Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_12_28 Законътъ на внушението. Законъ за равновѣсието

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 22 ноември 2015 - 09:13

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЗАКОНЪТЪ НА ВНУШЕНИЕТО

ЗАКОНЪ ЗА РАВНОВѢСИЕТО

 

8.15 ч.в.

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

Размишление.

 

Прочетоха се темитѣ: “Прѣдназначението на гръбначния стълбъ.”

 

Тема 10: “Произходъ на съзнателнитѣ и подсъзнателнитѣ движения у човѣка.” Ще опишете движенията, всѣко помръдване ще опишете.

 

Какъ пази човѣкъ своето физическо равновѣсие. Запримѣръ, главата е по-тежка. Какъ пази човѣкъ своето равновѣсие? Какъ седи главата на раменетѣ? Спокойна ли е човѣшката глава или постоянно се движи? (-Движи се.) Въ какво направление се движи човѣшката глава? Двѣ течения има у човѣка. Забѣлѣзали ли сте когато пѫтувате по екскурзии или вървите по пѫтя, щомъ се отвлече вниманието ви, родятъ се значи двѣ противоположни мисли въ ума ви, веднага ще паднете или на лицето си, или на лѣво, или на дѣсно. Защо падате? Тия наблюдения трѣбва да ги правите въ вашето подсъзнание. Напримѣръ ходите съ нѣкого и питате: “Защо на едикой си господинъ животътъ е тъй нередовенъ?” И като кажете тъй, паднете на едната или на другата страна. Туй падане е свързано съ човѣка, на когото оцѣнявате характера.

 

Отъ чисто наслѣдствено гледище тия нѣща сѫ ясни. Да допуснемъ, вие се раждате въ извѣстна фамилия, членъ сте тамъ, да кажемъ въ фамилията АВС. Какъ дѣйствува наследствениятъ законъ по отношение на живота? Да кажемъ А е вашия дѣдо. Нѣкога той се е разгнѣвилъ и намислилъ да удари нѣкой човѣкъ по пѫтя и да му пукне главата. Той само е проектиралъ тази мисъль, но не я реализиралъ, разболѣлъ се и умрѣлъ. Тази негова мисъль се е отложила, но тя е останала въ неговото подсъзнание. Той има синъ, който се оженва и на него се ражда синъ, да кажемъ В. Този синъ точно ще изпълни туй внушение, което дѣдо му е намислилъ. Този синъ ще изпълни туй желание да срѣщне единъ човѣкъ на пѫтя и да го удари по главата. У васъ се заражда понѣкой пѫть едно желание да биете нѣкого. Вие сте забѣлѣзали нѣкои дѣца на пѫтя какво правятъ: минава нѣкой старецъ, тѣ взематъ единъ камъкъ и го ударятъ, защо? (-Това сѫ външни мисли, отъ миналото.) Сега азъ ви навеждамъ на този великъ законъ, за да разбирате нѣщата защо тъй ставатъ. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човѣкъ, не. Или вие ще извършите този актъ, или поколѣнията слѣдъ васъ. Тъй щото въ природата търсете причината на тѣзи постѫпки.

 

Тогава математически какво ще бѫде отношението? А е причината, В какво ще бѫде? Въ В се изразява идеята. Тъй щото много ваши състояния се дължатъ на миналото. Седите вие и сте неразположенъ духомъ. Иде ви понѣкой пѫть на умъ да извършите нѣщо недобро. Тази мисълъ е вложена отъ нѣкой вашъ дѣдо. Може би прѣди 100 години, прѣди 200 или 300 години отъ нѣкой вашъ прадѣдо. А вие ще бѫдете изразитель на тази, старата мисъль. Слѣдователно вие съ контра идеи ще се противопоставите на тази първоначална идея. Какъ? - Ще се върнете назадъ до А. С, въ този случай, е само резултатъ, но не е причина. Ще се върнете назадъ. Ако синътъ на А е билъ добъръ човѣкъ, ще апелирате къмъ него. Слѣдователно ще почерпите сили, за да регулирате тази мисълъ отъ А.

 

Сега да изясня. Да допуснемъ, че имате единъ канапъ, или една връвь, или едно вѫже. Вие сте хванали само единия край, а другия край сѫ хванали двама души. Вие не сте свободенъ. Туй вѫже е завъртяно около рѫцѣтѣ ви - вие теглите и тѣ теглятъ. Внушението отъ тѣхна страна е по-силно. Тѣ ви теглятъ и най-послѣ ви повличатъ. Вие не искате, какво трѣбва да стане? Трѣбва да дойде нѣкой другъ да хване при васъ вѫжето, за да се балансиратъ двѣтѣ сили. Затуй трѣбва да учите закона на равновѣсието. Не трѣбва да се самооблащавате*, че всичко може да направите самъ. Всѣки, въ дадения случай, е слабъ. Трима души на физическото поле могатъ да биятъ едного, но и единъ може да бие трима, па даже и 10 души, но се изисква голѣма сръчность, за да набие 10 души. Азъ въ историята помня само единъ такъвъ случай и то ето какъвъ: Единъ американски проповѣдникъ набива 10 души. Цѣла една тайфа пияни влизатъ и искатъ да развалятъ събранието. Той слиза отъ амвона, набива ги хубаво, вързва ги и ги туря долу прѣдъ амвона, качва се и си държи проповѣдьта. Накрая главатарьтъ на тази банда се обръща къмъ Бога. Но въ такъвъ случай трѣбва да имате присѫтствие на духа. У васъ, младите има една черта, която ви липсва, често вие губите присѫтствие на духа. Когато сте въ класъ, тогава сте много сръчни, но когато сте сами, тогава трѣбва да се опитате. А законътъ на внушението работи единично.

 

Та, най-първо трѣбва да изличавате тѣзи потици, които работятъ върху васъ. Ще правите наблюдения. Нѣкои мисли дѣйствуватъ върху задната часть на главата ви. Вие трѣбва да се освободите отъ тѣхъ. Нѣкои мисли дѣйствуватъ въ стомаха ви, тѣзи мисли дѣйствуватъ по наслѣдство и ти слушашъ нѣщо постоянно ти казва: “Хлѣбъ, ядене!” Ти се поддадешъ на туй внушение и постоянно мислишъ за това. Не, не му е врѣмето сега да ядешъ, отъ долу иде тази мисъль, туй внушение иде наслѣдствено; други внушения има, които идатъ по-отгорѣ - отъ подъ лъжичката. Тѣ сѫ по-благородни внушения; третитѣ идатъ отъ прѣдната часть на главата, те не сѫ опасни. Понѣкой пѫть внушенията и[д]атъ отъ слѣпоочнитѣ очи. И тогава ще почувствувате едно силно притискане на главата. Тогава именно трѣбва да знаете да трансформирате вашата енергия, да прѣкарате тия енергии на горѣ къмъ прѣдната часть, разумната часть на мозъка си.

 

Най-главното въ живота - всички трѣбва да имате единъ идеалъ. Всички трѣбва да сте свързани съ нѣкой човѣкъ, който седи по-горѣ отъ васъ, който има мораленъ стабилитетъ. Азъ го наричамъ - човѣкъ съ морални устои. А този човѣкъ може да бѫде нѣкой вашъ добъръ дѣдо, тукъ или въ Америка да е живѣлъ и да е заминалъ, съ когото да сте свързани и когато дойде едно противорѣчие веднага да си спомните за него, защото приятельтъ е необходимъ въ такъвъ случай. За нужди сѫ приятелитѣ.

 

Затуй сега ще се заемете да изследвате тия енергии. Не да попаднете въ тѣхъ, да мислите само за тѣхъ, защото има друга една опасность тогава, човѣкъ може да си самовнуши. Самовнушението може да дойде отвънъ чрѣзъ впечатления. Запримѣръ, минавате вие по пѫтя. Може да видите нѣкой човѣкъ падналъ и си счупилъ крака. Въ вашето подсъзнание това направи силно впечатление. Слѣдъ година може да се яви у васъ нѣко[я] болка въ крака, безъ да знаете причината й. Много болести има, които нѣматъ никаква органическа причина, а усѣщате болка. Послѣ, може да сте забѣлѣзали, като вървите по софийскитѣ улици, да кажемъ, а тѣ сѫ пълни съ разни мисли, нѣкой пѫть васъ не ви се иска да минете прѣзъ нѣкоя улица, защо? Като единъ чувствителенъ човѣкъ усѣщате, че влиянията не сѫ приятни тамъ и не искате да минете. Слѣдователно човѣкъ не трѣбва да се прѣдава на такива влияния отъ улицата. Въ такъвъ случай минете прѣзъ друга улица. Ако минете прѣзъ нѣкои улици вие може да възприемете лошитѣ мисли на нѣкой човѣкъ, който е миналъ прѣди васъ, т.е. тѣ да намѣрятъ мѣсто въ васъ, щомъ вие не сте достатъчно концентриранъ. Тази сутринъ азъ видѣхъ едно лице, при това свещеникъ, така се огрубило лицето му, че нищо свещеническо нѣма въ него. Такава една грубость имаше на лицето му.

 

Та, рекохъ, вижъ външнитѣ влияния сѫ подѣйствували даже и на единъ свещеникъ. Вие въ свѣта има да се борите съ редъ противоположни сили и трѣбва да бѫдете разумни, т.е. трѣбва да разбирате закона на внушението. А този законъ на внушението изисква чистота на мисъльта. Всѣкога трѣбва да имате чиста и ясна мисъль. Никакво раздвояване на ума! То ще дойде, но не го допущайте да вземе мѣсто у васъ. Въ момента, въ който вие допуснете едно раздвояване, винаги човѣкъ губи своето равновѣсие. Питамъ: онѣзи акробати, които минаватъ по тънки вѫжета, какъ минаватъ? Присѫтствие на духа иматъ; онѣзи авиатори, които отиватъ 3, 4, 5, 7, 8 клм. нагорѣ - присѫтствие на духа иматъ. Ама прѣдставете си единъ страхливъ човѣкъ, който ще изгуби присѫтствие, какво ще стане съ него? Разбира се, всичкитѣ авиатори иматъ едно качество: у тѣхъ центърътъ на страха е по-слабо развитъ. Страхливъ човѣкъ авиаторъ не става. Авиаторитѣ сѫ смѣли. Сега нѣкои хора трѣбва да употрѣбятъ много голѣми сили, да не бѫдатъ страхливи. Запримѣръ вие изпитвате страхъ, но трѣбва да турите воля, за да покажете, че не ви е страхъ. Нъкой пѫть ви е страхъ, а се прѣструвате, че не ви е страхъ. Не, вие ще си прѣдставите страха: страхъ ви е, нищо повече. Но нѣма да давате мѣсто на страха си. Въ животинското царство у по-нисшитѣ животни страхътъ си има мѣсто, но единъ човѣкъ, който е тръгналъ по пѫтя, страхътъ често може да го спира. Запримѣръ колебанието отъ какво произтича? - Отъ страхъ.

 

Та, сега имате да ликвидирате съ всичкитѣ тия наслѣдствени прояви, които се явяватъ въ ума ви. 50% отъ тѣзи прояви сѫ наслѣдствени и по закона на наслѣдственостьта вие можете да ги изхвърлите. Какъ? Запримѣръ нѣкой день нѣмате разположение, казвате: “Не ми се учи днесъ.” Какво ще направите? - Седни и учи! -“Ама нѣмамъ настроение!” Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни на масата си, нищо повече! Внушение е то. Законъ на повторение е то. Ти си отлагалъ, отлагалъ и казвашъ: “Нѣмамъ настроение.” Не, ще седнешъ и ще учишъ безъ настроение! Употрѣбете тогава и вие едно внушение, ваше внушение. Да кажемъ, нѣмате разположение да идете нѣкѫдѣ, абсолютно нѣмате разположение. Кажете тогава цѣлъ единъ часъ наредъ: “Ще ида, ще ида, ще ида…” И като повторишъ цѣлъ единъ часъ тѣзи думи най-послѣ ще отидешъ и оттатъкъ ще минешъ. Послѣ, направете другъ единъ опитъ: имате силно желание да идете нѣкѫдѣ, но това мѣсто нѣма да ви ползва никакъ. Кажете тогава така: “Нѣма да ида, нѣма да ида, нѣма да ида…” И нѣма да идете. Слѣдъ като повторишъ една дума, има си извѣстни числа - 100 пѫти, 200 пѫти, 3-4-5 стотинъ пѫти, туй повторение прѣдставлява цѣлъ единъ цикълъ и около васъ се образува цѣла една сила, която ще даде потикъ да бѫде движението ви за или противъ, т.е. или въ положителенъ или въ отрицателенъ смисълъ, което е за добро.

 

И тогава азъ казвамъ, въ природата има два метода, съ които тя си служи: когато природата дѣйствува съ своитѣ положителни сили, тя произвежда въ насъ всѣкога негативни състояния; когато природата дѣйствува съ своите негативни сили, тя произвежда въ насъ всѣкога положителни състояния. Туй трѣбва да го знаете. Едно негативно състояние у васъ се дължи на положителнитѣ влияния отъ дѣйствията на природата. Обратния процесъ: когато природата дѣйствува съ своитѣ негативни сили, у човѣка се произвеждатъ положителни състояния.

 

Какъ ще преведете минусъ съ минусъ и плюсъ съ плюсъ? Човѣкъ и природата могатъ ли да се примирятъ? (п.ч.) Когато природата работи, човѣкъ ще възприема, човѣкъ ще плаща. Когато природата стои негативно, тогава тя ще плаща. Взаимообразно ще си дѣйствуватъ. Но всѣкога трѣбва да знаете, когато дойде едно негативно състояние у васъ, природата дѣйствува съ своите положителни сили и тѣ сѫ разумни. Това не е единъ признакъ, че вие сте извънъ законитѣ на природата. Ни най-малко, макаръ че не сте разположени, но трѣбва да знаете факта, че природата дѣйствува съ своитѣ положителни сили и то е за добро. И когато вие сте въ най-добро разположение на духа си, трѣбва да знаете, че природата работи съ своитѣ негативни сили. И въ единия и въ другия случай трѣбва да знаете, че то е за ваше добро. Тогава имаме 1, 2, 3, 4. При 3 и 4 движението трѣбва да мине прѣзъ кръстъ.

 

 

l3367_f1.png

И дѣйствително така е, отъ лѣвото полушарие енергиитѣ отиватъ въ дѣсното, и отъ дѣсното полушарие отиватъ въ лѣвото, прѣкръстосване става. Едната страна е негативна у човѣка, а другата е положителна. Но тѣ се мѣнятъ. Изобщо се казва: лѣвата страна е отрицателна, а дѣсната е положителна. Но често има едно промѣнение на тия сили. Лѣвата рѫка, въ която дѣйствуватъ въобще отрицателнитѣ сили, въ горната си часть на рѫката тя е положител-на, а долната, вѫтрѣшната часть на рѫката (дланьта), тя е отрицателна; дѣсната рѫка, която е положителна по отноше-ние на лѣвата и тя въ горната часть е положителна, а долната (дланьта) е отрицателна.

 

И тогава имате: l3367_f2.png, и знаете ли какъ се съединяватъ знацитѣ? Пакъ сѫщото прѣкръстосване става. Отрицателната часть на рѫката е всѣкога гладка, по нея никаки косми не растатъ, а тази часть на рѫката, дѣто е положителна, тамъ има косми. Двѣтѣ устни сѫ отрицателни, но горната часть на устата е положителна - тамъ се образуватъ мустацитѣ. Тогава горната часть е положителна, а долната е отрицателна.

 

 

l3367_f3.png

Чрѣзъ закона на внушение може да се случи слѣдующото: когато природата дѣйствува съ своитѣ положителни сили и вие искате да бѫдете положителни, тогава вие сте въ стълкновение съ природата, тогава се образува триене; тогава ставатъ мозъчни сътресения и тогава хората подлудяватъ. Всѣки, който се бори съ природата, подлудява. И всѣки, който се бори съ Бога, подлудява, нищо повече! Значи, природата не обича ти да се боришъ съ нея. Ти ще отстѫпишъ не отъ страхъ, ти ще използвашъ нейнитѣ сили. Когато тя работи, ти ще почивашъ, а когато тя прѣстане да работи, ти ще започнешъ да работишъ. Слѣдователно, ние не трѣбва да бѫдемъ два положителни знака въ природата. Плюсъ и плюсъ какво даватъ? (-Отблъскватъ се.) Е, какво означава отблъскването? Въ какво направление отиватъ силитѣ тогава? Да допуснемъ, тукъ имате двѣ топки А и В. И двѣтѣ сѫ положителни. Найпърво ще се яви едно желание да се приближатъ (А1В1), но послѣ пакъ се отблъскватъ; пакъ се приближаватъ, пакъ се отблъскватъ. Какъ ще обясните това явление? (-Електричеството става разнородно, щомъ се приближатъ двѣтѣ топки, едното електричество се неутрализира, тогава се отблъскватъ и т.н.) Добрѣ. Тогава, въ първия случай имам[е] и при двѣтѣ топки знака плюсъ (А, В). Въ втория случай (А1В1) имаме минусъ и плюсъ - привличатъ се топкитѣ. Послѣ пакъ се отблъскватъ. Кѫде отиде отрицателното електричество? (-Отрицателното електричество отива въ земята С. И на мѣстото се явява пакъ положително електричество. Топкитѣ пакъ се отблъскватъ.) Добрѣ. Това е единъ геологически законъ. Промѣни ставатъ и въ клѣткитѣ. Какво отношение има земята къмъ тия двѣ топки? Ние допущаме, че тѣ сѫ съзнателни.

 

Извѣстни величини вие ги означавате съ минусъ, а други - съ плюсъ. Вземете -5 и +5. Тия двѣ величини равни ли сѫ? (-Като алгебрични величини не сѫ равни, само по абсолютна стойность, безъ знака, сѫ равни, но иначе не сѫ равни.) Ако имаме въ термометъръ 5° надъ нулата, едно и сѫщо ли означаватъ? (Тѣ не сѫ равни величини.) - Защо?

l3367_f4.png

Прѣдставете си слѣдующето: тукъ имате жена (ж). Тя е негативна въ природата (-) и мѫжъ (м), той е положителенъ въ природата (плюсъ). Но тази жена бие мѫжа си и физически го бие и по умъ го бие. Какъ тогава ще си обясните тогава това? Дѣйствително туй е вѣрно, но относително е вѣрно. Сега тия разсѫждения сѫ извънъ науката, тѣ да не ви бъркатъ на вашата наука. Вие трѣбва да ги държите отвънъ. Тѣ сѫ само единъ постороненъ капиталъ, а вие дръжте си вашия капиталъ.

 

Какъ бихте означили настроението, положително ли е, или отрицателно? Кой е създалъ настроението? Мѫжетѣ или женитѣ? (-Женитѣ.) Т.е. подъ думата “жена” разбираме “животъ”, подъ “жена” вие ще разбирате живота. Кой е създалъ негативнитѣ сили: животътъ или умътъ? Подъ думата “мѫжъ” ще означаваме винаги ума въ неговата цѣлокупность, а подъ думата “жена” ще разбираме живота въ неговата цѣлокупность. Животъ и жена сѫ близки. Жена и мѫжъ се различаватъ само по едно качество. Жената въобще е символъ на животъ, тъй щото тя не засѣга формулата на сегашнитѣ жени. А положителнитѣ сили сѫ създадени отъ що? Запримѣръ смѣлостьта на какво се дължи? Дължи ли се на човѣшкия умъ? Отъ какво произтича смѣлостьта? Отъ ума ли? (-Не отъ ума.) Хубаво. Думата “интенсивность” на какво се дължи, на ума или на сърцето? (-На сърцето.) Правете наблюдения, щомъ мислите и въ васъ има извѣстно безпокойствие, то се дължи винаги на сърцето. Когато сърцето рѫководи, въ мислитѣ винаги има безпокойствие. Когато умътъ работи, тогава има чистота, човѣкъ е тихъ и спокоенъ, невъзмутимъ, тогава човѣкъ се подига.

 

Ще знаете, когато умътъ работи самъ, човѣкъ всѣкога е тихъ, а когато сърцето рѫководи, човѣкъ всѣкога се намира въ едно състояние тревожно: рѣши едно, смѣни го - все прави и все недоправи. Казва: “Еди колко книги ще прочета, туй ще направя, онуй ще направя”, и въ края на краищата нищо не направя. Всѣки день хиляди желания смѣнява, все рѣшава, рѣшава. Послѣ, като го попиташъ: “Защо не го направи”, каже, че условия нѣма. Азъ наричамъ сърцето е едно дѣте, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нѣщо, то всичко изяда. Но не е ли приготвила нищо, цѣлия день ще има само цирикане. Такова нѣщо е сърцето. Англичанитѣ го наричатъ: “мѣсто на постоянно безпокойство.” Когато дойдатъ тия състояния, ще ги познавате, тѣ сѫ на сърцето. То е дѣтинско състояние, едно дѣтинско своенравно състояние. Отъ нѣща нищо и никакви, които петь пари не струватъ, нѣкой миналъ и те побутналъ, дигнешъ цѣлъ скандалъ. Дѣтински работи сѫ това. Такова е състоянието на сърцето.

 

Та, всички трѣбва да се владѣете, т.е. да се не поддавате на такъвъ дѣтински устремъ. Вие ще употрѣбите за сърцето си този примѣръ на циганката, той е много хубавъ за тѣзи състояния. Разболѣло се циганчето, казва: “Мамо, геврече.” -“Ще купимъ, мама, ще купимъ.” -“Халвица, мамо.” ”Ще купимъ, ще купимъ.” Че смокини, орѣхи, ябълки… Всичко искало. И тя все му купувала: “Ще купимъ, мама, ще купимъ.” Най-послѣ то умрѣло и циганката казала: “Е, мама, отъ всичко поне си хапна.” Като дойде едно такова фалшиво желание въ сърцето ви, кажете: “Ще бѫде, ще бѫде”, и оставете го тамъ. И като умре вашето циганче, т.е. не да умре, но вашето състояние се трансформира отъ едно въ дру го, по-високо. Тогава кажете: “Дѣйствително, всичко постигнахъ”, т.е. постигналъ си да трансформирашъ своитѣ желания. Смърть значи трансформиране отъ едно състояние въ друго, минаване отъ единъ образъ въ другъ. Не е страшна смъртьта. То не е ограничение, тъй ще схващате вие. И тогава ще бѫдете близо до истината.

 

Щомъ дойдатъ нѣкои неприятности, вие ще спрете и ще кажете въ себе си: “Ще бѫде, ще бѫде.” Тихичко ще го кажете и отминете. Не се противопоставяйте на вашитѣ желания. Голѣма погрѣшка е това. Никога не влизайте въ борба съ себе си. Едно правило ще ви дамъ: Не се бори съ себе си! Какво ще постигнете? Изслушай себе си, добрѣ разсѫждавай и извади поука. Но не се бори! Запримѣръ нѣкой казва: “Това нѣщо нѣма да го направя.” Не, не се бори съ себе си, изслушай спокойно, не разрѣшавай въпроса прѣдварително. Туй желание не е твое. Двама души се разговарятъ тамъ, азъ ги слушамъ, мисля си, че това нѣщо е за мене, но си казвамъ: “Нѣма да участвувамъ вѫтрѣ.” Че туй прѣди всичко не се отнася до менъ, азъ мога да изслушамъ тия двамата, тѣ може да искатъ да идатъ на разходка, това менъ не засѣга. Ние се вплитаме въ това, като казваме: “Това за менъ не се отнася, азъ това нѣма да направя, или онова ще направя…” Нито едното ще направишъ, нито другото нѣма да направишъ.

 

Първото нѣщо, ще се борите съ себе си! Но всѣкога обозначавайте своитѣ навици. Щомъ видишъ една погрѣшка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи й: “Ти си много добра и ще бѫдешъ тъй добра, нѣма да ми правишъ много пакость.” Поговори й мъничко. Тя разбира. И мнозина отъ васъ, които сѫ рѣшавали така: “Азъ това нѣма да го направя”, колко отъ васъ сте успѣли въ това отношение? Правили ли сте опитъ! Нѣкой иска да изкорени нѣкой лошъ навикъ отъ себе си. Отъ кѫде ще го изкоренишъ? Този навикъ почти нѣма никакво твое сѫществувание, то е само една илюзия въ вашия умъ. И онзи, който иска да корени отъ себе си своитѣ навици, азъ го уподобявамъ на единъ човѣкъ, на когото лицето е очернено. И той почне да се оглежда въ огледалото и казва: “Е, очисти се, де!” Ще [се] очисти ли нѣкога? - Никога. И вие сега гле дате въ едно огледало. Огледалото никога нѣма да очисти черното ви лице. Вие по никой начинъ не може да го изчистите само като се оглеждате. Тогава какво ще направишъ? Ще се разсърдишъ и ще ударишъ огледалото на земята. Ще се очисти ли черното ви лице тогава? Мислите ли, че вашитѣ петна ще се махнатъ, ако счупите огледалото?

 

Може би туй дегизиране въ дадения случай е потрѣбно за васъ. Да допуснемъ, тебе те гонятъ. Дойде нѣкой и те нацапа хубаво. А така, като си начерненъ, нѣма да те познаятъ. Нѣма ли да се зарадвашъ въ този случай, че си черенъ? Туй дегизиране е по-хубаво въ случая, защо ще го снимашъ отъ лицето си? Туй е по отношение на ония неприятни състояния, които вие може да опитате. Не ги считайте, че сѫ нещастия за васъ. Като станете, ще имате едно неблагоприятно състояние, спрете се и погледнете въ природата. Тогава ще знаете, че въ слѣдующия моментъ ще се смѣнятъ вашитѣ състояния.

 

И тъй, като станешъ, ще кажешъ така: “Азъ нѣма да се боря съ себе си, но ще бѫда въ хармония съ себе си. Азъ нѣма да бѫда въ противоречие съ природата, но ще бѫда въ хармония съ природата. Азъ нѣма да бѫда въ противоречие съ Бога, но ще бѫда въ хармония съ Бога.” Туй си помисли само. Произнесете тѣзи думи и вижте какъ веднага ще се измѣни вашето състояние. Единъ - два пѫти тихичко кажете на себе си. Така човѣкъ може да създаде въ себе си великъ характеръ. Защото природата сама по себе си е красива.

 

Въ дадения моментъ вие имате работа съ интелигентни сѫщества около васъ, които сѫ минали около вашия пѫть и го познаватъ много добрѣ. И тѣ сѫ готови да ви услужатъ, като нѣкой виденъ професоръ въ нѣкоя лаборатория какъ помага на студентитѣ си. Правете опити и работете! Ако не излѣзе опита, ще помолите този професоръ да ви покаже какъ се прави опита. Той ще започне да работи съ васъ и ще ви даде всичкитѣ наставления, които сѫ необходими. Той ще рѫководи опита, вие ще работите. Слѣдователно когато вие се намирате въ едно противорѣчие съ живота, ще повикате едно отъ тия разумни сѫщества, които сѫ ваши приятели, но ще ги слушате. И опита, който правите, ще бѫдете много внимателни. Този опитъ става въ васъ, вие сте една лаборатория, а вашитѣ мисли и вашитѣ желания, това сѫ елементитѣ тамъ. Тъй животътъ е приятенъ, ще повикате професора и така съ всичкото смирение ще внимавате, ще го слушате и ще отбѣлѣзвате всичко, което той прави. Еди кое шишенце на кое мѣсто се намира… Ще отбѣлѣзвате всичко въ книжката си. Трѣбва да бѫдете внимателни къмъ себе си. Къмъ това ще приложите и тази вѫтрѣшна опитность, която ще даде една стабилность на характера ви. Туй ще създаде онова състояние на тази вѫтрѣшна чистота, която е потрѣбна за развитието на ума. Защото има нѣща, които се разбиратъ само при една вѫтрѣшна чистота на съзнанието.

 

Ако искате да развиете ума си, непрѣменно трѣбва да имате чистота. Не чистота, какво се разбира сега. Чистота въ кръвьта, чистота въ сили, които дѣйствуватъ въ васъ. Чистота, чистота. Значи да не сѫ смѣсени, първични трѣбва да бѫдатъ силитѣ. То значи чисти сили. Съ тѣхъ трѣбва да работите сега. И тия сили хората ги употребѣватъ да се обичаме, да бѫдемъ разумни… Всичкитѣ тия термини трѣбва да се прѣведатъ въ единъ строгъ наученъ начинъ. Не наученъ начинъ, защото често науката не може да даде единъ потикъ, но да се направятъ тия нѣща достѫпни за единъ положителенъ животъ, че да добиете една увѣреность въ вѫтрѣшния си животъ, да знаете, че има единъ законъ, съ който може да се работи.

 

Сега ще работите съ единъ законъ на внушението въ себе си. Ще кажете тъй: “Ще ида, ще ида, ще ида…; ще се моля, ще се моля, ще се моля…” Вземете редъ отъ тия думи, силни думи и ги повтаряйте много пѫти. Ето какво ще направите прѣзъ тази седмица: ще си изберете една дума за понедѣлникъ, каква дума ще бѫде тя? Той е день на Мѣсечината. Въ вторникъ ще вземете друга дума; въ срѣда - друга; въ четвъртъкъ - друга; въ петъкъ, сѫбота и недѣля ще свършите. За една седмица е това. Вие сами ще си изберете думитѣ. Азъ искамъ да видя какви думи ще изберете. Ще започнете сутринь. Тази избрана отъ васъ дума ще я произнесете 100 пѫти, на обѣдъ - 100 пѫти и вечерь - 100 пѫти. Вие още не сте запознати съ този законъ. Ето какъ ще си изберете думата: ще се спрете тихо и спокойно, нѣма да се колебаете и тъй като се успокоите въ себе си, въ съзнанието ви ще изпъкне една дума, тя е за васъ. И тя ще ви се понрави. Запримѣръ ако съмъ азъ, въ понеделникъ ще кажа: “Ще чистя, ще чистя, ще чистя…” и ще броишъ на пръститѣ си 100 пѫти. Природата обича точностьта. Тя не си играе въ такъвъ случай. И ако ти не произнесешъ 100 пѫти, оставишъ само едно, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно 100 пѫти. Но нѣма всички да избирате “чистя”. Може да изберете друга дума: “Ще нареждамъ, ще нареждамъ, ще нареждамъ…”; “ще пълня, ще пълня, ще пълня…”; “ще изпразвамъ, ще изпразвамъ, ще изпразвамъ…”; “ще мия, ще мия, ще мия…” По-добрѣ е глаголъ да употрѣбите. Вторникъ: “Ще воювамъ…”; “ще изправямъ…” (-Ще уча?) Въ вторникъ не се учи. Тази философия ученицитѣ много добрѣ знаятъ, въ вторникъ не се учи. Т.е. всѣки день си има по нѣколко часа за учене. За вторникъ: “Ще побеждавамъ; ще прѣвъзмогвамъ; ще напрѣдвамъ; ще ставамъ…” Срѣда: “Ще уча, ще уча, ще уча…” и т.н. Всѣки единъ ще си избира по една дума. Седемь думи за прѣзъ цѣлата седмица. И тѣзи думи да сѫ силни въ съзнанието ви. Ще си ги пояснитѣ, ще си ги запишете въ едно тефтерче. Значи, прѣзъ деня всѣка дума ще я произнесете 300 пѫти. Тогава имате седемь деня по 300 пѫти правятъ 2100 пѫти.

 

Тѣзи сѫ малкитѣ опити, които иматъ добъръ резултатъ, ако ги изпълнявате добрѣ. Тѣ сѫ едно подготовление за голѣмата работа.

 

9.15 ч.в.

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

IV година

11 школна лекция на

I Младежки Окултенъ Класъ

28.ХII.1924 година

Недѣля

 

--------------------------------------

*самооблащава - книж.остар.(отъ рус. самообольщение) самозаблуда, самозаслепение, самоизмама.

 

---------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА

 

Какъ пази човѣкъ своето равновѣсие?

Какъ дѣйствува законътъ на внушението?

Причинитѣ на нашитѣ прояви седятъ въ миналото.

Какво се изисква за равновѣсието.

Всички трѣбва да имаме единъ идеалъ въ живота си.

Влиянията отъ улицата. Послѣдствия.

Трѣбва да ликвидираме съ всички наслѣдствени прояви у насъ.

Когато не ни се учи, то е едно внушение отвънъ. Тогава ще употрѣбимъ и ние едно наше внушение: ще седнемъ и ще учимъ. За да прѣвъзмогнете външнитѣ внушения, вие ще удвоите вашитѣ внушения.

Двата метода въ природата.

Когато природата е положителна, ние трѣбва да бѫдемъ негативни къмъ нея.

Умътъ включва въ себе си качества на чистота, миръ и спокойствие.

Какво нѣщо е сърце?

Какъ да лѣкуваме това състояние на сърцето? Примѣрътъ - циганката.

Едно правило: не се бори съ себе си - изслушай себе си, извади поука!

Огледалото нѣма да поправи нашитѣ погрѣшки.

Не считайте, че нѣкои навици и неприятни състояния сѫ нещастие за васъ.

Тритѣ правила: за себе си; за природата и за Бога.

Професоръ, лаборатория и елементи.

Упражнения за самовнушението. Добритѣ думи. 7-тѣ дена.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 26 февруари 2017 - 10:35

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Законъ за внушение и

законъ за равновѣсие.

 

  „Любовьта ражда доброто!“

 

  — Доброто носи за насъ животъ свѣтлина и свобода.

 

Размишление.

 

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Прѣдназначението на гръбначния стълбъ“.

 

  За слѣдния пѫть ще пишете върху тема № 10:  „Произходъ на съзнателнитѣ и подсъзнателнитѣ движения у човѣка“. Ще опишете движенията у човѣка.

 

  Какъ пази човѣкъ своето физическо равновѣсие? Запримѣръ, главата на човѣка е тежка. Какъ седи тя на раменетѣ му? Спокойно ли седи човѣшката глава, или постоянно се движи? (— Движи се). Въ какво направление се движи тя? У човѣка има двѣ течения. Забѣлѣзали ли сте, когато пѫтувате по планинитѣ, когато правите екскурзии, или вървите по пѫтя, щомъ вниманието ви се отвлѣче, значи въ ума ви се раждатъ двѣ противоположни мисли, и вие веднага падате или на лицето си, или налѣво, или надѣсно. Защо падате? Вие трѣбва да правите тия наблюдения. Причината за вашето падане се крие въ подсъзнанието ви. Напримѣръ, ходите съ нѣкого и питате: защо животътъ на еди-кой си господинъ е тъй нередовенъ? Като запитате това, падате на едната или на другата страна. Туй падане е свързано съ човѣка, на когото въ случая оцѣнявате характера. Защо еди-кой си човѣкъ води нередовенъ животъ, това нѣщо отъ чисто наслѣдствено гледище е ясно. Да допуснемъ. че вие се раждате като членъ въ фамилията АВС. Какъ дѣйствува закона за наслѣдственостьта по отношение на вашия животъ? Да кажемъ, че вашиятъ дѣдо е А. Нѣкога той се е разгнѣвилъ и намислилъ да удари нѣкой човѣкъ по пѫтя и да му пукне главата. Той само е проектиралъ тази мисъль, но не я реализиралъ. Защо? — Случило се, че се разболѣлъ и умрѣлъ. Тази негова мисъль само се е отложила, но е останала въ неговото подсъзнание. Дѣдо ви има синъ, който се оженва и нему се ражда синъ, да кажемъ В. Този синъ ще изпълни желанието на дѣдо си по внушение. Той ще срещне на пѫтя онзи човѣкъ, когото дѣдото искалъ да бие, и ще му пукне главата. Така у васъ се ражда по нѣкой пѫть желание да биете нѣкого. Вие сте забѣлѣзали, какъ нѣкои дѣца, като играятъ на пѫтя, взиматъ единъ камъкъ и удрятъ съ него нѣкой старецъ. Защо? — Това сѫ външни мисли, отъ миналото, на които тѣ се подаватъ.

 

  Сега азъ ви навеждамъ на този великъ законъ, за да разбирате нѣщата, да знаете, защо ставатъ по единъ, или по другъ начинъ. Вие мислите, че е безразлично, какво мисли човѣкъ. Не, не е безразлично. Вие или вашето поколѣние ще извърши извѣстно дѣйствие, което се е зародило въ ума на нѣкой вашъ дѣдо или прадѣдо. Ето защо, вие трѣбва да търсите причинитѣ за всички ваши постѫпки. Тогава какво математическо отношение ще има между А и В? — Причината за дадена постѫпка е А, а въ В се изразява идеята. Тъй щото, много ваши състояния се дължатъ на миналото. Запримѣръ, вие сте неразположени духомъ и по нѣкой пѫть ви иде на умъ да извършите нѣкоя лоша постѫпка. Тази мисъль, или това желание е вложено отъ нѣкой вашъ дѣдо или прадѣдо, може би прѣди 100, прѣди 200 или прѣди 300 години, а вие сте изразитель на тази негова мисъль. Слѣдователно, за да не бѫдете изразитель на такива стари идеи, вие ще имъ противопоставяте контра-идеи. Какъ? — Ще се върнете назадъ до А. Въ този случай С е само резултатъ, но не и причина. Ако синътъ на А е билъ добъръ човѣкъ, ще апелирате къмъ него. Значи, отъ него ще почерпите сила, за да регулирате мисъльта, прѣдадена ви отъ А.

 

  Ще ви изясня мисъльта си. Да допуснемъ, че имате единъ канапъ или една връвь, или едно вѫже. Вие хващате само единия край, а другиятъ край хващатъ други двама души. Туй вѫже е завъртяно около рѫцѣтѣ ви, и вие не сте свободни, Тѣ теглятъ, и вие теглите. Внушението отъ тѣхна страна е по-силно, затова тѣ ви завличатъ. Какво трѣбва да стане, за да не ви завлѣкатъ? — Трѣбва да дойде другъ нѣкой да хване вѫжето при васъ, за да се балансиратъ двѣтѣ сили. Затуй трѣбва да учите закона на равновѣсието. Не трѣбва да се самообълщавате, че всичко може да направите самъ. Въ дадения случай човѣкътъ самъ е слабъ. На физическия свѣтъ трима души могатъ да биятъ едното, но и единъ може да бие трима, па даже и 10 души, но за послѣдното се изисква голѣма сръчность. Отъ цѣлата история азъ помня само единъ такъвъ случай. Той е слѣдниятъ: единъ американски проповѣдникъ набива 10 души. Какъ? — Цѣла тайфа пияни влизатъ въ молитвеното събрание на този проповѣдникъ, искатъ да развалятъ събранието. Той слиза отъ амвона, набива ги хубаво, вързва ги и ги оставя долу прѣдъ амвона, качва се отново и си довършва проповѣдьта. Накрая на проповѣдьта, главатарьтъ на бандата се обръща къмъ Бога. Въ такъвъ случай трѣбва да имате присѫтствие на духа. У васъ, младитѣ, често липсва присѫтствие на духа. Когато сте въ класъ, тогава сте много сръчни, но когато сте сами, тогава трѣбва да се опитате. Обаче, законътъ на внушението работи единично.

 

  Та най-първо трѣбва да различавате всички потици, които работятъ върху васъ. Затова ще правите наблюдения. Има мисли, които дѣйствуватъ върху задната часть на главата ви. Вие трѣбва да се освободите отъ тѣхъ. Нѣкои мисли дѣйствуватъ по наслѣдство върху стомаха ви, и вие слушате нѣщо постоянно да ви казва: хлѣбъ, ядене! Вие се подавате на това внушение и постоянно мислите за ядене. Не, не е врѣме сега за ядене. Тази мисъль иде отдолу, тя е наслѣдствена. Други мисли идатъ чрѣзъ внушение отъ подъ лъжичката. Тѣ сѫ по-благородни внушения. Трети мисли идатъ отъ прѣдната часть на главата. Тѣ не сѫ опасни. По нѣкой пѫть идатъ внушения отъ слѣпитѣ очи. Тогава ще почувствувате силно притискане на главата. Сега именно трѣбва да знаете да трансформирате вашитѣ енергии и да ги прѣкарате нагорѣ къмъ прѣдната часть на главата си, къмъ разумната часть на мозъка.

 

  Най-главното въ живота за всинца ви е да имате единъ идеалъ. Всички трѣбва да сте свързани съ нѣкой човѣкъ, който седи по-горѣ отъ васъ, който има мораленъ стабилитетъ. Азъ наричамъ този човѣкъ „човѣкъ съ мораленъ устой“. Този човѣкъ може да бѫде нѣкой вашъ добъръ дѣдо, тукъ, или въ Америка, да е живъ, или да е заминалъ. И когато се намѣрите въ нѣкое противорѣчие, веднага си спомнете за него, защото приятельтъ е необходимъ тъкмо въ такъвъ случай. Приятелитѣ сѫ нужни. Ето защо, сега ще се заемете да изслѣдвате тия енергии. Като ги изслѣдвате, да не започнете да мислите само за тѣхъ, защото има друга опасность, човѣкъ може да си самовнуши. Самовнушението може да дойде отвънъ, чрѣзъ различни впечатления. Запримѣръ, вървите по пѫтя и виждате нѣкой човѣкъ падналъ и си счупилъ крака. Това прави силно впечатление на вашето подсъзнание. Слѣдъ една година може да се яви у васъ сѫщата болка на крака, безъ да знаете коя е причината. Има много болести, които нѣматъ никаква органическа причина, а усѣщате болка. Послѣ, може да сте забѣлѣзали друго нѣщо: вървите по софийскитѣ улици, които сѫ пълни съ разни мисли и ги възприемате нѣкой пѫть, затова не ви се иска да минете направо прѣзъ нѣкоя улица, по която имате работа, а обикаляте. Защо? Като чувствителенъ човѣкъ, вие усѣщате, че влиянията тамъ не сѫ приятни и не искате да минете по тази улица. Но човѣкъ не трѣбва да се подава на влияния отъ улицитѣ. Въ такъвъ случай, ако сте слаби, минете прѣзъ друга улица. Причината за лошитѣ влияния по улицитѣ сѫ лошитѣ мисли на нѣкой човѣкъ, който е миналъ прѣди васъ. Ако вие не сте достатъчно концентриранъ, тия лоши мисли ще намѣрятъ мѣсто въ васъ.

 

  Тази сутринь видѣхъ едно лице, при това свещеникъ, което тъй много се огрубило, че нищо свещеническо не е останало у него. Отъ какво се е толкова много огрубило? — Външнитѣ влияния сѫ му подѣйствували. И на васъ прѣдстои да се борите съ редъ противоположни сили въ свѣта, но трѣбва да бѫдете разумни, т. е. трѣбва да разбирате закона на внушението. Този законъ изисква чистота на мисъльта. Всѣкога трѣбва да имате чиста и ясна мисъль. Никакво раздвояване на ума! Раздвояването ще дойде, но не го допущайте да вземе мѣсто у васъ. Въ момента, въ който допуснете раздвояването, ще изгубите своето равновѣсие. Питамъ: какъ минаватъ акробатитѣ по тънки вѫжета? — Тѣ иматъ присѫтствие на духа. Авиатори, които се качватъ на 3, 4, 5, 7, 8 клм. нагорѣ въ въздуха, сѫщо иматъ присѫтствие на духа. Прѣдставете си, че единъ страхливъ човѣкъ се качи на аеропланъ. Какво ще стане съ него? — Ще изгуби присѫтствие на духа и може да падне. У всички истински авиатори центърътъ на страха е слабо развитъ. Страхливъ човѣкъ авиаторъ не става. Авиаторитѣ сѫ смѣли. Нѣкои хора трѣбва да употрѣбяватъ голѣми усилия, да се борятъ противъ страха. Запримѣръ, нѣкога вие изпитвате страхъ, но употрѣбявате волята си, за да покажете, че не ви е страхъ. Нѣкой пѫть ви е страхъ, а се прѣструвате, че не ви е страхъ. Не, вие трѣбва да бѫдете естествени, да покажете, че ви е страхъ, нищо повече. Обаче, като хора, вие не трѣбва да давате мѣсто на страха. Въ животинското царство, у по-низшитѣ животни, страхътъ си има мѣсто, но за човѣка, който е тръгналъ въ Божествения пѫть, страхътъ често ще бѫде спънка. Отъ какво произтича колебанието у човѣка? — Пакъ отъ страха.

 

  И тъй, вие трѣбва да ликвидирате съ всички наслѣдствени прояви и мисли, които се зараждатъ въ ума ви. Най-малко 50% отъ тѣзи прояви сѫ наслѣдствени и по закона на внушението вие може да ги изхвърлите. Какъ? Запримѣръ, нѣкой день нѣмате разположение на духа и казвате: не ми се учи днесъ. Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни прѣдъ масата си — нищо повече! Че не ти се учи, това е внушение, законъ на повторение. Ти си отлагалъ много пѫти и днесъ казвашъ: нѣмамъ настроение да уча. Не, ще седнешъ да учишъ, безъ да чакашъ настроение! Срѣщу това внушение и вие употрѣбете едно ваше внушение. Да кажемъ, че нѣмате разположение да отидете нѣкѫдѣ. Какво трѣбва да направите? Повтаряйте цѣлъ часъ наредъ: ще отида, ще отида... Като повтаряте тѣзи думи цѣлъ часъ наредъ, най-послѣ ще отидете на това мѣсто. Послѣ, направете другъ опитъ. Имате силно желание да отидете нѣкѫдѣ, но това отиване нѣма да ви ползува никакъ. Кажете си тогава: нѣма да отида, нѣма да отида... И ще видите, че нѣма да отидете. Слѣдъ като повтаряте една дума нѣколко пѫти, ще имате резултатъ. Колко пѫти трѣбва да се повтори една дума? — Има извѣстни числа: 100, 200, 300 и повече пѫти. Това повтаряне прѣдставлява единъ цикълъ около васъ и съ това се образува една сила, която дава потикъ да бѫде движението ви за или противъ, т. е. или въ положителенъ или въ отрицателенъ смисълъ, което е за ваше добро.

 

  Азъ казвамъ: природата има два метода, съ които си служи. Когато тя дѣйствува съ своитѣ положителни сили, всѣкога произвежда въ насъ негативни състояния; когато пъкъ дѣйствува съ своитѣ негативни сили, тя всѣкога произвежда въ насъ положителни състояния. Туй трѣбва да знаете. Едно негативно състояние у васъ се дължи на положителнитѣ влияния отъ дѣйствията на природата. И обратно, когато природата дѣйствува съ своитѣ негативни сили, у човѣка се произвеждатъ положителни състояния. Какъ ще примирите минуса съ минуса и плюса съ плюса? Човѣкътъ и природата могатъ ли да се примирятъ? Когато природата работи, човѣкътъ ще възприема, той ще плаща. Когато природата стои негативна, тогава тя ще плаща. Човѣкътъ и природата ще си въздѣйствуватъ взаимообразно. Всѣкога, обаче, трѣбва да знаете, че когато дойде едно негативно състояние у васъ, природата дѣйствува съ своитѣ положителни сили, които сѫ разумни. Това ни най-малко не е признакъ, че вие сте извънъ законитѣ на природата. Тъй че, когато не сте разположени, трѣбва да знаете факта, че природата дѣйствува върху васъ съ своитѣ положителни сили. Това е за добро. И когато вие сте въ най-добро разположение на духа си, трѣбва да знаете, че природата тогава работи съ своитѣ негативни сили. Трѣбва да знаете, че и въ единия и въ другия случай, това е за ваше добро.

 

  И тъй, имаме четири случаи на движение на енергиитѣ. При първия случай природата е положителна, човѣкътъ отрицателенъ. При втория случай обратно. При третия случай и човѣкътъ, и природата сѫ отрицателна. При четвъртия случай и човѣкътъ, и природата сѫ положителни. Значи, при третия и четвъртия случай енергиитѣ трѣбва да се кръстосатъ. И дѣйствително така е: енергиитѣ отъ лѣвото полушарие отиватъ въ дѣсното и обратно. Изобщо, казва се, че лѣвата страна у човѣка е отрицателна, а дѣсната е положителна. Но често става смѣна на тия сили. Запримѣръ, лѣвата рѫка, въ която дѣйствуватъ отрицателнитѣ сили, въ горната си часть е положителна, а въ долната, въ вѫтрѣшната си часть, дланьта, е отрицателна. Дѣсната рѫка пъкъ, която е положителна по отношение на лѣвата, въ горната си часть е положителна, а въ долната часть — отрицателна. И тогава имате слѣднитѣ знаци за двѣтѣ рѫцѣ:  л– = –+ ; +д = –+ . Знаете ли какъ се съединяватъ знацитѣ? Става пакъ сѫщото прѣкръстосване. Отрицателната часть на рѫката е всѣкога гладка, по нея не растатъ никакви косми, а на положителната часть на рѫката има косми. Двѣтѣ устни сѫ отрицателни, но горната часть на устата е положителна — тамъ се образуватъ мустацитѣ. Въ такъвъ случай, горната часть на устата е положителна, а долната отрицателна.

 

  Когато дѣйствува закона на внушението може да се случи слѣдното нѣщо: природата дѣйствува съ своитѣ положителни сили върху васъ, но и вие искате да бѫдете положителни. Тогава вие влизате въ стълкновение съ нея и се образува триене, вслѣдствие на което се явяватъ мозъчни сътресения, и хората полудяватъ. Всѣки, който се бори съ природата, полудява. И всѣки, който се бори съ Бога, полудява — нищо повече! Значи, природата не обича да се борятъ съ нея. Ти ще отстѫпишъ прѣдъ нея, но не отъ страхъ, само ще използувашъ силитѣ ѝ. Когато тя работи, ти ще почивашъ; когато тя прѣстане да работи, ти ще започнешъ да работишъ. Слѣдователно, ние и природата не трѣбва да бѫдемъ два положителни знака. Плюсъ и плюсъ какво даватъ? (Отблъскватъ се). Какво означава отблъскването? Въ какво направление отиватъ силитѣ тогава?

 

1924-12-28-19_fig1.png

 

  Да допуснемъ, че имате двѣ топки А и В, И двѣтѣ сѫ положителни. Най-първо между тѣхъ ще се яви желание да се приближатъ (А1, В1), но послѣ пакъ се отблъскватъ. Отново се приближаватъ и послѣ пакъ се отблъскватъ. Какъ ще обясните това явление? (— Електричеството става разнородно. Щомъ се приближатъ двѣтѣ топки, едното електричество се неутрализира, и топкитѣ се отблъскватъ и т. н.) Въ първия случай и при двѣтѣ топки имате знака плюсъ (А, В). Въ втория случай имате минусъ и плюсъ (А11), топкитѣ се привличатъ. Послѣ пакъ се отблъскватъ. Кѫдѣ отива отрицателното електричество? (— Отрицателното електричество отива въ земята — С. И на мѣстото му се явява пакъ положително електричество, поради което топкитѣ пакъ се отблъскватъ.) Това е единъ геологиченъ законъ. Такива промѣни ставатъ и въ клѣткитѣ. Какво отношение има земята къмъ тия двѣ топки? Ние допущаме, че тѣ сѫ съзнателни, живи сѫщества.

 

  Въ живота, запримѣръ, вие означавате извѣстни величини съ минусъ, а други съ плюсъ. Вземете -5 и + 5. Тия двѣ величини равни ли сѫ? (— Като алгебрически величини не сѫ равни, но по абсолютна стойность, безъ знакъ, тѣ сѫ равни. Ако термометърътъ показва 5° или -5°, това едно и сѫщо нѣщо ли означава? — Не. Защо? Прѣдставете си слѣдното положение: имате жена (ж), която е негативна въ природата (минусъ), и мѫжъ (м), който е положителенъ въ природата (плюсъ). Обаче тази жена бие мѫжа си и физически, и по умъ. Какъ ще си обясните това нѣщо? Дѣйствително, туй е вѣрно, но относително вѣрно. Тия разсѫждения сега сѫ извънъ науката. Нека тѣ не бъркатъ на вашата наука. Вие трѣбва да ги държите отвънъ. Тѣ сѫ постороненъ капиталъ, а вие трѣбва да държите вашия капиталъ, който имате.

 

  Какъ бихте означили настроението, положително ли е то, или отрицателно? Кой е създалъ настроението, мѫжетѣ или женитѣ? (— Женитѣ). Подъ думата „жена“ вие ще разбирате живота. Кой е създалъ негативнитѣ сили, животътъ или умътъ? Подъ думата „мѫжъ“ ние винаги ще означаваме ума въ неговата цѣлокупность, а подъ думата „жена“ ще разбираме живота въ неговата цѣлокупность. Животътъ и жената сѫ близки. Жената и мѫжътъ се различаватъ само по едно качество. Жената, въобще, е символъ на животъ, тъй щото, тя не засѣга формата на сегашнитѣ жени. Отъ кого или отъ що сѫ сѫздадени положителнитѣ сили? Запримѣръ, на какво се дължи смѣлостьта? На човѣшкия умъ ли се дължи? — Не, тя не се дължи на ума. Думата „интенсивность“ на какво се дължи, на ума, или на сърцето? (— На сърцето). Правете наблюдения. Щомъ мислите и въ васъ има извѣстно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето рѫководи, въ мислитѣ винаги има безпокойство. Когато умътъ работи, тогава въ човѣка има чистота, той е тихъ, спокоенъ и невъзмутимъ. Всичко това повдига човѣка.

 

  Та ще знаете: когато умътъ работи самъ, човѣкъ всѣкога е тихъ, а когато сърцето рѫководи, човѣкъ всѣкога се намира въ едно трѣвожно състояние. Той ту едно рѣшава, ту друго рѣшава: едно прѣдприеме днесъ, утрѣ го смѣни. Той все прави нѣщо и все го недоправя. Казва: еди-колко си книги ще прочета, туй ще направя, онуй ще направя. Въ края на краищата, обаче, нищо не направя. Всѣки день смѣнява хиляди желания, докато най-послѣ, ако го попитатъ, защо не изпълни всичко това, казва, че нѣмалъ условия. Азъ наричамъ сърцето дѣте, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нѣщо, то изяжда всичко Не е ли приготвила нѣщо, цѣлиятъ день ще има само плачъ и хленчене. Англичанитѣ наричатъ сърцето „мѣсто на постоянно безпокойство“. Когато дойдатъ такива състояния, ще ги познавате, тѣ сѫ състояния на сърцето. Тѣ сѫ дѣтински, своенравни състояния. Отъ нищо и никакви нѣща, които не струватъ ни петь пари, ти си въ състояние да вдигнешъ цѣлъ скандалъ. Това сѫ дѣтински работи.

 

  Та всички трѣбва да се владате, т. е. да не се подавате на такъвъ дѣтински устремъ. Вие ще употрѣбите за сърцето си онзи примѣръ за циганката, на която дѣтето се разболѣло, та казвало на майка си: „Мамо, геврече искамъ“! — Ще купимъ, мама, ще купимъ!“ „Халвица, мамо“! — „Ще купимъ, мама, ще купимъ! Смокини, орѣхи, ябълки — всичко искало то, и тя все му казвала: „Ще купимъ, мама, ще купимъ!“ Най-послѣ то умрѣло, и циганката казала: „Е мама, поне отъ всичко си хапна“! Като дойде едно такова фалшиво желание въ сърцето ви, кажете: ще бѫде, ще бѫде! — и тамъ го оставете. И като умре вашето циганче това показва, че вашето по-низше състояние се е трансформирало въ по-висше. Тогава ще си кажете: дѣйствително, всичко постигнахъ. Това значи, че си постигналъ да трансформирашъ своитѣ желания. Смъртьта означава трансформиране на едно състояние въ друго, минаване отъ единъ образъ въ другъ. Въ този случай смъртьта не е страшно нѣщо. Тя не е ограничение. Тъй трѣбва да схващате нѣщата. Разбирате ли ги така, ще бѫдете близо до Истината. Щомъ ви дойдатъ нѣкои неприятности, вие ще се спрете и ще си кажете тихичко: ще бѫде, ще бѫде! и ще си отминете. Не се противопоставяйте на вашитѣ желания! Голѣма погрѣшка е да се противопоставяте на желанията си. Никога не влизайте въ борба съ себе си. Ще ви дамъ слѣдното правило: Не се бори съ себе си! Какво ще постигнете, ако се борите съ себе си? Изслушай себе си, добрѣ разсѫждавай и извади поука, но не се бори. Запримѣръ, нѣкой казва: нѣма да направя това нѣщо. Не, не се бори съ себе си! Изслушай спокойно, не разрѣшавай въпроса прѣдварително. Това желание не е твое. Двама души се разговарятъ нѣкѫдѣ, а азъ ги слушамъ, мисля си, че това нѣщо е за менъ, но си казвамъ: нѣма да участвувамъ въ тѣхния разговоръ. Прѣди всичко това не се отнася до менъ. Азъ само ще ги изслушамъ. Тѣ може да искатъ да отидатъ на разходка, това не ме засѣга. А ние се вплитаме въ чуждитѣ работи и казваме: това се отнася до менъ, азъ нѣма да го направя, или пъкъ онова ще направя и т. н. Нито едното ще направишъ, нито другото. Първото нѣщо: не се борете съ себе си! Щомъ видишъ една погрѣшка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи ѝ: ти си много разумна, ще бѫдешъ тъй добра, да не ми правишъ много пакости. Поговори ѝ мъничко, тя разбира. Колцина отъ васъ, които сѫ рѣшавали, че това нѣма да направятъ, или онова нѣма да направятъ, сѫ успѣли въ туй отношение? Правили ли сте опити? Нѣкой иска да изкорени единъ лошъ навикъ отъ себе си. Отдѣ ще го изкорени? Този навикъ почти нѣма реално сѫществуване, той е само една илюзия на вашия умъ. И онзи, който иска да корени своитѣ навици, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, на когото лицето е очернено. Той почва да се оглежда въ огледалото и казва: очисти се, де! Ще се очисти ли нѣкога? — Никога. И вие сега се оглеждате въ едно такова огледало. Огледалото никога нѣма да очисти черното ви лице. Ако се оглеждате само, вие по никой начинъ не можете да го очистите. Тогава какво правите? Разсърдвате се и хвърляте огледалото на земята. Ще се очисти ли черното ви лице сега? Мислите ли, че вашитѣ петна ще се махнатъ, ако счупите огледалото? Може би туй дегизиране, въ дадения случай е потрѣбно за васъ. Да допуснемъ, че нѣкой ви гони. Дойде другъ при васъ и ви нацапва хубаво. Като сте така очернени, нѣма да ви познаятъ. Нѣма ли да се зарадвате въ този случай, че сте черни? Туй дегизиране въ случая е на мѣстото си. Защо ще снимашъ маската отъ лицето си? Туй е по отношение на ония неприятни състояния, които вие, може би, ще опитате. Не считайте, че тѣ сѫ нещастия за васъ. Като станете сутринь и изпитвате едно неприятно състояние, спрете се, погледнете на природата и знайте, че въ слѣдния моментъ вашето състояние ще се смѣни на добро. Такъвъ е законътъ.

 

  И тъй, като станете сутринь, ще си кажете слѣдното: азъ нѣма да се боря съ себе си, но ще бѫда въ хармония съ себе си. Азъ нѣма да бѫда въ противорѣчие съ природата, но ще бѫда въ хармония съ природата. Азъ нѣма да бѫда въ противорѣчие съ Бога, но ще бѫда въ хармония съ Бога. Произнесете тѣзи думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измѣни. Произнеси тихичко въ себе си тия думи 2 — 3 пѫти. Само така човѣкъ може да създаде въ себе си великъ характеръ. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си.

 

  Въ всѣки даденъ моментъ вие имате работа съ интелигентни сѫщества около васъ, които сѫ минали вашия пѫть и го познаватъ много добрѣ. И тѣ сѫ готови да ви услужатъ тъй, както нѣкой виденъ професоръ помага на своитѣ студенти въ лабораторията си. Правете опити и работете! Ако опитътъ ви не излѣзе сполучливъ, помолете професора си, да ви покаже, какъ се прави този опитъ. Той ще започне да работи съ васъ и ще ви даде всички наставления, които ви сѫ необходими. Той ще рѫководи опита, а вие ще работите. Слѣдователно, когато вие се намѣрите въ противорѣчие съ живота, ще повикате на помощь едно отъ тия разумни сѫщества, които сѫ ваши приятели, но ще ги слушате. Ще бѫдете много, внимателни при опита, който правите. Този опитъ става въ васъ. Вие сте една лаборатория, а вашитѣ мисли и желания сѫ елементитѣ въ нея. Като постѫпвате така, ще видите, че животътъ е приятенъ. Затрудните ли се, ще повикате професора и съ всичкото смирение ще внимавате, ще го слушате и ще отбѣлѣзвате всичко, което той прави. Ще отбѣлѣзвате въ книжката си, кое шишенце на кое мѣсто се намира. Трѣбва да бѫдете внимателни къмъ себе си! При това, ще приложите и вашата вѫтрѣшна опитность. Тя ще даде стабилность на характера ви. Туй ще създаде онази вѫтрѣшна чистота, която е потрѣбна за развитието на ума ви. Защото има нѣща, които се разбиратъ само при една вѫтрѣшна чистота на съзнанието. Ако искате да развиете ума си, непрѣменно трѣбва да имате чистота. Какво се подразбира подъ думата „чистота“? — Чистота въ кръвьта, чистота въ всички сили, които дѣйствуватъ въ васъ. Значи, всички сили въ васъ трѣбва да бѫдатъ първични, а не смѣсени. Съ тѣхъ трѣбва да работите сега. И тия сили хората изразяватъ съ думитѣ „да се обичаме, да бѫдемъ разумни“ и т. н. Всички тия термини трѣбва да се прѣведатъ на единъ строго наученъ езикъ. Като казвамъ „наученъ езикъ“, не подразбирамъ науката, защото днесъ тя не може да ни даде потикъ, но казвамъ, че тия нѣща трѣбва да се направятъ достѫпни за единъ положителенъ животъ, отъ който да добиете увѣреность въ вашия вѫтрѣшенъ животъ, да знаете, че има единъ великъ законъ, съ който може да се работи.

 

  Сега ще работите съ закона на внушението въ себе си. Ще казвате: ще ида, ще ида, ще ида; ще се моля, ще се моля, ще се моля и т. н. Взимайте редъ силни думи и ги повтаряйте много пѫти. Ето какво ще направите прѣзъ слѣдната седмица: ще си изберете една дума за понедѣлникъ. Каква дума ще бѫде тя? Понедѣлникъ е день на мѣсечината. Въ вторникъ ще вземете друга дума. Въ срѣда — трета; въ четвъртъкъ — четвърта; въ петъкъ — пета; въ сѫбота — шеста и въ недѣля ще свършите. Ще повтаряте много пѫти тия думи, които вие сами ще си изберете. Азъ искамъ да видя, какви думи ще изберете. Ще започнете упражнението отъ сутриньта. Избраната отъ васъ дума ще я произнасяте сутринь 100 пѫти, на обѣдъ 100 пѫти и вечерь 100 пѫти. Вие още не сте започнали съ закона на внушението. Какъ ще си изберете думата? Ето какъ: ще се спрете въ себе си тихо и спокойно, безъ колебание, и, като се успокоите, въ съзнанието ви ще изпѫкне една дума. Тази дума е за васъ. Тя ще ви се понрави. Запримѣръ, ако азъ правя упражнението, въ понедѣлникъ ще повтарямъ думата: „ще чистя“. На пръсти ще броите 100 пѫти. Природата обича точностьта. Тя не си играе. И ако ти не произнесешъ думата точно 100 пѫти, а само 99 пѫти, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно 100 пѫти. Всички нѣма да изберете думата „чистя“, но ще изберете други нѣкои думи, напримѣръ, „ще нареждамъ“, „ще пълня“, „ще изпразвамъ“, „ще мия“. По-добрѣ е да употрѣбявате нѣкакъвъ глаголъ. Въ вторникъ ще употрѣбите думитѣ „ще воювамъ“, „ще изправямъ“ и т. н. Може ли думата „ще уча“? — Въ вторникъ не се учи. Ученицитѣ много добрѣ знаятъ тази философия. Впрочемъ, прѣзъ всѣки день има опрѣдѣлени нѣколко часа за учене. За вторникъ подхождатъ думитѣ „ще побѣждавамъ“, „ще прѣвъзмогвамъ“, „ще напрѣдвамъ“, „ще ставамъ“ и др. За срѣда подхожда думата „ще уча“ и други подобни. Всѣки самъ ще си избере думитѣ. Тѣзи думи трѣбва да сѫ силни въ съзнанието ви. Ще си ги поясните и ще ги запишете въ едно тевтерче. Значи, всѣка дума ще произнасяте по 300 пѫти. Седемь деня по 300 пѫти, правятъ 2100 пѫти.

 

  Това сѫ малки опити, които, ако изпълнявате добрѣ, ще имате добъръ резултатъ. Тѣ сѫ подготовление за голѣмата работа, която ви прѣдстои за въ бѫдеще.

 

  „Любовьта ражда доброто!

 

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

11 - лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 20/ХII 1924 год.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt