Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_11_12 ЗАБРАВЕНИТѢ НѢЩА

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 08:56

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ЗАБРАВЕНИТѢ НѢЩА

 

Размишление

 

За слѣдния пѫть като тема (№ 4) ще извадитѣ основнитѣ мисли отъ първата школна лекция на III-та годишнина.

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Съзнание у насѣкомитѣ.”

 

Тази вечерь ще ви говоря върху забравенитѣ нѣща. Помнете слѣдното правило: Единъ окултенъ класъ, отъ какъвто характеръ и да е, не е мѣсто за забавление, не е мѣсто и за игра. Понеже вие искате да съградите разумно вашия животъ, понеже искате да създадете нѣщо благородно въ характера си, питамъ ви: отдѣ ще вземете този материалъ? Когато хората искатъ да съградятъ една кѫща, все трѣбва да взематъ отнѣкѫдѣ материалъ: ако е отъ камъни - камъни трѣбва да намѣрятъ; ако е отъ тухли - тухли, ако е отъ пръсть или отъ дървета, или просто отъ каль, все трѣбва да взематъ този материалъ отнѣкѫдѣ. Каква ще бѫде тази кѫща, ще се опрѣдѣли отъ материала, който се взима, както и отъ това, какви майстори я правятъ.

 

Сега вие, запримѣръ, понѣкой пѫть мислите, че можете да дойдете въ класъ и можете да не дойдете, като се извинявате, че нѣмате врѣме. Че нѣмате врѣме, това не е вѣрно. Това е една квадратна лъжа - нищо повече! За да направи човѣкъ едно добро, може да има спънки, но тия спънки ни най-малко не показватъ, че той не може да направи доброто. И извиненията, че обстоятелствата, че условията били такива - онакива, че врѣмето било студено или дъждовно, че жената нѣкому се разболѣла, че коремътъ го боли, че дрехи нѣмалъ, че обуща нѣмалъ и редъ други причини, това не сѫ извинения. Азъ ще ви докажа това. Прѣдставете си, че твоитѣ панталони сѫ скѫсани и ти седишъ въ кѫщи, но по едно врѣме дойде неприятельтъ ти въ кѫщи, какво ще правишъ? Нѣма ли да бѣгашъ? - Веднага ще избѣгашъ вънъ. Или ако баща ти е умрѣлъ, а въ това врѣме неприятельтъ ти дойде въ кѫщи, ти нѣма ли да оставишъ баща си и да офейкашъ? - Ще го оставишъ разбира се.

 

Значи, въ врѣме на мѫчнотия можешъ да оставишъ всичко, само и само да спасишъ живота си. Въ такъвъ случай, можешъ ли да се извинишъ съ нѣщо, че не си дошълъ въ класъ? Имайте прѣдъ видъ, че ония велики сѫщества, които държатъ смѣтка за този окултенъ класъ, си иматъ каталогъ, въ който сѫ записани имената ви и слѣдятъ за всѣко ваше отсѫствие, отбѣлѣзватъ тамъ. Тѣ отбѣлѣзватъ сѫщо, писали ли сте темитѣ, които ви давамъ или не сте ги писали.

 

Вие често казвате: “Азъ не разбирамъ тази тема, нѣма да пиша нищо по нея.” Дали разбирашъ или не, то е другъ въпросъ, но ти трѣбва да мислишъ върху тази тема, защото тия разумни сѫщества ще те питатъ: “Ти помисли ли върху темата?” Дали ще я разрѣшишъ, то е другъ въпросъ, но ще мислишъ върху нея. То е важното. Като излѣзешъ сутринь и погледнешъ на слънцето, ти нѣма да мислишъ върху това, ученитѣ хора какъ разрѣшаватъ въпроса за слънцето, но само ще го погледнешъ и ще се замислишъ малко. Това мислене е необходимо за живота ти. То ще ти внесе нѣкоя хубава мисъль.

 

Нѣкоя вечерь може да погледнешъ небето, звѣздитѣ, но съ това нѣма да разрѣшишъ великия въпросъ за звѣздитѣ, обаче важното въ дадения случай за тебе е, че ще възприемешъ нѣкоя свещена мисъль. Ти трѣбва да подигнешъ очитѣ си нагорѣ къмъ небето! Не само това, но окултниятъ ученикъ като излѣзе вънъ, ако небето е ясно и той не погледне нагорѣ, държатъ му смѣтка. Това вече е отбѣлѣзано за него.

 

Отгорѣ ви наблюдаватъ, слѣдятъ, какво ви интересува въ живота и какво не. Вие, запримѣръ, като излѣзете вънъ, не гледате нагорѣ. Когато врѣмето е хубаво, това не ви прави впечатление. Но когато трѣбва да дойдете въ класъ; тогава обръщате внимание, дали врѣмето е лошо или хубаво и казвате: “Днесъ врѣмето е кално, ще се изкалямъ, не съмъ разположенъ, нѣма да отида въ класъ.” Не, човѣкъ трѣбва да образува една черта на постоянство въ характера си. Вие трѣбва да си създадете една свещена мисъль. Никога не трѣбва да има прѣкѫсване на вашитѣ мисли, на вашитѣ желания. Една Божествена мисъль или желание не търпи прекѫсване, тѣ трѣбва да бѫдатъ непрѣривни. Може да се явятъ спънки отъ различенъ характеръ, но желанието трѣбва да си продължава. Спънкитѣ въ живота иматъ съвсѣмъ другъ характеръ, съвсѣмъ друго прѣдназначение, а вашето желание да се учите има другъ характеръ.

 

Сега вие искате да идете на небето, да бѫдете служители тамъ, но небето е мѣсто само за добри хора, азъ взимамъ доброто въ неговата сѫществена черта. Единственото нѣщо, което отличава човѣка като човѣкъ, е доброто, което живѣе въ него. Ние казваме: “Любовьта ражда доброто.” Отъ това добро пъкъ, отъ благото на Любовьта се подкрѣпя животътъ. Само доброто може да подкрѣпи живота. Когато доброто изчезне отъ свѣта, смъртьта иде на негово мѣсто и тогава земята се покрива само съ кости.

 

Като ви говоря за забравенитѣ нѣща, едно отъ тѣхъ е слѣдното: Вие искате да създадете доброто въ себе си сега, а сте забравили, че доброто не се създава, но се ражда. Когато въ вашата душа се зароди великото желание да служите на Бога, тогава се явяватъ и условията за доброто. За да може да служите на Бога, трѣбва да имате разумно знание. За да дойде туй знание, трѣбва да дойде разумниятъ животъ. Знанието трѣбва да се прѣдшествува отъ живота, защото само ония сѫщества могатъ да иматъ стремежъ къмъ знание, които живѣятъ съзнателенъ животъ.

 

Като говорите за съзнание въ насѣкомитѣ, азъ опрѣдѣлямъ: насѣкомитѣ иматъ прѣдметно съзнание. Човѣкъ има образно съзнание, а ангелитѣ иматъ идейно съзнание. И тритѣ думи за васъ сѫ почти неразбрани. Прѣдметно съзнание значи, да имашъ едно огледало, въ което да се оглеждашъ. Какво ще гледашъ? Какъ наричате това оглеждане? Ако поставите едно огледало прѣдъ една маймуна да се оглежда, какво ще разбере тя? - Ще се опита да хване тази маймуна вѫтрѣ въ огледалото, защото ще мисли, че друга нѣкоя маймуна се е скрила задъ огледалото.

 

Значи, туй, което маймуната вижда въ огледалото, счита го за реално. Това показва, че и маймуната има прѣдметно съзнание. Когато вие се оглеждате въ нѣкое огледало, знаете, че това е отражение на самитѣ васъ; маймуната, обаче, мисли, че въ огледалото вѫтрѣ има друга маймуна и се чуди какъ тази маймуна се е вмъкнала тамъ. Тя ще се огледа веднъжъ, дважъ и ще напусне огледалото, ще избѣга.

 

Ние сме дошли до тамъ, че съзнаваме, какво онова, което виждаме въ огледалото, е наше отражение, нашъ образъ. Съзнанието на ангелитѣ е идейно, понеже тѣ нѣматъ този навикъ да се оглеждатъ, тѣ нѣматъ нужда да се оглеждатъ, понеже и безъ огледало се виждатъ. Единъ ангелъ може да се огледа самъ въ себе си, а вие не можете сами да видите лицето си, маймуната пъкъ съвсѣмъ не познава своя образъ. Човѣкъ чрѣзъ отражение познава, че образътъ е неговъ, а ангелътъ идейно може да се види много хубаво и безъ огледало. Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е високо, тѣ ще започнатъ да усѣщатъ съзнанието на ангелитѣ. Има нѣкои хора, които виждатъ вѫтрѣшно своя образъ. И когато се появи този духовенъ образъ на човѣка, тогава се поставятъ два образа единъ срѣщу другъ, като че двѣ лица се гледатъ, но тия сѫщества не сѫ като въ огледалото, тѣ сѫ живи сѫщества. Тѣ прѣдставляватъ вѫтрѣшния, идейния животъ на човѣка. В тази почва, между тия двѣ сѫщества въ идейния свѣтъ, се ражда доброто. Тази мисъль е толкова отвлѣчена, че за разбирането й трѣбва свѣтлина въ душата ви. Това показва, че самата тази идея принадлежи къмъ Божествения свѣтъ. Голѣма свѣтлина се изисква, за да може човѣкъ да разбере този вѫтрѣшенъ духовенъ животъ. Не е лесна работа да разберете дълбочината на тази идея. Не само вие, но има и ангели, които не разбиратъ тази идея.

 

Ангелитѣ сѫ раздѣлени на двѣ царства: ангели, които принадлежатъ къмъ сѫщинския Божественъ свѣтъ, тъй наречения небесенъ свѣтъ и ангели, които принадлежатъ къмъ духовния свѣтъ, тѣ сѫ отъ една по-нисша йерархия. Разликата между тѣхъ е, че еднитѣ възприематъ своето знание вѫтрѣшно, по интуиция, тѣ сѫ въ пъленъ контактъ съ Бога. Предъ тѣхния духъ, прѣдъ тѣхния зовъ Божественото съзнание веднага имъ разкрива всички нѣща въ тѣхната пълнота. Прѣдъ тѣхъ разкрива всичкото си сѫщество. А другитѣ, по-нисшитѣ ангели въ това духовно царство, черпятъ своята духовна сила външно, чрѣзъ първитѣ. Еднитѣ черпятъ своитѣ знания отъ центъра, а другитѣ черпятъ своитѣ знания отъ периферията. Пъкъ, като дойдете въ човѣшкото царство, понеже то е трето по редъ, човѣцитѣ трѣбва да взиматъ своето знание отъ горнитѣ два разряда. Каквото знание е минало прѣзъ ума на ангелитѣ, то слиза и при човѣцитѣ, дѣто за трети пѫть се прѣчупва.

 

OOK_5_t4_12_11_1924.jpg

 

И тъй, имате единъ божественъ лѫчъ, който е прѣтърпѣлъ три прѣчупвания. Той е лѫчътъ С, който прониква съзнанието на първитѣ ангели - Д. Тукъ този лѫчъ се пречупва и преминава къмъ съзнанието на по-нисшите ангели въ точка n. И най-послѣ имаме трето прѣдаване на този лѫчъ къмъ човѣшкия свѣтъ. Значи, този лѫчъ се прѣчупва и мисъльта се приема отъ съзнанието на човѣка “m”. Тъй щото всички ваши идеи, които имате, не сѫ излѣзли отъ васъ. Даже нѣкои отъ тѣхъ не сѫ много сѫществени за васъ. Че не сѫ толкова сѫществени, това ни показва опита на живота. Напримѣръ, нѣкои нѣща лесно захвърляте. А туй, което е сѫществено, което е идейно, никога не напуща човѣшкото съзнание, защото идейнитѣ образи сѫ живи. Ти не можешъ да напуснешъ единъ идеенъ образъ. Той е живъ, той не е отражение само.

 

И тъй, животътъ е само единъ филтъръ. Той филтрира вашитѣ мисли чрѣзъ радоститѣ и страданията, които прѣтърпѣвате. Вие сега носите само радости и разочарования въ живота си. Отъ какво? Отъ вашитѣ идеи. Да кажемъ, че обичате нѣкого, но слѣдъ една или двѣ години вие се разочаровате въ неговата любовь и казвате: “Азъ мислихъ, че този човѣкъ има любовь, но той нѣмалъ никаква любовь.” Питамъ, защо си мислилъ прѣди двѣ години, че той има любовь, а сега мислишъ, че нѣма любовь? Значи, ако твоятъ умъ, съ който тогава си мислилъ, не е билъ Божественъ, то и умътъ, съ който сега мислишъ, пакъ не е Божественъ. Божествениятъ умъ не прави два скока, двѣ отрицания. Нито първото ти заключение било вѣрно, нито послѣдното е вѣрно. Ти трѣбва да съзнаешъ, че разсѫжденията ти и въ двата случая не сѫ Божествени. Твоятъ умъ, като на човѣкъ, откакъ се родишъ, докато умрешъ, постоянно ще се мѣни. И турцитѣ казватъ: “Хайванъ дошелъ, теле си отишълъ.” А българитѣ казватъ: “Крава дошелъ, волъ си отишелъ.” Въ Божественитѣ нѣща нѣма никаква промѣна.

 

Като говоря за интуицията, трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ има интуиция, повече или по-малко развита. Всѣки единъ отъ васъ може да знае това нѣщо за себе си. Вие, запримѣръ, какво знаете за себе си? Азъ ще оставя въпроса, какво мислите за другитѣ, но какво мислите за себе си. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте много добъръ, съзнавате туй, нали? Но слѣдъ 5-6 години вие казвате: “Не съмъ добъръ.” Съзнавате, че не сте добъръ. Питамъ, какъ тъй, прѣди 5 години мислихте, че сте добъръ, а сега безъ никакво основание, мислите, че не сте добъръ? Вие ще кажете: “Азъ сгрѣшихъ, изопачихъ живота си.” Какъ тъй? - “Ама външнитѣ условия на живота ме заставиха.” Това е само едно математическо прѣдположение, това е една вѣроятность, азъ го опрѣдѣлямъ съ минусъ “а” (-а). То прѣдставлява едно сѫщество, което се движи отъ центъра къмъ периферията и срѣща по-голѣмо съпротивление, по-гѫста срѣда, вслѣдствие на което туй сѫщество постоянно губи отъ своята сила. Минусъ “а” подразбира единъ човѣкъ който се раздѣля, постоянно придобива знания, но нѣма сили, затова остарѣва. Този човѣкъ е придобилъ много, всичко знае, но всичко въ него е изтощено, мозъкътъ му е изтощенъ, стомахътъ му е изтощенъ, затова не може да се ползува отъ знанията, отъ придобивкитѣ си. Значи, “-а” е движение отъ центъра къмъ периферията. Тогава имате и “+а”, което показва движение отъ периферията къмъ центъра. Туй слабо сѫщество (-а), като се движи къмъ центъра, постоянно придобива, не срѣща никакво съпротивление, понеже срѣдата, къмъ която отива става все по-рѣдка и по-рѣдка, докато най-послѣ, като влѣзе въ центъра, туй тѣло е придобило всичката своя пълнота. Слѣдователно вие, които сте се родили на земята, сте “-а”, изгубили сте нѣщо. А всички, които заминаватъ за другия свѣтъ, сѫ “+а”, сирѣчъ могатъ да придобиятъ нѣщо.

 

Сега вие вѣрвате ли въ туй мое твърдение? То трѣбва да се докаже. Питамъ, по кой начинъ можемъ да докажемъ, че “-а” е движение отъ центъра къмъ перферията? Съврѣменнитѣ астрономи иматъ единъ уредъ, нареченъ спектроскопъ, съ който опрѣдѣлятъ къмъ кои звѣзди се приближаваме и отъ кои звѣзди се отдалечаваме. Той е основанъ на единъ простъ законъ: свѣтлината, която иде отъ звѣздитѣ, къмъ които се приближаваме, обхваща по-широко мѣсто. Туй по-широко свѣтло поле показва, че се приближаваме. Всѣка звѣзда дава една отъ свѣтлинитѣ на спектъра. А когато свѣтлитѣ линии на спектъра се стѣсняватъ и ставатъ по-малки, туй показва, че ние се отдалечеваме отъ тия звѣзди.

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и до физическия свѣтъ: ако всичкитѣ прѣдмети, къмъ които се движимъ, се увеличаватъ прѣдъ насъ, ние сме “-а”, защото множеството е въ периферията. Когато единъ човѣкъ обича живота, обича природата, когато се интересува отъ всичко външно, той е “-а”, той се приближава към физическия свѣтъ. И тъй трѣбва да бѫде. Щомъ дойде до периферията и направи единъ крѫгъ, щомъ изучи всичко и нѣма какво повече да го интересува, въ неговото съзнание се образува обратно движение. Тогава всичкитѣ прѣдмети въ духовния свѣтъ, отъ които по-рано не се интересувалъ, всички тия образи сега изпѫкватъ въ неговото съзнание и той става духовенъ човѣкъ, става “+а” и започва да се движи отъ периферията къмъ центъра. Или на простъ езикъ ще кажемъ: онзи човѣкъ, който се интересува отъ духовнитѣ работи, не само тъй привидно, но отъ сърце, той е “+а”.

 

Този човѣкъ, като стане сутринь рано, вземе Библията, чете по 2-3 часа, усърдно размишлява и прилага. Онзи човѣкъ пъкъ, който взема Библията, поразгърне на 2-3 мѣста и каже: “И тѣ сѫ били хора фанатизирани, не ме интересува това, тази книга не е за сегашнитѣ врѣмена.” Той е човѣкътъ “-а”. Посокитѣ “+а” и “-а” показватъ само посока на движение.

 

Тъй щото, за сега знанието на всички хора се опрѣдѣля отъ посоката на тѣхното движение. Запримѣръ, ние употрѣбяваме думитѣ “височина и дълбочина”, за да опрѣдѣлимъ посоката на движението. Има и други опрѣдѣления, но азъ се спирамъ на тия двѣ. Височината, това е движение къмъ центъра, движение навѫтрѣ. Нагорѣ или навѫтрѣ, е едно и сѫщо нѣщо; надолу или навънъ и то е едно и сѫщо. Надолу да се движимъ и навънъ да се движимъ, понятията сѫ едни и сѫщи. Щомъ се движишъ отъ центъра къмъ периферията, твоята памѣть непрѣменно ще отслабне. А щомъ се движишъ отъ периферията къмъ центъра, твоята паметь ще се усили. Щомъ се движишъ отъ центъра къмъ периферията, твоето съзнание непрѣменно ще потъмнѣе, ще изгубишъ свѣтлината си, щомъ се движишъ отъ периферията къмъ центъра, ще дойде свѣтлина въ съзнанието ти.

 

Слѣдователно ние сами хвърляме тъмнина въ съзнанието си, зависи отъ нашето движение. Запримѣръ ти можешъ да кажешъ: “Азъ съмъ лошъ човѣкъ.” Не е достатъчно да кажешъ, че си лошъ човѣкъ, но защо си лошъ, какъ се обяснява твоята лошевина. Ти имашъ братъ, баща ви оставилъ и на двамата наслѣдство, но ти взимашъ всичкото наслѣдство, а изпѫждашъ брата си. Или, имашъ и сестра, вземашъ и нейния дѣлъ и я изпѫждашъ. Най-послѣ изпѫдишъ и майка си, останешъ самъ, ядешъ и пиешъ. Сега вече има извѣстно потъмнѣване въ твоето съзнание. Защо? - Братъ ти, сестра ти, майка ти, баща ти, това сѫ все тъмни тѣла, които се движатъ около твоето съзнание и хвърлятъ сѣнка. Казвашъ: “Какво трѣбва да правя, за да се избавя?” Ще повикашъ брата си, ще отворишъ сърцето си и ще дадешъ неговото наслѣдство. Тогава братъ ти ще свѣтне въ тебе, въ твоето съзнание като една свѣтла запалена свѣщь. Ще повикашъ сестра си, ще върнешъ нейното богатство, ще възвърнешъ любовьта си къмъ нея и тя ще светне въ твоето съзнание, като една запалена свѣщь. Ще повикашъ най-послѣ и майка си, ще я приемешъ въ дома си и тя ще свѣтне прѣдъ тебъ, въ душата ти, като една запалена свѣщь. Като свършишъ всичко това, ще повикашъ и баща си вѫтрѣ въ тебе. Тогава той ще се зарадва и всички ще се наредятъ около тебе. Ти ще чувствувашъ една голѣма свѣтлина въ твоето съзнание. Всѣкаква тъмнина около тебъ ще изчезне.

 

Сега, мнозина отъ васъ не разсѫждаватъ така. Тѣ все търсятъ лесниятъ пѫть, като евреитѣ. Като направятъ едно прѣгрѣшение, ще заколятъ едно агънце, една гургулица и ще ги прѣнесатъ въ жертва на Господа. Съ едно агънце или съ една гургулица работата освѣнъ, че не се оправя, но още повече се забърква. Всички вие се занимавате съ една философия, която нѣма никаква основа. Запримѣръ, отъ нѣколко години азъ правя единъ опитъ и то следния: посадихъ една отлична градина, съ хубави овощни дървета. Тия дървета израстнаха, дадоха много хубави плодове. Азъ ги дадохъ на едни отъ ученицитѣ си, да разполагатъ съ тѣхъ и съ градината въобще. Но тѣ, слѣдъ като ядоха, наядоха се, прѣситиха се и почнаха да правятъ вино отъ тия ябълки. Тогава окрѫжаващитѣ хора ги видѣха, че ученицитѣ пиятъ и се напиватъ и взеха да казватъ: “Какъ тъй! Учительтъ не знае ли, не вижда ли това, защо не имъ забрани, ами имъ позволява да правятъ вино отъ ябълкитѣ и да се напиватъ?” На другитѣ ученици дадохъ едно хилаво мѣсто, незаградено, което нищо не ражда и ги оставихъ безъ всѣкакви срѣдства. Поставихъ ги при най-лоши условия, да нѣматъ съ какво да работятъ. При това, оставихъ ги сами да работятъ. Казватъ: “Учителю, дайте ни сѣменца!” Казвамъ: “Нѣма сѣмена.” Слушамъ отъ тѣхъ недоволство, казватъ: “На онѣзи дава, н[а] насъ нищо не дава.” Питамъ тогава: дѣ сѫ резултатитѣ? На които дадохъ, пиянствуватъ, пиятъ, пъкъ на които не дадохъ, тѣ се оплакватъ, казватъ: “Жестоко е това!” Кое е по-хубаво сега, да ядатъ ябълки и да пиянствуватъ или да стоятъ гладни и да просятъ? Азъ бихъ прѣвелъ по-ясно това сравнение, но сега ви го давамъ само като една гатанка, искамъ вие да разсѫждавате.

 

Азъ ви казвамъ, че всѣки отъ васъ може да попадне въ такива двѣ противорѣчия. Богъ може да те постави въ най-хубавитѣ условия въ живота и да не ги използувашъ; пъкъ може да те постави и въ най-лошитѣ условия и тѣхъ да не използувашъ. Нѣкой пѫть става и обратното. Защо? Защото ти можешъ да използувашъ добритѣ условия по единъ начинъ, пъкъ и лошитѣ условия въ живота съдържатъ друго благо, което можешъ да използувашъ по другъ начинъ.

 

Тукъ именно е дълбоката философия. Вие казвате: “Господь е несправедливъ.” Това не е философско разрѣшение на въпроса. Ти още не си влѣзалъ въ небето, не си видѣлъ още дълбокитѣ Божествени замисли, не знаешъ защо Богъ те поставя при тия условия. Богъ може да те постави при най-лошитѣ условия, че да кажешъ: “Косата ми настръхна!” Защо ти настръхва косата? Защото не разбирашъ. Разбира се, ако ходите вечерно врѣме по мѣста, които не познавате, косата ви ще настръхне; ако ходите денемъ, нищо нѣма да ви стане. Вечерно врѣме всичко ще ви се вижда като страшилища и ще мязате на онзи турчинъ съ кобуритѣ си, съ ножоветѣ си, върви вечерно врѣме съ коня си прѣзъ нѣкоя гора, вижда единъ голѣмъ дънеръ, стресва се, казва: “Хей, гяуръ, махни се отъ пѫтя ми, юнакъ арнаутинъ да мине!” Не се маха той. “Тебе казвамъ, махни се отъ тамъ!” Най-послѣ казва: “Ако ти не се махнешъ оттамъ, арнаутинътъ знае и другъ пѫть.”

 

Та и вие сега, вървите съ кобуритѣ си и казвате: “Ние знаемъ и другъ пѫть.” Значи, като се изпрѣчи сиромашията прѣдъ васъ, като единъ голѣмъ дънеръ, ще минешъ покрай нея, ще я заминешъ. Пъкъ ти мислишъ, че тя е жива, че е нѣкое голѣмо страшилище и казвашъ: “Ще мина по другъ пѫть!” Кой е другиятъ пѫть? Държавнитѣ мѫже въ България знаятъ кой е другиятъ пѫть. Тѣ, като дойдатъ на власть, въ първо врѣме сѫ много благородни, чувалитѣ имъ сѫ празни, напълнятъ ги и послѣ, хайде отъ другия пѫть. Този пѫть е лесниятъ пѫть, той е спасение по благодать. Единъ евангелистъ говори за Христа и започва да плаче, да скърби, че Христосъ умрѣлъ на кръста. Но, като дойде нѣкой неговъ братъ да му иска пари на заемъ, казва: “Ще ти дамъ пари, но ще дадешъ 25% лихва, другитѣ, както знаешъ, взиматъ 50%, но азъ, като вѣрвамъ въ кръвьта Христова, взимамъ само 25%.” И вие, окултнитѣ ученици, нѣкои отъ васъ, взимате по 25% лихва.

 

Слушайте, отъ всинца ви се изисква една права мисъль. Разбирате ли какво значи права мисъль. Въ школата всички ученици трѣбва да бѫдете абсолютно изправни въ своята мисъль! Безпощадни ще бѫдете въ това отношение къмъ себе си. Всѣка погрѣшка, която имате, ще я извадите прѣдъ себе си и ще кажете: “Ще я изправя!” Нѣкой ще ти каже, че си такъвъ, онакъвъ. Нищо да те не безпокои, ще си кажешъ: “Ще се изправя”, нищо повече! Това се казва герой човѣкъ. Въ свѣта има два вида герои: едни, които правятъ добро, не грѣшатъ, тѣ сѫ герои ученици и други, които изправятъ своитѣ погрѣшки. И послѣднитѣ въ моитѣ очи сѫ герои, защото тукъ даже се изисква по-голѣмо усилие. Това е единъ вѫтрѣшенъ законъ на нашето съзнание. Само така невидимиятъ свѣтъ ще ви се усмихне. Вие ще правите добро и ще изправяте вашитѣ погрѣшки, а нѣма да правите само на половина добро. Защото, половинъ добро е на половинъ зло, а цѣлото добро въ свѣта, е законъ за намиране Божията Любовь. Като намѣришъ Любовьта, тя осмисля живота, а като осмисли човѣкъ живота си, ще придобие онова, за което неговата душа копнѣе.

 

Сега, нѣкои отъ васъ ще запитатъ: “За кого ли говори Учительтъ тази вечерь?” - Специално за никого. За мене, въ свѣта сѫществуватъ само ония души, у които има добродѣтели, а ония души, въ които нѣма никакви добродѣтели, това сѫ души мъртви, а ние за мъртви души не говоримъ. Ученикъ, който се учи, подразбира една жива, будна душа. И най-малкото нѣщо, което трѣбва да има въ този ученикъ, то е да има една отъ най-малкитѣ добродѣтели, заради която добродѣтель ще го пуснатъ въ училището. Сега вие искате да ви пуснатъ да влѣзете въ тази школа. Но знаете ли, че за всичко у васъ държатъ смѣтка горѣ? Нѣкои отъ васъ дошли тукъ, седятъ нѣколко години и слушамъ ги, послѣ казватъ: “И тукъ нѣма нищо.” Смѣшно е вашето положение! Знаете ли защо? Ако вие дадете на една маймуна ноти, тя ще ги разбере ли? Ако вие дадете на една маймуна да чете Библията и Евангелието, тя ще ги разбере ли? - Нищо нѣма да разбере. Тогава, питамъ ви, вие разбирате ли дълбочината на окултната наука? Какво съдържа тя въ себе си?

 

Отсега нататъкъ ще се яви въ васъ желание да изучавате окултизма. Нѣкои казватъ: “Тази наука е за младитѣ, не е като за насъ стари хора.” Чудни сте вие, кои сѫ младитѣ хора? Младитѣ пъкъ казватъ: “Туй учение е за старитѣ хора, тѣ иматъ знания и мѫдрость, то не е за насъ.” Кои сѫ старитѣ хора? Споредъ тази теория азъ наричамъ младъ човѣкъ този, който изучава закона на самопожертвуването. Непроявеното сѣме, което се посажда въ почвата, това е младиятъ човѣкъ. Обърнатиятъ триѫгълникъ съ върха надолу, това е младиятъ човѣкъ. Той показва сѣмето, което трѣбва да се посѣе въ почвата, да се пожертвува, да страда. Слѣдъ тия страдания младиятъ човѣкъ се прѣвръща на старъ, т.е. израства, при което върхътъ на триѫгълника се изправя нагорѣ. Младиятъ човѣкъ прѣдставлява едно движение отъ центъра къмъ периферията, а стариятъ човѣкъ едно движение отъ периферията къмъ центъра. Значи, стариятъ човѣкъ прѣдставлява растенето нагорѣ отъ почвата.

 

Слѣдователно, младиятъ и стариятъ човѣкъ живѣятъ едноврѣменно въ съзнанието на човѣка. Тъй че, всѣки лѫчъ на съзнанието, който излиза отъ центъра къмъ периферията, това е младиятъ човѣкъ, а всѣки лѫчъ, който се повръща като отражение отъ периферията къмъ центъра, това е стариятъ, проявениятъ човѣкъ, който расте нагорѣ. Той прѣдставлява триѫгълникътъ, обърнатъ нагорѣ съ върха. Слѣдователно, младиятъ човѣкъ, това е слизане на духа въ материята, а стариятъ човѣкъ, това е излизане на духа отъ материалния свѣтъ или обладаване на материята. Млади и стари, това сѫ двѣ състояния на съзнанието на мислящия, на духовния и на Божествения човѣкъ. Ето защо, едноврѣменно въ всѣки мигъ ти ще бѫдешъ и младъ и старъ. Имашъ извѣстна идея, която трѣбва да реализирашъ - ти си младъ; почнешъ ли да я реализирашъ, ти си старъ. Въ слѣдующия моментъ иде нова идея, ти си младъ, започвашъ да я реализирашъ, ти си старъ. Младъ - старъ, младъ - старъ, това е единъ вѣченъ процесъ въ развитието на човѣка, който постоянно се повтаря. Ако вие имате тази мисъль въ ума си, нѣма да се раждатъ въ васъ разни противорѣчия и нѣма да казвате: азъ остарѣхъ вече, отъ мене човѣкъ нѣма да стане. Ще разбирате, че старостьта е само единъ мигъ. Не, въ васъ има извѣстна хитрина, която вие съзнателно прикривате.

 

Ще ви разправя единъ анекдотъ, който ми разправи една ученичка, чела го нѣкѫдѣ. Отива единъ много ученъ философъ на небето при Бога и иска да Го надхитри. Казва Му: “Господи, какъ схващашъ цѣлата вѣчность?” - “Вѣчностьта прѣдъ мене е една секунда”, му отговорилъ Богъ. -“А какво е за тебе единъ милиардъ?” - “Единъ милиардъ за мене е петь стотинки”, казва Господь. “Тогава, Господи, дай ми петь стотинки!” - “Почакай ме една секунда”, му казалъ Господь. Не мислете, че ние можемъ да бѫдемъ по-умни отъ този великъ законъ въ свѣта. Не мислете, че можемъ да надхитримъ Бога. “Почакай ме една секунда”, въ това има скрита една велика Истина. Една секунда, това е цѣлата вечность, въ която ти трѣбва да работишъ и да се развивашъ. А що означава вѣчностьта? Това е онуй интенсивно вѫтрѣшно желание, съ което ще могатъ да се реализиратъ ония свѣтли идеали, ония свѣтли мисли на живота. Че какъ мислите вие? Въ васъ трѣбва да има едно непрѣодолимо желание, което нищо въ свѣта да не е въ състояние да му попрѣчи. Вашето желание трѣбва да е толкова интенсивно, толкова непрѣривно, че и на малки парченца да ви нарѣжатъ, туй желание да си остане пакъ живо въ васъ.

 

Та казвамъ, за васъ е важна основната добродѣтель на вашия характеръ. Всички вие, като ученици, трѣбва да бѫдете изправни прѣдъ този великъ Божественъ законъ. Ако вървите така, само по този начинъ може да развиете дарбитѣ, които сѫ заложени въ вашата душа. Ние не можемъ да престѫпимъ законитѣ, които живата природа е поставила въ живота. Трѣбва да знаете, че развитието ви върви по единъ правиленъ начинъ. За да се изпълнятъ копнежитѣ, които имате сега, може само тогава, ако спазвате тия закони. И всичко това, което желаете, ще придобиете, но трѣбва да бѫдете абсолютно изправни.

 

Досега азъ съмъ говорилъ много пѫти върху закона на Любовьта, който сѫществува въ живота и се прилага къмъ идеитѣ, къмъ живитѣ сѫщества, къмъ Бога. Въ тази Любовь влизатъ всички ония сѫщества, които сѫ свършили своето развитие и образуватъ едно цѣло съ Бога. Тѣ образуватъ тъй да се каже главата на цѣлото битие. Тази Любовь трѣбва да бѫде съсрѣдоточена къмъ този вѫтрѣшенъ центъръ на всички наши мисли и желания. И тогава ще се появи едно движение на Любовьта отъ Бога къмъ насъ. Тъй че, ако имаме тази непрѣривна Любовь къмъ Бога, тогава отъ Него ще излѣзе единъ лѫчъ, който ще се отправи къмъ нашето сърце, и ще изпълни живота ни. Такъвъ е законътъ. За да познаешъ дали обичашъ Бога. Щомъ отправишъ Любовьта си къмъ Него, ще почувствувашъ тази вѫтрѣшна свѣтлина, но не въ ума си, а въ сърдцето си, при което ще се образува едно вѫтрѣшно разширение, едно вѫтрѣшно задоволство. Тогава и най-малкитѣ нѣща въ живота ти ще се осмислятъ и нѣма да прѣдставляватъ дреболии за тебе. Въ всѣка дреболия въ живота си ще виждашъ една Божествена мисъль. Всички вериги, които те спъватъ, ще паднатъ, ти ще се почувствувашъ свободенъ като пеперуда, която излиза отъ пашкула си и свободно хвърква съ крилцата си въ безграничното пространство.

 

Казвамъ, сега всички трѣбва да изпратите вашата мисъль нагорѣ. Вие ще кажете: “Азъ я изпращамъ.” Хубаво, но по-интенсивна трѣбва да стане вашата мисъль! Отъ день на день вашата мисъль трѣбва да става по-интенсивна. Стремлението ви къмъ Бога отъ день на день сѫщо трѣбва да става все по-интенсивно и по-интенсивно, докато обратното движение на Божията Любовь проникне въ вашето сърце. Тогава важниятъ въпросъ за живота - Любовьта къмъ Бога - ще се разрѣши въ душитѣ ви и вие ще придобиете свободата, която търсите. А тази свобода носи блаженство и всички добри възможности на живота. Само при Свободата вие можете да развиете вашитѣ мисли, чувства и вашата воля; да облагородите сърцето си, да разширите ума си, да укрепите духа си и да освободите душата си. Туй е цѣла наука! Това именно е задачата на окултната наука.

 

Тъй щото, ще знаете, че всички сте на категории. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че като присѫствуватъ въ школата, не сте на категории и степени. Не е така. Нѣкои отъ васъ разбиратъ повече, други разбиратъ по-малко; нѣкои прилагатъ повече, други по-малко, но всички трѣбва да се стрѣмите споредъ възможноститѣ на душата си. Можешъ да прилагашъ малко, приложи го! Можешъ да прилагашъ повече, приложи го. Всѣки день прави по едно малко добро. Нѣкой пѫть вие рѣшите да направите нѣкое малко добро, но послѣ казвате: “Хайде днесъ не мога ще го отложа.” Не трѣбва така. Колкото и малко да е доброто, направи го, не го отлагай! Запримѣръ, у нѣкой ученикъ се роди силно желание да иде и да каже една много хубава дума на майка си, но като дойде до вратата, спре се, казва си: “Дали ще ме разбере майка ми?” Поколебае се и отложи да изпълни мисъльта си. Другъ случай: рѣшите да станете сутриньта рано, въ 4 часа на молитва. Обаче, въ 4 часа сутриньта, когато трѣбва да станете, казвате си: “Нима като стана сега, ще свърша нѣщо? Хайде да си поспа още малко!” Или, рѣшилъ си друго нѣщо: “Ще стана рано сутриньта, ще си напиша единъ хубавъ стихъ.” Но послѣ казвате: “Е, сега ли ще пиша?”

 

Всички тия противорѣчия въ живота сѫ ви докарали до това изопачаване въ разбиранията. Ние сме хора на изопаченитѣ идеи. Всѣко възвишено и благородно дѣло, въ какъвто и да е смисълъ, прилагайте го, не се срамувайте! Колкото и да е малко, прилагайте го! Ако не прилагате, отдолу ще дойде затъмнѣвание на съзнанието и единъ день вие ще се намѣрите подъ земята, тъй както едноврѣмешнитѣ пирамиди сѫ днесъ дълбоко заровени въ земята. Всѣки день трѣбва да прилагате, постоянно трѣбва да прилагате. Тъпанътъ трѣбва постоянно да се бие, защото иначе ще се опраши, а като се бие постоянно, прахъ не остава по него! Оралото, което оре земята, не рѫждясва, то лъщи, свѣтло е. Сѫщо така и човѣшкиятъ умъ, който постоянно мисли е свѣтълъ, не затѫпѣва, човѣшкото сърце, което работи, постоянно отхранва възвишенни и благородни чувства, облагородява се и човѣшката воля, като се тури въ дѣйствие укрѣпва.

 

Това сѫ елементарни правила. Казвате: “Тия работи ние ги знаемъ.” Какъ ги знаете? Знаете ли какво нѣщо е да мисли човѣкъ? Слушайте сега! Въ човѣшкото съзнание има една малка лампичка, която не е запалена. При тази лампа има само една Божествена клечица. За запалването й има правила, които опрѣдѣлятъ, колко пѫти трѣбва да драснешъ тази клечица, за да се запали. Щомъ запалишъ тази лампичка, ти веднага ще почнешъ да мислишъ. Нѣкои отъ васъ обичатъ само да пипатъ лампичката и не могатъ да мислятъ. Разбира се, безъ свѣтлина не може да се мисли. Свѣтлината е едно отъ необходимитѣ качества за мислене. Свѣтлитѣ духове и отвънъ и отвѫтрѣ иматъ свѣтлина, а ненапрѣдналитѣ духове, които живѣятъ въ ада, нѣматъ отвънъ свѣтлина, но иматъ само отвѫтрѣ. Тѣ държатъ тази свѣтлина само за себе си. Тѣхната лампичка още не е изгаснала, тѣ не сѫ изгубили още тази способность да я палятъ.

 

Та казвамъ, всѣки отъ васъ трѣбва да запали тази лампичка и само тогава ще има правилно мислене. Това мислене е непрѣривно. Щомъ веднъжъ се запали тази лампичка, тя е непрѣривна въ нея не може да става прѣкѫсване, затова при тази свѣтлина мисъльта се разширява и човѣкъ не остарѣва. Той всѣки день е и младъ, и старъ. Тъй седи въпросътъ. Азъ бихъ желалъ тази лампичка въ ума на всѣки едного отъ васъ да бѫде запалена по всички правила. Това се отнася за този, който не я е запалилъ, а който я запалилъ вече, нека върви по слѣдитѣ на тази лампичка, защото тя се движи, не седи на едно мѣсто. Всѣки ще върви напрѣдъ, по нейнитѣ стѫпки. Туй наричатъ “рѫководна звѣзда” въ живота. Всѣки човѣкъ си има такава рѫководна звѣзда въ живота. Наполеонъ казвалъ, че си ималъ своя рѫководна звѣзда, която никога не потъмнявала. И наистина, докато неговата звѣзда мъжделѣеше, въ всичко му вървѣше, въ всичко имаше сполука. Тя е живата звѣзда или тъй наречената “малката свѣщица” въ съзнанието на човѣка.

 

И тъй, като сте дошли на земята, забравили сте много нѣща отъ това, което сте знаели, и сега трѣбва да си ги спомняте. И вие чакате да си ги спомните. Тъй като чакате, знаете ли на какво мязате? Единъ старъ български чорбаджия въ село ималъ жена, която била много голѣма аристократка, та все слугитѣ й служѣли; дърва й носили, сѣчѣли ги и т.н. Обаче, случва се, че мѫжътъ й умира и всички слуги я напущатъ. Като останала безъ дърва, отишла при сѫсѣда си и го помолила: “Можешъ ли да ми донесешъ малко дърва?” - “Ами, защо ти не си донесешъ?” - “Не съмъ научена.” - “Ще се научишъ. Ще вземешъ едно двойно вѫженце, ще отидешъ въ гората, ще натуряшъ дърва въ него, ще ги завържешъ хубаво, ще си направишъ единъ товаръ и туй то.” - “Ама кой ще ми го вдигне?” - “Ще викашъ въ гората, ще почакашъ малко. Тамъ има една жена, горската богиня, ще дойде да ти помогне.” - “Е, дано Господь я прати да ме научи.” - “Като викашъ, тя ще те научи.” Отишла въ гората, събрала си дърва и взела да вика. Викала, викала, но никой не се явилъ. Най-послѣ си казала: “То се е видѣло, че нѣма да дойде горската богиня, ами азъ сама да си вдигна товара.” Така и вие ще викате: “Богиньо, богиньо, Господи, Господи…” и най-послѣ ще си вдигнете дръвцата на гърба и хайде вкѫщи. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ, да вика: “Господи, Господи” - и най-послѣ да си вдигне дръвцата на гърба. Богинята, обаче, е дошла. Жената е разбрала вѫтрѣшния смисълъ на викането. По сѫщия начинъ и вие ще разберете великата Истина въ живота.

 

Сега да изпѣемъ упражнението “Въ начало бѣ Словото.” Въ изречението “Въ начало бѣ Словото”, коя дума е силна? ( - Словото.) Какъ ще ми докажете да разбера това? Какъ ще се произнесе думата “слово”? Дѣ ще турите ударението? Има силни думи, които, като се изговарятъ, за да се подчертае силата имъ, турятъ на специални мѣста ударенията. Вземете думата “разумъ”, “разумъ”. Тя е сложна дума и не е отъ славянско произхождение. Коренътъ “омъ” или “умъ” е една свещенна дума. На английски езикъ се пише “eum” (еум), а се произнася “омъ”. Значи умътъ е, който съдържа въ себе си всички Божествени качества. А какво означава частицата “раз”? Руситѣ казват “раз”, което значи единъ пѫть, веднъжъ, едно, първо. То подразбира първоначалното, Божественото, което е било у човѣка и което съдържа всичко въ себе си. Човѣкъ трѣбва да се стрѣми да разбира нѣщата. Отъ разума, отъ първоначалното, отъ Божественото е излѣзло Словото, разумното, т.е. обвивката на нѣщата, която е приела първия образъ, за да направи Словото видимо и чуто. Защото Словото въ невидимия миръ и се вижда, и се слуша. Като кажемъ “Въ начало бѣ Словото”, веднага въ нашия умъ трѣбва да изпъкне великата идея за онова живо сѫщество - Словото, което е излѣзло отъ Бога. И вие, като пѣете това упражнение, трѣбва да се прѣнесете, а не да сте тукъ на земята.

 

И музиката, както и математиката, има свои математически правила, но тѣ не мязатъ на сегашните правила въ музиката. Тия правила съставляватъ тъй наречената “математика на музиката”. Тамъ, дѣто човѣкъ не може да вземе тоноветѣ на душата, високитѣ тонове, които спадатъ къмъ Божествения свѣтъ, съврѣменнитѣ музиканти поставятъ паузи, а дѣто могатъ да ги взиматъ поставятъ тонове. Въ окултната музика нѣма мълчание, пѣнието тамъ е непрѣривно, никакви прѣкѫсвания нѣма. Тамъ, дѣто има паузи, пакъ се чува звукъ, само че по-финъ, по-високъ. Ако азъ бихъ композиралъ една пѣсень за хоръ, не бихъ турилъ никакви паузи. Всички гласове трѣбва да пѣятъ. Басоветѣ ще започватъ отдолу, а сопранитѣ ще идатъ отгорѣ, т. е. ще отиватъ нагорѣ, високо ще пѣятъ, но тихо, едва да се чуватъ. Гласоветѣ трѣбва да се допълнятъ единъ другъ. Алтътъ трѣбва да придружава, басоветѣ ще подкрѣпятъ отдолу, пъкъ сопранитѣ и теноритѣ ще се посрѣщатъ горѣ. Тъй трѣбва, гласоветѣ да си пѣятъ единъ на другъ. А сега музикантитѣ казватъ: “Сопранитѣ ще мълчатъ, а другитѣ гласове ще пѣятъ.” Значи, ти мълчи, пъкъ азъ ще говоря. Не, и двама ще пѣемъ и двама ще говоримъ.

 

Ще се стремите къмъ окултно пѣние. Езикътъ, на който е прѣведенъ този стихъ, не е образенъ, но е идеенъ езикъ, затова се изисква и дълбочина въ пѣнието. Този стихъ е най-дълбокиятъ стихъ отъ Евангелието, но езикътъ, на който е прѣведенъ, не е образенъ, затова, като чуешъ или като прочетешъ този стихъ, ти не можешъ да се забравишъ, не можешъ да се прѣнесешъ отъ този свѣтъ, за да може великото въ свѣта да оживѣе прѣдъ тебе. Като произнесешъ стиха: “Въ начало бѣ словото, и словото бѣ у Бога”, тъй трѣбва да го произнесешъ, че да прѣживѣешъ това начало. Послѣ: “всичко чрѣзъ Него стана, и което е станало, нищо безъ Него не стана”. Произнесешъ ли тѣзи думи, трѣбва да видишъ цѣлия този процесъ, да прѣживѣешъ това, че всичко чрѣзъ Него е станало. Като изговоришъ думитѣ: “въ Него бѣ животътъ, и животътъ бѣ видѣлина на человѣцитѣ”, този животъ и тази видѣлина трѣбва да ги изпиташъ. Като изговоришъ стиха: “И видѣлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе”, всичко това трѣбва да го видишъ, да разберешъ тази борба между видѣлината и тъмнината. Ако вие пѣехте по този начинъ, гласътъ ви би треперилъ, щѣше да бѫде мекъ и звънливъ, па и душитѣ ви щѣха да трептятъ. А сега, гласътъ ви е тѫпъ, защото нѣмате въодушевление отвѫтрѣ, не прѣживѣвате думитѣ.

 

Старайте се, като пѣете у дома си, да се вдълбочавате въ думитѣ, въ идеитѣ, които тѣ изразяватъ, за да можете да пѣете окултно. Като пѣете упражнението, “Въ началото бѣ Словото”, изпѣйте го веднъжъ, два, три, четири, петь пѫти, докато вие сами го харесате, докато почувствувате, че пѣете съ животъ, сила и вѫтрѣшно разбиране. Днесъ врѣмето е малко влажно, но то не е извинение за пѣнието, не е извинение и за цигулката. Наистина, когато врѣмето е влажно, влагата запълня поритѣ на цигулката, но има едно срѣдство противъ влагата. Ти можешъ да запоишъ поритѣ на цигулката, като вложишъ нѣщо отъ душата си въ нея. Тя ще изгони влагата навънъ. Това можемъ да направимъ всѣкога, когато искаме, пъкъ когато не искаме и душата нѣма да вземе участие въ свиренето. Сѫщо така и при пѣнието, душата ви може да вложи нѣщо въ гортана.* Душата ви може да влиза и да излиза свободно въ васъ. Ще се помолишъ на душата си и ще й кажешъ: “Моля ти се, влѣзъ въ гърлото ми, да чуя твоя сладъкъ гласъ, че да се науча и азъ да пѣя.” Двама ще пѣете тогава: ти и душата ти и ще видишъ какъвъ гласъ ще излѣзе отъ тебе, какъвъ пѣвецъ ще станешъ! Въ това седи силата на пѣвеца. И азъ желая, всички ученици на окултната школа, като пѣете, да се отличавате, да зная, че сте пѣвци. Гласътъ ви да нѣма меденъ тонъ, а да се отличава съ голѣма мекота и изразителность. Ще пѣете отъ сърце, безъ правила, не че нѣма да има правила, но тѣ не мязатъ на сегашнитѣ. Ще спазвате тѣзи бѣлѣжки.

 

Азъ зададохъ на младитѣ ученици въпроса: Защо българитѣ турятъ въ рѣчьта си глагола отпрѣдъ, а германцитѣ на края на изречението? Защо начинътъ на говора у германцитѣ е единъ, а у българитѣ другъ? И еднитѣ сѫ хора, и другитѣ сѫ хора, защо иматъ различна граматика? Тѣ ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германцитѣ, като си свършатъ 100 работата, тогава я съобщаватъ, затова глаголътъ у тѣхъ е накрая, а българитѣ най-първо ще кажатъ, какво ще правятъ, а послѣ започватъ да работятъ, затова турятъ глаголътъ въ началото на изреченията. Послѣ, вземете англичанитѣ, тѣ постоянно скѫсяватъ думитѣ, когато германцитѣ ги разширяватъ. Защо? - Има си причини. Та и вие въ вашата граматика, нѣкога поставяте глагола отпредъ, а другъ пѫть отзадъ. Кой е правилниятъ начинъ за пѣнието? “Въ начало бѣ Словото” - вижъ много добрѣ започва пѣсеньта. “Въ” е съюзъ. Това сѫ първитѣ чувства, съ които човѣкъ започва, които не може да изрази. Съюзитѣ, това сѫ първитѣ думи, съ които човѣчеството е започнало. Най-послѣ идатъ сѫществителнитѣ. Те иматъ най-новъ произходъ.

 

Сега, да изяснимъ значението на думитѣ “Вѣ начало бѣ Словото”. Тѣ означаватъ, че въ най-голѣмата красота и хубость, въ това Божествено начало на нѣщата е излѣзло Словото. Божественото начало подразбира най-благоприятнитѣ условия за създаване. Въ живота, за създаването на всички Божествени нѣща, има опрѣдѣлено врѣме. Ако вие дадете на единъ астрологъ невѣрна дата на рождението си, той ще ви каже, че споредъ колкото ви познава, вие не може да се родите въ това врѣме. Въ астрологията не може да има безразборность въ ражданията; има опрѣдѣлени закони за възможноститѣ на ражданията. Този астрологъ ще ви каже: “Въ този день и въ този часъ вие не сте родени, понеже този моментъ, тъй както е съчетанието на планетитѣ, изключва вашето раждане.” Значи и Словото, за което пѣемъ, е излѣзло въ едно опрѣдѣлено Божествено начало. Ще кажете: “Отдѣ да знаемъ кога е било това начало?” Че вие бѣхте вѫтрѣ въ това начало. Какъ сте забравили една такава велика Истина? Вие бѣхте въ сѫщия тренъ. Ще кажете: “То бѣше отдавна, прѣди толкова години, забравили сме.” Ще си спомните. Защо ви говоря азъ сега за забравенитѣ нѣща.

 

“Въ Начало бѣ Словото; и Словото бѣ у Бога.”

 

Този стихъ е много важенъ. Като станете сутринь, ще го прочетете, ще го изпѣете и ще мислите върху него. Докато въ ума ви се хвърли една свѣтлина и вие възприемете тази велика идея. Тогава вашето сърце ще се прѣобрази, ще стане по-меко, умътъ ви сѫщо ще се прѣобрази, ще почне да мисли по-другояче и ще можемъ, като влѣземъ въ този салонъ, да се занимаваме и безъ лампи. Като дойдемъ тукъ, безъ лампи да се разнася свѣтлина отвсѣкѫдѣ. Като концентрирате мисъльта си върху този стихъ, ще имате по-хубава, по-приятна и по-мека свѣтлина. И азъ, като влѣза въ салона, ще кажа: “Ето ученици, съ които може да се разискватъ Божествени нѣща!” А сега, когато свѣтлината иде само отвънъ, отъ лампитѣ, какъ могатъ да се разискватъ такива въпроси? Отвѫтрѣ трѣбва да дойде тази свѣтлина! Тя е свѣтлината на Духа.

 

Тайна молитва

 

Любовьта ражда доброто! Доброто носи животъ, свобода и свѣтлина за нашитѣ души.

 

5-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 12.XI.1924 г.

София

 

------------------------------------------

*гортана - книж.остар. (рус.) гърло







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt