Jump to content

1925_01_25 Изпититѣ на ученика. Житното зърно


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание
 
От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.
Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание


 

 

 

ИЗПИТИТѢ НА УЧЕНИКА*

ЖИТНОТО ЗЪРНО

 
Любовьта ражда доброто!
Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!
 
Размишление.
 
Прочете се резюме отъ темата: “Какво зная азъ?”
 
Прочетоха се работитѣ върху темата: “Тритѣ стълба на знанието”.
 
За слѣдния пѫть пишете върху тема №14: “Разлика между фантазия и въображение” .
 
Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: Кой е най-силни стимулъ, който подтиква ума къмъ мисъль? Прѣди това ще ви задамъ нѣколко по-близки до васъ въпроси. Кой е найсилния стимулъ за стомаха? (-Гладътъ, хлѣбътъ.) Кой е най-силния стимулъ за зрѣнието? (-Свѣтлината.) Тогава, кой ще бѫде най-силния стимулъ за ума? (-Знанието, мисъльта.) Да, могатъ да се дадатъ различни отговори. Кой е найсилния стимулъ за сърцето, да се събуждатъ чувствата въ вашия животъ? За васъ е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бѫдещата култура, на която вие ще бѫдете носители, ще зависи отъ вашитѣ правилни разбирания. Като знаете, кой е най-важния стимулъ въ живота ви, ще знаете и на кого трѣбва да се подчинявате.
 
Прѣдставете си, че ви прѣдлагатъ три служби въ живота: владика, пръвъ министъръ въ България и царь. Коя отъ тѣхъ бихте избрали? (-Нито една.) Добрѣ, азъ ще ви прѣдставя въпроса въ слѣдната форма: прѣдставете си, че вие се намирате въ затруднено положение, въ крайна мизерия, а вънъ е студъ, мракъ, тъмна, студена нощь и търсите нѣкѫдѣ подслонъ. На пѫтя ви се изпрѣчватъ три стаи: едната е на владиката, втората - на първия министъръ въ България, а третата на царя. Коя отъ тѣхъ ще прѣдпочетете? (-Стаята на царя.) Добрѣ, вие влизате въ стаята на царя, но надъ леглото му виждате единъ ножъ така закаченъ, че отъ най-малкото побутване може да падне и да ви прободе. (-Ние ще легнемъ на земята.) Да, но опрѣдѣлено е вие да спите непрѣменно на леглото. Законътъ е такъвъ. Какъ мислите, положението на царя свободно ли е? - Не. Отговорностьта на царя е толкова голѣма, колкото и отговорностьта на всѣки, който би се опиталъ да мръдне ножа, поставенъ надъ леглото на царя. Защо? - Защото въ леглото спи човѣкъ и ако вие не внимавате, ножътъ ще го прободе. Този ножъ може всѣки моментъ да падне и да се забие въ тѣлото на човѣка.
 
Ако пъкъ влѣзете въ стаята на владиката, ще намѣрите запалени кандила и мангалъ съ огънь, който отъ най-малкото побутване може да се разсипе и да прѣдизвика пожаръ, отъ който и вие да изгорите. Значи и тукъ не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вѫтрѣ, готвите се да си легнете, но виждате надъ леглото една малка етажерка съ шишенца, които съдържатъ силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднатъ, отровитѣ ще се разлѣятъ върху васъ и вие ще пострадате.
 
Както виждате и вънъ лошо, и вѫтрѣ лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: “Като се намѣримъ въ това положение, тогава ще правимъ изборъ.” (-Можемъ ли ние да заповѣдаме да се махне ножа?) - Споредъ законитѣ на това царство, туй нѣщо може да стане само при едно условие: царьтъ само може да махне ножа. Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката съ отровитѣ, нито мангала съ огъня, защото сте гостъ. Единственото спасение за васъ седи въ слѣдното: като се намѣрите на кое и да е отъ тѣзи легла, да не мърдате. Всѣки човѣкъ, който се страхува, не може да влѣзе въ царската стая. Наистина, ако условията вънъ сѫ поблагоприятни, отколкото тия, които сѫ вѫтрѣ, вие никога не бихте влѣзли въ царската стая. Но, ако условията вънъ сѫ по-лоши, отколкото вѫтрѣшнитѣ, вие ще влѣзете въ стаята, защото все има единъ шансъ да останете живъ. Вънъ е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влѣзете вѫтрѣ, ще си кажете: “И тукъ има една опасность, но отъ мене зависи да се спася, внимателенъ ще бѫда, да не бутна ножа, поне ще бѫда на топло.”
 
Прѣведете сега, какво означава ножа? - Ножътъ символизира човѣшкия езикъ. Той е най-острия, най-страшния ножъ, който рѣже навсѣкѫдѣ безпощадно. Който го бутне, за дълго врѣме носи послѣдствията му. Той виси надъ царското легло. Всички вие сте спали въ това легло, имате опитностьта отъ ножа. Вие трѣбва да се научите да прѣвеждате символитѣ. Човѣшкиятъ езикъ, това е човѣшкото слово, човѣшката мисъль. Отъ васъ зависи, какъ ще употрѣбите въ даденъ случай вашия умъ.
 
Първото нѣщо: като легнете въ царското легло, ще бѫдете много внимателни, ще спите спокойно, безъ да мърдате. Ако легнете на дѣсната си страна и сутриньта трѣбва да се събудите на нея. И като станете сутриньта, нѣма да се вдигнете изведнъжъ, но ще ставате постепенно, полека, съ найголѣмо внимание. Слѣдъ това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали прѣзъ нощьта. Въ какво седи помръдването? - Въ вашитѣ бързи, повърхностни рѣшения. Казвате: “Мисъльта на този човѣкъ е бърза.” Може ли мисъльта да бѫде бърза? (-Може.)
 
Да допуснемъ, че вие си прѣдставяте, какво вашата мисъль е отишла на Слънцето. Питамъ: може ли мисъльта ви да отиде на Слънцето? (-Навѣрно мисъльта ни не е отишла никѫдѣ.) Тогава какъ може да мислите, че сте тамъ, дѣто не сте? Обаче вие често казвате: “Азъ съмъ на Слънцето и мисля само за него.” Какъ може мисъльта ви да е тамъ, а вие да не сте? Споредъ законитѣ на мисъльта, ти не можешъ да мислишъ за това мѣсто, дѣто никога не си билъ. При това, вие твърдите, че мисъльта ви е на Слънцето. Какъ ще примирите тѣзи двѣ противорѣчия? Това сѫ редъ софизми. Питамъ ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете, какво има на Слънцето, може да прѣдполагате, но знаете ли го сигурно? Ученитѣ хора иматъ начини, чрѣзъ които доказватъ, какво има на Слънцето. Тѣ изслѣдватъ какви елементи има на Слънцето, дали има кислородъ, азотъ, вѫглеродъ и др. Тѣ изслѣдватъ това чрѣзъ спектроскопа, но още нѣматъ уреди, нито начини, чрѣзъ които да опрѣдѣлятъ, има ли животъ на Слънцето или нѣма. Ученитѣ хора не сѫ опрѣдѣлили даже и на най-близкитѣ планети има ли животъ или нѣма. Това нѣщо не може да се опрѣдѣли, понеже нѣма външни признаци, по които може да се познае. По свѣтлината на Слънчевия спектъръ би могло да се познае има ли сѫщества на Слънцето или нѣма.
 
Прѣди всичко, дѣто има разуменъ животъ свѣтлината иде по особенъ начинъ. Напримѣръ ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази свѣтлина се разпространяватъ по единъ начинъ, а когато свѣтлина излиза отъ разумни сѫщества и се смѣсва съ свѣтлината на лампата, тогава трептенията на послѣдната се разпространяватъ по другъ начинъ. Значи, има разлика между разпространението на свѣтливитѣ лѫчи, които излизатъ отъ едно неразумно сѫщество и отъ едно разумно сѫщество - законитѣ сѫ различни.
 
Да кажемъ, че вие наблюдавате слънчевия спектъръ прѣзъ една призма, като съсрѣдоточавате ума си и сърдцето си върху разнитѣ цвѣтове и слѣдите, дали въ тия цвѣтове на спектъра се явява нѣкакъвъ съзнателенъ животъ или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отдѣлнитѣ цвѣтове започне да се разширява или стѣснява? Най-първо ще заключите, че нѣкаква физическа причина участвува въ опита ви, но щомъ се увѣрите, че причината не е физическа, тогава казвате, че нѣкаква психическа причина е взела участие. Слѣдъ това трѣбва да разберете, дали тази причина иде отъ Слънцето или нѣкѫдѣ отъ пространството, чрѣзъ въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забѣлѣжите, че портокалената краска става въ срѣдата си по-ярка, а въ двата края изблѣднява. Какво заключение може да извадите отъ това?
 
Ще ви дамъ слѣдния опитъ: нека двама отъ васъ взематъ двѣ стъклени призми и въ опрѣдѣленъ часъ отъ деня, всѣки у дома си да постави призмата въ такова положение, че да получи слънчевия спектъръ. Слѣдъ това нека запомни добрѣ цвѣтоветѣ, тѣхната интенсивность и широчина на полето. Щомъ схване добрѣ това нѣщо, нека единиятъ отъ тѣхъ силно концентрира мисъльта си върху нѣкой отъ цвѣтоветѣ. Сѫщото нѣщо на направи и другия у дома. Слѣдъ извѣстно наблюдение, нека всѣки опрѣдѣли, дали е забѣлѣзалъ извѣстна промѣна върху нѣкой отъ цвѣтоветѣ на спектъра. Ако наблюдателностьта е силно развита и у двамата, тѣ ще забѣлѣжатъ извѣстна промѣна въ този цвѣтъ отъ спектъра, върху който именно всѣки по отдѣлно е концентриралъ мисъльта си. Колкото по-силна е била мисъльта, толкова и промѣната въ цвѣта ще бѫде по-ясна. Измѣнението въ цвѣта показва, че извѣстна интелигентность е дѣйствувала върху него. Отъ този опитъ ще схванете, какъ влияе свѣтлината, която излиза отъ разумни сѫщества.
 
Ако отидете на нѣкоя изложба, да гледате картини на много художници, ще видите, че картинитѣ на едни отъ тѣхъ сѫ съ по-ярки цвѣтове, а на други - съ по-блѣди, по-деликатни. Споредъ васъ, кои художници сѫ по-добри: тия, които употрѣбяватъ по-ярки или тия, които употрѣбяватъ по-нѣжни, по-блѣди цвѣтове и бои? (-Повече ни привличатъ картини съ по-нежни краски.) Циганитѣ обикновено обичатъ яркитѣ цвѣтове. По спектъра ние можемъ да познаемъ отъ дѣ иде свѣтлината - отъ разумни или отъ неразумни сѫщества. Свѣтлината обикновено иде отъ разумни области, които сѫ населени съ интелигентни сѫщества. Само интелигентни сѫщества могатъ да изпращатъ свѣтлина и цвѣтове. Това е единъ отъ основнитѣ закони на живата природа. Мъртвата природа, въ която нѣма животъ, не изпраща никаква свѣтлина, никакви краски. Навсѣкѫдѣ другадѣ, дѣто сѫществува животъ, въ каквато и да е форма, той изпраща свѣтлина, извѣстни краски, отъ които може да се сѫди за степеньта на разумность и интелигентность въ тия сѫщества.
 
Щомъ се отнася за свѣтлината на Слънцето, трѣбва да знаете, че тя не произлиза отъ него, а отъ друго слънце. Ви189 димото слънце, въ дадения случай, е само единъ трансформаторъ на свѣтлинна енергия, която иде отъ множество висши, интелигентни сѫщества. Често тия висши сѫщества идватъ на Слънцето, за да регулиратъ движението на тази енергия.
 
Това сѫ само нахвърляни мисли, прѣдположения и допущения, върху които вие може да разсѫждавате. Напримѣръ, вие не можете да кажете съ положителность, че на Слънцето живѣятъ хора, но може да кажете: “Възможно е да има хора на Слънцето.” Отъ това гледище, флората на земята прѣдствалява азбука за разумнитѣ сѫщества. Ето защо трѣбва да се изучаватъ не само формитѣ на цвѣтята, но и тѣхнитѣ краски. Въ това отношение за васъ се отваря широко поле да изучавате живата природа, да разбирате нейния езикъ. Когато природата ни говори, тя си служи съ нашия езикъ, когато ние искаме да говоримъ съ нея, трѣбва да знаемъ нейния езикъ. Щомъ природата ти говори на твоя езикъ, тя нѣма да те занимава съ дълбоки, философски работи, но щомъ ти се разговаряшъ съ нея и си служишъ съ нейния езикъ, тя ще те занимава съ велики въпроси, върху които ще те освѣтлява. Не знаешъ ли нейния езикъ, тя нищо нѣма да ти говори. Тогава отношението ти къмъ нея ще бѫде сѫщото, каквото е отношението на нѣкое животно къмъ тебе. Ти можешъ да го гледашъ, да го милвашъ, но не можешъ да му говоришъ за велики работи. Като го помилвашъ, като му кажешъ нѣщо, то може да се порадва, но ти не можешъ да го учишъ.
 
Когато ученикътъ разбира езика на учителя си, той го изважда вънъ отъ чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? Послѣ му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така, тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означаватъ тия числа? Числата 2 и 3 означаватъ основа, отъ която имате единъ вѫтрѣшенъ резултатъ числото 5, т.е. силата. На този резултатъ липсва нѣщо. Отъ кого е таблицата на умножението, съ която си служите? (Отъ Питагора.) Въ тази таблица крие ли се нѣкаква философска мисъль? - Крие се, разбира се.
 
Питагоръ е прѣкаралъ 20 години въ Египетъ и 10 години въ Вавилонъ, дѣто изучавалъ тайнитѣ на окултната наука. И затова, като е съставилъ таблицата на умножението, той внесълъ въ нея извѣстно окултно знание. Днесъ е лесно да се научи таблицата на умножението, но тя има дълбокъ смисълъ. Когато се каже 5х5=25, Питагоръ е разбиралъ едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбиралъ друго правило. Всѣко число е свързано съ окултната наука.
 
Днесъ тази таблица има само външно приложение, за улеснение при смѣтането. Нѣкой пита: “Колко пари имашъ?” - “Четири лева, въ всѣка кесия по два лева.” Това е лесно, умножавашъ 2х2 и казвашъ, че ще получишъ четири. Ако имашъ двѣ кокошки, една отъ които снася прѣзъ день, а другата - всѣки день, какъ ще смѣтнете колко яйца ще дадатъ за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия двѣ кокошки снасятъ всѣки день по едно яйце, тогава за два дни можешъ да умножишъ 2х2, но въ първия случай, трѣбва да ги умножишъ или да ги съберешъ?
 
Какво подразбиралъ Питагоръ отъ умношението на числото 2 само на себе си? Съ числото 2 Питагоръ е разбиралъ двѣ живи души, които разполагатъ съ еднакви сили. Тѣхната дѣятелность може да се умножава. Като знаемъ колко е голѣма тѣхната дѣятелность, чрѣзъ умножение, ние ще намѣримъ колко ще изкаратъ двамата, като работятъ заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножимъ само на себе си, ще получимъ положително число. Значи, едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пъкъ умножимъ числото 3 само на себе си, имаме другъ законъ. Какъвъ е резултатътъ въ този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборътъ отъ числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборътъ отъ числата 3+6=9. Значи, числата 6, 36 и 9 сѫ неутрални числа. Като умножите 8х8=64, сборътъ отъ тия числа 6+4=10=1. Значи единицата е положително число.
 
Какво разбирате отъ всички тия разсъждения? Ние се отклонихме отъ въпроса, дойдохме до Питагоровата табли ца. Навѣрно нашиятъ стрѣлочникъ ни даде кривъ пѫть. Коя бѣше мисъльта, отдѣто започнахме? (-Говорихме за най-силния стимулъ на ума, на сърдцето и на живота.) Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силния стимулъ за ума. Като разсѫждавате, все ще дойдете до нѣкакви резултати. Туй, което излиза отъ ума на човѣка, не може да бѫде стимулъ. Човѣкъ не може да бѫде стимулъ самъ за себе си. (Нуждитѣ на живота не ни ли стимулиратъ?) Оставете нуждитѣ настрана, тѣ сѫ фиктивни работи. Въ свѣта не сѫществуватъ абсолютно никакви нужди. Хората нѣматъ никакви нужди, тѣ сами ги създаватъ. Ако е въпросъ за живота, разбирамъ. Всички хора се нуждаятъ отъ него. Животътъ е единъ изворъ, който изтича отъ едно опрѣдѣлено мѣсто. Каква нужда има да изтича отъ него? - Той е сила, която трѣбва да се прояви, а ние наричаме това нѣщо нужда.
 
Запримѣръ вие казвате: “Нужно е човѣкъ да яде.” Не е нужно да яде човѣкъ, но трѣбва да стане обмѣна между единъ и другъ животъ. Това е законъ. Когато казваме, че имаме нужда да ядемъ, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядемъ, доколкото да стане обмѣна между нашия животъ и живота на хлѣба, да се разберемъ съ него. Когато хлѣбътъ е слѣзълъ отъ невидимия свѣтъ, у него се е зародило желанието да се запознае съ насъ. Той се радва като го дъвчимъ, не кряка като кокошката. Въ хлѣба се крие Божественъ животъ, въ него се намира Божествениятъ Духъ. Ето защо, ние трѣбва да се хранимъ, за да стане правилна обмѣна между Божествения Духъ и нашия животъ, който е въ застой.
 
Сега ще ви запитамъ: защо не трѣбва да се яде месо? Това може да се докаже отъ чисто окултно гледище, пъкъ и отъ хигиеническо, и отъ морално гледище. Ако кажа нѣкому, че трѣбва да се храни само съ соль, какви резултати ще има той отъ тази храна? Добро нѣщо е сольта, хората я обичатъ, тя е приятна с хлѣбецъ, но може ли човѣкъ да се храни само съ соль? Храненето съ соль произвежда такива резултати, каквито и храненето съ месо. Както сольта стимулира къмъ нѣщо хубаво, така и месото стимулира къмъ нѣщо хубаво, но резултатитѣ отъ хранене съ месо и съ соль сѫ едни и сѫщи. Обаче хора, които се хранятъ съ растителна храна, живѣятъ по-дълго врѣме отъ тия, които се хранятъ съ месо. Добре е да ядете отъ врѣме на врѣме само сурово жито.
 
Ще ви дамъ слѣдния опитъ: онѣзи отъ васъ, които иматъ слабъ стомахъ или слаби гърди, нека се подложатъ на житенъ режимъ, за единъ, два или три мѣсеца най-много. Прѣзъ това врѣме не трѣбва да употрѣбяватъ никаква друга храна, нито хлѣбъ, освѣнъ да дъвчатъ сурово жито, добрѣ изчистено и измито, безъ никакъвъ прахъ. Този режимъ ще бѫде като срѣдство за лѣкуване. Ще наблюдавате прѣзъ това врѣме какви резултати ще произведе житото у васъ. Този опитъ нека приложатъ само тѣзи, които сѫ нервни, неразположени и които искатъ да се лѣкуватъ. Нали и нѣкои отъ съврѣменнитѣ лѣкари прѣпорѫчватъ за извѣстни болни да ядатъ само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само съ сурово жито мѣсецъ, два, три, дори до шесть мѣсеца. Ако ви се вижда много врѣме единъ мѣсецъ, направете този опитъ за една седмица само, като употрѣбявате всѣки день по 100 грама жито. Ще накиснете отъ вечерьта 100 грама чисто жито въ една чаша съ вода и ще го дъвчете, като го разпрѣдѣлите на три пѫти: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Ако ви се пие вода, прѣзъ деня, може да пиете колкото искате. Ако бихте се поставили на този режимъ отъ по-рано, щѣхте да имате по-здрави зѫби, а нервната ви система щѣше да бѫде по-добрѣ урегулирана. Онѣзи отъ васъ, които иматъ здрави зѫби, нека направятъ опита съ сурово жито, а тия, на които зѫбитѣ не сѫ здрави, нека малко сварятъ житото. Нека поне двама - трима ученика направятъ опита тъй, както ви казахъ, да видя какви резултати ще иматъ. Ще дъвчите житото добрѣ и ако почувствувате нѣщо дисхармонично у васъ, ще спрете опита.
 
Този опитъ давамъ само на нѣколцина отъ васъ, а на останалитѣ ще дамъ другъ опитъ, пакъ съ жито. Всѣки отъ васъ ще вземе по половинъ килограмъ жито, ще го изчисти добрѣ и прѣзъ цѣлата седмица, ще го прѣкарва единъ пѫть прѣзъ деня отъ едната въ другата си рѫка, до петь минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сваритѣ на единъ пѫть, а може и на два или на три пѫти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте съ него. Послѣ ще ми разкажете какви резултати сте добили отъ този опитъ.
 
Азъ нѣма да ви кажа, какви могатъ да бѫдатъ резултатитѣ отъ опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултатъ, ще направите опита точно тъй, както ви казахъ. Които взематъ първия опитъ, ще дъвчатъ житото дълго врѣме. Тия, които иматъ слаби зѫби, ще го сварятъ малко, безъ соль, безъ захарь и така ще го дъвчатъ. Онѣзи отъ васъ, които гледатъ на този опитъ като на играчка, да се не заематъ съ него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своитѣ научни наблюдения. И при двата опита, нѣма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито.
 
Азъ ви давамъ тия опити съ житото, защото въ него се криятъ най-мощнитѣ, най-благороднитѣ сили за живота. Отъ това упражнение вие все - таки ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъль. Като разглеждате житото и се занимавате съ него, вие все ще възприемете нѣщо отъ него въ ума и въ сърцето си, тъй както се опушва всѣки човѣкъ, който попада между пушачи.
 
Жалко е, когато земледѣлцитѣ не използуватъ добритѣ страни на своята работа. Тѣ натрупватъ житото във хамбаритѣ си и не го поглеждатъ, освенъ когато дойде врѣме за продань. Тогава влизатъ въ хамбара си, нагребватъ нѣколко крини отъ него и послѣ съ една дъска го изравняватъ отгорѣ, отново затварятъ хамбара и си излизатъ. Дяволътъ имъ казва: “Не бутайте житото съ рѫка!” Земледѣлцитѣ хващатъ житото съ рѫка само когато ще се мѣли. Не е позволено на земледѣлцитѣ да изравняватъ житото въ хамбаритѣ си съ дъска. Всѣки земледѣлецъ трѣбва да пълни кринитѣ съ рѫцѣ и да не ги изравнява отгорѣ, но да имъ дава пирамидообразна форма. Постѫпва ли земледѣлецътъ така, той ще има десеть пѫти по-голѣмо благословение, отколкото въ случаитѣ, когато изравнява отгорѣ крината съ дъска. Махне ли се върха отъ крината, образува се едно течение, което дѣйствува врѣдно върху човѣка. Споредъ окултнитѣ закони, когато се продава жито съ крина, тя трѣбва да се пълни съ върхъ. Затова, добрѣ е замледѣлецътъ да пипа съ рѫцѣ житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днесъ земледѣлцитѣ не пипатъ житото съ рѫцѣ, защото знаятъ, че то ще имъ проповѣдва да не го продаватъ, да не го мѣрятъ и т.н.
 
И тъй, вие ще направите тѣзи два опита съ житото, за да видите, какви сѫ резултатитѣ отъ него.
 
Любовьта ражда доброто!
Доброто носи за насъ Живот, Свѣтлина и Свобода!
 

15 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 25.I.1925 година

 
--------------------------------------------------------
*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Изпититѣ на ученика.

Житното зърно.

 

  „Любовьта ражда доброто“.

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода“.

Размишление.

 

  Прочете се резюме отъ темата: „Какво зная азъ?“

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Тритѣ стълба на знанието“.

  За слѣдния пѫть пишете върху тема № 14: „Разлика между фантазия и въображение“.

  Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: кой е най-силниятъ стимулъ, който подтиква ума къмъ мисъль? Прѣди това ще ви задамъ нѣколко по-близки до васъ въпроси. Кой е най-силниятъ стимулъ за стомаха? (— Гладътъ, хлѣбътъ). Кой е най-силниятъ стимулъ за зрѣнието? (— Свѣтлината). Тогава, кой ще бѫде най-силниятъ стимулъ за ума? (— Знанието, мисъльта). Да, могатъ да се дадатъ различни отговори. Кой е най-силниятъ стимулъ за сърцето, да се събуждатъ чувствата въ вашия животъ? За васъ е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бѫдещата култура, на която вие ще бѫдете носители, ще зависи отъ вашитѣ правилни разбирания. Като знаете, кой е най-важниятъ стимулъ въ живота ви, ще знаете и на кого трѣбва да се подчинявате.

  Прѣдставете си, че ви прѣдлагатъ три служби въ живота — владика, пръвъ министъръ въ България и царь. Коя отъ тѣхъ бихте избрали? (— Нито една). Добрѣ, азъ ще ви прѣдставя въпроса въ слѣдната форма: прѣдставете си, че вие се намирате въ затруднено положение, въ крайна мизерия, а вънъ е студъ, мракъ — тъмна, студена нощь — и търсите нѣкѫдѣ подслонъ. На пѫтя ви се изпрѣчватъ три стаи: едната е на владиката, втората — на първия министъръ въ България, а третата — на царя. Коя отъ тѣхъ ще прѣдпочетете? (— Стаята на царя). Добрѣ, вие влизате въ стаята на царя, но надъ леглото му виждате единъ ножъ така закаченъ, че отъ най-малкото побутване може да падне и да ви прободе. (— Ние ще легнемъ на земята). Да, но опрѣдѣлено е вие да спите непрѣменно на леглото. Законътъ е такъвъ. Какъ мислите, положението на царя свободно ли е? — Не. Отговорностьта на царя е толкова голѣма, колкото и отговорностьта на всѣки, който би се опиталъ да мръдне ножа, поставенъ надъ леглото на царя. Защо? — Защото въ леглото спи човѣкъ, и ако вие не внимавате, ножътъ ще го прободе. Този ножъ може всѣки моментъ да падне и да се забие въ тѣлото на човѣка. Ако пъкъ влѣзете въ стаята на владиката, ще намѣрите запалени кандила и мангалъ съ огънь, който отъ най-малкото побутване може да се разсипе и да прѣдизвика пожаръ, отъ който и вие да изгорите. Значи, и тукъ не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вѫтрѣ, готвите се да си легнете, но виждате надъ леглото една малка етажерка съ шишенца, които съдържатъ силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднатъ, отровитѣ ще се разлѣятъ върху васъ, и вие ще пострадате. Както виждате, и вънъ лошо, и вѫтрѣ лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: като се намѣримъ въ това положение, тогава ще правимъ изборъ. (— Можемъ ли ние да заповѣдаме да се махне ножа?) — Споредъ законитѣ на това царство, туй нѣщо може да стане само при едно условие: царьтъ само може да махне ножа. Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката съ отровитѣ, нито мангала съ огъня, защото сте гостъ. Единственото спасение за васъ седи въ слѣдното: като се намѣрите на кое и да е отъ тѣзи легла, да не мърдате. Всѣки човѣкъ, който се страхува, не може да влѣзе въ царската стая. Наистина, ако условията вънъ сѫ по-благоприятни, отколкото тия, които сѫ вѫтрѣ, вие никога не бихте влѣзли въ царската стая. Но, ако условията вънъ сѫ по-лоши, отколкото вѫтрѣшнитѣ, вие ще влѣзете въ стаята, защото все има единъ шансъ да останете живъ. Вънъ е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влѣзете вѫтрѣ, ще си кажете: и тукъ има една опасность, но отъ мене зависи да се спася, внимателенъ ще бѫда, да не бутна ножа — поне ще бѫда на топло.

  Прѣведете сега, какво означава ножа? — Ножътъ символизира човѣшкия езикъ. Той е най-остриятъ, най-страшниятъ ножъ, който рѣже навсѣкѫдѣ безпощадно. Който го бутне, за дълго врѣме носи послѣдствията му. Той виси надъ царското легло. Всички вие сте спали въ това легло, имате опитностьта отъ ножа. Вие трѣбва да се научите да прѣвеждате символитѣ. Човѣшкиятъ езикъ, това е човѣшкото слово, човѣшката мисъль. Отъ васъ зависи, какъ ще употрѣбите въ даденъ случай вашия умъ.

  Първото нѣщо: като легнете въ царското легло, ще бѫдете много внимателни — ще спите спокойно, безъ да мърдате. Ако легнете на дѣсната си страна, и сутриньта трѣбва да се събудите на нея. И като станете сутриньта, нѣма да се вдигнете изведнъжъ, но ще ставате постепенно, полека, съ най-голѣмо внимание. Слѣдъ това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали прѣзъ нощьта. Въ какво седи помръдването? — Въ вашитѣ бързи, повърхностни рѣшения. Казвате: мисъльта на този човѣкъ е бърза. Може ли мисъльта да бѫде бърза? (— Може). Да допуснемъ, че вие си прѣдставяте, какво вашата мисъль е отишла на слънцето. Питамъ: може ли мисъльта ви да отиде на слънцето? (— Навѣрно мисъльта ни не е отишла никѫдѣ). Тогава, какъ може да мислите, че сте тамъ, дѣто не сте? Обаче, вие често казвате: азъ съмъ на слънцето и мисля само за него. Какъ може мисъльта ви да е тамъ, а вие да не сте? Споредъ законитѣ на мисъльта, ти не можешъ да мислишъ за това мѣсто, дѣто никога не си билъ. При това, вие твърдите, че мисъльта ви е на слънцето. Какъ ще примирите тѣзи двѣ противорѣчия? Това сѫ редъ софизми. Питамъ ви: знаете ли, какво има на слънцето? Вие може да докажете, какво има на слънцето, може да прѣдполагате, но знаете ли го сигурно? Ученитѣ хора иматъ начини, чрѣзъ които доказватъ, какво има на слънцето. Тѣ изслѣдватъ, какви елементи има на слънцето, дали има кислородъ, азотъ, вѫглеродъ и др.. Тѣ изслѣдватъ това чрѣзъ спектроскопа, но още нѣматъ уреди, нито начини, чрѣзъ които да опрѣдѣлятъ, има ли животъ на слънцето, или нѣма. Ученитѣ хора не сѫ опрѣдѣлили, даже и на най-близкитѣ планети, има ли животъ, или нѣма. Това нѣщо не може да се опрѣдѣли, понеже нѣма външни признаци, по които може да се познае. По свѣтлината на слънчевия спектъръ би могло да се познае, има ли сѫщества на слънцето, или нѣма.

  Прѣди всичко, дѣто има разуменъ животъ, свѣтлината иде по особенъ начинъ. Напримѣръ, ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази свѣтлина се разпространяватъ по единъ начинъ, а когато свѣтлина излиза отъ разумни сѫщества и се смѣсва съ свѣтлината на лампата, тогава трептенията на послѣдната се разпространяватъ по другъ начинъ. Значи, има разлика между разпространението на свѣтливитѣ лѫчи, които излизатъ отъ едно неразумно и отъ едно разумно сѫщество — законитѣ сѫ различни. Да кажемъ, че вие наблюдавате слънчевия спектъръ прѣзъ една призма, като съсрѣдоточавате ума си и сърцето си върху разнитѣ цвѣтове и слѣдите, дали въ тия цвѣтове на спектъра се явява нѣкакъвъ съзнателенъ животъ, или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отдѣлнитѣ цвѣтове започне да се разширява, или стѣснява? Най-първо ще заключите, че нѣкаква физическа причина участвува въ опита ви, но щомъ се увѣрите, че причината не е физическа, тогава казвате, че нѣкаква психическа причина е взела участие. Слѣдъ това трѣбва да разберете, дали тази причина иде отъ слънцето, или нѣкѫдѣ отъ пространството, чрѣзъ въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на слънцето, ще забѣлѣжите, че портокалената краска става въ срѣдата си по-ярка, а въ двата края изблѣднява. Какво заключение може да извадите отъ това?

  Ще ви дамъ слѣдния опитъ: нека двама отъ васъ взематъ двѣ стъклени призми и въ опрѣдѣленъ часъ отъ деня, всѣки у дома си, да постави призмата въ такова положение, че да получи слънчевия спектъръ. Слѣдъ това, нека запомни добрѣ цвѣтоветѣ, тѣхната интенсивность и широчина на полето. Щомъ схване добрѣ това нѣщо, нека единиятъ отъ тѣхъ силно концентрира мисъльта си върху нѣкой отъ цвѣтоветѣ. Сѫщото нѣщо да направи и другия у дома. Слѣдъ извѣстно наблюдение, нека всѣки опрѣдѣли, дали е забѣлѣзалъ извѣстна промѣна върху нѣкой отъ цвѣтоветѣ на спектъра. Ако наблюдателностьта е силно развита и у двамата, тѣ ще забѣлѣжатъ извѣстна промѣна въ този цвѣтъ отъ спектъра, върху който, именно, всѣки по отдѣлно е концентриралъ мисъльта си. Колкото по-силна е била мисъльта. Толкова и промѣната въ цвѣта ще бѫде по-ясна. Измѣнението въ цвѣта показва, че извѣстна интелигентность е дѣйствувала върху него. Отъ този опитъ ще схванете, какъ влияе свѣтлината, която излиза отъ разумни сѫщества.

  Ако отидете на нѣкоя изложба, да гледате картини на много художници, ще видите, че картинитѣ на едни отъ тѣхъ сѫ съ по-ярки цвѣтове, а на други — съ по-блѣди, по-деликатни. Споредъ васъ, кои художници сѫ по-добри: тия, които употрѣбяватъ по-ярки, или тия, които употрѣбяватъ по нѣжни, по-блѣди цвѣтове и бои? (— Повече ни привличатъ картини съ по-нѣжни краски). Циганитѣ обикновено обичатъ яркитѣ цвѣтове. По спектъра ние можемъ да познаемъ, отдѣ иде свѣтлината — отъ разумни, или отъ неразумни сѫщества. Свѣтлината обикновено иде отъ разумни области, които сѫ населени съ интелигентни сѫщества. Само интелигентни сѫщества могатъ да изпращатъ свѣтлина и цвѣтове. Това е единъ отъ основнитѣ закони на живата природа. Мъртвата природа, въ която нѣма животъ, не изпраща никаква свѣтлина, никакви краски. Навсѣкѫдѣ другадѣ, дѣто сѫществува животъ, въ каквато и да е форма, той изпраща свѣтлина, извѣстни краски, отъ които може да се сѫди за степеньта на разумность и интелигентность въ тия сѫщества. Щомъ се отнася за свѣтлината на слънцето, трѣбва да знаете, че тя не произлиза отъ него, а отъ друго слънце. Видимото слънце, въ дадения случай, е само единъ трансформаторъ на свѣтлинна енергия, която иде отъ множество висши, интелигентни сѫщества. Често тия висши сѫщества идватъ на слънцето, за да регулиратъ движението на тази енергия.

  Това сѫ само нахвърляни мисли, прѣдположения и допущения, върху които вие може да разсѫждавате. Напримѣръ, вие не можете да кажете съ положителность, че на слънцето живѣятъ хора, но може да кажете: възможно е да има хора на слънцето. Отъ това гледище, флората на земята прѣдставлява азбука за разумнитѣ сѫщества. Ето защо трѣбва да се изучаватъ не само формитѣ на цвѣтята, но и тѣхнитѣ краски. Въ това отношение, за васъ се отваря широко поле, да изучавате живата природа, да разбирате нейния езикъ. Когато природата ни говори, тя си служи съ нашия езикъ; когато ние искаме да говоримъ съ нея, трѣбва да знаемъ нейния езикъ. Щомъ природата ти говори на твоя езикъ, тя нѣма да те занимава съ дълбоки, философски работи, но щомъ ти се разговаряшъ съ нея и си служишъ съ нейния езикъ, тя ще те занимава съ велики въпроси, върху които ще те освѣтлява. Не знаешъ ли нейния езикъ, тя нищо нѣма да ти говори. Тогава отношението ти къмъ нея ще бѫде сѫщото, каквото е отношението на нѣкое животно къмъ тебе. Ти можешъ да го гледашъ, да го милвашъ, но не можешъ да му говоришъ за велики работи. Като го помилвашъ, като му кажешъ нѣщо, то може да се порадва, но ти не можешъ да го учишъ. Когато ученикътъ разбира езика на учителя си, той го изважда вънъ отъ чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? Послѣ му дава друга задача: 2+3 =? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така, тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3 = 5. Какво означаватъ тия числа? Числата 2 и 3 означаватъ основа, отъ която имате единъ вѫтрѣшенъ резултатъ — числото 5, т. е. силата. На този резултатъ липсва нѣщо. Отъ кого е таблицата на умножението, съ която си служите? (— Отъ Питагора). Въ тази таблица крие ли се нѣкаква философска мисъль? — Крие се, разбира се.

  Питагоръ е прѣкаралъ 20 години въ Египетъ и 10 години въ Вавилонъ, дѣто изучавалъ тайнитѣ на окултната наука. И затова, като е съставялъ таблицата на умножението, той внесълъ въ нея извѣстно окултно знание. Днесъ е лесно да се научи таблицата на умножението, но тя има дълбокъ смисълъ. Когато се каже 5X5=25, Питагоръ е разбиралъ едно дълбоко правило. Когато се казва 2X2=4, той разбиралъ друго правило. Всѣко число е свързано съ окултната наука. Днесъ тази таблица има само външно приложение, за улеснение при смѣтането. Нѣкой пита колко пари имашъ? — Четири лева: въ всѣка кесия по два лева. Това е лесно, умножавашъ 2X2 и казвашъ, че ще получишъ четири. Ако имашъ двѣ кокошки, една отъ които снася прѣзъ день, а другата — всѣки день, какъ ще смѣтнете, колко яйца ще дадатъ за два дни? Можете ли да умножите 2X2? Ако тия двѣ кокошки снасятъ всѣки день по едно яйце, тогава, за два дни можешъ да умножишъ 2X2, но въ първия случай, трѣбва да ги умножишъ, или да ги съберешъ? Какво подразбиралъ Питагоръ отъ умножението на числото 2 само на себе си? Съ числото двѣ Питагоръ е разбиралъ двѣ живи души, които разполагатъ съ еднакви сили. Тѣхната дѣятелность може да се умножава. Като знаемъ, колко е голѣма тѣхната дѣятелность, чрѣзъ умножение ние ще намѣримъ, колко ще изкаратъ двамата, като работятъ заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножимъ само на себе си, ще получимъ положително число. Значи, едно отрицателно число, умножено само на себе си дава положително число. Ако пъкъ умножимъ числото 3 само на себе си, имаме другъ законъ. Какъвъ е резултатътъ въ този случай? Като се умножи 3X3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5X5, получавате 25. Сборътъ отъ числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6X6 получавате 36. Сборътъ отъ числата 3+6=9. Значи, числата 6, 36 и 9 сѫ неутрални числа. Като умножите 8X8=64, сборътъ отъ тия числа 6+4=10=1. Значи, единицата е положително число.

  Какво разбирате отъ всички тия разсѫждения? Ние се отклонихме отъ въпроса, дойдохме до Питагоровата таблица. Навѣрно нашиятъ стрѣлочникъ ни даде кривъ пѫть. Коя бѣше мисъльта, отдѣто започнахме?( — Говорихме за най-силния стимулъ на ума на сърцето и на живота). Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силниятъ стимулъ за ума. Като разсѫждавате, все ще дойдете до нѣкакви резултати. Туй, което излиза отъ ума на човѣка, не може да бѫде стимулъ. Човѣкъ не може да бѫде стимулъ самъ за себе си. (Нуждитѣ на живота не ни ли стимулиратъ?) Оставете нуждитѣ настрана, тѣ сѫ фиктивни работи. Въ свѣта не сѫществуватъ абсолютно никакви нужди. Хората нѣматъ никакви нужди, тѣ сами ги създаватъ. Ако е въпросъ за живота, разбирамъ. Всички хора се нуждаятъ отъ него. Животътъ е единъ изворъ, който изтича отъ едно опрѣдѣлено мѣсто. Каква нужда има да изтича отъ него? — Той е сила, която трѣбва да се прояви, а ние наричаме това нѣщо нужда. Запримѣръ, вие казвате: нужно е човѣкъ да яде. Не е нужно да яде човѣкъ, но трѣбва да стане обмѣна между единъ и другъ животъ. Това е законъ. Когато казваме, че имаме нужда да ядемъ, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядемъ, доколкото да стане обмѣна между нашия животъ и живота на хлѣба — да се разберемъ съ него. Когато хлѣбътъ е слѣзълъ отъ невидимия свѣтъ, у него се е зародило желанието да се запознае съ насъ. Той се радва, като го дъвчимъ, не кряка като кокошката. Въ хлѣба се крие Божественъ животъ, въ него се намира Божествениятъ Духъ. Ето защо, ние трѣбва да се хранимъ, за да стане правилна обмѣна между Божествения Духъ и нашия животъ, който е въ застой.

  Сега, ще ви запитамъ: защо не трѣбва да се яде месо? Това може да се докаже отъ чисто окултно гледище, пъкъ и отъ хигиеническо, и отъ морално гледище. Ако кажа нѣкому, че трѣбва да се храни само съ соль, какви резултати ще има той отъ тази храна? Добро нѣщо е сольта, хората я обичатъ, тя е приятна съ хлѣбецъ, но може ли човѣкъ да се храни само съ соль? Храненето съ соль произвежда такива резултати, каквито и храненето съ месо. Както сольта стимулира къмъ нѣщо хубаво, така и месото стимулира къмъ нѣщо хубаво, но резултатитѣ отъ хранене съ месо и съ соль сѫ едни и сѫщи. Обаче, хора, които се хранятъ съ растителна храна, живѣятъ по-дълго врѣме отъ тия, които се хранятъ съ месо. Добрѣ е да ядете отъ врѣме на врѣме само сурово жито.

  Ще ви дамъ слѣдния опитъ: онѣзи отъ васъ, които иматъ слабъ стомахъ или слаби гърди, нека се подложатъ на житенъ режимъ за единъ, два или три мѣсеца най-много. Прѣзъ това врѣме не трѣбва да употрѣбяватъ никаква друга храна, нито хлѣбъ, освѣнъ да дъвчатъ сурово жито, добрѣ изчистено и измито, безъ никакъвъ прахъ. Този режимъ ще бѫде като срѣдство за лѣкуване. Ще наблюдавате прѣзъ това врѣме, какви резултати ще произведе житото у васъ. Този опитъ нека приложатъ само тѣзи, които сѫ нервни, неразположени и които искатъ да се лѣкуватъ. Нали и нѣкои отъ съврѣменнитѣ лѣкари прѣпорѫчватъ за извѣстни болни да ядатъ само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само съ сурово жито мѣсецъ, два, три, дори до шесть мѣсеца. Ако ви се вижда много врѣме единъ мѣсецъ, направете този опитъ за една седмица само, като употрѣбявате всѣки день по 100 грама жито. Ще накиснете отъ вечерьта 100 гр. чисто жито въ една чаша съ вода и ще го дъвчете, като го разпрѣдѣлите на три пѫти: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Ако ви се пие вода прѣзъ деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режимъ отъ по-рано, щѣхте да имате по-здрави зѫби, а нервната ви система щѣше да бѫде по-добрѣ урегулирана. Онѣзи отъ васъ, които иматъ здрави зѫби, нека направятъ опита съ сурово жито, а тия, на които зѫбитѣ не сѫ здрави, нека малко сварятъ житото. Нека поне двама-трима ученика направятъ опита тъй, както ви казахъ, да видя, какви резултати ще иматъ. Ще дъвчите житото добрѣ, и ако почувствувате нѣщо дисхармонично у васъ, ще спрете опита.

  Този опитъ давамъ само на нѣколцина отъ васъ, а на останалитѣ ще дамъ другъ опитъ, пакъ съ жито. Всѣки отъ васъ ще вземе по ½ клгр. жито, ще го изчисти добрѣ и прѣзъ цѣлата седмица ще го прѣкарва единъ пѫть прѣзъ деня, отъ едната въ другата си рѫка, до петь минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на единъ пѫть, а може и на два или на три пѫти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте съ него. Послѣ ще ми разкажете, какви резултати сте добили отъ този опитъ.

  Азъ нѣма да ви кажа, какви могатъ да бѫдатъ резултатитѣ отъ опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултатъ, ще направите опита точно тъй, както ви казахъ. Които взематъ първия опитъ, ще дъвчатъ житото дълго врѣме. Тия, които иматъ слаби зѫби, ще го сварятъ малко, безъ соль, безъ захарь, и така ще го дъвчатъ. Онѣзи отъ васъ, които гледатъ на този опитъ като на играчка, да се не заематъ съ него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своитѣ научни наблюдения. И при двата опита, нѣма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Азъ ви давамъ тия опити съ житото, защото въ него се криятъ най-мощнитѣ, най-благороднитѣ сили за живота. Отъ това упражнение вие все-таки ще научите едно малко добро, или ще придобиете една малка мисъль. Като разглеждате житото и се занимавате съ него, вие все ще възприемете нѣщо отъ него въ ума и въ сърцето си, тъй както се опушва всѣки човѣкъ, който попада между пушачи.

  Жалко е, когато земледѣлцитѣ не използуватъ добритѣ страни на своята работа. Тѣ натрупватъ житото въ хамбаритѣ си и не го поглеждатъ, освѣнъ когато дойде врѣме за проданъ. Тогава влизатъ въ хамбара си, нагребватъ нѣколко крини отъ него и послѣ съ една дъска го изравняватъ отгорѣ, отново затварятъ хамбара и си излизатъ. Дяволътъ имъ казва: „Не бутайте житото съ рѫка!“ Земледѣлцитѣ хващатъ житото съ рѫка, само когато ще се мѣли. Не е позволено на земледѣлцитѣ да изравняватъ житото въ хамбаритѣ си съ дъска. Всѣки земледѣлецъ трѣбва да пълни кринитѣ съ рѫцѣ и да не ги изравнява отгорѣ, но да имъ дава пирамидообразна форма. Постѫпва ли земледѣлецътъ така, той ще има десеть пѫти по-голѣмо благословение, отколкото въ случаитѣ, когато изравнява отгорѣ крината съ дъска. Махне ли се върха отъ крината, образува се едно течение, което дѣйствува врѣдно върху човѣка. Споредъ окултнитѣ закони, когато се продава жито съ крина, тя трѣбва да се пълни съ върхъ. Затова, добрѣ е земледѣлецътъ да пипа съ рѫцѣ житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днесъ земледѣлцитѣ не пипатъ житото съ рѫцѣ, защото знаятъ, че то ще имъ проповѣдва, да не го продаватъ, да не го мѣрятъ и т. н.

  И тъй, вие ще направите тѣзи два опита съ житото, за да видите, какви сѫ резултатитѣ отъ него.

 

  „Любовьта ражда доброто“.

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода“

 

15 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 25/I. 1925 год.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...