Ани

1924_12_24 КАКТО ПРИРОДАТА ПИШЕ

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

КАКТО ПРИРОДАТА ПИШЕ

 

Размишление

 

Изпѣйте “Махаръ Бену Аба”, “Изгрѣва Слънцето”, “Ходи, ходи”, “Тѫги, скърби”, “Сладко медено”.

 

За да бѫде извѣстенъ прѣдметъ полезенъ, колко качества му сѫ необходими? Колко качества сѫ необходими на човѣка, за да бѫде човѣкъ? Не питамъ колко сили му сѫ потрѣбни, но колко качества. Вие ще кажете: “Умъ.” Умътъ качество ли е? - Той е сила. Послѣ ще кажете: “Сърце.” Сърцето качество ли е на човѣка? Най-послѣ ще кажете: “Воля.” Волята качество ли е на човѣка? Не се стѣснявайте отъ това дали можете да разрѣшите въпроса, или не. Великитѣ въпроси въ свѣта никога не се разрѣшаватъ. Не мислете, че въпроситѣ се разрѣшаватъ. Въпроситѣ всѣкога се усложняватъ. Ще каже нѣкой: “Свѣтътъ е много простъ, съ прости числа се занимава.” Да, но простотията е страшна, сиромашията е страшна, а не богатството. Защото, само сиромахътъ мисли, а богатиятъ никакъ не мисли. Сиромахътъ човѣкъ какво ли не мисли! Той прѣкарва всичко прѣзъ ума си. Въ сѫщность, сиромаситѣ хора сѫ богати, а богатитѣ хора сѫ сиромаси. Богатитѣ сѫ богати физически, а сиромахътъ е богатъ вѫтрѣшно, той е богатъ съ въображение. Той казва: “Азъ, ако имамъ пари, ще направя толкова църкви, толкова училища, толкова бѣдни ще нахраня, толкова сираци ще прѣгледамъ”, хиляди планове има той.

 

Прѣдставете си, че вие имате единъ приятель и искате да му напишете едно най-съдържателно, най-кратко писмо. Какво трѣбва да му пишете? Ще му пишете тъй, както природата пише. Напримѣръ тя написала ли е нѣкѫдѣ, че Богъ обича, че Богъ люби? Има ли нѣкѫдѣ написано нѣщо съ нашата азбука? Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ по канаритѣ или по небето написано нѣщо съ нашата азбука? Най-простото и най-съдържателното писмо, което можете да напишете нѣкому, е да напишете два концентрични крѫга. Това писмо е много съдържателно, но трѣбва да се знае какъ да се изтълкува и какво да се отговори. Азъ бихъ отговорилъ на това писмо, като напиша сѫщитѣ тия крѫгове и прѣкарамъ въ тѣхъ радиуса, общъ и за двата крѫга. Така е направено вашето око. Така пишатъ ония хора, които иматъ знание. Нали и вие знаете, че само онѣзи хора пишатъ, които иматъ знания? Това сѫ двѣ отлични писма, въ които всичко върви по медъ и масло. Колелото се търкаля тъй, като че ли никакви спънки въ живота нѣма.

 

Сега, отъ гледището на живата геометрия, какво означава крѫгътъ? - Крѫгътъ означава жива сила, която може да работи. Крѫгътъ опрѣдѣля границитѣ, до които една сила може да действува, или границитѣ, до които едно владение може да се простира, или възможноститѣ, които сѫ заключени въ крѫга.

 

Какъ сѫ построени двата клѣпача у човѣка? - Образуватъ една елипса. Клѣпачътъ не е крѫгъ. Тогава, парабола ли е той или хипербола? Въ клѣпачитѣ има прѣсичане на двѣ хиперболи, при което прѣсичане се образува елипса. Значи, единиятъ клепачъ прѣдставлява Божествената възможность, която твори, която сѫществува въ битието. Вториятъ клѣпачъ показва възприятието. Значи, долниятъ и горниятъ клепачи показватъ възможноститѣ, които сѫ вложени у човѣка. Дали окото е по-отворено или по-затворено и дали тази елипса е по-протегната, това има значение. Колкото повече тя се приближава до крѫга, има едно значение; колкото повече крѫгътъ се разтѣга и се приближава къмъ елипсата, има друго значение. Изобщо, очитѣ на гениалнитѣ хора не сѫ отворени, понеже тѣхниятъ умъ е концентриранъ навѫтрѣ, тѣ не се занимаватъ съ външния, съ физическия свѣтъ, затова очитѣ имъ сѫ малко отворени. Онѣзи хора, които гледатъ само на физи-ческото, тѣхнитѣ очи сѫ отворени и валчести. Когато кажатъ за нѣкого, че е”ачигьозъ”, разбираме човѣкъ съ отворени очи за този свѣтъ. Такива хора, дѣто и да влѣзатъ, дѣто и да сѫ, всѣкога сѫ съ отворени очи. Каквото и да учатъ тѣ, каквито хора и да станатъ дали набожни ще станатъ, дали учени хора ще станатъ, дали писатели ще станатъ, очитѣ имъ сѫ всѣкога отворени.

 

Слѣдователно, ние чертаемъ нашия пѫть по своитѣ очи. Тѣ сѫ символи, емблеми, които трѣбва да четемъ, за да изправимъ живота си. Лицето е една написана карта, по която ние трѣбва да прослѣдимъ тоя дълъгъ пѫть на нашето битие. Не мислете, че слѣдъ единъ животъ ще отидете въ небето. Не, вие имате да минавате великъ океанъ. Като го минавате, ще учите. Вие ще се спрете на единъ малъкъ островъ и пакъ ще продължавате пѫтя си. Но, докато прѣминете този голѣмъ океанъ, трѣбва да имате карта, да знаете пѫтищата, прѣзъ които ще прѣминавате. Чудни сѫ нѣкои хора, като мислятъ, че ангелитѣ ще дойдатъ и ще ги взематъ на небето съ параходъ. То е много хубаво, но когато човѣкъ започналъ да слиза въ материята, духътъ е миналъ по инволюционенъ пѫть и послѣ е взелъ да се възкачва, да върви по еволюционенъ пѫть. Горната часть на окото показва инволюцията, слизането на духа въ материята. Той е образуванъ тогава именно. Долната хипербола, т. е. долниятъ клѣпачъ на окото показва еволюцията, изкачването на духа. По долния клѣпачъ се опрѣдѣля пѫтя, по който има да минемъ. Инволюцията и еволюцията правятъ едно прѣсичане, при което образуватъ човѣка. Човѣкъ се намира между слизането и възлизането на духа. Лицето на човѣка е една карта, по която той трѣбва да наблюдава колебанията въ своето пѫтуване. Така трѣбва да гледа ученикътъ. Въ школата той трѣбва да ходи разумно. Не е необходимо той да знае всичко, но за всѣки день той трѣбва да разбира пѫтя, който е извървѣлъ. Това, което той е изучилъ, трѣбва да може да го прилага. Запримѣръ, каква добродѣтель научихте днесъ? Каква добродѣтель ви се падна за днесъ?

 

Слушайте сега моитѣ разсѫждения. Ще ви дамъ една програма за работа презъ цѣлата седмица. Въ понедѣлникъ, като день на мѣсечината, ще очистите кѫщите си, ще измажете стаитѣ, ще измиете дъскитѣ, ще разтрѣбите всички разхвърлени работи. Въ вторникъ ще идете да копаете, ще сѣчете дърва - той е день на Марса, день за активна работа. Отъ когото имате да вземате пари, ще ги вземете, а комуто имате да давате, ще ги дадете. Въ срѣда ще учите. Въ четвъртъкъ ще се позанимаете малко съ своя характеръ, какъ да го облагородите; прѣзъ този день ще обиколите и своитѣ приятели. Въ петъкъ ще се занимавате малко съ Любовьта. Въ сѫбота ще идете на църква, ще се помолите на Бога, ще разсѫждавате за Божествени работи. И най-послѣ, какво трѣбва да прави човѣкъ въ недѣля? Всѣки день, обаче, трѣбва да има предѣлени часове за работа. И всичкитѣ ви нещастия въ живота произтичатъ отъ това именно, че сте размѣнили днитѣ и часоветѣ за работа. Всѣкога, когато се предприеме една работа ненаврѣме, има загуби. Всички работи, въ каквото отношение и да сѫ - въ наука, въ търговия, навсѣкѫдѣ, трѣбва да ставатъ въ точно опредѣленото за тѣхъ врѣме. Ако едно дѣте се роди наврѣме, ще живѣе дълъгъ животь; ако не се роди наврѣме, ще живѣе 4-5-10 години и ще умре. Защо умира? Защото не се е родило наврѣме. Щомъ не се роди наврѣме, връщатъ го назадъ. И втори пѫть, ако не дойде наврѣме, пакъ ще го върнатъ. Дотогава ще го връщатъ, докато се научи, че не трѣбва да прѣскача, а да идва точно на врѣме.

 

Понѣкой пѫть, въ свѣта се проповѣдва едно учение на насърчение. Хубаво, отлично нѣщо е да насърчаваме човѣка, но има една изгнила греда, но която може да издържи една котка. Да насърчаваме обаче нѣкой човѣкъ, да мине по тази греда, умно ли е това? Ще му кажа: “Не, приятелю, ако минешъ по тази греда, ще паднешъ.” - “Ама защо не ме насърчавашъ да мина по нея?” - “Не мога да те насърчавамъ, тази греда е толкозъ гнила, че една котка може да мине по нея.” Сега, обратния процесъ, ако тази греда е толкозъ здрава, че единъ слонъ може да мине по нея, а азъ ти казвамъ да не минавашъ и те обезсърчавамъ, тогава азъ върша прѣстѫпление. Слѣдователно, азъ трѣбва да насърча приятеля си по следния начинъ: “Не бой се, не само ти можешъ да минешъ прѣзъ тази греда, но и цѣла кола.” Ако при този случай те възпирамъ, това не е насърчение. Ако въ първия случай те насърчавамъ да минешъ по гнилата греда, това насърчение не е на мѣсто.

 

Нѣкои казватъ: “Ти мини, не се бой, Господь ще те пази!” Не изкушавайте Господа! Господь ви е далъ умъ и трѣбва да постѫпвате споредъ него. Ако имашъ крила, като у птицата, мини, но ако си човѣкъ безъ крила, не минавай по тази гнила греда! Докато не туримъ здрава греда, не бързай, съ бързане работа не става. Когато човѣкъ има много отворени очи, ще мине по гнилата греда, ще падне въ водата и нищо повече! Много сѫ отворени очитѣ на този човѣкъ, но затова влиза въ водата. Или казано на простъ езикъ: Този човѣкъ не разсѫждава за причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Казватъ: “Господь не може ли да предотврати това падане?” На ученицитѣ казвамъ слѣдньото нѣщо: Никога не се занимавайте съ това, какво Господь може и какво не може! Какво Господь е направилъ, това е Негова работа. Какво Той е наредилъ за насъ, то е важно. Каквото Господь е наредилъ да се прави, наредилъ го е безъ никаква погрѣшка. Но какво азъ трѣбва да направя, съ какво трѣбва азъ да се занимавамъ въ дадения случай - това е важно. Понеже Богъ е съвършенъ, въ Неговия умъ не влиза никакво съмнение. Азъ, като вървя по законитѣ, които Богъ е оставилъ, Той ще ми помогне - не може да има никакво изключение. Но ако азъ не спазвамъ правилата Му, тогава може да се родятъ много изключения. Всички изключения произтичатъ отъ нашитѣ прѣстѫпления. Колкото повече прѣстѫпления вършимъ спрѣмо Божия законъ, толкозъ повече изключения има. Изключенията се раждатъ отъ нашитѣ прѣстѫпления, а не отъ това, че въ Божия законъ има изключения. Ние създаваме изключенията.

 

Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който веднажъ е влѣзълъ въ школата, искамъ да работи надъ себе си. Като дойде понедѣлникъ, да каже: “Какво трѣбва да работя днесъ? - Ще очистя кѫщата си.” Нѣкой отъ васъ ще каже: “Дотегна ми все да чистя.” - Ако кѫщата ти е чиста, тогава влезъ въ сърцето си, тамъ има работа. Ако сърцето ти е чисто, влѣзъ въ ума и тамъ има мѣсто за чистене. Най-послѣ, има мѣста за чистене и въ тѣлото ви вѫтрѣ. Въ кой день вие правите пречистването на кѫщитѣ си? (-Въ сѫбота). Затова не ви върви. Сѫботата е день за Господа. Вие изопачихте нѣщата, Господниятъ день взехте за васъ. Българинътъ казва тъй: “Понедѣлникъ повседѣлникъ, вторникъ - потопорникъ, срѣда - не се сѣда, четвъртъкъ - несвъртъкъ, петъкъ - разпятие, сѫбота - ще ида на баня и въ недѣля, ако работятъ хората, и азъ ще работя.” Не, понедѣлникъ е день за прѣчистване. Когато искашъ да побѣдишъ нѣкой порокъ, ще изберешъ вторникъ - той е день на Марса. Ще видишъ и кои часове благоприятствуватъ за тази работа. Когато искашъ да изправишъ нѣкоя погрешка, ще изберешъ вторника, като марсовъ день и марсовъ часъ. Като я атакувашъ да се справишъ съ нея. Щомъ дойде срѣда, ще учишъ, ще разрѣшавашъ нѣкой наученъ въпросъ. Срѣда е добъръ день. Четвъртъкъ е день за реалигиозно повдигане на човѣка, ще разрешавате религиозни въпроси. Четвъртъкъ е отличенъ день за облагородяване на сърцето. Петъкъ е отличенъ день за служене на Любовьта. На Любовьта трѣбва да се служи разумно. Сѫбота е день за служене на Бога. Щомъ живѣемъ разумно, този свѣтъ абсолютно нѣма да ни интересува, като че го нѣма. Ние живѣемъ на друго мѣсто. Като дойде недѣлята, тогава ще започнемъ новия день на живота. Недѣлята е день на Слънцето, день на науката. Който иска да се занимава съ изобрѣтения, нека употрѣби недѣлята. Когато искашъ да изобрѣтишъ нѣщо принципално, нѣкоя добродѣтель, избери недѣлята. Тя е день за прогресъ. Хубавитѣ часове, веселитѣ часове сѫ въ недѣлята. Който иска да избере веселъ день, да избере недѣлята - тя е день за веселие.

 

Сега, вие ще ми кажете: “Кой да ни научи на всичко това?” Азъ не искамъ да ви уча. Защото, като казахъ да си миете главата съ хума, една сестра не могла да измие главата си, както трѣбва и дохожда да ми се оплаква: “Учителю, виждашъ ли твоето учение на какъвъ редъ ми докара косата?” Азъ й казахъ: “Двѣ нѣща трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ: или хумата не е била хубава, или ти не си знаяла, какъ да я употрѣбишъ.” Тя казва: “Още веднажъ не си мия главата съ хума.” Когато се дава нѣкое наставление, азъ искамъ да го правите по добра воля. Това сѫ опити, които вие ще правите доброволно. Ако е на сила, нѣма никакъвъ смисълъ. Който ви изпраща хумата, трѣбва да е вашъ приятель. Когато ви казахъ да си миете главата съ хума, имахъ предъ видъ, че сапунътъ, съ който се миете, може да е практиченъ, но не е чистъ, когато ученикътъ иска да постигне извѣстенъ резултатъ, той трѣбва да се съобразява съ живитѣ закони на природата. Ако човѣкъ не ги знае, може да си създаде много неприятности.

 

Та сега, ще направимъ единъ опитъ съ сестритѣ. Всички сестри съгласни ли сѫ, три понедѣлника наредъ да чистятъ кѫщитѣ си? Като дойде понедѣлникъ, всичко, каквото има да мажете, ще го измажете, ще го изчистите и измиете. Идущиятъ понедѣлникъ всички ще измажите кѫщитѣ си. Да се разберемъ! Ако имате кухня, която се маже съ варъ, ще я измажете. Други пъкъ, ще изчистятъ стаитѣ си. Ще направитѣ този опитъ!

 

На васъ братята ще дамъ друго едно упражнение. Отъ слѣдющия петъкъ, три петъка наредъ отъ 7 - 8 ч. в[ечерта] ще се събирате въ салона да разисквате върху Любовьта. Ще засегнете Любовьта въ всички нейни прояви. Онѣзи отъ васъ, на които дойдатъ нѣкои свѣтли идеи, ще ги кажете. Ще поседите единъ часъ да се поразговорите. Ще съсрѣдоточите ума си, ще се помолите и слѣдъ туй ще се поразговорите всички заедно и млади, и стари братя. Тия събрания въ класа, които ставатъ всѣка срѣда, влияятъ само върху извѣстни способности, други събрания ще влияятъ върху други нѣкои способности. Цѣльта на всички събрания е да се засегне цѣлото естество на човѣка, всичкитѣ му способности, да се събудятъ много идеи и висши, и нисши, да се засегне и висшия, и нисшия умъ на човѣка. Всичко въ човѣка трѣбва да се засегне, всичко трѣбва да заработи, да не остава никаква излишна енергия. Човѣкъ трѣбва да работи въ всички направления, цѣлото му естество трѣбва да работи. Работите ли така, ще се избегнатъ всички дисхармонични състояния въ васъ. При сегашнитѣ условия при еднообразнитѣ работи често се събира въ васъ излишна енергия, която създава натегнати състояния, криви разбирания. Всѣки има излишна енергия, която иска да похарчи нѣкѫдѣ.

 

Сега мнозина отъ васъ страдатъ отъ отлагане на нѣщата. Тѣ казватъ: “Не може ли това нѣщо да се отложи? Не може ли това да стане така?” - Нѣщата могатъ да станатъ по много начини, но щомъ започнешъ да отлагашъ едно нѣщо, никакъвъ резултатъ не можешъ да имашъ. Когато дойде една Божествена мисъль, трѣбва да стане тъй, както е дошла. Тя трѣбва да се приложи въ нейната простота. Само тогава има резултатъ. Отложишъ ли я, или туришъ ли й нѣкакво украшение, цeльта, която си поставилъ, не може да се постигне.

 

Та първото нѣщо: Щомъ дойдете до Божественото, отъ васъ се изисква да имате единъ необикновенъ идеалъ, не такъвъ, както на другитѣ хора. Вие трѣбва да имате единъ високъ идеалъ, да изпълните волята Божия въ всичката нейна простота. Подъ думата “простота”, разбирамъ чистота безъ никакво изопачаване. Защото Божиитѣ идеи, които идатъ въ насъ, сѫ отъ такъвъ характеръ, че всѣки отъ васъ може да ги изпълни. Нѣкой казва: “Азъ съмъ чиновникъ.” Божествената идея не иска да жертвувашъ голѣма часть отъ врѣмето си. Кѫдѣто и да си, ти можешъ да я изпълнишъ. Не може да се каже, че тукъ има условия, а тамъ нѣмаме условия. Казва се въ Писанието: “Човѣкъ трѣбва постоянно да се моли!” Нѣкой възразява на тия думи: “Нѣмамъ врѣме, азъ съмъ чиновникъ.” Чудни сте! Вие като чиновници, като учители, не се ли почесвате често по главата, не посѣдате ли малко въ почивка? Това не е ли врѣме? Въ това врѣме не можете ли да се съсрѣдоточите, да се помолите на Бога? Колко врѣме се изисква да се помолите? Даже една минута не се изисква, за да отправишъ ума си къмъ Бога.

 

При това, когато ние спъваме нашитѣ идеи, ние спъваме себе си. Всѣка идея, която рѣшимъ да изпълнимъ въ себе си, ще се изпълни. Щомъ обаче кажемъ, че нѣмаме врѣме, ние спѣваме себе си, спѣваме и другитѣ. Ще кажешъ: “Имамъ врѣме.” Врѣмето принадлежи на Бога, не е наше. Слѣдователно, щомъ Богъ казва, ти разполагашъ съ врѣмето. Всички вие, които сте чиновници, кой ви назначи за такива? Хората ли ви назначиха? Сами ли се назначихте? - Не, Богъ ви назначи, после тази идея, да станете чиновници, отдѣ дойде? Вие пожелахте това и желанието ви се изпълни. Богъ дава всички възможности. Животътъ, който имате, е Божий. Вие принадлежите на Бога, умътъ, сърцето ви не сѫ ваши. Тѣ сѫ взети подъ наемъ. И волята ви сѫщо не е ваша. Единственото нѣщо, което имате, е една гола душа. Вие сте безъ умъ, безъ сърце, безъ воля, имате само една душа. Духътъ сѫщо тъй не е вашъ. Човѣкъ е само душа. Богъ е украсилъ тази душа, турилъ е една велика сила въ нея - умътъ; турилъ е и друга велика сила - сърцето; турилъ е и трета велика сила - волята. Така е украсилъ Той душата! За тия украшения на душата си, вие трѣбва да бѫдете признателни да извършите нѣщо.

 

Казвамъ, туй, което огрубява хората, то е това, че тѣ мислятъ постоянно само за себе си, само за себе си уреждатъ работитѣ. Не помагашъ ли на другитѣ, ще те задигнатъ. Вие не знаете, кой часъ може да ви повикатъ горѣ. Казвате: “Не говори така!” - “Ще те повикатъ!” - “Дано не е сега!” Ако не днесъ - утрѣ, все ще дойде единъ день, когато ще те повикатъ. Може би това да е слѣдъ сто дни, слѣдъ хиляда дни, слѣдъ петь хиляди, но ще те повикатъ и то точно наврѣме. Като дойде това врѣме, да бѫдешъ готовъ, та като те повикатъ въ другия свѣтъ, да започнешъ работа, да ти е приятно, че влизашъ. Азъ искамъ така да свикнете съ идеята за другия животъ, та като ви кажа, че утрѣ трѣбва да направите една разходка, викатъ ви горѣ, вие да се засмѣете, да кажете: “Азъ заминавамъ горѣ.” А сега, ако кажа нѣкому, че утрѣ ще замине, ще му протекатъ четири реда сълзи. Ще дойде жена му, дѣцата му да се молятъ, да казватъ: “Не може ли да се отложи?” Въ васъ не е проникнала още идеята, че другиятъ животъ е красивъ. Казватъ: “Нѣма вече виждане!”- Не е така!

 

Да се върнемъ на въпроса. Искамъ всички вие да се стремите къмъ една правилна философия, къмъ приложение на Божественото, въ което Богъ се проявява въ настоящето, въ което Богъ се е проявилъ въ миналото и въ което ще се прояви за въ бѫдаще. Защо? Понеже ние ще бѫдемъ образци на бѫдащето поколѣние. Ние трѣбва да оставимъ нѣщо на свѣта! Както онѣзи, които сѫ заминали прѣди насъ, сѫ оставили нѣщо за насъ, така и ние, по сѫщия законъ, трѣбва да оставимъ нѣщо за другитѣ слѣдъ насъ. Като влизаме така въ другия свѣтъ, тамъ ще ни посрещнатъ много добрѣ, много добъръ приемъ ще ни дадатъ. Не мислете, че тамъ ще бѫдемъ неканени гости. Азъ зная добрѣ, че въ онзи свѣтъ приематъ много добрѣ, не сѫ като тукашнитѣ хора, по-културни сѫ.

 

И тъй, сестритѣ разбраха ли задачата си - три понедѣлника наредъ чистене на стаитѣ. Ако нѣкоя сестра нѣма какво да замаже, ще помогне на друга своя сестра, която има 3 - 4 стаи за чистене и мазане. Прането спада къмъ друга категория. Азъ искамъ сега да направитѣ опита съ мазането. Послѣ ще разправите резултатитѣ, които ще имате отъ този опитъ. Ако нѣкоя сестра е учителка или чиновничка, ще свърши тази задача прѣзъ свободното си врѣме. Ще стане рано, въ 4 часа и въ 7ч. ще отиде на работа. Вечерьта като се върне, ще продължи работата си от 6-10 ч. Значи ще употрѣбитѣ само три часа за мазане, нѣма да мажете цѣлия день. Вие ще си разпрѣдѣлите добрѣ врѣмето. Това е най-малката задача, която ви давамъ.

 

(Направихме едно упражнение за трансформиране на енергиитѣ.) Често въ лѣвата или въ дѣсната часть на тѣлото се събира повече енергия. Това, което изтича отъ лѣвата и дѣсната рѫка, сѫ особенъ родъ токове. Едната страна е отрицателна, другата е положителна. Ако нѣкой пѫть сте разтревожени, това зависи отъ напрѣжението на силитѣ, които работятъ у васъ. Въ всички школи на Изтокъ и на Западъ, сега и въ древностьта, ученицитѣ не сѫ размишлявали само, но сѫ правили и редъ упражнения. Напримѣръ, когато нѣкой искалъ да се концентрира, той си затварялъ очитѣ. Това значи, че той се изолирвалъ отъ външния свѣтъ. Когато искалъ да наблюдава, той си отварялъ очитѣ. Тогава, щомъ Богъ е създалъ тѣлото на човѣка, какво е прѣдназначението на това тѣло? - Всичко у човѣка има своето прѣдназначение. Рѫцѣтѣ иматъ свое прѣдназначение, устата, носътъ, очитѣ, ушитѣ, мозъкътъ, кръвьта, стомахътъ - всички удове иматъ свое прѣдназначение. Всѣко нѣщо трѣбва да се употреби за цельта, за която е предназначено. Ние трѣбва да упражняваме всѣки органъ за неговото прѣдназначение.

 

Изпѣйте упражненията “Вечерь - сутринь” и “Вдъхновение”.Музиката е единъ методъ за изясняване нѣкои окултни истини. Цѣлиятъ човѣкъ не е въплотенъ въ тѣлото си, голѣма часть отъ него е извънъ тѣлото му. Слѣдователно, човѣкътъ на земята трѣбва да черпи вдъхновение отъ този още непроявенъ човѣкъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми къмъ Бога. Божествената енергия улеснява този процесъ. Вземете кой и да е цигуларъ, двойникътъ му прѣминава въ цигулката и той се вдъхновява. Ако двойникътъ на единъ цигуларь не може да мине въ цигулката, той е обикновенъ цигуларь. В него тоноветѣ сѫ груби, сухи. Влѣзе ли двойникътъ въ цигулката, тази цигулка оживѣва, тонътъ се мѣни и той се вдъхновѣва.

 

Нѣкои казватъ: “Не можемъ ли ние сами да мислимъ?” Тия хора мислятъ, че всичко е въ тѣхъ. Ако всичко бѣше въ насъ, въпросътъ би билъ свършенъ. Ние постоянно черпимъ отъ великия складъ на живата природа. Този складъ постоянно трѣбва да влага и да прѣработва. Ако ние всѣки день не прилагаме по нѣщо отъ Божественото, да растемъ и да се облагородяваме, ако днесъ сме такива, каквито сме били вчера, животътъ нѣмаше да има смисълъ. Днесъ трѣбва да бѫдемъ нѣщо повече, съвсѣмъ малко да е, но все таки да сме приложили нѣщо ново. Въ нашия животъ, въ нашитѣ чувства и въ нашитѣ мисли всѣки день трѣбва да се влага по нѣщо ново, колкото и да е малко то.

 

Сега, може би у мнозина отъ васъ се заражда срамъ. Срамътъ е хубаво нѣщо, но кой срамъ? Нѣкой пѫть срамътъ е на мѣсто, нѣкой пѫть срамътъ не е на мѣсто. Да го е срамъ човѣкъ да прави зло, този срамъ е на мѣсто; да го е срамъ да не прави зло, този срамъ не е на мѣсто. Да го е срамъ човѣкъ да не прави добро, този срамъ не е на мѣсто; да го е срамъ да прави зло, този срамъ е на мѣсто. Тъй щото, страхътъ, срамътъ е на мѣсто, когато е за зло, не е на мѣсто, когато искашъ да правишъ добро и се спъвашъ. Слѣдователно, ние трѣбва въ даденъ случай да употрѣбяваме всички сили, дарби и качества на тѣхното мѣсто.

 

Сега, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: “Ние сме слушали видни цигулари.” Хубаво, като сте ги слушали, какво сте придобили? -“Ама, хубаво свири.” Дѣ е хубостьта на неговото свирене? -“Той свири отлично Бетховенъ.” Какво отъ това? Запомни ли нѣщо? - “Не съмъ запомнилъ нищо”. Такива възхищения нѣматъ никакво основание. Та ще трѣбва да дойдете до реалнитѣ нѣща. Тѣ седятъ въ малки придобивки, които внасятъ нѣщо ново въ живота ви. Тази вечерь, запримѣръ, имахте много хубави условия да пѣете. Врѣмето отвънъ е хубаво, невидимиятъ свѣтъ е добрѣ разположенъ и вие можете да пѣете добрѣ. Ако нѣкой отъ васъ не може да пѣе, това показва, че той не е разположенъ. Казвате: “Защо трѣбва да пѣемъ?” - Ще докарате двойника въ гърлото си и ще придобиете вдъхновение. И тогава, като пѣете, като говорите, гласътъ ви ще бѫде мекъ, благороденъ, нѣма да е рѣзъкъ. Всички ученици, въ една школа трѣбва да иматъ мекъ, приятенъ гласъ.

 

Нѣкои казватъ, че упражнението “Сутринь вечерь” е въ народенъ мотивъ. Дѣ е народниятъ мотивъ? Всички български пѣсни въ далечното минало сѫ били религиозни мотиви, но сега сѫ изопачени. Изопачени сѫ, понеже българитѣ сѫ снели тия пѣсни отъ невидимия свѣтъ, само за постигане извѣстни временни цели на земята, вслѣдствие на което, пѣнието е изгубило своя първоначаленъ смисълъ. Българитѣ най-първо сѫ били високо-духовни. Тѣ пѣятъ, играятъ, докато сѫ млади, докато се оженятъ. Послѣ пѣятъ, само когато се напиятъ. Трѣзви ли сѫ, казватъ: “Азъ не пѣя. Казвамъ, азъ мога да накарамъ всѣки едного отъ васъ да пѣе. Какъ? - Ще обѣщая 10 000 лева награда на този, който излѣзе да пѣе тази вечерь. Ако обещая 20 000 лева, ще пѣете и то какъ! Въ свѣта цигуларьтъ свири хубаво, защото има пари. Я, накарайте онзи свирачъ да свири безъ пари, ще видите има ли стимулъ. При сегашното състояние паритѣ сѫ единъ стимулъ. Вие сега за какво ще пѣете? Все трѣбва да имате единъ стимулъ - или пари, или нѣкакъвъ идеалъ. Все трѣбва да имате нѣщо, за което да пѣете, не може иначе. Казвате: “Животътъ не е само пѣние, той е и работа.” Каква работа? Ако азъ прѣкарамъ цѣлия си животъ да копая на лозето съ мотиката, какво съмъ направилъ? Казвамъ: трѣбва да се работи, да се преде. Хубаво, цѣлъ животъ прѣкаранъ въ предене или тъкане, какво ще ви придаде? Нѣкой казва: “Трѣбва да говоримъ.” - Хубаво, ако говоришъ цѣль животъ, какво си придобилъ? - Все се добива нещо. Но това сѫ крайности. Всѣкога извѣстна енергия трѣбва да се употрѣби за единъ по-високъ смисълъ.

 

Казвамъ, бихъ желалъ сега въ класа да се зароди желание да пѣете, защото пѣнието подмладява човѣка. При това, всички ония вѫтрешни окислявания на живота, трѣбва поне врѣменно да ги прѣмахвате. Тогава човѣкъ е по-разположенъ да мисли. Той може да не пѣе, но като взима участие съ своята мисъль, съ своето сърце, той пакъ е полезенъ. И прѣзъ врѣме на пѣнието не трѣбва да пѣете пѣснитѣ еднообразно, безъ никакви модулации, тъй равно, гладко, както запримѣръ, пѣете песеньта “Вечерь сутринь”. Каква идея трѣбва да дадемъ на “вечерьта”? Думата вечерь е слаба по изражение “Вечерь дойде” - това, което иде, трѣбва да донесе благо. Сутриньта е физически по-силна, но тя отнася нѣщо. Сутриньта, като дойде, послѣ си отива. Слѣдователно, благото, което имаме сутриньта, като заминава, причинява ни една малка тѫга. Вечерь слънцето като заминава, причинява скръбь. Въ вечерьта имаме духовна придобивка. Тогава, можемъ да кажемъ, че скръбьта идва вечерно врѣме. Като дойде скръбьта, Духътъ Божий иде да ни утѣши. Той донася вѣрата, повръща ни смисъла на живота.

 

Изпѣйте сега “Вечерь сутринь”!

 

Изпѣйте още “Блага дума”! Човѣкъ като пѣе, трѣбва да бѫде естественъ.

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

11-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 24.XII.1924 г.

София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×