Jump to content

1925_07_05 Прѣходни състояния на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПРѢХОДНИ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО*

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.

 

MOK-04J-29-1.GIF

 

На фиг.1 имате единъ крѫгъ А. Този крѫгъ прѣдставлява едно положително сѫщество, което е разширило съзнанието си до извѣстна степень. Ако това сѫщество влѣзе въ връзка съ друго сѫщество, напримѣръ съ сѫществото D, което прѣдставлява другъ крѫгъ, тогава крѫгътъ D ще прѣсѣче крѫга А въ двѣ точки на неговата периферия, а именно въ точкитѣ -l и +n . Какво ще бѫде качеството на енергиитѣ, които ще протичатъ прѣзъ точкитѣ l и n ? - Енергията, която ще протече прѣзъ точката l , ще бѫде отрицателна и низходяща, а енергията, която ще протече прѣзъ точката и “n ”, ще бѫде положителна или възходяща, затова отбѣлѣзваме точкитѣ съ буквитѣ - l и +n .

 

Ако сѫществото, което прѣдставлява крѫга А, влѣзе въ връзка съ друго сѫщество, изразено чрѣзъ крѫга С, ще стане смѣна на енергиитѣ: положителнитѣ енергии ще станатъ отрицателни, а отрицателнитѣ ще станатъ положителни. Ако крѫгъгъ С се свърже съ другъ крѫгъ, енергиитѣ пакъ ще се смѣнятъ и т.н. Сега важниятъ въпросъ е какъ става тази смѣна на енергиитѣ? Всички сте наблюдавали въ себе си тази смѣна на енергиитѣ, но не знаете, коя е причината за това нѣщо. Напримѣръ ставате сутринь съ едно положително желание: чувствувате се силенъ, смѣлъ и рѣшителенъ, лесно рѣшавате всички въпроси, каквото кажете, направите го, съзнанието ви се разширява, стреми се къмъ безкрайностьта. Обаче, слѣдъ обѣдъ става смѣна на вашитѣ енергии, вие минавате въ негативно състояние и казвате: “Нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа.” Съзнанието ви започва да се смалява. Сутриньта енергията ви се е движила отъ лѣво къмъ дѣсно, по посока+ n , възходяще състояние - качване нагорѣ. Слѣдъ обѣдъ енергията ви се е движила отъ дѣсно къмъ лѣво, по посока -l , низходяще състояние - слизане. Колкото повече съзнанието се разширява, точкова повече и връзкитѣ му се увеличаватъ. Тогава крѫгътъ А ще влѣзе въ връзка и съ крѫга О, съ който ще се прѣсѣче въ точкитѣ l1 и n1 . Тия крѫгове нѣматъ нищо общо помежду си. Тѣхнитѣ центрове се намиратъ все по периферията на другитѣ крѫгове. Напримѣръ, центроветѣ на крѫговетѣ А, Д, О, С сѫ все на периферии. Въ такъвъ случай, когато въ математиката говоримъ за крѫгъ, въ който има стремление да увеличава радиуса си до безкрайность, центърътъ на този крѫгъ, ще се намира навсѣкѫдѣ. Съ такъвъ крѫгъ именно, си прѣдставляваме развитието на човѣшкото съзнание.

 

И тъй, общиятъ центъръ, прѣзъ който минава животътъ, се намира навсѣкѫдѣ. Засега ние знаемъ само живота на периферията, а какво прѣдставлява сѫщинскиятъ животъ въ центъра, това не знаемъ. Туй е велика тайна въ природата. Защо? Защото центърътъ на крѫга, който прѣдставлява общия, цѣлокупния животъ, като центъръ на безкрайно голѣмъ крѫгъ, се намира навсѣкѫдѣ. Това показва, че човѣшкото съзнание може да се разширява и послѣ, по обратенъ пѫть да се смалява. Сутринь съзнанието се разширява, вечерь се смалява, като мѣхъ. И музиката се дължи на подобно разширение и свиване или смаляване. Човѣкъ пѣе и свири, когато се разширява. Прѣстане ли разширяването, прѣстава музиката, заглъхва пѣсеньта. Щомъ гайдата се свие и свиренето не се чува.

 

Какво показва пѣнието и свиренето? - Докато човѣкъ пѣе и свири, енергиитѣ у него сѫ положителни и възходящи, прѣстане ли да пѣе и да свири, енергиитѣ прѣминаватъ въ отрицателни и низходящи. Въ такъвъ човѣкъ се събиратъ разрушителни енергии и той изпада въ единъ свѣтъ на безпорядъкъ и дисхармония. Този свѣтъ е свѣтъ на неразумность. Ето защо, всички окултни школи прѣпорѫчватъ пѣнието и свиренето като срѣдства за тониране, за излизане отъ извѣстно дисхармонично или отрицателно състояние. Изпаднете ли въ нѣкое низходяще състояние, постарайте се, макаръ и по изкуственъ начинъ, да си създадете разположение за пѣние или свирене. По естественъ начинъ може да пѣе и да свири само този човѣкъ, който има нѣкакъвъ високъ идеалъ въ своята душа. Този човѣкъ пѣе за своето отечество, за свѣтли бѫднини, за ангелитѣ, за Бога - за всичко велико и красиво въ свѣта. Нѣма ли нѣкакъвъ идеалъ въ душата си, или нѣкаква идея въ ума си, той не може да пѣе.

 

Окултниятъ ученикъ, като пѣе и свири, той е проникнатъ отъ нѣкаква идея. Нѣкои хора започватъ да пѣятъ, вдъхновяват се, но изведнъжъ дойде съмнѣнието и тѣ казватъ: “Защо ли ще пѣемъ? Какво ще придобиемъ съ тази пѣсень?” И прѣставатъ да пѣятъ. Пѣсеньта е говоръ на душата. Не прѣставайте да пѣете! Какво означава напримѣръ тонътъ “la”? - Той е основния тонъ на живота. Дойде ли до въпроса, какво нѣщо е животътъ, вземете тона “la” и пѣйте. Кажете си: “Сега ще размишлявамъ върху живота.” Слѣдъ това вземете тона “si”. Какво означава този тонъ? (-Астролозитѣ го свързватъ съ планетата Меркурий.) Значи той прѣдставлява природния умъ на човѣка. Това сѫ хора съ търговски наклонности, които често изпадатъ въ песимизъмъ. Дойде ли човѣкъ до това положение, трѣбва да мине отъ тона “si” къмъ тона “la”, т.е. къмъ живота. Въ такъвъ случай, човѣкъ трѣбва или да слѣзе единъ тонъ надолу, да дойде въ тона “la” или да се качи много нагорѣ, да вземе “la” въ една гама по-високо. Когато се отива отъ по-низкитѣ къмъ по-високитѣ тонове, има едно качване, отиване нагорѣ, възходяще дви жение, което опрѣдѣля духовния животъ. Когато се слиза отъ по-високитѣ къмъ по-низкитѣ тонове, има едно слизане надолу, низходяще движение, което опрѣдѣля материалния животъ - животътъ на коренитѣ.

 

Рекохъ, всѣки човѣкъ, който разрѣшава нѣкоя задача отъ материаленъ характеръ, непрѣменно трѣбва да слѣзе долу. Растението напримѣръ за да мине въ по-горно състояние, трѣбва да се зарови въ земята, да прѣмине извѣстни пертурбации и тогава да излѣзе на повърхностьта. Тонътъ “si” самъ по себе си е миньоренъ, затова докато дойде до тона “la”, много по-горенъ, ще мине прѣзъ редица страдания. И тонътъ “la” отъ своя страна нѣма да спре на своето мѣсто, но ще мине прѣзъ “si” и ще дойде до “do”, което значи, че вибрациитѣ на живота ще се видоизмѣнятъ въ по-високи, ще се подигнатъ.

 

Музиката може да се употрѣби за трансформиране на различнитѣ състояния у човѣка. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ е много активенъ, за смѣна на своето състояние, той ще употрѣби миньорната гама; ако пъкъ е чрѣзмѣрно пасивенъ, той ще си послужи съ мажорната гама. Изобщо, пѣете ли, свирите ли, трѣбва да имате идея, защо правите това. Това не значи, че ще станете музиканти или че ще използувате музиката като професия, но вие трѣбва да имате идея, да знаете защо ви е музиката и да я използувате като разумна проява въ природата.

 

Нѣкои ще кажатъ: “Музиката е човѣшко изобрѣтение, тя не сѫществува въ природата.” Питамъ: ако това е вѣрно, тогава славеятъ дѣ се е училъ да пѣе? Въ коя музикална школа на свѣта славеятъ е слѣдвалъ пѣние? Ще кажете: “Малкото славейче се е учило отъ своитѣ родители.” - Добрѣ, ами тѣ какъ и дѣ сѫ учили? Кой е училъ първия славей да пѣе? Въ природата има извѣстенъ шумъ, извѣстни звукове, прѣдизвикани отъ бучението на вѣтъра, отъ плискането на морскитѣ вълни, отъ течението на водата въ рѣкитѣ и т.н. Понѣкога въ тия звукове, въ този шумъ има хармония, понѣкога той е дисхармониченъ. Приятна музика, приятна хар мония има въ шумоленето на листата по дърветата, леко разлюлявани отъ вѣтъра! Приятна музика се образува и отъ течението на водитѣ, които се удрятъ въ камъчетата! Хармонично е шумоленето на водата въ планинскитѣ извори! Всѣки самъ може да си произведе такава музика. Изберете си една вадичка съ бистра, чиста вода, турете въ нея нѣколко камъчета отъ различна голѣмина, съчетайте ги въ особенъ редъ, така че водата, като минава покрай тѣхъ, да се създаватъ хармонични звукове. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да съчетава тоноветѣ, да създава отъ тѣхъ музика. Мнозина считатъ тия прояви на природата случайни, неразумни.

 

Питамъ: какъ се познава разумниятъ животъ? Крѫговетѣ А, Д (фиг.1) показватъ, че въ тѣхъ живѣятъ разумни сѫщества. Понеже пространството l n е непроходимо, тия сѫщества, като разумни, сѫ турили надъ него мостъ, за да могатъ да минаватъ отъ единия брѣгъ на другия. Значи, тѣ иматъ помежду си пѫтни съобщения. Какво показва това? Че тѣ сѫ разумни сѫщества. Щомъ влѣзете въ една страна и видите, че тамошнитѣ жители сѫ направили мостове на рѣкитѣ, това показва, че тѣ сѫ разумни. Нѣматъ ли мостове, тѣ не сѫ разумни сѫщества. (- Ангелитѣ нуждаятъ ли се отъ мостове?) - Цѣлото небе е свързано съ мостове и ангелитѣ вървятъ по тѣхъ. Какво прѣдставляватъ въ сѫщность крилата на ангелитѣ? -Мостове. Когато нѣкой ангелъ иска да мине прѣзъ непроходима мѣстность, той простира крилата си, вмѣсто мостъ и минава по него. Тѣхнитѣ крила прѣдставляватъ прѣкрасни мостове. Тъй щото, когато между двѣ разумни сѫщества има пѫтни съобщения, това показва, че тѣ сѫ разумни.

 

Сега всички съврѣменни хора трѣбва да работятъ, за да образуватъ помежду си мостове. Днесъ всички пѫтища, всички съобщения и мостове между хората сѫ прѣкѫснати. Вслѣдствие на това тѣ се намиратъ въ едно колебливо, въ едно прѣходно състояние. Сега напрѣдналитѣ сѫщества строятъ мостове за съобщение на физическия съ духовния свѣтъ. Могатъ ли хората да си служатъ съ тия мостове, мно го отъ въпроситѣ, които днесъ ги смущаватъ, ще се изяснятъ. Запримѣръ нѣкой човѣкъ възприема една идея отъ разумната природа и желае да я реализира, да я прокара въ обществото. Ако мостоветѣ между физическия и духовния свѣтъ сѫ възстановени, хората отъ това общество ще разгледатъ тази идея, ще я проучатъ добрѣ и ако е наврѣменна, тѣ ще я приложатъ, безъ никакъвъ споръ помежду си.

 

Моята задача е да ви обърна вниманието и на въпроса за храненето. Често мнозина запитватъ: “Добрѣ ли е да имаме обща кухня или всѣки самъ да се храни?” Рекохъ, разумнитѣ хора се хранятъ заедно, братски, а неразумнитѣ хора се хранятъ поотдѣлно, единично. При рѣшаване на разнитѣ въпроси, хората трѣбва да се рѫководятъ отъ живата, разумна природа. Както постѫпва тя, така трѣбва и тѣ да постѫпват. Запримѣръ човѣшкиятъ организъмъ е сборъ отъ милиарди клѣтки, които живѣятъ заедно и се подчиняватъ на единъ общъ господарь. Всички иматъ общъ стомахъ, обща кухня и затова всички заедно се хранятъ. Десеть милиарда сѫщества се нареждатъ около общата трапеза и започватъ да се хранятъ братски и всички заедно взиматъ участие въ общата работа. Какво ще стане съ организма, ако всѣка клѣтка започне сама да си приготовлява храна? - Ще се внесе разцепление въ общия организъмъ. Правата идея изисква да се стремите къмъ общность. Трудътъ е общъ само между разумнитѣ сѫщества. Ще кажете: “Въ този случай индивидуалностьта ще изчезне, ще се загуби.” Не, разумниятъ човѣкъ и въ общата работа ще запази своята индивидуалность, защото той ще вземе точно това мѣсто, което Богъ му е опрѣдѣлилъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да възприеме тази идея и да я развие и разработи въ себе си. Желателно е всички млади братя и сестри, като дохождатъ въ София, да разискватъ върху този въпросъ, всички да взиматъ участие въ кухнята. Само при общата работа хората изглаждатъ извѣстни недоразумѣния, грапавини помежду си, а отъ друга страна се опознаватъ по-добрѣ. Общиятъ животъ е Божественъ животъ. Общата работа е работа за Бога.

 

Мнозина се питатъ какъ се изразява Божествениятъ животъ? - Чрѣзъ разумностьта. Да бѫдешъ разуменъ, значи да бѫдешъ благороденъ и отстѫпчивъ. Разумниятъ животъ изисква взаимни отстѫпки: единиятъ отстѫпва, и другиятъ отстѫпва. Запримѣръ имаме една торба съ пари. Поставяме тази торба прѣдъ нѣкой разуменъ човѣкъ. Той я погледне, замине си и казва: “Сега не ми трѣбватъ пари.” Мине другъ разуменъ човѣкъ покрай нея, казва сѫщото. Мине трети разуменъ човѣкъ, и той я отминава. Всички си отстѫпватъ взаимно. Дойде ли четвърти, комуто сѫ нужни пари, бръква въ торбата, взима нужната сума и оставя торбата на мѣстото. Другъ пѫть този човѣкъ минава покрай торбата, отваря я и оставя въ нея извѣстно количество злато и си заминава. Така постѫпватъ разумнитѣ хора. Мине ли нѣкой неразуменъ човѣкъ покрай торбата, веднага се спира, замисля се и казва: “Будали сѫ тия, които оставили тази торба съ паритѣ насрѣдъ пѫтя. Я, да я задигна азъ!” Задига я той и я използува само за себе си. Това е култура на кражбата. Торбата е само единъ образъ, съ който искаме да изразимъ отношенията, които сѫществуватъ въ разумния свѣтъ.

 

Нѣкой ще запита: “Какъ трѣбва да постѫпя, ако намѣря една торба съ пари на пѫтя си?” Вие не трѣбва да постѫпвате като онзи бѣденъ човѣкъ, който отишълъ при единъ богатъ да му иска пари на заемъ. Той отива единъ день при богаташа и му казва: “Моля ти се, услужи ми, имамъ нужда отъ пари!” Богаташътъ му дава ключа и казва: “Вземи ключа, отключи касата, извади колкото пари ти сѫ нужни и като си услужишъ, върни тия пари на мѣстото имъ.” Бѣдниятъ човѣкъ взима ключа, отваря касата и изважда нужната сума. Колкото пѫти му потрѣбвали пари, той вадилъ отъ касата, но нищо не внасялъ. Отива тогава при богатия човѣкъ и му казва: “Вземи ключа отъ касата, паритѣ се свършиха, нищо не остана въ нея.” -Това показва, че ти само си взималъ, а нищо не си турялъ. Така не може да има пари въ касата. Ако искате да имате пари въ касата, едноврѣменно трѣбва да вадите и да туряте въ нея нѣщо. Каква идея може да имате, ако всички искате само да взимате, а нищо да не влагате? Всѣки трѣбва да взима толкова, колкото внася. Въ това седи разумниятъ животъ. Нѣкой взима 1000 лева да си услужи. Слѣдъ това той трѣбва да върне тия 1000 лева на мѣстото имъ. Тъй щото, всѣки самъ ще води своя тефтеръ, безъ да става нужда да дохожда инспекторъ, да ревизира смѣткитѣ му. Природата държи точна смѣтка за всички приходи и разходи.

 

Рекохъ, каквото и да прави човѣкъ, въ края на краищата ще се натъкне на важния въпросъ, какъ да уреди живота си. Като отговоръ на този въпросъ, природата прѣдставя една малка програма, а именно: взаимната жертва. То значи: у всички хора да има желание взаимно да си помагатъ, като при това тази взаимопомощь започне отъ този който наймного се нуждае. Взаимната жертва това е Божествениятъ пѫть, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Когато хората се стремятъ къмъ взаимна отстѫпчивость, взаимна жертва и солидарность, навсѣкѫдѣ въ живота ще има прогресъ и въ науката, и въ изкуствата. Ако нѣкой човѣкъ е съ положителенъ темпераментъ “n ”, трѣбва да дружи съ такъвъ, който има отрицателенъ темпераментъ “l ”, за да могатъ силитѣ и на двамата взаимно да се балансиратъ. Като се събератъ тия двама души заедно, ще могатъ добрѣ да работятъ: n е господарь, който дава, а l е слуга, който работи. Какво ще се получи въ резултатъ? - Отъ тази в®лна ще се получи вече готовъ платъ. Този платъ ще го купи нѣкой човѣкъ съ положителенъ характеръ. Защо не може да го купи човѣкъ съ отрицателенъ характеръ? - Защото отрицателнитѣ хора сами си приготовляватъ платоветѣ, но не ги купуватъ, нито ги прилагатъ въ живота си. Когато човѣкъ има нѣкое отрицателно състояние, той изпитва въ себе си една приятность, че може да работи, безъ да издава това свое състояние навънъ. Положителнитѣ натури пъкъ проявяватъ своето чувство навънъ.

 

Окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира и прилага живата математика въ живота си, колкото трудна и да е тя. Той трѣбва да прави редица опити въ това направление. Иска ли човѣкъ да изправи нѣкоя своя погрѣшка, или да трансфор мира едно свое неразположение, той трѣбва прѣди всичко да разбира своитѣ вѫтрѣшни състояния. Когато изпаднете въ нѣкое песимистично настроение, трѣбва да знаете, че пѫтищата къмъ направлението, по което се движите, сѫ прѣкѫснати - поставена ви е нѣкаква прѣчка, нѣкакво прѣпятствие. Скръбьта, страданията, мѫчнотиитѣ, обезсърдченията въ живота на човѣка показватъ, че по посоката на неговото движение сѫ поставени спънки, които прѣкѫсватъ съобщенията. Този човѣкъ нѣма отворенъ пѫть. Какво трѣбва да направи този човѣкъ, за да отвори пѫтя си? - Има два начина, по които той ще може да си направи мостъ.

 

Прѣдставете си, че този човѣкъ е купилъ единъ килограмъ чисто дървено масло, което иска да занесе на своя приятель. Но прѣди да е успѣлъ да му го занесе, той получава отъ своя приятель едно оскърбително писмо. Този човѣкъ се спира сега и се замисля, какво да направи съ маслото. Двѣ възможности има: или да хвърли шишето съ маслото на земята или да го задържи за себе си. Коя отъ двѣтѣ постѫпки е за прѣдпочитане? Ако той хвърли шишето съ маслото на земята и го строши, това подразбира: “За да може да сѫществува между насъ двамата приятелство, ти трѣбва да слѣзешъ на земята, да научишъ законитѣ на смирението.” Ако пъкъ задържи шишето съ маслото за себе си, с това той иска да каже на своя приятель: “Ти не заслужавашъ това масло. И да ти го дамъ, не можешъ да го използувашъ както трѣбва. Затова азъ ще задържа маслото за себе си, понеже се надѣвамъ да изправя тази погрѣшка.” Какъ ще изправи погрѣшката? Отъ маслото, което задържи за себе си, този човѣкъ ще приготви едно вкусно, богато ядене и ще покани своя приятель на обѣдъ. Той, като дойде, ще си хапне добрѣ, ще се задоволи и ще съзнае погрѣшката си. Ще каже: “Приятелю, извини ме, че ти написахъ такова оскърбително писмо. Азъ бѣхъ на кривъ пѫть.” По този начинъ работата ще се оправи и двамата приятели ще бѫдатъ радостни и весели. А това не е нищо друго, освѣнъ поставяне мостъ между тѣзи двама приятели. Мостътъ възстановява тѣхнитѣ отношения. Отъ чисто практическо гледише, за прѣдпочитане е шишето съ мас лото да остане у васъ, отколкото да го хвърляте на земята. Затова рекохъ на всинца ви: не трошете шишетата си!

 

Съ какво се отличаватъ младитѣ хора, младото поколѣние? - То търси лесния пѫть. Младитѣ искатъ да постигнатъ своитѣ идеали изведнъжъ. Напримѣръ ако нѣкой младъ се заеме да свири едно трудно класическо парче, той иска изведнъжъ да го изсвири, безъ много трудъ и усилия. Но прѣдставете си, че природата изисква отъ този младъ човѣкъ самъ да си направи инструмента, самъ да си създаде музикалната пиеса и най-послѣ самъ да я изсвири. Колко врѣме, каква дълбока и концентрирана мисъль се изисква отъ този човѣкъ, за да може той да създаде инструмента, да композира пиесата и слѣдъ това да я изсвири! Всѣки човѣкъ може да стане ученъ, това е въпросъ на врѣмето само, но затова се изисква усилена дѣятелность, безъ колебание и страхъ.

 

Сега, ако искате да провѣрите истинностьта на всичко казано дотукъ, трѣбва да направите поне единъ опитъ, но безъ подозрѣние, безъ съмнѣние. Изключите ли съмнѣнието и подозрѣнието отъ ума си, на сто опити ще имате само едно изключение. Ако човѣкъ има вѣра, той ще може само въ единъ мѣсецъ, вмѣсто цѣла година да разрѣши и проучи и най-сложнитѣ математически задачи.

 

Мнозина мислятъ, че ученето е трудна работа. Ученето е трудно само тогава, когато въ ума на човѣка има малко свѣтлина. Причината, дѣто нѣкои хора не могатъ да учатъ, седи въ това, че тѣ не мислятъ право, не разсѫждаватъ добрѣ. Слѣдователно тѣ иматъ малко свѣтлина въ ума си. Който има много свѣтлина, той учи лесно, добрѣ. Свѣтлината усилва енергията на мозъчнитѣ клѣтки. Умътъ на човѣка се нуждае отъ повече вѫтрѣшна свѣтлина. Тази вѫтрѣшна свѣтлина се добива само чрѣзъ вѣрата. Съмнѣнието, подозрѣнието загасватъ вѫтрѣшната свѣтлина. Запримѣръ, рѣшишъ нѣкоя задача, но се усъмнишъ нѣщо. Веднага спирашъ задачата, не знаешъ накѫдѣ да вървишъ - въ ума и съзнанието ти настава мракъ и заблуждение. Слѣдъ врѣме отново се вдъхновишъ, придобивашъ вѣра и започвашъ да работишъ нататъкъ. Та ка работишъ 4-5 години върху задачата и най-послѣ я свършвашъ. Дойде твоятъ професоръ, ученъ и способенъ човѣкъ, прѣглежда задачата ти и намира една малка погрѣшка въ десетичнитѣ числа. Нищожна, малка е погрѣшката, но трѣбва да се поправи. Питамъ: тази малка погрѣшка измѣня ли вашето естество? Прави ли ви морално по-лоши, отколкото сте били по-рано? - Не. Ако обаче направите тази грѣшка въ живота си, тя ще се отрази злѣ върху характера ви. Ако дадете пари на нѣкоя вдовица и къмъ опрѣдѣлената сума прибавите 1/100 часть отъ стотинката, какво ще спечели вдовицата отъ този малъкъ придатъкъ? - Нищо нѣма да спечели. Но имате ли такава малка часть отъ енергията на нѣкоя разумна природна сила, тя ще има грамаденъ ефектъ и съ нея ще можете да дигнете земята нагорѣ въ пространството. Що се отнася до паритѣ, стотинката не играе нѣкаква важна роль, но ако стомилионната часть отъ стотинката прѣдставлява нѣкаква силова линия на живота, тя ще има грамаденъ ефектъ.

 

Слѣдователно малкитѣ потици, които имате въ живота си, изразени в мисли, чувства, желания, знания сѫ все такива силови линии съ грамаденъ ефектъ въ своитѣ дѣйствия. Често казвате: “Тия нѣща сѫ малки, нищожни.” Рекохъ, въ малкитѣ, въ дребнитѣ, въ нищожнитѣ нѣща седи величието на човѣка. Щастието на човѣка иде отъ момента, когато той започва да обръща внимание на малкитѣ силови величини въ живота си. Напримѣръ яви се у васъ малкото желание да ставате сутринь рано и да размишлявате, но като се събудите сутриньта, поогледате се наоколо, усѣщате, че въ стаята ви е студено и веднага отлагате желанието си за другъ пѫть. Рекохъ, щомъ е дошло това благородно желание у васъ, не отлагайте, изпълнете го веднага. Станете рано, измийте се, облѣчете се и започнете молитвата си. Изпълнитѣ ли това малко желание, отъ този моменътъ ще започне и вашето повдигане. Ако отложите, или напълно отблъснете това желание, отъ този моментъ ще се зародятъ всичкитѣ ви нещастия. Когато човѣкъ се моли, трѣбва да бѫде правъ, бодъръ. Никога не се молете седнали. Когато здравиятъ човѣкъ се моли на Бога, неговото естествено положение е да бѫде изправенъ на краката си: главата му да бѫде свързана съ центъра на Слънцето, а краката му - съ центъра на Земята. Ако нѣкой лежи на гърба си и иска да се моли, нѣма да може, ще го нападнатъ кошмарни състояния, защото земнитѣ енергии подпушватъ гръбначния му стълбъ. Когато поставятъ човѣка съ лице къмъ земята и го биятъ отгорѣ, той може да се моли добрѣ, защото пакъ се намира въ зависимость отъ Слънцето.

 

Рекохъ, най-важно за всички е да се свързвате съ положителнитѣ сили въ живота. Съмнѣнието, подозрѣнието и редъ отрицателни състояния могатъ да дойдат у васъ, но вие не се стремете да ги изкоренявате. Оставете рѣката да си тече, не правете бентове по нея! По сѫщия начинъ не се стремете да корените злото, което сѫщо като рѣката е едно течение. По-лесно е човѣкъ да вземе нѣколко греди, да ги тури като мостъ надъ рѣката и да мине по тѣхъ, отколкото да мине съ колата си подъ бента на рѣката.

 

Съврѣменнитѣ хора сѫ подпушили днесъ много рѣки, направили сѫ бентове, но какво сѫ спечелили отъ това? Редица нещастия. Отсега нататъкъ мостове трѣбва да се правятъ, а не бентове. Никой не може да подпушва, да спира силитѣ на природата. Върху тѣхъ трѣбва да се поставятъ мостове, разумни съобщения. Двѣтѣ течения -l и +n, положителното и отрицателното, трѣбва да бѫдатъ въ рѫцѣтѣ на човѣшкия разумъ, той трѣбва да ги влада. Когато едно разумно сѫщество отъ духовния свѣтъ иска да прѣмине отъ едно състояние въ друго, хваща двѣтѣ дръжки на положителната и отрицателната сили, които веднага взаимно се унищожаватъ и той се качва нагорѣ въ пространството. Като смѣни състоянието си, оставя тия двѣ дръжки. По този начинъ всички хора могатъ да трансформиратъ състоянията си. Хванете ли съ вѣра положителното и отрицателното въ живота си вие ще прѣминете отъ другата страна на рѣката, като по мостъ. Постѫпвате ли така, нѣма да има мѫчнотия въ живота ви, която ще може да ви спъне. Всички мѫчнотии могатъ да се прѣодолѣятъ съ вѣра.

 

Често казватъ за нѣкого: “Този човѣкъ е много грубъ.” За другъ нѣкой казватъ: “Този човѣкъ е много благороденъ, деликатенъ въ отношенията си.” Коя е причината за това различие? Защо единиятъ е грубъ, а другиятъ - мекъ, деликатенъ? - Това се дължи на материята, отъ която сѫ създадени тѣхнитѣ тѣла. Материята, отъ която е направено човѣшкото тѣло, е разнообразна. Колкото единъ човѣкъ е по-грубъ, толкова по-голѣмъ брой отъ неговитѣ клѣтки сѫ отъ низшъ, животински произходъ, колкото човѣкъ е по-мекъ, по-деликатенъ, толкова по-голѣмъ брой отъ неговитѣ клѣтки сѫ отъ по-високъ органически произходъ.

 

И тъй, сега отъ младитѣ се изисква нова, положителна вѣра. Въ какво седи тази вѣра? - Вѣра безъ съмнѣния! Съмнѣнието да седи отвънъ, вѣрата - отвѫтрѣ! Страхътъ отвънъ, Любовьта - отвѫтрѣ! Глупостьта - отвънъ, Мѫдростьта отвѫтрѣ!

 

Сега ще ви прѣдставя нѣколко положения за размишление. Прѣдставете си, че вие сте слуга при единъ гордъ, честолюбивъ и своенравенъ господарь, но имате силно желание да учите. Какъ ще изкажете своето желание прѣдъ господаря си, за да се съгласи той да му работите и сѫщеврѣменно да ви издържа въ училището?

 

Второто положение: вие сте бѣденъ човѣкъ, търсите нѣкаква служба, но нѣмате отъ никого прѣпорѫка. Отивате при нѣкой господарь, искате да ви назначи на работа. Какъ трѣбва да се прѣдставите прѣдъ него, да изявите своята работоспособность?

 

Третото положение: вие сте боленъ човѣкъ. Прѣглеждатъ ви нѣколко лѣкари и всички констатиратъ, че страдате отъ тежка, неизлѣчима болесть. Въпрѣки всичко това, у васъ има силно, непрѣодолимо желание да живѣете, да бѫдете здрави. Какво трѣбва да направите? (- Да се обърнемъ къмъ Бога.) - Да, съ обръщането си къмъ Бога, човѣкъ ще може да разрѣши всички задачи, всички мѫчнотии въ своя животъ.

 

Упражнение: Всички прави! Движение на рѫцѣтѣ нагорѣ, послѣ - надолу, слѣдъ това въ крѫгъ. При тия движе ния ще произнасяте бавно слѣдното изречение: “Доброта, смирение всичко рѣшаватъ въ свѣта.”

 

Като кажете думата “доброта” - рѫцѣтѣ горѣ; “смирение” - рѫцѣтѣ долу; “всичко рѣшаватъ въ свѣта” - рѫцѣтѣ въ крѫгъ. Слѣдъ това бавно се изнасятъ напрѣдъ и послѣ се спущатъ надолу.

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.

 

29 школна лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 5.VII.1925 г.

(първия день на Трети младежки съборъ)

София

 

 

--------------------------------------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Прѣходни състояния на
съзнанието.

       „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта“.

  На фиг.1 имате единъ крѫгъ А. Този крѫгъ прѣдставлява едно положително сѫщество, което е разширило съзнанието си до извѣстна степень. Ако това сѫщество влѣзе въ връзка съ друго сѫщество, напримѣръ съ сѫществото Д, което прѣдставлява другъ крѫгъ, тогава крѫгътъ Д ще прѣсѣче крѫга А въ двѣ точки на неговата периферия, а именно въ точкитѣ -I и +n. Какво ще бѫде качеството на енергиитѣ, които ще протичатъ прѣзъ точкитѣ I и n? — Енергията, която ще протече прѣзъ точката I ще бѫде отрицателна и низходяща, а енергията, която ще протече прѣзъ точката n ще бѫде положителна или възходяща, затова отбѣлѣзваме точкитѣ съ буквитѣ -I и +n.

  Ако сѫществото, което прѣдставлява крѫга А. влѣзе въ връзка съ друго сѫщество, изразено чрѣзъ крѫга С, ще стане смѣна на енергиитѣ: положителнитѣ енергии ще станатъ отрицателни, а отрицателнитѣ ще станатъ положителни. Ако крѫгътъ С. се свърже съ другъ крѫгъ, енергиите пакъ ще се смѣнятъ и т. н..

MOK-04J-29-1.GIF

Сега важниятъ въпросъ е, какъ става тази смѣна на енергиитѣ? Всички сте наблюдавали въ себе си тази смѣна на енергиитѣ, но не знаете, коя е причината за това нѣщо. Напримѣръ, ставате сутринь съ едно положително желание: чувствувате се силенъ, смѣлъ и рѣшителенъ, лесно рѣшавате всички въпроси — каквото кажете, направите го съзнанието ви се разширява, стреми се къмъ безкрайностьта. Обаче, слѣдъ обѣдъ става смѣна на вашитѣ енергии, вие минавате въ негативно състояние и казвате: „Нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа“. Съзнанието ви започва да се смалява. Сутриньта енергията ви се е движила отъ лѣво къмъ дѣсно, по посока +n, възходяще състояние — качване нагорѣ. Слѣдъ обѣдъ енергията ви се е движила отъ дѣсно къмъ лѣво, по посока — I, низходяще състояние — слизане. Колкото повече съзнанието се разширява, толкова повече и връзкитѣ му се увеличаватъ. Тогава крѫгътъ А. ще влѣзе въ връзка и съ крѫга О, съ който ще се прѣсѣче въ точкитѣ I1 и n1. Тия крѫгове нѣматъ нищо общо помежду си. Тѣхнитѣ центрове се намиратъ все по периферията на другитѣ крѫгове. Напримѣръ, центроветѣ на крѫговетѣ А, Д, О, С сѫ все на периферии. Въ такъвъ случай, когато въ математиката говоримъ за крѫгъ, въ който има стремление да увеличава радиуса си до безкрайность, центърътъ на този крѫгъ ще се намира навсѣкѫдѣ. Съ такъвъ крѫгъ, именно, си прѣдставляваме развитието на човѣшкото съзнание.

  И тъй, общиятъ центъръ, прѣзъ който минава живота, се намира навсѣкѫдѣ. Засега ние знаемъ само живота на периферията, а какво прѣдставлява сѫщинскиятъ животъ въ центъра, това не знаемъ. Туй е велика тайна въ природата. Защо? — Защото центърътъ на крѫга, който прѣдставлява общия, цѣлокупния животъ, като центъръ на безкрайно голѣмъ крѫгъ, се намира навсѣкѫдѣ. Това показва, че човѣшкото съзнание може да се разширява, и послѣ, по обратенъ пѫть, да се смалява. Сутринь съзнанието се разширява, вечерь се смалява, като мѣхъ. И музиката се дължи на подобно разширение и свиване или смаляване. Човѣкъ пѣе и свири, когато се разширява. Прѣстане ли разширяването, прѣстава музиката, заглъхва пѣсеньта. Щомъ гайдата се свие, и свиренето не се чува.

  Какво показва пѣнието и свиренето? — Докато човѣкъ пѣе в свири, енергиитѣ у него сѫ положителни и възходящи; прѣстане ли да пѣе и да свири, енергиитѣ прѣминаватъ въ отрицателни и низходящи. Въ такъвъ човѣкъ се събиратъ разрушителни енергии, и той изпада въ единъ свѣтъ на безпорядъкъ и дисхармония. Този свѣтъ е свѣтъ на неразумность. Ето защо, всички окултни школи прѣпорѫчватъ пѣнието и свиренето като срѣдства за тониране, за излизане отъ извѣстно дисхармонично или отрицателно състояние. Изпаднете ли въ нѣкое низходяще състояние, постарайте се, макаръ и по изкуственъ начинъ, да си създадете разположение за пѣние или свирене. По естественъ начинъ може да пѣе и да свири само този човѣкъ, който има нѣкакъвъ високъ идеалъ въ своята душа. Този човѣкъ пѣе за своето отечество, за свѣтли бѫднини, за ангелитѣ, за бога — за всичко велико и красиво въ свѣта. Нѣма ли нѣкакъвъ идеалъ въ душата си, или нѣкаква идея въ ума си, той не може да пѣе.

  Окултниятъ ученикъ, като пѣе и свири, той е проникнатъ отъ нѣкаква идея. Нѣкои хора започватъ да пѣятъ, вдъхновяватъ се, но изведнъжъ дойде съмнѣнието, и тѣ казватъ: „Защо ли ще пѣемъ? Какво ще придобиемъ съ тази пѣсень?“ — и прѣставатъ да пѣятъ. Пѣсеньта е говоръ на душата. Не прѣставайте да пѣете! Какво означава напримѣръ тонътъ la? — Той е основниятъ тонъ на живота. Дойде ли до въпроса, какво нѣщо е животътъ, вземете тона la и пѣйте. Кажете си:  „Сега ще размишлявамъ върху живота“. Слѣдъ това вземете тона si. Какво означава този тонъ? (— Астролозитѣ го свързватъ съ планетата Меркурий) Значи, той прѣдставлява природния умъ на човѣка. Това сѫ хора съ търговски наклонности, които често изпадатъ въ песимизъмъ. Дойде ли човѣкъ до това положение, трѣбва да мине отъ тона si къмъ тона la, т. е. къмъ живота. Въ такъвъ случай, човѣкъ трѣбва или да слѣзе единъ тонъ надолу, да дойде въ тона la, или да се качи много нагорѣ, да вземе la въ една гама по-високо. Когато re отива отъ по низкитѣ къмъ по-високитѣ тонове, има едно качване, отиване нагорѣ, възходяще движение, което опрѣдѣля духовния животъ. Когато се слиза отъ по-високитѣ къмъ по-низкитѣ тонове, има едно слизане надолу, низходяще движение, което опрѣдѣля материалния животъ — животътъ на коренитѣ.

  Казвамъ: всѣки човѣкъ, който разрѣшава нѣкоя задача отъ материаленъ характеръ, непрѣменно трѣбва да слѣзе долу. Растението, напримѣръ, за да мине въ по-горно състояние, трѣбва да се зарови въ земята, да прѣмине извѣстни пертурбации и тогава да излѣзе на повърхностьта. Тонътъ si, самъ по-себе си, е миньоренъ, затова, докато дойде до тона la, много по-горенъ, ще мине прѣзъ редица страдания. И тонътъ la отъ своя страна нѣма да спре на своето мѣсто, но ще мине прѣзъ si и ще дойде въ do, което значи, че вибрациите на живота ще се видоизмѣнятъ въ по-високи, ще се подигнатъ.

  Музиката може да се употрѣби за трансформиране на различнитѣ състояния у човѣка. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ е много активенъ, за смѣна на своето състояние, той ще употрѣби миньорната гама; ако пъкъ е чрѣзмѣрно пасивенъ, той ще си послужи съ мажорната гама. Изобщо, пѣете ли, свирите ли, трѣбва да имате идея, защо правите това. Това не значи, че ще станете музиканти, или че ще използувате музиката, като професия, но вие трѣбва да имате идея, да знаете, защо ви е музиката, и да я използувате като разумна проява въ природата. Нѣкои ще кажатъ: „Музиката е човѣшко изобрѣтение, тя не сѫществува въ природата. Питамъ: ако това е вѣрно, тогава славеятъ дѣ се е училъ да пѣе? Въ коя музикална школа на свѣта славеятъ е слѣдвалъ пѣние? Ще кажете: „Малкото славейче се е учило отъ своитѣ родители“. — Добрѣ. Ами тѣ какъ и дѣ сѫ учили? Кой е училъ първия славей да пѣе? — Въ природата има извѣстенъ шумъ, извѣстни звукове, прѣдизвикани отъ бучението на вѣтъра, отъ плискането на морскитѣ вълни, отъ течението на водата въ рѣкитѣ и т. н. Понѣкога въ тия звукове, въ този шумъ има хармония, понѣкога той е дисхармониченъ. Приятна музика, приятна хармония има въ шумоленето на листата по дърветата, леко разлюлявани отъ вѣтъра! Приятна музика се образува и отъ течението на водитѣ, които се удрятъ въ камъчетата! Хармонично е шумоленето на водата въ планинскитѣ извори! Всѣки самъ може да си произведе такава музика. Изберете си една вадичка съ бистра, чиста вода. Турете въ нея нѣколко камъчета отъ различна голѣмина, съчетайте ги въ особенъ редъ, така че водата, като минава покрай тѣхъ, да се създаватъ хармонични звукове. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да съчетава тоноветѣ, да създава отъ тѣхъ музика. Мнозина считатъ тия прояви на природата случайни, неразумни.

  Питамъ: какъ се познава разумниятъ животъ? Крѫговетѣ А, Д (фиг.1 ) показватъ, че въ тѣхъ живѣятъ разумни сѫщества. Понеже пространството 1 n е непроходимо, тия сѫщества, като разумни, сѫ турили надъ него мостъ, за да могатъ да минаватъ отъ единия брѣгъ на другия. Значи, тѣ иматъ помежду си пѫтни съобщения. Какво показва това? — Че тѣ сѫ разумни сѫщества. Щомъ влѣзете въ една страна и видите, че тамошнитѣ жители сѫ направили мостове на рѣкитѣ, това показва, че тѣ сѫ разумни. Нѣматъ ли мостове, тѣ не сѫ разумни сѫщества. (Ангелитѣ нуждаятъ ли се отъ мостове?) — Цѣлото небе е свързано съ мостове, и ангелитѣ вървятъ по тѣхъ. Какво прѣдставляватъ, въ сѫщность, крилата на ангелитѣ? — Мостове. Когато нѣкой ангелъ иска да мине прѣзъ непроходима мѣстность, той простира крилата си, вмѣсто мостъ, и минава по него. Тѣхнитѣ крила прѣдставляватъ прѣкрасни мостове. Тъй щото, когато между двѣ разумни сѫщества има пѫтни съобщения, това показва, че тѣ сѫ разумни. 

  Сега всички съврѣменни хора трѣбва да работятъ, за да образуватъ помежду си мостове. Днесъ всички пѫтища, всички съобщения и мостове между хората сѫ прѣкѫснати. Вслѣдствие на това тѣ се намиратъ въ едно колебливо, въ едно прѣходно състояние. Сега напрѣдналитѣ сѫщества строятъ мостове за съобщение на физическия съ духовния свѣтъ. Могатъ ли хората да си служатъ съ тия мостове, много отъ въпроситѣ, които днесъ ги смущаватъ, ще се изяснятъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ възприема една идея отъ разумната природа и желае да я реализира, да я прокара въ обществото. Ако мостоветѣ между физическия и духовния свѣтъ сѫ възстановени, хората отъ това общество ще разгледатъ тази идея, ще я проучатъ добрѣ, и ако е наврѣменна, тѣ ще я приложатъ, безъ никакъвъ споръ помежду си.

  Моята задача е да ви обърна вниманието и на въпроса за храненето. Често мнозина запитватъ: добрѣ ли е да имаме обща кухня, или всѣки самъ да се храни? Казвамъ: разумнитѣ хора се хранятъ заедно, братски, а неразумнитѣ хора се хранятъ поотдѣлно, единично. При рѣшаване на разнитѣ въпроси, хората трѣбва да се рѫководятъ отъ живата, разумна природа. Както постѫпва тя, така трѣбва и тѣ да постѫпватъ. Запримѣръ, човѣшкиятъ организъмъ е сборъ отъ милиарди клѣтки, които живѣятъ заедно и се подчиняватъ на единъ общъ господарь. Всички иматъ общъ стомахъ, обща кухня, и затова всички заедно се хранятъ. Десеть милиарда сѫщества се нареждатъ около общата трапеза и започватъ да се хранятъ братски, и всички заедно взиматъ участие въ общата работа. Какво ще стане съ организма, ако всѣка клѣтка започне сама да си приготовлява храна? — Ще се внесе разцѣпление въ общия организъмъ. Правата идея изисква да се стремите къмъ общность. Трудътъ е общъ само между разумнитѣ сѫщества. Ще кажете: въ този случай индивидуалностьта ще изчезне, ще се загуби. — Не, разумниятъ човѣкъ и въ общата работа ще запази своята индивидуалность, защото той ще вземе точно това мѣсто, което Богъ му е опрѣдѣлилъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да възприеме тази идея и да я развие и разработи въ себе си. Желателно е всички млади братя и сестри, като дохождатъ въ София, да разискватъ върху този въпросъ, всички да взиматъ участие въ кухнята. Само при общата работа хората изглаждатъ извѣстни недоразумѣния, грапавини помежду си, а отъ друга страна се опознаватъ по-добрѣ. Общиятъ животъ е Божественъ животъ. Общата работа е работа за Бога.

  Мнозина се питатъ: какъ се изразява Божествениятъ животъ? — Чрѣзъ разумностьта. Да бѫдешъ разуменъ, значи да бѫдешъ благороденъ и отстѫпчивъ. Разумниятъ животъ изисква взаимни отстѫпки - единиятъ отстѫпва, и другиятъ отстѫпва. Запримѣръ, имаме една торба съ пари. Поставяме тази торба прѣдъ нѣкой разуменъ човѣкъ. Той я погледне, замине си и казва: „Сега не ми трѣбватъ пари“. Мине другъ разуменъ човѣкъ покрай нея казва сѫщото. Мине трети разуменъ човѣкъ, и той я отминава. Всички си отстѫпватъ взаимно. Дойде ли четвърти, комуто сѫ нужни пари, бръква въ торбата, взима нужната сума и оставя торбата на мѣстото. Другъ пѫть този човѣкъ минава покрай торбата, отваря я и оставя въ нея извѣстно количество злато и си заминава. Така постѫпватъ разумнитѣ хора. Мине ли нѣкой неразуменъ човѣкъ покрай торбата, веднага се спира, замисля се и казва:  „Будали сѫ тия, които оставили тази торба съ паритѣ насрѣдъ пѫтя. Я да я задигна азъ!“ Задига я той и я използува само за себе си. Това е култура на кражбата. Торбата е само единъ образъ, съ който искаме да изразимъ отношенията, които сѫществуватъ въ разумния свѣтъ.

  Нѣкой ще запита: „Какъ трѣбва да постѫпя, ако намѣря една торба съ пари на пѫтя си?“ Вие не трѣбва да постѫпвате като онзи бѣденъ човѣкъ, който отишълъ при единъ богатъ да му иска пари на заемъ. Той отива единъ день при богаташа и му казва: „Моля ти се, услужи ми, имамъ нужда отъ пари!“ Богаташътъ му дава ключа и казва: „Вземи ключа, отключи касата, извади колкото пари ти сѫ нужни и, като си услужишъ, върни тия пари на мѣстото имъ“. Бѣдниятъ човѣкъ взима ключа, отваря касата и изважда нужната сума. Колкото пѫти му потрѣбвали пари, той вадилъ отъ касата, но нищо не внасялъ. Отива тогава при богатия човѣкъ и му казва: „Вземи ключа отъ касата, паритѣ се свършиха, нищо не остана въ нея“. — Това показва, че ти само си взималъ, а нищо не си турялъ.“ — Така не може да има пари въ касата. Ако искате да имате пари въ касата, едноврѣменно трѣбва да вадите и да туряте въ нея нѣщо. Каква идея може да имате, ако всички искате само да взимате, а нищо да не влагате? Всѣки трѣбва да взима толкова, колкото внася. Въ това седи разумниятъ животъ. Нѣкой взима 1000 лева да си услужи. Слѣдъ това той трѣбва да върне тия 1000 лева на мѣстото имъ. Тъй щото, всѣки самъ ще води своя тевтеръ, безъ да става нужда да дохожда инспекторъ да ревизира смѣткитѣ му. Природата държи точна смѣтка за всички приходи и разходи.

  Казвамъ: каквото и да прави човѣкъ, въ края на краищата, ще се натъкне на важния въпросъ, какъ да уреди живота си. Като отговоръ на този въпросъ, природата прѣдставя една малка програма, а именно: взаимната жертва. То значи: у всички хора да има желание взаимно да си помагатъ, като при това тази взаимнопомощь започне отъ този, който най-много се нуждае. Взаимната жертва, това е Божествениятъ пѫть, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Когато хората се стремятъ къмъ взаимна отстѫпчивость, взаимна жертва и солидарность, навсѣкѫдѣ въ живота ще има прогресъ — и въ науката, и въ изкуствата. Ако нѣкой човѣкъ е съ положителенъ темпераментъ n, трѣбва да дружи съ такъвъ, който има отрицателенъ темпераментъ I, за да могатъ силитѣ и на двамата взаимно да се балансиратъ. Като се събератъ тия двама души заедно, ще могатъ добрѣ да работятъ: n е господарь, който дава, а I е слуга, който работи. Какво ще се получи въ резултатъ? — Отъ тази вълна ще се получи вече готовъ платъ. Този платъ ще го купи нѣкой човѣкъ съ положителенъ характеръ. Защо не може да го купи човѣкъ съ отрицателенъ характеръ? — Защото отрицателнитѣ хора сами си приготовляватъ платоветѣ, но не ги купуватъ, нито ги прилагатъ въ живота си. Когато човѣкъ има нѣкое отрицателно състояние, той изпитва въ себе си една приятность, че може да работи, безъ да издава това свое състояние навънъ. Положителнитѣ натури пъкъ проявяватъ своето чувство навънъ.

  Окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира и прилага живата математика въ живота си, колкото трудна и да е тя. Той трѣбва да прави редица опити въ това направление. Иска ли човѣкъ да изправи нѣкоя своя погрѣшка, или да трансформира едно свое неразположение, той трѣбва, прѣди всичко, да разбира своитѣ вѫтрѣшни състояния. Когато изпаднете въ нѣкое песимистично настроение, трѣбва да знаете, че пѫтищата къмъ направлението, по което се движите, сѫ прѣкѫснати — поставена ви е нѣкаква прѣчка, нѣкакво прѣпятствие. Скръбьта, страданията, мѫчнотиитѣ, обезсърдченията въ живота на човѣка показватъ, че по посоката на неговото движение сѫ поставени спънки, които прѣкѫсватъ съобщенията. Този човѣкъ нѣма отворенъ пѫть. Какво трѣбва да направи този човѣкъ, за да отвори пѫтя си? — Има два начина, по които той ще може да си направи мостъ. Прѣдставете си, че този човѣкъ е купилъ единъ килограмъ чисто дървено масло, което иска да занесе на своя приятель. Но прѣди да е успѣлъ да му го занесе, той получава отъ своя приятель едно оскърбително писмо. Този човѣкъ се спира сега и се замисля, какво да направи съ маслото. Двѣ възможности има или да хвърли шишето съ маслото на земята, или да го задържи за себе си. Коя отъ двѣтѣ постѫпки е за прѣдпочитане? Ако той хвърли шишето съ маслото на земята и го строши, това подразбира „За да може да сѫществува между насъ двамата приятелство, ти трѣбва да слѣзешъ на земята, да научишъ законитѣ на смирението“. Ако пъкъ задържи шишето съ маслото за себе си, съ това той иска да каже на своя приятель: „Ти не заслужавашъ това масло. И да ти го дамъ, не можешъ да го използувашъ, както трѣбва. Затова, азъ ще задържа маслото за себе си, понеже се надѣвамъ да изправя тази погрѣшка“. Какъ ще изправи погрѣшката? — Отъ маслото, което задържи за себе си, този човѣкъ ще приготви едно вкусно, богато ядене и ще покани своя приятель на обѣдъ. Той като дойде, ще си хапне добрѣ, ще се задоволи и ще съзнае погрѣшката си. Ще каже: „Приятелю, извини ме, че ти написахъ такова оскърбително писмо. Азъ бѣхъ на кривъ пѫть“. По този начинъ работата ще се оправи, и двамата приятели ще бѫдатъ радостни и весели. А това не е нищо друго, освѣнъ поставяне мостъ между тѣзи двама приятели. Мостътъ възстановява тѣхнитѣ отношения. Отъ чисто практическо гледище, за прѣдпочитане е шишето съ маслото да остане у васъ, отколкото да го хвърляте на земята. Затова казвамъ на всинца ви: не трошете шишетата си! 

  Съ какво се отличаватъ младитѣ хора, младото поколѣние? — То търси лесния пѫть. Младитѣ искатъ да постигнатъ своитѣ идеали изведнъжъ. Напримѣръ, ако нѣкой младъ се заеме да свири едно трудно класическо парче, той иска изведнъжъ да го изсвири, безъ много трудъ и усилия. Но прѣдставете си, че природата изисква отъ този младъ човѣкъ самъ да си направи инструмента, самъ да си създаде музикалната пиеса и най послѣ самъ да я изсвири. Колко врѣме, каква дълбока и концентрирана мисъль се изисква отъ този човѣкъ, за да може той да създаде инструмента, да композира пиесата и слѣдъ това да я изсвири! Всѣки човѣкъ може да стане ученъ; това е въпросъ на врѣмето само, но затова се изисква усилена дѣятелность, безъ колебание и страхъ.

  Сега, ако искате да провѣрите истинностьта на всичко казано дотукъ, трѣбва да направите поне единъ опитъ, но безъ подозрѣние, безъ съмнѣние. Изключите ли съмнѣнието и подозрѣнието отъ ума си, на сто опити ще имате само едно изключение. Ако човѣкъ има вѣра, той ще може само въ единъ мѣсецъ, вмѣсто цѣла година, да разрѣши и проучи и най-сложнитѣ математически задачи. Мнозина мислятъ, че ученето е трудна работа. Ученето е трудно само тогава, когато въ ума на човѣка има малко свѣтлина. Причината, дѣто нѣкои хора не могатъ да учатъ, седи въ това, че тѣ не мислятъ право, не разсѫждаватъ добрѣ. Слѣдователно, тѣ иматъ малко свѣтлина въ ума си. Който има много свѣтлина, той учи лесно добрѣ. Свѣтлината усилва енергията на мозъчнитѣ клѣтки. Умътъ на човѣка се нуждае отъ повече вѫтрѣшна свѣтлина. Тази вѫтрѣшна свѣтлина се добива само чрѣзъ вѣрата. Съмнѣнието, подозрѣнието загасватъ вѫтрѣшната свѣтлина. Запримѣръ, рѣшишъ нѣкоя задача, но се усъмнишъ нѣщо. Веднага спирашъ задачата, не знаешъ накѫдѣ да вървишъ — въ ума и съзнанието ти настава мракъ и заблуждение. Слѣдъ врѣме отново се вдъхновишъ, придобивашъ вѣра и започвашъ да работишъ нататъкъ. Така работишъ 4 — 5 години върху задачата и най-послѣ я свършвашъ. Дойде твоятъ професоръ, ученъ и способенъ човѣкъ, прѣглежда задачата ти и намира една малка погрѣшка въ десетичнитѣ числа. Нищожна, малка е погрѣшката, но трѣбва да се поправи. Питамъ: тази малка погрѣшка измѣня ли вашето естество? Прави ли ви морално по-лоши, отколкото сте били по-рано? — Не. Ако, обаче, направите тази грѣшка въ живота си, тя ще се отрази злѣ върху характера ви. Ако дадете пари на нѣкоя вдовица и къмъ опрѣдѣлената сума прибавите 1/100 часть отъ стотинката, какво ще спечели вдовицата отъ този малъкъ придатъкъ? — Нищо нѣма да спечели. Но имате ли такава малка часть отъ енергията на нѣкоя разумна природна сила, тя ще има грамаденъ ефектъ, и съ нея ще можете да дигнете земята нагорѣ въ пространството. Що се отнася до паритѣ, стотинката не играе нѣкаква важна роль, но ако стомилионната часть отъ стотинката прѣдставлява нѣкаква силова линия на живота, тя ще има грамаденъ ефектъ.

  Слѣдователно, малкитѣ потици, които имате въ живота си, изразени въ мисли, чувства, желания, знания, сѫ все такива силови линии съ грамаденъ ефектъ въ своитѣ дѣйствия. Често казвате: тия нѣща сѫ малки, нищожни. Казвамъ: въ малкитѣ, въ дребнитѣ, въ нищожнитѣ нѣща седи величието на човѣка. Щастието на човѣка иде отъ момента, когато той започва да обръща внимание на малкитѣ силови величини въ живота си. Напримѣръ, яви се у васъ малкото желание да ставате сутринь рано и да размишлявате, но като се събудите сутриньта, поогледате се наоколо, усѣщате, че въ стаята ви е студено, и веднага отлагате желанието си за другъ пѫть. Казвамъ: щомъ е дошло това благородно желание у васъ, не отлагайте, изпълнете го веднага. Станете рано, измийте се, облѣчете се и започнете молитвата си. Изпълните ли това малко желание, отъ този моментъ ще започне и вашето повдигане. Ако отложите, или напълно отблъснете това желание, отъ този моментъ ще се зародятъ всичкитѣ ви нещастия. Когато човѣкъ се моли, трѣбва да бѫде правъ, бодъръ. Никога не се молете седнали. Когато здравиятъ човѣкъ се моли на Бога, неговото естествено положение е да бѫде изправенъ на краката си, главата му да бѫде свързана съ центъра на слънцето, а краката му — съ центъра на земята. Ако нѣкой лежи на гърба си и иска да се моли, нѣма да може — ще го нападнатъ кошмарни състояния, защото земнитѣ енергии подпушватъ гръбначния му стълбъ. Когато поставятъ човѣка съ лице къмъ земята и го биятъ отгорѣ, той може да се моли добрѣ, защото пакъ се намира въ зависимость отъ слънцето.

  Казвамъ: най-важно за всички е да се свързвате съ положителнитѣ сили въ живота. Съмнѣнието, подозрѣнието и редъ отрицателни състояния могатъ да дойдатъ у васъ, но вие не се стремете да ги изкоренявате. Оставете рѣката да си тече, не правете бентове по нея! По сѫщия начинъ не се стремете да корените злото, което, сѫщо като рѣката, е едно течение. По-лесно е човѣкъ да вземе нѣколко греди, да ги тури като мостъ надъ рѣката и да мине по тѣхъ, отколкото да мине съ колата си подъ бента на рѣката. Съврѣменнитѣ хора сѫ подпушили днесъ много рѣки, направили сѫ бентове, но какво сѫ спечелили отъ това? — Редица нещастия. Отсега нататъкъ, мостове трѣбва да се правятъ, а не бентове. Никой не може да подпушва, да спира силитѣ на природата. Върху тѣхъ трѣбва да се поставятъ мостове, разумни съобщения. Двѣтѣ течения — I и +n, положителното и отрицателното, трѣбва да бѫдатъ въ рѫцѣтѣ на човѣшкия разумъ; той трѣбва да ги влада. Когато едно разумно сѫщество отъ духовния свѣтъ иска да прѣмине отъ едно състояние въ друго, хваща двѣтѣ дръжки на положителната и отрицателната сили, които веднага взаимно се унищожаватъ, и той се качва нагорѣ въ пространството. Като смѣни състоянието си, оставя тия двѣ дръжки. По този начинъ всички хора, могатъ да трансформиратъ състоянията си. Хванете ли съ вѣра положителното и отрицателното въ живота си, вие ще прѣминете отъ другата страна на рѣката, като по мостъ. Постѫпвате ли така, нѣма да има мѫчнотия въ живота ви, която ще може да ви спъне. Всички мѫчнотии могатъ да се прѣодолѣятъ съ вѣра.

   Често казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е много грубъ“. За другъ нѣкой казватъ: „Този човѣкъ е много благороденъ, деликатенъ въ отношенията си“. Коя е причината за това различие? Защо единиятъ е грубъ, а другиятъ — мекъ, деликатенъ? — Това се дължи на материята, отъ която сѫ създадени тѣхнитѣ тѣла. Материята, отъ която е направено човѣшкото тѣло, е разнообразна. Колкото единъ човѣкъ е по-грубъ, толкова по-голѣмъ брой отъ неговитѣ клѣтки сѫ отъ низшъ животински произходъ; колкото човѣкъ е по-мекъ, по-деликатенъ, толкова по-голѣмъ брой отъ неговитѣ клѣтки сѫ отъ по-високъ органически произходъ.

  И тъй, сега отъ младитѣ се изисква нова, положителна вѣра. Въ какво седи тази вѣра? — Вѣра безъ съмнѣния! Съмнѣнието да седи отвънъ, вѣрата — отвѫтрѣ! Страхътъ — отвънъ. Любовьта — отвѫтрѣ! Глупостьта — отвънъ, Мѫдростьта отвѫтрѣ!

  Сега ще ви прѣдставя нѣколко положения за размишление. Прѣдставете си, че вие сте слуга при единъ гордъ, честолюбивъ и своенравенъ господарь, но имате силно желание да учите. Какъ ще изкажете своето желание прѣдъ господаря си, за да се съгласи той да му работите и сѫщеврѣменно да ви издържа въ училището?

  Второто положение: вие сте бѣденъ човѣкъ, търсите нѣкаква служба, но нѣмате отъ никого прѣпорѫка. Отивате при нѣкой господарь, искате да ви назначи на работа. Какъ трѣбва да се прѣдставите прѣдъ него, да изявите своята работоспособность?

  Третото положение: вие сте боленъ човѣкъ. Прѣглеждатъ ви нѣколко лѣкари, и всички констатиратъ, че страдате отъ тежка, неизлѣчима болесть. Въпрѣки всичко това, у васъ има силно, непреодолимо желание да живѣете, да бѫдете здрави. Какво трѣбва да направите? (— Да се обърнемъ къмъ Бога). — Да, съ обръщането си къмъ Бога, човѣкъ ще може да разрѣши всички задачи, всички мѫчнотии въ своя животъ.

  Упражнение: всички прави! Движение на рѫцѣтѣ нагорѣ, послѣ — надолу, слѣдъ това — въ крѫгъ. При тия движения ще произнасяте бавно слѣдното изречение: „Доброта, смирение всичко рѣшаватъ въ свѣта“.

  Като кажете думата доброта, рѫцѣтѣ горѣ смирение — рѫцѣтѣ долу; всичко рѣшаватъ въ свѣта — рѫцѣтѣ въ крѫгъ. Слѣдъ това бавно се изнасятъ напрѣдъ и послѣ се спущатъ надолу.

 

„Доброта, Истина, Красота —

— това е Любовьта“.

 

29 школна лекция на младежкия окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 5. VII, 1925 г (първи

день на трети младежки съборъ) София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...