Jump to content

1924_12_03 ЗАКОНЪ НА РАВЕНСТВО


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗАКОНЪ НА РАВЕНСТВО

 

Размишление

 

Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Разлика между събиране и изваждане.”

 

За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между дѣлене и умножение.”

 

Когато имаме между двама души два процеса, при които единиятъ събира, взима, а другиятъ дава, какъ ще можемъ да примиримъ тия двама души? Заемодавецътъ, който взима пари отъ тебе - събира. Нали? Ти, който давашъ - изваждашъ отъ кесията си. Слѣдователно, между онзи, който събира, и онзи, който изважда, се ражда едно чувство на неразположение, едно неприязнено чувство. Какъ ще примиримъ този вѫтрѣшенъ резултатъ? При обикновеното събиране на числата, резултатътъ върви много добрѣ, но при живото събиране, резултатътъ е другъ. За изразяване на дѣйствието събиране азъ ще употрѣбя другъ знакъ, не плюсътъ, т. е. кръстътъ, съ който си служимъ, а слѣдниятъ знакъ:

 

 

azaz0005.jpg

 

Ще обърна този знакъ нагорѣ, и тогава, като искам да събера 2000 лв., съ 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв. Какъ ще примиримъ сега тия двама души, отъ които единиятъ има да дава, а другиятъ да взима? Въ математиката сѫществува единъ законъ, споредъ който ще съберемъ тия числа, ще ги раздѣлимъ на двѣ и по този начинъ тия хора ще се примирятъ. Значи 3000:2 = 1500 лв.

 

Учительтъ пита ученицитѣ: “Можете ли да съберете една овца и една крава, или единъ волъ и една овца?” -“Не, Господинъ учителю.” -“Ами една свиня и една крава?” - “Пакъ не може. Господинъ учителю, въ нашето село събиратъ водата и млѣкото.” -“Какъ?” -“Като събератъ едно кило млѣко и едно кило вода, ставатъ двѣ кила млѣко.” Значи, водата може да се събере съ млѣкото. Въ природата, обаче, законътъ за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото въ обикновения животъ.

 

Сега, вие сами ще намѣрите, какво отношение иматъ дѣлението и умножението къмъ първитѣ двѣ дѣйствия. За да боравите въ даденъ случай съ себе си, съ своето естество, трѣбва да имате извѣстни правила извънъ врѣмето и пространството. Всички вие трѣбва да се научите да дѣйствувате извънъ врѣмето и пространството и докато не научите този законъ не можете да изправите вашия характеръ. Защо? Защото характерът на човѣка не се изправя въ врѣме и пространство. Нѣкой казва: “Утрѣ ще бѫда добъръ.” Не, кажешъ ли веднажъ, че ще бѫдешъ добъръ, то е казано и свършено. Вие трѣбва да дѣйствате извънъ врѣмето и пространството, а въ врѣмето и пространството ще се проявятъ само резултатитѣ. Изявяването на твоя характеръ ще стане въ врѣмето и пространството, а изправянето му става извънъ врѣмето и пространството. То е резултатъ отъ духовния свѣтъ.

 

Запримѣръ вие не можете да опишете, не може да прѣдадете едно ваше чувствувание на земята по никакъвъ начинъ съ никакви знаци. Какъ ще ми предадете за примѣръ, една ваша скръбь? По сълзитѣ ли? Може би да е духалъ вѣтъръ и да сѫ ти потекли сълзи. Сълзитѣ не сѫ всѣкога признакъ на скръбь. Нѣкой пѫть може да сѫ признакъ, но нѣкой пѫть не сѫ признакъ. Когато духа вѣтъръ, текатъ сълзи, когато имашъ хрема, пакъ текатъ сълзи, но всичко това още не показва, че имашъ нѣкаква скръбь. Има скръбь, която съ сълзи не може да се изрази, обаче има извѣстни черти на лицето, които показватъ скръбьта. При скръбьта мускулитѣ всѣкога се съкратяватъ, свиване става. Човѣкъ, който скърби, сърцето му се свива. При радостьта има едно малко разширение на сърцето. Слѣдователно, човѣкъ, за да разбере тия два процеса - радостьта и скръбьта, трѣбва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко и да е свиването на сърцето, въ духовния свѣтъ все ще произведе извѣстна дисхармония, която ще се отрази въ една или друга скръбь. Всѣко разширение на сърцето, както и всѣко разширение на съзнанието, е резултатъ на радостьта.

 

Сега, защо, като означавахъ събирането и изваждането, азъ не употрѣбихъ обикновенитѣ за тия дѣйствия знаци? Знакътъ плюсъ пишемъ, като теглимъ отгорѣ надолу една отвѣсна права, послѣ друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране. Знакътъ плюсъ, т. е. кръстътъ при всички случаи произвежда противодѣйствие. Затова вие всѣкога не пишете кръстъ! Кога се пише кръстъ? Казватъ за нѣкого: “Тури му кръста!” Кръстъ турятъ на умрѣлитѣ. И когато човѣкъ дойде до кръста, той трѣбва да се спре, да концентрира ума си, трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Защото, като се напише кръста, иде ангелътъ съ меча. Щомъ си туришъ кръста, ти викашъ този ангелъ. Той идва и ти казва: “Какво искашъ отъ менъ.” Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове. Когато говоришъ нѣщо лошо за нѣкой човѣкъ, ти му туряшъ кръстъ. Ти прѣдизвиквашъ двѣ противоположни сили, въ които можешъ самъ да се вплетешъ. Ако си силенъ, можешъ да избѣгнешъ това, но ако си слабъ, не прѣдизвиквай върху себе си изкуствено силитѣ въ природата.

 

Това, което ви говоря, е за васъ, но не и за хората извънъ училището. Вие нѣма да имъ казвате нищо, тия хора, които още нищо не знаятъ, могатъ да си играятъ съ кръста, този кръстъ е за тѣхъ. Но когато нѣкой отъ васъ, на когото съзнанието е просвѣтено, напише знака кръстъ, този знакъ вече има смисълъ за него, той указва извѣстно влияние върху него. Щомъ нѣщо прониква въ съзнанието ти, щомъ го разбирашъ, ти не можешъ вече да си играешъ съ него. Когато произнасяшъ нѣкоя свещена дума, например думата “любовь”, ти нѣма да я изкажешъ набързо, но ще се спрешъ въ себе си, ще се концентрирашъ и тогава ще я изговоришъ. Тя трѣбва да означава нѣщо. Когато изговаряшъ думата “истина” пакъ ще се спрешъ, ще се концентрирашъ въ съзнанието си, свещена дума е тя. Има извѣстни думи, които като изговаряме, ще трѣбва постоянно да се спираме въ себе си, защото само така тѣ ще ни прѣдадатъ своята сила. Казваме: “любовь”, “истина”, “вѣра”. Какво нѣщо е вѣрата? И при изговаряне на думата “вѣра” пакъ ще се спрешъ. Думата “вѣра” въ български езикъ е силна дума, а думата “любовь” не е толкозъ силна. Думата “вѣра” започва съ буквата “В” - първиятъ принципъ - Богъ. Тя изразява символъ на Бога. Тази буква “В” е образувана отъ една права линия и два полукрѫга. Тия два полукрѫга, обърнати нагорѣ, означаватъ малкото сѣменце, което, посадено въ земята, се разпуква, развива и започва да расте. Отъ него излизатъ клончета и листа. Така сѫ се образували растенията въ материалния свѣтъ. Този знакъ прѣдставлява буквата “вав” въ еврейски езикъ. Отъ тази буква е излѣзла българската буква “Т” [m], гръцката буква ε - епсилонъ, българската буква “З” и цифрата “3”. Значи, нѣколко букви сѫ произлѣзли отъ тази еврейска буква. Всѣка буква изобщо прѣдставлява извѣстни течения въ природата. Тѣзи течения постоянно се мѣнятъ. Въ буквата “w” (вав) теченията отиватъ нагорѣ, въ “Т” теченията отиватъ надолу, защото тази буква изразява коренитѣ на живота, които се загнѣздватъ въ Божественото. Затова именно около буквата Т се прѣплита знака на безкрайното или вѣчното.

 

azaz0005.jpg

 

 

Змията, въ този случай, не е нищо друго, освѣнъ единъ разтворенъ крѫгъ. Всѣки крѫгъ, който се разтваря, става змия. Всѣки човѣкъ, въ който става пропукване, става на змия. Слѣдователно, щомъ змията отново захапе опашката си, става пакъ човѣкъ. Значи, човѣкъ може по 10 пѫти на день да става змия, само че, безъ да има нейната външна форма. Ако човѣкъ не върви правилно въ живота си, може да става змия, само че безъ да има нейната външна форма. Ако човѣкъ не върви правилно въ живота си, може да става змия. Въ змията липсватъ крака и рѫцѣ, т. е. въ нея нѣма воля, нѣма и характеръ, но умъ има. При това, въ змията нѣма добродѣтели, крака нѣма. Защо дяволътъ влѣзе въ змията? Защото той има умъ, но воля нѣма. Слѣдователно, въ дявола нѣма разумность, затова може да кажемъ, че въ него нѣма глава, т. е. нѣма Божественъ принципъ. И въ това отношение, ако дяволътъ ти вземе рѫцѣтѣ, силенъ става, ако ти вземе краката, силенъ става. Не му ли дадешъ обаче, нито рѫцѣтѣ си, нито краката си, той е слабъ. Ако змията се обвие около тебе, може тъй да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трѣбва да оставишъ живота си да се разпукне. Не трѣбва да пропуквашъ този Божественъ крѫгъ около себе си, затова ще държишъ съзнанието си постояннно будно. Всѣки грѣхъ, всѣка лоша мисъль е пропукване. Колкото този крѫгъ се повече пропуква, толкова повече той се прѣвръща въ зѫбчесто колело. Ще кажете: “Какво отъ това, че се образува такова зѫбчесто колело?”

 

azaz0012.jpg

 

Трѣбва да знаете тогава, че това колело нѣма да мине по гърба на другитѣ, но по вашия гръбъ и вие ще почувствувате всичката острота на неговитѣ зѫбци.

 

Та въ окултната наука, като застѫпваме нѣщата разумно, показва ни се, защо не трѣбва да пропукваме живота си, ние сами ще страдаме. Не сѫ важни външнитѣ отношения, на живота, а именно: какъ съмъ облѣченъ, доколко съмъ ученъ, какъ говоря, какъ се проявявамъ външно и т. н. Всички тия нѣща сѫ повърхностни, а важното за менъ лежи скрито въ дълбочината на моята душа. Този, скритиятъ човѣкъ вѫтрѣ, човѣкътъ, който не се мѣни, това съмъ азъ. Този човѣкъ може да контролира благата, които Богъ му е далъ. Не е лошо когато става извѣстно пропукване въ живота на човѣка, но веднага трѣбва да се съедини този крѫгъ.

 

И тъй, като дѣйствувате по този начинъ, като се насърчавате, вие ще направите вашия животъ по-сносенъ. Ние постоянно се оплакваме отъ страданията, оплакваме се, че имаме недоразумения, но трѣбва да знаете, че всичко това не е нищо друго, освѣнъ пропукани крѫгове. Всѣки отъ васъ може да поправи своя крѫгъ. Какъ? - Ще помислишъ за Бога и ще се съединишъ съ великия Божественъ крѫгъ. Обикни Бога и въпросътъ лесно ще се разрѣши. Туй пропукване ще се съедини и ще дойде разширение въ съзнанието ви. И въ растенията ние виждаме този крѫгъ. Най-напрѣдъ прѣдставлява едно малко крѫгче, което постепенно се разширява, безъ пропукване. Отъ него послѣ се образуватъ нѣколко концентрични крѫгове. Такива крѣгове се образуватъ и около съзнанието на човѣка. Тия крѣгове постепенно се разширяватъ и всѣко разширение носи живи, разумни сили въ свѣта.

 

Вие казвате, че може да живѣете, както искате. Не можете да живѣете както искате. Въ този крѫгъ влизатъ крѫговетѣ на хиляди други сѫщества, тъй щото вашиятъ крѫгъ е прѣплетенъ съ тѣхъ. Казвате: “Азъ намислихъ нѣщо.” Нищо не сте намислили. Може да си намислилъ да вземешъ отъ мене двѣ хиляди лева. Но съ това ти ми ставашъ учитель и утрѣ азъ ще ти взема 10 000 лева. Слѣдъ това ти ми вземешъ 20 000 лева. Послѣ пъкъ азъ ти взема 30 000 лева и т. н. Какъвъ ще бѫде резултатътъ въ края на краищата? Надхитряването въ лъжа не е наука. То може да ти развие ума, но не и да те подигне като човѣкъ.

 

Единъ отъ турскитѣ султани казва на единъ отъ своите везири да му доведе най-голѣмия лъжецъ отъ Цариградъ. Той му довежда единъ такъвъ лъжецъ и султанътъ му казва: “Искамъ да ми кажешъ една голѣма лъжа.” - “Азъ прѣстанахъ вече да лъжа, но за да се каже една такава лъжа, каквато ти искашъ, трѣбва да се купятъ алати.” -“Колко ти трѣбватъ?” -“Трѣбватъ ми 500 лири.” Султанътъ му дава 500 лири и праща съ него единъ от своитѣ слуги. Лъжецътъ започва да ходи отъ дюканъ въ дюканъ, докато най-послѣ мръкнало. Султанътъ го чакалъ да се върне, но той му пише едно писмо: “Тази е послѣдната лъжа, която ти казахъ.” Алати му трѣбвали! Какви алати му трѣбватъ? Алатитѣ за лъжата сѫ у него. Често вие казвате: “Азъ ще направя добро, но ми трѣбватъ пари.” Вие не сте ли този лъжецъ, който търси алати за лъжа? Той иска да направи добро, но му трѣбватъ алати, трѣбватъ му пари. Че доброто съ пари ли се прави? Ще знаете, че доброто нито съ знание става, нито съ пари става. Знанията ни трѣбва да сѫ за съвсѣмъ други работи. Паритѣ ни трѣбва да сѫ за съвсѣмъ други работи. Понѣкой пѫть вие си правите илюзии, че доброто може да се направи съ голѣмъ умъ. Ако това е вѣрно, тогава гениалнитѣ хора трѣбваше да бѫдатъ най-добритѣ. Доброто седи надъ всѣка гениалность. Нѣма по-голѣма гениалность отъ тази, щото човѣкъ да бѫде добъръ. За да бѫде човѣкъ добъръ, трѣбва да бѫде уменъ. Да дадешъ пари нѣкому, това не е добро. Това е само единъ разуменъ актъ, само едно приятно хармонично дѣйствие на ума, или една благородна постѫпка на сърцето. Да дадешъ пари нѣкому, това не е добро, то е повече знание, отколкото добро.

 

Какво е доброто само по себе си? - Доброто, това е едно цѣлокупно проявление на Любовьта въ даденъ случай. Въ правенето на добро ти трѣбва да дадешъ всичко. Вие сега мислите, че за да бѫдете добри, трѣбва да бѫдете умни. Казвате, че нѣкой човѣкъ е зълъ, защото е глупавъ. И то не е вѣрно. Глупостьта не ражда злинитѣ. Най-често умнитѣ хора сѫ зли. Глупавият човѣкъ не може да бѫде зълъ. Злото не се е родило отъ глупавитѣ хора, но отъ най-умнитѣ, отъ гениалнитѣ, отъ ангелитѣ. Злото, грѣхътъ се родиха между тѣзи хора. Отдѣ е произлѣзло злото, нѣма да го закачаме, но трѣбва да знаете, че отъ тамъ се е родило. Дѣ се роди доброто? - Въ онзи актъ на Любовьта, когато Словото излѣзе отъ Бога. Доброто е излѣзло отъ Бога заедно съ Любовьта. Казвамъ: умътъ на човѣка трѣбва да бѫде слуга на доброто; паритѣ трѣбва да бѫдатъ слуга на доброто. Не мислете, че доброто се върши съ пари. Всичко външно въ свѣта може само да спомогне на доброто, което вие трѣбва да изнесете, но въ сѫщность, всичко ще извършатъ вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля. Паритѣ ви, знанието ви, това сѫ само спомагателни срѣдства. Ако мислите тъй, вие ще може да се самовъзпитате. Онѣзи отъ васъ, които не сѫ много учени, ще мислятъ, че тѣ не могатъ да вършатъ добро.

 

Да допуснемъ, че имате въ математиката слѣднитѣ изрази: а+в =с и а-в=с. Може ли а-в да е равно на с? Въ дадения случай а-в не може да бѫде равно на с. Защо тогава ученицитѣ пишатъ а-в=с? Да, вѣрно е, че а-в=с, но при извѣстни условия. Ето защо, всѣки учитель по математика провѣрява погрѣшкитѣ, които ученицитѣ му правятъ. И въ живота сѫщо така ние правимъ хиляди такива съчетания, като доказваме, че а-в=с. Казватъ нѣкои: “Не струва да правимъ добро.” Защо така? Защото нѣкой правилъ добро, та не му вървѣло, че казва: “Не струва да се прави добро, зло трѣбва да се прави, та да ти тръгне напрѣдъ.” Че каква наука е тази? Други пъкъ казватъ тъй: “Не струва всѣкога да говоришъ истината, и лъжа трѣбва.” Значи, животътъ съ истина не се подтиква напрѣдъ, ами трѣбва малко лъжа, като масълце, тя да го понамаже, че да тръгне. Това е едно неправилно математическо уравнение. Какъ мислите, съ туй математическо уравнение, може ли да тръгне животътъ напрѣдъ? Хората мислятъ, че чрѣзъ лъжа ще уредятъ живота си. Има хора, които отричатъ лъжата, но щомъ дойдатъ на тѣсно, пакъ поставятъ своитѣ математически отношения и съ тѣхъ се оправдаватъ. Нѣкои отъ тия хора не виждатъ тия отношения, не виждатъ дѣ е грѣшката въ тѣхъ, защото въ математиката има редъ такива сложни отношения, въ които всѣки може да се обърка. У нѣкои хора умътъ не е тънъкъ, за да може да схване отношенията, които сѫществуватъ въ математиката и да ги използува разумно.

 

Сега математицитѣ казватъ, че могатъ да се събиратъ само еднородни величини. Величинитѣ а+в могатъ да прѣдставляватъ два коня, два вола, двѣ ниви и т.н., но същеврѣменно могатъ да прѣдставляватъ двѣ сили, на които резултатътъ да е равенъ на с. Да кажемъ, че двама души теглятъ едно вѫже. Може ли да се опрѣдѣли на какво е равна тѣхната сила? - Може, въ физиката има извѣстни закони за това. Каква тяжесть могатъ да изтеглятъ? Да кажемъ, че единиятъ може да изтегли 50 килограма, а другиятъ може да изтегли 10 килограма. Тогава казваме: като теглятъ двамата, работата имъ се равнява на 60 килограма. Значи, тѣ могатъ да повдигнатъ заедно 60 килограма тяжесть. Така може да се опрѣдѣли силата имъ. Ако азъ изтегля 25 килограма вода и другъ изтегли 50 килограма вода, каква ще бѫде разликата между силитѣ ни? Ние казваме, че човѣкъ трѣбва да бѣде силенъ. Каква сила е тази? - Физическа. Да вземемъ другъ примѣръ: двама души иматъ градини, но тази на втория е по-малка. Градината на първия е два декара, а на втория - единъ декаръ, затова вториятъ изтегля 25 килограма вода, а първиятъ - 50 килограма. Какъвъ ще бѫде резултатътъ отъ обработването на тия градини? Ще има ли вѫтрѣшенъ духовенъ резултатъ? - Ще има физическа разлика. Но, ако тия градини прѣдставляваха тѣхния характеръ, щѣше да има една сѫществена разлика въ обработването имъ, както и въ тѣхнитѣ резултати. Слѣдователно, отъ това ние изваждаме слѣдния законъ: Материалнитѣ блага не могатъ да направятъ човѣка добъръ. Тѣ сѫ условия за него. Тия условия можешъ да използувашъ за добро, но тѣ не могатъ да направятъ човѣка добъръ. Друго твърдение: Материалнитѣ лишения не могатъ да направятъ човѣка зълъ. Богатството не може да направи човѣка добъръ, сиромашията не може да направи човѣка зълъ. Тѣ сѫ двѣ положения, които се изключватъ.

 

Ние, съвременнитѣ хора, вѣрваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда злото. Не е вѣрно. Въ сиромашията се раждатъ злини отъ единъ родъ, въ слабитѣ натури обаче, и въ богатството се раждатъ други злини. И богатството има своите добрини, и сиромашията има своитѣ добрини; и богатството има своитѣ злини, и сиромашията има своитѣ злини. Слѣдователно, нѣма да влагате въ ума си слѣдната мисъль: Азъ съмъ богатъ, значи, мога да бѫда добъръ. Ти можешъ да бѫдешъ добъръ, но не уповавай на богатството. Пъкъ сиромашията ти да не бѫде една спънка, да кажешъ: азъ съмъ сиромахъ, какво може да стане отъ мене? Не, ти въ сиромашията ще си държишъ главата високо, ще мислишъ ясно, както когато си богатъ. Когато си сиромахъ, трѣбва да мислишъ тъй, както когато кесията ти е пълна. Това е истинския човѣкъ. Ако азъ мога да уповавамъ на Бога, ако имамъ благоволението Му, то и сиромахъ да съмъ на земята, пакъ ще имамъ всичкото богатство, т. е. вѫтрѣшно въ себе си ще се чувствувамъ богатъ. Какво по-голѣмо богатство отъ това, да мога да се изложа на слънцето и да се ползувамъ отъ неговитѣ лѫчи? Това не е ли богатство? Кой е богатъ човѣкъ? Може ли да се нарече богатъ този, който има пари, но е хилавъ, парализиранъ, та трѣбва други да го изваждатъ на слънце? Какво му струватъ пълнитѣ съ пари кесии? Какво му струватъ тогава пълнитѣ съ жито житници? Богатъ ли е този човѣкъ? Не, сиромахъ е той. Кое е за предпочитане въ този случай: да си бѣденъ, но здравъ, или богатъ и боленъ? И сиромахътъ може да бѫде парализиранъ, хилавъ и да каже: “Господь ме направи сиромахъ.” Не вѣрвайте въ това! Богъ не прави хората нито сиромаси, нито богати. Ние сами ставаме богати и сиромаси. Това сѫ положения само на земята. Туй, което Богъ прави съ насъ е, че Той ни изпълва съ своята Любовь и иска да живѣемъ, да бѫдемъ Нему подобни. Любовьта Му се внася въ насъ като единъ великъ законъ и ражда доброто. Слѣдъ това, като слѣземъ ние на земята, доброто става условие, основа, за да се прояви човѣшката интелигентность, човѣшкия умъ. При тази интелигентность по-нататъкъ можемъ да използуваме благата, които сѫществуватъ на земята.

 

И тъй, нѣма да ставате богати, нѣма да ставате сиромаси, тѣ сѫ относителни положения, съ които вие трѣбва да се примирите. Отъ васъ зависи да бѫдете богати или сиромаси. Ако нѣкой отъ васъ е сиромахъ, той самъ е рѣшилъ да бѫде сиромахъ; ако нѣкой отъ васъ е богатъ, той самъ е рѣшилъ да бѫде богатъ. Всѣки трѣбва да е доволенъ от своето положение. Ако нѣкой е рѣшилъ да бѫде ученъ, той ще бѫде ученъ. Ако нѣкой е решилъ за себе си да има малко знания, малко и ще знае. Всѣки човѣкъ има туй, което си е пожелалъ. За въ бѫдаще може да промѣните положението си. Всѣки отъ васъ може да стане ученъ. Ала кога? - Не сега, слѣдъ врѣме. Туй може да ви се вижда противорѣчиво, но е фактъ.

 

Да допуснемъ, че вие имате баща, който разполага съ сто декара земя. Вие сте петима братя и петь сестри. По колко ще ви се падне отъ тази земя? - По 10 декара. Ако ти искашъ да бѫдешъ богатъ, ще трѣбва да оберешъ братята си, иначе други външни условия нѣма. Тогава какво ще правишъ! (-Не трѣбва да се дѣлятъ.) Да, не трѣбва да се дѣлите, а да се съберете всички заедно и така, като работятъ 10 души задружно, работата ще върви. Тогава законътъ е слѣдния: Човѣкъ, понеже има десеть пръсти на двѣтѣ си рѫцѣ, всички ще се подчиняватъ на главата и така той ще бѫде богатъ. Понѣкой пѫть вие се докачате, че нѣкой билъ на по-голѣмо почитание отъ васъ. По-голѣмо почитание отъ това, съ което се ползува голѣмия пръстъ, има ли? Палецътъ подкрѣпя всичкитѣ пръсти, но има нѣщо, по което всички си приличатъ, въ което всички сѫ равни - то е, че всички еднакво страдатъ. Дѣто и да заболѣятъ, голѣмиятъ или малкиятъ пръстъ, въ болестьта имъ нѣма разлика. Като те заболи малкиятъ пръстъ, тъй го пазишъ, както ако би тѣ заболѣлъ и голѣмиятъ пръстъ. Само въ страданията си пръститѣ сѫ равни.

 

Слѣдователно, ние си мязаме въ свѣта само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трѣбва да страдаме. Щомъ страдаме, всинца сме равни. Господь, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания и тогава се приравняваме като страдаме, спомняме си и за своитѣ братя. Голѣмиятъ пръстъ, като заболѣе, казва на другитѣ пръсти: “Мълчете вие тамъ, не говорете!” Щомъ заболѣе малкиятъ пръстъ, показалецътъ не се показва, той се свива. Кѫдѣто и да ходите, вие показвате все малкия си пръстъ, него сочите навсѣкѫдѣ, значи, малкиятъ пръстъ заповѣдва, всички му се подчиняватъ, и голѣмиятъ, и показалецътъ, всички му се подчиняватъ. Значи, въ свѣта има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щомъ дойдатъ страданията въ свѣта, въпросътъ е разрѣшенъ. Всѣко страдание въ насъ трѣбва да внесе въ душата ни една велика Божествена мисъль. Пръстъ те боли - разрѣши единъ основенъ законъ, да прѣмахнешъ всички прѣгрешения, които си сторилъ и които стоятъ като тъмни петна въ съзнанието ти. Като видя, че нѣкой прѣвързалъ пръста си, азъ казвамъ: Добрѣ, че му е дошло това страдание, защото всички хора и богати, и сиромаси сѫ равни при страданията си. Затуй трѣбва да благодаримъ на Бога за страданията, които ни праща.

 

Въ този случай, какво означава знака на равенството? На какво може да се уподоби знака равенство? - На страданието. Значи а+в = с, т. е. “а” и “в” страдатъ, при което сѫ равни на “с”. Когато пъкъ имаме а-в, което не е равно на “с”, това изразява голѣмия пръстъ, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнатъ нагорѣ. Тази величина отвънъ е отрицателна, но вѫтрѣ въ живота е положителна величина. Слѣдователно, при събирането хората сѫ равни, а при изваждането не сѫ равни. Да извадишъ нѣщо, значи да го покажешъ навънъ. Изваждането не е взимане. Ти изваждашъ нѣщо, за да го покажешъ, но то пакъ си остава въ тебъ. Изваждашъ нѣкой недѫгъ или извѣстна добродѣтель, но не я давашъ - изваждашъ я и пакъ я държишъ за себе си. Изваждаме една английска лира и пакъ я туряме въ кесията си. Изваждането още не показва, че нещата сѫ отишли вънъ отъ насъ. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдания въ себе си, тогава кога ще се роди недоволството, когато събирашъ или когато изваждашъ? - Когато изваждашъ, т. е. по-право, когато ти взематъ нѣщо. Когато ти даватъ нѣщо, ти не се дразнишъ, но когато ти взематъ нѣщо, ти се дразнишъ. Ако ти взематъ дрехи, пари или изобщо когато насила изваждатъ нѣщо отъ тебе, тогава се раждатъ всички неприятности въ живота ти. При събирането, въ правия смисълъ на думата, всички ние сме равни. Вие можете да опитате този методъ, безъ да го вземете като абсолютна истина. Това е математическа вѣроятность, която трѣбва да опитате. На земята ние ще си служимъ съ математически вѣроятности, съ абсолютни истини не можемъ да си служимъ. Когато нѣкой пѫть повдигаме такива въпроси, трѣбва да ги разглеждаме като математически вѣроятности, като допустими. Това е процесъ, който трѣбва да стане и въ ума ви, и въ сърцето ви, да се научите да разсѫждавате правилно.

 

Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намѣрите въ природата. Тѣ сѫ символи. Буквата “Т” напримѣръ, може да я намѣрите изразена въ човѣшкия носъ. Вѣждитѣ, това сѫ противоположни сили, които постоянно се поляризиратъ. Истинскиятъ човѣкъ, това е носътъ му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силитѣ, които се проявяватъ въ веждитѣ, ставатъ понѣкога противодѣйствуващи сили, които постоянно се измѣнятъ. Ето защо разумното, Божественото трѣбва да пази равновѣсие между тѣзи сили, защото тѣзи вѣзни може да се наклонятъ въ една или друга посока, но не могатъ да се завъртятъ. Тѣ могатъ да се завъртятъ само въ такъвъ случай, ако носътъ изчезне, т. е. ако разумностьта у човѣка може да се прѣмахне. Само тогава може да се образува единъ крѫгъ на движение. Значи носътъ показва, че дотогава, докато ние мислимъ, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване въ живота ни. Тогава ние ще имаме едно равновѣсие.

 

Слѣдователно, ще имате прѣдъ видъ слѣдното правило: Когато сте развълнувани, сутринь или вечерь, концентрирате ума си или къмъ края на носа, или къмъ центъра на вѣждитѣ. Защо? Въ вѣждитѣ вѫтрѣ, между космитѣ има празнина, наречена: “Празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения умъ”. Ще се концентрирашъ, ще държишъ ума си буденъ, докато ти дойде една свѣтла мисъль, едно просвѣтление. Да кажемъ, че ти рѣшавашъ единъ важенъ въпросъ. Спри ума си върху него и следъ малко ще проблесне една малка свѣтлина, ще ти дойде една свѣтла мисъль, която ще тѣ напѫти къмъ този пѫть, въ който трѣбва да тръгнешъ. Понѣкой пѫть, когато на хората имъ дойдатъ голѣми страдания, свиватъ вѣждитѣ си. Когато човѣкъ свие вѣждитѣ си, той несъзнателно концентрира ума си къмъ центъра на вѣждитѣ. Щомъ концентрирате ума си нагорѣ, вие го проектирате отъ центъра на главата си къмъ слънцето, т. е. къмъ централното слънце на духовния свѣтъ. Ние опрѣдѣляме, че Богъ е надъ главата ни. Не мислете кѫдѣ е Богъ. Щомъ проектирате ума си къмъ вѣждитѣ, нагорѣ, непрѣменно твоята мисъль ще донесе нѣкакво благо въ живота ти. Да не мислитѣ, че ще рѣшите нѣкакви важни въпроси. Не, това сѫ малки, микроскопически опити. Сега да не мислите, че съ този методъ нѣма да имате нужда отъ нищо. Не, това сѫ малки опити. Сега, разбрахте какъ седи работата.

 

Сега, нѣма да завършваме въпроситѣ. Вие си мислитѣ, какъвъ ли ще бѫде краятъ. Тази работа нѣма край. Ние сме все въ началото. Не чакайте края.

 

Въ пѣнието, което прилагаме тукъ, моето желание не е да ви направя пѣвци, да ви прѣподавамъ музика, защото, ако искате да станете пѣвци, трѣбва да влѣзете въ музикално училище. Тия елементарни работи трѣбва да ги знаете. Ний засѣгаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлѣчение. Като нѣма какво да правимъ, ще пѣемъ малко. Ние нѣма да пѣемъ много правилно. Азъ не искамъ правилно пѣние, защото споредъ менъ, правилното пѣние е въ училищата. Тамъ има правилно пѣние. Запримѣръ, плачътъ е неправилно пѣние. Нѣкой плаче, за да произведе ефектъ; нѣкой пѣе, за да произведе ефектъ, но такова пѣние сѫщо тъй е неправилно. Такъвъ пѣвецъ не пѣе за себе си, не пѣе за самото изкуство, затова именно не пѣе правилно. Азъ искамъ всички вие да пѣете за себе си. Пѣнието въ този случай е единъ видъ тониране.

 

Сега, можете ли да изпѣете упражнението “Кажи ми ти Истината” на друга нѣкоя мелодия? Мислите ли, че този начинъ, по който я изпѣхме, е най-правилниятъ? Коя дума е по-хубава, животъ или свобода? (Учительтъ пѣе :) “Ще ходя въ Твоя пѫть на Истината и живота, Господи, Боже мой!”

 

Всички ще се стремите да освободитѣ душата си. И щомъ се освободи душата ви, вашитѣ гласове сами ще се развиятъ. “Ще ходя”, какъ? - Ще ходя съ онази Божествена Любовь, която е вложена въ нашитѣ души. Само при този случай може да се каже на човѣкъ Истината. Това е отговорътъ на “кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа” или “кажи ми ти Истината, която носи животъ за моята душа”. Отъ тия двѣ думи, коя бихте избрали? Животъ или свобода? - Животъ, защото слѣдъ него ще дойде свободата.

 

Ако искате да употрѣбите музиката като средство за възпитание, ще употрѣбите низкитѣ тонове за подкрѣпа, за засилване на характера си. Тѣ даватъ стабилность на душата. А пъкъ високитѣ тонове даватъ интенсивность, движение. Когато искашъ да мислишъ бързо, да се движишъ бързо, високо пѣй, но когато искашъ да дадешъ стабилность на характера си, да издържашъ страданията, употрѣбявай низкитѣ тонове. Пѣйте вѫтрѣшно, но така, че като пѣете, самъ да се харесвате. Всѣки отъ васъ самъ трѣбва да бѫде и пѣвецъ и слушатель. Най-първо пѣйте тихо, умствено, на себе си. Който пѣе така, следъ мѣсецъ, най-много слѣдъ 2-3 мѣсеца туй пѣние ще слѣзе въ сърцето, отъ сърцето въ гърлото и гласътъ постепенно ще се подобрѣва. Вие трѣбва да пѣете! А сега, ставате сутринь, не пѣете, а си казвате: “Тежъкъ е животътъ!” Кѫдѣ му е тежестьта? Колко тежи животътъ? - Никаква тяжесть нѣма животътъ. Той е само едно благо. Тежесть е когато нѣмашъ животъ. Затуй започни да пѣешъ. Първото нѣщо е това.

 

Казва се, че ангелитѣ винаги пѣятъ. Първото нѣщо у тѣхъ е, че като се събудятъ, започватъ да пѣятъ. Събиратъ се заедно около 50, 100, 200, 500 хиляди ангели и всички започватъ изведнажъ сутринната си молитва. Тѣ оправятъ своята тиха утринна пѣсень нагорѣ къмъ Бога. Тѣ, макаръ и да живѣятъ на небето, отправятъ се пакъ нагорѣ, защото и надъ тѣхъ има небе. Надъ тѣхното небе пакъ има друго небе и т. н. Пѣете ли и вие, ще забравите свѣта, ще забравите и материалнитѣ работи. Само по този начинъ душата ви ще се разшири и ще кажете: “Струва си да се живѣе между тия ангели, които така хубаво пѣятъ.” Като свършатъ пѣнието си, пакъ съ пѣние тръгватъ на работа. Тѣ пѣятъ толкозъ тихо, че никой не ги чува. Трѣбва да имашъ ухото на единъ ангелъ, за да ги чуешъ. И ние, като се събираме, трѣбва да пѣемъ, за да изразимъ душитѣ си въ трептението на пѣсеньта.

 

Нѣкои отъ васъ казватъ: “Пѣнието е за младитѣ, за глупавитѣ хора, но ние старитѣ, не трѣбва да пѣемъ.” Не, старитѣ трѣбва да пѣятъ повече отъ младитѣ. Младитѣ и безъ това пѣятъ, човѣкъ, който пѣе, не остарява скоро. Стани сутринь, изпѣй една малка, хубава пѣсень! Пѣй тихо, безъ да безпокоишъ другитѣ. Въ това отношение бихъ желалъ да приличате на ангелитѣ. Вие какво правите? Слушате какво казватъ песимиститѣ. Слушамъ нѣкой казва: “Сериозна работа, страшна работа, какво да се прави?” Какво ще правишъ? - Изпѣй една пѣсень и всичко ще се разреши. Знаете ли какъ ще се избавите? Ако те срещне на пѫтя нѣкоя мечка, спри се, започни да пѣешъ. Като пѣешъ дълго време и мечката слуша. Най-послѣ тя се оттегля, отбива се. Успѣешъ ли да направишъ това, ти си отъ онѣзи пѣснопѣйци, които и мечката разбира. Ще кажете: “Какъ ще ми дойде на умъ да пѣя?” Страданието, това е мечката. Седни отгорѣ на страданието, попѣй му, отправи ума си къмъ Бога нагорѣ и тази мечка току изведнажъ ще се отбие и ти ще се освободишъ.

 

Ето дѣ е смисълътъ на живота. Приложи пѣнието като благо въ сѣмейния животъ. А изкуството да пѣешъ, то е привилегия само за малцина, да бѫдешъ пѣвецъ, да излѣзешъ на сцената, всички нѣматъ тази дарба. Такъвъ пѣвецъ можешъ да станешъ въ друго нѣкое прѣраждане. За себе си, обаче, можешъ да пѣешъ. Сутринь излѣзъ на сцената, пѣй колкото искашъ, но за външния свѣтъ кредитъ трѣбва. Има пѣснопойци родени, изпратени специално за свѣта. Тѣхното мѣсто е опрѣдѣлено. Такъвъ пѣвецъ нека взема пари, стига да пѣе хубаво - това нищо не значи. И цигуларьтъ сѫщо нѣка взема пари, стига да свири хубаво. Той все ще внесе нѣщо хубаво и благородно въ хората. Хубавитѣ нѣща съ пари не се купуватъ. Че сме дали 50, 100 или 1000 лева, нищо не значи. Едно хубаво свирене струва повече отъ хиляда лева. Едно хубаво свирене съ нищо не се заплаща. Казвамъ, пѣйте по новия начинъ! Нѣкой пѫть вие се смущавате. Не, ще се борите, вие можете да пѣете добрѣ. Ще се молите на ангелитѣ, ще кажете: “Моля ви се елате, научете ни да пѣемъ тъй, както вие пѣете!” Тѣ все ще ви дадатъ малко отъ своето изкуство, поне отъ трошицитѣ ще ви дадатъ малко.

 

И тъй, пѣнието е необходимо за васъ, за да бѫдете добри и весели. Като пѣешъ можешъ да вземешъ метлата и да метешъ. Като дойде пѣсеньта работата навсѣкѫдѣ е лесна. Днесъ напримеръ, имашъ работа съ много хора, работата ти върви трудно. Какво трѣбва да направишъ? - Пѣй! Щомъ пѣешъ, като се върнешъ, ще кажешъ: “Слава Богу, днесъ прѣкарахъ много добрѣ.” Плюсътъ и минусътъ по този начинъ се уравняватъ. Хората ще сѫ равни и въ плюса и въ минуса.

 

Размишление.

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

8-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 3.XII.1924 г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...