Jump to content

1924_12_17 ХАРМОНИЧНА ДѢЯТЕЛНОСТЬ


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ХАРМОНИЧНА ДѢЯТЕЛНОСТЬ

 

Размишление

 

Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Най-важната мисъль за мене отъ 9-та лекция на общия класъ.”

 

Изпѣйте упражнението: “Въ начало бѣ Словото”.

 

Ще ви задамъ два въпроса, да видимъ какъ ще отговорите. Тия въпроси мога да ви приведа въ алгебрическа форма, но това ще остане на по-послѣ. Нѣкой си богатъ човѣкъ “А” обича да си попийва, затова често отива при господинъ “К”, който е кръчмарь, има хубаво винце. Всѣки день той изпива за сто лева винце. Другъ нѣкой си господинъ е много набоженъ човѣкъ. Той всѣки день отива въ църква при свещеника “Д” и тамъ похарчва по сто лева, купува свѣщи, това - онова. Слѣдъ 20-та година и двамата осиромашаватъ: единиятъ изхарчва всичкитѣ си пари за пиене, а другиятъ - за църквата. Какво спечелиха и двамата? И двамата ходили и харчили. И единиятъ давалъ, и другиятъ давалъ - единиятъ на кръчмаря, другиятъ на църквата. По какво се отличаватъ? - По едно нѣщо, а именно: единиятъ ще развали здравето си, а другиятъ ще бѫде здравъ. Онзи, който е ходилъ въ кръчмата, ще разсипе тѣлото си, а онзи, който е ходилъ въ църква, ще има здраво тѣло - нищо повече. Тогава питамъ: каква е придобивката на онѣзи, които служатъ на Бога? - Ще иматъ здраве. Онѣзи пъкъ, които служатъ на дявола, ще изгубятъ здравето си.

 

Какъ ще прѣведете тия величини въ алгебрата. Сега нѣкой ти казва, че нищо не струвашъ, т. е. че ти си нула. Ами и нищото е пакъ нѣщо. Нищото е тъй голѣмо за себе си, както и другитѣ числа. Казвашъ: “Нулата не струва нищо.” Прѣдставете си, че имате 10 000 лева мѣсеченъ приходъ, но харчите 5 000 лева мѣсечно. Колко ще ви останатъ? - Ще ви останатъ 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пакъ 10 000 лева, колко ще ви останатъ? - Нищо. Ако, обаче, имате 10 000 лева приходъ, а харчите 20 000 лева, колко ще ви останатъ? Това вече е по-лошо отъ нула, отъ нищо, защото ще имате минусъ 10 000 лв., значи ще имате дългъ. И тъй, въ висшата, въ Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалнитѣ числа сѫ излезли отъ въображаемитѣ. Наричатъ ги имагинерни числа. Но едно реално число не може да произведе едно имагинерно число.

 

Сега, да вземемъ другъ факторъ. Да кажемъ, че имате единъ топломѣръ и единъ барометъръ, който показва температура 10 градуса надъ нулата. Тия 10 градуса показватъ, че въ атмосферата имаме 10 кубически метра влага. Слѣдъ врѣме живакътъ въ барометъра спада на 10 градуса подъ нулата. Значи въ атмосферата имаме 10 кубически метра безвлажие. Каква е разликата въ единия и въ другия случай? Едното число е отрицателно, а другото - положително число. При първото число имаме 10 градуса влага, а при второто липсва 10 градуса влага. Обаче, отношението между тия числа е едно и сѫщо: 100 нагорѣ, 100 надолу. Този законъ, по който се прѣдѣля атмосферното налѣгане, а отъ тамъ и промѣнитѣ въ врѣмето, има извѣстно приложение и въ науката. Какво приложение обаче, има той въ живота? Какъ го прилагате тамъ? Може ли при спадане на вашия барометъръ да не се измѣни и вашето състояние? - Не може. Имайте прѣдъ видъ, че нѣкой пѫть присѫствието на влагата въ въздуха е по-полезно, отъ колкото отсѫствието. Нѣкой пѫть е обратно: присѫствието на влагата въ въздуха е врѣдно, а отсѫствието е полезно.

 

Прѣди да ви обясня единъ въпросъ, ще ви попитамъ слѣдното нѣщо. Да кажемъ, че 10 килограма ледъ, водата вѫтрѣ въ леда ли е? Не, ледътъ се състои отъ вода. Какъ? - Чрѣзъ сцепление частицитѣ на водата замръзватъ въ ледъ. Водата и безъ леда може да сѫществува, но ледътъ никога не може да сѫществува безъ вода. Ледътъ е едно случайно явление. Водата въ леда никога не се намалява. Омразата е ледътъ въ живота. Тя е нѣщо случайно. Животътъ не излиза отъ омразата. Тогава, какъ е произлѣзалъ този ледъ!

 

Допуснете сега, че отъ Слънцето падатъ лѫчи на земята. Ако всичкитѣ части на земята се огрѣватъ еднакво отъ слънцето, какъ ще се образува ледътъ? Колкото едно тѣло е по-далечъ отъ Слънцето, толкозъ по-малко топлина ще има и толкозъ по-лесно ще се измени неговото състояние. Кога тѣлата замръзватъ? - Когато се отдалечатъ отъ Слънцето. Кога хората изгубватъ любовьта си? - Когато изгубватъ паритѣ си, или когато изгубватъ живота си? Когато се отдалечаватъ отъ Бога. Това е най-вѣрната философия. Господь не те е турилъ да живѣешъ на северния полюсъ, то е по твой капризъ. Ще се върнешъ отъ тамъ и ще си изберешъ мѣсто, дѣто слънчевитѣ лѫчи могатъ да те топлятъ. Вие може да изпратите на северния полюсъ всичката знаменита английска флота, но нищо да не остане отъ нея, тъй може да замръзне тя. Всички кораби, всичко ще остане тамъ. Този ледъ е по-силенъ отъ англичанитѣ, по-силенъ е и отъ германцитѣ. Ако пратите дори и флотата на цѣлия свѣтъ да бомбандира този ледъ, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога? - Докато дойде лѣтото. Тази флота не трѣбва да ходи на северния полюсъ, защото ще остане още на пѫтя.

 

Слѣдователно, ѫгълътъ, който се образува отъ лѫча на падането, опрѣдѣля степеньта на замръзването. Въ съврѣменната наука вие трѣбва да се стремите да прѣвеждате нѣщата отъ видимия свѣтъ къмъ появяването на вашия вѫтрѣшенъ животъ. Вие седите сега и си казвате: Господь не може ли направи самъ всичко това? - Господь всичко е направилъ, няма какво да прави. Той всичко направи толкозъ хубаво, ние обаче не сме направили нищо. Богъ е направилъ свѣта толкова хубаво, че животътъ въ него си върви като часовникъ, но понеже въ нашия свѣтъ има нѣщо дисхармонично, та мислимъ, че и цѣлиятъ свѣтъ е тъй нехармонично устроенъ. Вие казвате тогава: “Защо Господь е създалъ така свѣта?” Това е илюзия въ нашия умъ.

 

Запитвате, защо хората се биятъ? Колко души се биятъ! Това, че се биятъ нѣколко милиона хора на земята, не е нищо. Що сѫ тия нѣколко милиона хора прѣдъ онова грамадно множество сѫщества, които живѣятъ на други слънца, на други планети и прѣкарватъ единъ тихъ, миренъ, въ чисто братски отношения животъ? - Слѣдователно, хората на земята сѫ малко анормални, живѣятъ единъ анормаленъ животъ, за което си има причини, по-далечъ сѫ тѣ отъ Слънцето. Хората сѫ далечъ отъ Слънцето, затова се биятъ. Кога се биятъ тѣ? - Биятъ се хората само при известни условия. Пролѣтно врѣме, когато слънцето започне да грѣе по-силно, ледоветѣ захващатъ да се пропукватъ тукъ-тамѣ, раздробяватъ се на по-малки и на по-голѣми парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува единъ вѫтрѣшенъ шумъ, единъ вѫтрѣшенъ пукотъ. Слѣдъ туй, тия едри парчета се надробяватъ на по-дребни, които започватъ да се мушкатъ помежду си. Раздробяватъ се, мушкатъ се, докога? Докато се стопятъ. Щомъ се стопятъ, протичатъ обилно води - животътъ се явява. Питамъ, като се стопятъ всички парчета, какво ще изгуби свѣтътъ? Ще изгуби ли нѣщо? - Нищо. Я, ми кажете, ако изгубимъ всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губимъ въ сѫщность? - Това не е загуба, то ще бѫде една печалба.

 

Нѣкой пѫть загубата на нѣкои нѣща сѫ истинска печалба за живота. Затуй ние казваме: “Духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ много умни.” А днесъ какво виждаме въ свѣта? Съврѣменниятъ свѣтъ страда отъ учители, които не сѫ приготвени да учатъ. Единъ гимназистъ отъ Варна отишълъ прѣзъ едно лѣто да прѣкара ваканцията въ нѣкое отъ близкитѣ варненски села. Влѣзалъ да живѣе въ кѫщата на единъ отъ тамошнитѣ селяни. Единъ день селянинътъ го запитва: ”Ти, като си ученъ, ще можешъ ли да ме острижешъ?” - “Ще мога, какъ не!” Обаче този ученикъ никога не билъ стригалъ. Той взелъ ножицитѣ и вмѣсто да остриже косата на селянина, просто я накълцалъ, направилъ я само на стѫпала. Запитватъ го другаритѣ му: “Кой ти накълца така косата?” - “Е, онзи седмокласникътъ, ученикътъ отъ гимназията.” Има хора въ свѣта, които по сѫщия начинъ накълцватъ мислитѣ на другитѣ. Трѣбва да знаемъ, обаче, че отъ нашитѣ криви понятия Божиитѣ пѫтища нѣма да се измѣнятъ.

 

Ще ви прочета нѣколко стиха отъ Посланието на Павла къмъ Ефесянитѣ, четвърта глава. То се отнася до светиитѣ въ Ефесъ и вѣрнитѣ въ Христа Исуса. Често вие мислите, че светиитѣ седятъ много високо, но ето какво пише апостолъ Павелъ: “И тъй, азъ узникъ въ Господа, моля ви да ходите достойно на званието, въ което бидохте призвани съ всѣко смиреномѫдрие и кротость; съ дълготърпѣние да си прѣтърпѣвате единъ другъ съ любовь, като се стараете да увардите единството на Духа въ свръзката на мира: едно тѣло и единъ Духъ, както се и призвахте съ една надежда на званието ваше: единъ Господь, една вѣра, едно кръщение, единъ Богъ и Отецъ на вситѣ, Който е надъ всички, чрѣзъ всички и въ всички насъ. А всѣкиму отъ насъ се даде благодать по мѣрката на Христовото даруване. Затова казва: “Като възлѣзе на високо, плѣни плѣнъ и даде давания на човѣцитѣ. А това “възлѣзе”, що е друго, освѣнъ че е и слѣзълъ по-напрѣдъ въ най-долнитѣ страни на земята? Този, който е слѣзълъ, Той е и Който възлѣзе по-горѣ отъ всичкитѣ небеса да изпълни всичко” отъ 1 до 10 стихъ. Разбира се, Той изпълни не материални нѣща, а нѣща небесни, а то е вѫтрѣшния животъ.

 

“И Той даде едни да сѫ апостоли, други пророци, други пъкъ благовѣстители, а други пастири и учители, за усъвършенствуването на светиитѣ въ дѣлото на служенето, въ назиданието на тѣлото Христово” - ст. 11, 12. Значи, светиитѣ трѣбва да се усъвършенствуватъ. Той далъ едни да сѫ апостоли. Какво подразбира апостолъ Павелъ по думата “апостолъ”? - Апостоли сѫ били всички ония, които сѫ имали прѣмо съобщение съ Христа. Апостолитѣ сѫ имали видимо съприкосновение съ Христа на земята, а пророцитѣ сѫ имали духовно съприкосновение. Тѣ виждатъ по духовенъ начинъ, духовно се съобщаватъ съ невидимия свѣтъ. “Други сѫ благовѣстители” - благовѣститель е този, който има откровения отъ Духа и дѣйствуватъ по духовенъ начинъ. “Други пастири” - тѣ ходятъ, наставляватъ. Нали знаете каква е цѣльта на пастира, който гледа стадото? “И учители за усъвършенствуване на светиитѣ”. Значи, светиитѣ, като сѫ дошли на земята, трѣбва да се учатъ. Сега мнозина мислятъ, че светията знае всичко. Не е така. Има светии, които знаятъ много малко. Тѣ сѫ свети хора, но се нуждаятъ отъ познание.

 

Съврѣменниятъ християнски свѣтъ страда отъ едно голѣмо заблуждение: тѣ мислятъ, че като се обърнатъ къмъ Бога, като имъ се простятъ грѣховетѣ, не имъ трѣбва нищо друго. Не е така. Въ врѣмето на апостолъ Павла имало сѫщия споръ. Не, всички хора трѣбва да се усъвършенствуватъ, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човѣкъ трѣбва да постигне. Процесътъ, който твори, който построява, постоянно трѣбва да се увеличава. Творческиятъ духъ у човѣка трѣбва непрѣкѫснато да се проявява. Този духъ е сѫщеврѣменно и духътъ на природата. И въ такъвъ случай, разликата между едно човѣшко проявление и едно природно е тази, че при първия процесъ нѣщата постоянно се смаляватъ и изгарятъ, а при втория - нѣщата постоянно се увеличаватъ и разширяватъ. Въ Божественото значи всѣкога има увеличение и разширение. Тамъ, дѣто нѣма увеличение, тамъ, дѣто нѣма разширение, този процесъ не е Божественъ.

 

Всички трѣбва да си съставите за себе си, за своето поведение едно правилно понятие, защото отъ това ще зависи вашия вѫтрѣшенъ растежъ. И до толкозъ вие ще успѣете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово. Първото нѣщо, съ което човѣкъ трѣбва да започне, това е Словото. Второто нѣщо, това е Истината. Третото нѣщо, това е Божествениятъ Духъ. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духътъ слиза въ Истината; Истината слиза въ Словото, а Словото засега е главата. Апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто въ Писанието, че главата на църквата е Христосъ. Въ сѫщность Христосъ е Словото, а глава на Христа е Богъ. На много мѣста въ Писанието думата Господь е замѣнена съ думата Богъ. Въ тази книга на евреитѣ само на четири мѣста е употрѣбена думата “Богъ”, а въ българския прѣводъ думата “Господь” е заместена съ думата “Богъ”. На друго мѣсто апостолъ Павелъ казва:“Съблѣчете се оть вехтия човѣкъ и облѣчете се въ новия.” Това е една фигура на рѣчьта. Какъ може човѣкъ да се съблѣче отъ вехтия човѣкъ и какъ да се облѣче въ новия? Ако тия думи не се отнасятъ до мисъльта на човѣка, какъ ще се разбератъ? Значи, човѣкъ трѣбва да изостави всички стари, вехти мисли и да се облѣче съ нови, съ Божественитѣ мисли, които идатъ само отъ Бога. Мисъльта на човѣка е единственото нѣщо, което го опрѣдѣля какъвъ е.

 

Сега, ще дойда до главната, основната идея, върху която щѣхъ да ви говоря. Нека излѣзе нѣкой отъ васъ да нарисува на дъската една лодка съ двѣ лопати!

 

може да се говори за тази лодка? Може ли да предвидите, какво ще излѣзе отъ лодката, какво ще се говори за нея? Ние ще си послужимъ съ тази лодка, за да изяснимъ единъ законъ. Прѣдставете си, че въ тази лодка се намиратъ двама души, мѫжъ и жена, които искатъ да се разходятъ съ нея по море. Седятъ тѣ единъ до другъ, мѫжътъ хваналъ една лопата, жената хванала другата, разхождатъ се по морето. По едно врѣме, като се разговарятъ, мѫжътъ казва на жената: “Азъ и безъ тебе мога.” - “Хубаво като можешъ, толкова по-добрѣ.” Вдига тя лопатата си, прѣстава да гребе. Мѫжътъ гребе самъ, но какво става съ лодката? - Започва да се върти отдѣсно на лѣво, не върви напрѣдъ. Защо? Това показва, че мѫжътъ безъ жената не може. Послѣ пъкъ жената казва: “И азъ мога безъ тебе.” Мѫжътъ сега вдигне лопатата, не гребе. Какво става? - Лодката се върти отлѣво надѣсно, не върви напрѣдъ. Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мѫжътъ, като работи самъ, лодката се върти - никакъвъ прогресъ нѣма. Но ако тия двама души се впрегнатъ заедно да каратъ лодката, да гребатъ едновремѣменно, тогава движението е правилно и цѣльта се постига. Сега, изходътъ от тази лодка е слѣдниятъ: нѣкои хора даватъ прѣимущество на ума, като прѣнебрегватъ сърцето, а други - обратно, но уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. За движението на тази лодка има нужда отъ двѣ лопати. Ако я оставимъ само съ една лопата, човѣкъ ще се върти въ водата като гѫска, т. е. този, много умниятъ човѣкъ, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали съ сърцето си и казва, че има много любовь, а прѣнебрегва ума и той се върти на друга страна въ водата, безъ да върви напрѣдъ. Нито онзи, който работи само съ ума си, нито онзи, който работи само съ сърцето си, постигатъ нѣщо. Тѣ образуватъ само едно крѫгообразно движение около себе си, създаватъ си едно хаотическо състояние.

 

Слѣдователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли живота на човѣка, непрѣменно умътъ и сърцето трѣбва едноврѣменно да хванатъ тия лопати. Тогава ще имаме вече праволинейно движение, въ което може да се постигне цѣльта. И тъй, вие ще поставите на мѣсто вашия умъ и вашето сърце. Въ този свѣтъ ще работите и съ ума си и съ сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само съ ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само съ сърцето си, вие пакъ до Бога не може да стигнете. Защото сърцето трѣбва да бѫде пълно съ мислитѣ на ума, и умътъ трѣбва да бѫде пъленъ съ желанията на сърцето.

 

Ние говоримъ за “сърце и умъ” не въ тази смисъль, както ги разбиратъ днесъ. Подъ “сърце и умъ” разбирамъ тия два принципа, които Богъ поставилъ като разумни сили въ насъ. Човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа трѣбва едноврѣменно да се слушатъ и да си помагатъ. Затова ние казваме: Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява. Раздвояването е пропукване на съзнанието и тогава или умътъ, или сърцето спира своята дѣятелность. И тукъ именно е всичката съврѣменна опасность за човѣчесвото. Нѣкой човѣкъ казва: “Счупено ми е сърцето, не искамъ да работя. Трѣбва да работя само съ ума си, трѣбва само да мисля.” Той мисли, мисли, не може да измисли нищо, все на едно мѣсто се върти, докато най-послѣ реши да впрегне на работа и сърцето си. Сърцето като работи, ще се излѣкува. Той си казва: “Само съ мисъль тази работа не става, ами чакай да впрегна и сърцето на работа!” Много мисли изтощаватъ човѣка. Други нѣкой, като чувствува много, и той се върти само на една страна. Какво трѣбва да направи той? - Ще впрегне ума си на работа. Затуй ще впрегнете и ума си, и сърцето си правилно. Това е Божествениятъ пѫть. И всѣки от васъ, който работи така, ще бѫде успѣшенъ въ школата.

 

Единъ отъ великитѣ закони на развитието е слѣдниятъ: Божествениятъ Духъ слиза да работи въ насъ само тогава, когато сърцето и умътъ работятъ правилно. Щомъ единиятъ принципъ се откаже да работи, Духътъ не слиза. Тогава ти само ще се въртишъ на едно мѣсто. Щомъ имашъ нѣкаква горчивина въ сърцето си, пакъ си взелъ само една лопата. Туй трѣбва да знаете! Често нѣкои ме питатъ, защо не прогресиратъ. Защото работите съ една лопата. Като работите съ двѣтѣ лопати, работата върви напрѣдъ. Казвате: “Ама трудя се!” Трудишъ се, но само съ една лопата. Двѣ лопати трѣбватъ. Никакво съмнѣние въ ума, никаква горчивина въ сърцето! Нѣма какво да спорите, кой има прѣимущество. Нѣкой казва: “Азъ не съмъ ли уменъ човѣкъ?” Другъ казва: “Безъ сърце ли съмъ?” Щомъ имашъ отличенъ умъ и отлично сърце, впрегни ума си, впрегни сърцето си, подкарай съ тѣхъ своята лодка, че като стигнешъ на брѣга, ще можешъ да помагашъ и на другитѣ.

 

При това, ако впрегнете така сърцето си и ума си, вие ще можете да разбирате тази свещена книга Библията по единъ новъ начинъ. Библията е много символистическа книга. Тя се тълкува по три начина: единиятъ начинъ е материалистически, другиятъ е духовенъ, а третиятъ е Божественъ. Тъй щото, нѣкой може да чете Библията по първия начинъ и ще каже, че тя е обикновена книга; нѣкой може да я чете по втория начинъ и ще каже, че въ нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начинъ и да се вдъхнови отъ тази книга. Слѣдователно, третиятъ начинъ е най-полезенъ. При изучаването на свещенитѣ книги, всички трѣбва да минете и прѣзъ първия, и прѣзъ втория, и прѣзъ третия начинъ. Изучаването на тия книги е необходимо, понеже тѣ съдържатъ въ себе си опитноститѣ на ония хора, които сѫ минали прѣди насъ и сѫ завършили своето развитие. Тѣ сѫ работили и съ ума, и съ сърцето си.

 

И тъй, ако нѣкой пѫть се спрете въ пѫтя на живота си, трѣбва да знаете, че причината за това се намира или въ ума ви, или въ сърцето ви. Затуй именно всѣки ученикъ трѣбва да си служи и съ двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава. Може да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ и ви каже, че не сте на правия пѫть. Вие трѣбва ли да го повѣрвате и да се разколебаете? Мнозина сѫ идвали да ми казватъ, че азъ не съмъ въ правия пѫть. Казвамъ: “Ти, който ми казвашъ това, ходилъ ли си на небето?” - “Не съмъ.” -“На тебе лично Богъ говорилъ ли ти е?” - “Не ми е говорилъ, но азъ съмъ челъ Библията.” Ако е въпросъ за четене, и азъ съмъ я челъ. Такова четене е като четене на вѣстницитѣ. То е вѣстникарска работа. Ако искашъ да ми разправяшъ ония новини, които се пишатъ по вѣстницитѣ, това не е наука. Вземешъ нѣщо отъ тукъ, нѣщо отъ тамъ, скърпишъ го, но това не е наука, това е компилация. Всѣки може да направи една компилация. Не, всички трѣбва да бѫдете разумни. Защо? Защото само разумнитѣ хора могатъ да служатъ на Бога. Трѣбва да знаете, че за да служите на Бога, трѣбва да се подчинявате на единъ основенъ принципъ. Въ всички школи по свѣта, отъ каквото вѣрване и да сѫ, има само единъ основенъ, Божественъ принципъ, който трѣбва да се спазва. Този основенъ принципъ включва три начина, т. е. три вида служене на Бога. Това е само по отношение на методитѣ, а въ сѫщность основния принципъ е единъ. По какъвто пѫть и да ходимъ, както и да вѣрваме, ние ще дойдемъ до този принципъ. Всички трѣбва да изпълнимъ туй, което Богъ е опрѣдѣлилъ въ края на краищата. Въ това именно седи дълбоката наука.

 

Като ви говоря за тази лодка, вие си казвате: “То е лесна работа!” Не, тази лодка трѣбва да я прѣвърнете, да оживѣе въ васъ. Ами утрѣ ще се намѣрите въ бурното море, тогава? Нѣма да се минатъ и 5 - 6 дена и ще ви турятъ въ морето. Какво ще правите тамъ съ една лопата? - Лодката ще се върти. Вие ще си кажете: “Чакай, ще взема и двѣтѣ лопати!” Да, напрѣдъ и нищо повече! Щомъ нѣкой отъ васъ каже: “Чакай да видя, само какво ще каже еди-кой си авторъ и тогава да утвърдя вѣрата си.” Кажешъ ли така, ти си човѣкъ съ една лопата. Имашъ ли побуждение да направишъ нѣщо добро, изпълни го! Искашъ да приложишъ Божията Любовь, но казвашъ: “Чакай да видя, какво е писалъ един-кой си авторъ върху Божията Любовь!” Кажешъ ли така, ти си вече човѣкъ съ една лопата, сърцето ти седи на едно мѣсто, а умътъ ти отива да провѣрява нѣщата. Сърцето ти е на едно мѣсто, а умътъ - на друго.

 

Въпросътъ е много простъ. Усъмнишъ ли се въ нѣщо, вземи и двѣтѣ лопати, тури ги въ водата и греби напрѣдъ! Каква друга философия се изисква? Ако трѣбва да потегля лопатата надѣсно, трѣбва ли да питамъ нѣкой виденъ философъ, какъ да направя това? Или, ако трѣбва да греба съ лопатата налѣво, нужно ли е да питамъ нѣкой виденъ моралистъ, какъ да направя това, че да не ударя силно по водата, та да я накърня нѣкакъ? Не, не се смущавай, ще плѣскашъ съ лопатитѣ по водата, както знаешъ, докато се научи[ш]. Грѣхътъ не е въ това, че плѣскашъ по водата, но грѣхъ е, ако бездѣйствувашъ, грѣшка ще е, ако пуснешъ една отъ лопатитѣ. Казва нѣкой: “Ама да се не вдига много шумъ.” Стига да върви лодката напрѣдъ, та нека се вдига шумъ. Ние сега казваме: “Полекичка, тихо ще карашъ лодката!” Да, така е за онзи, който е майсторъ да пѫтува по море, но за онзи, който се учи, не е прѣстѫпление, че плѣска съ лопатитѣ. Единъ день и той ще се научи да ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напрѣдъ.

 

Та казвамъ, всички вие трѣбва да имате широки разбирания за нѣщата, една твърда и непоколебима вѣра въ Бога, защото въ Писанието се казва: “Богъ толкозъ възлюби свѣта, че даде Своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.” И въ замѣна на тази Любовь, Богъ не иска да Го възлюбите. Като изпраща Любовьта на земята, Богъ не изисква отъ васъ любовь, а първото нѣщо, което иска отъ васъ, е да се учите. Вѣрата е законъ на учене. Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само единъ ученъ човѣкъ, само единъ уменъ човѣкъ може да служи на Бога разумно. Когато Божествената Любовь започне да дѣйствува, да работи въ сърцата ни, когато живата вѣра въ Бога събуди нашия умъ, нашата душа и нашия духъ, само тогава умътъ и сърцето ще могатъ равномѣрно да теглятъ тази лодка по вълнитѣ на морето и ние ще се движимъ напрѣдъ.

 

Тъй щото, не се стремете най-първо да събудите въ себе си любовьта. Вие имате Любовьта. Щомъ Богъ ви е възлюбилъ, противоположното на туй, което Богъ обича, е да имате беззавѣтна вѣра въ Божията Любовь. Ще имате вѣра въ Божията Любовь, че тя ще ви изведе на добъръ пѫть. Нѣма да се съмнѣвате въ нищо! Туй подразбира законътъ на вѣрата: да се не съмнѣвашъ въ тази велика Божия Любовь, която ти е дала животъ. Тогава какво ти остава друго? - Да влѣзешъ въ тази лодка, колкото малка и да е тя, и да се учишъ.

 

Вие трѣбва да учите, защото като отидете въ нѣкоя школа на невидимия свѣтъ, тамъ ще ви изпитватъ. И тамъ иматъ голѣми черни дъски, ще ви изкаратъ на дъската и ще ви накаратъ да сметате. Вие всички тукъ минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излѣзе нѣкой отъ васъ на дъската да рѣши нѣкоя задача, нѣма да може, а другитѣ ще му се смѣятъ. На какво е равно, споредъ васъ а+аi? Първото “а” е реално число, а второто “аi” е едно имагинерно число. Знаете ли на какво мяза “а”? Ще ви дамъ по моему едно изяснение. Буквата “а” прѣдставлява единъ търговецъ, който седи дома си и си казва: “Азъ ще вложа въ търговия единъ капиталъ отъ 500 000 лева и въ скоро врѣме ще спечеля отъ този капиталъ по 10%, значи ще имамъ печалба отъ 50 000 лева”, това е “аi”. Той нѣма нито петь пари въ джеба си, а работи съ въображаеми, съ имагинерни числа - 500 000 лева и 50 000 лева.

 

Така може да замяза човѣкъ и на онзи циганинъ, който носилъ на главата си едно гърне съ млѣко и си мечтаелъ: “Ще продамъ това млѣко и съ паритѣ отъ него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, отъ които ще се излюпятъ малки пиленца. Тѣ ще ми израстнатъ, ще ги продамъ и отъ паритѣ имъ ще си купя едно агне. То ще порастне, ще се размножи, ще имамъ цѣло стадо овци. Ще ги продамъ и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножатъ и тѣ, че ще забогатѣя много. Като стана богатъ, виденъ човѣкъ, ще отида при царската дъщеря, тя ще се ожени за мене, ще си имаме едно хубаво дѣтенце и т. н.” Зарадвалъ се, подскочилъ, но гърнето пада отъ главата му и се строшава, млѣкото се разлива, а съ това и всичкитѣ мечти се разпръсватъ. Питамъ: това, въ каквото е вѣрвалъ този циганинъ, реално ли е? - Не е реално.

 

Така и вие често правите въ ума си събирания, получавате голѣми печалби, по 50%, но въ резултатъ нѣма никаква печалба. Въ този процесъ на мислене вие изхарчвате извѣстна енергия, но какво придобивате? Буквата “а” означава енергията, която е излѣзла отъ ума ви. Вие сте си мислили за едно въображаемо число - 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева. Питамъ ви сега: това нѣщо може ли да се реализира въ дѣйствителния животъ? Човѣкъ, като си мисли само, че е праведенъ, може ли да стане праведенъ? - Не може, човѣкъ и когато чувствува, че е праведенъ, пакъ не може да стане праведенъ. Той трѣбва да живѣе праведенъ животъ, нищо повече. Човѣкъ, който счита, или чрѣзъ чувствуване може да стане праведенъ, той се занимава съ въображаеми величини. Правдата у човѣка произтича отъ живота му. Казвате: “Да бѫдемъ добри!” Животътъ е, който ражда доброто. Животътъ носи доброто въ себе си. Ние казваме: “Всички трѣбва да придобиемъ живота, за да бѫдемъ добри.” Всѣки животъ е великъ, добъръ, защото излиза отъ Бога. Животътъ носи доброто, защото излиза отъ Любовьта. Ако животътъ се яви, следъ като станемъ добри, ние ще мязаме на онзи, който мисли, че водата се образува отъ леда. Колкото е възможно да направишъ водата отъ леда, толкозъ е възможно да направишъ живота отъ доброто. Затова апостолъ Павелъ казва, че не чрѣзъ доброто се спасява човѣкъ, философски той е правъ. Не чрѣзъ добро се спасява човѣкъ, но чрѣзъ Божествения животъ. Въ дадения случай доброто ще бѫде едно послѣдствие отъ великия Божественъ животъ.

 

Азъ ви казвамъ тия нѣща, понеже вие се намирате въ свѣта, дѣто ще срещнете много учители, та да ги разберете отъ кои сѫ. Ще гледате да не се оплитате. Казва се въ Писанието: “Всичко изпитвайте и доброто дръжте!” Азъ бихъ казалъ тъй: “Всичко изпитвайте и Божествения животъ възприемайте въ себе си!” Има нѣщо пропуснато въ този стихъ. Тогава доброто само по себе си има смисълъ. Приемете ли Божествения животъ и доброто само по себе си ще дойде.

 

Тѣзи правила ви давамъ, за да се пазите. Всѣки отъ васъ има неприятели, видими и невидими. Ако бѣхте учени хора, и да разбирате астрология, щѣхте да знаете въ кой мѣсецъ, въ коя седмица въ кой день и часъ тия духове ще ви нападнатъ и ще можете да се пазите отъ тѣхъ, но понеже не знаете пазете кѫщитѣ си всѣкога! Казва Христосъ: “Ако стопанинътъ би знаялъ кога ще дойде крадеца, буденъ би стоялъ.” Нѣкой пѫть заспите, дойде този видимиятъ крадецъ и ви обере. Невидимитѣ крадци сѫ интелигентни. Нѣкой пѫть могатъ тъй майсторски да ви оплетатъ, да ви подкопаятъ кѫщата, да ви обератъ и да си заминатъ, като ви оставятъ наново да събирате. Като дойде при васъ нѣкой духъ, ще го запитате: “Кога си въ нѣкоя лодка всредъ морето, съ двѣтѣ гребла ли гребешъ или само съ едното?” Ще го запиташъ това, но ще криешъ мисъльта си. Ако той ти каже, че можешъ и съ едно гребло, че може да ти покаже единъ по-лесенъ методъ, като издигнешъ нагорѣ въ лодката си една върлина, обтегнешъ на нея платното, ти не оставяй лопатитѣ си. Дръжъ се за тѣхъ! Да, може би и безъ лопати да отидешъ на другия брѣгъ, но когато има вѣтъръ. Ами когато нѣма вѣтъръ. Има гемиджии, които съ такива платна пѫтуватъ по три, четири деня по морето, когато съ лопати щѣха да стигнатъ на сѫщото мѣсто по-скоро. За всѣки случай, когато пѫтувате, по вѣтъръ или безъ вѣтъръ, трѣбватъ ви двѣ гребла. Разумниятъ човѣкъ е параходъ, който съдържа въ себе си динамическа сила, която може да използува разумно на всѣко врѣме и мѣсто. Такъвъ параходъ всѣкога върви. Той не чака вѣтъръ. Дали ще духа вѣтъръ или не, за него е безразлично. Умниятъ човѣкъ нѣма да търси платно, което да обтѣга на кораба си. Той ще употрѣби лопатитѣ. Лопатитѣ работятъ много хубаво. Затуй вие дръжте лопатитѣ. Снемете вашитѣ платна! По нѣкой пѫть може да имате и по една върлина за всѣки случай, но знайте, че на онѣзи, които работятъ съ платна, лодката лесно се обръща въ водата.

 

Сега, какво разбрахте отъ тази лекция? Азъ нѣма да ви кажа като нѣкой си, който питалъ нѣкого какво разбра отъ еди какво си? - “Нищо не разбрахъ.” Той му отговорилъ: “Че ти ли ще разберешъ нѣщо?” Има наистина, нѣща неразбрани, но вие дръжте основнитѣ нѣща, основнитѣ принципи! Пъкъ що се отнася до методитѣ, до приложението, всѣки отъ васъ постепенно ще ги изработи въ живота си.

 

Изпѣйте “Кажи ми ти Истината” и упражнението “Вечерь, сутринь”.

 

Вие трѣбва да се упражнѣвате въ пѣнието. Пѣйте за себе си! Вие не се упражнявате да пѣете за себе си, да си давате мислено концерти. Пѣнието има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пѣнието неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да прѣмахнете тѫгитѣ и скѫрбитѣ въ себе си, пѣйте. То е единъ методъ. Защото често човѣкъ се заобикаля отъ такива мисли, които могатъ да го смажатъ. Ако не гласно, то поне мислено въ душата си човѣкъ трѣбва да пѣе. “Пѣйте и възпѣйте Господа” - казва псалмопѣвецътъ.

 

Изпѣйте “Въ начало бѣ Словото” и упражнението “Вдъхновение”.

 

Тайна молитва

 

“Любовьта ражда доброто”. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

10-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 17.XII.1924 г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...