Jump to content

1924_10_29 ТЕМПЕРАМЕНТИТѢ


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

ТЕМПЕРАМЕНТИТѢ

 

Размишление

 

Прочетоха се нѣколко работи върху темата: “Отличителнитѣ черти на физическия и духовенъ животъ.”

 

Тема за слѣдния пѫть: “Най-силното чувство въ човѣшката душа.”

 

Тази вечерь ще ви говоря върху темпераментитѣ на човѣка.

 

Човѣкъ трѣбва да се проучва така, както сега го намираме, а не както е било неговото първоначално състояние. Ние не знаемъ, какво нѣщо е билъ човѣкътъ първоначално; ние не знаемъ, какво ще е за въ бѫдеще. Това сѫ нѣща, които можемъ да прѣдполагаме, но ние трѣбва да проучаваме човѣка тъй, както го виждаме, както го знаемъ днесъ, а знае се човѣкъ, понеже всѣки отъ васъ е човѣкъ и знае нѣщата по себе си.

 

Нѣкои хора сѫ бързи, вървятъ по пѫтя бързо, лесно се движатъ. Други нѣкои сѫ бавни, едва се движатъ, клатятъ се като гемии. Защо е това различие? Нали и единиятъ и другиятъ сѫ човѣци? Това сѫ малки прояви, но ние ще обърнемъ внимание на малкитѣ прояви. На какво се дължатъ тѣзи прояви? Защо нѣкой човѣкъ върви бързо, а другъ полека? Още отъ старо врѣме, щомъ нѣкой стане чорбаджия въ селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? - Работитѣ му сѫ уредени вече. Онзи човѣкъ пъкъ, на когото работитѣ не сѫ уредени, той върви бързо, стреми се. И единиятъ и другиятъ не съзнаватъ кои сѫ подбудителнитѣ причини. Ако попиташъ единия, защо върви полека, той ще ти каже: “Всички отъ нашия родъ вървятъ така. Дѣдо ми, прадѣдо ми вървѣха така и азъ не мога да се отклоня отъ своя пѫть. Това е въ моето естество, въ моето разположение, азъ не обичамъ бързия ходъ.” Ако попиташъ другия, защо върви бързо, той ще ти каже: “Азъ не обичамъ да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.” И единиятъ е правъ, и другиятъ е правъ.

 

Още отъ старо врѣме, старитѣ окулисти-алхимици сѫ опрѣдѣлили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояния. Отъ тѣзи четири състояния тѣ сѫ извадили четири темперамента на човѣка. Въ сегашната наука, като основни, най-важни елементи за живота опрѣдѣлять четири отъ тѣхъ, а именно: вѫглеродътъ, водородътъ, азотътъ и кислородътъ. Тѣ не сѫ единственитѣ важни елементи, но тѣ се намиратъ въ по-голѣмо количество въ природата. Тѣзи четири елемента донѣкѫдѣ съотвѣтствуватъ на четиритѣ състояния на материята, които старитѣ алхимици опрѣдѣлятъ, както и на четиритѣ темперамента въ човѣка. Тѣ сѫ казвали, че въ човѣшката наука се срѣщатъ слѣднитѣ четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически - нѣкои го наричатъ меланхолически и нервенъ или умственъ темпераментъ. Така сѫ класифицирали старитѣ алхимици темпераментитѣ въ човѣка, но тѣ не сѫ обосновани на строго научни начала.

 

Въ по-новитѣ врѣмена, ученитѣ хора на западъ намиратъ, че въ човѣка сѫществуватъ само три темперамента, които почиватъ на три основни системи, сѫществуващи въ човѣшкия организъмъ. Първата система е тъй наречената “жизнена система”, въ която влизатъ кръвоносната система, дробоветѣ, стомаха и жлѣзитѣ. Отъ тази жизнена система тѣ сѫ извадили жизнения темпераментъ или тъй наречения “видивния” темпераментъ, отъ латинската дума “vitea”, която значи “животъ”. Слѣдъ това иде костната система, съ мускулитѣ и лигаментитѣ, тя е динамическата система. Отъ тази система се образува двигателниятъ или мотивниятъ темпераментъ. И най-послѣ, имаме третия темпераментъ, нареченъ умственъ или нервенъ, съ прѣобладаваще влияние на мозъка и нервната система.

 

Тъй че, когато въ тѣлото прѣобладаватъ силитѣ на ума, на мозъка, прѣобладава и нервната система. Тогава имаме хора съ умственъ темпераментъ, които се занимаватъ съ умственъ трудъ. Тѣ се интересуватъ отъ умствения свѣтъ. Всички онѣзи, у които прѣобладаватъ силитѣ на стомаха, гърдитѣ и кръвоноснитѣ сѫдове, сѫ хора повече на живота, на удоволствията, на свѣта, тѣ не обичатъ тежката работа. Повече отъ тѣхъ сѫ търговци, дипломати, актьори, а нѣкои художници. Хората съ мотивния темпераментъ сѫ най-дѣятелни. Отъ тѣхъ излизатъ военоначалници, генерали, водители на партии и др.

 

Отъ тия три темперамента сѫ произлѣзли още четири. Първиятъ темпераментъ е родилъ други два. Отъ бѣлитѣ дробове се е създалъ сангвиническиятъ, а отъ стомаха и жлѣзитѣ - флегматическиятъ темпераментъ. Отъ мотивния темпераментъ, въ връзка съ жлъчния темпераментъ се е създалъ холерическиятъ. Въ него прѣобладаваще влияние иматъ коститѣ, а донѣкѫдѣ нервната система, черниятъ дробъ и жлъчката. Отъ умствения темпераментъ е произлѣзълъ нервния или меланхоличния темпераментъ. Тъй щото, има три основни темперамента и четири производни. Въ най-ново врѣме, обаче, науката приема седемь темперамента въ човѣка, които отговарятъ на седемьтѣ системи въ него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.

 

Въ всѣки темпераментъ прѣобладаватъ извѣстни качества отъ материята. Споменахъ, че материята въ физическия свѣтъ се срѣща въ четири състояния, които понѣкога се проявяватъ въ човѣшкитѣ темпераменти.

 

Първиятъ темпераментъ, сангвиническиятъ е нареченъ още въздухообразенъ. Нека химицитѣ кажатъ, кои сѫ важнитѣ свойства на въздуха (-“Той е въздухообразна смѣсь, която се състои главно отъ азотъ и кислородъ.”) Въ него влизатъ всички онѣзи вещества, на които е свойствено разширението. Вслѣдствие на това, онѣзи хора, които иматъ сангвинически темпераментъ, иматъ свойството да се разширяватъ силно. Въ тѣхнитѣ мисли, чувства и дѣйствия има силно разширение. Тѣ сѫ експанзивни, всѣкога прѣувеличаватъ нѣщата. Най-малката радость въ тѣхъ се силно изживѣва. Тѣ скачатъ, радватъ се като дѣца. Не минава половинъ часъ слѣдъ това, въ тѣхъ става смѣна. Тѣ сѫ хора, подобни на врѣмето. Ще ги видишъ радостни, скръбни, слѣдъ това гръмотевици, прахъ, всичко се смѣня бързо.

 

Вториятъ темпераментъ, тъй нареченъ флегматическиятъ, прѣобладаваще влияние въ него има водата. Понеже водата не е тъй подвижна, както въздуха, хората съ такъвъ темпераментъ сѫщо така не сѫ много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклонъ. Тѣзи хора се отличаватъ съ студенина и мудностъ, въ тѣхъ прѣобладава водното състояние. Изобщо тѣ обичатъ жидкитѣ, течнитѣ вещества. Хора съ такъвъ темпераментъ сѫ хладнокръвни, самообладанието е силно развито въ тѣхъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ много мързеливи. За такива хора турцитѣ казватъ: “И свѣтътъ да изгори, тѣ не искатъ да знаятъ.” Турцитѣ иматъ много анекдоти за тѣхъ. В Цариградъ имало много такива хора, съ този темпераментъ наречени “тембели”, които били на разноски на Султана, той се грижилъ за прѣхраната имъ. Обаче, въ скоро врѣме се наплодили толкова много тембели, че султанътъ се видѣлъ въ чудо. Извиква своя везирь и го пита: “Какъ да се освободимъ отъ тѣзи хора, които не сѫ толкова умни, а съставляватъ товаръ на хазната?” Везирътъ отговорилъ: “Ще запалимъ тембелхането да гори и колкото души отъ тѣхъ останатъ въ това врѣме, когато гори, тѣ сѫ истинскитѣ тембели, за тѣхъ ще оставимъ извѣстенъ приходъ. Тия отъ тѣхъ, които избѣгатъ, ще пратимъ на работа.” И дѣйствително, запалили тембелхането. Всички се разбѣгали, съ изключение на двама. Единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: “Хайде да бѣгаме, тембелхането гори!” Другия му отговаря: “Какъ не те мързи да говоришъ!” Отъ една страна това хладнокръвие е добро нѣщо. Така постѫпвайте и вие. Като ви дойде нѣкоя беля, кажете на този, който ви говори: “Какъ не те мързи да говоришъ!” Иначе, онзи, който иска да урегулира своя темпераментъ, трѣбва да научи свойствата на водата. Главнитѣ съставни елементи на водата сѫ водородъ и кислородъ.

 

Третиятъ темпераментъ е холерическиятъ, дѣто прѣобладаваще влияние има жлъчката, черниятъ дробъ, нервната система и коститѣ. Хора съ такъвъ темпераментъ понѣкой пѫть сѫ високи, съ черни коси, много енергични, изобщо динамически. Въ тѣхъ прѣобладава вѫглеродътъ. Значи, има натрупване на вѫглеродни вещества, които като се запалятъ, прѣдизвикватъ пожаръ. Човѣкъ трѣбва да пази да не се запалятъ тия вещества. Тѣзи горителни материали сѫ като сухи клечки. Запалятъ ли се, трѣбва да стоишъ далечъ.

 

Най-после иде меланхоличниятъ темпераментъ съ прѣобладаваще влияние на нервната система. Въ този темпераментъ има огънь. Хора съ такъвъ темпераментъ сѫ въ постоянни вѫтрѣшни безпокойствия. Вѫтрѣшнитѣ процеси не ставатъ правилно въ тѣхъ, вслѣдствие на което се образува повече топлина. Въ този темпераментъ нѣма достатъчно азотъ, който да регулира горенето. Нѣкои казватъ, че азотътъ спира живота. Не, азотътъ регулира горенето. Той не дава възможность да се прояви животътъ изведнъжъ. Ако животътъ се прояви изведнъжъ, човѣкъ бързо ще се изтощи, затова животътъ трѣбва да се проявява постепенно.

 

Да допуснемъ, че въ вашето естество се набератъ повече динамически сили, какво става? - Явява се, значи, повече кислородъ, който усилва дѣятелностьта, усилва живота и човѣкъ става активенъ въ своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Той скача, радва се, но тази радость е прѣходна. Тази радость е както когато нѣкой човѣкъ пийне малко винце, или спечели пари. Тукъ азотътъ е необходимъ като регулаторъ. Меланхолията се явява у хора, които иматъ чрѣзмѣрни желания. Крайно меланхоличнитѣ хора сѫ крайно амбициозни. Тѣ сѫ меланхолични, защото желанията имъ не могатъ да се осѫществяватъ. Напримѣръ, у нѣкои хора се явява желание да станатъ светии. Това не е желание на душата имъ, а желание да блѣснатъ прѣдъ хората. Това не е онзи вѫтрѣшенъ огънь на душата, не е онзи Божественъ огънь, който произлиза отъ дълбочината на съзнанието, отъ нѣкакво убѣждение.

 

Азъ различавамъ въ свѣта два вида огънь. Като се запалишъ отъ единия огънь, горишъ и изгаряшъ, а като се запалишъ отъ другия, горишъ и не изгаряшъ. Напримѣръ, тази вѫтрешна топлина, която е у насъ, отъ която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36° - 37°, която придава една приятность. Докато сме въ здравословно състояние, тази топлина е приятна, но щомъ се набератъ въ насъ ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започватъ химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40° - 41°, става триене между клѣткитѣ и нервната система се разтройва, т. е. онѣзи сѫдове, които служатъ въ организма като проводници на живота, се блокирватъ, задушаватъ и ние казваме, че тия хора умиратъ отъ задушаване. При това задушаване, става едно напрѣжение въ нервната система и човѣкъ умира. Затова, най-първо се изисква човѣкъ да се изпоти, за да се отворятъ тия сѫдове и така да се спаси. Само чрѣзъ изпотяване тѣлото ще дойде въ своето естествено състояние.

 

Сега, мнозина отъ васъ искатъ да урегулиратъ живота си и казватъ: -“Господь ще уреди всичко.” Не само, че Господь ще уреди всичко, но Той е уредилъ всичко. Господь нѣма да ходи по нашитѣ умове. Какво мислимъ ние е едно нѣщо, а какво мисли Господь, това е друго нѣщо. Ние, които сме дошли на земята като ученици да ходимъ по ума на Бога, ще изпълняваме неговитѣ закони. Тѣзи закони нѣма да се измѣнятъ заради насъ. Ние мислимъ, че тѣзи закони могатъ да се измѣняватъ заради насъ, но не е така, и затова виждаме, че понѣкога тѣ носятъ за насъ нѣщо добро, а по нѣкога зло. Когато сме въ хармония съ тѣхъ, носятъ нѣщо добро; когато сме въ разрѣзъ съ тѣхъ, носятъ нѣщо лошо за насъ. Слѣдователно, всѣки ще има въ организма си толкова кислородъ, колкото е необходимо за горенето; толкова азотъ, колкото е необходимо за урегулирване на живота; толкова вѫглеродъ, колкото е необходимо за гориво на организма и толкова водородъ, колкото е необходимо за влага на организма. Значи, нѣма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито. Така е за онѣзи, които разбиратъ живота.

 

Ние говоримъ сега за ученика, който разбира живота, защото всѣка една идея, всѣка една мисъль въ духовния свѣтъ има своя тяжесть и може да се прѣтегли. Всѣка ваша мисъль, за която вие мислите, че [е] безъ тяжесть, при ония чувствителни вѣзни тя може да се прѣтегли, има своя специфична тяжесть. Ако имате една любовна мисъль и тя си има своя тяжесть, защото и силитѣ могатъ да се теглятъ, могатъ да се опредѣлятъ и качествата на силитѣ, които действуватъ въ мислитѣ. Та каквото чувство, каквато мисъль и да имате, тѣ се опрѣдѣлятъ споредъ действуващитѣ въ тѣхъ сили. Казвате: мисъльта е нищо. Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тяжесть, има извѣстно съотношение. Мисъльта може да действува равномѣрно, безъ да става каква и да е експлозия. Има мисли, които могатъ да предизвикатъ експлозия. Ако въ нѣкоя ваша мисъль се изгуби азотътъ, тя става взривна. Азотътъ е, който урегулирва силитѣ на мисъльта, на живота.

 

Това не е споредъ сегашната химия, но споредъ старитѣ алхимици, които считатъ азота за единъ отъ най-старитѣ елементи, отъ най-уравновѣсенитѣ, затова въ него нѣма тѣзи прѣходни състояния, както въ другитѣ елементи. Той е много консервативенъ. Въ него нѣщата ставатъ систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа въ азота, е свързана съ нервната система и съ мозъка. Ето защо, щомъ почне да се намалява или да се губи азотътъ, въ ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че нѣкои хора полудѣватъ, или получаватъ апоплексически удари, се дължи на липсата на азотъ, липса на неговитѣ сили въ мозъчното вещество, вслѣдствие на което се изгубва равновѣсието на организма. Щомъ се изгуби равновѣсието, кръвообръщението вече не става правилно въ мозъка, явява се приливъ на повече кръвь въ главата, която кръвь, като не може да се оттегли назадъ, блокирва извѣстни центрове на мозъка, предизвиква ударъ и тия блокирани органи се парализирватъ.

 

Та, първото важно нѣщо за насъ: ще знаете, че силата на вашия животъ зависи отъ състоянието на вашия мозъкъ. Не е важно, какво е състоянието на външния свѣтъ, важно е състоянието на вашия мозъкъ - отъ него зависи вашето бѫдаще. Вие ще ми възразите: “Не, отъ моя духъ зависи моятъ животъ.” Добрѣ, но твоятъ духъ може да се прояви само чрѣзъ твоитѣ здрави рѫцѣ и крака. Ако се отрѣжатъ рѫцѣтѣ и краката ти, какво ще остане? Първиятъ органъ, чрѣзъ който може да се прояви човѣшкиятъ духъ, това е мозъкътъ. Слѣдователно, вие ще пазите този единственъ органъ, чрезъ който може да се проявявате, нѣма да излизате отъ него, нѣма да го залагате на никѫдѣ, нѣма да разрушавате туй красивото въ мозъка си.

 

Запримѣръ, имате едно гнѣвно състояние. Казвате: “Какво отъ това, че съмъ гневѣнъ?” Да, но задъ ушитѣ, въ васъ става силно прииждане на кръвь, вие се силно зачервявате. Щомъ придойде толкова много кръвь въ мозъка, събуждатъ се извѣстни разрушителни сили и тогава виждаме много хора въ такова гнѣвно състояние чупять прозорци, блъскатъ врати и като изразходватъ тази енергия, казватъ: “Азъ съмъ малко нервенъ, малко съмъ възбуденъ.” Не, ти си допусналъ да се прояви въ тебе единъ разрушителенъ центъръ. Така е и въ врѣме на война. Като се възбуди единъ разрушителенъ центъръ, става търкане между въглероднитѣ частици и тѣ се запалватъ. Така се образува въ организма това неестествено горене. Затуй, когато човѣкъ се разгнѣви, усѣща нѣкакъвъ огънь на сърцето си. Не мислете, че съ тѣзи разгнѣвявания, викания вие ще оправите живота. Вие имате единъ слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но единъ день и той ще стане уменъ като васъ и ще ви набие. Бащата може да бие дѣтото си и то да плаче, но единъ день то ще стане голѣмъ момъкъ и нѣма да плаче вече. Азъ виждамъ - нѣкое малко дѣте пораснало, станало момъкъ на 25 години, хване баща си, поразтърси го малко и му казва: -“Татко, я седни тукъ!” Бащата сѣда. Синътъ му казва: “Свѣтътъ не се управлява съ сила, но съ умъ. Азъ не съмъ говедо да ме биешъ. Кажи ми съ думи, ще те разбера, а не да ме налагашъ съ тояга. Ще ме извинишъ, но ти трѣбва да измѣнишъ правилата, законитѣ на своята държава, на своята камара. Ти ще прѣкарашъ малко по-миролюбиви закони.” Синътъ си извоюва правата, а мѫжътъ казва на жена си: “Бабо, нашиятъ синъ не се покорява, както по-рано. Нѣма да бѫде по старому вече. Днесъ ме хвана, разтърси ме малко.” Разтърсили го! Писанието казва: “Когото Богъ обича, наказва го.” Наказанието има смисъль. Богъ наказва само разумнитѣ хора, безумнитѣ никога не наказва. Безумнитѣ хора ги тѫпчатъ само - нищо повече. Може да се наказва само умниятъ човѣкъ.

 

Казвамъ, въ тия състояния вие трѣбва да опрѣдѣлите, какъвъ темпераментъ сте, какви вещества прѣобладаватъ у васъ. Ако прѣобладава вѫглерода, вие ще имате ламтежъ къмъ материалния свѣтъ, вие ще имате чрѣзмѣрни желания и много материя натрупана, но трѣбва да знаете, че това е едно неестествено състояние. Ако не се пазите, нѣма да се мине дълго врѣме и знаете ли какво ще стане съ васъ? - Благоутробието ви ще изкочи, гърдитѣ ви ще изпѫкнатъ, навсѣкѫдѣ ще имате натрупване, отлагане на материя и ще бѫдете като нѣкое прасе. Всички ще мислятъ за васъ, че сте много разположени, но това не е нищо друго освѣнъ натрупване на излишни материали. Но виждашъ, дойде слѣдъ врѣме нѣкоя болесть, смъкнала този човѣкъ. Пълнитѣ хора изобщо не могатъ да издържатъ. Слабитѣ хора издържатъ повече. Пълнитѣ хора не могатъ да издържатъ и въ духовно отношение, защото духовниятъ животъ, в който сте влѣзли, изисква единъ уравновѣсенъ организъмъ, съ единъ мозъкъ отъ най-фина, еластична, пъргава материя, издържливъ на всички напори въ живота. Сѫщеврѣменно се изисква една отлична дихателна система, единъ стомахъ, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използува правилно. И най-послѣ, коститѣ и мускулитѣ му да бѫдатъ така подвижни, че да свършватъ всѣка работа съ най-малко разноски.

 

Ние, съврѣменнитѣ хора, които не разбираме този законъ, работимъ много. Нѣкой казва: “Азъ днесъ работихъ 12 часа.” Да се работи 12 часа, това е заблуждение. Тази работа за 12 часа всѫщность е работа само за 3 часа. Но като работишъ при неразположение на духа, разбира се, че ще работишъ много. Онзи кроячъ шие нѣщо, развалилъ го. Шие разпаря, шие - разпаря и най-послѣ казва: “Тѣзи дрехи работихъ цѣли три дни, скѫпо ми струватъ тия три дни.” Да, при неразположение на духа работитѣ се усложняватъ. Това е при писане поезия и при свирене, при всички работи изобщо не се успѣва. Ние сега сме направили живота си нехармониченъ, вслѣдствие на тази дисхармония, която сѫществува вѫтрѣ въ насъ.

 

Дойде нѣкой, казва: азъ съмъ хладнокръвенъ човѣкъ. Какво подразбира той подъ хладнокръвие? Хладнокръвниятъ човѣкъ е синонимъ на разумния човѣкъ. Въ какъвъ смисълъ? - Разумниятъ човѣкъ не може да се изненада отъ нищо. Той е прѣдвидливъ въ всички случаи. Разумниятъ човѣкъ, ако е земедѣлецъ, нѣма да остави житото си неотѫпкано, неожънено.

 

Сега ще направя едно малко сравнение, да видите, какъ разнитѣ хора правятъ погрѣшки. Нѣкой запитва: “Ами не трѣбва ли да имаме едно малко удоволствие въ живота си?” Азъ обяснявамъ това нѣщо по следния начинъ. Прѣдставете си двама слуги, които живѣятъ при единъ много добъръ господарь, който има пълно довѣрие въ тѣхъ. Тѣ се много обичатъ. Праща ги господарьтъ имъ на нивата да оратъ, но цѣлиятъ день тѣ си говорятъ за любовь и не оратъ, нивата остава неразорана. Връщатъ се дома си, господарьтъ ги пита: “Изорахте ли нивата?” - “Изорахме я.” Господарьтъ не провѣрява, вѣрва ги. На другия день той ги праща да посѣятъ нивата. Отиватъ тѣ, но цѣлиятъ день пакъ си говорятъ за любовь. Връщатъ се. “Посѣхте ли нивата?” - “Посѣхме я.” Нищо не сѫ посѣли, цѣлъ день се разговаряли. Послѣ ги праща да я оплѣвятъ, слѣдъ врѣме да я пожънатъ, но тѣ си приказвали пакъ за любовь, нищо не работили. “Ожънахте ли житото?” - “Ожънахме го.” Не, нищо не сѫ направили тѣ. Най-послѣ нѣкой казватъ: “Насъ не ни трѣбватъ тия работи, ние и безъ хлѣбъ можемъ.” Добрѣ, дайте ми примѣръ, дѣто нѣкой духовни хора могатъ да живѣятъ 80 дни безъ хлѣбъ. Вие казвате: “Христосъ е прѣкаралъ 40 дни постъ.” Оставете Христа, покажете ми нѣкои духовни хора, които сѫ гладували толкова врѣме и да не отслабнатъ, да останатъ пакъ така здрави, съ червени лица, каквито сѫ били по-рано.

 

Значи Богъ е създалъ човѣка така, че трѣбва да яде, защото яденето има смисълъ. Яденето е любовь. Когато човѣкъ яде, безъ да разбира смисъла на яденето, той върши прѣстѫпление. Нѣкои казватъ: “Трѣбва да се яде много.” Колко трѣбва да яде? Единъ чувалъ ли? Единъ слонъ изяжда петь крини оризъ. Смѣтали ли сте, какво е отношението по тежина между слона и човѣка? Кажете ми тогава, какво е отношението между храната на слона и на човѣка, като имате прѣдъ видъ тѣхната тяжесть? Нѣкои подържатъ, че ние трѣбва да ядемъ много. Хубаво, колко хиляди мухи могатъ да се нахранятъ съ единъ човѣшки обѣдъ? Аз мисля, че съ този обѣдъ ще се нахранятъ повече отъ 200 000 мухи и пакъ ще остане нѣщо отъ яденето.

 

Питамъ тогава: коя е нормата, която опрѣдѣля, кой колко трѣбва да яде? Ако се събератъ слона, човѣка, мухата и пчелата, по колко трѣбва да яде всѣки отъ тѣхъ? Опрѣдѣлено е, колко трѣбва да яде единъ човѣкъ. Сегашнитѣ учени хора сѫ опрѣдѣлили, каква храна и по колко храна трѣбва да се яде отъ тази или отъ онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия. Ако туй е вѣрно, добрѣ е тогава. Питамъ: онѣзи млѣкопитающи, които пасатъ само трѣва и онѣзи животни, които живѣятъ на северъ и се хранятъ пакъ само съ трѣва, дѣ намиратъ различнитѣ елементи, необходими за организма си? Значи, въ трѣвата се намиратъ всички необходими елементи за подържане на организма.

 

Ако ние знаехме какъ да употрѣбяваме храната, нѣмаше да ни трѣбва абсолютно никаква друга храна, освѣнъ житото. Да знаешъ какъ да се хранишъ съ жито, трѣбва да знаешъ, какъ да измѣняшъ своитѣ състояния. Като се хранишъ всѣки день съ жито, нѣма да имашъ едно и сѫщо състояние. Като промѣняшъ своето състояние, ти ще привличашъ всички онѣзи елементи, които се съдържатъ въ житото. Да допуснемъ, че искашъ да извлѣчешъ елементи за ума си. Какво ще направишъ? - Ще впрегнешъ азотнитѣ вещества на работа, като мислишъ постоянно за духовния свѣтъ, за Бога на Любовьта. Само така ще извлѣчешъ тия необходими за тебъ елементи отъ житото, които слънцето е вложило въ него.

 

Ако искашъ да извлѣчешъ енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнешъ кислорода на работа. Защо? Защото въ дробоветѣ, при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа въ себе си тѣзи благородни чувства, които могатъ да ви повдигнатъ. Ще мислите, че всичко въ свѣта е хармония, че всичко, което става е хармонично. И въ болести и въ страдания, и въ смърть, и въ землетресения, въ всичко ще виждате Божията Любовь. Като разглеждате нѣщата така, не може да не извлѣчете отъ житото всички онѣзи елементи, необходими за вашитѣ чувства. Онзи човѣкъ, който разсъждава, защо Господь създаде свѣта така, а не иначе, той е анормаленъ, нищо повече.

 

Слѣдователно, ние нѣма да изучаваме свѣта въ неговата анормалность, а ще го изучаваме въ неговото естествено и Божествено състояние. Анормалното състояние е лакомията на човѣшкия животъ. Ние се стремимъ къмъ повече животъ, а сѫщеврѣменно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много животъ, изгубва и малкия си животъ. Азъ съмъ наблюдавалъ тия нѣща, слѣдилъ съмъ и тѣхната статистика. Колко случаи съмъ наблюдавалъ въ живота! Единъ господинъ отъ Шуменъ казваше: “Азъ ще живѣя 200 години.” Но този човѣкъ умрѣ слѣдъ двѣ години. Животътъ не седи въ лакомията. За да запазишъ живота си, трѣбва да си благодаренъ на малкия животъ, който имашъ. Животътъ седи въ първичния животъ на клѣткитѣ. Клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ не умиратъ. Той умира, а тѣ си отиватъ на своето мѣсто. Когато човѣкъ умре, клѣткитѣ отъ неговото тѣло започватъ да живѣятъ своя първиченъ животъ.

 

Сѫщото е съ нашитѣ чувства. И теософитѣ прокарватъ една подобна теория, че човѣкътъ може да умре, т. е. неговото схващане за нѣщата, но неговитѣ чувства постоянно продължаватъ живота си, защото чувствата на човѣка съставляватъ неговия животъ. Докато човѣкъ контролира всички свои клѣтки, той живѣе, но когато загуби този контролъ, въ него се започва обратенъ процесъ.

 

Та когато казваме, че трѣбва да живѣемъ единъ чистъ и святъ животъ, подразбираме онзи правиленъ животъ, онѣзи правилни мисли. Ако искате да живѣете въ духовния свѣтъ, темпераментитѣ си и тамъ ще носите. Не мислете, че тамъ нѣма темпераменти, че тамъ нѣма особени състояния, та ще може да се освободите отъ тѣхъ. Въ духовния свѣтъ ще има още по-фини състояния на човѣшкия духъ. Изобщо, много окулисти твърдятъ, че въ духовния свѣтъ има еднообразие. Не, тѣ не сѫ ходили въ духовния свѣтъ да видятъ, че тамъ има разнообразие хиляди пѫти по-голѣмо отъ това на земята. Ако единъ човѣкъ отъ този свѣтъ отиде въ онзи, той нѣма да види разнообразието, а еднообразието.

 

Какъ си прѣдставлявате духовния свѣтъ? Азъ съмъ говорилъ съ много стари българи, питалъ съмъ ги, какъ си го прѣдставляватъ. Тѣ си го прѣдставляватъ, като свѣтъ на абсолюбно мълчание, дѣто всички хора, седятъ и мълчатъ и всѣка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила въ живота си, което е изпатила. Не е така, това сѫ анормални схващания на единъ физически животъ, схващания на единъ болезненъ свѣтъ.

 

На сѫщото основание много религиозни, духовни хора, до извѣстно врѣме мислятъ, че всички хора сѫ добри, но щомъ заболѣятъ, мислятъ, че всички хора сѫ лоши. И едното и другото състояние не е вѣрно. Добри хора сѫ само разумнитѣ, а лоши хора сѫ само безумнитѣ. Това зависи отъ състоянието ти, какъ ще постѫпишъ. Ако азъ увредя интереса на своя ближенъ, азъ ще страдамъ, нѣма да страдатъ другитѣ. Ако дѣсната ми рѫка не може да познае, че има отношение къмъ лѣвата и вземе единъ ножъ и я мушне, нѣма ли и тя да почувствува болката? И лѣвата рѫка ще почувствува болка, и дѣсната рѫка ще почувства болка. Нѣкой казва за нѣкого: “Азъ ще му направя нѣщо лошо, ще му напакостя.” Добрѣ, слѣдъ като го мушнешъ, слѣдъ като му направишъ нѣкаква пакость и ти ще я почувствашъ, ще разберешъ, че си свързанъ съ него. Ти ще почувствашъ, че не трѣбва да нарушавашъ Божия законъ.

 

И тъй, темпераментитѣ сѫ свързани съ по-важнитѣ елементи. Азотътъ напримѣръ е регулатора въ живота. Сангвиническиятъ темпераментъ ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия животъ. Витивниятъ темпераментъ е необходимъ за нарастване на коренитѣ, за тѣхното засилване, а холерическиятъ темпераментъ прѣдставлява онѣзи динамически сили - вѣтъръ, дъждъ, бури - необходими да разклащатъ растението, защото ако не са разклащатъ, соковетѣ не могатъ да текатъ правилно отдолу нагорѣ. Промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, способствуватъ за развитието на растенията, иматъ предъ видъ цѣлото растително царство. Слѣдователно, всички страдания сѫ необходими за разтърсването на вашия организъмъ. Нѣкой пита: “Защо ми дойде това разтръсвание?” - То е необходимо за разпращане на всички елементи изъ организма ви. И действително, слѣдъ като сте страдали морално, вие се усѣщате обновени. Даже и слѣдъ като сте боледували извѣстно врѣме физически, вие пакъ се усѣщате обновени.

 

И тъй, физическитѣ болести и моралнитѣ страдания въ човѣка, това сѫ все упражнения на холерическия темпераментъ въ живота ви. Нѣкой пѫть, когато трѣбва да отслабнете, когато вашето благоутробие трѣбва да спадне, това показва, че водата въ вашия организъмъ трѣбва да отиде отъ едно мѣсто на друго, тази енергия да се трансформира. Слѣдователно, никакъвъ излишекъ отъ енергия не трѣбва да има въ вашия организъмъ. Трѣбва да има точно толкова енергия, колкото е потрѣбно. Излишната енергия трѣбва да се върне въ природата.

 

Изобщо, природата не търпи абсолютно никакъвъ излишекъ въ организмитѣ. И всички страдания на съврѣменнитѣ хора се дължатъ все на тия излишеци, все на неразбирането на живота. Вие казвате: “Ами нали трѣбва да се погрижимъ за себе си!” - Трѣбва, но какъ? Какъ се грижатъ пчелитѣ за себе си? Пчелитѣ, слѣдъ като влѣзатъ въ единъ кошеръ, започватъ да си приготовляватъ медъ толкова, колкото имъ трѣбва за прѣзъ зимата. На 50 000 пчели, напримѣръ, колко медъ имъ трѣбва? - Най-много 30 килограма. Толкова си приготвятъ тѣ и на пролѣть, когато цвѣтята цъфтятъ, тѣ отново си събиратъ медъ. Добрѣ, ако това е вѣрно за пчелитѣ, то и ние, като въ единъ кошеръ, колко медъ, колко бюджетъ ни трѣбва за прѣзъ годината? И пчелитѣ знаятъ този законъ. Ако вие турите въ единъ кошеръ много рамки, тѣ ще напълнятъ само толкова, колкото годината позволява. Сѫщото е и за човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината.

 

Слѣдователно, ако ти искашъ нѣщо повече, трѣбва да видимъ, колко позволява твоятъ бюджетъ, колко ти е опрѣдѣлилъ той. Нѣкой има 500 лева, другъ 1000 лева, трети 2000 лева, толкова е тѣхниятъ бюджетъ, а други иматъ 10 000 лева, 20 000 лева, 500 000 лева, но и първитѣ не живѣятъ ли? - Живѣятъ. Но българитѣ казватъ, че сиромахътъ живѣелъ кучешки животъ. Добрѣ, ами ако богатиятъ краде и живѣе съ кражби, този животъ не е ли кучешки? Казватъ: “Сиромахътъ се мѫчи.” Да, ако сиромахътъ се мѫчи, лошо е, но ако сиромахътъ живѣе по Бога, животътъ му е блаженъ. Ако пъкъ богатиятъ, при своето богатство, не живѣе по Бога, тогава и той се мѫчи и неговиятъ животъ е неестественъ.

 

Слѣдователно, ние трѣбва да се стремимъ къмъ онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ, да знаемъ нормата на нѣщата. Въ насъ има една опрѣдѣлена норма, която регулира отношенията въ живота. Азъ съмъ правилъ различни опити, които сѫ ме убѣдили въ това. Отивамъ при нѣкой търговецъ да си купя нѣкакъвъ платъ. Питамъ го: “Колко струва този платъ?” - “Толкова.” Дамъ му колкото иска и не правя никакъвъ въпросъ повече. Отивамъ при втори търговецъ, купувамъ и отъ него платъ, като му плащамъ два пѫти повече отколкото струва плата. Азъ съмъ провѣрилъ, зная колко е истинската стойность на плата и ако струва 200 лева, давамъ на търговеца 400 лева. Той казва: “Господине, много ми давате, платътъ не струва толкова.” Взима точно колкото струва платътъ и ми връща останалитѣ пари. Вие казвате, ами този човѣкъ може да ви излъже. Не, всички хора не лъжатъ. Щомъ влѣза въ единъ дюканъ и искамъ да изхитря търговеца и почвамъ да се пазарявамъ съ него, той схваща мисъльта ми и казва: “Чакай и азъ ще те излъжа!” Ти трѣбва да влѣзешъ въ такъвъ дюканъ, дѣто търговецътъ има темпераментъ съотвѣтствуващъ на твоя. Ще кажете: “Какъ ще позная въ кой дюкянъ да влѣза?” Като вървишъ, нѣщо вѫтрѣ въ тебе ще ти каже: “Влѣзъ въ този дюкянъ!” Като влѣзешъ въ този дюкянъ, ще усѣтишъ едно приятно разположение. Влѣзъ въ този дюкянъ, който ти се посочва, глава нѣма да те боли! Излѣзешъ ли да си купувашъ платъ, но нѣмашъ вѫтрѣшно разположение, вслушай се въ себе си, ще чуешъ, че нѣщо вѫтрѣ въ тебе ти казва: “Върви си въ кѫщи, не купувай нищо сега!” Искашъ да си купишъ яйца, нѣщо ти казва: тѣзи яйца не сѫ за тебе, не ти трѣбвать сега. Чуешъ ли този гласъ, върни се. Другъ день имашъ разположение, купи тия яйца, за тебе сѫ.

 

Всѣки день ти ще опитвашъ този Божественъ законъ. Ако хората го спазваха, добрѣ щѣше да имъ бѫде. За всѣки день има опрѣдѣлено меню, кой какво ще яде. Днесъ е опрѣдѣлено за тебе картофи, утрѣ баница, послѣ месо, слѣдъ това варено жито, яйца или какво и да е друго. А сега, ние сами си нареждаме менюто. Ти станешъ сутриньта и казвашъ на жена си: “Жена, ето какво ще наготвишъ днесъ” и започвашъ да изреждашъ. Не, ти ще кажешъ на жена си: - “Каквото меню ми е опрѣделено за днесъ отгорѣ, това ще сготвишъ.” Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: “Господи, кажи ми какво меню си опрѣдѣлилъ за днесъ!” Това е новата философия на живота. Дойдемъ ли до това положение, ние ще имаме общение съ много по-учени сѫщества отъ насъ, които сѫ прѣживѣли нашитѣ сѫстояния и сѫ дошли до едно по-високо разбиране на живота. Тѣ разбиратъ безсмъртието и ще ни въведатъ въ единъ правъ пѫть. Сегашнитѣ хора желаятъ това нѣщо, но като не разбиратъ езика на тия сѫщества, правятъ грѣшки, правятъ криви прѣводи и вслѣдствие на това страдатъ. Затова трѣбва нѣщата да се провѣряватъ. Ти четешъ едно съчинение, ще провѣришъ въ себе си, доколко сѫ истинни тия положения, които се прокарватъ въ него. Ти имашъ възможность да провѣришъ това нѣщо интуитивно. Интуицията провѣрява нѣщата моментално, а умътъ действува въ врѣме и пространство.

 

Та азъ се спирамъ върху този въпросъ, именно, защото нѣкои казватъ, че това или е вѣрно, или не е вѣрно. Не, азъ казвамъ, че свѣтътъ, въ който живѣемъ, е разуменъ, той не е двусмисленъ свѣтъ, нѣщата въ него сѫ точно опрѣдѣлени. Какво нѣщо е духовниятъ свѣтъ, по какво се различава отъ физическия, какви сѫщества има въ него, азъ ще ви кажа. Въ духовния свѣтъ има фонографи, заведени да свирятъ и тъкмо минавашъ покрай нѣкой фонографъ, чувашъ да ти пѣе: “Парице, парице, всесилна царице!” Ти мислишъ, че нѣкой поетъ пѣе. Вървишъ по-нататъкъ, виждашъ, че едно сѫщество се разхожда, замислено въ себе си и ти казвашъ: - “Видѣхъ едно духовно сѫщество.” Не, това не е никакво духовно сѫщество, това е само една мисъль, форма въ духовния свѣтъ. Ти прочетешъ нѣкѫдѣ една мисъль и си казвашъ: “Тъй казва този ангелъ.” Не, това не е никакъвъ ангелъ, това е само обявлението на нѣкоя мисъль.

 

Най-послѣ ти ще влѣзешъ още по-навѫтрѣ въ духовния свѣтъ и дѣйствително ще видишъ нѣкое разумно сѫщество, което, ако запиташъ, какъ трѣбва да се живѣе, нѣма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прѣмо на въпроса и като се върнешъ отъ този свѣтъ въ физическия, ще видишъ, че всичко, което ти е казало това сѫщество излиза точно така, безъ никакво изключение. Ако ти си се прѣнесълъ и останалъ за по-дълго врѣме въ духовния свѣтъ, това сѫщество ще ти каже: “Ти трѣбва да се върнешъ вече въ твоя свѣтъ, защото около тѣлото ти сѫ събрани много хора и ако не се върнешъ, ще те погребатъ. Ти ще видишъ при леглото си майка си, баща си, брата си. Ти следъ една година ще постѫпишъ въ училище, ще свършишъ гимназия успѣшно. Послѣ ще постѫпишъ въ университетъ и него ще свършишъ успѣшно и най-послѣ ще станешъ писатель.”

 

Туй сѫщество опрѣдѣля цѣлата програма на живота си. Ако всичко това се сбѫдне, питамъ: има ли въ какво да се съмнѣвашъ? Но ако туй сѫщество ти каже много работи и нищо отъ тѣхъ не се сбѫдне или се сбѫдне само 1/100 отъ всичко, ще трѣбва да се пазите. Мнозина отъ васъ иматъ такива шепнения и казватъ: “Духътъ ми говори отвѫтрѣ!” Че кому не говорятъ отвѫтрѣ? Всѣки апашъ може да ти каже: “Иди открадни това нѣщо!” Нѣкой казва: “Учительтъ ми каза да напиша това.” Че и нѣкой писатель може да каже: “Духътъ ми казва да напиша тази работа.” Много духове може да ви говорятъ, но кой е истинскиятъ Духъ, това е въпросътъ.

 

Вие излагате името Божие на позоръ. Не излагайте името Божие, не излагайте Духа! Онзи, който говори съ духовния свѣтъ, трѣбва да познава поне едно интелигентно сѫщество, трѣбва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано прѣдъ тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Нѣкой те пита: “Ами ти видѣ ли го?” - “Не, гласътъ му чухъ.” Че кой не го чува? Вечерно врѣме спишъ и нѣкой те вика: “Иване, Иване!” Станешъ, никого не виждашъ, никого не чувашъ. И българинътъ казва: Не се обаждай на такъвъ гласъ. Това сѫ хора отъ улицата, които те викатъ.

 

Та казвамъ, като ученици на окултната школа не трѣбва да бѫдете лековѣрни хора, не казвамъ безвѣрници, но искамъ да бѫдете любители на великата Божия Истина и да не допущате въ сърцата си никаква измама. Нѣкой пѫть една измама може да влѣзе несъзнателно - нищо отъ това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. Прѣзъ васъ може да прѣмине нѣкоя невѣрна мисъль, но докато не я провѣритѣ веднъжъ, дважъ, не й давайте ходъ! Ами че ако азъ ви дамъ двѣ съврѣменни бомби и ви кажа: “Занесете тия бомби въ еди-кои си кѫщи и ги запалете, ще видите, каква хубава миризма иматъ тѣ”, трѣбва ли да изпълните тази моя заповѣдъ безогледно? Влѣзете въ кѫщата на Драганъ Стояновъ, поставите нѣкѫдѣ тази бомба, запалите я и си излѣзете. Отидете на друго мѣсто, поставите втората бомба нѣкѫдѣ, запалите я и си излѣзете - изпълните заповѣдьта. Да, но слѣдъ 20 минути тѣзи бомби експлодирватъ. Питамъ: Какъ ще се оправдаете? Ще кажете: “Такава била волята Божия.” Не е била такава волята Божия. Такава е нашата неразумна воля. Волята Божия е да мислимъ разумно, да чувствуваме разумно и да дѣйствуваме разумно.

 

Първото нѣщо: ще се пазите отъ заблуждения! Искамъ всички да бѫдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Дѣйствувайте сами, но сѫщеврѣменно ще употрѣбявате вашия умъ, вашето сърце и вашата воля. Чрѣзъ тѣхъ ще урегулирате вашия темпераментъ, вашия стомахъ, вашата нервна система, вашето кръвообръщение, вашата костна система, за да бѫдете единъ здравъ човѣкъ, способенъ за животъ, а не човѣкъ истерикъ, който да се заблуждава отъ всичко мимолѣтно минало край него. Ако ви дойде нѣкоя болесть, нѣма да се плашите отъ нея. Защо нѣкои пострадватъ? Защото не изпълняватъ. На мнозина отъ васъ съмъ давалъ извѣстни съвѣти, какъ да се лѣкуватъ, казвамъ имъ: “Тъй и тъй ще постѫпите.” Тѣ, слѣдъ като взематъ моитѣ съвѣти, отиватъ още при десетина души да се съвѣтватъ, какъ да постѫпятъ. Положението им се влоши и като дойдатъ до умиране, викатъ ме, молятъ се: “Учителю, спаси ме, азъ и дома ми ще повѣрваме.” Не, това е единъ изпитъ за тебе, ти самъ ще опиташъ силата си. Между тебе и Бога нѣма да викашъ никого. Кажи си: “Между Бога и себе си не пущамъ никого! Ако е да умра, никого нѣма да викамъ, къмъ никакъвъ лѣкарь нѣма да се обръщамъ.” Щомъ е да умра и безъ лѣкарь ще умра. Ако Господь ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господъ ми каже да повикамъ еди кой си лѣкарь, то е другъ въпросъ. Но ако не ми каже, никакъвъ лѣкарь не ми е нуженъ.

 

Нѣкои, едва се разболѣятъ, казватъ: “Викайте еди-кой си лѣкарь, еди-кой си свещеникъ, еди-кой си пророкъ.” Това може да е единъ изпитъ за тебе, затова ти ще се поставишъ така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка и ще кажешъ: “Господи нека Твоята воля да действува върху мене, азъ ще изпълня волята Ти.” Казвамъ, мнозина отъ васъ боледувате, защото сте страхливи. Най-малката болесть - треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши. Знайте, обаче, че ако се натрупа у васъ повече вѫглеродъ, напримеръ, отколкото отъ другитѣ елементи, у васъ ще се яви единъ видъ болесть. Ако се натрупа повече азотъ, ще се яви другъ видъ болесть. Отъ натрупването на извѣстни вредни вещества въ човѣшкия организъмъ се раждатъ хиляди болести.

 

Слѣдователно, никакъвъ излишъкъ не трѣбва да остава въ вашия организъмъ. Всичко онова, което употрѣбѣвате, вие трѣбва да го провѣрявате. Избѣгвайте всѣкакви недоразумѣния, всѣкаква дисхармония между васъ! Защо? Защото ако кѫщата на сѫсѣда ми се запали и моята ще се запали, близо е. Вие сте двама души, живѣете заедно, имате еднакви темпераменти и щомъ се натрупатъ вѫглеродни вещества въ единия и той почне да боледува, нѣма да се мине дълго врѣме и другиятъ ще започне да боледува. Еднообразнитѣ вещества носятъ еднакви резултати. Тия неестествени състояния носятъ всички нещастия въ живота.

 

Вие, като ученици, ще проверявате всичко. Вие искате да прогресирате, но какъ ще прогресирате съ тия знания, които имате? Вие трѣбва да направите крачка напрѣдъ. Азъ забѣлѣзвамъ въ васъ единъ критически духъ. За да критикувате когото и да е, трѣбва да знаете подбудителнитѣ причини въ свѣта. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а отъ чуждитѣ грѣшки се поучавайте. Азъ искамъ всички да учите. Само така ще се създадатъ правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква отъ васъ? - Да се запалите отъ желание да учите. Въ васъ трѣбва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остарѣете прѣждеврѣменно и животътъ ви ще се обезсмисли.

 

Такъвъ човѣкъ, като премине 40 - 50 годишна възрасть, ще каже: “Азъ остарѣхъ вече, животътъ нѣма смисълъ за мене.” Не, за човѣка, за ученика, който учи, нѣма старость. Старостьта, това е една привилегия за човѣка, да използува своето знание; младостьта е друга привилегия за човѣка, да използува силата, която Богъ е вложилъ въ него. Защото сегашниятъ старъ човѣкъ, слѣдъ като се новороди, може да бѫде младъ и сегашниятъ младъ, като живѣе дълго врѣме и придобие знания, може да бѫде старъ. Това сѫ само смѣни на състояния.

 

Та онѣзи отъ васъ, които ме разбирате, ако искате да бѫдете здрави, използувайте това, което ви казвамъ. Външнитѣ хора започватъ да ни сѫдятъ, казватъ: “Тѣзи хора взеха да боледуватъ много.” Да и между васъ ще има заболѣвания, но единъ на хилядата. Такъвъ е процентътъ въ окултната школа. Щомъ има двама, трима, петима, десеть, сто души на хилядата, това е единъ неестественъ процесъ. И тогава ако заболѣвашъ, ще се запиташъ: единъ отъ хилядата ли съмъ азъ? Ако си единъ отъ хилядата, това е благословение, но ако не си единия, а отъ мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледувашъ.

 

И тъй, у всинца ви трѣбва да се зароди желаниято да бѫдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения законъ, само за обмѣна. Трѣбва да туримъ въ себе си мисъльта, всички да бѫдемъ здрави по умъ, по сърце, по воля и по тѣло. И когато нѣкои ме питатъ, трѣбва ли да викаме лѣкари, казвамъ: Този въпросъ е рѣшенъ вече. Ако вървите по законитѣ на старата култура, викайте лѣкари, но ако вървите по законитѣ на окултната школа, не викайте лѣкари. Лѣкаритѣ сѫ изпратени да лѣкуватъ свѣта, а за единъ окултенъ ученикъ болестьта не е нѣщо случайно, тя има свое прѣдназначение. Казвамъ за себе си, за своята душа всѣки ще търси своя вѫтрѣшенъ лѣкарь. За всички има единъ вѫтрѣшенъ лѣкарь. Той е лѣкарь надъ всички лѣкари. Като намѣрите този главенъ лѣкарь, него ще питате, кой асистентъ да викате. Тъй трѣбва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трѣбва да гледа на въпроса и всѣки лѣкарь окултистъ!

 

Когато повикатъ единъ окултенъ лѣкарь при нѣкой боленъ, той трѣбва да се обърне към Бога и да Го запита: “Господи, да отида ли при този боленъ?” Има много съвѣстни лѣкари, които като ги повикатъ при нѣкои болни казватъ: “Азъ не съмъ разположенъ, нека дойде другъ лѣкарь.” Какъ се повдига авторитетътъ на единъ лѣкарь? Когато на 100 души болни лѣкарьтъ излѣкува 99, а само единъ не може, авторитетътъ му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а единъ излѣкува, авторитетътъ му се губи. Ако този лѣкарь иска да възстанови авторитета си, трѣбва да излѣкува на 100-тѣ най-малко 70, 80 души. Ако спазва законитѣ на темпераментитѣ, ще има отлични резултати. Сегашнитѣ болести, обаче, се дължатъ и на други причини, за които нѣкой пѫть ще се спра да ви поговоря.

 

Сега, туй прѣсѣване между васъ е необходимо. Азъ ви казвамъ, че не е достатъчно само да ме слушате. Тази година се изисква отъ васъ едно микроскопическо приложение. Вие ме слушате само, но съ това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорностьта за васъ е по-голѣма. За всичко това, което съмъ ви говорилъ, невидимиятъ свѣтъ изисква поне 1/1000 часть от него приложение. И ако тази 1/1000 часть не се приложи, никакво извинение нѣма. Не искамъ 1/1000, но искамъ само 1/1000 часть приложение. Ако приложите само 1/1000 часть отъ всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото.

 

Хване ви, напримѣръ хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете единъ малъкъ опитъ съ нея. Въ деня, въ който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човѣкъ когото намѣрите и ще видите, какво ще стане съ хремата. Хване ви главоболие, гърдоболие или каква и да е друга болесть, направете най-микроскопическото добро и болестьта ви ще изчезне. Направете този опитъ, да видите, вѣренъ ли е или не.

 

Вие като заболѣете, казвате: “Идете кажете на Учителя да се помоли заради менъ.” Знаете ли на какво мязате вие въ този случай? Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Въ Америка имало единъ много духовитъ проповѣдникъ, който тъй проповѣдвалъ, че цѣлата публика се кѫсала отъ смѣхъ. Той разправялъ единъ случай отъ своя животъ, като проповѣдникъ. Викали го при единъ много богатъ човѣкъ, членъ на църквата, който сериозно заболѣлъ, искалъ да се помоли за него. Проповѣдникътъ отива при болния и му казва: “Не мога да се моля за тебе, ти не си направилъ никакво добро, азъ не мога да колѣнича прѣдъ Господа за тебе, нѣма какво да Му кажа”. -“Моля ти се, ще умра!” -“Не, докато не дадешъ нѣщо за Господа, ако не обѣщаешъ поне половината отъ имането си, азъ не мога да се моля за тебе. Не мога да колѣнича на голата земя. Ще дадешъ нѣщо и то много, за да ми бѫде меко, като вълна подъ колѣнетѣ. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човѣкъ даде нѣщо. Иначе, колкото и да се молишъ, ще умрешъ”.

 

Казвамъ, отъ всинца ви се изисква такава вѣра, която и планина да прѣмѣства. И Христосъ не казва да имате вѣра голѣма като камилски яйца, но казва: “Ако имате вѣра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се прѣмѣсти, ще се прѣмѣсти.” Туй малкото зрънце, това е 1/1000 часть, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да прѣмѣствате. Не трѣбва да бѫдете лековѣрни, но да ходите вѣ живота си съ непоколебима, разумна вѣра.

 

Тази вечерь ще ви дамъ едно правило, съ кои хора да дружите и отъ кои хора да се пазите. Обичайте ония хора, които сѫ много добри и ония които сѫ много лоши. Тѣ сѫ безопаснитѣ хора. Ония пъкъ, които сѫ малко добри и малко лоши, тѣ сѫ опасни хора, защото като се смѣси отъ доброто малко и отъ лошото малко, отъ тѣхъ става една каша, една амалгама. Лошиятъ човѣкъ поне си казва: “Да знаешъ, азъ съмъ лошъ, пази се отъ мене.” Онзи пъкъ, който се вие като змия, мѣси и доброто и лошото, пази се отъ него! Такива лѫжци не приемамъ въ кѫщата си. Такива ученици въ школата не обичамъ да има. Прямота трѣбва да имаме въ отношенията си! Два вида герои има въ свѣта. Ако единъ човѣкъ бѫде постояненъ въ Добродѣтельта, постоянно прави добро, но направи ли една погрѣшка, има доблестьта да я изповѣда, това е герой човѣкъ! Другъ човѣкъ, който грѣши много, но кае се, изповѣдва се прѣдъ Бога и се изправя и това е герой човѣкъ. Онзи човѣкъ, обаче, който служи и на дявола и на Бога, той е най-опасенъ човѣкъ.

 

Та казвамъ, ще слушате когато Господь ви говори. Когато Господь говори, Той товори едноврѣмено и на ума, и на сърцето, и на волята ви. За всинца ви има опасность да не изпаднете въ едно вътрешно заблуждение.

 

Казвамъ, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде крѣпъкъ, силенъ. Азъ искамъ принципътъ на Любовьта да проникне въ васъ, да бѫдете достойни да носите това учение въ неговата пълнота.

 

Тайна молитва

 

Мото прѣзъ цѣлата седмица: “Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.”

 

3-та школна лекция на Общия Окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 29.Х.1924 г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...