Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_01_18 Възможното у Бога, възможното у човѣка. Двѣтѣ възможности / Двѣтѣ възможности

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 22 ноември 2015 - 03:38

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВЪЗМОЖНОТО У БОГА, ВЪЗМОЖНОТО У ЧОВѢКА

ДВѢТѢ ВЪЗМОЖНОСТИ

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

Размишление.

 

Прочете се резюмето: “Произходъ на съзнателнитѣ и несъзнателнитѣ движения у човѣка.”

 

Прочетоха се темитѣ: “Какво зная азъ?”

 

Тема 13: “Коя буква е най-важната въ азбуката”, или: “Най-важната буква въ азбуката”, като символъ може да я вземете.

 

Георги Радевъ, я излѣзте на дъската!

 

 

MOK-04J-14-1.gif

Математически какъвъ знакъ ще турите, за да означите: “Азъ зная, че зная” (1); “Азъ зная, че не зная” (2); Послѣ: “Азъ зная, че излизамъ отъ Бога и се връщамъ [при] Бога”. Това съ какъвъ знакъ ще го означите? (3) Всичките положения въ крѫга ще бѫдатъ ли положителни? (-Не.) Връщането при Бога какъвъ процесъ е: положителенъ или отрицателенъ? (-Отрицателенъ.)

 

Тѣлата се връщатъ, когато изгубятъ своята сила. Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тѣлото си долу, а тя отива при Бога. Какви други идеи имаше въ темитѣ ви? Какво знае гладниятъ? (-Че е гладенъ.) Какво знае ситиятъ? (-Че е ситъ.) Гладниятъ може ли да знае друго, освѣнъ глада? (-Въ дадения моментъ той не знае нищо друго.) Да, защото гладътъ, въ дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е центъръ за него. А щомъ се насити, тогава се намира въ едно противоположно на това състояние.

 

MOK-04J-14-2.gif

 

Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всѣка една негова страна? (4 двѣ положителни и двѣ отрицателни, ако се взематъ като движение.) Въ окултната наука трѣбва да изучавате мозъка, той е едно динамо, въ което се набиратъ разни видове енергии - положителни и отрицателни. Сега тия състояния, които изпитвате нѣкой пѫть, на дряхавость* на духа, това се дължи на мозъка. Нѣкой пѫть изключително на излишнитѣ потенциални енергии, а другъ пѫть изключително на излишнитѣ кинетически енергии. На това се дължатъ тия състояния. Тѣзи енергии се намиратъ и на различни мѣста на главата и на рѫцѣтѣ ви. Горната, косматата страна на рѫката е положителна, а гладката или вѫтрешна страна на рѫката е отрицателна; двѣтѣ бърни на устата сѫ отрицателни; веждитѣ сѫ положителни; челото въ горната си часть, тамъ действуватъ висши съзидателни енергии - творчески, повече магнетични, а горната часть на главата, покрита съ косми, тамъ има повече положителни морални енергии; долната часть на лицето, дѣто е брадата, е положителна. Тъй че, на всѣка часть на лицето може да поставите различни знаци: плюсъ - минусъ. Въобще, лицето е единъ негативъ или трансформаторъ на енергиитѣ.

 

Въ човѣшкия мозъкъ има едно движение въ видъ на една осморка. Но има и едно друго движение въ мозъка крѫгообразно, то е въ неговия етеренъ двойникъ. Туй движение спомага ние да ходимъ право. Обаче понѣкой пѫть, вие може да направите опитъ. Ако туй движение се повлияе отвънъ, човѣкъ изгубва своето равновѣсие и пада. Понеже тѣлото на човѣка не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете слѣдующия опитъ: когато вървите изъ пѫтя, помислете си за нѣкое лице, което седи по-долу отъ васъ, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или въ лѣво, или въ дѣсно, или напрѣдъ, или назадъ. Тѣзи мисли ще направятъ една спирка на туй етерно движение. И всѣкога, когато падате на земята, нѣкоя мисъль за друго лице е заела вашето съзнание. Или пъкъ нѣкоя мисъль отъ друго лице е дошла въ вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична съ васъ и вие падате.

 

Ако туй лице, което е прѣдизвикало вашето падане, е съ отрицателенъ характеръ, вие ще паднете на лицето си; ако неговитѣ енергии сѫ положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за нѣкое лице и не паднете, тогава туй лице е въ хармония съ васъ. Въобще ще знаете - когато ходите на високи мѣста, всѣкога трѣбва да се пазите. Когато пѫтувате абсолютно нѣма да мислите за никого, а ще мислите за нѣщо възвишено, то да занимава вашия умъ, никаква идея за посторонни прѣдмети, само съ жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно. Другояче много пѫтници сѫ платили съ живота си. При наймалкото отклонение въ такъвъ случай, човѣкъ може да се отплъзне.

 

(-Навѣрно, както Земята запазва плоскостьта на своето въртене, така и туй движение запазва равновѣсието на човѣка.) - Да. Ще ви дамъ единъ примѣръ: Въ Сливенъ имаше единъ нашъ приятель много слабъ, който редъ години болѣдува. Отиватъ на разходка до Кутелка. Долната страна на този отвѣсъ е много стръмна. Единиятъ приятель изува обущата си, понеже тѣ му прѣпятствуватъ въ мисъльта и толкова е съсрѣдоточенъ въ краката си, че докато стигатъ горе, изпотява се. Другиятъ, слабиятъ приятель и той се изкачва, обаче отива съ обущата си, нему не прѣчатъ обущата, понеже неговата мисъль въ дадения случай е била заета съ нѣщо по-високо. И той излиза горѣ. И туй болѣзнено състояние, което е ималъ дотогава, го напуща, той се освѣжава и добива вѣра. Съ обущата се е изкачилъ. Защото мисъльта му не е била раздвоена е запазилъ равновѣсие. Затуй въ планинскитѣ мѣста се иска съсрѣдоточена мисъль. Та даже и въ софийскитѣ улици може да ти се пукне главата, ако разрѣшавашъ противоположни идеи, които нѣматъ нищо общо съ твоето развитие. Тѣ сѫ такива мисли, несвързани една съ друга. Тия въпроси се разрѣшаватъ само въ кѫщи, а не на пѫтя. На пѫтя съвсѣмъ идеални въпроси ще разрѣшавашъ, за да бѫдатъ тия движения правилни. Ако нѣкои отъ васъ се съмнявате въ това, може да провѣрите. Направете опитъ при единия случай. Затова именно въ дадения случай, човѣкъ трѣбва да мисли туй, което е въ полза.

 

Да знае човѣкъ, че знае, то е една формула много далечна. Азъ бихъ турилъ тази формула: “Азъ зная, че знанието седи въ незнанието.” И второ: “Азъ не зная, че знанието седи въ знанието.” Когато писахте върху тази тема: “Какво зная азъ” - интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй? Че то е най-лесната работа, която може да направите. Нима е мѫчно азъ да видя колко пари има въ моята каса? Нима е мѫчно за единъ ученикъ да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия? Щомъ обърнешъ 495 страници отъ учебника, всички форм[ули], които не разбирашъ, не ги знаешъ, а формулитѣ, които разбирашъ, ги знаешъ.

 

Сега, можете ли да кажете, че водата е направена отъ водородъ и кислородъ? (-Това го знаемъ.) Не, ние прѣдполагаме, че водата е направена отъ водородъ и кислородъ, защото и ученитѣ хора прѣдполагатъ това. Но туй, което тѣ наричатъ кислородъ, единъ день може да се обясни. Законътъ може да е вѣренъ, но кислородътъ може да не е такъвъ елементъ, както го описватъ ученитѣ хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по другъ начинъ. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислорода си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви сѫ признацитѣ на водата? (-Прѣди всичко, че е течность.) Интересно е, ако се прѣвърне водорода въ течно състояние, би ли уталожилъ жаждата на човѣка? Нали водородътъ може да се прѣвърне въ течность? (-Може.) Може ли да уталожите жаждата на човѣка съ това? (-Не може, защото водорода се прѣвръща въ течность при много ниска температура и съ силно налягане. Въ дадения случай во дородътъ е силенъ негативъ и при тази ниска температура човѣкъ може да замръзне.) Какво придава кислородътъ на водата? (-Повече свѣжесть.) Послѣ, и топлинка придава, по-енергиченъ е той, като положителенъ елементъ, и усилва горението. Часть отъ водата се поглъща и се разлага въ организма. Нѣкѫдѣ трѣбва водородъ въ елементно състояние за организма; нѣкѫдѣ трѣбва вода само за промивка; а нѣкѫдѣ часть отъ водата се разлага на своитѣ елементи и образува нѣкое съединение въ тъканитѣ. Една малка часть отъ водата се поглъща, другата се изхвърля навънъ. Така е и съ другитѣ елементи.

 

Запримѣръ тази сутринь азъ ви говорихъ, че ако се вложи желѣзо въ органическо състояние въ човѣшкия организъмъ, човѣкъ съвършено огрубява, грубъ и сухъ става и се окиселява. Всичкитѣ пороци у човѣка се дължатъ на желѣзото. Послѣ, неустойчивостьта на човѣка се дължи на неорганическото желѣзо. А това, че човѣкъ нѣкой пѫть въ своя[та] речь има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на мѣдьта, ставатъ извѣстни отровни окиселявания. На кой отъ боговетѣ е качество мѣдьта? (-На Венера.) Значи, любовьта съдържа бакъръ. Тази любовь, която хората иматъ, тя не съдържа злато въ себе си и затова на съврѣменната любовь липсва злато въ чувствата и за бѫдеще хората трѣбва да научатъ закона да привличатъ повече злато въ състава на любовьта. (-Какъ ще се изхвърли мѣдьта и желѣзото отъ човѣшкия организъмъ?) Желѣзото ще се разложи, мѣдьта сѫщо ще се разложи на своитѣ съставни елементи. Този вѫтрешенъ процесъ е работа на алхимията: разлагане или прѣвръщане на всички тия прости елементи въ благородни елементи.

 

Разбира се, [има] и много други благородни елементи, които още не сѫ познати на съврѣменната култура. (-Нали радиятъ досега не бѣше извѣстенъ.) Да, има и други елементи, които още не сѫ извѣстни. Всички елементи въ малка доза, ги има въ тѣлото и понеже този съставъ не е правиленъ, има една малка дисхармония между елементитѣ, вслед ствие на това се проявява тази аномалия въ организма. Тази е една отъ причинитѣ. И затова въ алхимията се учи да се прѣвръщатъ тия, нисшитѣ елементи въ благородни.

 

Какви сѫ качествата на благороднитѣ елементи, които сѫ още непознати за човѣчеството? За да бѫде една душа така великодушна и щедра, какво й трѣбва, какъвъ елементъ й е нуженъ? (-Калай, защото е елементъ на Юпитеръ. Злато трѣбва.) (-Платина.) Едно нѣщо имайте прѣдъ видъ: всичкитѣ тия алхимици задъ тия прости елементи, задъ калая и други, сѫ скрили нѣщо друго. Тѣзи думи: мѣдь, желѣзо, калай, сѫ само за проститѣ хора, а за тѣхъ и за посвѣтенитѣ тѣ сѫ скрили нѣщо и тѣ си го разбиратъ. Ако тѣ биха изнесли всичко, биха ги изгорили. Часть отъ тази материя, отъ която е образуванъ нашия организъмъ, не е правилно разпрѣдѣлен[а], отъ тази неправилность, произтичатъ тѣзи аномалии: набирането на тия енергии, нѣкѫдѣ повече, нѣкѫдѣ по-малко и вслѣдствие на това става у насъ избухване.

 

Запримѣръ вие ще забѣлѣжите нѣкой пѫть нѣкоя часть отъ лицето ви да се движи. Напримѣръ извѣстна часть при носа, показва набрана енергия, иска да излѣзе навънъ или на нѣкои други мѣста на лицето. Ще знаете, енергии се набиратъ въ долната часть на ухото, нѣкой пѫть въ гънкитѣ на устата, нѣкой пѫть става набиране на енергиитѣ въ скулитѣ. Тогава въ човѣка се заражда едно желание, както у бивола индеферентенъ става, но това не е индеферентность на философъ, а е своенравность, или упоритость, ние го наричаме: глупавиятъ консерватизъмъ. На това се дължи упадъкътъ на шотландската раса, когато въ бѣлата раса енергията е положителна, има разширяюща сила на мисъльта.

 

Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, запримѣръ да заповѣдате на всѣки единъ косъмъ на главата си да улегне хубаво и цѣлата ви коса да стане по-мека. Ако вие заповѣдате така на космитѣ си, тѣ ще ви служатъ. Не на косата отдѣлно, но на клѣткитѣ, отъ дѣто почватъ космитѣ, на тѣхъ ще заповѣдате. И тѣ веднага ще пратятъ мека енергия и космитѣ ще улегнатъ. А може да ка жете и другото: “Азъ заповѣдвамъ на космитѣ на главата да се нахохорятъ.” (-Това по-лесно можемъ да направимъ.) Въ туй отношение това става лесно за васъ. Когато космитѣ почватъ да се изправятъ, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космитѣ и вслѣдствие на това трѣбва често да изтривате туй електричество съ рѫцѣтѣ си отъ главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия. Отъ набирането на тази енергия често става скѫсване на тия нишки въ мозъка или пукване. Това става отъ електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнатъ часть отъ тази енергия. А нѣкой пѫть, за да не се скѫса една нишка или да не се пукне нѣкой кръвоносенъ сѫдъ, когато вървишъ по пѫтя, спънешъ се нѣкѫдѣ и паднешъ, тогава всичкитѣ тия излишни енергии излизатъ навънъ. Най-първо мислишъ това да направишъ - онова, а слѣдъ като паднешъ, станешъ веселъ, разположишъ се и не се тревожишъ вече, значи земята е взела всичката излишна енергия отъ тебе и ти си дошълъ до онова нормално състояние. Така че, отъ невидимия свѣтъ често ви помагатъ. Тѣ взематъ излишната енергия чрѣзъ земята и вие благодарете на тѣхъ, защото иначе ще дойдатъ по-голѣми страдания.

 

Сега вие мислите, че тия малкитѣ нѣща, които ставатъ въ живота, нѣматъ връзка. Не, всичко е свързано, всичко има смисъль. Дали вие го съзнавате или не, има си редъ причини, които обясняватъ всѣко нѣщо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете нѣкѫдѣ извѣстна малка дисхармония, тя ще ви уравновѣси, тя ще уравновѣси всичкитѣ тия сили у васъ, за да даде ходъ на нови енергии. Ако вие сте уменъ, оставете на нея, тя ще урегулира живота и работитѣ ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Нѣкой пѫть тя е много нѣжна, казва: “Не бутай това, този ключъ, защото ще се опаришъ.” Но щомъ ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви сѫ послѣдствията. Тѣзи сѫщества, които дѣйствуватъ въ природата, сѫ умни, но ние нѣкой пѫть като не разбираме този езикъ, почваме да се съмняваме и тогава ставатъ подлудявания. А опасностьта седи въ непослушанието. Щомъ се съмнявашъ въ този вѫтрѣшенъ гласъ, тогава ти се намирашъ между човѣк[а] въ плътъ и твоята душа. При тѣзи двѣ противоположни мисли ти ще бѫдешъ смазанъ, при такова състояние хората подлудѣватъ. Имашъ едно вѣрую, усъмнишъ [се] въ него - подлудѣешъ; имашъ едно желание, не можешъ да го постигнешъ, усъмнишъ се подлудѣешъ. Затова всѣк[ога] считайте, че жeланието ви е постигнато; изгубите паритѣ си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде потикъ на нова идея у васъ и вие ще познаете въ една нова форма живота. Всѣкога трѣбва да знаете, че задъ туй, което ви се е случило, има нѣщо повелико. Имайте само една основна мисъль въ ума и всичко ще върви хармонично. Но внесете ли двѣ противоположни мисли, непрѣмѣнно ще се разправяте съ единъ голѣмъ неприятель.

 

Сега, разбрахте ли основния законъ? Може да направите опитъ и съ едното и съ другото. Въ тази възрасть вие, младитѣ по-лесно може да излѣзете изъ релситѣ. Старитѣ сѫ по-опитни въ туй отношение. Считайте, че всѣко едно желание въ положителенъ или отрицателенъ смисълъ, е реално. Защото невъзможноститѣ за човѣка сѫ възможности за Бога. Има и друго: “Невъзможноститѣ за Бога са възможность за човѣка.” Какъ ще разрешите туй противоречие? Кое е невъзможно за Бога? (-За човѣка е възможенъ грѣха, а за Бога той е невъзможенъ.) Да, той е невъзможенъ за Бога, а за човѣка е възможенъ. Тогава второто: “Възможното за Бога е невъзможно за човѣка.” Това какъ разбирате? (-Е, защо се изисква това от човѣка?) Какво е то? Човѣкъ не може да бѫде Любовь! (-Но той може да прояви Любовьта.) Да, може да прояви, но човѣкъ не може да бѫде Любовь, това е невъзможно заради него, то е атрибутъ на Бога. Богъ е Любовъ. Слѣдователно всички, които излизатъ отъ Бога, сѫ Любовь, но ето какъ се разбира това, то е Богъ вѫтрѣ у тѣхъ. Човѣкъ е нареченъ “сѫщество на мисъльта”, а не “сѫщество на любовьта”.

 

Тѣзи нѣща сѫ гимнастика на ума, тѣ сѫ математически величини, не го считайте за една абсолютность, азъ ги наричамъ относителни разсѫждения на езика сѫ тѣ. Ако човѣкъ е невнимателенъ, може да изнесе отрицателни резултати отъ тѣзи сѫждения. Нали казвате: “Всичко е възможно за Бога”, а сега говоримъ за невъзможното у Бога. Но азъ питамъ: за Бога възможно ли е да стане човѣкъ? Вече настѫпваме въ една область, която се нарича область на противорѣчията. Тъй както хора, които дѣлятъ богатство, какъ се явява противорѣчие у тѣхъ: единъ взелъ повече, другъ - по-малко. Това е противорѣчие. Насъ какво ни ползва като мислимъ какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсѫждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради насъ, грѣха, нали? Щомъ е възможенъ грѣхътъ, тогава кое е невъзможно за насъ? - Любовьта, нали така? Добрѣ. Но азъ ще ви кажа друго нѣщо, за да се прояви Божествената любовь, трѣбва да се яви грѣхътъ. Човѣкъ трѣбва да направи възможното - това, което Богъ не може да направи, за да направи Богъ възможното - това, което човѣкъ не може да направи.

 

Значи, за да се прояви Божията любовь, човѣкъ трѣбва да направи възможното. А кое е това, възможното за човѣка? - Грѣха. За да се прояви положителното у Бога, по-напрѣдъ трѣбва да прѣдшества положителното у човѣка. Но казахъ ви, това сѫ само разсѫждения, това може да бѫде така, а може и да не бѫде така. Но ние не можемъ нито да го отречемъ, нито да го утвърдимъ.

 

Въ живота ние виждаме, че всѣкога любовьта се ражда при слѣдното състояние: когато видимъ, че едно сѫщество е слабо, въ насъ се заражда любовь, отваря ни се сърцето, а когато сме прѣдъ едно силно сѫщество, ние не можемъ да се смилимъ надъ него, не можемъ да го обичаме, затуй се обичатъ само слабитѣ сѫщества, които не завзематъ нито пространство, нито врѣме. Малкитѣ нѣща се обичатъ.

 

Сега да оставимъ тия философски твърдения за другъ пѫть. Ще спазите едно правило: всѣкога въ мисъльта си трѣбва да бѫдете искрени въ себе си. Когато мислите, то е единъ великъ законъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде искренъ, да пази извѣстно смирение въ душата си. Рѣшавашъ извѣстна задача, да знаешъ, че тя е свързана съ други задачи. Имашъ една точка, да знаешъ, че тя е свързана съ редъ други точки. Тия точки иматъ отношения една къмъ друга. Образуватъ права линия, плоскости, кубове, тесарактъ. Най-послѣ тѣ влизатъ и като проекции у самия човѣкъ. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да има у себе си онова смирение, което ще му даде потикъ да се учи!

 

Размишление.

 

Една малка забѣлѣжка: тия разсѫждения, които имате сега, да ви не спъватъ. Запримѣръ да мислите коя енергия кѫдѣ прѣобладава. Вие имате настойници отъ невидимия свѣтъ. Всички вие сте подъ опекунство и ще слушате вашитѣ наставници, каквото ви кажатъ, ще се учите и вечерно врѣме ще си давате отчетъ. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте независими. То не е право положение, подъ настойничество сте всички. Може да каже нѣкой: “Нѣма ли свобода?” Свободата послѣ ще дойде за васъ. Свободни ще бѫдете слѣдъ врѣме, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаемъ, тѣ сѫ възвишени, иматъ всичкото добро желание вие да успѣвате и ако вие носите въ душата си великата идея, вие ще опитате тази истина прѣзъ живота, който ще минете сега. Вие ще опитате вѣрностьта, че сте подъ рѫководство, подъ едно разумно рѫководство на сѫщества, които сѫ завършили своето развитие и тѣ иматъ добрата воля да ви направляватъ, доколкото то е необходимо за вашето развитие.

 

Запримѣръ, отъ тия нѣща, които ние разискваме, може да кажете: “Тогава азъ не зная какво да правя?” Да ви не смущава това. Основната идея трѣбва да знаете, че сте подъ рѫководство, подъ едно живо рѫководство на великия Бо жественъ Духъ или подъ живото рѫководство на великитѣ Божии Духове въ свѣта.

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

IV година, 14 школна лекция на

I младежки окултенъ класъ

18.I.1925 година

Недѣля, 7.20 часа вечерта

София



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 26 февруари 2017 - 10:40

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Двѣтѣ възможности.

 

  „Любовьта ражда доброто!“

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

Размишление.

 

  Прочете се резюме отъ темата: „Произходъ на съзнателнитѣ и несъзнателнитѣ движения у човѣка“.

 

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Какво зная азъ“?

 

  За слѣдния пѫть ще пишете върху тема №13:  „Най-важната буква въ азбуката.“ Ще вземете тази буква като нѣкакъвъ символъ.

 

  Съ какъвъ математически знакъ ще означите мисъльта „азъ зная, че зная“? (Съ положителни знакове: + +). Ами съ какъвъ знакъ ще изразите мисъльта „азъ зная, че нищо не зная“? (Съ положителенъ и отрицателенъ: + -). Съ какъвъ знакъ ще изразите мисъльта „азъ зная, че излизамъ отъ Бога и се връщамъ къмъ Бога“? (— Съ положителенъ и отрицателенъ: + - ). Какъвъ процесъ е връщането при Бога, положителенъ, или отрицателенъ? (— Отрицателенъ). Тѣлата се връщатъ, когато изгубятъ своята сила. Когато човѣкъ завърши своето развитие на земята, той оставя тѣлото си долу, а душата му отива при Бога.

 

  Какви други идеи имаше въ темитѣ ви? Какво знае гладниятъ? (— Че е гладенъ). Какво знае ситиятъ? (— Че е ситъ). И наистина, гладътъ ангажирва всичкото внимание на човѣка, той е центъръ за него, но щомъ се насити, тогава се намира въ състояние, противоположно на глада.

 

MOK-04J-14-2.gif

 

  Колко положителни и колко отрицателни страни има квадратътъ? (— Ако се взематъ странитѣ като движение, той има двѣ положителни и двѣ отрицателни страни. Като окултни ученици, вие трѣбва да изучавате мозъка, който е едно динамо, въ което се събиратъ разни видове енергии — положителни и отрицателни. Тия състояния на отпадналость, на апатия, които изпитвате понѣкога, се дължатъ на мозъка, или на излишнитѣ потенциални енергии. Тѣзи енергии се намиратъ на различни мѣста на главата и на рѫцѣтѣ. Горната, косматата часть на рѫката е положителна, а вѫтрѣшната, гладката часть на рѫката е отрицателна. Двѣтѣ устни сѫ отрицателни, вѣждитѣ сѫ положителни; горната часть на челото, дѣто дѣйствуватъ висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; въ горната часть на главата, която е покрита съ косми, има повече положителни, морални енергии; долната часть на лицето, при брадата, е положителна. Тъй че на всѣка часть на лицето можете да поставите различни знаци — плюсъ или минусъ. Въобще, лицето е единъ трансформаторъ на енергии.

 

  Въ човѣшкия мозъкъ има едно движение въ видъ на осморка. Сѫщеврѣменно въ мозъка, или по-право казано, въ етерния двойникъ на човѣка има друго едно движение, крѫгообразно, което ни спомага да ходимъ право.

 

  Понеже тѣлото на човѣка не е достатъчно устойчиво, то като дойде нѣкакво влияние отвънъ, което нарушава това движение въ човѣка, той изгубва своето равновѣсие и пада. Направете слѣдния опитъ: когато вървите изъ пѫтя, помислете си за нѣкое лице, което седи по-долу отъ васъ, което е въ дисхармония съ васъ, ще забѣлѣжите, че веднага ще изгубите равновѣсието си и ще паднете, или налѣво, или надѣсно, или напрѣдъ, или назадъ. Тѣзи дисхармонични мисли, които ще се явятъ въ ума ви, ще прѣдизвикатъ спиране на етерното движение въ васъ. И всѣкога, когато падате на земята, причината затова е, че мисъльта за друго нѣкое лице заема първо мѣсто въ съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че нѣкоя дисхармонична мисъль е дошла отъ друго лице въ вашето съзнание, подсъзнание, или самосъзнание. Ако туй лице, което е прѣдизвикало вашето падане, е съ отрицателенъ характеръ, вие ще паднете на лицето си; ако неговитѣ енергии сѫ положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пъкъ помислите за нѣкое лице и не паднете, значи това лице е въ хармония съ васъ. Изобщо ще знаете, че когато пѫтувате по високи мѣста, ще трѣбва да се пазите да мислите за слабоститѣ на нѣкой човѣкъ, а ще мислите само за възвишени и благородни нѣща. Не трѣбва да ви занимаватъ никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото въ свѣта, трѣбва да движатъ вашия умъ. Тогава и движението на вашия мозъкъ ще бѫде правилно. Не спазвате ли това нѣщо, много пѫти при пѫтуване ще бѫдете изложени на падания, които водятъ тежки послѣдствия. Много пѫтници сѫ платили съ живота си при всѣко отклонение отъ правата и чиста мисъль. ( — Навѣрно, както земята запазва плоскостьта на своето въртене, така и това движение въ мозъка запазва равновѣсието на човѣка). — Да.

 

  Ще ви дамъ единъ примѣръ за пояснение на мисъльта си. Въ Сливенъ имаше единъ нашъ приятель, който бѣше слабъ физически и редъ години боледуваше. Нѣколко души отиватъ на разходка до върха Кутелка, и къмъ тѣхъ се присъединява и този нашъ приятель. Този върхъ е много стръменъ, затова всички вървѣли много внимателно и съсрѣдоточено. Единъ господинъ отъ компанията си събува обущата, понеже тѣ му прѣпятствували на мисъльта, а искалъ да бѫде по-съсрѣдоточенъ. И наистина, той прѣминалъ пѫтя благополучно, но стигналъ върха цѣлъ уморенъ и въ поть. Нашиятъ приятель, обаче, не свалилъ обущата си, понеже мисъльта му била заета съ нѣщо по-възвишено и благородно, и затова стигналъ леко и безпрѣпятствено на върха. Отъ този моментъ болезненото състояние го напуща, той се освѣжава и добива вѣра. Ето защо, при изкачване по високи планински мѣста, мисъльта на човѣка трѣбва всѣкога да бѫде съсрѣдоточена, безъ раздвоение. Ако човѣкъ се занимава съ противоположни мисли, които нѣматъ нищо общо съ неговото развитие, той може да си пукне главата по софийскитѣ улици. Всѣкакви посторонни въпроси се разрѣшаватъ въ кѫщи, а не по улицата. Вървишъ ли по улицитѣ, или качвашъ ли се по високи мѣста, ще разрѣшавашъ идеални въпроси, за да бѫдатъ движенията на вашия мозъкъ правилни. Ако нѣкой отъ васъ съ съмнѣва въ това, може да го провѣри. Направете единъ такъвъ опитъ. Значи, човѣкъ всѣкога трѣбва да мисли това, което е въ негова полза.

 

  Да знае човѣкъ, че знае, това е една много далечна формула. Азъ бихъ поставилъ тази формула въ слѣдния смисълъ: азъ зная, че знанието седи въ незнанието. Второ положение: азъ не зная, че знанието седи въ знанието. Когато писахте върху темата „какво зная азъ“, на себе си ли писахте интимната идея? Това е най-лесната работа, която можете да направите. Нима е мѫчно да видя, колко пари имамъ въ касата си? Нима е мѫчно за единъ ученикъ да разбере, колко знае по математика, по геометрия, по химия и т. н.? Щомъ обърнешъ всички страници на учебника, ще видишъ, че всички формули, които не разбирашъ, не знаешъ, а всички формули, които разбирашъ, знаешъ. Можете ли да ми докажете, че водата дѣйствително се състои отъ водородъ и кислородъ? ( — Ние знаемъ, че водата се състои отъ водородъ и кислородъ). Не, ние прѣдполагаме само, че е тъй, защото и ученитѣ хора го прѣдполагатъ. Законътъ може да е вѣренъ, но туй, което ученитѣ наричатъ кислородъ, единъ день може да се докаже, че не е такъвъ, какъвто днесъ го описватъ. Теорията за създаването на водата може да се обясни и по другъ начинъ, но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородътъ, като елементъ, има своитѣ бѣлѣзи; и водородътъ сѫщо. Какви сѫ тогава признацитѣ на водата? (— Тя е течность). Водородътъ може ли да се прѣвърне въ течность? (— Може). Човѣкъ може ли да уталожи жаждата си съ теченъ водородъ? (— Не може). Защо? (— Защото водородътъ се прѣвръща въ течность при много низка температура и голѣмо налѣгане. При тази низка температура човѣкъ може да замръзне). Какви свойства придава кислорода на водата? (— Повече свѣжесть). Той придава още и топлина на водата. Кислородътъ, като положителенъ елементъ е активенъ, усилва горението. Часть отъ водата се поглъща отъ организма и тамъ се разлага. Нѣкои части отъ организма се нуждаятъ отъ водородъ; други части се нуждаятъ отъ вода за промиване, а въ нѣкои случаи водата се разлага на своитѣ съставни елементи, които образуватъ нови съединения въ тъканитѣ и въ трети случаи часть отъ водата се изхвърля отъ организма. Сѫщото нѣщо става и съ другитѣ елементи.

 

  Тази сутринь ви говорихъ, че ако се вложи въ организма на човѣка органическо желѣзо повече, отколкото е нужно, човѣкъ съвършено огрубѣва, става сухъ и се окислява. Всички пороци у човѣка се дължатъ на желѣзото. Неустойчивостьта на човѣка се дължи на неорганическото желѣзо въ организма му. Това пъкъ, дѣто човѣшката рѣчь понѣкога е жлѫчна, язвителна, се дължи на бакъра, на мѣдьта. Тя образува въ организма различни отровни съединения. На кой Богъ е качество мѣдьта? (— На Венера). Значи, въ Любовьта има мѣдь, бакъръ. Съврѣменната любовь на хората не съдържа злато. Ето защо, въ бѫдеще хората трѣбва да научатъ закона, чрѣзъ който да привличатъ повече злато въ състава на любовьта си. Какъ може да се изхвърли излишната мѣдь и желѣзо отъ човѣшкия организъмъ? — Тия елементи трѣбва да се разложатъ по алхимически начинъ и така да се изхвърли излишъка отъ тѣхъ. Това вече е работа на алхимията. Тя се занимава съ прѣвръщане на всички неблагородни елементи въ благородни. Има много благородни елементи, които засега не сѫ познати на съврѣменната наука. Всички елементи, които сѫществуватъ въ природата, сѫществуватъ въ извѣстно количество и въ човѣшкия организъмъ, обаче тѣ не сѫ разпрѣдѣлени навсѣкѫдѣ въ такова количество, въ каквото е нужно, вслѣдствие на това въ организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия. Затова именно алхимията се занимава съ прѣвръщане на низшитѣ елементи въ благородни.

 

  Какви ще бѫдатъ качествата на благороднитѣ елементи, които човѣчеството още не познава? (За да бѫде една душа великодушна и щедра, какъвъ елементъ ѝ е необходимъ?) — Калай, като елементъ на Юпитера. Послѣ, нужни ѝ сѫ злато и платина. Имайте прѣдъ видъ, че всички алхимици подразбиратъ друго нѣщо задъ елементитѣ. Задъ тѣхъ се крие нѣщо друго. Названията мѣдь, калай, желѣзо сѫ само за проститѣ хора. а за алхимицитѣ и за посветенитѣ хора въ тия елементи се крие нѣщо особено, което само тѣ разбиратъ. Ако тѣ бѣха изнесли прѣдъ свѣта всичко това, както е въ дѣйствителность, биха ги изгорили на кладата.

 

  Ще ви запитамъ: отъ какво произтичатъ честитѣ избухвания въ човѣка? — Вслѣдствие неправилното набиране на енергиитѣ въ организма на човѣка. Запримѣръ, ще забѣлѣжите, че нѣкоя часть на лицето на човѣка, или носа му се движатъ. Защо? — Това показва, че на тия мѣста има събрана повече енергия, която иска да излѣзе навънъ. Понѣкога тия енергии се натрупватъ въ долната часть на ухото, въ гънкитѣ на устата, въ скулитѣ на лицето и другадѣ. Въ такива случаи човѣкъ става индиферентенъ, като биволътъ. Той нѣма индеферентностьта на философа, но става своенравенъ, упоритъ. Това ние наричаме „глупавъ консерватизъмъ“. На това се дължи упадъка на атландската раса, когато въ бѣлата раса, обратно, енергията е положителна, влияе за разширение на мисъльта.

 

  За да опитате силата на волята си, трѣбва да правите редъ опити. Запримѣръ, опитайте се да заповѣдате на всѣки косъмъ отъ главата си да улегне хубаво и косата ви да стане по-мека, отколкото е била. Ако по този начинъ вие заповѣдвате на клѣткитѣ, отдѣто започватъ космитѣ, тѣ ще ви слушатъ. Можете да заповѣдате на тия клѣтки и така, че космитѣ ви да настръхнатъ. Това нѣщо можете да го направите лесно. Когато космитѣ щръкватъ, т. е. когато се изправятъ нагорѣ, това показва, че у човѣка има повече електричество. За да прѣмахнете това електричество, трѣбва често да прѣкарвате рѫцѣтѣ по главата отгорѣ и да го отправяте чрѣзъ тѣлото си въ земята. По този начинъ именно ще се изразходва тази енергия. Отъ набирането на тази излишна енергия става скѫсване или пукане на нѣкои мозъчни нишки. За да се погълне часть отъ тази енергия, природата ни праща страдания. Понѣкога, за да не се скѫса нѣкоя отъ мозъчнитѣ нишки, или да не се пукне нѣкой кръвоносенъ сѫдъ, когато вървимъ по пѫтя невидимиятъ миръ ни създава извѣстни спънки, за да паднемъ на улицата нѣкѫдѣ, та по този начинъ да излѣзатъ навънъ часть отъ тия излишни енергии. Прѣди да си падналъ, мислишъ това да кажешъ нѣкому, онова да кажешъ, ядосвашъ се, не си разположенъ, но слѣдъ като паднешъ, ставашъ веселъ, разположенъ и повече не се тревожишъ. Значи, земята е взела всичката излишна енергия отъ тебе и ти дохождашъ въ нормално състояние. Тогава, благодарете на невидимия свѣтъ, който ви помага така, защото иначе ще дойдатъ по-голѣми страдания.

 

  Та вие мислите, че между малкитѣ нѣща, които ставатъ въ живота ви, нѣма никаква връзка. Не, всичко е свързано едно съ друго. Въ всичко има смисълъ. Дали вие съзнавате това нѣщо, или не, то е другъ въпросъ, но всѣко нѣщо си има своята причина и послѣдствие. Природата обича реда и порядъка, и ако вие създавате нѣкаква малка дисхармония, тя, за да даде ходъ на нови енергии, ще уравновѣси всички сили у васъ, които сѫ причина за тази дисхармония. Ако вие сте уменъ, оставете всичко на нея, тя ще урегулира всичкитѣ ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Нѣкой пѫть тя е много нѣжна къмъ васъ, казва ви: „Не бутай този ключъ, защото ще се опаришъ!“ Щомъ ви даде 10 — 15 урока, вие пакъ не я слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже, какви сѫ послѣдствията отъ вашето непослушание. Тѣзи сѫщества, които дѣйствуватъ въ природата, сѫ умни, но ние като не разбираме езика имъ, почваме да се съмнѣваме въ тѣхъ, и отъ това се раждатъ полудяванията. Всичката опасность седи въ непослушанието. Щомъ се съмнѣвашъ въ своя вѫтрѣшенъ гласъ, ти се намирашъ между човѣка въ плъть и своята душа. При тѣзи двѣ противоположни мисли ти ще бѫдешъ смазанъ. При такива състояния, именно, хората полудяватъ. Имашъ едно вѣрую, усъмнишъ се въ него — полудявашъ; имашъ едно желание, което не можешъ да постигнешъ, усъмнишъ се — полудявашъ. Затова, всѣкога считайте, че желанието ви е постигнато. Изгубите ли паритѣ си, считайте, че желанието ви е постигнато. Това ще даде потикъ на нови идеи у васъ, и вие ще познаете живота въ една нова форма. Всѣкога трѣбва да знаете, че задъ всѣка неприятность, или задъ всѣки неуспѣхъ, седи нѣщо по-велико. Имайте само една основна мисъль въ ума си и всичко ще върви хармонично. Внесете ли, обаче, двѣ противоположни мисли въ ума си, непрѣменно ще се разправяте съ единъ голѣмъ неприятель.

 

  Сега разбрахте ли този основенъ законъ? Вие можете да правите опити и съ едното, и съ другото. Вие, младитѣ, въ тази си възрасть, може да излѣзете лесно изъ релситѣ на вашия животъ. Въ това отношение старитѣ сѫ по-опитни. Привикнете да считате, че всѣко желание, било въ положителенъ, било въ отрицателенъ смисълъ, е реално. Трѣбва да знаете, че невъзможноститѣ за човѣка, сѫ възможности за Бога. Това е едното положение. Второто положение е слѣдното: невъзможноститѣ за Бога, сѫ възможности за човѣка. Какъ ще разрѣшите това противорѣчие? Кое е невъзможното за Бога? (— Грѣхътъ е невъзможенъ за Бога, а за човѣка е възможенъ). Кое пъкъ е невъзможното за човѣка? — Човѣкъ не може да бѫде Любовь. (— Да, но човѣкъ може да прояви Любовьта). — Той проявява Любовьта, но не е Любовь. Любовьта е атрибутъ само на Бога. Слѣдователно, всички, които излизатъ отъ Бога, сѫ Любовь. Това подразбира, че Богъ, Който е въ хората, е Любовь. Човѣкътъ е нареченъ сѫщество на мисъльта, а не сѫщество на Любовьта.

 

  Всички тия нѣща прѣдставляватъ гимнастика за ума. Тѣ сѫ математически величини, които не трѣбва да считате за абсолютни; азъ ги наричамъ относителни разсѫждения на ума. Ако човѣкъ е невнимателенъ, може да изнесе отъ тѣзи разсѫждения отрицателни резултати. Вие казвате: всичко е възможно за Бога. Ние сега говоримъ за невъзможното у Бога. Питамъ ви: възможно ли е Богъ да стане човѣкъ? Сега ние настѫпваме въ една область на противорѣчията. Какъ се явяватъ запримѣръ, противорѣчията у хората, които дѣлятъ богатството си? — Единъ взима повече, другъ — по-малко. Това е противорѣчие. Какво ни ползуватъ разсѫжденията, кое е възможно, и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме отъ това, кое е възможно за насъ, и кое е невъзможно. За насъ хората е възможенъ грѣхътъ, а невъзможна Любовьта. Но трѣбва да знаете, че да се прояви Божествената Любовь, трѣбва първо да се прояви грѣха. Ето защо, човѣкъ трѣбва да направи възможното, това, което Богъ не може да направи, за да направи Богъ възможното, това, което човѣкъ не може да направи. Значи, за да се прояви Божествената Любовь, човѣкъ трѣбва да направи възможното. А кое е възможното за човѣка? — Грѣхътъ. За да се прояви положителното у Бога, по-напрѣдъ трѣбва да дойде положителното у човѣка. Това съ само разсѫждения, които могатъ да бѫдатъ вѣрни, а могатъ да бѫдатъ и невѣрни. Ние, обаче, не можемъ нито да отричаме, нито да твърдимъ тия нѣща.

 

  Ние виждаме, че Любовьта въ живота се ражда при слѣдното положение: когато видимъ едно слабо сѫщество, сърцето ни се отваря, въ насъ се заражда любовь. Когато се намѣримъ прѣдъ нѣкое силно сѫщество, ние не можемъ да се смилимъ надъ него, не можемъ да го обичаме. Обичатъ се само слабитѣ сѫщества, защото тѣ не заематъ нито врѣме, нито пространство.

 

  Сега, да оставимъ всички тия философски въпроси настрана. Ще спазвате слѣдното правило: въ мисъльта си всички трѣбва да бѫдете искрени, да пазите извѣстно смирение въ душата си. Мисленето е великъ законъ. Когато рѣшавашъ извѣстна задача, трѣбва да знаешъ, че тя е свързана съ редъ други задачи. Имашъ една точка, трѣбва да знаешъ, че тя е свързана съ редъ други точки, които иматъ отношение една къмъ друга, образуватъ прави линии, плоскости, кубове, тесарактъ и най-послѣ тѣ влизатъ като проекции и въ самия човѣкъ.

 

  Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да има въ себе си смирение, което ще му даде потикъ да се учи.

 

  Ще направя една малка забѣлѣжка. Тия разсѫждения, които правимъ сега, нека не ви спъватъ. Не мислете, коя енергия дѣ прѣобладава. Всички вие сте подъ опекунството на невидимия свѣтъ. Тамъ имате наставници, които трѣбва да слушате. Ще се учите отъ тѣхъ и вечерно врѣме ще си давате отчетъ за всичко. Понѣкога вие мислите, че сте независими. Това не е право. Всички сте подъ настойничество. Нѣкой казва: човѣкъ не е ли свободенъ? — Свободата ще дойде слѣдъ врѣме за васъ, а сега сте подъ настойничество. Вашитѣ настойници сѫ възвишени сѫщества, тѣ иматъ доброто желание къмъ васъ, да успѣвате. И ако носите въ себе си великата идея за Бога, ще намѣрите Истината и ще познаете Бога още въ този си животъ. Вие ще се увѣрите, че наистина се намирате подъ разумното рѫководство на сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ иматъ добрата воля да ви направляватъ въ живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие.

 

  Та отъ всички тия мисли и разсѫждения, трѣбва да извадите основната идея, че сте подъ живото рѫководство на великия Божественъ Духъ въ свѣта.

 

  „Любовьта ражда доброто“.

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

14 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана

отъ Учителя, на 18. I. 1925 г.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt