Jump to content
Ани

1924_11_05 ВРЪЗКИ ВЪ ГЕОМЕТРИЧЕСКИТѢ ФОРМИ

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ВРЪЗКИ ВЪ ГЕОМЕТРИЧЕСКИТѢ ФОРМИ

 

Размишление

 

Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: “Най-силното чувство вѣ човѣшката душа.”

 

Тема за слѣдния пѫть: “Съзнанието въ насѣкомитѣ.”

 

Често нѣкои въпроси, които се задаватъ, сами по себе си, се виждатъ безъ връзка и безъ смисълъ. Нѣкои нѣща отдалече се виждатъ, че иматъ връзка, други нѣща отблизо се виждатъ, че иматъ връзка. Тъй щото, двѣ противополож-ности има въ природата. Запримѣръ, ако гледате на мѣсечината съ просто око, вижда се единъ образъ, една жена, която гледа къмъ земята. Но ако вие погледнете мѣсечината съ далекогледъ, този образъ се изгубва. Съ просто око тази жена е прѣкрасна, изглежда на англичанка, седи горда, непристѫпна. Слѣдователно, има връзки, които ние виждаме отдалече, има връзки, които ние виждаме отблизо.

 

Прѣдставете си една пружина, каквато е тази на часовника, но навита милиони пѫти около своя центъръ и способна да се развъртва и завъртва. Каква идея може да ни даде тя? Тя изразява пѫтьтъ, по който човѣкътъ е вървѣлъ - неговиятъ произходъ. Значи, човѣкъ започва своя животъ отвѫтрѣ, като постепенно се развъртва навънъ. Туй развъртване наричатъ еволюция. Ако пъкъ си прѣдставите единъ остъръ ѫгълъ, съ върха нагорѣ, на какво ще го уподобите? - На човѣшкия носъ. Така, само съ нѣколко линии вие може да нарисувате и човѣшкото око, и човѣшката уста. Помислете, какво отношение сѫществува между окото и носа. Устата е първоначалното проявление на човѣшкото сѫщество. Окото е необходимо на човѣка, за да ходи правилно, да вижда дѣ ходи. Носътъ е необходимъ на човѣка, за да може въ природата, въ която живѣе, да намира приятнитѣ и полезнитѣ за себе си храни. Той ги познава по миризмата. Въ устата се намира езикътъ, съ който човѣкъ вкусва. Задъ окото, задъ носа, задъ езика, въ човѣка седи нѣщо още по-високо. Окото прави човѣка свободенъ. То е емблемъ на свобода. Който има очи, той е свободенъ. Човѣкъ, у когото обонянието е развито, показва, че и умътъ му е развитъ. Той е свободенъ човѣкъ въ умствения свѣтъ. Щомъ човѣкътъ е започналъ да обонява, започналъ е да мисли, започналъ е да прави разлика между единъ прѣдметъ и другъ.

 

На човѣшката глава има начертана още една крива линия, която изразява човѣшкото ухо. Отъ човѣшкото ухо е образувана българската буква “З”. Питамъ тогава, отъ какво произтича злото въ свѣта? - Злото произтича всѣкога отъ човѣкъ, който не знае да слуша. Вървишъ нѣкѫдѣ, но не слушашъ, не чувашъ, не обонявашъ, не виждашъ - всѣкога ще направишъ зло. Слѣдователно човѣкъ, който иска да върви правилно, трѣбва да вижда правилно, да обонява правилно, да вкусва правилно, да чува правилно. Отъ тукъ може да извадимъ едно правило, едно естествено или едно Божествено мѣрило за живота, споредъ което трѣбва винаги да мѣримъ своитѣ постѫпки.

 

Тъй както днесъ животътъ се развива, ние се намираме на прѣдставление. Животътъ ни е много изкуственъ, той е животъ на сцената. Виждате на сцената мѫжъ и жена се каратъ. Жената напада мѫжа, казва му обидни думи. Неговото честолюбие се накърнява, той казва: Азъ съмъ силно обиденъ, не мога да живѣя повече - взима ножъ и го забива въ сърцето си. Подъ дрехата си има мѣхуръ пъленъ съ червена вода. Потича тази вода въ видъ на кръвь и той пада на сцената. Казвате: “Този актьоръ играе много добрѣ ролята си.” Тия хора, обаче, прѣдставляватъ на сцената. Утрѣ ще видите този човѣкъ пакъ живъ. Той се убива на сцената, а въ дѣйствителность е живъ. И сто пѫти да се мушне съ ножа, виждате го пакъ здравъ и живъ. Виждате и двамата примирени.

 

Сегашниятъ нашъ животъ е подобие на такова едно прѣдставление. Виждате нѣкой човѣкъ тѫженъ, казва: “Много съмъ скърбенъ.” Този човѣкъ, отъ когото днесъ текоха четири реда сълзи, утрѣ го виждате веселъ. Какъ е възможно, човѣкъ, който до вчера е билъ така неутѣшимъ, сега да е веселъ. Казвамъ, той е билъ на сцената, подъ дрехата си ималъ мѣхуръ, пъленъ съ червена вода. Удари мѣхура съ ножъ, но той остане здравъ и читавъ и казва на жена си: “Хайде, жена да си пийнемъ малко, хубаво изиграхме ролята си, публиката е доволна отъ насъ. Хайде да си пийнемъ по още една чашка, хубаво изиграхме ролята си.”

 

Този моралъ задъ сцената е прѣкрасенъ, понеже е взетъ отъ реалния животъ на сцената, но сегашниятъ ни животъ е взетъ отъ единъ по-висшъ животъ. Животътъ, който ние сега живѣемъ, тъй както сега се проявява, въ него влизатъ елементи отъ единъ по-висшъ животъ и ние искаме да прѣдставимъ този животъ именно. Нѣкои казватъ: “Нѣма моралъ въ свѣта.” Не, моралъ има! За онзи, който има очи, свѣтлината сѫществува, т. е. проявява се. Онзи, у когото тия органи липсватъ, това ни най-малко не показва, че свѣтлина нѣма. Въпрѣки, че той не вижда свѣтлината има понятие за нея. Нѣкой човѣкъ може да не чува звука, обаче той има понятие за него. Въ този човѣкъ има силенъ копнежъ да чува. У нѣкой човѣкъ може да не е развито обонянието, но той има понятие за него. Тия нѣща сѫществуватъ за него като копнежъ и единъ день тѣ ще се проявятъ.

 

И тъй, всички вие трѣбва да се стремите къмъ онова Божествено начало въ васъ, чрѣзъ което да схващате реалнитѣ нѣща въ живота. Прѣдставете си, че вие влизате въ една зала и отвънъ още чувате, че нѣкой вика до Бога. Защо? - Не знаете още. Като влѣзете въ залата, виждате вѫтрѣ двама души. Единиятъ отъ тѣхъ хваналъ рѫцѣтѣ на другия и вика, колкото гласътъ му държи, а той му вади зѫбъ. Ако не знаете какво става, какво ще кажете? Ще си кажете: “Колко грубъ е този човѣкъ, какъ грубо вади зѫби!” Прѣдставете си, че този човѣкъ е единъ виденъ лѣкарь, а другиятъ е боледувалъ 3 - 4 седмици отъ зѫбъ, инфектиралъ се зѫбътъ му и лѣкарьтъ казва, че ако зѫбътъ не се извади, този човѣкъ ще пострада. Какво зло има въ това! Кой е виновенъ, лѣкарьтъ ли или този човѣкъ, който не е пазилъ добрѣ зѫбитѣ си? (-“Болниятъ.”) Не е виновенъ само болниятъ, виновни сѫ още баща му и майка му, които сѫ му дали такова хилаво тѣло. На майка му и на баща му зѫбитѣ бѣха развалени, затова и неговитѣ сѫ развалени. Тогава държатъ като отговорни лица баща му и майка му. Майката казва: “И на моята майка бѣха развалени зѫбитѣ.” Бащата казва: “И на дѣдо ми бѣха развалени зѫбитѣ.”

 

Кога се развалиха зѫбитѣ на тия хора? Значи, причината на тия нѣща се крие още въ далечното минало. Нѣкой пѫть ще ви задамъ да пишете върху темата: “Кога се развалиха човѣшкитѣ зѫби?” Или: “Кога хората започнаха да боледуватъ отъ зѫби? Кога се появи зѫбната болесть?” Тъй ще дойдемъ до ония естествени правила въ живота. Божествениятъ животъ самъ по себе си е красивъ.

 

Сега, разбира се, ако азъ река да ви обясня всичко онова, което става въ свѣта, ще се яви друга опасность за васъ: вие ще извадите най-криви заключения за живота. Питамъ: ако нѣкой отвори прѣдъ васъ едно шише съ отровенъ газъ и азъ се затека да го затворя, зло ли ви правя? Прѣдставете си, че въ туй шише има съзнание и като види, че го затварямъ, ще бѫде недоволно и ще ми каже: “Защо не ми отворишъ да дишамъ чистъ въздухъ? Защо си толкова жестокъ?” Жестокъ съмъ за шишето, но за другитѣ не съмъ жестокъ. Казвамъ, по-добрѣ ти да страдашъ а другитѣ да благуватъ, отколкото ти да благувашъ, а другитѣ да страдатъ.

 

Слѣдователно, ние казваме, че въ този свѣтъ сѫществува единъ моралъ, общъ за всички и единъ частиченъ моралъ, само за нѣкои. Въ свѣта сѫществува още физическо право и право на душата. Законътъ е слѣдниятъ: Когато тѣлото страда, то е за благото на душата. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: Не жертвувайте никога благото на душата за благото на тѣлото! Защото душата сама по себе си е толкова благородна, тя знае какъ да се грижи за тѣлото. Но остане ли тѣлото да се грижи за душата, работата е злѣ. Тази вечерь ще ви прѣдамъ едно ново музикално упражнение, съ единъ новъ ритъмъ, да видимъ, какъ ще го схванете. Текстътъ е взетъ от Евангелието на Иоана, 1 гл., Стихове 1 - 5:

 

Въ начало бѣ Словото:

И Словото бѣ у Бога,

И Словото бѣ Богъ.

То въ начало бѣ у Бога.

Всичко чрѣзъ Него стана.

И което е станало

Нищо безъ Него не стана.

Въ Него бѣ животъ

И животътъ бѣ видѣлина на человѣцитѣ,

И видѣлината свѣти въ тъмнината,

И тъмнината я не обзе.

 

Първитѣ два стиха отъ главата изразяватъ дѣйствие на Духа. Третиятъ стихъ изразява дѣйствие на ума. Четвъртиятъ стихъ изразява дѣйствие на сърцето, а петиятъ стихъ изразява материалния свѣтъ. Тъмнинаната прѣдставлява материалния животъ и прѣзъ нея прониква свѣтлината. Това упражнение е снето отгорѣ. Значи, първиятъ актъ, дѣйствието на духа има разширение; вториятъ е на ума, третиятъ на сърцето и най-послѣ иде заключението, то е актъ на физическия животъ, тъй както сега живѣемъ. Като учите упражнението сега, ще спазвате ритъма и такта, които много се измѣнятъ.

 

Сега, да направимъ едно упражнение:

 

Рѫцѣтѣ се движатъ напрѣдъ въ полукрѫгове навънъ и се приближаватъ високо надъ главата, при което едноврѣменно се изговарятъ думитѣ: “Въ силата на Божията Любовь”,

 

обратно движение надолу, като се произнасятъ думитѣ: “Въ силата на Божията Мѫдрость”.

 

Първото движение на рѫцѣтѣ: “Въ силата на Божията Истина”,

 

движение рѫцѣтѣ надолу въ крѫгове: “Да се освѣти името Божие”,

 

движение на рѫцѣтѣ нагорѣ въ крѫгове: “Да дойде Царството Божие”;

 

рѫцѣтѣ се движатъ надолу въ крѫгове: “Да бѫде волята Божия!”

 

Въ живата природа сѫществува единъ методъ извѣстенъ почти на всинца ви; може би мнозина отъ васъ сѫ го наблюдавали: природата изобщо започва съ много слаби действия. Нѣкой пѫть виждате слабо едва забѣлѣжимо полюлѣване на листата и слѣдъ туй постепенно усилване, докато нѣкога се изрази въ видъ на буря. Малкитѣ пиленца, когато започнатъ да хвъркать, най-напредъ се повдигатъ на краката си, послѣ си поразперятъ крилцата и отново се връщатъ въ гнѣздото. На втория день пакъ подскочатъ, подхвръкнатъ наблизо нѣкѫдѣ съ крилцата си, послѣ малко по-далечъ, докато ги видишъ най-послѣ изхвръкнали отъ гнѣздото си, добили самоувѣреность.

 

Всѣки, който не спазва този законъ на природата, пада долу и прѣзъ цѣлия си животъ съжалява за това. Въ тази школа вие ще правите всѣко упражнение, което ви се задава. Казвате: какво ще ни ползуватъ тѣ? Азъ ще ви запитамъ: ако тия упражнения не ви ползуватъ, защо пиленцата постепенно упражнѣватъ крилцата си? Отъ упражнението на крилцата зависи всичкото бѫдаще на една птица. Отъ тѣзи упражнения ще се развиятъ мускулитѣ, с които ще лети, да си набавя храна, да се избавя отъ своитѣ неприятели. Всѣко движение, което правимъ, се отразява благотворно върху ума ни. Има хармонични дѣйствия, които се отразяватъ благотворно върху органитѣ на ума. Въ старо врѣме, когато искали да накажатъ нѣкой упоритъ, своенравенъ човѣкъ, отрѣзвали му палеца и съ това парализирвали волята му.

 

Вие често казвате, че волята ви е слаба. За да усилите волята си всѣка сутринь като ставате, концентрирайте ума си върху палеца. Туй упражнение ще подѣйствува върху волята ви тъй, както дѣйствуватъ упражненията за заякване крилцата на малкото пиленце. Това е микроскопическа придобивка, но като правите това упражнение день, два, недѣля, мѣсецъ, ще забѣлѣжите едно разположение, едно малко засилване на волята. Палецътъ трѣбва да се движи хармонично. Забѣлѣзано е, че у онѣзи хора, които се умопобъркватъ, палецътъ не се движи, остава изправенъ. Нѣкой казва: “Ще се умопобъркамъ!” Казвамъ, докато движишъ палеца си, нѣма да се побъркашъ, но започнешъ ли да го държишъ неподвиженъ, има опасность. Можешъ ли да движишъ палеца си нагорѣ-надолу, никой не може да изкара ума отъ главата ти, освѣнъ ти самъ.

 

Нѣкой казва: “Ти ме подлуди.” Не, Богъ е турилъ ума ти на мѣсто и никой не може да ти го изкара, освѣнъ ти самъ. Ако нѣкой го изкара, ти си виноватъ. Умътъ е твой, ти ще се разправяшъ съ него, никой не може да го изкара отъ главата ти. Палецътъ прѣдставлява Божествения свѣтъ и той указва благотворно влияние върху човѣшкия умъ. Чрѣзъ палеца се проявява Божествения, висшия свѣтъ и умътъ трѣбва да черпи вдъхновение отъ него. Като се движи палецътъ, образува едно крѫгообразно движение. Всичко въ свѣта е крѫгообразно. То е едно непрѣривно движение. Нѣкои нѣща намъ се виждатъ прѣкѫснати, но тия прѣкѫснати мѣста сѫ отъ единъ по-висшъ свѣтъ.

 

Запримѣръ, носътъ е проекция на единъ много по-съвършенъ образъ, отколкото той прѣдставлява. Човѣшкото око е проекция на друго едно око, още по-съвършенно отъ това, което виждаме. Бога винаги изразяватъ съ едно око. Защо не Го изразяватъ съ двѣ очи? Значи, Божественото око, като се проектирало въ физическия свѣтъ, се раздѣлило на двѣ. Туй, което ние виждаме въ нашия организъмъ: лѣвата рѫка, дѣсната рѫка, това сѫ проекции отъ духовния свѣтъ, проекции на сили, които работятъ и се изявяватъ на физическия свѣтъ въ една или въ друга форма. Моята рѫка, напримѣръ, е сгѫстена сила. Вашата рѫка, вашата глава, вашето тѣло, като се разложатъ, ще се върнатъ въ Божествения свѣтъ като сили, а не като материя. Какъвъ изгледъ ще имате тогава? Вие ще бѫдете турени въ центъра на единъ голѣмъ крѫгъ. Отъ тамъ вие ще виждате навсѣкѫдѣ и всичко, което става, ще бѫдете всевидещъ. Сега, понеже сте навънъ, по периферията на тази окрѫжность, вие се мѫчите да виждате малкитѣ работи.

 

Вие сте засега ученици. Това е единъ периодъ, който трѣбва да минете. Казвамъ, великото благо въ свѣта седи въ изучаване малкитѣ нѣща, затуй трѣбва да се поправятъ малкитѣ погрѣшки. Малкитѣ погрѣшки произлизатъ отъ слѣдното: щомъ не усвоимъ една малка, микроскопическа добродѣтель, ражда се една малка погрѣшка. Азъ ще ви прѣдставя следния примѣръ отъ чисто морално гледище. Прѣдставете си, че вие сте три сестри, родени отъ една майка и отъ единъ баща. Баща ви е чистокръвенъ и майка ви е чистокръвна. Подъ “чистокръвенъ” разбирамъ, че не сѫ смѣсъ. Баща ви и майка ви се обичатъ и вие тритѣ сестри сѫщо се обичате. Единъ день, по едно съвпадение, двѣтѣ сестри се скарватъ, казватъ си по една обидна дума, тъй както между дипломатитѣ. Едната сестра поглежда сестра си невнимателно, накриво, а другата се разплаква. Третата сестра трѣбва ли да каже на разплаканата си сестра, че поведението на нашата сестра не е хубаво или трѣбва да й каже: “Сестро, не плачи, сестра ни не те е обидила, ти криво си я разбрала.” Ами какъ ще докаже, че сестра й я погледнала накриво?

 

Знаете ли, какво нѣщо е криво поглеждане? То е една проекция. Ако нѣкой пѫть небето се заоблачи и слънцето се скрие, настане тъмнина, това значи ли, че природата измѣня спрѣмо менъ своето разположение? Ще кажете ли, че природата се разгнѣви заради тебъ? Не, тя си прави нѣкакви маневри. Азъ ще се скрия въ нѣкоя пещера или подъ нѣкое дърво и ще наблюдавамъ проявитѣ й, ще се уча като дѣцата. Който не знае тия нѣща, мисли, че всѣки гърмежъ, всѣка буря е за него. Ще си каже: - “Отидохъ вече!” Слѣдъ туй небето ще се разведри, слънцето отново ще изгрѣе и той ще каже: - “Врѣмето е много хубаво, отлично!” Слѣдъ онзи проливенъ дъждъ, слѣдъ гръмотевицата въздухътъ е освѣженъ, чистъ.

 

Когато слънчевитѣ лѫчи падатъ върху насъ или върху кое и да е по-низше сѫщество отъ насъ, тѣ се отразяватъ благотворно, но ако сѫщитѣ тия лѫчи биха паднали върху нѣкой ангелъ или върху нѣкой възвишенъ духъ, биха имъ причинили нѣкаква врѣда. Те за тѣхъ сѫ силни, неприятни удари. Значи, Божествениятъ свѣтъ трѣбва да има специални начини за изявление по отношение различнитѣ сѫщества. И наистина, онази свѣтлина, въ която ангелитѣ живѣятъ е толкова деликатна, че вие даже не бихте я почувствували.

 

Слѣдователно, приятнитѣ нѣща за насъ, сѫ неприятни за други сѫщества, по-висши отъ насъ и приятнитѣ нѣща за тѣхъ, сѫ неприятни за насъ. Ако ние влѣземъ въ ангелския свѣтъ, свѣтлината, при която тѣ живѣятъ, е толкозъ възвишена, че ние ще се намѣримъ въ тъменъ свѣтъ. Този свѣтъ ще ни бѫде безпрѣдметенъ, не ще можемъ да работимъ въ него. Затова, въ дадения случай, тъй както сме поставени въ този крѫгъ, свѣтлината, която иде отъ слънцето е много приятна за насъ. По-приятна сила от слънчевата нѣма за нас. По-приятна свѣтлина отъ слънчевата за насъ нѣма, особенно сутринната, когато слънцето изгрѣва. Тогава въ въздуха нѣма много влага, но се чувствува мека, приятна атмосфера. Тази мека слънчева свѣтлина, като че масажира, като че прониква чрѣзъ нея нѣкакъвъ животъ въ тѣлото.

 

Едно е важно за васъ: Пазете съзнанието си всѣкога будно! Както и да се проявите отвънъ, вѫтрѣ въ съзнанието си пазете единство, вѫтрѣ да нѣма раздвояване. Съзнанието ви никога не трѣбва да бѫде разнородно. Не пропущайте прѣзъ съзнанието си абсолютно никаква покварена мисъль, никакво лошо чувство! Душата си сѫщо пазете чиста, свята! Христосъ казва: “Само чистиятъ ще види Бога.” Въ външния свѣтъ, въ материалния свѣтъ ние сме поставени неизбѣжно да минемъ прѣзъ една кална срѣда. Не сме птици да прѣхвръкнемъ, но ще гледаме, по възможность по-малко да се окаляме. Ще стѫпваме внимателно, ще избираме мѣста, дѣто по-малко ще затънемъ. Слѣдъ като минемъ това мѣсто, ще си изчистимъ краката отъ кальта. Тѣзи работи ставатъ постоянно въ този свѣтъ. Тѣ не трѣбва да ви смущаватъ.

 

Вие, като ученици, въ съзнанието си трѣбва да бѫдете еднородни. Това е Божественъ законъ за всички. Никакво раздвоение! Силата, красотата, хубостьта на човѣка зависи отъ единството, отъ еднородностьта въ съзнанието му. Щомъ имате туй единство, щомъ съзнанието ви е еднородно, вие сте едно съ Бога, а щомъ сте едно съ Бога, Той вече ви помага. Не мислете, че ние сме силнитѣ на свѣта. Щомъ сме чисти, Богъ има възможность да дѣйствува чрѣзъ насъ. Той е всесиленъ, Той само може да ни пази. Но и у насъ трѣбва да има туй съзнание, тази мисъль да бѫдемъ чисти. Ако вие сте чисти, само тогава Богъ ще работи чрѣзъ васъ. Слѣдователно, когато Богъ се проявява въ всинца ни, ще дойде и тази Божествена хармония, това единство. Само така Богъ ще се прояви въ менъ и въ васъ. Въ всинца ни Богъ нѣма да се прояви по единъ и сѫщъ начинъ, ще има разнообразие. Въ еднообразието има разнообразие. Красотата седи въ разнообразието.

 

Сега, виждаме да ставатъ нѣкои малки пертурбации, но тѣ сѫ въ физическия свѣтъ. Всички трѣбва да се стремимъ къмъ чистотата. Ние можемъ да бѫдемъ чисти! Всички ще се стремите къмъ чистота.

 

Тази вечерь вие бѣхте писали върху темата: “Най-силното чувство на душата.” Кое е това чувство? - Най-силното чувство е това, което още не е проявено. Всѣко чувство, което е проявено, е слабо. Това, което е проявилъ човѣкъ, ние знаемъ какво е. Дѣ сѫ нашитѣ силни чувства? Можете ли да извадите изъ историята нѣкои хора съ силни чувства? Колко хора знаете, които сѫ устояли въ своитѣ чувства? Ако въ едно отношение сѫ устояли, въ друго не сѫ устояли. Влизали ли сте въ потънкоститѣ на човѣшкия животъ? Казватъ за нѣкого: - “Той е много устойчивъ човѣкъ.” Да, въ едно отношение е устойчивъ, но въ друго е неустойчивъ. Нѣкой човѣкъ е любезенъ спрѣмо васъ, но ще го видите, колко е грубъ спрѣмо други. Какъ ще си обясните тия нѣща? Спрѣмо нѣкои хора трѣбва да бѫдешъ грубъ, не можешъ да бѫдешъ мекъ, любезенъ. Когато вашата кѫща гори, спрѣмо огъня може ли да бѫдете деликатни? Ще вземете толумбата, ще го загасите. Огъньтъ казва: “Защо не ми дадете възможность да се проявя?” Ще му кажешъ: “Моята кѫща не е мѣстото, дѣто трѣбва да проявявашъ силата си. Щомъ искашъ да проявишъ силата си, ще те туря вънъ. Азъ съмъ работилъ върху моята кѫща толкозъ години, затова ти нѣмашъ право да я смъкнешъ!”

 

Този огънь, който гори и изгаря, ние ще го изгасимъ, а този, който гори, безъ да изгаря, ние ще го духаме, постоянно ще го поддържаме. Азъ искамъ да извадите отъ огъня хубавото, красивото. Всички ще се стремите къмъ хубавото, къмъ възвишенитѣ образи, които Богъ е създалъ. Трѣбва да се пазите отъ свѣта! Слѣдили ли сте всѣки день за себе си да бѫдете безпристрастни? Всѣка вечерь ще туряте на теглилкитѣ свойте постѫпки и ще ги измѣрвате точно. Тѣ сѫ чувствителни вѣзни, вѣрно теглятъ. Ще теглитѣ погрѣшкитѣ си на тия вѣзни и ще отбѣлѣзвате, дѣ е мѣстото на рѣзката. Точно ще мѣрите! По отношение себе си ще бѫдете по-строгъ, отколкото къмъ другитѣ хора. И като ученъ човѣкъ, ще туришъ книгата прѣдъ себе си и ще отбѣлѣзвашъ, колко тежи всѣка погрѣшка. Научни данни сѫ това! Като направишъ такъвъ прѣгледъ на постѫпкитѣ си прѣзъ този день, ще изпратишъ тази статистика въ небето, въ архивата на твоите учители, да знаятъ какъ си прѣкаралъ деня. Тѣ ще гледатъ какъ си мѣрилъ, ще провѣрятъ всичко това и ще видятъ, доколко е развито въ тебе съзнанието на онази вѫтрѣшна справедливость. Всѣка вечерь ще рапортирашъ. Вие пращали ли сте рапортъ? Вечерь ще изпращате рапорта си, а сутринь ще чакате отговоръ, ще получите едно писмо. Ако сте дали вѣрни данни, ще погледнете писмото, ще се позарадвате и прѣзъ цѣлия день ще бѫдете радостни и весели. Това не е илюзия, въ това седи красотата на живота.

 

И тъй, вечерь ще пращате вашето писмо горѣ, сутринь ще дойде отговорътъ. Ще прочетете писмото и ще започнете новия животъ. Това е Божественото, което трѣбва да се приложи за въ бѫдеще въ живота ви.

 

Тайна молитва

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

4-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 5.XI.1924 г.

София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×