Jump to content

1925_04_12 Влияние на вѫтрѣшната свѣтлина


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВЛИЯНИЕ НА ВѪТРѢШНАТА СВѢТЛИНА*

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

Размишление.

 

Прочете се резюме върху темата: “Най-обичното ми число.”

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Най-важната идея за менъ въ дадения случай.”

 

Какъ обясняватъ съврѣменнитѣ физици процеса на зрѣнието? Какъ се получава образа въ окото? (-При първото прѣчупване на свѣтлината, която иде отъ прѣдмета, образътъ е въ обратно положение. При второто прѣчупване на свѣтлината, образътъ е въ право положение.) Защо образътъ е въ обратно положение, това е тайна на самия нервъ. Значи, при получаване образи въ окото, ставатъ двѣ прѣчупвания на свѣтлината. Второто прѣчупване се извършва отъ самия нервъ. Ясновидцитѣ схващатъ нѣколко прѣчупвания на свѣтлината. За да се получи образътъ въ окото, свѣтлината минава прѣзъ двѣ лещи. Когато свѣтлината мине прѣзъ първата леща, тя се прѣчупва и образътъ се получава въ обърнатъ видъ, затова тази леща може да се нарече неразумна. Когато свѣтлината мине прѣзъ втората леща, тя се прѣчупва и образътъ е въ право положение, затова тази леща може да се нарече разумна.

 

При освѣтляването на нѣкой прѣдметъ, вие схващате главно неговата външна форма. Понѣкога свѣтлината така се отразява върху прѣдмета, че вие схващате отъ него и единъ вѫтрѣшенъ отпечатъкъ. (-Това нѣщо е вече вънъ отъ физическия законъ, то е нѣщо психическо.) Туй се дължи на вѫтрѣшното зрѣние на човѣка. По този начинъ именно се вижда формата на етерния двойникъ у човѣка. Щомъ етерниятъ двойникъ на човѣка има форма, това показва, че сѫществува астрална свѣтлина, чрѣзъ която се възприематъ формитѣ и образитѣ на тѣла или прѣдмети, които съ физическото зрѣние не се виждатъ. (- Физическитѣ очи взиматъ ли участие при виждане на прѣдмети отъ астралния свѣтъ?) - Въ човѣшкото око има една мрѣжа на ретината, чрѣзъ която се възприематъ само образи отъ физическия свѣтъ. Задъ ретината на окото има друга мрѣжица, която възприема образи отъ астралния свѣтъ. Тя вибрира на по-чувствителнитѣ вълни отъ астралната свѣтлина. Задъ астралната мрѣжица пъкъ има друга мрѣжица, която възприема образи отъ умствения свѣтъ. Слѣдователно, всѣка една отъ тия три мрѣжици възприема специални лѫчи отъ разнитѣ свѣтове. Напримѣръ астралнитѣ и умственитѣ лѫчи на свѣтлината минаватъ и прѣзъ първата мрѣжица, дѣто впечатленията отъ физическия свѣтъ се приематъ, но не се спиратъ тамъ. Какви усилия е направилъ човѣкътъ, докато е успѣлъ да сформирува първата мрѣжица на своето око! (-Това прилича на безжичния телеграфъ. Въ пространството, напримѣръ циркулиратъ много електрически вълни, обаче тия, които излизатъ отъ даденъ центъръ, се възприематъ само отъ съотвѣтенъ на него центъръ, като прѣминаватъ прѣзъ други центрове, безъ наймалко докосване до тѣхъ.)

 

Забѣлѣзано е, че колкото повече се навлиза въ духовния свѣтъ, прѣдметитѣ ставатъ по-малки, формитѣ имъ се намаляватъ. Значи, формитѣ отъ висшитѣ свѣтове иматъ това свойство, че могатъ бързо да се разширяватъ и смаляватъ. Въ физическия свѣтъ напримѣръ човѣкъ мѫчно може да разшири своята форма. Този процесъ тукъ става много бавно.

 

Та когато се говори за възпитанието на чувствата, подразбираме, че правилнитѣ чувства сѫ причина за правилното сформиране на мрѣжитѣ въ окото. Колкото по-добрѣ сѫ сформирани тѣзи мрѣжици, толкова по-добрѣ ще се схващатъ лѫчитѣ на свѣтлината отъ по-горнитѣ свѣтове. Ако чувствата у човѣка сѫ дисхармонични, тѣзи мрѣжици не могатъ да се сформируватъ. Засега е проучена само външната часть на окото. Има извѣстни части отъ окото, които още не сѫ проучени. И мозъкътъ още не е добрѣ проученъ. (Въ ретината на окото има седемь мрѣжици, функцията на които още не е извѣстна.) Тѣзи мрѣжици засега се намиратъ въ едно пасивно състояние, тѣ трѣбва да се турятъ въ контактъ съ свѣтлината, за да могатъ да функциониратъ. Ако не туритѣ двѣ лещи въ фокусно разстояние, тѣ не могатъ да дѣйствуватъ. Това показва, че живитѣ лещи трѣбва постоянно да се нагласяватъ.

 

Такова нагласяване трѣбва да сѫществува и между хората. Често вие казвате, че човѣкътъ е самъ въ свѣта. Никой човѣкъ не е самъ. Вземете запримѣръ нѣкой професоръ, който прѣподава на студентитѣ си. На пръвъ погледъ прави впечатление, че той се разговаря самъ. Не, той се разговаря съ студентитѣ си по особенъ начинъ, като имъ прѣподава. Тѣ, слѣдъ като го слушатъ дълго врѣме, започватъ да го разбиратъ. Професорътъ се разговаря съ студентитѣ си външно, а тѣ съ него - вѫтрѣшно. Ако студентътъ е способенъ, досѣтливъ, той се разговаря съ професора си и слѣдъ като професорътъ слѣзе отъ своята катедра, ако студентътъ е неспособенъ и не разбира професора си, остава самъ за дълго врѣме.

 

Ето защо и мрѣжицитѣ или трансформаторитѣ въ окото на човѣка трѣбва да се турятъ въ фокусно разстояние или да се турятъ въ дѣйствие, за да могатъ да възприематъ специалната за тѣхъ свѣтлина. Въ физиката има редъ явления, които не могатъ да се обяснятъ съ извѣстнитѣ досега физически закони; затова тѣ оставатъ необяснени. Обаче, природенъ законъ е този, който може да обясни всички явления, които влизатъ въ неговата область. Има ли едно явление, което даденъ законъ не може да обясни, той вече се отнася къмъ правилата. Въ това отношение съврѣменнитѣ учени хора иматъ само правила; тѣ още нѣматъ закони. Законитѣ трѣбва да обясняватъ всички явления, които влизатъ въ тѣхната область и да докажатъ отношенията, които сѫществуватъ между тия явления. Природата има свои правила и закони, на които нашитѣ мисли, чувства и дѣйствия трѣбва да се подчиняватъ. Ето защо чувствата, мислитѣ и дѣйствията ни трѣбва да бѫдатъ хармонични? Нѣкой казва: “Защо чувствата ни трѣбва да бѫдатъ хармонични?” - За да виждате добрѣ. “Защо мислитѣ ни трѣбва да сѫ хармонични?” - За да слушате добрѣ.

 

И въ ухото на човѣка има сѫщо такива пластинки, мрѣжици за възприемане на различнитѣ видове слухови вълни. И въ това отношение се изисква проучаване на ухото и на слуха. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ обонянието, и въ вкуса на човѣка, т.е. въ неговия носъ и езикъ. Въ всѣки човѣкъ, който иска да говори на единъ живъ, изященъ езикъ, трѣбва да сѫ развити висшитѣ центрове на говора. Сѫщо тъй у него трѣбва да е развито чувството на схващане и различаване най-тънкитѣ и деликатни звукови вълни. Всѣка дума, разгледана отъ духовно гледище, има свои специфични краски. Запримѣръ думата “любовь”, произнесена съ най-малъкъ брой вибрации, произвежда червенъ цвѣтъ. Това не е любовь, но форма на едно животинско чувство. Произнесе ли се думата “любовь” въ висшъ смисълъ, съ по-голѣмъ брой вибрации, тя произвежда бѣлъ цвѣтъ. Висшата любовь, която има висши трептения, произвежда въ душата на човѣка бѣла, мека свѣтлина. Цвѣтътъ на Любовьта е абсолютно бѣлъ. Цвѣтътъ на Истината е необикновено свѣтълъ. Този цвѣтъ е непоносимъ за сегашния физически свѣтъ.

 

Какво приложение има сега за васъ знанието на тия цвѣтове и трептенията, които се произвеждатъ отъ думитѣ, при изговарянето имъ? Вие трѣбва да е стремите къмъ висши трептения, къмъ висши движения, защото отъ вашитѣ добри чувства, мисли и дѣйствия зависи не само здравословното състояние на вашия организъмъ, но отъ тѣхъ зависи и вашето бѫдеще развитие. Човѣкъ трѣбва да се стреми всячески да корегира своитѣ чувства и мисли. Злото не е въ това, че прѣзъ васъ минало нѣкое горчиво чувство или нѣкоя горчива мисъль, обаче тѣ не трѣбва да се задържатъ за дълго врѣме у васъ. Тѣ могатъ да дойдатъ, да прѣминатъ прѣзъ васъ, но ако не ги задържите, нѣма да ви причинятъ никаква врѣда. Задържите ли ги въ себе си, тѣ ще ви разрушатъ. Влѣзе ли въ сърцето ви нѣкакво горчиво чувство или въ ума ви нѣкаква горчива мисъль, спрете се прѣдъ тѣхъ, изслѣдвайте ги като ученъ човѣкъ и ги изхвърлете навънъ. По този начинъ вие трѣбва сами да се самовъзпитавате.

 

И тъй, вие трѣбва да си служите съ свѣтлината, да изучавате нейнитѣ свойства и закони, понеже тя е жива и указва благотворно дѣйствие върху човѣка. Съврѣменнитѣ хора още не могат да си прѣдставятъ, че свѣтлината е жива. Ние живѣемъ въ живата свѣтлина, а тази, за която говорятъ физицитѣ, прѣдставлява подсъзнанието на живата свѣтлина. Въ съзнанието на свѣтлината, по отношение на васъ има сѫщитѣ фази, каквито и въ вашето съзнание, фаза на подсъзнание, самосъзнание и свърхсъзнание. Вие трѣбва да изучавате влиянията на свѣтлината. Разгледайте напримѣръ, влиянието на свѣтлината върху кой и да е плодъ. Въ първо врѣме плодътъ е стипчавъ и киселъ, съдържа повече киселини. Като узрѣе, той става сладъкъ. Значи свѣтлината, съ своето влияние, е въ състояние да прѣвърне киселинностьта и стипчавостьта въ сладчина. Питамъ: кой е причината за това прѣвръщане свѣтлината или самия плодъ? (-Понеже всѣки плодъ не става сладъкъ, значи въ плода се криятъ извѣстни способности да става сладъкъ, но това прѣвръщане става само въ присѫтствието на свѣтлината. Други учени приематъ, че свѣтлината заедно съ нѣкои ензими, взети въ минимални количества, сѫ причина за прѣвръщането на вкуса у плода.) Вкусътъ на плода зависи отъ клѣткитѣ, които го съставляватъ.

 

Нѣкога ще се спра върху единъ биологиченъ законъ, да видите какъ клѣткитѣ сѫ се диференцирали. Нѣкой пѫть въ плодоветѣ се срѣща едно нехармонично съчетание, вслѣдствие на което нѣкои плодове сѫ дребни и кисели. Напримѣръ има круши, на които плодоветѣ сѫ едри и сладки, а на други плодоветѣ сѫ дребни, кисели или стипчави. Какъ обясняватъ ботаницитѣ това нѣщо? (-То се обяснява донѣкѫдѣ съ свѣтлината, която като минава прѣзъ различни срѣди, образува различни енергии, които дѣйствуватъ върху плодоветѣ по различенъ начинъ. Изобщо забѣлѣзано е, че плодове, които сѫ расли на сѣнка, сѫ кисели.) Както расте нията, така и животнитѣ сѫ минали прѣзъ разни стадии на развитие. При всички тия условия тѣ сѫ придобили извѣстни навици, които сѫ запазили и до днесъ.

 

Изучавали ли сте какво влияние указватъ планетитѣ върху плодоветѣ? Изучавали ли сте, напримѣръ подъ влиянието на кои планети се намиратъ сладкитѣ, горчивитѣ, киселитѣ или стипчавитѣ плодове? Всички тия плодове се намиратъ подъ влиянието на различни планети. Това съставлява една отвлѣчена область за изучаване. Така има извѣстни научни теории или идеи, които прѣдставляватъ недосегаеми кули. Малцина сѫ смѣлитѣ хора въ свѣта, които биха могли да се качватъ на тия високи кули, защото тѣ не сѫ отъ по 1000 м височина, но понѣкога достигатъ и до нѣколко хиляди метра височина. Като се говори за възвишени идеи въ свѣта, на нѣкои хора се забъркватъ умоветѣ. Тѣ казватъ: “Докажете ни това!” Всѣки човѣкъ обича да се качва на по-низки мѣста, но на високи мѣста малцина се качватъ.

 

MOK-04J-25-1.GIF

 

На чертежа (фиг.1) имате триѫгълника АВС, четириѫгълникъ и петоѫгълникъ. Какво прѣдставлява триѫгълникътъ въ природата? - Той прѣдставлява съзнателния животъ на човѣка, т.е. пѫтьтъ на душата въ Божествения свѣтъ. Четириѫгълникътъ означава слизането на душата въ материалния свѣтъ, дѣто изучава законитѣ на развитието. Квадратътъ е мѣсто на борба. Тукъ човѣшката душа се намира на два полюса. Ако въ квадрата се прѣкара единъ диагоналъ, получаватъ се два триѫгълника, съ обща основа. Квадратътъ означава още и семейството: бащата, майката, синътъ и дъщерята. (Б.М.С.Д.) Той прѣдставлява завършена форма на дома, на семейството.

 

MOK-04J-25-2.GIF

 

Петоѫгълникътъ прѣдстав лява правилата, законитѣ и методитѣ, по които едно общество, може да се рѫководи. Ако съ единъ отъ върховетѣ му съединимъ всичкитѣ останали върхове на петоѫгълника, получаватъ се три триѫгълника.

 

Въ пентограма има петь малки триѫгълника и единъ петоѫгълникъ въ срѣдата, обърнатъ съ върха надолу. Тамъ човѣкъ всѣкога ще се намѣри въ противорѣчие съ Божественото въ себе си. Законътъ е такъвъ. Вие едноврѣменно не можете да бѫдете въ хармония и съ Божествения и съ физическия свѣтъ. Ако сте въ хармония съ физическия свѣтъ, ще бѫдете въ противорѣчие съ Божествения свѣтъ; ако сте въ хармония съ Божествения свѣтъ, ще бѫдете въ противорѣчие съ физическия свѣтъ. Да бѫдете едноврѣменно въ хармония и съ двата свѣта, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашнитѣ условия, въ които се намира човѣкъ, е невъзможно.

 

Защо е невъзможно? - Защото въ човѣка има едноврѣменно двѣ течения: едното течение отива надолу - къмъ Земята, а другото течение отива нагорѣ - къмъ Слънцето. Всички философи, мѫдреци и Учители на човѣчеството твърдятъ, че човѣкъ едноврѣменно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свѣтъ. Щомъ искашъ да угодишъ на Божествения свѣтъ, ще обърнешъ пентограма съ върха нагорѣ, искашъ ли да угодишъ на физическия свѣтъ, ще обърнешъ пентограма съ върха надолу. Триѫгълникътъ (3) съ върха нагорѣ прѣдставлява Божествения свѣтъ, а двата триѫгълника надолу (1 и 5) прѣдставляватъ физическия свѣтъ. Ако обърнешъ Божествения свѣтъ надолу, а физическия свѣтъ нагорѣ, тогава ти ще бѫдешъ справедливъ, спрѣмо свѣта, но несправедливъ спрѣмо вѫтрѣшния законъ и ще изпаднешъ въ противорѣчие съ Божествения свѣтъ въ себе си. Тия два принципа сѫ въ самия човѣкъ. Нѣкои искатъ да изхвърлятъ петоѫгълника отъ себе си. Това не може да стане по никой начинъ.

 

Ако се разгледа шестоѫгълника, и въ него има прѣплетени триѫгълници, но той се отнася до макрокозмоса, когато пентограмътъ се отнася до човѣшкия животъ. Само въ пентограма вие може да намѣрите правилния изразъ на вашия индивидуаленъ животъ къмъ васъ и къмъ обществото, както и различнитѣ начини, по които трѣбва да постѫпвате въ всѣки даденъ случай. Лицето, съ което ще имате нѣкакви отношения, ще поставите на върха, горѣ, въ числото 3. Върховетѣ на пентограма ще се движатъ тъй, че цѣлиятъ пентограмъ ще бѫде въ постоянно движение. Най-първо ви прѣдстои да намѣрите, дѣ е поставено лицето, съ което ще имате извѣстни отношения, дали въ точка 1, 2, 3, 4, или 5 на пентограма. Числата по върховетѣ показватъ положителнитѣ или отрицателнитѣ принципи, които действуватъ въ човѣка за всѣки даденъ моментъ. И тогава, спрѣмо този човѣкъ вие ще дѣйствувате съ добродѣтели, съотвѣтни на това мѣсто. Ако този човѣкъ се намира на мѣстото при числото двѣ, вие ще дѣйствувате спрѣмо него съ Мѫдрость, а не съ доброта. Той има знания и затова оттамъ ще започнете съ него. Ако този човѣкъ се намира при числото едно, върху него трѣбва да се действува съ Любовьта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силниятъ, най-суровиятъ принципъ, който трѣбва да се смекчи. Ако нѣкой човѣкъ се намира при тройката, ще му се въздѣйствува чрѣзъ Истината, защото той обича свободата. Когато нѣкой човѣкъ се намира при четворката, ще му се въздѣйствува съ доброто; ако се намира при петорката, ще му се въздѣйствува съ Правдата, съ правото.

 

Слѣдователно съ всѣки човѣкъ ще се постѫпва специално, споредъ това, на коя страна въ пентограма се намира той. По сѫщия начинъ ще дѣйствувате и спрѣмо себе си, защото всѣкога не сте на едно и сѫщо мѣсто въ пентограма. Нѣкога се намирате при числото 1, другъ пѫть - при 2, послѣ - при 3 и т.н. При това, числото три не е всѣкога върхъ на пентограма. Нѣкой пѫть числото едно става главенъ центъръ, другъ пѫть - числото двѣ, или четири, или петь и т.н. Съоб разно това движение и вие трѣбва да нареждате отношенията си спрѣмо хората. Че това е така, ние виждаме отъ отношенията ни, напримѣръ къмъ малкитѣ дѣца. Докато дѣтето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученикъ въ гимназията, или студентъ въ университета, отношенията ви къмъ него се измѣнятъ, като къмъ възрастенъ човѣкъ. Това показва, че неговиятъ пентограмъ се е завъртѣлъ. Тъй щото вашитѣ чувства, вашитѣ отношения, както къмъ самия васъ, така и къмъ другитѣ хора, постоянно се измѣнятъ.

 

Значи центроветѣ 1, 2, 3, 4 и 5 въ пентограма постоянно се движатъ, мѣнятъ мѣстата си. Щомъ извѣстенъ центъръ се измѣни по отношение къмъ Слънцето, образува се дѫгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новиятъ центъръ се сформирува и заеме своето положение, въ съзнанието ви ще станатъ извѣстни пертурбации. Докато тази дѫга се движи, т.е. докато измине ѫгълъ равенъ на 72 ° (360:5=72) вие ще усѣщате тия пертурбации. Нѣкога тази смѣна ще бѫде въ възходяща, а нѣкога - въ низходяща степень, ще зависи отъ това въ каква посока се движите нагорѣ къмъ Слънцето или надолу къмъ Земята. Ако посоката ви е надолу къмъ земята, значи движението става въ вѫтрѣшния петоѫгълникъ, обърнатъ съ върха надолу (I фиг.2); ако посоката е нагорѣ къмъ Слънцето, значи движението става по върховетѣ на пентограма, чийто върхъ е обърнатъ нагорѣ. Щомъ силитѣ дойдатъ въ нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н. Това сѫ движения на приливъ и отливъ, които ставатъ периодически.

 

Пентограмътъ прѣдставлява велики, разумни течения въ живата природа - течения на свѣтлината, които индуситѣ наричатъ “прана”. Тѣ ги наричатъ още “движения на праната” или “течения на живота”. Това сѫ петь велики центрове, въ които ставатъ велики процеси. Тѣ прѣдставляватъ петь положителни и петь отрицателни сили. Възходящитѣ или положителнитѣ се намиратъ по върховетѣ на петоѫгълника, обърнатъ съ върха си нагорѣ, а низходящитѣ, т.е. отрица телнитѣ се намиратъ въ вѫтрѣшния петоѫгълникъ, обърнатъ съ върха надолу. (I фиг.2).

 

Азъ бихъ желалъ още тази вечерь, всѣки отъ васъ да опрѣдѣли на коя страна или на кой върхъ отъ пентограма се намира въ дадения моментъ, споредъ както сѫ наредени числата по върховетѣ. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза въ живота ви за дадения случай. Ще опрѣдѣлите мѣстото си въ пентограма, споредъ както се чувствувате сега, прѣзъ врѣме на лекцията.

 

Ще ви дамъ и друго опрѣдѣление на числата по върховетѣ на пентограма. Числото едно прѣдставлява Божествената страна. Оттамъ движението върви къмъ върха двѣ, дѣто е човѣкътъ. Отъ върха двѣ движението отива къмъ върха четири - повторно отиване къмъ Бога, но вече конкретно проявенъ въ обществото. Отъ върха четири движението отива къмъ върха три. Тройката е неутрално число, което показва отношение къмъ самия себе. Числото три е дома, отношението на човѣка къмъ неговитѣ приятели, къмъ неговитѣ близки, но не и към народа или къмъ външнитѣ хора. Най-послѣ движението слиза къмъ числото петь.

 

Тия центрове иматъ и други обяснения. Напримѣръ числото едно прѣдставлява общия принципъ, съ който човѣкъ започва. Въ числото двѣ се включватъ методитѣ, съ които човѣкъ трѣбва да работи. Въ всѣки методъ обаче, има редъ изключения, на които човѣкъ се натъква. И другитѣ числа иматъ свои обяснения, които ще ви дамъ другъ пѫть.

 

MOK-04J-25-3.GIF

 

Ако разгледате пентограма, (фиг.3) ще забѣлѣжите, че е вписанъ въ единъ крѫгъ, който ученикътъ трѣбва да извърви. Въ крѫга сѫ означени образитѣ на нѣколко прѣдмета: сабя, чаша, книга, свѣтилникъ и тояга или жезълъ. Сабята показва, че всѣки човѣкъ иска да бѫде силенъ, но силниятъ човѣкъ понѣкога може да извърши и нѣкакво прѣстѫпление. Слѣдъ силата ученикътъ пристѫпва къмъ чашата съ горчивото съдържание, което той трѣбва да изпие. Като изпие горчивото съдържание въ чашата, той минава къмъ книгата, която трѣбва да чете и изучава. За да чете отъ тази книга, свѣтилникътъ му трѣбва. Свѣтилникътъ прѣдставлява човѣшкия разумъ, който му показва, какво е написано въ книгата на природата. Най-послѣ ще му се покаже закона - тоягата или жезълътъ. Природата му дава своята тояга и казва: “Чети въ моята жива книга и знай, че всичкитѣ твои стремежи трѣбва да бѫдатъ обърнати къмъ Бога!” При това сабята трѣбва да бѫде въ хоризонтално положение, а не нагорѣ; тоягата трѣбва да бѫде изправена нагорѣ, къмъ Бога, което показва стремежъ къмъ Бога. Слѣдъ това иде ново положение за ученика да влѣзе прѣзъ вратата на Добродѣтельта, отдето ще започне посвѣщението му. Най-послѣ идатъ редъ други стадии въ неговия пѫть. Всичкитѣ добродѣтели прѣдставляватъ пѫтя, прѣзъ който човѣшката душа трѣбва да мине.

 

MOK-04J-25-4.GIF

 

Сега да вземемъ напримѣръ, една точка А. Въ колко посоки може да се движи тя въ пространството? Тя може да се движи по права и по крива линия. Вземете слѣдъ това три точки А, В, С. Какви ще бѫдатъ тѣхнитѣ движения? Ако точката А се движи по посока на точката В, другитѣ точки не ще могатъ да вървятъ въ нейната посока, по простата причина, че ще се намѣрятъ въ противорѣчие помежду си. Двѣ точки не могатъ да се движатъ едноврѣменно въ една и сѫща посока. Ето защо, втората точка В ще се движи въ перпендикулярна посока по отношение движението на първата точка А. Значи точката В ще се движи нагорѣ къмъ С, което дава широчина. Третата точка С не може да се движи нито по посока на първата точка А - по права линия, нито по посока на втората точка В - по плоскость, но ще се движи перпендикулярно на плоскостьта, а именно въ посока СД. И тъй, тѣзи три точки образуватъ тѣло. Тѣ се движатъ едноврѣменно въ три различни посоки.

 

По този начинъ вие имате физическия астралния и умствения животъ на човѣка. Физическиятъ животъ се движи по права линия, астралниятъ животъ се движи въ плоскость, а умствениятъ животъ се движи перпендикулярно на плоскостьта, а именно въ кубова посока. Така се образува счупената линия АВСД. Всѣка точка отъ тази линия прѣдставлява центрове, върхове, сили. Тия върхове означаватъ извѣстни влияния отвънъ и отвѫтрѣ, които въздѣйствуватъ върху движението, като го отклоняватъ въ една или въ друга посока. Тия върхове се разглеждаъ още като различни срѣди, които прѣчупватъ движението.

 

Допуснете, че вие имате една благородна идея - искате да станете музикантъ. До 21-та си годишна възрасть вие поддържате това желание, но като се убѣдите, че то е невъзможно за васъ, отказвате се отъ желанието си и ставате търговецъ. Значи, като не се реализира желанието да станете музикантъ, то слиза надолу. Това показва, че желанието ви не е било оформено. Обаче всѣки човѣкъ трѣбва да знае, какво може да стане отъ него. Другъ човѣкъ пъкъ желае да стане земледѣлецъ или търговецъ, но като не успѣва въ това си желание, въ него са заражда идеята да проповѣдва - той взима точно обратна посока на движение. Слѣдователно вашитѣ желания опрѣдѣлятъ посоката на движението ви.

 

MOK-04J-25-5.GIF

 

Духовниятъ човѣкъ винаги трѣбва да се движи нагорѣ, въ посока Д, а физическиятъ човѣкъ трѣбва да се движи въ обратна посока, надолу - Ф. (Фиг.4) Въ такъвъ случай, по посоката на движението е лесно да се опрѣдѣли какъвъ е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ знае какво е състоянието му въ даденъ случай, той може да опрѣдѣли какво ще бѫде неговото състояние въ слѣдния моментъ. Запримѣръ ако днесъ сте били крайно весели, утрѣ ще имате точно обратното разположение на духа. Ако днесъ имате една възвишена мисъль и вѣрвате, че ще разрѣшите всички задачи въ свѣта, утрѣ ще имате точно обратното състояние. Обаче това сѫ фиктивни положения, не сѫ естествени. Нѣкой пѫть човѣкъ мисли, че е много силенъ, че всичко може да направи, а другъ пѫть мисли, че е слабъ, че нищо не може да направи. Това сѫ двѣ лъжливи състояния, които ние наричаме състояния на проекции.

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

25 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 12.IV.1925г.

 

---------------------------------------------------------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Влияние на вѫтрѣшната свѣтлина.

„Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта“.

Размишление

  Прочете се резюме върху темата: „Най-обичното ми число.“

   Прочетоха се работитѣ върху темата: „Най-важната идея за менъ въ дадения случай“.

   Какъ обясняватъ съврѣменнитѣ физици процеса на зрѣнието? Какъ се получава образа въ окото? (— При първото прѣчупване на свѣтлината, която иде отъ прѣдмета, образътъ е въ обратно положение. При второто прѣчупване на свѣтлината, образътъ е въ право положение). Защо образътъ е въ обратно положение, това е тайна на самия нервъ. Значи, при получаване образи въ окото, ставатъ двѣ прѣчупвания на свѣтлината. Второто прѣчупване се извършва отъ самия нервъ. Ясновидцитѣ схващатъ нѣколко прѣчупвания на свѣтлината. За да се получи образа въ окото, свѣтлината минава прѣзъ двѣ лещи. Когато свѣтлината мине прѣзъ първата леща, тя се прѣчупва, и образътъ се получава въ обърнатъ видъ, затова тази леща може да се нарече неразумна. Когато свѣтлината мине прѣзъ втората леща, тя се прѣчупва, и образътъ е въ право положение, затова тази леща може да се нарече разумна.

   При освѣтляването на нѣкой прѣдметъ, вие схващате главно неговата външна форма. Понѣкога свѣтлината така се отразява върху прѣдмета, че вие схващате отъ него и единъ вѫтрѣшенъ отпечатъкъ. (— Това нѣщо е вече вънъ отъ физическия законъ, то е нѣщо психическо). Туй се дължи на вѫтрѣшното зрѣние на човѣка. По този начинъ, именно, се вижда формата на етерния двойникъ у човѣка. Щомъ етерниятъ двойникъ на човѣка има форма, това показва, че сѫществува астрална свѣтлина, чрѣзъ която се възприематъ формитѣ и образитѣ на тѣла или прѣдмети, които съ физическото зрѣние не се виждатъ. (Физическитѣ очи взиматъ ли участие при виждане на прѣдмети отъ астралния свѣтъ?) — Въ човѣшкото око има една мрѣжа на ретината, чрѣзъ която се възприематъ само образи отъ физическия свѣтъ. Задъ ретината на окото има друга мрѣжица, която възприема образи отъ астралния свѣтъ. Тя вибрира на по-чувствителнитѣ вълни отъ астралната свѣтлина. Задъ астралната мрѣжица пъкъ има друга мрѣжица, която възприема образи отъ умствения свѣтъ. Слѣдователно, всѣка една отъ тия три мрѣжици възприема специални лѫчи отъ разнитѣ свѣтове. Напримѣръ, астралнитѣ и умственитѣ лѫчи на свѣтлината минаватъ и прѣзъ първата мрѣжица, дѣто впечатленията отъ физическия свѣтъ се приематъ, но не се спиратъ тамъ. Какви усилия е направилъ човѣкътъ, докато е успѣлъ да сформирува първата мрѣжица на своето око! (— Това прилича на безжичния телеграфъ. Въ пространството, напримѣръ, циркулиратъ много електрически вълни, обаче, тия, които излизатъ отъ даденъ центъръ, се възприематъ само отъ съотвѣтенъ на него центъръ, като прѣминаватъ прѣзъ други центрове, безъ най-малко докосване до тѣхъ).

   Забѣлѣзано е, че колкото повече се навлиза въ духовния свѣтъ, прѣдметитѣ ставатъ по-малки, формитѣ имъ се намаляватъ. Значи, формитѣ отъ висшитѣ свѣтове иматъ това свойство, че могатъ бързо да се разширяватъ и смаляватъ. Въ физическия свѣтъ, напримѣръ, човѣкъ мѫчно може да разшири своята форма. Този процесъ тукъ става много бавно.

   Та когато се говори за възпитанието на чувствата, подразбираме, че правилнитѣ чувства сѫ причина за правилното сформиране на мрѣжитѣ въ окото. Колкото по-добрѣ сѫ сформирани тѣзи мрѣжици, толкова по-добрѣ ще се схващатъ лѫчитѣ на свѣтлината отъ по-горнитѣ свѣтове. Ако чувствата у човѣка сѫ дисхармонични, тѣзи мрѣжици не могатъ да се сформируватъ. Засега е проучена само външната часть на окото. Има извѣстни части отъ окото, които още не сѫ проучени. И мозъкътъ още не е добрѣ проученъ. (Въ ретината на окото има седемь мрѣжици, функцията на които още не е извѣстна). Тѣзи мрѣжици засега се намиратъ въ едно пасивно състояние; тѣ трѣбва да се турятъ въ контактъ съ свѣтлината, за да могатъ да функциониратъ. Ако не турите двѣ лещи въ фокусно разстояние, тѣ не могатъ да дѣйствуватъ. Това показва, че живитѣ лещи трѣбва постоянно да се нагласяватъ.

   Такова нагласяване трѣбва да сѫществува и между хората. Често вие казвате, че човѣкътъ е самъ въ свѣта. Никой човѣкъ не е самъ. Вземете, запримѣръ, нѣкой професоръ, който прѣподава на студентитѣ си. На пръвъ погледъ прави впечатление, че той се разговаря самъ. Не, той се разговаря съ студентитѣ си по особенъ начинъ, като имъ прѣподава; тѣ, слѣдъ като го слушатъ дълго врѣме, започватъ да го разбиратъ. Професорътъ се разговаря съ студентитѣ си външно, а тѣ съ него — вѫтрѣшно. Ако студентътъ е способенъ, досѣтливъ, той се разговаря съ професора си и слѣдъ като професорътъ слѣзе отъ своята катедра; ако студентътъ е неспособенъ и не разбира професора си, остава самъ за дълго врѣме.

   Ето защо, и мрѣжицитѣ или трансформаторитѣ въ окото на човѣка трѣбва да се турятъ въ фокусно разстояние, или да се турятъ въ дѣйствие, за да могатъ да възприематъ специалната за тѣхъ свѣтлина. Въ физиката има редъ явления, които не могатъ да се обяснятъ съ извѣстнитѣ досега физически закони, затова тѣ оставатъ необяснени. Обаче, природенъ законъ е този, който може да обясни всички явления, които влизатъ въ неговата область. Има ли едно явление, което даденъ законъ не може да обясни, той вече се отнася къмъ правилата. Въ това отношение, съврѣменнитѣ учени хора иматъ само правила; тѣ още нѣматъ закони. Законитѣ трѣбва да обясняватъ всички явления, които влизатъ въ тѣхната область, и да докажатъ отношенията, които сѫществуватъ между тия явления. Природата има свои правила и закони, на които нашитѣ мисли, чувства и дѣйствия трѣбва да се подчиняватъ. Ето защо, чувствата, мислитѣ и дѣйствията ни трѣбва да бѫдатъ хармонични. Нѣкой казва: защо чувствата ни трѣбва да бѫдатъ хармонични? — За да виждате добрѣ. Защо мислитѣ ни трѣбва да сѫ хармонични? — За да слушате добрѣ.

   И въ ухото на човѣка има сѫщо такива пластинки, мрѣжици за възприемане на различнитѣ видове слухови вълни. И въ това отношение се изисква проучаване на ухото и на слуха. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ обонянието, и въ вкуса на човѣка, т. е. въ неговия носъ и езикъ. Въ всѣки човѣкъ, който иска да говори на единъ живъ, изященъ езикъ, трѣбва да сѫ развити висшитѣ центрове на говора. Сѫщо тъй у него трѣбва да е развито чувството на схващане и различаване най-тънкитѣ и деликатни звукови вълни. Всѣка дума, разгледана отъ духовно гледище, има свои специфични краски. Запримѣръ, думата „любовь“, произнесена съ най малъкъ брой вибрации, произвежда червенъ цвѣтъ. Това не е любовь, но форма на едно животинско чувство. Произнесе ли се думата „любовь“ въ висшъ смисълъ, съ по-голѣмъ брой вибрации, тя произвежда бѣлъ цвѣтъ. Висшата любовь, която има висши трептения, произвежда въ душата на човѣка бѣла, мека свѣтлина. Цвѣтътъ на Любовьта е абсолютно бѣлъ. Цвѣтътъ на Истината е необикновено свѣтълъ. Този цвѣтъ е непоносимъ за сегашния физически свѣтъ.

   Какво приложение има сега за васъ знанието на тия цвѣтове и трептенията, които се произвеждатъ отъ думитѣ при изговарянето имъ? Вие трѣбва да се стремите къмъ висши трептения, къмъ висши движения, защото отъ вашитѣ добри чувства, мисли и дѣйствия зависи не само здравословното състояние на вашия организъмъ, но отъ тѣхъ зависи и вашето бѫдещо развитие. Човѣкъ трѣбва да се стреми всячески да корегира своитѣ чувства и мисли. Злото не е въ това, че прѣзъ васъ минало нѣкое горчиво чувство или нѣкоя горчива мисъль, обаче, тѣ не трѣбва да се задържатъ за дълго врѣме у васъ. Тѣ могатъ да дойдатъ, да прѣминатъ прѣзъ васъ, но ако не ги задържите, нѣма да ви причинятъ никаква врѣда. Задържите ли ги въ себе си, тѣ ще ви разрушатъ. Влѣзе ли въ сърцето ви нѣкакво горчиво чувство, или въ ума ви нѣкаква горчива мисъль, спрете се прѣдъ тѣхъ, изслѣдвайте ги като ученъ човѣкъ и ги изхвърлете навънъ. По този начинъ вие трѣбва сами да се самовъзпитавате.

   И тъй, вие трѣбва да си служите съ свѣтлината, да изучавате нейнитѣ свойства и закони, понеже тя е жива и указва благотворно дѣйствие върху човѣка. Съврѣменнитѣ хора още не могатъ да си прѣдставятъ, че свѣтлината е жива. Ние живѣемъ въ живата свѣтлина, а тази, за която говорятъ физицитѣ, прѣдставлява подсъзнанието на живата свѣтлина. Въ съзнанието на свѣтлината, по отношение на васъ, има сѫщитѣ фази, каквито и въ вашето съзнание: фаза на подсъзнание, самосъзнание и свърхсъзнание. Вие трѣбва да изучавате влиянията на свѣтлината. Разгледайте, напримѣръ, влиянието на свѣтлината върху кой и да е плодъ. Въ първо врѣме плодътъ е стипчавъ и киселъ, съдържа повече киселини. Като узрѣе, той става сладъкъ. Значи, свѣтлината, съ своето влияние, е въ състояние да прѣвърне киселинностьта и стипчавостьта въ сладчина. Питамъ: кой е причината за това прѣвръщане — свѣтлината или самиятъ плодъ? (— Понеже всѣки плодъ не става сладъкъ, значи въ плода се криятъ извѣстни способности да става сладъкъ, но това прѣвръщане става само въ присѫтствието на свѣтлината. Други учени приематъ, че свѣтлината заедно съ нѣкои енцими, взети въ минимални количества, сѫ причина за прѣвръщането на вкуса у плода). Вкусътъ на плода зависи отъ клѣткитѣ, които го съставляватъ.

  Нѣкога ще се спра върху единъ биологиченъ законъ, да видите, какъ клѣткитѣ сѫ се диференцирали. Нѣкой пѫть въ плодоветѣ се срѣща едно нехармонично съчетание, вслѣдствие на което нѣкои плодове сѫ дребни и кисели. Напримѣръ, има круши, на които плодоветѣ сѫ едри и сладки, а на други — плодоветѣ сѫ дребни, кисели или стипчави. Какъ обясняватъ ботаницитѣ това нѣщо? (— То се обяснява донѣкѫдѣ съ свѣтлината, която, като минава прѣзъ различни срѣди, образува различни енергии, които дѣйствуватъ върху плодоветѣ по различенъ начинъ. Изобщо, забѣлѣзано е, че плодове, които сѫ расли на сѣнка, сѫ кисели). Както растенията, така и животнитѣ, сѫ минали прѣзъ разни стадии на развитие. При всички тия условия тѣ сѫ придобили извѣстни навици които сѫ запазили и до днесъ.

   Изучавали ли сте, какво влияние указватъ планетитѣ върху плодоветѣ? Изучавали ли сте, напримѣръ, подъ влиянието на кои планети се намиратъ сладкитѣ, горчивитѣ, киселитѣ или стипчавитѣ плодове? Всички тия плодове се намиратъ подъ влиянието на различни планети. Това съставлява една отвлѣчена область за изучаване. Така, има извѣстни научни теории или идеи, които прѣдставляватъ недосегаеми кули. Малцина сѫ смѣлитѣ хора въ свѣта, които биха могли да се качватъ на тия високи кули, защото тѣ не сѫ отъ по 1000 м. височина, но понѣкога достигатъ и до нѣколко хиляди метра височина. Като се говори за възвишени идеи въ свѣта, на нѣкои хора се забъркватъ умоветѣ. Тѣ казватъ: докажете ни това! Всѣки човѣкъ обича да се качва на по низки мѣста, но на високи мѣста малцина се качватъ.

MOK-04J-25-1.GIF

  На чъртежа (фиг. 1) имате: триѫгълника АВС, четириѫгълникъ и петоѫгълникъ. Какво прѣдставлява триѫгълникътъ въ природата? — Той прѣдставлява съзнателния животъ на човѣка, т. е. пѫтьтъ на душата въ Божествения свѣтъ.

   Четириѫгълникътъ означава слизането на душата въ материалния свѣтъ, дѣто изучава законитѣ на развитието. Квадратътъ е мѣсто на борба. Тукъ човѣшката душа се намира на два полюса. Ако въ квадрата се прѣкара единъ диагоналъ, получаватъ се два триѫгълника, съ обща основа. Квадратътъ означава още и сѣмейството: бащата, майката, синътъ и дъщерята (Б. М. С. Д.). Той прѣдставлява завършена форма на дома, на сѣмейството.

MOK-04J-25-2.GIF

Петоѫгълникътъ прѣдставлява правилата, законитѣ и методитѣ, по които едно общество може да се рѫководи. Ако съ единъ отъ върховетѣ му съединимъ всичкитѣ останали върхове на петоѫгълника, получаватъ се три триѫгълника. Въ пентограма има петь малки триѫгълника и единъ петоѫгълникъ въ срѣдата, обърнатъ съ върха надолу.  Тамъ човѣкъ всѣкога ще се намѣри въ противорѣчие съ Божественото въ себе си. Законътъ е такъвъ. Вие едноврѣменно не можете да бѫдете въ хармония и съ Божествения, и съ физическия свѣтъ. Ако сте въ хармония съ физическия свѣтъ, ще бѫдете въ противорѣчие съ Божествения свѣтъ; ако сте въ хармония съ Божествения свѣтъ, ще бѫдете въ противорѣчие съ физическия свѣтъ. Да бѫдете едноврѣменно въ хармония и съ двата свѣта, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашнитѣ условия, въ които се намира човѣкъ, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото въ човѣка има едноврѣменно двѣ течения: едното течение отива надолу — къмъ земята, а другото течение отива нагорѣ — къмъ слънцето. Всички философи, мѫдреци и Учители на човѣчеството твърдятъ, че човѣкъ едноврѣменно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свѣтъ. Щомъ искашъ да угодишъ на Божествения свѣтъ, ще обърнешъ пентограма съ върха нагорѣ; искашъ ли да угодишъ на физическия свѣтъ, ще обърнешъ пентограма съ върха надолу. Триѫгълникътъ (3) съ върха нагорѣ прѣдставлява Божествения свѣтъ, а двата триѫгълника надолу (1 и 5) прѣдставляватъ физическия свѣтъ. Ако обърнешъ Божествения свѣтъ надолу, а физическиятъ свѣтъ нагорѣ, тогава ти ще бѫдешъ справедливъ спрѣмо свѣта, но несправедливъ спрѣмо вѫтрѣшния законъ, и ще изпаднешъ въ противорѣчие съ Божествения свѣтъ въ себе си. Тия два принципа съ въ самия човѣкъ. Нѣкои искатъ да изхвърлятъ петоѫгълника отъ себе си. Това не може да стане по никой начинъ.

   Ако се разгледа шестоѫгълника, и въ него има прѣплетени триѫгълници, но той се отнася до макрокозмоса, когато пентограмътъ се отнася до човѣшкия животъ. Само въ пентограма вие може да намѣрите правилния изразъ на вашия индивидуаленъ животъ къмъ васъ и къмъ обществото, както и различнитѣ начини, по които трѣбва да постѫпвате въ всѣки даденъ случай. Лицето, съ което ще имате нѣкакви отношения, ще поставите на върха, горѣ, въ числото 3. Върховетѣ на пентограма ще се движатъ тъй, че цѣлиятъ пентограмъ ще бѫде въ постоянно движение. Най-първо ви прѣдстои да намѣрите, дѣ е поставено лицето, съ което ще имате извѣстни отношения, дали въ точка 1, 2, 3, 4 или 5 на пентограма. Числата по върховетѣ показватъ положителнитѣ или отрицателнитѣ принципи, които дѣйствуватъ въ човѣка за всѣки даденъ моментъ. И тогава, спрѣмо този човѣкъ вие ще дѣйствувате съ добродѣтели, съотвѣтни на това мѣсто. Ако този човѣкъ се намира на мѣстото при числото двѣ, вие ще дѣйствувате спрѣмо него съ Мѫдрость, а не съ доброта. Той има знания, и затова оттамъ ще започнете съ него. Ако този човѣкъ се намира при числото едно, върху него трѣбва да се дѣйствува съ Любовьта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най силниятъ, най-суровиятъ принципъ, който трѣбва да се смекчи. Ако нѣкой човѣкъ се намира при тройката, ще му се въздѣйствува чрѣзъ Истината, защото той обича свободата. Когато нѣкой човѣкъ се намира при четворката, ще му се въздѣйствува съ доброто; ако се намира при петорката, ще му се въздѣйствува съ Правдата, съ правото.

   Слѣдователно, съ всѣки човѣкъ ще се постѫпва специално, споредъ това, на коя страна въ пентограма се намира той. По сѫщия начинъ ще дѣйствувате и спрѣмо себе си, защото всѣкога не сте на едно и сѫщо мѣсто въ пентограма. Нѣкога се намирате при числото 1, другъ пѫть — при 2, послѣ при 3 и т. н. При това, числото три не е всѣкога върхъ на пентограма. Нѣкой пѫть числото едно става главенъ центъръ, другъ пѫть — числото двѣ, или четири или петь и т. н. Съобразно това движение, и вие трѣбва да нареждате отношенията си спрѣмо хората. Че това е така, ние виждаме отъ отношенията ни, напримѣръ, къмъ малкитѣ дѣца. Докато дѣтето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученикъ въ гимназията, или студентъ въ университета, отношенията ви къмъ него се измѣнятъ, като къмъ възрастенъ човѣкъ. Това показва, че неговиятъ пентограмъ се е завъртѣлъ. Тъй щото, вашитѣ чувства, вашитѣ отношения, както къмъ самия васъ, така и къмъ другитѣ хора, постоянно се измѣнятъ.

   Значи, центроветѣ 1, 2, 3, 4 и 5 въ пентограма постоянно се движатъ, мѣнятъ мѣстата си. Щомъ извѣстенъ центъръ се измѣни по отношение къмъ слънцето, образува се дѫгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче, докато новиятъ центъръ се сформирува и заеме своето положение, въ съзнанието ви ще станатъ извѣстни пертурбации. Докато тази дѫга се движи, т. е. докато измине ѫгълъ равенъ на 72° (360:5 = 72), вие ще усѣщате тия пертурбации. Нѣкога тази смѣна ще бѫде въ възходяща, а нѣкога — въ низходяща степень, ще зависи отъ това, въ каква посока се движите — нагорѣ къмъ слънцето, или надолу къмъ земята. Ако посоката ви е надолу къмъ земята, значи движението става въ вѫтрѣшния петоѫгълникъ, обърнатъ съ върха надолу (I) фиг. 2; ако посоката е нагорѣ къмъ слънцето, значи движението става по върховетѣ на пентограма, чийто върхъ е обърнатъ нагорѣ. Щомъ силитѣ дойдатъ въ нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т. н. Това сѫ движения на приливъ и отливъ, които ставатъ периодически.

   Пентограмътъ прѣдставлява велики, разумни течения въ живата природа — течения на свѣтлината, които индуситѣ наричатъ „прана“. Тѣ ги наричатъ още „движения на праната“ или  „течения на живота“. Това сѫ петь велики центрове, въ които ставатъ велики процеси. Тѣ прѣдставляватъ петь положителни и петь отрицателни сили. Възходящитѣ или положителнитѣ се намиратъ по върховетѣ на петоѫгълника, обърнатъ съ върха си нагорѣ, а низходящитѣ, т. е. отрицателнитѣ се намиратъ въ вѫтрѣшния петоѫгълникъ, обърнатъ съ върха надолу (I) фиг. 2. 

  Азъ бихъ желалъ още тази вечерь, всѣки отъ васъ да опрѣдѣли, на коя страна или на кой върхъ отъ пентограма се намира въ дадения моментъ, споредъ както сѫ наредени числата по върховетѣ. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза въ живота ви за дадения случай. Ще опрѣдѣлите мѣстото си въ пентограма, споредъ както се чувствувате сега, прѣзъ врѣме на лекцията.

   Ще ви дамъ и друго опрѣдѣление на числата по върховетѣ на пентограма. Числото едно прѣдставлява Божествената страна. Оттамъ движението върви къмъ върха двѣ, дѣто е човѣкътъ. Отъ върха двѣ движението отива къмъ върха четири — повторно отиване къмъ Бога, но вече конкретно проявенъ въ обществото. Отъ върха четири движението отива къмъ върха три. Тройката е неутрално число, което показва отношение къмъ самия себе. Числото три е домътъ, отношението на човѣка къмъ неговитѣ приятели, къмъ неговитѣ близки, но не и къмъ народа или къмъ външнитѣ хора. Най-послѣ движението слиза къмъ числото петь.

   Тия центрове иматъ и други обяснения. Напримѣръ, числото едно прѣдставлява общия принципъ, съ който човѣкъ започва. Въ числото двѣ се включватъ методитѣ, съ които човѣкъ трѣбва да работи. Въ всѣки методъ обаче, има редъ изключения, на които човѣкъ се натъква. И другитѣ числа иматъ свои обяснения, които ще ви дамъ другъ пѫть.

MOK-04J-25-3.GIF

  Ако разгледате пентограма, (фиг. 3.), ще забѣлѣжите, че е вписанъ въ единъ крѫгъ, който ученикътъ трѣбва да извърви. Въ крѫга сѫ означени образитѣ на нѣколко прѣдмета: сабя, чаша, книга, свѣтилникъ и тояга или жезълъ. Сабята показва, че всѣки човѣкъ иска да бѫде силенъ, но силниятъ човѣкъ понѣкога може да извърши и нѣкакво прѣстѫпление. Слѣдъ силата ученикътъ пристѫпва къмъ чашата съ горчивото съдържание, което той трѣбва да изпие. Като изпие горчивото съдържание въ чашата, той минава къмъ книгата, която трѣбва да чете и изучава. За да чете отъ тази книга, свѣтилникъ му трѣбва. Свѣтилникътъ прѣдставлява човѣшкия разумъ, който му показва, какво е написано въ книгата на природата. Най-послѣ ще му се покаже закона — тоягата или жезълътъ. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети въ моята жива книга и знай, че всичкитѣ твои стремежи трѣбва да бѫдатъ обърнати къмъ Бога“! При това, сабята трѣбва да бѫде въ хоризонтално положение, а не нагорѣ; тоягата трѣбва да бѫде изправена нагорѣ, къмъ Бога, което показва стремежъ къмъ Бога. Слѣдъ това иде ново положение за ученика — да влѣзе прѣзъ вратата на Добродѣтельта, отдѣто ще започне посвѣщението му. Най-послѣ идатъ редъ други стадии въ неговия пѫть. Всичкитѣ добродѣтели прѣдставляватъ пѫтя, прѣзъ който човѣшката душа трѣбва да мине.

MOK-04J-25-4.GIF

  Сега, да вземемъ, напримѣръ, една точка А. Въ колко посоки може да се движи тя въ пространството? — Тя може да се движи по права и по крива линия. Вземете слѣдъ това три точки А, В, С. Какви ще бѫдатъ тѣхнитѣ движения? Ако точката А се движи по посока на точката В, другитѣ точки не ще могатъ да вървятъ въ нейната посока, по простата причина, че ще се намѣрятъ въ противорѣчие помежду си. Двѣ точки не могатъ да се движатъ едноврѣменно въ една и сѫща посока. Ето защо, втората точка В ще се движи въ перпендикулярна посока по отношение движението на първата точка А. Значи, точката В ще се движи нагорѣ къмъ С, което дава широчина. Третата точка С не може да се движи нито по посока на първата точка А — по права линия, нито по посока на втората точка В — по плоскость, но ще се движи перпендикулярно на плоскостьта, а именно въ посока СД. И тъй, тѣзи три точки образуватъ тѣло. Тѣ се движатъ едноврѣменно въ три различни посоки.

   По този начинъ вие имате физическия, астралния и умствения животъ на човѣка. Физическиятъ животъ се движи по права линия, астралниятъ животъ се движи въ плоскость, а умствениятъ животъ се движи перпендикулярно на плоскостьта, а именно въ кубова посока. Така се образува счупената линия АВСД. Всѣка точка отъ тази линия прѣдставлява центрове, върхове, сили. Тия върхове означаватъ извѣстни влияния отвънъ и отвѫтрѣ, които въздѣйствуватъ върху движението, като го отклоняватъ въ една или въ друга посока. Тия върхове се разглеждатъ още като различни срѣди, които прѣчупватъ движението.

MOK-04J-25-5.GIF

  Допуснете, че вие имате една благородна идея — искате да станете музикантъ. До 21-та си годишна възрасть вие подържате това желание, но като се убѣдите, че то е невъзможно за васъ, отказвате се отъ желанието си и ставате търговецъ. Значи, като не се реализира желанието да станете музикантъ, то слиза надолу. Това показва, че желанието ви не е било оформено. Обаче, всѣки човѣкъ трѣбва да знае, какво може да стане отъ него. Другъ човѣкъ пъкъ желае да стане земледѣлецъ или търговецъ, но като не успѣва въ това си желание, въ него се заражда идеята да проповѣдва — той взима точно обратна посока на движение. Слѣдователно, вашитѣ желания опрѣдѣлятъ посоката на движението ви.

   Духовниятъ човѣкъ винаги трѣбва да се движи нагорѣ, въ посока Д, а физическиятъ човѣкъ трѣбва да се движи въ обратна посока — надолу — Ф фиг. 4. Въ такъвъ случай, по посоката на движението е лесно да се опрѣдѣли, какъвъ е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ знае, какво е състоянието му въ даденъ случай, той може да опрѣдѣли, какво ще бѫде неговото състояние въ слѣдния моментъ. Запримѣръ, ако днесъ сте били крайно весели, утрѣ ще имате точно обратното разположение на духа. Ако днесъ имате една възвишена мисъль и вѣрвате, че ще разрѣшите всички задачи въ свѣта, утрѣ ще имате точно обратното състояние. Обаче, това сѫ фиктивни положения, не сѫ естествени. Нѣкой пѫть човѣкъ мисли, че е много силенъ, че всичко може да направи, а другъ пѫть мисли, че е слабъ, че нищо не може да направи. Това сѫ двѣ лъжливи състояния, които ние наричаме състояния на проекции.

 

      Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта.

 

25 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 12. IV. 1925 г.

въ гр. София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...