Jump to content

1924_02_10 Искашъ ли да оздравѣешъ?


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Искашъ ли да оздравѣешъ?

„Искашъ ли да оздравѣешъ?“

Иоана 5:6.

Въ живота има въпроси, които само извѣстни хора могатъ да ги разбератъ. Ако запиташъ болния, искашъ ли да оздравѣешъ, той разбира добрѣ въпроса, и ще ти даде единъ правиленъ отговоръ. За да могатъ всички да разбератъ този въпросъ „искашъ ли да оздравѣешъ“, той може да се зададе въ друго отношение. „Искашъ ли да бѫдешъ богатъ?“ — Искамъ. „Искашъ ли да бѫдещъ ученъ?“ — Искамъ. „Искашъ ли да бѫдешъ честенъ човѣкъ?“ — Искамъ. „Искашъ ли да бѫдешъ добродѣтеленъ?“ — Искамъ. Разбира се, ако азъ задамъ въпроса „искашъ ли да бѫдешъ ученъ човѣкъ“, този въпросъ може да го разбере само онзи, въ душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задамъ на единъ човѣкъ въпроса „искашъ ли да бѫдешъ добродѣтеленъ“, това може да го разбере само онзи, въ душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, въ душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бѫде смѣшно да питамъ сития човѣкъ: искашъ ли да ядешъ? Той ще каже: „Не се интересувамъ отъ този въпросъ“. Но гладниятъ, жадниятъ, болниятъ ще разбератъ този въпросъ.

Ако днесъ би дошълъ Исусъ Христосъ, Той би задалъ много въпроси на съврѣменния културенъ свѣтъ; много въпроси би задалъ на съврѣменнитѣ учени хора; много въпроси би задалъ на съврѣменнитѣ църкви, на държавницитѣ, на управляващитѣ, на всички би задалъ много въпроси. Разбира се, всички биха дали по единъ отговоръ. Таи се нѣщо въ човѣшката душа. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не обича доброто; нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не обича знанието; нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не обича паритѣ. Духовнитѣ хора казватъ, че не обичатъ паритѣ, но това е само привидно. Напримѣръ, споренъ е въпросътъ, дали да има пари или не, но защо спорятъ, дали да има пари или не? Кой създаде паритѣ? — Човѣкътъ. Паритѣ, това е единъ продуктъ, едно изобрѣтение на човѣка. Слѣдователно, докато той е господарь на паритѣ, той ще иска пари. Послѣ, когато казваме, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта, кой създаде реда и порядъка въ свѣта? — Човѣкътъ. Слѣдователно, до като той казва, че въ свѣта има редъ и порядъкъ, ще има. Нѣкои казватъ, че трѣбва да има анархия въ свѣта, и както казватъ, така излиза. Гледайте историята на всѣки народъ! Пролива се кръвь. Историцитѣ, философитѣ, държавницитѣ, ученитѣ търсятъ причината за това, но всѣко нѣщо има своя истинска, дълбока причина. Когато единъ човѣкъ се разболѣе, коя е причината за разболѣването му? — Този човѣкъ не се е хранилъ естествено. Може да има и други причини. Неговата кѫща може да е нехигиенична; храната, съ която се е хранилъ, може да е нехигиенична и т. н. Важно е, слѣдователно, да се разрѣшатъ тия въпроси, понеже тѣ ще засѣгнатъ нашия животъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора!

Азъ ще ви приведа два примѣра отъ френско-пруската война. Намирамъ на бойното поле двама войници, единъ французинъ, другъ германецъ, и двамата спорятъ за своя народъ. Французинътъ иска славата на Франция, германецътъ иска славата на Германия. Хващатъ се, и единиятъ забива ножа въ гърдитѣ на другия, и вториятъ забива ножа въ гърдитѣ на своя противникъ. Намиратъ ги и двамата умрѣли, съ забити ножове. Това е единиятъ примѣръ. Какво спечелватъ двамата на бойното поле? Французинътъ подигна ли Франция? Германецътъ подигна ли Германия? Нека историцитѣ се произнесатъ за това. Другиятъ примѣръ. На едно мѣсто намиратъ единъ французинъ и единъ германецъ, и двамата ранени. Французинътъ прѣвързва раната на германеца, слѣдъ това Германецътъ прѣвързва раната на французина, а послѣ и двамата братски си приказватъ. Питамъ: защо първитѣ двама си забиха ножоветѣ въ гърдитѣ, а при втория случай германецътъ прѣвърза раната на французина, и обратно? Нѣкои ще кажатъ, че културата изисква това.Не. Когато човѣкъ се напие и почне да лудува, това не е свойство на човѣшкия духъ, това е винцето вѫтрѣ въ него. Не у всички хора, обаче, винцето дѣйствува еднакво. Единъ човѣкъ, като се напие, почва да лудува, а другъ, като се напие, отива да спи. Слѣдователно, това зависи отъ моралната стабилность. Има хора, които и като пиятъ сѫ трѣзви, а има хора, които като пиятъ, изисква се най-малкото разклащане, за да се прояви тѣхната морална стабилность.

Сега, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на нашия животъ на земята? Хората отъ 8000 години сѫ правили хиляди и хиляди опити, да разбератъ смисъла на живота и да подобрятъ човѣчеството. Това е отлично. Цѣлата история показва тѣзи опити. Има хиляди хора, хиляди лѣкари, които сѫ посвѣтили живота си да лѣкуватъ човѣчеството. Има хиляди хора, които сѫ посвѣтили своя животъ, за да проповѣдватъ моралъ на хората. Никога не е имало толкова училища, толкова университети, тъй добрѣ устроени, както сега. Разбира се, трѣбва ли ние да се спремъ, да кажемъ, че сме достигнали върха на своето развитие? — Не. Ние сме едва въ началото на своето развитие. Значи, у човѣка се крие нѣщо по-възвишено и по-благородно. И коя трѣбва да бѫде онази мѣрка, съ която да се обуславя живота ни? Когато майката започне съ възпитанието на дѣцата си, кой трѣбва да бѫде първиятъ принципъ, който трѣбва да всади въ своето дѣте? Кой въпросъ трѣбва да зададе майката? Вие сега сте майки, и знаете, че вънъ отъ желанието си това дѣте да бѫде здраво, вие искате това дѣте да бѫде умно и силно. Вие искате, щото то да бѫде не само умно, но и, въ широкъ смисъль, добродѣтелно, защото, уменъ човѣкъ може да бѫде само добродѣтелниятъ. Туй трѣбва да се тури като максима. Съ всѣка една култура, като напримѣръ съ идването на христианството, се започва нѣщо ново. Нова култура иде! Религиитѣ всѣкога прѣдшествуватъ културата, за да дадатъ основа на единъ умственъ подемъ на човѣчеството. Така е било въ миналото, така е сега, така ще бѫде и за въ бѫдеще. Трѣбва да се урегулиратъ човѣшкитѣ енергии и чувства, и тогава ще дойдатъ хората, наречени „гении на човѣчеството“, за да подематъ подигането на човѣчеството. Това е грандиозна работа! Подигането на човѣчеството не е работа на единъ човѣкъ. Казваме: е, нѣкой ученъ, нѣкой философъ или нѣкой писатель ще стори това. Не, милиони майки трѣбва да работятъ, милиони бащи трѣбва да работятъ, тѣ сѫ първитѣ работници, а слѣдъ туй ще дойдатъ плеада все благородни хора, за да работятъ за туй подигане.

Сега, важниятъ въпросъ, който Христосъ зададе е: „Искашъ ли да бѫдешъ здравъ“?

Често, когато хората слушатъ нѣкоя бесѣда, тѣ се впущатъ въ единъ анализисъ, искатъ да знаятъ, каква е цѣльта на оратора, който говори. Това е външната страна на въпроса. Нѣкога и най-лошиятъ човѣкъ може да ви направи добро, и да спаси живота ви. А нѣкой пѫть, и най-добриятъ човѣкъ може да ви направи едно зло несъзнателно. Ако единъ добъръ човѣкъ, който нѣма понятие отъ медицината, иска да ви направи едно добро, да ви изцѣри, то като ви даде нѣкое лѣкарство, отъ което не разбира, той може да ви умори. Ще кажете: такава е била волята Божия. Не е била такава волята Божия. А онзи лошиятъ, но умниятъ човѣкъ, може да ви даде едно лѣкарство отъ природата и да ви помогне. Когато единъ човѣкъ прѣпорѫчва едно лѣкарство, ние имаме прѣдъ видъ, че този човѣкъ трѣбва да има знания. На онѣзи, които искатъ да боравятъ съ човѣшката душа, азъ имъ казвамъ: вие трѣбва да разполагате съ една висока интелигентность и разумность, да разбирате тия вѫтрѣшни процеси, които ставатъ въ човѣка. Срамота е за хората на XX вѣкъ, хората на просвѣтата, да си служатъ съ срѣдствата на миналото човѣчество! Първото нѣщо: хората трѣбва да се отличаватъ съ своята честность. Всѣки трѣбва да бѫде истинолюбивъ — да обича Истината. Не е въпросътъ за нашитѣ погрѣшки. Ние трѣбва да имаме едно непрѣодолимо желание, непрѣодолима жажда за онази Истина, която дава човѣшката свобода. Това не трѣбва да бѫде само за българитѣ, но всички народи трѣбва да иматъ туй желание. Желанието ще даде онзи резултатъ,който всѣки човѣкъ се стреми да придобие. Стремежътъ е важенъ. Всѣки иска да бѫде икономически свободенъ, само че срѣдствата ни сѫ ограничени. Мислите ли, че всички тѣзи французи, англичани, германци, всички видни хора, които управляватъ свѣта днесъ, не искатъ туй? Мислите ли, че въ тѣхъ нѣма този стремежъ къмъ добро? — Иматъ, но тѣ се намиратъ прѣдъ една грандиозна задача. Ние можемъ да ги осѫждаме, но не е тъй лесно съ единъ замахъ да се създаде единъ законъ. Ако е така лесно съ единъ законъ да се подобри човѣчеството, до сега хората биха го направили. Не, отъ друго нѣщо се нуждае човѣчеството. Законътъ, това е едно ограничение, а приложението на закона, приложението на тия сили, които сѫ въ живота, въ разумната природа, тѣ трѣбва да станатъ достѫпни за човѣшкия духъ, за човѣшката душа. Слѣдователно, човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа, това сѫ Божествени прояви; умътъ и сърцето сѫ прояви на духа и душата, а тѣлото е само едно слѣдствие.

Слѣдователно, ние, хората, посвѣтяваме цѣлия си животъ на тѣлото, на слѣдствията. Тамъ е всичката погрѣшка. Майката посвѣщава на тѣлото на дѣтето си цѣлия си животъ. Тя му милва очичкитѣ, рѫчичкитѣ, носа, но не се стреми да погледне какво има въ душата му, да види туй, което се крие вѫтрѣ въ нея. Тя казва: „А, моето ангелче!“ Но, тя не знае още какво могатъ да направятъ тѣзи рѫцѣ. Това дѣте може да бѫде единъ Наполеонъ, може да бѫде единъ Калигула, може да бѫде единъ Толстой, може да бѫде единъ Христосъ, не този Христосъ, когото очакватъ, но Христосъ, човѣкътъ съ непрѣодолимата Любовъ къмъ цѣлото човѣчество. Като казвамъ Христосъ, разбирамъ човѣкътъ, който има непрѣодолима Любовь къмъ човѣчеството, който е намѣрилъ доброто, благото въ живата природа, и всичко туй иска да го прѣдаде на другитѣ тъй, както го намѣрилъ за себе си. Това е цѣльта на Христа. И слѣдователно, ние, съврѣменнитѣ хора, сме се заблудили, взели сме изопачено Христовото учение, и сме турили вѫтрѣ въ Него нѣща, които не сѫ вѣрни. Запримѣръ, като кажемъ, че трѣбва да имате любовь, вие казвате: да, но съ любовь само не става. Е, щомъ не става съ любовь, съ какво става? — Ама малко и насилие трѣбва! Ами че по-голѣма сила отъ силата на Любовьта има ли? Нѣкои казватъ: азъ употрѣбихъ любовьта, но тя нищо не ми даде. — Не си я употрѣбилъ още както трѣбва. Тази любовь трѣбва да дѣйствува, като едно възпитателно срѣдство, и човѣкъ съ нея трѣбва да бѫде действуващъ, активенъ. Ние трѣбва да се боримъ съ мѫчнотиитѣ въ живота, да ги надделѣемъ, затова трѣбва да се въоръжимъ съ Любовьта.

Въ природата, извънъ насъ, сѫществуватъ извѣстни сили, които сѫ неприязнено разположени къмъ човѣшкото развитие. Това е единъ постороненъ въпросъ, който може да оставимъ на страна, но, казвамъ, че човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, съ които да може да се справя съ тия сили. Ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ индуски факиръ, на име Мали, укротитель на змии, като минавалъ прѣзъ рѣката Гангъ, хваща го единъ крокодилъ. Този факиръ, който знаялъ да укротява всѣкакви змии, кобри, тукъ попада на този крокодилъ, който го завлича къмъ рѣката. Но той билъ смѣлъ, досѣтливъ, забива двата си пръста въ очитѣ на крокодила и се спасява. Това било единственото срѣдство да се избави. Спасява се, но съ мѣсеци носи своята рана. При другъ единъ случай, този факиръ, укротитель на змии, като пѫтува изъ гориститѣ мѣста на Индия, бива поваленъ единъ день на земята отъ единъ тигъръ. Лежи той така на гърба си 5—10—15 минути, гледа, тигърътъ не го дави. Той се чуди, мисли си, защо тигърътъ не му направя нищо, защо не свърши съ него. А какво било? — Въ пазвата на факира имало една кобра, наречена Саприла, която веднага изкочила и фиксира тигъра. Юнакъ билъ този тигъръ, но и той затреперилъ отъ погледа на тази кобра. Фиксира го тази кобра около 10—15—20 минути, и по едно врѣме, въ тигъра се явяватъ особени спазми, и той се търкулва на земята. Тази Саприла дошла въ помощь на своя господарь, клъвва тигъра, и той се търкулва на земята. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се бори съ туй злобното въ себе си. За да се бори и да устоява, човѣкъ трѣбва да има умѣние. Ние огъньтъ нѣма да го угасимъ съ духане, вода ще му полѣемъ отгорѣ.

Сега, Христосъ се обръща къмъ болния и го пита: „Искашъ ли да бѫдешъ здравъ“? Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ хора: ако би дошълъ сега Христосъ и би ви запиталъ — искате ли да бѫдете щастливи? — всички ще кажете: искаме, Господи! „Искате ли да бѫдете богати?“ — О, какъ не, всички искаме да бѫдемъ богати! „Искате ли да бѫдете умни?“ — Е, Господи, това вече е трудна работа. Съ богатството лесно се разправяме, но колкото за учението, то е трудна работа. Труднитѣ работи, именно, сѫ хубавитѣ работи въ свѣта. Възвишени и благородни работи трѣбватъ днесъ! Всѣко знание, не само съврѣменното, трѣбва да се опита и докаже. Като казвамъ, че трѣбва да се опита, то е защото имаме една страна, която е провѣрена, и друга, която не е провѣрена, а прѣдстои да се провѣри.

Какъвъ е смисълътъ на нашия животъ? Често, ние постѫпваме като тия двамата, германецътъ и французинътъ, хванали сме се за гушата и заставяме съ ножъ единъ срѣщу другъ. Какво ще добиемъ?— Нищо. Вториятъ примѣръ, да прѣвържемъ ранитѣ на своя братъ, е за прѣпорѫчване. Единиятъ трѣбва да каже: „Братко, азъ направихъ една погрѣшка, но мога да прѣвържа твоитѣ рани“. И другиятъ да каже: „И азъ мога да прѣвържа твоитѣ рани“. Туй нѣщо сегашнитѣ народи го чувствуватъ. Тия сегашни христиански народи трѣбва да се постараятъ да прѣвържатъ ранитѣ на своя братъ, а не да си забиватъ ножъ единъ въ другъ. Това е, което трѣбва да направятъ всички народи. Великитѣ народи, силнитѣ народи трѣбва да прѣвържатъ ранитѣ на кои? — На онѣзи, които сѫ ранени, които сѫ слаби. Туй е не само за насъ лично, туй е положението, което трѣбва да заематъ всички хора.

Христосъ каза на болния: „Искашъ ли да бѫдешъ здравъ?“ — Искамъ, Господи. Тогава Христосъ му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!“

Днесъ въ европейскитѣ народи има едно състезание. Тѣ не знаятъ кого да делигиратъ, а не, че не искатъ доброто. Всѣки иска отъ него да излѣзе инициативата. Ако Франция рече да направи конфедерация, Германия ще се противопостави: „Какъ тъй?“ Ако Германия рече да направи конфедерация, Англия ще каже: „Какъ тъй?“ Всѣки ще иска да излѣзе на сцената. Трѣбва да се споразумѣятъ. Когато ние искрено желаемъ доброто, трѣбва да ни е безразлично отъ кого ще излѣзе. Нека излѣзе най-умниятъ човѣкъ, да изнесе доброто, ние ще го поздравимъ. Това добро е за благото на всички. Казвамъ сега: ако ние сме езичници, въпросътъ щѣше другояче да се уреди. Ако служихме на много богове, въпросътъ щѣше другояче да се уреди, но понеже сме христиански народи, понеже всички служимъ на единъ Учитель, на единъ Христосъ, който е проповѣдвалъ Любовь на хората, то безразлично е за насъ, кой ще изнесе доброто. Когато се проповѣдва Любовьта, това не значи обезличаване. Любовьта е онази велика сила, която ще даде възможность на всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, да се проявятъ. Тя ще даде условия да се прояви живота. И ако ние разбираме туй красивото въ живота, то ще дойде. Защо страдате? — Защото въ вашитѣ сърца нѣма онази искреность. По нѣкой пѫть вие се поставяте благочестиво. Напримѣръ, сега азъ като ви говоря, силата на моята рѣчь зависи отъ онази вѫтрѣшна чистота, отъ разположението на моя умъ, на моето сърце, на моята душа и на моя духъ, въ дадения моментъ, какъвъ смисълъ влагамъ. Туй е, което опрѣдѣля силата на моята рѣчь. Въ свѣта има една велика сила, едно велико сѫщество, прѣдъ което никаква лъжа не може да мине. Тази сила обуславя цѣлия животъ, тази сила сѫди всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй сѫщество постоянно праща хората въ гробищата. Всички праща тамъ и юнаци, и слаби. До сега никой не се е избавилъ. И Христосъ когато дойде, и Него пратиха тамъ. И слѣдъ това Той показа своето изкуство — възкръсна. Има единъ стихъ въ псалмитѣ, който казва тъй: „Нѣма да оставя прѣподобнитѣ си да видятъ изтлѣние“. Ако ние имаме тази велика Любовь, ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стихъ. Ние проповѣдваме едно учение, всички да иматъ тази Любовь, но да се приложи безъ насилие. Днесъ всички искатъ любовь, но въ какво седи тази любовь? Всички казватъ: да раздѣлимъ помежду си спечеленото. Ние, хората на Любовьта, не се нуждаемъ отъ събраното богатство на другитѣ. Ние се нуждаемъ отъ това богатство, което ни се дава отгорѣ. Ние се нуждаемъ отъ това богатство, което припечелваме съ трудъ, съ своитѣ рѫцѣ. Нѣкой пѫть казвате: пари, пари! Тѣзи пари сѫ оцапани съ човѣшка кръвь, тѣ сѫ опозорени, тѣ не сѫ заради насъ. Нѣма нито единъ, който, слѣдъ като е турилъ, паритѣ въ джоба си, да е прокопсалъ отъ тѣхъ. Слѣдователно, ние ще оставимъ свѣта, нека той борави съ паритѣ, тѣ не сѫ за насъ, тѣ сѫ едно слѣдствие. Ние, като разрѣшаваме въпроса съ паритѣ, тѣ за насъ не сѫ единъ принципъ, тѣ не прѣдставляватъ нѣкакъвъ споръ. Паритѣ сѫ си пари, златото пакъ ще се върне въ земята. Туй злато и сребро не можемъ да го изнесемъ отъ земята. И свѣтътъ е тъй направенъ, че като дойдемъ до края на живота си, тамъ има митница и митничари, и като дойдемъ при тѣхъ, тѣ ще ни съблѣкатъ по всички правила.

Жената на единъ американски консулъ, като минавала прѣзъ Германия, съблѣкли я тамъ на митницата, прѣгледали я най-щателно, дали нѣма въ себе си нѣкакво писмо, каквото германската цензура не позволява. Тя казва: „Това е голѣмо безобразие!“ Възмущава се. Казвамъ: въ врѣме на смъртьта, като дойдатъ тия бирници, така щателно ще прѣгледатъ човѣшкия мозъкъ, човѣшкитѣ кости — навсѣкѫдѣ. Нѣма да го оставятъ да изнесе нѣщо отъ земята. Нѣкой казва: е, азъ забогатѣхъ, азъ съмъ ученъ човѣкъ. Не, азъ намирамъ, че смисълътъ въ живота седи само въ Любовьта къмъ Бога. Той е единственото сѫщество, което не се мѣни. Той е принципъ. Богъ въ себе си е математическо цѣло. Цѣлото не се мѣни, а неговитѣ части прѣтърпяватъ едно вѫтрѣшно измѣнение. Човѣшкитѣ души, ангелитѣ, висшитѣ духове, съ тѣхъ могатъ да ставатъ промѣни. То е въ реда на закона за осъвършенствуването. Ние можемъ да растемъ и да се развиваме. Цѣлото въ себе си може да се проявявя като цѣло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява. Щомъ се увеличава, значи липсва му нѣщо, стреми се да го достигне; щомъ се намалява, излишъкъ има. Слѣдователно, абсолютното цѣло, Богъ, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божественъ Духъ. Първото проявление на туй цѣло е Любовьта, а Любовьта носи живота на човѣка.

Въ какво седи любовьта въ свѣта? — Въ физическата любовъ всѣкога има едно желание. Ти имашъ едно желание да цѣлунешъ, да повикашъ на гости и да угостишъ този, когото обичашъ. Туй е първото проявление на любовьта. Когото не обичашъ, ще го държишъ далечъ отъ себе си и нѣма да го нахранишъ. Слѣдователно, имате ли единъ приятель, който ви обича, той ще бѫде готовъ да ви услужи, та кѫдѣто и да сте; не ви ли обича, нѣма да ви услужи. Туй разположение сѫществува и между народитѣ. Нѣкой пѫть народитѣ иматъ извѣстно разположение единъ къмъ другъ, и затуй се проявяватъ благосклонно едни къмъ други. Нѣкой пѫть нѣматъ туй разположение, и тогава се създаватъ всичкитѣ мѫчнотии. Но, ако ние не изпълняваме Божия законъ, да се обичаме, какво печелимъ? Не създаваме ли за себе си една отъ най-голѣмитѣ мѫчнотии? — Създаваме. И днесъ, най-вече отъ кога и да е другъ пѫть, ние се нуждаемъ отъ хора, които да разбиратъ Любовьта въ най-минималната нейна програма.

Всички хора, даже и най-напрѣдничавитѣ, казватъ: животътъ не може безъ насилие. Какъ да не може? Любовьта безъ насилие може да дойде въ свѣта. Любовьта трѣбва да влѣзе безъ насилие въ свѣта! Когато свѣтлината влиза въ вашата стая, трѣбва ли да чупи прозорцитѣ, за да влѣзе? Не, тя влиза свободно прѣзъ стъклата. Тази Любовь трѣбва да проникне въ нашитѣ умове, въ нашитѣ сърца и души, и ние трѣбва да бѫдемъ искрени.

Сега, държавата казва нѣкой пѫть за насъ: „Тѣзи хора говорятъ въ името на Бога, но тѣ иматъ обратни идеи, тѣ сѫ анархисти, тѣ готвятъ една революция. Хубаво, ако ние въ името Божие готвимъ една революция, ние сме най-позорнитѣ хора. Когато единъ анархистъ проповѣдва насилие, това е въ реда на нѣщата, това сѫ неговитѣ идеи, но когато въ името Божие се криятъ нѣкакви анархистически идеи, това е позоръ, и такъвъ човѣкъ, въ моитѣ очи, не е човѣкъ! Ние, които говоримъ за Любовьта, отричаме всѣко насилие. Любовьта изключва насилието. А държавата нѣма какво да се сърди на анархиститѣ, понеже тѣ сѫ нейни дѣца. Че сѫ нейни дѣца се познава по това, че държавата употрѣбява насилие и тѣ, като нейни дѣца, употрѣбяватъ сѫщитѣ методи. Така е. Синътъ мяза на бащата, и дъщерята мяза на майка си. Бащата сприхавъ, и синътъ сприхавъ. Майката се сърди, и дъщерята се сърди. Не, ние ще употрѣбимъ единъ новъ методъ и казваме: безъ насилие въ свѣта може, но дайте врѣме! Малко врѣме се изисква.

Слѣдователно, за да се приложи този великъ законъ на Любовьта, изискватъ се силни хора. Всички съврѣменни писатели, всички служители на Бога се влияятъ отъ срѣдата, отъ мнѣнието на обществото. Дѣто и да отидете въ Америка, нито единъ проповѣдникъ не може да се изкаже свободно; единъ български свещеникъ, и той не може да изкаже своитѣ убѣждения свободно отъ началствата си; единъ воененъ, и той не може да се изкаже свободно; единъ учитель, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще криемъ своитѣ убѣждения? Кому до сега Любовьта е донесла зло? Всичкото благо въ свѣта се дължи на тази велика Любовь. Свѣтътъ самъ по себе си е любовь. Безлюбието, това е едно малко отклонение. Когато хората казватъ, че безлюбието не е истинското проявление на човѣка, то е защото истинското проявление на човѣка е само въ любовьта. Ние, съврѣменнитѣ хора, още не живѣемъ по любовь. Защо? — Болни сме. Сега, често ми възразяватъ: „Ако ние постѫпваме съ любовъ, сърбитѣ ще дойдатъ въ България и ще ни завладѣятъ. Ако речемъ да не се противимъ на злото, тѣ ще ни поробятъ“. Не е така, приятели, Любовьта не е за слабитѣ хора. Любовьта е само за великитѣ, за силнитѣ души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силнитѣ хора. Най-великото сѫщество, Богъ, е Любовь. И знаете ли, каква грамадна сила се крие въ онзи човѣкъ на Любовьта? Хората сѫ чудни, като казватъ, че ако българитѣ биха живѣли споредъ закона на Любовьта, то сърбитѣ, като излѣзатъ съ една 500,000-на армия срѣщу насъ, чудо ще направятъ! Не, ако българитѣ постѫпватъ споредъ закона на Любовьта, то само като махнатъ съ рѫката си, и сърбитѣ ще заспятъ. Тогава българитѣ ще имъ взематъ конетѣ, орѫжията, това-онова и ще имъ кажатъ: „Вие сте наши братя. Ние рѣшихме да живѣемъ по Любовь“. Сърбитѣ ще кажатъ: „Ние имаме политика“. Да, но щомъ сѫ безъ орѫжия, ще се върнатъ. Хубаво, ще дойдатъ втори пѫть — пакъ сѫщото. И най-послѣ, като дойдатъ 5-6 пѫти и оставятъ всичкитѣ си коне и орѫдия, ще иматъ ли смѣтка да идватъ пакъ? Не, най-послѣ ще кажатъ: „Да се не занимаваме повече съ тѣхъ“. Човѣкъ трѣбва да направи най-малкия опитъ, че тогава да говори. Нѣкой даде едно шише съ лѣкарство нѣкому. Казвамъ: ти направи ли опитъ съ туй лѣкарство? Не, четохъ въ обявленията, пише, че е добро лѣкарство. Не, не, ти пръвъ ще направишъ опитъ съ това лѣкарство. Когато нѣкои говорятъ за Любовьта, азъ ги питамъ: вие направихте ли опитъ съ нея? Българитѣ казватъ: „Добрѣ, ами слѣдъ като махнемъ така съ рѫцѣтѣ си прѣдъ сърбитѣ или прѣдъ които и да сѫ, и не успѣемъ?— Е, тогава ще започнемъ по старому. И въ такъвъ случай пакъ ще има крака, рѫцѣ, глави счупени. Духовнитѣ хора въ този свѣтъ се дѣлятъ на два лагера, и затова не успѣватъ, а хората отъ свѣта сѫ практични, тѣ си иматъ изработени възгледи и споредъ тѣхъ дѣйствуватъ. Нѣма какво да оспорваме тѣхнитѣ възгледи. Докато нашитѣ възгледи, нашитѣ методи не дадатъ по-добри резултати, нѣма какво да споримъ. Ще направимъ единъ малъкъ опитъ и тогава ще кажемъ: ето нашитѣ методи!

Христосъ казва на болния: „Ти искашъ ли да бѫдешъ здравъ?“ — Искамъ, но нѣма кой да ме тури въ кѫпалнята. Казва му Христосъ: „Стани, дигни одъра си и ходи!“ Дигна се тогава споръ: „Кой ти позволи да си дигнешъ одъра? Не знаешъ ли какво писа Мойсей?“ — Не зная, какво писа Мойсей, но Онзи, който ми каза да стана, Той ме оздрави. И послѣ го намѣри Христосъ, и го прѣдупрѣди въ едно нѣщо: „Иди и не съгрѣшавай повече, за да не ти стане по-злѣ“. Слѣдователно, религиознитѣ хора, споредъ мене, безъ разлика на това, дали сѫ христиани, мусулмани, или каквито и да е, трѣбва да бѫдатъ най-умнитѣ и най-добритѣ хора. По това трѣбва да се отличаватъ тѣ. Тъй гласи религията. Ако религията е служене на Бога, религиознитѣ хора трѣбва да бѫдатъ не само истински учени, но тѣ трѣбва да бѫдатъ най-умнитѣ и най-добритѣ хора. Тѣ нѣма да бѫдатъ като ангелитѣ, но въ своя животъ тѣ трѣбва да бѫдатъ образци.

И тъй, отъ насъ се изисква единъ малъкъ опитъ. Направете единъ малъкъ опитъ на вашата любовь! Любовьта вие сте я опитали. Тази Божествена Любовь не се прѣдава съ думи. Прѣди всичко, за нея се изисква новъ езикъ, нови думи. Ако човѣкътъ, у когото блика тази Любовь дойде въ вашата кѫща, той безъ да ви каже една дума, ще бѫде за васъ сѫщото нѣщо, каквото е изгрѣващето слънце. Може да дойде другъ нѣкой да ви говори сладки думи, тъй ще бѫде, иначе ще бѫде, но сълзитѣ ви ще текатъ. Дойде ли, обаче, човѣкътъ на Любовьта, сълзитѣ ви ще се прѣсушатъ, скръбьта ви ще изчезне, и вие ще усѣтите нѣщо ново да се влива въ васъ. Въ сърцата на всинца ни трѣбва да блика живота като единъ изворъ, за да се подигнемъ и да покажемъ, че ние сме носители на туй Божественото.

Питамъ христианскитѣ народи: днесъ Христосъ интересува ли се отъ църквитѣ? — Интересува се. Той ходи навсѣкѫдѣ, обикаля. До сега Христосъ е обиколилъ цѣла Европа, и се чуди на гениалностьта на Неговитѣ послѣдователи, че вѫтрѣ въ Неговата уста и въ Неговия умъ сѫ турени нѣща, които Той никога не е помислялъ да каже. Тѣзи хора за всичко говорятъ, но за Любовьта не сѫ говорили до сега, и казватъ: „Христовата Любовь е неприложима. Това учение е утопично, изискватъ се още хиляди години, споредъ Дарвиновата теория, докато хората дойдатъ до положение да приложатъ тази велика Любовь“. Българитѣ казватъ: „Зяй, коньо, за зелена трѣва“. Когато Христосъ е проповѣдвалъ своето учение на евреитѣ, Той имъ казвалъ: „Сега е врѣме за васъ да приложите моето учение. Ако не го приложите, въ 2000 години ще опитате послѣдствията на вашето отричане“. И днесъ Христосъ пакъ седи прѣдъ вратата на европейскитѣ народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовьта ми, както прѣди 2000 години, ще опитате най-голѣмитѣ нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Подъ земята се готви нѣщо страшно. Ако тия хора не приематъ Божествената Любовь, земята ще се отвори, и ще ги повикатъ долу. Ще има една революция въ природата, но не такава, каквато вие познавате. Тази революция, която сега става е нищо прѣдъ тази, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато свѣтътъ не помни, каквато никога не е виждалъ. Ще бѫдатъ разпокѫсани и желѣзници, и телеграфи. Отъ този свѣтъ нѣма да остане нищо върху земята. Въ утробата на тази земя ще израстне друга една култура. Кога ще стане това? — Ако не приемете Любовьта. Нѣма да ви давамъ подробности по това, но четете Евангелието, тамъ е писано, че слънцето ще изгасне, че небеснитѣ светила ще потъмнѣятъ. Казватъ: това сѫ заплашвания! Когато стане, ще видимъ, дали това сѫ заплашвания или не. Сега, насъ не ни е страхъ, дали земята ще се отвори, дали ще има землетресения. Тия нѣща за насъ сѫ маловажни. Когато стане землетресение, нашитѣ крака нѣма да се разтърсватъ, ние нѣма да бѫдемъ на земята. Казва Писанието: „Праведнитѣ ще бѫдатъ грабнати и дигнати въ въздуха да видятъ Господа, а земята отдолу ще се тресе“. И грѣшнитѣ ще кажатъ на планинитѣ: „Закрийте ни отъ лицето на Този, който иде.“ Както виждате, Любовьта значи има страшни послѣствия, ще изпѫкнатъ всички прѣстѫпления. Азъ не говоря за политическитѣ прѣстѫпления, говоря за онѣзи най-лоши, срамни, позорни прѣстѫпления на духовнитѣ хора, които въ името на Любовьта сѫ извършили тия прѣстѫпления. Не свѣтътъ ще бѫде сѫденъ, свѣтътъ ще си замине. Ще бѫдатъ сѫдени духовнитѣ хора. Грѣшнитѣ хора на сѫдъ нѣма да бѫдатъ викани. И нѣкои казватъ: е, не е близо това врѣме. Не, прѣдъ вратата е това врѣме. И всички трѣбва да се молятъ да се отстрани този часъ. Божиятъ день е страшенъ!

Сегашнитѣ христиански народи седятъ, играятъ си, още продължаватъ да лъжатъ. Не, не, всички трѣбва да слугуватъ на Любовьта! Единственото нѣщо, което може да ни спаси, да ни избави, е да се свържемъ съ Бога на Любовьта. И тогава европейскитѣ народи ще бѫдатъ по-добрѣ, ще иматъ всички по-добри условия. Англия ще бѫде по-велика, Германия, Франция, Америка, Сърбия, България — сѫщо. На всички народи трѣбва да се даде свобода! Туй е христианство! Всѣки единъ народъ, колкото и да е малъкъ, нека му се даде право да живѣе единъ сносенъ животъ. Само така ще се образува едно братство. Какъ ще се образува то? — Ще се намѣри единъ начинъ. За туй религиознитѣ хора трѣбва да се вдъхновятъ и да станатъ носители на тази велика Божествена Любовь!

Азъ сега забѣлѣзвамъ, слѣдя, какъвъ ли споръ не се води за маловажни работи, но азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо: вѣрвамъ въ човѣшката душа, вѣрвамъ въ човѣшкия духъ. Всѣки единъ човѣкъ е двоякъ, има двояко естество: естество на едно мисляще сѫщество и естество на едно любяще сѫщество. Въ всѣки човѣкъ има една Божествена душа, на която можемъ да говоримъ. Всѣки единъ човѣкъ, каквото мѣсто и да заема, въ него има единъ Божественъ Духъ, и колкото и да е грубъ този човѣкъ, трепне ли у него тази благородна струна на душата му, той се измѣня. Колкото и да е прѣстѫпенъ единъ човѣкъ, при извѣстни случаи ти виждашъ въ него единъ ангелъ, който може да ти подаде рѫка, да ти направи една услуга.

И тъй, разумни трѣбва да бѫдемъ, а не да се афектираме, да мислимъ, че като се въодушевимъ, свѣтътъ ще се поправи. Азъ пакъ настоявамъ, че всѣки единъ вѣрующъ трѣбва да има единъ непоколебимъ копнежъ за добиване на тази опитность — да се свърже съ Бога и да опита Любовьта Му тъй, както опитва слънцето. Всѣка душа може да опита тази Любовь. Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата свѣтлина. Ние можемъ да се лъжемъ, но кога? — Само когато е тъмно. Когато вие имате очи, и азъ имамъ очи, тогава лъжа не може да има.

Седимъ сега ние да кажемъ въ туй събрание, но хиляди други хора има събрани въ други общества, въ други църкви или джамии. Не мислете, че само това мѣсто е мѣсто на богослужение. Кѫдѣто и да сте, щомъ сте се събрали въ името на Бога, то е мѣсто на благословение. Да не казваме, че тукъ не е мѣсто за служене на Бога. Не, благороднитѣ хора, дѣто и да сѫ събрани, въ какъвто и да е домъ, въ каквато и да е църква или джамия, всѣкога въ тѣхъ ще има единъ вѫтрѣшенъ копнежъ за Божията Любовь. У насъ трѣбва да има едно искрено почитание къмъ Божествената душа и къмъ Божествения Духъ. Ние сме родени съ доброто вѫтрѣ въ себе си. Нѣкой ще каже; „Въ грѣхъ ме зачна майка ми“. Да, но прѣди да ме зачне майка ми, азъ бѣхъ въ доброто, а злото, грѣхътъ ме обвиха отпослѣ. Трѣбва да знаемъ, че този великиятъ законъ на Любовьта е по-великъ отъ злото, и като дойде този законъ на Любовьта, всички ще се разберемъ. Всички трѣбва да вѣрваме, че Любовьта е, която ще побѣди свѣта. А сега има единъ споръ. За какво? — Вие се съмнѣвате въ мене, казвате; „Това учение е опасно“. Хубаво, азъ не казвамъ, че трѣбва да го приемете. Опитайте, приложете го, направете най-малкия опитъ съ него. Вашитѣ възражения, вашитѣ стрѣли азъ взимамъ прѣдъ видъ. Но като дойде Христосъ, какво ще каже на хората, я ми кажете?

Всички казватъ, че ни трѣбва храна. Билъ ли е свѣтътъ лишенъ отъ храна? Всѣка година въ свѣта е имало прѣизобилна храна. Толкова работници въ Франция, въ Англия, въ България и навсѣкѫдѣ по свѣта работятъ съ ралото си и сѫ изкарали храна повече, отколкото трѣбва. Днесъ въ свѣта има по-вече храна, отколкото консумираме. А при това, житото всѣка година се складирва нѣкѫдѣ и не отива на своето мѣсто. Не че онѣзи, които го складирватъ мислятъ зло, но въ тѣхнитѣ сърца има запичане, тѣ не мислятъ доброто на другитѣ. Ако у единъ милионеръ и милиардеръ, каквито ги има въ Америка, трепнеше сърцето имъ за другитѣ, ако у тѣхъ би се събудила тази благородна струна на съчувствие, биха ли могли да задържатъ толкова милиона тонове жито за себе си, а другитѣ хора да умиратъ?

И ние седимъ и казваме: „Богъ ще оправи свѣта“. Не, днесъ е зовътъ къмъ всинца ни. Ние сме чада на Бога. Ние служимъ на Бога на Любовьта, но изпълнихме ли този законъ на Любовьта? — Не сме Го изпълнили още, а си хвърляме вината единъ другиму. Ако запитате нѣкого: ти изпълни ли закона на Любовьта? — ще ви кажатъ, че сте въ заблуждение. Не, не сме въ заблуждение, но никой не е въ състояние да изпълни туй учение тъй, както трѣбва. Защо нѣмаме тази смѣлость? — Понеже Любовьта още не е проработила въ насъ. Когато проработи Любовьта, тя ще внесе въ насъ истинскитѣ методи за приложение на туй учение. Не говоря за любовьта на онази мома, която може да напусне дома на баща си и майка си и да бѣга съ онзи момъкъ. Съ приставането тя не е разрѣшила въпроса. Приставането не подобрява живота. Тази мома, като е избрала единъ момъкъ за себе си, споредъ нашитѣ схващания, трѣбва да го обичатъ и майката, и бащата и братята, и сестритѣ. Това е благословение за дома ѝ. Не го ли обичатъ, избѣгва ли тя съ него, има нѣщо лошо въ него. И за онази мома, която жертвува любовьта на майка си за своя възлюбенъ, казватъ: „Идеалъ има тази мома!“ Идеалъ има! Не, не, въ свѣта има само единъ идеалъ, и той е Богъ. Мома, която напуща майка си, ще напусне и мѫжа си. Коя е сигурностьта, че този, за когото ти жертвувашъ живота си, те обича? „Ами той ми говори сладки думи!“ Не, не, свѣтътъ отъ сладки думи умира. „Ами очитѣ му свѣтятъ. Той ме пригрѫща и цѣлува“. Ами, че кой не пригрѫща и цѣлува? И Христа обичаха, но послѣ Му забиха гвоздеи, разпнаха Го, а слѣдъ туй плачатъ, сълзи проливатъ за Него. Да, плачатъ за гвоздеитѣ на Христа, но като излѣзатъ вънъ на пѫтя и срещнатъ нѣкого съ гвоздеи на рѫцѣтѣ, казватъ; „Е, такава му е сѫдбата“ — и си отминаватъ. Това, което ви говоря е лично за васъ, отнася се до всѣкиго едного. Има единъ личенъ въпросъ, съ който ние трѣбва да се справимъ. Той е най-важниятъ. И най-благороднитѣ, най-възвишенитѣ нѣща въ свѣта не растятъ при споръ. Тамъ, дѣто има споръ, Истината никога не може да излѣзе. Въ миръ и спокойствие расте и се развива Истината. Въ миръ и любовь расте Истината. Щомъ дойде Любовьта, вие ще имате довѣрие въ менъ, и азъ въ васъ, и ние ще можемъ да се разговаряме, да се разбираме. Щомъ влѣзе най-малкото съмнѣние, тѣзи отношения между насъ не могатъ да сѫществуватъ. Нѣма въ свѣта нищо скрито-покрито!

Щомъ Христосъ видѣ болниятъ човѣкъ, той му вдъхна довѣрие, погледна го въ очитѣ и го запита: „Искашъ ли да оздравѣешъ?“ — Искамъ, Господи! Като го погледна въ очитѣ, Христосъ си каза: „не съмъ видѣлъ такива очи!

Благословение е за насъ да срещнемъ Господа, и да ни проговори, но не външно да Го срещнемъ. Пазете се отъ това заблуждение! Не търсете Господа външно! Пакъ ви казвамъ: Божественото носи свѣтлина за ума и топлина за сърцето; знание за ума и любовь за сърцето. Божественото носи още и свобода, но тази свобода не е обоснована на насилието, тя не е обоснована и на науката, тя е нѣщо идеално. Тази велика Божествена Любовь като дойде, ние нѣма да обръщаме внимание на човѣшкитѣ погрѣшки. Нѣкои ме питатъ: не може ли безъ грѣшки? Чудни сѫ хората! Възможно ли е, когато дойде порой, който влѣче разни клончета и тиня, рѣката да остане чиста отъ този порой? Запитватъ: „Защо тази рѣка е нечиста? — Нѣма защо да сѫдимъ живота. Животътъ е едно велико течение, той, самъ по себе си, е чистъ, обаче носи много утайки, които постепенно ще се утаятъ.

И сега Христосъ пита болния: „Искашъ ли да оздравѣешъ?“

Вие казвате: това бѣше прѣди 2000 години. Хубаво, прѣди 2000 години говори Христосъ. Колко хора приеха Неговото учение? Слѣдъ смъртьта Му бѣха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христосъ, даже нѣкои отъ тѣзи послѣдователи се осъмниха, дали това е вѣрно, или не. Такъвъ единъ народъ сѫ били евреитѣ. Трѣбва да знаете, че когато ние дойдемъ до положението да носимъ тази Истина, свѣтътъ ще опита туй учение. Любовьта ще внесе здраве, ще внесе свѣтлина, ще внесе разбирателство между хората, между мѫже и жени, между дѣца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсѣкѫдѣ. Тя е вѫтрѣшниятъ процесъ, който гради. Тѣзи нѣща, които сега ставатъ, тѣ сѫ вънъ отъ Любовьта. Любовьта е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Тя нѣма нищо общо съ тѣзи работи, които ставатъ въ свѣта. Любовьта носи животъ. Казва Христосъ: „Както Отецъ ми има сила да дава животъ, така и Синътъ има сила да дава животъ на онѣзи, които вѣрватъ въ Него.“

„Искашъ ли,“ казва Христосъ, „да оздравѣешъ?“

Трѣбва да имате смѣлостьта на онзи факиръ, да забиете пръститѣ си въ очитѣ на вашитѣ погрѣшки, на злото въ васъ, че то да ослѣпѣе. Вашата кобра, вашиятъ умъ трѣбва да бѫде тъй силенъ, че като погледне тигъра въ очитѣ, да се стъписа. Ние не трѣбва да бѫдемъ слабохарактерни. Трѣбва да знаете, че у човѣка има нѣщо зло, но то трѣбва да се побѣди. Прѣдставете си, че азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, пѫтувалъ съмъ нѣколко дни, гладенъ съмъ. Минавамъ покрай една богата кѫща, влѣза въ стаята на нѣкой милионеръ, виждамъ касата му отворена, гледамъ паритѣ, намирамъ се прѣдъ едно изкушение, прѣдъ единъ изпитъ. Има единъ законъ вѫтрѣ въ мене, който ми говори да не се изкушавамъ. Разбира се, ако има стражари, азъ ще бѫда много изправенъ. Нѣма ли стражари, нѣма законъ. Не, има единъ великъ законъ вѫтрѣ въ свѣта, който регулира нѣщата.

Казва Христосъ: „Искашъ ли да бѫдешъ богатъ?“

Сега, Христосъ седи при касата и ви запитва: „Искашъ ли да бѫдешъ богатъ?“ — Искамъ, Господи“. Е, бръкни вѫтрѣ! Мислите ли, че сегашниятъ законъ ще признае туй бръкване? Ако ви хванатъ, ще кажете: Христосъ ми каза да бръкна въ касата. Не, не за такова богатство ви говори Христосъ. Като те запита Христосъ, искашъ ли да бѫдешъ богатъ, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела съ мене!“ Христосъ ще те заведе на нѣкое планинско мѣсто, и като седнешъ тамъ, ще ти каже: „Искашъ ли да бѫдешъ богатъ?“ — Искамъ, Господи! Тогава изъ земята ще излѣзе всичкото богатство, тъй, съ чували, и Христосъ ще ти каже: „Вземи си, колкото искашъ! Това, което излиза отъ земята вѫтрѣ, то е мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образъ, то е на Кесаря. Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу! Туй, което излѣзе отъ земята вѫтрѣ, то е твое, а ако не излѣзе нищо, ще вземешъ ралото и ще орешъ, пакъ ще намѣришъ това богатство“.

Искашъ ли да бѫдешъ здравъ, искашъ ли да имашъ знания, това-онова — ето важниятъ въпросъ, който трѣбва да разрѣшимъ.

Богъ е Любовь, и вънъ отъ Божията Любовь нѣма другъ животъ! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да сме въ приятелски отношения съ Бога! Какво нѣщо е Богъ? Нѣкой казва, че като отидемъ при Бога, ще оголѣемъ. Не, човѣкъ като отиде при Бога, въ него ще се събудятъ велики мисли! Господъ ще ти покаже, защо е създалъ свѣтоветѣ. Ти сега искашъ една малка кѫщичка. Господъ казва: „Нещастенъ си, като искашъ една малка кѫщичка. Азъ ще ти дамъ една цѣла земя, да отидешъ да се разходишъ, да обиколишъ една цѣла планета“. Богатъ е свѣтътъ; богатъ е за онѣзи, които любятъ Господа. И ако нѣкой пѫть се усѣщате недоволни, то е защото знаете вашето наслѣдство на звѣздитѣ. Тамъ е вашето наслѣдство!

„Искашъ ли да бѫдешъ здравъ?“ Христосъ пита: „Искашъ ли да любишъ Господа?“ — Искамъ, Господи! Какъ? Казано е тамъ въ закона: „Да възлюбишъ Господа Бога твоето съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, и ближния си, както себе си“.

„Искашъ ли да бѫдешъ здравъ?“ То значи: искашъ ли да любишъ Господа, да се прояви славата Божия въ тебе?

Ето смисълътъ на живота, който всѣки иска да разрѣши при сегашния си животъ!

Бесѣда, държана на 10. II. 1924 г.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...