Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_01_11 Квадратурата на крѫга

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 22 ноември 2015 - 03:19

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

КВАДРАТУРАТА НА КРѪГА

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

Размишление.

 

Прочете се резюмето: “Защо се ражда и умира човѣкъ.”

 

Прочетоха се темитѣ: ”Произходъ на съзнателнитѣ и несъзнателни движения”.

 

Коя е най-близката цѣль за човѣка? Какъ бихте отговорили на този въпросъ? Другъ единъ въпросъ: Кое е най-хубавото нѣщо въ живота? (-Слънцето.) Хубаво ли е Слънцето? (-Небето.) За всѣки единъ ще бѫде най-хубавото туй, което въ дадения моментъ му липсва.

 

MOK-04J-13-1.gif

 

Сега ще ви задамъ единъ философски въпросъ: защо Питагоръ е искалъ да намѣри квадратурата на крѫга, какви сѫ били неговитѣ съображения? И защо въ окултната наука се стремятъ да намѣрятъ квадратурата на крѫга? Защо искатъ да опрѣдѣлятъ туй, което не може да се опрѣдѣли? (-Като проблема на геометрията това е невъзможно, това е символъ на алхимията.) Да допуснемъ, че квадрата, това е една проекция, имате четири точки, които сѫ проектирани отъ нѣкѫдѣ отъ пространството къмъ дадена плоскость.

 

Прѣдставете си, че тѣзи четири точки АВСД въ квадрата сѫ проекции. Може да сѫ проекции на подсъзнателни сили, на физически сили, пъкъ може да сѫ проекции и на съзнателни сили. Тогава какви ще бѫдатъ резултатитѣ на всѣка една страна, на всѣка една точка. Ще бѫдатъ ли резултатитѣ еднакви, напримѣръ на проекцията А и на проекцията В? Нали всѣка една линия показва възможности на тази проекция. (-“А” има само двѣ възможности: отъ А къмъ В и отъ А къмъ С.) Възможноститѣ на проекцията А и възможноститѣ въ проекцията В еднакви ли ще бѫдатъ? (-Количествено те сѫ еднакви.) Да допуснемъ, че А е единъ изворъ, В е другъ изворъ въ природата. На единия изворъ е построено едно динамо да освѣтлява града, на другия изворъ е направена една воденица. Количествено водата на изворитѣ е еднаква, но разумнитѣ сили, които използватъ тия сили, не сѫ еднакви. Слѣдователно резултатитѣ имъ нѣма да бѫдатъ еднакви. Разумностьта зависи отъ широкото използване на външнитѣ сили.

 

Да допуснемъ, че този квадратъ е образуванъ отъ четири рѣки. Тѣзи рѣки сѫ еднакво голѣми по дължина и равни по количество на водата си. Едната е на сѣверния полюсъ, другата - на умѣрения, а третата е въ самия екваторъ. Еднакви ли ще бѫдатъ резултатитѣ на тия рѣки? (-Течението на водата ще бѫде различно.) Сега ще ви кажа азъ какво показва квадрата. Той е единъ законъ, че въ четири поколѣния може да се изправи една погрѣшка. Квадратътъ е мѣрка, която показва, че въ четири поколѣния една погрѣшка трѣбва да се изправи. Този е законътъ на квадрата, съ който може да се разрешатъ погрѣшкитѣ. Може още при линията АВ да изправишъ погрѣшката си; ако изгубишъ този случай, тогава при линията ВД или АС и ДС е послѣдния прѣдѣлъ за изправяне на погрѣшката. По-нататъкъ не може да иде тя. Всѣка една погрѣшка трѣбва да се изправи въ четири поколѣния, нататъкъ не може да мине тя.

 

Слѣдователно щомъ напишете квадратъ ще знаете: той всѣкога означава, че погрешкитѣ ви трѣбва да се изправятъ въ четири поколения, нищо повече! Туй е вѫтрѣшната страна за значението на квадрата. Разнитѣ проекции въ квадрата показватъ начини, смекчаващитѣ условия, чрѣзъ които може да изправите погрѣшкитѣ си. Вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия, това сѫ силитѣ, съ които може да манипулирате при изправяне на погрѣшката.

 

Когато Питагоръ е нанасялъ квадрата въ окрѫжностьта и е искалъ да намѣри квадратурата на крѫга, той е искалъ да намѣри условията, при които общия животъ въ дадения случай въ колко поколѣния може да се изправи. А само когато впишете квадрата въ крѫга, тогава може да опрѣдѣлите въ първото, второто, третото или четвъртото поколѣние ще се изправи погрѣшката. (Сега тѣ го схващатъ дали може да се изрази лицето на крѫга съ точенъ квадратъ, а то е невъзможно.) Всички тия четири проекции може ли да се слеятъ въ една? (Ако подложимъ квадрата на бързо движение, той ще се слѣе въ права линия, а правата линия при бързо движение, ще се слѣе въ една точка.) Значи, възможно е само при бързината на свѣтлината. За да се изправи една погрѣшка, това зависи отъ духовностьта на човѣка. Ако единъ човѣкъ е високо духовенъ, още въ първото поколѣние може да изправите погрѣшката си.

 

Да допуснемъ нѣкой пѫть, че между бѣлата и черната раса стане прѣкрѫстосване: може майката да е от бѣлата раса, а бащата - отъ черната. Понеже бѣлата раса е по-силна, слѣдователно има възможность да се родятъ повече бѣли дѣца, отколкото черни. Но все пакъ въ едно поколѣние ще се прояви и бащата, а може още и въ първото поколѣние да се родятъ черни дѣца, ако не, тогава въ второто, въ третото, ако и тогава не, тогава въ четвъртото непрѣмѣнно ще се роди едно черно дѣте и ще се свърши въпросътъ. Слѣдователно квадратътъ е необходимъ за поправянето на извѣстна погрѣшка.

 

А пъкъ добритѣ нѣща, за да се реализиратъ, за тѣхъ вече не е необходимъ квадрата. Доброто се изразява съ крѫга. Тамъ прѣдѣлътъ е по-голѣмъ, изискватъ се 25000 години, за да реализирашъ едно добро. Т.е. ако въ първото поколѣние не може да реализирашъ едно добро, въ второто, третото, четвъртото… хиляда поколѣния докато минатъ, все имашъ възможность, за да реализирашъ едно добро. Значи и слѣдъ 1000 рода пакъ ще ти се даде условие да направишъ едно добро. Значи виждате възможностьта колко е широка тукъ. То вече не разбира обектно добро, а идейно добро. Напримѣръ искашъ да направишъ едно добро нѣкому, да се жертвашъ за нѣкого или да посвѣтишъ живота си за нѣкого. Ако въ първото поколѣние не можешъ да го направишъ, тогава въ второто, третото… слѣдъ 1000 поколѣния ти пакъ ще имашъ възможность да реализирашъ това твое замислено добро. Такъвъ голѣмъ е срокътъ, въ който ти имашъ възможность да направишъ това добро. Значи, замисленото добро е валидно прѣзъ всичкото това врѣме.

 

Какво е отношението: въ първия случай имате 1:4, а въ втория - 1:1000. Значи, злото работи само въ единъ свѣтъ, а доброто работи едноврѣменно въ три свѣта. (1000 всѣка нула прѣдставлява единъ свѣтъ.) Когато погрѣшкитѣ засѣгатъ само физическия свѣтъ и затуй всѣки единъ грѣхъ засяга само тѣлото и тогава, когато човѣкъ пострада малко, всичко се ликвидира. А за доброто има по-голѣми условия - то се проектира въ нѣколко свѣта. Широкъ просторъ има за доброто. Човѣкъ, който иска да направи едно добро, може да започне отъ физическия свѣтъ и да иде чакъ до причинния свѣтъ и тамъ да направи туй добро, когато грѣшникътъ не може да направи своето зло отъ духовния свѣтъ. А този, който прави добро, може да направи доброто въ нѣколко свѣта, затуй силата на доброто е мощна. И затуй единъ добъръ човѣкъ е равенъ на хиляда лоши хора. Ако хиляда души направятъ хиляда злини и единъ добъръ човѣкъ направи едно добро, туй добро е равно на хиляда злини, то ги унищожава. А сега, нѣкои мислятъ, че злото е по-мощно. Количествено е по-мощно, но по своята интенсивность, доброто всѣкога ще вземе надмощие, понеже то го прониква. Затуй не трѣбва да се обезсърчавате, когато дойде злото, ще знаете, че то е само на кората.

 

Сега вие се учудвате, понеже не вѣрвате въ туй учение. Вие още не може да го разберете. Най-първо човѣкъ казва: “Какъ мога да повѣрвамъ?” Но ти трѣбва да допуснешъ нѣщата и слѣдъ това ще почнешъ да работишъ [върху] тѣхъ. Туй е законъ въ математиката, като една аксиома ще работишъ съ тази величина. Най-първо ще допуснешъ нѣщата и после ще работишъ. Тъй е, нѣкои нѣща непременно трѣбва да ги допуснете, за да ги разберете после. Не мисле те, да се съмнѣва човѣкъ, това не е наука. Ще знаете: пѣрво нѣщата трѣбва да се допуснатъ и после, туй което сте допуснали, непременно ще работите върху него. Така пѫтьтъ е безопасенъ. Ако само допуснешъ нѣщата и не работишъ върху тѣхъ, тогава може да се изложишъ на изкушение. Запримѣръ ти допущашъ, че можешъ да станешъ музикантъ и почнешъ да работишъ въ това направление: пѣешъ, свиришъ и най-после станешъ музикантъ; допуснешъ, че можешъ да станешъ художникъ. Като допуснешъ това, ти почнешъ вече да работишъ въ това направление и ще постоянствувашъ дотогава, докато ти реализирашъ това, което си допусналъ.

 

Но не всичко човѣкъ може да допуска. Едно ограничение ще ви дамъ: Допущатъ се само разумнитѣ нѣща! Защото, ако допуснешъ известна аксиома, това е все нѣщо разумно. Има известенъ законъ вѫтрѣ въ природата: ти не можешъ да допускашъ въ себе си туй, което не е разумно. Запримѣръ, не можешъ да допуснешъ, че човѣкъ съ праздна глава, безъ мозъкъ може да мисли. Праздна глава като чутура и да може да мисли, туй разумниятъ човѣкъ не може да го помисли. Единъ глупавъ човѣкъ тия нѣща може да ги прѣдполага, но единъ уменъ човѣкъ никога не може да допусне, че праздна глава може да мисли. Послѣ, разумниятъ човѣкъ никога не може да допусне, че на ледъ може да расте жито и разумниятъ човѣкъ никога не може да помисли, че може да се съгради една кѫща върху окото. Глупавиятъ човѣкъ може туй да го допусне, но разумниятъ човѣкъ никога не може да допусне това. Има нѣща, които законитѣ на разума не ги допускатъ. Туй можешъ да го помислишъ, но да го допуснешъ не можешъ. Има по-висши сѫщества, които ще ти кажатъ, че туй, което си намислилъ, ти не можешъ да го допуснешъ. Не ти позволява това. Затова и въ свѣта ние можемъ да оперираме само съ известни сили, които сѫ разумни.

 

Запримѣръ често казвате: “Азъ мога всичко да направя.” Е, какво разбирате подъ: “Азъ мога всичко да направя?” Ще турите едно малко ограничение. Самото изречение не е пълно. Липсва му нѣщо. “Азъ мога да направя всичко, което е разумно!” Така изречението е пълно, а: “азъ мога всичко да направя”, така говорятъ само хора, които не разбиратъ законитѣ. Въ себе си ти ще кажешъ: “Азъ мога да направя всичко, което е разумно.” Тогава законътъ работи отлично. И Писанието казва: “Просите и не получавате.” Защо? Защото глупаво просите, глупаво говорите. Казва нѣкой: “Азъ казахъ, че всичко мога да направя.” Всичко не можешъ да направишъ. На окото си кѫща можешъ ли да съградишъ, въ въздуха палатъ можешъ ли да издигнешъ, цѣлата земя отъ диамантъ можешъ ли да направишъ? Ще ми каже нѣкой: “Всичко мога да направя!” Като казваме “всичко” трѣбва да разбираме онова, което е разумно, което е въ крѫга на нашия животъ и въ неговитѣ възможности. Така като разбираме, законитѣ сѫ вѣрни, тогава вече можешъ да дѣйствувашъ и разумно да работишъ.

 

Въ съвременния свѣтъ коя мисъль е по-силна у хората: че сѫ лоши или сѫ добри? Нѣкои казватъ: “Ние сме добри хора”; други казватъ: “ние сме лоши хора.” Коя мисъль преобладава сега повече? (-Че сѫ лоши; -Че сѫ добри.) Защото и думата лошъ нѣкои я употрѣбяватъ въ смисъль, че сѫ добри. Нѣкои хора, когато искатъ да се похвалятъ, казватъ: “Азъ съмъ лошъ човѣкъ”, а подразбира въ сѫщото врѣме, че е добъръ човѣкъ. Другъ казва: “азъ съмъ добъръ човѣкъ” и подразбира, че само въ известни случаи е добъръ. Трети казва: “Азъ съмъ отъ много добритѣ хора”, т.е. разбира въ известни условия съмъ добъръ. Ще се стремите всѣкога къмъ единство на мислитѣ си. Първото нѣщо: всѣкой единъ отъ васъ трѣбва да се научи този законъ - единство на мисли.

 

Запримѣръ кажа ти тъй: “Ти мислишъ много добре.” Права ли е тази мисъль? Въобще е права, но съ тази мисъль ти нищо не можешъ да извършишъ. Или нѣкой ти каже: “Ти много добре мислишъ”, и ти повѣрвашъ въ това и се зарадвашъ. Питамъ: ти на правата посока ли си? Значи, ти досега не си вѣрвалъ, че право мислишъ, а туй, което отъ сега започвашъ да вѣрвашъ, вѣрно ли е? Ето какъ азъ гледамъ на въпроса: седимъ двама въ тъмна стая, държимъ една книга и не можемъ да четемъ. Рекохъ: “Чети!” - “Не мога да чета.” Ти ми казвашъ: “Чети ти!” -“И азъ не мога да чета.” И двамата не можемъ да четемъ, дали сме невѣжи и двамата, та не можемъ да четемъ? Но, отварямъ свѣщьта и казвамъ: “Чети!” Ти четешъ. Какъ стана това? Нима за толкова кратко врѣме ти научи да четешъ? Ти казвашъ: “Чети ти сега!” И азъ чета. И двамата можемъ да четемъ. Свѣтлината ли направи насъ да можемъ да четемъ? Тя ли създаде у насъ възможностьта да четемъ? Да четемъ, това е възможность у насъ. Ние знаемъ това. А свѣтлината, това е само едно условие, да можемъ да проявимъ тази наша възможность.

 

Слѣдователно когато нѣкой казва: “Ти право мислишъ”, какво изразява това? Той иска да каже, че нѣкѫдѣ добрѣ схващашъ въпроса. Той подразбира: “У тебе има свѣтлина, ти можешъ да четешъ.” Въ твоята кѫща има свѣтлина, отвори книгата си и чети. Туй трѣбва да го разберете. Ако искате да знаете, въ свѣта има само едно Сѫщество, което може да мисли - Той е Богъ. А всички други йерархии и сѫщества изразяватъ само туй Великото безличното. Ние изразяваме само Божиитѣ мисли. И ако ти кажешъ, че ти мислишъ, не си на правата посока. Само Богъ мисли, а ти изразявашъ Божията мисъль. Богъ всѣкога мисли право, въ Него нѣма крива мисъль. Слѣдователно азъ трѣбва да кажа въ себе си: “Подъ тази свѣтлина, която Богъ ми дава, азъ мога да мисля.” Или мога да кажа: “Въ мене Богъ мисли право.” За себе си ще го кажа това: въ мене Богъ мисли право, нищо повече. Това за себе си ще го кажа. И когато нѣкой пѫть вие кажете: “Азъ мога да мисля право”, то има двояко значение. Ако вие подразбирате проявлението на великия безличенъ законъ, който се проявява навсѣкѫдѣ, тогава е право, но ако вие разбирате своето индивидуално и лично сѫщество, вие сте на кривата посока.

 

Слѣдователно ако схващате себе си като едно разумно сѫщество, което изразява правата Божествена мисъль и вие подразбирате туй Великото въ васъ, то е другъ въпросъ, но ако вие схващате, че човѣкътъ мисли право, вие сте на кривата посока и нѣма да се мине дълго врѣме, ще видите, че вие не може да мислите право. Запримѣръ вземете сега найвиднитѣ математици, които разбиратъ математиката съ точность, изчислили ли сѫ колко е разстоянието между Земята и Слънцето и съ колко милиметра разлика? Азъ имъ турямъ половинъ метъръ разлика. Изчислили ли сѫ тѣ тъй, че азъ да съмъ сигуренъ, слѣдъ като пѫтувамъ толкова врѣме, да съмъ до Слънцето съ разлика само 1 см. И да прѣкрача, да стѫпя на Слънцето? Така ли е? Ако е така, ще кажа: “Много е права тѣхната смѣтка.” Ама че окултисти сѫ изчислили този въпросъ: колко е разстоянието отъ Земята до Слънцето и това е рѣшено по единъ опитенъ начинъ. Тѣзи адепти, които излизатъ отъ тѣлото си, тѣ сѫ ходили до Слънцето, иматъ си своя мѣрка и колко врѣме имъ взема да идатъ до тамъ, това го знаятъ много точно; и какви промеждутъци има въ пространството - опирни точки, и това тѣ знаятъ. Защото това пространство, което трѣбва да се мине отъ Земята до Слънцето, не е само тъй празно пространство. (-Какво има тамъ?) Има 1001 нощъ. Чудесии има, че като мине човѣкъ отъ тамъ да се очуди.

 

Всичко може да се изчисли въ свѣта. Съврѣменната наука си служи съ други методи, но за въ бѫдеще ученитѣ хора отиватъ вече къмъ тия, новитѣ методи, тѣ започватъ да изучаватъ окултнитѣ методи и за въ бѫдеще ще иматъ поправилни мѣрки. Разбира се, сегашната математика се отнася повече за Земята. Тя си има своето приложение за изчислението, за пѫтищата, за движението и отклонението на планетитѣ, слънчевитѣ системи, т.е. математицитѣ се домогватъ постепенно до по-нови методи. То е едно упражнение за тѣхъ. Това сѫ задачи, които тѣ има да разрѣшатъ и нѣма да имъ ги разрѣши никой другъ. Великитѣ учители знаятъ колко е отъ тукъ до Слънцето, но тѣ не бива да имъ го кажатъ. Тя е една задача, която тѣ сами трѣбва да разрѣшатъ. Разбира се, най-първо се изучаватъ малкитѣ мистерии, изучава се вѫтрѣшното устройство на земята какво е, слѣдъ като свър шатъ това, тогава ще се занимаятъ съ вѫтрѣшната страна на математиката и геометрията и слѣдъ туй се пристѫпва къмъ великитѣ мистерии на Слънцето. Тогава изучаватъ какво е разстоянието до Слънцето. Да знаешъ колко има отъ Земята да Слънцето, това е единъ лозунгъ, паролъ, ще го дадешъ, то значи: знаешъ една мистика, знаешъ нѣщата тъй, както сѫ въ природата.

 

Щомъ произнесете тази дума, веднага природата ще ви отговори. Щомъ почнешъ да говоришъ на езикъ на природата, тя веднага обръща внимание на тебъ, но щомъ не говоришъ на нейния езикъ, тя си мълчи, не обръща внимание. Затуй, когато пристѫпимъ къмъ законитѣ на природата, трѣбва да бѫдемъ крайно внимателни при изучаването на нейния езикъ. Тя е много строга, нейниятъ езикъ е крайно прецизенъ и по форма и по съдържание и по смисълъ.

 

Запримѣръ индуситѣ иматъ редъ методи, които сѫ придобили въ много поколѣния. Тѣ, като сѫ изучавали физиологическитѣ закони на тѣлото, сѫ изучили много закони. Единъ индусинъ може да направи единъ разрѣзъ на рѫката си, слѣдъ туй ще положи другата си рѫка върху болката и слѣдъ 10 минути, туй мѣсто е съвсѣмъ заздравѣло. Когато, споредъ сегашнитѣ ваши методи, за да се излѣкува този разрѣзъ, се изискватъ най-малко 3-4 мѣсеци и пакъ раната нѣма да се прѣмахне, ще остане извѣстна малка рѣзка. А този индусинъ, само като положи рѫката си, всичко тъй хубаво зараства и никаква слѣда не остава отъ тази болка.

 

Ще се стремите да се домогнете до онова знание, вѫтрѣшното разбиране на нѣщата. И когато дойдете до онова, истинското Божествено знание, то ще внесе въ душата ви вдъхновение, туй което вие наричате ентусиазъмъ. Всѣкога Божественото носи ентусиазъмъ. Дѣто нѣкой пѫть нѣкои губятъ куража си, то е човѣшкото. Кога изгубвате куража си? Когато правите земята отъ диамантъ; когато градите кѫща върху окото си… Мислите значи, за нѣща невъзможни. Запримѣръ съврѣменнитѣ учени хора въ Бога не вѣрватъ, а вѣрватъ въ невъзможни работи. Има учени хора, които вѣрватъ на късметъ. Въ късметенъ номеръ вѣрватъ, взелъ лотариенъ билетъ и очаква отъ този билетъ да спечели една премия отъ 400 000 лева. Тегли веднажъ, нищо не печели, тегли втори пѫть, трети пѫть - все вѣрва. Какъ се обяснява тази вѣра? Прѣди двѣ години единъ ми разправяше слѣдното нѣщо: Отъ 20 години той се занимава съ търсене на имане, такива заровени сѫкровища, богатства. Той си има цѣла една книга написана за богатства отъ древностьта, заровени въ земята. Та ми разправя колко мѣста е прокопалъ. Веднажъ прокопалъ половинъ километър да търси едно голѣмо богатство. Двадесеть години все копалъ. Рекохъ, ако си беше взелъ едно лозе и него да копаеше, за 20 години - 400 000 лева би спечелилъ. А той още вѣрва да намѣри богатство, заровено въ земята. Рекохъ, напусни тази вѣра, а си вземи едно лозе, а другитѣ богатства не сѫ за тебе.

 

Питамъ: отъ кѫдѣ се е зародила въ неговия умъ тази мисъль, че именно той е лицето, което ще намѣри тия съкровища? И той казва: “Ако ги намѣря, азъ ще оправя работитѣ на България, 50-60 товара злато сѫ това.” Това сѫ нѣща вѣроятни, възможни, но досега нито единъ не е намерилъ толкова голѣмо съкровище въ България. Но туй злато сѫществува въ земята. Ако този човѣкъ би се занимавалъ малко да развие своя организъмъ, той би намѣрилъ златото. Въ България има злато и 10 000 катъри да натоваришъ. Толкова богати руди има, ама трѣбва работа, работа. Каква гениалность се изисква да извадишъ рудитѣ, да ги прѣтопишъ, че да мине всичко прѣзъ огънь.

 

Азъ ви привеждамъ този примѣръ да се пазите отъ иманярство. Туй азъ наричамъ, когато човѣкъ иска да се домогне до лесния пѫть на нѣщата. Не избѣгвайте онѣзи съчетания, които Богъ е прѣдвидилъ, не избягвайте онѣзи възможности, които природата е вложила, това сѫ най-красивитѣ нѣща въ живота. Каквито мѫчнотии има, не се плашете отъ тѣхъ. Всичко туй ще се прѣвърне за ваше добро. И не се оплаквайте отъ сѫдбата си, но работете и тази сѫдба слѣдъ врѣме ще ви се усмихне. Сѫдба, както ние я наричаме, това е единъ кармически законъ. Всички вие се нуждаете отъ известна опитность и за да я добиете непрѣмѣнно трѣбва да минете прѣзъ страдания. Безъ страдания нѣма да имате тази опитность, а безъ тази опитность, нѣма да имате това знание. Свѣжитѣ Божествени мисли не могатъ да дойдатъ иначе.

 

Ако Христосъ не бѣше рѣшилъ да страда, да се жертва, питамъ: съврѣменниятъ културенъ свѣтъ щѣше ли да има тѣзи свѣжи мисли? Значи, страданията на единъ човѣкъ отварятъ една врата, даватъ единъ потикъ на всички ония души, които сѫ останали назадъ. Слѣдователно неговитѣ страдания донесоха единъ хубавъ плодъ, отвориха единъ широкъ пѫть, прѣзъ който сега мнозина минаватъ. Римскитѣ императори живѣеха единъ отличенъ животъ, пъленъ съ разкошъ и удобства, но какво остана отъ това? Тѣ нищо не допринесоха за свѣта. Тъй щото този законъ работи въ живота на всѣки единъ. Ако нѣкоя ваша идея повидимому така се разпъне, вие трѣбва да знаете, че разпъването на тази ваша идея, ще донесе блага за други ваши идеи, които идатъ слѣдъ това. Това сѫ закони, съ които трѣбва да боравите, за да може да прѣодолеете на ония мѫчнотии, съ които ще ви посрѣщнатъ въ живота.

 

При сегашнитѣ условия, при тази гѫстата материя, въ която се движите, при всѣка една стѫпка ще срѣщнете мѫчнотии. Често вие сте герои, но само докато срѣщнете опасностьта. Запримѣрь нѣкой казва: “Азъ да видя мечка, не се плаша!” Не, не, като видишъ мечката, тогава ще се изпиташъ, а не прѣди да си я видѣлъ. Това сѫ само изяснения на този законъ. И колко изкушения има човѣкъ да мине, въ тия условия, при които днесъ живѣе. И човѣкъ трѣбва да бѫде много уменъ, за да може да надвие на тѣзи изкушения. При закона на квадрата имате числото 4. Тамъ има само една възможность - чрѣзъ закона на наслѣдственостьта може да се изправи една погрѣшка. Значи само едно условие има, при което може да се ликвидира съ старитѣ погрѣшки. При закона на крѫга имате числото 1000. Тамъ човѣкъ е по172 свободенъ, неговитѣ възможности сѫ по-голѣми, защото човѣкъ дѣйствува едноврѣменно въ четири свѣта. Тамъ наслѣдственостьта е изключена. Доброто е законъ творчески. А погрѣшкитѣ влизатъ въ закона на наслѣдственостьта.

 

Размишление.

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

IV година, 13 школна лекция на

I Младежки Окултенъ Класъ

11.I.1925 година

Недѣля 8 часа вечерьта

София

 

------------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА

 

Коя е най-близката цѣль за човѣка?

Кое е най-хубавото нѣщо на свѣта?

Квадратъ. Значение. Погрѣшки.

Крѫгъ - възможности на доброто. Допущатъ се само разумнитѣ нѣща.

“Азъ мога да направя всичко, което е разумно.”

Единство на мисъльта.

Възможноститѣ лежатъ въ насъ, а условията сѫ вънъ отъ насъ.

Лозунгъ на бѫдещитѣ учени.

Само Божественото носи ентусиазъмъ!

При работа - сѫдбата може да се прѣвърне на добро.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 26 февруари 2017 - 10:39

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Квадратура на крѫга

 

(текстът на беседата ще бъде добавен допълнително)







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt