Jump to content

1924_11_30 Съсрѣдоточение


Ани

Recommended Posts

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

СЪСРѢДОТОЧЕНИЕ

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

Размишление.

 

Прочетоха се темитѣ: “Основната мисъль отъ втора лекция.”

 

Искамъ десеть души отъ васъ, да си вдигнатъ рѫката, които ще пишатъ върху: “По какво се отличаватъ подсъзнателнитѣ, съзнателнитѣ и самосъзнателнитѣ дѣйствия?” Или: “Хармоничнитѣ черти на подсъзнателнитѣ, съзнателнитѣ и самосъзнателнитѣ дѣйствия.” Нѣма да философствувате, ще намѣрите примѣръ на подсъзнателно дѣйствие въ природата, на съзнателни и самосъзнателни. Гдѣ се показватъ. Само толкова. Ще дойдете до свръхсъзнателнитѣ дѣйствия - тѣхъ ще оставите.

 

Сега, азъ бихъ ви задалъ друга една тема: “Отношение на растенията, животните и човѣка по отношение тѣхното движение.” Какъ ще ги хармонирате, по какво се отличаватъ? Растенията се движатъ перпендикулярно надолу, животнитѣ се движатъ хоризонтално, а човѣкъ се движи перпендикулярно нагорѣ. По това се отличаватъ тѣ - по стремежитѣ си. И тогава правимъ изводи: растенията сѫ сѫщества въ своето слизане, тѣхнитѣ идеи, мисли постоянно се ограничаватъ; а човѣкъ въ своитѣ мисли и въ движението си нагорѣ, постоянно се разширява; а животнитѣ сѫ срѣдата между човѣка и растенията. Защо ви навеждамъ тази мисъль? Когато азъ навеждамъ една извѣстна мисъль, азъ имамъ прѣдъ видъ нейното приложение въ живота - въ широкия животъ.

 

Много хора сега вегетиратъ, тѣ сѫ като растения - слизатъ надолу, тѣ сѫ хора-растения, понеже тѣхнитѣ идеи постоянно ставатъ по-дребни, стесняватъ се. Тѣзи хора перпен дикулярно слизатъ надолу, както растенията. А кѫдѣ ще слѣзнатъ? - Въ ада. Адътъ, това е най-гѫстата материя, до която могатъ да слѣзатъ; най-ограниченитѣ условия, дѣто човѣкъ не може да се развива. Свѣтлината тамъ е като катранъ, нищо повече. Тамъ нѣма свѣтлина, а само напрѣдналитѣ отъ тѣхъ изваждатъ по малко отъ свѣтлината, защото я нѣматъ и тѣ не обичатъ да изразходватъ свѣтлината си. Като я добиятъ, тѣ я пазятъ, както ние пазимъ скѫпоценнитѣ си камъни. Тѣ я пазятъ както зѣницата на окото си, понеже имъ трѣбва въ нѣкои случаи. А като си свършатъ работата, тѣ я затварятъ и пакъ живѣятъ въ мрачина.

 

Сега туй да оставимъ, то е вметнато прѣдложение* само. Ще знаете, че човѣкъ на когото идеитѣ не се разширяватъ, то е едно растение и той трѣбва да се спре тамъ, дѣто растението се спира, а не да отива по-долу. Поне растенията се отличаватъ съ едно, тѣ нѣматъ омраза, тѣ изкупуватъ грѣховетѣ си, като даватъ плодоветѣ си - самопожертвуватъ се и тѣ се отличаватъ съ една довѣрчивость, която не е достояние на човѣка. То ти дадЎ най-първо плтата, казва: “Ти най-първо ме изяжъ, а послѣ ми посѣй сѣмето.” А кой човѣкъ плаща днесъ по-рано? Когато растенията плащатъ, прѣди да имъ се свърши работата, ти я я свършишъ, я - не. Хиляди отъ тѣхъ сѫ изядени, безъ нѣкой да ги е посѣлъ.

 

Въ свѣта има единъ законъ: Всѣка една круша, изядена отъ тебе, ти се ангажирвашъ да посѣешъ сѣмето й. Казвашъ: “Даромъ е крушата.” По отношение на растенията - да, но по отношение на тебъ - не е даромъ. Ти си я изялъ и си длъженъ да я посѣешъ. Вие живѣете, турцитѣ казватъ: “Аллахъ керимъ.” Дѣйствително така е, но и за туй “аллахъ керимъ” човѣкъ има своитѣ задължения, микроскопически задължения, които той трѣбва да изпълни.

 

Та сега вие присѫтствувате въ школата. Азъ говоря, но въпросъ е дали вашиятъ умъ присѫтствува или не. Значи ученикъ, който е въ класъ и умътъ му е раздвоенъ, той на половина е ученикъ. И тогава математически може да се опрѣдѣли съ колко отъ вашитѣ способности вие присѫтствувате въ класъ. Човѣкъ има около 40 чувства и способности. Е, колко отъ тѣхъ присѫтствуватъ въ класъ? Ще пазите единъ законъ: Каквато работа започнете, въ дадения моментъ трѣбва да присѫтствувате съ цѣлия си умъ. Въ момента, не въ врѣмето и пространството, но въ момента да присѫтствува съ целия си умъ. Тъй ще придобиете единъ навикъ. Запримѣръ вие седите въ класъ и казвате: “Дано се свърши поскоро.” Но то е единъ навикъ да се концентрирашъ. Съврѣменното обучение въ отдѣленията, гимназията, въ университета, то е единъ методъ за концентриране на човѣшката мисъль. То е единъ методъ да може да се концентрирате, да разработвате вашитѣ способности. И онези, които не разбиратъ закона, тѣ гледатъ да свършатъ училището, да взематъ дипломата. Не е само така въ свършването. Да свършишъ, значи да научишъ този законъ да контролирашъ ума си и своитѣ способности. Туй е най-голѣмата придобивка отъ учението и туй е сѫщинското предназначение на училището. Тъй е било и въ старо време въ школитѣ, които сѫ се образували тогава. Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е. потикъ къмъ знание се дава.

 

Сега отъ васъ десеть души излезте на таблата единъ по единъ и всеки да напише една геометрическа форма, единъ малъкъ триѫгълникъ, една крива линия, една права линия, единъ малъкъ ѫгълъ, една окрѫжность - каквато форма искате. Кой отъ васъ ще излезе първия?

 

MOK4_5_1.gif

 

 

Е, тази азбука има ли смисъль сега? Вие, който писахте първата фигура, имахте ли нѣкаква мисъль, като чертахте този полукръгъ? (Борисъ Николовъ: “Мислѣхъ да напиша единъ полукръгъ.”) Значи тукъ е работило подсъзнанието. Нѣмалъ е никаква друга мисъль. Този полукрѫгъ показва движението на нѣщо. Но какво е това движение? Може да е движението на едно тѣло неорганическо, а може да е движение на едно разумно сѫщество. Той въ посъзнанието си казва: “Човѣкъ трѣбва да има чисти и благородни мисли и желания.” Този полукрѫгъ прѣдставлява челото, Божественото у него казва: “Чисти желания и чувства благородни трѣбва да има всѣки човѣкъ.”

 

MOK4_5_2.gif

 

Този триѫгълникъ какво показва? Каква бѣше вашата мисъль? (Пенка Михайлова: “Стремежъ нагорѣ.”) Хубаво. Въ нея свръхсъзнанието казва: “Човѣкъ, за да може да има такива чисти чувства, непрѣменно му трѣбва единъ Божественъ умъ, едно Божествено сърдце и една Божествена воля, които да сѫ насочени нагорѣ.” Свръхсъзнанието въ нея това казва.

 

MOK4_5_3.gif

 

Каква бѣше вашата идея? (Христо Койчевъ: “Знакътъ на Слънцето.”) Това е една лу-ла, едно духало. Тази лула, както е поставена на физическото поле, има единъ наклонъ нагорѣ, показва, че непрѣменно Божественитѣ нѣща трѣбва да се раздухватъ на физическото поле. Все трѣбва да има нѣщо да ги раздухва въ васъ. А раздухването съ какво става? (-Съ скърби.) Скърбитѣ и страданията, това сѫ духалото. Скръбьта е тукъ на тази лула, която гори, то е сѫщеврѣменно и огнище. Значи, третиятъ знакъ показва, че нѣщата трѣбва да се раздухватъ, а за да се раздухватъ, човѣкъ трѣбва да слѣзе надолу въ материята и слѣдъ това да има едно възкачване нагорѣ. За да се раздухватъ нѣщата трѣбва сърдце.

 

MOK4_5_4.gif

 

Вие за какво мислѣхте, като чертахте тази фигура? (Юрданъ Костовъ: “Азъ съмъ работилъ върху тази фигура и не съмъ дошълъ до едно окончателно разрѣшение на този въпросъ.”) Тази фигура наподобява човѣшкото сърце, сърцеподобна. (-Има нѣщо несъизмѣримо въ тази величина.) Несъизмѣрима е та зи фигура, защото има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на извѣстни сили, които сѫ оттеглили това правилно движение. А противопложното движение е навънъ (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмѣримата часть е тази между а и б. Туй движение не може да се измѣри. Слѣдъ колко милиона години движението а ще се обърне въ б? Запримѣръ въ човѣшката рѫка туй движение го имаме отъ палеца и показалеца, слѣдъ колко милиона години то ще се върне въ другата рѫка? Тукъ имате сѫщото нѣщо. Защото въ свѣта става едно прѣповтаряне, но тогава нѣма да бѫдете сѫщия, но ще бѫдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на западъ, а не я начертахте перпендикулярно? (-Защото така се образува отъ окрѫжността.) Т.е. самото положение на сърдцето, както е тукъ поставено, разрѣшава въпроса. Къмъ западъ е вглъбнатината, а острата часть е къмъ изтокъ. Значи стремежътъ на сърцето е къмъ изтокъ.

 

Когато човѣкъ на земята желае много материални работи, когато той е материалистъ, неговитѣ бедра започватъ да растатъ. Той въ бедрата си става широкъ. Щомъ прѣвъзмогва** материалното, растатъ бедрата. Щомъ духовното почва да прѣобладава, раменѣтѣ му ставатъ широки; а щомъ Божественото почне да прѣодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частитѣ. Разбирамъ съотвѣтно на тѣлото. Азъ взимамъ за норма височина 165 см. При тази височина колко трѣбва да бѫдатъ широки бедрата, колко раменѣтѣ и колко широчината на главата? Всичко туй оподобява сърдцето. Значи, непрѣменно на човѣка му трѣбва сърдце, въ което да става обмена на тази, Божествената енергия. Въ Бога има сърдце.

 

MOK4_5_5.gif

 

То е законъ на вѣчностьта. (Олга Славчева: “Азъ си мислѣхъ, човѣкъ може да се издигне по линията на живота до крайния прѣдѣлъ.”) Само въ вѣчностьта всички нѣща могатъ да станатъ. Извънъ врѣмето и пространството ставатъ великитѣ работи въ живота. Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото въ вѣчностьта има условия и възможность за всичко. Нѣма погрѣшка, която въ вѣчностьта да не може да се поправи. Туй, което въ врѣмето и пространството е непостижимо, въ вѣчностьта е постижимо. Или въ живота си никога да се не обезсърчавашъ!

 

MOK4_5_6.gif

 

Каква бѣше вашата идея? (-Цвѣтанъ Стайковъ: “Въ живота има равновѣ-сие, само че това равновѣсие се колебае. Въ живота има ту скърби, ту радости, които се колебаятъ, както едни вѣзни.”) Кое въ природата мяза на вѣзни? (-Рѫцѣтѣ.) Въ тази фигура имате три дѣйствующи сили въ разни посоки. Какъ ще намѣрите тѣхната равнодѣйствующа сила? Има ли нѣкой инженеръ отъ васъ да направи изчислението? (-Ще намѣримъ равнодѣйствующата сила на двѣ отъ тѣзи сили, послѣ ще намѣримъ равнодѣйствующата на получената и третата и тя ще бѫде търсената равнодѣйствующа сила.) Значи шестата фигура показ-ва, че у човѣка силитѣ трѣбва да се уравновѣсятъ, т.е. уравновѣсенъ организъмъ, добъръ организъмъ трѣбва да има човѣкъ.

 

MOK4_5_7.gif

 

Въобще квадратътъ показва бойно поле, мѣсто на противодѣйствующи сили. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, за да издържи на това мѣсто. Ако отъ всѣка точка те обстрѣлватъ, кѫдѣ трѣбва да се оттеглишъ? Такова обстрѣлване може да стане и въ психическия свѣтъ и вие трѣбва да знаете закона да намѣрите равнодѣйствующата сила на този квадратъ, тогава вие може да се избавите отъ мѫчното положение, въ което се намирате. Квадратътъ, това сѫ мѫчнотиитѣ, които се срѣ-щатъ въ физическия свѣтъ. Значи мѫчнотии отъ материаленъ характеръ. Въ духовниятъ свѣтъ квадратъ нѣма. Въ духовния свѣтъ квадратътъ е само една страна. (Кирилъ Икономовъ.)

 

MOK4_5_8.gif

 

Какво тълкувание бихте дали на тия крѫгове? (Генчо Александровъ: “Понеже става дума за концентриране, този е знакътъ за концентрирането.”) Тия два крѫга показватъ въ подсъзнанието, че човѣкъ трѣбва да разбира за конитѣ, по които клеткитѣ се развиватъ или ембрионалното състояние на вашитѣ мисли и чувства. Това означаватъ двата крѫга.

 

 

 

Силата на човѣка трѣбва да бѫде въ самия него. Това означава триѫгълникъ съ точка. (М.Тодорова.)

 

 

 

Тази фигура показва, че човѣкъ отъ хаоса трѣбва да знае да създаде хармония. Тази фигура прѣдставлява и единъ охлювъ. Дѣцата нали иматъ прашки, турнатъ едно камъче и послѣ въртятъ, въртятъ, това е все спирално движение. Но камъкътъ по този начинъ не може да излѣзе навънъ. Единиятъ край на прашката има една малка дупчица, въ която е прокаранъ единъ пръстъ, а другиятъ край свободно се държи. Този камъкъ, за да излѣзѣ навънъ, единиятъ край на прашката трѣбва да се спусне. Кой е единиятъ край? Ти си хваналъ двата края: единиятъ край на небето и другиятъ край на земята и ги въртишъ на пръста си. Казвашъ: “Какво да правя въ туй безизходно положение?” Ще пуснешъ края на земята и ще отидешъ на небето, нищо повече. Значи, ако има извѣстна идея, която те спъва, не знаешъ какъ да я разрѣшишъ, ще пуснешъ единия край, камъкътъ ще излѣзе, а другия край ще държишъ. Камъкътъ, това сѫ твоитѣ желания, тѣ трѣбва да отидатъ по нѣкаква посока. А прашката ще седи въ тебе. Тази връвь ти трѣбва. Въ този случай тя прѣдставлява твоя мозъкъ, който е заченалъ извѣстни мисли, ти нѣма да изпратишъ твоя мозъкъ, той ти трѣбва, той ти е необходимъ, но мислитѣ, тѣ трѣбва да излѣзатъ навънъ. (Георги Радевъ.)

 

Сега, туй което го създадохме на дъската, то бѣше въ подсъзнанието ви вѫтрѣ. Значи, тия идеи въ самитѣ ви дѣйствия ги нѣма още.

 

Може да ви задамъ една тема: “Защо природата е създала благоуханието у цвѣтята?” Или: “Каква роль има благоуханието у цвѣтята?” Тема шеста ще бѫде това слѣдъ идующия пѫть. Сега кои сѫ тѣзи десеть души, които ще пишатъ за подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието? (Тема 5) Тѣзи, които излѣзоха тукъ на дъската, тѣ ще бѫдатъ десеттѣхъ.

 

Щомъ природата е вложила туй благоухание, тя си има и своята задача. Естественицитѣ ще кажатъ: “Да си привличатъ малкитѣ мушички”, но не е само за това. Туй благоухание има и друго прѣдназначение. (-Показва скръбьта имъ.) Да, скръбь, но сѫщеврѣменно тази миризма образува и една дреха да се запазятъ отъ студа, особено сутринь и вечерь прѣзъ пролѣтьта, когато е по-студено, тогава цвѣтята издаватъ по-силна миризма.

 

Сега, първото нѣщо въ класа, вие трѣбва да се учите на концентриране. Вие трѣбва да знаете въ дадения случай туй, което учите кѫдѣто и да сте, то е най-важното. Не, че трѣбва другото да прѣнебрѣгнете, но въ дадения случай ще бѫдете заетъ само съ едно. Послѣ и човѣкъ не може да концентрира дълго врѣме ума си върху едно и сѫщо врѣме [нѣщо] - той ще се хипнотизира. Но въ дадения случай всичкия си умъ ще концентрирате въ една посока, тогава ти ще можешъ да разрѣшишъ своята задача по-лѣсно. И всѣка една задача зависи отъ концентрирането на ума. Само ако можешъ да концентрирашъ своитѣ мисли и чувства всецѣло въ една посока, ти ще разрѣшишъ скоро твоята задача. А когато не се концентрирашъ, има борба у тебе, колебаешъ се и минава дълго врѣме безъ ти да разрѣшишъ нѣщо. Вие, като ученици, трѣбва да имате тази способность: да се концентрирате въ дадения случай съ всичкия си умъ. Ще почнете съ малки нѣща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна роль въ живота на ученика. Както военниятъ, безъ револверъ, пушка и шашка, не е воененъ; както ученикъ-химикъ, безъ лаборатория съ своитѣ елементи и уреди, не е химикъ; както свещеникътъ, безъ епатрихилъ, безъ одежди, безъ кандилце, безъ требникъ, не е свещеникъ; така и ученикътъ, безъ концентриране на ума, не е ученикъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има извѣстни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.

 

Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните всички кармически недѫзи и съ концентриране да може да се справите съ своитѣ недѫзи. И когато човѣкъ изправи всичкитѣ си недѫзи, неговата воля ще уякне. Затова му сѫ дадени тѣзи недѫзи. Тѣ сѫ силови линии, които сѫ дадени на човѣка, за да усили волята си. И той трѣбва всички тѣхъ да тури въ хармония. Сега, концентрирането на ума е потрѣбно. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболѣватъ, тогава човѣкъ и лесно се плаши, а пъкъ когато е силно концентрирането на ума, тогава страхътъ е изключенъ.

 

Сега, нека единъ отъ васъ, който е художникъ, да вземе всичкитѣ тия десеть части, да ги намѣсти тъй, че да направи единъ човѣкъ. То е една по-сложна задача, нали? Азъ ще ви дамъ идея какъ може да се работи. Само схемата ще ви дамъ.

 

MOK4_5_11.gif

 

Ето, това е човѣкътъ. ( I.) (-Това не е човѣкъ.) Човѣкъ е. Ето, това прѣдставлява човѣкъ. (II.) Главата - горниятъ триѫгълникъ; раменѣтѣ - втория трѣѫгълникъ и бедрата съ краката - третия триѫгълникъ. Това е физическиятъ човѣкъ. Духовниятъ човѣкъ го нѣма, той е на друго мѣсто. Понеже всичкитѣ тѣзи триѫгълници сѫ съ върха надолу, затова е физическиятъ човѣкъ. Тогава кѫдѣ ще търситѣ духовния човѣкъ? Кѫдѣ сѫ признацитѣ на духовния човѣкъ? Нали тамъ движението трѣбва да върви нагорѣ? Въ носа имате единъ малъкъ зароди-шъ, тамъ широчината е долу, а острата часть е горѣ. Значи духовниятъ човѣкъ е въ носа - тамъ имате движение нагорѣ. Засега въ тѣлото на човѣка геометрически само носътъ долу е широкъ, а горѣ тѣсенъ. Виждате колко малъкъ е духовниятъ човѣкъ въ сравнение съ физическия човѣкъ, или носа въ сравнение съ цѣлото тѣло на човѣка. Тѣзи триѫгълници по-казватъ направлението на силитѣ въ физическия свѣтъ. Виж-дате, че всички тия грамадни сили слизатъ къмъ земята. А само една малка часть, силитѣ на носа отиватъ нагорѣ.

 

И Писанието не казва, че Богъ вдъхналъ въ устата на Адама, но казва: “Вдъхна дихание чрѣзъ ноздритѣ.” Защо? Чрѣзъ устата не може ли да се вдъхне? Значи носътъ е Божественото у човѣка, духовното отъ тамъ започва - отъ мисъльта. И туй, малкото единъ день ще се развие и цѣлото устройство на човѣка ще се измѣни. Това е само една схема за човѣка, а другитѣ фигури по сѫщия законъ вие ще ги наредите. Това е една задача, единъ ребусъ, който трѣбва да изработите. Първата фигура азъ я употрѣбихъ, направихъ челото, на другитѣ вие ще имъ намѣрите мѣсто.

 

Вѣзнитѣ кѫдѣ ще турите? (-Рѫцѣтѣ.) Тъй, значи човѣкъ трѣбва да има воля, това означаватъ вѣзнитѣ и т.н. Ще се постараете да извѣстна степень да съчетаете тѣзи части, то [е] само едно упражнение да се научите да уподобявате нѣщата. Ще почнете отъ външното уподобление и тогава ще разглеждате вѫтрѣшния смисълъ на всѣки единъ знакъ. Станете да направимъ едно упражнение съ рѫцѣтѣ.

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода. IV година

 

7 школна лекция на

I Младежки Окултенъ Класъ.

30.ХI. 1924 год. Недѣля

7.15 ч.в.

София

 

------------------------

*прѣдложение - (рус.) изречение

**прѣвъзмогва - прѣобладава

 

 

 

--------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА

 

Тема 5. По какво се отличаватъ подсъзнателнитѣ, съзнателни и самосъзнателнитѣ дѣйствия?

Отношение на растенията, животнитѣ и човѣка въ движението имъ.

Какво значи концентриране на ума.

Десеть геометрически фигури. Тълкуване.

Тема 6: “Защо природата е създала благоухание у цвѣтята?” … и ученикъ безъ концентриране не е ученикъ!

Концентрирането спомага за уякване на волята, за изправяне на стари недостатѫци.

Схема за човѣка - тритѣ триѫгълника.

Кое прѣдставлява духовното въ тѣлото на човѣка?

- Носа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Съсрѣдоточение.

 

  „Любовьта ражда доброто.“

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

Размишление.

 

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Основната мисъль отъ II тазгодишна лекция“.

  Искамъ десеть души отъ васъ да се заематъ да пишатъ върху темата: „Разлика между подсъзнателнитѣ, съзнателнитѣ и самосъзнателнитѣ дѣйствия“. Или, върху темата: „Хармоничнитѣ чърти на подсъзнателнитѣ, съзнателнитѣ и самосъзнателнитѣ дѣйствия“. Вие нѣма да философствувате, но ще намѣрите примѣри отъ подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни дѣйствия въ природата. Като дойдете до свърхсъзнателнитѣ дѣйствия, тѣхъ ще оставите.

  Азъ бихъ ви задалъ и друга тема: „Отношението на растенията, животнитѣ и човѣка въ тѣхнитѣ движения“. Каква е разликата въ движенията имъ? Растенията се движатъ перпендикулярно надолу, животнитѣ се движатъ хоризонтално, а човѣкъ се движи перпендикулярно нагорѣ. Това зависи отъ тѣхнитѣ стремежи. И тогава ние правимъ слѣднитѣ изводи: растенията сѫ сѫщества, които се намиратъ въ своето слизане; тѣхнитѣ идеи, мисли постоянно се ограничаватъ. Човѣкътъ постоянно се разширява въ своитѣ мисли и въ движението, а животнитѣ заематъ срѣдно положение между човѣка и растенията. Защо ви привеждамъ тази мисъль? Когато ви навеждамъ на извѣстна мисъль, азъ имамъ прѣдъ видъ нейното най-широко приложение въ живота. Сега много хора вегетиратъ, като растенията — слизатъ надолу. Тѣ сѫ хора - растения, понеже тѣхнитѣ идеи ставатъ постепенно все по-дребни, стѣсняватъ се. Тѣзи хора слизатъ перпендикулярно надолу, като растенията. Дѣ ще слѣзатъ най долу? — Въ ада. Адътъ, това е най-гѫстата материя, до която хората могатъ да слѣзатъ. Той прѣдставлява най-ограниченитѣ условия, дѣто човѣкъ не може да се развива. Свѣтлината тамъ е черна, като катранъ — нищо повече. По-право тамъ нѣма свѣтлина, но по-напрѣдналитѣ сѫщества между тѣхъ изваждатъ по малко отъ свѣтлината си, защото я нѣматъ въ голѣмо количество, та не обичатъ да я изразходватъ; тѣ пазятъ свѣтлината си. Като я добиятъ, пазятъ я, както ние пазимъ скѫпоцѣннитѣ си камъни, или, както се казва още, пазятъ я като зеницата на окото си, понеже имъ трѣбва за важни случаи. Като си свършатъ работата, тѣ я затварятъ и пакъ живѣятъ въ мрачина.

  Сега, да оставимъ това настрана, то е вметнато прѣдложение въ рѣчьта. Ще знаете, че човѣкъ, на когото идеитѣ не се разширяватъ, е само едно растение. И той трѣбва да спре тамъ, дѣто растенията спиратъ, да не отива по-долу. Растенията се отличаватъ съ едно цѣнно качество, а именно, нѣматъ умраза: тѣ изкупватъ грѣховетѣ си, като се самопожертвуватъ — даватъ плодоветѣ си. У тѣхъ се забѣлѣзва още и голѣма довѣрчивость, която не е достояние на човѣка. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяжъ, а послѣ сѣмето ми посѣй!“ А кой човѣкъ плаща днесъ, прѣди да си му свършилъ нѣкаква работа? Когато растенията плащатъ прѣди да се върши работата имъ, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днесъ сѫ изядени, безъ да ги е посѣлъ нѣкой. Въ свѣта сѫществува слѣдния законъ: всѣка круша изядена отъ тебе, те ангажирва да я посѣешъ. Казвашъ: крушата е дадена даромъ. По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебъ тя не е дадена даромъ. Веднъжъ си я изялъ, ти си длъженъ да я посѣешъ. Турцитѣ казватъ: Богъ дава всичко. Така е, но за всичко, което човѣкъ получава, има задължения, макаръ и микроскопически, които той трѣбва да изпълни.

  Та сега вие присѫтствувате въ школата. Азъ ви говоря, но въпросъ е, дали вашиятъ умъ присѫтствува, или не. Всѣки ученикъ, който присѫтствува въ класа, но умътъ му е раздвоенъ, той е наполовина ученикъ. И тогава може да се опрѣдѣли математически, съ колко отъ вашитѣ способности вие присѫтствувате въ класъ. Човѣкъ има около 40 чувства и способности. Съ колко отъ тѣхъ присѫтствувате въ класъ? Ще спазвате слѣдния законъ: каквато работа и да започвате въ даденъ моментъ, умътъ ви трѣбва да присѫтствува изцѣло. Не казвамъ, че трѣбва да присѫтствувате въ врѣмето и пространството, но само въ момента. Само тъй ще добиете навикъ да се концентрирате. Запримѣръ, вие седите въ класъ и си казвате: дано се свърши по-скоро часътъ! Съврѣменното обучение въ отдѣленията, въ гимназията и въ университета е методъ за концентриране на човѣшката мисъль, за да разработите вашитѣ способности. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, гледатъ да свършатъ училището по-скоро, да взематъ дипломъ. Това не е свършване. Да свършишъ, значи да научишъ закона да контролирашъ ума си и своитѣ способности. Туй е най-голѣмата придобивка отъ учението. То е сѫщинското прѣдназначение на училището. Тъй е било и въ старо врѣме въ школитѣ. Днесъ се дава само знание, или по-право потикъ за знание, но и то не е лошо.

  Сега, нека излѣзатъ на дъската десеть души единъ слѣдъ другъ и всѣки да напише по една геометрическа форма. (Написаха се слѣднитѣ фигури, прѣдставени на чъртежитѣ на стр. 135).

MOK4_5_1.gif

  Тази азбука има ли нѣкакъвъ смисълъ сега? Този, който начърта първата фигура, полукрѫга, каква мисъль имаше въ себе си?(— Мислихъ да начъртая единъ полукрѫгъ). Значи, тукъ е работило подсъзнанието. Този полукрѫгъ показва движение на нѣщо. Но какво е това движение? Може би движение на нѣкое неорганическо тѣло, а може би движение на нѣкое разумно сѫщество. Този ученикъ въ подсъзнанието си казва: човѣкъ трѣбва да има чисти и благородни мисли и желания. Полукрѫгътъ прѣдставлява челото. Значи, Божественото у него казва: всѣки човѣкъ трѣбва да има и благородни мисли и желания.

MOK4_5_2.gif

 

  Какво показва триѫгълникътъ? Каква бѣше мисъльта на този, който начърта триѫгълника? (— Стремежъ нагорѣ). Тукъ свърхсъзнанието казва: човѣкъ трѣбва да има чисти чувства. Отъ него се изисква Божественъ умъ, Божествено сърце и Божествена воля, които да сѫ насочени нагорѣ.

MOK4_5_3.gif

  Третата фигура е знакътъ на слънцето. Тя прѣдставлява нѣщо като лула, като духало. Тази лула, както е поставена въ физическия свѣтъ, има единъ наклонъ нагорѣ, който показва, че Божественитѣ нѣща трѣбва да се раздухватъ главно въ физическия свѣтъ. Все трѣбва да има нѣщо въ васъ, което да ги раздухва. Съ какво става раздухването? (— Съ скърби). Скърбитѣ и страданията сѫ духалото. Скръбьта е отгорѣ на тази лула, която гори. Тя сѫщеврѣменно е и огнището. Значи, третата фигура показва, че нѣщата трѣбва да се раздухватъ, а за да се раздухватъ, човѣкъ трѣбва да слѣзе надолу въ материята и слѣдъ това да започне възкачването си нагорѣ.

MOK4_5_4.gif

  За какво мисли този ученикъ, който начърта четвъртата фигура? ( Азъ съмъ работилъ върху тази фигура, но още не съмъ дошълъ до едно окончателно разрѣшение за нея.) Тази фигура наподобява човѣшкото сърце. (Има нѣщо несъизмѣримо въ тази величина). Тази фигура е несъизмѣрима, защото въ нея има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина „а“? Тя се дължи на извѣстни сили, които сѫ оттеглили правилното ѝ движение навѫтрѣ. Противоположното движение на тия сили ще бѫде навънъ. То е обратното движение на тази вглъбнатина, при което се образува издадената часть „б“. Несъизмѣримата часть е тази между „а“ и „б“. Туй движение не може да се измѣри. Слѣдъ колко милиона години движението „а“ ще се обърне въ „б“? Запримѣръ ние имаме туй движение въ човѣшката рѫка отъ палеца и показалеца. Слѣдъ колко милиона години то ще се върне въ другата рѫка? И тукъ има сѫщото нѣщо. Значи, въ свѣта става едно прѣповторение на нѣщата, само че тогава човѣкъ нѣма да бѫде сѫщиятъ, но обратното на това, каквото е билъ. Защо начъртахте тази фигура на западъ, а не я начъртахте перпендикулярно? (— Така се образува отъ окрѫжностьта). Тъй както е тукъ поставено сърцето, самото му положение разрѣшава въпроса. Вглъбнатината е къмъ западъ, а острата му часть — къмъ изтокъ. Това показва, че стремежътъ на сърцето е къмъ изтокъ. Когато човѣкъ желае много материални работи на земята, той става материалистъ, и бедрата му започватъ да растатъ, да се разширяватъ. Когато материалното взима надмощие у човѣка, бедрата му ставатъ широки. Ако духовното въ човѣка прѣобладава, рамѣнѣтѣ му ставатъ широки. Щомъ Божественото започва да прѣодолява въ човѣка, главата му става правилна. Такова е отношението на частитѣ въ тѣлото на човѣка. Когато измѣрвамъ височината на човѣка, като срѣдна величина взимамъ 165 см. При тази височина, колко широки трѣбва да бѫдатъ бедрата, рамѣнѣтѣ и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето. Значи, на човѣка е необходимо сърце, кѫдѣто да става обмѣна на Божествената енергия. Сърце има и въ Бога.

MOK4_5_5.gif

  Какво означава тази крива линия? — Тя означава закона на вѣчностьта. Всички нѣща могатъ да станатъ извънъ врѣмето и пространството, т. е. само въ вѣчностьта. Тамъ се извършватъ великитѣ работи. Тази линия казва на човѣка: не се обезсърдчавай, защото въ вѣчностьта има условия и възможности за всичко. Нѣма погрѣшка, която да не може да се поправи въ вѣчностьта. Туй, което е непостижимо въ врѣмето и пространството, е постижимо въ вѣчностьта. Затова не се обезсърдчавайте въ живота си!

MOK4_5_6.gif

  Каква бѣше идеята на този, който нарисува вѣзнитѣ? — Че въ живота има равновѣсие, което, обаче, често се нарушава. Въ живота има ту радости, ту скърби, които се колебаятъ, както вѣзнитѣ, докато се уравновѣсятъ. Кое въ природата мяза на вѣзни? (— Рѫцѣтѣ). Въ тази фигура имате три дѣйствуващи сили въ разни посоки. Какъ ще намѣрите тѣхната равнодѣйствуваща? Има ли нѣкой инжинеръ отъ васъ да направи изчислението? (— Първо ще намѣримъ равнодѣйствуващата сила на двѣтѣ сили, послѣ ще намѣримъ равнодѣйствуващата на получената и на третата сила. Тази, която получимъ сега, тя ще бѫде търсената равнодѣйствуваща сила). Значи, шестата фигура показва, че силитѣ у човѣка трѣбва да се уравновѣсятъ, т. е. човѣкъ трѣбва да има уравновѣсенъ, добъръ организъмъ.

MOK4_5_7.gif

  Какво показва квадратътъ? — Той показва бойно поле, мѣсто на противодѣйствуващи сили. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, за да издържа на това мѣсто. Ако те обстрѣлватъ отъ всѣка точка, накѫдѣ трѣбва да се оттеглишъ? Такова обстрѣлване може да стане и въ психическия свѣтъ. И вие трѣбва да знаете закона, да намѣрите равнодѣйствуващата сила на квадрата. Тогава вие можете да се избавите отъ мѫчното положение, въ което се намирате. Квадратътъ, това сѫ мѫчнотиитѣ на физическия свѣтъ. Значи, той прѣдставлява мѫчнотии отъ материаленъ характеръ. Въ духовния свѣтъ квадратъ нѣма. Тамъ квадратътъ е само една страна.

MOK4_5_8.gif

  Какво тълкуване бихте дали на тия концентрични крѫгове? (— Понеже става дума за концентриране, това е знакътъ за концентрирането). Тия два крѫга показватъ, че човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, по които клѣткитѣ се развиватъ; или трѣбва да разбира ембрионалното състояние на своитѣ мисли и чувства. Това означаватъ двата крѫга. (Думата е за крѫга на стр. 136).

MOK4_5_9.gif

  Какво означава триѫгълникъ съ точка? — Че силата на човѣка трѣбва да бѫде въ самия него.

MOK4_5_10.gif

  Тази фигура, която прѣдставлява нѣщо подобно на охлювъ, показва, че човѣкъ отъ хаоса трѣбва да създаде хармония. Дѣцата, въ своитѣ игри, правятъ такива спирални линии. Тѣ иматъ пражки, въ които турятъ камъче, и послѣ, като въртятъ пражката, образува се едно спирално движение. По този начинъ камъкътъ не може да излѣзе извънъ пражката. Единиятъ край на пражката има една малка дупчица, въ която е прокаранъ единия пръстъ, а другиятъ край е свободенъ и когато пражката се завърти, той се отпуща. За да излѣзе този камъкъ навънъ, единиятъ край на пражката трѣбва да се отпусне. Кой е единиятъ край? Въ живота си ти си хваналъ тия два края: единиятъ край е краятъ на небето, а другиятъ край — този на земята и ги въртишъ на пръста си. Казвашъ: какво да направя въ туй безисходно положение? — Ще пуснешъ края на земята и ще отидешъ на небето — нищо повече. Значи, ако извѣстна идея те спъва и не знаешъ какъ да я разрѣшишъ, ще пуснешъ единия ѝ край, камъкътъ ще излѣзе, а другиятъ ѝ край ще държишъ. Камъкътъ, това сѫ твоитѣ желания. Тѣ трѣбва да отидатъ по нѣкаква посока, а пражката трѣбва да седи въ тебе. Тази връвь ти е потрѣбна. Въ този случай тя прѣдставлява твоя мозъкъ, който е заченалъ извѣстни мисли. Ти нѣма да изхвърлишъ навънъ мозъка си, той ти е необходимъ, но мислитѣ трѣбва да излѣзатъ навънъ.

  Тия фигури, които нарисувахте на дъската, бѣха въ подсъзнанието ви. Значи, тия идеи не сѫществуватъ още въ самитѣ ви дѣйствия.

  За слѣдния пѫть ще ви дамъ да пишете върху тема № 6: „Защо природата е създала благоуханието у цвѣтята“? Или: Каква роль играе благоуханието у цвѣтята? А сѫщитѣ 10 души, които нарисуваха 10-тѣ фигури на дъската, ще пишатъ и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието.

  Като се говори за благоуханието на цвѣтята, казвамъ: щомъ природата е вложила туй благоухание у тѣхъ, тя има прѣдъ видъ извѣстна своя задача. Естественицитѣ ще кажатъ, че благоуханието у цвѣтята е създадено, за да се привличатъ малкитѣ мушици. Не е само за това. (Благоуханието има и друго прѣдназначение: то показва скръбьта имъ.) Да, така е, но сѫщеврѣменно благоуханието образува въ цвѣтята дреха, чрѣзъ която тѣ се запазватъ отъ студъ. И забѣлѣзано е, че сутринь и вечерь, прѣзъ пролѣтьта, когато е по-студено, цвѣтята издаватъ и по-силна миризма.

  И тъй, първото важно нѣщо за васъ е да се учите на концентриране. Вие трѣбва да знаете, че туй, което учите въ даденъ случай, дѣто и да сте, е най-важното. Не казвамъ, че трѣбва да прѣнебрегнете другитѣ нѣща, но за всѣки даденъ случай ще бѫдете заети само съ една идея. Послѣ човѣкъ не може да концентрира за дълго врѣме ума си върху едно и сѫщо нѣщо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрирашъ ли въ даденъ случай ума си въ една посока, ти ще можешъ да разрѣшишъ задачата си по-лесно. Лесното и правилното рѣшение на всѣка задача зависи отъ концентрирането на ума. Ако можешъ да концентрирашъ своитѣ мисли и чувства всецѣло въ една посока, ти ще разрѣшишъ скоро своята задача. Ако не можешъ да се концентрирашъ, въ тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго врѣме, безъ да разрѣшишъ нѣщо. Вие, като ученици, трѣбва да имате способностьта да се концентрирате. Ще започнете съ малкитѣ нѣща; ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума. Тѣ играятъ важна роль въ живота на ученика. Както воениятъ безъ револверъ, пушка и шашка не е воененъ, както химикътъ безъ лаборатория, безъ химикалии и безъ уреди не е химикъ, както свещеникътъ безъ епатрахилъ, безъ одежди, безъ кандилце, безъ требникъ не е свещеникъ, така и ученикътъ безъ концентриране на ума не е ученикъ. Всѣки човѣкъ, за да извърши нѣкоя работа, трѣбва да има извѣстни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.

  Първо ще се стремите чрѣзъ концентриране да се справяте, да елиминирате, т. е. да отстранявате всички кармически недѫзи отъ себе си. Когато човѣкъ изправи всичкитѣ си недѫзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му сѫ дадени тѣзи недѫзи. Тѣ сѫ силови линии, дадени на човѣка за усилване на волята. Той трѣбва да постави всичко въ себе си въ хармония. Значи, концентрирането на ума е потрѣбно за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболѣватъ, защото се плашатъ; когато пъкъ концентрирането на ума е силно, страхътъ е изключенъ.

MOK4_5_11.gif

  Сега, нека нѣкой отъ васъ, който има художнически способности намѣсти тия десеть фигури тъй, че да образува отъ тѣхъ човѣкъ. Това е една по-сложна задача. Азъ ще ви дамъ схема, какъ може да се разработи идеята. Фигура 1 прѣдставлява схемата, по която ще се рѫководите, за да нарисувате човѣка. Главата е горниятъ триѫгълникъ, гърдитѣ — вториятъ триѫгълникъ. а бедрата и краката — третиятъ триѫгълникъ. Фигура II прѣдставлява физическия човѣкъ. Духовниятъ човѣкъ не е тукъ, той е на друго мѣсто. Понеже всички тѣзи триѫгълници сѫ съ върха надолу, затова прѣдставляватъ физическия човѣкъ. Дѣ ще търсите духовния човѣкъ? Какви сѫ признацитѣ на духовния човѣкъ? Движението въ духовния човѣкъ трѣбва да върви нагорѣ. Въ носа имате зародишъ на духовность: тамъ широчината е долу, а острата часть е горѣ. Значи, духовниятъ човѣкъ е въ носа. Тамъ движението е нагорѣ. Засега, въ тѣлото на човѣка, геометрически разгледано, само носътъ е широкъ долу, а горѣ тѣсенъ. Виждате, значи, колко малъкъ е духовниятъ човѣкъ въ сравнение съ физическия, или колко малъкъ е носътъ въ сравнение съ цѣлото тѣло на човѣка. Триѫгълницитѣ показватъ направлението на силитѣ въ физическия свѣтъ. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизатъ къмъ земята, а само една малка часть, силитѣ на носа, отиватъ нагорѣ. Въ Писанието не се казва, че Богъ вдъхналъ животъ въ устата на Адама, но се казва:  „Богъ вдъхна дихание на първия човѣкъ чрѣзъ ноздритѣ.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне животъ чрѣзъ устата? Значи, носътъ е Божественото, духовното у човѣка. Оттамъ започва мисъльта, оттамъ започва и духовния животъ у човѣка. Тази малка часть — носътъ — единъ день ще се развие, и цѣлото устройство на човѣка ще се измѣни.

  И тъй, вие имате сега схема за човѣка. По сѫщия законъ ще наредите и другитѣ фигури. Това е задача, ребусъ, който трѣбва да изработите. Азъ употрѣбихъ първата фигура, направихъ отъ нея челото. На другитѣ фигури вие сами намѣрете мѣсто Дѣ ще турите вѣзнитѣ? (— Вмѣсто рѫцѣ). Тъй, човѣкъ трѣбва да има воля. Това означаватъ вѣзнитѣ. Та ще се постараете да съчетаете тѣзи части. Това ще бѫде едно упражнение за васъ, да се научите да уподобявате нѣщата. Ще почнете отъ външното уподобление и тогава ще разглеждате вѫтрѣшния смисълъ на всѣки знакъ.

 

  „Любовьта ражда доброто!“

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

7-ма лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя, на 30.ХI. 1924 год.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...