Jump to content

1925_02_22 Най-важното


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

НАЙ-ВАЖНОТО*

 

Отъ сега ще имате слѣдния новъ поздравъ:

“Доброта, Истина, Красота, това е Любовьта.”

 

Размишление.

 

Прочете се резюме отъ темата: “Първото растение на земята.”

 

За слѣдния пѫть ще пишете върху тема № 17: “Найважниятъ мускулъ въ човѣшкия организъмъ.”

 

Ако ви запитатъ защо е необходимо духовниятъ свѣтъ да прави своитѣ проекции на Земята, какво ще отговорите? (-За да ги види въ най-проста форма.) Когато разглеждате човѣка, главно на коя часть отъ тѣлото му се спирате? (-На главата, на лицето, на очитѣ.) Коя е най-важната външна часть отъ тѣлото на човѣка? Дѣ се изразява неговата интелигентность? Вие казвате, че очитѣ сѫ най-изразителни, но забѣлѣжете, очитѣ сами за себе си нѣматъ никакво изражение. Вземете очитѣ отдѣлно, безъ мускулитѣ на лицето и вижте изразяватъ ли усмивка. Не, очитѣ безъ мускулитѣ на лицето нѣматъ изразъ. Лицето заедно съ очитѣ изразява цѣлокупното състояние на човѣка. Така че, за проявитѣ на човѣка, за неговата интелигетность ще сѫдите по лицето му. Възможно ли е червеятъ да пише като човѣка? (-Не е възможно.) Да, у червея нѣма такава интелигентность, затова и тази възможность остава нереализуема.

 

Допуснете, че до васъ се докосва една геометрическа сфера, кѫлбо, питамъ: каква часть отъ тази сфера ще ви докосне? (-Само една малка часть отъ нея.) Слѣдва ли отъ това, че останалата часть отъ нея или отъ васъ не сѫществува? Съврѣменнитѣ философи казватъ, че физическиятъ свѣтъ не сѫществува, а е само отражение на духовния. Споредъ тѣхъ отношението между физическия и духовния свѣтъ е такова, каквото е отношението между дървото и неговата сѣнка. Така ли е въ сѫщность? Отъ гледището на математиката физическиятъ свѣтъ е само едно сѣчение, т.е. една часть отъ духовния свѣтъ. Въ това отношение и човѣкътъ е едно сѣчение отъ цѣлото, т.е. часть отъ цѣлото. Слѣдователно качествата на всички хора, събрани заедно, съставляватъ качествата на цѣлото. Ето защо хората не могатъ единъ безъ другъ. Сѫщото е по отношение частитѣ на тѣлото: най-нищожната, най-маловажната часть у човѣка е тъй необходима, както и по-важнитѣ.

 

Напримѣръ дебелото чърво у човѣка извършва много долна служба. Тогава какво трѣбва да се мисли за този органъ? Когато дойдемъ до сѫщностьта на живота трѣбва да се спремъ върху всички органи въ човѣшкото тѣло, както на тия, които извършватъ важна и почтена служба, така и на тия, които извършватъ непочтена работа и ще видимъ, че всички сѫ еднакво необходими и важни. Въпрѣки това вижте каква грамадна разлика има между очитѣ и дебелото чърво. Нѣкога въ далечното бѫдеще човѣкъ ще живѣе и безъ дебело чърво, но при сегашнитѣ условия не може да се живѣе безъ дебело чърво. И въ духовния свѣтъ има подобно разпрѣдѣление на службитѣ. Хората на земята, колкото и да сѫ грѣшни, за духовния свѣтъ тѣ сѫ необходими.

 

Азъ ви навеждамъ тази философска мисъль съ единствената цѣлъ да не разглеждате нѣщата въ живота като важни и маловажни. Всѣка часть отъ тѣлото, по отношение цѣлокупния човѣкъ, е толкова важна, колкото и цѣлото. Има нѣща, които сѫ врѣдни за едни сѫщества, а полезни за други. Вземете запримѣръ идеята за месоядството и тази за вегетарианството. Месоядцитѣ казватъ: “Месото е полезно за насъ, а растителната храна не е полезна.” Вегетарианцитѣ казватъ обратното. Попитайте какво ще кажатъ животнитѣ, които се колятъ за храна на хората. Тѣ ще кажатъ, че хората трѣбва да бѫдатъ вегетарианци. Кой е най-силния аргументъ на вегетарианцитѣ, че не трѣбва да се яде месна храна? Тѣ каз ватъ: “Понеже и животнитѣ, както и хората, сѫ грѣшни, живѣятъ съ извѣстни страсти и лоши качества, всичко това внася въ организма имъ отрова, която се отразява злѣ върху организма на човѣка.” И кокошкитѣ, и овцитѣ съдържатъ въ себе си редъ отрови. Казвате: “Овцата е толкова мека!” - Да, но и въ нея има извѣстна лошевина. Значи месната храна е врѣдна за човѣка при сегашното му развитие. Той трѣбва да се откаже отъ нея. Не се ли откаже, той ще се отрови.

 

Съврѣменната медицина констатира, че неврастенията у сегашните хора се дължи на чрѣзмѣрното употрѣбление на месото. Единствената здравословна храна за сегашния човѣкъ е растителната, тя смекчава неговото грубо естество. За въ бѫдеще човѣчеството ще достигне такова развитие, че ще може да извлича необходимитѣ хранителни вещества направо отъ живата природа. Днесъ хората извличатъ хранителнитѣ вещества за своя организъмъ отъ растенията и животнитѣ, но слѣдъ врѣме тѣ ще ги извличатъ направо отъ природата. И тази храна ще бѫде чиста, съвършена и напълно здравословна. Това ще бѫдатъ най-финитѣ сокове, които човѣкъ днесъ не може да си прѣдстави. Въ тази фаза на развитие, животни нѣма да има на земята. Човѣкътъ ще остане само съ растенията - никакви животни нѣма да има наоколо му. Тогава и мислитѣ на човѣка ще се прѣчистятъ, защото ще се освободятъ отъ животинскитѣ влияния. Съ други думи казано: самитѣ животни ще се прѣобразятъ, ще станатъ тъй разумни, както е човѣкътъ днесъ и ще кажатъ: “Ние вече не искаме да бѫдемъ дѣца.”

 

Най-важното за васъ е да съедините съ живота всички философски въпроси, върху които често разисквате. Не направите ли това, тѣзи въпроси нѣма да иматъ никакъвъ смисълъ. Тѣ трѣбва да допринесатъ нѣщо за повдигане и облагородяване на душитѣ ви. Еволюцията въ цѣлата природа днесъ е насочена къмъ повдигане на човѣшката душа. Всѣка идея, всѣка мисъль е цѣнна тогава, когато има приложение въ живота. Прѣдставете си, че азъ лансирамъ прѣдъ васъ идеята за нѣкакви паяци съ 10 милиона очи, които сѫ сѫществували прѣди 5 милиона години. Такива паяци не сѫ сѫщест вували, но ако азъ пусна тази мисъль, ще създамъ една куриозна теория въ науката. Всички научни списания ще я възприематъ, ще започнатъ да я третиратъ и т.н. Питамъ: защо сѫ нужни толкова очи на паяка? Ето една идея, която нѣма никакво приложение въ живота. Ако ви кажа, че единъ ангелъ има 10 милиона очи, разбирамъ. Това е една вѣроятность, една възможность.

 

Рекохъ, много съврѣменни научни теории мязатъ на тази, която допуща сѫществуването на паякъ съ 10 милиона очи. Напримѣръ споредъ нѣкоя теория извѣстенъ родъ микроби имали около 120 стомаха. Питамъ: защо имъ сѫ толкова стомаси? Да сѫ два-три стомаха, разбирамъ, но повече отъ два-три сѫ излишни за тѣхъ. Това сѫ само научни прѣдположения. Много нѣща въ науката сѫ толкова доказани, колкото и теорията за паяка съ 10-тѣ милиона очи. Природата може да създаде най-чудни нѣща днесъ, това е приемливо за ума, но не е възможно за дѣйствителния свѣтъ. Защо? - Природата е разумна, тя създава само такива форми, сѫществуването на които се обуславя отъ редъ закони.

 

Слѣдователно за духовния животъ на човѣка има възможности, които за физическия свѣтъ не сѫществуватъ. Напримѣръ можете ли да изчислите математически каква е вѣроятностьта да излѣзе измежду васъ младитѣ такъвъ философъ, който да създаде нова теория за сътворението на свѣта? Това ще бѫде отлично упражнение за ума, но се изисква точность въ изчисленията. Вземете напримѣръ за разстоянието на Земята отъ Слънцето сѫществуватъ три изчисления съ голѣма разлика едно отъ друго. Нѣкои казватъ: “Не е важно, че има разлика въ изчисленията.” Какъ да не е важно? Щомъ математиката минава за точна, за положителна наука, тя трѣбва да борави съ точни изчисления. Въ нея не могатъ да се търпятъ никакви приблизителни величини. Когато дойдемъ до положителнитѣ науки въ свѣта, трѣбва точно да знаемъ които нѣща сѫ възможни и кои не сѫ възможни.

 

За всѣки даденъ случай има извѣстни идеи, които сѫ възможни и други, които сѫ невъзможни. Казвате: “Туй, което е невъзможно за насъ, за другитѣ е възможно.” Това зна чи: всичко въ свѣта е възможно. Невъзможното за дѣтето е възможно за възрастния човѣкъ. И дѣйствително така е. Цѣлиятъ свѣтъ прѣдствалява една лѣствица отъ сѫщества съ различна интелигентность като започнете отъ най-малката микроба и стигнете постепенно до човѣка и оттамъ продължите до ангелитѣ, арахангелитѣ и редъ още по-висши йерархии. И тогава туй, което микробата не може да направи, другитѣ сѫщества, съ по-висша интелигентность отъ нея, могатъ да направятъ. Тъй щото всички прѣдположения, които се допущатъ, сѫ възможни за нѣкои сѫщества отъ цѣлокупната интелигентность, която дѣйствува едноврѣменно въ свѣта.

 

За Бога всичко е възможно, но за човѣка, който е органиченъ въ даденъ случай, не е възможно всичко. Напримѣръ ти казвашъ: “Днесъ азъ мога да имамъ 150 милиона лева.” Възможно ли е това? - Не е възможно. Обаче тази възможность е вече реализирана отъ другъ нѣкой. Ти казвашъ: “Азъ мога дъ бѫда професоръ въ този си животъ.” Не, въ този животъ ти не можешъ да бѫдешъ професоръ, но другъ нѣкой е реализиралъ тази идея. Значи това, къмъ което вие се стремите, други вече сѫ го реализирали. Въ цѣлокупния животъ има връзка между всички сѫщества. Обаче за васъ е важно за всѣки даденъ случай да знаете какви сѫ възможноститѣ за вашата душа. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какви възможности се криятъ за него въ Божествения свѣтъ и да се стреми къмъ реализирането на тия възможности.

 

Питамъ: споредъ васъ, кое ви е потрѣбно въ дадения случай? (-Приятелството.) - Имате приятелство, друго? (-Свободата.) - И нея имате, друго нѣщо? (-Постоянство.) И постоянство имате. Какво ще внесе приятелството въ живота ви? Всѣко нѣщо, което влиза въ васъ, трѣбва да бѫде сѫществено за вашия животъ. Ако приятелството напримѣръ внесе нѣщо въ животъ ви, а отвлѣче друго цѣнно, какъв смисълъ има за васъ? То не е истинско приятелство. Какво е потрѣбно за земята, когато е суха? (-Дъждъ.) Какво е потрѣбно за земята, когато всичко по нея замръзне? (-Слънце.) Какво е потрѣбно за човѣка, когато е гладенъ? (-Хлѣбъ.) Какво е потрѣбно за човѣка слѣдъ като цѣлъ день е работилъ? (Сънь, почивка, добри думи.) Думитѣ, словото, това е водата въ живота. Питамъ: водата безъ наклонъ може ли да тече? (-Не може.) Значи да тече водата надолу, трѣбва й наклонъ и налѣгане.

 

Забѣлѣжете, въ живота на всѣки човѣкъ, както и на васъ, липсва нѣщо. Въ всѣки човѣкъ засега има недоволство. Азъ чета това и на вашитѣ лица. Вие се прѣдставяте за доволни, но въ сѫщность не сте. Значи липсва ви нѣщо, сѫществено. Питамъ ви: защо сте недоволни? Какво ви липсва? У нѣкои хора недоволството е въ голѣмъ размѣръ, у други - въ малъкъ размѣръ. Знаете ли какво може да произведе това недоволство въ вашия организъмъ слѣдъ извѣстно врѣме? То може да произведе сѫщия ефектъ, какъвто произвеждатъ извѣстни микроби, когато попаднатъ въ кръвьта на човѣка. Ние знаемъ, че най-опаснитѣ болести - туберкулоза, тифусъ, малария и други се дължатъ на различни микроби.

 

Често въ религиозните хора се явява мисъльта, че Богъ е недоволенъ отъ тѣхъ и въ слѣдствие на това страдатъ. Прѣди всичко тази мисъль не е права. Въ съзнанието на Бога нѣма промѣни. Въ Бога нѣма недоволство, но понеже хората не сѫ способни да възприематъ Божията Любовь, тѣ сѫ недоволни и прѣдаватъ своето недоволство и на Бога. Докато хората мислятъ, че Богъ е недоволенъ отъ тѣхъ, тѣ ще иматъ едно съзнание, но отъ момента, въ който разбератъ, че недоволството е тѣхно, тѣ ще придобиятъ друго съзнание. Защо Богъ ще бѫде доволенъ отъ едного, а недоволенъ отъ другиго? Това сѫ само прѣдположения. Недоволството у хората се дължи на сѫщества огорчени отъ тѣхъ. Това огорчение се прѣдава въ съзнанието на хората и тѣ, като не разбиратъ законитѣ, отправятъ това недоволство къмъ Бога, мислятъ, че Богъ е недоволенъ отъ тѣхъ. Не, Божественото съзнание е всѣкога тихо и спокойно. Докосне ли се човѣкъ до Божественото съзнание, веднага и неговото съзнание се прѣчиства, недоволството се прѣмахва и животътъ му се осмисля.

 

Ще ви питамъ: какъ бихте намѣрили Божественото съзнание? Какъ ще се домогнете до него? Имате ли такава опитность? Засега вие се занимавате съ обикновеното съзнание, до Божественото съзнание още не сте стигнали. Вие още се занимавате единъ съ другъ. Понѣкога съзнанието на другитѣ хора се отразява върху вашето или като една тъмна ивица, като сѣнка, или като малка свѣтлинка, или само като приятно впечатление, а понѣкога то се отразява върху васъ и като извѣстно ограничение. Когато дойдете въ съприкосновение съ хора, у които чувствата сѫ благородни и мислитѣ възвишени и трѣзви, вие придобивате полетъ въ духа си, както птицитѣ се чувствуватъ въ своя полетъ къмъ висинитѣ. Това става по причина на висшето съзнание у тия хора, което се отразява благотворно върху васъ. Когато дойдете въ съприкосновение съ хора, у които съзнанието не е подвижно, вие чувствувате въ себе си стѣснение, ограничение и слизане надолу.

 

Рекохъ, всички хора взаимно си влияятъ. Това влияние не може да се избегне. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ, да познава състоянието и степеньта на развитието на своето съзнание, което го опрѣдѣля като душа и което никога не се мѣни. Правили ли сте опитъ да видите дѣ се намира неизмѣнното у васъ? Човѣкъ може да намѣри неизмѣнното въ себе си, когато е най-много развълнуванъ, когато се намира при най-голѣми изпитания. Тогава човѣкъ трѣбва да се спре, да види има ли въ него нѣщо тихо и спокойно, безъ вълнение. Намѣри ли това нѣщо, то е разумното начало въ човѣка, което никаква буря, вънъ или вѫтрѣ въ него, не е въ състояние да разколебае или разклати. Спокойното у човѣка, това е неговата душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото промѣнливо естество.

 

Напримѣръ нѣкой отъ васъ казва: “Азъ утрѣ ще отида на Витоша.” Ставашъ сутриньта, виждашъ, че врѣмето не е хубаво и казвашъ: “Нѣма да отида на Витоша.” Питамъ: ти ли си този, който вчера казваше едно, днесъ казвашъ друго? Защо отложи отиването до Витоша? -“Азъ съмъ свободенъ да кажа каквото искамъ.” Не, не си свободенъ. Прѣди всичко ти не бѣше свободенъ да кажешъ, че ще отидешъ на Витоша, защото зависишъ отъ врѣмето, а то не е на твое разположение. Реалностьта на нѣщата ще ти опрѣдѣли какво да правишъ. Като станешъ сутринь, тогава опрѣдѣляй дѣ ще ходишъ. Станешъ ли сутринь, тогава кажи какво мислишъ да направишъ и върши. Още докато кажешъ, че ще направишъ нѣщо, започни да го правишъ. Не опрѣдѣляй работата си отъ нѣколко дни напрѣдъ. Ако азъ бихъ ви казалъ, че утрѣ сутриньта въ 5 часа ще отидемъ на Витоша, то значи: казано и свършено! Но врѣмето било дъждовно, или снѣжно, или гърмотевици имало, или нѣкаква стихия - бури, землетресения - ще вървимъ. Каквото и да става по планината - ти ще вървишъ напрѣдъ. Това значи свободенъ човѣкъ. Казвате: “Какво ще правя при такова землетресение? Дѣ ще вървя?” Ще вървишъ. Това е единъ изпитъ, който трѣбва да издържишъ.

 

Който влѣзе като ученикъ въ Окултната Школа, той ще бѫде подлаганъ на такива изпитания, че космитѣ му ще настръхватъ. Учителитѣ на тази Школа ще ви прѣдставятъ една висока планина, направена отъ мукава** това вие нѣма да знаете и ще ви накаратъ да се качвате по тази планина. Въ това врѣме ще станатъ голѣми пертурбации, които вие трѣбва да прѣодолѣете. Сѫщото ще бѫде и съ васъ. Ще отидете на Витоша, тамъ ще ставатъ голѣми пертурбации и вие ще гледате. Слѣдъ малко всичко ще утихне и ще кажете: “Сънь ли бѣше всичко това?” Много мѫчнотии прѣдстоятъ на ученика. Тия, които сѫ страхливи, ще бѣгатъ. Колко отъ сегашнитѣ мѫчнотии, които срѣщате въ живота, сѫ дѣйствителни? Много отъ сегашнитѣ ви мѫчнотии сѫ направени отъ мукава. Азъ опрѣдѣлямъ: на сто ваши мѫчнотии само една е дѣйствителна, а останалитѣ сѫ въображаеми, направени сѫ отъ мукава. Наблюдавайте това и ще видите, че е така. Мине ли мѫчнотията, нищо не остава отъ нея.

 

Напримѣръ нѣкой отъ васъ казва: “Менъ никой не ме обича.” Питамъ: отъ дѣ извадихте това заключение? Кои сѫ основанията ви? Това сѫ само прѣдположения, а не и доказателства. Всѣко нѣщо, което се казва, трѣбва и да се докаже. Омразата е доказателство, че сѫществува обичь. Омразата, завистьта, съмнѣнието, това сѫ малки ограничения, които сѫществуватъ въ едно малко пространство на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ малки станции, спирки, дѣто се образува търпѣнието. Омразата е микроскопическа величина. За да я разгледашъ и проучишъ, трѣбва да я туришъ подъ микроскопъ. Тя е микроскопическа, наистина, но като влѣзе въ кръвьта на астралното тѣло на човѣка, тя се размножава и съ своитѣ нечистотии трови човѣка. Ако човѣкъ има серумъ въ себе си, който да й се противопоставя, тя не ще може да се размножава. Не давайте мѣсто на този порокъ въ себе си, защото намѣри ли благоприятни условия въ васъ, той се развива и съ това ще ви пакости.

 

Слѣдователно, силата на пороцитѣ седи въ тѣхното размножаване, а въ размножаването всѣкога има дѣление. При добродѣтелитѣ пъкъ работи слѣдниятъ законъ: всѣка добродѣтель расте, не се размножава, а въ растенето всѣкога има единство, цѣлокупность между частитѣ. Сѫщиятъ законъ работи и въ Любовьта.

 

Ще ви дамъ единъ примѣръ на размножение. Вие имате единъ добъръ приятель, когото обичате и рѣшавате да му напишете едно писмо. Написвате едно писмо, не сте доволенъ отъ него. Написвате второ, трето, все не сте доволни, най-после оставяте писмото недовършено и не проявявате любовьта си къмъ вашия приятель. Всѣки човѣкъ, който пише писма и не ги дописва, той никога не може да напише едно любовно писмо. Този човѣкъ се намира въ закона на умножението. По сѫщия начинъ, когато нѣкой човѣкъ каже на своя приятель, че го обича, то е все едно, че отрича тази любовь или че мрази приятеля си. Това подразбира, че той току-що е взелъ отъ приятеля си 1000 лева и не мисли да ги връща. Има изключение отъ това правило, но пропорцията е малка. Тукъ не се изискватъ никакви думи. Единъ ангелъ никога нѣма да изкаже съ думи това, което е въ сърцето му. Значи всѣка дума трѣбва да бѫде не само една неизмѣнна форма, но и една неизмѣнна реалность. Каквото е въ ума на човѣка, това трѣбва да бѫде и въ сърцето му, и въ волята му. Като се стремите къмъ това, ще създадете въ себе си харак теръ. Отъ друга страна вие не трѣбва да се държите за буквата на нѣщата. Напримѣръ ако нѣкой ви каже нѣщо, но не го изпълни, както го е казалъ или не го изпълни наврѣме, не го дръжте за думитѣ, оставете го той самъ да се държи отговоренъ за всичко, което е казалъ.

 

Азъ ви навеждамъ на всички тия мисли, за да се развие у васъ висшата интелигентность. Сегашната наука спомага за развитието на човѣка само до извѣстно врѣме, но като мине 50 - 60 годишна възрасть, тази наука започва да го изтощава и той почва да оглупява. Съврѣменната наука указва влияние върху човѣка, тъй както виното се отразява върху организма. Като пие една чаша винце, човѣкъ първо става силенъ, смѣлъ, но колкото повече продължава да пие, организмътъ му все повече и повече се изтощава и отслабва. Любовьта, която трѣбва да имате, въ новата наука се изразява въ думитѣ: “Доброта, Истина, Красота.” Когато човѣкъ се ползува отъ знанието на Новото учение, той и като младъ и като старъ трѣбва да е способенъ да възприема, неговиятъ умъ и въ двата случая трѣбва да бѫде свѣжъ. Азъ наричамъ такъвъ човѣкъ “уменъ”. Този човѣкъ, който и като младъ е знаелъ малко, и като старъ знае малко, въ неговия умъ не е ставало растене. Учениятъ човѣкъ, който на старини знае много нѣща, като се прѣроди втори пѫть, пакъ ще знае много.

 

Съврѣменниятъ хипнотизъмъ ни показва, че ако хипнотизиратъ нѣкой ученъ човѣкъ и му внушатъ, че нищо не знае, като се събуди, той ще се почувствува напълно невѣжъ човѣкъ, нищо нѣма да знае. Той може да е професоръ, да е свършилъ два факултета, но въ това хипнотично състояние всичко въ него се заличава. Питамъ: дѣ е неговото съзнание? Слѣдъ това отново го туряте въ магнетичен сънь, внушавате му, че много знае, че е свършилъ два факултета, че е професоръ и той, като се събуди, знае всичко. И обратното може да стане: да поставите единъ прость човѣкъ въ такъвъ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е виденъ професоръ или лѣкарь. Като се събуди, той ще може да рѣшава най-труднитѣ математически задачи или да прѣдписва най-сериозни рецепти за болни. Какво показва това? - Че знанието е скри то въ душата на човѣка и при извѣстни условия може да се извика отъ него. Природата изисква отъ човѣка да намѣри тия методи, чрѣзъ които да изважда отъ себе си знанието и да го използува разумно.

 

И тъй, вие трѣбва да разбирате нѣщата правилно. Нека съврѣменната наука ви служи като забавление, а духовната наука, тази, която обяснява дълбокитѣ причини на нѣщата, да ви бѫде сериозно занимание. Не се плашете отъ тази велика, дълбока наука. Вие постепенно ще навлизате въ нея. Като си зададете единъ въпросъ, старайте се веднага да си отговорите. Не се страхувайте отъ състоянията, въ които изпадате. Дойде ли въ васъ извѣстно съмнѣние, запитайте се: “Защо се съмнѣвамъ? Защо не вѣрвамъ?” Разглеждайте съмнѣнието научно, като единъ елементъ съ неговитѣ свойства и условия, при които се явява и т.н. Понѣкога казвате: “Това не мога да направя, онова не мога да направя.” Запитайте се, защо не можете да направите тия нѣща? Обезсърдчите се нѣщо. Разгледайте обезсърдчението научно, като другъ елементъ съ неговитѣ свойства, какъ се е породило, причинитѣ за произхода, колко врѣме ще трае и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тѣхъ, но дойде ли едно отъ тия състояния у васъ, като не можете да си отговорите, казвате: “Такава е волята Божия.” Не, волята Божия е ти да растешъ, да мислишъ, да чувствувашъ и да дѣйствувашъ правилно, да вършишъ това което е добро, истинно и красиво. Въ това седи Любовьта.

 

Рекохъ, като работите така върху себе си, вие ще можете по този начинъ да си помагате взаимно единъ на другъ. Мислите ли всѣки отъ васъ правилно, ще може да си помагате взаимно. Отъ вашата мисъль зависи дали вие ще си помагате взаимно или ще си противодѣйствувате. Това е съ всички ученици отъ единъ и сѫщи класъ. Насочвате ли мисъльта си правилно, пѫтьтъ, по който вървите, ще ви се оправя и пѫтуването ви ще се улесни.

 

Като разглеждате главната буква “А” и малката буква “а”, каква разлика намирате между тѣхъ? Главната буква има геометрическа форма, а малката буква има природна форма, т.е. въ нея взиматъ участие кривитѣ линии. Питамъ: какъ се е прѣвърнала главната буква въ малка? Или по-право, коя отъ двѣтѣ букви е първата? Има ли нѣкаква връзка, нѣкакво подобие между тѣзи двѣ букви? Това прѣобръщане на знаковетѣ случайно ли е станало или има нѣкакво съотношение между тѣхъ? Допуснете, че тия два знака сѫ двѣ тѣла. Питамъ: коя отъ тѣзи двѣ букви е по-близо до природата? - Малката буква. Какво прѣдставляватъ правитѣ линии? Всѣка права линия прѣдставлява часть отъ окрѫжность съ безкрайно голѣмъ радиусъ. Знакътъ, съ който бѣлѣжимъ малката буква “а” е взетъ отъ природата. Той е йероглифенъ знакъ. Буквата “а” е съчетана отъ знака “л” и една частица надъ него. Знакътъ “л” означава човѣка, който е слѣзълъ отъ небето и върви въ своя опрѣдѣленъ пѫть, а частицата надъ него означава раницата, съ която се е нагърбилъ. Тя е работата, съ която той се е заелъ на земята. Буквата “а” означава човѣка съ своя товаръ на земята. Буквата “о” означава сѣмето, което се посажда въ земята и слѣдъ като поникне, израства нагорѣ, като образува французката буква “d”. Въ главната буква “А” нѣма брѣме, каквото въ малката буква “а”. Въ знака “А” човѣкътъ е брѣмененъ въ своята мисъль, а въ знака “а” човѣкътъ е брѣмененъ въ материалния свѣтъ, дѣто учи, пише, работи. Тукъ той се проявява като волевъ човѣкъ.

 

Като се обърне буквата “а” надолу, имаме еврейска буква. Еврейската азбука е природна, но поставена на геометрически правила. Тази на бѣлата раса е създадена върху геометрически форми. Кабалата трѣбва да се прѣведе споредъ законитѣ на геометрията. Всѣка буква, както и всѣко име означава извѣстно състояние, извѣстна характерна чърта на човѣка. Ето защо, човѣкъ, за да облагороди характера си, трѣбва да измѣни реда на буквитѣ въ името си, или да смѣни нѣкои букви: едни да отхвърли, други да прибави. Човѣкъ, като идва на земята, не е господарь да избере своитѣ майка и баща, нито условията, при които ще се развива, но самъ може да си тури име, каквото иска. Всѣки ще си опрѣдѣли едно име, което само той ще знае - никой другъ. При най-небла гоприятнитѣ минути въ живота си произнасяйте това име то ще работи за васъ.

 

Това име трѣбва да бѫде съставено по всички правила на кабалата, или на окултната геометрия, или на музиката. Името трѣбва да бѫде музикално. Всѣко име било на български или на кой и да е езикъ, трѣбва да съдържа букви отъ тритѣ категории. Въ първата категория влизатъ буквитѣ отъ “а” до “и”; въ втората категория влизатъ деветь букви слѣдъ буквата “и”; въ третата категория влизатъ останалитѣ букви отъ азбуката. Тия три основни букви, които влизатъ въ името, трѣбва да сѫ съчетани тъй хармонично, че при изговарянето му да се чувствува мекота и хармония. Въ това име първо ще търсите корена на вашия произходъ. Отъ корена на името си ще видите, колко букви трѣбва да съдържа то. Вие трѣбва да знаете, че имената на хората криятъ въ себе си голѣма сила. Едно име хармонично създадено и хармонично изразено, указва силно влияние върху самия човѣкъ, както и върху околнитѣ. Въ вашитѣ имена има голѣмъ дисонансъ. Ако се срѣщатъ нѣкои дисонанси тукъ-тамѣ само, тѣ сѫ търпими като изключения, но да станатъ правила въ живота, това е нетърпимо. Тогава тѣ ще създаватъ голѣми неприятности и страдания.

 

И тъй, ще се стремите да разрѣшавате въ живота си най-мѫчнитѣ задачи, които ви се даватъ. При това, ако искате да бѫдете силни, не търсете щастието си на земята. Щастието иде само. Търсите ли го, то бѣга. Запомнете слѣдното правило: не търсете щастието си на земята. Оставете го само да дойде. То е подобно на сѣнката. Докато го търсите, то бѣга, прѣстанете ли да го търсите, то иде подиръ васъ, както сѣнката върви слѣдъ човѣка. Обърнете ли се къмъ него, то пакъ бѣга. Ако искате щастието ви да върви слѣдъ васъ, трѣгнете си по вашия пѫть, безъ да се обръщате назадъ и каквото ви се случи, бѫдете благодарни. Очаквате ли да постигнете нѣкакво щастие на земята, надѣвате ли се нѣкой човѣкъ да направи извѣстни промѣни и подобрения въ живота ви, вие ще бѫдете най-нещастния човѣкъ. Нѣма по-глупави хора отъ тия, които търсятъ щастие на земята. Щастието седи въ разумнитѣ постѫпки на човѣка.

 

Единственото най-важно нѣщо, което липсва у всинца ви, е мекотата. Защо ви е необходима мекотата? Тя ви е толкова нужна, колкото е нужна на грънчаря меката глина. Неговата глина трѣбва да бѫде мека, даже безъ едно твърдо зрънце, иначе грънцитѣ му ще се пукатъ, когато се печатъ въ пещьта. Грънци, направени отъ мека, доброкачествена глина, не се пукатъ. Мекотата е нужна за всинца ви, за да можете съ нея да правите каквото искате.

 

(-Какъ да я добиемъ?) Да допуснемъ, че вие сте рѣшили да направите нѣкому едно добро. Обаче има единъ законъ, споредъ който ти ще направишъ добро на този, когото не обичашъ и който те мрази. Да направишъ добро на този, когото обичашъ, това е най-лесно, но да направишъ добро на този, когото не обичашъ, това е мѫчно. Невидимиятъ свѣтъ изисква това. Защо? Понеже ти му дължишъ. Въ дадения случай, за тебе този човѣкъ е най-добрия. Този човѣкъ, като те прѣслѣдвалъ, като те измѫчвалъ, накаралъ те да търсишъ Бога, да Му се молишъ и да Го познаешъ. Питамъ ви сега, този човѣкъ не е ли най-добъръ за тебе? Ако сте имали единъ добъръ приятель, който отъ обичь къмъ васъ ви е давалъ пари, а вие сте ги използували за удоволствия въ живота и по този начинъ сте се отдалечили отъ Бога, питамъ: този добъръ човѣкъ не излѣзе ли лошъ за васъ? Какви резултати даде неговата обичь? - Лоши резултати. Тъй щото, ако правите добро, направете го на този, когото не обичате, безъ да знае той за това добро. Направите ли го, вие ще бѫдете доволни отъ себе си, че сте се повдигнали надъ вашитѣ обикновени чувства и настроения. Като направите това добро, никому нѣма да разправяте. Такава постѫпка е проявление на мекота. Това е меката глина, отъ която вие можете да си правите грънци, които да не се пукатъ въ пещьта. Тия грънци сѫ найскѫпи и доброкачествени. Направете единъ малъкъ опитъ и ако излѣзе несполучливъ, съобщете ми, да видимъ каква е погрѣшката ви. Които отъ васъ искатъ, нека направятъ този опитъ, както математицитѣ рѣшаватъ зададенитѣ имъ задачи и провѣрете, дали този законъ е вѣренъ или не.

 

Вие влизате въ свѣта, затова трѣбва да му покажете съ редъ примѣри отъ живота си, какви сѫ вашитѣ идеи. Само така вие ще можете да покажете на съврѣменния свѣтъ, че той е на кривъ пѫть въ своитѣ разбирания и животътъ имъ не е съгласенъ съ разумната природа и съ Бога. Всички хора трѣбва да се убѣдятъ, че животътъ имъ трѣбва да се измѣни въ този смисълъ: благото на едного да е общо благо за всички и общото благо да е благо и за всѣки едного поотдѣлно. Въ това трѣбва да се убѣдятъ и млади и стари. Докато вие мислите, че като остарѣете, ще поумнѣете, вие сте на кривъ пѫть. Вие може да поумнѣете още сега, безъ разлика на това каква възрасть сте. Вие може да живѣете щастливъ животъ и сега, и на старини. Човѣкъ не може да бѫде нито старъ, нито младъ. Младость и старость - това сѫ вѫтрѣшни, психологически състояния у човѣка. Човѣкъ не остарява само по своя собствена вина. Хиляди поколѣния сѫ живѣли нередовенъ животъ, въ който сѫ изгубили всичко най-свещено отъ себе си и днесъ тия души, изостанали въ своето развитие, пъшкатъ, страдатъ, чувствуватъ се остарѣли. Казвате: “Какво общо иматъ тия души съ него?” Тѣ сѫ свързани кармически съ него и докато той не изправи отношенията си къмъ Бога, винаги ще се намира подъ тѣхното влияние. Днесъ по обратенъ начинъ ще си внушавате, че и 500 години да живѣете, вие пак можете да бѫдете млади и свѣжи. Младостьта на човѣка не седи въ външнитѣ промѣни, но въ полета на неговата душа и въ мощностьта на неговия духъ.

 

Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта!

 

19 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 22.II.1925г.

 

------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

 

**мукава - (тур.) картонъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Най-важното.

Отсега ще имате слѣдния новъ поздравъ:

 „Доброта, Истина, Красота,

това е Любовьта“.

 Размишление.

Прочете се резюме отъ темата: „Първото растение на земята“.

            За слѣдния пѫть ще пишете върху тема Nо.17: „Най-важниятъ мускулъ въ човѣшкия организъмъ“.

            Ако ви запитатъ, защо е необходимо духовниятъ свѣтъ да прави своитѣ проекции на земята, какво ще отговорите? (— За да ги види въ най-проста форма). Когато разглеждате човѣка, главно на коя часть отъ тѣлото му се спирате? (— На главата, на лицето, на очитѣ). Коя е най-важната външна часть отъ тѣлото на човѣка? Дѣ се изразява неговата интелигентность? Вие казвате, че очитѣ сѫ най-изразителни, но забѣлѣжете, очитѣ, сами за себе си, нѣматъ никакво изражение. Вземете очитѣ отдѣлно, безъ мускулитѣ на лицето и вижте, изразяватъ ли усмивка. Не, очитѣ безъ мускулитѣ на лицето нѣматъ изразъ. Лицето заедно съ очитѣ изразява цѣлокупното състояние на човѣка. Така че за проявитѣ на човѣка, за неговата интелигентность ще сѫдите по лицето му. Възможно ли е червеятъ да пише като човѣка? (— Не е възможно). Да, у червея, нѣма такава интелигентность, затова и тази възможность остава нереализуема.

            Допуснете, че до васъ се докосва една геометрическа сфера, кѫлбо, питамъ: каква часть отъ тази сфера ще ви докосне? (— Само една малка часть отъ нея). Слѣдва ли отъ това, че останалата часть отъ нея или отъ васъ не сѫществува? Съврѣменнитѣ философи казватъ, че физическиятъ свѣтъ не сѫществува, а е само отражение на духовния. Споредъ тѣхъ отношението между физическия и духовния свѣтъ е такова, каквото е отношението между дървото и неговата сѣнка. Така ли е въ сѫщность? Отъ гледището на математиката, физическиятъ свѣтъ е само едно сѣчение, т. е. една часть отъ духовния свѣтъ. Въ това отношение и човѣкътъ е едно сѣчение отъ цѣлото, т. е. часть отъ цѣлото. Слѣдователно, качествата на всички хора събрани заедно, съставляватъ качествата на цѣлото. Ето защо хората не могатъ единъ безъ другъ. Сѫщото е по отношение частитѣ на тѣлото: най-нищожната, най-маловажната часть у човѣка е тъй необходима, както и по-важнитѣ. Напримѣръ, дебелото чърво у човѣка извършва много долна служба. Тогава какво трѣбва да се мисли за този органъ? Когато дойдемъ до сѫщностьта на живота, трѣбва да се спремъ върху всички органи въ човѣшкото тѣло, както на тия, които извършватъ важна и почтена служба, така и на тия, които извършватъ непочтена работа и ще видимъ, че всички сѫ еднакво необходими и важни. Въпрѣки това, вижте, каква грамадна разлика има между очитѣ и дебелото чърво! Нѣкога, въ далечното бѫдеще, човѣкъ ще живѣе и безъ дебело чърво, но при сегашнитѣ условия не може да се живѣе безъ дебело чърво. И въ духовния свѣтъ има подобно разпрѣдѣление на службитѣ. Хората на земята, колкото и да сѫ грѣшни, за духовния свѣтъ тѣ сѫ необходими.

            Азъ ви навеждамъ тази философска мисъль съ единствената цѣль да не разглеждате нѣщата въ живота като важни и маловажни. Всѣка часть отъ тѣлото по отношение цѣлокупния човѣкъ, е толкова важна, колкото и цѣлото. Има нѣща, които сѫ врѣдни за едни сѫщества, а полезни за други. Вземете, запримѣръ, идеята за месоядството и тази за вегетарианството. Месоядцитѣ казватъ: месото е полезно за насъ, а растителната храна не е полезна. Вегетарианцитѣ казватъ обратното. Попитайте, какво ще кажатъ животнитѣ, които се колятъ за храна на хората. Тѣ ще кажатъ, че хората трѣбва да бѫдатъ вегетарианци. Кой е най-силниятъ аргументъ на вегетарианцитѣ, че не трѣбва да се яде месна храна? Тѣ казватъ: понеже и животнитѣ, както и хората сѫ грѣшни, живѣятъ съ извѣстни страсти и лоши качества, всичко това внася въ организма имъ отрова, която се отразява злѣ върху организма на човѣка. И кокошкитѣ, и овцитѣ съдържатъ въ себе си редъ отрови. Казвате: овцата е толкова мека! — Да, но и въ нея има извѣстна лошевина. Значи, месната храна е врѣдна за човѣка при сегашното му развитие. Той трѣбва да се откаже отъ нея. Не се ли откаже, той ще се отрови. Съврѣменната медицина констатира, че неврастенията у сегашнитѣ хора се дължи на чрѣзмѣрното употрѣбление на месото. Единствената здравословна храна за сегашния човѣкъ е растителната — тя смекчава неговото грубо естество. За въ бѫдеще човѣчеството ще достигне такова развитие, че ще може да извлича необходимитѣ хранителни вещества направо отъ живата природа. Днесъ хората извличатъ хранителнитѣ вещества за своя организъмъ отъ растенията и животнитѣ, но слѣдъ врѣме тѣ ще ги извличатъ направо отъ природата. И тази храна ще бѫде чиста, съвършена и напълно здравословна. Това ще бѫдатъ най-финитѣ сокове, които човѣкъ днесъ не може да си прѣдстави. Въ тази фаза на развитие, животни нѣма да има на земята. Човѣкътъ ще остане само съ растенията — никакви животни нѣма да има наоколо му. Тогава и мислитѣ на човѣка ще се прѣчистятъ, защото ще се освободятъ отъ животинскитѣ влияния. Съ други думи казано: самитѣ животни ще се прѣобразятъ, ще станатъ тъй разумни, както е човѣкътъ днесъ, и ще кажатъ: ние вече не искаме да бѫдемъ дѣца.

            Най важното за васъ е да съедините съ живота всички философски въпроси, върху които често разисквате. Не направите ли това, тѣзи въпроси нѣма да иматъ никакъвъ смисълъ. Тѣ трѣбва да допринесатъ нѣщо за повдигане и облагородяване на душитѣ ви. Еволюцията въ цѣлата природа днесъ е насочена къмъ повдигане на човѣшката душа. Всѣка идея, всѣка мисъль е цѣнна тогава, когато има приложение въ живота. Прѣдставете си, че азъ лансирамъ прѣдъ васъ идеята за нѣкакви паяци съ 10 милиона очи, които сѫ сѫществували прѣди 5 милиона години. Такива паяци не сѫ сѫществували, но ако азъ пусна тази мисъль, ще създамъ една куриозна теория въ науката. Всички научни списания ще я възприематъ, ще започнатъ да я третиратъ и т. н. Питамъ: защо сѫ нужни толкова очи на паяка? Ето една идея, която нѣма никакво приложение въ живота. Ако ви кажа, че единъ ангелъ има 10 милиона очи, разбирамъ. Това е една вѣроятность, една възможность.

            Казвамъ: много съврѣменни научни теории мязатъ на тази, която допуща сѫществуването на паякъ съ 10 милиона очи. Напримѣръ, споредъ нѣкоя теория извѣстенъ родъ микроби имали около 120 стомаха. Питамъ: защо имъ сѫ толкова стомаси? Да сѫ два три стомаха, разбирамъ, но повече отъ два три сѫ излишни за тѣхъ. Това сѫ само научни прѣдположения. Много нѣща въ науката съ толкова доказани, колкото и теорията за паяка съ 10-тѣ милиона очи. Природата може да създаде най-чудни нѣща днесъ; това е приемливо за ума, но не е възможно за дѣйствителния свѣтъ. Защо? — Природата е разумна, тя създава само такива форми, сѫществуването на които се обуславя отъ редъ закони.

            Слѣдователно, за духовния животъ на човѣка има възможности, които за физическия свѣтъ не сѫществуватъ. Напримѣръ, можете ли да изчислите математически, каква е вѣроятностьта да излѣзе измежду васъ младитѣ такъвъ философъ, който да създаде нова теория за сътворението на свѣта? Това ще бѫде отлично упражнение за ума, но се изисква точность въ изчисленията. Вземете, напримѣръ, за разстоянието на земята отъ слънцето сѫществуватъ три изчисления съ голѣма разлика едно отъ друго. Нѣкои казватъ: не е важно, че има разлика въ изчисленията, Какъ да не е важно? Щомъ математиката минава за точна, за положителна наука, тя трѣбва да борави съ точни изчисления. Въ нея не могатъ да се търпятъ никакви приблизителни величини. Когато дойдемъ до положителнитѣ науки въ свѣта, трѣбва точно да знаемъ, кои нѣща съ възможни, и кои не съ възможни. За всѣки даденъ случай има извѣстни идеи, които съ възможни, и други, които съ невъзможни. Казвате: туй, което е невъзможно за насъ, за другитѣ е възможно. Това значи: всичко въ свѣта е възможно. Невъзможното за дѣтето е възможно за възрастния човѣкъ. И дѣйствително, така е. Цѣлиятъ свѣтъ прѣдставлява една лѣствица отъ сѫщества съ различна интелигентность, като започнете отъ най-малката микроба и стигнете постепенно до човѣка и оттамъ продължите до ангелитѣ, арахангелитѣ и редъ още по-висши иерархии. И тогава, туй, което микробата не може да направи, другитѣ сѫщества, съ по-висша интелигентность отъ нея, могатъ да направятъ. Тъй щото, всички прѣдположения, които се допущатъ, сѫ възможни за нѣкои сѫщества отъ цѣлокупната интелигентность, която дѣйствува едноврѣменно въ свѣта. За Бога всичко е възможно, но за човѣка, който е ограниченъ, въ даденъ случай, не е възможно всичко. Напримѣръ, ти казвашъ: днесъ азъ мога да имамъ 150 милиона лева. Възможно ли е това? — Не е възможно. Обаче, тази възможности е вече реализирана отъ другъ нѣкой. Ти казвашъ: азъ мога да бѫда професоръ въ този си животъ. — Не, въ този животъ ти не можешъ да бѫдешъ професоръ, но другъ нѣкой е реализиралъ тази идея.

            Значи, това, къмъ което вие се стремите, други вече сѫ го реализирали. Въ цѣлокупния животъ има връзка между всички сѫщества. Обаче, за васъ е важно, за всѣки даденъ случай, да знаете, какви сѫ възможноститѣ за вашата душа. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какви възможности се криятъ за него въ Божествения свѣтъ и да се стреми къмъ реализирането на тия възможности. Питамъ: споредъ васъ, кое ви е потрѣбно въ дадения случай7 (— Приятелството). — Имате приятелство. Друго? (— Свободата). — И нея имате. Друго нѣщо? (— Постоянство). И постоянство имате. Какво ще внесе приятелството въ живота ви? — Всѣко нѣщо, което влиза въ васъ, трѣбва да бѫде сѫществено за вашия животъ. Ако приятелството, напримѣръ, внесе нѣщо въ живота ви, а отвлѣче друго цѣнно, какъвъ смисълъ има за васъ? То не е истинско приятелство. Какво е потрѣбно за земята, когато е суха? (— Дъждъ). Какво е потрѣбно за земята, когато всичко по нея замръзне? (— Слънце). Какво е потрѣбно за човѣка, когато е гладенъ? (— Хлѣбъ). Какво е потрѣбно за човѣка слѣдъ като цѣлъ день е работилъ? (— Сънъ, почивка, добри думи). Думитѣ, словото, това е водата въ живота. Питамъ: водата безъ наклонъ може ли да тече? (— Не може). Значи, да тече водата надолу, трѣбва ѝ наклонъ и налѣгане.

            Забѣлѣжете, въ живота на всѣки човѣкъ, както и на васъ, липсва нѣщо. Въ всѣки човѣкъ засега има недоволство. Азъ чета това и на вашитѣ лица. Вие се прѣдставяте за доволни, но въ сѫщность не сте. Значи, липсва ви нѣщо сѫществено. Питамъ ви: защо сте недоволни? Какво ви липсва? У нѣкои хора недоволството е въ голѣмъ размѣръ, у други — въ малъкъ размѣръ. Знаете ли, какво може да произведе това недоволство въ вашия организъмъ слѣдъ извѣстно врѣме? — То може да произведе сѫщия ефектъ, какъвто произвеждатъ извѣстни микроби, когато попаднатъ въ кръвьта на човѣка. Ние знаемъ, че най-опаснитѣ болести — туберкулоза, тифусъ, малария и др., се дължатъ на различни микроби.

            Често въ религиознитѣ хора се явява мисъльта, че Богъ е недоволенъ отъ тѣхъ, и вслѣдствие на това страдатъ. Прѣди всичко тази мисъль не е права. Въ съзнанието на Бога нѣма промѣни. Въ Бога нѣма недоволство, но понеже хората не сѫ способни да възприематъ Божията Любовь, тѣ сѫ недоволни и прѣдаватъ своето недоволство и на Бога. Докато хората мислятъ, че Богъ е недоволенъ отъ тѣхъ, тѣ ще иматъ едно съзнание, но отъ момента, въ който разбератъ, че недоволството е тѣхно, тѣ ще придобиятъ друго съзнание. Защо Богъ ще бѫде доволенъ отъ едного, а недоволенъ отъ другиго? Това сѫ само прѣдположения. Недоволството у хората се дължи на сѫщества, огорчени отъ тѣхъ. Това огорчение се прѣдава въ съзнанието на хората, и тѣ, като не разбиратъ законитѣ, отправятъ това недоволство къмъ Бога, мислятъ, че Богъ е недоволенъ отъ тѣхъ. Не, Божественото съзнание е всѣкога тихо и спокойно. Докосне ли се човѣкъ до Божественото съзнание, веднага и неговото съзнание се прѣчиства, недоволството се прѣмахва, и животътъ му се осмисля.

            Ще ви питамъ: какъ бихте намѣрили Божественото съзнание? Какъ ще се домогнете до Него? Имате ли такава опитность? Засега вие се занимавате съ обикновеното съзнание, до Божественото съзнание още не сте стигнали. Вие още се занимавате единъ съ другъ. Понѣкога съзнанието на другитѣ хора се отразява върху вашето или като една тъмна ивица, като сѣнка, или като малка свѣтлинка, или само като приятно впечатление, а понѣкога то се отразява върху васъ и като извѣстно ограничение. Когато дойдете въ съприкосновение съ хора, у които чувствата сѫ благородни и мислитѣ възвишени и трѣзви, вие придобивате полетъ въ духа си, както птицитѣ се чувствуватъ въ своя полетъ къмъ висинитѣ. Това става по причина на висшето съзнание у тия хора, което се отразява благотворно върху васъ. Когато дойдете въ съприкосновение съ хора, у които съзнанието не е подвижно, вие чувствувате въ себе си стѣснение, ограничение и слизане надолу.

            Казвамъ: всички хора взаимно си влияятъ. Това влияние не може да се избегне. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ, да познава състоянието и степеньта на развитието на своето съзнание, което го опрѣдѣля като душа, и което никога не се мѣни. Правили ли сте опитъ, да видите, дѣ се намира неизмѣнното у васъ? Човѣкъ може да намѣри неизмѣнното въ себе си, когато е най-много развълнуванъ, когато се намира при най-голѣми изпитания. Тогава човѣкъ трѣбва да се спре, да види, има ли въ него нѣщо тихо и спокойно, безъ вълнение. Намѣри ли това нѣщо, то е разумното начало въ човѣка, което никаква буря вънъ или вѫтрѣ въ него, не е въ състояние да разколебае или разклати. Спокойното у човѣка, това е неговата душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото промѣнливо естество. Напримѣръ, нѣкой отъ васъ казва: азъ утрѣ ще отида на Витоша. Ставашъ сутриньта, виждашъ, че врѣмето не е хубаво и казвашъ: нѣма да отида на Витоша. Питамъ: ти ли си този, който вчера казваше едно, днесъ казвашъ друго? Защо отложи отиването до Витоша? — Азъ съмъ свободенъ да кажа, каквото искамъ. — Не, не си свободенъ. Прѣди всичко ти не бѣше свободенъ да кажешъ, че ще отидешъ на Витоша, защото зависишъ отъ врѣмето, а то не е на твое разположение. Реалностьта на нѣщата ще ти опрѣдѣли, какво да правишъ. Като станешъ сутринь, тогава опрѣдѣляй, дѣ ще ходишъ. Станешъ ли сутринь, тогава кажи, какво мислишъ да направишъ и върши. Още докато кажешъ, че ще направишъ нѣщо, започни да го правишъ. Не опрѣдѣляй работата си отъ нѣколко дни напрѣдъ. Ако азъ бихъ ви казалъ, че утрѣ сутриньта въ 5 ч. ще отидемъ на Витоша, то значи: казано и свършено! Но врѣмето било дъждовно, или снѣжно, или гърмотевици имало, или нѣкаква стихия — бури, землетресения — ще вървимъ. Каквото и да става по планината — ти ще вървишъ напрѣдъ. Това значи свободенъ човѣкъ. Казвате: какво ще правя при такова землетресение? Дѣ ще вървя? — Ще вървишъ. Това е единъ изпитъ, който трѣбва да издържишъ.

            Който влѣзе като ученикъ въ Окултната Школа, той ще бѫде подлаганъ на такива изпитания, че космитѣ му ще настръхватъ. Учителитѣ на тази Школа ще ви прѣдставятъ една висока планина, направена отъ мукава, това вие нѣма да знаете, и ще ви накаратъ да се качвате по тази планина. Въ това врѣме ще станатъ голѣми пертурбации, които вие трѣбва да прѣодолѣете. Сѫщото ще бѫде и съ васъ. Ще отидите на Витоша, тамъ ще ставатъ голѣми пертурбации, и вие ще гледате. Слѣдъ малко всичко ще утихне и ще кажете, сънъ ли бѣше всичко това? Много мѫчнотии прѣдстоятъ на ученика. Тия, които сѫ страхливи, ще бѣгатъ. Колко отъ сегашнитѣ мѫчнотии, които срѣщате въ живота, сѫ дѣйствителни? Много отъ сегашнитѣ ви мѫчнотии сѫ направени отъ мукава. Азъ опрѣдѣлямъ: на сто ваши мѫчнотии само една е дѣйствителна, а останалитѣ сѫ въображаеми, направени сѫ отъ мукава Наблюдавайте това и ще видите, че е така. Мине ли мѫчнотията, нищо не остава отъ нея. Напримѣръ, нѣкой отъ васъ казва: менъ никой не ме обича. Питамъ: отдѣ извадихте това заключение? Кои сѫ основанията ви? Това сѫ само прѣдположения, а не и доказателства. Всѣко нѣщо, което се казва, трѣбва и да се докаже. Умразата е доказателство, че сѫществува обичь. Умразата, завистьта, съмнѣнието, това сѫ малки ограничения, които сѫществуватъ въ едно малко пространство на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ малки станции, спирки, дѣто се образува търпѣнието. Умразата е микроскопическа величина. За да я разгледашъ и проучишъ, трѣбва да я туришъ подъ микроскопъ. Тя е микроскопическа, наистина, но като влѣзе въ кръвьта на астралното тѣло на човѣка, тя се размножава и съ своитѣ нечистотии трови човѣка. Ако човѣкъ има серумъ въ себе си, който да ѝ се противопоставя, тя не ще може да се размножава. Не давайте мѣсто на този порокъ въ себе си, защото, намѣри ли благоприятни условия въ васъ, той се развива и съ това ще ви пакости.

            Слѣдователно, силата на пороцитѣ седи въ тѣхното размножаване, а въ размножаването всѣкога има дѣление. При добродѣтелитѣ пъкъ, работи слѣдниятъ законъ: всѣка добродѣтель расте, не се размножава, а въ растенето всѣкога има единство, цѣлокупность между частитѣ. Сѫщиятъ законъ работи и въ Любовьта.

Ще ви дамъ единъ примѣръ на размножение. Вие имате единъ добъръ приятель, когото обичате и рѣшавате да му напишете едно писмо. Написвате едно писмо, не сте доволни отъ него. Написвате второ, трето, все не сте доволни. Най-послѣ оставяте писмото си недовършено и не проявявате любовьта си къмъ вашия приятель. Всѣки човѣкъ, който пише писма и не ги дописва, той никога не може да напише едно любовно писмо. Този човѣкъ се намира въ закона на умножението. По сѫщия начинъ, когато нѣкой човѣкъ каже на своя приятель, че го обича, то е все едно, че отрича тази любовь, или че мрази приятеля си. Това подразбира, че той току-що е взелъ отъ приятеля си 1000 лева и не мисли да ги връща. Има изключение отъ това правило, но пропорцията е малка. Тукъ не се изискватъ никакви думи. Единъ ангелъ никога нѣма да изкаже съ думи това, което е въ сърцето му. Значи, всѣка дума трѣбва да бѫде не само една неизмѣнна форма, но и една неизмѣнна реалность. Каквото е въ ума на човѣка, това трѣбва да бѫде и въ сърцето му, и въ волята му. Като се стремите къмъ това, ще създадете въ себе си характеръ. Отъ друга страна, вие не трѣбва да се държите за буквата на нѣщата. Напримѣръ, ако нѣкой ви каже нѣщо, но не го изпълни, както го е казалъ, или не го изпълни наврѣме, не го дръжте за думитѣ, оставете го той самъ да се държи отговоренъ за всичко, което е казалъ. 

Азъ ви навеждамъ на всички тия мисли, за да се развие у васъ висшата интелигентность. Сегашната наука спомага за развитието на човѣка само до извѣстно врѣме, но като мине 50 — 60 годишна възрасть, тази наука започва да го изтощава, и той почва да оглупява. Съврѣменната наука указва влияние върху човѣка тъй, както виното се отразява върху организма. Като пие една чаша винце, човѣкъ първо става силенъ, смѣлъ, но колкото повече продължава да пие, организмътъ му все повече и повече се изтощава и отслабва. Любовьта, която трѣбва да имате въ новата наука, се изразява въ думитѣ: „Доброта, Истина, Красота“. Когато човѣкъ се ползува отъ знанието на новото учение, той и като младъ, и като старъ, трѣбва да е способенъ да възприема; неговиятъ умъ и въ двата случая трѣбва да бѫде свѣжъ. Азъ наричамъ такъвъ човѣкъ „уменъ“. Този човѣкъ, който и като младъ е знаелъ малко, и като старъ знае малко, въ неговия умъ не е ставало растене. Учениятъ човѣкъ, който на старини знае много нѣща, като се прѣроди втори пѫть, пакъ ще знае много. Съврѣменниятъ хипнотизъмъ ни показва, че ако хипнотизиратъ нѣкой ученъ човѣкъ и му внушатъ, че нищо не знае, като се събуди, той ще се почувствува напълно невѣжъ човѣкъ, нищо нѣма да знае. Той може да е професоръ, да е свършилъ два факултета, но въ това хипнотично състояние всичко въ него се заличава. Питамъ: дѣ е неговото съзнание? Слѣдъ това отново го туряте въ магнетиченъ сънъ, внушавате му, че много знае, че е свършилъ два факултета, че е професоръ, и той като се събуди, знае всичко. И обратното може да стане: да поставите единъ простъ човѣкъ въ такъвъ магнетиченъ сънъ и да му внушите, че е виденъ професоръ или лѣкарь. Като се събуди, той ще може да рѣшава най-труднитѣ математически задачи, или да прѣдписва най-сериозни рецепти за болни. Какво показва това? — Че знанието е скрито въ душата на човѣка, и при извѣстни условия може да се извика отъ него. Природата изисква отъ човѣка да намѣри тия методи, чрѣзъ които да изважда отъ себе си знанието и да го използува разумно.

            И тъй, вие трѣбва да разбирате нѣщата правилно. Нека съврѣменната наука ви служи като забавление, а духовната наука, тази, която обяснява дълбокитѣ причини на нѣщата, да ви бѫде сериозно занимание. Не се плашете отъ тази велика, дълбока наука. Вие постепенно ще навлизате въ нея. Като си зададете единъ въпросъ, старайте се веднага да си отговорите. Не се страхувайте отъ състоянията, въ които изпадате. Дойде ли въ васъ извѣстно съмнѣние, запитайте се: защо се съмнѣвамъ? Защо не вѣрвамъ? Разглеждайте съмнѣнието научно, като единъ елементъ съ неговитѣ свойства и условия, при които се явява и т.н. Понѣкога казвате: това не мога да направя, онова не мога да направя. Запитайте се, защо не можете да направите тия нѣща? Обезсърдчите се нѣщо. Разгледайте обесърдчението научно, като другъ елементъ, съ неговитѣ свойства, какъ се е породило, причинитѣ за произхода, колко врѣме ще трае и т. н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тѣхъ, но дойде ли едно отъ тия състояния у васъ, като не можете да си отговорите, казвате: такава е волята Божия. Не, волята Божия е ти да растешъ, да мислишъ, да чувствувашъ и да дѣйствувашъ правилно, да вършишъ това, което е добро, истинно и красиво. Въ това седи Любовьта.

            Казвамъ: като работите така върху себе си, вие ще можете по този начинъ да си помагате взаимно единъ на другъ. Мислите ли всѣки отъ васъ правилно, ще може да си помагате взаимно. Отъ вашата мисъль зависи, дали вие ще си помагате взаимно, или ще си противодѣйствувате. Това е съ всички ученици отъ единъ и сѫщи класъ. Насочвате ли мисъльта си правилно, пѫтьтъ, по който вървите, ще ви се оправя и пѫтуването ви ще се улесни.

            Като разглеждате главната буква А и малката буква а, каква разлика намирате между тѣхъ? — Главната буква има геометрическа форма, а малката буква има природна форма, т. е. въ нея взиматъ участие кривитѣ линии. Питамъ: какъ се е прѣвърнала главната буква въ малка? Или, по-право, коя отъ двѣтѣ букви е първата? Има ли нѣкаква връзка, нѣкакво подобие между тѣзи двѣ букви? Това прѣобръщане на знаковетѣ случайно ли е станало, или има нѣкакво съотношение между тѣхъ? Допуснете, че тия два знака сѫ двѣ тѣла. Питамъ: коя отъ тѣзи двѣ букви е по-близо до природата? — Малката буква. Какво прѣдставляватъ правитѣ линии? — Всѣка права линия прѣдставлява часть отъ окрѫжность съ безкрайно голѣмъ радиусъ. Знакътъ, съ който бѣлѣжимъ малката буква а е взетъ отъ природата. Той е иероглифенъ знакъ. Буквата а е съчетана отъ знака л и една частица надъ него. Знакътъ л означава човѣка, който е слѣзълъ отъ небето и върви въ своя опрѣдѣленъ пѫть, а частицата надъ него означава раницата, съ която се е нагърбилъ. Тя е работата, съ която той се е заелъ на земята. Буквата а означава човѣка съ своя товаръ на земята. Буквата о означава сѣмето, което се посажда въ земята и слѣдъ като поникне, израства нагорѣ, като образува французката буква d. Въ главната буква А нѣма брѣме, каквото въ малката буква а. Въ знака А човѣкътъ е брѣмененъ въ своята мисъль, а въ знака а човѣкътъ е брѣмененъ въ материалния свѣтъ, дѣто учи, пише, работи. Тукъ той се проявява като волевъ човѣкъ. Като се обърне буквата а надолу, имаме еврейска буква. Еврейската азбука е природна, но поставена на геометрически правила. Тази на бѣлата раса е създадена върху геометрически форми. Кабалата трѣбва да се прѣведе споредъ законитѣ на геометрията. Всѣка буква, както и всѣко име означава извѣстно състояние, извѣстна характерна чърта на човѣка. Ето защо, човѣкъ, за да облагороди характера си, трѣбва да измѣни реда на буквитѣ въ името си, или да смѣни нѣкои букви: едни да отхвърли, други да прибави. Човѣкъ, като идва на земята, не е господарь да избере своитѣ майка и баща, нито условията, при които ще се развива, но самъ може да си тури име, каквото иска. Всѣки ще си опрѣдѣли едно име, което само той ще знае — никой другъ. При най-неблагоприятнитѣ минути въ живота си произнасяйте това име — то ще работи за васъ. Това име трѣбва да бѫде съставено по всички правила на кабалата, или на окултната геометрия, или на музиката. Името трѣбва да бѫде музикално. Всѣко име, било на български, или на кой и да е езикъ, трѣбва да съдържа букви отъ тритѣ категории. Въ първата категория влизатъ буквитѣ отъ а до и; въ втората категория влизатъ деветь букви слѣдъ буквата и; въ третата категория влизатъ останалитѣ букви отъ азбуката. Тия три основни букви, които влизатъ въ името, трѣбва да сѫ съчетани тъй хармонично, че при изговарянето му, да се чувствува мекота и хармония. Въ това име първо ще търсите корена на вашия произходъ. Отъ корена на името си ще видите, колко букви трѣбва да съдържа то. Вие трѣбва да знаете, че имената на хората криятъ въ себе си голѣма сила. Едно име, хармонично създадено и хармонично изразено, указва силно влияние върху самия човѣкъ, както и върху околнитѣ. Въ вашитѣ имена има голѣмъ дисонансъ. Ако се срѣщатъ нѣкои дисонанси тукъ-тамѣ само, тѣ сѫ търпими, като изключения, но да станатъ правила въ живота, това е нетърпимо. Тогава тѣ ще създаватъ голѣми неприятности и страдания. 

И тъй, ще се стремите да разрѣшавате въ живота си най-мѫчнитѣ задачи, които ви се даватъ. При това, ако искате да бѫдете силни, не търсете щастието си на земята. Щастието иде само. Търсите ли го, то бѣга. Запомнете слѣдното правило: не търсете щастието си на земята. Оставете го само да дойде. То е подобно на сѣнката. Докато го търсите, то бѣга: прѣстанете ли да го търсите, то иде подиръ васъ, както сѣнката върви слѣдъ човѣка. Обърнете ли се къмъ него, то пакъ бѣга. Ако искате щастието ви да върви слѣдъ васъ, тръгнете си по вашия пѫть, безъ да се обръщате назадъ, и каквото ви се случи, бѫдете благодарни. Очаквате ли да постигнете нѣкакво щастие на земята, надѣвате ли се нѣкой човѣкъ да направи извѣстни промѣни и подобрения въ живота ви, вие ще бѫдете най-нещастниятъ човѣкъ. Нѣма по-глупави хора отъ тия, които търсятъ щастие на земята. Щастието седи въ разумнитѣ постѫпки на човѣка.

            Единственото най-важно нѣщо, което липсва у всинца ви е мекотата. Защо ви е необходима мекотата? — Тя ви е толкова нужна, колкото е нужна на грънчаря меката глина. Неговата глина трѣбва да бѫде мека, даже безъ едно твърдо зрънце, иначе грънцитѣ му ще се пукатъ, когато се печатъ въ пещьта. Грънци, направени отъ мека, доброкачествена глина, не се пукатъ. Мекотата е нужна за всинца ви, за да можете съ нея да правите, каквото искате. (Какъ да я добиемъ?) Да допуснемъ, че вие сте рѣшили да направите нѣкому едно добро. Обаче, има единъ законъ, споредъ който, ти ще направишъ добро на този, когото не обичашъ и който те мрази. Да направишъ добро на този, когото обичашъ, това е най-лесно, но да направишъ добро на този, когото не обичашъ, това е мѫчно. Невидимиятъ свѣтъ изисква това. Защо? — Понеже ти му дължишъ. Въ дадения случай, за тебе този човѣкъ е най-добриятъ. Този човѣкъ, като те прѣслѣдвалъ, като те измѫчвалъ, накаралъ те да търсишъ Бога, да Му се молишъ и да Го познаешъ. Питамъ ви: сега този човѣкъ не е ли най-добъръ за тебе? Ако сте имали единъ добъръ приятель, който отъ обичь къмъ васъ ви е давалъ пари, а вие сте ги използували за удоволствия въ живота, и по този начинъ сте се отдалечили отъ Бога, питамъ: този добъръ човѣкъ не излѣзе ли лошъ за васъ? Какви резултати даде неговата обичь? — Лоши резултати. Тъй щото, ако правите добро, направете го на този, когото не обичате, безъ да знае той за това добро. Направите ли го, вие ще бѫдете доволни отъ себе си, че сте се повдигнали надъ вашитѣ обикновени чувства и настроения. Като направите това добро, никому нѣма да разправяте. Такава постѫпка е проявление на мекота. Това е меката глина, отъ която вие можете да си правите грънци, които да не се пукатъ въ пещьта. Тия грънци сѫ най-скѫпи и доброкачествени. Направете единъ малъкъ опитъ и ако излѣзе несполучливъ, съобщете ми, да видимъ, каква е погрѣшката ви. Които отъ васъ искатъ, нека направятъ този опитъ, както математицитѣ рѣшаватъ зададенитѣ имъ задачи, и провѣрете дали този законъ е вѣренъ, или не.

            Вие влизате въ свѣта, затова трѣбва да му покажете съ редъ примѣри отъ живота си, какви сѫ  вашитѣ идеи. Само така вие ще можете да покажете на съврѣменния свѣтъ, че той е на кривъ пѫть въ своитѣ разбирания, и животътъ имъ не е съгласенъ съ разумната природа и съ Бога. Всички хора трѣбва да се убѣдятъ, че животътъ имъ трѣбва да се измѣни въ този смисълъ: благото на едного да е общо благо за всички, и общото благо да е благо и за всѣки едного поотдѣлно. Въ това трѣбва да се убѣдятъ и млади, и стари. Докато вие мислите, че като остарѣете, ще поумнѣете, вие сте на кривъ пѫть. Вие може да поумнѣете още сега, безъ разлика на това, каква възрасть сте. Вие може да живѣете щастливъ животъ и сега, и на старини. Човѣкъ не може да бѫде нито старъ, нито младъ. Младость и старость — това сѫ  вѫтрѣшни, психологически състояния у човѣка. Човѣкъ не остарява само по своя собствена вина. Хиляди поколѣния сѫ живѣли нередовенъ животъ, въ който сѫ изгубили всичко най-свещено отъ себе си, и днесъ тия души, изостанали въ своето развитие, пъшкатъ, страдатъ, чувствуватъ се остарѣли. Казвате: какво общо иматъ тия души съ него? — Тѣ сѫ свързани кармически съ него и, докато той не изправи отношенията си къмъ Бога, винаги ще се намира подъ тѣхното влияние. Днесъ, по обратенъ начинъ ще си внушавате, че и 500 години да живѣете, вие пакъ можете да бѫдете млади и свѣжи. Младостьта на човѣка не седи въ външнитѣ промѣни, но въ полета на неговата душа и въ мощностьта на неговия духъ.

— Доброта, Истина, Красота —това е Любовьта!

 

19. лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 22/II. 1925 г.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...