Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_01_18 Възможното у Бога, възможното у човѣка. Двѣтѣ възможности / Двѣтѣ възможности

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 22 ноември 2015 - 03:38

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВЪЗМОЖНОТО У БОГА, ВЪЗМОЖНОТО У ЧОВѢКА

ДВѢТѢ ВЪЗМОЖНОСТИ

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

Размишление.

 

Прочете се резюмето: “Произходъ на съзнателнитѣ и несъзнателнитѣ движения у човѣка.”

 

Прочетоха се темитѣ: “Какво зная азъ?”

 

Тема 13: “Коя буква е най-важната въ азбуката”, или: “Най-важната буква въ азбуката”, като символъ може да я вземете.

 

Георги Радевъ, я излѣзте на дъската!

 

 

MOK-04J-14-1.gif

Математически какъвъ знакъ ще турите, за да означите: “Азъ зная, че зная” (1); “Азъ зная, че не зная” (2); Послѣ: “Азъ зная, че излизамъ отъ Бога и се връщамъ [при] Бога”. Това съ какъвъ знакъ ще го означите? (3) Всичките положения въ крѫга ще бѫдатъ ли положителни? (-Не.) Връщането при Бога какъвъ процесъ е: положителенъ или отрицателенъ? (-Отрицателенъ.)

 

Тѣлата се връщатъ, когато изгубятъ своята сила. Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тѣлото си долу, а тя отива при Бога. Какви други идеи имаше въ темитѣ ви? Какво знае гладниятъ? (-Че е гладенъ.) Какво знае ситиятъ? (-Че е ситъ.) Гладниятъ може ли да знае друго, освѣнъ глада? (-Въ дадения моментъ той не знае нищо друго.) Да, защото гладътъ, въ дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е центъръ за него. А щомъ се насити, тогава се намира въ едно противоположно на това състояние.

 

MOK-04J-14-2.gif

 

Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всѣка една негова страна? (4 двѣ положителни и двѣ отрицателни, ако се взематъ като движение.) Въ окултната наука трѣбва да изучавате мозъка, той е едно динамо, въ което се набиратъ разни видове енергии - положителни и отрицателни. Сега тия състояния, които изпитвате нѣкой пѫть, на дряхавость* на духа, това се дължи на мозъка. Нѣкой пѫть изключително на излишнитѣ потенциални енергии, а другъ пѫть изключително на излишнитѣ кинетически енергии. На това се дължатъ тия състояния. Тѣзи енергии се намиратъ и на различни мѣста на главата и на рѫцѣтѣ ви. Горната, косматата страна на рѫката е положителна, а гладката или вѫтрешна страна на рѫката е отрицателна; двѣтѣ бърни на устата сѫ отрицателни; веждитѣ сѫ положителни; челото въ горната си часть, тамъ действуватъ висши съзидателни енергии - творчески, повече магнетични, а горната часть на главата, покрита съ косми, тамъ има повече положителни морални енергии; долната часть на лицето, дѣто е брадата, е положителна. Тъй че, на всѣка часть на лицето може да поставите различни знаци: плюсъ - минусъ. Въобще, лицето е единъ негативъ или трансформаторъ на енергиитѣ.

 

Въ човѣшкия мозъкъ има едно движение въ видъ на една осморка. Но има и едно друго движение въ мозъка крѫгообразно, то е въ неговия етеренъ двойникъ. Туй движение спомага ние да ходимъ право. Обаче понѣкой пѫть, вие може да направите опитъ. Ако туй движение се повлияе отвънъ, човѣкъ изгубва своето равновѣсие и пада. Понеже тѣлото на човѣка не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете слѣдующия опитъ: когато вървите изъ пѫтя, помислете си за нѣкое лице, което седи по-долу отъ васъ, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или въ лѣво, или въ дѣсно, или напрѣдъ, или назадъ. Тѣзи мисли ще направятъ една спирка на туй етерно движение. И всѣкога, когато падате на земята, нѣкоя мисъль за друго лице е заела вашето съзнание. Или пъкъ нѣкоя мисъль отъ друго лице е дошла въ вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична съ васъ и вие падате.

 

Ако туй лице, което е прѣдизвикало вашето падане, е съ отрицателенъ характеръ, вие ще паднете на лицето си; ако неговитѣ енергии сѫ положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за нѣкое лице и не паднете, тогава туй лице е въ хармония съ васъ. Въобще ще знаете - когато ходите на високи мѣста, всѣкога трѣбва да се пазите. Когато пѫтувате абсолютно нѣма да мислите за никого, а ще мислите за нѣщо възвишено, то да занимава вашия умъ, никаква идея за посторонни прѣдмети, само съ жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно. Другояче много пѫтници сѫ платили съ живота си. При наймалкото отклонение въ такъвъ случай, човѣкъ може да се отплъзне.

 

(-Навѣрно, както Земята запазва плоскостьта на своето въртене, така и туй движение запазва равновѣсието на човѣка.) - Да. Ще ви дамъ единъ примѣръ: Въ Сливенъ имаше единъ нашъ приятель много слабъ, който редъ години болѣдува. Отиватъ на разходка до Кутелка. Долната страна на този отвѣсъ е много стръмна. Единиятъ приятель изува обущата си, понеже тѣ му прѣпятствуватъ въ мисъльта и толкова е съсрѣдоточенъ въ краката си, че докато стигатъ горе, изпотява се. Другиятъ, слабиятъ приятель и той се изкачва, обаче отива съ обущата си, нему не прѣчатъ обущата, понеже неговата мисъль въ дадения случай е била заета съ нѣщо по-високо. И той излиза горѣ. И туй болѣзнено състояние, което е ималъ дотогава, го напуща, той се освѣжава и добива вѣра. Съ обущата се е изкачилъ. Защото мисъльта му не е била раздвоена е запазилъ равновѣсие. Затуй въ планинскитѣ мѣста се иска съсрѣдоточена мисъль. Та даже и въ софийскитѣ улици може да ти се пукне главата, ако разрѣшавашъ противоположни идеи, които нѣматъ нищо общо съ твоето развитие. Тѣ сѫ такива мисли, несвързани една съ друга. Тия въпроси се разрѣшаватъ само въ кѫщи, а не на пѫтя. На пѫтя съвсѣмъ идеални въпроси ще разрѣшавашъ, за да бѫдатъ тия движения правилни. Ако нѣкои отъ васъ се съмнявате въ това, може да провѣрите. Направете опитъ при единия случай. Затова именно въ дадения случай, човѣкъ трѣбва да мисли туй, което е въ полза.

 

Да знае човѣкъ, че знае, то е една формула много далечна. Азъ бихъ турилъ тази формула: “Азъ зная, че знанието седи въ незнанието.” И второ: “Азъ не зная, че знанието седи въ знанието.” Когато писахте върху тази тема: “Какво зная азъ” - интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй? Че то е най-лесната работа, която може да направите. Нима е мѫчно азъ да видя колко пари има въ моята каса? Нима е мѫчно за единъ ученикъ да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия? Щомъ обърнешъ 495 страници отъ учебника, всички форм[ули], които не разбирашъ, не ги знаешъ, а формулитѣ, които разбирашъ, ги знаешъ.

 

Сега, можете ли да кажете, че водата е направена отъ водородъ и кислородъ? (-Това го знаемъ.) Не, ние прѣдполагаме, че водата е направена отъ водородъ и кислородъ, защото и ученитѣ хора прѣдполагатъ това. Но туй, което тѣ наричатъ кислородъ, единъ день може да се обясни. Законътъ може да е вѣренъ, но кислородътъ може да не е такъвъ елементъ, както го описватъ ученитѣ хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по другъ начинъ. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислорода си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви сѫ признацитѣ на водата? (-Прѣди всичко, че е течность.) Интересно е, ако се прѣвърне водорода въ течно състояние, би ли уталожилъ жаждата на човѣка? Нали водородътъ може да се прѣвърне въ течность? (-Може.) Може ли да уталожите жаждата на човѣка съ това? (-Не може, защото водорода се прѣвръща въ течность при много ниска температура и съ силно налягане. Въ дадения случай во дородътъ е силенъ негативъ и при тази ниска температура човѣкъ може да замръзне.) Какво придава кислородътъ на водата? (-Повече свѣжесть.) Послѣ, и топлинка придава, по-енергиченъ е той, като положителенъ елементъ, и усилва горението. Часть отъ водата се поглъща и се разлага въ организма. Нѣкѫдѣ трѣбва водородъ въ елементно състояние за организма; нѣкѫдѣ трѣбва вода само за промивка; а нѣкѫдѣ часть отъ водата се разлага на своитѣ елементи и образува нѣкое съединение въ тъканитѣ. Една малка часть отъ водата се поглъща, другата се изхвърля навънъ. Така е и съ другитѣ елементи.

 

Запримѣръ тази сутринь азъ ви говорихъ, че ако се вложи желѣзо въ органическо състояние въ човѣшкия организъмъ, човѣкъ съвършено огрубява, грубъ и сухъ става и се окиселява. Всичкитѣ пороци у човѣка се дължатъ на желѣзото. Послѣ, неустойчивостьта на човѣка се дължи на неорганическото желѣзо. А това, че човѣкъ нѣкой пѫть въ своя[та] речь има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на мѣдьта, ставатъ извѣстни отровни окиселявания. На кой отъ боговетѣ е качество мѣдьта? (-На Венера.) Значи, любовьта съдържа бакъръ. Тази любовь, която хората иматъ, тя не съдържа злато въ себе си и затова на съврѣменната любовь липсва злато въ чувствата и за бѫдеще хората трѣбва да научатъ закона да привличатъ повече злато въ състава на любовьта. (-Какъ ще се изхвърли мѣдьта и желѣзото отъ човѣшкия организъмъ?) Желѣзото ще се разложи, мѣдьта сѫщо ще се разложи на своитѣ съставни елементи. Този вѫтрешенъ процесъ е работа на алхимията: разлагане или прѣвръщане на всички тия прости елементи въ благородни елементи.

 

Разбира се, [има] и много други благородни елементи, които още не сѫ познати на съврѣменната култура. (-Нали радиятъ досега не бѣше извѣстенъ.) Да, има и други елементи, които още не сѫ извѣстни. Всички елементи въ малка доза, ги има въ тѣлото и понеже този съставъ не е правиленъ, има една малка дисхармония между елементитѣ, вслед ствие на това се проявява тази аномалия въ организма. Тази е една отъ причинитѣ. И затова въ алхимията се учи да се прѣвръщатъ тия, нисшитѣ елементи въ благородни.

 

Какви сѫ качествата на благороднитѣ елементи, които сѫ още непознати за човѣчеството? За да бѫде една душа така великодушна и щедра, какво й трѣбва, какъвъ елементъ й е нуженъ? (-Калай, защото е елементъ на Юпитеръ. Злато трѣбва.) (-Платина.) Едно нѣщо имайте прѣдъ видъ: всичкитѣ тия алхимици задъ тия прости елементи, задъ калая и други, сѫ скрили нѣщо друго. Тѣзи думи: мѣдь, желѣзо, калай, сѫ само за проститѣ хора, а за тѣхъ и за посвѣтенитѣ тѣ сѫ скрили нѣщо и тѣ си го разбиратъ. Ако тѣ биха изнесли всичко, биха ги изгорили. Часть отъ тази материя, отъ която е образуванъ нашия организъмъ, не е правилно разпрѣдѣлен[а], отъ тази неправилность, произтичатъ тѣзи аномалии: набирането на тия енергии, нѣкѫдѣ повече, нѣкѫдѣ по-малко и вслѣдствие на това става у насъ избухване.

 

Запримѣръ вие ще забѣлѣжите нѣкой пѫть нѣкоя часть отъ лицето ви да се движи. Напримѣръ извѣстна часть при носа, показва набрана енергия, иска да излѣзе навънъ или на нѣкои други мѣста на лицето. Ще знаете, енергии се набиратъ въ долната часть на ухото, нѣкой пѫть въ гънкитѣ на устата, нѣкой пѫть става набиране на енергиитѣ въ скулитѣ. Тогава въ човѣка се заражда едно желание, както у бивола индеферентенъ става, но това не е индеферентность на философъ, а е своенравность, или упоритость, ние го наричаме: глупавиятъ консерватизъмъ. На това се дължи упадъкътъ на шотландската раса, когато въ бѣлата раса енергията е положителна, има разширяюща сила на мисъльта.

 

Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, запримѣръ да заповѣдате на всѣки единъ косъмъ на главата си да улегне хубаво и цѣлата ви коса да стане по-мека. Ако вие заповѣдате така на космитѣ си, тѣ ще ви служатъ. Не на косата отдѣлно, но на клѣткитѣ, отъ дѣто почватъ космитѣ, на тѣхъ ще заповѣдате. И тѣ веднага ще пратятъ мека енергия и космитѣ ще улегнатъ. А може да ка жете и другото: “Азъ заповѣдвамъ на космитѣ на главата да се нахохорятъ.” (-Това по-лесно можемъ да направимъ.) Въ туй отношение това става лесно за васъ. Когато космитѣ почватъ да се изправятъ, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космитѣ и вслѣдствие на това трѣбва често да изтривате туй електричество съ рѫцѣтѣ си отъ главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия. Отъ набирането на тази енергия често става скѫсване на тия нишки въ мозъка или пукване. Това става отъ електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнатъ часть отъ тази енергия. А нѣкой пѫть, за да не се скѫса една нишка или да не се пукне нѣкой кръвоносенъ сѫдъ, когато вървишъ по пѫтя, спънешъ се нѣкѫдѣ и паднешъ, тогава всичкитѣ тия излишни енергии излизатъ навънъ. Най-първо мислишъ това да направишъ - онова, а слѣдъ като паднешъ, станешъ веселъ, разположишъ се и не се тревожишъ вече, значи земята е взела всичката излишна енергия отъ тебе и ти си дошълъ до онова нормално състояние. Така че, отъ невидимия свѣтъ често ви помагатъ. Тѣ взематъ излишната енергия чрѣзъ земята и вие благодарете на тѣхъ, защото иначе ще дойдатъ по-голѣми страдания.

 

Сега вие мислите, че тия малкитѣ нѣща, които ставатъ въ живота, нѣматъ връзка. Не, всичко е свързано, всичко има смисъль. Дали вие го съзнавате или не, има си редъ причини, които обясняватъ всѣко нѣщо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете нѣкѫдѣ извѣстна малка дисхармония, тя ще ви уравновѣси, тя ще уравновѣси всичкитѣ тия сили у васъ, за да даде ходъ на нови енергии. Ако вие сте уменъ, оставете на нея, тя ще урегулира живота и работитѣ ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Нѣкой пѫть тя е много нѣжна, казва: “Не бутай това, този ключъ, защото ще се опаришъ.” Но щомъ ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви сѫ послѣдствията. Тѣзи сѫщества, които дѣйствуватъ въ природата, сѫ умни, но ние нѣкой пѫть като не разбираме този езикъ, почваме да се съмняваме и тогава ставатъ подлудявания. А опасностьта седи въ непослушанието. Щомъ се съмнявашъ въ този вѫтрѣшенъ гласъ, тогава ти се намирашъ между човѣк[а] въ плътъ и твоята душа. При тѣзи двѣ противоположни мисли ти ще бѫдешъ смазанъ, при такова състояние хората подлудѣватъ. Имашъ едно вѣрую, усъмнишъ [се] въ него - подлудѣешъ; имашъ едно желание, не можешъ да го постигнешъ, усъмнишъ се подлудѣешъ. Затова всѣк[ога] считайте, че жeланието ви е постигнато; изгубите паритѣ си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде потикъ на нова идея у васъ и вие ще познаете въ една нова форма живота. Всѣкога трѣбва да знаете, че задъ туй, което ви се е случило, има нѣщо повелико. Имайте само една основна мисъль въ ума и всичко ще върви хармонично. Но внесете ли двѣ противоположни мисли, непрѣмѣнно ще се разправяте съ единъ голѣмъ неприятель.

 

Сега, разбрахте ли основния законъ? Може да направите опитъ и съ едното и съ другото. Въ тази възрасть вие, младитѣ по-лесно може да излѣзете изъ релситѣ. Старитѣ сѫ по-опитни въ туй отношение. Считайте, че всѣко едно желание въ положителенъ или отрицателенъ смисълъ, е реално. Защото невъзможноститѣ за човѣка сѫ възможности за Бога. Има и друго: “Невъзможноститѣ за Бога са възможность за човѣка.” Какъ ще разрешите туй противоречие? Кое е невъзможно за Бога? (-За човѣка е възможенъ грѣха, а за Бога той е невъзможенъ.) Да, той е невъзможенъ за Бога, а за човѣка е възможенъ. Тогава второто: “Възможното за Бога е невъзможно за човѣка.” Това какъ разбирате? (-Е, защо се изисква това от човѣка?) Какво е то? Човѣкъ не може да бѫде Любовь! (-Но той може да прояви Любовьта.) Да, може да прояви, но човѣкъ не може да бѫде Любовь, това е невъзможно заради него, то е атрибутъ на Бога. Богъ е Любовъ. Слѣдователно всички, които излизатъ отъ Бога, сѫ Любовь, но ето какъ се разбира това, то е Богъ вѫтрѣ у тѣхъ. Човѣкъ е нареченъ “сѫщество на мисъльта”, а не “сѫщество на любовьта”.

 

Тѣзи нѣща сѫ гимнастика на ума, тѣ сѫ математически величини, не го считайте за една абсолютность, азъ ги наричамъ относителни разсѫждения на езика сѫ тѣ. Ако човѣкъ е невнимателенъ, може да изнесе отрицателни резултати отъ тѣзи сѫждения. Нали казвате: “Всичко е възможно за Бога”, а сега говоримъ за невъзможното у Бога. Но азъ питамъ: за Бога възможно ли е да стане човѣкъ? Вече настѫпваме въ една область, която се нарича область на противорѣчията. Тъй както хора, които дѣлятъ богатство, какъ се явява противорѣчие у тѣхъ: единъ взелъ повече, другъ - по-малко. Това е противорѣчие. Насъ какво ни ползва като мислимъ какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсѫждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради насъ, грѣха, нали? Щомъ е възможенъ грѣхътъ, тогава кое е невъзможно за насъ? - Любовьта, нали така? Добрѣ. Но азъ ще ви кажа друго нѣщо, за да се прояви Божествената любовь, трѣбва да се яви грѣхътъ. Човѣкъ трѣбва да направи възможното - това, което Богъ не може да направи, за да направи Богъ възможното - това, което човѣкъ не може да направи.

 

Значи, за да се прояви Божията любовь, човѣкъ трѣбва да направи възможното. А кое е това, възможното за човѣка? - Грѣха. За да се прояви положителното у Бога, по-напрѣдъ трѣбва да прѣдшества положителното у човѣка. Но казахъ ви, това сѫ само разсѫждения, това може да бѫде така, а може и да не бѫде така. Но ние не можемъ нито да го отречемъ, нито да го утвърдимъ.

 

Въ живота ние виждаме, че всѣкога любовьта се ражда при слѣдното състояние: когато видимъ, че едно сѫщество е слабо, въ насъ се заражда любовь, отваря ни се сърцето, а когато сме прѣдъ едно силно сѫщество, ние не можемъ да се смилимъ надъ него, не можемъ да го обичаме, затуй се обичатъ само слабитѣ сѫщества, които не завзематъ нито пространство, нито врѣме. Малкитѣ нѣща се обичатъ.

 

Сега да оставимъ тия философски твърдения за другъ пѫть. Ще спазите едно правило: всѣкога въ мисъльта си трѣбва да бѫдете искрени въ себе си. Когато мислите, то е единъ великъ законъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде искренъ, да пази извѣстно смирение въ душата си. Рѣшавашъ извѣстна задача, да знаешъ, че тя е свързана съ други задачи. Имашъ една точка, да знаешъ, че тя е свързана съ редъ други точки. Тия точки иматъ отношения една къмъ друга. Образуватъ права линия, плоскости, кубове, тесарактъ. Най-послѣ тѣ влизатъ и като проекции у самия човѣкъ. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да има у себе си онова смирение, което ще му даде потикъ да се учи!

 

Размишление.

 

Една малка забѣлѣжка: тия разсѫждения, които имате сега, да ви не спъватъ. Запримѣръ да мислите коя енергия кѫдѣ прѣобладава. Вие имате настойници отъ невидимия свѣтъ. Всички вие сте подъ опекунство и ще слушате вашитѣ наставници, каквото ви кажатъ, ще се учите и вечерно врѣме ще си давате отчетъ. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте независими. То не е право положение, подъ настойничество сте всички. Може да каже нѣкой: “Нѣма ли свобода?” Свободата послѣ ще дойде за васъ. Свободни ще бѫдете слѣдъ врѣме, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаемъ, тѣ сѫ възвишени, иматъ всичкото добро желание вие да успѣвате и ако вие носите въ душата си великата идея, вие ще опитате тази истина прѣзъ живота, който ще минете сега. Вие ще опитате вѣрностьта, че сте подъ рѫководство, подъ едно разумно рѫководство на сѫщества, които сѫ завършили своето развитие и тѣ иматъ добрата воля да ви направляватъ, доколкото то е необходимо за вашето развитие.

 

Запримѣръ, отъ тия нѣща, които ние разискваме, може да кажете: “Тогава азъ не зная какво да правя?” Да ви не смущава това. Основната идея трѣбва да знаете, че сте подъ рѫководство, подъ едно живо рѫководство на великия Бо жественъ Духъ или подъ живото рѫководство на великитѣ Божии Духове въ свѣта.

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

IV година, 14 школна лекция на

I младежки окултенъ класъ

18.I.1925 година

Недѣля, 7.20 часа вечерта

София



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 26 февруари 2017 - 10:40

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Двѣтѣ възможности

 

(текстът на беседата ще бъде добавен допълнително)







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt