Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_12_10 НЕРАЗБРАНОТО

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 09:29

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

НЕРАЗБРАНОТО

 

Размишление

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Разлика между умножение и дѣление”.

 

Сега ще ви дамъ нѣколко правила. Едно отъ тѣхъ е слѣдното: Не всичко, което се говори, трѣбва да разбирате. Щомъ не разбирате нѣщо, това показва, че то не е за васъ. Когато излизате на пазарь въ града, съ цѣль да купите нѣщо, всичко ли ще купите? - Ще купите само туй, което ви трѣбва. Всичко, което е изнесено на пазаря не е за васъ. Това е практическото положение.

 

И въ науката не е всичко за васъ. Въ дадения случай, така трѣбва да гледате на въпроса. Нѣкой казва: “Азъ не разбирамъ това нѣщо.” Кое можешъ да разберешъ? Азъ ще ви дамъ една формула:

 

(cosQ + i.sinQ)n = cos(n.Q) + i.sin(n.Q).

 

Какво разбрахте? Това е една теорема отъ единъ французинъ, азъ ще ви напиша името му, пъкъ вие ще го прочетете: De Moivre. Питамъ, ако вие знаете сега тази теорема, какво ще сполучите? Разбира се, въ математиката тази теорема има своя цѣнность, но за васъ каква цѣнность има? Онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ математика, ще кажатъ: “Ние не разбираме математика.” Не, всѣки отъ васъ разбира нѣщо отъ математиката, но по своему. И животнитѣ разбиратъ по своему. Тѣ не разбиратъ математическитѣ формули, но има извѣстни математически проблеми, които тѣ разбиратъ и рѣшаватъ много добрѣ. Понѣкой пѫть тѣ правятъ много точни изчисления. Напримѣръ, една котка изчислява, съ каква сила да подскочи на разстояние отъ 20 крачки, за да попадне на жертвата си. Това сѫ математически изчисления, да знае какво направление да даде на енергията. Защото, ако надскочи, ще прѣскочи жертвата - може да попадне прѣдъ нея или задъ нея. А да попадне точно на гърба на жертвата, това не е ли математическо изчисление? Това е математика, но интуитивна. У животнитѣ изобщо работи най-разумната математика.

 

Сега да ви задамъ друга задача: 1 х 1 х 1 х 1. Какво разбрахте отъ тази задача? Тукъ имате единица, умножена четири пѫти сама на себе си. Това обаче “i” е единица, това е буквата “i”, която означава въображаемитѣ, имагинернитѣ числа. Да умножимъ една въображаема единица четири пѫти, за да даде една реална единица. Това значи, отъ нищо да направишъ нѣщо. Това нѣщо има ли нѣкакво приложение въ живота? - Има разбира се. То значи: безъ брашно да направишъ една погача. Тази задача прѣдставя положението на онази домакиня, която безъ брашно може да направи погача. Сега, това положение може да се вземе и въ обратенъ смисълъ. Когато извѣстно положение се тълкува буквално, може да се изпадне въ смѣшни положения. Всѣко положение има разумно обяснение на нѣщата. Азъ имамъ една величина отъ 500 лева:

 

+ 500 +

 

+ 500

 

+ 500

 

- 500

 

Тази величина, въ дадения случай, за тебе може да е отрицателна, а въ другъ случай, за другъ някой, тя става положителна. Едно малко изяснение: прѣдставете си, че азъ имамъ да давамъ нѣкому 500 лева. Азъ имамъ тия 500 лева въ джоба си, но тѣ сѫ съ знакъ минусъ (- 500 лв.) Онзи, който взима тия 500 лева, той има тази величина съ знакъ плюсъ, туря ги въ кесията си. Значи, моятъ минусъ става неговъ плюсъ. Тогава, плюсъ и минусъ какво даватъ? Тъй че, въ единиятъ случай положителната величина за едного, става отрицателна за другиго. И обратно: отрицателната величина за едного, става положителна за другиго. Има величини, обаче, които сѫ положителни за всички и отрицателни за всички.

 

Природата има много методи, чрезъ които говори на хората, но главнитѣ, основнитѣ методи сѫ два. Всѣкога, когато природата говори на човѣка, ние разбираме, че Богъ чрѣзъ нея говори. Единиятъ методъ е, когато природата говори на сърцето на човѣка, а вториятъ методъ е когато говори на неговия умъ. Слѣдователно, когато говори на сърцето, учи го да бѫде духовенъ, религиозенъ; когато говори на ума му, учи го да бѫде ученикъ, да придобива знания. Ние често казваме: “Човѣкъ трѣбва да бѫде религиозенъ.” Като че, ако човѣкъ стане религиозенъ, всичко ще придобие. Не е така. Религиозниятъ човѣкъ понѣкога може да бѫде толкова голѣмъ фанатикъ и толкозъ ограниченъ, да мяза на нѣкоя крава. Той може да си състави за Бога такава смѣшна идея, такова обикновено вѣрую, че иди следъ туй да му кажешъ, че не е така.

 

Сега всичкитѣ идеи, които срѣщаме въ живота, сѫ излѣзли все изъ човѣшкия умъ. Казватъ нѣкои: “Исаия казалъ тъй.” Да, но Исаия нали бѣше единъ човѣкъ? Казвате: “Ама той билъ вдъхновенъ отъ Бога.” Вѣрвамъ да е билъ вдъхновенъ, но що отъ това? Казвате: “Ами нали сѫ дохождали редъ пророци, нали дойде и Христосъ, Синъ Божий?” Да, дохождали сѫ и пророци, дойде и Христосъ, но слѣдъ Христа нито пророци има, нито синове Божии има. Тогава дѣ е логиката? Какъ ще докажете, че въ Исаия дѣйствувалъ Духътъ Божий? Ти тамъ ли бѣше? - “Така сѫ писали.” Че и азъ мога да пиша. Кои сѫ основитѣ на туй вдъхновение? Значи, този, който е билъ вдъхновенъ, у когото Духътъ Божи е работилъ, той всѣкога е живъ. Значи, Исаия, който живѣлъ прѣди хиляди години, и днесъ е живъ. Христосъ, Който живѣлъ прѣди 2000 години, и той е живъ. Нѣщата сѫ видими въ тѣхното проявление. Ако имаме една свѣщь, която слѣдъ една минута изгасне, реална ли е нейната свѣтлина? Не е реална. Тя ще бѫде реална, само ако отново се запали. Казвате: “Прѣди нѣколко хиляди години еди-кой си пророкъ, или еди-кой си ученъ писалъ нѣщо.” Каква полза имаме отъ това? - Ползата ще бѫде, ако тази свѣтлина и днесъ свѣти. И тия учени, пророци, светии и днесъ свѣтятъ, затова и свѣтлината имъ е реална. Свѣщьта, която прѣди 2000 години е свѣтила, и сега трѣбва да се запали. Защо? Ако ви дамъ една свѣщь, която днесъ не може да гори, реалность ли е? - Не е, вие не можете да учите на нея. Но ако ви дамъ една свѣщь, която можете да запалите и да учите на нея, тя е реалность. И днесъ има пророци, както и едно врѣме, само че днесъ пророцитѣ иматъ други костюми, другъ фасонъ. Едно врѣме било на мода, като се яви нѣкой пророкъ, да бѫде съ боси крака, съ голи рѫцѣ, разчорленъ, гологлавъ, брадясалъ, страшенъ на видъ. Днешния пророкъ ще видишъ съ подрѣзана брада, хубаво облѣченъ и пакъ е пророкъ. Защо? Ще кажете: “Щомъ той си рѣже брадата, не е пророкъ.” Възможно е. Ами ако е жена пророчица и нѣма никаква брада? Чудни сѫ хората! Пророкътъ трѣбвало непрѣменно да бѫде съ брада! Не е брадата, която го прави пророкъ. Брадата е нѣщо случайно. И безъ брада може.

 

Ето по този начинъ ние правимъ второстепеннитѣ и третостепенитѣ нѣща въ живота си за най-важни. Не, въ живота ни има такива маловажни инциденти, за които не трѣбва ни най-малко да се спираме. Нѣкой казва: “Азъ не съмъ ученъ.” Щомъ не си ученъ, можешъ да станешъ ученъ. Учи! -“Ама азъ не съмъ силенъ.” - Можешъ да станешъ и силенъ. Работи! -“Ама азъ не съмъ богатъ.” - Можешъ да станешъ богатъ. Труди се! -“Азъ не съмъ красивъ.” - Можешъ да станешъ красивъ. -“Менъ хората не ме почитатъ.” - Може да те почитатъ. Туй сѫ нѣща, които може да придобиешъ. Знание, красота, власть, почить, всичко туй може да придобиешъ. Какъ? - Отъ тебъ се изисква да учишъ, да се изпотишъ от учене. Нѣма да спишъ по 10 часа, но по 3 - 4 часа. Ще четешъ, ще мислишъ, ще прилагашъ. Не само да помнишъ нѣщата и да мислишъ, че това е наука. Това, което е запомнено, всѣки може да ти го вземе. Знаете ли на какво мяза заученото на паметь? Като написано нѣщо на пѣсъка край морето. Дойдатъ вълнитѣ, всичко заличать. Казвате: “Какво бѣше, дѣ остана знанието ми?” - Не трѣбваше да го пишешъ на пѣсъка край морето. Нѣкой си извади едно тефтерче, запише нѣщо, мисли, че го знае. Като вземете тефтерчето и търсите записаното, тогава ще мязате на онзи проповѣдникъ, който мѫчно намиралъ отдѣлнитѣ мѣста въ Евангелието, та, за да ги намира лесно, когато му потрѣбватъ, турялъ на тия мѣста по единъ празъ лукъ. Жена му, като не знаяла, защо е този празъ вѫтрѣ въ Евангелието, извадила го. Дохожда попътъ, търси мѣстото, което означилъ съ праза, не може да го намѣри, нито празътъ е на мѣсто. Това сѫ анекдоти, които често се случватъ въ живота ви.

 

Не основавай твоето знание на този празъ, не ти трѣбва такова знание. Ти трѣбва да имашъ нѣщо положително въ главата си, което никой не може да ти го вземе, то е Божественото знание. Не казвамъ, че не трѣбва да записвашъ нѣкои нѣща, но тѣ сѫ второстепенни. Има нѣща, които трѣбва да знаешъ, които трѣбва да сѫ написани вѫтрѣ въ сърцето ти. Казвамъ, всички ще учите! Не е необходимо всички да сте философи, но трѣбва да учите. Желателно е да сте всички философи, пророци, но като не сте, и то не е лошо. Всѣки отъ васъ трѣбва да придобие толкова знание, колкото му е необходимо за сега, пъкъ въ великото бѫдаще ще има условия да придобива още много знания.

 

Сега, кое е най-важното за васъ? ( - Какъ да се въдвори Царството Божие на земята.) Да, нека направимъ единъ малъкъ опитъ, да въдворимъ Царството Божие между насъ! Казватъ, че като дойде Христосъ, ще нареди закони, споредъ които всички хора на земята ще живѣятъ братски. То е външно положение на нѣщата. Защо ще чакате това врѣме? Христосъ и днесъ е на земята. Царството Божие може да се приложи още днесъ между трима, може да се приложи между петима, между 10, 20, 100, 1000 и повече души. Какво ви прѣпятствува да приложите Царството Божие въ себе си? Вие чакате да дойде Царството Божие слѣдъ нѣколко хиляди години. Царството Божие отдавна е дошло, но вие сте закъснѣли. Слънцето на Царството Божие е изгрѣло вече. Нѣкои още спятъ и се запитватъ дали е изгрѣло слънцето. - Не е изгрѣло още. Казвамъ, кепенцитѣ на тия хора сѫ затворени. Тѣ гледатъ навънъ, но нѣма свѣтлина. Отворете прозорцитѣ, слънцето е изгрѣло вече. Станете, измийте очитѣ си и хайде на работа! Каква е тази работа?

 

Ще ви прѣдставя друго едно положение. Въ физиката се говори за скаченитѣ сѫдове. Азъ нѣма да ви прѣдставя тия скачени сѫдове, както въ физиката, да се намиратъ на еднаква височина, но ще ви прѣдставя два скачени сѫда, единиятъ С по-горѣ, а другиятъ - Д, по-долу поставенъ. Значи, тѣ сѫ на различни височини. Азъ ви поставямъ положението на тия скачени сѫдове въ малко по друга форма. Да допуснемъ сега, че вие напълвате сѫда С съ вода. Щомъ този сѫдъ е скаченъ съ сѫда Д, тогава дѣ ще отиде водата? - Водата ще се прѣлѣе въ сѫда Д, а сѫдътъ С ще се изпразни. Да кажемъ, че С и Д не сѫ сѫдове, а двѣ съзнания. Тогава, какво ще каже съзнанието С на Д? То ще каже: “Защо ми взе водата?” Вѣрно ли е, че съзнанието Д взе водата на С? Туй сѫ скачени сѫдове и по силата на този законъ става прѣливане на водата отъ единия сѫдъ въ другия. Има ли право съзнанието С да каже, че туй, което ми е дадено, то ми принадлежи и никой нѣма право да ми го вземе? Тази вода слиза въ Д по закона за скаченитѣ сѫдове. Ако този сѫдъ е запушенъ отдолу, а въ сѫда С постоянно се налива вода, какво ще стане най-послѣ? - Слѣдъ като се напълни сѫдътъ Д и сѫдътъ С ще се напълни, нѣма кѫдѣ вече да се излива. Щомъ сѫдътъ С се напълни и нѣма накѫдѣ повече да се изтича, водата отъ него ще започне да прѣлива, ще настане едно повръщане. Затуй казва Писанието: “Онуй, което дойде на врѣме, ще влѣзи, ще се употрѣби въ работа и ще излѣзе. Послѣ отново ще дойде и пакъ ще излѣзе.” Трѣбва да има непрѣкѫснато движение.

 

Каквато и колкото енергия си изразходвалъ, такава и толкова ще ти се върне. Въ природата има крѫгъ на движение. Каквато енергия е изпратила твоята мисъль въ свѣта, тази енергия на твоята мисъль, като обиколи, като направи единъ крѫгъ на движение, пакъ ще се върне при тебе. Слѣдователно, ние често се безпокоимъ, мислимъ, че губимъ. Не, този, който приема водата въ сѫда С, трѣбва да бѫде свободенъ, да не се безпокои отъ нищо. Той трѣбва само да възприема и да дава. Има извѣстни положения въ живота, при които ние само възприемаме и даваме, само се изпразваме. Тогава ние имаме свойствата на мѣсечината. Какво е свойството на мѣсечината? - Да се пълни и изпразва. Тя е паница, която трѣбва да възприема и да дава. Всинца сте по една мѣсечина. Но мѣсечината има двѣ свойства: тя възприема и дава. Слѣдователно, този процесъ сѫществува и въ природата. Не мислете, че всѣкога може да ви даватъ. Не, и вие ще давате. Сега нѣма да обяснявамъ този въпросъ повече, понеже ще настѫпимъ въ една область, за която не сте уравновѣсени и ще направите криви заключения.

 

Щомъ ти даватъ, непрѣменно трѣбва да давашъ. Ако не давашъ, ще има подпушване, а подпушването е най-голѣмото нещастие, което може да сполети човѣка. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това да се подпушишъ. Знаете ли на какво мяза подпушването? Единъ отъ турскитѣ султани билъ много уменъ и пожелалъ да намѣри начинъ, чрѣзъ който да излѣкува ония цариградски дембели отъ тѣхния недѫгъ. Дохожда му на умъ слѣднята идея. Въ стаята, дѣто седѣли дембелитѣ, пущали толкова много вода, че да ги застраши съ удавяне. Сѫщеврѣменно оставятъ въ тази стая лопати, кофи за гребане и изливане на водата, та по този начинъ да заставятъ дембелитѣ да работятъ. Пущатъ водата и стаята се изпълва съ вода до колѣнѣ, но тѣ още лежатъ, не се дигатъ. Най-послѣ, когато водата вземе още по-голѣми размѣри, стигне до пѫпа имъ, започва да се изкачва и по-нагорѣ, въ тѣхъ вече се събужда енергия за животъ, тѣ сграбчватъ кофи, лопати и започватъ да изхвърлятъ водата навънъ. И ние сме отъ тѣзи дембели, но като ни турятъ въ тази стая, взимаме тази рѫчка и започваме да работимъ. Казва нѣкой: “Азъ работя.” - Ще работишъ и оттатъкъ ще минешъ. Ние сме заставени на сила да работимъ. Нѣкой казва: “Азъ съмъ много работенъ човѣкъ.” Азъ виждамъ, колко си работенъ. Хваналъ тази рѫчка, билъ много работенъ. Работишъ, защото имашъ зоръ. Ние не сме дошли до онова свободно положение да работимъ отъ любовь. То е бѫдащата ни работа.

 

Сега, вие трѣбва да се съвземете, да учите. Учението е една необходимость, една потрѣба за ума ви. Трѣбва да разсѫждавате, като учите, а не само да запомняте. Човѣкъ трѣбва да помни нѣкои нѣща, а други да забравя. Често вие казвате: “Човѣкъ трѣбва да събира.” Хубаво, но какво трѣбва да събира? - Хубавитѣ работи трѣбва да събира. И въ знанието - сѫщо. Потрѣбното знание трѣбва да събирате! Вие трѣбва да се стремите къмъ онова класическо знание. Вие сега идвате да се учите, но започвате съ една наука на съмнѣнение. Гледате, дали еди-кой си е праведенъ или не е праведенъ, дали той върви по Христовия пѫть или не върви. Вие не може да знаете, дали единъ човѣкъ върви по Христовия пѫть или не. Това сѫ ваши външни предположения. Вие не може да видите, какво е разположението на неговото сърце и на неговия умъ. Послѣ, вие не можете да се произнесете, дали нѣкой човѣкъ е праведенъ или не. То не е достѫпно за мнозина отъ васъ. Не казвамъ, че не може да се знае, кой човѣкъ е праведенъ. Въ дадения случай, това може да се знае, но онзи човѣкъ който иска да се произнесе, дали нѣкой е праведенъ или не, той трѣбва да разбира висшата Божествена математика. Може да се знае за единъ човѣкъ, дали е добъръ, или не въ даденъ случай, т. е. не сега дали е добъръ, но дали е живѣлъ добрѣ въ миналото, [...] но има у тѣхъ признаци, които показватъ, че тѣ сега започватъ да живѣятъ добрѣ. Мнозина отъ васъ не сте живѣли добрѣ въ миналото. Нѣкой отъ васъ сега не живѣете добрѣ, казвате: “То толкозъ тънко не може да се кара, ами да му пуснемъ края малко.” Природата не обича да пущашъ края на нѣщата. Ти, ако живѣешъ за Бога, трѣбва да живѣешъ по всичкитѣ правила на Неговитѣ закони. Тѣ сѫ разумни закони. И цѣлиятъ нашъ животъ е основанъ отъ тия правила, които Богъ е положилъ. Всички трѣбва да мислитѣ, да разсѫждавате, да учите, да усвоите тия правила.

 

Нѣкои казва: “Търпѣхъ, търпѣхъ, но съ търпѣние работа не става.” Вие не сте научили още, какво нѣщо е търпѣнието. Търпѣнието е най-красивото нѣщо, което човѣкъ може да придобие на земята. Ние считаме търпѣнието за една отлична черта. Да може човѣкъ разумно да търпи, това е една отлична черта! Виждашъ, че нѣкой човѣкъ плаче. Нека плаче! Ама защо трѣбва да плаче? Защото Господь иска да плаче. Нѣкой ходи босъ. Казвате: “Горкиятъ човѣкъ, босъ ходи!” Казвамъ, Господь иска той да ходи босъ. Ще се радвашъ, че е босъ. Ако мнозина отъ васъ бихте ходили лѣтно врѣме боси, сега щѣхте да бѫдете здрави. Да не мислите, че нашите обувки сѫ полезни. Не, лѣтно врѣме те ни лишаватъ отъ едно благо. Затова лѣтно време ние трѣбва да се събуваме боси, за да можемъ да възприемаме енергия отъ земята. Вие срещнете нѣкое босо дѣтенце и казвате: “Горкото дѣтенце, останало е безъ баща и майка, да му купимъ едни обуща!” Не, милостьта не седи въ туй, нека си е босо! Казвате: “Ама, голичко е!” Злото не е въ това, че е голичко туй дѣте. Чудни сѫ хората въ разсѫжденията си! Ако е зимно врѣме, разбирамъ, но лѣтно врѣме, ако рѫцѣтѣ и краката на това дѣте сѫ голи, то е благословение заради него. Послѣ казвате: “Този човѣкъ е загазилъ въ сиромашия до колѣнѣ.” Каква сиромашия? Той си има кѫща отъ двѣ стаи и кухня, които му даватъ приходъ 500-600 лева месечно. И послѣ казвате: “Сиромахъ човѣкъ е.” Питамъ, дѣ му е сиромашията?

 

Коя е нормата за богатството и сиромашията на единъ човѣкъ? Въ България кого считатъ богатъ човѣкъ? Коя е нормата за това? Въ Америка за да бѫде човѣкъ богатъ, трѣбва да има нѣколко милиона долари. Тамъ работятъ съ голѣми цифри. Ако имашъ 100 000 долари или 200 000 долари, ти минавашъ за обикновенъ човѣкъ; ако имашъ единъ милионъ долари, ти си богатичъкъ, а отъ петь милиона долари нагорѣ, ти се считашъ за богатъ. Каква е българската норма за опрѣдѣляне кой е богатъ човъкъ? (- Нѣма такава мѣрка.) Не, богатството на хората се опрѣдѣля отъ тѣхната кръвь. Дали човѣкъ може да бѫде богатъ, това е точно математически опрѣдѣлено. Елементитѣ на кръвьта показватъ, дали нѣкой човѣкъ ще бѫде богатъ или не. Като разложите кръвьта, ще видите, какви елементи се съдържатъ въ нея. Нѣкой вѣщъ химикъ, по състава на кръвьта въ нѣкой човѣкъ може да опрѣдѣли, доколко е богатъ този човѣкъ. Елементитѣ на кръвьта показватъ, какво е богатството му. Когато кръвьта ти е бѣдна и цѣлъ свѣтъ да ти дава пари, ти пакъ сиромахъ ще си останешъ. Онова, което човѣкъ може да изяда, и да се ползува разумно отъ него, онова, отъ което човѣкъ се радва, като го възприеме, то е неговото богатство. Другото азъ наричамъ товаръ.

 

И така, въ физическия свѣтъ истинското богатство на човѣка е въ кръвьта. Въ духовния свѣтъ богатството му е въ живота, а въ Божествения свѣтъ, богатството му въ духа. Слѣдователно, кръвьта, животътъ и духътъ съдържатъ всичкото богатство на човѣка. Ако искашъ да бѫдешъ богатъ на земята, богата кръвь трѣбва да имашъ; ако искашъ да бѫдешъ богатъ въ духовния свѣтъ, животъ трѣбва да имашъ; ако искашъ да бѫдешъ богатъ въ Божествения свѣтъ, духъ трѣбва да имашъ. Нѣкой казва: “Духъ трѣбва да имашъ.” Духътъ е богатството на Божествения свѣтъ. “Животъ трѣбва да имашъ.” Животътъ е богатството на духовния свѣтъ. “Кръвь трѣбва да имашъ.” Кръвьта е богатството на физическия свѣтъ. Сега нѣкой ще каже: “Ами ако моята кръвь е бѣдна?” - Тогава ще се молишъ, ще знаешъ, че си бѣденъ. Тъй ти е опрѣдѣлено, да живѣешъ въ бѣднотия. И тази бѣднотия ти трѣбва да я възлюбишъ! Като възлюбишъ бѣднотията, за въ бѫдаще, въ друго сѫществувание Господь ще ти даде по-богата кръвь. Пъкъ и сега има нѣщо хубаво вложено въ кръвьта ти. Значи, животътъ е тѣсно свързанъ съ кръвьта. Духътъ пъкъ е тѣсно свързанъ съ живота. Така вървятъ тия положения. Не мислете, че вие можете да станете отвънъ, механически богати. Всѣки носи въ себе си и духътъ, и животътъ, и кръвьта. Отъ тия три фактора зависи богатството на човѣка, а не отъ насъ. Тѣ не сѫ механически нѣща, не сѫ опрѣдѣлени по единъ фаталенъ законъ, но тѣ сѫ опрѣдѣлени отъ единъ разуменъ законъ. Какъвто животъ сме живѣли въ редъ сѫществувания и както днесъ живѣемъ, съобразно съ това и Богъ постѫпва. Той ни знае отъ дѣца. Ти на едно твое разумно дѣте давашъ повече. Защо? Защото то е разумно, добро. И Богъ е опиталъ всѣки отъ насъ, знае, че нѣкои сѫ умни, разумно сѫ живѣли, работили и затова имъ дава повече. Има нѣщо добро, вложено въ тѣхъ още отъ миналото. Нѣкой отъ насъ сѫ карали много на широко. Богъ ги познава, знае какво има да се случи съ тѣхъ.

 

Сега всѣки, който иска да обогати своята кръвь, ще започне чрѣзъ живота си. Животътъ е, който обогатява кръвьта. Който иска да обогати своя животъ, той започва съ духа. Това сѫ процеси, които трѣбва да знаете. Вие започвате и казвате: “Азъ имамъ знания, виждамъ всичко.” -Че като виждашъ, какво ще направишъ? Само ти ли виждашъ? -“Азъ имамъ знания, чувамъ”. -Че като чувашъ, какво ще направишъ? Само ти ли чувашъ? Ти може да виждашъ всички тия хора въ свѣта, но всички не виждатъ ли? Колко отъ тия, които виждатъ, ставатъ учени? Колко отъ тия, които слушатъ, ставатъ музиканти? Ние слушаме единъ концертъ, но не можемъ да го запомнимъ, а другъ като слуша, запомня цѣла пѣсень. Значи, плюсъ слушането има нещо друго. Ти минешъ покрай нѣкое мѣсто, но другъ види и запомни. Ти си миналъ и веднажъ и дважъ прѣзъ сѫщото мѣсто, но като минешъ, казвашъ: “Дали това мѣсто е сѫщото или не е?” Защо? Има нѣщо, което липсва въ този човѣкъ.

 

Та сега вие казвате, че не сте съвсѣмъ запознати съ Господа. Азъ ще ви направя едно възражение. Това е все едно, че казвате: “Азъ искамъ да се запозная съ Слънцето.” Та нима всички хора не сѫ запознати съ Слънцето? Всичката енергия е заета отъ Слънцето. Всички хора сѫ запознати съ Слънцето. То грѣе всичкитѣ. Ама нѣкои сѫ хилави. Че какъ тъй? Нѣкой се грѣе на Слънцето и става здравъ, а другъ се грѣе на Слънцето и нѣма здраве. Защо е това? Значи, има нѣщо, което липсва на този човѣкъ. Главното, което се изисква отъ всички, е да изпълнимъ волята Божия! Ние трѣбва да възприемемъ туй Божествено благо, Слънцето, въ което се крие този Божественъ животъ, и да го използуване разумно. Само този животъ е въ състояние да ни повдигне. За това нѣщо е потрѣбно знание. Въ школата ние искаме да апелираме на вашия умъ, на вашето сърце, на вашата воля, всички заедно да работятъ. Най-много се апелира къмъ вашия умъ, да работи, да мисли. Въ неделнитѣ бесѣди пъкъ се засѣга главно вашето сърце: ще чувствувате и прилагате. Умътъ ще разбира и учи, а сърцето ще чувствува и прилага.

 

Необходимо е всѣко нѣщо да се разбира. Ако ви покажа една малка линийка, какво означава тя? - Тя може да прѣдставлява една прѫчица. Малкитѣ дѣца знаятъ прѫчката. Добрѣ. Сѫщеврѣменно на тази прѫчка може да туримъ една малка сиджимчица, една малка връвчица. Такава прѫчица дѣцата я взиматъ и съ сиджимчицата удрятъ. Съ тази прѫчица майка имъ ги удряше, тя ги учеше на първия урокъ въ живота - на послушанието. Дѣтето, като обича тази прѫчица, взема я и започва да размахва съ нея изъ въздуха и накѫдѣто мине, всичко засѣга. Но защо дѣтето туря една малка сиджимчица на тази връвь? Отдѣ му дойде тази идея? Тази връвь показва, че отъ нея излиза пластична енергия. Ако срещнете единъ магъ, ще видите, че и той има такава една пръчица, само че отъ леска. Още отъ старо врѣме магитѣ сѫ държали своитѣ прѫчици въ широкитѣ си рѫкави, които носили, каквито свещеницитѣ носятъ днесъ. Нѣкой магъ, като извади тояжката си, отъ нея излиза огнена енергия и той воюва. Дѣтето, като не може да изпрати такава огнена енергия, чрѣзъ тояжката си, казва: “Азъ съмъ магъ!” И като мине покрай кокошкитѣ и размаха прѫчицата, тѣ познаватъ, че то е магъ. Като дойде до воловетѣ и този волъ нашари, онзи волъ нашари, всички волове трепватъ. Отъ онзи истински магъ е излѣзло нѣщо невидимо и дѣтето, като изважда малката си пръчица, въ неговия умъ се заражда идеята за магъ, за мощность, затова то реализира тази идея и казва: “Азъ съмъ магъ!” Ето защо, дѣтето, като си направи такова камшиче, играе на магъ. Всички, които махатъ камшикъ, сѫ все магьосници.

 

Нѣкой пѫть ние разглеждаме малко отвлѣчени въпроси. Казвате: “Сега животътъ ни налага нѣкои по-реални нѣща, не е врѣме до тия отвлѣчени въпроси.” Добрѣ, кажете ми, кои сѫ реалнитѣ нѣща, които сегашниятъ животъ налага? Въ какво се заключава тази реалность? - Сегашниятъ животъ се отличава по своята голѣма интенсивность. Въ пѫтуването на железницитѣ има по-голѣма интенсивность. Отъ тази голѣма интенсивность сѫ произлѣзли всички съврѣменни нервни болѣсти. Голѣмата интенсивность на живота разклаща нашитѣ нерви. Понеже не разбираме законитѣ, тази интенсивность, тази голѣма възбуденость дава обратни резултати, става подпушване, което се отразява въ ума и въ сърцето. Човѣкъ, който иска бързо да прѣживѣе, който иска да израстне изведнажъ, който иска много нѣща, той бързо остарѣва. Който бързо расте, бързо и остарѣва; който бързо остарѣва, бързо и осиромашава. Такъвъ е законътъ въ природата.

 

Наблюдавайте явленията въ природата, ще видите, колко е послѣдователна. Колко врѣме е живѣла онази тиква, която въ продължение само на шесть мѣсеца е пуснала десеть метра стъбло? - Малко е живѣла тя. Но защо? - Понеже въ нея има голѣмо желание въ едно кратко врѣме да израстне. Скоро израства, но и скоро умира. Дѫбътъ, който расте полека, дълго врѣме живѣе. Сто години трѣбватъ на дѫба, за да израстне. Значи процеситѣ, които ставатъ въ насъ, не трѣбва да бѫдатъ бързи, но медлени, послѣдователни, методични, за да могатъ да произведатъ въ насъ онази необходима стабилность. Не се радвайте на вашата избухливость, на вашата експансивность! Казвате: “Азъ съмъ много радостенъ.” Тия чувства въ човѣка сѫ прѣходни. Тѣ моментално изникватъ въ човѣка и скоро прѣминаватъ. Тѣ сѫ резултатъ на едно разширение, на единъ приливъ въ човѣка. Тази енергия трѣбва разумно да се използува. Това показва, че твоитѣ снѣгове, ледове започватъ да се топятъ. Използувайте тѣхната енергия, тя не е постоянна. Бързитѣ радости носятъ и бързи скърби.

 

Сѫщото нѣщо е и въ любовьта. Който скоро се влюбва, комуто скоро се запалва сърцето, скоро и угасва. Любовьта трѣбва да дойде по единъ послѣдователенъ, бавенъ начинъ, тъй както бавно медлено идва и свѣтлината: най-напрѣдъ се зазорява слабо и постепенно слънцето се издига до обѣдъ на най-високата си точка. Такъвъ е и процесътъ на Любовьта. За да се прояви Любовьта, трѣбва да се изрази поне четвъртъ отъ крѫга. Не съдържа ли тази четвъртъ, това не е любовь. Тя не е любовь, ако нейниятъ ѫгълъ е 10, или 100, или 200. Не, тя трѣбва да образува ѫгълъ най-малко отъ 900, за да се счита Любовь. Любовьта въ духовния свѣтъ не залѣзва никога. Тамъ тя прѣдставлява единъ непрѣкѫснатъ процесъ, никога не спира. Когато твоята любовь на земята достигне до своя зенитъ, тогава духовната любовь ще започне своето зазоряване. Значи, ти ще се покачишъ на едно по-високо поле въ вѣчностьта. Слѣдователно, ти ще проявишъ една по-голѣма стабилность, едно по-голѣмо разширение. Нашата любовь на земята загасва, но истинската любовь никога не загасва. Това трѣбва да знаете. Ако разбирате обикновения процесъ на загасване, това сѫ обикновени разбирания, това сѫ обикновени, прѣходни проявления на любовьта.

 

Сега, тия идеи, които прокарвамъ тукъ, сѫ потрѣбни за васъ, за да придобиете една стабилность въ живота си. Вие се борите съ едно противорѣчие, което възниква отъ сблъскването на старитѣ съ новитѣ идеи и казвате: “Новитѣ идеи сѫ неприложими въ живота.” Защо да сѫ неприложими? Има правила, които могатъ да се приложатъ още днесъ. Едно е вѣрно, че новитѣ идеи не могатъ да се приложатъ изведнажъ, въ своята пълнота, но Любовьта напримѣръ, всѣки може да приложи въ себе си. Нѣкой казва: “Азъ не виждамъ любовьта между менъ и васъ.” Дали ти виждашъ тази любовь, това важи за тебе. Ти не трѣбва да я виждашъ, а да я чувствувашъ въ себе си. За мене е важно, какво азъ чувствувамъ въ даденъ случай. Любовьта важи само заради васъ. Всѣки отъ васъ самъ за себе си трѣбва да чувствува тази любовь. Ще бѫде смѣшно, ако вие ме питате, дали азъ имамъ любовь. Щомъ питамъ, дали имамъ любовь, това показва, че ти нѣмашъ никаква любовь. Всѣки отъ васъ си знае дали има любовь, или не. Любовьта се чувствува, не се говори за нея. Тя е единъ въпросъ, върху който, колкото по-малко се говори, толкозъ по-добрѣ. За любовьта не трѣбва да говоримъ. Тя още не предстои на научно изучаване. Речешъ ли да я изучишъ, тя си заминава и те оставя, Тя е единъ отъ ангелитѣ. Тя заминава и ти оставашъ да изучавашъ сѣнката й. Нѣма да буташъ Любовьта, ще я пазишъ свещенно. Заради нея нѣма и да говоришъ. Като я виждашъ, ще се радвашъ на нейното присѫствие. Тя, като дойде въ дома ти, ще ти донесе слѣдното: сиромашията ще изчезне, страданията ще изчезнатъ, мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ и ще внесе миръ, радость, спокойствие, потикъ, инициатива. По това се познава Божията Любовь.

 

Сега, нѣма да туряме въ контрастъ свѣтската любовь и Божествената Любовь. Не правете такова сравнение! Има ли нужда да сравнявате единъ малъкъ чучуръ, който едва цицерика, който едва капе съ единъ голѣмъ изворъ? Не ги сравнявайте! Божията Любовь е онзи голѣмъ, обиленъ изворъ, отъ който ти ще си вземешъ толкозъ, колкото ти трѣбва. Понѣкой пѫть вие сте лакоми, искате да вземете двоенъ дѣлъ. Не ви трѣбва много. Взимайте отъ Любовьта по малко, ако искате дълго врѣме да ходите на извора. Ще вземате отначало по-малко и постепенно ще увеличавате, докато се приспособите на тази Божествена сила, която действува въ васъ. Това сѫ научни методи, съ които вие трѣбва да се справите.

 

Прѣстанете да се съмнѣвате! Казвате: “Ама това е невъзможно!” Оставете настрана, кое е възможно и кое невъзможно. Възможно и невъзможно, това сѫ нѣща относителни, нереални. Невъзможни сѫ, докато не ги знаемъ, докато не изпълняваме волята Божия, но когато изпълнимъ волята Божия, Богъ ще има всичкото благоволение къмъ насъ. Когато изпълнимъ волята Божия, кредитъ имаме, а когато не я изпълнимъ, нѣмаме кредитъ. Такъвъ е законътъ. Това, че нѣкои отъ васъ сѫ по-умни, а нѣкои не сѫ тъй умни, то зависи отъ васъ. Всички можете да учите. Нѣкои ги е срамъ да попитатъ, когато не знаятъ или не разбиратъ нѣщо. Казватъ: “Какъ тъй, азъ 45-годишенъ човѣкъ ще отида при това дѣте, да го питамъ нѣщо. При това, имамъ такова обществено положение. Какъ ще му кажа, да ми разправи нѣщо?” Азъ глѣдахъ единъ дѣдо, казва на внучето си: “Я, дѣдовото, ми кажи, каква бѣше тази буква?” - Ето единъ благодаренъ човѣкъ! Дѣтето е малко момченце, но дѣдото го пита, каква е тази буква и то пише. -“Ха, дѣдовото, утрѣ пакъ ще ми покажешъ нѣкоя буква.” Днесъ, дѣдовото, една буква, утрѣ, дѣдовото, друга буква и току погледнешъ, слѣдъ двѣ години дѣдото чете и пише. А нѣкой голѣмъ, горделивъ човѣкъ казва: “Този малкиятъ ли ще ме учи?” Какво има въ това, стига да добиешъ знание, нека те учатъ и дѣцата. Смирение ви трѣбва! Туй малко дѣте на земята е единъ голѣмъ ангелъ въ малка форма, то е по-старо отъ дѣдото. Казвамъ, малко дѣте! Въпросъ е, кой е по-старъ: дѣдото или дѣтето? Казвамъ, туй дѣте е по-старо отъ дѣдото, затова има право да го учи, а ти ще кажешъ: “Ела дѣдовото, покажи ми тази буква!”

 

Смирение трѣбва на ученика! На всинца ви трѣбва смирение, за да се учите. По този начинъ само ще добиете знание. Нѣма да помислите, че сте остарѣли - ще учите! Затуй казва Христосъ: “Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.” Това е по отношение на науката, по отношение на Мѫдростьта. Царството Божие е мѣсто за наука. Туй, което вие знаете, турете като основа на туй, което сега трѣбва да учите. Тукъ има нови нѣща, които трѣбва да 160 учите. Ако е въпроса да прѣповтаряме миналитѣ работи, ние можемъ да ги намѣримъ въ коя и да е библиотека. Ние трѣбва да приложимъ нѣкои отъ новитѣ положения.

 

Азъ желая сега, да внесете Царството Божие между васъ! Всѣки отъ васъ най-първо да внесе Царството Божие въ себе си. Внесе ли го въ себе си, ще го внесе и въ околнитѣ. Ще кажете: “Възможно ли е?” - Опитайте! Азъ имамъ единъ методъ, който винаги прилагамъ въ живота си. Той седи въ слѣдното: никога не отричамъ нѣщата. Защо? Ще ви обясня. Да кажемъ, че прѣдъ мене се намира тиня. Какво правя? Азъ не взимамъ лопата да изхвърлямъ тази тиня навънъ, но гледамъ, дали може отъ тази калъ да стане нѣкое гърне, или дали може да се употрѣби като торъ за нивата. И най-послѣ, като се увѣря, че за нищо не може да се употрѣби, взема маркуча, пусна изобилно вода върху нея и така я измета навънъ. Пуснете вашия маркучъ съ вода вѫтрѣ въ васъ! Нека тече въ васъ новиятъ животъ, той ще изчисти лошото, нечистото въ васъ. Не се борете съ лошото! “Не противи се злому”, е казано въ Писанието. Не се борете съ злото, пуснете доброто да тече въ васъ, то ще уравни всичкитѣ нѣща въ живота.

 

Азъ ще ви попитамъ: кой е най-важниятъ въпросъ въ живота? Вие не можете да отговорите, защото единъ мисли, че едно е важно, другъ мисли, че друго е важно. Въ това отношение не сте едномишленици. Или ще кажете: “Най-важниятъ въпросъ е да вѣрваме въ Бога, да слѣдваме Христа.” Всички тия нѣща сѫ важни, но кой е най-важниятъ въпросъ въ тозъ моментъ за васъ? Ако те бѣсятъ, кой е най-важниятъ въпросъ? - Да те освободятъ отъ въжето. Ако се давишъ, кой е най-важниятъ въпросъ - да те извадятъ отъ водата. Ако те биятъ, кой е най-важниятъ въпросъ? - Да прѣстанатъ да те биятъ. Ако нѣмашъ пари, кой е най-важниятъ въпросъ? - Да имашъ. Тъй щото, най-важниятъ въпросъ, той е въпросътъ на необходимостьта, отъ какво имашъ нужда въ дадения моментъ. Всѣки човѣкъ има нѣщо най-важно въ дадения случай. Ако нѣкой мисли, че една мисъль е най-важната, тя е тази, която е потрѣбна за него. Ако тази мисъль ни съединява прѣмо съ Бога, тя е най-важната, защото ни съединява съ първия източникъ на живота, като изглажда всичкитѣ ни отношения. Тази е най-важната ни мисъль, която ще послужи за основа при разрѣшението на другитѣ мѫчни въпроси въ живота ни. Не искайте да разрѣшите всичкитѣ въпроси! Азъ не искамъ да разрѣшите всичкитѣ въпроси. Ако разрѣшите единъ въпросъ, десеть ще се повдигнатъ, ще останатъ въ ума ви неразрѣшени. Така е въ Божествения свѣтъ. Вие мислите, че ако разрѣшите всичкитѣ въпроси въ духовния свѣтъ, то е другъ въпросъ, но на земята не е така. Ако на земята разрѣшите единъ важенъ въпросъ на деня, може той да е микроскопически, радвайте се, то е достатъчно. Като сте разрѣшили този въпросъ, на другия день ще разрѣшите другъ. Разрѣшаването на всѣки въпросъ ще внесе една малка радость въ душата ви. Радвайте се, че можете да разрѣшите малкия въпросъ!

 

И тъй, ще учите! Пъкъ всичко, което се учи въ училище, не трѣбва да го разбирате, не се стремете да разберете всичко! Какво заключение ще извадите? Азъ зная, какви ли не противорѣчиви възгледи ще има. Нѣкой ще каже: “Учительтъ ни учи, че всички въпроси не трѣбва да се разрѣшаватъ.” Другъ ще каже: “Учительтъ каза, че ние не трѣбва да бѫдемъ богати.” Ама стига ви на умъ да просите пари. Хубаво, защо просишъ? Иди работи! Като каже човѣкъ, че не иска да бѫде богатъ, трѣбва да бѫде послѣдователенъ, пари никога не трѣбва да проси. Ще отиде нѣкѫдѣ и ще каже: “Имате ли работа?” Той трѣбва да си каже: “Ако мога да изработя нѣщо съ рѫцѣтѣ си, ще ямъ; ако ли не, нѣма да ямъ.” Ти ще изкарашъ съ поть на чело прѣхраната си. Нѣма да постишъ, но ще работишъ. А сега нѣкой ще каже: “Азъ пари не приемамъ, не искамъ да се опетнявамъ.” Хубаво, онзи твой приятель може да се опетни, той може като копае земята да се окаля, а ти не можешъ. Ти можешъ послѣ да му кажешъ: “Азъ не работя, защото не искамъ да се петня съ паритѣ, но дай ми ти 100 лева отъ тия оцапанитѣ!” Затова умътъ ти стига, много си майсторъ! Каква философия е тази? Не, труди се и ти като него! Колко изкушения е миналъ този твой приятель, докато спечели тия пари! Не искашъ да вземешъ неговия товаръ, а искашъ да участвувашъ въ благата. Не, трѣбва да бѫдемъ справедливи! И между васъ нѣкой пѫть съ тия разсъждения ставате нахални. За нѣкой по-богатъ братъ казвате: “Този братъ е богатъ, той трѣбва да дава, не ги е спечелилъ съ трудъ, той все е пооткрадналъ нѣщо.” Не говорете така! Да мълчите! Че кой не е кралъ? Ако приложимъ принципа тъй, както трѣбва, кой е билъ послѣдователенъ? Кой отъ насъ е живѣлъ тъй, както трѣбва? Не говорете така! Радвайте се на този богатъ братъ, мислете, че е добъръ, не мислете за богатството му! Оставете богатството настрана!

 

Така трѣбва да мислите, другояче не може да се разрешатъ въпроситѣ. Господь ще сѫди работитѣ. Богатиятъ е кесия на Бога. Пари ли туря Богъ, вода ли туря, то не е наша работа. Има ли право външната публика да сѫди онзи касиеръ, когото господарьтъ на банката сѫди? Нали въ банката има инспекторъ, той ще прегледа касата, ще види, дали касиерътъ е злоупотрѣбилъ, или не. Казватъ за нѣкого: “Ама той обича да бърка въ касата.” Инспекторътъ дойде, провѣри, нѣма никаква кражба. Като говоримъ за богатитѣ хора, ние ги взимаме принципиално, разбираме богатъ човѣкъ въ всѣко отношение: богата кръвь, богатъ животъ, богатъ духъ. Три вида богатство различаваме: или богата кръвь, или богатъ животъ, или богатъ духъ. Кое ще изберете? - Богатъ духъ, нали? Нѣкой отъ васъ сте богати духомъ. Тогава защо взимате пари?

 

Противорѣчия изпъкватъ навсѣкѫдѣ въ свѣта. Гледайте най-първо да се справите съ противорѣчията. Има едно математическо положение, че въ свѣта сѫществува единъ разуменъ законъ: Всичкитѣ енергии, които сѫществуватъ въ съзнанието ни, сѫ съизмѣрими и разумно опрѣдѣлени. Азъ говоря за съзнанието. Всичкитѣ разумни енергии, които обитаватъ въ нашето съзнание, тѣ сѫ, които ни правятъ богати. Слѣдователно, не отричай разумностьта, която Богъ ти е далъ! Отричашъ ли я, ставашъ бѣденъ. Не ставай богатъ набързо! Ти признай и разработи онова, което Богъ е вложилъ въ ума ти, и богатството ще дойде. Затова човѣкъ трѣбва да има едно благородно сърце. Въ дадения случай вие трѣбва да бѫдете благодарни на туй, което имате, на тозъ животъ и на всички блага около него, които Богъ е вложилъ въ васъ. Благодарни ли сте, за въ бѫдаще ще дойде по-добро положение. Туй е философия, която ще приложите като ученици въ всичкитѣ области на живота си и ще опитате резултатитѣ й. Защото човѣкъ не може да бѫде добъръ, докато не е уменъ. Първо се започва съ ума.

 

Коя е най-важната мисъль, която ви остана отъ всичко казано досега? (- Да въдворимъ Царството Божие въ себе си.) Какъ ще дойде това Царство Божие? Вие искате да въдворите Царството Божие на земята чрѣзъ кръвьта - то е невъзможно. Вие искате да въдворите Царството Божие чрезъ живота - и то е невъзможно. Ще започнете отъ духа, послѣ ще слѣзете въ живота и отъ тамъ ще прѣминетe въ кръвьта. Отъ Духа излиза Любовьта, а отъ Любовьта излизатъ послѣдователно всички други блага. И когато не успѣваме, то е защото започваме за Царството Божие отъ кръвьта. Царството Божие трѣбва да започне отъ духа. Този духъ, който понѣкой пѫть ни говори, туй не е Духътъ Божий, но то е Словото. Значи, туй, което ни говори, то е словото, а глава на Словото е Истината. Глава на Истината пъкъ е Духътъ Божий. Разбрахте ли сега? Тъй че първо ти ще дойдешъ до Божественото въ тебе и отъ това Божествено начало ще слѣзешъ въ разумното начало на твоя умъ. Вие искате да постигнете всичко изведнъжъ, тъй както въ 1001 нощь, съ единъ замахъ, магически.

 

За идущата срѣда ще напишете коя мисъль е най-важна за всѣки едного отъ васъ отъ тази бесѣда.

 

Сега, изпѣйте тоновете: “до, ми, соль, до”!

 

Силата, смисълътъ на единъ тонъ зависи отъ туй, да внесемъ въ този тонъ нѣщо разумно. Щомъ внесемъ разумното въ единъ музикаленъ тонъ, добива се едно малко трептение, една мекота въ гласа.

 

Да изпѣемъ упражнението: “Вечерь, сутринь отиде дойде.”

 

Изпѣйте сега упражнението “Вдъхновение”!

 

Тѣзи упражнения ще употрѣбимъ за тониране. Ние трѣбва да употрѣбимъ музиката като срѣдство за тониране, за възобновяване на организма. Когато обновимъ организма си, ние вече не ще можемъ да взимаме обикновенитѣ тонове. Защото трептенията на обикновенитѣ и тия на окултнитѣ тонове сѫ различни. Има малки класически парчета, които, слѣдъ като се свирятъ, образуватъ съответни цвѣтове на тоноветѣ. Силата на пѣсеньта зависи отъ цвѣта, който се произвежда отъ нея. Дѣйствително, при сегашнитѣ условия, при които живѣемъ, човѣкъ трѣбва често да се тонира. Въ нѣкои случаи, у нѣкои хора се заражда духовенъ мързелъ; други нѣкои ставатъ индеферентни, песимисти, искатъ да умратъ, да заминатъ за другия свѣтъ. Това, че искатъ да умратъ, подразбирамъ, че искатъ да смѣнятъ едно състояние съ друго. Той е недоволенъ отъ това състояние, въ което се намира, и иска да го видоизмѣни въ едно по-хармонично. Туй подразбирамъ подъ думата “смърть”, която човѣкъ желае - да прѣмине въ по-хармонично състояние, да забрави своитѣ тѫги и скърби. И нѣкой пѫть хората дѣйствително умиратъ, при което ставатъ такива промѣни съ тѣхъ. Но при бързитѣ промѣни, които ставатъ съ човѣка, не идва благословение.

 

Всѣки отъ васъ ще си избере по една дума отъ Писанието и ще я произнася. Ще изучавате Писанието. Тия думи въ Писанието сѫ магически. Като намѣришъ нѣкоя дума, която е приятна за тебъ, ще я произнесешъ веднажъ, дважъ, ще видишъ какво влияние оказва върху тебе. Като се изучава единъ стихъ, положението е сѫщото, както когато човѣкъ изпитва изворитѣ въ природата, докато намѣри нѣкой изворъ съ хубава, чиста вода.

 

Тайна молитва

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

9-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ учителя на 10.XII.1924 г.

София







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt