Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_10_22 ДОБРАТА ПОСТѪПКА

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 25 ноември 2015 - 08:56

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ДОБРАТА ПОСТѪПКА

 

Размишление

 

Ще имате за слѣдния пѫть темата: “Отличителнитѣ черти на физическия и духовния човѣкъ.”

 

Въ всички вѣкове ученитѣ хора отъ разнитѣ окултни школи сѫ правили редъ погрѣшки. Една отъ погрѣшкитѣ се е състояла въ това, че тѣ сѫ събирали знания, складирвали сѫ туй знание тъй, както нѣкой богаташъ събира пари, безъ да го приложатъ. Нѣкой богаташъ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, безъ обаче да го използува за нѣкакво разумно благо, питамъ: какво печели този богаташъ, ако само богатѣе, ако само трупа това богатство по този начинъ? Какво благо е допринесълъ съ това богатство за себе си и за своитѣ близки? Да вземемъ богатството като една сила. Основенъ законъ въ природата е, че тя най-първо събира, акумулира силитѣ си и послѣ ги развива. Така трѣбва да постѫпва и всѣки богатъ човѣкъ. Той трѣбва да разработва, да пусне въ действие своето богатство.

 

Ще ви дамъ друго сравнение. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ има сто хамбара пълни съ жито, но не може да тури въ стомаха си нито сто грама отъ това жито, да се храни съ него или да го опита. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ стотѣ хамбара съ жито? Да кажемъ, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всѣки хамбаръ съдържа по толкова и толкова прѣгради, т. е. по толкова крини пълни съ жито, и всѣка крина съдържа по еди-колко си зрънца. Слѣдъ като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползува това нѣщо? Ние разискваме въпроса, въ какво седи знанието, въ какво седи добродѣтельта. Ние питаме: въ какво седи добродѣтельта? Въ какво седи знанието? Въ всичко[то] жито въ хамбара ли или въ стотѣ грама жито, турени въ стома-ха и разумно използувани? Добродѣтельта, както и знанието, могатъ да бѫдатъ сили, турени въ хамбара и неизползувани, а могатъ да бѫдатъ и сили, турени въ стомаха и използувани.

 

Нѣкои казватъ: да бѫдемъ добри. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Човѣкъ не се ражда добъръ, не се ражда и лошъ. Въ даденъ случай той има възможности да бѫде добъръ, има възможности да бѫде и лошъ. Значи въ единия и въ другия случай, той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи въ това именно, че въ него има двѣ възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото въ слизането, не е доброто и въ качване-то. Ще ви докажа защо азъ излизамъ отъ гледището на този свѣтъ, отъ видимото, а не отъ невидимото. Ако азъ се качвамъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, съ целъ да обера касата му, какъ мислите, моето качване добродѣтель ли е? Нѣкои казватъ: “Да се качваме!” Качването не е всѣкога добродѣ-тель. Слизамъ въ нѣкой кладенецъ да извадя нѣкой човѣкъ. Зло ли правя? Тъй щото и качването и слизането могатъ да бѫдатъ за добро, а могатъ да бѫдатъ и за зло. Казватъ за нѣкого: “Той слѣзълъ.” Туй още нищо не доказва. Въпросътъ е, защо е слѣзълъ. Качилъ се нѣкой. Питамъ: Защо се е качилъ? Нѣкои отъ васъ се държатъ за буквата, казватъ: “Учительтъ казва да се качваме.” За какво да се качвате, да оберете касата ли? Ето защо, знанието не трѣбва да се натрупва, да става излишенъ баластъ въ мозъка. Знанието трѣбва да се обработи, да се асимилира, потрѣбното да се използува, а непотрѣбното да турите въ вашитѣ хамбари. Вие трѣбва да функционирате само съ онова знание, което може да се приложи въ живота.

 

И тъй, когато нѣкои отъ васъ се произнасятъ запримѣръ, че еди-кой си билъ добъръ, а еди-кой си лошъ, азъ питамъ: какъ го измѣрихте, дѣ ви е аршинътъ, дѣ ви е мѣрката за добро и за зло? Никой нѣма право да мѣри другитѣ хора, докато не е прѣмѣрилъ себе си. Имамъ ли право да стана учитель, докато не съмъ държалъ изпитъ? Докато не съмъ училъ, мога ли да уча другитѣ хора? Вие набързо - набързо се произнасяте, кой човѣкъ е лошъ и кой - добъръ. Само Богъ има право, привилегия да се произнася за хората. Защо? Защото, само доброто е въ сила да се произнася, кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това сѫ извѣстни външни прояви на нѣщата, ти не знаешъ тѣхнитѣ крайни резултати. Ти не знаешъ, защо нѣкой човѣкъ се проявява като лошъ човѣкъ. Онзи лѣкарь, който туря болния на масата и го рѣже съ ножа си, добъръ ли е? Болниятъ отслабва, кръвь тече отъ организма му, болки и страдания изпитва, но лѣкарьтъ не обръща внимание. Тази постѫпка на лѣкаря лоша ли е? Ще кажете: “Той закла човѣка, разпра му корема, извади червата му навънъ.” Ние, обаче не знаемъ още какви сѫ крайнитѣ резултати отъ тази постѫпка на лѣкаря.

 

Всѣка наша постѫпка, всѣко наше дѣйствие има крайни резултати въ заключението на цѣлокупния човѣшки животъ. Въ частность една постѫпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на цѣлокупния животъ има съвсѣмъ друга прѣцѣнка. Азъ мога да направя една търговска сдѣлка и да спечеля отъ нея 200,000 лева, слѣдъ което да направя добро съ тия пари, да ги раздамъ на този - на онзи. Това още не е добро. Тъй щото, крайното добро въ свѣта седи въ крайната сиромашия, а човѣкъ не може да стане добъръ, докато не осиромашѣе съвършенно, докато не опита крайна-та сиромашия. Слѣдъ това той може да бѫде добъръ.

 

Ние пакъ употрѣбяваме думитѣ “може да бѫде добъръ”. Азъ зная, какъ схващате вие идеята за доброто. Какъ се опрѣделя доброто въ педагогията, или въ етиката? (- Утилитарното схващане: доброто това полезното или най-голѣмото благо за по възможность най-голѣма часть хора.) Туй е външната страна на доброто. Благото не трѣбва да включва въ себе си нищо материално. Напримѣръ, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напѫтва хората къмъ добъръ животъ, да научи колкото се може повече хора. Тия постѫпки ние наричаме добри или добро. Въ окултната школа доброто или любовната постѫпка ние опрѣдѣляме съ три качества. Всѣка добра постѫпка, всѣко добро, за да е добро, трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода. Нѣма ли тия три качест-ва, не е добро. Животътъ иде чрѣзъ Любовьта; свѣтлината иде чрѣзъ Мѫдростьта и свободата иде чрѣзъ Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трѣбва да е въ връзка, въ съчетание съ тритѣ велики Божествени свѣта.

 

Както виждате, не е лесна работа да направишъ добро. Ние можемъ да правимъ добрини, колкото искаме, но за да бѫде една наша постѫпка истински добра, трѣбва да бѫде жива, да ходи слѣдъ нас. Ти можешъ да направишъ на земята хиляди добрини, но ако тѣ не сѫ живи, ще си останатъ тукъ. Доброто трѣбва да те придружава. Ако доброто не може да дойде съ тебе, не е добро. Моето добро трѣбва да върви съ менъ. Ако не може да дойде съ мене, не е добро. За да дойде съ мене, то трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто.

 

Защо така? Защото азъ, като внасямъ животъ, свѣтлина и свободата въ другитѣ, внасямъ това и въ себе си. Понеже Божествения законъ е колективенъ, той засѣга изведнъжъ всички. Като направишъ едно добро на единъ човѣкъ, туй добро се отнася и за цѣлия свѣтъ. Дали останалитѣ хора ще разбератъ това нѣщо или не, за Божествения свѣтъ е безраз-лично. Фактъ е, обаче, че отъ това добро се ползуватъ всички. Затуй азъ казвамъ: да направишъ добро, това е единъ свещенъ актъ, защото по този начинъ ти предизвиквашъ Бога да се прояви чрѣзъ нас въ Неговата доброта, въ Неговата Любовь, въ Неговата Мѫдрость и въ Неговата Истина. Нѣма по-великъ актъ отъ този, да направишъ едно добро! То значи, да заставишъ Бога да действува чрѣзъ тебъ. Щомъ Богъ подѣйствува, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени сѫщества взиматъ участие. И тъй, всѣка постѫпка, въ която небето не взима участие, е човѣшка, а всѣка постѫпка, въ която небето взима участие, е Божествена.

 

Другъ единъ отъ недѫзитѣ на ученицитѣ е отлагането. Запримѣръ, дойде нѣкой случай да направишъ добро, обаче казвашъ си: “Сега имамъ по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто.” Нѣма по-велико дѣло въ свѣта отъ това, да направишъ доброто въ дадения случай. И тъй, доброто нѣма да ти отнеме много врѣме, но въ дадения случай това добро изисква щото умътъ ти, сърдцето ти, волята ти, душата ти, духътъ ти да бѫдатъ напълно ангажирани за момента, въ който трѣбва да извършишъ тази постѫпка.

 

Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си, че вие идвате за последенъ пѫть на земята и въ това последно прераждане трѣбва да направите едно добро, съ което да заминете за другия свѣтъ. Представете си, че вие прѣдъ менъ трѣбва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие, обаче, не кажете истината, а кажете нѣкоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бѫдатъ последствията, като дойдете следния пѫть на земята? - Вие ще дойдете като идиотъ въ този животъ и ще спънете вашето развитие. Тъй щото, животътъ ни на земята не е играчка. Всѣка минута, която изживѣваме въ сегашния си животъ, е важна, защото тя опрѣдѣля положението ни за въ бѫдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете съ живота. Вие не можете да кажете: “Азъ сега си имамъ работа. Ще върша това - онова, че послѣ ще му мисля за добри дѣла.” Не, най-първо ти ще уредишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ по-висшитѣ сѫщества, че послѣ ще уреждашъ земнитѣ си работи.

 

Вие ще ми кажете: “Това не е философия, да не си уреждамъ на първо мѣсто земнитѣ работи. Какъ тъй гладенъ нѣма да умра!” Добрѣ, вие, които сте много умни, които знаете да философствувате, рѣшили сте да си направите въ София хубава, солидна кѫща. Дали сте вече на архитектъ да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материалъ, но чувате по едно време, че неприятельтъ ви нахлува въ града съ своята артилерия. Какво ще правите? - Взимате си най-важнитѣ работи и то ако успѣете и веднага избѣгвате нѣкѫдѣ на безопасно мѣсто. Питамъ, защо не останете да си градите кѫщата? Нали имате друга филосо-фия? Нали казвате, трѣбва най-първо да уредите земнитѣ си работи? Защо бѣгате? Значи, при вида на видимия неприя-тель, напущате работата си на земята, а когато невидимиятъ свѣтъ ви каже да напуснете работата си, казвате: “Ние сме сериозни хора!” Кажете ми, дѣ е сериозностьта ви? Това не е правилно разсѫждение. Мислите ли, че Господь не може да ви накара да прекратите вашата работа тукъ на земята? - Може. Както градите кѫщата си, едно землетресение въ петь минути отгоре ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимиятъ свѣтъ може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо? Ще накара хората да мислятъ правилно. Сега хората мислятъ само за кѫщитѣ си. Защо ви пратиха на земята? Разбирамъ да отидете вечерно време за 1 - 2 часа на театъръ, но целиятъ день да прекарваме въ театъра, не разбирамъ.

 

Сега, азъ не искамъ да идете въ другата крайность, казвамъ ви, да знаете, че и да градите кѫщи и да ядете, и да пѣете, и да учите, всички тия неща сѫ средства, упражнения, не сѫ вашата главна задача въ живота. Градишъ кѫща, нека ти бѫде едно упражнение въ живота, но извънъ тази кѫща мисли, че за тебе, като душа има нещо по-важно. Нѣкои хора морализиратъ другитѣ, казватъ имъ, че трѣбва да живѣемъ по Бога, но щомъ имъ дойде единъ малъкъ изпитъ, не могатъ да го издържатъ. Можете ли да ми кажете, кой е най-малкиятъ изпитъ въ свѣта. Много е трудно да се отговори на този въпросъ. Най-малкиятъ изпитъ е най-страшниятъ, най-мѫчниятъ, а най-голѣмиятъ изпитъ е най-лесниятъ.

 

Да се върна къмъ главната си мисъль. Азъ искамъ всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у васъ едно дълбоко желание да използувате ония възможности, които сега имате у васъ и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? -Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пѣете хармо-нично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви сѫ прѣсипнали, хрипкави. Сега най-първо, въ ума и сърцето на човѣка трѣбва да има топлина и свѣтлина.

 

Азъ съмъ забѣлѣзвалъ въ свѣта и тукъ между ученицитѣ слѣднитѣ примери. Нѣкой човѣкъ е замисленъ, недоволенъ, киселъ, като че всички наоколо му сѫ криви. Обаче, той се нахвърля върху нѣкого, надѣла го добрѣ и този човѣкъ падне духомъ, а той е веселъ и засмѣнъ. Питамъ: защо е сега засмѣнъ? Защото товарътъ, който ималъ, далъ да му го носи другъ нѣкой, а нему олекнало. Другиятъ сега е киселъ. Като се умори и той, дава товара на друго лице. Най-сетнѣ, ако ти дадатъ да носишъ една раница, трѣбва ли да плачешъ за това? Съ плачъ работа не става, мѫчнотиитѣ не се прѣмахватъ съ плачъ. Нѣкой казва, че се забатачилъ, понеже е тръгналъ на пѫть. Съ тази си философия вие мязате на единъ нашъ приятель отъ Варна, който прѣди 20 деня отишълъ на Мусала, обаче му се поискало да остане малко самъ. Остава самъ, качва се горѣ на Мусала и отъ тамъ слиза на Марицинитѣ езера. Потегля отъ тамъ, срѣща единъ дърварь и за по-сигурно го пита: “Дѣ е пѫтьтъ за Ситняково?” Казва му: “Ще държишъ все лѣвата страна.” Обаче той разбралъ, че на дѣсно трѣбва да върви, затова хваща дѣсната страна и тукъ да стигне Ситняково, тамъ да стигне Ситняково, отишълъ чакъ въ Македония. Слѣдъ като вървѣлъ 24 часа, посрѣдъ нощь вижда нѣкѫдѣ далечъ свѣтлина. Казалъ си: “Ситняково ще е това”, обаче то излѣзло Якоруда. Четири деня обикалялъ, дотежало му вече, замаяла му се главата и започналъ да вика, да се моли. Молилъ се, викалъ своитѣ, викалъ Господа на помощь, докато най-послѣ, следъ четиридневно странствуване изъ Македония, се върналъ назадъ въ София, и си казалъ: “Научихъ едно нѣщо, че човѣкъ самъ не трѣбва да ходи, другарь да си има”.

 

Отъ тукъ азъ изваждамъ слѣдното правило: не ходете сами въ този свѣтъ, трѣбва да ви придружава или нѣкой ангелъ, или нѣкой светия, или Господь, сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататъкъ този приятель: “Чудното бѣше това, че слѣдъ като обикалялъ цѣли 24 часа, на другата сутринь се намѣрихъ пакъ на сѫщото мѣсто. Започнахъ да си мисля, привидение ли съмъ азъ или действително съмъ на земята.” И тъй, сами въ този свѣтъ не трѣбва да ходимъ. Като ходишъ самъ, най-страшното е това, че намѣсто въ Ситняково, ще идешъ въ Якоруда.

 

Въ Писанието се казва: “Въ доброто не трѣбва да има отлагане.” Да не мислите, че може да направите добро само когато имате най-доброто разположение. Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите нѣкое добро. Можете да направите нѣкое добро въ живота си въ врѣмето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията въ насъ сѫ външни, физически. Всички физически неразполо-жения сѫ на физическия свѣтъ, тѣ не принадлежатъ на духовния свѣтъ. Ти си неразположенъ, това неразположение се отнася до плътьта. Обиди те нѣкой и ти се докачишъ, това е физическо проявление. Ти ударишъ съ камъкъ едно куче, но слѣдъ 2 - 3 дни, като минешъ покрай него, то започва да те лае, казва ти: “Ти ме удари прѣди нѣколко деня, не искамъ да минавашъ отъ тукъ.” И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата сѫществува въ всички животни, но не е то нѣщо духовно. Слѣдователно, да помнимъ лошитѣ нѣща, това е животинско качество, а да помнимъ добритѣ неща и да забравяме лошитѣ, това е ангелско качество.

 

Сега вие ще ми кажете: “Какъ да забравимъ?” Азъ ще ви кажа какъ да забравите. Напримѣръ вие напишете горѣ на дъската думата “мразя”. Качили сте омразата тъй високо и казвате: “Слушай, слѣзъ отъ тамъ!” Вие й заповѣдвате, но тя слиза ли? - Не слиза. Омразата не слиза съ заповѣдь. Какво трѣбва да направите? - Да изтриете съ рѫката си написаната отъ васъ дума “мразя”. Воля трѣбва, рѫка трѣбва - нищо повече. Вие написвате съ своята рѫка думата “мразя”, а послѣ съ думи казвате: “Искамъ да се махне тази дума отъ тамъ.” Значи, вие й заповѣдвате. Не, тази дума е написана отъ ваша-та рѫка и трѣбва да се изтрие пакъ отъ вашата рѫка, а не да й се казва съ думи: “Слѣзъ долу!” Съ думи тя не може да се махне, но съ рѫка - може.

 

Ще ви дамъ другъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие мразите нѣкого, не искате да го видите, но започнете да градите една голѣма кѫща отъ 7-8 етажа, обаче забатачите съ 5-6 милиона лева и всичката ви честь виси на косъмъ, пропадате. Отивате въ една банка, въ друга, отъ тукъ поискате, отъ тамъ поискате, никой не ви дава. Най-послѣ дойде при васъ този човѣкъ, когото мразите и ви казва: “Стоянчо, какъ върви тази кѫща?” -“Забатачихъ.” -“Азъ ти отпущамъ 10 милиона лева кредитъ, услужи си съ тѣхъ.” Питамъ, този човѣкъ можа ли съ 10-тѣ милиона лева да заличи твоята омраза? - Можа. Тогава вие се разполагате къмъ този човѣкъ и му казвате: “Заповѣдайте въ дома ми.” Поканвате го на гости, слагате му богата трапеза. Защо? Понеже този човѣкъ заличи омразата на дѣло. Слѣдователно, съ всѣка добра постѫпка въ свѣта, ние заличаваме омразата. Не е достатъчно само да кажете нѣкому: “Азъ те обичамъ, азъ съмъ готовъ за тебе и да умра”, но дѣла се изискватъ.

 

Друго нѣщо, което правите, е слѣдното: написвате на дъската думата “любовь”. Казвате: “Гори ми сърцето за тебе.” Утрѣ, обаче, като ви опитатъ любовьта, сами виждате, че любовьта ви не издържа. Едно отъ свойствата на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Любовьта никога не прави частична обмѣна. Единъ отъ великитѣ закони въ всѣки любовенъ актъ е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взима. За да се прояви Любовьта въ тебе, трѣбва да ангажира и духътъ, и душата, и умътъ, и тѣлото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовьта е единъ Божественъ актъ, който трѣбва да ангажира цѣлия човѣкъ. Всичко друго извънъ Любовьта е външно проявление, но не и актъ на Любовьта.

 

И тогава, щомъ Любовьта ангажира твоя духъ, ти си крѣпъкъ; щомъ ангажира твоята душа, ти си неженъ; щомъ ангажира твоя умъ, ще имашъ свѣтлина; щомъ ангажира твоето сърце, ще имашъ топлина; щомъ ангажира твоята воля, ще бѫдешъ изпълнителенъ. Слѣдователно Любовьта ангажи-ра всички възможности, чрѣзъ които човѣкъ може да се прояви. Тогава вече нѣма нѣщо невъзможно въ свѣта. Къмъ кои хора проявява Богъ своята Любовь? - Къмъ всички, но главно къмъ онѣзи, на които духътъ, душата, умътъ, сърцето и волята сѫ готови. Това състояние на пълна готовность въ човѣка да възприеме Любовьта, наричатъ “новораждане”. Това “новораждане” не е обикновеното раждане. Новороди-лиятъ се човѣкъ нѣма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, съ което ще може да се приспособява къмъ всички условия.

 

Ученицитѣ на окултизма трѣбва да иматъ едно нѣщо прѣдъ видъ: великитѣ души, като рѣшатъ да посѣтятъ земята, не се грижатъ за това, каква форма ще взематъ. Запримѣръ, нѣкой великъ духъ нѣкога може да ви посѣти въ формата на кристалъ, на нѣкой скѫпоцененъ камъкъ или въ коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си съ години нѣкой възвишенъ духъ, безъ да подозирате това нѣщо. Той скрито поглежда прѣзъ скѫпоцѣния камъкъ на пръстена ви, ходи навсѣкѫдѣ съ васъ и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. Слѣдъ това вие изгубвате пръстена. Този духъ може да ви посѣти въ формата на едно цвѣте или въ формата на птичка, нѣкое животно или най-сетнѣ може да ви посѣти въ формата на човѣкъ, на ангелъ - изобщо, въ каквато форма и да ви посѣти, за него е безразлично. Тъй щото, когато се явяватъ великитѣ духове, вие не знаете, въ каква форма ще се явятъ.

 

Отъ тукъ азъ правя аналогия, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ постѫпки. Вие въ това отношение трѣбва да учите закона. Едни отъ вашитѣ постѫпки трѣбва да иматъ формата на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ; други - въ формата на най-хубавото растение; трети - въ формата на птици или животни; четвърти - въ формата на човѣци; пети - въ формата на нѣкой ангелъ - изобщо въ различни форми. Тъй че, споредъ случая ще избирате. Когато трѣбва да се проявите въ най-грубата материя, ще изберете формата на скѫпоцѣнния камъкъ; когато трѣбва да дѣйствувате въ по-рѣдка материя, ще употрѣбите формата на растения, ако трѣбва да действувате въ още по рѣдка материя ще употребите формата на животно, после ще употрѣбите формата на човѣкъ и най-послѣ формата на нѣкой ангелъ.

 

Това сѫ закони, които вие трѣбва да изучавате. Ако нѣкои нѣща ви сѫ неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наслѣдство. То нѣма да ви дойде по наслѣдство, но вие ще придобиете това знание отъ Бога или прѣмо или косвено. Затуй именно прѣзъ всички вѣкове ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ. Доброто е първата връзка въ живота. Безъ добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на доброто започва знанието. Познанието подразбира владане. Христосъ казва: “Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Бога.” Та казвамъ: ние трѣбва да правимъ добро, понеже безъ добро не може да се добие знанието. Само добриятъ човѣкъ може да има знания. Нѣкой ще каже: ами какъ тъй, падналитѣ духове иматъ знания? Туй знание се дължи на тѣхната добрина, а тѣхнитѣ лоши постѫпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Слѣдователно, ние съ своитѣ добри постѫпки ще създадемъ връзкитѣ на знанието. Божественото знание пъкъ ни е необходимо за Божествения, висшия животъ. Вие питате: защо трѣбва да направимъ тази връзка? - Трѣбва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи, между добротата, знанието и живота има тѣсна връзка. Въ този животъ сѫ скрити всички възможности на вашето бѫдеще щастие. Вие искате да бѫдете щастливи, слѣдова-телно въ живота ще намѣрите тия условия. Туй трѣбва да поставите като принципъ въ живота си. Нѣкой казва: “И безъ добро може.” - Да, но ще отидешъ въ ада. Вие възразявате: “Ние сами ще се качимъ, сами ще отидемъ въ рая.” - Да, може да се качите въ кѫщата на нѣкой банкеръ, но богати нѣма да станете. Тия положения въ васъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣделени.

 

Всички философи, които сѫ писали това знание, сѫ ученици на ония философи, които стоятъ задъ сцената. Ония, които сѫ на сцената, не сѫ истинскитѣ философи. Задъ тѣхъ седатъ истинскитѣ философи. Въ бѫдеще вие ще видите, каква грамадна разлика има между това, което тѣ знаятъ и това, което се показва на сцената. Прѣдставете си сега една такава постѫпка: вървимъ по пѫтя, азъ ви говоря нѣкои работи, но въ вашия умъ остава едно съмнѣние. Вие се съмнѣвате въ моята искреность. Допуснете обаче, че вие пѫтувате сами прѣзъ единъ зименъ день и вънъ има снѣгъ до колѣне, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пѫтя си. Азъ ви намирамъ на пѫтя, занасямъ ви въ кѫщи, услужвамъ ви и слѣдъ една седмица ви изпращамъ дома ви. Въ първия случай вие се съмнѣвате въ моето разположение къмъ васъ, въ готовностьта ми да ви услужвамъ, но въ този случай ще се съмнѣвате ли? Слѣдователно, красотата въ живота седи въ нашитѣ добри дѣла и постѫпки. Ние още не сме изявили своето добро въ свѣта. Защо? - Изискватъ се специални условия, за да се прояви доброто. Всѣкога нѣма условия за доброто, затова трѣбва да чакате. Много хора трѣбва да чакатъ съ години, докато имъ се даде случай да направятъ едно добро дѣло. Какво добро подразбирамъ? - Да направите такова едно добро, че безъ да искате, да ангажирате човѣка, на когото го правите. Веднъжъ направено добро, никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовенъ актъ и като такъвъ, той се помни въ Божествения свѣтъ за вѣчни врѣмена. Този духъ именно трѣбва да проникне въ всинца ви, да бѫдете герои, смѣли въ правене на доброто.

 

Сега азъ ви описвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ действията на Любовьта, въ сравнение съ тия на съврѣменния свѣтъ. Съврѣменната философия, съврѣменнитѣ автори, които пишатъ въ своитѣ романи за любовьта, всичко това е отживѣло врѣмето си. Този езикъ, на който тѣ пишатъ, дръжте като прѣдговоръ на Любовьта, но тя по такъвъ начинъ не се проявява. Бѫдещитѣ герои нѣма да падатъ на земята, тѣхното сърце нѣма да гори, но ще бѫде топло. Въ сърцата ви трѣбва да има топлина, а не горещина. Въ тѣхъ не трѣбва да става горение. Нѣкой казва: “Сърцето ми гори.” Туй горене не е отъ Божественъ произходъ, Божествената Любовь съдържа въ себе си нѣжна, хубава топлинка, която носи животъ.

 

Като ви наблюдавамъ, виждамъ какъ се измѣнятъ лицата ви за нищо и никакво. Нѣкой седналъ, случило му се нѣщо дребно, малко и той си заклатилъ главата. Това е актьорство. Когато страдашъ трѣбва да има нѣкаква голѣма причина, това азъ разбирамъ страдание. Вижте колко сѫ смѣшни съврѣмен-нитѣ християни! Тѣ си окачили на врата едно малко кръстче отъ петь сантиметра и казватъ: “Съ този кръстъ всичко побѣждаваме.” - Нищо не побѣждавате. Ами Христосъ такъвъ кръстъ ли носѣше? Христосъ носѣше голѣмъ кръстъ и не може да го изнесe. Той го носи до срѣдъ пѫтя и отъ тамъ насетнe не можа да го носи, падна на земята заедно съ кръста. Не е лесно да се носи този кръстъ! Като туришъ този кръстъ на гърба си, десеть пѫти ще се изпотишъ, докато го изнесѣшъ. Ако съврѣменнитѣ християни носѣха Христовия кръстъ, азъ съмъ съгласенъ съ това, че тѣ наистина страдатъ, но тѣхнитѣ кръстчета сѫ такива, че една муха не можешъ да разпънешъ. Смѣшни сѫ те. Казватъ: “Турихъ кръста, но тежъкъ е този дървенъ кръстъ!” Чакай да видимъ силата ти де, дали кръстътъ е по-якъ или ти. Азъ мисля, че дяволътъ лъже хората, като имъ туря тия малки кръстчета, и ги кара да вѣрватъ въ тѣхъ. Не, голѣмъ е кръстътъ, който трѣбва да носите. Който ще носи кръстъ, голѣмъ кръстъ трѣбва да носи!

 

Въ Индия, когато прѣкарватъ нѣкой човѣкъ прѣзъ посвѣщение, подлагатъ го на изпитания, едно отъ които е слѣдното. Тѣ иматъ голѣми каменни кръстове, на които заковаватъ на гръбъ този, когото ще посвѣщаватъ, и тъй прѣкарва цѣли три дни. Ако може да изтрае, ще се посвѣти, ако ли не, ще остане за другъ пѫть да го посвѣщаватъ.

 

Та казвамъ: не се заблуждавайте съ вашитѣ малки мѫчнотии! Казалъ ти нѣкой една обидна дума, то е равносилно на това, че ти далъ едно малко кръстче. Азъ, като те видя съ това малко кръстче, засмивамъ се. Иванъ Драга-новъ казалъ на Петко Стояновъ една обидна дума. Какво означава това? - Турилъ му едно малко кръстче и той казва: “Знаешъ ли какво голѣмо страдание имамъ?” Когато ще дойде нѣкое страдание, нека да е голѣмо страдание, голѣмъ кръстъ, да знаешъ поне, че кръстъ носишъ. И ние не трѣбва да се лъжемъ. Когато страдашъ, трѣбва да се раздруса цѣлото ти тѣло, душа, умъ, сърце, цѣлото ти естество и като се намѣ-ришъ въ тази тъмна нощь геройски да издържишъ! Изгубилъ си кѫща, жена, дѣца и приятели, всичко и си останалъ най-послѣ съвсѣмъ самъ, кажи въ себе си: “Богъ не може да се измѣни! Великото въ свѣта не може да се измѣни, а малкото въ свѣта не може да се поврѣди. Азъ съмъ малкото и нѣма да се поврѣдя, понеже Богъ не се измѣня. Слѣдователно, ние сме двама въ свѣта, Богъ и азъ всичко можемъ да направимъ.” Човѣкъ не може да се поврѣди, защото е малъкъ, а малкото прониква всичко.

 

Вие казвате: обзелъ ме е единъ дяволъ, че ме мѫчи. Ами дявола кой го е обзелъ? Тебе дяволътъ те кара да съгрѣшавашъ, ами кой кара дявола? Всѣки е дяволъ самъ на себе си. Хората сѫ и дяволи и ангели. Когато единъ човѣкъ иска да бѫде голѣмъ като Бога, той дяволъ става, а когато иска да стане силенъ, непобѣдимъ за злото, той става най-малъкъ, на мѣстото си е тогава. Ние трѣбва да станемъ много малки въ свѣта, да се смиримъ. Смирението е законъ на смаляване. Щомъ станемъ много малки, ние ще бѫдемъ непобедими. Щомъ си малъкъ, никой не може да те види, никой не може да те намѣри. Дѣ ще те намѣри? Ти си задъ сцената, всичко виждашъ, а тебе никой не вижда. Когато си невидимъ само, тогава можешъ да дѣйствувашъ, както искашъ. Ние се стремимъ къмъ силата, нея трѣбва да придо-биемъ. Божествената сила седи въ малкитѣ добродѣ-тели. Това е законъ.

 

Сега, ако вие на усвоите този законъ, каквито други планове и да имате всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега въ свѣта. Кой човѣшки, грандиозенъ планъ не е пропадналъ? Вие ще строите пирамиди една слѣдъ друга, както тази при Гизо, която показваше културата на човѣчеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египетъ? - Не можа. Съврѣменното човѣчество има велики изобрѣтения, но тия нѣща можаха ли да го спасятъ? - Не. Спасението на човѣчеството седи въ друго нѣщо. Нѣкой отъ васъ ще каже: “Азъ за такива страдания ли съмъ роденъ?” Не, азъ ви пи-тамъ: кой отъ васъ е роденъ за страдания като Христо-витѣ? За какви страдания сте родени, азъ мога да ви докажа. Какъ? - Ще ви зарѫчаме голѣми кръстове като на Христа ще ги туримъ на гърба ви и ще кажемъ: “Хайде сега къмъ Голгота, да видимъ можете ли да го носите.” Ако го носите до половината пѫть и не можете по-нататъкъ да го носите, а се нуждаете отъ помощь, вие все пакъ сте герой.

 

Та всинца вие трѣбва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете редъ изпитания, страдания. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти за страда-нията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да рѣшите една задача. Даде ви учительтъ една задача и вие току отивате да питате този - онзи, какъ да я рѣшите. Най-послѣ се намѣри нѣкой да ви я рѣши и вие я прѣписвате на готово. Оставате ли други да ви рѣшаватъ задачитѣ, вие никога не може да се научите да рѣшавате задачитѣ си. Вие сами трѣбва да се опитвате, да видите, колко задачи може да рѣшите. Ако останатъ 1-2 задачи нерѣшени, тогава попитайте нѣкой вашъ другарь или учителя си, какъ да ги рѣшите. Половината отъ задачитѣ си, обаче сами трѣбва да рѣшите.

 

Вие казвате: “Ние сме хора отъ новото учение.” Добрѣ, какви сѫ отличителнитѣ бѣлѣзи на новото учение? Азъ ще се спра нѣкой пѫть да говоря конкретно, по какво се отличава новото учение, тъй както всѣко учение, всѣки животъ се отличава съ извѣстно нѣщо. Запримѣръ у васъ се е развила грамадна енергия, която не използувате, вслѣдствие на което се явява между васъ несъгласие и нѣкои казватъ: “Несъгласие има между насъ.” Да, азъ виждамъ това нѣщо. То се дължи на извѣстенъ психологически законъ. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия въ васъ, започвате да се прѣдизвиквате едни други, по този начинъ вие търсите изходенъ пѫть на тази енергия. Всѣки има енергия, иска да се прояви. За всѣки отъ васъ има мѣсто прѣзъ което може да излѣзе. И всѣки трѣбва да излѣзе отъ своя пѫть.

 

Слѣдователно, ученикътъ се учи въ училището, а възви-шенитѣ духове се учатъ въ небето и отъ тамъ слизатъ да работятъ на земята. Външниятъ свѣтъ е мѣстото, дѣто вие може да провѣрите вашето учение и да видите, доколко сте силни. Напримѣръ, вие срѣщате единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, а вие вѣрвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: “Хайде сега, можемъ ли да съберемъ вашето невѣрие и моята вѣра?” Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, ставатъ 101. Раздѣляте това число на 2 и получавате 50,5. Този човѣкъ ще види, че твоята вѣра прѣвъзхожда неговото невѣрие. Само по този начинъ може да се докаже на този приятель, дѣ е смисълътъ, въ вѣрата или въ невѣрието.

 

Ето какъ бихъ му доказалъ азъ това нѣщо. Вървимъ двамата. Азъ нося двѣ торби, въ едната нося празно шише, а въ другата, пълно шише съ млѣко и малко захаръ въ него. Другиятъ не носи нищо съ себе си. Пѫтуваме и двамата, разговаряме се и азъ му казвамъ: “Знаешъ ли, че азъ нося и твоето учение?” - “И моето учение!” - “Да, ще ти докажа.” Изваждамъ празното шише и му казвамъ: “Това си ти. Отвори туй шише и вижъ, какво има въ него.” Отваря той шишето, гледа, празно шише. Казва ми: “Азъ празно шише ли съмъ?” Питамъ го: “Ако ти би ималъ сто хиляди лева, би ли ми далъ половината отъ тѣхъ?” - “Какъ ще ти дамъ, нали и за мене трѣбватъ?” Добрѣ, ето моето учение, което почива на вѣрата. Изваждамъ пълното шише, изваждамъ двѣ чаши, една за него, една за мене, наливамъ въ тѣхъ млѣко, похапваме си и се разговаряме. Казвамъ му: “За втори пѫть нека и твоето шише бѫде пълно! Ние двамата съ тебе си мязаме. Разликата е само въ това, че споредъ твоето невѣрие шишето ти е празно, а моето пълно, иначе и ти си човѣкъ като мене, страдашъ, чувствувашъ, че имашъ празнота, че нѣщо ти не достига.” Нѣкой казва, че душата му е празна. Всѣки човѣкъ, който чувствува въ себе си празнота, той е празно шише. Нѣкой младъ момъкъ или нѣкоя млада мома искатъ да ги обича нѣкой. Виждалъ съмъ нѣкой старъ, 80-годишенъ дѣдо търси нѣкой да го обича - празно му е сърцето. Празното шише трѣбва да се напълни съ млѣко!

 

Лошото не е въ това, че искаме да ни обичатъ, но въпросътъ е, кой трѣбва да ни обича. Не е лошо, че азъ искамъ да се топля на огъня, обаче тази топлина трѣбва да е жива, да внася животъ въ мене. Не е лошо, че азъ искамъ знание, но туй знание трѣбва да даде онази свѣтлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че азъ търся любовь, но тази любовь трѣбва да внесе въ мене изобиленъ животъ, който да бѫде полезенъ за всички.

 

Сега всички вие трѣбва да превъзмогнете себе си. Казвалъ съмъ ви много пѫти, че въ вашата душа сѫ вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнатъ нѣкои отъ васъ да правятъ тия опити. Нѣкои отъ васъ правятъ такива опити и нека продължаватъ. Нѣкои сте се спрѣли, колебаете се, да продължавате ли или не. Не се колебайте, работете безъ колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трѣбва да се говори, повече да се работи. Напримѣръ, какво може да се говори съ единъ беденъ човѣкъ? На такъвъ човѣкъ изпратете му брашно, масло, дрешки за децата и после ще го запитате: “Какъ излѣзоха дрешкитѣ, обущата, шапката, хубаво ли седятъ? Брашното хубаво ли бѣше?” Ето напримѣръ единъ разговоръ. Този човѣкъ ще каже: “Много хубаво бѣше и брашното, и дрѣхите и обущата, всичко излѣзе много хубаво.” Вие отивате при нѣкого и го запитвате: “Отъ какво се нуждаешъ?” - “Отъ брашно.” На тази дума, на тази любовь сега вие трѣбва да заповѣдате. Ще напишете на дъската думата “брашно”. Ще го запиташъ пакъ: “Отъ какво се нуждаешъ?” - “Отъ обуща.” Пакъ написвате на дъската думата “обуща”. Казвате: “Азъ ще имамъ предъ видъ нуждитѣ ви, ще се погрижа за тѣхъ.” Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беденъ човѣкъ и после го срещнете да се разговаряте. Така трѣбва да бѫде споредъ новото учение. Ще извършишъ и после ще говоришъ.

 

А сега, споредъ старото учение, ще се събератъ въ камарата, че ще говорятъ, ще прекарватъ закони, ще назнача-ватъ старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповѣдватъ да се отворятъ сърцата на богатитѣ, че туй, че онуй. Но всичко това трѣбва да стане безъ никакви проповеди, безъ никакви уговаряния, а само на дѣло. Азъ не ви казвамъ да изпратите обуща на едно мѣсто, дрехи на друго, брашно на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповѣдь, вие вършите престѫпление. Ако е така, азъ самъ ще ги изпратя. Азъ съмъ достатъчно богатъ, да мога да изпратя на всички нуждающи се по едни обуща. Въпросътъ не [е] въ това, че азъ не мога да ги изпратя, но ако азъ ги изпратя, ще стана още по-богатъ. Азъ искамъ и вие да станете богати, затова казвамъ: вложете капитала, който имате! Вложете го въ Божествената банка. Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенствуване, вие работите едновременно и за усъвършенствуването на цѣлия свѣтъ. Когато азъ работя за себе си, нѣмамъ предъ видъ само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окрѫжаващитѣ я и всички останали искри се възпламеняватъ и образуватъ обща топлина.

 

Единъ день всички ние, като придобиемъ Божественото въ насъ, тогава и цѣлиятъ свѣтъ ще стане Божественъ и всички ще се радваме въ пълнотата на Божествената Любовь. Вие живѣете, за да изнесете предъ свѣта тази Божественна свѣтлина и топлина. И тогава Богъ ще се прояви хармонично въ всички души. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Любовь по особенъ начинъ. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Добродетель по особенъ начинъ. Това е красивото въ свѣта! Вие нѣма да направите доброто, тъй както азъ ще го направя, но по особенъ начинъ. Всѣка душа има свой особенъ начинъ, по който може да прояви доброто въ свѣта. Това именно ще ви повдигне. За да направите едно добро, нѣма да ви отнеме много врѣме, затуй не отлагайте момента да направите доброто. Отъ тази вечерь започнете да се приготвяте да направите утрѣ едно добро. Хайде да видимъ, колко души отъ васъ ще направятъ утрѣ по едно малко добро.

 

Една голѣма спънка за ученицитѣ е тѣхното малодушие. То произтича отъ едно физическо заблуждение. Човѣкъ, който е владалъ грамадно физическо благо, той често се самозаблуждава да мисли, че е силенъ. Запримѣръ, военниятъ, докато носи шашка* е силенъ, но безъ шашка е малодушенъ; банкерътъ, докато кесията му е пълна, той е силенъ; писательтъ, докато има перо, е силенъ; сѫдията, докато носи гердана съ знака на правосѫдието на врата си, е силенъ; пълководецътъ, докато има войници задъ него, е силенъ, но остане ли самъ, безъ никаква армия задъ себе си, е малодушенъ, нѣма сила. Значи, ние се самозаблуждаваме отъ нѣщо външно.

 

Нѣкой казва: азъ мога да направя това добро, но чакай да видя, има ли нѣкой, който ще подържа моето мнѣние. Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Богъ го подържа. Това е важното.

 

Азъ не гледамъ, дали хората подържатъ това добро, но за мене е важно да направя туй, което Богъ иска. За мене не сѫ хората мѣрило, но Богъ. Важно е, дали Той би удобрилъ туй, което ще направя. Всѣко нѣщо, което иде отъ Бога, азъ ще го направя, не го ли направя, ще дойдатъ други, които ще го направятъ. То вече не се отнася до мене. Слѣдователно, за да се прояви вашата сила, трѣбва да се освободите отъ физическитѣ заблуждения, отъ това да мислите, че сте силни. Силата ви трѣбва да лежи на такава основа, че нищо въ свѣта да не я разколебае, нищо да не я засегне. Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставятъ на мѫчения, онази отъ вашитѣ идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мѣни, то е прѣходно, то е случайно въ вашия животъ. Туй, което остава неизмѣнно въ вашия животъ, на него ще разчитате.

 

Въ заблужденията, които се срещатъ въ съврѣменнитѣ хора, има и слѣднята мисъль. Още отъ старо врѣме, дори и досега, хората сѫ мислили, че само стариятъ човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ, а не и младиятъ. Значи, младитѣ хора не сѫ за добрия животъ. Това е заблуждение! И младиятъ и стариятъ човѣкъ могатъ да правятъ добро, могатъ да живѣятъ добъръ животъ. Младиятъ човѣкъ ще направи доброто като младъ, а стариятъ - като старъ. Добро-то се отнася еднакво и за младия и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете нѣкому нѣщо, туй добро ще ви лиши отъ едно благо. Не, доброто ще ви повдигне въ очитѣ на когото и да е. Нима една добра постѫпка, едно добро, което сте извършили, нѣма да зарадва онзи, който ви обича? - Ще се радва, вие ще бѫдете идеалъ за него. Момъкъ или мома, които вършатъ добро, се подвигатъ единъ предъ другъ.

 

Всѣки, който прави добро, става идеалъ за другитѣ. Защо? Защото Божественото проблѣсва вече въ него. Вие седите въ бездействие нѣкога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на низъкъ уровенъ, вие сте на степеньта на животно. Това показва, че вие не сте разбрали законитѣ на природата. Да направишъ добро, това подразбира знания. Дяволътъ лъже, като казва, че нѣмате знания. Дяволътъ излъга Ева, като й каза, че нѣма знания, че не разбира законитѣ. Тя отпослѣ узна, че има Божествено начало въ себе си, че имаше знания и нѣма какво да учи отъ плода. Какво научи като изяде този плодъ?

 

Често, въ Индия, за да стане нѣкой човѣкъ ясновидецъ, употрѣбяватъ нѣкакво упоително питие, като вино или друго нѣкое. Пийне 2 - 3 килограма вино и започва да вижда. Други пъкъ употрѣбяватъ нѣкои възбудителни средства като опиумъ и други, но всички тѣ сѫ изкуственни методи и врѣменни само. Когато човѣкъ има много да дава, става ясновидецъ. Ще ви приведа единъ примеръ, за единъ американецъ какъ станалъ ясновидецъ. Той билъ голѣмъ богаташъ. Отива единъ день на ловъ за риби. Дохожда на едно мѣсто, дѣто имало контрабандисти, които пренасяли разни прѣдмети. Като видѣли този богаташъ, казали си: “Този човѣкъ трѣбва да е нѣкой човѣкъ на правителството, ние ще му дадемъ да разбере, какъ се лови риба.” Хващатъ го, свързватъ го, турятъ го въ една пещера и започватъ да се съвещаватъ, да го убиятъ или не. Обаче, като чулъ това, той отъ страхъ почувствувалъ, че излѣзълъ отъ тѣлото си навънъ. Тѣ решили да свършатъ съ него. Приближава се единъ отъ тѣхъ къмъ него, за да го убие, но вижда, че той умрѣлъ. Запитватъ се помежду си: “Като е умрѣлъ вече, да го оставимъ ли или да го хвърлимъ нѣкѫдѣ.” Духътъ му обаче, пазилъ тѣлото си. Единъ отъ контрабандиститѣ рѣшава да го хвърли и влиза въ пещерата, но като влиза въ пещерата, духътъ на умрѣлия му се явява, той се уплашва и избѣгва навънъ. Казва на другаритѣ си: “Оставете се, този човѣкъ оживѣ.” Америка-нецътъ самъ разправя цѣлата си история, какъ се мѫчилъ да внуши да не хвърлятъ тѣлото му, казвалъ имъ: “Идете въ хотела, дѣто живѣя, тамъ ще ви платятъ за менъ.” Като имъ говорилъ дълго врѣме, най-послѣ главата-рьтъ казва: “Може би този човѣкъ да е нѣкой богаташъ, хайде да занесемъ тѣлото му въ града и да кажемъ, че сме го намѣрили, та да ни дадатъ нѣщо.” Занасятъ го въ града. Скоро извикватъ единъ докторъ. Пристига докторътъ, иска да му впръсне нѣкакво вещество, за да не се разложи тѣлото му. Друга бѣля! Ако направи докторътъ това нѣщо, не може да се върне въ тѣлото си. Духътъ му отива при единъ свой приятель и му казва: “Ще кажешъ на доктора, че нищо не плащамъ за балсамиране на тѣлото си.” Приятельтъ го разбралъ и казалъ на лѣкаря: “Нищо не плащамъ за балсамиране, оставете тѣлото свободно!” Отива приятельтъ му да вземе тѣлото му отъ контрабандиститѣ, около 12 души, които продаватъ тѣлото му и го внасятъ въ стаята на хотела, дето живѣялъ. Какво било учудването на всички, когато едва що го внесли въ стаята, той станалъ, съживилъ се. Всички до единъ избѣгали навънъ. Той станалъ и разправилъ своята одисея. Казалъ: “Тежко е човѣкъ да живѣе въ другия свѣтъ!”

 

Човѣкъ трѣбва да разбира Божественитѣ закони! Ако човѣкъ не върви по Божествения пѫть, той е свързанъ съ редъ опасности: разбойници ще го хванатъ, послѣ лѣкаря ще го балсамира, тѣлото му ще продаватъ и т. н. Като минете презъ всички тия перипетии, тъй ще се обезвѣрите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамиратъ, че въ собственото си тѣло не ще може да влѣзете. Ще кажете: “Не плащамъ нищо за балсамиране.”

 

И тъй, нѣма да отлагате! При малкитѣ мѫчнотии нѣма да отстѫпвате, ще бѫдете смѣли и рѣшителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за васъ и за вашитѣ ближни животъ, свѣтлина и свобода. Слѣдователно въ всичкитѣ си постѫпки, трѣбва да почувствувате въ себе си свобода. Тази реформа е потрѣбна за васъ. Нѣкои казватъ: “Отъ толкова години насамъ слѣдвамъ този пѫть и нищо не придобихъ.” И още толкозъ години да ходите, нищо нѣма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помѫчете да го направите и ако не можете, елате при мене, азъ ще ви кажа какъ да направите това най-малко добро. Азъ ще ви кажа единъ начинъ. Но менъ ще ми бѫде по-приятно, ако вие сами разрѣшите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне прѣдъ самитѣ васъ.

 

Когато умрѣ единъ човѣкъ, какво става съ него? - Всички негови длъжници започватъ да дѣлятъ тѣлото му. Тъй, че когато хората започнатъ да се дѣлятъ, азъ мисля, че сѫ умрѣли. Хората се дѣлятъ на категории. Когато тѣлата се дѣлятъ едно отъ друго, тѣ правятъ малки отклонения отъ своя пѫть. Горѣ, на Божественото дръвче вие трѣбва да бѫдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоя-телность, но ще черпите вашата енергия отъ енергията на това Божествено дърво. Сѫщеврѣменно ще бѫдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди нѣкой плодъ. Този плодъ ще бѫде резултатъ на усилието, което сте направили. Ето защо всички трѣбва да бѫдете малки клончета, голѣми клончета на това Божественно дърво, за да се роди нѣщо отъ васъ. Това е приятното въ живота.

 

Тази лоша миризма, която имате, трѣбва да изчезне, защото лошата миризма е признакъ на смърть. Азъ бихъ желалъ да имате благоуханието на цвѣтята, аромата на плодоветѣ и езика на Любовьта. Езикътъ на всинца ви не трѣбва да бѫде езикъ на разрушение, но езикъ на Любовьта. Азъ ще съжалявамъ, ако отсега нататъкъ чуя нѣкой, на когото езикътъ разрушава. Отъ тази вечерь думитѣ ви да бѫдатъ думи съграждащи, думи на Любовь, на Мѫдрость, на Истина, на Правда, на Добродѣтель, на Милосърдие, на въздържание, на кротость и тѣмъ подобни. Думитѣ на всинца ви да внасятъ животъ. Така трѣбва да бѫде и между млади и между стари. Всичко друго което правите вънъ отъ туй, е отъ лукавого. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бѫдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото въ сърцето на всѣки едного отъ васъ има добро. Не ставайте орѫдия на низшитѣ духове, да имъ слугувате, да имъ ставате суфльори и каквито драми сѫ написали, да ги представлявате. Ако искаме да представимъ една драма, ще поискаме отгорѣ да ни дадатъ такава. И тѣ сѫ писали драми. Ако ще представимъ една драма, ще прѣдставимъ Божествена драма; ако е за поезия, ще вземемъ сюжетъ отгорѣ, а свѣтътъ нека се занимава съ поезия отдолу.

 

Послѣ, има нѣкои отъ васъ, които не знаятъ да се молятъ. И между младитѣ и между старитѣ има такива, да не могатъ да се молятъ. Ами че молитвата е първия актъ, който всѣки трѣбва да знае. Молитвата е духовното дишане, на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излѣзе отъ васъ? Говоренето на физическото поле, това сѫ хрипове на гърлото. Когато хората иматъ достатъчно въздухъ, дишатъ правилно, равномѣрно. Има нѣкои хора, които като дишатъ, гласътъ имъ се чува. Тѣ иматъ астма. Искамъ въ школата всинца да се молите, но безъ хрипове, а съ онова свободно плавно дишане, тъй да дишатъ, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да влиза и да излиза гладко, тихо, като че този човѣкъ е умрѣлъ. Това е правилно дишане! Когато човѣкъ се моли на Бога, благоухание да излиза отъ него, лицето му да сияе. Въ такъвъ човѣкъ има знание, сила, мѫдрость, той се занимава съ най-великото въ свѣта. Като се молите нѣма да казвате, че сте грѣшникъ, това сѫ елементарни работи, има други по-велики работи, за които трѣбва да се молите.

 

Азъ бихъ се молилъ тъй: “Господи, моля Ти се, изпрати ми единъ ангелъ да ме научи какъ да направя най-малкото добро. Да ме научи, какъ да проявя най-малкия актъ на Любовьта, да ме научи най-малкото знание, да ме научи, какъ да дамъ на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.” Отъ тамъ ще започна азъ, а вие отивате при Господа и казвате: “Господи, не знаешъ ли, че азъ съмъ най-голѣмата грѣшница?” Господь казва: “Тукъ не става въпросъ за грѣхове.” За ученицитѣ това не е въпросъ. Азъ мисля, че вие не сте грѣшници, но отсега нататъкъ може да правите грѣхове. Ние ви приемаме въ училището като праведни хора и ви казваме: Ще се учите, ще посѣщавате редовно, нѣма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататъкъ може да съгрѣшите. Може да сте направили най-голѣмитѣ грѣшки, но ние ви приехме въ училището като праведни. Дипломитѣ ви взехме, записахме ви въ училището, но отсега нататъкъ, ако лавирате, може да минете за грѣшници. Нѣма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния пѫть, но не може. Никакъвъ подкупъ, никаква празна дума не се позволява. Отъ васъ се изисква учение, доброта, любовь и то каква любовь? - Любовь, която включва въ себе си всичко.

 

Сега вие ще кажете: “Учительтъ е говорилъ много пѫти тъй. Не, за пръвъ пѫть ви говоря тази вечерь така. Нали съмъ ви казвалъ, че водата, която тече отъ една и сѫща чешма, всѣкога е различна. Много пѫти сте ме слушали, но тази вода е друга. Слѣдната недѣля ще ви говоря друго нѣщо, друга вода ще бѫде. Нѣма да ви говоря два пѫти едно и сѫщо нѣщо. Силата, която дѣйствува чрѣзъ словото е друга. Богъ се проявява всѣки моментъ различно. Отъ невидимия свѣтъ ви желаятъ доброто, затова вие не трѣбва да отлагате учението [за] нѣкое друго прѣраждане. Може да се прѣродите и другъ пѫть, но ще останете въ 13-та сфера, а въ 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи, като рибитѣ и т. н. Питамъ: такова прѣраждане струва ли?

 

Бихъ желалъ въ бѫдещия си животъ да сте растения отъ висша еволюция, да сте живи растения въ ангелския свѣтъ. Ще си зададете слѣдната задача: да минете отъ това си състояние въ друго, по-висше. Този е единъ важенъ моментъ за васъ и всѣки може да го използува, всѣки има възможности въ себе ни. Нѣкой вече сте минали въ по-горно състояние и сега ще продължавате, нѣма да се връщате назадъ. Слѣдъ васъ идватъ други, които не сѫ взели тази стѫпка. На тѣзи, които се колебаятъ, азъ казвамъ: Влѣзте вѫтрѣ, нищо повече.

 

Сега теософитѣ казватъ: “Като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка.” Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ. Ако влѣзете, казвамъ: не заспивайте, защото ще дойде младоженецътъ, ще намѣри, че масло нѣмате, да запалите свѣтилницитѣ и ще затвори вратата. Вие ще хлопате, но нѣма да ви пуснатъ. Бѫдете будни, защото посрѣдъ нощь ще дойде младо-женикътъ. Разбирате ли какво значи посрѣдъ нощь? Онзи, който е буденъ, ще влѣзе, онзи, който не е, ще остане отвънъ. Азъ не желая да бѫдете отъ онѣзи, които ще останатъ навънъ. Будни ще бѫдете! Толкова врѣме сте били будни, но ако заспите, единъ часъ ще останете назадъ, а това не струва. Тъй разгледанъ, животътъ има вече другъ смисълъ. Вие, обаче, нѣма да останете вънъ. Вие ще усѣтите въ себе си онази Божествена сила, онази младость, онази Божествена Любовь, Божествена Мѫдрость, Божествена Истина, Божествено благо и ще разберете въ какво седи дълбочината и широчината на този Божественъ животъ. Тогава вие ще минете отъ състояние на смърть, на ограниченость въ състояние на безсмъртие, на Божествена свобода.

 

И тъй, ще започнете съ този малъкъ актъ, да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете съ една връзка, защото всѣко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трѣбва да правите такива връзки, а не само веднъжъ. Когато се даватъ условия, пос-тоянно трѣбва да се използуватъ и никога да не се изгубватъ.

 

Мото прѣзъ седмицата: “Топлина на душата, свѣтлина на ума, нѣжность на душата и сила на духа.” Това е, което желаемъ, Господъ да ни даде.

 

Размишление

 

2-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 22.X.1924 г.

София

---------------------

*шашка - сабя







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt