Jump to content

1925_01_11 Квадратурата на крѫга


Ани

Recommended Posts

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

КВАДРАТУРАТА НА КРѪГА

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

Размишление.

 

Прочете се резюмето: “Защо се ражда и умира човѣкъ.”

 

Прочетоха се темитѣ: ”Произходъ на съзнателнитѣ и несъзнателни движения”.

 

Коя е най-близката цѣль за човѣка? Какъ бихте отговорили на този въпросъ? Другъ единъ въпросъ: Кое е най-хубавото нѣщо въ живота? (-Слънцето.) Хубаво ли е Слънцето? (-Небето.) За всѣки единъ ще бѫде най-хубавото туй, което въ дадения моментъ му липсва.

 

MOK-04J-13-1.gif

 

Сега ще ви задамъ единъ философски въпросъ: защо Питагоръ е искалъ да намѣри квадратурата на крѫга, какви сѫ били неговитѣ съображения? И защо въ окултната наука се стремятъ да намѣрятъ квадратурата на крѫга? Защо искатъ да опрѣдѣлятъ туй, което не може да се опрѣдѣли? (-Като проблема на геометрията това е невъзможно, това е символъ на алхимията.) Да допуснемъ, че квадрата, това е една проекция, имате четири точки, които сѫ проектирани отъ нѣкѫдѣ отъ пространството къмъ дадена плоскость.

 

Прѣдставете си, че тѣзи четири точки АВСД въ квадрата сѫ проекции. Може да сѫ проекции на подсъзнателни сили, на физически сили, пъкъ може да сѫ проекции и на съзнателни сили. Тогава какви ще бѫдатъ резултатитѣ на всѣка една страна, на всѣка една точка. Ще бѫдатъ ли резултатитѣ еднакви, напримѣръ на проекцията А и на проекцията В? Нали всѣка една линия показва възможности на тази проекция. (-“А” има само двѣ възможности: отъ А къмъ В и отъ А къмъ С.) Възможноститѣ на проекцията А и възможноститѣ въ проекцията В еднакви ли ще бѫдатъ? (-Количествено те сѫ еднакви.) Да допуснемъ, че А е единъ изворъ, В е другъ изворъ въ природата. На единия изворъ е построено едно динамо да освѣтлява града, на другия изворъ е направена една воденица. Количествено водата на изворитѣ е еднаква, но разумнитѣ сили, които използватъ тия сили, не сѫ еднакви. Слѣдователно резултатитѣ имъ нѣма да бѫдатъ еднакви. Разумностьта зависи отъ широкото използване на външнитѣ сили.

 

Да допуснемъ, че този квадратъ е образуванъ отъ четири рѣки. Тѣзи рѣки сѫ еднакво голѣми по дължина и равни по количество на водата си. Едната е на сѣверния полюсъ, другата - на умѣрения, а третата е въ самия екваторъ. Еднакви ли ще бѫдатъ резултатитѣ на тия рѣки? (-Течението на водата ще бѫде различно.) Сега ще ви кажа азъ какво показва квадрата. Той е единъ законъ, че въ четири поколѣния може да се изправи една погрѣшка. Квадратътъ е мѣрка, която показва, че въ четири поколѣния една погрѣшка трѣбва да се изправи. Този е законътъ на квадрата, съ който може да се разрешатъ погрѣшкитѣ. Може още при линията АВ да изправишъ погрѣшката си; ако изгубишъ този случай, тогава при линията ВД или АС и ДС е послѣдния прѣдѣлъ за изправяне на погрѣшката. По-нататъкъ не може да иде тя. Всѣка една погрѣшка трѣбва да се изправи въ четири поколѣния, нататъкъ не може да мине тя.

 

Слѣдователно щомъ напишете квадратъ ще знаете: той всѣкога означава, че погрешкитѣ ви трѣбва да се изправятъ въ четири поколения, нищо повече! Туй е вѫтрѣшната страна за значението на квадрата. Разнитѣ проекции въ квадрата показватъ начини, смекчаващитѣ условия, чрѣзъ които може да изправите погрѣшкитѣ си. Вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия, това сѫ силитѣ, съ които може да манипулирате при изправяне на погрѣшката.

 

Когато Питагоръ е нанасялъ квадрата въ окрѫжностьта и е искалъ да намѣри квадратурата на крѫга, той е искалъ да намѣри условията, при които общия животъ въ дадения случай въ колко поколѣния може да се изправи. А само когато впишете квадрата въ крѫга, тогава може да опрѣдѣлите въ първото, второто, третото или четвъртото поколѣние ще се изправи погрѣшката. (Сега тѣ го схващатъ дали може да се изрази лицето на крѫга съ точенъ квадратъ, а то е невъзможно.) Всички тия четири проекции може ли да се слеятъ въ една? (Ако подложимъ квадрата на бързо движение, той ще се слѣе въ права линия, а правата линия при бързо движение, ще се слѣе въ една точка.) Значи, възможно е само при бързината на свѣтлината. За да се изправи една погрѣшка, това зависи отъ духовностьта на човѣка. Ако единъ човѣкъ е високо духовенъ, още въ първото поколѣние може да изправите погрѣшката си.

 

Да допуснемъ нѣкой пѫть, че между бѣлата и черната раса стане прѣкрѫстосване: може майката да е от бѣлата раса, а бащата - отъ черната. Понеже бѣлата раса е по-силна, слѣдователно има възможность да се родятъ повече бѣли дѣца, отколкото черни. Но все пакъ въ едно поколѣние ще се прояви и бащата, а може още и въ първото поколѣние да се родятъ черни дѣца, ако не, тогава въ второто, въ третото, ако и тогава не, тогава въ четвъртото непрѣмѣнно ще се роди едно черно дѣте и ще се свърши въпросътъ. Слѣдователно квадратътъ е необходимъ за поправянето на извѣстна погрѣшка.

 

А пъкъ добритѣ нѣща, за да се реализиратъ, за тѣхъ вече не е необходимъ квадрата. Доброто се изразява съ крѫга. Тамъ прѣдѣлътъ е по-голѣмъ, изискватъ се 25000 години, за да реализирашъ едно добро. Т.е. ако въ първото поколѣние не може да реализирашъ едно добро, въ второто, третото, четвъртото… хиляда поколѣния докато минатъ, все имашъ възможность, за да реализирашъ едно добро. Значи и слѣдъ 1000 рода пакъ ще ти се даде условие да направишъ едно добро. Значи виждате възможностьта колко е широка тукъ. То вече не разбира обектно добро, а идейно добро. Напримѣръ искашъ да направишъ едно добро нѣкому, да се жертвашъ за нѣкого или да посвѣтишъ живота си за нѣкого. Ако въ първото поколѣние не можешъ да го направишъ, тогава въ второто, третото… слѣдъ 1000 поколѣния ти пакъ ще имашъ възможность да реализирашъ това твое замислено добро. Такъвъ голѣмъ е срокътъ, въ който ти имашъ възможность да направишъ това добро. Значи, замисленото добро е валидно прѣзъ всичкото това врѣме.

 

Какво е отношението: въ първия случай имате 1:4, а въ втория - 1:1000. Значи, злото работи само въ единъ свѣтъ, а доброто работи едноврѣменно въ три свѣта. (1000 всѣка нула прѣдставлява единъ свѣтъ.) Когато погрѣшкитѣ засѣгатъ само физическия свѣтъ и затуй всѣки единъ грѣхъ засяга само тѣлото и тогава, когато човѣкъ пострада малко, всичко се ликвидира. А за доброто има по-голѣми условия - то се проектира въ нѣколко свѣта. Широкъ просторъ има за доброто. Човѣкъ, който иска да направи едно добро, може да започне отъ физическия свѣтъ и да иде чакъ до причинния свѣтъ и тамъ да направи туй добро, когато грѣшникътъ не може да направи своето зло отъ духовния свѣтъ. А този, който прави добро, може да направи доброто въ нѣколко свѣта, затуй силата на доброто е мощна. И затуй единъ добъръ човѣкъ е равенъ на хиляда лоши хора. Ако хиляда души направятъ хиляда злини и единъ добъръ човѣкъ направи едно добро, туй добро е равно на хиляда злини, то ги унищожава. А сега, нѣкои мислятъ, че злото е по-мощно. Количествено е по-мощно, но по своята интенсивность, доброто всѣкога ще вземе надмощие, понеже то го прониква. Затуй не трѣбва да се обезсърчавате, когато дойде злото, ще знаете, че то е само на кората.

 

Сега вие се учудвате, понеже не вѣрвате въ туй учение. Вие още не може да го разберете. Най-първо човѣкъ казва: “Какъ мога да повѣрвамъ?” Но ти трѣбва да допуснешъ нѣщата и слѣдъ това ще почнешъ да работишъ [върху] тѣхъ. Туй е законъ въ математиката, като една аксиома ще работишъ съ тази величина. Най-първо ще допуснешъ нѣщата и после ще работишъ. Тъй е, нѣкои нѣща непременно трѣбва да ги допуснете, за да ги разберете после. Не мисле те, да се съмнѣва човѣкъ, това не е наука. Ще знаете: пѣрво нѣщата трѣбва да се допуснатъ и после, туй което сте допуснали, непременно ще работите върху него. Така пѫтьтъ е безопасенъ. Ако само допуснешъ нѣщата и не работишъ върху тѣхъ, тогава може да се изложишъ на изкушение. Запримѣръ ти допущашъ, че можешъ да станешъ музикантъ и почнешъ да работишъ въ това направление: пѣешъ, свиришъ и най-после станешъ музикантъ; допуснешъ, че можешъ да станешъ художникъ. Като допуснешъ това, ти почнешъ вече да работишъ въ това направление и ще постоянствувашъ дотогава, докато ти реализирашъ това, което си допусналъ.

 

Но не всичко човѣкъ може да допуска. Едно ограничение ще ви дамъ: Допущатъ се само разумнитѣ нѣща! Защото, ако допуснешъ известна аксиома, това е все нѣщо разумно. Има известенъ законъ вѫтрѣ въ природата: ти не можешъ да допускашъ въ себе си туй, което не е разумно. Запримѣръ, не можешъ да допуснешъ, че човѣкъ съ праздна глава, безъ мозъкъ може да мисли. Праздна глава като чутура и да може да мисли, туй разумниятъ човѣкъ не може да го помисли. Единъ глупавъ човѣкъ тия нѣща може да ги прѣдполага, но единъ уменъ човѣкъ никога не може да допусне, че праздна глава може да мисли. Послѣ, разумниятъ човѣкъ никога не може да допусне, че на ледъ може да расте жито и разумниятъ човѣкъ никога не може да помисли, че може да се съгради една кѫща върху окото. Глупавиятъ човѣкъ може туй да го допусне, но разумниятъ човѣкъ никога не може да допусне това. Има нѣща, които законитѣ на разума не ги допускатъ. Туй можешъ да го помислишъ, но да го допуснешъ не можешъ. Има по-висши сѫщества, които ще ти кажатъ, че туй, което си намислилъ, ти не можешъ да го допуснешъ. Не ти позволява това. Затова и въ свѣта ние можемъ да оперираме само съ известни сили, които сѫ разумни.

 

Запримѣръ често казвате: “Азъ мога всичко да направя.” Е, какво разбирате подъ: “Азъ мога всичко да направя?” Ще турите едно малко ограничение. Самото изречение не е пълно. Липсва му нѣщо. “Азъ мога да направя всичко, което е разумно!” Така изречението е пълно, а: “азъ мога всичко да направя”, така говорятъ само хора, които не разбиратъ законитѣ. Въ себе си ти ще кажешъ: “Азъ мога да направя всичко, което е разумно.” Тогава законътъ работи отлично. И Писанието казва: “Просите и не получавате.” Защо? Защото глупаво просите, глупаво говорите. Казва нѣкой: “Азъ казахъ, че всичко мога да направя.” Всичко не можешъ да направишъ. На окото си кѫща можешъ ли да съградишъ, въ въздуха палатъ можешъ ли да издигнешъ, цѣлата земя отъ диамантъ можешъ ли да направишъ? Ще ми каже нѣкой: “Всичко мога да направя!” Като казваме “всичко” трѣбва да разбираме онова, което е разумно, което е въ крѫга на нашия животъ и въ неговитѣ възможности. Така като разбираме, законитѣ сѫ вѣрни, тогава вече можешъ да дѣйствувашъ и разумно да работишъ.

 

Въ съвременния свѣтъ коя мисъль е по-силна у хората: че сѫ лоши или сѫ добри? Нѣкои казватъ: “Ние сме добри хора”; други казватъ: “ние сме лоши хора.” Коя мисъль преобладава сега повече? (-Че сѫ лоши; -Че сѫ добри.) Защото и думата лошъ нѣкои я употрѣбяватъ въ смисъль, че сѫ добри. Нѣкои хора, когато искатъ да се похвалятъ, казватъ: “Азъ съмъ лошъ човѣкъ”, а подразбира въ сѫщото врѣме, че е добъръ човѣкъ. Другъ казва: “азъ съмъ добъръ човѣкъ” и подразбира, че само въ известни случаи е добъръ. Трети казва: “Азъ съмъ отъ много добритѣ хора”, т.е. разбира въ известни условия съмъ добъръ. Ще се стремите всѣкога къмъ единство на мислитѣ си. Първото нѣщо: всѣкой единъ отъ васъ трѣбва да се научи този законъ - единство на мисли.

 

Запримѣръ кажа ти тъй: “Ти мислишъ много добре.” Права ли е тази мисъль? Въобще е права, но съ тази мисъль ти нищо не можешъ да извършишъ. Или нѣкой ти каже: “Ти много добре мислишъ”, и ти повѣрвашъ въ това и се зарадвашъ. Питамъ: ти на правата посока ли си? Значи, ти досега не си вѣрвалъ, че право мислишъ, а туй, което отъ сега започвашъ да вѣрвашъ, вѣрно ли е? Ето какъ азъ гледамъ на въпроса: седимъ двама въ тъмна стая, държимъ една книга и не можемъ да четемъ. Рекохъ: “Чети!” - “Не мога да чета.” Ти ми казвашъ: “Чети ти!” -“И азъ не мога да чета.” И двамата не можемъ да четемъ, дали сме невѣжи и двамата, та не можемъ да четемъ? Но, отварямъ свѣщьта и казвамъ: “Чети!” Ти четешъ. Какъ стана това? Нима за толкова кратко врѣме ти научи да четешъ? Ти казвашъ: “Чети ти сега!” И азъ чета. И двамата можемъ да четемъ. Свѣтлината ли направи насъ да можемъ да четемъ? Тя ли създаде у насъ възможностьта да четемъ? Да четемъ, това е възможность у насъ. Ние знаемъ това. А свѣтлината, това е само едно условие, да можемъ да проявимъ тази наша възможность.

 

Слѣдователно когато нѣкой казва: “Ти право мислишъ”, какво изразява това? Той иска да каже, че нѣкѫдѣ добрѣ схващашъ въпроса. Той подразбира: “У тебе има свѣтлина, ти можешъ да четешъ.” Въ твоята кѫща има свѣтлина, отвори книгата си и чети. Туй трѣбва да го разберете. Ако искате да знаете, въ свѣта има само едно Сѫщество, което може да мисли - Той е Богъ. А всички други йерархии и сѫщества изразяватъ само туй Великото безличното. Ние изразяваме само Божиитѣ мисли. И ако ти кажешъ, че ти мислишъ, не си на правата посока. Само Богъ мисли, а ти изразявашъ Божията мисъль. Богъ всѣкога мисли право, въ Него нѣма крива мисъль. Слѣдователно азъ трѣбва да кажа въ себе си: “Подъ тази свѣтлина, която Богъ ми дава, азъ мога да мисля.” Или мога да кажа: “Въ мене Богъ мисли право.” За себе си ще го кажа това: въ мене Богъ мисли право, нищо повече. Това за себе си ще го кажа. И когато нѣкой пѫть вие кажете: “Азъ мога да мисля право”, то има двояко значение. Ако вие подразбирате проявлението на великия безличенъ законъ, който се проявява навсѣкѫдѣ, тогава е право, но ако вие разбирате своето индивидуално и лично сѫщество, вие сте на кривата посока.

 

Слѣдователно ако схващате себе си като едно разумно сѫщество, което изразява правата Божествена мисъль и вие подразбирате туй Великото въ васъ, то е другъ въпросъ, но ако вие схващате, че човѣкътъ мисли право, вие сте на кривата посока и нѣма да се мине дълго врѣме, ще видите, че вие не може да мислите право. Запримѣръ вземете сега найвиднитѣ математици, които разбиратъ математиката съ точность, изчислили ли сѫ колко е разстоянието между Земята и Слънцето и съ колко милиметра разлика? Азъ имъ турямъ половинъ метъръ разлика. Изчислили ли сѫ тѣ тъй, че азъ да съмъ сигуренъ, слѣдъ като пѫтувамъ толкова врѣме, да съмъ до Слънцето съ разлика само 1 см. И да прѣкрача, да стѫпя на Слънцето? Така ли е? Ако е така, ще кажа: “Много е права тѣхната смѣтка.” Ама че окултисти сѫ изчислили този въпросъ: колко е разстоянието отъ Земята до Слънцето и това е рѣшено по единъ опитенъ начинъ. Тѣзи адепти, които излизатъ отъ тѣлото си, тѣ сѫ ходили до Слънцето, иматъ си своя мѣрка и колко врѣме имъ взема да идатъ до тамъ, това го знаятъ много точно; и какви промеждутъци има въ пространството - опирни точки, и това тѣ знаятъ. Защото това пространство, което трѣбва да се мине отъ Земята до Слънцето, не е само тъй празно пространство. (-Какво има тамъ?) Има 1001 нощъ. Чудесии има, че като мине човѣкъ отъ тамъ да се очуди.

 

Всичко може да се изчисли въ свѣта. Съврѣменната наука си служи съ други методи, но за въ бѫдеще ученитѣ хора отиватъ вече къмъ тия, новитѣ методи, тѣ започватъ да изучаватъ окултнитѣ методи и за въ бѫдеще ще иматъ поправилни мѣрки. Разбира се, сегашната математика се отнася повече за Земята. Тя си има своето приложение за изчислението, за пѫтищата, за движението и отклонението на планетитѣ, слънчевитѣ системи, т.е. математицитѣ се домогватъ постепенно до по-нови методи. То е едно упражнение за тѣхъ. Това сѫ задачи, които тѣ има да разрѣшатъ и нѣма да имъ ги разрѣши никой другъ. Великитѣ учители знаятъ колко е отъ тукъ до Слънцето, но тѣ не бива да имъ го кажатъ. Тя е една задача, която тѣ сами трѣбва да разрѣшатъ. Разбира се, най-първо се изучаватъ малкитѣ мистерии, изучава се вѫтрѣшното устройство на земята какво е, слѣдъ като свър шатъ това, тогава ще се занимаятъ съ вѫтрѣшната страна на математиката и геометрията и слѣдъ туй се пристѫпва къмъ великитѣ мистерии на Слънцето. Тогава изучаватъ какво е разстоянието до Слънцето. Да знаешъ колко има отъ Земята да Слънцето, това е единъ лозунгъ, паролъ, ще го дадешъ, то значи: знаешъ една мистика, знаешъ нѣщата тъй, както сѫ въ природата.

 

Щомъ произнесете тази дума, веднага природата ще ви отговори. Щомъ почнешъ да говоришъ на езикъ на природата, тя веднага обръща внимание на тебъ, но щомъ не говоришъ на нейния езикъ, тя си мълчи, не обръща внимание. Затуй, когато пристѫпимъ къмъ законитѣ на природата, трѣбва да бѫдемъ крайно внимателни при изучаването на нейния езикъ. Тя е много строга, нейниятъ езикъ е крайно прецизенъ и по форма и по съдържание и по смисълъ.

 

Запримѣръ индуситѣ иматъ редъ методи, които сѫ придобили въ много поколѣния. Тѣ, като сѫ изучавали физиологическитѣ закони на тѣлото, сѫ изучили много закони. Единъ индусинъ може да направи единъ разрѣзъ на рѫката си, слѣдъ туй ще положи другата си рѫка върху болката и слѣдъ 10 минути, туй мѣсто е съвсѣмъ заздравѣло. Когато, споредъ сегашнитѣ ваши методи, за да се излѣкува този разрѣзъ, се изискватъ най-малко 3-4 мѣсеци и пакъ раната нѣма да се прѣмахне, ще остане извѣстна малка рѣзка. А този индусинъ, само като положи рѫката си, всичко тъй хубаво зараства и никаква слѣда не остава отъ тази болка.

 

Ще се стремите да се домогнете до онова знание, вѫтрѣшното разбиране на нѣщата. И когато дойдете до онова, истинското Божествено знание, то ще внесе въ душата ви вдъхновение, туй което вие наричате ентусиазъмъ. Всѣкога Божественото носи ентусиазъмъ. Дѣто нѣкой пѫть нѣкои губятъ куража си, то е човѣшкото. Кога изгубвате куража си? Когато правите земята отъ диамантъ; когато градите кѫща върху окото си… Мислите значи, за нѣща невъзможни. Запримѣръ съврѣменнитѣ учени хора въ Бога не вѣрватъ, а вѣрватъ въ невъзможни работи. Има учени хора, които вѣрватъ на късметъ. Въ късметенъ номеръ вѣрватъ, взелъ лотариенъ билетъ и очаква отъ този билетъ да спечели една премия отъ 400 000 лева. Тегли веднажъ, нищо не печели, тегли втори пѫть, трети пѫть - все вѣрва. Какъ се обяснява тази вѣра? Прѣди двѣ години единъ ми разправяше слѣдното нѣщо: Отъ 20 години той се занимава съ търсене на имане, такива заровени сѫкровища, богатства. Той си има цѣла една книга написана за богатства отъ древностьта, заровени въ земята. Та ми разправя колко мѣста е прокопалъ. Веднажъ прокопалъ половинъ километър да търси едно голѣмо богатство. Двадесеть години все копалъ. Рекохъ, ако си беше взелъ едно лозе и него да копаеше, за 20 години - 400 000 лева би спечелилъ. А той още вѣрва да намѣри богатство, заровено въ земята. Рекохъ, напусни тази вѣра, а си вземи едно лозе, а другитѣ богатства не сѫ за тебе.

 

Питамъ: отъ кѫдѣ се е зародила въ неговия умъ тази мисъль, че именно той е лицето, което ще намѣри тия съкровища? И той казва: “Ако ги намѣря, азъ ще оправя работитѣ на България, 50-60 товара злато сѫ това.” Това сѫ нѣща вѣроятни, възможни, но досега нито единъ не е намерилъ толкова голѣмо съкровище въ България. Но туй злато сѫществува въ земята. Ако този човѣкъ би се занимавалъ малко да развие своя организъмъ, той би намѣрилъ златото. Въ България има злато и 10 000 катъри да натоваришъ. Толкова богати руди има, ама трѣбва работа, работа. Каква гениалность се изисква да извадишъ рудитѣ, да ги прѣтопишъ, че да мине всичко прѣзъ огънь.

 

Азъ ви привеждамъ този примѣръ да се пазите отъ иманярство. Туй азъ наричамъ, когато човѣкъ иска да се домогне до лесния пѫть на нѣщата. Не избѣгвайте онѣзи съчетания, които Богъ е прѣдвидилъ, не избягвайте онѣзи възможности, които природата е вложила, това сѫ най-красивитѣ нѣща въ живота. Каквито мѫчнотии има, не се плашете отъ тѣхъ. Всичко туй ще се прѣвърне за ваше добро. И не се оплаквайте отъ сѫдбата си, но работете и тази сѫдба слѣдъ врѣме ще ви се усмихне. Сѫдба, както ние я наричаме, това е единъ кармически законъ. Всички вие се нуждаете отъ известна опитность и за да я добиете непрѣмѣнно трѣбва да минете прѣзъ страдания. Безъ страдания нѣма да имате тази опитность, а безъ тази опитность, нѣма да имате това знание. Свѣжитѣ Божествени мисли не могатъ да дойдатъ иначе.

 

Ако Христосъ не бѣше рѣшилъ да страда, да се жертва, питамъ: съврѣменниятъ културенъ свѣтъ щѣше ли да има тѣзи свѣжи мисли? Значи, страданията на единъ човѣкъ отварятъ една врата, даватъ единъ потикъ на всички ония души, които сѫ останали назадъ. Слѣдователно неговитѣ страдания донесоха единъ хубавъ плодъ, отвориха единъ широкъ пѫть, прѣзъ който сега мнозина минаватъ. Римскитѣ императори живѣеха единъ отличенъ животъ, пъленъ съ разкошъ и удобства, но какво остана отъ това? Тѣ нищо не допринесоха за свѣта. Тъй щото този законъ работи въ живота на всѣки единъ. Ако нѣкоя ваша идея повидимому така се разпъне, вие трѣбва да знаете, че разпъването на тази ваша идея, ще донесе блага за други ваши идеи, които идатъ слѣдъ това. Това сѫ закони, съ които трѣбва да боравите, за да може да прѣодолеете на ония мѫчнотии, съ които ще ви посрѣщнатъ въ живота.

 

При сегашнитѣ условия, при тази гѫстата материя, въ която се движите, при всѣка една стѫпка ще срѣщнете мѫчнотии. Често вие сте герои, но само докато срѣщнете опасностьта. Запримѣрь нѣкой казва: “Азъ да видя мечка, не се плаша!” Не, не, като видишъ мечката, тогава ще се изпиташъ, а не прѣди да си я видѣлъ. Това сѫ само изяснения на този законъ. И колко изкушения има човѣкъ да мине, въ тия условия, при които днесъ живѣе. И човѣкъ трѣбва да бѫде много уменъ, за да може да надвие на тѣзи изкушения. При закона на квадрата имате числото 4. Тамъ има само една възможность - чрѣзъ закона на наслѣдственостьта може да се изправи една погрѣшка. Значи само едно условие има, при което може да се ликвидира съ старитѣ погрѣшки. При закона на крѫга имате числото 1000. Тамъ човѣкъ е по172 свободенъ, неговитѣ възможности сѫ по-голѣми, защото човѣкъ дѣйствува едноврѣменно въ четири свѣта. Тамъ наслѣдственостьта е изключена. Доброто е законъ творчески. А погрѣшкитѣ влизатъ въ закона на наслѣдственостьта.

 

Размишление.

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

IV година, 13 школна лекция на

I Младежки Окултенъ Класъ

11.I.1925 година

Недѣля 8 часа вечерьта

София

 

------------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА

 

Коя е най-близката цѣль за човѣка?

Кое е най-хубавото нѣщо на свѣта?

Квадратъ. Значение. Погрѣшки.

Крѫгъ - възможности на доброто. Допущатъ се само разумнитѣ нѣща.

“Азъ мога да направя всичко, което е разумно.”

Единство на мисъльта.

Възможноститѣ лежатъ въ насъ, а условията сѫ вънъ отъ насъ.

Лозунгъ на бѫдещитѣ учени.

Само Божественото носи ентусиазъмъ!

При работа - сѫдбата може да се прѣвърне на добро.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

КВАДРАТУРА НА КРѪГА

  „Любовьта ражда доброто.

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода“.

Размишление.

  Прочете се резюме отъ темата: „Защо се ражда и умира човѣкъ“?

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Произходъ на съзнателнитѣ и несъзнателнитѣ движения.“

  Какъ бихме отговорили на въпроса: коя е най-близката цѣль на човѣка въ живота? (— Слънцето). Ами за други, кое е най-хубаво? (— Небето.) За всѣки човѣкъ най-хубаво е това, което въ даденъ моментъ му липсва.

  Сега ще ви задамъ единъ философски въпросъ: защо Питагоръ искалъ да намѣри квадратурата на крѫга? Какви сѫ били неговитѣ съображения? Защо именно въ окултната наука се стремятъ да опрѣдѣлятъ квадратурата на крѫга? Защо искатъ да намѣрятъ това, което не може да се намѣри? (— Това нѣщо, като проблема на геометрията, е невъзможно да се опрѣдѣли. То прѣдставлява символъ въ алхимията.)

MOK-04J-13-1.gif

  Да допуснемъ, че квадратътъ прѣдставлява проекция съ четири точки, насочени нѣкѫдѣ отъ пространството къмъ дадена плоскость. Ние можемъ да приемемъ, че тия четири точки на квадрата АВСД сѫ проекции на физически сили, или на подсъзнателни сили, или на съзнателни сили. Мислите ли, че резултатитѣ на всички тия четири проекции на точкитѣ А, В, С и Д ще бѫдатъ еднакви? Всѣка линия показва възможноститѣ на дадена проекция. Напримѣръ точката А има само двѣ възможности: отъ А къмъ В и отъ А къмъ С. Еднакви ли ще бѫдатъ възможноститѣ на проекцията В? (— Тѣ сѫ еднакви само количествено).

  Да допуснемъ, че точка А прѣдставлява единъ изворъ, а точка В — другъ изворъ въ природата. На единия изворъ е построено едно динамо да освѣтлява града, а на другия изворъ е направена една воденица. По количество водата на тия два извора е еднаква, но разумнитѣ сили, които използуватъ тази вода, не сѫ еднакви. Разумностьта зависи отъ широкото използуване на външнитѣ сили. Слѣдователно, резултатитѣ на тия двѣ проекции нѣма да бѫдатъ еднакви.

  Да приемемъ, че този квадратъ е образуванъ отъ четири рѣки, които сѫ еднакво голѣми по дължина и равни по количество на водата си. Да кажемъ, че едната рѣка е на сѣверния полюсъ, другата на умѣрения, третата на южния полюсъ, а четвъртата — въ самия екваторъ. Какъ мислите, еднакви ли ще бѫдатъ резултатитѣ на тия рѣки? (— Течението на водата ще бѫде различно).

  Сега ще ви обясня, какво показва квадратътъ. Той изразява законъ, споредъ който една погрѣшка може да се изправи въ четири поколѣния. Въ това отношение квадратътъ е мѣрка, съ която могатъ да се разрѣшатъ погрѣшкитѣ. Значи, ти можешъ да изправишъ една погрѣшка още при линията АВ. Ако изгубишъ този случай, ще можешъ да я изправишъ при линията СД. И най-послѣ, имашъ и четвърта възможность, да изправишъ погрѣшката си при линията ДВ. Тя е крайниятъ прѣдѣлъ за изправяне на погрѣшкитѣ. По нататъкъ не можете да отидите. Всѣка погрѣшка трѣбва да се изправи въ четири поколѣния най-много. Затова, щомъ напишете единъ квадратъ, ще знаете, че той означава законъ, споредъ който погрѣшкитѣ ви трѣбва да се изправятъ най-много до четири поколѣния. Това е вѫтрѣшното значение на квадрата. Четиритѣ проекции на квадрата пъкъ показватъ начинитѣ, смекчаващитѣ условия, при които можете да изправите погрѣшкитѣ си. Ето защо, вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия прѣдставляватъ сили, съ които може да манипулирате при изправяне на погрѣшкитѣ си. Когато Питагоръ нанасялъ квадрата въ окрѫжностьта и съ това искалъ да намѣри квадратурата на крѫга, той се стремѣлъ да намѣри условията, при които може да се изправи общия животъ на хората. Когато впишете квадрата въ крѫга, само тогава ще опрѣдѣлите, въ кое поколѣние ще може да се изправи една погрѣшка — дали въ първото, въ второто, въ третото или въ четвъртото поколѣние. Могатъ ли да се слѣятъ въ едно четиритѣ проекции на квадрата? (— Ако подложимъ квадрата на бързо движение, той ще ни се прѣдстави като права линия. Значи, четиритѣ му проекции ще се слѣятъ въ права линия, а правата линия при бързо движение ще се слѣе въ една точка. Та една погрѣшка може да се изправи съ бързината на свѣтлината, а това зависи отъ духовностьта на човѣка. Ако единъ човѣкъ е високо духовенъ, той може да изправи една своя погрѣшка още въ първото поколѣние. Нѣкога, между бѣлата и черната раса става прѣкръстосване: майката може да е отъ бѣлата раса, а бащата отъ черната. Какво ще стане тогава? Коя раса ще се прояви по-напрѣдъ? — Понеже бѣлата раса е по-силна, по-голѣма е възможностьта да се родятъ повече бѣли дѣца, отколкото черни. Все пакъ ще има възможность поне прѣзъ едно отъ четиритѣ поколѣния да се прояви и бащата. Той може да се прояви още въ първото поколѣние. Ако не се прояви тогава, поне прѣзъ второто, третото или четвъртото поколѣние ще се прояви и съ това въпросътъ се свършва. Ето защо, квадратътъ е необходимъ за изправяне на извѣстна погрѣшка.

  Когато става въпросъ за реализиране на добритѣ нѣща, тамъ вече квадратътъ не е необходимъ. Доброто се изразява съ крѫга. Прѣдѣлътъ на доброто е по-голѣмъ. За да се реализира едно добро, изискватъ се 2500 години. Това показва, че ти не можешъ да реализирашъ едно добро нито въ първото, нито въ второто, нито въ третото, нито въ четвъртото поколѣние, а се изискватъ най-малко хиляда поколѣния. Значи, и слѣдъ хиляда рода, все пакъ ти се отдава случай да направишъ едно добро. Та виждате, колко широка е възможностьта да се направи едно добро. Като говоря за доброто, не разбирамъ обективно добро, но идейно добро. Напримѣръ, ти искашъ да направишъ едно добро нѣкому, да се пожертвувашъ за нѣкого, или да посветишъ живота си за нѣкого. Ако не успѣешъ да направишъ това добро още въ първото поколѣние, ще можешъ да го направишъ въ второто, или въ третото, или въ четвъртото поколѣние, или най-послѣ слѣдъ хиляда поколѣния все що имашъ възможность да реализирашъ това добро. Голѣмъ е срокътъ, прѣзъ който ще имашъ възможность да направишъ това добро. Значи, замисленото отъ тебе добро е валидно прѣзъ всичкото врѣме отъ хиляда поколѣния.

  Питамъ сега: какво е отношението между срока за изправяне на погрѣшкитѣ, на злото и този за правене добро? Въ първия случай имате отношението 1:4, а въ втория случай 1:1000, Значи, злото работи само въ единъ свѣтъ, а доброто работи едноврѣменно въ три свѣта. Всѣка нула въ числото 1000 прѣдставлява единъ свѣтъ. Когато погрѣшкитѣ засѣгатъ само физическия свѣтъ, тѣ се отнасятъ само до тѣлото, затова човѣкъ като пострада малко, всичко се ликвидира. За доброто, обаче, има по-голѣми условия, то се проектира въ нѣколко свѣта. Широкъ просторъ има за доброто. Когато човѣкъ иска да направи едно добро, той може да започне отъ физическия свѣтъ и да стигне до причинния свѣтъ, тамъ да направи доброто. Понеже доброто може да се направи въ нѣколко свѣта, затова силата на доброто е мощна. Грѣшникътъ или прѣстѫпникътъ не може да направи зло отъ духовния свѣтъ. Затова именно единъ добъръ човѣкъ е равенъ на хиляда лоши хора. Ако хиляда лоши хора направятъ хиляда злини, а единъ добъръ човѣкъ направи едно добро, доброто унищожава тия хиляда злини. Нѣкои мислятъ, че злото е по-мощно. Не е така. Злото е по-мощно количествено, но по своята интенсивность доброто всѣкога взима надмощие, то прониква злото. Затуй, когато дойде злото, не трѣбва да се обезсърдчавате, ще знаете, че то е на кората само, т. е. на повърхностьта.

  Сега вие се очудвате, понеже не вѣрвате въ това учение, не можете още да го разберете. Вие казвате: какъ мога да повѣрвамъ, докато не опитамъ нѣщата? Не, първо вие трѣбва да приемете нѣщата, а слѣдъ това ще почнете да работите върху тѣхъ. Това е нѣщо подобно на аксиомата въ математиката. Най-първо ще допуснешъ нѣщата, а послѣ ще работишъ върху тѣхъ. Не мислете, че като се съмнѣва човѣкъ, това е наука. Не, първо нѣщата трѣбва да се допуснатъ, а послѣ да се докажатъ. Като се върви по този начинъ, пѫтьтъ на ученика е безопасенъ. Ако само допуснете нѣщата, безъ да работите върху тѣхъ, тогава се излагате на изкушения. Запримѣръ, ти допущашъ, че можешъ да станешъ музикантъ и започвашъ да работишъ въ това направление — пѣешъ, свиришъ, докато най-послѣ станешъ музикантъ. Допуснешъ, че можешъ да станешъ художникъ и започвашъ да работишъ въ това направление. Ти трѣбва да постоянствувашъ дотогава, докато реализирашъ това, което си допусналъ. Обаче, човѣкъ не може да допуща всички нѣща. Има едно ограничение въ допущанията, а именно: допущатъ се само разумнитѣ нѣща. Ако допуснешъ извѣстна аксиома, това е разумно нѣщо. Въ природата има единъ законъ, споредъ който ти не можешъ да допуснешъ неразумни нѣща. Запримѣръ, не може да се допуща, че човѣкъ съ празна глава, безъ мозъкъ, може да мисли. Единъ глупавъ човѣкъ може да допусне това нѣщо, но единъ разуменъ човѣкъ, никога не може да допусне, че една празна глава, една чутура може да мисли. Разумниятъ човѣкъ никога не може да помисли, че житото може да расте върху леда, или че може да се съгради една кѫща върху окото. Тия нѣща можешъ да помислишъ, но не и да допуснешъ. Има нѣща, които законитѣ на разума не допущатъ. По-висшитѣ сѫщества отъ тебе ще ти кажатъ, че не можешъ да допуснешъ това, което си реализиралъ. Ето защо, ние можемъ да оперираме въ живота само съ разумни сили.

  Често казвате: азъ мога да направя всичко. Какво разбирате подъ тия думи? Въ това изречение ще прибавите нѣщо, защото не е пълно, липсва му нѣщо. Да кажете, че можете да направите всичко, това значи, че не разбирате закона. Ще кажете: азъ мога да направя всичко, което е разумно. Кажете ли така, законътъ работи отлично. И въ Писанието се казва: „Просите, но не получавате.“ Защо? Защото глупаво просите, глупаво говорите. Нѣкой казва: азъ мога да направя всичко. Не, не можешъ да направишъ всичко. На окото си кѫща можешъ ли да съградишъ? Въ въздуха палатъ можешъ ли да издигнешъ? Цѣлата земя отъ диамантъ можешъ ли да направишъ? Та като казваме, че можемъ да направимъ всичко, трѣбва да разбираме, че можемъ да направимъ онова, което е разумно, което е въ крѫга на възможноститѣ въ нашия животъ. Като разбираме така нѣщата, и законитѣ сѫ вѣрни за насъ, и ние можемъ вече да работимъ разумно.

  Ще ви запитамъ слѣдното: коя мисъль е по - силна въ съврѣменнитѣ хора, че тѣ сѫ лоши, или че сѫ добри? Нѣкои казватъ: ние сме добри хора. Други казватъ: ние сме лоши хора. Коя отъ двѣтѣ мисли прѣобладава въ свѣта? Нѣкои употрѣбяватъ думата „лошъ човѣкъ“, въ смисълъ на добъръ човѣкъ. Кога именно? — Когато нѣкои човѣкъ иска да се похвали, той казва, че е лошъ човѣкъ, а подразбира, че е добъръ. Другъ казва, че е добъръ човѣкъ, а подразбира, че само въ извѣстни случаи е добъръ. Трети казва, че е отъ много добритѣ хора. Това подразбира, че въ извѣстни условия е добъръ.

  Първото нѣщо: всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да научи закона на единството — единство на мисъльта. Запримѣръ, ако ви кажа, че вие мислите много добрѣ, права ли е тази мисъль? — Тя е права за случая, но ти нищо не можешъ да извършишъ съ тази мисъль. Когато нѣкой ти каже, че мислишъ много добрѣ, и ти повѣрвашъ и се зарадвашъ, какъ мислишъ, на права посока ли си? Значи, ти досега не си вѣрвалъ, че мислишъ право, а трѣбваше отъ този моментъ да повѣрвашъ въ това. Тогава азъ ще те питамъ: вѣрно ли е това, на което ти отсега започвашъ да се радвашъ? Ето какъ гледамъ азъ на тия и на редъ други въпроси.

  Седимъ двамата, азъ и приятельтъ ми, въ тъмна стая, държимъ книга въ рѫка и никой отъ насъ не може да чете, Казвамъ на приятеля си: чети! — Не мога да чета. Той ми казва: ти чети! — И азъ не мога да чета. И двамата не можемъ да четемъ. Защо? Дали и двамата сме невѣжи? Но отварямъ свѣщьта и казвамъ на приятеля си: чети! Той започва да чете. Какъ стана това? Нима за толкова кратко врѣме той се научи да чете? Той ми казва: чети сега и ти! Азъ чета. И двамата можемъ да четемъ. Свѣтлината ли дава възможность да четемъ? Не, да четемъ, това е възможность, вложена у насъ, а свѣтлината е само условие, при което тази възможность може да се прояви. Слѣдователно, когато нѣкой ти казва, че мислишъ право, какво показва това? — Той иска да каже, че схващашъ нѣкѫдѣ добрѣ въпроса. Значи, у тебе има свѣтлина, при която можешъ да четешъ. Въ твоята кѫща има свѣтлина, затова отвори книгата си и чети! Туй трѣбва да разберете. Въ свѣта има само едно сѫщество, което може да мисли — то е Богъ. Всички други иерархии и сѫщества изразяватъ само великото, безличното. Ние само изразяваме Божиитѣ мисли. И ако кажешъ, че ти мислишъ, не си на правата посока. Само Богъ мисли, а ти изразявашъ Божията мисъль. Богъ всѣкога мисли право — въ Него нѣма крива мисъль. Слѣдователно, ти трѣбва да си кажешъ: азъ мога да мисля при свѣтлината, която Богъ ми дава. Или можешъ да кажешъ: Богъ въ менъ мисли право. Това трѣбва да кажешъ въ себе си — нищо повече. Когато кажете, че можете да мислите право, това нѣщо има двояко значение. Ако въ тази мисъль вие разбирате проявлението на великия безличенъ законъ, който се проявява навсѣкѫдѣ, тогава сте на права страна, но ако подъ това подразбирате своето индивидуално и лично сѫщество, вие сте на крива посока.

  Та ако се схващате като разумно сѫщество, което изразява правата Божествена мисъль и подразбирате това велико начало у васъ, това е другъ въпросъ. Ако, обаче, схващате, че човѣкъ мисли право, вие сте на крива посока, и нѣма да се мине дълго врѣме, сами ще се увѣрите, че не можете да мислите право. Вземете, запримѣръ, най-виднитѣ математици, които разбиратъ математиката до най-голѣми подробности, и ми кажете, дали сѫ изчислили, какво е разстоянието между земята и слънцето и съ колко милиметра е разликата въ изчисленията имъ. Азъ опрѣдѣлямъ ½ м.м. разлика. Доколко ще бѫда сигуренъ въ тѣхнитѣ изчисления, че слѣдъ като пѫтувамъ опрѣдѣленото отъ тѣхъ врѣме, съ разлика само 1 см., ще стѫпя право на слънцето? Ако излѣзе така, ще кажа, че тѣхната смѣтка е много права. Днесъ редъ окултисти сѫ изчислили по опитенъ начинъ, колко е разстоянието отъ земята до слънцето. Тѣзи адепти, като излизатъ отъ тѣлото си, ходятъ до слънцето, затова иматъ своя вѣрна мѣрка и точно знаятъ, колко врѣме имъ е нужно да отидатъ до слънцето. Тѣ знаятъ още и какви празни мѣста има въ пространството. Това пространство, което дѣли земята отъ слънцето, не е съвсѣмъ празно. (Какво има въ него?) — Чудесии има, тамъ е цѣла 1001 нощь.

  Та казвамъ: въ свѣта може да се изчисли всичко. Съврѣменната наука си служи съ стари методи, но за въ бѫдеще ученитѣ хора ще отиватъ къмъ новитѣ, окултни методи, затова ще иматъ и по-правилни мѣрки. Сегашната математика, запримѣръ, се отнася повече до земята. Нейнитѣ изчисления иматъ своето приложение въ постройката на пѫтища, при опрѣдѣляне движението и отклонението на планетитѣ, различнитѣ слънчеви системи и др. При тази си работа тѣ се домогватъ постепенно до все по нови методи. Това е едно упражнение за тѣхъ. Това сѫ задачи, които тѣ сами трѣбва да разрѣшатъ — никой другъ не може да имъ ги разрѣши. Великитѣ Учители знаятъ, колко е разстоянието отъ земята до слънцето, но не казватъ никому. Разбира се, най-първо се изучаватъ малкитѣ мистерии: напримѣръ, изучава се вѫтрѣшното устройство на земята. Слѣдъ това се изучава вѫтрѣшната страна на математиката и геометрията и най-послѣ се пристѫпва къмъ великитѣ мистерии на слънцето, къмъ изучаване разстоянието отъ земята до слънцето. Да знаешъ, какво е разстоянието отъ земята до слънцето, това е единъ лозунгъ, единъ паролъ. Това значи, че знаешъ една Истина, знаешъ какъ сѫ нѣщата въ природата. Щомъ произнесете тази дума, природата веднага ще ви отговори. Говорите ли на езика на природата, тя веднага обръща внимание на васъ; не говорите ли на нейния езикъ, тя си мълчи, не ви обръща внимание. Затуй, когато изучаваме законитѣ на природата, когато изучаваме нейния езикъ, трѣбва да бѫдемъ крайно внимателни. Тя е много строга. Нейниятъ езикъ е крайно изразителенъ и по форма, и по съдържание, и по смисъль. Индуситѣ, напримеръ, изучаване законитѣ на природата, въ редъ поколѣния, сѫ придобили цѣнни методи. Като сѫ изучавали физиология, законитѣ на тѣлото, тѣ сѫ достигнали до слѣднитѣ резултати: единъ индусъ може да направи разрѣзъ на рѫката и слѣдъ като положи здравата рѫка върху болната, въ десетъ минути болното мѣсто е съвсѣмъ заздравѣло. Когато споредъ сегашнитѣ методи, за да се излѣкува този разрѣзъ, се изискватъ най-малко 3 — 4 мѣсеца, и пакъ раната нѣма да се прѣмахне напълно, все ще остане малъкъ бѣлѣгъ.

  Ще се стремите къмъ вѫтрѣшното знание, къмъ разбиране на природата. Когато дойдете до Божественото знание, то ще внесе въ душата ви вдъхновение, туй, което вие наричате ентусиазъмъ. Когато нѣкои хора губятъ куражъ, това се дължи на човѣшкото въ тѣхъ. Кога изгубвате куражъ? — Когато правите земята отъ диамантъ, когато градите кѫща върху окото си. Значи, мислите за нѣща невъзможни. Вземете, напр. съврѣменнитѣ учени хора: тѣ не вѣрватъ въ Бога, а вѣрватъ въ невъзможни нѣща — на късметъ, на лотария и др. Нѣкой отъ тѣхъ вземе лотариенъ билетъ и чака да спечели първа премия отъ 500,000 лв. Тегли веднъжъ, нищо не печели; тегли втори пѫть, пакъ нищо; тегли трети пѫть — празенъ номеръ, но все пакъ вѣрва. Какъ се обяснява тази вѣра?

  Прѣди двѣ години единъ господинъ ми разправяше слѣдното: отъ 20 години наредъ той се занимавалъ съ търсене на имане — заровени богатства, съкровища. Той си ималъ една голѣма книга, въ която били написани богатствата отъ древностьта, заровени въ земята. Веднъжъ прокопалъ едно разстояние отъ половинъ километъръ да търси голѣми богатства. Цѣли 20 години той все копалъ. Казвамъ: ако бѣше си купилъ едно лозе и го копаеше редовно всѣка година, за 20 години той би спечелилъ 500,000 лв.. Но той още вѣрва да намѣри заровено богатство въ земята. Казвамъ му: напусни тази вѣра, вземи си едно лозе, тия богатства въ земята не сѫ за тебе. Питамъ: отдѣ се е зародила въ неговия умъ мисъльта, че той именно е лицето, което ще намѣри тѣзи съкровища? Той казва: „Ако намѣря тия пари, ще си оправя работата. Това сѫ 50—60 чувала злато!“ Това сѫ нѣща вѣроятни, възможни, но досега нито единъ човѣкъ не е намѣрилъ толкова голѣмо съкровище въ България. Туй злато, обаче, сѫществува въ земята. Ако този човѣкъ би се занимавалъ малко съ развитието на своя организъмъ, той би намѣрилъ златото. Въ България има богати рудници и толкова много злато, че можешъ да натоваришъ съ него и десеть хиляди катъри, но работа трѣбва. Каква гениалность се изисква отъ човѣка, да извади рудитѣ, да ги разтопи и да ги прѣкара прѣзъ огънь. Азъ ви привеждамъ този примѣръ, за да ви прѣдпазя отъ иманярство. Подъ това азъ разбирамъ, че този човѣкъ иска да се домогне до лесния пѫть на живота. Не избѣгвайте онѣзи съчетания, които Богъ е прѣдвидилъ; не избѣгвайте възможноститѣ, които природата е вложила. Това сѫ най-красивитѣ нѣща въ живота. Не се плашете отъ мѫчнотиитѣ. Всичко това ще се прѣвърне за ваше добро. Не се оплаквайте отъ сѫдбата си, но работете. Слѣдъ врѣме сѫдбата ви ще се усмихне. Това, което вие наричате сѫдба, представлява кармически законъ.

  Всички се нуждаете отъ извѣстна опитность, която, за да добиете, трѣбва да минете прѣзъ страданията. Безъ страдания нѣма да имате опитность, а безъ опитность нѣма да имате знания. Свѣжитѣ Божествени мисли не могатъ да дойдатъ другояче, освѣнъ чрѣзъ страдания. Ако Христосъ не бѣше рѣшилъ да се жертвува, да страда, съврѣменниятъ културенъ свѣтъ щѣше ли да има тѣзи свѣтли мисли? Значи, страданията на човѣка отварятъ врата, потикъ на всички ония души, които сѫ останали назадъ. Слѣдователно, страданията на този човѣкъ донасятъ хубавъ плодъ, отварятъ широкъ пѫть, прѣзъ който сега мнозина минаватъ. Римскитѣ императори живѣеха отличенъ животъ, пъленъ съ разкошъ и удобства, но какво остана отъ него? Тѣ не допринесоха нищо на свѣта.

  Тъй щото, този законъ работи надъ всѣкиго. Ако нѣкоя ваша идея повидимому се разпъне, вие трѣбва да знаете, че тази ваша идея ще донесе блага за други нѣкои ваши идеи, които идатъ слѣдъ нея. Това сѫ закони, съ които трѣбва да боравите, за да прѣодолявате мѫчнотиитѣ, съ които ще ви посрещнатъ въ живота. При сегашнитѣ условия, при гѫстата материя, въ която се движите, при всѣка стѫпка изобщо, ще срещнете мѫчнотии. Често вие сте герои, но докато срещнете опасностьта. Запримѣръ, нѣкои казватъ: да видя мечка нѣма да се плаша. Като видишъ мечката, тогава ще се изпиташъ, а не прѣди да си я видѣлъ. Това сѫ само изяснения на този законъ. Колко изкушения има да мине човѣкъ при условията, при които днесъ живѣе! Човѣкъ трѣбва да бѫде много уменъ, за да надвива на изкушенията.

  И тъй, при закона на квадрата имате числото 4. Въ него има една възможность — всѣка погрѣшка може да се изправи чрѣзъ закона на внушението. Значи, тукъ има само едно условие, при което може да се ликвидира съ старитѣ погрѣшки. При закона на крѫга, обаче, имате числото 1000. Тукъ човѣкъ е по-свободенъ, защото неговитѣ възможности сѫ повече — той едноврѣменно дѣйствува въ четири свѣта. Тукъ наслѣдственостьта е изключена. Доброто е творчески законъ. Погрѣшкитѣ влизатъ въ закона на наслѣдственостьта.

  „Любовьта ражда доброто!“

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

13 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 11 януарий, 1925 г.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...