Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_03_08 Равностранниятъ триѫгълникъ

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 23 ноември 2015 - 05:06

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

РАВНОСТРАННИЯТЪ ТРИѪГЪЛНИКЪ*

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

Размишление.

 

Прочете се резюме отъ темата: “Кой е най-важния мускулъ?”

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Отличителнитѣ качества на отривистата рѣчь.”

 

Сега ще пристѫпимъ къмъ единъ практически опитъ. Досега вашитѣ работи бѣха само теоретически - писане на теми. За идния пѫть като тема ще имате слѣдното нѣщо: всѣки отъ васъ ще напише едно писмо за специалния и едно за общия класъ въ кой и да е градъ отъ провинцията. Това ще бѫде темата ви (№19). Ако въ цѣла България има 20 града, дѣто сѫществуватъ тия класове, така ще се разпрѣдѣлите, че за всѣки градъ да се получи по едно писмо и въ двата класа. Тѣзи писма ще бѫдатъ кратки, лаконически, но насърдчителни. Всѣки отъ васъ ще пише безъ никакво изключение. Ще развиете една идея отъ това, което ви е говорено, тъй както сте я разбрали и приложили. Който не иска да напише такова писмо, трѣбва да напусне класа. Вашитѣ братя и сестри отъ провинцията се оплакватъ, че вие сте хора безъ инициатива, безъ сърце, не се отзовавате на тѣхнитѣ нужди. Искамъ всички вие да отворите крановетѣ си и да потече толкова много, че всички отъ провинцията да кажатъ: “Стига вече!”

 

Разбрахте ме, нали? Ще имате свободна тема “писмо” съ идея каквато искате, която най-много прилѣга на сърцето ви. Щомъ си изберете въпросъ, който ви интересува, вие ще го развиете добрѣ, отъ душа, и като го прочетатъ другитѣ и тѣхнитѣ сърдца ще затрептятъ. Двама - трима души ще пишатъ напримѣръ въ Панагюрище, четири - петь души въ Пловдивъ, въ Бургасъ, въ Варна, въ Ямболъ и другадѣ. Сѫщо така ще пишете и въ тия села, дѣто има само по единъ или двама души. Ще видите, какъ ще се зарадватъ тия хора. Ако искате, може да си запазите и по едно копие отъ писмата, да видимъ какво сте писали, но това вече зависи отъ вашата добра воля. Азъ искамъ да опитамъ честностьта ви. Ще приложите вашата честность въ дѣйствие. Може да се извинявате, че нѣмате врѣме, че не сте разположени и т.н. Не, ще пишете - нищо повече!

 

Та рекохъ, досега вие писахте теми, четохте, учихте лекции, но какъвъ е резултатътъ отъ всичко това? Научихте нѣщо, но практика и приложение се изисква вече. Отъ тия писма, които ще напишете на вашитѣ братя и сестри въ провинцията, тѣ ще се ползуватъ, ще се радватъ и ще си кажатъ: “Отъ дѣ дойде тази свѣтла мисъль на софиянци, да сподѣлятъ съ насъ нѣщо отъ това, което сѫ чули и разработили въ себе си?” Нека писмото ви бѫде кѫсо, но съдържателно. Може да напишете или 10 - 15 реда, или една страница, или двѣ страници, колкото ви се подаде. Вие започнете да пишете и вдъхновението ще дойде.

 

Има единъ вѫтрѣшенъ законъ въ живата природа, споредъ който щомъ човѣкъ научи нѣщо, той трѣбва да помага и на другитѣ. Въ това седи служенето на Бога. Отъ изобилието, което има човѣкъ, трѣбва да потече и къмъ другитѣ. Като напишете едно такова писмо, вие ще почувствувате малка радость, че сте извършили нѣщо добро. Азъ ви давамъ свобода, като ви казвамъ, че може да напишете това писмо на нѣкои ваши познати на кого и да е, но непрѣменно трѣбва да напишете. Никакво колебание не трѣбва да се проявява у васъ! Който не иска да изпълни това, ще си излѣзе отъ класа. Какъ? Невидимиятъ свѣтъ ще ви изпѫди. Той е много строгъ, голѣмитѣ ви грѣшки прощава, но малкитѣ - никога! Въ Невидимия свѣтъ, по отношение васъ, сѫществува слѣдниятъ законъ: Ако вие имате единъ дългъ отъ десеть милиона лева, тѣ сѫ готови да ви го платятъ, но ако имате единъ дългъ отъ петь лева, тѣ ще ви заставятъ вие сами да си го платите. Въ малкитѣ дългове отъ 5, 10, 20, 100 лева никой нѣма да ви помогне, вие сами ще си ги платите, що се отнася до голѣмитѣ ви дългове отъ 5, 10 и повече милиона, Невидимиятъ свѣтъ ще ви помогне. За голѣмитѣ работи ви помагатъ, а за малкитѣ никой не помага. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ. Тамъ се извършватъ голѣми работи, велики дѣла, а малки - никога. И тъй, понеже великитѣ работи се вършатъ на небето, малкитѣ работи сѫ останали за земята, ето защо отъ васъ не се изискватъ голѣми работи, но малки. Вие ще направите малкитѣ работи, а на небето ще направятъ голѣмитѣ работи и така небето и земята ще се допълватъ.

 

Вие знаете адреситѣ на различнитѣ градове, нали? Тази тема е свързана съ една малка глоба отъ два лева за марка, които ще излѣзатъ отъ джоба ви. Но вие нали се поздравлявате съ формулата: “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта”, а щомъ е така, започнете отъ доброто. Да напишете едно писмо на нѣкои ваши близки, които чакатъ да чуятъ нѣщо ново, нѣщо красиво, това вече е едно малко добро.

 

MOK4_21_1.jpg

 

Нека вземемемъ триѫгълника АСВ. Какви отношения може да има въ този триѫгълникъ? Първото отношение може да бѫде отношение между точкитѣ А, В и С, които прѣдставляватъ върховетѣ на дадения триѫгълникъ. Значи, ще имаме отношението: А:В; В:С; С:А. Второто отношение ще бѫде между странитѣ на триѫгълника, а именно: АВ:ВС:СА. Третото отношение ще бѫде между ѫглитѣ на този триѫгълникъ: АВС:ВСА:САВ. Всички тия точки, страни и ѫгли сѫ само прѣдположения. Всѫщность сѫществуватъ ли въ геометрията такива отношения? (-За да има отношения, изисква се още единъ триѫгълникъ)

 

Триѫгълникътъ АСВ е само проекция, а реалностьта е извънъ него. Каква е разликата между третото отношение и първитѣ двѣ? Когато вземемъ ѫгъла АВС, въ този случай точката А рѫководи нѣщата; когато вземемъ ѫгъла ВСА, точката В рѫководи нѣщата; и най-послѣ, когато вземемъ ѫгъла САВ, точката С рѫководи нѣщата.

 

Отдѣлно взети точкитѣ А, В и С сѫ центродѣятелни точки. Или, когато изговоримъ ѫгъла АВС, това показва, че точкитѣ В и С, се отправятъ къмъ точката А. Когато изговоримъ ѫгъла ВСА, точкитѣ С и А се отправятъ къмъ точката В; и когато изговоримъ ѫгъла САВ, точкитѣ А и В се отправятъ към точка С. Отъ реда на буквитѣ заключаваме кой отъ тритѣ върха е най-дѣятеленъ и останалитѣ точки отправятъ дѣятелностьта си къмъ него.

 

Всички тия букви сѫ отношения, които трѣбва добрѣ да се разбиратъ. Тѣ могатъ да се замѣстятъ и съ числа. Въ геометрията като наука точкитѣ и буквитѣ прѣдставляватъ сили и се изразяватъ само въ проекции, а въ живата геометрия, дѣто участвува умътъ, тѣ прѣдставляватъ разумни сѫщества, разумни центрове, които едноврѣменно иматъ отношения единъ къмъ другъ.

 

Какъв изводъ може да извадите отъ слѣдната пропорция А:В=В:С? Какво ознавача тя въ геометрията? (- Ако ѫгълътъ В е мѣрка, тогава разбираме, че А:В=С:В. Това става само при равностранния триѫгълникъ.) Какво означава равенството? - Равенство значи свобода. Както въ равенството работятъ сили, така и при свободата силитѣ иматъ еднакви права. Това, което равенството го дава и свободата го дава. Значи, при равенството и при свободата силитѣ работятъ еднакво. Когато хората иматъ еднакви права, тогава тѣ сѫ равни, иматъ и свобода. Какво разбирате отъ второто отношение между странитѣ на триѫгълника? (-Прѣди всичко прѣдполага се да имаме още единъ триѫгълникъ, взетъ като мѣрка. Тогава ще имаме отношението АВ:ВС:СА=А1В11С11А1.) Значи човѣкъ, за да работи разумно, прѣдполага още едно разумно сѫщество като него.

 

Какво ще кажете и за третото отношение? (-Тъй както е написано това отношение, то показва отъ дѣ започва измѣрването на периметъра, дали отъ точка А, дали отъ В или отъ С.) Какво означава периметърътъ? Това сѫ условия, граници, при които човѣшката дѣятелность може да се простре. Въ живата геометрия периметърътъ на разнитѣ фигури показва условията, при които човѣкъ може да работи, защото всѣки ѫгълъ отъ триѫгълника може да се проектира не само навѫтрѣ, но и навънъ. Тогава, слѣдъ като всички линии се проектиратъ навънъ, ще имате една фигура извънъ условията. (-Тогава триѫгълницитѣ 1,2 и 3 ще иматъ отношение къмъ централния триѫгълникъ АВС, взетъ като мѣрка.)

 

MOK4_21_3.jpg

 

Триѫгълницитѣ 1,2,3 сѫ условията, при които централниятъ триѫгълникъ може да се изрази. Както виждате, много разсѫждения се изискватъ, за да разберете, какво прѣдставлява равностранниятъ триѫгълникъ. Този е законътъ, съ който може да работите. Послѣдното отношение прѣдставлява ума, сърцето и волята, взети заедно.

 

Всѣка жива сила има извѣстна площь, върху която може да се прояви. Да кажемъ, че имате единъ килограмъ вода, която прѣвръщате въ пара. Може ли тази пара да се събере въ сѫщото шише, въ което по-рано се е събирала водата? (Не може.) Какъвъ обемъ ще заеме сега парата? (-Това може да се изчисли математически.) Какъвъ обемъ трѣбва да има котела, въ който се поставя парата, безъ той да се пръсне, а при това парата да извърши извѣстна работа? (- И това може да се изчисли.)

 

Слѣдователно, когато у васъ се събератъ тъй нареченитѣ “инертни сили”, които сѫ сгѫстени, но могатъ да се разредяватъ и да ставатъ по-активни, тогава обемътъ имъ се разширява. Ето защо вие трѣбва да знаете всѣка ваша идея, като минава въ възходяще състояние, какво пространство ще заеме, при какви условия ще може да се реализира. Една идея не може да се реализира на всѣко мѣсто. Напримѣръ вие не може да изпълните единъ Бетховеновъ концертъ вънъ, когато вали силенъ дъждъ. Дъждътъ ще развали вашия концертъ. Значи, изисква се сухо врѣме или специално здание за този концертъ. И тъй, за реализирането на всѣка идея се изисква особено мѣсто и особени условия. Вие трѣбва да приготвите тия условия въ себе си. Въ какво седятъ благоприятнитѣ условия? Да не допущате въ себе си никакво съмнѣ ние, никакво колебание, никаква отрицателна мисъль. Наймалкото съмнѣние у васъ прѣдизвиква пропукване на съзнанието ви и вашата идея е пропукана вече. Тогава енергията на вашата идея, ако е вода, ще изтече навънъ; ако е пара, пакъ ще излѣзе навънъ, безъ да извърши опрѣдѣлената работа.

 

Та когато казваме, че не трѣбва да се съмнѣвате, ние подразбираме нѣщо много реално - шишето ви трѣбва да бѫде много здраво, нийдѣ да не е пукнато. Защо? За да не изтече водата, нищо повече. Ако се съмнѣвате, това показва, че формата, въ която е вложена вашата идея, е пукната и въ такава форма не можете да задържите идеята си. Когато казваме, че трѣбва да имате вѣра, подразбираме да имате единъ изворъ, отъ който постоянно да наливате своето шише. Подъ думата “вѣра” всички ще разбирате мѣстото, отдѣто може да черпите сили въ живота си, за да реализирате своитѣ идеи. Всѣка идея може да се реализира само тогава, когато има единъ източникъ, който й помага. Затова всички величини въ живота трѣбва да се прѣвърнатъ на сили.

 

И сега ще знаете какво нѣщо прѣдставлява съмнѣнието отъ окултно гледище и защо не трѣбва да го подхранвате. Съмнѣнието разрушава всички благородни форми, които имате, а всѣка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея. Слѣдователно разруши ли се формата, идеята сама по себе си, остава нереализирана. Щомъ идеята остане нереализирана, у васъ се явява или сърдеченъ, или умственъ, или волевъ упадъкъ, а може би и упадъкъ на духа. Когато човѣкъ реализира една своя идея, той подхранва въ душата си нѣщо добро и възвишено. Пропукването на котлитѣ всѣкога създава нѣкакви пакости.

 

Ако прѣдставите въ ума си единъ равностраненъ триѫгълникъ, всѣка страна у него е жива и въ движение. Странитѣ на триѫгълника сѫ пѫть на живи сѫщества. Ако можете да си прѣдставите триѫгълника въ такова положение, въ душата ви веднага ще стане голѣма промѣна. Всички тия линии трѣбва да се прѣвърнатъ на свѣтлина и да се чувствува, че отъ тази свѣтлина излиза разумность. Схванете ли така, равностранния триѫгълникъ, тогава ще разберете, какво е отношението между странитѣ му. Равностранниятъ триѫгълникъ прѣдставлява отношение между сѫщества отъ висшия разуменъ свѣтъ. Само между разумни сѫщества може да има правилни отношения на свобода. Ако азъ ви начъртая единъ равностраненъ триѫгълникъ, това значи, че съмъ написалъ едно писмо въ духовния свѣтъ. Ако ви изпратя до единъ мой приятель, като ви кажа да му прѣдадете единъ листъ, на който съмъ начърталъ равностраненъ триѫгълникъ, знаете ли какво означава това? Туй е най-добрата прѣпорѫка за васъ. Вмѣсто да пиша на приятеля си, че приносящиятъ това писмо е отличенъ човѣкъ, вие може да разчитате на него, той има прѣкрасенъ умъ, благородно сърце и възвишена воля, равностранниятъ триѫгълникъ опрѣдѣля точно всичко това. Като изпратя нѣкому писмо, въ което съмъ начърталъ единъ равностраненъ триѫгълникъ, това прѣдставлява съкратена рѣчь. Който получи такова писмо, точно и ясно ще разбере, какъвъ е човѣкътъ, който го носи. За да се изложи съдържанието на това писмо на обикновенъ езикъ, това значи да се напишатъ най-малко двадесетъ к¬ли. За въ бѫдеще ще се пишатъ такива писма. Тѣ иматъ и това прѣимущество прѣдъ обикновенитѣ писма, че ако попаднатъ въ рѫцѣтѣ на външни хора, незапознати съ този символистиченъ езикъ, нѣма да разбератъ нищо. Само така могатъ да се скриятъ много нѣща.

 

Въ това отношение геометрията е наука, която скрива великитѣ мисли отъ обикновенитѣ хора. Който може да разкрива и разбира символичнитѣ знаци въ геометрията, той заслужава да ги знае. Който не може да ги разкрива, той не заслужава да знае нищо за тѣхъ. И ако този човѣкъ пита какво означава еди-кой си знакъ, ще му кажемъ: “Това, което виждашъ, е достатъчно за тебе.”

 

Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да наблюдавате небето вечерно врѣме, когато е ясно. Излизайте вечерно врѣме вънъ и наблюдавайте звѣздитѣ на небето около половинъ часъ, да намѣрите между тѣхъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. И нека всѣки отъ васъ забѣлѣжи добрѣ, дѣ е намѣрилъ този триѫгълникъ, между кои звѣзди, въ коя посока и т.н. Това ще бѫде една малка задача за васъ. Слѣдъ това нѣкоя вечерь ще излѣземъ всички заедно на една малка екскурзия на открито, ще разглеждаме небето и ще видимъ всѣки отъ васъ въ коя посока е намѣрилъ своя равностраненъ триѫгълникъ. Послѣ ще ви поговоря нѣщо върху тия естествени равностранни триѫгълници. Така ще размишлявате върху отношенията на звѣздитѣ едни къмъ други, тѣхното значение и т.н. Това ще бѫде едно хубаво упражнение за васъ.

 

И тъй, тази вечерь ви дадохъ двѣ задачи: да напишете по едно писмо на общия и на специалния класъ и да наблюдавате вечерно врѣме звѣздитѣ, докато намѣрите единъ равностраненъ триѫгълникъ. Не мислете, че ще се освободите само съ по едно писмо. Не, ще пишете често такива писма. Тия задачи ще бѫдатъ за васъ хубаво разнообразие, понеже еднообразието е врѣдно за човѣка. Азъ забѣлѣзвамъ, у васъ има събрана доста енергия, която не знаете какъ да пласирате. Съ тия задачи и упражнения, които ви давамъ, като малки цѣнни опити за васъ, вие ще пласирате часть отъ своята енергия.

 

MOK4_21_2.jpg

 

Всички знаете отъ физиката, какъ ставатъ отраженията на прѣдметитѣ. За да се изобрази единъ прѣдметъ, въ окото ставатъ редъ прѣчупвания на свѣтлината. Напримѣръ ако прѣдъ окото седи единъ прѣдметъ СД, то лѫчитѣ, които излизатъ отъ точкитѣ С и Д, не вървятъ въ прави линии СА, ДВ, но минаватъ по друго направление, прѣзъ друга срѣда, като образуватъ линиитѣ СВ и ДА. Свѣтлиннитѣ вълни, които идатъ отъ Слънцето, по права посока ли вървятъ или прѣтърпѣватъ нѣкакво прѣчупване? - Прѣчупватъ се. Съврѣменнитѣ физици не сѫ изчислили колко прѣчупвания сѫ прѣтърпѣли тѣ, докато стигнатъ до окото. Какъ мислите, слънчевитѣ лѫчи прѣтърпѣватъ ли различни промѣни, докато влѣзатъ въ окото? - Прѣтърпѣватъ, понеже минаватъ прѣзъ различни срѣди. Съврѣменната наука говори само за прѣчупванията, които ставатъ въ окото, а отъ тѣхъ ние сѫдимъ за прѣчупванията, които ста ват отвънъ. Когато единъ лѫчъ минава отъ по-гѫста въ по-рѣдка срѣда, той се прѣчупва по единъ начинъ, а когато минава въ по-гѫста срѣда, пак се прѣчупва, но по обратенъ начинъ на първия. Тъй щото, въ окото ставатъ нѣколко прѣчупвания, главно три (фиг.4), а физицитѣ говорятъ само за едно прѣчупване. Най-първо образътъ въ реалния свѣтъ е правъ, послѣ се получава обратенъ образъ и при третото прѣчупване е пакъ правъ. Отъ лещата на окото образътъ минава въ тия клѣтки, които образуватъ умствения центъръ, въ който се получава идеята за този образъ. Тѣзи клѣтки сѫ специалисти по математика. Тѣ правятъ извѣстни прѣчупвания на свѣтлината, за да прѣвъзмогнатъ външната реалность. Само ние не мислимъ. И тия малки сѫщества, клѣткитѣ мислятъ. Азъ ще се спра другъ пѫть подробно върху въпроса кой мисли у насъ.

 

 

MOK4_21_4.jpg

 

Сега ще ви прѣдставя нѣколко отношения, отъ които можемъ да съставимъ една пропорция. Мисленето на подсъзнанието има отношение къмъ съзнанието - П:С; мисленето на съзнанието има отношение къмъ самосъзнанието С:СС; мисленето на самосъзнанието има отношение къмъ свърхсъзнанието: СС:С1С1. Оттукъ изваждаме слѣдната пропорция: П:С=СС:С1С1. Мисленето на подсъзнанието е Божественъ процесъ. Както въ подсъзнанието, така и въ съзнанието много сѫщества мислятъ. Запримѣръ ти съзнавашъ, че трѣбва да изучишъ извѣстенъ прѣдметъ. Какво трѣбва да направишъ? Ще се заемешъ да изучишъ извѣстни автори и отъ тѣхъ ще пласирашъ нѣщо въ съзнанието си. Хора, които съзнаватъ това нѣщо, винаги ходятъ на групи. Свѣтътъ на подсъзнанието прѣдставя група отъ още повече сѫщества. Самосъзнанието е единиченъ процесъ. Тамъ човѣкъ не съзнава какво сѫ мислили другитѣ, но съзнава само какво той мисли. Свърхсъзнанието е сѫщо тъй единиченъ процесъ. Тамъ човѣкъ съзнава какво Богъ мисли. Значи, подсъзнанието и съзнанието сѫ групови, множествени процеси, а самосъзнанието и свърхсъзнанието сѫ единични процеси.

 

Оттукъ имаме слѣдната пропорция: С1С1:П = СС:С. Всѣки отъ васъ ще опита и двата вида процеси. Най-първо ще живѣешъ въ подсъзнанието, а послѣ въ свърхсъзнанието, защото тѣ сѫ Божественитѣ процеси въ човѣка. То значи: първо ще мислятъ възвишенитѣ духове, послѣ ангелитѣ и найпослѣ Богъ. Слѣдъ това тия процеси ще се отразятъ и върху насъ. Тогава ние ще се допитаме до всички онѣзи, които сѫ мислили като насъ, това е процесътъ на съзнанието; слѣдъ него ще си дадемъ заключение, какво ние мислимъ вече. По този начинъ ще се образува цѣлъ единъ крѫгъ. Въ това седи философията на живота.

 

Та рекохъ, подсъзнанието е груповъ процесъ, въ който се разглежда, какво мислятъ великитѣ духове, съзнанието е груповъ процесъ, въ който се разглежда, какво мислятъ окрѫжаващитѣ човѣка - ближнитѣ му, както и цѣлата човѣшка раса. Свърхсъзнанието е единиченъ процесъ, въ който се разглежда какво Богъ мисли; самосъзнанието е единиченъ процесъ, въ който се разглежда какво мисли човѣкътъ самъ. Нѣкой пѫть казвате: “Трѣбва да бѫдемъ съзнателни!” Това се отнася до другитѣ хора. Когато казвате, че трѣбва да бѫдете самосъзнателни, това се отнася до самитѣ васъ.

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

21 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 8.III.1925г.

 

 

 

-------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 24 май 2018 - 03:26

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Равностранниятъ триѫгълникъ.

 

„Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта.“

 

Размишление.

 

Прочете се резюме отъ темата: „Кой е най-важниятъ мускулъ“?

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: „Отличителните качества на отривистата рѣчь“.

 

Сега ще пристѫпимъ къмъ единъ практически опитъ. Досега вашитѣ работи бѣха само теоретически — писане на теми. За идния пѫть като тема ще имате слѣдното нѣщо: всѣки отъ васъ ще напише едно писмо за специалния и едно за общия класъ въ кой и да е градъ отъ провинцията. Това ще бѫде темата ви (No. 19). Ако въ цѣла България има 20 града, дѣто сѫществуватъ тия класове, така ще се разпрѣдѣлите, че за всѣки градъ да се получи по едно писмо и въ двата класа. Тѣзи писма ще бѫдатъ кратки, лаконически, но насърдчителни. Всѣки отъ васъ ще пише, безъ никакво изключение! Ще развиете една идея отъ това, което ви е говорено, тъй, както сте я разбрали и приложили. Който не иска да напише такова писмо, трѣбва да напусне класа. Вашитѣ братя и сестри отъ провинцията се оплакватъ, че вие сте хора безъ инициатива, безъ сърце, не се отзовавате на тѣхнитѣ нужди, искамъ всички вие да отворите крановетѣ си и да потече толкова много, че всички отъ провинцията да кажатъ: стига вече!

 

Разбрахте ме, нали? Ще имате свободна тема „писмо“ съ идея, каквато искате, която най-много прилѣга на сърцето ви. Щомъ си изберете въпросъ, който ви интересува, вие ще го развиете добрѣ, отъ душа, и като го прочетатъ другитѣ, и тѣхнитѣ сърца ще затрептятъ. Двама-трима души ще пишатъ, напримѣръ, въ Панагюрище; четири-петь души въ Пловдивъ, въ Бургазъ, въ Варна, въ Ямболъ и другадѣ. Сѫщо така ще пишете и въ тия села, дѣто има само по единъ или двама души. Ще видите, какъ ще се зарадватъ тия хора! Ако искате, може да си запазите и по едно копие отъ писмата, да видимъ, какво сте писали, но това вече зависи отъ вашата добра воля. Азъ искамъ да опитамъ честностьта ви. Ще приложите вашата честность въ дѣйствие. Може да се извинявате, че нѣмате врѣме, че не сте разположени и т. н.. Не, ще пишете — нищо повече!

 

Та казвамъ: досега вие писахте теми, четохте, учихте лекции, но какъвъ е резултатътъ отъ всичко това? Научихте нѣщо, но практика и приложение се изисква вече! Отъ тия писма, които ще напишете на вашитѣ братя и сестри въ провинцията; тѣ ще се ползуватъ, ще се радватъ и ще си кажатъ: отдѣ дойде тази свѣтла мисъль на софиянци, да сподѣлятъ съ насъ нѣщо отъ това, което сѫ чули и разработили въ себе си? Нека писмото ви бѫде кѫсо, но съдържателно. Може да напишете или 10 — 15 реда; или една страница, или двѣ страници, колкото ви се подаде. Вие започнете да пишете, и вдъхновението ще дойде.

 

Има, единъ вѫтрѣшенъ законъ въ живата природа, споредъ който, щомъ човѣкъ научи нѣщо, той трѣбва да помага и на другитѣ. Въ това седи служенето на Бога. Отъ изобилието, което има човѣкъ, трѣбва да потече и къмъ другитѣ. Като напишете едно такова писмо, вие ще почувствувате малка радость, че сте извършили нѣщо добро. Азъ ви давамъ свобода, като ви казвамъ, че може да напишете това писмо на нѣкои ваши познати, на кого и да е, но непрѣменно трѣбва да напишете. Никакво колебание не трѣбва да се проявява у васъ! Който не иска да изпълни това, ще си излѣзе отъ класа. Какъ? — Невидимиятъ свѣтъ ще ви изпѫди. Той е много строгъ: голѣмитѣ ви грѣшки прощава, но малкитѣ — никога! Въ невидимия свѣтъ, по отношение васъ, сѫществува слѣдниятъ законъ: ако вие имате единъ дългъ отъ десеть милиона лева; тѣ сѫ готови да ви го платятъ, но ако имате единъ дългъ отъ петь лева, тѣ ще ви заставятъ вие сами да си го платите. Въ малкитѣ дългове, отъ 5, 10, 20, 100 лева, никой нѣма да ви помогне, вие сами ще си ги платите; що се отнася до голѣмитѣ ви дългове, отъ 5, 10 и повече милиона, невидимиятъ свѣтъ ще ви помогне. За голѣмитѣ работи ви помагатъ, а за малкитѣ никой не помага. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ. Тамъ се извършватъ голѣми работи, велики дѣла, а малки — никога. И тъй, понеже великитѣ работи се вършатъ на небето, малкитѣ работи сѫ останали за земята; ето защо, отъ васъ не се изискватъ голѣми работи, но малки. Вие ще направите малкитѣ работи, а на небето ще направятъ голѣмитѣ работи, и така небето и земята ще се допълватъ.

 

Вие знаете адреситѣ на различнитѣ градове, нали? Тази тема е  свързана съ една малка глоба отъ два лева за марка, които ще излѣзатъ отъ джоба ви. Но вие нали се поздравлявате съ формулата: „Доброта, Истина, Красота това е Любовьта“, а щомъ е така, започнете отъ доброто. Да напишете едно писмо на нѣкои ваши близки, които чакатъ да чуятъ нѣщо ново, нѣщо красиво, това вече е едно малко добро.

 

MOK4_21_1.jpg

 

Нека вземемъ триѫгълника АСВ. Какви отношения може да има въ този триѫгълникъ? Първото отношение може да бѫде отношение между точкитѣ А, В и С, които прѣдставляватъ върховете на дадения триѫгълникъ. Значи, ще имаме отношението: А:В; В:С; С:А. Второто отношение ще бѫде между странитѣ на триѫгълника, а именно: АВ:ВС:СА. Третото отношение ще бѫде между ѫглитѣ на този триѫгълникъ: АВС: ВСА: САВ. Всички тия точки, страни и ѫгли сѫ само прѣдположения. Въ сѫщность, сѫществуватъ ли въ геометрията такива отношения? (— За да има отношения, изисква се още единъ триѫгълникъ).

 

Триѫгълникътъ АСВ е само проекция, а реалностьта е извънъ него. Каква е разликата между третото отношение и първитѣ двѣ? Когато вземемъ ѫгъла АВС, въ този случай точката А рѫководи нѣщата; когато вземемъ ѫгъла ВСА, точката В рѫководи нѣщата; и най-послѣ, когато вземемъ ѫгъла САВ, точката С рѫководи нѣщата.

 

Отдѣлно взети точкитѣ А, В и С сѫ центродѣятелни точки. Или, когато изговоримъ ѫгъла АВС, това показва, че точкитѣ В и С се отправятъ къмъ точката А. Когато изговоримъ ѫгъла ВСА, точкитѣ С и А се отправятъ къмъ точката В; и когато изговоримъ ѫгъла САВ, точкитѣ А и В се отправятъ къмъ точка С. Отъ реда на буквитѣ заключаваме, кой отъ тритѣ върха е най-дѣятеленъ, и останалитѣ точки отправятъ дѣятелностьта си къмъ него.

 

Всички тия букви сѫ отношения, които трѣбва добрѣ да се разбиратъ. Тѣ могатъ да се замѣстятъ и съ числа. Въ геометрията, като наука точкитѣ и буквитѣ прѣдставляватъ сили и се изразяватъ само въ проекции, а въ живата геометрия, дѣто участвува умътъ, тѣ прѣдставляватъ разумни сѫщества, разумни центрове, които едноврѣменно иматъ отношения единъ къмъ другъ.

 

Какъвъ изводъ може да извадите отъ слѣдната пропорция А:В = В:С? Какво означава тя въ геометрията? (— Ако ѫгълътъ В е мѣрка, тогава разбираме, че А:В = С:В. Това става само при равностранния триѫгълникъ). Какво означава равенството? — Равенство значи свобода. Както въ равенството работятъ сили, така и при свободата силитѣ иматъ еднакви права. Това, което равенството го дава и свободата го дава. Значи, при равенството и при свободата силитѣ работятъ еднакво. Когато хората иматъ еднакви права, тогава тѣ сѫ равни, иматъ и свобода.

 

Какво разбирате отъ второто отношение между странитѣ на триѫгълника? (— Прѣди всичко прѣдполага се да имаме още единъ триѫгълникъ, взетъ като мѣрка. Тогава ще имаме отношението АВ:ВС:СА = А1В11С11А1). Значи, човѣкъ за да работи разумно, прѣдполага още едно разумно сѫщество като него.

 

Какво ще кажете и за третото отношение? (— Тъй, както е написано това отношение, то показва отдѣ започва измѣрването на периметъра, дали отъ точка А, дали отъ В, или отъ С). Какво означава периметъра? — Това сѫ условия, граници, при които човѣшката дѣятелность може да се простре. Въ живата геометрия периметърътъ на разнитѣ фигури показва условията, при които човѣкъ може да работи, защото всѣки ѫгълъ отъ триѫгълника може да се проектира не само навѫтрѣ, но и навънъ. Тогава, слѣдъ като всички линии се проектиратъ навънъ, ще имате една фигура извънъ условията. (— Тогава триѫгълницитѣ 1, 2 и 3 ще иматъ отношение къмъ централния триѫгълникъ АВС, взетъ като мѣрка). Триѫгълницитѣ

 

MOK4_21_3.jpg

 

1, 2, 3 сѫ условията, при които централниятъ триѫгълникъ може да се изрази. Както виждате, много разсѫждения се изискватъ, за да разберете, какво прѣдставлява равностранния триѫгълникъ. Този е законътъ, съ който може да работите. Послѣдното отношение прѣдставлява ума, сърцето и волята, взети заедно.

 

Всѣка жива сила има извѣстна площь, върху която може да се прояви. Да кажемъ, че имате единъ килограмъ вода, която прѣвръщате въ пара. Може ли тази пара да се събере въ сѫщото шише, въ което по-рано се е събирала водата? (— Не може). Какъвъ обемъ ще заеме сега парата? (— Това може да се изчисли математически). Какъвъ обемъ трѣбва да има котела, въ който се поставя парата, безъ той да се пръсне, а при това парата да извърши извѣстна работа? (— И това може да се изчисли).

 

Слѣдователно, когато у васъ се събератъ тъй нареченитѣ „инертни сили“, които сѫ сгѫстени, но могатъ да се разредяватъ и да ставатъ по-активни, тогава обемътъ имъ се разширява. Ето защо, вие трѣбва да знаете, всѣка ваша идея, като минава въ възходяще състояние, какво пространство ще заеме, при какви условия ще може да се реализира. Една идея не може да се реализира на всѣко мѣсто. Напримѣръ, вие не може да изпълните единъ Бетховеновъ концертъ вънъ, когато вали силенъ дъждъ. Дъждътъ ще развали вашия концертъ. Значи, изисква се сухо врѣме, или специално здание за този концертъ. И тъй, за реализирането на всѣка идея се изисква особено мѣсто и особени условия. Вие трѣбва да приготвите тия условия въ себе си. Въ какво седятъ благоприятнитѣ условия? — Да не допущате въ себе си никакво съмнѣние, никакво колебание, никаква отрицателна мисъль. Най-малкото съмнѣние у васъ прѣдизвиква пропукване на съзнанието ви, и вашата идея е пропукана вече. Тогава енергията на вашата идея, ако е вода, ще изтече навънъ; ако е пара, пакъ ще излѣзе навънъ, безъ да извърши опрѣдѣлената работа.

 

Та когато казваме, че не трѣбва да се съмнѣвате, ние подразбираме нѣщо много реално — шишето ви трѣбва да бѫде много здраво, нийдѣ да не е пукнато. Защо? — За да не изтече водата — нищо повече! Ако се съмнѣвате, това показва, че формата, въ която е вложена вашата идея е пукната, и въ такава форма не можете да задържите идеята си. Когато казваме, че трѣбва да имате вѣра, подразбираме да имате единъ изворъ, отъ който постоянно да наливате своето шише. Подъ думата „вѣра“ всички ще разбирате мѣстото, отдѣто може да черпите сили въ живота си, за да реализирате своитѣ идеи. Всѣка идея може да се реализира само тогава, когато има единъ източникъ, който ѝ помага. Затова всички величини въ живота трѣбва да се прѣвърнатъ на сили.

 

И сега, ще знаете, какво нѣщо прѣдставлява съмнѣнието, отъ окултно гледище, и защо не трѣбва да го подхранвате. Съмнѣнието разрушава всички благородни форми, които имате, а всѣка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея. Слѣдователно, разруши ли се формата, идеята, сама по себе си, остава нереализирана. Щомъ идеята остане нереализирана, у васъ се явява или сърдеченъ, или умственъ, или волевъ упадъкъ, а може-би и упадъкъ на духа. Когато човѣкъ реализира една своя идея. той подхранва въ душата си нѣщо добро и възвишено. Пропукването на котлитѣ всѣкога създава нѣкакви пакости.

 

Ако прѣдставите въ ума си единъ равностраненъ триѫгълникъ, всѣка страна у него е жива и въ движение. Странитѣ на триѫгълника сѫ пѫть на живи сѫщества. Ако можете да си прѣдставите триѫгълника въ такова положение, въ душата ви веднага ще стане голѣма промѣна. Всички тия линии трѣбва да се прѣвърнатъ на свѣтлина и да се чувствува, че отъ тази свѣтлина излиза разумность. Схванете ли така равностранния триѫгълникъ, тогава ще разберете, какво е отношението между странитѣ му. Равностранниятъ триѫгълникъ прѣдставлява отношение между сѫщества отъ висшия разуменъ свѣтъ. Само между разумни сѫщества може да има правилни отношения на свобода. Ако азъ ви начъртая единъ равностраненъ триѫгълникъ, това значи, че съмъ написалъ едно писмо въ духовния свѣтъ. Ако ви изпратя до единъ мой приятель, като ви кажа да му прѣдадете единъ листъ, на който съмъ начърталъ равностраненъ триѫгълникъ, знаете ли, какво означава това? Туй е най-добрата прѣпорѫка за васъ. Вмѣсто да пиша на приятеля си, че приносящиятъ това писмо е отличенъ човѣкъ, вие може да разчитате на него, той има прѣкрасенъ умъ, благородно сърце и възвишена воля, равностранниятъ триѫгълникъ опрѣдѣля точно всичко това. Като изпратя нѣкому писмо, въ което съмъ начърталъ единъ равностраненъ триѫгълникъ, това прѣдставлява съкратена рѣчь. Който получи такова писмо, точно и ясно ще разбере, какъвъ е човѣкътъ, който го носи. За да се изложи съдържанието на това писмо на обикновенъ езикъ, това значи да се напишатъ най-малко двадесетъ коли. За въ бѫдеще ще се пишатъ такива писма. Тѣ иматъ и това прѣимущество прѣдъ обикновенитѣ писма, че ако попаднатъ въ рѫцѣтѣ на външни хора, незапознати съ този символистиченъ езикъ, нѣма да разбератъ нищо. Само така могатъ да се скриятъ много нѣща.

 

Въ това отношение, геометрията е наука, която скрива великитѣ мисли отъ обикновенитѣ хора. Който може да разкрива и разбира символичнитѣ знаци въ геометрията, той заслужава да ги знае. Който не може да ги разкрива, той не заслужава да знае нищо за тѣхъ. И ако този човѣкъ пита, какво означава еди-кой си знакъ, ще му кажемъ: това, което виждашъ, е достатъчно за тебе.

 

Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да наблюдавате небето вечерно врѣме, когато е ясно. Излизайте вечерно врѣме вънъ и наблюдавайте звѣздитѣ на небето около половинъ часъ, да намѣрите между тѣхъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. И нека всѣки отъ васъ забѣлѣжи добрѣ, дѣ е намѣрилъ този триѫгълникъ, между кои звѣзди, въ коя посока и т. н.. Това ще бѫде една малка задача за васъ. Слѣдъ това нѣкоя вечерь ще излѣземъ всички заедно на една малка екскурзия на открито, ще разглеждаме небето и ще видимъ, всѣки отъ васъ въ коя посока е намѣрилъ своя равностраненъ триѫгълникъ. Послѣ ще ви поговоря нѣщо върху тия естествени равностранни триѫгълници. Така ще размишлявате върху отношенията на звѣздитѣ едни къмъ други, тѣхното значение и т. н.. Това ще бѫде едно хубаво упражнение за васъ.

 

И тъй, тази вечерь ви дадохъ двѣ задачи: да напишете по едно писмо на общия и на специалния класъ и да наблюдавате вечерно врѣме звѣздитѣ, докато намѣрите единъ равностраненъ триѫгълникъ. Не мислете, че ще се освободите само съ по едно писмо. Не, ще пишете често такива писма. Тия задачи ще бѫдатъ за васъ хубаво разнообразие, понеже еднообразието е врѣдно за човѣка. Азъ забѣлѣзвамъ, у васъ има събрана доста енергия, която не знаете, какъ да пласирате. Съ тия задачи и упражнения, които ви давамъ, като малки цѣнни опити за васъ, вие ще пласирате часть отъ своята енергия.

 

MOK4_21_2.jpg

 

Всички знаете отъ физиката, какъ ставатъ отраженията на прѣдметитѣ. За да се изобрази единъ прѣдметъ въ окото, ставатъ редъ прѣчупвания на свѣтлината. Напримѣръ, ако прѣдъ окото седи единъ прѣдметъ СД, то лѫчитѣ, които излизатъ отъ точкитѣ С и Д не вървятъ въ прави линии СД и ДВ, но минаватъ по друго направление, прѣзъ друга срѣда, като образуватъ линиитѣ СВ и ДА. Свѣтлиннитѣ вълни, които идатъ отъ слънцето, по права посока ли вървятъ или прѣтърпѣватъ нѣкакво прѣчупване? — Прѣчупватъ се. Съврѣменнитѣ физици не сѫ изчислили, колко прѣчупвания сѫ прѣтърпѣли тѣ, докато стигнатъ до окото. Какъ мислите, слънчевитѣ лѫчи прѣтърпѣватъ ли различни промѣни, докато влѣзатъ въ окото? — Прѣтърпѣватъ, понеже минаватъ прѣзъ различни срѣди. Съврѣменната наука говори само за прѣчупванията, които ставатъ въ окото, а отъ тѣхъ ние сѫдимъ за прѣчупванията, които ставатъ отвънъ, Когато единъ лѫчъ минава отъ по-гѫста въ по-рѣдка срѣда, той се прѣчупва по единъ начинъ, а когато минава въ по-гѫста срѣда, пакъ се прѣчупва, но по обратенъ начинъ на първия. Тъй щото, въ окото ставатъ нѣколко прѣчупвания, главно три, (фиг. 4), а физицитѣ говорятъ само за едно прѣчупване. Най-първо образътъ въ реалния свѣтъ е правъ, послѣ се получава обратенъ образъ и при третото прѣчупване е пакъ правъ. Отъ лещата на окото образътъ минава въ тия клѣтки, които образуватъ умствения центъръ, въ който се получава идеята за този образъ. Тѣзи клѣтки сѫ специалисти по математика. Тѣ правятъ  извѣстни прѣчупвания на свѣтлината, за да прѣвъзмогнатъ външната реалность. Само ние не мислимъ. И тия малки сѫщества, клѣткитѣ, мислятъ. Азъ ще се спра другъ пѫть подробно върху въпроса, кой мисли у насъ.

 

MOK4_21_4.jpg

 

Сега ще ви прѣдставя нѣколко отношения, отъ които можемъ да съставимъ една пропорция. Мисленето на подсъзнанието има отношение къмъ съзнанието: П: С; мисленето на съзнанието има отношение къмъ самосъзнанието: С:СС; мисленето на самосъзнанието има отношение къмъ свърхсъзнанието: СС:С1С1. Оттукъ изваждаме слѣдната пропорция: П:С = СС:С1С1. Мисленето на подсъзнанието е Божественъ процесъ. Както въ подсъзнанието, така и въ съзнанието много сѫщества мислятъ. Запримѣръ, ти съзнавашъ, че трѣбва да изучишъ извѣстенъ прѣдметъ. Какво трѣбва да направишъ? — Ще се заемешъ да изучишъ извѣстни автори и отъ тѣхъ ще пласирашъ нѣщо въ съзнанието си. Хора, които съзнаватъ това нѣщо, винаги ходятъ на групи. Свѣтътъ на подсъзнанието прѣдставя група отъ още повече сѫщества. Самосъзнанието е единиченъ процесъ. Тамъ човѣкъ не съзнава, какво сѫ мислили другитѣ, но съзнава само, какво той мисли. Свърхсъзнанието е сѫщо тъй единиченъ процесъ. Тамъ човѣкъ съзнава, какво Богъ мисли. Значи, подсъзнанието и съзнанието сѫ групови, множествени процеси, а самосъзнанието и свърхсъзнанието сѫ единични процеси. Оттукъ имаме слѣдната пропорция: С1С1:П = СС:С. Всѣки отъ васъ ще опита и двата вида процеси. Най-първо ще живѣешъ въ подсъзнанието, а послѣ въ свърхсъзнанието, защото тѣ сѫ Божественитѣ процеси въ човѣка. То значи: първо ще мислятъ възвишенитѣ духове, послѣ ангелитѣ и най послѣ Богъ. Слѣдъ това тия процеси ще се отразятъ и върху насъ. Тогава ние ще се допитаме до всички онѣзи, които сѫ мислили като насъ, това е процесътъ на съзнанието; слѣдъ него ще си дадемъ заключение, какво ние мислимъ вече. По този начинъ ще се образува цѣлъ единъ крѫгъ. Въ това седи философията на живота.

 

Та казвамъ: подсъзнанието е груповъ процесъ, въ който се разглежда, какво мислятъ великитѣ духове; съзнанието е груповъ процесъ, въ който се разглежда, какво мислятъ окрѫжаващитѣ човѣка: ближнитѣ му, както и цѣлата човѣшка раса. Свърхсъзнанието е единиченъ процесъ, въ който се разглежда, какво Богъ мисли; самосъзнанието е единиченъ процесъ, въ който се разглежда, какво мисли човѣкътъ самъ. Нѣкой пѫть казвате: трѣбва да бѫдемъ съзнателни! Това се отнася до другитѣ хора. Когато казвате, че трѣбва да бѫдете самосъзнателни, това се отнася до самитѣ васъ.

 

„Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта“.

 

(21 Лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 8/III. 1925 г.).







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt