Jump to content
Ани

1922_04_23 Христа разпетъ

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Христа разпетъ

 

„Защото рѣшилъ бѣхъ да

не зная между васъ нищо

друго освѣнъ Исуса Христа

и него разпетъ.“[*])

 

Стихътъ, повидимому, самъ по себе си е ясенъ. Кой не знае разпятието Христово? Въ православната църква, прѣзъ страстната седмица, постоянно изнасятъ Христа разпетъ, цвѣтя хвърлятъ, китки хвърлятъ; евангелиститѣ говорятъ за Христа разпетъ; всички знаятъ, че Христосъ е разпнатъ. Но туй знание за Христа мяза на онзи гладенъ българинъ, който, като минавалъ покрай една турска гостинница, ималъ само сухъ хлѣбъ, турялъ го на пáрата на всѣка една тенджера, и казвалъ: „слава Богу, похапнахъ си отъ всичко“.

 

Ние сме достигнали до една фаза на развитие въ която ни трѣбва нѣщо по-сѫществено. Не трѣбва да си правимъ илюзия, че храната, която имаме, е сѫществена. Съврѣменнитѣ културни хора, ако ги питате ще кажатъ, че тѣ живѣятъ най-културенъ животъ. Обаче, ако разгънете тоя животъ и сравните тази култура, ще видите, че това не е култура: нито въ яденето има култура, нито въ жилищата, нито въ философията. Туй не е много казано. Азъ сега принципално говоря по въпроса. Че не е култура, туй показватъ стараданията и болеститѣ, които сѫществуватъ. Днесъ има толкова много болести въ свѣта, че лѣкаритѣ не знаятъ какъ да ги кръщаватъ, болести, които разяждатъ удоветѣ на човѣшкия организъмъ. Едва ли ще намѣрите въ съврѣменния свѣтъ човѣкъ здравъ, на когото или бѣлитѣ дробове, или мускулитѣ, или стомаха, или мозъка, или нервната система, да не сѫ заболѣли. И всички тия болни хора сѫ професори, проповѣдници, министри, началници, всички тѣ управляватъ свѣта. И питамъ: може ли болни хора да управляватъ, да даватъ токъ и направление на културата? А насъ, на първо мѣсто, ни трѣбватъ хора здрави.

 

Сега Павелъ казва, че той рѣшилъ да не знае нищо друго, освѣнъ Христа разпетъ. Той употрѣбява тази дума въ малко по-друго значение. Когато човѣкъ разпѫне въ себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши дѣйствия и даде ходъ на всичко възвишено и благородно въ най-високъ смисълъ — това е да познаемъ Христа разпятаго. А споредъ менъ, това значи, да туримъ любовьта въ нейната нова форма, както сега се е появила, като единъ новъ, великъ законъ въ живота, който иде да изправи всички недѫзи на хората. До сега любовьта е сѫщесвувала въ аптекитѣ, въ църквитѣ, въ монастиритѣ, като панацея, и хората сѫ я вземали въ малки хапчета, само когато ги е болѣлъ корема, туряли сѫ я като едно лѣкарство на краката, при нѣкои малки болести се е прилагала. Но до сега хората не сѫ приложили любовьта. Казватъ: „тази любовь е неприложима“. Че е неприложима, старитѣ казватъ на младитѣ: „едно врѣме ние имахме любовь като васъ, идеалисти бѣхме, идеално мислѣхме, идеално любѣхме, но видѣхме, че свѣтътъ не може да бѫде идеаленъ, туй, „идеалната любовь“, е за другия свѣтъ, въ този свѣтъ ще живѣемъ материалистически“. А материалистическото разбиране какво е? Материалистическото разбиране на нѣщата е това, отъ което сега се зараждатъ всички страдания, и когото и да питате, всички съзнаватъ, че страдатъ отъ нѣщо, всички сѫ недоволни: въ мислитѣ имъ има недоволство, въ желанията имъ има недоволство, въ дѣйствията — сѫщо. И ако попитате съврѣменнитѣ хора за това, ще ви дадатъ много отговори. Нѣкои ще кажатъ, че причинитѣ имъ сѫ чисто социални: хлѣбъ нѣмало. Хлѣбъ нѣма, но защо нѣма? — Понеже хората не сѫ го разпрѣдѣлили по равно. Отъ невидимия свѣтъ има изпратенъ достатъчно хлѣбъ. Нѣкои казватъ: „въздухътъ е нечистъ“. Въздухъ има достатъчно, но ние сме затворени въ такива тъмни и задушни здания! Богатитѣ хора сѫ добрѣ въ това отношение, тѣ дишатъ много въздухъ но има кантори, дѣто никаква свѣтлина не прониква. Такива здания има въ голѣмитѣ европейски градове, даже и тукъ, въ София. И ако единъ човѣкъ живѣе въ такъво здание 10-на год., той ще почувствува влиянието на тази атмосфера. Туй е въ физическо отношение. Като дойдемъ до религиозната култура, и въ нашитѣ религиозни стаи има такива, дѣто слънчева свѣтлина не влиза, дѣто свѣтлина никакъ не прониква. И тамъ има свѣтлина — на свѣщи, но свѣтлината на свѣщитѣ не е идеална. Е, питамъ, на тази светлина може ли да зрѣятъ плодоветѣ? — Не. Тѣ не зрѣятъ! Плодоветѣ и всичко на земята зрѣе само на слънчевата свѣтлина. И всичко възвишено и благородно въ човѣшката душа може да зрѣе само при лѫчитѣ, при божествената свѣтлина на великата любовь, която се проявява отъ този великъ законъ! Любовьта на това велико слънце, което озарява цѣлия космосъ, трѣбва да грѣе и въ насъ. Понеже Господь е заповѣдалъ на всички ангели да разтворятъ всички прозорци на невидимия свѣтъ. Тази свѣтлина ще блѣсне, и всички хора трѣбва да излѣзатъ на това слънце. А сегашнитѣ хора казватъ: „не излизайте, ще слънчасате — не ви трѣбва това учение, не му е дошло врѣмето!“ — Като излѣзете на това ново слънце, най-първо ще се разболѣете. Питамъ ви азъ: коя жена, като чисти, не вдига прахъ? Коя жена, като пере своитѣ дрехи, не размѫтва водата? Кой е онзи, който, като боядисва кѫщата, не си напръсква малко дрехитѣ? Но какво показва това? — Това показва, че той работи. Трѣбва ли тия външни спънки да ни спънатъ, за да не вървимъ къмъ цѣльта? Но нима на онзи пѫтникъ, който върви по пѫтя, нѣма да се скѫсатъ обущата? Той по пѫтя ще срѣщне много мѫчнотии, но цѣльта трѣбва да се постигне!

 

Павелъ казва: когато говоря между васъ, азъ не искамъ да зная нищо друго, освѣнъ Христа разпетъ — тази е моята цѣль. Като служатъ всички на този Христосъ, надпрѣварватъ се да казватъ: „у насъ е правото учение“. Но ако влѣзете, ще намѣрите Христовата любовь, турена въ стъкленица като панацея: „ако си при насъ, ти можешъ да имашъ тази любовь, но ако си вънъ отъ насъ, ни капка не даваме“. — Любовьта държатъ въ тия малки шишета. Православната църква казва: „ако дойдете при насъ, ще имате, всичката любовь въ тия шишета“. Евангелиститѣ казватъ сѫщото, мохамеданитѣ — сѫщото. Всички си иматъ шишета. Божията любовь въ шишета, не се държи! Тази любовь, както ние я разбираме, прониква цѣлото пространство, защото пространството и врѣмето, споредъ нашето схващание — това е нѣщо живо. Цѣлиятъ космосъ е едно живо сѫщество, въ което ние живѣемъ и се движимъ. И тогава този космосъ може да бѫде и безграниченъ и граниченъ, и великъ и малъкъ: туй е свойство на вѣчното, да произвежда каквито форми иска. Сега за тия разсѫждения, ние трѣбва да имаме единъ свѣтълъ умъ, за да схванемъ божественото. Често ученицитѣ отъ по-горнитѣ класове, когато дойде учительтъ и казва: „а1, а2, а3“, тия три степени може да ги обяснимъ по три разни начини. Какво означава а въ първа степенъ? Да допуснемъ. че то е едно живо сѫщество, а въ първа степенъ е единъ човѣкъ, който се движи по права линия — правата линия, която има само дължина безъ никаква ширина и дебелина. Питамъ, какъ ще опрѣдѣлите такъва една линия? Тя е математическа линия, има само дължина. А пъкъ а въ втора степенъ означава: туй сѫщество е намѣрило друго сѫщество, и двѣтѣ се движатъ въ правъ ѫгълъ на себе си и образуватъ плоскость. Слѣдователно, на тази линия се прилага и широчина. Послѣ има дължина и широчина, но нѣма дебелина. Е, какъ ще си прѣдставите единъ свѣтъ, който има дължина и широчина, но нѣма дебелина? И тогава а3 показва, че цѣлата плоскость, движена пакъ въ правъ ѫгълъ на себе си, образува куба. Това а е минало пакъ прѣзъ три степени: по права линия, то е придобило дължина въ правъ ѫгълъ на себе си и е образувало плоскостьта — придобило широчина; по правъ ѫгълъ на плоскостьта е образувало куба, придобило е дебелина. И така сегашнитѣ хора сѫ а3 — сѫ единъ кубъ. Като разтворите куба, вие ще образувате човѣшкия кръстъ. Слѣдователно, кръстътъ не е нищо друго освѣнъ разтворенъ кубъ, за да стане провѣтрение. А разтварянето на куба означава цъвтене въ природата. Всѣка пѫпка е разтворенъ кубъ, за да се прояви новото съдържание, а като се прояви новото съдържание отъ вѫтрѣ, да може то да приеме и небесното съдържание, понеже въ свѣта има двѣ течения: едното отъ центъра на земята, а другото отъ центъра на слънцето.

 

Павелъ казва: „искахъ да зная само Христа разпетъ между васъ“. Какъ бихте си го прѣдставили вие този Христосъ? Въ една тукашна школа и на западъ често казватъ: „Богъ е свѣтлина“. Азъ казвамъ: Богъ не е свѣтлина! И на пръвъ погледъ, като казвамъ, че Богъ не е свѣтлина, ще кажатъ: „той отрича Бога“. Когато нѣкой ваятель извае нѣкоя статуя, той статуята ли е? И когато нѣкой богомолецъ запали една свѣщь, той свѣщьта ли е? Писанието казва тъй: „и рече Богъ — и стана свѣтлина“. Значи, Словото изказано, произвело свѣтлина. Слѣдователно, Богъ може ли да бѫде свѣтлина? Не! Свѣтлината е проявлението на Бога. И вие като казвате: „Богъ е свѣтлина“, въ вашия умъ тя ще произведе съвсѣмъ другъ резултатъ. Тази свѣтлина, която иде отгорѣ, е минала прѣзъ нѣколко степени. За да разберете правия смисълъ на свѣтлината, трѣбва да я върнете назадъ до онова сѫщество, която я е създало, т. е. до първоначалното Слово, което е казало: „да бѫде свѣтлина“. И законътъ е вѣренъ: когато нѣкой ученикъ се е занимавалъ съ нѣкоя трудна задача, първоначално има смѫтни понятия за нея, тази задача му е трудна, но слѣдъ като помисли дълго врѣме и разбере съотношението на елементитѣ въ задачата, една малка свѣтлина се появява. Слѣдователно, всѣкога, когато Словото стане разумно вѫтрѣ въ нашия мозъкъ, когато Словото стане разумно въ нашето сърце и въ нашата душа — свѣтлината се явява като единъ резултатъ. Значи, Богъ е казалъ: свѣтлина да бѫде въ този умъ, свѣтлина да бѫде въ това сърце, свѣтлина да бѫде въ тази душа, и бива свѣтлина. И какви сѫ резултатитѣ на свѣтлината? Най-първо тази свѣтлина ще произведе буря, вѣтрове, дъждъ, ураганъ, цѣлъ единъ катаклизъмъ, и слѣдъ като образува своя почва, тази свѣтлина ще произведе златни плодове, рѣки, извори, а чрѣзъ тия плодове ние ще познаемъ качествата на свѣтлината. Защото всичкитѣ плодове еднакви ли сѫ? Азъ бихъ попиталъ който и да е ботаникъ: ако свѣтлината, която произтича отъ своя изворъ, е една и сѫща, ако вибрациитѣ ѝ сѫ едни и сѫщи, какъ тъй ябълката да има единъ вкусъ, а крушата другъ? Какъ става това? Ще кажете: „тъй го наредилъ Господь“. Тъй говорятъ религиознитѣ хора, но ученитѣ хора не могатъ да говорятъ тъй. Този Господь, за Когото ние говоримъ, той е Господь на Любовьта. И като произнесемъ думата „Любовь“, цѣлото ни битие трѣбва да почувствува едно трептение, една велика радость да се появи въ сърцата. А като кажемъ: „Богъ е мѫдрость“, въ твоя умъ пакъ по сѫщия начинъ трѣбва да изпѫкнатъ най великитѣ мисли.

 

Каква е била задачата на Христа на земята? Задачата му е била да изяви Бога като Любовь и като Мѫдрость. Да го изяви външно и, освѣнъ това, да даде методитѣ и начинитѣ, какъ да се приложатъ любовьта и мѫдростьта. Всичкитѣ растения си иматъ методи, а ние, съврѣменнитѣ хора, които искаме да подобримъ своя животъ, нѣмаме такива методи. Ще изучаваме тѣхнитѣ методи, съ които тѣ създаватъ своитѣ сладки плодове, и само тогава ще подобримъ живота си, ще изучаваме какъ употрѣбяватъ тѣ и свѣтлината, за сѫщата цѣль. Нѣкой казва: „искамъ да бѫда добъръ“. — Изучавай черешата, изучавай гроздето, смокинята и много други растения, да видишъ по кой начинъ тѣ правятъ плодоветѣ си сладки. А ние, хората, казваме тъй: „Господь ще ги направи“. Не се самозаблуждавайте! Бащата всичко може да даде на своя синъ, и учительтъ всичко може да даде, но учительтъ и бащата за своя синъ не могатъ да учатъ. Бащата и учительтъ всичко могатъ да дадатъ на своя синъ, но не могатъ да ядатъ за него. Ако азъ ямъ за сина си, азъ ще взема силата, а вие нищо нѣма да се ползувате. Когато се храните, вие сами ще ядете, това е необходимъ законъ! И сегашнитѣ хора искатъ да ни научатъ да мислимъ за други умове. Не, не! Грѣхота е за насъ да не мислимъ, грѣхота е за насъ да не дѣйствуваме. Но когато кажемъ, че трѣбва да ядемъ, трѣбва да знаемъ какво да ядемъ, когато кажемъ, че трѣбва да мислимъ, трѣбва да знаемъ какво да мислимъ; когато кажемъ, че трѣбва да чувствуваме, трѣбва да знаемъ какво да чувствуваме.

 

Сега азъ ще ви приведа единъ разказъ, който съмъ разправялъ на нѣкои свои приятели, но сега ще изясня вѫтрѣшното съдържание на разказа. Той се отнася за единъ индуски адептъ или учитель въ Индия. Тъй го наричамъ азъ: Тагоръ-Билъ Ра, знаменитъ учитель на една школа, служитель на единъ отъ виднитѣ индуски храмове. Посветенъ, споредъ своето звание, той трѣбвало да прѣкара живота си въ дѣвственость, за да завърши напълно цикъла на своето самоусъвършенствуване — т. е. да се не жени. Обаче, една млада мома, жрица на храма, се влюбва въ него. Той не обръщалъ внимание на нея, но слѣдъ дълги години тя му казала така: ако азъ дойда при тебе, и приложа любовьта съ тебе заедно, ти по-скоро ще завършишъ своето самоусъвършенствуване Най-послѣ той повѣрвалъ на това и се влюбилъ въ нея, но въ момента, когато той се влюбилъ, тя го разлюбила.

 

Сега ще оставя втората половина на разказа, послѣ ще го разправя. Въ гнѣва си, че тя го спира въ пѫтя на неговата еволюция, той я проклева и тя се прѣвръща въ змия, и той ѝ казалъ: „и като змия отъ този храмъ никога да не излѣзешъ вече“. Защо тя го е разлюбила? Тя се е влюбила въ едного отъ ученицитѣ на Тагоръ-Билъ-Ра. Този адептъ се спира въ своя животъ, умира, 500 години се минаватъ. — Сега туй е разказъ, легенда, не го вземайте буквално, разсѫждавайте върху него, то е само единъ разказъ, за да обясня единъ принципъ. Той се прѣражда като лордъ въ Англия — името му като лордъ нѣма да кажа какво е, ще го замълча, казвамъ само първото име — обаче, този първиятъ ученикъ, който е съблазнилъ и едноврѣменно изпиталъ тази жрица, и той се прѣражда като англичанка, и така става, че Тагоръ-Билъ-Ра се оженва за този ученикъ. Отива слѣдъ 500 год. на разходка въ Индия и въ него се заражда желание да изучава индускитѣ храмове, да изслѣдва нѣкои възпоминания. И като идва въ този храмъ, въ който той прѣтърпѣлъ своето нещастие, усѣща, че го побиватъ нѣкакви тръпки и когато се разхождалъ въ зданието, отъ невидено идва една змия, ухапва жена му и тя моментално умира. Питамъ ви сега: защо змията ухапала жена му? Тази змия е сѫщата жрица! Таза жена казва: „ти спъна и менъ, спъна и него“. Той разбралъ закона, снелъ проклятието си и тя приела своята първа форма, и започнала наново своята еволюция.

 

Мнозина отъ васъ тръгвате като тази жрица да намѣрите Христа, влюбвате се въ него и казвате: „Господи, ако ти ни позволишь да влѣземъ въ твоето царство, ще успѣе учението ти“. Но слѣдъ като влѣзете, съблазнятъ ви ученицитѣ на Тагоръ-Билъ-Ра. Нѣма днесъ проповѣдникъ или свещеникъ, който да не е съблазненъ отъ едного отъ ученицитѣ на Тагоръ-Билъ Ра, Като казвамъ „нѣма нито единъ“, не го считайте, че е крайность, то е хиперболично твърдение. Българитѣ казватъ тъй: „яйце да хвърлишъ, нѣма мѣсто кѫдѣ да падне“. То е изразъ. Не го вземайте въ математически смисълъ, за хиляди яйца има мѣсто кѫдѣ да паднатъ, ама думата е тъй. Турцитѣ казватъ: „персинги лафъ гелсѫнъ“, т. е. на думата ни прилѣга, тъй да дойде. Слѣдователно, когато вие тръгнете въ този пѫть, не трѣбва да се съблазнявате. Съблазните ли се, 500 год. ще бѫдете затворени, като змията въ нѣкой храмъ. Нѣкои казватъ: „да умра въ цръквата“. Тази жрица, и тя е умрѣла въ тази пагода, но като змия. Нѣкои казватъ: „да го затворятъ въ храма“. Може да ви затворятъ като змия, но не си правете илюзия, че ако те заровятъ въ цръква, ще бѫдешъ въ рая. Тукъ се иска единъ святъ животъ, на Божията Любовь, въодушевенъ отъ тази велика Божия Любовь, да знаешъ, че въ всѣки даденъ моментъ ти изпълнявашъ волята Божия. И сегашнитѣ хора като почнатъ да умиратъ, нареждатъ: „еди-какъ ще ме облѣчете, еди-кой-си свещеникъ, еди-какъвъ-си ковчегъ, еди-кое-си мѣсто!!...“ Много хубаво, отлично е това, но това не е Христовото учение, това не е учение на Любовьта. Това е единъ старъ езически култъ. Тогава и още по-великолѣпно сѫ се погребвали. Тогава по какво се отличаваме ние отъ езичницитѣ? „Тѣ сѫ езичници“. Много добрѣ, езическитѣ народи се погребвали по този начинъ, ама ние, християнитѣ, по кой начинъ се погребваме? — По сѫщия начинъ. „Ние вѣрваме въ Христа“. — Да, вие сте хора, които вѣрвате въ гробища, въ паметници, казвате: „хемъ като умра, да ми четете много молитви, да не ме оставите безъ помощь“. Тъй сѫ го правили езическитѣ народи, и тия обичаи сѫ минали въ съврѣменния свѣтъ. Не сѫ лоши тия работи, тѣ сѫ добри, но ще бѫде смѣшно за онази пеперуда, която се е прѣвърнала отъ гѫсеница въ пеперуда, да спазва своитѣ навици на гѫсеница. Нейниятъ начинъ за ходене, нейниятъ начинъ за ядене е диаметрално противоположенъ на този на единъ червей. И когато рибата се прѣвърне на човѣкъ, този човѣкъ ще се различава диаметрално отъ рибата. Сега не трѣбва да казваме: „ти си християнинъ, прѣвърналъ ли си се, имашъ ли хриле, отъ риба си станалъ човѣкъ, имашъ ли дихателни дробове?“ — Нѣмамъ. „Ама азъ мисля, че съмъ човѣкъ“. Тогава пакъ ще ви приведа онзи смѣшенъ разказъ за американеца, който излѣкувалъ единъ боленъ. — Въ Америка ставатъ чудесии: може да лѣкуватъ хората отъ далече, безъ никакви цѣрове. Тъй, само съ мисъль ги лѣкуватъ. Нѣкой богатъ човѣкъ си счупилъ крака, явява се единъ докторъ и му казва: „ще мислишъ, че твоятъ кракъ не е счупенъ, ще мислишъ день, два, три и твоятъ кракъ ще се намѣсти“, далъ му всички правила. И дѣйствително, кракътъ му се намѣстилъ. Явява се докторътъ и казва: „г-не, азъ ти направихъ една голѣма услуга, ще ми платишъ, и богато ще ми платишъ“. „Да, г-не, колко искашъ, ще ти платя, 500 долари ще ти платя. Мисли, че имашъ 500 долара, мисли, мисли, и ще имашъ всичкитѣ долари“. Има разлика между „мислене“ и „мислене“. Ако мисля за 500,000 долари, нѣма да дойдатъ така. Въ любовьта има единъ начинъ, за който ще ви говоря. Има начини, по които растенията прѣвръщатъ свѣтлината въ сокове. Има методи, чрѣзъ които може да прѣвръщаме соковетѣ на тази Божествена Любовь, да произведатъ сѫщественитѣ качества въ нашия умъ и сърце. Тия методи не се прѣподаватъ тукъ. Азъ общо говоря, но за християнския свѣтъ трѣбва да има училища, като сегашнитѣ, въ които да се прѣподаватъ тия методи. И най-малкитѣ дѣца да знаятъ по кой начинъ се прѣвръща Божествената Любовь въ милосърдие, по кой начинъ се прѣвръща тя въ вѣра, въ надежда, въ радость, въ смирение, знание и т. н. т. Това сѫ методи, които трѣбва да знаете! И тогава ще дойде нѣкой и ще каже: „има по-лесенъ начинъ отъ този. — Повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ, ти и домътъ ти“. Сирѣчъ, като този американецъ: „повѣрвай и ще имашъ паритѣ“. Повѣрвай? Трѣбва да имашъ начини, за да повѣрвашъ. Трѣбва да стане въ тебе единъ вѫтрѣшенъ прѣвратъ. Не можешъ да повѣрвашъ до като нѣмашъ любовь! Първото нѣщо е любовьта! Първиятъ законъ, съ който започва живота, е любовьта. Слѣдователно, малките дѣца, животнитѣ, знаятъ до извѣстна степенъ какъ да прѣвърнатъ тази любовь. И нѣкои ученици Христови казваха: „придай ни вѣра“. Има начини, чрѣзъ които може да се прѣвърне любовьта въ вѣра, и слѣдъ като се прѣвърне и дойде истината, вѣрата ще се прѣвърне въ знание, а като дойде знанието, ще дойде разумното слово, ще дойде свѣтлината. А дойде ли тя въ физическия свѣтъ, ще ви помогне. Защото има двѣ течения: когато дойде Божията Любовь отгорѣ, непрѣмѣнно ще дойде противоположното течение отдолу. И слѣдователно, споредъ тази наука, която поддържаме, има двѣ течения: едното отъ безграничното, което постоянно се смалява и слиза къмъ човѣка; а другото, както съврѣменната наука казва, човѣкъ е произлѣзълъ отъ малка микроскопична клѣтка. Едното — малкото течение, което се възраства, става велико, а другото — великото става малко. Тия двѣ течения като дойдатъ въ съприкосновение, въ туй вѫтрѣшно налѣгане, тогава — който разбира този законъ — се зараждатъ всички велики добродѣтели и способности на човѣшката душа. Сега, въ вашия умъ, ще кажете: „тази работа е необяснима“. Необяснима е, разбира се. Само онзи, който дълго е проучавалъ, който е правилъ хиляди опити, той може да разбере дълбокото значение на онѣзи велики стихове и изречения въ Писанието, дѣто Христосъ казва: „ако думитѣ ми прѣбѫдатъ въ васъ и вие прѣбѫдете въ мене, каквото поискате, ще ви бѫде, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ и тогава ще ви се изявя“. Едно сѣменце, което е паднало на земята, слѣдъ врѣме то се проявява, цъвнува и завързва.

 

Сега. Павелъ казва: „рѣшихъ да не зная нищо друго, освѣнъ Христа разпети“. А на новъ езикъ казано, това значи: той рѣшилъ да знае само великия законъ на любовьта, който внася всичко вѫтрѣ въ човѣшката душа. Защото Христосъ прѣдставлява този великия законъ на любовьта. Само онзи, който е пъленъ съ Божествена Любовь, той може да бѫде разпетъ. Вашиятъ идеалъ е да се жертвувате. Само богатиятъ може да се жертвува. И Павелъ казва на друго мѣсто: „този, който бѣше богатъ горѣ, рѣши да осиромашѣе и слѣзе между насъ, да вземе човѣшки образъ, за да помогне на своитѣ братя, чрѣзъ онази любовь, която имаше, да имъ даде тази любовь, да ги свърже съ Бога, т. е. съ любовьта. И Христосъ спасява хората само по този начинъ, като ги свързва съ любовьта. Сегашнитѣ хора казватъ: „да се любимъ“. Е, хубаво, знаешъ ли да правишъ вѫзли отъ любовьта? Вземете тѣзи, които правятъ електрически инсталации, нѣкой пѫть като изгори шнура въ инсталацията, който не разбира, не знае дѣ е поврѣдата. Азъ видѣхъ, единъ когато поправяше една такъва поврѣда, изведнажъ намѣри погрѣшката, взе едната жичка и другата, съедини двата тока. Значи, трѣбва да има една малка жичка, която да съедини твоето сърце съ Божието сърце, или една жица, която да съедини твоето сърце съ Христовото сърце. И кой може да направи тази инсталация? Само Христосъ е, който може да я направи. Разбирате ли? Само Христосъ е, който може да тури тия жички, да свърже хората съ Бога. Само той знае туй изкуство. И дълго врѣме вие трѣбва да се учите при него. И азъ слѣдя сега хората, които вървятъ въ новото учение и въ старото учение, и въ всички църкви, много добрѣ започватъ. Започватъ съ любовьта, а свършватъ безъ Любовь. И съмъ забѣлѣзалъ това като фактъ въ църквитѣ: въ една евангелска църква единъ проповѣдникъ като проповѣдвалъ 10 год. все върху едни и сѫщи въпроси: спасение, покаяние, това, онова, и всички слушатели почнали да спатъ вече, и той усѣтилъ, че тѣ сѫ разбрали всичко. И когато идвалъ нѣкой другъ, проповѣдникътъ съсрѣдоточавалъ цѣлото си внимание върху него, като че публиката е той. А другитѣ не го слушатъ, защото сѫ прѣситени отъ безсмислени работи. Проповѣдникътъ говори за спасение, а той самъ не е спасенъ; говори за милосърдие, а той самъ не е милосърдъ; говори за самопожерствуване, а той самъ не се жертвува говори, че когато нѣкой умре, не трѣбва да се плаче, но като умре жена му или дѣтето му, той пръвъ заплаква. Хората проповѣдватъ нѣща, които не прилагатъ. И казватъ: „опасно е новото учение, то разрушава обществото“. Онези войници, които отиватъ на бойното поле, какъ се връщатъ? Отиватъ съ китки, съ музика и цвѣтя, но се връщатъ кой съ счупена рѫка, кой съ счупени крака, и на всички тия хора имъ турнатъ по единъ кръстъ, защото за отечеството сѫ дали жертва. И отъ тази жертва вашиятъ народъ колко се е повдигналъ?

 

И всички ще кажатъ: „извършиха волята Божия“. Не извършиха нищо! Отъ 8 хиляди години насамъ човѣкъ върши своята воля, и за това Богъ казва на смъртьта: „ти постоянно ще възпитавашъ тия непослушни дѣца“. И какво, прави тя? Тя ни възпитава днесъ. И ако вие ме питате: до кога ще умираме? — Въ деня, въ който рѣшите да приложите закона на Божията Любовь, смъртьта ще остави всинца ви и ще каже: „оставямъ ви свободни да идете при баща си“. И като ме срѣщнете, нѣма да ме питате: „може ли това да бѫде“? — Може, може. Има хора, които вече не умиратъ. И въ България има прѣдание, че като сѫ заравяли нѣкои, послѣ потърсятъ ги въ гроба, нѣма ги. Казватъ: „той не седи въ гроба, понеже е възкръсналъ“. Ще каже нѣкой: „това е мистификация“. Може да бѫде мистификация, излѣзълъ е отъ гроба. Има хора, които не умиратъ. И ако вие всички повѣрвате, нѣма да умирате. Ангелъ Божи ще слѣзе, ще отвали камъка и ще ви извади, но се изисква вѣра въ живата любовь, иска се вѣра, непрѣодолима вѣра въ любовьта, която да погълне всичката наша умраза. Разбирате ли какво значи умраза? Ние ще се боримъ съ нея. Азъ говоря за любовьта, която може да стопи всичкитѣ прѣгради, които днесъ сѫществуватъ въ насъ. Това е любовь. Ако твоята любовь не може да разруши всичкитѣ прѣгради, ако ти не си въ състояние за Бога да повдигнешъ, съ единъ замахъ да отрѣжешъ седемтѣ глави на този демонъ, нѣма да се проникнешъ отъ Божествената Любовь. Чакашъ и казвашъ: „дъщеря ми да се нареди, мѫжъ ми да се нареди, и тогава ще служа на Господа“. Никога нѣма да се наредите вие! Отъ 8000 години все по този начинъ се нареждате, но вѫтрѣ въ насъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце, въ нашата душа трѣбва да стане единъ прѣломъ, таенъ прѣломъ, да приложимъ туй учение за себе си, и като го приложимъ и опитаме неговата сила, тогава всички ще почнемъ правилно да живѣемъ.

 

„Рѣшилъ бѣхъ — казва Павель, — между васъ“, между кои? — между васъ, които се карате, вие, които враждувате, които, спорите и всѣки единъ отъ васъ иска да бѫде първъ, рѣшилъ бѣхъ нищо друго да не слушамъ, да не зная вашитѣ спорове, а само едно искамъ да зная — само Христа разпетъ, само любовьта искамъ да зная. Ако идете въ съврѣменна нѣкоя църква, дѣто проповѣдникътъ е даровитъ, той, като слѣзе отъ амвона и ако вие сте единъ интелигентенъ човѣкъ, ще ви каже: „жалко ми е, че тия хора не сѫ интелигентни, не ме разбиратъ“. Ако нѣкой съврѣмененъ музикантъ свири, и ако вие сте музикантъ като него, той ще ви каже: „публиката не разбира отъ моето свирене, не разбира отъ музика, но нѣма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“. Ако е нѣкой свещеникъ, който хубаво е служилъ, а публиката е вдигала шумъ, и ако има другъ нѣкой свещеникъ, който знае да служи като него, той ще каже: „употрѣбихъ най-голѣмитѣ усилия, но не разбиратъ“. Защо не разбиратъ? — Любовь нѣматъ. И дѣйствително, любовьта контролира ума на човѣка. Да ви го докажа ли туй? Азъ ще ви го докажа съ много силни аргументи. Най-слабиятъ аргументъ ще взема: имате дъщеря, която много говори и казвате: „дъщеря ми много бъбри“. Но тя се влюби въ нѣкого и веднага става мълчалива. Казвате: „дъщеря ми поумнѣла“. Казвамъ: радвамъ се, че е поумнѣла. Новото слънце я стоплило, и тя почнала да мисли, и ако никой не откѫсне това божествено цвѣте, тя може да се домогне до нѣкои божествени знания. Но когато младото момиче намѣри божественото слънце, ще дойде нѣкоя стара баба, ще бутне тази пѫпка, ще дойде друга баба и тя ще бутне, и тъй, една по една, капватъ пѫпкитѣ, и тогава любовьта нѣма дѣ да дѣйствува, капне и тази пѫпка и бабата казва: „нищо, нищо и ти стана като насъ, едно врѣме и ние бѣхме като тебе, но сега и ти живѣй като насъ“. Това е съврѣменното учение. На никоя баба не се позволява да бута тази пѫпка, която ще цъвне, то е свещено мѣсто, не може никой да бута тамъ, само божественитѣ лѫчи ще бутатъ въ всѣка пѫпка, докато тя се разцъвти и приеме свѣтлината и даде този плодъ, който вие сами трѣбва да вкусите. Това казва Павелъ: „рѣшилъ бѣхъ да не зная нищо отъ тия спорове, които ставатъ“. Сега за примѣръ, менъ ме питатъ: „защо тъй говоришъ“, т. е. за начина, по който се трансформиратъ енергиитѣ. Единъ го схваналъ по единъ начинъ, другъ се обидилъ че съмъ казалъ: операции не трѣбва да се правятъ. Принципиално говоря. Тамъ, дѣто природата не е разрѣшила да се прави операция, не правете. Когато искате да правите една операция, питайте природата, ако тя позволи, направете я, но тамъ, дѣто тя не е дала разрешение, никой лѣкарь нѣма право да прави операция. Най-великиятъ лѣкарь е природата, а лѣкаритѣ сѫ асистенти, тѣ трѣбва да слушатъ своя главенъ лѣкарь, и ако той позволи, нека правятъ операции. Азъ съмъ за разумнитѣ операции, а не за безумнитѣ. За всѣко учение и за всѣка църква, която прилага своето учение, казвамъ: туй учение съгласно ли е съ Бога? Ако е съгласно, приложете го. Туй учение опитахте ли го? „Ама то е останало отъ нашитѣ дѣди и прадѣди“. Опитахте ли го? Ако на единъ човѣкъ остане жито отъ дѣдо му, нали той трѣбва да го посѣе, за да го опита, да го занесе на воденица, да го смели, да опита качеството на брашното? А ние го държимъ като една светиня и кой какъ дойде, кажемъ: „това остана за възпоминание, ще го туримъ като муска и като идемъ на бойното поле, ще го носимъ, и докато е муската съ насъ, слава Богу, нѣма никаква опасность“. Обаче, единъ день смъртьта те задигне, въпрѣки муската. Я ми кажете: кой човѣкъ съ муска не е умрѣлъ? Спасението не е въ това.

 

„Рѣшилъ бѣхъ, казва Павелъ, да не зная нищо друго, освѣнъ Христа разпетъ“, Христосъ, който внася животъ, радость и веселие въ душата, Христосъ, който ще ни научи, какъ да живѣемъ, какъ да се отнасяме. Голѣмо изкуство е да знаемъ какъ да се отнасяме. Не е лесна работа да се живѣе братски. Като казвамъ: живѣйте братски и сестринска не е лесно туй учение. Мѫчно е, но е учение, което може да се приложи. И приложи ли се веднажъ, ще имаме едно общество, единъ народъ, едно човѣчество. Тогава човѣкъ ще живѣе подъ своята смокиня и ще може да каже: „добъръ е Господь, заслужва да се живѣе“. А сега всѣки отъ насъ, като прѣживѣе 50 - 60 г., ще каже: „дотегна ми живота, нѣма ли да идемъ при Господа“? Синътъ не е доволенъ, не е благодаренъ. Защо? — Бащата не е богатъ. И обратно, бащата е сиромахъ, той е недоволенъ отъ синоветѣ. Всички сѫ недоволни, защото всички схващатъ живота само материално. Всичко търсимъ, само не Христа разпятаго! Всичко търсимъ, но не и любовьта, а трѣбва да потърсимъ любовьта.

 

А сега, като проповѣдвамъ за любовьта, мѫжътъ казва: „тъй трѣбва да живѣе моята жена,“ а жената каже: „тъй трѣбва да живѣе моятъ мѫжъ.“ Не прилагайте туй учение тъй. Азъ проповѣдвамъ, но като ме слушате, да кажете: „азъ тъй ще живѣя.“ Мѫжътъ да каже въ себе си дълбоко: „отъ сега нататъкъ, азъ тъй ще живѣя, ще направя този опитъ.“ Жената да каже: „азъ тъй ще живѣя.“ Синътъ: „азъ тъй ще живѣя,“ дъщерята, приятелитѣ, всички да кажатъ: „азъ тъй ще живѣя,“ а не трѣбва да натякваме на другитѣ, като че ние сме на правия пѫть, а другитѣ на кривия. Не, не, а трѣбва да казваме: „азъ, азъ.“ Съвършени трѣбва да бѫдемъ. А съвършени ще бѫдемъ само тогава, когато усвоимъ методитѣ на тази любовь. Едва сега започваме съ великитѣ методи на Христовото учение. Има нѣкои християни, които сѫ добили тия методи Но онѣзи, които сѫ сега на земята, не трѣбва да си правятъ илюзии: „за насъ светиитѣ ще се молятъ.“ Тѣ ще се молятъ и безъ да искаме, но ние трѣбва да ядемъ, да се учимъ и да работимъ сами. Питамъ: ние за Христа какво сме направили? За себе си какво сме направили? Грѣхота е, при туй благословение, което сега иде въ свѣта, единъ човѣкъ да остави своята душа да страда. Грѣхота е човѣкъ да остави своя умъ, своето сърце и душа да се терзаятъ, да остави своята воля да се атрофира. Сега е врѣме благоприятно и сгодно вече за нова култура. Условията на земята сѫ трудни, азъ го признавамъ, но ще живѣете въ тия условия, тъй както растението живѣе и постоянно се трансформира. Така и ние хората ще живѣемъ при най-лошитѣ условия и пакъ ще се трансформираме. Искамъ да ви кажа: вложете вѣра въ любовьта! Въ деня, въ който вие повѣрвате, че любовьта всичко може да направи заради васъ — не сегашната любовь: вие тази любовь не сте опитвали, вие сте опитвали прѣдисловието, сѣнката само — но въ деня, въ който вие повѣрвате въ Божията Любовь, въ васъ ще стане едно велико прѣобразование и вие ще кажете като слѣпия: „слѣпъ бѣхъ едно врѣме, не виждахъ, но сега виждамъ: тази любовь въ мене произведе онова, което азъ искамъ“. И азъ не искамъ да останете като онзи американецъ: двама души учени американци пѫтували съ единъ тренъ. Единиятъ билъ вѣрващъ, а другиятъ безвѣренъ. И двамата спорятъ: единиятъ доказва, че има Господь, а другия доказва, че нѣма Господь, и привеждатъ най-силни аргументи, да се покажатъ, кой е по-уменъ. Като минавали прѣзъ единъ мостъ, мостътъ пада и двамата се удавятъ. Питамъ: рѣшиха ли въпроса? Въпросътъ по този начинъ не се разрѣшава. Когато разрѣшаваме този въпросъ: има ли Богъ или не, въ тренъ не трѣбва да пѫтуваме, а пѣшъ трѣбва да ходимъ, на краката си, сир. трѣбва да бѫдемъ въ нашата добродѣтель. И единиятъ и другиятъ трѣбва да седатъ върху добродѣтельта, и двамата трѣбва да бѫдатъ искрени. Ето отличителнитѣ качества на любовьта, която азъ проповѣдвамъ: всѣка една дума трѣбва да има само единъ смисълъ. И когато азъ казвамъ: „обичамъ“ — да нѣма „по-вече обичамъ“ и „по-малко обичамъ“, думата „обичамъ“ да има само едно значение и като кажешъ: „обичамъ“, да бѫдешъ готовъ, туй, което е вложено въ думата „обичь“ — въ дадения случай, да го изпълнишъ, тъй както единъ чиновникъ изпълнява своята длъжность. И като погледнешъ човѣка, твоятъ погледъ да бѫде установенъ, да знаешъ, че въ душата си ти си искренъ, честенъ и нѣмашъ никаква задня мисъль и си готовъ да направишъ услуга. Това значи любовь. Този погледъ трѣбва да бѫде чистъ, лазуренъ, тъй както небето. То е любовь! Въ рѫкуването ни и въ всичкитѣ ни обходи тази любовь трѣбва да вдъхне на всинца ни довѣрие, че ние сме, които ходимъ по новото учение на любовьта. Още не сме го приложили, но, казвамъ, това сѫ качествата. Щомъ приложимъ любовьта, нашитѣ лица ще сияятъ и ние ще бѫдемъ доволни отъ себе си. И когато тази любовь проникне въ васъ, вие ще почувствувате една радость, тя ще ви направи силни и мощни. Тогава всички да произнесатъ думитѣ: всичко бива чрѣзъ Христа. Кой Христосъ? Не историческиятъ Христосъ и не Христосъ на плътьта, а Христосъ, въ когото обитаваше Божиятъ Духъ, Духътъ на Любовьта! Чрѣзъ този Духъ на Любовьта всичко можемъ да направимъ. И тогава ние ще кажемъ като него: „извършихъ всичко, за което Отецъ ми е пратилъ да извърша, изпълнихъ Неговата воля.“ Изисква се най-първо, отъ всинца ви, да изучите методитѣ на любовьта, да изучавате любовьта, тъй както съврѣменнитѣ учени хора изучватъ свѣтлината, нейното проявление и разлагане.

 

По сѫщия начинъ трѣбва да почнемъ да изучаваме любовьта. Ако говоримъ за любовьта въ сегашния ѝ смисълъ, раждатъ се много противорѣчия; а тази любовь има едно отлично качество: като влѣзе въ сърцата, тя ще направи всинца ни интелигентни. Когато любовьта не се приложи правилно, тя внася тъмнина. А човѣкъ, който върви по Бога, той те обича, и щомъ дойде при тебе, най-първо ще внесе свѣтлина въ ума ти — това трѣбва да бѫде едно отъ качествата. Не внесе ли това качество: това не е любовь. И ако вие всички бѣхте нагласени тъй както азъ говоря, знаете ли каква аура щѣше да има тукъ? Но колко сѫ далече вашитѣ мисли, вашитѣ желания! Като излѣзете отъ тукъ, ще кажете, както турцитѣ: „я има, я нѣма“. Ще кажете като онзи циганинъ: „въ онзи долъ я има вода, я нѣма. Но азъ казвамъ положително: въ онзи долъ има вода, има единъ богатъ изворъ, идете и вижте, единъ отличенъ изворъ, какъвто никога не сте виждали и като пиете отъ този изворъ, всички болести ще изчезнатъ въ свѣта. И Христосъ е единъ такъвъ великъ изворъ! Великъ изворъ е той, който изтича отъ Бога. И казва той: „жива вода ще има.“ Сега този Христосъ нѣкои отъ васъ сте го намѣрили, слушайте го, приложете учението му. Азъ не казвамъ, че не познавате Христа, но казвамъ, че вие още не сте приложили учението на вашия Учитель. 2000 години откакъ е дошълъ той, не че не го знаете, знаете го, говорилъ ви е, но вие не сте имали достатъчно вѣра и доблестъ да приложите неговото учение. Вие сте казвали: „Учителю, почакай малко.“ 2000 години все сте отлагали. И понеже иде послѣдниятъ цикълъ на този животъ, Христосъ ще каже: „затварямъ училището.“ Тогава?

 

И Павелъ казва: „защото бѣхъ рѣшилъ да не зная между васъ нищо друго, освѣнъ Исуса Христа и него разпетъ.“

 

Започнете да проучавате любовьта научно, строго научно. Прилагайте всички нейни методи и всички ония отрицателни условия, които спъватъ нейното дѣйствие, отстранявайте ги.

 

И азъ ви казвамъ, че вашиятъ Учитель Христосъ ще ви помогне, но трѣбва да сте готови. Има нѣща добри, заложени въ васъ, и вие можете да успѣете.

 

*

Бесѣда, държана

на 23. IV. 1922 год.

въ гр. София.

 

 


[*]  I посл. къмъ Коринтянитѣ—2:2.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×