Jump to content

1925_03_15 Вдлъбната и изпѫкнала лещи


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВДЛЪБНАТА И ИЗПѪКНАЛА ЛЕЩИ*

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

Прочете се резюме отъ темитѣ: “Отличителнитѣ чърти на отривистата рѣчь.”

 

MOK-04J-22-1.GIF

 

Начъртайте на дъската два полукрѫга: единиятъ да бѫде изпѫкналъ, а другиятъ - вдлъбнатъ, корубестъ. Ще направимъ извѣстни разсѫждения върху тия два полукръга. (I и II, на фиг.1)Ако се движите по повърхностьта на първия полукрѫгъ, какви ще бѫдатъ отношенията ви? Или ако налѣете вода върху повърхностьта на сѫщия полукрѫгъ, какво ще стане съ водата? (-Ще се разлѣе.) Ами какво ще стане съ водата, ако я налѣете върху вдлъбнатата леща? (-Тя ще се събере.) Тогава, споредъ закона на аналогията, казваме: Всички енергии, които се разпръсватъ, се движатъ по изпѫкнала повърхность, а всички енергии, които се събиратъ, се движатъ по вдлъбната повърхность. Изъпѫкналитѣ лещи даватъ малки образи, а вдлъбнатитѣ - голѣми образи.

 

MOK-04J-22-2.GIF

 

(-Въ физиката се изучаватъ изпѫкнали (1) и вдлъбнати (2) лещи - фиг.2. Далекогледитѣ употрѣбяватъ очила съ изпѫкнали лещи, а кѫсогледитѣ - съ вдлъбнати лещи.) Когато енергията на човѣка се разлива, въ какво състояние се намира той? - Въ изпѫкнало състояние. Вие още не можете да схващате аналогията, която сѫществува между физическитѣ и духовнитѣ прояви. Ако се качите на единъ високъ планински върхъ, който прѣдставлява изпѫкнала леща, ще можете ли тамъ да седите тъй спокойно както въ нѣкоя долина? Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако врѣмето е бурно, не може да седите на този планински върхъ. При сегашното развитие на човѣчеството, вие не може да седите дълго врѣме на планинскитѣ върхове. Нѣкои хора искатъ да си направятъ колибка на единъ отъ планинскитѣ върхове и тамъ да живѣятъ, но рекохъ, още не може да живѣете на планинскитѣ върхове. Не е дошло врѣмето за това. И въ врѣмето на Христа ученицитѣ Му пожелаха да направятъ три шатри на планината, но Христосъ имъ каза: “Не е дошло още врѣмето за това.” И тѣ трѣбваше да слѣзатъ отъ планината.

 

Високитѣ върхове прѣдставляватъ умствения свѣтъ, отдѣто слизатъ идеитѣ. Вашитѣ идеи, които имате, могатъ да изопачатъ ума ви, да ви свалятъ въ долината. Високитѣ върхове сѫщеврѣменно прѣдставляватъ и човѣшката гордость. Когато човѣкъ се изкачи на нѣкой високъ върхъ, той не иска да знае за хората, не мисли за тѣхъ, но щомъ дойде бурята, слиза въ долината и започва да търси хората. На високия върхъ, като изпѫкнала повърхность, човѣкъ не може да се задържи въ врѣме на буря, но слиза в долината, въ вдлъбнатата леща. Вдлъбнатата леща, долината съотвѣтствува на човѣшкото сърце.

 

Въздухътъ може да обвива еднакво, както изпѫкнала повърхность, така и вдлъбната, за него не е нужно паница. Той може да се движи свободно, дѣто иска. За водата обаче, въпросътъ седи другояче. Водата казва: “Паница е нужна за мене. Слѣдователно за сърцето трѣбва паница, форма, въ която да излѣе съдържанието си. Значи на ума трѣбва височина, а на сърцето - вдлъбнатина, дълбочина, но има понѣкога опасность за човѣка, да не се удави въ тази вдлъбнатина, въ тази паница. Казвате: “Какъ азъ, голѣмиятъ човѣкъ да се удавя въ една паница!” Рекохъ, прѣдстави си, че ти, голѣмиятъ човѣкъ, съ великитѣ идеи, имашъ форма на мравка. Ако те туря въ една паница съ вода, нѣма ли да се удавишъ? - Ще се удавишъ, разбира се и нищо нѣма да остане от тебе.

 

Окултиститѣ поддържатъ, че човѣкътъ, въ първитѣ врѣмена на своето развитие, е достигалъ до височина 100 метра. Послѣ, височината му се е намалила до 35 метра, докато днесъ го виждаме да достига на височина метъръ и половина - два метра най-много, което показва, че материята му се е сгѫстила. За въ бѫдеще ще се сгѫсти още повече.

 

Нѣкой си английски авторъ привежда единъ разказъ изъ живота на английскитѣ астрономи. Около 45-та година на миналия вѣкъ единъ астрономъ наблюдавалъ съ своя телескопъ небето и пространството около него. Това било въ врѣмето, когато холерата и чумата върлували въ Англия въ голѣма степень. По едно врѣме, както наблюдавалъ небето, вижда въ постранството единъ грамаденъ човѣкъ, съ километри височина, който се движилъ много бавно. Този астрономъ наблюдавалъ дълго врѣме, но грамадниятъ човѣкъ не изчезвалъ отъ полето на телескопа. Отдръпналъ се настрана, изчистилъ лещитѣ на телескопа, пак погледналъ - грамадниятъ човѣкъ седи. Най-послѣ астрономътъ помислилъ, че това е нѣкаква илюзия на мозъка, че е заболѣлъ отъ нѣщо или че очитѣ му сѫ замрѣжени и т.н. Отдалечава се отъ телескопа, разтърква добрѣ очитѣ си, поразхожда се малко, да се освободи отъ илюзорния образъ и пакъ поглежда прѣзъ телескопа. Грамадниятъ човѣкъ още стои насрѣща му. Тогава той извиква десеть души астрономи, между които и една жена и имъ казва: “Открихъ нѣщо много важно, искамъ да се произнесете и вие, прѣди да го сподѣля съ васъ.” Първиятъ астрономъ започва да гледа прѣзъ телескопа и наблюдавалъ дълго врѣме. Отстранява се отъ телескопа, търка очитѣ си, пакъ наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждатъ се слѣдъ него и останалитѣ осемь души, но никой нищо не казва, мислятъ, че се намиратъ прѣдъ нѣкакъвъ фалшивъ недѣйствителенъ образъ. Най-послѣ дохожда редъ и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда прѣзъ него и веднага казва: “Виждамъ на небето единъ грамаденъ човѣкъ!” Едва сега астрономътъ се убѣдилъ, че това, което и той виждалъ, не е илюзия. Когато холерата и чумата прѣстанали, сѫщиятъ астрономъ забѣлѣзалъ, че грамадниятъ човѣкъ изчезналъ отъ небето. Днесъ кой би повѣрвалъ на този разказъ?

 

Та рекохъ, когато забѣлѣжите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие въ ума ви. Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този - онзи, вие усѣщате, че нѣщо ви дразни отвѫтрѣ. Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате въ въздухообразно състояние, у васъ настава голѣма сухота. При сухитѣ състояния всѣкога има безплодие. Въ този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трѣбва. Нѣкои хора страдатъ отъ много влага. Хора, които страдатъ отъ сухота, иматъ сухи рѫцѣ; тия, които страдатъ отъ много влага, иматъ влажни рѫцѣ. И двѣтѣ състояния у човѣка сѫ крайности. При голѣмата влага се раждатъ извѣстни недѫзи, като гниене, разлагане и др. Когато въ сърцето на човѣка дойде много влага, тамъ не могатъ вече да се развиватъ и растатъ никакви благородни чувства, освѣнъ нѣкакви дребни, малки животинки. И при голѣмата сухота спира животътъ на всички възвишени идеи и мисли.

 

Сега, вие трѣбва да приложите закона на хармонията, както въ себе си, така и въ окрѫжаващата срѣда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага. Знаете ли какво значи хармония? Хармонията изисква като се срещнатъ двама приятели, всѣки отъ тѣхъ да оцѣни добритѣ чърти въ характера на своя приятель. Виждате ли благородното въ характера на другитѣ хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения. За да се приближите къмъ нѣкой човѣкъ, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да намѣрите една добра чърта въ неговия умъ или въ неговото сърце, било нѣкаква сѫществена мисъль, която го движи или нѣкакво благородно чувство или нѣкаква способность. Като намѣрите една добра чърта, върху нея ще градите вашитѣ отношения.

 

Тукъ, въ Школата се събиратъ два вида ученици, отъ двѣ различни категории. Еднитѣ живѣятъ по върховетѣ, а другитѣ - въ долинитѣ. Или съ други думи казано, еднитѣ ядатъ отъ изпѫкнали паници, а другитѣ - отъ вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смѣете едни на други. Тия, които ядатъ отъ вдлъбнати паници, ще кажатъ на другитѣ: “Яде ли се отъ изпѫкнали паници?” Послѣднитѣ пъкъ ще ги запитатъ: “Ами отъ вдлъбнати паници яде ли се?” Еднитѣ ще се намѣрятъ въ положението на щъркела, а другитѣ въ положението на лисицата, за които се говори въ баснята “Щъркелъ и лисица”.

 

Вие трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: това, което сѫществува у другитѣ хора въ изобилие, сѫществува и у васъ, макаръ въ малко количество. Между всички хора има едно прѣливане, една обмѣна. Това се забѣлѣзва и въ външнитѣ отношения. Нѣкога ти ще говоришъ, а други ще те слушатъ. Другъ пѫть ти ще слушашъ, а други ще говорятъ. Нѣкои хора мислятъ, че могатъ да говорятъ или да мълчатъ, когато тѣ искатъ. Не, човѣкъ не може всѣкога да говори, не може и всѣкога да мълчи. Вие трѣбва да разбирате тия двѣ състояния, трѣбва да разбирате какво означава говоренето и какво - мълчанието. Въ разумния животъ мълчанието е необходимо, за да видимъ какво говорятъ другитѣ хора, каква е тѣхната разумность. Когато ние говоримъ, другитѣ слѣдятъ каква е нашата разумность. Значи когато азъ слушамъ, искамъ да разбера, доколко ти си разуменъ; когато азъ говоря, ти ще разберешъ доколко азъ съмъ разуменъ. Тъй щото, ти ще ми говоришъ, за да те позная, послѣ азъ ще ти говоря, за да ме познаешъ. Слѣдъ това и азъ ще мълча и ти ще мълчишъ, за да познаемъ и разберемъ нѣщата.

 

Първото нѣщо, отъ всички хора се изисква взаимно уважение. Човѣкъ трѣбва да уважава и себе си и другитѣ хора. Взаимно уважение - това е една отъ най-благороднитѣ чърти, която човѣкъ трѣбва да развие на земята. Вие не може да говорите за Любовь, отъ васъ не се изисква да се обичате, защото Богъ е, който обича, но отъ васъ се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива разумниятъ животъ. Ако си туряте единъ другъ различни епитети, това нѣма да ви ползува. Вие ще мязате на онзи българинъ отъ варненско, които отишълъ при единъ турчинъ да си купи чехли. Слѣдъ като прѣмѣрилъ всички чехли въ дюкяна, тръгналъ да си отива, не могълъ да намѣри по мѣрката си - кракътъ му билъ много голѣмъ. Турчинътъ казалъ слѣдъ него: “Калѫпсъзъ!” То значи: нѣма калѫпъ за твоитѣ крака. Българинътъ чулъ този епитетъ, разгнѣвилъ се, обърналъ се къмъ турчина и му казалъ: “Сенъ калѫпсъзъ!” - Ти си човѣкъ безъ калѫпъ. Питамъ: какво спечелиха тия двама души, като размѣниха този епитетъ помежду си? - Нищо не спечелиха. Епитетитѣ не разрѣшаватъ никакви въпроси. Единственото нѣщо, което спомага за разрѣшението на въпроситѣ, е да възстановитѣ помежду си отношения на взаимни уважения. Вие трѣбва да развиете тази чърта въ вашия характеръ, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази чърта вѫтрѣ въ себе си, вѫтрѣшно да имате уважение единъ къмъ другъ. Само по този начинъ вие ще придобиете нѣжность и разумность.

 

MOK-04J-22-3.GIF

 

Отъ паницата (А) на фиг. 2 можемъ ли да направимъ нѣщо? - Можемъ. Като туримъ тази паница въ двѣ различни положения - въ обикновено положение и послѣ съ дъното нагорѣ, ще образуваме долната и горната устни на устата АВ. Значи, като се отвори устата, имаме двѣ паници или както физицитѣ казватъ имаме двѣ двойно изпѫкнали лещи, прѣзъ които лѫчитѣ минаватъ и се прѣчупватъ. И дѣйствително, устата прѣчупва много нѣща. На какво може да уподобите двувдлъбната леща О? - На човѣшкия носъ. Горната часть на носа при вѣждитѣ е широка, послѣ се стѣснява и долната часть, отново се разширява. Питамъ: щомъ устата и носътъ прѣдставляватъ лещи, службата имъ еднаква ли е? Ако свѣтлината излиза отъ срѣдата на двойно изпѫкналата леща и върви къмъ повърхностьта й, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вънъ отъ устата, се разпръсва. Ако пъкъ свѣтлината излиза отъ центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението въ носа е навѫтрѣ, всичко се събира въ него. По този начинъ ста ва и дишането. Движението въ носа отвънъ навѫтрѣ е посилно, отколкото движението отвѫтрѣ навънъ. Слѣдователно, двуизпѫкналата и двувдлъбната лещи приематъ сили отъ два различни свѣта. Защо ни е потрѣбна паница въ живота? За ядене да събира храната. Щомъ моята паница събира яденето, тя има смисълъ. Кои линии въ живота сѫ за прѣдпочитане, изпѫкналитѣ или вдлъбнатитѣ? (-Зависи отъ случаитѣ.) Когато искате да отбиете извѣстна енергия отъ пѫтя й, трѣбва ви изпѫкнала форма. Така постѫпва и природата. Ако замѣрите нѣкое дѣте съ камъкъ, то безъ да знае законитѣ на физиката, вдига лакета си и така образува изпѫкнала линия, съ която се прѣдпазва отъ камъка. Отдѣ знае дѣтето този законъ? Природата го учи.

 

Сѫщитѣ тия изпѫкнали линии, изпѫкнали форми, иматъ голѣмо приложение при закона на вѣрата. Вие знаете, че чрѣзъ пространството минаватъ много отрицателни мисли, които ако не можете да отбиете, ще ви причинятъ голѣма врѣда. За да се прѣдпазите отъ тѣхъ, ще ги отбивате чрѣзъ закона на вѣрата.

 

И тъй, на първо мѣсто ще прилагате законитѣ на вашия умъ и на вашето сърце, но трѣбва да помните, че нечистотиитѣ се събиратъ въ паници. Нечистотиитѣ не се събиратъ въ изпѫкнали форми. Тамъ дъждътъ измива всичко, а вѣтърътъ го отвѣва. Въ това отношение изпѫкналитѣ форми сѫ по-чисти, но въ тѣхъ вода не може да се събира. (-Въ изпѫкналитѣ форми се събира електричество, а въ вдлъбнатитѣ - магнетизъмъ.) - Да, така е. Електрическата енергия е толкова необходима за тѣлото, колкото и магнетичната. За въ бѫдеще вие ще изучавате каква енергия се събира въ всѣка часть отъ тѣлото. Вие трѣбва да изучавате и законитѣ, какъ да трансформирате енергията отъ единъ органъ въ другъ. Всички заболѣвания на организма се дължатъ на нееднаквото разпрѣдѣление на енергиитѣ въ него, вслѣдствие на което и кръвообръщението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхностьта на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвьта по цѣлото тѣло. Прѣмахнатъ ли се тия живи електрически токове отъ сърцето, веднага неговото движение спира. Индуситѣ разбиратъ този законъ и правятъ редъ опити съ движението на сърцето. Напримѣръ тѣ отниматъ тия електрически токове отъ сърцето и то спира движението си, слѣдъ това отново ги възстановяватъ и движението на сърцето започва. Въ това отношение човѣшкото сърце прѣдставлява единъ изворъ. Докато водата въ този изворъ не е подпушена, сърцето дѣйствува нормално. Подпуши ли се водата му нѣкѫдѣ, и движението на сърцето спира. Нѣкои хора се плашатъ, като забѣлѣжатъ, че сърцето имъ започва да бие поусилено или пъкъ спира движението си. Не, това е една илюзия на електрическитѣ токове, които текатъ въ сърцето. Когато нервната енергия, въ която електричеството взима участие, прѣстане да се регулира отъ сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия и движението му става нормално.

 

И тъй, видѣхте вече разликата между изпѫкналитѣ и вдлъбнатитѣ лещи. Първитѣ сѫ необходими за ума, а вторитѣ - за сърцето. Вие трѣбва да се научите да разпознавате и да владате състоянията на ума си. Дойде ли у васъ колебание, съмнѣние, трѣбва да знаете отдѣ произтичатъ тия състояния. Тѣ показватъ, че вие сте на нѣкое високо мѣсто. Нѣкога вие сте увѣрени въ своитѣ идеи, но дойдете ли въ съприкосновение съ по-силенъ умъ отъ вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнѣвате. Силниятъ умъ прѣдставлява високъ върхъ, който може да ви влияе. Този умъ ви изкачва на високия върхъ, но понеже сте тънко облѣчени, започвате да треперите - колебаете се, дали ще издържите на тази височина. Рекохъ, единъ по-силенъ умъ може да ви разколебае въ вашитѣ убѣждения, а на по-слабъ умъ вие може да противодѣйствувате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодѣйствувате; по-силна воля отъ вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодѣйствувате.

 

Законъ е: И вие да влияете, и на васъ да влияятъ. Въ този законъ нѣма нищо лошо. Всички хора се намиратъ по дъ този законъ. Никой не може да се избави отъ влияние. Всѣки човѣкъ, съ когото влизате въ съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияятъ и природата ни влияе, а най-послѣ и Богъ ни влияе. Той се подписва отгорѣ и работата се свършва. Въ края на краищата всѣки човѣкъ ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Кога? Когато върви въ разумния пѫть - по пѫтя на своя свѣтълъ умъ и по пѫтя на своето разумно сърце. Тогава той ще бѫде въ съгласие съ цѣлата природа, въ съгласие съ всички добри и разумни сѫщества отъ по-висшъ свѣтъ и най-послѣ въ съгласие съ Бога. Щомъ сте въ такова пълно съгласие и мѫчнотиитѣ въ живота ви, и учението ви, и всѣка работа, която започвате, ще разрѣшавате добрѣ и ще ви върви лесно.

 

Питамъ: какво е сегашното ви състояние? Каквато работа и да започнете, нищо не излиза отъ нея. Ако река да направя опитъ, ще се убѣдите, че е така. Напримѣръ давамъ 50 000 лева на десеть души да видя какво ще направятъ съ тѣхъ. Слѣдъ 4-5 мѣсеца, тѣ ще дойдатъ при мене и ще ми дадатъ точна смѣтка, какъ сѫ изхарчили паритѣ. Сами ще видятъ, че нищо не сѫ направили, а сѫ изхарчили паритѣ за ядене, за дрехи и т.н. Защо не сѫ успѣли? - Понеже всѣки иска да бѫде главенъ майсторъ, да получава голѣма заплата, да се храни и облича добрѣ. Така че, дали съ дърводѣлство ще се заематъ или съ друга нѣкаква работа, въ резултатъ паритѣ ще бѫдатъ изхарчени, а на лице нѣма да има никаква работа. Въ това отношение външниятъ свѣтъ работи подобрѣ. Не е въпросътъ за паритѣ, но рекохъ, че по сѫщия начинъ вие прахосвате и живота си.

 

Всѣки ламти за много. Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ, да напише една книга, да се прослави съ нея. Ако той вложи всичкото си знание въ тази книга, какво ще спечели? Стремежътъ на човѣшката душа не седи въ писане на книги. Ако ти изпратишъ една добра мисъль на нѣкой човѣкъ, който е отпадналъ духомъ и съ това го повдигнешъ, туй е реалното въ живота. Една добра мисъль, едно възвишено чувство струватъ повече, отколкото сто тома, написани отъ нѣкой човѣкъ. Често тия написани книги не даватъ нищо на човѣ ка, когато една декламация може да произведе цѣлъ прѣвратъ въ душата на нѣкого. Всѣко нѣщо струва толкова, колкото ефективъ има въ него. Нѣма ли ефективъ, нищо не струва.

 

Великитѣ идеи въ свѣта се добиватъ само съ усиленъ трудъ отъ страна на човѣшката душа, човѣшкото сърце, човѣшкия умъ и човѣшката воля. Ще знаете, че само тия нѣща сѫ сѫществени за васъ, които вие сами може да направите. Въ вашия духъ има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у васъ. Реализирайте ги, вижте, какъвъ резултатъ ще имате отъ тѣхъ и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, тѣ не сѫ чисто злато, не сѫ ефективъ, тѣ сѫ фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви нѣща. Изкажете ли нѣщо, което не е провѣрено, ще почувствувате въ себе си празнота, безсмислие. Ето защо трѣбва да говорите само провѣрени работи. Ако ти си великъ човѣкъ, нѣма защо да казвашъ на хората това. Кому сѫ казали Хималаитѣ, че сѫ най-високитѣ планинин на свѣта? - Никому. Ангелитѣ и арахангелитѣ слѣзоха ли отъ небето да кажатъ на хората, че сѫ велики сѫщества? Не, тѣ мълчатъ, нищо не говорятъ за себе си. Обаче, тѣ иматъ велико съзнание за своето прѣдназначение и отъ изобилието, което иматъ, всѣки моментъ изпращатъ на сѫществата по-долу отъ тѣхъ безъ да говорятъ нѣкому за това.

 

Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да не задържате излишна енергия въ себе си. Какво разбирамъ подъ думата “излишна енергия”? Напримѣръ разгнѣвилъ си се, пусналъ си пояса си, ходишъ натукъ - натамъ прѣзъ цѣлия день чакашъ само да дойде нѣкой и да ти каже нѣщо. Веднага изваждашъ ножъ срѣщу този човѣкъ и му казвашъ: “Чакай, сега ще ти кажа тебе!” Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: “Какво да правимъ въ такива случаи?” Азъ ще ви дамъ методъ, какъ да се справяте съ тази излишна енергия. Който отъ васъ се разгнѣви, да вземе мотиката и да отиде на “Изгрѣвъ” да копае земята. По този начинъ и земята ще ви бѫде благодарна. Излишната енергия ще отиде въ зе мята и ще свърши нѣкаква работа. Като покопаете 10-15-20 минути, всичката излишна енергия ще се пласира въ земята, и вие ще се почувствувате облекченъ, спокоенъ, ще имате приятно разположение на духа. Това е методъ за трансформиране на излишната енергия. Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете въ кѫщи.

 

Другъ день сте меланхолични. Това е пакъ излишна енергия. Вземете мотиката, излѣзте вънъ отъ града и започнете да копаете. Слѣдъ половинъ часъ най-много меланхолията ще изчезне. Тогава турете мотиката на рамо и хайде обратно въ кѫщи! Гнѣвътъ, неразположението, меланхолията, това е все излишна енергия, която трѣбва да изпратите въ земята. Като трансформирате тази енергия, вмѣсто нея ще дойде у васъ нѣщо възвишено и благородно. Ние можемъ да направимъ този опитъ, да видимъ какви резултати ще имаме. Ще купимъ 30-40 мотички и ще разпрѣдѣлимъ едни от тѣхъ за гнѣвливитѣ, други за меланхоличнитѣ, трети за неразположенитѣ духомъ и т.н. За всѣко състояние ще има и съотвѣтна работа. Нѣкои може да сѣкатъ дърва, а не само да копаятъ, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния нѣма да ви караме да готвите, но ще излѣзете да работите на чистъ въздухъ. Какъвто и да сте - царь, философъ, поетъ, тия състояния ще дойдатъ, затова трѣбва да знаете какъ да се справяте съ тѣхъ. За въ бѫдеше ще имате още по-голѣми неразположения, но вече ще знаете какъ да се лѣкувате.

 

Гладстонъ, единъ отъ виднитѣ държавници въ Англия, е трансформиралъ тия свои състояния чрѣзъ физическа работа. Всички, които се занимаватъ умствено, иматъ излишна енергия, която ако не трансформиратъ чрѣзъ физически трудъ, ще имъ създаде голѣми злини. Онѣзи пъкъ, които се занимаватъ съ физически трудъ, често страдатъ отъ прѣумора, която създава други злини. Ние не сме за прѣумората, не сме и за бездѣлието. Ние сме за малкия трудъ, но съзнателенъ.

 

И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си въ изправно състояние! Какъ? - За да държите ума си въ изп равно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадохъ взаимно уважение. Този центъръ се намира в задната часть на главата. По този начинъ ще прѣдизвикате тази енергия да отиде къмъ горната часть на мозъка ви и съ това ще се събудятъ у васъ много възвишени мисли и чувства. Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване цѣлия ви мозъкъ, а оттамъ ще се прѣдаде и на цѣлия ви организъмъ и вие ще придобиете приятно разположение на духа.

 

Рекохъ, не се спирайте прѣдъ мѫчнотиитѣ въ живота! Нѣкои хора, като се намѣрятъ въ трудно положение, не знаятъ какво да правятъ. Ето защо, въ каквото положение и да се намирате, изживѣвайте вѫтрѣшно състоянията на другитѣ хора, та единъ день ако изпаднете въ тежко положение, да можете лесно да се справяте. Вие трѣбва да имате една положителна философия въ живота и да знаете, че като ученици на окултната Школа, ще ви прѣкаратъ прѣзъ всички мѫчнотии. Нѣкои ще кажатъ: “По добрѣ да не бѣхме влизали! Не, и да не сте влизали, пакъ ще ви прѣкаратъ прѣзъ мѫчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли, каква е философията на живота? Щомъ изучавате тази философия, нѣма какво да се смущавате. По-опитнитѣ отъ васъ, съ своитѣ мисли и желания, ще насърдчаватъ по-слабитѣ. Въ това седи силата на човѣка. Само така ще се създаде между васъ отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение. Тогава и списанието ви “Житно зърно” ще върви добрѣ.

 

У американцитѣ има една добра чърта - тамъ всички студенти сами се подържатъ. Бѣднитѣ студенти прислужватъ на своитѣ богати другари въ врѣме на обѣдъ, а послѣ и тѣ се нахранватъ. Слѣдъ това измиватъ паницитѣ и си отиватъ. Като се срещнатъ бѣднитѣ и богатитѣ студенти вънъ, тѣ се разговарятъ заедно, разхождатъ се, равни сѫ помежду си, нѣма никаква разлика между тѣхъ. Дойде ли врѣме за ядене, богатитѣ сѣдатъ прѣдъ маситѣ, а беднитѣ имъ прислужватъ. Бѣднитѣ студенти работятъ и други работи, изобщо тѣ изкарватъ прѣхраната си съ трудъ. Тѣ считатъ за унижение да и храни нѣкой, безъ да сѫ работили. Нѣкои отъ бѣднитѣ сту денти, ако сѫ въ пансионъ, разнасятъ писмата на своитѣ другари, биятъ звънеца, слагатъ маситѣ и т.н. Тѣ не ядатъ, ако не сѫ заслужили прѣхраната си. Това е една похвална чърта у американцитѣ, която обаче липсва у славянитѣ. Славянитѣ казватъ: “Какъ, съ черенъ трудъ ли да се занимавамъ? Това не го допуща моето достойнство!” Въ това отношение азъ бихъ желалъ ние да подражаваме на американцитѣ. Ние трѣбва да възприемаме хубавитѣ нѣща, отдѣто и да идатъ тѣ.

 

Моето желание е сега вие да се отличавате съ взаимно почитание помежду си. Ако вие успѣете въ това, половината отъ цѣльта на вашата работа е постигната. Слѣдъ това трѣбва да работите за постигането на други нѣща, но важно е въ първо врѣме взаимното почитание. Всички науки, както и всички изкуства и занаяти сѫ само външни нѣща, физически различия, тѣ сѫ само срѣдства, а животътъ има по-висока цѣль.

 

Азъ бихъ желалъ вие, като ученици на тази велика Школа, да се разбирате помежду си вѫтрѣшно. Вие не трѣбва да се интересувате единъ отъ другъ външно, но всѣки трѣбва да се стреми по вѫтрѣшенъ начинъ да облекчи страданията на брата си, без той да знае това нѣщо. Туй е безкористие. Така ще дойдете до новата философия въ живота. Всички вие трѣбва да бѫдете носители на новата философия!

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

22 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана от Учителя на 15.III. 1925г.

София

 

---------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Вдлъбната и изпѫкнала лещи.

 

„Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта.“

 Прочете се резюме отъ темитѣ: „Отличителнитѣ чърти на отривистата рѣчь.“

 Начъртайте на дъската два полукрѫга: единиятъ да бѫде изпѫкналъ, а другиятъ — вдлъбнатъ, корубестъ.

MOK-04J-22-1.GIF

Ще направимъ извѣстни разсѫждения върху тия два полукрѫга (I и II, на фиг. 1). Ако се движите по повърхностьта на първия полукрѫгъ, какви ще бѫдатъ отношенията ви? Или, ако налѣете вода върху повърхностьта на сѫщия полукрѫгъ, какво ще стане съ водата? (— Ще се разлѣе). Ами, какво ще стане съ водата, ако я налѣете върху вдлъбнатата леща? (— Тя ще се събере). Тогава, споредъ закона на аналогията, казваме: всички енергии, които се разпръсватъ, се движатъ по изпѫкнала повърхность, а всички енергии, които се събиратъ, се движатъ по вдлъбната повърхность. Изпѫкналитѣ лещи

MOK-04J-22-2.GIF

даватъ малки образи, а вдлѫбнатитѣ — голѣми образи. (— Въ физиката се изучаватъ изпѫкнали (1) и вдлѫбнати (2) лещи. Далекогледитѣ употрѣбяватъ очила съ изпѫкнали лещи, а кѫсогледитѣ — съ вдлъбнати лещи.) Когато енергията на човѣка се разлива, въ какво състояние се намира той? — Въ изпѫкнало състояние. Вие още не можете да схващате аналогията, която сѫществува между физическите и духовнитѣ прояви. Ако се качите на единъ високъ планински върхъ, който прѣдставлява изпѫкнала леща, ще можете ли тамъ да седите тъй спокойно, както въ нѣкоя долина? — Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако врѣмето е бурно, не може да седите на този планински върхъ. При сегашното развитие на човѣчеството, вие не може да седите дълго врѣме на планинскитѣ върхове. Нѣкои хора искатъ да си направятъ колибка на единъ отъ планинскитѣ върхове и тамъ да живѣятъ, но казвамъ: още не може да живѣете на планинскитѣ върхове. Не е дошло врѣмето затова. И въ врѣмето на Христа ученицитѣ Му пожелаха да направятъ три шатри на планината, но Христосъ имъ каза: „Не е дошло още врѣмето затова“. И тѣ трѣбваше да слѣзатъ отъ планината.

            Високитѣ върхове прѣдставляватъ умствения свѣтъ, отдѣто слизатъ идеитѣ. Вашитѣ идеи, които имате, могатъ да изопачатъ ума ви, да ви свалятъ въ долината. Високитѣ върхове сѫщеврѣменно прѣдставляватъ и човѣшката гордость. Когато човѣкъ се изкачи на нѣкой високъ върхъ, той не иска да знае за хората, не мисли за тѣхъ, но щомъ дойде бурята, слиза въ долината и започва да търси хората. На високия върхъ, като изпъкнала повърхность, човѣкъ не може да се задържи въ врѣме на буря, но слиза въ долината, въ вдлъбнатата леща. Вдлъбнатата леща, долината, съотвѣтствува на човѣшкото сърце.

            Въздухътъ може да обвива еднакво, както изпѫкнала повърхность, така и вдлѫбната, за него не е нужно паница. Той може да се движи свободно, дѣто иска. За водата, обаче, въпросътъ седи другояче. Водата казва: паница е нужна за мене. Слѣдователно, за сърцето трѣбва паница, форма, въ която да излѣе съдържанието си. Значи, на ума трѣбва височина, а на сърцето — вдлъбнатина, дълбочина, но има понѣкога опасность за човѣка, да не се удави въ тази вдлъбнатина, въ тази паница. Казвате: какъ, азъ, голѣмиятъ човѣкъ, да се удавя въ една паница! Казвамъ: прѣдстави си, че ти, голѣмиятъ човѣкъ, съ великитѣ идеи, имашъ форма на мравка. Ако те туря въ една паница съ вода, нѣма ли да се удавишъ? — Ще се удавишъ, разбира се, и нищо нѣма да остане отъ тебе.

            Окултиститѣ поддържатъ, че човѣкътъ, въ първитѣ врѣмена на своето развитие, е достигалъ до височина 100 метра. Послѣ, височината му се е намалила до 35 метра, докато днесъ го виждаме да достига на височина 1½ — 2 метра най-много, което показва, че материята му се е сгѫстила. За въ бѫдеще ще се сгѫсти още повече.

            Нѣкой-си английски авторъ привежда единъ разказъ изъ живота на английскитѣ астрономи. Около 43-та година на миналия вѣкъ единъ астрономъ наблюдавалъ съ своя телескопъ небето и пространството около него. Това било въ врѣмето, когато холерата и чумата върлували въ Англия въ голѣма степень. По едно врѣме, както наблюдавалъ небето, вижда въ пространството единъ грамаденъ човѣкъ, съ километри височина, който се движилъ много бавно. Този астрономъ наблюдавалъ дълго врѣме, но грамадниятъ човѣкъ не изчезвалъ отъ полето на телескопа. Отдръпналъ се настрана, изчистилъ лещитѣ на телескопа, пакъ погледналъ — грамадниятъ човѣкъ седи. Най-послѣ астрономътъ помислилъ, че това е нѣкаква илюзия на мозъка, че е заболѣлъ отъ нѣщо, или че очитѣ му сѫ замрѣжени и т.н. Отдалечава се отъ телескопа, разтърква добрѣ очитѣ си, поразхожда се малко, да се освободи отъ илюзорния образъ, и пакъ поглежда прѣзъ телескопа. Грамадниятъ човѣкъ още стои насрѣща му. Тогава той извиква десеть души астрономи, между които и една жена, и имъ казва: „Открихъ нѣщо много важно, искамъ да се произнесете и вие, прѣди да го сподѣля съ васъ.“ Първиятъ астрономъ започва да гледа прѣзъ телескопа и наблюдавалъ дълго врѣме. Отстранява се отъ телескопа, търка очитѣ си, пакъ наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждатъ се слѣдъ него и останалитѣ осемь души, но никой нищо не казва, мислятъ, че се намиратъ прѣдъ нѣкакъвъ фалшивъ, недѣйствителенъ образъ. Най-послѣ дохожда редъ и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда прѣзъ него и веднага казва:  „Виждамъ на небето единъ грамаденъ човѣкъ!“ Едва сега астрономътъ се убѣдилъ, че това, което и той виждалъ, не е илюзия. Когато холерата и чумата прѣстанали, сѫщиятъ астрономъ забѣлѣзалъ, че грамадниятъ човѣкъ изчезналъ отъ небето. Днесъ кой би повѣрвалъ на този разказъ?

            Та казвамъ: когато забѣлѣжите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие въ ума ви. Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този-онзи, вие усѣщате, че нѣщо ви дразни отвѫтрѣ. Това показва, че енергията ви се разпилява, и вие се намирате въ въздухообразно състояние, у васъ настава голѣма сухота. При сухитѣ състояния всѣкога има безплодие. Въ този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трѣбва. Нѣкои хора страдатъ отъ много влага. Хора, които страдатъ отъ сухота, иматъ сухи рѫцѣ; тия, които страдатъ отъ много влага, иматъ влажни рѫцѣ. И двѣтѣ състояния у човѣка сѫ крайности. При голѣмата влага се раждатъ извѣстни недѫзи, като гниене, разлагане и др.. Когато въ сърцето на човѣка дойде много влага, тамъ не могатъ вече да се развиватъ и растатъ никакви благородни чувства, освѣнъ нѣкакви дребни, малки животинки. И при голѣмата сухота спира животътъ на всички възвишени идеи и мисли.

            Сега, вие трѣбва да приложите закона на хармонията, както въ себе си, така и въ окрѫжаващата срѣда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага. Знаете ли, какво значи хармония? Хармонията изисква, като се срещнатъ двама приятели, всѣки отъ тѣхъ да оцѣни добритѣ чърти въ характера на своя приятель. Виждате ли благородното въ характера на другитѣ хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения. За да се приближите къмъ нѣкой човѣкъ, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да намѣрите една добра чърта въ неговия умъ или въ неговото сърце, било нѣкаква сѫществена мисъль, която го движи, или нѣкакво благородно чувство, или нѣкаква способность. Като намѣрите една добра чърта, върху нея ще градите вашитѣ отношения.

            Тукъ, въ Школата, се събиратъ два вида ученици, отъ двѣ различни категории. Еднитѣ живѣятъ по върховетѣ, а другитѣ — въ долинитѣ. Или, съ други думи казано, еднитѣ ядатъ отъ изпѫкнали паници, а другитѣ — отъ вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смѣете едни на други. Тия, които ядатъ отъ вдлъбнати паници, ще кажатъ на другитѣ: яде ли се отъ изпѫкнали паници? Послѣднитѣ пъкъ ще ги запитатъ: ами отъ вдлъбнати паници яде ли се? Еднитѣ ще се намѣрятъ въ положението на щъркела, а другитѣ въ положението на лисицата, за които се говори въ баснята „Щъркелъ и лисица“.

            Вие трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: това, което сѫществува у другитѣ хора въ изобилие, сѫществува и у васъ, макаръ въ малко количество. Между всички хора има едно прѣливане, една обмѣна. Това се забѣлѣзва и въ външнитѣ отношения. Нѣкога ти ще говоришъ, а други ще те слушатъ. Другъ пѫть ти ще слушашъ, а други ще говорятъ. Нѣкои хора мислятъ, че могатъ да говорятъ или да мълчатъ, когато тѣ искатъ. Не, човѣкъ не може всѣкога да говори, не може и всѣкога да мълчи. Вие трѣбва да разбирате тия двѣ състояния, трѣбва да разбирате, какво означава говоренето, и какво — мълчанието. Въ разумния животъ мълчанието е необходимо, за да видимъ, какво говорятъ другитѣ хора, каква е тѣхната разумность. Когато ние говоримъ, другитѣ слѣдятъ, каква е нашата разумность. Значи, когато азъ слушамъ, искамъ да разбера, доколко ти си разуменъ; когато азъ говоря, ти ще разберешъ, доколко азъ съмъ разуменъ. Тъй щото, ти ще ми говоришъ, за да те позная; послѣ азъ ще ти говоря, за да ме познаешъ. Слѣдъ това и азъ ще мълча, и ти ще мълчишъ, за да познаемъ и разберемъ нѣщата.

Първото нѣщо: отъ всички хора се изисква взаимно уважение. Човѣкъ трѣбва да уважава и себе си и другитѣ хора. Взаимно уважение — това е една отъ най-благороднитѣ чърти, която човѣкъ трѣбва да развие на земята. Вие не може да говорите за Любовь, отъ васъ не се изисква да се обичате, защото Богъ е, който обича, но отъ васъ се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива разумния животъ. Ако си туряте единъ другъ различни епитети, това нѣма да ви ползува. Вие ще мязате на онзи българинъ отъ варненско, който отишълъ при единъ турчинъ да си купи чехли. Слѣдъ като прѣмѣрилъ всички чехли въ дюкяна, тръгналъ да си отива, не могълъ да намѣри по мѣрката си — кракътъ му билъ много голѣмъ. Турчинътъ казалъ слѣдъ него: „Калѫпсъзъ!“ — то значи: нѣма калѫпъ за твоитѣ крака. Българинътъ чулъ този епитетъ, разгнѣвилъ се, обърналъ се къмъ турчина и му казалъ: „Сенъ-калѫпсъзъ!“ — ти си човѣкъ безъ калѫпъ. Питамъ: какво спечелиха тия двама души, като размѣниха този епитетъ помежду си? — Нищо не спечелиха. Епитетитѣ не разрѣшаватъ никакви въпроси. Единственото нѣщо, което спомага за разрѣшението на въпроситѣ, е да възстановите помежду си отношения на взаимни уважения. Вие трѣбва да развиете тази чърта, въ вашия характеръ, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази чърта вѫтрѣ въ себе си, вѫтрѣшно да имате уважение единъ къмъ другъ. Само по този начинъ вие ще придобиете нѣжность и разумность.

 Отъ паницата (А) на фиг. II можемъ ли да направимъ нѣщо? — Можемъ. Като туримъ тази паница въ двѣ различни положения — въ обикновено положение и послѣ съ дъното нагорѣ, ще образуваме долната и горната устни на устата АВ. Значи, като се отвори устата, имаме двѣ паници, или, както физицитѣ казватъ, имаме двѣ двойно-изпѫкнали лещи, прѣзъ които лѫчитѣ минаватъ и се прѣчупватъ. И дѣйствително, устата прѣчупва много нѣща На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О? — На човѣшкия носъ. Горната часть на носа при вѣждитѣ е широка, послѣ се стѣснява и долната часть отново се разширява. Питамъ: щомъ устата и носътъ прѣдставляватъ лещи, службата имъ еднаква ли е?

MOK-04J-22-3.GIF

 Ако свѣтлината излиза отъ срѣдата на двойно изпѫкналата леща и върви къмъ повърхностьта ѝ, тя се разпръсва. Значи, всичко, което излиза вънъ отъ устата, се разпръсва. Ако пъкъ свѣтлината излиза отъ центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи, движението въ носа е навѫтрѣ, всичко се събира въ него. По този начинъ става и дишането. Движението въ носа отвънъ навѫтрѣ е по силно, отколкото движението отвѫтрѣ навънъ.

            Слѣдователно, двуизпѫкналата и двувдлъбнатата лещи приематъ сили отъ два различни свѣта. Защо ни е потрѣбна паница въ живота? — За ядене, да събира храната. Щомъ моята паница събира яденето, тя има смисълъ. Кои линии въ живота сѫ за прѣдпочитане, изпѫкналитѣ или вдлъбнатитѣ? (— Зависи отъ случаитѣ). Когато искате да отбиете извѣстна енергия отъ пѫтя ѝ, трѣбва ви изпѫкнала форма. Така постѫпва и природата. Ако замѣрите нѣкое дѣте съ камъкъ, то, безъ да знае законитѣ на физиката, вдига лакета си и така образува изпѫкнала линия, съ която се прѣдпазва отъ камъка. Отдѣ знае дѣтето този законъ? — Природата го учи.

            Сѫщитѣ тия изпѫкнали линии, изпѫкнали форми иматъ голѣмо приложение при закона на вѣрата. Вие знаете, че чрѣзъ пространството минаватъ много отрицателни мисли, които, ако не можете да отбиете, ще ви причинятъ голѣма врѣда. За да се прѣдпазите отъ тѣхъ, ще ги отбивате чрѣзъ закона на вѣрата.

            И тъй, на първо мѣсто ще прилагате законитѣ на вашия умъ и на вашето сърце, но трѣбва да помните, че нечистотиитѣ се събиратъ въ паници. Нечистотиитѣ не се събиратъ въ изпѫкнали форми. Тамъ дъждътъ измива всичко, а вѣтърътъ го отвѣва. Въ това отношение, изпѫкналитѣ форми сѫ по-чисти, но въ тѣхъ вода не може да се събира. (—Въ изпѫкналитѣ форми се събира електричество, а въ вдлъбнатитѣ — магнетизъмъ). — Да, така е. Електрическата енергия е толкова необходима за тѣлото, колкото и магнетичната. За въ бѫдеще вие ще изучавате, каква енергия се събира въ всѣка часть отъ тѣлото. Вие трѣбва да изучавате и законитѣ, какъ да трансформирате енергията отъ единъ органъ въ другъ. Всички заболѣвания на организма се дължатъ на нееднаквото разпрѣдѣление на енергиитѣ въ него, вслѣдствие на което и кръвообръщението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхностьта на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвьта по цѣлото тѣло. Прѣмахнатъ ли се тия живи електрически токове отъ сърцето, веднага неговото движение спира. Индуситѣ разбиратъ този законъ и правятъ редъ опити съ движението на сърцето. Напримѣръ, тѣ отниматъ тия електрически токове отъ сърцето, и то спира движението си; слѣдъ това отново ги възстановяватъ, и движението на сърцето започва. Въ това отношение човѣшкото сърце прѣдставлява единъ изворъ. Докато водата въ този изворъ не е подпушена, сърцето дѣйствува нормално. Подпуши ли се водата му нѣкѫдѣ, и движението на сърцето спира. Нѣкои хора се плашатъ, като забѣлѣжатъ, че сърцето имъ започва да бие по-усилено, или пъкъ спира движението си. Не, това е една излюзия на електрическитѣ токове, които текатъ въ сърцето. Когато нервната енергия, въ която електричеството взима участие, прѣстане да се регулира отъ сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия, и движението му става нормално.

            И тъй, видѣхте вече разликата между изпѫкналитѣ и вдлъбнатитѣ лещи. Първитѣ сѫ необходими за ума, а вторитѣ — за сърцето. Вие трѣбва да се научите да разпознавате и да владате състоянията на ума си. Дойде ли у васъ колебание, съмнѣние, трѣбва да знаете, отдѣ произтичатъ тия състояния. Тѣ показватъ, че вие сте на нѣкое високо мѣсто. Нѣкога вие сте увѣрени въ своитѣ идеи, но дойдете ли въ съприкосновение съ по-силенъ умъ отъ вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнѣвате. Силниятъ умъ прѣдставлява високъ върхъ, който може да ви влияе. Този умъ ви изкачва на високия върхъ, но понеже сте тънко облѣчени, започвате да треперите — колебаете се, дали ще издържите на тази височина. Казвамъ: единъ по-силенъ умъ може да ви разколебае въ вашитѣ убѣждения, а на по-слабъ умъ вие може да противодѣйствувате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодѣйствувате; по-силна воля отъ вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодѣйствувате. Законъ е: и вие да влияете, и на васъ да влияятъ. Въ този законъ нѣма нищо лошо. Всички хора се намиратъ подъ този законъ. Никой не може да се избави отъ влияние. Всѣки човѣкъ, съ когото влизате въ съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияятъ, и природата ни влияе, а най-послѣ и Богъ ни влияе. Той се подписва отгорѣ, и работата се свършва. Въ края на краищата, всѣки човѣкъ ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Кога? — Когато върви въ разумния пѫть — по пѫтя на своя свѣтълъ умъ и по пѫтя на своето разумно сърце. Тогава той ще бѫде въ съгласие съ цѣлата природа, въ съгласие съ всички добри и разумни сѫщества отъ по-висшъ свѣтъ и най-послѣ въ съгласие съ Бога. Щомъ сте въ такова пълно съгласие, и мѫчнотиитѣ въ живота ви, и учението ви, и всѣка работа, която започвате, ще разрѣшавате добрѣ и ще ви върви лесно.

            Питамъ: какво е сегашното ви състояние? — Каквато работа и да започнете, нищо не излиза отъ нея. Ако река да направя опитъ, ще се убѣдите че е така. Напримѣръ, давамъ 50,000 лв. на десеть души, да видя, какво ще направятъ съ тѣхъ. Слѣдъ 4-5 мѣсеца тѣ ще дойдатъ при мене и ще ми дадатъ точна смѣтка, какъ сѫ изхарчили паритѣ. Сами ще видятъ, че нищо не сѫ направили, а сѫ изхарчили паритѣ за ядене, за дрехи и т. н. Защо не сѫ успѣли? — Понеже всѣки иска да бѫде главенъ майсторъ, да получава голѣма заплата, да се храни и облича добрѣ. Така че, дали съ дърводѣлство ще се заематъ, или съ друга нѣкаква работа, въ резултатъ паритѣ ще бѫдатъ изхарчени, а на лице нѣма да има никаква работа. Въ това отношение външниятъ свѣтъ работи по-добрѣ. Не е въпросътъ за паритѣ, но казвамъ, че по сѫщия начинъ вие прахосвате и живота си. Всѣки ламти за много. Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ, да напише една книга, да се прослави съ нея. Ако той вложи всичкото си знание въ тази книга, какво ще спечели? Стремежътъ на човѣшката душа не седи въ писане на книги. Ако ти изпратишъ една добра мисъль на нѣкой човѣкъ, който е отпадналъ духомъ и съ това го повдигнешъ, туй е реалното въ живота. Една добра мисъль, едно възвишено чувство струватъ повече, отколкото сто тома, написани отъ нѣкой човѣкъ. Често тия написани книги не даватъ нищо на човѣка, когато една декламация може да произведе цѣлъ прѣвратъ въ душата на нѣкого. Всѣко нѣщо струва толкова, колкото ефективъ има въ него. Нѣма ли ефективъ, нищо не струва.

            Великитѣ идеи въ свѣта се добиватъ само съ усиленъ трудъ отъ страна на човѣшката душа, човѣшкото сърце, човѣшкия умъ и човѣшката воля. Ще знаете, че само тия нѣща сѫ сѫществени за васъ, които вие сами може да направите. Въ вашия духъ има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у васъ. Реализирайте ги, вижте, какъвъ резултатъ ще имате отъ тѣхъ и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, тѣ не сѫ чисто злато, не сѫ ефективъ, тѣ сѫ фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви нѣща. Изкажете ли нѣщо, което не е провѣрено, ще почувствувате въ себе си празнота, безсмислие. Ето защо, трѣбва да говорите само провѣрени работи. Ако ти си великъ човѣкъ, нѣма защо да казвашъ на хората това. Кому сѫ казали Хималаитѣ, че сѫ най-високитѣ планини на свѣта? — Никому. Ангелитѣ и арахангелитѣ слѣзоха ли отъ небето да кажатъ на хората, че сѫ велики сѫщества? Не, тѣ мълчатъ, нищо не говорятъ за себе си. Обаче, тѣ иматъ велико съзнание за своето прѣдназначение и отъ изобилието, което иматъ, всѣки моментъ изпращатъ на сѫществата, по-долу отъ тѣхъ, безъ да говорятъ нѣкому затова.

            Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да не задържате излишна енергия въ себе си. Какво разбирамъ подъ думата „излишна енергия“? Напримѣръ, разгнѣвилъ си се, пусналъ си пояса си, ходишъ натукъ — натамъ прѣзъ цѣлия день, чакашъ само да дойде нѣкой и да ти каже нѣщо. Веднага изваждашъ ножъ срѣщу този човѣкъ и му казвашъ: чакай, сега ще ти кажа тебе! Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: какво да правимъ въ такива случаи? Азъ ще ви дамъ методъ, какъ да се справяте съ тази излишна енергия. Който отъ васъ се разгнѣви, да вземе мотиката и да отиде „На Изгрѣвъ“ да копае земята. По този начинъ и земята ще ви бѫде благодарна. Излишната енергия ще отиде въ земята и ще свърши нѣкаква работа. Като покопаете 10-15-20 минути, всичката излишна енергия ще се пласира въ земята, и вие ще се почувствувате облекченъ, спокоенъ, ще имате приятно разположение на духа. Това е методъ за трансформиране на излишната енергия. Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете въ кѫщи.

            Другъ день сте меланхолични. Това е пакъ излишна енергия. Вземете мотиката, излѣзте вънъ отъ града и започнете да копаете. Слѣдъ половинъ часъ най-много меланхолията ще изчезне. Тогава турете мотиката на рамо и, хайде, обратно въ кѫщи! Гнѣвътъ, неразположението, меланхолията, това е все излишна енергия, която трѣбва да изпратите въ земята. Като трансформирате тази енергия, вмѣсто нея ще дойде у васъ нѣщо възвишено и благородно. Ние можемъ да направимъ този опитъ, да видимъ, какви резултати ще имаме. Ще купимъ 30-40 мотички и ще разпрѣдѣлимъ едни отъ тѣхъ за гнѣвливитѣ, други за меланхоличнитѣ, трети за неразположенитѣ духомъ и т. н. — за всѣко състояние ще има и съотвѣтна работа. Нѣкои може да сѣкатъ дърва, а не само да копаятъ, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния нѣма да ви караме да готвите, но ще излѣзете да работите на чистъ въздухъ. Какъвто и да сте — царь, философъ, поетъ — тия състояния ще дойдатъ, затова трѣбва да знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. За въ бѫдеще ще имате още по-голѣми неразположения, но вече ще знаете, какъ да се лѣкувате. Гладстонъ, единъ отъ виднитѣ държавници въ Англия, е трансформиралъ тия свои състояния чрѣзъ физическа работа. Всички, които се занимаватъ умствено, иматъ излишна енергия, която, ако не трансформиратъ чрѣзъ физически трудъ, ще имъ създаде голѣми злини. Онѣзи пъкъ, които се занимаватъ съ физически трудъ, често страдатъ отъ прѣумора, която създава други злини. Ние не сме за прѣумората, не сме и за бездѣлието. Ние сме за малкия трудъ, но съзнателенъ.

            И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си въ изправно състояние! Какъ? — За да държите ума си въ изправно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадохъ — взаимно уважение. Този центъръ се намира въ задната часть на главата. По този начинъ ще прѣдизвикате тази енергия да отиде къмъ горната часть на мозъка ви и съ това ще се събудятъ у васъ много възвишени мисли и чувства. Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване цѣлия ви мозъкъ, а оттамъ ще се прѣдаде и на цѣлия ви организъмъ, и вие ще придобиете приятно разположение на духа.

            Казвамъ: не се спирайте прѣдъ мѫчнотиитѣ въ живота! Нѣкои хора, като се намѣрятъ въ трудно положение, не знаятъ, какво да правятъ. Ето защо, въ каквото положение и да се намирате, изживѣвайте вѫтрѣшно състоянията на другитѣ хора, та единъ день, ако изпаднете въ тежко положение, да можете лесно да се справяте. Вие трѣбва да имате една положителна философия въ живота си и да знаете, че като ученици на окултната Школа, ще ви прѣкаратъ прѣзъ всички мѫчнотии. Нѣкои ще кажатъ: по-добрѣ да не бѣхме влизали! Не, и да не сте влизали, пакъ ще ви прѣкаратъ прѣзъ мѫчнотии, за да изпитатъ характера ви. Сега разбирате ли, каква е философията на живота? Щомъ изучавате тази философия, нѣма какво да се смущавате. По-опитнитѣ отъ васъ, съ своитѣ мисли и желания, ще насърдчаватъ по-слабитѣ. Въ това седи силата на човѣка. Само така ще се създаде между васъ отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение. Тогава и списанието ви „Житно Зърно“ ще върви добрѣ.

            У американцитѣ има една добра чърта — тамъ всички студенти сами се подържатъ. Бѣднитѣ студенти прислужватъ на своитѣ богати другари въ врѣме на обѣдъ, а послѣ и тѣ се нахранватъ. Слѣдъ това измиватъ паницитѣ и си отиватъ. Като се срещнатъ бѣднитѣ и богатитѣ студенти вънъ, тѣ се разговарятъ заедно, разхождатъ се, равни сѫ помежду си, нѣма никаква разлика между тѣхъ. Дойде ли врѣме за ядене, богатитѣ сѣдатъ прѣдъ маситѣ, а бѣднитѣ имъ прислужватъ. Бѣднитѣ студенти работятъ и други работи — изобщо, тѣ изкарватъ прѣхраната си съ трудъ. Тѣ считатъ за унижение да ги храни нѣкой, безъ да сѫ работили. Нѣкои отъ бѣднитѣ студенти, ако сѫ въ пансионъ, разнасятъ писмата на своитѣ другари, биятъ звънеца, слагатъ маситѣ и т.н. Тѣ не ядатъ, ако не сѫ заслужили прѣхраната си. Това е една похвална чърта у американцитѣ, която обаче, липсва у славянитѣ. Славянитѣ казватъ: какъ, съ черенъ трудъ ли да се занимавамъ? Това не го допуща моето достоинство! Въ това отношение, азъ бихъ желалъ ние да подражаваме на американцитѣ. Ние трѣбва да възприемаме хубавитѣ нѣща, отдѣто и да идатъ тѣ.

            Моето желание е сега вие да се отличавате съ взаимно почитание помежду си. Ако вие успѣете въ това, половината отъ цѣльта на вашата работа е постигната. Слѣдъ това трѣбва да работите за постигането на други нѣща, но важно е въ първо врѣме взаимното почитание. Всички науки, както и всички изкуства и занаяти сѫ само външни нѣща, физически различия; тѣ сѫ само срѣдства, а животътъ има по-висока цѣль.

            Азъ бихъ желалъ вие, като ученици на тази велика Школа, да се разбирате помежду си вѫтрѣшно. Вие не трѣбва да се интересувате единъ отъ другъ външно, но всѣки трѣбва да се стреми по вѫтрѣшенъ начинъ да облекчи страданията на брата си, безъ той да знае това нѣщо. Туй е безкористие. Така ще дойдете до новата философия въ живота. Всички вие трѣбва да бѫдете носители на новата философия!

 „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта“.

 

22 Лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя ва 15/III, 1925. София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...