Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_03_02 Родени изново

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 24 ноември 2015 - 06:17

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Родени изново

 

     Истина, истина ти казвамъ: „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие“.

 

Иоана 3:3.

 

Въ природата сѫществува единъ езикъ, азъ го наричамъ „живиятъ езикъ на Битието“, или живиятъ езикъ на нѣщата, Този езикъ има особена граматика: глаголитѣ му иматъ особенъ строежъ; сѫществителнитѣ, прилагателнитѣ, причастията, съюзитѣ му не слѣдватъ сѫщитѣ закони, каквито сѫ законитѣ на обикновената рѣчь. По своята звучность този езикъ е единъ отъ най-красивитѣ. Той е писменъ езикъ, но не се пише на книги, защото книгитѣ въ природата сѫ живи.

 

Христосъ взима думи отъ този езикъ и казва: „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие“. Въ този стихъ не се казва да влѣзе въ царството Божие, но да го види. Всички вие имате най-обикновени понятия за виждането. Искате да видите нѣкой царь или нѣкой вашъ приятель, но кои сѫ условията да виждате? Първото условие: трѣбва да имате очи, трѣбва да имате способность да виждате. Съ виждането заедно се подразбира вашето съзнание да бѫде будно, да имате разбирания върху нѣщата. Човѣкъ и безъ да разбира може да вижда.

 

„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие“.

 

Ако Христосъ бѣше въ наше врѣме, бихте Го запитали да обясни този стихъ, както и тогазъ, на врѣмето си Го запита Никодимъ. Той тогава го обяснявалъ, но понеже отъ това врѣме сѫ се изминали 2000 години, то сега този стихъ остава само като единъ малъкъ пасажъ отъ този живъ езикъ на природата. Но въ този малъкъ пасажъ има дълбокъ смисълъ, той отъ врѣме още е изпитанъ. Азъ съмъ ви привеждалъ и пакъ ще ви приведа онзи разказъ, дѣто нѣкой си, слѣдъ като изучавалъ Библията и Евангелието дълги години и не могълъ да намѣри основата на това учение, разсърдилъ се единъ день и си казалъ: „Толкова хора сѫ писали въ Него, Исаия тъй казалъ, Иеремия тъй казалъ Аврамъ тъй казалъ, пророцитѣ, апостолитѣ тъй казали, но нищо не имъ разбирамъ“ — хвърля книгата въ огъня и я изгаря. Цѣлата книга изгорѣла, но останало отъ нея едно малко парченце. Взелъ го, прочита на него: „Богъ е Любовь“. Той разбралъ туй малко сѣменце и си казалъ: „Значи, Богъ е Любовь. Тъй щото, всички тѣзи пророци, апостоли сѫ писали, защото Богъ е Любовь. И ако съврѣменниятъ свѣтъ сѫществува, сѫществува по причина на това, че Богъ е Любовь. Ако Богъ не бѣше Любовь, ние не бихме сѫществували, т. е. не бихме имали условия да се развиваме, да пишемъ, да учимъ, да водимъ всички тия спорове, които сега сѫществуватъ“. Така разсѫждавалъ той.

 

Сега, нѣкои хора се занимаватъ съ голѣми спорове, но голѣмитѣ спорове сѫ направени отъ малки спорове. Чудни сѫ хората, когато искатъ да унищожатъ голѣмитѣ, дебелитѣ вѫжета, съ които бѣсятъ хората. Тѣзи вѫжета не сѫ виновни. Тѣ сѫ направени отъ хиляди, хиляди нишки, които сѫ заплетени наедно. Слѣдователно, съ заплитането на тия множество нишки може да се обѣси всѣки човѣкъ, а отъ тия малки паяжини никакви бѣсилки не могатъ да се направятъ. Ако въ този свѣтъ не сѫществуваха вѫжетата, ние нѣмаше да имаме бѣсилки; ако пъкъ си служихме само съ паяжини, щѣхме да бѫдемъ много по-културни хора, отколкото сме сега. Дебелитѣ вѫжета показватъ, че сме чрѣзмѣрно материални, имаме такава голѣма тяжесть, че трѣбва съ такива вѫжета да ни държатъ.

 

Сѫщото нѣщо е и по отношение яденето. Всички казватъ, че човѣкъ трѣбва да яде много, за да живѣе. Гдѣ е онази истинска мѣрка на природата, гдѣ е онзи кодексъ на природата, дѣто се казва по колко, и какъ трѣбва да ядемъ? Че трѣбва да ядемъ, съгласенъ съмъ, но гдѣ е онова истинско мѣрило, дѣто се казва по колко трѣбва да ядемъ? Я попитайте паяка, по колко трѣбва да яде? Той въ своя кодексъ казва: „Най-малко по една муха на день трѣбва да изяждамъ.“ Попитайте вълка, по колко трѣбва да яде? Той споредъ своя кодексъ, казва: „Най-малко по една овца на день трѣбва да изяждамъ.“ Попитайте нѣкой отъ съврѣменнитѣ богати хора, по колко пѫти на день трѣбва да яде? Той ще ви каже, че трѣбва най-малко по три пѫти на день да се яде: по една печена кокошка и при това по едно кило винце отгорѣ, защото печената кокошка безъ винце не върви. „Ами че защо Господъ е създалъ винцето“? Туй е заблуждение! Господъ не е създалъ винцето. Гроздето, да, донѣкѫдѣ това е право, Господъ го е създалъ, но винцето — не. И печената кокошка не я пекълъ Господъ.

 

Съврѣменнитѣ хора казватъ: ние сме културни хора, елате въ нашитѣ домове, да видите какви сѫ, да видите какъ е направенъ нашиятъ кокошарникъ, по най-модеренъ начинъ — кокошкитѣ ни не живѣятъ както едно врѣме. Послѣ, нашитѣ кокошки не снасятъ яйцата си по земята, да ги ядатъ кучетата, както бѣше едно врѣме, а ги снасятъ на много хубави мѣста. Казвамъ: да, много хубави сѫ тия кокошарници, но колко отъ тия кокошки взиматъ яйцата си? Една кокошка, като влѣзе въ този кокошарникъ, повече не излиза отъ него, макаръ че той е направенъ по най-модеренъ начинъ.

 

И сега, всички съврѣменни философи искатъ да ни убѣдятъ, че съврѣменниятъ свѣтъ е културенъ! Съврѣменнитѣ хора искатъ да ни убѣдятъ че еди-кой си е патриотъ. Азъ бихъ се радвалъ, ако той е патриотъ. „Ама еди кой си обича църквата!“ Азъ бихъ се радвалъ, ако той обича църквата, но ясно трѣбва да се опрѣдѣли, въ какво седи любовьта къмъ народа, любовьта къмъ човѣчеството и любовьта къмъ църквата. Има нѣща неизбѣжни въ природата, върху които не може да се спори. Трѣбва да ядемъ! Върху това не може да се спори. Но какво трѣбва да ядемъ? Тукъ може да има вече споръ! Има религиозни хора, които казватъ, че Господъ е създалъ всичко заради насъ. Кое всичко? — Всичко добро. Да, всичко добро Господъ е създалъ заради насъ, но кое е добро? — Това е важниятъ въпросъ за разрѣшение. Ако Богъ е създалъ всичко заради насъ, тогава заколете единъ вълкъ, опечете го и яжте! Защо не ядете мечкитѣ? Защо не ядете паяцитѣ? Ако всичко е създадено за ядене, защо не колите всичко да го ядете? Защо правите разлика, едно нѣщо ядете, друго не ядете? Отворете стария завѣтъ и вижте, какво казва Мойсей на евреитѣ! Давамъ ви единъ кодексъ, споредъ който свинско месо нѣма да ядете. Защо? — Защото копитото на свинята е раздвоено. И заякъ нѣма да ядете. Защо? — Защото и той ималъ нѣщо раздвоено. Всичко това произволно ли е? — Не е произволно. И тъй, като се казва, че всичко Господъ създаде, какво се разбира подъ това „всичко?“ — Всичко, което е добро.

 

Всички тѣзи обяснения, които ви давамъ сѫ посторонни, тѣ нѣматъ нищо общо съ цитирания стихъ: „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие“.

 

Тѣзи нѣща, обаче, не може да ни задържатъ отъ да не се родимъ изново. Този, който иска да види царството Божие, неговитѣ очи трѣбва да бѫдатъ чисти. Чиститѣ очи подразбиратъ чисто сърце. Чистото сърце подразбира свѣтълъ умъ. Свѣтлиятъ умъ подразбира една благородна душа, а благородната душа подразбира единъ любящъ духъ, който е излѣзълъ отъ Бога на вѣчностьта. И слѣдъ всичко това, искатъ нѣкои да ни кажатъ въ кой пѫть трѣбва да се върви. За сега азъ зная, че сѫществува само единъ пѫть, по който може да се върви. Да, има и други пѫтища, има още два пѫтя, но за кого сѫ тѣ? — Тѣ сѫ за необикновенитѣ хора. Има само единъ пѫть достѫпенъ за всички, той е пѫтьтъ на Любовьта! Тъй че, когато говоря за Любовьта, азъ разбирамъ пѫтя, който е достѫпенъ за всички, защото има и други пѫтища, които не сѫ достѫпни за всички. Туй трѣбва да се знае!

 

Тогава, да ви приведа една аналогия. Невъзможното за вола е възможно за птицитѣ. Ако прѣзъ една балканска тѣснина прѣкарвате нѣколко хиляди говеда и кажете на вола: „Мини прѣзъ това мѣсто!“ — той ще ви отговори: „Не мога да мина прѣзъ тази тѣснина. Нека всички мои другари излѣзатъ отъ това мѣсто, за да мога да си пробия пѫть.“ Значи, тамъ, дѣто волътъ не може да мине, една птица може да прѣхвръкне. Нѣкои хора казватъ: туй нѣщо е невъзможно. Да, ако си единъ волъ, ако си едно млѣкопитающе, невъзможно е, но ако си една птица — възможно е. Свѣтътъ е толкова широкъ, че ако си една птица, ще можешъ да прѣхвръкнешъ отвсѣкѫдѣ, ще можешъ да постигнешъ цѣльта си. Птицата е онзи умниятъ човѣкъ, който има свѣтълъ умъ. Той ще може да прѣхвръкне отвсѣкѫдѣ и ще може да разрѣши всички въпроси. А онова млѣкопитающе, то е онзи материалистътъ човѣкъ, който е потъналъ дълбоко въ материята, въ ядене и пиене, и казва. „Не може да се разрѣшатъ тия въпроси“. Той никога не мисли. Ние, въ дадения моментъ, не може да го осѫждаме, че той е такъвъ или онакъвъ, че той е четвероного. Въ дадения случай, такива сѫ условията, Но, да оставимъ животнитѣ! Въ дадения моментъ ние се обръщаме къмъ васъ, къмъ разумнитѣ хора. Какви трѣбва да бѫдемъ ние, хората на XX вѣкъ?

 

Прѣди 2000 години Христосъ каза: „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие.“

 

Значи, едно отъ условията да видите царството Божие е, да се родите изново. А днесъ, насъ ни прѣпорѫчватъ единъ много лесенъ пѫть. „Елате“, казватъ, „при насъ и вие ще видите царството Божие.“ Е, това е много по-лесно. Ако е за виждане царството Божие, защо да не отидемъ тамъ? Не, знания трѣбватъ тукъ! За да се роди човѣкъ изново, изискватъ се условия, и трѣбва да се знае какви сѫ тѣзи условия. Подъ думата „условия“ ние разбираме онѣзи живи сили въ природата, които може да измѣнятъ, да трансформиратъ човѣшкото естество. Извѣстни сили може да се трансформиратъ — туй е законъ въ природата. Водата може да се трансформира въ нѣколко състояния. Тя може още и да се разложи на своитѣ съставни елементи, водородъ и кислородъ. Тия елементи може да се разложатъ на извѣстни силови линии. Тия силови линии може да се разложатъ на своитѣ живи елементи. И може още да продължаваме да говоримъ съ този езикъ на живата природа.

 

Какво можемъ да разберемъ подъ думата „силови линии въ природата?“ Всѣко движение въ свѣта става по причина на тѣзи силови линии. Онѣзи англичани, които изслѣдватъ хималайскитѣ планини направиха двѣ експедиции по тѣхъ, и сега се готвятъ за трета експедиция. Тѣ забѣлѣзаха, че като се качватъ на тѣзи голѣми височини отъ 7 - 8000 м., колкото по-горѣ се качватъ, явява се едно странно явление: отъ пѫпа нагорѣ тѣ се изпотяватъ, потъ тече отъ тѣхъ, а отъ пѫпа надолу краката имъ измръзватъ. Тѣ забѣлѣзватъ още, че като дойдатъ до извѣстна височина, забравятъ какви сѫ по народность. Дали сѫ англичани или друга нѣкаква народность, не имъ важи вече. Едноврѣменно съ това у тѣхъ изчезва всѣко желание, всѣкаква амбиция да продължаватъ да се качватъ нагорѣ. Обхваща ги едно особено състояние, и за да се върнатъ въ първото си положение, изисква се дълго врѣме. А сега, вие мислите, че тѣзи състояния, които нмате, сѫ истинскитѣ ви състояния, че тѣ сѫ постоянни. Да, постоянни сѫ, но ако се качите на височина около 7000 м. ще забравите, че сте българи, всичкитѣ ваши идеи ще изчезнатъ, ще се явятъ нови идеи и въ вашитѣ души ще изникне нѣщо ново. Туй се забѣлѣзва и у хора, които дълго врѣме сѫ боледували отъ нѣкоя тежка болесть. Тѣлото на такъвъ човѣкъ така се прѣфинва че той казва: „Азъ не искамъ да живѣя вече, искамъ да си замѣна.“ Ама че билъ жененъ, че ималъ мѫжъ или жена, че ималъ дѣца — за нищо не иска да знае. „Нека се грижатъ сами за себе си. Нищо, нищо не ме интересува!“ Нищо не го вързва за земята. Той вече отъ нищо не се интересува. Какъ ще се разрѣши живота му — не иска да знае. Той казва: „Всички тия нѣща сѫ празна работа. Тѣ ме спъваха до сега. Отъ сега нататъкъ азъ схващамъ нѣщата по-другояче. Виждамъ, че има по-велики нѣща, съ които мога да се занимавамъ.“ И дѣйствително, тия състояния, въ които се намирате сега, сѫ врѣменни, има нѣща по-велики отъ тѣхъ. Разбира се, тия състояния, въ които сега се намирате сѫ необходими, тѣ сѫ Божествени, но не трѣбва да мислите, че само тѣ сѫ, които ще разрѣшатъ най-важнитѣ ви въпроси въ живота. Не, не, ние очакваме нѣкакво друго бѫдеще, въ което ще се подигнете.

 

Азъ ви казвамъ, че слѣдъ 2000 години земята ще бѫде въ друго положение. До сега земята само е слизала. Тя има двѣ движения: едното надолу, другото нагорѣ. Съврѣменната наука по този въпросъ прави своитѣ загадки, и много отъ ученитѣ хора, макаръ и да знаятъ какъ седи този въпросъ, не изказватъ своитѣ дълбоки разбирания. И тѣ твърдятъ, че земята има двѣ движения: едното е спирално, въ което земята постоянно слиза надолу и като дойде до извѣстно мѣсто тя започва обратно движение, обратна посока — почва като единъ винтъ да се качва нагорѣ. Земята вече е слѣзла до дъното, и отъ сега вече започва своето движение нагорѣ. Този винтъ вече се върти въ обратна посока. Питамъ ви тогава: като се качвате нагорѣ, като англичанитѣ, какво ще правите? Ще вземете ли прѣдпазителни мѣрки? Това движение се рѫководи отъ разумни сѫщества, които сѫ много прѣдвидливи. Тѣ сѫ взели всички прѣдпазителни мѣрки. И ние трѣбва да прѣдвидимъ, нѣма да си сложимъ тъй живота. Вие казвате: да си уредимъ работитѣ, че тогава ще мислимъ за това нѣщо. Казвамъ ви: като уреждате врѣменнитѣ си работи гледайте да уредите само онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ отъ по-важенъ характеръ за вашето бѫдеще развитие.

 

Вие още не познавате себе си. Вие до сега още не сте били щастливи, не сте имали още нито единъ моментъ на истинска радость. Цѣлиятъ животъ, който сте живѣли до сега, той е написанъ, прѣдставлява само една драма или една трагедия. Той е животъ само на падания и ставания. И отъ единия край до другия, вашиятъ животъ е изписанъ само отъ скърби и страдания. И нека, като хора, да се попитаме: въ края на крайщата какво остава у насъ отъ живота ни като хора? Кое е онова, което може да ни отличи като души? — Единственото нѣщо, което може да ви остане въ живота въ даденъ случай, това сѫ само вашитѣ разумни отношения къмъ Бога. Отношенията къмъ Бога сѫ отношения къмъ Любовьта; отношенията къмъ Любовьта сѫ отношения къмъ живота; отношенията къмъ живота сѫ отношения къмъ движенията; отношенията къмъ движенията сѫ отношения къмъ растенето, развиването и т. н. Това сѫ скачени живи сили въ природата. Хванете ли едно отъ тѣзи положения, този животъ се нанизва въ правилния пѫть на своето развитие.

 

Често, когато ние взимаме единъ стихъ и го обясняваме, когато развиваме нѣкои теми, има една опасность, че говорительтъ нѣкой пѫть може да направи една хирургическа операция, и тя да излѣзе малко несполучлива. Колкото и да е великъ този хирургъ, рѣдко се случава, като прави той една операция, да не отрѣже и малко здраво месце. Затуй, азъ казвамъ, че единствениятъ най-добъръ хирургъ, когото азъ познавамъ да прави най-сполучливо своитѣ операции, това е природата, това сѫ слънчевитѣ лѫчи. Само тѣ рѣжатъ най-правилно: отрѣзватъ гнилото месо, безъ да закачатъ здравото. Дойде ли до човѣка, трѣбва да знаете, че той като закачи съ своя ножъ, все ще отрѣже малко и отъ здравото месо. Даже и най-добритѣ хора на свѣта, като рѣжатъ, все ще отрѣжатъ нѣщо съ тѣхния езикъ. Тѣхнитѣ думи нѣма да бѫдатъ изпълнени съ любовь. И ако вие вземете човѣшкитѣ думи и ги прѣтеглите, все ще видите по тѣхнитѣ трептения, че нѣкои отъ тѣзи думи, макаръ външно да сѫ сладки, но вѫтрѣ сѫ просмукани съ отрова, съ нечистотии.

 

Христосъ се обръща къмъ страждущитѣ и имъ казва: „Една нѣщо ви трѣбва: да се родите изново!“

 

Христосъ е подразбиралъ какъ именно ще се родимъ. На онова дѣте, което трѣбва да се роди, трѣбва майка. На майката трѣбватъ условия. На нея е необходимо здраве, слънчева свѣтлина и топлина, които благоприятствуватъ за този плодъ, за туй, което тя ще роди. Подъ тия думи „раждане“, азъ не разбирамъ раждането на туй тѣло. Не, подъ „раждане“ азъ разбирамъ туй съзнание, което трѣбва да мине отъ майката въ дѣтето. Човѣкъ не е туй, което виждаме външно. Ние се лъжемъ, заблуждаваме се, като търсимъ човѣка въ неговата външна форма. Човѣкъ, самъ по себе си, не е това, което наблюдаваме отвънъ. Хиляди години трѣбва да го проучаваме, за да видимъ, какво нѣщо е човѣшката душа въ своето естество. Има извѣстни моменти въ живота, когато човѣкъ е красивъ. Защо е красивъ? — Ние схващаме неговата духовна интелигентность. Слѣдъ туй той пакъ се отегля вѫтрѣ, и ние го виждаме пакъ грубъ, облѣченъ е въ нѣщо друго. Не е виновенъ за това, но не е и правъ. Казвамъ: този човѣкъ не е лошъ, но не е и добъръ; не е глупавъ, но не е и уменъ. Е, какво подразбираме, като казваме, че не е глупавъ, но не е и уменъ? Ние, съврѣменнитѣ хора, наричаме уменъ човѣкъ онзи, който може да уреди своитѣ лични интереси. А човѣкъ, който не може да уреди своитѣ лични интереси, наричаме го глупавъ, но често глупавитѣ хора, по отношение на бѫдещето, сѫ по-умни. Слѣдователно, сегашнитѣ умни хора за въ бѫдеще ще сѫ глупци, а сегашнитѣ глупци ще сѫ бѫдещитѣ умни хора. Това сѫ само отношения на нѣщата. Казватъ нѣкои: докажи ги! Какъ мога да ги доказвамъ? Врѣмето, съзнанието, съ което ние живѣемъ, тѣ ще докажатъ, дали ние сме живѣли въ правия пѫть или не.

 

Казва Христосъ: „ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие.“

 

За да се роди човѣкъ изново, непрѣменно трѣбва да се свърже съ Божествения Духъ, туй което съврѣменнитѣ хора отказватъ. Да оставимъ сега въпроса за душата, нѣма да говоримъ за нея, хората я отказватъ. Кое сѫществува за тѣхъ? Тѣ казватъ, че човѣкъ има умъ. Какъ ще докажемъ, че човѣкъ има умъ? Умътъ можемъ ли да го пипаме? Ние казваме, че човѣкъ има сърце. Туй сърце можемъ ли да го пипаме? То не е туй сърце, което тупти и разпраща кръвьта по цѣлото тѣло. Казватъ за нѣкого: той има любовь. Тази любовь можемъ ли по нѣкакъвъ външенъ начинъ да я видимъ? Той, казватъ, има свѣтла мисъль. Тази свѣтла мисъль може ли да се пипне или да се види? Не може нито да се пипне, нито да се види. Значи, всички ние боравимъ съ неизвѣстни величини. Писатели, всички казватъ за нѣкого: той е силенъ човѣкъ. Добрѣ, но въ какво седи неговата сила? — Силенъ човѣкъ е, защото могълъ да счупи една тояга. Е, уменъ човѣкъ е той! Защо? — Уменъ човѣкъ билъ, защото могълъ да разрѣши една математическа задача, или защото могълъ да изнамѣри нѣкой наученъ фактъ. Това сѫ само факти, които показватъ, че има извѣстни сили вѫтрѣ въ човѣка, съ които той може да работи. Не сѫ заблуждения тия нѣща! Не сѫ само тия очи, съ които човѣкъ може да вижда. Има и друго зрѣние въ човѣка. Има хора, които едноврѣменно виждатъ отпрѣдъ и отзадъ. Такъвъ човѣкъ вижда какво става прѣдъ него, и задъ него, задъ гърба му. Какъ ще обясните това? — Такива хора иматъ двоенъ фокусъ, двойни центрове на зрѣнието. Такива хора виждатъ чрѣзъ умоветѣ на другитѣ хора. Казвамъ: има още и такива хора, които, като виждатъ чрѣзъ умоветѣ на другитѣ хора тѣхниятъ умъ се помрачава, че нищо не виждатъ. Слѣдователно, вие може да четете книгитѣ на нѣкой писатель и, слѣдъ като ги прочетете, да ви дойде една свѣтла идея, но може да прочетете книгитѣ на нѣкой другъ авторъ и, слѣдъ като ги прочетете, умътъ ви така да се помрачи, че да кажете: всичко е тукъ на земята, нѣма другъ животъ!

 

Въ сѫщность, като говоримъ за земята, като казваме, че всичко е тукъ, какво подразбираме? — Това сѫ само субективни, вѫтрѣшни схващания. Ние още не сме проучили реалния, обективния свѣтъ. За да може човѣкъ да говори за природата, за тѣзи живи сили, той трѣбва да има двѣ качества. Тѣ сѫ слѣдующитѣ: да може да става невидимъ, да изчезва и послѣ пакъ да се явява. За това нѣщо той трѣбва да знае основнитѣ закони за трансформиране на материята отъ едно състояние въ друго. Запримѣръ, прѣдставете си, че азъ седя прѣдъ васъ на амвона, и тъй, както седя, постепенно ставамъ все по-ефиренъ, и гледате по едно врѣме, нѣма ме никакъвъ. Прѣдъ васъ става това. Обикаляте наоколо, нѣма ме, изчезналъ съмъ! Азъ не казвамъ, дали това е вѣрно или не, но казвамъ, че онзи, който иска да се занимава съ велики въпроси, той трѣбва да е разрѣшилъ този въпросъ. Вие сте просто ужасени и си казвате: дали това не е нѣкаква илюзия, дали този човѣкъ не е илюзоренъ? Гледате, слѣдъ малко азъ пакъ започвамъ да се сформирувамъ, и вие отново дойдете въ себе си. Слѣдъ това пакъ се изгубя.

 

Прѣдставете си, че вие сте въ такова едно събрание, и това се случи прѣдъ васъ. И вие, като излѣзете, веднага разправяте на външния свѣтъ за това, което сте видѣли. Тѣ ви казватъ: ти на мене ли ще разправяшъ! Азъ да видя съ очитѣ си това нѣщо, нѣма да повѣрвамъ! Но ако влѣзе единъ отъ тия външнитѣ и види това съ очитѣ си, и слѣдъ това вземе да разправя на другитѣ отвънъ, и тѣ нѣма да му повѣрватъ и ще кажатъ: и ти си като другитѣ, и на тебъ хлопа дъската! Слѣдователно, като дойдемъ да разрѣшаваме единъ важенъ въпросъ, всички хора казватъ, че нѣщо не ни е на мѣсто, липсва ни нѣщо, а другитѣ, които не разрѣшаватъ този важенъ въпросъ, всичко имъ е на мѣсто!

 

Христосъ казва: „Липсва ви едно — трѣбва да се родите изново, за да видите царството Божие, тѣзи нови сили да влѣзатъ въ васъ, да се проявятъ.“ Не е достатъчно само това, да кажете: азъ обичамъ Господа! Този езикъ е неразбранъ. Има единъ положителенъ езикъ. Онзи, който е влѣзълъ въ невидимия свѣтъ или онзи, който се е родилъ изново, той ще види нѣщата тъй, както сѫ. И когато излѣзе отъ тази реалность, той ще има единъ особенъ оттенъкъ въ цѣлото си естество. Той нѣма да ти разправя че билъ въ царството Божие и какво видѣлъ, но щомъ дойде въ дома ти и види, че има нѣкой боленъ, че ти си изхарчилъ всичкото си имане и си заборчнѣлъ, той ще положи рѫката си върху този боленъ и ще ви избави отъ тия страдания. Може да имате нѣкакво главоболие, нѣкакво вѫтрѣшно неразположение или какво и да е недоразумѣние, но отъ неговото присѫтствие всичко туй ще изчезне. Това може да направи той.

 

Ние, съврѣменнитѣ хора, страдаме отъ недоимъкъ, отъ лишения. Цѣлиятъ свѣтъ, тъй както го виждамъ, е свѣтъ на отрицание. И затова, като ви срещне нѣкой, веднага иска да проникне въ душата ви, да разбере, дали въ васъ има нѣщо честно или искате да вземете нѣщо отъ него. Днесъ въ държавата има отрицание; въ църквата има отрицание; въ училищата има отрицание; въ домоветѣ има отрицание — навсѣкѫдѣ има отрицание. Учительтъ дига ученикътъ на урокъ, той не си знае урока, иска да го излъже, написалъ на рѫкавитѣ нѣкакви формули. Ученикътъ разправя урока си, поглежда къмъ рѫкавитѣ. Учительтъ го хваща, но съ това не се поправя работата. Защо този ученикъ пише формулитѣ на рѫкавитѣ си? Синътъ лъже баща си, дъщерята лъже майка си. Защо? — Има причини за това нѣщо.

 

Когато човѣкъ е сиромахъ, той може да попадне въ слабость да излъже — подава се на лъжата. Слѣдователно, умнитѣ хора въ този случай, не трѣбва да излагатъ единъ сиромахъ на изкушение, да излъже. Възможно е и най-силниятъ човѣкъ въ свѣта да се подхлъзне. Има такива сили въ свѣта, които благоприятствуватъ за подхлъзването на единъ човѣкъ. И затуй азъ казвамъ, че повечето хора въ съврѣменния свѣтъ нѣматъ мораленъ устой. Тѣ може да иматъ мораленъ стремежъ, но мораленъ устой нѣматъ. Този мораленъ устой отъ сега нататъкъ може да се създаде у тѣхъ. Нѣкой човѣкъ мисли, че има сили да устои на всичко, обаче, щомъ влѣзе въ живота, вижда, че нѣма сили, подава се. Питамъ: онзи човѣкъ, който има жена, дѣца, а отгорѣ на това изпратилъ синъ и дъщеря въ странство да се учатъ, и нѣма срѣдства, не ще ли той да се подхлъзне? Той обикаля натукъ-натамъ. Ще може ли да живѣе единъ мораленъ, единъ идеаленъ животъ? — Не може. За сина и за дъщерята сѫ потрѣбни по 5000 лв., значи 10000 лв. За жената и дѣцата 2000 лв., а той, като чиновникъ, едва изкарва 3000 лв. Другитѣ отъ кѫдѣ ще ги изкара? — Той ще ги изкара отъ нѣкоя каса. И сега, ние ще прилагаме единъ старъ обичай, механически, да сѫдимъ хората. Този въпросъ е отъ памтивѣка сѫщиятъ, но разрѣшава ли той спороветѣ, разрѣшава ли въпроситѣ? — Не.

 

Христосъ казва: „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие.“

 

Щомъ се родятъ хората изново, тѣ ще иматъ тази сила да ставатъ голѣми и малки, да изчезватъ и отново да се явяватъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който се е новородилъ, той ще може да прѣкарва на день съ единъ грошъ, а по нѣкога и съ 10 стотинки. Този човѣкъ може да живѣе на една плочка, може да живѣе и въ една хралупа, не му трѣбватъ такива голѣми кѫщи, да плаща 3000 лв. мѣсечно. Вечерно врѣме той може да нощува въ една дупчица и на сутриньта да излиза пакъ голѣмъ. Ще бѫде като една птичка. За него жилищна криза нѣма да има, той лесно разрѣшава въпроса. Питатъ го: кѫдѣ живѣешъ? — Не е важно кѫдѣ живѣя. Той може да живѣе и изъ Рилската пустиня въ нѣкоя дупчица, и сутринь пакъ да си излиза. Онзи, който не разбира законитѣ, минава прѣзъ хралупитѣ, прѣзъ храсталацитѣ, гащитѣ му винаги скѫсани. Онзи, който разбира законитѣ, адептътъ, ще бѫде много хубаво облѣченъ. И сега, всички хора казватъ: ние трѣбва да бѫдемъ просто облѣчени. Не, ние виждаме пеперудитѣ, насѣкомитѣ, които Господъ обича, какъ хубаво сѫ облѣчени! Ако Господъ тѣхъ облича, и хората трѣбва да бѫдатъ много хубаво облѣчени. И ако ние не сме добрѣ облѣчени, причината се крие вѫтрѣ въ насъ.

 

Днесъ, когато нѣкой не постигне цѣльта си, той се обезсърчава и казва: азъ не вѣрвамъ вече въ Господа! Че съврѣменнитѣ хора още не познаватъ Господа! Тѣ до сега само богове сѫ имали. Затова азъ наричамъ съврѣменнитѣ хора многобожници. Човѣкъ, който не е възприелъ Любовьта, който не живѣе съобразно нея, той е многобожникъ. Този човѣкъ не е лошъ, но не е и добъръ Той казва: азъ не вѣрвамъ въ Господа, азъ съмъ се разочаровалъ. Въ кого се е разочаровалъ? Въ този Господъ, който е създалъ свѣта, можешъ ли да се разочаровашъ? Той ти е далъ толкова сѫществувания! Той ти е далъ хлѣбъ, далъ ти е родители, приятели, сега и въ миналото. Той винаги те е подържалъ. Спрѣлъ ли е Той своето благословение? Ти какъ Му се отплати? Азъ не казвамъ на васъ, казвамъ на себе си: Господъ, който ми е далъ толкова благословения, съ какво трѣбва да Му се отплатя?

 

Сега, ако азъ ви кажа, че идвамъ въ името Божие да проповѣдвамъ, споредъ мене, това е едно щестлавие. Азъ трѣбва да ви проповѣдвамъ така, че да не считате какво съмъ направилъ много нѣщо зарадъ васъ. Да ви проповѣдвамъ, да дойда тукъ при васъ, да ви кажа нѣколко благи думи, това е една приятна работа! Нѣкой казва: трудно е да се държи една бесѣда. Да, трудно е, ако се говори по правилата на новата граматика, по правилата на новитѣ системи, по правилата на науката на послѣдователностьта, както съврѣменнитѣ хора я схващатъ, но да се разговарямъ, да ви говоря Истината, това е много лесно.

 

Казвамъ ви: слушайте, ако се не родите изново, не можете да видите царството Божие. Вие казвате: възможно ли е това? — Възможно е!

 

Единъ отъ древнитѣ царе, нареченъ въ една арабска приказка, Аладинъ-Единъ, излѣзълъ да се разходи единъ день въ гората. Хващатъ го разбойници, и, колкото пари и скѫпоцѣнности ималъ, всичко му взели. Той имъ казва: „Вие сте много добри хора. Азъ ви направихъ днесъ тази услуга и сега нѣмамъ повече, но единъ день, ако се намѣрите въ много трудно положение, въ голѣма бѣда, елате у дома, да ви дамъ още малко. Изпратете ми тази книжка, но гледайте да не я изгубите.“ Той имъ подава една книжка, на която си направилъ нѣкакви знаци. Така правимъ и ние. По нѣкой пѫть срѣщаме този Великъ Духъ или Господа, на когото служимъ, оберемъ Го, а Той напише нѣщо на една книжка, даде ни я и казва: „Единъ день, когато се намѣришъ въ трудно положение, изпрати ми тази книжка или ела при мене азъ ще ти направя една услуга, ще ти кажа какъ трѣбва да живѣешъ.“ И всичкитѣ наши мѫчнотии сѫ все отъ този характеръ.

 

Когато човѣкъ дойде до умиране, кой е онзи, който може да му помогне? Той може да е заобиколенъ съ много приятели, съ свои близки роднини, но само тѣзи живи сили вѫтрѣ въ природата, само тази велика Любовь е, която може да въздигне духа и душата ни, за да разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на живота.

 

Сега, при вашитѣ сегашни схващания, туй може да не е въ съгласие съ вашитѣ възгледи за науката и живота, но така е. Самитѣ англичани, които правятъ своитѣ експедиции по Хималаитѣ, описватъ туй странно явление. Тѣ константиратъ, че отъ пѫпа нагорѣ има извѣстни топли течения, вслѣдствие на което тѣ сѫ цѣли въ потъ, а отъ пѫпа надолу има извѣстни електрически течения, които носятъ студъ, затова и тѣ истиватъ. Този законъ дѣйствува и у насъ. Запримѣръ, въ едно отношение ти имашъ най-хубаво настроение, най-хубаво желание да направишъ нѣкакво добро, но въ друго отношение ти имашъ желание да направишъ най-голѣмото прѣстѫпление. Това сѫ сили въ природата, които дѣйствуватъ вѫтрѣ въ човѣка. Въ такъвъ случай, човѣкъ е една неутрална зона, прѣзъ която минаватъ силитѣ на живота. Човѣкъ казва: животътъ ще мине. Да, животътъ ще мине, но всѣки индивидъ трѣбва да научи своя личенъ, индивидуаленъ животъ: животътъ на сърцето и животътъ на ума. Той трѣбва да разрѣши тия важни въпроси и то, по единъ най-правиленъ начинъ.

 

„Ако се не родите изново, нѣма да видите царството Божие.“ Това е бѫдещето на човѣчеството. Ако се не роди човѣкъ изново, той е осѫденъ на смърть. Старитѣ алхимици сѫ изслѣдвали закона за подмладяването. И сегашнитѣ учени изучаватъ туй подмладяване и казватъ: „Човѣкъ може да се роди изново.“ Туй раждане е съзнателно. То не е раждане на забрава. При това раждане човѣкъ съвършенно измѣня своето естество. Той забравя всичко старо, съзнателно минава отъ едно състояние въ друго и започва новия животъ. Тогава той влиза въ връзка съ всички живи сили на природата, и животътъ му вече нѣма да бѫде една тяжесть, но — едно благо. Обаче, докато дойде до това „новораждане,“ той ще мине прѣзъ такива тежки състояния, каквито човѣшкиятъ умъ не може да схване. Прѣдставете си, че вие се намирате въ положението на Христа, закованъ сте на кръста. Какво ще бѫде разрѣшението на вашия въпросъ? Да виждашъ дѣлото, всичко това разрушено, ученицитѣ ви избѣгали, и при васъ идватъ римскитѣ войници и ви заобикалятъ. Ще кажете: всичко е свършено! Не, не, тази възвишена душа знае, че въ свѣта има единъ, живъ законъ, че не е всичко изгубено. И отъ тозъ моментъ започва силата на христианството, но тази сила седѣше въ самия Христосъ, а не въ външнитѣ условия. Всички души трѣбва да иматъ тази мощна сила. И азъ ви казвамъ, че онзи, който трѣбва да се роди изново, не трѣбва да поставя своето упование на една фалшива почва.

 

Сега, ние, съврѣменнитѣ хора, имаме едно схващане за Бога, че съ Него ние не можемъ да се разговаряме. Така е, ние не можемъ да се разговаряме съ Бога при извѣстни условия, но при други условия — можемъ. Още повѣче, че прѣди 3000 години единъ отъ пророцитѣ е казалъ, че Богъ живѣе въ сърцата на смиренитѣ хора. Какъ живѣе? — По единъ особенъ начинъ. Това е една отъ великитѣ тайни. И когато азъ казвамъ, че ние трѣбва да разрѣшимъ великитѣ въпроси на живота, азъ подразбирамъ, че може да ги рѣши само туй сѫщество, въ сърцето на което Богъ е влѣзълъ да живѣе. Когато Богъ влѣзе да живѣе въ нашитѣ сърца, Той разрѣшава тѣзи въпроси. Не е рѫката, която разрѣшава въпроситѣ, но моето тѣло: разрѣшава ги моятъ духъ, моята душе, моятъ умъ, моето сърце и моята воля. Каквото духътъ разрѣшава и душата разрѣшава, каквото умътъ разрѣшава и сърцето разрѣшава, каквото сърцето разрѣшава, туй и човѣшката воля разрѣшава. Слѣдователно, Онзи, който ще разрѣши въ насъ всички въпроси, ще ни научи, какво трѣбва да правимъ.

 

Думитѣ, че ние трѣбва да се осъвършенствуваме, че трѣбва да се посветимъ, всички тия думи, сами по себе си, сѫ празни, ако не бѫдемъ свързани съ живия Господъ на Любовьта. Нека да излѣзе нѣкой да покаже, че съ своитѣ усилия, съ своята мощь той е могълъ да се подигне! Всички велики хора, всички велики Учители на човѣчеството, въ тѣхнитѣ сърца е живѣлъ Богъ, говорилъ имъ е този великъ Божи Духъ. Тамъ, дѣто Господъ не е говорилъ, това слово не е вѣрно. Нѣкой може да философствува, да минава за много ученъ, за адептъ, но не му ли е говорилъ Господъ, това слово не е вѣрно. Тамъ, дѣто Господъ не говори чрѣзъ душитѣ, чрѣзъ умоветѣ, чрѣзъ сърцата на хората, това учение не е вѣрно. Когато Богъ говори за своето учение, Той го оправдава. Той казва и прави. Той не казва, че туй ще стане за въ бѫдеще. Не, казва и става!

 

„Човѣкъ може да се роди изново.“ Той нѣма какво да чака, да се приготовляватъ условия за това. Човѣкъ трѣбва да се роди изново! Кога? — Още днесъ, още сега. Нѣкой може да ми каже: азъ съмъ новороденъ. Радвамъ се, азъ ще дойда при васъ и ще ви питамъ да ми разправите нѣщо отъ вашата опитность за това новораждане. Интересува ме тази ви опитность. Какъ се новородихте? Вие сте били въ Америка, питамъ ви: какъ минахте океана, съ кой параходъ? Ако кажете, че минахте прѣзъ океана, пѫтувахте отъ Америка до България, но не знаете прѣзъ кой пѫть, не знаете какъ минахте, ще ви кажа, че вашето учение не е право, не е този пѫтьтъ, който води къмъ новораждане. Вашето съзнание трѣбва да бѫде будно прѣзъ цѣлия пѫть! Когато човѣкъ се новороди, той се свързва съ всички по-висши свѣтове, подразбирамъ сѫщества отъ по-висши иерархии. На земята ние сме свързани съ по-нисши сѫщества, а надъ насъ има по-висши, разумни сѫщества. Тѣзи висши сѫщества въ нашия животъ взиматъ такова участие, каквото участие взимаме ние въ живота на по-нисшитѣ сѫщества отъ насъ.

 

„Ако се не родите изново,“ казва Христосъ, „не може да видите царството Божие.“

 

И затова прѣзъ всичкитѣ вѣкове сѫ проповѣдвали, че непрѣменно трѣбва да бѫдемъ свързани съ Бога. Апостолътъ казва: „Който нѣма Духа Христовъ, той не е Неговъ.“ Какво нѣщо е Духътъ Христовъ? — Духътъ Христовъ е избликътъ на Великата Любовь. Тази Любовь не е като обикновената. Тя е Любовьта на ангелския свѣтъ, Любовьта на тѣзи възвишени сѫщества, които регулиратъ живата природа. На тия висши сѫщества Богъ е повѣрилъ разпореждането съ живата природа. Всички тия живи сили, всички тия елементи сѫ подъ тѣхна власть. И колко смѣшни сѫ съврѣменнитѣ учени хора, като искатъ да подчинятъ природата, да я турятъ подъ своя власть! Тѣ трѣбва да знаятъ, че ангелитѣ сѫ настойници на тази жива природа. Отъ какъ съврѣменното човѣчество е рѣшила да подчини природата подъ себе си, да се разправя съ нея, както иска, отъ тамъ насетнѣ го сполетѣха най-голѣмитѣ нещастия. Не е позволено да се подчинява една жива сила и да се злоупотрѣбява съ нея! И всѣки, който се опита да направи това, той ще си счупи главата. Много народи, много религии сѫ пострадали по тази причина — искали сѫ да подчинятъ природата и да вършатъ съ нея, каквото искатъ.

 

Казва Христосъ: „Ако се не родите изново, не можете да видите царството Божие“.

 

Вие нѣмате единъ опрѣдѣленъ възгледъ, какъвъ трѣбва да бѫде животътъ на земята. Азъ още не ви проповѣдвамъ за единъ животъ на небето, то е невъзможно, но казвамъ, че за да бѫде животътъ ви смисленъ, непрѣменно трѣбва да се родите изново. Така ще видите царството Божие. Щомъ се родите изново, ще видите, че тѣзи живи сили ще бѫдатъ на ваше разположение, и ще знаете какъ да подобрите живота си. Казано на другъ езикъ: Богъ е, който ще подобри живота ви. Всичкитѣ ви досегашни страдания ще изчезнатъ и ще настане въ живота ви радость и веселие. Казва се тамъ въ Писанието: „Царството Божие е въ миръ, радость, правда и Духа Светаго“. Значи, царството Божие е не само въ радость, а въ миръ, и въ Правда. А на съврѣменнитѣ хора имъ трѣбва най-вече Правда. Спреведливи трѣбва да бѫдемъ! Ние не страдаме толкова отъ липса на любовь, колкото отъ липса на справедливость. Въ съврѣменния свѣтъ нѣма справедливость. Нѣма ли справедливость, на всѣка стѫпка ще има жестокосърдечие.

 

И тъй, когато Христосъ е произнесълъ великиятъ законъ, че човѣкъ може да се роди изново, Той е скѫсалъ връзкитѣ на робството. Сега хората сѫ роби, и за да се освободятъ отъ това робство, непрѣменно трѣбва да се новородятъ. Новораждането е освобождение, скѫсване на тия връзки, които сега ни спъватъ. И колко спънки срѣща всичко туй хубаво, което можемъ да направимъ! Колко пѫти нѣкой писатель написва хубави работи, но тѣ биватъ подхвърлени отъ съврѣменното човѣчество! То се интересува отъ други работи. Страда сърцето на този поетъ, неоцѣненъ е той! Единъ художникъ нарисува една хубава картина, но не я оцѣняватъ, подхвърлятъ и нея. Единъ музикантъ напише нѣкое хубаво музикално парче, но и той ще бѫде подметнатъ. И еднитѣ, и другитѣ нѣща сѫ изгубили своята цѣна. Защо? — Дошло е врѣме, когато всички хора трѣбва да бѫдатъ новородени, за да видятъ царството Божие, а щомъ Го видятъ, тѣ ще се научатъ какъ трѣбва да живѣятъ.

 

И тъй, новиятъ животъ нѣма да го почерпимъ отъ земята. Нѣма майка въ свѣта, която да е толкова умна, да научи своя синъ и своята дъщеря, какъ трѣбва да живѣятъ. Нѣма държава въ свѣта, толкова правова, която може да научи своитѣ поданици, какъ трѣбва да живѣятъ. Всички трѣбва да се новородимъ, да видимъ царството Божие и да влѣземъ въ Него да живѣемъ. Тамъ е дълбокиятъ смисълъ на живота, тамъ е красивиятъ езикъ, отъ тамъ можемъ да почерпимъ тази нова наука, по която да проучимъ цѣлия животъ, отдолу догорѣ. Я вижте, онзи българинъ, който ходилъ въ странство, въ Америка, въ Англия и се движилъ въ висшето общество, колко се е прѣфинилъ, каква нѣжность, каква учтивость е добилъ! Казватъ: това българинъ ли е! Колко се е промѣнилъ! Почерпилъ е той онзи великъ духъ на американеца, повлиялъ се отъ него и замязалъ на американецъ. И тогава казватъ, че и българинътъ може да живѣе като американецъ. Да, но условия се изискватъ! Слѣдователно, когато видимъ царството Божие, когато придобиемъ тѣзи условия за вѣченъ животъ, и българитѣ ще иматъ тази учтивость, тѣзи добри качества на американеца, и на англичанина. И онзи, който се е родилъ изново и видѣлъ царството Божие, той може да живѣе съобразно законитѣ на това царство. Главниятъ елементъ на царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствувате свободата, тази тяжесть, която усѣщате въ душата си, ще изчезне. Вие ще почувствувате единъ миръ, едно разширение и съ единъ погледъ ще прониквате въ нѣщата. Онзи мразъ около васъ, и подъ васъ, ще се стопи. Онова тропическо слънце ще пекне, и всички благородни зародиши на вашето естество, които отъ хиляди години чакатъ благоприятни условия, ще израстнатъ. Тогава вие ще кажете: всичко това става у мене, защото Духътъ Божий е работилъ надъ туй слънце отгорѣ.

 

Казвате сега: какво говори Господъ? Не туряйте този Господъ нѣкѫдѣ вънъ! Не си правете кумири, никакви идоли! Не казвайте, че Той е въ тази или онази църква, въ тази или онази държава на настоящето или миналото! Ако искате да имате за Бога едно вѣрно понятие, излизайте вечерно врѣме да гледате небето! Той е една творческа сила. Всички тия планети, които съставляватъ нашата слънчева система влизатъ въ друга система отъ планети. Двѣтѣ заедно влизатъ въ трета система отъ планети и т. н. Всички тия планети, системи, слънца, тъй сгрупирани, съставляватъ цѣлата вселена или тъй нареченъ „градъ Божи“, дѣто Богъ живѣе. Неговиятъ умъ, Неговото съзнание е толкова велико, че Той обхваща най-малкитѣ сѫщества, които се докосватъ до Него и урежда живота имъ. Може ли да схванете, какво нѣщо е Богъ? Всички тия ангели, всички тия сѫщества, които сѫ живѣли милиони години прѣди насъ на земята, знаятъ какво нѣщо е Богъ. Тѣ застанатъ съ единъ свещенъ трепетъ прѣдъ това Велико Сѫщество, отъ сърцето на Което изтича тази велика Любовь, която подържа цѣлия козмосъ. Малко отъ това благословение достига и до нашата земя. Само въ млѣчния пѫть има около 18 милиона слънца. Въ нашата слънчева система има около 100 мил. слънца и т. н.

 

Днесъ ние казваме: прочути сѫ нашитѣ химици! Ами какво щѣхте да кажете, ако бѣхте още въ самото начало, да видите тия химици, които първоначално събираха тия вещества разпръснати изъ цѣлата вселена? Какви бѣха тия техници, които първи създадоха законитѣ за движението на туй множество слънца? Ние казваме: а, слънцето! Да, но вие не знаете колко красивъ и колко великъ е този свѣтъ! Когато вие се новородите и видите царството Божие, когато погледнете къмъ небето нагорѣ, вие ще видите онѣзи свѣтли лица, онѣзи интелигентни сили прѣдъ васъ. Вие ще видите такава култура, каквато не сте помисляли! Тогава вие ще бѫдете въ положението на апостолъ Павла и ще кажете: „Видѣхъ и чухъ нѣща, които не съмъ мислилъ, нито сънувалъ“. Туй е, което Богъ е приготвилъ, и което вие може да видите.

 

Казва Христосъ: „Ако се не родите изново, не може да видите царството Божие.“

 

„Роденото отъ плътьта плъть е, роденото отъ Духа Духъ е.“ Слѣдователно, отъ единъ човѣкъ роденъ отъ плъть, не може да очакваме плодоветѣ на Духа.

 

И тъй, това, което може да подобри живота ви, то е да изучвате Евангелието. Изучавайте Го дълбоко! Ще отдѣлите особено врѣме за изучаването на Евангелието. Вие ще Го изучавате не когато сте въ най-доброто настроение на духа си, но когато имате най-голѣмото страдание, каквото свѣтътъ не може да си въобрази. Тогава ще прочитате по една глава, и ще видите, какъ добрѣ ще я разбирате. Когато майката роди едно дѣте и е щастлива съ него, ако въ това врѣме чете Евангелието, тя не ще може да Го разбере, но когато майката е изоставена отъ своя съпругъ или когато изгуби своето дѣте и прочете една глава отъ Евангелието, тя ще разбере вѫтрѣшния му смисълъ. Слѣдователно, Евангелието не е наука за щастливитѣ хора, то е наука за нещастнитѣ; то не е наука за умнитѣ, но е наука за глупавитѣ. Азъ не взимамъ думата „глупави“ въ такъвъ смисълъ, че да се хвалимъ съ своитѣ глупости, но взимамъ тази дума по отношение на онази висша интелигентность, по отношение на Великото. Азъ не казвамъ „глупави“ по отношение на съврѣменнитѣ учени хора. Азъ не отричамъ, че има учени хора по извѣстни специалности, но казвамъ, че това учение е алфа и отъ него трѣбва да се започне. Има ли нѣщо по-хубаво въ човѣшкия характеръ отъ това, когато нѣкой ми направи една пакость и поискамъ да отмъстя, и въ момента, когато се готвя да му отмъстя, да кажа: не, нѣма да му отмъстя! Отъ Сенкевичъ има единъ романъ за двама рицари, единиятъ отъ които направилъ голѣма пакость на другия. Лишилъ го отъ дъщеря му, отнелъ имането му и най-послѣ го улавя и ослѣпява. Зетъ му поискалъ да отмъсти вмѣсто него. Успѣлъ да хване този рицарь въ рѫцѣтѣ си, но го погледналъ и казалъ: „Иди си!“ Това е подигане на човѣшкия духъ! Има единъ начинъ за отмъщение: ако искашъ да отмъстишъ на единъ човѣкъ, отмъсти му съ любовь! Нѣма по-голѣмо отмъщение отъ омъщение чрѣзъ закона на Любовьта! Ако на единъ човѣкъ отмъстишъ съ любовь, той ще каже: азъ се страхувамъ да отмъстя на този човѣкъ. Ако ти отмъстилъ на единъ човѣкъ, по който и да е начинъ, и той за въ бѫдеще ще ти отмъсти.

 

И тъй, всички отмъщения ще прѣстанатъ, когато този законъ на Любовьта дойде и подѣйствува въ насъ да се новородимъ и да видимъ царството Божие. Видимъ ли царството Божие, ще видимъ и Лицето на Бога, а видимъ ли това Лице, никога нѣма да Го забравимъ. Този законъ ще напишемъ въ сърцата си и, като видимъ Божието Лице, ще кажемъ: Господи, заради Тебе всичко мога да направя! Това е, което Христосъ, отъ прѣди 2000 години е проповѣдвалъ на човѣчеството. Това е, което Божествениятъ Духъ и днесъ проповѣдва въ човѣшкитѣ сърца и се стреми да убѣди всички хора въ тази велика Истина.

 

Писанието казва: „Когато дойде Синъ Человѣчески на земята, Той пакъ ще проповѣдва на хората туй учение, но тъй ясно, че ще Го разбератъ много повече хора и ще Го приложатъ не само външно, но и вѫтрѣшно“.

 

„Ако се не родите изново, не може да видите царството Божие“. Щомъ видите царството Божие, ще видите Божието Лице, и всички въпроси ще се разрѣшатъ.

 

Бесѣда, държана на 2. III. 1924 г.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt