Jump to content

1924_03_09 Господи, да прогледамъ!


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Господи, да прогледамъ!

 

„Господи, да прогледамъ!“

Лука 18:41.

 

„Господи, да прогледамъ!“ — Ето едно добро желание на мѣсто изказано. Хиляди желания могатъ да се зародятъ въ човѣшкия умъ, хиляди желания могатъ да изпъкнатъ въ човѣшкото сърце, но всички желания едноврѣменно не могатъ да се реализиратъ. Законъ въ природата е: Божественото винаги идва въ множеството, а се реализира само въ едно. Въ човѣшкото идва само едно желание, а се реализиратъ много, и вслѣдствие на това, човѣшкиятъ животъ е безсмисленъ, т. е. въ човѣшкия животъ нѣма единство. Въ Божествения животъ има единство, значи, тамъ всичко се хармонизира въ едно. Обаче, за да се разбере тази мисъль се изискватъ редъ разсѫждения.

 

Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ еднообразно. Азъ слѣдя това нѣщо. Математицитѣ разсѫждаватъ еднообразно, геометрицитѣ разсѫждаватъ еднообразно, геолозитѣ разсѫждаватъ еднообразно, астрономитѣ разсѫждаватъ еднообразно, биолозитѣ, социолозитѣ — всички хора разсѫждаватъ еднообразно, въ мисъльта имъ нѣма разнообразие. Ако попитате единъ социологъ: какво е отношението на твоята наука къмъ цѣлото, той ще каже, че отъ социологията по-хубава наука нѣма, и като се изучи тя, всички въпроси ще се разрѣшатъ. Ако попитате единъ астрономъ, какво отношение има астрономията къмъ цѣлото, той ще каже, че отъ астрономията по-хубава наука нѣма, нея като изучишъ, всичко ще се разрѣши. Изобщо, ако запитате всички учени, тѣ ще ви кажатъ, че отъ тѣхната наука по-хубава нѣма. И въ религията, изобщо, е сѫщото еднообразие. Казватъ: „Отъ нашата религия нѣма нищо по-хубаво“. Всички богослови казватъ, че туй, което е казано въ богословието, то е цѣлата Истина. Хубаво, ако цѣлата Истина е тамъ, тогава да изучимъ богословието, и свѣтътъ ще се оправи. Но фактитѣ друго нѣщо показватъ. Прослѣдете въ свѣта, ще видите, че тамъ, дѣто има богословски училища, освѣнъ че свѣтътъ не е оправенъ, но се разваля. Това не е упрѣкъ, но е фактъ! Това не показва, че трѣбва да затворимъ богословскитѣ училища, но показва, че липсва нѣщо на богословието. Тогава, азъ прѣвеждамъ една аналогия. Ако вие имате единъ платъ, слабо, небрѣжно изтъканъ отъ нѣкоя жена, и го носите подъ мишницата си, този платъ ще се раздере тукъ-тамъ; ако го направите на дреха, той веднага ще покаже своята неустойчивость. До колко е хубаво изтъканъ, ще се покаже отъ дупкитѣ по него. И тогава ще кажете, че този, който го е носилъ не го е пазилъ. Не, той не е виноватъ, но онзи, който го е тъкалъ, у него е вината. Това, че който го носилъ не го пазилъ, това 50 на сто е вѣрно, но 50 на сто е вѣрно и това, че този, който го тъкалъ, небрѣжно го е изтъкалъ. Ако съврѣменнитѣ науки днесъ куцатъ въ нѣщо, то е защото не сѫ хубаво изтъкани, не сѫ добрѣ разбрани, и тѣзи, които сѫ ги приложили, не сѫ ги приложили хубаво.

 

Сега, този слѣпецъ казва: „Господи, да прогледамъ!“ Хубаво, ако вземемъ този въпросъ, въ смисълъ на онова физическо проглеждане, той съставлява само ⅓ отъ самата Истина. Нима животнитѣ не гледатъ? И птицитѣ гледатъ, и пеперудитѣ гледатъ, всички гледатъ, но туй гледане не подобрява живота имъ. Има едно виждане, едно гледане, въ което човѣкъ вижда, защо ставатъ нѣщата, и дѣйствува разумно. Приложение трѣбва сега въ живота! Това е една велика наука въ свѣта! Тази наука още не е кръстена тукъ на земята, и азъ не смѣя да ѝ кажа името, защото то е свещено име, а свещенитѣ имена не се казватъ, понеже се опетняватъ. Щомъ се изучи тази наука, животътъ ще се осмисли.

 

И тъй, този слѣпецъ казва на Христа: „Господи, да прогледамъ!“ „Какво искашъ отъ мене?“ — Да прогледамъ, Господи! — Да бѫде споредъ вѣрата ти! И прогледа той. И какво стана съ него? — Започна да слави Бога. Човѣкъ, който може да слави Бога, той е разбралъ смисъла на живота, той е прогледалъ. Онзи, който не може да слави Бога, той е слѣпъ.

 

„Да бѫде споредъ вѣрата ти“, казва Христосъ. Вѣра и безвѣрие. Азъ ще се спра върху думата „безвѣрие“. Безвѣрие има даже и въ църквата. Тамъ дори има най-голѣмото безвѣрие. Най-голѣмото безвѣрие е между свещеницитѣ, владицитѣ, проповѣдницитѣ — най-голѣмитѣ безвѣрници сѫ тѣ. Фактъ е това! И всички ще бѫдатъ сѫдени съ една Божествена мѣрка, споредъ която нѣма лъжа. Нѣма какво да се осѫждаме. Въ какво седи безвѣрието? — Безвѣрието седи въ това, че всѣки единъ човѣкъ е направилъ себе си божество. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че Богъ е у тѣхъ, че като тѣхния Господъ, тъй както тѣ Го разбиратъ, другъ Господъ нѣма, че като тѣхната църква, като тѣхната държава друга нѣма, и туй, което е у тѣхъ е съвършенно. Туй е само отчасти вѣрно. Истината въ дадения случай, въ сегашния вѣкъ, е извънъ насъ. Като казвамъ, че Истината е извънъ насъ ще ви приведа едно сравнение да разберете това. Всичкиятъ животъ на едно дърво въ коренитѣ ли е? Проявлението на цѣлокупния животъ не е въ коренитѣ долу, той частично се проявява тамъ. Животътъ въ коренитѣ на дървото е само частиченъ, въ тѣхъ се съдържатъ само ония условия, чрѣзъ които се добиватъ сокове за растенето на това дърво. Въ коренитѣ на дървото не може да става цъвтенето на цвѣтоветѣ. Ако коренитѣ кажатъ, че всичко е въ насъ, това е така само отчасти. Животътъ може да се прояви и надъ коренитѣ отгорѣ. И ние, съврѣменнитѣ хора, сме корени на този животъ. За да разберемъ живота, трѣбва да подигнемъ съзнанието си надъ коренитѣ отгорѣ, надъ материалния животъ. Нѣма какво да споримъ, дали човѣкъ трѣбва да живѣе или не материаленъ животъ. За насъ материалниятъ и духовниятъ животъ сѫ двѣ математически отношения.

 

Сега, каквото и да ви говоря, вие ще си кажете: „Това не се отнася до мене.“ — Всичкитѣ нѣща се отнасятъ до всѣки едного отъ васъ. Всѣки единъ отъ васъ тази сутринь може да се запита: азъ прогледалъ ли съмъ, добилъ ли съмъ онова знание, което внася свѣтлина въ ума? Добилъ ли съмъ онази свобода на моя духъ, онова благородство, онова нѣжно чувство, онова снизхождение, та да имамъ къмъ всички сѫщества наоколо си такива правилни отношения, каквито Богъ има къмъ мене?

 

„Господи, да прогледамъ!“

 

Туй вѫтрѣшно проглеждане е необходимо, но изисква се човѣкъ да приложи своята воля. Ние, съврѣменнитѣ хора, искаме да оправимъ свѣта по човѣшки, започваме отъ единството и вървимъ къмъ множеството. Ние искаме да оправимъ свѣта, безъ да разбираме законитѣ на туй множество. Напримѣръ, искаме да подобримъ положението на бѣднитѣ. Какъ ще подобримъ тѣхното положение? Щомъ подобримъ положението на бѣднитѣ, влошаваме положението на богатитѣ. Щомъ подобримъ положението на богатитѣ, влошаваме положението на бѣднитѣ. Ако подобримъ положението на лѣкаритѣ, влошаваме положението на здравитѣ. Да кажемъ, че тукъ, въ България може да има 2—3000 души лѣкари. Тия лѣкари се молятъ да има повече болести. Туй е фактъ! Сѫщото е и въ Англия, и въ Америка — навсѣкѫдѣ се молятъ да се увеличатъ болеститѣ. Хората се молятъ да се махнатъ болеститѣ, а лѣкаритѣ се молятъ да се увеличаватъ. Защо? Вижте адвокатитѣ, и тѣ се молятъ да има повече обири, повече кражби. Хората пъкъ се молятъ да не ставатъ обири, да не ги крадятъ. Сѫдиитѣ се молятъ да има повече дѣла, за да имъ се плаща повече. Учителитѣ се молятъ да има повече ученици. Но знаете ли какъ се раждатъ тѣзи ученици? — Съ голѣми мѫки, съ голѣми страдания. И майкитѣ казватъ: „По-добрѣ да нѣмаме дѣца.“ Тѣ се молятъ да нѣматъ дѣца. Защо? — Мѫчно се отглеждатъ. Едва го отгледашъ и послѣ ти го взематъ, не можешъ да му се понарадвашъ. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, радваме ли се на плодоветѣ си? Коя майка се радва на своя синъ или на своята дъщеря? Ние седимъ и си задаваме въпроситѣ: спасенъ ли съмъ, коя църква е права, какви може да бѫдатъ моитѣ отношения къмъ нея и т. н.? Това сѫ маловажни въпроси въ свѣта. Въ кой хотелъ ще спра, като отида въ единъ градъ, това зависи отъ моята кесия. Ако имамъ повече пари, ще отида въ единъ по-хубавъ хотелъ, тамъ ще имамъ най-добра прислуга, ще минавамъ за знатенъ, за почтенъ човѣкъ, и каквото поискамъ, ще го имамъ. Ако, обаче, кесията ми е празна, хотелджията ще ми покаже гръбъ и ще каже: „Моля, господине, намѣрете си другъ хотелъ, такъвъ като васъ не го искамъ тука.“ Туй, което става по хотелитѣ, става и навсѣкѫдѣ по свѣта. Щомъ дойде нѣкой да говори Истината, ние мислимъ, че този човѣкъ ни напада. Какво може да ни напада той? Всѣки човѣкъ самъ себе си напада. Азъ, доколкото зная, животътъ е така устроенъ, че нито единъ човѣкъ нѣма да избѣгне послѣдствията на своитѣ дѣла.

 

Като разглеждамъ природата, виждамъ, че тя е пълна съ динамически сили, които се присаждатъ. За въ бѫдеще ученитѣ хора ще изучаватъ закона на присаждането. Една енергия може да се присади въ човѣшкия организъмъ тъй, както може да се присади една череша или една праскова или една слива или каквото и да е друго растение. Тази енергия може да бѫде или добра или лоша, или въ възходяща или въ низходяща степень. Нѣкои отъ васъ имате тази опитность. До извѣстно врѣме вие сте много кротки, смирени, благи, но слѣдъ врѣме вашиятъ характеръ се измѣня, вие ставате нервни, избухливи и се чудите, какво става съ васъ. Питате се: защо се измѣни моятъ характеръ? — Върху тебе е присадена една отрицателна енергия. Тогава казвате: какво да правя? — Ще отчупишъ туй клонче отъ твоя умъ и отъ твоето сърце, за да може Божественото въ тебе свободно да расте. Така сѫщо може да се присаждатъ Божественитѣ енергии върху лошъ човѣкъ. Ако върху единъ лошъ човѣкъ присадишъ едно Божествено клонче, той ще стане добъръ. По присадката върху човѣка вие може да познаете, дали той е добъръ или лошъ. Ако на единъ човѣкъ, на видъ добъръ, отчупите присадката, и той стане лошъ, значи само присадката му била Божествена, а естеството му, подложката — лоша. Ако пъкъ отчупите присадката на нѣкой лошъ човѣкъ и той стане добъръ, значи присадката му била лоша, а подложката — добра. Слѣдователно, два вида подложки има въ хората: едната подложка е добра, другата — лоша. Лошитѣ подложки по нѣкой пѫть може да се присадятъ съ добри присадки, а добритѣ подложки може да се присадятъ съ лоши присадки. Това психологически е вѣрно. Ние можемъ да направимъ опитъ, да видоизмѣнимъ характера на човѣка. Бащитѣ и майкитѣ искатъ да възпитатъ дѣцата си, но незнаятъ какъ, не разбиратъ закона на присаждането.

 

Сега, нѣкои хора ме запитватъ: Учителю, защо не оправишъ тия хора около тебе? Казвамъ: нѣма съ какво да ги присадя, нѣмамъ още отъ тѣзи калемчета, туй е лошото. Зарѫчалъ съмъ отъ тѣхъ. Ще ми дойдатъ съ хиляди. И послѣ, като взема ножчето си, присаждане ще бѫде! Наука е това! Нѣкой иска да го обърна къмъ Господа. Ами, онзи апашъ, като дойде и бръкне въ кесията ми, не я ли обръща? Да, но като я обърне, нищо не остава въ нея. Азъ съмъ противъ тия хора, които обръщатъ. Пазете се отъ тѣхъ! Земледѣлецътъ обръща земята, но послѣ извършва другъ единъ процесъ. Понеже е извършилъ едно прѣстѫпление, той дойде, хвърли житото върху тия празнини, заравя ги и слѣдъ това то израства. Ако той засѣе житото и не го зарови отгорѣ, нищо нѣма да изникне.

 

„Господи, да прогледамъ!“

 

Въ миналата си бесѣда ви споменахъ за Аладинъ. Единъ, баснословенъ арабски царь, който знаялъ тайнитѣ науки, но забѣлѣжителното въ него било това, че познавалъ хората по очитѣ. Той казвалъ, че злото на хората се крие въ тѣхнитѣ очи. Твърдѣлъ, че очитѣ на хората могатъ да се присаждатъ, и дѣйствително ги присаждалъ. Той по особенъ начинъ изваждалъ очитѣ на хората, като имъ присаждалъ други, и тѣ ставали добри хора. Като виждалъ нѣкой кръвожаденъ, отмъстителенъ човѣкъ, казвалъ, че очитѣ му сѫ вълчи. При него идвали разни хора, отъ високо произхождение, и като ги погледнѣлъ въ очитѣ, казвалъ имъ: „Ти имашъ мечешки очи, ти — лъвски, ти — змийски, ти — котешки, заешки и пр.“ Вечерно врѣме изваждалъ очитѣ, присаждалъ имъ нови и всички ставали добри. Въ сегашно врѣме хората сѫ забравили туй изкуство.

 

Вие ще кажете: това сѫ басни отъ 1001 нощь! Всички теории, съ които съврѣменната наука разполага, не сѫ ли басни отъ 1001 нощь? Всички тия нейни теории, азъ казвамъ, че сѫ едно занимание, едно упражнение на човѣшкия умъ да различава истината отъ лъжата. Всѣка една теория съдържа въ себе си Истината, но учениятъ човѣкъ трѣбва да я вземе, да я прѣтопи и прѣчисти, за да извади тази Истина. Въ всѣка наука има една основна Истина, въ всѣка теория — сѫщо, тя не може да бѫде лъжлива, но трѣбва да имашъ туй рѣшето, чрѣзъ което да я прѣсѣешъ, да отдѣлишъ примѣситѣ. Трѣбва да имашъ още и алхимическиятъ огънь, за да я прѣтопишъ и да остане цѣнното отъ тази Истина, съ което да можешъ да разполагашъ въ всички случаи на живота си.

 

Често, като прослѣдявамъ живота, какво виждамъ? — Нѣкѫдѣ се заредятъ нещастия, нещастия едно слѣдъ друго. Запримѣръ, нѣкой търговецъ натрупа голѣми богатства, но не се минава дълго врѣме, изгубва 10—20 —30,000 лв., послѣ изгубва всичкото, загубва кѫщата, имота и остава бѣденъ, съсипанъ, като праведния Йовъ. Питамъ: кои сѫ причинитѣ за това нѣщо? Въ нѣкое сѣмейство, забѣлѣзвате, умре едното дѣте, послѣ второто, третото, умре и бащата, остане само майката или само синътъ или дъщерята. Казваме: туй сѣмейство го сполетѣ голѣмо нещастие. Защо? Кои сѫ причинитѣ? — Има си причини. Азъ нѣма да обяснявамъ защо ставатъ тия нѣща. Това сѫ частични проявления въ нашия животъ. Сѫщиятъ законъ не се ли забѣлѣзва и въ насъ? Не измиратъ ли много отъ нашитѣ благородни желания? Дойде нѣкой, казва: азъ съмъ въодушевенъ отъ това учение, ще пожертвувамъ живота си за Господа, за Христа, ще раздамъ имането си заради Господа, ще бѫда Неговъ добъръ работникъ. Виждашъ го отначало така въодушевенъ, послѣ почне да отслабва, отслабва и казва: азъ съмъ се заблудилъ. Хубаво, ако сега си заблуденъ, по-рано не бѣше ли заблуденъ? И започва той да пише нѣкакви статии противъ този, противъ онзи. Мисли ли той, че това е добро? Кое е по-добро? Да служимъ на Бога или да не Му служимъ, да Му благодаримъ или да не Му благодаримъ, да Го любимъ или да не Го любимъ? Кои отношения сѫ поправи? Сѫдете по това, колко малко разбираме отъ тази Велика Божествена Любовь, която ни носи сѫщностьта на живота! Има само единъ фактъ, по който може да разберете Божествената Любовь. Какъ? Ако ти си слуга при единъ лошъ господарь, при него може да познаешъ себе си, да разберешъ има ли Божествена Любовь въ тебе или не? Ако ти можешъ да издържишъ на опърничавия характеръ на твоя господарь, ще разберешъ каква е твоята любовь, ще разберешъ, работи ли Господъ въ тебе или не. Когато запитали Сократа, защо се оженилъ за тази опърничава жена, той казалъ: „Ако мога да издържа на опърничавия характеръ на моята жена, всичко друго ще мога да издържа. И правъ билъ Сократъ съ своята философия! Щомъ той можалъ да издържи на характера на тази груба жена, всички други мѫчнотии прѣдъ него сѫ били нищо. „Азъ искамъ да опитамъ своя философски характеръ“, казвалъ той. И правъ е. Не само Сократъ, но всички велики хора сѫ имали по една опърничава жена да ги пърже. Всички велики слуги сѫ имали по единъ опърничавъ господарь да ги пърже. Всички велики господари сѫ имали по единъ опърничавъ слуга да ги пърже. Всички велики Учители сѫ имали по единъ опърничавъ ученикъ да ги пърже. Всички велики ученици сѫ имали по единъ великъ Учитель да ги пърже. Всички велики хора все сѫ имали нѣкой, който да ги пърже. Да издържишъ на това нѣщо — туй е характеръ!

 

И сега, всички хора казватъ: ще дойде нѣкоя партия, тя ще оправи работитѣ, тя ще оправи свѣта. И всички чакатъ да се оправи свѣта! Не, никоя партия не може да оправи свѣта, не че не искатъ, но тия хора нѣматъ това дълбоко знание. Този свѣтъ не сѫ го създали тѣ. И никой не може да го създаде. Ние не сме господари на положението.

 

Този бѣденъ човѣкъ каза на Христа: „Господи, да прогледамъ, да добия онова истинско знание за живота!“

 

Онѣзи, които изучаватъ Писанието, взиматъ по единъ стихъ и казватъ: „Христосъ туй казалъ, Христосъ онуй казалъ.“ Вие разбрали ли сте живота на Христа тъй, както Той го е прѣживѣлъ? Били ли сте въ Неговото положение да знаете какво е прѣминалъ Той? До врѣмето на Христа не се явилъ другъ човѣкъ да люби тъй, както Христосъ е любилъ. Нѣма другъ такъвъ характеръ като Христа! Да Го качатъ на кръста, да понесе всички страдания и въ туй мѫчение да каже: „Господи, прости имъ!“ Питамъ: сегашнитѣ послѣдователи на Христа иматъ ли такъвъ характеръ, че като ги закачатъ на кръста, да кажатъ: Господи, прости имъ! И при това, минаватъ за христиани! Когато дойде Христосъ, нѣма да имъ даде по единъ златенъ кръстъ, а кръстъ отъ тиква. Ние сме хора на бързитѣ процеси. Отива единъ американецъ въ Германия при единъ виденъ професоръ да се учи и му казва: „Господинъ професоре, моето врѣме е цѣнно, азъ искамъ да се запозная съ философия, но врѣмето ми е цѣнно, затова образувайте за мене единъ 5—6 мѣсеченъ курсъ по философия, та да свърша по-скоро.“ — Да, почтени, господине, прави сте, че врѣмето е пари, но когато Господъ иска да създаде единъ дѫбъ, употрѣбява 100 години, а когато иска да създаде една тиква, употрѣбява шесть мѣсеца, а слѣдъ туй всичко отъ нея изчезва.

 

И тогава, дойдатъ при мене нѣкои и ми казватъ: ама еди-кой си не вѣрва въ тебе. — Азъ го зная отдавна, той никога до сега не е вѣрвалъ. Ама еди-кой си не разбира. — Че той никога не е разбиралъ! Какво общо имаме ние съ тѣзи хора? Ние не искаме да ги убѣждаваме! Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, като казватъ, че сме искали да образуваме нова църква! Смѣшно е, когато хората искатъ да образуватъ църква! Въ свѣта сѫществува само една църква — царството Божие. Единственото реално нѣщо въ свѣта, това е царството Божие! То е единъ вѣченъ порядъкъ, на който ангелитѣ сѫ господари. Отъ това царство Божие хората сѫ извадили своята църква. Въ небето, между ангелитѣ, нѣма никаква църква. Ще кажете: е, какво има тогава? — Има това, за което хората не сѫ и сънували. Въ небето има Любовь, и то такава възвишена Любовь, за която ангелитѣ сѫ готови да жертвуватъ всичкото свое богатство, спечелено въ милиони години. Когато единъ ангелъ види, че у Бога се зароди едно дълбоко вѫтрѣшно желание да прати нѣкого отъ небето да помогне на нѣкоя паднала душа, този великанъ ангелъ жертвува всичкото свое благо за тази душа и слиза да ѝ помогне. Този ангелъ като дойде, нѣма да ти подаде рѫката си да му я цѣлунешъ, но ще се яви като единъ великъ изворъ вѫтрѣ въ живота ти, ще се яви като една велика мисъль, като единъ великъ вѫтрѣшенъ стремежъ, ще подигне душата ти къмъ нѣщо възвишено и благородно. Той ще донесе отгорѣ онова калемче за присаждане и съ своето ножче ще го присади на тебе. Слѣдъ като те присади, ти ще заживѣешъ новия животъ. Този моментъ се нарича „проявление на Великия Божественъ Духъ въ човѣшката душа“. И ти, като погледнешъ прѣзъ това клонче, ще кажешъ: сега разбирамъ, Господи, смисъла на живота, разбирамъ какво искашъ да кажешъ!

 

Ние, съвременнитѣ хора, оставаме държавницитѣ да оправятъ свѣта. Ние, съврѣменното общество, църквата, не можемъ ли да оправимъ свѣта? Не можемъ ли да помогнемъ на бѣднитѣ? — Можемъ. Какъ? — Като имъ създадемъ работа. Но, първо трѣбва да имъ посочимъ истинския пѫть, да ги научимъ на Божественото учение. Когато отворя кесията си прѣдъ единъ бѣденъ да му дамъ пари, и той почне да ми благодари, азъ не считамъ, че е благороденъ човѣкъ, не считамъ, че е бѣденъ. Ако онзи бѣденъ, комуто дамъ пари ми каже: господине, азъ ти благодаря, но едно нѣщо искамъ отъ тебе, създай ми работа! Тежко ми е да получавамъ пари, безъ да работя. Азъ трѣбва да работя! Този бѣденъ човѣкъ е благороденъ. А при това и онзи, богатиятъ човѣкъ, който подаде съ рѫката си помощь на единъ бѣденъ, само за да се оправдае прѣдъ хората, това е позоръ, това е унижение за човѣка въ моитѣ очи! Той трѣбва да каже: братко, тия пари азъ ти ги давамъ, но азъ съмъ единъ пощаджия. Тѣ сѫ едно писмо, и азъ съмъ пратенъ да ти го прѣдамъ, но не зная какво съдържа. Ти ще вземешъ писмото и нѣма да ми се сърдишъ. Азъ само го нося, не го писахъ. Азъ само ти услужвамъ. Но, ако този пощаджия ме срещне и ми каже: знаешъ ли каква услуга ти направихъ азъ? Въ училище те изпратихъ, човѣкъ те направихъ. Не, свѣтътъ днесъ отъ такива благодѣтели страда. И погледнете, днесъ въ Америка, въ Англия, въ България, навсѣкѫдѣ другадѣ сѫ турили паметници, статуи. На кого? — На този, който е подигналъ Англия, Америка, България. Още на кого? — На тия, които сѫ погинали за отечеството си. Това сѫ само лъжи! Онзи, който е подигналъ свѣта, това е само Божествениятъ Духъ на Любовьта. Ние можемъ да туримъ статуята на когото искаме, но това сѫ само идоли! И до колкото зная азъ, когато туримъ статуята на нѣкой умрѣлъ човѣкъ, това е статуя само отъ сълзи. Той постоянно рони сълзи отъ небето. Сѫщото е и съ образа на Христа. На външния образъ на Христа всички се кланятъ, кръстятъ и сълзи ронятъ, но никой не изпълнява Христовото учение. Какво се ползува Христосъ отъ този образъ? Срамота е това! Днесъ Христосъ ще дойде съ множество ангели и ще повика тия, които познаватъ Истината. Още по-голѣмо е осѫждането на хората, които казватъ, че знаятъ Истината, а не я изпълняватъ.

 

Азъ бихъ желалъ, когато човѣкъ има извѣстна дарба, нека прояви тази своя дарба, но той трѣбва да бѫде скроменъ, той трѣбва да бѫде послѣденъ помежду всички. Най-великитѣ художници, най-великитѣ музиканти, най-великитѣ писатели сѫ излизали послѣдни. Тѣ не бързатъ. Като свирятъ другитѣ музиканти, най-великиятъ музикантъ ще излѣзе послѣденъ. Най-първо оставятъ да излѣзе най-слабиятъ. Той свири — всички рѫкоплѣскатъ. Слѣдъ туй излиза вториятъ. Той свири по-хубаво — пакъ рѫкоплѣскатъ. Послѣ излиза третиятъ — всички рѫкоплѣскатъ. Когато излѣзе послѣдниятъ, всички замлъкватъ, никой не рѫкоплѣска. Казватъ: това е музика!

 

И тъй, въ края на тоя вѣкъ ще дойде Христосъ. Какъ ще дойде? — Той ще излѣзе на сцената и ще каже Истината. Не само ще я каже, но което каже, ще направи. Христосъ като дойде, нѣма да ви каже, да вѣрвате, но ще ви покаже Истината. И тия отъ васъ, събралитѣ се тукъ, у които има интенсивно желание да търсятъ Бога, да Го славятъ, тѣ ще разбератъ тази велика Истина. Вие, като онзи блудниятъ синъ, сте забравили Бога. И нѣкой ви погледне малко на криво, казвате: прѣнебрѣгнаха ни, обърнаха ни гръбъ. Питамъ: кой отъ васъ не е обърналъ гръбъ на Истината? Вие, прѣзъ цѣлия си животъ, въ всичкитѣ си постѫпки, били ли сте коректни? Ще кажете: не, азъ направихъ една малка погрѣшка. Какъ? За съвършенния човѣкъ погрѣшкитѣ сѫ изключени! Още като направи погрѣшката, той я изглажда. Кой отъ васъ има доблестьта да излѣзе да изповѣда прѣгрѣшенията си? Азъ познавамъ само двама души въ свѣта, които сѫ направили изповѣдь за своитѣ прѣгрѣшения. Единиятъ е Августинъ, а другиятъ — Толстой. Макаръ че се смѣятъ на Толстоя, но въ него имаше душа! Той излѣзе прѣдъ свѣта и се изповѣда. И слѣдъ това Толстой трѣбваше да работи върху себе си усилено 20 години, за да направи една палма отъ грѣховетѣ си. Не е лесна работа! Не мислете, че е лесно да се жертвува човѣкъ! Не мислете, че царството Божие тъй лесно може да се добие! А, казвате, ще напиша една вдъхновена статия, ще издамъ единъ вѣстникъ. Не, не минава съ това. Не мислете, че тази бесѣда, която ви държа тукъ, е всичко! Не, има по-велики работи, които може да се кажатъ. Тѣзи велики работи изискватъ почва. Мислите ли, ако азъ ви кажа нѣщо, че ще хвърля туй сѣме току тъй? Ще хвърля туй сѣме само въ такъвъ случай, ако почвата е разорана. Прѣди години идва една сестра при менъ, казва ми: Учителю, и азъ искамъ да бѫда като тебе. Послѣ казала: искамъ да намѣря тайната сила на Учителя, че и азъ да върша тия работи като него, да се науча да присаждамъ. Казвамъ: мога да те науча на изкуството да присаждашъ. Но, онзи, който се рѣши да присажда, ангелитѣ го вързватъ съ 100 вѫжета, и ако се опита да изкриви най-малкия Божественъ законъ, главата му хвръква, безъ глава остава.

 

Азъ често ви говоря за Любовьта, но трѣбва да знаете, че има извѣстни сили въ природата, съ които шега не бива. Има единъ грѣхъ въ свѣта, за който не се прощава. И ще внимавате, ще се пазите отъ този грѣхъ. Казва Христосъ: „Нито въ този вѣкъ, нито въ бѫдещия нѣма да се прости на онзи, който въ името Божие поквари Духа на Истината.“

 

Казва бѣдниятъ човѣкъ: „Господи, да прогледамъ!“ Христосъ му казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ти.“ И прогледа той, и почна да слави Бога.

 

Азъ вече отъ 20 години насамъ говоря тукъ между българитѣ и нѣкои ми казватъ: говори ни Истината! Чудно ми е, че слѣдъ това тѣ пакъ се съмнѣватъ. Нѣкои казватъ: знаешъ ли, за тебе това говорятъ, онова говорятъ. Казвамъ: е, това е развлѣчение за мене, една прѣпорѫка е то. Казва се въ Евангелистъ на Матея, глава 5: „Радвай се, ако кажатъ за тебе нѣкоя дума на лъжа!“ Казвамъ: ако е лъжа, то е въ моя полза. Което е истина, казвамъ, това е право. Единъ день ще се срещнемъ съ тия, които сѫ говорили лъжа за мене. Нека не мислятъ, че тъй ще мине. Не, има видовъ день.

 

Казва Христосъ: „Който се отрече отъ мене прѣдъ человѣцитѣ, и азъ ще се отрека отъ него прѣдъ ангелитѣ.“ Единъ день казвамъ: Господи, нека прѣдъ Твоето Лице се изкаже Истината! Нека кажатъ Истината, затова ги благослови. Нѣма да ми мръдне окото. Нека всѣка Истина, всѣка Правда да се изяви прѣдъ свѣта! Нека се знае, че има единъ Великъ Законъ, който е свещенъ за всички хора. Нека кажемъ на всѣки човѣкъ Истината. Ще му кажа: приятелю, туй, което вършишъ не е по Бога, не е право, то спъва твоето развитие. Въпросътъ не се отнася до вашия личенъ животъ, той не ме интересува. Но, ако тѣзи хора, чрѣзъ тия лъжи, искатъ да спънатъ другитѣ и не даватъ възможность на тази Истина да проникне въ сърцата на тия, у които трѣбва да проникне, които я търсятъ, тѣ носятъ отговорностьта за това. Не е въпросътъ нито за моето лично благо, нито за вашето. Когато Христосъ проповѣдваше, Той казваше: „Не дойдохъ да сторя моята воля, но волята на Тогозъ, който ме е проводилъ.“ Единъ отъ еврейскитѣ пророци е казалъ: „Нѣма да се върне Словото Божие назадъ, отъ да не принесе своя плодъ.“

 

Сега, нѣкои отъ васъ седятъ, оглеждатъ се, мислятъ, че като дойдатъ тукъ, ще трѣбва да вѣрватъ. Казвамъ: азъ проповѣдвамъ една наука която може да се приложи. Тя е извънъ църквата. Вие може да ходите въ каквато църква искате, може да вѣрвате въ каквото искате, може да носите каквато и да е наука, това за менъ е все едно. Колкото сте по-учени, колкото сте по-набожни, толкова по-добрѣ ще възприемете онази велика наука на присаждането, толкова по-лесно ще добиете онѣзи велики добродѣтели. Само така ще може да си създадете характеръ на единъ ангелъ. Знаете ли какъвъ е характерътъ на единъ ангелъ? — По лицето ви, въ очитѣ ви ще се чете една мекота. И тогава, безъ да се познаваме, ние ще разбираме какви сѫ хората въ този свѣтъ. Азъ чета по очитѣ какви сѫ хората. Имамъ единъ простъ начинъ, по който ги познавамъ. Като поканя нѣкого у дома на гости, азъ наклаждамъ огънь и почвамъ да се разговарямъ съ него. Ако той седне и почне да се грѣе, казвамъ: този човѣкъ е уменъ. Но, ако той седне и вземе дилафа да бърка огъня, казвамъ: този човѣкъ нѣма да го бѫде. Него, дѣто и да го турите, той все ще бърка Огъньтъ се е разгорѣлъ, нѣма какво да го бъркашъ, ще се грѣешъ! Божествениятъ огънь, който е запаленъ, нѣма какво да го бъркашъ, отъ бъркане той не се нуждае. Ще се грѣешъ, ще се молишъ и слѣдъ туй ще се разговаряшъ съ домакиня на кѫщата. Нѣма какво да бъркаме въ човѣшкитѣ сърца!

 

„Господи, да прогледамъ!“

 

И всичкитѣ съврѣменни страдания се дължатъ на това, че ние се оставяме да бѫдемъ присадени съ присадки отъ противоположенъ характеръ. И колко лесно може да се присади човѣкъ! Ако азъ ти дамъ хиляда отъ тия златнитѣ английски монети, и ги туришъ въ кесията си, отъ тамъ насетнѣ твоятъ характеръ се измѣня. До тогава си билъ честенъ, добъръ човѣкъ, а слѣдъ това се промѣняшъ. Защо? — Присаденъ си вече! Кѫдѣто и да ходишъ, тѣзи хиляди дрънкатъ вече въ джоба ти. Когато единъ крадецъ ти даде отъ тѣзи крадени пари, той е вложилъ вече нѣщо въ тѣхъ. Ако съврѣменниятъ свѣтъ разбираше тия окултни закони, колко нещастия щѣха да се избѣгнатъ! Има нѣкои пари, които откакъ вземешъ, всичко ти тръгва назадъ. Има наполеони, които сѫ взети отъ убитъ човѣкъ. За тия пари сѫ го убили. Попаднатъ ли тия пари въ джоба ти, всичко става на пухъ и прахъ!

 

И сега, ние казваме: е, който и да е, каквото ще да става! Не не, за въ бѫдеще ние ще имаме за учители кои? — Само онзи, който люби дѣцата. За сѫдии ще имаме кои? — Само онзи, който люби Правдата. Този сѫдия като сѫди, трѣбва да знае кому да отдаде правото. За адвокати ще бѫдатъ кои? — Само онзи, който разбира сѫдопроизводството, та като вземе едно дѣло, да каже: господине, туй дѣло не мога да го защищавамъ. За лѣкари ще викаме кои? — Само онзи лѣкарь, който, като дойде да лѣкува и види прѣдъ себе си единъ прѣстѫпникъ, да му каже: господине, азъ тебе не мога да те лѣкувамъ. За свещеници ще бѫдатъ кои? — Само онзи, който, като дойде при умирающия да му каже: азъ тебе не мога да те причастя. Защо? — Ти си извършилъ толкова прѣстѫпления въ свѣта! А сега? Умира единъ прѣстѫпникъ, и свещеникътъ туря лъжицата въ устата му, мисли, че Господъ ще го приеме. Не, не, всички такива свещеници ще бѫдатъ отговорни за тия лъжици причастие! Туй тѣло не може да бѫде простено. Онзи прѣстѫпникъ, който не се е разкаялъ, не може да бѫде приетъ въ небето. Не, не, какъвъ редъ и порядъкъ има тамъ! Не е както тукъ на земята. Не е тъй лесно да се приеме човѣкъ на небето. Онзи търговецъ, онзи готвачъ, какви трѣбва да бѫдатъ? Жени и мѫже, всички трѣбва да приложатъ Божественото, защото всички ще бѫдемъ сѫдени, ще туря и себе си. Какъ ще бѫдемъ сѫдени? — Споредъ сѫдбата на Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость и Божествената Истина — никому нѣма да се прости. Като казвамъ, че нѣма да се прости, какво разбирамъ? Каквито страдания си причинилъ на другитѣ хора, ще те постави Господъ въ положение да изпиташъ тия страдания въ всичкитѣ имъ потънкости. Ти трѣбва да кажешъ: Господи, наложи ми тия страдания, да видя какъ сѫ страдали моитѣ братя. И като ги получишъ, ще се молишъ Господъ да ти даде сила да ги прѣтърпишъ. Слѣдъ като прѣтърпишъ всички тия страдания, тогава ще дойде деня на твоето спасение. Туй мѣсто е тъй нареченото „чистилище“.

 

„Господи, да прогледамъ!“

 

Какво приложение има всичко това къмъ нашия животъ? Сега, тукъ има млади и стари. Какъ мислите да уредите живота си? Какъ ще уякчите вашата нервна система? Казватъ, че хората имали слаба нервна система. Нервната система се разклаща отъ противоположнитѣ сили въ природата, които азъ наричамъ „тъмнитѣ сили“. Изобщо, като погледна единъ боленъ човѣкъ, не като ясновидецъ, азъ имамъ особенъ методъ, виждамъ едно тъмно течение, което остава отпечатъкъ и въ самия организъмъ — почва да се образува повече венозна кръвь. Това и лѣкаритѣ виждатъ. Тогава мислитѣ и чувствата въ човѣка се помрачаватъ, и той става като една кордисана пушка. Най-малкото побутване се изисква, и той гръмва. Дойде ли човѣкъ въ това състояние, той трѣбва да се спре, да прѣчупи тази присадка и на мѣстото ѝ веднага ще се яви онова естествено състояние на разбиране. Най-първо вие застанете на почвата, че въ вашата душа Богъ е вложилъ всичкитѣ добродѣтели и вие можете да ги развиете. Счупете всички човѣшки присадки, които ви причиняватъ страдания, и оставете да израстне Божественото. То ще ви донесе миръ.

 

Нѣкои казватъ: ама какъ ще разрушимъ съврѣменния строй? Вие не мислете за това. Болеститѣ не разрушаватъ ли хората? Онази майка, като роди дѣтето, не е ли болестьта, която разрушава организма ѝ? Колко енергия е изхарчила тя! Я вижте, колко затворници има въ затворитѣ! Колко много войска трѣбва да държимъ! Защо? — Да пазимъ редъ и порядъкъ въ държавата. Въ всички държави има това нѣщо. Едно нѣщо трѣбва да знаете, че този свѣтъ самъ по себе си нѣма да се оправи. Трѣбва да се явятъ онѣзи хора, които да присадятъ свѣта по новия начинъ. Е, хубаво, ако се явятъ единъ, двама, трима, сто такива души, трѣбва ли ние да имъ забранимъ да присаждатъ хората по новия начинъ?

 

„Господи, да прогледамъ!“

 

И сега, ако вашето око е лошо, присадето го! Ако вашето ухо е лошо, присадете го! Ако вашиятъ носъ е лошъ, присадете го! Ако вашиятъ езикъ е лошъ, присадете го! Ако вашата рѫка е лоша, присадете я! И когато Христосъ е казалъ: „Ако дѣсната ти рѫка те събланява, отсѣчи я,“ какво се подразбира? Отрѣжи тази рѫка, казвамъ азъ, и я присади съ Божественото право! Тази рѫка, която е избила толкова хора, отрѣжи я, т. е. присади я съ доброто и повече да не убивашъ, а да правишъ добро. „Ако дѣсното ти око те съблазнява, извади го, казва Христосъ. Какао иска да каже съ това? — Присади го на ново! Не е достатъчно само да го извадишъ, но го присади съ окото на Добродѣтельта! Тогава ще виждашъ работитѣ другояче и ще вършишъ волята Божия.

 

Това сѫ принципи, вложени въ тази велика Божествена наука, за поправяне на нашия животъ. И тѣзи сѫщества, които сѫ живѣли прѣди насъ, които сѫ минали по този пѫть на еволюция, ангелитѣ, тѣ сѫ изучавали дълги години Битието и знаятъ тази наука. Светиитѣ, които идватъ сега сѫ ученици на ангелитѣ, и тѣ завършватъ сега своето развитие. Туй е единъ кратъкъ курсъ отъ Битието на земята. Тѣ сега ще държатъ изпититѣ си, и слѣдъ това Христосъ ще ги доведе на земята да присаждатъ цѣлия свѣтъ: кому кракътъ, кому окото, кому рѫката и т. н. Ще присаждатъ по единъ най-новъ наученъ начинъ. И вие ще отидете въ това училище да учите тази нова наука. Приготовлявайте се! Ще има постоянно отиване и връщане. Изискватъ се повече велики хора, които да знаятъ какъ да присаждатъ. Ще кажете: ама то е за светиитѣ. Слѣдъ като присадятъ васъ, тогава вие ще отидете да се учите въ туй училище, послѣ ще държите изпититѣ си и, като ги издържите, ще ви пратятъ да присаждате. Слѣдъ васъ ще дойдатъ други. Така ще имаме повече велики учени хора, да знаятъ туй велико изкуство, какъ да присаждатъ добродѣтелитѣ на човѣшката душа. И тъй, ако дѣсната рѫка те съблазнява, отсѣчи я, казва Христосъ, и наново я присади! Ако дѣсното ти око те съблазнява, извади го и отново го присади! Ако кракътъ ти те съблазнява, отсѣчи го и на ново го присади!

 

„Господи, да прогледамъ!“ Не е ли хубаво такова проглеждане? Не дава ли то една нова яснота, нова насока? Не е ли това една нова философия? Нѣкои казватъ: това е невъзможно! — Е, това е една тайна наука. Ами научи ни! — Вие ще научите това отъ великитѣ Учители. На земята нѣма такива Учители. Всѣки, който иска да научи това изкуство, ще го задигнатъ на небето, тамъ ще отива, въ това Божествено училище. Сутринь ще ходи, вечерь ще се връща. Хората ща кажатъ: този човѣкъ често отсѫтствува. Въ туй отсѫтствие той ще се учи. Нѣкои ще ми кажатъ: ние това изкуство го имаме. Нито единъ отъ васъ нѣма още това изкуство. Като влѣзешъ въ туй училище ще ти запишатъ името. Първиятъ професоръ, който ще те срещне, ще ти даде името. Нѣкой казва: азъ съмъ въ това училище. Кажи името на професора си! — Не зная. Ами надписа на това училище? — Не зная. Ами кой е номерътъ, по който си записанъ? — Не зная. Тогава? Съ това знание, именно, че всичко знаемъ, докарахме свѣта до това положение. Казвате: като отидемъ въ другия свѣтъ, всичко ще се поправи. Да, въ онзи свѣтъ всичко е оправено. Азъ въ това не се съмнѣвамъ, но този свѣтъ не е оправенъ. Духовниятъ свѣтъ е оправенъ, но тукъ, на земята трѣбва най-първо да прогледаме, да научимъ великия смисълъ на живота. И тогава всичкитѣ науки ще се осмислятъ. Ако единъ поетъ на земята напише едно поетическо творение, и то се прѣведе между ангелитѣ горѣ, ще знаете, че опитътъ му е сполучливъ. Казвате: ама то е прѣведено на английски. Може да е прѣведено и на френски, или нѣмски на всички езици, това не е доказателство. Прѣведе ли се, обаче, между ангелитѣ, това е мѣродавно. Туй творение съ хиляди години ще върви въ свѣта. Въ него има животъ. Ако сте единъ философъ, богословъ или какъвто и да е ученъ човѣкъ, и сте изказали една истина, и тази истина обърне внимание на ангелитѣ, тя ще мине като велика Истина, и тѣ ще кажатъ: „Ние имаме на земята единъ честенъ човѣкъ, който говори Истината.“ И ние се нуждаемъ на земята отъ хора на Истината! Ние се нуждаемъ отъ писатели, безъ да лъжатъ, отъ философи безъ да лъжатъ, отъ свещеници, отъ проповѣдници безъ да лъжатъ, отъ майки и бащи безъ да лъжатъ, отъ братя и сестри безъ да лъжатъ. Абсолютно никаква лъжа! Ако искате, може да лъжете, то е ваша работа. Най първо лъжата трѣбва да се изхвърли отъ вѫтрѣшния животъ. Казватъ: ама малко лъжа не може ли? Никаква лъжа! Туй е законъ! Лъжата отвънъ може да дойде, то е другъ въпросъ, ние не сме отговорни за това, но вѫтрѣ въ себе си ти ще бѫдешъ тъй чистъ, както самата свѣтлина. Ти ще бѫдешъ истинолюбивъ като самата Истина, уменъ като самата Мѫдрость, любящъ като самата Любовь. Туй трѣбва да изпълва твоята душа! Ама какъ трѣбва да бѫда мѫдъръ? — Тъй, както Богъ е мѫдъръ. Ама какъ трѣбва да бѫда любящъ? — Тъй, както Богъ е любящъ. Ама какъ трѣбва да бѫда истинолюбивъ? — Тъй, както Богъ е истинолюбивъ. Ама може ли? — Може. Отношенията на Бога спрѣмо насъ сѫ такива. Синътъ трѣбва да бѫде като баща си. Ученикътъ трѣбва да бѫде като учителя си. И този Богъ, който ни е създалъ по образъ и подобие свое, трѣбва да бѫдемъ подобни Нему и по сърце, и по душа, и по духъ, и тогава ще бѫдемъ благородни и възвишени хора. Ние нѣма да отидемъ въ горитѣ, но ще бѫдемъ въ тѣзи гори между хората, и ще проповѣдваме туй учение не само на думи, но чрѣзъ своя вѫтрѣшенъ животъ.

 

Този бѣдниятъ слѣпецъ се обръща къмъ Христа и казва: „Господи, да прогледамъ!“ Казва му Христосъ: „Вѣрвашъ ли?“ — Вѣрвамъ. „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ И сега, понеже това е и ваше желание, азъ пожелавамъ на всинца ви да прогледате! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да прогледате, да имате тази Божествена виделина!

 

Всички трѣбва да работите, за да се прѣмахне умразата и лъжата отъ свѣта. Първиятъ грѣхъ въ свѣта влѣзе чрѣзъ лъжата. Онази първа жена, като яде отъ плода, излъга. И като прогледа, не каза: „Господи, сгрѣшихъ!“ И Адамъ не каза, че сгрѣшилъ, но каза: „Господи, видѣхъ се голъ, и затуй се скрихъ отъ Тебе. Азъ имахъ много добро желание, но онази красивата жена, която Ти ми даде ме въведе въ грѣхъ, та сега се лишихъ отъ Твоето благословение.“ Господъ хвана жената, но и тя е майсторъ на лъжата! Тя каза: „Господи, азъ видѣхъ змията на дървото горѣ, тя ми показа единъ плодъ. Азъ мислихъ, че този плодъ е нѣщо хубаво и ядохъ отъ него.“ И двамата сгрѣшиха, и двамата послѣ казаха на Господа: „Господи, тази работа Ти можеше да я оправишъ. Не можеше ли по другъ начинъ?“ И повика Господъ единъ ангелъ и рече му: „Извикай тия двамата избраници и ги изпѫди изъ рая съ камшикъ.“ И рече на Адама: „Понеже ти излъга, ще работишъ съ хиляди години тази земя, ще орешъ и ще сѣешъ, а тя ще ражда тръне, докато се научишъ да любишь Истината.“ А на жената рече: „Ти въ мѫки ще раждашъ, докато се научишъ да обичашъ Истината.“ Хвана тогава Адамъ жена си подъ рѫка, потекоха сълзи и на двамата, обърнаха се назадъ, погледнаха къмъ рая и казаха си: „Изгубени сме!“

 

„Господи, да прогледамъ!“

 

Най-първото нѣщо: ще любите Истината. Най-хубавото, най-красивото нѣщо е да говоришъ Истината, да  нѣма абсолютно никаква лъжа! Азъ ви говоря като на мои братя. Истината ви говоря! Сега, вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродѣтели да заживѣятъ въ вашитѣ души! Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, надъ всичко туй да се подигнемъ. Да се подигнемъ надъ обикновения животъ! Когато сме сиромаси и нѣмаме петаче въ джоба си, да ходимъ съ онова вѫтрѣшно доволство, да знаемъ, че има нѣщо по-високо отъ сиромашията, то е Истината! Да знаемъ, че има нѣщо по високо отъ богатството, то е Истината! Да знаемъ, че има нѣщо по-високо отъ властьта, отъ величието, то е Истината, която трѣбва да живѣе въ насъ. Тази Истина ще ни отвори великия просторъ да прогледаме. Това значи да бѫдемъ свободни, велики хора.

 

Прѣди 2000 години Христосъ е казалъ: „Когато дойде Синъ Человѣчески на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра или още ще се съмнѣватъ?“ Питамъ ви: какво сте придобили тѣзи 2000 години съ безвѣрието си? Какво сте придобили тѣзи 2000 години съ съмнѣнието си? Вие можете да приложите Истината, и приложете я вече! Вие се намирате въ положението на онази мома, която иска да се жени за нѣкой момъкъ, но всѣки день отлага. Дойдатъ хора, искатъ отговора ѝ: чакайте още малко! Не била готова, туй онуй, все отлага. Защо отлага? Тя чака нѣкой другъ, та дано той дойде. Не, не е така, не можете да си играете на вѫже! Момата трѣбва да каже: имамъ единъ избранникъ и него чакамъ. Нѣма какво да отлагате. Врѣме е, обаче, приложете тази велика Истина, за да бѫдете силни и свободни, да почувствуаате вѫтрѣшния Божи гласъ въ душата си, да дойде новия миръ вѫтрѣ въ васъ. Чуете ли Божия гласъ, смирението ще дойде въ васъ и ще бѫдете доволни отъ всичко въ живота си. Тогава ще се разбирате и ще си говорите братски. Азъ ще попѣя, и вие ще попѣете; азъ ще поговоря, и вие ще поговорите; азъ ще посвиря, и вие ще посвирите.

 

Турите ли въ ума си мисъльта, да живѣете безъ лъжа, Любовьта ще потропа на вратата ви, ще чуете онзи тихия Божи гласъ въ сърцето си, ще дойде онази мека свѣтлина въ ума ви, и ще кажѣте: „Това е животъ веченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.

 

Бесѣда, държана на 9. III. 1924 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...