Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_03_01 Честностьта

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 22 ноември 2015 - 05:07

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЧЕСТНОСТЬТА*

 

Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.

 

Размишление.

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Най-важниятъ мускулъ въ човѣшкия организъмъ.”

 

За слѣдния пѫть ще пишете върху тема №18: “Отличителнитѣ чърти на отривистата рѣчь.”

 

MOK-04J-20-1.GIF

 

Начъртаваме единъ правоѫгълникъ, въ който прѣкарваме два диагонала. При прѣкарване на диагоналитѣ, се образуватъ четири триѫгълника: първиятъ триѫгълникъ е СОЧ; вториятъ е СОИ; третиятъ - ИОБ и четвъртиятъ - БОЧ. Линията СЧ въ първия триѫгълникъ означава честностьта у човѣка. Тя е жива линия и се движи отъ С къмъ Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостьта у човѣка. Значи линията СЧ изразява справедливостьта. За да бѫде честенъ човѣкъ, трѣбва да бѫде справедливъ. И обратно: за да бѫде справедливъ, той трѣбва да бѫде честенъ. Справедливостьта подразбира да бѫдешъ справедливъ къмъ себе си и къмъ другитѣ. Въ такъвъ случай, честностьта и справедливостьта сѫ страни на единъ и сѫщъ триѫгълникъ, които иматъ извѣстно съотношение помежду си. И четиритѣ триѫгълници въ фигура 1 се допиратъ съ върховетѣ си, което показва, че има само единъ начинъ за трансформиране на енергиитѣ. Кои сѫ съсѣднитѣ точки на честностьта? - Справедливостьта и благородството. Значи, честниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде и благороденъ. Благороденъ човѣкъ може да бѫде само интелигентниятъ.

 

И тъй, първиятъ триѫгълникъ е на честностьта, вториятъ - на справедливостьта, третиятъ - на интелигентностьта и четвъртиятъ - на благородството. Ние можемъ да си прѣдставимъ тия четири точки като основни точки на една пирамида, която отъ своя страна прѣдставлява само едно сѣчение на духовния човѣкъ. Отдѣлнитѣ триѫгълници прѣдставляватъ плоскости, сѣчения отъ цѣлата пирамида. Допуснете, че тази пирамида се движи около своя центъръ. Какво трѣбва направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? Трѣбва да обърнете къмъ вашето слънце тази страна именно, въ която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: “Дѣ е това слънце?” Вънъ отъ общото за всички слънце, всѣки човѣкъ има свое вѫтрѣшно слънце. И дотогава, докато вѫтрѣшното слънце у човѣка грѣе, той мисли правилно и съзнанието му е будно, свѣтло. Когато външното слънце грѣе, а вѫтрѣшното слънце у човѣка не грѣе, той казва: “Тъмно ми е нѣщо, слънцето не грѣе.” Защо? - Неговото слънце не грѣе. Често се случва, че и външното слѣнце грѣе, и вѫтрѣшното слънце у човѣка грѣе и тогава той казва: “Свѣтло ми е днесъ, радостно ми е на душата.” Когато у вас се развиятъ духовнитѣ чувства, вие ще виждате вашето духовно слънце. Слѣдователно духовната свѣтлина на всѣки човѣкъ се дължи на неговото вѫтрѣшно слънце. Колкото поярко грѣе това слънце въ човѣка, толкова и неговата енергия е по-продуктивна.

 

Рекохъ, най-първо бѫдете честни къмъ себе си! Елементитѣ на честностьта сѫ справедливостьта и благородството. Значи честностьта не може да сѫществува безъ тия елементи. За да бѫде човѣкъ справедливъ, непрѣменно трѣбва да бѫде интелигентенъ. Справедливостьта безъ интелигентность не сѫществува, тя е основата на справедливостьта. За да бѫде човѣкъ интелигентенъ, трѣбва да бѫде благороденъ, а за да бѫде благороденъ, трѣбва да бѫде честенъ - пакъ започва отъ началото.

 

Сега ще направимъ опитъ за четири седмици, да приложимъ всички тия качества. Първата седмица ще работите върху първия триѫгълникъ - да бѫдете абсолютно честни спрѣмо себе си, безъ никаква лъжа. Азъ искамъ да се наематъ съ опита само онѣзи отъ васъ, които ще могатъ да го направятъ, които не могатъ, да не го започватъ. Упражнението може да ви се вижда мѫчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито въ чувствата, нито въ мислитѣ, нито въ действията ви! Съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, не отъ страхъ, но отъ любовь, да опитате вашата честность. Втората седмица ще работите върху справедливостьта. Третата седмица - върху интелигентностьта и четвъртата седмица - върху благородството. Като се свършатъ четиритѣ седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно.

 

Азъ искамъ да зная какво е разбирането на васъ, младитѣ за честностьта. Честностьта изисква човѣкъ да бѫде честенъ спрѣмо себе си. Да допуснемъ, че вие отивате при нѣкой вашъ приятель, който не ви приема добрѣ и се връщате отъ тамъ обиденъ, докаченъ. Защо? - Вашата честь като човѣкъ е уронена. Вие казвате: “Моята честь, моето достойнство се уронва по този начинъ.” Или допуснете другъ случай: вие сте студентъ въ университета. Отивате при единъ отъ вашитѣ професори за нѣкаква справка, но той е отнесе къмъ васъ хладно, като че не ви забѣлѣзва. Вие пак се обиждате, вашата честь е засегната. Казвате: “Този професоръ не е справедливъ.” Ще знаете: дѣто се явява докачение, тамъ е засегната честьта на човѣка. Азъ искамъ да разсѫждавате правилно, умно, да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на нѣкакъвъ вѫтрѣшенъ законъ или не.

 

Какво разбирамъ подъ думитѣ “умно разсѫждение”? Прѣдставете си, че вървя по улицата и съмъ се замислилъ дълбоко върху нѣкакъвъ философски въпросъ, не виждамъ, че прѣдъ мене има единъ голѣмъ камъкъ и се удрямъ въ него. Послѣ го бутна настрана и продължавамъ пѫтя си. Ако вие бѣхте на мое мѣсто, щѣхте да се разгнѣвите на камъка и да му кажете: “Защо не ми сторишъ пѫть, не знаешъ ли, че азъ съмъ човѣкъ?” Питамъ: отдѣ знае този камъкъ, че вие сте човѣкъ? Защо трѣбва да му се сърдите? Вие трѣбва да се спрете прѣдъ камъка и да му кажете: “Извини, че не те видѣхъ. Азъ можехъ да те обиколя, безъ да те бутна.” Това е честна постѫпка, споредъ закона на справедливостьта. Ако тази прѣчка не бѣше камъкъ, но една голѣма канара отъ 400 - 500 000 тона, щѣхъ ли да я прѣскоча или бутна? - Не. Защо? - Защото е голѣма. Слѣдователно на сѫщото основание, ако нѣкога се почувствувате обиденъ, трѣбва да знаете дали този човѣкъ, отъ когото се чувствувате обиденъ, е сторилъ съзнателно това нѣщо или то е резултатъ на нѣкакво ваше прѣдположение. Учительтъ вдига единъ ученикъ на урокъ, но той мълчи. Защо? Трѣбва ли учительтъ да се обижда отъ ученика си? - Не. Ученикътъ мълчи, защото тъкмо въ този моментъ си е хапналъ малко отъ гевречето, което купилъ въ междучасието. Ако ученикътъ не е честенъ, бързо ще извади хапката отъ устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било. Обаче, това е лъжа. Ако е честенъ, той ще каже: “Извинете ме, учителю, азъ току що бѣхъ хапналъ малко отъ гевречето си, затова не можахъ веднага да ви отговоря.” Честниятъ ученикъ трѣбва направо, смѣло да говори истината прѣдъ учителя си, да му каже: “Извинете ме, азъ пристѫпихъ едно отъ правилата въ класа, не трѣбваше да ямъ въ класъ.” Учительтъ, отъ своя страна, трѣбва да бѫде много благоразуменъ и добъръ, да позволи на ученика да си изяде гевречето прѣдъ всички свои другари и съ това да се свърши въпросътъ.

 

И тъй какво разбирате подъ думата “честность”? - Честностьта подразбира справедливость, абсолютно никаква лъжа у човѣка. Затова и вие трѣбва да се стремите да говорите истината. Коя истина? Има общи нѣща, които ние сме длъжни да кажемъ; има нѣща, които се отнасятъ само до насъ тѣхъ не сме длъжни да казваме. Никой нѣма право да знае тайнитѣ на вашата душа, тѣ сѫ отъ личенъ, а не отъ общъ характеръ. Ако нѣкой ме пита, дали имамъ или нѣмамъ пари въ джоба си, това мога да му кажа, пъкъ и той самъ може да провѣри. Тѣ сѫ външни нѣща, по тѣхъ мога да говоря съ всѣкиго. Обаче, има нѣща вѫтрѣшни, които се отнасятъ само до моята душа - по тѣхъ не мога да говоря. Тѣ сѫ отъ духовенъ характеръ. Всѣки, който иска да знае положението на моята душа, трѣбва да мяза на менъ. Не мяза ли на менъ, никаква тайна не мога да му открия. Прѣдставете си, че туря единъ епатрихилъ на нѣкой волъ и почна да се изповѣдвамъ прѣдъ него за сторенитѣ си грѣхове. Тази изповѣдь ще хване ли мѣсто? - Нѣма. Защо? - Волътъ не може да прѣцѣнява. Добрѣ, допуснете, че прѣдъ васъ не стои волъ, но човѣкъ, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсѣкѫдѣ това, което е чулъ. (-Прѣдъ такъвъ човѣкъ не трѣбва да се изповѣдваме.) Значи човѣкъ може да се изповѣдва само прѣдъ такова сѫщество, което включва въ себе си всички изброени по-горѣ качества: честность, справедливость, интелигентность и благородство.

 

Понеже сега ще боравите съ честностьта, искамъ да знаете, какво нѣщо прѣдставлява тя. Тъй както ви виждамъ вие имате стари схващания за честностьта. Ще ви кажа какво разбирамъ подъ стари схващания за честностьта. Прѣдставете си, че вие сте облѣченъ въ една дреха, прана въ мѫтна вода. Вие казвате: “Дрехата ми е прана съ сапунъ, чиста е тя.” Рекохъ, да, прана е тя, но въ мѫтна вода, не е много чиста. Елате съ менъ, азъ ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждамъ ви при единъ чистъ изворъ, стоплямъ отъ него вода, изпирамъ дрехата ви и показвамъ водата отъ нея. Питамъ ви: чиста ли е водата отъ дрехата ви? - Не, мѫтна е. Значи дрехата ви е била нечиста. Слѣдователно всѣка дреха, която при пране дава мѫтна вода, не чиста. Честностьта подразбира такава дреха, която като се пере, не прави водата мѫтна, нито пъкъ тъканьта й се измѣня.

 

Отличителнитѣ чърти на честния човѣкъ сѫ слѣднитѣ: въ каквото общество и да влѣзе, съ когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква врѣда, а всѣкиму е полезенъ. Освѣнъ това, той нито се дразни, нито другитѣ дразни, никому обидна дума не казва; каквото вземе отъ другитѣ, на врѣме го връща, никому длъженъ не остава. А сега и млади, и стари хора се дразнятъ, гнѣвятъ. Всички искатъ да бѫдатъ честни, но не разбиратъ основнитѣ елементи на честностьта. Щомъ липсватъ тия елементи отъ човѣка, той не може да бѫде честенъ. Ако се отнеме или поврѣди центърътъ на честностьта отъ мозъка на нѣкой човѣкъ, той не може да бѫде честенъ. Въ центъра на честностьта влизатъ нѣколко елемента. Отношенията на честния човѣкъ, като разумно сѫщество, спрѣмо всички окрѫжаващи, сѫ прѣми, въ тѣхъ нѣма нищо изопачено. Каквото обѣщае - изпълнява. Той е точенъ, изпълнителенъ въ всичко. Пари на заемъ обикновено не взима, но ако се случи да вземе, обѣщае ли, че слѣдъ три мѣсеца ще ги върне, на опрѣдѣленото врѣме ги връща. Яви ли се най-малката неточность, тамъ честностьта липсва. Честниятъ човѣкъ е изправенъ и точенъ и като слуга, и като ученикъ и като царь. Той прѣдприема такава работа, каквато може да свърши. Не може ли да свърши една работа, не се заема съ нея.

 

Питамъ: колцина отъ васъ искатъ да направятъ опита за четиритѣ седмици? Наистина, той нѣма да бѫде съвършенъ, все ще има погрѣшки, но ще има и нѣкакви придобивки. Опититѣ не излизатъ винаги сполучливи, но трѣбва да се правятъ често, да се повтарятъ единъ, два, три и повече пѫти, докато най-послѣ излѣзатъ сполучливи. Нѣкой пѫть може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пакъ ще повторите опита. Като работите прѣзъ седмицата върху честностьта, все ще дойде нѣкой да ви спъне, да попрѣчи на опита, като иска да ви каже съ това: “Можешъ да отстѫпишъ малко отъ честностьта, съ нея не се живѣе въ този свѣтъ.” Не, честни ще бѫдете!

 

Трѣбва да знаете дѣ се намиратъ тия четири триѫгълници въ човѣшката глава. Прѣди всичко всѣки отъ тѣхъ прѣдставлява четвъртъ отъ правоѫгълника, който служи за основа на пирамидата. Първиятъ триѫгълникъ СОЧ се допира до втория - СОИ и до четвъртия - ЧОБ. Триѫгълникътъ на честностьта се намира на задната часть на главата. Вториятъ триѫгълникъ - на справедливостьта се намира отгорѣ на главата; третиятъ триѫгълникъ - на интелигентностьта, се намира отпрѣдъ на главата и четвъртиятъ - на благородството, се намира отстрана на главата. Ако разгледате главата на човѣка, тя прѣдставлява триѫгълникъ, а не квадратъ. Слѣдователно основитѣ на двата триѫгълника сѫ по-голѣми. Въ триѫгълника на честностьта физическата страна надделява, тя е основата и е най-дълга. Понеже човѣкъ на земята е заетъ съ много материални работи, той трѣбва да образува своитѣ физически сили. Въ тази дълга линия - основата на триѫгълника ЧОС дѣйствуватъ мощни сили, които човѣкъ трѣбва да регулира съ силата на волята си. Въ втория триѫгълникъ - на справедливостьта, енергиитѣ се уравновѣсяватъ. Той е почти равностраненъ триѫгълникъ. Въ триѫгълника на интелигентностьта - третиятъ триѫгълникъ, на човѣка пакъ прѣдстои да се бори съ материята. И въ него основата е по-дълга отъ височината.

 

Сега да разгледаме думата “честность”. Ясна ли ви е тази дума? Може ли нѣкой отъ васъ да каже нѣщо върху честностьта? (-Ако подъ думата честность се разбира достойнството на човѣка, тогава етиката опрѣдѣля достойнството по слѣдния начинъ: всѣки човѣкъ малко или много, познава доброто и се стреми къмъ него, споредъ силитѣ си. Самиятъ фактъ, че човѣкъ познава доброто и се стреми къмъ него, прѣдставлява неговото достойнство. Като казваме, че не трѣбва да накърняваме човѣшкото достойнство, разбираме, че не трѣбва да накърняваме разбиранията на човѣка за доброто, което той се стреми да приложи въ живота си.) Наистина, човѣшкото достойнство не трѣбва да се прѣнебрѣгва. Щомъ кажемъ нѣкому, че не е честенъ, ние не сме справедливи. Достойнството засѣга най-първо справедливостьта, защото тя е отношение на човѣка къмъ другитѣ, а честностьта е отношение на човѣка къмъ себе си. Разгледайте филологически произхода на думитѣ “достойнство” и “честность”.

 

Чий е този знакъ Ч? (-На Юпитеръ.) Значи честностьта произлиза отъ Юпитеръ. Отъ главнитѣ богове само Юпитеръ може да каже “азъ”. Това подразбира: “Азъ имамъ достоинство.” Буквата “Ч” прѣдставлява чаша, която въ природата се прѣдставя въ форма на цвѣтъ. По кой начинъ може геометрически да се измѣни формата на буквата “Ч”? Въ буквата Ч има единъ правъ ѫгълъ и една права линия до едно отъ раменетѣ му. Това сѫ живи сили, които, за да хармониратъ помежду си, се нуждаятъ отъ една равнодействуваща. Допирната линия при ѫгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начинъ да се образува единъ триѫгълникъ. Ако завъртите този триѫгълникъ около себе си, той ще образува крѫгъ. Така именно дѣйствува природата. Най-първо цвѣтътъ цъвти, образува буквата “Ч” - отворена чашка. Послѣ завързва плодъ - затваря се и образува триѫгълникъ. Най-послѣ триѫгълникътъ се завъртва около себе си, като образува крѫга - узрѣлия плодъ. Вие не може да бѫдете справедливи, докато плодътъ на честностьта не узрѣе и не дадете отъ този плодъ на другитѣ. Тогава вече работи не само вашата честность, но и вашата справедливость. Дойде ли нѣкой при васъ, дайте му отъ вашитѣ плодове за пѫть, безъ да взимате пари. Вземете ли отъ него пари, всѣкаква честность пропада. Справедливостьта изисква отъ човѣка честность.

 

Какъ ще реализирате вашата честность въ практическия, въ реалния животъ? (-При високо и будно съзнание.) Първо ще образувате триѫгълникъ, послѣ крѫгъ и слѣдъ това ще предизвикате ума си къмъ работа. Не мислете, че сега ще придобиете честностьта. Тя седи у васъ като елементъ, като сила, която трѣбва да се развива. Тя седи у васъ като зародишъ, като една потенциална, разумна, жива сила, на която трѣбва да дадете условия да се развива. Дадете ли й почва, вода, въздухъ, свѣтлина и топлина, оставете я по-нататъкъ сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е въ състояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате. Като ви казвамъ, че трѣбва да бѫдете честни, не мисле те, че трѣбва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честностьта. Не, честностьта е жива сила, тя сама расте. Отъ васъ се изисква да я насадите въ себе си, да й дадете почва.

 

Честностьта има и външни признаци у човѣка. Напримѣръ честниятъ човѣкъ е винаги правъ, не се прѣгърбва. Гърбавиятъ човѣкъ не може да бѫде честенъ. За гърбавия човѣкъ казватъ, че е безчестенъ, влѣчуга човѣкъ. Дяволътъ прѣдставлява кривъ, прѣгърбенъ човѣкъ. Главата на честния човѣкъ е успоредна съ гръбначния стълбъ. Когато нѣкой човѣкъ иска да се прѣдстави за честенъ, той наклонява главата си назадъ. Това вече е глупость. Природата не позволява главата да се наклонява повече отъ гръбначния стълбъ, тя трѣбва да бѫде успоредно съ него. Ще знаете: честниятъ човѣкъ ходи правъ, съ глава успоредно на гръбначния стълбъ. Тия правила нѣма да намѣрите никѫдѣ, тѣ се намиратъ само въ отвлѣчената наука, придобита съ вѣковетѣ.

 

Ако държите главата си много назадъ, или много напрѣдъ, вие прѣпятствувате на кръвообръщението си, на вашата нервна система - изобщо, теченията въ организма не ставатъ правилно. Прѣзъ тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бѫдете. Нека всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всѣко ваше дѣйствие носи характеръ на вѫтрѣшна чистота. Бѫдете честни спрѣмо себе си! Гръбнакътъ на човѣка трѣбва да има една много малка, лека кривина, да бѫде повече правъ. У нѣкои хора коремътъ е много издаденъ напрѣдъ, а кръстътъ е много хлътналъ, при което се образува французката буква “s”. За да привикнете да вървите изправени, правете слѣдното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакътъ ви почти цѣлъ да се допре до нея.

 

Всичко това е неодходимо за васъ, за да привикнете да владате мускулитѣ си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте имъ господари, а не тѣ. Ако не можете да владате вашитѣ мускули, какъ ще владате външнитѣ условия? Ще кажете: “Какво общо имаме ние съ външнитѣ условия?” Вън шниятъ свѣтъ има извѣстни отношения къмъ васъ, затова нѣкой пѫть той ще засегне вашия стомахъ, нѣкога - вашитѣ гърди, а нѣкога - вашата глава. Има хора въ свѣта, които разбиратъ законитѣ на черната ложа, владатъ ги и затова нѣкога ще ви внушаватъ напримѣръ мисъльта да държите главата си или назадъ наклонена или напрѣдъ наведена - и въ единия, и въ другия случай тѣ ще ви поврѣдятъ. Всички тия мисли сѫ внушения, посторонни нѣща, които вие трѣбва да отхвърлите.

 

Всѣка мисъль на обезсърдчение не е ваша, тя е дошла отвънъ нѣкѫдѣ, затова я отхвърлете. Всѣка прѣстѫпна мисъль, която минава прѣзъ васъ, не е ваша, вие не сте я родили - отхвърлете я. Въ това отношение човѣшкиятъ мозъкъ е градина, въ която всѣки може да посѣе единъ плѣвелъ или нѣкой хубавъ цвѣтъ. Ако съзнанието ви не е будно, всѣки злонамѣренъ човѣкъ може да посади въ вашата градина едно лошо сѣменце, което да израстне. Послѣ вие ще се чудите, отъ дѣ е дошло това сѣме у васъ. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си въ далечното минало на човѣчеството, отъ което вие сега трѣбва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се прѣдавате на външни внушения и ще страдате.

 

Напримѣръ често вие хващате главата си съ рѫцѣ, стискате зѫбитѣ си, свивате юмрукъ, мислите, че въ това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява въ такива движения. Силната воля се подчъртава въ непрѣклоннитѣ принципи, които човѣкъ крие въ душата си. Човѣкъ трѣбва да има на своя страна най-първо Бога, послѣ природата, слѣдъ това всички добри хора и най-послѣ той самъ да бѫде на своя страна. Това сѫ положения, които всѣкога трѣбва да чувствувате въ душата си. Не е достатъчно само природата да бѫде на ваша страна, но и вие трѣбва да бѫдете на нейна страна. Нѣкой казва на другитѣ хора да бѫдатъ честни. Не казвай на другитѣ хора да бѫдатъ честни, но ти самъ бѫди честенъ! Можешъ да загубишъ и милиони, но честенъ бѫди! Честниятъ човѣкъ е всѣкога богатъ.

 

И тъй, за да бѫдете честни, вие трѣбва да бѫдете въ съгласие съ себе си, съ добритѣ хора и съ природата. Бѫдете ли въ това състояние, вие ще сте въ съгласие и съ волята Божия и ще можете да я изпълнявате. За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трѣбва да правите извѣстни упражнения. Прѣди всичко трѣбва да бѫдете честни спрѣмо себе си. Честностьта усилва волята.

 

Та рекохъ, честностьта и справедливостьта влизатъ като елементи на интелигентностьта, а всички заедно влизатъ като елементи на благородството. Най-послѣ честностьта, справедливостьта, интелигентностьта и благородството влизатъ като елементи на душата и на духа на човѣка. Въ първо врѣме ще се занимавате съ четиритѣ качества поотдѣлно. Всѣки отъ васъ ще може да направи опита, който ви дадохъ, за четиритѣ седмици, като слѣди въ какво не може да устоява. Ще бѫдете ли доблестни, всѣки въ себе си да каже, въ какво не е издържалъ? Когато човѣкъ изплати най-голѣмия си дългъ, той ще бѫде въ състояние да изплати и малкитѣ си дългове. Такъвъ е законътъ. Ако ти имашъ да давашъ 10 милиона лева и ги изплатишъ, вѣроятностьта, че не можешъ да изплатишъ малкитѣ си дългове е 1%; ако обаче имашъ да давашъ 100 000 лева, но изплатишъ отъ тѣхъ само 1000 лева, тогава вѣроятностьта, че не ще изплатишъ останалитѣ е 99%.

 

Слѣдователно когато човѣкъ се добере до най-голѣмата си добродѣтель и постѫпва съобразно нея, вѣроятностьта да не бѫде добродѣтеленъ въ другитѣ си постѫпки е само едно на хиляда. Когато пъкъ той се добере до най-малката си добродѣтель, вѣроятностьта да прояви слабоститѣ си е 99%. Понеже при слабоститѣ си трѣбва да прѣодолѣвате поголѣми прѣпятствия, затова първо ще хванете най-голѣмата си слабость, за да нѣмате по-нататъкъ такива голѣми спънки.

 

Като работите върху честностьта, ако не успѣете изведнъжъ, нѣма да се откажете отъ опита си. Ще го повторите, ще потретите, докато имате резултатъ. Прѣдставете си, че държите изпитъ въ университета по дескриптивна геометрия, но пропадате. Има ли нѣщо лошо въ пропадането? Ще се явите на изпитъ втори пѫть. Ако и тогава ви скѫсатъ, ще се явите и трети пѫть - поне ще научите материята подобрѣ. И професорътъ даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви прѣкара да вървите по-нататъкъ. Азъ искамъ да изучавате честностьта като наука, да държите по нея изпитъ, тъй както държите по дескриптивна геометрия или по другъ нѣкакъвъ прѣдметъ. Азъ не давамъ на опита ви мораленъ характеръ, но наученъ. Вие трѣбва да знаете положително, всѣки за себе си, честенъ ли е или не. Ако купувамъ една ось, трѣбва да зная каква е: дѫбова ли е, букова ли е, или върбова. Ако е дѫбова, тя трѣбва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бѫде по-слаба; ако е върбова, никакъ нѣма да издържа. Честенъ ли съмъ, щомъ дойде при мене нѣкой човѣкъ да купува оси, ще му кажа: “Азъ имамъ три вида оси: отъ дѫбъ, отъ букъ и отъ върба.” Който е нечестенъ, ще каже: “Ето, това сѫ оситѣ, които продавамъ. Купете си, каквато искате.” Ако купувачътъ не разбира, кои оси сѫ здрави, може да купи нѣкоя отъ върба и ще остане излъганъ. Въ дадения случай честниятъ човѣкъ ще каже на купувача, че тази ось не е здрава и ще му прѣпорѫча да си вземе отъ дѫбовитѣ оси.

 

Знаете ли, защо ви говоря за честностьта? Понеже вие се намирате въ присѫтствието на множество интелигентни сѫщества, когато постѫпвате нечестно, тѣ ви виждатъ. Вие изпадате тогава въ жалко, въ смѣшно положение прѣдъ тѣхъ. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите въ какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледамъ една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: “Единъ пѫть да подскоча и птичката е въ устата ми.” Азъ взимамъ едно малко камъче, подхвърлямъ го по направление къмъ птичката и тя хвръква, кацва на единъ клонъ. Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна? Тя бѣше си направила много добрѣ смѣтката. Само единъ скокъ й бѣше нуженъ и птичката щѣше да бѫде въ устата й. Кой й попрѣчи? Азъ спасявамъ птичката съ моето камъче, но котката не вижда това. Ако бѣхъ хвър лилъ това камъче къмъ нея, тя щѣше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети пѫть, но азъ все осуетявамъ плана й, като спасявамъ птичката. Понѣкога и вие, като тази котка, си правите нѣкакъвъ планъ, но едно разумно сѫщество отгорѣ, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на нѣкой клонъ. Вие гледате нагорѣ, чудите се, кой е развалилъ плана ви. Не, вашата работа е нечестна. Вие ще си кажете: “Азъ нѣма да ловя тази птичка.” Това е честна постѫпка.

 

Нѣкои отъ васъ още не сѫ се отказали отъ месцето. Туряте единъ капанъ и въ него малко житце, чакате да влѣзе нѣкой гълѫбъ. Щомъ влѣзе, хващате го, опичате го и го изяждате. Честность ли е това? Не е честность. Азъ намирамъ постѫпката на всички ловци за безчестна. Единъ день ловътъ ще се забрани за всички. И на рибаритѣ ще се забрани да ловятъ риба съ мрѣжи. Който иска да яде риба, да я лови съ рѫцѣ. Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба съ рѫка, може и да я ядете. Ако може да ловите птички сѫ рѫка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите съ капани.

 

Та рекохъ, разумнитѣ сѫщества отгорѣ винаги познаватъ нечестнитѣ намѣрения на хората и хвърлятъ по едно камъче, за да имъ прѣчатъ, като казватъ: “Не ви е позволено по този начинъ да ловите птички! Отношенията ви, постѫпкитѣ ви спрѣмо тия птички не сѫ прави!” Слѣдъ като хвърля камъка къмъ птичката, да хвръкне, отивамъ при котката, поглеждамъ я въ очитѣ и казвамъ: “Това, което вършишъ, не е добро.” Тя ме поизгледа, като че ме разбере и си отмине. Гледамъ я на другия день пакъ дебне нѣкоя птичка - забравила урока си. Рекохъ, котката не може да се възпита. И човѣкъ има такава котешка проява въ себе си, но той трѣбва да работи съзнателно върху тази проява въ характера си и да каже: “Азъ съмъ човѣкъ, имамъ глава, имамъ умъ, съ който мога да размишлявамъ, не трѣбва да постѫпвамъ така. Едно врѣме, като бѣхъ котка, лъвъ, тигъръ, позволено ми бѣше да постѫпваъ така, но сега това е нечестно отъ моя страна.” Признаешъ ли своитѣ погрѣшки на миналото и откажешъ ли се днесъ отъ тѣхъ, това е честна постѫпка.

 

Така е направилъ Сократъ. Единъ виденъ физиогномистъ разглеждалъ чъртитѣ на лицето му и изнесълъ всичкитѣ му пороци и слабости. Сократъ казалъ: “Така е, едно врѣме азъ бѣхъ точно такъвъ, какъвто ме описвате, но сега, съ силата на своя умъ, на своето сърце и на своята воля, азъ изправихъ всички слабости и пороци на характера си и вече не съмъ такъвъ, какъвто ме нарисувахте.” Това е една отлична чърта въ характера на Сократа. Азъ бихъ желалъ и вие единъ день като Сократа, да кажете: “Съ силата на своята воля, на своя умъ и на своето сърце азъ успѣхъ да прѣодолѣя всички свои слабости и пороци и вече не съмъ такъвъ, какъвто бѣхъ едно врѣме, новъ човѣкъ съмъ сега!”

 

Азъ искамъ всички, които се наемете да направите този опитъ, да го приемете отъ сърце, доброволно, а не чрѣзъ налагане. Ако го приемете отъ добро сърце, това ще бѫде много приятенъ опитъ.

 

Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.

 

20 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 1.III.1925 г.

 

-----------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt