Jump to content
Ани

1922_04_09 Волята на Отца

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

Волята на Отца

 

Защото слѣзохъ отъ небето,

не моята воля да сторя,

но волята на Тогози, който ме е проводилъ.

 

Ще прочета часть отъ 6 гл. отъ Ев. на Йоана. Тукъ се спиратъ мнозина и казватъ: да повѣрваме въ Исуса и ще се свърши работата. Не това. Да повѣрватъ хората въ Любовьта, да я възприематъ и усвоятъ. Не приематъ ли туй учение, всѣко друго учение е нищо. Исусъ Христосъ, това е символъ на Любовьта. Нѣмате ли Любовьта, никого нѣмате въ свѣта.

 

Воля въ най-простия смисълъ означава актъ, проявенъ на разумния животъ. А въ разумния животъ има 3 основни елементи, три основни проявления, отъ които ние заключаваме: разумниятъ животъ е смисленъ животъ, животъ на разумни желания и разумни дѣйствия. Значи, влиза мисъль, чувствувание и дѣйствие. Но това е само външната страна на живота, защото тия три елементи сѫ прѣходни, не сѫ сѫществени, макаръ че ние се спираме и казваме, че мисъльта е всичко; обаче, нашитѣ мисли постоянно се мѣнятъ: имаме мисли добри, имаме мисли лоши. Слѣдователно, туй, което се мѣни и промѣня въ себе си, не е реално. Като казвамъ не е реално, не че не сѫществува, сѫществува, но е дисхармонично, а разумниятъ животъ подразбира вѣчна хармония въ себе си.

 

Сега Христосъ казва: слѣзнахъ отъ небето, не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, който ме е пратилъ. И най-голѣмото заблуждение, което днесъ сѫществува въ свѣта, е, че всички ние мислимъ, че на земята никой не ни е пратилъ. И учени и прости, всички сѫ подъ единъ знаменатель.

 

Идете въ гората, попитайте кое и да е птиче кой те е пратилъ? То само ще подскочи отъ едно мѣсто на друго и ще кажа: азъ. Попитайте единъ червей: кой те е пратилъ? Той само ще се помръдне отъ едно мѣсто на друго и ще каже: азъ. Попитайте всѣки другъ: кой те е пратилъ? — търъ търъ казва: азъ, азъ. Елате при хората, попитайте проститѣ хора и тѣ ще ви кажатъ сѫщото, попитайте ученитѣ, всички казватъ: азъ, азъ. И знаете ли отъ кѫдѣ иде заблуждението?

 

Едно врѣме единъ голѣмъ дяволъ и единъ богъ, двамата се сдружили. Дяволътъ билъ много невѣжа, а богътъ — говоря за старитѣ богове — билъ по-ученъ. Като разсѫждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: какъ се явихме ние въ свѣта, какъвъ е нашия произходъ? Търгватъ тѣ, отиватъ въ гората при единъ великъ мѫдрецъ и му казватъ: Учителю, я ни кажи кои сме ние? И той имъ казва: вие сте това, което сте, намѣрете себе си, азътъ, то сте вие. И двамата казали: разбрахме живота: ние сме това, което виждаме. Дяволътъ, като разбралъ това, дошълъ на земята, направилъ кѫщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гѫски и казва: азътъ, сир, това, което съмъ, трѣбва да го хранимъ, азъ съмъ всичко въ свѣта. И направилъ всички гостилници, които сега сѫществуватъ, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувалъ за ядене и пиене. Той е първиятъ учитель по готварството. И той останалъ такъвъ какъвто билъ — невѣжа, той се задоволилъ съ това и казва: азъ разрѣшихъ философията на живота: яжъ и пий, другото е празна работа, никакво знание не трѣбва на свѣта. Като попитате нѣкой материалистъ с какво нѣщо е живота, той ще опече една кокошка и ще каже: това е животътъ. И правъ е до нѣкѫдѣ, но ако туй положение и туй твърдение бѣше вѣрно въ своята основа, то онѣзи, които ядатъ кокошки, трѣбваше да живѣятъ добрѣ, да не боледуватъ, да не умиратъ, а виждаме тия господа, които поддържатъ тази философия, слѣдъ 50—60 г. опѣватъ ги и ги оплакватъ. Какво тогава? Липсва на тази философия нѣщо, този животъ не съдържа всичко. Значи, кокошкитѣ даватъ една липса на елементитѣ. Дяволътъ не се рѣшилъ да разрѣшава по-нататъкъ въпроса, но този богъ, като ялъ и пилъ, не го задоволило това, пакъ се върналъ при мѫдреца, и му казалъ: какво съмъ азъ? Мѫдрецътъ отговорилъ: намѣри какво си ти! Отишълъ той въ свѣта и разбралъ, че въ човѣка има сили, които дѣйствуватъ при желанията, но видѣлъ, че и въ тия желания пакъ има нѣщо промѣнчиво: нѣкой пѫть човѣкъ е щастливъ, послѣ е нещастенъ, нѣкой пѫтъ е доволенъ, другъ пѫтъ е недоволенъ, и разбралъ, че и тукъ има нѣщо. Пакъ отишълъ при мѫдреца: Учителю, кажи какво съмъ азъ! Какво е животътъ? — Намѣри го, казалъ мѫдрецътъ, иди и го търси. Отишълъ той и почналъ да мисли, че въ живота има и мисъль. Но разбралъ, че и въ мисъльта има нѣщо промѣнчиво. Отишълъ наново при този учитель и го попиталъ пакъ за сѫщото. Иди, казалъ мѫдриятъ, и търси живота не въ промѣнчивостьта на нѣщата, но въ всички онѣзи нѣща, които не се промѣнятъ. И този богъ намѣрилъ и разбралъ, че истинскиятъ животъ нито се ражда, нито умира. Сега нѣкой ще каже: какъ може туй, да не се ражда? Нали трѣбва човѣкъ да се роди и да умира. Ние разбираме раждане и умиране, това сѫ само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво нѣма да се спирамъ да разправямъ, а ще ви кажа само това: животътъ, това е крѫгъ, единъ конеченъ крѫгъ, направенъ отъ конечни прави линии, а безконечниятъ животъ, това е една безконечна окрѫжность, а безконечната окрѫжность, това е единъ спиралъ. Слѣдователно, този спиралъ, гледанъ отъ горѣ на долу, се показва като окрѫжность. Но човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ тази философия, да разгледа и да види, че животътъ не се състои само отъ единъ крѫгъ, но отъ много крѫгове, които вървятъ нагорѣ и се издигатъ все по-високо, и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се въ единъ крѫгъ и казвате: ние сме хора: мислимъ. Но знаете ли прѣди 100 г., 1000 год., какви сте били? А прѣди 100 милиона год.? Аа, ще кажете, преди 100,000,000 год. ние не сѫществувахме. Азъ ще ви задамъ другъ въпросъ: слѣдъ като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питамъ, кѫдѣ бѣхте снощи? Защото, ако бѣхте въ тѣлото си, трѣбва да помните? Незная кѫдѣ бѣхъ. Ее, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Кѫдѣ е било туй съзнание? Материалиститѣ ще кажатъ, че нашето съзнание се произвежда отъ мозъчнитѣ клѣтки. Е добрѣ, ако мозъкътъ е единъ факторъ на съзнанието, той трѣбва да седи по-горѣ отъ съзнанието, а въ сѫщность ние виждаме, че не е така. Когато заболѣе мозъкътъ, съзнанието го лѣкува, а когато те заболи рѫката, кой я лѣкува? Съзнанието е, което лѣкува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човѣкъ е здравъ! Колкото съзнанието по вече се замъглява, толкова и по-вече налитатъ болести. Значи, всичко зависи отъ свѣтлината на съзнанието, отъ тази вѫтрѣшна свѣтлина. Слѣдователно, носителитѣ на туй божествено учение трѣбва да пробудятъ въ себе си съзнанието си. Може да направите единъ малъкъ опитъ. Не ви питамъ отъ коя вѣра сте, а отъ кое вѣроизповѣдание — евангелистъ или православенъ, или будистъ или мохамеданинъ, за насъ тия нѣща не важатъ, вие може да приемете каквото искате вѣрую, ние сме хора на живия опитъ и на малкитѣ опити — ние не правимъ голѣми опити. И всѣко нѣщо при насъ е строго математически опрѣдѣлено, всичко подлагаме на опитъ. И всѣкога може да направимъ единъ малъкъ опитъ, да ви докажемъ, че туй, което ние твърдимъ, е една истина, такъва истина, както единъ машинистъ би казалъ за своята машина: тази машина е направена отъ това и това. Този човѣкъ има едно положително знание. Сега, въ математиката има такива задачи, че нѣкой пѫть елементитѣ сѫ неопрѣдѣлени, но все-таки въ математиката трѣбва да има единъ или два елементи, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвѣстни? Сега, съврѣменнитѣ хора искатъ да разрѣшатъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Бога не познаватъ, свѣтлината не познаватъ, а искатъ ангели да станатъ. Да, свѣтлина липсва у хората. И слѣдъ това седатъ и питатъ: какво нѣщо е Господь? Започватъ съ това: я ми кажи, какво нѣщо е Господь? И мислятъ, че този е единъ отъ най важнитѣ въпроси. Азъ казвамъ: това е най-глупавиятъ въпросъ, по-глупавъ въпросъ отъ тоя нѣма — да питашъ какво нѣщо е Господь. И онзи който задава този въпросъ, е по-бѣденъ отъ фасулъ. За да запиташъ ти, какво нѣщо е Богъ, ти трѣбва да учишъ, да учишъ, да учишъ, и слѣдъ като свършишъ всичкитѣ науки на земята и на небето, само тогава ще зададешъ въпроса, какво нѣщо е Богъ. И знаете ли какъ ще ви отговорятъ? Богъ е Любовь, която трѣбва да опиташъ вѫтрѣ въ себе си. Това е прямия отговоръ! И тогава, казва: е какво сега като намѣришъ Господа? Ако си мъртавъ, като го намѣришъ, ще оживѣешъ, ако си бѣденъ, ще станешъ богатъ, ако си глупавъ, ще поумнѣешъ — тѣзи сѫ резултатитѣ. И тогава обратнитѣ резултати сѫ: като намѣришъ Господа, ще излѣзешъ изъ православната цръква, ще излѣзешъ изъ евангелската църква, ще излѣзешъ изъ мохамеданската църква, ще излѣзешъ изъ будистката църква, ще излѣзешъ изъ българския народъ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човѣкътъ, тъй както го е направилъ Господь първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това сѫ все пелени, въ които майка ти те е повила. Азъ не казвамъ, че тия пелени сѫ лоши нѣща, прѣкрасни сѫ, имате ги, докато сте дѣца на 6 мѣсеца, прѣкрасни сѫ, този повой е необходимъ, така ще те повиятъ съ него. Но като станешъ на 20 г. момъкъ или мома и да те повие майка ти съ тия пелени, то е смѣшно. Въ сегашнитѣ вѣкове да се говори за пелени е смѣшно. Не се нуждаемъ отъ пелени, а отъ хубави гащи, направени отъ най-хубавъ платъ, и отъ дълги палта, пакъ направени отъ вълненъ платъ, или лененъ или конопенъ здравъ платъ, и този платъ да бѫде тъй широкъ, че да можемъ свободно да се движимъ, а не майкитѣ да казватъ: чакай, мама, ти не знаешъ, може, да ти се прѣвиятъ крачката. Когато нѣкой проповѣдва: търси Господа въ православната църква, тамъ има вѣрую, или, като дойдешъ при евангелиститѣ — да не мислятъ тия мои братя и приятели, че ги подигравамъ, ще ме извинятъ — казвамъ, колко сѫ смѣшни. Тамъ казва нѣкой: вѣрвашъ ли въ Господа Исуса Христа? Казвамъ: ти този Господь виждалъ ли си го? Тъй вписано въ Евангелието, а то е православно, тъй сѫ писали Св. Отци. Питамъ жабата, защо крѣчи въ блатото? — Ее, едно врѣме тъй крѣчеха и дѣдо ми, и баба ми, туй е единъ обичай у насъ. Туй нѣма никакъвъ смисъль, ако азъ намѣря онзи впрѣгнатъ волъ въ ралото, да го попитамъ какъ си турилъ врата си въ тоя хомотъ, и той казва: незная. Трѣбва да го е впрѣгналъ нѣкой, и той казва: впрѣгнатъ съмъ, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нѣщо усѣщамъ и трѣбва да ора, необходимо е, неволя е това. Да, неволя е човѣшкия остенъ. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господь не ги е създалъ. Първоначално Господь е създалъ единъ животъ на любовь и хармония, а ние, когато развалихме тази любовь и хармония, направихме всички хомоти и остени, и казахме: този хомотъ е необходимъ, този остенъ е необходимъ. Необходимъ е за воловетѣ, но ако и тебъ турнатъ въ този хомотъ като човѣкъ, тогава ще кажешъ: може и безъ хомотъ.

 

Христосъ казва: азъ дойдохъ да сторя не своята вола но волята на Оногова, който ме е пратилъ. Значи, пратилъ го е да каже, да изяви неговата воля. И казва въ Писанието: Богъ привлѣкълъ ви съ нижкитѣ на Любовьта си. И единствената главна цѣль, за която Богъ е създалъ свѣта, е тази: той иска да ви покаже, че е Любовь!

 

И ако вие ме питате: какъ трѣбва да живѣете, ще ви отговоря, цѣлиятъ ви животъ трѣбва да бѫде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любовь, която дѣйствува въ цѣлия космосъ, и всички ваши мисли, чувствувания и дѣйствия трѣбва да бѫдатъ проявление на тази Велика Божия Любовь. Това е смисълътъ! Вънъ отъ тази Любовь, животътъ нѣма никакъвъ смисълъ. И може съ васъ, които ме слушате, да направя единъ опитъ. Единъ опитъ мога да направя, и той е слѣдующиятъ: да ви докажа Любовьта. Когато азъ говоря, не се шегувамъ, и което съмъ говорилъ, азъ го подлагамъ на опитъ. На ония които вѣрватъ, имъ казвамъ: опитайте, ние правимъ опитъ. Да вземемъ единъ 80 годишенъ старецъ, и една мома на 21 година, най-жизнерадостна, и да направимъ опитъ, да вложимъ туй учение, което казвамъ, въ ума на стария, и старото учение въ ума на младата мома: слѣдъ 5 год., азъ ви казвамъ, че стариятъ човѣкъ, съ туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарѣе. Е, питамъ едно учение, което ви остарява и обезсмисля живота ви, има ли смисълъ да го носите на гърба си? Не! Слѣдователно, ние проповѣдваме едно учение, което вие можете да го опитате. При насъ заблуждение нѣма. При насъ като дойдете, всички заблуждения ще изчезнатъ. Ние не казваме: тъй е искалъ Господь. Като дойде гладниятъ при менъ, азъ не казвамъ, че Господь му е рекълъ да бѫде гладенъ, а ще му кажа: братко, ела, азъ днесъ имамъ случай да ти покажа моята Любовь. Най-първо ще попѣемъ малко съ тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двама ще пѣемъ: той пѣе, азъ пѣя, той пѣе, азъ пѣя. Слѣдъ 1/2 ч. казвамъ: отлично парче е това! Може туй парче да е направено отъ зеле, отъ празъ, пшениченъ хлѣбъ, и той казва: благодаря ти. А сега ние, съврѣменнитѣ философи, като дойде нѣкой гладенъ човѣкъ, ще започнемъ философски и ще кажемъ: ти знаешъ ли, че си единъ голѣмъ грѣшникъ, затуй си изпадналъ до туй дередже, ако бѣше прокопсанъ, майка ти такъва, баща ти, това, онова — ще му четете молитви и той ще търси друго мѣсто, и послѣ ще му разправятъ закона за кармата. Законътъ за кармата се проповѣдва само на сити хора, а на гладни хора нѣма да проповѣдватъ тоя законъ. На бѣдния не му разправяй, защо е бѣденъ. На глупавитѣ хора не разправяй какъ е създаденъ свѣта, то е само за ученитѣ, а на глупавия друго ще кажешъ. На гладния, имате едно добро условие, да му покажете любовьта си. На жадния, имате единъ случай, да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаденъ. И сега мнозина казватъ: да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духътъ въ насъ и като излѣзе навънъ, ще направимъ нѣщо. И колко сѫ смѣшни! Тѣ мислятъ, че Духътъ изведнажъ ще дойде. Българитѣ като повикатъ единъ гайдаръ, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казватъ тъй: да ме надуе Духътъ, ще свиря. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И какъ ще се надуешъ? Трѣбва да вложишъ Любовь въ себе си и тогава ще свиришъ хубаво. Не вложишъ ли Любовь, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовьта. Ако ти не приемешъ любовьта, никога Духътъ не може да дойде. Ние не вървимъ по единъ правиленъ пѫть. Не приемемъ ли Духътъ, и Богъ нѣма да дойде. Така вървятъ тия нѣща. Туй велико, вѫтрѣшно просвѣтление на ума става послѣдователно. Първото и необходимо нѣщо въ живота е: всички искате да живѣете единъ щастливъ животъ на земята. Но не по земному. Можемъ да живѣемъ тъй. Сега, нѣкой пѫть, азъ съмъ казвалъ, че на земята нѣма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тѣзи религиозни вѣрвания, при тия традиции вѣрно е това — щастие не може да има. Двама души или два народа се скарватъ, почнатъ данъ—дунъ. Хубаво, направятъ една каша, и слѣдъ туй съ музика се връщатъ и казватъ: побѣдихме! Трѣвога е, сега единъ побѣди, другъ побѣди и цѣлата земя е покрита съ кости и отгорѣ написано: еди-кои-си побѣдиха. Кога побѣждавате вие? Да побѣди може човѣкъ само тогава, когато знае да владѣе своя умъ, своето сърце и своята воля. Това е велика побѣда въ живота! Не мислете, че въ свѣта нѣма и други сили, които може да употрѣбимъ за своето въздигане. Има. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, ако ни попитатъ, може ли свѣтътъ да се оправи, ще кажемъ: не може да се оправи. Ако идете по-надолу и попитате по-низшитѣ животни, може ли да ви отговорятъ? Ще си подигнатъ раменѣтѣ. Защо? Туй е невъзможно за животнитѣ. И, слѣдователно, много културни животни не могатъ да направятъ единъ желѣзенъ пѫть или една кѫща, но единъ поетъ, професоръ, единъ съврѣмененъ медикъ могатъ да построятъ такъва кѫща. Животнитѣ и да искатъ, не могатъ, казватъ: туй нѣщо е невъзможно за насъ. Но невъзможното за животнитѣ е възможно за хората. Слѣдователно, има нѣща, които сѫ невъзможни за насъ, а сѫ възможни за други сѫщества, които седятъ една степенъ по-високо отъ насъ. Пакъ сѫ човѣшки сѫщества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора сѫ. И по нѣкой пѫть българитѣ казватъ; отъ тия голѣмитѣ хора се урочасва. Ама че на нѣкого отъ тѣхъ може да му се е схваналъ гръбнака, което показва, че, при извѣстни условия, този голѣмиятъ човѣкъ го е натисналъ малко. Урокитѣ сѫ именно тия натискания отъ по-горнитѣ хора отъ насъ. Като имашъ такъвъ човѣкъ, ти трѣбва да го държишъ да не си отива. Ами ако нѣкоя муха кацне горѣ на главата ми, и азъ ѝ кажа: не ме безпокой, единъ пѫть, два пѫти, три пѫти и послѣ я натисна съ крака, та като се върне при мухитѣ, ще каже: нѣкакъвъ елементъ ме притисна. Не, не, притисна я единъ разуменъ човѣкъ, който е хиляди пѫти по-горѣ отъ нея, нищо друго. Не е добрѣ да безпокоимъ главата на нѣкой уменъ човѣкъ.

 

Христосъ казва: азъ дойдохъ на свѣта, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, който ме е проводилъ. Е, какъ тълкуваме ние работитѣ въ свѣта? Азъ ще ви дамъ единъ малъкъ анекдотъ. Докторъ Мерилъ, единъ знаменитъ докторъ, младъ и красивъ, високо интелигентенъ и благороденъ момъкъ, оженва се за една хубава мома, графиня, отъ високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той билъ много хубавъ, и като лѣкарь, приемалъ болни. Хубави дами съ пръстени, съ капели, сѫ идвали, а тя казвала: хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идатъ, зная какви болни сте вие. Първата, която иде, ще я приеме той въ стаята си, въ кабинета си ще я приеме. Жена му слуша. Седи първата дама, казва: г-нъ докторе, имамъ разстройство на сърцето... А жена му: зная, зная, и моето сърце едно врѣме трепереше. —Нѣщо ме стѣга въ гърдитѣ... Да, зная, зная, стѣга те въ гърдитѣ... тя тълкува, че и нея стѣгало едно врѣме така. Послѣ казва: и главата ме боли — И менъ едно врѣме ме болѣше. Едната разправя за болестьта си, а другата седи въ стаята и философствува, тя не вѣрва: знаемъ тази болесть, все искашъ да те попипа докторътъ, нѣмашъ никаква болесть. И слѣдъ 10 години клиентелата на докторъ Мерилъ съвсѣмъ намалѣла. Кабинетътъ му съвсѣмъ запустѣлъ. И ние, въ съврѣменния ни животъ, така постѫпваме. Каквато и благородна черта да прояви нѣкой, той казва: знаемъ ги ние тия, виждали сме ги. И въ цѣлия Балкански полуостровъ нѣма по-нещастенъ народъ отъ българския. Той мяза на жената на доктора Мерилъ, красивъ е, отличенъ е, но неговата ревнивость и щестлавие сѫ голѣми. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинътъ си туря ухото на всѣкѫдѣ да подслушва, какво се говори. Но дойде ли нѣкѫдѣ да философствува да знае, то не му трѣбва, а поприказвайте му за магия, за нѣща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българскитѣ учени хора и музикантитѣ все сѫ такива. Единъ музикантъ ми се оплакваше: ние сме толкова много въ София, но не можемъ да се срѣщнемъ. Всички музиканти се критикуватъ. И българитѣ сега се намиратъ при най-добритѣ условия на своето развитие. Двама музиканти не могатъ да се срѣщнатъ и да свирятъ. Този не свири хубаво, онзи хубаво — това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли кѫдѣ седи? — въ погрѣшнитѣ разбирания. Ако този български музикантъ бѣше повѣрвалъ, че той е единъ грѣшникъ, единъ великъ, голѣмъ грѣшникъ, който иска да учи и като учи музика, го очаква единъ великъ животъ, той друго-яче щѣше живѣе, и всѣкѫдѣ можеше да прояви своята дарба. Но той, щомъ свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеникъ да стане за пари, навсѣкѫдѣ само за пари. Не казвамъ, че само българитѣ сѫ прости. Всички народи въ съврѣменния културенъ свѣтъ сѫ хора само за пари. Има само единъ народъ, съ който ние си мязаме, тѣ сѫ американцитѣ. Тѣ казватъ тъй: всесилниятъ доларъ. И Славейковъ е казалъ тъй: парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе на края. Простиятъ за мотика, направили сѫ го владика. Българитѣ си мязатъ съ американцитѣ. Тѣ казватъ, че съ парата всичко може. Азъ казвамъ: не, не, владика съ пари може да станешъ, но съ пари братъ не може да станешъ! И дѣто казва той: и простиятъ съ тебе въ рая отива, да, въ земния рай може, но въ небесния рай — никога!

 

Христосъ казва: азъ дойдохъ не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля. Въ днешния вѣкъ всички казватъ: християнинъ мога да бѫда, ще изпълня волята на онзи, който ме е пратилъ. А тази воля е воля любовна!

 

Сега, по нѣкой пѫть, азъ искамъ да бѫда много ясенъ, откровенъ, чистосърдеченъ, прямъ. Нѣкой пѫть никакъ не мисля за послѣдствията. Всички трѣбва да се научимъ на този великъ законъ на любовьта. И понеже вие остарявате, азъ ви казвамъ: правиятъ пѫть, по който можете да направите живота си щастливъ, е този. Недоволенъ си, това е липса на нѣкакъвъ елементъ въ тебе. Гладътъ на какво е липса? Гладътъ е липса на храна. Гладътъ подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липса на нѣкакви чувства. Лошата мисъль — липса пакъ на благородна мисъль. Ние казваме: отъ кѫдѣ сѫ тия лоши мисли? Тия лоши мисли не питай отъ кѫдѣ сѫ, а въ даденъ моментъ, може ли тази празнина да я изпълнишъ, тъй както гладътъ съ храната, жаждата съ водата, твоето недоволство съ доволство? Може ли да го задържишъ? Може. Ако ти си недоволенъ, намѣри нѣкое бѣдно сѫщество да го обичашъ. И сега азъ ще ви прѣдставя, че въ свѣта има два вида Любовь. И въ двата си вида тя е благородна. Ето какъ ще я прѣдставя въ двѣ фигури.

 

Прѣдставете си двама благородни момци, възпитани отъ родителитѣ си, които трѣбва да проявятъ чувството на Любовь. Единиятъ момъкъ намира една 80 годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я въ кѫщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другиятъ момъкъ намѣрилъ едно бѣдно момиче, хубаво, красиво, той го завежда въ кѫщи, и той го храни, облича. Питамъ, коя отъ тия два вида любовь е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вториятъ момъкъ ще има изкушение. Но ето какво се случва: тази бѣдната мома се влюбва въ другиго, и той остава недоволенъ. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първиятъ момъкъ останалъ доволенъ морално, вториятъ казва: не си струва човѣкъ да отхранва млади моми: тѣ сѫ неблагодарни сѫщества. Поне тази мисъль ще му мине.

 

И тъй, великиятъ законъ е: да се яви въ насъ онази безкористна любовь. И двата вида любовь сѫ хубави. И сега всички ние трѣбва да се стремимъ къмъ този законъ. Азъ виждамъ хората, всѣки день ги наблюдавамъ. Правилъ съмъ опити, не единъ опитъ, два, три, четири, хиляди опити съмъ правилъ. Отъ 20 години насамъ провѣрявамъ дали ще има изключение. Вземете вие двѣ малки момиченца, ако еднакво имъ давате ябълки, еднакво се отнасяте къмъ тѣхъ и двѣтѣ се поправятъ, щомъ виждатъ, че ти си справедливъ, и тѣ слѣдятъ какъ ще постѫпишъ, дрешкитѣ имъ сѫ еднакви. Като имъ давашъ храната, тѣ иматъ вѣра въ тебе, но направишъ ли едно малко отклонение, покажешъ даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измѣни лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознѣе. Срѣщне го нѣкой и го пита: какво ти липсва, момиченце? Казвамъ, ябълката е била по-малка, дрехитѣ не сѫ тъй хубави, яденето е по-малко. Туй сѫ психически причини. Туй може да е привидно. Измѣнете тогава условията и приложете обратниятъ законъ. Обърнете вниманието си къмъ туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашитѣ лица сѫ погрознѣли отъ този законъ. Остарѣли сте по този законъ. И нѣкои казватъ: сега ти като проповѣдвашъ, не искашъ ли да оставишъ това име всрѣдъ този народъ? Не. То ще бѫде най голѣмото нещастие. То ще бѫде младата мома. Азъ бихъ желалъ да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българитѣ искамъ да оставя любовьта къмъ старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трѣбва да има. Ако приемете любовьта и живѣете въ името на тая Любовь, то е Божието име, великото име, което трѣбва да остане. Ако вие приемете любовьта, страдания нѣма да има. Този свѣтъ страда все отъ имена. Доста имена има. Сега казвамъ: за моето име нѣма мѣсто въ свѣта. Защо нѣма? Всичкитѣ имена, които трѣбваше да се напишатъ на този свѣтъ, сѫ написани, и за моето име нѣма мѣсто, азъ го задържамъ за другия свѣтъ. Като се върна на небето, тамъ ще напишатъ моето име. То ще бѫде името на любовьта! Разбирате ли? Питатъ ме нѣкой: ще ли тѣ срѣщнемъ? — Никѫдѣ нѣма да ме срѣщнете! Нѣма ли да те видимъ? — Никѫдѣ нѣма да ме видите. Тогава? Азъ искамъ вие да срѣщнете Бога, който ви е далъ тази любовь: Той е тази Любовь. Не се заблуждавайте, ако вие сами себе си неможете да любите, ако си невѣренъ къмъ самаго себе си, ако вие не сте се научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите доброто на себе си, не можете да мислите доброто и на другитѣ хора. И първото, нѣщо: ние трѣбва да направимъ единъ опитъ съ себе си. Азъ не проповѣдвамъ: ти бѫди добъръ, а казвамъ: направи опитъ. Казвамъ: мога ли азъ да бѫда добъръ и при какви условия. А как, мога да бѫда добъръ? Опити: единъ, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: братко, моитѣ опити излѣзоха сполучливи по този начинъ, и туй е добро.

 

И тъй, Христосъ е дошълъ на земята да стори волята на Тогози, който го е пратилъ. И вие казвате: колко е блаженъ Христосъ, че го е пратилъ Господъ да изпълни неговата воля, а вие сте нещастни, че васъ не е пратилъ. Но това е една квадратна лъжа! И васъ Господь е изпратилъ да извършите неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си кѫщи и сте забравили защо сте дошли, и послѣ трѣбва да дойде Христосъ да ви намѣри. И казва нѣкой: азъ ще направя като Христа. Да, като Христа въ туй отношение, че той не забравя, че не е двоуменъ като васъ. Единъ умъ има той, едно сърце има, което не забравя. Любовьта е, която не забравя при всичкитѣ условия на живота! Разбирате ли? И Христосъ иде да ни науми и да ни каже: братя, толкова забавления сѫ достатъчни на земята, проливане на толкова кръвь, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; азъ дойдохъ да сторя не моята воля, и вие сте погрѣшили, че правите вашата воля; азъ дойдохъ да ви покажа, че трѣбва да правимъ волята, на кого?—На Оногова, който ни е пратилъ. А сега казватъ: повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ти ще бѫдешъ спасенъ, И въ какво ще повѣрвашъ? Ще повѣрвашъ, че ти си пратенъ отъ Бога на земята и да направишъ неговата воля. Ти ще кажешъ: ще сторя Неговата воля, на Тогова, който ме е пратилъ, а не моята воля. И ти ще бѫдешъ едно съ Христа. Духътъ Христовъ и нашиятъ Духъ сѫ едни и сѫщи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа сѫ едни и сѫщи души, отъ едно и сѫщо произхождение. И когато ние кажемъ, може ли да бѫдемъ като Христа, ние поставяме въпросътъ на една не логическа почва. А като кажемъ, че Христосъ билъ отъ царско произхождение, а нѣкой е роденъ отъ проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земледѣлска жена е много по-благородна по нѣкога, седи много по-горѣ отъ тази царица. И обратното, благородството не е въ знанието на човѣка, а е вѫтрѣ въ съзнанието. Когато ти съзнаешъ, че си пратенъ отъ Бога да изпълнишъ неговата воля, когато ти си спомнишъ, че си благороденъ човѣкъ, ще разберешъ своето произхождение. А когато те питатъ: кой е баща ти! и вие отговорите — не зная кой ми е баща, значи, вие сте едно захвърлено дѣте. Ама вие напуснахте вашия домъ на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите какъ сте дошли въ това положение. И всѣки, който не чувствува, не мисли, този му е краятъ. Младъ е, яде, пие, остарява. Когато искашъ да разрѣшишъ въпросътъ правилно, отвори очитѣ си, погледни нагорѣ, поеми дълбоко въздухъ и обърни се къмъ слънцето, за да те проникне тази свѣтлина навсѣкѫдѣ. Разширявай се, а не се свивай въ себе си, нагорѣ подигай ума си. И така всички ние трѣбва да бѫдемъ свѣжи. Ние сме пратени да изпълнимъ Волята, не само азъ, но и вие. Вие ще ми кажете: можемъ ли да бѫдемъ като тебе? Азъ питамъ: мога ли да бѫда като васъ? Мога. Щомъ като взема вашия умъ, и точно да мисля като васъ, да дѣйствувамъ като васъ, азъ ще стана като васъ; и щомъ вие носите моя умъ и вие ще станете като менъ. Но кога може? Сега азъ не съмъ се проявилъ още, азъ даже отъ себе си не съмъ проявилъ една 100-на часть. Азъ ви занимавамъ съ една философия, която е още едно прѣдисловие. Има нѣщо велико въ свѣта, има един живъ опитъ, единъ великъ живъ опитъ, който можъ да проникне не слѣдъ 100 години, а днесъ може да проникне. Нѣщата въ свѣта може да станатъ само по единъ начинъ! Като внесемъ този огънь на любовьта, всичко можемъ да направимъ, още днесъ всичко можемъ да направимъ. И тогава ще се приготвятъ условия за втория, третия и т. н. т. дни. И ще разберемъ, че въ живота има единъ вѫтрѣшенъ смисълъ.

 

Казвамъ: философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгорѣ, да изпълните волята на Онзи, който ви е пратилъ прѣди милиони години на земята. И, слѣдователно, за това е дошълъ Христосъ—да донесе закона на любовьта, и казва: само по закона на любовьта, вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любовь. И тамъ, дѣто е любовьта, тамъ е и Духътъ, туй, което движи силитѣ. А туй, въ индуската философия, го замѣстватъ съ думата прана. Праната въ всички нейни проявления е материя, която прониква въ всичко и вѣчно се движи. Има нѣколко имена: прана акаша, това сѫ сили, които сѫ въ потенциално състояние. Нѣкои я наричатъ татвасъ. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя въ свѣта. Туй сѫ пакъ отвлѣчени думи. Индуситѣ иматъ своя дума, тѣ трѣбва да измѣнятъ своята философия. И съврѣменнитѣ християнски философи трѣбва да почерпятъ опитность отъ източнитѣ и да почнатъ отъ тамъ, дѣто тѣ сѫ спрѣли. Не казвамъ, че онова което проповѣдватъ църквитѣ, е лъжливо, всичко, което е вѣрно въ православната църква, въ евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носятъ остенъ и юларъ. Ние имаме уважение къмъ всички хора, но на всѣки човѣкъ, който не говори истината, казваме: братко, туй, което говоришъ, не е вѣрно, азъ виждамъ твоето лице, очитѣ ти показватъ, че ти не говоришъ истината, не е искрено, свѣжо, сърцето ти, ти нѣмашъ този божественъ пламъкъ, умътъ ти нѣма свѣтлина, той е потъмнѣлъ. Ще каже нѣкой: ама отъ дѣ знаешъ това да говоришъ за менъ? Тъй е, домътъ ви не е уреденъ, въ кѫщи има неразбиране, работата, дѣлата, нивитѣ, всичко, биете се, карате се, това не е любовь. А когато влѣзе любовьта въ единъ домъ, мѫжътъ ще отстѫпи, жената ще отстѫпи, синътъ ще отстѫпи, дъщерята ще отстѫпи, всѣки отстѫпва, не само отстѫпление, но всѣки дава и всѣки иска да покаже услуга. Ако ние нѣмаме туй разположение, да вършимъ тѣзи малки услуги, какъ ще вършимъ по голѣми? Господь не иска голѣми работи отъ насъ, много малки работи иска. А ако азъ се спра, да свържа обущата на единъ старецъ, то е една благородна черта. Ако азъ се спра при нѣкоя стара баба, да ѝ дамъ една чашка водица, това е велико дѣло, то струва много по-вече отъ нѣколко милиони лева, дадени за бѣднитѣ. То струва по-вече прѣдъ Бога на любовьта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самиятъ азъ влагамъ сили отъ себе си, а не когато баща ми е оставилъ 10 мил. и съ тѣхъ правя добрини. Това не е никакво добро. Азъ разбирамъ добро — да дойда на лозето ти съ мотиката, да покопая единъ часъ. Единъ часъ да ти жъна или да ти шътамъ — това е добро. Ти си бѣденъ човѣкъ, единъ часъ да дойда въ кѫщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но отъ готовото да дамъ, то не е добро. Никакво добро не си направилъ. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия. А въ новото учение всѣко дѣйствие, всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко проявление на нашия духъ трѣбва да излиза отъ дълбочината на нашата душа, отъ дълбочината на нашето сърце. Отъ всѣкиго да приемете туй благословение.

 

Сега има едно заблуждение въ свѣта. Ние въ петъкъ направихме единъ малъкъ опитъ. Казвамъ на моитѣ ученици, ще направимъ единъ опитъ, ще идемъ на екскурзия и тѣ мислятъ, че ние като тръгнемъ съ Учителя, врѣмето му се подчинява, и казвамъ: врѣмето ще бѫде много хубаво. Азъ имъ казвамъ: слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и имъ казвамъ, какво ще бѫде врѣмето. Чудятъ се. Послѣ ще разберете, въ бури, въ дъждъ, кой може да прави разходка.

 

Тъй трѣбва да ги правимъ, и тогава трѣбва да започнемъ въ най-лоши условия и да ги побѣдимъ. А като дойде доброто, ще повикаме и млади и стари, а въ буритѣ най-силнитѣ трѣбва да дойдатъ. За примѣръ, тѣ сѫ малки опити. А ние искаме всички да започнемъ съ цѣлия свѣтъ. Не, не, вие тръгнете въ този пѫть на Божествената Любовь и ще разберете, че въ сѫщность зло нѣма въ свѣта, то е само привидно. Но всичко въ свѣта си има своятъ добъръ смисълъ, всичко е отлично въ този свѣтъ. И това, дѣто казваме, че вѣтърътъ е лошъ, че студътъ, че врѣмето е лошо. Не, не, студътъ си е на мѣсто, той е отличенъ, вѣтърътъ е на мѣсто. Болеститѣ сѫ отлични. Тѣ сѫ едно отлично състояние. Ще кажете: какъ? — За болеститѣ нѣкой пѫть давамъ 100 хиляди лева. Нѣкой е намислилъ да убие нѣкого, хваща го нѣкоя треска или епидемическа болесть, наоколо казватъ: горкия човѣкъ. Но тия микроби сѫ донесли едно благословение. Тѣ казватъ: братко, ти имашъ много енергия въ запасъ, чакай, дѣто ще убивашъ другитѣ, ние да почерпимъ малко. Казвате: какво ли е направилъ? Болестьта го е спасила отъ едно лошо състояние. И тъй, болеститѣ сѫществуватъ като една спирачка. И като се научатъ хората да живѣятъ правилно, по закона на Любовьта, нѣма да има никакви болести, бѣднотия и сиромашия нѣма да има. И казва Христосъ: азъ дойдохъ да сторя не своята воля, но волята на Оногози, който Ме е пратилъ. Каква е тази воля? Тя е воля на любовьта.

 

И тъй, когато волята на любовьта дойде, ти пакъ ще опиташъ неприятности, но тия неприятности ще ги прѣвръщашъ, както скулпторътъ прѣвръща кальта: ще я вземешъ и отъ нея ще направишъ най-хубавитѣ грънци или като онзи градинарь ще направишъ най-хубава градина. Като дойде разума, най-лошитѣ условия въ свѣта ще ги подобримъ. А сега ние търсимъ нѣкой да уреди свѣта. Момата трѣбва да бѫде учена, момъкътъ трѣбва да бѫде ученъ, богатъ. Не, не, въ бѫдеще момъкътъ трѣбва да търси най-бѣдната мома, и момата да търси най-бѣдния момъкъ; послѣ, момъкътъ да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момъкъ. Ами, слушайте да ви кажа, защо сегашнитѣ хора сѫ много глупави. Когато нѣкой извърши нѣкое прѣстѫпление, докторитѣ казватъ: да се прѣстори на умопобърканъ, за да се освободи отъ затвора. Не такъва глупость, а безъ да си извършилъ прѣстѫпление, да бѫдешъ глупавъ. Тъй да ме разбирате. По закона на любовьта, ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнемъ тази велика работа, да повдигаме нашитѣ братя. И цѣлиятъ свѣтъ може да се повдигне чрѣзъ закона на любовьта. Може да дойде нѣкоя критика, но този камъкъ, тази мисъль хвани я и я подчини, направи нѣщо хубаво. Азъ критикувамъ нѣкого, че не постѫпва добрѣ. Бѣдниятъ казва: гледамъ онзи богатъ, защо не ми даде пари? Защо да го критикувамъ и азъ? Азъ мога да му дамъ пари и ще кажа: той не е длъженъ да даде на този бѣденъ пари, а азъ съмъ длъженъ, то е моя работа, нѣма какво да го сѫдя. Ще взема този човѣкъ, да го заведа дома. Длъжностьта е моя. Тамъ, дѣто се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършимъ волята Божия. Нѣкой казва: азъ ли ще оправя свѣта? Ти не си пратенъ да оправяшъ свѣта, но да изпълнишъ волята Божия. А волята е: този човѣкъ ще го вземешъ въ дома си и ще му говоришъ научно. Ти ще кажешъ: братко, не се заблуждавай въ хората. Богъ е любовь. Добрѣ дошелъ въ моя домъ. Господь ме е пратилъ да ти покажа, че той е любовь. А сега ще ти кажатъ: повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и той ще уреди твоитѣ работи. Идете въ нѣкоя кѫща, тамъ се каратъ, вие казвате: повѣрвай въ Господа Исуса... Не, не, вие ще внесете вашата любовь. На тѣхъ имъ липсва нѣщо. Какво имъ липсва? Биятъ се двама. Мѫжътъ е внесълъ малко въ кѫщи, жената да каже: нищо, Господь ще промисли. Донася хлѣбъ, лучецъ, рѣпички, ябълки, да каже: елате, братя, Господь е любовь, и всички се усмихнатъ отъ любовь, че Господь е дошълъ, и тѣ повѣрватъ въ Христа. Слѣдъ това тя каже: хайде да попѣемъ. А сега ще кажатъ: да колѣничимъ, да се помолимъ. Но гладни хора не се молятъ, и българитѣ казватъ: гладна мечка хоро не играе. И много сѫ прави. А насъ искатъ да ни накаратъ хоро да играемъ. Та молбата е едно състояние на благодарность, тя е любовь, и заради тази любовь ще играя. Като се нахранимъ, ще играемъ. И азъ удобрявамъ тия хора на любовьта: като се нахранятъ, играятъ

 

И бихъ желалъ всички така да играете. Слѣдъ като се наядете, да си потропате, а сега ако видятъ, ще кажатъ: пощурѣли, стари хора, всички да играятъ, въ тия врѣмена почнали да играятъ, не ги е срамъ, стари хора на 45 год., пъкъ и дѣцата, не бива да играете. Щомъ сте гладни, ще бѫдете замислени като философи и ще кажете: голѣмо е това нещастие, което Господь ни е изпратилъ.

 

Азъ дойдохъ не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, който ме е изпратилъ. Кой Онзи? Нашиятъ Баща, който е любовь, И той ни призовава на тоя любовенъ актъ. Ние можемъ да разберемъ, че всинца сме изпратени за работа. И врѣме е да извършимъ тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.

 

*

Бесѣда, държана

на 9. IV. 1922 год.

въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×