Jump to content
Ани

1925_02_08 Новото възпитание и самовъзпитание

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ И САМОВЪЗПИТАНИЕ*

 

“Любовьта ражда доброто.”

“Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.”

 

Прочете се резюме отъ темата: “Коя е най-важната буква въ азбуката?”

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Разлика между въображение и фантазия.”

 

Ще ви задамъ въпроса: Споредъ васъ, кой е най-приятниятъ часъ прѣзъ деня? (-Часътъ на почивка слѣдъ усилена работа. Когато разберемъ нѣщо.) Кога се чувствувате най-разположени: сутринь, като ставате или вечерь, като си лѣгате? (-Сутринь. - Вечерь.)

 

Наблюдавали ли сте какъ спите нощно врѣме, по колко пѫти се обръщате прѣзъ цѣлата нощь, ту на едната, ту на другата страна? Дали има нѣкой отъ васъ да е броилъ това нѣщо?

 

Сега за една седмица ще ви задамъ слѣдното упражнение: като си легнете вечерно врѣме ще вземете при себе си листче и единъ моливъ и колкото пѫти прѣзъ нощьта се обърнете, ще отбѣлѣжите на листчето съ малки линийки. Ако се обърнете несъзнателно, нѣма да отбѣлѣзвате, затова не сте отговорни, но колкото пѫти се обърнете и съзнавате това обръщане, веднага ще си отбѣлѣжите на листчето. Можете ли да направите това упражнение? (-Можемъ.) Ако се случи да сънувате прѣзъ нощьта нѣкакъвъ сънь, отъ който се стреснете и се обърнете на другата страна, добрѣ е да си отбѣлѣжите въ кратки чърти съня и да видите на коя страна сте се обърнали. Има сънища, които сѫ важни и добрѣ е въ такъвъ случай да се знае, на коя страна сте се обърнали и на коя сте били като сте сънували.

 

При окултното възпитание и самовъзпитание трѣбва да обръщате внимание на начина, по който спите. Щомъ си легнете, ще кажете на тѣлото си: “Слушай, както си легнешъ, така ще останешъ до сутриньта, никакво мърдане надѣсно или налѣво!” Ако тѣлото ви се подчини на тази заповѣдь, значи вие сте му господари, можете да го владате. Не се ли подчини, не сте господари. Добрѣ е да правите тѣзи опити, да видите дали тѣлото ви се подчинява на вашитѣ внушения или не се поддава. Всички клѣтки въ организма на човѣка сѫ разумни и ако можете да имъ говорите, а тѣ да ви слушатъ, вие ще можете да се възпитавате. Ако говорите на клѣткитѣ си и тѣ не ви слушатъ, вие не можете да се възпитавате. Основното възпитание на тѣлото зависи отъ възпитанието на клѣткитѣ. Легнешъ ли на дѣсната страна, ще си кажешъ: “Тази вечерь ще спя само на дѣсната страна, нѣма да се обръщамъ никакъ.” Ако до сутриньта не се обръщате, това показва, че мисъльта ви била силна. Може да правите редъ опити, при които да заповѣдвате на клѣтките си да ви слушатъ. Ако при всички тия опити тѣлото ви се подчинява, всичко у васъ ще върви въ хармония.

 

Както забѣлѣзвамъ, всичко у васъ става безразборно, вие не лѣгате на опрѣдѣлено врѣме. Човѣкъ трѣбва да си наложи дисциплина. Дойде ли 10 или 11 часа вечерьта, каквато важна работа и да имате, ще си кажете: “Сега ще си легна, ще спя безъ да се обръщамъ, ще си почина добрѣ и утрѣ сутриньта, точно въ 4 часа ще стана и ще започна отново работата си.” Това значи дисциплина на тѣлото, възпитание на клѣткитѣ. А сега вие, като си легнете, въртите се цѣла нощь, не сте спокойни. Питамъ: какви идеи ще можете да възприемате въ такова състояние, щомъ не можете за заповѣдвате на рѫцѣтѣ, на краката и на тѣлото си да не мърдатъ? Какви идеи и чувства ще възприемате, щомъ не можете да заповѣдвате на вашата артериална и венозна система, нито можете да урегулирвате извѣстни неправилни състояния у васъ?

 

Прѣдставете си, че имате нѣкакъвъ отокъ на крака си. Ако вие можете да заповѣдвате на тѣлото си, ще кажете на клѣткитѣ, които се намиратъ около отеклата часть на крака да изпратятъ по-чиста кръвь и да изхвърлятъ нечистата поскоро навънъ. Кажете ли си така, на сутриньта ще почувствувате едно голѣмо подобрение, едно разположение на духа.

 

Понеже вие влизате въ свѣта, трѣбва да владате органитѣ си, клѣткитѣ си, да имате самообладание, както моряцитѣ. Наблюдавайте нѣкой морякъ какво спокойствие, какво самообладание има! Когато се качва на мачтата, той спокойно върши работата си, вързва развързва вѫжето, не се смущава, че наоколо му и подъ нозѣтѣ му всичко се люлѣе и вълнува. Този морякъ има присѫтствие на духа. Ако е нѣкой неопитенъ, той не може да се качи на мачтата.

 

Та рекохъ, вие, като окултни ученици, трѣбва да се самовъзпитавате, да издържате мѫчнотиитѣ, които ви идватъ. Като се качите на една такава мачта, трѣбва да се самообладавате, да бѫдете тихи и спокойни. Ако не възпитавате своето тѣло, всѣко друго възпитание нѣма да ви ползува.

 

И тъй, истинското възпитание на човѣка трѣбва да започне отъ неговото самовъзпитание.

 

“Любовьта ражда доброто.”

“Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.”

 

17 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 8.II.1925 година

 

--------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Новото възпитание и самовъзпитание.

 

  „Любовьта ражда доброто.“

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

  Прочете се резюме отъ темата: „Коя е най-важната буква въ азбуката?“

 

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Разлика между въображение и фантазия.“

 

  Ще ви задамъ въпроса: споредъ васъ, кой е най-приятниятъ часъ прѣзъ деня? (— Часътъ на почивка слѣдъ усилена работа. Когато разберемъ нѣщо). Кога се чувствувате най-разположени, сутринь като ставате, или вечерь като си лѣгате? (— Сутринь. Вечерь).

 

  Наблюдавали ли сте, какъ спите нощно врѣме, по колко пѫти се обръщате прѣзъ цѣлата нощь, ту на едната, ту на другата страна? Дали има нѣкой отъ васъ да е броилъ това нѣщо?

 

  Сега, за една седмица ще ви задамъ слѣдното упражнение: като си легнете вечерно врѣме, ще вземете при себе си листче и единъ моливъ и колкото пѫти прѣзъ нощьта се обърнете, ще отбѣлѣжите на листчето съ малки линийки. Ако се обърнете несъзнателно, нѣма да отбѣлѣзвате, затова не сте отговорни; но колкото пѫти се обърнете и съзнавате това обръщане, веднага ще си отбѣлѣжите на листчето. Можете ли да направите това упражнение? (Можемъ). Ако се случи да сънувате прѣзъ нощьта нѣкакъвъ сънъ, отъ който се стреснете и се обърнете на другата страна, добрѣ е да си отбѣлѣжите въ кратки чърти съня и да видите, на коя страна сте се обърнали. Има сънища, които сѫ важни и добрѣ е въ такъвъ случай да се знае, на коя страна сте се обърнали и на коя сте били, като сте сънували.

 

  При окултното възпитание и самовъзпитание трѣбва да обръщате внимание на начина, по който спите. Щомъ си легнете, ще кажете на тѣлото си; слушай, както си легнешъ, така ще останешъ до сутриньта — никакво мърдане надѣсно или налѣво? Ако тѣлото ви се подчини на тази заповѣдь, значи, вие сте му господари, можете да го владате. Не се ли подчини, не сте господари. Добрѣ е да правите тѣзи опити, да видите, дали тѣлото ви се подчинява на вашитѣ внушения, или не се подава. Всички клѣтки въ организма на човѣка сѫ разумни, и ако можете да имъ говорите, а тѣ да ви слушатъ, вие ще можете да се възпитавате. Ако говорите на клѣткитѣ си и тѣ не ви слушатъ, вие не можете да се възпитавате. Основното възпитание на тѣлото зависи отъ възпитанието на клѣткитѣ. Легнешъ ли на дѣсната страна, ще си кажешъ: тази вечерь ще спя само на дѣсната страна, нѣма да се обръщамъ никакъ. Ако до сутриньта не се обръщате, това показва, че мисъльта ви била силна. Може да правите редъ опити, при които да заповѣдвате на клѣткитѣ си да ви слушатъ. Ако при всички тия опити тѣлото ви се подчинява, всичко у васъ ще върви въ хармония.

 

  Както забѣлѣзвамъ, всичко у васъ става безразборно, вие не лѣгате на опрѣдѣлено врѣме. Човѣкъ трѣбва да си наложи дисциплина. Дойде ли 10 или 11 часа вечерьта, каквато важна работа и да имате, ще си кажете: сега ще си легна, ще спя безъ да се обръщамъ, ще си почина добрѣ и утрѣ сутриньта, точно въ 4 часа ще стана и ще започна отново работата си. Това значи дисциплина на тѣлото, възпитание на клѣткитѣ. А сега вие като си легнете, въртите се цѣла нощь, не сте спокойни. Питамъ: какви идеи ще можете да възприемате въ такова състояние, щомъ не можете да заповѣдвате на рѫцѣтѣ, на краката и на тѣлото си да не мърдатъ? Какви идеи и чувства ще възприемате, щомъ не можете да заповѣдвате на вашата артериална и венозна система, нито можете да урегулирвате извѣстни неправилни състояния у васъ?

 

  Прѣдставете си, че имате нѣкакъвъ отокъ на крака си. Ако вие можете да заповѣдвате на тѣлото си, ще кажете на клѣткитѣ, които се намиратъ около отеклата часть на крака да изпратятъ по-чиста кръвь и да изхвърлятъ нечистата по-скоро навънъ. Кажете ли си така, на сутриньта ще почувствувате едно голѣмо подобрение, едно разположение на духа.

 

  Понеже вие влизате въ свѣта, трѣбва да владате органитѣ си, клѣткитѣ си, да имате самообладание, както моряцитѣ. Наблюдавайте нѣкой морякъ, какво спокойствие, какво самообладание има! Когато се качва на мачтата, той спокойно върши работата си, вързва, развързва вѫжето, не се смущава, че наоколо му и подъ нозѣтѣ му всичко се люлѣе и вълнува. Този морякъ има присѫтствие на духа. Ако е нѣкой неопитенъ, той не може да се качи ни мачтата.

 

  Та казвамъ: вие, като окултни ученици, трѣбва де се самовъзпитавате, да издържате мѫчнотиитѣ, които ви идватъ. Като се качите на една такава мачта, трѣбва да се самообладавате, да бѫдете тихи и спокойни. Ако не възпитавате своето тѣло, всѣко друго възпитание нѣма да ви ползува.

 

  И тъй, истинското възпитание на човѣка трѣбва да започне отъ неговото самовъзпитание.

 

  „Любовьта ражда доброто.“

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

17 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана

отъ Учителя на 8. II. 1925 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×