Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_01_04 Насока и направление на енергията / Направление на енергиитѣ

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 22 ноември 2015 - 03:04

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

НАСОКА И НАПРАВЛЕНИЕ

НА ЕНЕРГИЯТА

 

8.15 часа вечерьта.

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

Размишление.

 

Прочете се резюмето “Ролята на свръхсъзнанието” и “Прѣдназначението на гръбначния стълбъ”.

 

Прочетоха се темитѣ “Защо се ражда и умира човѣкъ”.

 

Тема 11: “Какво зная азъ?” Ще си зададете този въпросъ на себе си и тъй, философски ще отговорите, въ прикрита форма. Какво е казалъ Цезаръ? - “Дойдохъ, видѣхъ и побѣдихъ”. Какво е писалъ на римския сенатъ? - Туй, което той е знаелъ. Ще мислите върху тази тема: “Какво зная азъ”. Сѫщественото, което знаете, не какво сте учили и какво сѫ ви казали и какво сте запомнили, а каквото вие знаете. Самата тема е дадена въ най-добрата си форма.

 

Тема 12: “Тритѣ стѫлба на знанието”.

 

 

MOK-04J-12-1.gif

Между тия числа има ли сходство или нѣкакво съотношение? Едно на кое съотвѣтствува? (- На 10.) Двѣ на кое съотвѣтствува? (- На 11.) Три? На 12; Четири? - На 13. Добрѣ. Да допуснемъ, че ви се дава изборъ на тѣзи числа, кои ще изберете? Изборътъ е свободенъ, всѣки може да си избере каквото иска. Обаче, има и друго нѣщо. Отъ тия числа не може да изберете които искате. (-Защо?) Допуснете, че азъ ви давамъ една малка игла, обикновена, съ която шиете, и ви дамъ едно вѫже по-дебело отъ пръста и ви накарамъ да вдѣ нете туй вѫже. Да кажемъ, то е дълго една педя. Може ли туй вѫже да го вдѣнете въ иглата така, както си е? - Не. Значи, изисква се мисъль. Вие трѣбва да разберете вдѣването на туй вѫже. Какъ може да вдѣнете туй вѫже? Ще го разнищите на тънки нишки и така цѣлото вѫже може да го прѣкарате прѣзъ иглата.

 

Тѣзи числа сѫщестуватъ въ природата така наредени. Тѣ се намиратъ и въ живота, но не всѣко число вие може да изберете. Да допуснемъ, вие сте една положителна личность - плюсъ сте и избирате числото едно, ще ви ползва ли този изборъ? (-Не, защото числото 1 е положително.) Азъ говоря за живитѣ числа въ природата. Вие като сте положителенъ и числото 1 е положително, то ще произведе у васъ едно неприятно състояние. (-Ще изберемъ числото 13.) Още по-лошо: 1, 4, 10, 13 - все сѫ положителни числа. Като дойдете до числото 2, то е съ знака минусъ. Слѣдователно въ дадения случай, щомъ вие сте положителенъ, вие трѣбва да изберете числото 2; щомъ изберете числото 2, може да изберете числото 12. Вече въ 12 вие имате законъ на резултати. Какъ е създадено 12? Числото 12 показва какъ може една положителна енергия да се прѣвърне въ една отрицателна енергия. Туй е законъ - да знаешъ как да прѣвръщашъ силитѣ. Ние имаме 12 мѣсеца, тѣ показватъ единъ крѫгъ. За да прѣвърнешъ една енергия и да я използвашъ въ всички нейни проявления, ти трѣбва да направишъ едно обръщение въ 12 зодии. Вие може да изберете 2 и 12, но трѣбва да разбирате закона на 12-тѣ, защото въ 12 първата цифра 1 е положителна, вие ще се сблъскате съ нея и трѣбва да прѣкарате тази енергия въ числото 2, тогава 2-тѣ показва закона, метода и начина, съ който трѣбва да действувате.

 

Ако трѣбва да говорите, въ дадения случай какъ трѣбва да говорите, кой говоръ е по-хубавъ: остриятъ говоръ или мекиятъ говоръ? (-Мекиятъ говоръ.) Отблизо когато говоришъ, мѣко трѣбва да говоришъ, но когато трѣбва да говоришъ на единъ километъръ далечъ, как трѣбва да говоришъ? (-Високо.) Тъй че, подъ силно и остро говорене всѣкога се разбира далечно говорене. И докато твоята рѣчь пристигне на мѣстото, тия вълни на високото говорене отслабватъ и онзи тамъ ги слуша много мекичко. Тъй че, нѣкои хора ни се виждатъ много мекички, защото отдалече говорятъ, а колкото се приближавате къмъ тѣхъ, гласътъ имъ става по-силенъ и вие казвате: “Грубо говори.” Рекохъ, тогава много наблизо сте дошли. Та и въ природата често нѣкои отъ нейнитѣ тонове, които тя издава, сѫ силни, а други - слаби. Азъ говоря за тоноветѣ на природата. Нѣкой пѫть природата ни говори отдалечъ. Тогава тя е много тиха, нѣжна се показва, но тогава ние не трѣбва да измѣняме своята дистанция; а нѣкои отъ нейнитъ тонове, за да ги чуемъ, трѣбва да сме много близо до нея. Тогава тя ни се вижда странна. Та, рекохъ, има такива състояния и въ природата.

 

Числото 1 е положително, показва насока, отдѣто идатъ енергиитѣ; 2-тѣ показва насока накѫдѣ отиватъ енергиитѣ; а 3-тѣ какво показва? - Показва работата, която тия енергии сѫ извършили въ дадения случай. Какъ ги наричате вие тия числа, срѣднитѣ числа? (-Неутрални числа.) Да, числа, които не сѫ нито на едната страна, нито на другата страна. Разбира се, само едно неутрално число можете да го турите за дирекъ, за подпора, тѣ не се местятъ. И всичкитѣ устои на живота сѫ съградени все отъ тия числа - неутрални числа. Въ всѣка една година знаете ли кои дни сѫ положителни, кои дни - отрицателни и кои - неутрални дни? Онѣзи отъ васъ, които разбиратъ астрология, трѣбва да прѣгледатъ малко колко дни има въ годината положителни, колко отрицателни и колко неутрали. То е само една малка забава, едно упражнение, гимнастика на ума.

 

Въ окултната наука се изискватъ нѣколко условия (сили) отъ ученика. Първо, той трѣбва да има не само една силна воля, но благородна и устойчива и разумна воля. Само тогава може да се прояви волята му. Понеже, каквато и да е сила, съ която ученикътъ работи въ дадения случай, отъ него се изисква да има такава една воля. Тогава, той [е] като единъ чукъ, а знаете че всѣки единъ чукъ само въ една силна и разумна рѫка, може да произведе приятенъ ефектъ. Иначе, този чукъ може нѣкой да го взѣме отъ рѫката ти и да ти раз бие главата, нищо повече. Чукътъ въ слабата рѫка или каквато и да е сила въ рѫката на единъ слабъ човѣкъ е за него въ ущръбъ.

 

Ние виждаме въ съврѣменната култура мнозина, на които умоветѣ сѫ неприготвени. Като добиятъ малко знания, това знание не ги ползва, то става за техенъ ущръбъ. Ще се стремите въ вашето съзнание да се кали вашата воля, да бѫде силна, разумна и устойчива. И следъ туй ще прилагате при изправлението на нѣкои ваши минали погрѣшки. Всинца имате погрѣшки: лични и унаслѣдени погрѣшки. Нѣкои отъ тия погрѣшки се виждатъ, нѣкои не се виждатъ. Нѣкои се знаятъ, нѣкои не се знаятъ.

 

Та, съ волята си постоянно трѣбва да работите като единъ скулпторъ надъ себе си, понеже отъ тази работа ще зависи благото на вашия животъ. За да може да прѣкарате единъ разуменъ животъ на земята, да бѫдете по възможность щастливи, непрѣменно човѣкъ трѣбва да има силна воля. А силната воля е всѣкога разумната воля. Въ туй отношение вие трѣбва да изучавате математиката. Всички трѣбва да бѫдете не математици, но да мислите математически, то е нѣщо точно опрѣдѣлено. Нѣкой може да каже: “Може и по другъ начинъ.” - Не. Въ математиката не могатъ да бѫдатъ нѣщата и тъй и тъй. Единицата, тъй както е поставена, не може да я замѣните съ друго число. Тя е единица, нищо повече. Може да турите другъ символъ, но като количество, като сила, вие не можете да я замѣните съ нищо друго въ дадения случай. И слѣдъ туй трѣбва да си служите съ геометрията. Всѣкога трѣбва да прѣвръщате математическитѣ величини въ геометрически форми, въ най-красивитѣ геометрически форми. Безъ това вашата воля ще бѫде всѣкога слаба.

 

Запримѣръ какъ може да уякчишъ волята си? Да кажемъ, страхъ те е отъ мечка. Ето единъ умственъ начинъ за уякчаване на волята: нѣма да отидешъ въ гората при мечката, че да изгубишъ и ума и дума, но ще си представишъ, че тя иде в къщата ти. Мислено това ще става. И ти ще се постараешъ да я погладишъ по главата. Това е вече единъ опитъ и този страхъ, който естествено те обладава, постепенно ще почне да се самовъзпитава. Или нѣкой пѫть те е страхъ отъ сиромашия. Представи си, че ти си богатъ човѣкъ, имашъ 10 милиона, имашъ замъкъ, къща, градина, всичко това на твое разположение; после, представи си, че почнете да изгубвате това-онова, станете последенъ голакъ, нѣмате нито петь пари и се стремете да бѫдете спокоенъ, като ходите при другитѣ хора да не губите равновесието си. Всичко това мислено ще става. Туй е едно хубаво упражнение на ума. Ако вие това мислено не можете да направите съ пълно съзнание… Това сѫ маневри въ живота. Като дойде действителния животъ, да се не уплашите тогава. Военнитѣ нали преди война правятъ такива маневри - приготовляватъ се, че като стане война, да бѫдатъ подготвени. И окултния ученикъ трѣбва да прави много маневри, за да може да кали своята воля. Туй, отъ което най-много те е страхъ, правй маневри въ ума си, за да регулирашъ този страхъ.

 

Запримѣръ много се гневите. Представете си, че нѣкой дойде и ви обиди и мислено се постарайте да се не разгневите, вижте какво ще изпитате; тѣ сѫ много приятни упражнения. Тѣзи упражнения може да ги правите, когато нѣма съ какво да се занимавате. Когато има да учите нѣма да правите тия упражнения, но следъ като се изморите, учили сте 2-3 часа наредъ, седнете тогава за половинъ часъ или за 20 минути и направете такова едно упражнение. Следъ туй вие ще се усетите освеженъ и при това ще придобиете нѣщо. На всички ви препоръчвамъ тия упражнения да ги правите, тѣ сѫ много ефикасни. И безъ това ще ви посрещнатъ много повече спънки въ живота отколкото сега, тъй поне ще ги посрещате по-спокойно, щомъ разбирате закона. Сега, какъ разбрахте темата на разговора тази вечерь? Кой отъ васъ доброволно ще ми разправи съ свои думи какво е разбралъ?

 

Най-първо ще направите подготовката, а после опита ще дойде отъ само себе си. Да кажемъ, страхъ ви е отъ змия. Какъ да премахнете този страх? Ще хванете нѣкоя умрѣла змия и като свикнете съ нея, ще дойдете да опитате какъ може да хванете и живата змия. Така ще добиете известна опитность. (-Ако ни ухапе?) Вие ще вземете единъ чаталъ и съ него ще я натиснете за главата и после пакъ ще я пуснете. Ще й кажете: “Азъ съмъ малко страхлива, затуй правя този опитъ, искамъ да се не плаша.” Това е за ученичка, пъкъ ако е ученикъ, и той може да каже сѫщото, че е малко страхливъ и иска да се не плаши. Но най-първо умствено ще направите този опитъ. Когато дойде човѣкъ да прави положителни опити, трѣбва да бѫде много внимателенъ, защото нѣкой пѫть може да пострада. Змиитѣ сѫ много сръчни и тамъ човѣкъ трѣбва да бѫде много пъргавъ да се запази. Хитри сѫ змиитѣ, не сѫ тъй както вие мислите.

 

Сега това е само за изяснение. Тѣ сѫ упражнения, които много добре дѣйствуватъ, благотворно дѣйствуватъ, при това служатъ за едно каляване на мисъльта. Нѣкой пѫть се насъбиратъ все отрицатлни мисли, почнатъ да те безпокоятъ. Седни, направи опитъ да не те е страхъ. Запримѣръ нѣкои отъ васъ ви е страхъ отъ паякъ, други отъ жаба, отъ мишка, отъ пиявица, всеки човѣкъ все има нѣщо, отъ което се бои.

 

Сега, за говора отъ близо и говора отъ далече. Когато отъ близо иде гласътъ, той е отъ сърдце, пъкъ щомъ нѣкой говори само за недостатъцитѣ на хората, той е отъ далечъ. Но има и другъ случай: вие сте банкеръ, давате пари на заемъ съ лихва, който иска пари, говори тихичко, после може и банкеринътъ да говори тихо: “Ти смѣткитѣ направи ли?” Казвашъ: “Ще почакамъ малко, следъ нѣколко дена.” Той си има пари, но понеже не знае дали ще може да ви кредитира, казва: “Следъ нѣколко деня”, а въ сѫщото врѣме праща агенти да види имате ли имущество, за да се осигури. Това все тихо се говори. Това говорене не е отъ сърдце. Това е говорене отъ далече. Хора, които говорятъ отъ далечъ, тѣ не сѫ хора на сърдцето. Щомъ единъ човѣкъ ти прави добро съ нѣкаква замисъль, той отдалечъ ти говори. Пъкъ, когато се прави едно добро, безъ ние да очакваме каквото и да е благо, а просто, че това е една Божествена постѫпка, такъвъ човѣкъ отъ близо ти говори. Въ такъвъ случай ти правишъ едно добро, вървишъ и самъ се радвашъ на постѫпката, безъ да имашъ въ ума си нѣкаква облага.

 

Трѣбва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, вашето азъ. Защото въ естеството на човѣка има много силни неорганизирания, т.е. много сили, които не зависятъ отъ васъ. Има нѣкои прояви, които сѫ волеви - отъ васъ зависятъ, а има извѣстни дѣйствия въ вашия организъмъ, които не сѫ волеви движения - които не зависятъ отъ васъ. Напримѣръ биенето на сърдцето не е единъ волеви актъ. Какъ се наричатъ тия движения? (-Автономни.) Когато ние казваме, че нѣкои нѣща можемъ да ги направимъ, подразбираме тия волеви движения, а има нѣща, които вие не може да направите. Запримѣръ има нѣща, които ако изискватъ отъ васъ, въ дадения случай сѫ невъзможни. Ако ви кажа да пренесете Витоша отъ едно мѣсто на друго, това е невъзможно сега за васъ или да ви кажа да прѣхвръкнете отъ Земята на Мѣсечината. Значи, изискватъ се нѣща невъзможни, а има нѣща възможни за васъ въ дадения случай.

 

При сегашнитѣ условия, когато говоримъ за воля, трѣбва да знаемъ, че има единъ крѫгъ на дѣйствия, които сѫ възможни, волеви движения сѫ тѣ, пъкъ има и единъ другъ външенъ крѫгъ на дѣйствие, тѣ сѫ условни засега, тѣ не зависятъ отъ васъ. Тъй щото, когато говоримъ за волеви нѣща, разбираме тия, които сѫ подъ контролъ на нашата воля. А другитѣ нѣща сѫ подъ волята на други сѫщества, по-високи отъ насъ сили, които не се подчиняватъ на насъ, а се подчиняватъ на други сѫщества. Така ангелитѣ разбиратъ законитѣ на растителното царство, но ангелитѣ не разбиратъ живота на животинското царство. Единъ ангелъ не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една коза, напримѣръ. Тамъ архангелитѣ, тѣ владѣятъ този законъ. Тъй щото, всички сѫщества споредъ своята разумность и възможность. Ангелитѣ и тѣ си иматъ свой районъ на дѣйствие. Разбира се, въ сравнение съ човѣшкия, той е много по-обширенъ, но въ сравнение съ по-възвишенитѣ отъ тѣхъ сѫщества и тѣхната дѣйность е ограничена.

 

Слѣдователно ние, като завладѣемъ тия волеви дѣйствия, всичкитѣ сили, вложени въ нашето естество, тогава ще пристѫпимъ къмъ възможноститѣ на този, външния крѫгъ. Въ окултната наука сѫществуватъ и други методи, разумни методи разбира се, за проява на волевата сила.

 

Да направимъ едно упражнение: (Всички прави.)

 

Лѣвата рѫка право надолу, дѣсната рѫка настрани. Дѣсната рѫка слиза върху китката на лѣвата рѫка. Дѣсната рѫка прави движение по лѣвата рѫка нагорѣ, надъ главата, въ дѣсно, настрани и надолу. Когато се прави това упражнение, произнася се слѣдната формула: “Азъ мога да направя всичко, което моятъ умъ ми продиктува.”

 

Сѫщото упражнение съ движение на лѣвата рѫка и слѣдната формула: “Азъ мога да направя всичко, което моето сърдце ми продиктува.”

 

Туй упражнение е приятно за концентриране. Формулкитѣ може да произнасяте и мислено. Тогава е за концентриране. А ако ги произнесете гласно - тогава е за усилване. Тѣзи упражнения сѫ необходими за владането на мускулитѣ, при това съ тия движения вие подобрявате вашето кръвообръщение.

 

Туй упражнение ще го употрѣбявате за 10 деня. Но законътъ е слѣдующия: нѣма да употрѣбявате двѣтѣ едноврѣменно. Щомъ сте падналъ духомъ, тогава ще употрѣбите първото упражнение (движение съ дѣсната рѫка). Понеже то е активно, ще прѣвърне вашата пасивна енергия. Щомъ пъкъ се усѣщате много енергиченъ, тогава ще употрѣбите второто упражнение (съ движение за лѣвата рѫка). То ще урегулира вашитѣ набрали енергии. Тъй че въ разстояние на 10 деня всѣки единъ, споредъ състоянията си, ще употрѣбява или едното или другото упражнение. Ще спазвате единъ законъ. Тѣзи упражнения ще ги правите докато ви е приятно, щомъ не ви се прави вече, спрете. Въобще движенията, които ставатъ съ дѣсната рѫка, сѫ по-ефикасни, помощни. А движенята съ лѣвата рѫка ние употрѣбяваме само, за да възстановимъ едно равновѣсие.

 

Сега, друго едно упражнение: Прави. Рѫцѣтѣ хоризонтално настрани. Затворете очитѣ си. Концентрирайте се нагорѣ. Тъй затворете рѫцѣтѣ си надъ главата като единъ триѫ гълникъ. Концентрирайте се. Разтворете рѫцѣтѣ си и ги дръжте малко хоризонтално. Снемете рѫцѣтѣ си долу.

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

IV година

12 школна лекция на

I младежки окултенъ класъ

4.I.1925 година

Недѣля 8 ч.в.

София

 

------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА

 

Тема 11 “Какво зная азъ”.

Тема 12: “Тритѣ стълпа на знанието”.

Взаимность на числата (отношения).

Мекиятъ и високиятъ говоръ.

Говоръ отблизо и говоръ отдалече.

Насока и направление на числата.

Неутрални числа.

Каква трѣбва да бѫде волята на окултния ученикъ.

Силниятъ чукъ въ силната рѫка.

Трѣбва да изнесемъ живота въ математически величини, а математическитѣ величини - въ геометрически форми.

Умственъ начинъ за уякчаване на волята.

Умствени маневри.

Двата крѫга на дѣйствия:

волеви - зависещи отъ насъ, и външенъ крѫгъ на дѣйствие, независещи отъ насъ.

Двѣтѣ упражнения - двѣтѣ формулки.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 26 февруари 2017 - 10:37

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Направление на енергиитѣ.

 

  „Любовьта ражда доброто“.

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

Размишление.

 

  Прочетоха се резюмета отъ темитѣ: „Ролята на свърхсъзнанието“ и „Прѣдназначението на гръбначния стълбъ.“

 

  Четоха се работитѣ върху темата: „Защо се ражда и умира човѣкъ?“

 

  За слѣдния пѫть ще пишете върху тема №11: „Какво зная азъ“? Ще си зададете този въпросъ на себе си, и ще си отговорите философски, въ прикрита форма. Какво е казалъ Цезаръ? — Дойдохъ, видѣхъ, побѣдихъ. Какво е писалъ на римския Сенатъ? — Туй, което е знаялъ.

 

  И тъй, ще мислите върху темата „Какво зная азъ“ и ще пишете само сѫщественото отъ това, което знаете. Нѣма да пишете върху това, какво сте учили, или какво сѫ ви казали, или какво сте запомнили, но само това, което вие знаете. Темата е дадена въ най-добрата си форма.

 

  Слѣдъ тази тема ще пишете върху тема №12: „Тритѣ стълба на знанието“.

 

1925-01-04-19_fig1.png

 

  Между написанитѣ числа на чъртежа има ли нѣкакво сходство, или нѣкакво съотношение? Числото 1 на кое друго число съотвѣтствува? (— На числото 10). Числото 2 на кое число съотвѣтствува? (— На числото 11). Числото 3 на кое съотвѣтствува? (— На числото 12). Ами числото 4 на кое съотвѣтствува? (— На числото 13). Да допуснемъ сега, че ви се дава изборъ, да си изберете едно отъ тия числа, кое число ще си избере всѣки отъ васъ? Изборътъ е свободенъ, но едно нѣщо трѣбва да знаете, че всѣки не избира това число, което самъ пожелава, но макаръ и несъзнателно, при избора той се подчинява на извѣстни закони. (Защо?) Допуснете, че азъ ви давамъ една обикновена игла за шевъ и ви накарамъ да вденете въ нея едно вѫже, по-дебело отъ пръста ви и дълго една педя. Ще можете ли да вденете това вѫже въ иглата, тъй както си е? — Не можете. За да се вдене това вѫже въ иглата, изисква се мисъль. Вие трѣбва да обмислите, какъ може да се вдене вѫжето. Какъ ще го вденете? — Ще го разнищите на малки, тънки нишки и така ще го прѣкарате постепенно прѣзъ иглата.

 

  Тѣзи числа сѫществуватъ въ природата, наредени по сѫщия начинъ. Тѣ се срѣщатъ и въ живота, но вие не можете да избирате, което число искате. Ще ме питате, защо да не може да имате свободенъ изборъ? Прѣдставете си, че вие сте една положителна личность, значи плюсъ сте, но избирате числото 1. Този изборъ свободенъ ли е? — Не. Защо? — Понеже и числото 1 е положителна величина, каквато сте и вие, а това ще произведе у васъ едно неприятно състояние. Азъ говоря за живитѣ сили въ природата. (— Тогава ще изберемъ числото 13). — Това е още по-лошо число. Числата 1, 4, 10 и 13 сѫ все положителни. Числото 2 е отрицателно. Слѣдователно, когато вие сте положителни, можете да изберете числото 2. Изберете ли числото 2, може да изберете и 12. Числото 12 е законъ на резултати. Какъ е създадено това число? Това число показва, какъ може една положителна енергия да се прѣвърне въ отрицателна. Има законъ, който показва, какъ могатъ да се прѣвръщатъ силитѣ. За да прѣвърнешъ една енергия въ друга и да можешъ да я използувашъ въ всички нейни проявления, трѣбва да се направи едно обръщение, единъ цѣлъ крѫгъ, да се мине прѣзъ 12-тѣ зодии. Та вие може да изберете числата 2 и 12, но трѣбва да разбирате законитѣ на 12-тѣ, защото въ това число единицата е положително число и ще се сблъскате съ нея. Затова енергията на единицата трѣбва да се прокара въ числото 2. Това число показва закона, метода и начина, съ който трѣбва да дѣйствуваме.

 

  Ще ви запитамъ слѣдното нѣщо: какъ трѣбва да говорите въ даденъ случай, меко или остро? Кой говоръ е по-добъръ, мекия или острия? (— Мекия). Да, когато говоришъ отблизо, трѣбва да говоришъ меко, но когато говоришъ отдалечъ, отъ единъ километъръ разстояние, ще говоришъ остро, високо. Тъй че, подъ остро и високо говорене се разбира говорене отдалечъ. И тогава, докато рѣчьта на онзи, който говори отдалечъ, стигне до опрѣдѣленото мѣсто, вълнитѣ на говора постепенно отслабватъ, и този, който слуша, чува мекичъкъ гласъ. Та когато нѣкои хора ви се виждатъ много мекички, то е защото говорятъ отдалечъ, а когато се приближавате къмъ тѣхъ, гласътъ имъ става по-силенъ, по-високъ, и вие казвате за тия хора, че говорятъ грубо. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ природата. Нѣкои отъ нейнитѣ тонове сѫ силни, а нѣкои — слаби. Когато природата ни говори отдалечъ, тя е много тиха, нѣжна, затова пъкъ ние не трѣбва да измѣняме своята дистанция по отношение на нея. За да чуемъ нѣкои отъ нейнитѣ тонове, трѣбва да сме близо до нея. Тогава тя ни се вижда страшна.

 

  И тъй, числото 1 е положително. То показва посоката, отдѣто идватъ енергиитѣ. Числото 2 показва посоката, накѫдѣто отиватъ енергиитѣ. Числото 3 показва работата, която сѫ извършили тия енергии въ даденъ случай. Такива числа, като тройката, ние наричаме срѣдни, неутрални. Тия числа не сѫ нито на едната, нито на другата страна. Само едно неутрално число може да се тури за дирекъ, за подпора на нѣщо, защото то не се мѣсти. Всичката устойчивость въ живота се дължи на неутралнитѣ числа.

 

  Когато се говори за положителни и за отрицателни числа, питамъ ви: знаете ли кои дни прѣзъ годината сѫ положителни, кои отрицателни и кои неутрални? Онѣзи отъ васъ, които се занимаватъ съ астрология, трѣбва да прѣгледатъ, колко дни прѣзъ годината сѫ положителни, колко отрицателни и колко неутрални. Това ще бѫде една малка забава, едно упражнение за ума.

 

  Въ окултната наука се изискватъ отъ ученика нѣколко условия (сили). Най-първо той трѣбва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Защо му е такава воля? — Нѣма ли такава воля, той не ще може правилно да прояви силитѣ, съ които дѣйствува. Има ли тази воля, всѣка сила, която ще прояви той, ще прѣдставлява единъ чукъ, употрѣбенъ разумно на своето мѣсто и врѣме. А вие знаете, че всѣки чукъ може да произведе своя ефектъ само въ една разумна и силна рѫка. Иначе нѣкой може да вземе този чукъ отъ рѫката ти и съ него да ти разбие главата. Чукътъ, или каква да е сила въ рѫката на слабия човѣкъ, е въ неговъ ущърбъ. Ние виждаме това нѣщо и въ съврѣменната култура. Мнозина хора, на които умоветѣ не сѫ приготвени, като добиятъ малко знания, не могатъ да ги използуватъ, и това знание вече е въ тѣхенъ ущърбъ. Ето защо, вие трѣбва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрѣзъ него да калите волята си, да бѫде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своитѣ минали погрѣшки. Всички имате погрѣшки, лични и наслѣдствени, които трѣбва да изправите. Нѣкои отъ тия погрѣшки се виждатъ, нѣкои не се виждатъ; нѣкои се знаятъ, нѣкои не се знаятъ. Вие трѣбва постоянно да работите върху себе си съ волята си, както единъ скулпторъ постоянно работи върху своята статуя, защото отъ тази работа зависи благото на вашия животъ. За да прѣкарате единъ разуменъ животъ на земята, за да бѫдете по възможность щастливи, трѣбва да имате силна воля. Силната воля е пъкъ разумната воля. Въ това отношение, вие трѣбва да изучавате математиката. Не казвамъ, че трѣбва да бѫдете математици, но трѣбва да мислите математически, защото математическата мисъль е точно опрѣдѣлена. Нѣкой може да мисли, че нѣщата въ математиката ставатъ по нѣколко начина. Не, тамъ нѣщата не могатъ да ставатъ по нѣколко начина. Напримѣръ, тъй както е поставена единицата, тя не може да се замѣни съ друго нѣкое число. Вие може да турите въ нея другъ символъ, но като количество, като сила, вие въ даденъ случай не може да я замѣните съ нищо друго. Освѣнъ съ математиката, вие трѣбва да си служите и съ геометрията, да прѣвръщате математическитѣ величини въ най-красиви геометрически форми. Безъ това нѣщо вашата воля ще остане за винаги слаба.

 

  Ще ме питате: какъ можемъ да уякчимъ волята си? Ще ви дамъ единъ умственъ начинъ за уякчаване на волята. Напримѣръ, страхъ ви е отъ мечка. За да се калите, не трѣбва да отидете въ гората, да ви срещне нѣкоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си прѣдставите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си прѣдставите, че я гладите по главата. При този опитъ, страхътъ, който се поражда естествено у васъ, започва постепенно да се възпитава. Послѣ, направете другъ опитъ. Страхъ ви е отъ сиромашия. За да надделѣете този страхъ, прѣдставете си, че сте богатъ човѣкъ, че имате на разположение 10 милиона лева, замъкъ, кѫща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете послѣденъ голтакъ, безъ петь пари въ джоба. При това положение стремете се да бѫдете спокойни между хората, да не губите равновѣсие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено въ живота си, то като се сблъскате съ дѣйствителния животъ, нѣма да издържите, ще се уплашите. Военнитѣ правятъ такива маневри прѣди война, та като се отвори нѣкоя война, да бѫдатъ подготвени. Ето защо, и окултниятъ ученикъ трѣбва да прави редъ маневри, за да кали волята си. Правѝ такива умствени маневри срѣщу това, отъ което най-много те е страхъ.

 

  Трети опитъ. Вие се гнѣвите много. Какъ ще въздѣйствувате върху този гнѣвъ? Ще си прѣдставите мислено, че дохожда нѣкой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгнѣвите. Тия упражнения, тия маневри сѫ много приятни. Вие ще ги правите, когато нѣмате друга работа. Слѣдъ като сте учили днесъ 2—3 часа и сте се уморили, ще иждивите 20 минути или половинъ часъ най-много за такова едно упражнение. Слѣдъ това ще се почувствувате освѣженъ, като че сте придобили нѣщо. Прѣпорѫчвамъ тия упражнения на всички, защото тѣ сѫ много ефикасни. И безъ това въ живота ви ще се явятъ много спънки и мѫчнотии, а по този начинъ поне ще ги посрещнете по-спокойно. Съ тия маневри ще бѫдете подготвени, та като дойдатъ тия случаи въ живота ви, ще знаете, какъ да постѫпвате.

 

  Четвърти опитъ. Да кажемъ, че ви е страхъ отъ змия. Какъ ще прѣмахнете този страхъ? — Ще намѣрите нѣкѫдѣ една умрѣла змия и ще я хванете съ рѫка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете съ нея. Слѣдъ това ще се опитате да уловите нѣкоя жива змия. По този начинъ ще добиете извѣстна опитность. (Ами ако ни ухапе?). — Вие ще вземете единъ чаталъ, ще я натиснете съ него по главата, ще я погладите по тѣлото и послѣ ще я пуснете. Ще ѝ кажете: азъ съмъ малко страхлива, искамъ да се каля въ страха, затова правя този опитъ. Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но сѫщото ще каже и ученикътъ, и той ще признае, че е страхливъ. Този опитъ ще направите първо умствено, защото, когато човѣкъ дойде до положителнитѣ опити, трѣбва да бѫде много внимателенъ, да не пострада. Змиитѣ сѫ много пъргави, затова и човѣкъ трѣбва да бѫде много срѫченъ, за да се запази отъ тѣхъ. Змиитѣ сѫ хитри, но не дотолкова, колкото вие си мислите.

 

  Тия упражнения, които ви давамъ, дѣйствуватъ благотворно върху човѣка и служатъ за каляване на мисъльта. Нѣкои отъ васъ се плашите отъ паякъ, други отъ мишка, трети отъ жаба и т. н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви нѣкоя отрицателна мисъль, правете тия упражнения.

 

  Ще ви дамъ друго обяснение за говора отблизо и говора отдалечъ. Когато гласътъ иде отблизо, той е отъ сърце. Когато пъкъ нѣкой говори за недостатъцитѣ на хората, гласътъ иде отдалечъ. Или, ако вие сте банкеръ и давате пари подъ лихва, можете да говорите тихо. Казвате па длъжника си: „Ти направи ли смѣткитѣ?“ Длъжникътъ сѫщо говори тихо, казва:  „Ще почакашъ малко, слѣдъ нѣколко деня ще уредя смѣткитѣ си“. Банкерътъ ви говори тихичко, но въ сѫщото врѣме изпраща свои агенти, да видятъ имате ли имущества и какви сѫ тѣ, за да се осигури. Това тихо говорене не е отъ сърце. Този гласъ иде отдалечъ. Хората, които говорятъ отдалечъ, не сѫ хора на сърцето. Щомъ единъ човѣкъ прави добро съ нѣкаква задна цѣль, той говори отдалечъ. Когато пъкъ нѣкой човѣкъ прави добро, безъ да очаква нѣкакво лично благо, то е по простата причина, че това е една Божествена постѫпка. Такъвъ човѣкъ говори отблизо. Въ такъвъ случай, този човѣкъ като прави добро, радва се за постѫпката си, безъ да има прѣдъ видъ нѣкаква облага.

 

  Казвамъ: вие трѣбва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т. е. вашето „азъ“. Въ естеството на човѣка има много неорганизирана материя, т. е. много сили, управлението на които не зависятъ отъ васъ. Има нѣкои прояви, които сѫ волеви и зависятъ отъ васъ; има, обаче, нѣкой дѣйствия въ вашия организъмъ, които не сѫ волеви и не зависятъ отъ васъ. Какъ се наричатъ тия дѣйствия? (— Автономни). Напримѣръ, биенето на сърцето не е волевъ актъ. Та когато кажемъ, че можемъ да направимъ нѣкои нѣща, подразбираме, че тѣ сѫ волеви дѣйствия, а когато кажемъ за нѣкои нѣща, че не можемъ да ги направимъ, подразбираме дѣйствия, които не сѫ волеви. Запримѣръ, ако ви кажа да прѣнесете Витоша отъ едно мѣсто на друго, или да прѣхвръкнете отъ земята на мѣсечината, тия нѣща сѫ невъзможни за васъ. Но въ даденъ случай има нѣща възможни за васъ. При сегашнитѣ условия, когато говоримъ за воля, трѣбва да знаемъ, че има единъ крѫгъ на дѣйствия, които сѫ възможни. Значи, тѣ сѫ волеви движения. Но има и единъ външенъ крѫгъ на дѣйствия, които засега сѫ условни и не зависятъ отъ насъ. Тѣ не сѫ волеви движения. Тъй щото, когато говоримъ за волеви дѣйствия, разбираме тия, които сѫ подъ контрола, на нашата воля. А тия, които не сѫ волеви дѣйствия, тѣ сѫ подъ контрола на чужда воля, подъ контрола на чужди сѫщества, които седятъ по-високо отъ насъ; и тѣ отъ своя страна се подчиняватъ на други сѫщества. Ангелитѣ, запримѣръ, които седятъ по-високо отъ насъ, разбиратъ законитѣ на растителното царство, но не разбиратъ живота и законитѣ на животинското царство. Единъ ангелъ не може да направи една коза, напримѣръ. Туй изкуство владѣятъ арахангелитѣ. Тъй щото, всички сѫщества иматъ свой районъ на дѣйствие, споредъ своята разумность и възможность. Разбира се, дѣйностьта на ангелитѣ въ свръзка съ тази на човѣка е по-обширна, но въ сравнение съ тази на по-висши отъ тѣхъ сѫщества е ограничена. Слѣдователно, като завладѣемъ всички волеви дѣйствия, всички сили, които сѫ вложени въ нашето естество, тогава ще пристѫпимъ и къмъ възможноститѣ на външния крѫгъ. Въ окултната наука сѫществуватъ редъ разумни методи за проява на волевата сила у човѣка.

 

  Упражнение. Всички прави!

 

  Лѣвата рѫка надолу, дѣсната рѫка настрана. Дѣсната рѫка се поставя върху китката на лѣвата, послѣ се движи нагорѣ по сѫщата рѫка, надъ главата, надѣсно, настрана и надолу.

 

  Когато се прави това упражнение, произнася се слѣдната формула: „А з ъ мога да направя всичко, което моятъ умъ ми продиктува“.

 

  Сѫщото упражнение се прави съ движение на лѣвата рѫка, като се произнася формулата: „Азъ мога да направя всичко, което моето сърце ми продиктува“. Туй упражнение е добро за концентриране, особено ако произнасяте формулитѣ мислено. Това упражнение е необходимо за владане на мускулитѣ и подобрение на кръвообръщението. Ще правите упражнението въ продължение на 10 деня. Но законътъ е: да не правите едноврѣменно движението съ двѣтѣ рѫцѣ. Ако сте паднали духомъ, ще употрѣбите първото упражнение, движение съ дѣсната рѫка. Понеже това упражнение е активно, ще прѣвърне вашата пасивна енергия въ активна. Когато пъкъ сте много енергични, ще употрѣбите второто упражнение, движение съ лѣвата рѫка. То ще урегулира натрупалитѣ се у васъ енергии. Тъй че въ продължение на 10 деня всѣки отъ васъ, споредъ състоянието си, ще употрѣбява или едното, или другото упражнение. Ще правите тѣзи упражнения, докато ви е приятно. Щомъ ви станатъ неприятни, ще спрете. Въобще движенията съ дѣсната рѫка сѫ по-ефикасни, по-мощни. Движенията съ лѣвата рѫка се употрѣбяватъ за възстановяване на силитѣ.

 

  Упражнение. Всички прави! Рѫцѣтѣ хоризонтално, настрана. Очитѣ затворени. Отправете мисъльта си нагорѣ! Рѫцѣтѣ затворени надъ главата, въ форма на триѫгълникъ. Разтворени рѫцѣтѣ и поставени хоризонтално. Рѫцѣтѣ спуснати надолу.

 

  „Любовьта ражда доброто“

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

12 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 4 януарий, 1925 г.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt