Jump to content

1924_11_26 ПЕЛЕНИТѢ НА ЖИВОТА - РАДОСТИ И СКЪРБИ


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ПЕЛЕНИТѢ НА ЖИВОТА - РАДОСТИ И СКЪРБИ

 

Размишление

 

За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Разлика между събиране и изваждане.” Има едно живо събиране и едно живо изваждане. Нѣкой пѫть изваждането е приятно. Напримѣръ, приятно е когато изваждашъ картошки изъ земята.

 

Понѣкой пѫть, като наблюдавамъ хората, намирамъ особени състояния въ тѣхъ, които се дължатъ на неразбиране на ония основни положения, които сѫществуватъ въ живота. Така и вие всинца, имате особени възгледи за живота. Всѣки отъ васъ има особени възгледи и иска споредъ неговитѣ възгледи да се нареди и самия животъ. Вие искате нѣщата въ природата да вървятъ тъй, както вие мислите. Допуснете, че вие сте въ Индия, една тропическа область и тръгвате отъ тамъ леко облѣченъ, както сѫ облѣчени индуситѣ - само съ една тънка дълга дреха и съ една чалма. Тъй облѣченъ, тръгвате за Хималаитѣ, тия високи планини. Какъ мислите, докѫдѣ ще стигнете? Съ такива дрѣшки, прѣзъ които се виждатъ рѫцѣтѣ, каквито дамитѣ често носятъ, докѫдѣ ще достигнете? Такива тънки дрѣхи за единъ топълъ климатъ, разбирамъ, но трѣбва да знаете, че всички области въ живота не сѫ топли, има и студени области; не всички области сѫ тихи, има и бурни области. Слѣдователно, вие трѣбва да бѫдете разумни, да знаете, че въ пѫтя на живота ще срещнете най-разнообразни промѣни и когато ги срещнете, трѣбва да кажете: “Това е въ реда на нѣщата - вѣтърътъ може да бѫде по-силенъ или по-слабъ, студътъ може да бѫде по-силенъ или по-слабъ и топлината може да бѫде по-голѣма или по-малка.”

 

Вие казвате: “Ние знаемъ тия работи!” Между знание и прилагане на това знание има разлика. Отъ неразбиране на нѣщата, понѣкой пѫть въ васъ се заражда една индеферентность, изгубва се интересътъ. Защо? - Вие сте еднообразни. Ако излѣзете сега на Витоша или пѫтувате прѣзъ нѣкоя планинска область цѣла покрита съ снѣгъ и не пазите съзнанието си будно, щомъ не сте добрѣ облѣчени, краката ви започватъ да истиватъ и у васъ се заражда желание да си починете. Седнешъ да си починешъ и току погледнешъ, заспалъ си и тъй останешъ. Значи снѣгътъ хипнотизирва съ своето еднообразие, но трѣбва да знаете, че щомъ заспите ще пострадате. Слѣдователно, за да не заспиваме на земята, идватъ редъ промѣни въ състоянията ни: страдания и радости. Това сѫ промѣни, които ставатъ и въ самата природа. Ако на земята всичко бѣше радость, или ако всичко бѣше страдание и въ двата случая бихте заспали. При радоститѣ вие щѣхте да се стопите, а при скърбитѣ щѣхте да замръзнете - нищо повече.

 

Сега вие искате радости, но не разбирате законитѣ на природата. Ако пъкъ искате скърбитѣ, резултатътъ ще бѫде сѫщиятъ. Но когато съедините скърбьта и радостьта, ражда се великото въ свѣта, ражда се животътъ. Радоститѣ и скърбитѣ, това сѫ пеленитѣ, които обвиватъ човѣшкия животъ. Това сѫ двѣ различни състояния. Азъ не говоря за страданията, както вие ги схващате. Това сѫ отживѣли схващания. Страданията, тъй както ние ги знаемъ, тъй както сѫществуватъ, това сѫ обвивка на самия животъ, тѣ сѫ една необходимость, една неизбѣжность. И да ги разбирате, и да не ги разбирате, ще страдате. Като казвамъ и да ги разбирате, и да не ги разбирате, въ философската смисъль на думата подразбирам: и да ги искате, и да не ги искате, тѣ пакъ ще дойдатъ. Всички сѫщества, които сѫ минали прѣди насъ, все сѫ страдали. Ние искаме да минемъ прѣзъ сѫщия пѫть, но като царски синове, безъ страдания. За никого не се прави изключение. Азъ искамъ да срѣщна нѣкого, комуто се е направило изключение. Привидно може да се показва, че нѣкой не страда, но въ сѫщность не е така. Всѣки ще си плати данъка. Кой какъ дойде на земята, ще страда. Има извѣстни правила, на които всѣки трѣбва да се подчини. Неизбѣжно е това!

 

Тия двѣ положения въ живота - радость и скръбь, ще помните, за да не се ражда индеферентность у васъ. Нѣкой казва: “Животътъ не ме интересува.” Казвамъ, настанало е еднообразие въ васъ. Голѣмата скръбь е родила еднообразието. Какво трѣбва на този човѣкъ? - Малко радость. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ нѣма нито петь пари. Дайте му 100 - 200 лева, веднага ще внесете въ него една малка топлинка и той ще каже: “Животътъ сега има малко смисъль.” Ако му дадете още 400 - 500 лева, сърцето му ще тупа още повече. Ако му дадете 2 - 3 - 5 - 10 - 100 - 300 000 лева, той ще каже: “Сега вече съмъ напълно осигуренъ”, и ще започне да си урежда живота. Вземете ли му паритѣ, по обратния пѫть ще дойде въ него сѫщото състояние. Ние, хората на земята, сме забавление за по-висшитѣ сѫщества на небето. И азъ мога да ви кажа, че тѣ правятъ опити съ васъ, опитватъ вѫтрѣшния животъ, който се развива въ васъ. Тѣзи думи, които ви казвамъ, сѫ вметнати. Тѣ сѫ само едно положение, което трѣбва да имате всѣкога прѣдъ видъ въ ума си, за да се радвате вѫтрѣшно въ себе си и при най-голѣмитѣ мѫчнотии и страдания.

 

Сега напримѣръ азъ, турямъ си едната рѫка на масата, а съ другата държа верижката на часовника си. Защо? Вие казвате, че тия движения сѫ несъзнателни. Ако сѫ несъзнателни, питамъ ви: защо именно въ този случай едната си рѫка турямъ на масата, а съ другата държа тази верижка? Азъ нѣма да обяснявамъ причината на това нѣщо, тя е скрита, вѫтрѣшна, но само ви нахвърлямъ тази мисъль, да размишлявате върху нея.

 

Ще ви прѣдставя другъ единъ примѣръ: Допуснете, че имате три ябълки: едната отъ тѣхъ расте въ топлия поясъ; втората - въ умѣрения, а третата - въ студения поясъ. Тия ябълки се срѣщатъ и се разговарятъ. Какви ще бѫдатъ тѣхнитѣ отношения? - Различни. Защо? Коя отъ тѣзи ябълки е най-красива? - Която е отъ топлитѣ страни. Какви особености ще има тая ябълка, която расте въ умѣрения поясъ, както и тази, която расте въ студения поясъ? Тази ябълка, която расте въ студения поясъ, има по-малки условия за развитие отъ другитѣ двѣ ябълки. Съ ябълкитѣ е така, но съ хората е обратно. Хората, които живѣятъ въ тропическитѣ мѣста, споредъ този законъ би трѣбвало да сѫ най-интелигентни, да иматъ най-висока умствена култура, а тия хора, които живѣятъ въ умѣрения и студения поясъ, би трѣбвало да иматъ по-слаба култура. Обаче ние виждаме, че по-висока култура иматъ хората въ умѣрения поясъ, отколкото тия въ топлия поясъ. Туй, което е вѣрно за растенията въ дадения случай, не е вѣрно и за хората. Общото заключение е слѣдното: Туй, което въ дадена епоха е вѣрно за животнитѣ, не е вѣрно за човѣка; и туй, което е вѣрно за човѣка, не е вѣрно за животнитѣ, има едно вѫтрѣшно различие. Туй показва, че растенията, животнитѣ и човѣкътъ се намиратъ въ разни области на битието, дѣто животътъ циркулира по разни начини. Всичкитѣ нѣматъ еднакви условия, не могатъ да се развиватъ по единъ и сѫщи начинъ.

 

Запримѣръ, ако на земята има благоприятни условия за развитие, въ астралния свѣтъ е обратното. То значи: когато имате приливъ на живота въ физическия свѣтъ, въ астралниятъ свѣтъ имате отливъ. И когато имате въ астралния свѣтъ приливъ, материалния свѣтъ и въ умствения свѣтъ имате отливъ. Тия състояния на живота се редуватъ непрѣкѫснато. Слѣдователно, възвишенитѣ души, които разбиратъ този законъ, избѣгватъ страданията. Щомъ изгубятъ условията на единъ свѣтъ, отиватъ въ другъ. Тѣ постоянно се качватъ и се връщатъ. Тѣ отиватъ тамъ, дѣто има условия. Това сѫ богати хора. Вие всички трѣбва да станете умни! Само по този начинъ ще може да регулирате радоститѣ и страданията. Когато настане периода на страданията, на мѫчнотиитѣ на земята, трѣбва да знаете начинъ, какъ да се прѣселявате въ нѣкой другъ свѣтъ, за да започнете новъ животъ.

 

Сега, да се повърнемъ къмъ главната мисъль. Въпросътъ се отнася до сегашния животъ, а не до бѫдещия. Взимайте урокъ от природата! Ако вземете да дъвчите хлѣбъ, но нѣмате плюнка, можете ли да го сдъвчите? Ако нѣмате плюнка, какво ще правите? - Ще го сдъвчите, но ако речете да го глътнете, плюнка ви трѣбва. Ако нѣмате никакъ плюнка, ще ви трѣбва поне малко водица. По аналогия на какво ще уподобите тази плюнка? Растенията, за да израснатъ, трѣбва имъ вода. Значи, за живота на растенията водата е плюнка, която улеснява условията имъ. Общото заключение, отъ което трѣбва да се ползувате въ живота си, е слѣдното: Не се стремете да корегирате природата въ нейните дѣйствия! Това е едно отъ правилата, които трѣбва да спазвате. Всѣки, който се е опиталъ да корегира природата, си е създалъ една отъ най-голѣмитѣ злини. Щомъ помислишъ, че въ природата има извѣстни дефекти, ти си създавашъ една отъ най-голѣмитѣ дисхармонии въ живота. Азъ говоря за Божествената природа. Нѣкой пѫть ние считаме нашитѣ прояви за природни, но трѣбва да знаемъ, че въ Божественитѣ прояви всичко е въ хармония или най-малко въ съгласие. По възможность ще си мислите, че вашиятъ животъ е поставенъ въ хармонични условия и ако има извѣстна дисхармония, тя се дължи на нѣкакви ваши състояния. Туй ще пазите като правило въ живота си.

 

Въ свръзка съ това, ще ви прочета 12 глава отъ Посланието Евреемъ Апостолъ Павелъ се обръща съ тази глава къмъ онѣзи окултни ученици, които сѫ разбирали законитѣ.

 

“Слѣдователно и ние, като сме обиколени отъ такъвъ облакъ отъ свидѣтели, да отхвърлимъ всѣка тегота и грѣха, който ни лесно сплита.” Грѣхътъ, външнитѣ погрѣшки често ни спъватъ. Ние се спъваме отъ това - отъ онова. Допуснете, че вие минавате покрай гората и питате, защо това дърво е паднало на една страна, защо друго дърво е паднало на друга страна? Мислите ли, че ако философствувате така, ще стигнете въ скоро врѣме вашето прѣдназначение?

 

“И съ търпение да тичаме на прѣдлежащето намъ поприще, като гледаме на Исуса, началникътъ и съвършительтъ на вѣрата, който заради прѣдлежащата Нему радость, прѣтърпѣ кръстъ като прѣзрѣ срама и седна отдѣсно на прѣстола Божий.” Сега мнозина християни си представляватъ този прѣстолъ нѣкакъ особено, а той означава онова любовно отношение, което трѣбва да имаме къмъ Бога. Той означава поглъщане или хармонизиране съ първия принципъ. “Отъ дѣсно на Бога” подразбира мѣсто въ Любовьта Божия.

 

“Защото мислете за Тогозъ, Който прѣтърпѣ на себе си таквозъ противорѣчие отъ грѣшнитѣ, за да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.” Често, студенти, които следватъ въ университета, като видятъ нѣкой ученъ професоръ, искатъ да бѫдатъ учени като него, безъ да взематъ подъ внимание, колко страдания е прѣтърпѣлъ този ученъ, докато стане такъвъ - мислятъ, че тази работа е много лесна. И вие можете да бѫдете учени, но ще имате прѣдъ видъ усилията на този ученъ човѣкъ.

 

“Не сте се съпротивили още до кръвь, като се борите срѣщу грѣха. И забравили сте увѣщанието, което ви говори като на синове и казва: Сине мой, не прѣзирай наказанието Господне, нито да ослабѣвашъ, когато те изобличава.” Вие сте много весели, когато бащитѣ ви даватъ дрешки, но като ви турятъ на работа, като ви дойдатъ лишения, тогава около васъ не се минава вече. Неразположени сте духомъ, веднага добивате песимистично настроение и казвате: “Животътъ нѣма смисълъ, трѣбва да си замина за небето.” Не, човѣкъ лесно излиза отъ небето но мѫчно се връща. Щомъ иска да се върне въ небето, трѣбва да има приготвено мѣсто за него. Небето не приема човѣкъ, за който нѣма отредено мѣсто. Щомъ му опрѣдѣлять мѣсто, той може вече да отиде на небето. Дохождатъ пратеници отъ тамъ и го задигатъ. Като нѣма опрѣдѣлено мѣсто за тебе, може съ години да плачешъ, но ще седишъ и ще чакашъ врѣмето си. Казватъ ти: “Нѣма още мѣсто за тебе, тукъ ще седишъ.” Щомъ ти приготвятъ мѣсто, ще те повикатъ.

 

“Защото, когото Господь обича, наказва го.” Защо го бие? Ще кажете: “Само за бой да не става дума!”Ами по-голѣмъ бой отъ смъртьта има ли? Кой светия не е битъ? Светиитѣ сѫ били бити така, че всичкитѣ имъ кости сѫ били строшени на парчета, не е оставалъ здравъ ни мускулъ, ни нервъ. Разбирате ли какъвъ бой е билъ този? Чудни сѫ хората днесъ, когато все за любовь говорятъ. Не, трѣбва да знаете, че такъвъ прѫтъ сѫ яли светиитѣ, какъвто не можете да си прѣдставите. И вие ще ядете такъвъ прѫтъ. Какво мислите? Прѫтъ има, ще играе той и по краката, и по рѫцѣтѣ, хубаво шибане ще има и слѣдъ като минете туй шибане, тогава у васъ ще остане истинскиятъ животъ и вие ще възкръснете. Така ще се освободите отъ стария човѣкъ и ще остане новия. Това е фигура на рѣчьта. Страданията ще дойдатъ, това да знаете! И ако нѣкой мисли, че ще мине въ другия свѣтъ безъ бой, той се лъже.

 

Единъ древенъ царь ималъ единъ тронъ, на който поставилъ единъ остъръ ножъ, който се свивалъ и изваждалъ навънъ съ помощьта на нѣкаква пружина. Никой не знаялъ за този ножъ, обаче, кой какъ дохождалъ, като сядалъ на трона, ножътъ го бодвалъ и той веднага подскачалъ. Всички придворни опитали този тронъ и затова той седѣлъ празенъ. Хапливъ билъ този тронъ. Такива столове има и въ свѣта, затова на тѣхъ не се сѣда. Има положения въ свѣта, които не се заематъ. Тѣ сѫ хапливи. Такива условия има въ живота и човѣкъ не трѣбва да ги желае.

 

Та казвамъ, смъртьта е една отъ голѣмитѣ прѣгради. Тя е само за силнитѣ натури. Казва се въ Писанието: “Който побѣди смъртьта, ще влѣзе въ Вѣчния животъ, въ Царството Божие.” Но, за да се побѣди смъртьта, изискватъ се юнаци. Ето какво казва Писанието: “Ако търпите наказанието, Богъ се докарва съ васъ като съ синове, защото кой синъ е този, когото не наказва баща му? Ако ли сте безъ наказание, на което всички участвуваха, то сте прѣлюбодѣйчица, а не синове.” Ако Господь не ви наказва, вие не сте синове; ако не сте бити, отъ васъ нищо не става. Сега вие можете да философствувате, да казвате, че животътъ трѣбва да бѫде другояче устроенъ. Вие, идете при нѣкой грънчарь и вижте, коя пръсть става за грънци! Не е ли най-пригодна онази хубава пръсть, която е добрѣ омѣсена, добрѣ отъпкана, която грънчарьтъ хубаво набилъ, направилъ на тѣсто и тогава едва използувалъ за различни грънци? За да излѣзе хубаво гърне, пръстьта трѣбва да бѫде добрѣ омѣсена. Ако искате да стане нѣщо отъ васъ, трѣбва да минете прѣзъ този процесъ. Вие искате като синове Божии да ви взематъ на рѫцѣ отъ земята, да ви поносятъ малко и хайде, право на небето. Вие искате да ви поносятъ малко на рѫцѣ, тъй както ораторитѣ ги носятъ, тъй както ученицитѣ носятъ своитѣ учители. Не, нѣма такава леснина.

 

“Освѣнъ това, бащитѣ си по плъть имахме наказатели и почитаме ги. Не щемъ ли се повече покори Отцу на духоветѣ и да живѣемъ?” Щомъ човѣкъ не приеме туй наказание на радо сърце, щомъ той е недоволенъ, прѣставатъ да го наказватъ. Ако слѣдъ като сѫ го били, той е доволенъ и казва: “Азъ съмъ на вашето разположение.” Той е разбралъ вѫтрѣшния смисълъ на страданията и на наказанията. Азъ мисля, че вие трѣбва да бѫдете умни, поне колкото онзи българинъ, който искалъ да даде писмо на единъ въстаникъ, но не знаялъ какъ. Каратъ го двама заптиета. Този българинъ се приближава до тѣхъ, пита ги: “Какъвъ е този, когото водите? - “Комита.” - “Комита ли?” Започва да го мушка тукъ, да го мушка тамъ, удря му плѣсница, докато най-послѣ мушналъ и писмото му въ джеба. Заптиета виждатъ това, казватъ на този българинъ: “Браво!” Въ този свѣтъ, за да турятъ нѣщо въ джеба, трѣбва да ви биятъ, защото заптиета има слѣдъ васъ. Тѣ сѫ неизбежни нѣща. Ще кажете: “Ама тѣзи нѣща могатъ да се избѣгнатъ, за насъ има такива изключения въ свѣта.”

 

“Защото тѣ за малко врѣме сѫ ни наказвали, споредъ каквото имъ е било угодно, а то е за наша полза, да станемъ съучастници на Неговата святость. И всѣко наказание по настоящемъ не се вижда да е на радость, но на скръбь, а послѣ принося миренъ плодъ отъ Правда на тѣзи, които сѫ обучени чрѣзъ Него. Затова стегнете ослабналитѣ рѫцѣ и разслабенитѣ колѣнѣ и направете на нозѣтѣ прави пѫтища, за да не се изкриви хромото, но повече да изцѣлѣе. Търсете миръ съ всички и светость, безъ която никой нѣма да види Господа.” И тъй, скърбитѣ, страданията въ живота сѫ едно разнообразие, за да бѫдете всѣкога въ будно състояние, та да можете да разберете Божиитѣ пѫтища.

 

Упражнение: Лѣвата рѫка напрѣдъ, неподвижна. Съ дѣсната рѫка правимъ крѫгообразни движения надъ лѣвата рѫка, най-напрѣдъ бавно, послѣ постепенно усилване и пакъ забавяме бързината. Сѫщото движение, но само че въ лѣва посока - обратна на първата.

 

Какво усещате? Това упражнение е споредъ относителната теория на Айнщайна? Ако продължаваме туй движение около 10 часа, този салонъ ще се подвижи отъ мѣстото си, затова въ ума си всѣкога трѣбва да държите едно възходящо движение, т. е. едно хармонично движение, за да намалите силния ефектъ на това упражнение. Какво произвежда вѫтрѣ това упражнение? Какво забѣлѣзахте? Направете сѫщото движение, само че много бавно. Когато правите крѫговетѣ, единъ пѫть ще минава дѣсната рѫка надъ лѣвата, а вториятъ пѫть обратно.

 

Сега, въртете рѫцѣтѣ си една около друга, най-първо навънъ, съ постепенно усилване и послѣ постепенно отслабване. Слѣдъ това, движете рѫцѣтѣ навѫтрѣ къмъ тѣлото си, пакъ съ постепенно усилване и постепенно отслабване. Всички движения, които правите, трѣбва да бѫдатъ разнообразни.

 

Отъ 1 - 2 минути размишление.

 

Музиката има несъизмѣрими тонове и прѣливане въ тактоветѣ. Несъизмѣримостьта не може да се обясни напълно. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Когато занесатъ вълна на нѣкой даракчия, тази вълна въ музикално състояние ли е? Всички влакна на вълната първоначално сѫ разхвърляни, но като прѣмина тя прѣзъ дарака, той постепенно ще изправи всичкитѣ й влакна - всѣко отъ тѣхъ ще дойде на своето мѣсто. Вие я оставете на разположението на дарака, той ще се справи съ нея. Сѫщото е и съ васъ. Както и да сѫ разхвърляни вашитѣ мисли и чувства, прѣдайте ги на дарака на природата, тя ще ви ги върне изправени. Прѣдоставете се на природата, тя ще оправи обърканитѣ ви работи! По нѣкой пѫть не е необходимо да пѣемъ правилно. И отъ неправилното пѣние природата създава нѣщо хубаво. Не се смущавайте отъ безпорядъка, който сѫществува въ живота!

 

Да изпѣемъ упражнението: “Въ начало бѣ Словото”.

 

При сегашното схващане на музиката, въ какво седи силата на пѣнието? Една пѣсень или едно упражнение може да се изпѣе по различни начини. Въ музиката има само единъ правиленъ начинъ, той е идейниятъ образъ, когато музикантътъ се усѣща щастливъ, че е схваналъ този първообразъ при пѣнието или свиренето изобщо. Запримѣръ, вземете слѣдното упражнение: “Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа!” Това е едно просто изречение. Какъ бихте го изпѣли? - По различни начини. Всѣки отъ васъ би го изпѣлъ по особенъ начинъ. Отъ кой тонъ бихте започнали? Това упражнение още не е завършено. Ако напишете едно завършено упражнение, вие ще страдате. Азъ ви давамъ това упражнение, като образецъ на несъизмѣримо упражнение. Защо обичате това изречение? Защото то изразява едно състояние на душата. Дѣ е отговорътъ на пѣсеньта? Кой ще е отговорътъ, какъ мислите? Отговорътъ е настроението, което вие ще получите. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, за да възприема нѣщата чрѣзъ слушане. Може да ти се каже нѣщо, което трѣбва или да го направишъ, или да го напишешъ, или отъ Писанието да го научишъ, или най-послѣ да го изразишъ чрѣзъ живота си. Това сѫ нѣколко различни положения.

 

Слѣдователно, ако ти се каже да напишешъ Истината или да я научишъ, или да я изразишъ чрѣзъ живота си, въ всички случаи ще имашъ разни положения. Коя е най-силната дума въ туй изречение? Истината и свободата вървятъ заедно. За кого? - За душата. Сега, ако тия думи се изкажѣха само, ще иматъ едно влияние; ако се изпѣятъ, друго влияние, различни чувства ще прѣживѣете. Щомъ се изпѣе, другъ ритмусъ се внася. Значи, всички силни, всички свещени думи трѣбва да се произнасятъ музикално. В говора човѣкъ сѫщо не трѣбва да бърза. Говорътъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Ако всички говорѣхме музикално, по-малко дисхармония щѣше да има. Отмѣренитѣ тактове не допринасятъ много за музикалностьта. Напримѣръ, тази пѣсничка може да се направи съ строго отмѣрени тактове, но ще изгуби половината отъ своя изразъ. Въ най-хубавитѣ пѣсни не трѣбва да има никакво прѣкѫсване. Прѣкѫсването влияе върху изразителностьта. Прѣдставете си, че единъ пѣвецъ изпѣе една пѣсень безъ прѣкѫсване, безъ паузи, знаете ли какъвъ ефектъ ще произведе? Ако една пѣвица изпѣе единъ куплетъ на една вдишка, тя ще мине за силна пѣвица.

 

Изпѣйте упражнението ”Кажи ми Истината”. Всѣки отъ васъ може да нареди едно изречение въ музика, да направи едно малко упражнение. Не искамъ да съчинявате, но пѣсни да съчините по едно упражнение, да изкажете музикално нѣкоя дума.

 

Размишление

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи за нашитѣ души животъ, свѣтлина и свобода.

 

7-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 26.XI.1924 г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...