Jump to content

1924_11_23 Свѣтлина и знание. Музика


Ани

Recommended Posts

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

СВѢТЛИНА И ЗНАНИЕ

 МУЗИКА

 

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

Размишление.

 

Тема 4: “Основнитѣ мисли отъ II лекция тази година.”  

 

Трѣбва да знаете - въ всѣка една лекция има само три основни мисли. А всѣка една категория може да се раздѣли още на три, тѣ поотдѣлно и тѣ могатъ да се раздѣлятъ на още до три и т.н. Но основни мисли въ всѣка една лекция има само три, тѣхъ ще търсите, нѣма повече да търсите. Туй да ви служи като едно правило.

 

Ще ви попитамъ тази вечерь: коя е основната мисъль на живота? Или коя е основната мисъль за човѣка? Вие ще кажете - Богъ. Не, при сегашното състояние основната мисъль не е Богъ, туй не е отричане, но основната мисъль, която трѣбва да ви занимава, това е вѣрата, а вѣрата носи съ себе си знание. Вие Бога ще го намѣрите само по пѫтя на знанието, не по обикновеното знание, а знанието, което хвърля свѣтлина. За да разгледате една вещь подъ микроскопа, трѣбва да имате достатъчно свѣтлина и колкото прѣдмета е по-малъкъ, толкова свѣтлината трѣбва да се увеличи. Слѣдователно за ония, отвлеченитѣ идеи се изисква по-силна свѣтлина на знанието. И тъй, трѣбва да имате знание. Сега вие считате знание да прочетете една книга. Това не е знание, това е помнене. Прочетешъ една книга и казвашъ: “Азъ зная.” Не, то е помнене, ти си събралъ въ торбата си това - онова отъ разни мѣста и послѣ казвашъ, че знаешъ. Не, това не е знание, това е помнене. Не е знание, защото знанието е единъ резултатъ на човѣшкия умъ, който трѣбва да роди нѣщо отъ себе си. Този умъ трѣбва да се запали, т.е. самъ по себе си трѣбва да даде свѣтлина на човѣшката душа. Най-първо ви трѣбва знание. Туй сѫ го наричали въ старо врѣме сърдце, но разумното сърдце. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть, на васъ ви трѣбва единъ умъ, не обикновенъ умъ, какъвто животнитѣ иматъ, но умъ разуменъ, защото обикновениятъ умъ не разбира нѣщата въ природата. Трѣбва ви едно разумно сърдце.

 

 

l703_f1.jpg

 

Тукъ имате единъ ѫгълъ ВАС. Какво означава ѫгълътъ въ обикновената геометрия? Двѣ линии ограничаватъ извѣстно пространство, нали така? При това, въ физиката тия ѫгли показватъ посоката на движението. Но този ѫгълъ си има дълбокъ вѫтрѣ-шенъ смисълъ. Прѣдставете си, че точките А,В,С сѫ живи сѫщества и иматъ отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три сѫщества А, В, С иматъ двѣ посоки, а нѣ-матъ равнодѣйствуваща линия. Тия сѫщества се лутатъ, нѣ-матъ идеалъ въ живота си. Ѫгълътъ всѣкога означава двѣ сѫщества, които живѣятъ безъ идеалъ, нищо повече. Ще кажете: “Какво значи безъ идеалъ?” Азъ ще ви опрѣдѣля какво значи. Перпендикуляритѣ, спуснати отъ АВ къмъ АС, не образуватъ никакви триѫгълници, това сѫ въображаеми линии. Линиитѣ АВ и АС, тѣ сѫ линии на физическото поле и сѫ видими, а другитѣ линии, тѣ сѫ проекции, тѣ сѫ само въ мисълта, мислови линии сѫ тѣ, а сѫщевременно иматъ влияние върху А, В, С.

 

Сега да обяснимъ въпроса както седи въ физическия свѣтъ АВС - туй е една долина отворена и малки рѣкички се вливатъ. Значи, онзи инженеръ прѣдполага, че подпушвания може да станатъ по-лѣсно при А, понеже напорътъ, който иде, е по-малъкъ. Слѣдователно за да спре тия води, колкото и голѣми да ставатъ тѣзи рѣки или колкото по-голѣми сѫ перпендикуляритѣ, толкова енергията, която трѣбва да употрѣбимъ, за да подпушимъ водата, ще бѫде по-голѣма.

 

И тъй, малкитѣ погрѣшки въ началото се поправятъ полѣсно, отколкото въ тѣхното отдалечаване. Значи, още въ самото начало всѣка една погрѣшка прѣдставлява единъ отворенъ ѫгълъ. И въ самото начало вие можете да опрѣдѣлите съ каква сила можете да изправите вашата погрѣшка. Математически вие можете да си направите своето уравнение и колкото тази линия (перпендикулярътъ) се проточва, толкова по-мѫчно е да се изправятъ погрѣшкитѣ. Значи АВ и АС въ дадения случай сѫ елементи, които ни показватъ по кой начинъ ние можемъ да поправимъ своитѣ погрѣшки. Колкото тия перпендикуляри сѫ по-дълги, толкова поправянето на тия погрѣшки е по-мѫчно.

 

А сѫщеврѣменно този ѫгълъ има и друго значение. Този ѫгълъ може да означава интелигентностьта на единъ човѣкъ. Той е единъ уредъ, който показва силата, съ която човѣкъ въ дадения случай разполага. Слѣдователно вашата интелигентность ще зависи от този перпендикуляръ, който е спуснатъ отъ АВ къмъ АС. Ако турите А под ухото и теглите къмъ горната часть на носа - В и другиятъ лѫчъ да отива подъ носа - С, ще се образува единъ ѫгълъ. Слѣдователно въ този ѫгълъ ще помѣстите всичкитѣ сѫщества и ще имате разни перпендикуляри, спуснати отъ челото къмъ долната часть на носа. Тѣхната интелигентность ще зависи от дължината на тѣзи перпендикуляри. Колкото тази линия е по-голѣма, толкова и интелигентностьта е по-голѣма. А колкото перпендикулярътъ е по-малъкъ, толкова и интелигентностьта е помалка. Слѣдователно интелигентностьта на човѣка не се опрѣдѣля отъ дължината на носа, а споредъ перпендикуляра, спуснатъ [отъ] челото надолу. А носътъ показва само относителна интелигентность.

 

Сега, този ѫгълъ ВАС показва една погрѣшка, направена на физическото поле. Тогава въ умствения свѣтъ трѣбва да се изработи единъ начинъ, по който ние да изправимъ своята погрѣшка. Да кажемъ, нѣкой човѣкъ се понапилъ, удари го другъ и му поврѣди носа. Този не знае законитѣ, съ които да може да възстанови тия клѣтки, за да порастне носа му и той ще ходи безъ носъ. Но има единъ ученъ човѣкъ, той разбира отъ присаждане, може да поправя носа. Той ще оп рѣдѣли каква часть трѣбва да се отреже или отъ рѫката му или отъ гърба му и да направи носа. Но само умниятъ човѣкъ може да направи така.

 

Когато тия спуснати отвѣсни линии излизатъ вънъ отъ ВС, погрѣшката е непоправима вече. Крайниятъ прѣдѣлъ за поправянето извѣстна погрѣшка сѫ точкитѣ В и С. ВС е крайниятъ прѣдѣлъ, до гдѣто вашата погрѣшка може да се проточи и крайната възможность, дѣто тази погрѣшка може да се поправи. Защото една погрѣшка, направена на физическото поле, въ единъ периодъ отъ четири поколѣния се изисква да се поправи. Той е послѣдниятъ прѣдѣлъ. Повече отъ четири рода не може да се продължи поправянето. Тукъ е линията ВС. АВ и АС показватъ крайния прѣдѣлъ. А а1, а2, а3 - това сѫ периоди на живота: 20 години, 40 години, 60 години, 80 до 100 години има възможность да се поправи тази погрѣшка.

 

Е, да допуснемъ сега, че вашиятъ носъ намѣсто да върви отвѣсно и да раздѣля лицето ви на двѣ симетрични части, е имало накривяване или налѣво или надѣсно. Ще кажете: “Майка ми тъй ме е родила, законътъ е такъвъ въ природата.” Не, не, природата е направила нѣщата отлично, а ако вашиятъ носъ е кривъ, причината е въ васъ. Е, коя е причината, че се е изправилъ носа ти? Казвашъ: “Съ кривъ носъ не мога ли да живѣя?” Можешъ да живеешъ, но все ще ти липсва нѣщо. И вие оставите този кривъ носъ да мине четири поколѣния, безъ да се поправи тази погрѣшка наврѣме, много нещастия ще дойдатъ върху това послѣдно поколение. Защото удоветѣ, които сега имате, вѣждитѣ, носа, това сѫ уреди, съ които ще си служите да познавате вѫтрѣшния вашъ животъ. Запримѣръ вие имате единъ уредъ топломеръ, съ когото си служите въ нѣкои случаи. Така и носътъ въ васъ е единъ уредъ, както компасътъ показва накѫдѣ се движите. Компасътъ е необходимъ за парахода въ океана. Ще кажете: “Параходътъ може да се движи накѫдѣто си иска.” Ако се движи накѫдѣто си иска, работата нѣма да излѣзе на добъръ край. Та въ знанието и въ пѫтя на съзнанието и въ учението е сѫщото. Не мислете, че като тръгнете въ новото учение, можете да се движите както си искате.

 

Нѣкой казва: “Азъ мога да мисля за всичко.” Е, какво, кажете ми тогава, прѣди сѫществуването на тази Вселена, какво е имало, отъ кѫдѣ е изпъкнала тя? Рекохъ ви азъ, било е врѣме, когато Вселената не е сѫществувала, какво е било тогава? Вие ще кажете: “Тъмнина е било.” Отъ гдѣ знаете че е така, какви данни имате за това? Другъ ще каже: “Свѣтлина е било.” Кои сѫ научнитѣ ви данни, от гдѣ знаете, че е било свѣтлина или тъмнина? Тъмнината у васъ, това е едно субективно схващане. Въ реалния животъ, въ абсолютния животъ нѣма нито тъмнина, нито свѣтлина. Е, какво има тогава? Виждате ли какъ може да се забърка човѣкъ! Туй отричане показва, че сѫществува нѣщо извънъ тъмнината и свѣтлината. Сѫществува нѣщо друго, отъ което тъмнината и свѣтлината сѫ единъ резултатъ. Тогава ние не го знаемъ това нѣщо какво е. Тѣзи въпроси сега сѫ само гимнастика на ума. Е, такъвъ родъ разсъждения до какво заключение ще ви доведатъ? До никакви заключения. Или който казва, че за всичко можемъ да мислимъ, можемъ ли ние да съберемъ всичката вселена на върха на една игла и тази игла да държимъ на рѫката си? Хайде сега, мислете за това. Казва нѣкой: “Азъ съмъ свободенъ да мисля всичко.” Не, всичко не ти е опрѣдѣлено да мислишъ. При мисленето вие имате едно рационално число, точно опрѣдѣлено ще мислишъ само за онова, което въ дадения случай може да ви ползва. Въ този животъ да донесе извѣстно благо за ума ви. Слѣдователно за всичко не можете да мислите. Може нѣкой пѫть да ви се навѣятъ нѣкои мисли посторонни, то е другъ въпросъ, но за всичко не може да се мисли.

 

Сега какво значение може да има още този ѫгълъ ВАС или странитѣ АВ и ВС? Той нѣма равнодѣствующа линия, нали тъй? (-Има само два лъча.) Казватъ, че тия лѫчи ги изпраща Слънцето. Питамъ: какво търсятъ тия лѫчи? Каква нужда имаме ние отъ Слънцето? Трѣбва Слънцето да има нѣкакъвъ интересъ отъ насъ. (-То не се интересува отъ на съ.) Хубаво, тази лампа интересува ли се отъ нашия класъ? (-Не.) Но кой я запали? (-Ние.) Значи, тя изпълнява вашата воля, но кредита й отъ кѫде иде? (-Отъ Слънцето.) Вие разрѣшение отъ Слънцето взели ли сте? (-Понеже учимъ, полага ни се.) Добрѣ, значи ние сме взели извѣстна енергия отъ Слънцето и сѫществата въ Слънцето измѣрватъ колко енергия ще изразходвате и колко ще научите и послѣ правятъ единъ балансъ: класътъ ВАС е изгорилъ толкова калории и толкова е научилъ. Слѣдователно ще знаете - природата обича точенъ балансъ, тя е много щедра, но държи много точни смѣтки. Прощава, но не забравя. Тя ще ти прости, но ще пише въ книгата си: “Едно своенравно и лѣниво дѣте, за тази работа не го туряйте.” И като дойде пакъ такава работа, тя казва: “То не е за тази работа.” И тя дава своята рекомандация и на другитѣ. Вие, като идете при тѣхъ, всички казватъ: “Вие сте много добъръ, но ще почакате малко, ще бѫдете търпеливи”, ще ви утѣшатъ, но нѣма да ви назначатъ. Природата е много взискателна. Когато нѣма да ви назначи, тя пакъ ще ви търпи, понеже единъ денъ вие ще станете нейни чиновници.

 

Та азъ ви казвамъ нейните отношения какви сѫ, нѣма церемонии при нея, не грубость, ще те извади на дъската. (Каква работа можемъ да вършимъ въ природата?) Единъ день ще ви дадатъ кормилото на Земята да го управлявате. (Нѣщо по-близко?) Ще ви дадатъ българския народъ да го управлявате. (-Нѣщо по-близко до насъ?) Ще ви дадатъ да създавате новата поезия, новото изкуство, новата музика, новата литература. Или да научите ония материали, които сѫ скрити вѫтре въ природата и съ тѣхъ да си съградите жилища, които да бѫдатъ хигиенични. Защото тази, сегашната, черната материя, въ нея сѫ внесени чернитѣ лѫчи, които задържатъ свѣтлината повече и затова е врѣдна. А има елементи отъ тази жива материя, които съдържатъ повече отъ свѣтлината, тѣ сѫ здравословни. Тази материя за бѫдеще може да се изважда отъ природата и отъ нея да се приготвятъ жилища за човѣка, а така всѣкога човѣкъ ще бѫде здравъ. Влага нѣма да има и никакви микроби нѣма да има, ще бѫде приятно за живѣние.

 

Сега, какво значатъ странитѣ на този ѫгълъ? АВ, това е единъ лѫчъ, който излиза отъ ума на човѣка, той зависи отъ интензивностьта на неговата мисъль. А, АС прѣдставлява интензивностьта на неговитѣ чувства и тази е причината, че се е образувалъ този ѫгълъ тукъ. АВ прѣдставлява енергията по-разрѣдена, а АС прѣдставлява енергията по-гѫста. Слѣдователно тия енергии не могатъ да вървятъ въ една и сѫща посока, между тѣхъ ще се яви раздвояване. За да разрѣшимъ този въпросъ въ този ѫгълъ, трѣбва да спуснемъ тази равнодѣйствуваща сила ВС и ѫгълътъ се затваря и се образува триѫгълникътъ АВС. А този триѫгълникъ се движи около центъра С и като се върти, ще опише една окрѫжность. Тогава прѣдполагаме, че радиусътъ опрѣдѣля дѣятелностьта на човѣка - той знае въ дадения случай как трѣбва да постѫпи.

 

l703_f1.jpg

 

 

Въ този случай АС означава материалния свѣтъ, АВ - умствения свѣтъ, а ВС - това е духовния свѣтъ. Слѣдователно ония сили вѫтре въ насъ, когато ние мислимъ и чувствуваме, значи нашитѣ мисли и нашитѣ чувства се движатъ около извѣстенъ центъръ и правятъ единъ крѫгъ. Най-първо, вие мислете за единъ приятель, проектирайте ума си къмъ него - вашата мисъль да направи една обиколка и се върне пакъ назадъ. Стариятъ човѣкъ прави така, казва: “Когато бѣхъ на 5 години дѣте, прѣдставяхъ си, че слѣдъ туй бѣхъ на 10 години, че ходихъ на училище, въ гимназията, университета… и най-послѣ додѣто туй положение се свърши.” Той почти е направилъ единъ крѫгъ и се е върналъ пакъ до себе си. Но стариятъ човѣкъ, като дойде до извѣстна възрасть, спре. Той напрѣдъ не може да проектира мисъльта си, умътъ му все назадъ мисли и затуй старитѣ хора разправятъ всѣкога за своето минало, а младитѣ разправятъ всѣкога за своето бѫдеще. Стариятъ раз правя за своя миналъ животъ, той не е извадилъ поука за живота си и младиятъ говори за своето бѫдеще, безъ да мисли за нѣкаква поука. А тъй и единиятъ и другиятъ се балансиратъ.

 

Слѣдователно на стариятъ човѣкъ ние знаемъ доколко е реализиралъ своя животъ. Ще кажете: “Азъ съмъ прѣживѣлъ тия и тия работи”, но то е едно субективно прѣживяване, наричамъ прѣживяване въ живота, когато туй, което е прѣживялъ човѣкъ, неговото прѣживяване може да стане основа, а другитѣ да се ползватъ отъ него. Тогава той има едно реално прѣживяване? Нѣкой каже: “Азъ имамъ прѣживяване.” Но отъ неговитѣ прѣживявания никой не може да се ползва. Тогава то е частично, т.е. до извѣстна степень то е прѣживяване, но само заради него.

 

Сега, ако вашиятъ носъ се изкриви налѣво, причин[а] за изкривяване на носа ви налѣво е вашето сърдце. Ако вашиятъ носъ се изкриви надѣсно, причин[а] на изкривяването тогава е вашиятъ умъ. Ако носътъ ви се завърти надолу причината е вашето физическо тѣло, изопачена е волята ви. Слѣдователно умътъ и сърдцето и волята ви могатъ да се изопачатъ и природата показва, че ти въ живота си имашъ извѣстно отклонение. Туй отклонение още въ началото си можешъ да го поправишъ.

 

(-Какъ може сърцето да се прояви лошо?) По свиването на мускулитѣ се познава дали умътъ или сърцето се е отклонило отъ тебе. Когато умътъ работи, мускулитѣ се свиватъ по единъ начинъ, когато сърдцето работи, мускулитѣ се свиватъ по другъ начинъ и когато волята работи мускулитѣ се свиватъ по трети начинъ. И тѣзи свивания се различаватъ по дължината си. Еднитѣ мускули се свиватъ отъ едната страна, а отъ другата се продължаватъ и тогава се появява изкривяване. Туй показва, че силитѣ между ума и сърцето не дѣйствуватъ равномерно. Тогава ще се върнете въ съзнанието си назадъ. Всѣкога изкривяването на носа ви се дължи или въ вашитѣ дѣди, или въ вашитѣ прадѣди е имало една лоша мисъль, или едно лошо чувство. Като прѣмахнете туй чувство или тази лоша мисълъ, носътъ ви пакъ ще се върне на мѣсто въ своето нормално състояние.

 

Туй знание е потрѣбно за васъ, за да може природата да ви се открие, да направите нѣщата въ самата природа интересни. Само поетътъ може да ви разкрие какво нѣщо е една ябълка. Вие може да гледате ябълката и да не видите нищо, но този поетъ, като погледне тази ябълка, гледа - пише, гледа - пише и вие, като прочетете това написано, чудите се откѫдѣ го е взелъ или като седне при нѣкой изворъ, той пише ли пише. И вие кажете: “Гдѣ го намѣри туй нѣщо?” Или учениятъ човѣкъ, погледнешъ го, седналъ при нѣкоя буболечица и отъ нея изучава живота. Тия малкитѣ сѫщества той ги е направилъ толкова интересни, че ти виждашъ цѣла наука. Учениятъ човѣкъ вижда нѣща, които обикновениятъ човѣкъ не вижда. Има извѣстни съотношения, извѣстни проблѣсвания, които той само схваща. И вашето съзнание трѣбва да се проясни, да схващате нѣщата, които въ другъ случай не бихте схващали.

 

Имате много желания. Азъ ви рекохъ, има само единъ начинъ за да постигнете вашитѣ разумни желания - абсолютна вѣра трѣбва да имате! Много въпроси могатъ да ви безпокоятъ, но ще имате една опорна точка, отъ която никога нѣма да се отдѣляте. Отъ тази точка ще разглеждате всичкитѣ нѣща въ живота, на опорната точка ли сте, всичкитѣ въпроси могатъ да се разрѣшатъ, но откѫснете ли се отъ тази опорна точка, тогава нѣмате вече мѣрка. Слѣдъ като придобиете абсолютната вѣра въ себе си, тогава ще дойде вториятъ законъ: Любовь къмъ Бога. Този законъ ще създаде въ васъ труда, прилежанието, работоспособностьта, науката, всичко това иде отъ втория законъ. Значи, най-първо ще минете прѣзъ дисциплината, послѣ ще дойдете до втория законъ. Тукъ ще ви освободятъ отъ всичкитѣ ограничения. Въ Божествената Любовь ще научите закона за свободата. При сегашнитѣ условия щомъ излѣзнете навънъ да изучавате любовьта на обществото или на ближния, безъ да прилагате Божия законъ, нѣма да дойдете до никакви резултати. Ако изл ѣзете да изучавате любовьта на робството, какво ще научите? Робството е създало робството. Какво направиха американцитѣ, когато имаха нужда отъ повече работници? Надигнаха се плантации, отиваха въ Африка и отъ тамъ си докараха негри съ женитѣ и дѣцата - роби да имъ работятъ и си създадоха една мѫчна проблема - въпросътъ за чернитѣ, която не можаха да разрѣшатъ. Сега робитѣ сѫ свободни.

 

Слѣдователно ако ние първо не разрѣшимъ този, вѫтрѣшния основенъ законъ на вѣрата, която се отнася къмъ индивидуалния вѫтрѣшенъ животъ, послѣ втория основенъ животъ [законъ]- Любовьта къмъ Бога, а влѣземъ да изучаваме третия законъ - той е опасенъ. Щомъ обикнешъ единъ народъ или едно общество, ти ще се вплетешъ въ извѣстни грѣхове. За да не се вплиташъ, ти не трѣбва да си създавашъ тѣсна вѫтрешна връзка съ когото и да било. Ти трѣбва да бѫдешъ съвършено безкористенъ! Ти трѣбва да правишъ добро безъ да си задълженъ, но щомъ се свържешъ и обикнешъ когото и да е, непрѣменно ще паднешъ въ съгрѣшение.

 

Въ Америка има говедари, тѣ не сѫ като българскитѣ. Българскитѣ говедари ходятъ съ своите криваци и пѣшъ, а тѣ иматъ 200-300 говеда. А въ Америка говедаритѣ ходятъ съ коне и носятъ вѫжета. Тѣ пасатъ 10 000-20 000 добитъци. Нѣкой пѫть тия говеда се подплашватъ и хукнатъ въ извѣстна посока. Говедаритѣ, като видятъ това и тѣ прѣпускатъ съ конетѣ си и бѣгатъ колкото се може, защото ако не бѣгатъ, говедата могатъ да ги завлекатъ и нищо да не остане отъ тѣхъ. Единъ народъ, съ своитѣ стремежи, мяза [на] тия подплашени говеда. Нѣма какво да ви доказвамъ, имате прѣсни факти доколко съврѣменнитѣ народи сѫ мощни и морални. То е извѣстно.

 

Слѣдователно вие ще започнете съ основния законъ на Вѣрата, послѣ съ основния законъ на Любовьта къмъ Бога и тогава ще се върнете къмъ основния законъ на Надеждата. Той е най-опасния законъ. Въ надеждата азъ включвамъ материалния святъ, отношенията, които ги има. И много мѫчно могатъ хората да се справятъ. Запримѣръ вие седите тукъ, не сте разположени, всички седите единъ до другъ, нѣщо ви стиска и вие мълчите, благоприличието го изисква, защо? Има си причини, че не си разположенъ. Трептенията на едно тѣло не сѫ едни и сѫщи съ трептенията на друго тѣло. Вие не сте наредени хармонично. Азъ, ако река да седна нѣкѫдѣ, ще кажа: “Приятелю, обичашъ ли да седна до тебе, вижъ какви сѫ моитѣ трептения, хармониратъ ли съ твоитѣ? Може да не сѫ въ хармония - ще седна на друго мѣсто” и т.н. Ще мѣня мѣстото си, докато намѣря нѣкого, дѣто трептенията ни да сѫ въ съгласие.

 

Та, сега ще проучвате тия вѫтрѣшнитѣ енергии основно, ще правите наблюдения, ще бѫдете искрени спрѣмо себе си. Седнете единъ до другъ и вижте най-първо има ли хармония между трептенията на тѣлата ви. Послѣ може да направите другъ единъ опитъ съ рѫцѣтѣ си, той е пакъ да видите какъ вибриратъ тѣлата ви. Та най-първо ще намѣрите дали имате еднакви вибрирания, послѣ ще намерите дали въ вашитѣ чувства има хармония, а на трето мѣсто - дали вашитѣ умове вибриратъ еднакво. Тогава, ако има еднакви вибрирания въ васъ, ще се зароди една нова идея, нови мисли. И двамата приятелски ще разговаряте, промѣняте мисли, раздѣляте се. И единиятъ е доволенъ, и другиятъ е доволенъ.

 

Та рекохъ, сега ще се стремите къмъ тази правилность, нѣма какво да се сърдите. Ако седнете до едного и тѣлата ви не вибриратъ хармонично, ще седнете до другиго. Прѣдставете си, че имате два инструмента, двѣ арфи, обаче нагласени на два различни ключа. Явява се една дисхармония. Рекохъ, различно нагласени сѫ тия двѣ арфи. Но ти не знаешъ какъ да нагласишъ едната, ще повикашъ нѣкой майсторъ, той ще ги направи на еднакъвъ ключъ и вие ще свирите хармонично. Та, най-първо ще трѣбва да научите да нагласявате тѣлата си. Сега, като ви виждамъ, всички сте на разни гами. Не е злото тамъ, но ако искате да работите заедно, трѣбва да нагласите ключоветѣ си въ една гама и тогава всѣки единъ ще свири своята часть и всички ще бѫдатъ въ хармония. Не е необходимо всинца да мислите едно. Всѣки ще мисли, всѣки ще чувствува и ще дѣйствува разнообразно и пакъ ще има хармония. Нали имаме много пѣсни на единъ ключъ. Напримѣръ на цигулния ключъ соль.

 

В природата има ли музика? (-Има.) Ние пѣемъ тъй, както мислимъ. Нашето пѣние не е пѣние на природата и нашето свирене не е свирене на природата. Ако влѣзете въ нѣкоя гора и тамъ има тонове, но трѣбва много деликатно ухо, за да забѣлежи тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване въ всѣки единъ листъ шумолението какво е. Често става едно унищожаване на вибрациитѣ и тогава се ражда единъ малъкъ шумъ. Сегашната музика, тя изразява степеньта, до която ние сме стигнали. Вземете тона “До”. (Въ природата “До” звучи съ много още тонове, които го придружаватъ, тѣ сѫ по-високи и по-ниски.) Тъй. Въ единъ тонъ има три качества. Тонътъ може да има трептения, колебания, които сѫ физични; въ тия трѣптения може да има интензивность и най-послѣ тонътъ може да има смисълъ. Може да накарамъ тонътъ, който азъ издавамъ, да трепти малко. Когато човѣкъ пѣе безъ вдъхновение, той пѣе механически, но когато той е вдъхновенъ, въ гласа му има едно малко колебание. Едни тремули, наричатъ го вдъхновение или вливане на една малка чувствителность въ тона. И въ тия движения се прѣдава една малка лекота въ тона. Тогава въ чувствата има музика и въ мислитѣ има музика. Мисъльта, това е висша музика; чувствата, това сѫ висша музика и когато вашитѣ чувства сѫ такива, че нѣма музика въ васъ, тогава усѣщате едно свиване. Но когато чувствата ви сѫ музикални, тогава усѣщате едно разширение.

 

Въ хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоноветѣ, които даватъ обемъ и разширение на мисъльта. И когато мисъльта ви е музикална по сѫщия законъ има разширение и свѣтлина се ражда въ ума ви. Чувствата ви трѣбва да бѫдатъ музикални, тогава тѣ ще внесатъ една приятна животворяща топлина въ душата ви. Тъй, както сега пѣете, то не е още музика. Само, когато човѣкъ поч не да мисли музикално и да чувствува музикално и да пѣе музикално, той е музикантъ. Запримѣръ азъ ви слушамъ въ недѣля, като пѣете, като че някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пѣене. Пѣешъ “Богъ е Любовь”, а сѫщеврѣменно казвашъ: “Гладенъ съмъ.” Пѣешъ едно, а мислишъ друго. Пѣешъ едно, а чувствувашъ друго. А въ пѣнието именно и чувствата и мислитѣ трѣбва да бѫдатъ музика. И тамъ е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя умъ и своето сърце и своята воля въ музика, той образува силно движение, противъ което никой не може да противостои.

 

Сега, вие ще турите другъ ключъ, азъ го наричамъ “ключътъ на вѣрата”. По този начинъ искамъ въ всинца ви да се яви вдъхновение. Безъ вдъхновение никой не може да работи. Ученикъ, който влѣзе въ единъ класъ, той трѣбва да има вдъхновение. Нищо друго не трѣбва да те занимава. Ученикъ безъ вдъхновение е мъртавъ. Че обуща си нѣмалъ, шапка си нѣмалъ, това сѫ второстепенни работи. Това нищо не значи за ученика. Или че си боленъ, сърцебиене имашъ, това е нищо. Вдъхновение имашъ ли, тамъ е силата и обуща ще дойдатъ, и дрехи ще дойдатъ. Но изгубишъ ли го, ти си мъртавъ. И всѣки може да те погребе. Имашъ ли го, всичко се разтваря. Въ природата сѫществува този законъ, онова, заровеното зърно въ земята, какъ пробива яката земя? Вдъхновение има у него. Туй сѣменце развива своитѣ химически сили, своитѣ умствени сили, биологически и физически. Всичкитѣ тия сили сѫ съсрѣдоточени къмъ сѫщата цѣль, почвата се разтваря. И погледнешъ, туй сѣменце пробило земята. Ако туй сѣме нѣмаше туй вдъхновение, то ще се изгуби въ почвата - ще изгние. И когато ученикътъ има туй вдъхновение, вие може да го заровите кѫдѣто и да е, той пакъ ще излѣзе отгорѣ. Тъй щото у всички ви този законъ трѣбва да дѣйствува.

 

Сега, първото нѣщо десеть деня наредъ, като станете сутринь отъ леглото си, ще кажете: Вдъхновение! Вдъхновение! Вдъхновение! (Три пѫти.) На обѣдъ - пакъ три пѫти и тогава ще ядете. И вечерно врѣме, като си лѣгате - пакъ три пѫти. Всичко деветь пѫти. Десеть деня по деветь пѫти ще казвате “вдъхновение”! Тогава ще си направите едно тевтерче и ще си отбѣлѣжите вѫтрѣ този опитъ. Азъ ви рекохъ, отъ този опитъ ще спечелите нѣщо по-малко отъ просено зърно, но туй, което го спечелите, то е толкова цѣнно, че съ милиони не можете да го купите. За да добиете единъ грамъ отъ първичната материя, отъ която е създаденъ сегашния свѣтъ, всички фабрики по цѣлия свѣтъ трѣбва да работятъ 3000 години. Е, колко милиона ще струва тогава единъ грамъ? И знаете ли какви чудеса може да извърши този грамъ? Вие ще добиете много малко, но туй, малкото е толкова цѣнно, то е всесилно въ васъ. За въ бѫдеще вие ще положите една основа въ живота си.

 

Често ви слѣдя, като ви давамъ нѣкое упражнение, казвате: “Може и така да мине.” Не, не, не може да мине така, не се лѫжете. Упражненията, които азъ ви давамъ, тѣ вървятъ по единъ основенъ законъ на природата. Това не сѫ глупави работи, това сѫ умни нѣща. Ще кажешъ тъй: “Вдъхновение!” Съ сила рѫцѣтѣ надолу и ще го почувствувашъ въ сърдцето си. Послѣ ще го помислишъ въ ума си, пакъ ще кажешъ: “Вдъхновение!” И трети пѫть пакъ ще кажешъ: ”Вдъхновение!” Съ сила, за да почувствувашъ, че извѣстна сила е дошла въ тебе. Туй упражнение ще го правите сами, никой да не ви вижда. Съ кое качество се отличава ученикътъ? -Ученикътъ е вдъхновенъ! Затуй се благославя. А туй вдъхновение е необходимо, тъй както свѣтлината, тъй както живота, тъй както Любовьта.

 

Сега разбрахте, всички ще направите това упражнение. Като станете сутринь, ще го направите тъй, че да се разтърси атмосферата, че азъ да почувствувамъ въ моята стая, че дѣйствително има вдъхновение между ученицитѣ. Но нѣма да викате високо, тихо, на себе си ще го кажете: “Вдъхновение!” Въ това, тихото говорене има музика. Тихото говорене има едно качество, то дѣйствува силно вѫтрѣ въ душата. Тихо ще го кажете, но силно ще концентрирате мисъльта си. Щомъ го кажете високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще го кажете, че да сте доволни сами отъ себе си и да го почувствувате въ душата си. Съ вѣра ще го направите. Не се смущавайте дали имате вдъхновение или не. По който и да е начинъ, направете го и вие ще придобиете вдъхновението. Само по този начинъ могатъ да се образуватъ ония, красивитѣ чувства, ония, красивитѣ мисли, които сѫ необходими за съграждането на вашия животъ. То е необходимо за бѫдеще.

 

Прѣдъ васъ седи едно бурно море, което трѣбва да прѣминете, единъ животъ, който е пъленъ съ мѫчнотии. И за да можете да побѣдите и прѣвъзмогнете всичкитѣ тия мѫчнотии трѣбва ви вдъхновение. Сега, щомъ дойдете до нѣкоя мѫчнотия, ще се спрете малко и ще кажете: “Вдъхновение!” И като я вдъхновишъ, тя казва: “Азъ отстѫпвамъ прѣдъ вдъхновението”, отваря ти пѫтя и ти минешъ напрѣдъ. Дойде нѣкоя друга прѣграда, ти пакъ произнасяшъ въ ума си тази дума и тя каже: “Прѣдъ вдъхновението и азъ отстѫпвамъ”, ти пакъ минешъ напрѣдъ. Но нѣмашъ ли вдъхновение, тѣ казватъ: “Хора безъ вдъхновение, ние не ги признаваме.” Не ги пускатъ да минатъ и тѣ се набиратъ единъ до другъ, седатъ и плачатъ. Питатъ: “Кои сѫ тѣзи тамъ?” Отговарятъ: “Тѣзи сѫ плачущитѣ, които сѫ безъ вдъхновение.” - ”Е, защо седатъ тамъ?” - “Докато се научатъ на вдъхновението, а щомъ се вдъхновятъ, ще тръгнатъ и тѣ напрѣдъ.”

 

Размишление.

 

Забѣлѣжка:

 

Сега имайте прѣдъ видъ, азъ дълго врѣме съмъ търсилъ тази дума на български. Тя е една силна дума. И всѣка една дума, за да бѫде силна, трѣбва да съдържа три елементи въ себе си. Думата “вдъхновение” има тия три елемента въ себе си. Думата “любовь” нѣма тия три елемента; “вѣра” и тя има тѣзи елементи, силна дума е; “надежда” - нѣма тритѣ елемента. Самата дума “надежда” на български е слаба, тя има само два елемента. “Обичь” - сѫщо два елемента, думата “благость” е силна дума, съдържа и тритѣ елементи, а та кива думи сѫ малко. Думата “вдъхновение” е силна въ своето трептение. Ако вие можете да схванете тия три елемента, вие ще почувствувате нейните трептения. Тази дума ще внесе нѣщо ново въ васъ - туй, което вие искате. Вие ще си я запишете и ще си я произнасяте, за десеть деня едно приятно упражнение ще бѫде.

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

IV година

6 школна лекция на

I МладежкиО култенъ Класъ

23. ХI. 1924 г. недѣля,

София   

 

-----------------------------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА:

 

Колко основни мисли съдържа всѣка лекция?

Коя е основната мисъль на живота? - За човѣка?

Какъ ще намѣримъ Бога? Що е знание?

Какво означава ѫгълътъ?

Какъ трѣбва да се поправятъ погрѣшкитѣ?

Кога погрѣшката е поправима? Крайниятъ прѣдѣлъ.

Възможность за поправяне на погрѣшката. Крайниятъ прѣдѣль.

Удоветѣ на лицето - това сѫ уреди за познаване вѫтрѣшния нашъ животъ.

Има нѣща, за които не можемъ да мислимъ.

Има ли Слънцето интересъ отъ насъ?

Природата държи точна смѣтка за нашата дѣйность.

Новитѣ елементи въ природата.

Ѫгълътъ ВАС въ лицето на човѣка.

Какъ нашитѣ мисли правятъ кръгове или обиколка.

Що е прѣживяване?

Причини за изкривяването на носа.

Само чрѣзъ знание можемъ да разкриемъ нѣщата въ природата.

Първятъ законъ - абсолютна вѣра!

Вториятъ законъ - Любовь къмъ Бога!

Трети - Надежда.

Музика въ природата.

Има ли музика въ чувствата и мислитѣ?

Кога пѣнието е музика?

Новиятъ ключъ: Вѣрата!

Вдъхновението.

Има ли вдъхновение въ природата? Сѣменцето.

Упражнение за 10 деня съ думата “Вдъхновение”.

Какво ще придобиемъ?

Съ кое качество се отличава ученикътъ?

Атмосферата ще разтърсимъ. Тихо ще говоримъ.

Какъ ще преминемъ всѣка мѫчнотия и преграда? – Съ вдъхновение!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Свѣтлина и знание.

Музика.

 

  „Любовьта ражда доброто.“

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода!

Размишление.

 

  Тема за слѣдния пѫть № 4: „Основнитѣ мисли отъ II-ра тазгодишна лекция.

  Трѣбва да знаете, че въ всѣка лекция има само три основни мисли. Всѣка една отъ тия мисли може да се раздѣли на още три. Тѣ могатъ поотдѣлно да се раздѣлятъ по на още три и т. н. Но въ всѣка лекция има само три основни мисли, само толкова ще търсите, не повече. Туй ще ви служи като правило.

  Ще ви запитамъ сега: коя е основната мисъль на живота? Или коя е основната мисъль въ живота на човѣка? Вие ще кажете, навѣрно, че основната идея въ живота на човѣка е Богъ. Не, при сегашното състояние за човѣка на земята основната мисъль не е Богъ. Туй не е отричане, но казвамъ: основната мисъль, която трѣбва да ви занимава, това е мисъльта за вѣрата, а вѣрата носи съ себе си знание. Вие ще намѣрите Бога само по пѫтя на знанието. Азъ не говоря за обикновеното знание, но за знанието, което хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората и ги просвѣщава. За да разгледате една вѣщь подъ микроскопъ, трѣбва да имате достатъчно свѣтлина. И тогава, колкото е по-малъкъ прѣдметътъ, толкова повече свѣтлината трѣбва да се увеличи. Слѣдователно, за отвлѣченитѣ идеи се изисква по-силна свѣтлина, по-голѣмо знание.

  И тъй, вие трѣбва да имате знания! Съврѣменнитѣ хора считатъ за знание, да прочетатъ една книга, или да я научатъ наизустъ. Това не е знание, това е помнене. Ти прочетешъ една книга и казвашъ: азъ зная това нѣщо. Не, то е помнене. Ти си събралъ въ торбата си отъ разни мѣста това-онова и послѣ казвашъ, че знаешъ. Знанието е резултатъ на човѣшкия умъ, който трѣбва да роди нѣщо отъ себе си. Умътъ на човѣка трѣбва да се запали, т. е. самъ по себе си трѣбва да даде свѣтлина на човѣшката душа. Най-първо ви е необходимо знание, което отъ старо врѣме още наричали знание на разумното сърце. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть, че ви трѣбва единъ умъ, не обикновенъ, какъвто животнитѣ иматъ, но разуменъ. Обикновениятъ умъ не разбира нѣщата въ природата.

MOK4_6_1.jpg

  На чъртежа имате ѫгъла ВАС. Какво означава ѫгълътъ въ обикновената геометрия? Кое наричаме ѫгълъ? — Пространство, заградено съ двѣ линии, които се прѣсичатъ въ една точка. При това, въ физиката тия ѫгли показватъ посоката на движението. Но този ѫгълъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Прѣдставете си, че точкитѣ А, В, С сѫ живи сѫщества, които иматъ отношение помежду си. Страната В С е отворена. Тия три сѫщества А, В, С иматъ двѣ посоки, а нѣматъ равнодѣйствуваща линия. Това показва, че тия сѫщества се лутатъ, нѣматъ идеалъ въ живота си. Ѫгълътъ всѣкога означава сѫщества, които живѣятъ безъ идеалъ — нищо повече. Ще кажете: какво значи да бѫдешъ безъ идеалъ? Ще ви опрѣдѣля, какво значи да бѫдешъ безъ идеалъ. Перпендикуляритѣ, спуснати отъ АВ къмъ АС не образуватъ никакви триѫгълници, тѣ сѫ въображаеми линии, проекции. Тѣ сѫществуватъ само въ мисъльта, затова сѫ мислови линии, но сѫщеврѣменно иматъ влияние върху А, В и С. Линиитѣ АВ и АС сѫ въ физическия свѣтъ, защото сѫ видими.

  Сега, да обяснимъ въпроса за ѫгъла ВАС, както е поставенъ въ физическия свѣтъ. Това пространство е една отворена долина, въ която се вливатъ малки рѣкички. Значи, може да се прѣдполага, че тукъ, при точка А подпушванията ставатъ по-лесно, понеже напорътъ, или напрѣжението, което иде отвънъ е голѣмо. Слѣдователно, тия води, колкото и голѣми да ставатъ, или колкото по-голѣми сѫ перпендикуляритѣ, толкова и енергията, която трѣбва да употрѣбимъ, за да подпушимъ водата, ще бѫде по-голѣма.

  И тъй, малкитѣ погрѣшки се поправятъ по-лесно въ началото, отколкото въ тѣхното отдалечаване. Значи, още въ самото си начало всѣка погрѣшка прѣдставлява единъ отворенъ ѫгълъ. Затова, още въ самото начало вие можете да опрѣдѣлите, съ каква сила ще можете да изправите извѣстна ваша погрѣшка. Вие можете да съставите едно математическо уравнение, споредъ което ще изчислите, че колкото повече перпендикулярътъ се продължава, толкова по-мѫчно се изправятъ погрѣшкитѣ. Значи, странитѣ АВ и АС на ѫгъла ВАС въ дадения случай сѫ елементи, които показватъ, по кой начинъ можемъ да изправяме своитѣ погрѣшки. Сѫщеврѣменно ѫгълътъ ВАС има и друго значение. Той е уредъ, който показва интелектуалната сила, съ която всѣки човѣкъ разполага въ даденъ случай. Слѣдователно, вашата интелигентность ще зависи отъ перпендикуляра, спуснатъ отъ АВ къмъ АС. Ако турите върха А на ѫгъла ВАС подъ ухото и теглите линията АВ къмъ горната часть на носа, а другиятъ лѫчъ АС да минава подъ носа, ще се образува дадениятъ ѫгълъ ВАС. Слѣдователно, въ този ѫгълъ ще помѣстите всички сѫщества, които ще иматъ разни перпендикуляри, спуснати отъ челото къмъ долната часть на носа. Тѣхната интелигентность ще зависи отъ дължината на тѣзи перпендикуляри. Колкото е по-голѣмъ този перпендикуляръ, толкова и интелигентностьта е по-голѣма; колкото е по-малъкъ перпендикулярътъ, толкова и интелигентностьта е по-малка. Тъй че интелигентностьта на човѣка не се опрѣдѣля отъ дължината на носа, а отъ дължината на перпендикуляра, спуснатъ отъ челото надолу. Носътъ показва само относителна интелигентность. Ѫгълътъ ВАС означава една погрѣшка, направена на физическия свѣтъ. Тогава въ умствения свѣтъ трѣбва да се изработи единъ начинъ, по който ще можемъ да изправимъ своята погрѣшка. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ се напилъ, но другъ го удря по носа и го поврѣжда. Пияниятъ не знае законитѣ, съ които ще може да възстанови тия клѣтки на носа и затова ще ходи съ нараненъ носъ. Но явява се единъ ученъ човѣкъ, който разбира отъ присаждане и ще поправи носа му. Той ще опрѣдѣли, каква часть кожа трѣбва да се отрѣже отъ рѫката му, или отъ гърба му, за да направи носа. Но само умниятъ човѣкъ може да направи това.

  Когато перпендикуляритѣ излѣзатъ извънъ линиитѣ АВ и АС, грѣшката е непоправима вече. Тия линии сѫ крайниятъ прѣдѣлъ, додѣто дадена погрѣшка може да се проточи, а сѫщо тъй крайната възможность, при която тази погрѣшка може да се поправи. Затова, за всѣка погрѣшка направена на физическия свѣтъ, се изисква единъ периодъ отъ четири поколѣния, за да се изправи. Поправянето не може да се продължи повече отъ четири рода. Точкитѣ а1, а2, а3 и т. н. сѫ периоди на живота — 20 год., 40 год., 60 год., 80-100 години; това сѫ възможности да се поправи тази погрѣшка.

  Да допуснемъ, че вашиятъ носъ намѣсто да върви отвѣсно и да раздѣля лицето на двѣ симетрични части, е малко накривенъ или налѣво или надѣсно. Защо е така? Ще кажете: тъй ме е родила майка ми. Или: законътъ въ природата е такъвъ. Не, природата е направила нѣщата отлично. И ако вашиятъ носъ е кривъ, причината за това е въ васъ. Коя е причината, че носътъ ти се е изкривилъ? Казвашъ: съ кривъ носъ не мога ли да живѣя? — Можешъ, но все ще ти липсва нѣщо. И ако вие останете съ този кривъ носъ цѣли четири поколѣния, безъ да поправите тази погрѣшка на врѣме, върху послѣдното поколѣние ще дойдатъ много нещастия. Защото удоветѣ, които сега имате — вѣждитѣ, носа и др. — това сѫ уреди, съ които ще си служите да познавате вашия вѫтрѣшенъ животъ. Запримѣръ, вие имате единъ уредъ „топломѣръ“, съ който си служите въ нѣкои случаи. Така сѫщо и носътъ е единъ уредъ за васъ, който, както компасътъ, ви показва накѫдѣ се движите. Компасътъ е необходимъ за парахода въ океана. Ще кажете: параходътъ може да се движи накѫдѣто иска. Ако се движи накѫдѣто иска, работата нѣма да излѣзе на добъръ край. Сѫщото нѣщо е и въ знанието, и въ пѫтя на съзнанието, и въ учението. Не мислете, че като тръгнете въ новото учение, можете да се движите, както искате и накѫдѣто искате.

  Нѣкой казва: азъ мога да мисля за всичко. Кажете ми тогава: какво е имало прѣди сѫществуването на тази вселена, отдѣ е изпѫкнала тя? Казвамъ: било е врѣме, когато тази вселена не е сѫществувала. Какво е било тогава? Вие ще кажете: тъмно е било. Отдѣ знаете, че е така? Какви данни имате затова? Другъ пъкъ ще каже, че свѣтлина е било. Кои сѫ научнитѣ ви данни, отдѣ знаете, че е било свѣтлина или тъмнина? Тъмнината е едно наше субективно схващане. Въ реалния животъ, въ абсолютния животъ нѣма нито тъмнина, нито свѣтлина. Какво има тогава? Виждате ли какъ може да се забърка човѣкъ? Туй отричане показва, че сѫществува нѣщо извънъ тъмнината и свѣтлината. отъ което тъмнината и свѣтлината съ само резултатъ. Тогава ние не знаемъ, какво е това нѣщо. Тѣзи въпроси сѫ само гимнастика на ума. До какво заключение ще ви доведатъ такъвъ родъ разсѫждения? — До никакви заключения. Нѣкой казва, че можемъ да мислимъ за всичко. Питамъ този човѣкъ: можемъ ли тогава да съберемъ всичката вселена на върха на една игла и да държимъ тази игла на ръката си? Хайде, мислете затова! Значи, не ти е позволено да мислишъ всичко. При мисленето вие имате едно рационално число, точно опрѣдѣлено. Затова, ще мислите само за онова, което въ дадения случай може да ви ползува, което въ този животъ може да донесе извѣстно благо за ума ви. Слѣдователно, не можете да мислите за всичко. Нѣкой пѫть може да ви се навѣятъ нѣкои посторонни мисли, то е другъ въпросъ, но вие, по ваше желание, не можете да мислите за всичко, каквото искате.

  Сега, какво значение може да има този ѫгълъ ВАС, или странитѣ АВ и АС? Той нѣма равнодѣйствуваща линия, нали? (— Да, той има само два лѫча). Казватъ, че слънцето изпраща тия лѫчи. Питамъ: какво търсятъ тия лѫчи? Каква нужда имаме ние отъ слънцето? Може-би слънцето да има нѣкакъвъ интересъ отъ насъ? (— То не се интересува отъ насъ). Хубаво, ами тази лампа интересува ли се отъ нашия класъ? (— Не). Тогава кой я запали? (— Ние). Значи, тя изпълнява вашата воля. Отдѣ иде кредитътъ ѝ обаче? (Отъ слънцето). Вие взели ли сте разрѣшение отъ слънцето? (— Понеже учимъ, полага ни се). Тъй че, ние сме взели извѣстна енергия отъ слънцето и сѫществата отъ слънцето измѣрватъ, колко енергия ще изразходвате и колко ще научите, и послѣ правятъ единъ балансъ: класътъ ВАС е изгорилъ толкова калории и толкова е научилъ. Слѣдователно, ще знаете, че природата обича да прави точенъ балансъ за всичко. Тя е много щедра, но държи и много точни смѣтки: прощава, но не забравя. Тя ще ти прости, но ще пише въ книгата си: „Не туряйте това своенравно дѣте на тази работа. И като дойде редъ до сѫщата работа, тя казва: „Това дѣте не е за тази работа“. Тя дава своята прѣпорѫка за всички. Вие като отидете при нея, тя ще ви каже: вие сте много добъръ, но ще почакате малко, ще бѫдете търпеливи. Тя ще ви утѣши, но нѣма да ви назначи. Природата е много взискателна и търпелива. Ако днесъ не ви назначи, тя пакъ ще ви търпи, понеже единъ день ще станете нейнъ чиновникъ. Азъ ви казвамъ, какви сѫ нейнитѣ отношения. Тя не е груба, но не се церемони: ще те извади на дъската и ще види каква работа можешъ да вършишъ. (Каква работа можемъ да вършимъ въ природата?) Единъ день ще ви дадатъ кормилото на земята да го управлявате. (Нѣщо по близко?) — Ще ви дадатъ да управлявате българския народъ. (Нѣщо още по-близко до насъ?) — Ще ви дадатъ да създадете новата поезия, новото изкуство, новата музика, новата литература. Или ще ви дадатъ да изучите ония материали, които сѫ скрити въ природата и съ тѣхъ да си съградите хигиенични жилища, защото въ сегашната черна материя сѫ внесени чернитѣ лѫчи, които повече задържатъ свѣтлината и затова е врѣдна. А има елементи отъ тази жива материя, които съдържатъ повече свѣтлина и сѫ здравословни. Тази материя за въ бѫдеще може да се извади отъ природата и отъ нея да се приготвятъ жилища за човѣка. Само така човѣкъ ще бѫде здравъ. Въ тия жилища нѣма да има влага, нѣма да има никакви микроби. Приятно ще бѫде въ тѣхъ за живѣне.

MOK4_6_2.jpg

  Какво означаватъ странитѣ на този ѫгълъ АВС? Страната ВА е единъ лѫчъ, който излиза отъ ума на човѣка. Той зависи отъ интенсивностьта на неговата мисъль. Лѫчътъ АС прѣдставлява интенсивностьта на неговитѣ чувства. Тази е причината за дѣто се е образувалъ този ѫгълъ ВАС. Лѫчътъ АВ прѣдставлява по-разредена енергия, а лѫчътъ АС прѣдставлява по-гѫста енергия. Слѣдователно, тия енергии не могатъ да вървятъ въ една и сѫща посока. Между тѣхъ ще се появи раздвояване. За да разрѣшимъ въпроса въ този ѫгълъ, трѣбва да спуснемъ равнодѣйствуваща сила ВС, която затваря ѫгъла и по този начинъ се образува триѫгълника АВС. Този триѫгълникъ се движи около центъра С и при въртенето си около него, ще опише една окрѫжность. Тогава прѣдполагаме, че радиусътъ опрѣдѣля дѣятелностьта на човѣка. Той знае какъ трѣбва да се постѫпи въ даденъ случай. И тъй, АС означава материалния свѣтъ; АВ — умствения свѣтъ, а ВС — духовния свѣтъ. Следователно, ония сили въ насъ, които се събуждатъ, когато ние мислимъ и чувствуваме, се движатъ около извѣстенъ центъръ и образуватъ единъ крѫгъ. Напримѣръ, когато вие мислите за нѣкой вашъ приятель, първо проектирате ума си къмъ него, при което вашата мисъль прави една обиколка и послѣ се връща пакъ назадъ. Стариятъ човѣкъ постѫпва така. Той казва: когато бѣхъ 5-годишно дѣте, прѣдставяхъ си, че слѣдъ туй ще бѫда на 10 години, че ще ходя на училище, послѣ въ гимназия, послѣ въ университетъ и най-послѣ ще се върна пакъ въ първото си положение. Този човѣкъ почти е направилъ единъ крѫгъ и се е върналъ пакъ до себе си. Стариятъ човѣкъ, като дойде до извѣстна възрасть, спира. Той не може да проектира мисъльта си напрѣдъ. Умътъ му се връща все назадъ и затова старитѣ хора все разправятъ за своето минало; младиятъ разправя за своето бѫдеще, безъ да мисли за нѣкаква поука. По този начинъ и единиятъ, и другиятъ се балансиратъ. Слѣдователно, ние знаемъ до колко стариятъ човѣкъ е реализиралъ своя животъ.

  Ще кажете: азъ съмъ прѣживѣлъ тия и още работи. Не, това е едно субективно прѣживѣване. Ако туй, което човѣкъ е прѣживѣлъ дълбоко въ себе си, може да стане основа въ живота му, отъ което да се ползуватъ и другитѣ, тогава този човѣкъ е ималъ едно реално прѣживѣване. Нѣкой казва: азъ имамъ прѣживѣвания. Да, но отъ неговитѣ прѣживѣвания не може да се ползува никой. Това е частично прѣживѣване, т. е. до извѣстна степень и то само заради него. Сега, ако вашиятъ носъ се изкриви налѣво, причината за това е вашето сърце. Ако вашиятъ носъ се изкриви надѣсно причината за това е вашиятъ умъ. Ако носътъ ви се завърти надолу, причината за това е вашето физическо тѣло, волята ви е изопачена. Значи умътъ, сърцето и волята могатъ да се изопачатъ и тогава природата ви показва, че вие сте направили въ живота извѣстно отклонение. Вие можете да поправите туй отклонение още въ началото. (Какъ може сърцето да се прояви лошо?) — По свиването на мускулитѣ се познава, дали умътъ или сърцето се е отклонило отъ правия си пѫть. Когато умътъ работи, мускулитѣ се свиватъ по единъ начинъ; когато сърцето работи, мускулитѣ се свиватъ по другъ начинъ и когато волята работи, мускулитѣ се свиватъ по трети начинъ. Тѣзи свивания се различаватъ по дължината си. Едни мускули се свиватъ отъ една страна, а отъ друга се продължаватъ и съ това става изкривяване. Туй показва, че силитѣ между ума и сърцето не дѣйствуватъ равномѣрно. Тогава ще се върнете назадъ въ съзнанието си, тамъ да изправите грѣшката си. Изкривяването на носа ви се дължи или на вашитѣ дѣди, или на вашитѣ прадѣди. У тѣхъ е имало една лоша мисъль, или едно лошо чувство. Като прѣмахнете туй лошо чувство, или тази лоша мисъль, носътъ ви пакъ ще се изправи, ще дойде въ своето нормално състояние.

  Туй знание сега е потрѣбно за васъ, за да може природата да ви се открие и да направите нѣщата въ самата нея интересни. Само поетътъ може да ви разкрие, какво нѣщо е ябълката. Вие може да гледате ябълката и да не видите нищо въ нея, но поетътъ като види една ябълка, много нѣщо написва за нея. Вие като прочетете написаното върху нея, чудите се отдѣ го е взелъ. Той като седне при нѣкой изворъ, пакъ пише много. И вие казвате: отдѣ намѣри всички тия нѣща? Гледашъ нѣкой ученъ човѣкъ, седналъ прѣдъ една бубулечица и отъ нея изучава живота. Той е направилъ тия малки сѫщества толкова интересни, че въ тѣхъ вижда цѣла наука. Учениятъ човѣкъ вижда нѣща, които обикновениятъ човѣкъ не вижда. Има извѣстни съотношения, извѣстни проблѣсвания, които само той схваща. И вашето съзнание трѣбва така да се проясни, че да схващате нѣща които въ даденъ случай други не биха схванали.

  Вие имате много желания, нали? Азъ ви казвамъ, че има само единъ начинъ за постигане на вашитѣ разумни желания: трѣбва да имате абсолютна вѣра! Много въпроси могатъ да ви безпокоятъ, но ще имате една опорна точка, отъ която никога нѣма да се отдѣляте. Отъ тази точка ще разглеждате всички нѣща въ живота си. Щом сте на опорната точка, всички въпроси ще могат да се разрѣшатъ; откѫснете ли се отъ тази опорна точка, тогава ще изгубите и мѣрката. Слѣдъ като придобиете абсолютната вѣра въ себе си тогава ще дойдете до втория законъ: любовъ къмъ Бога! Този законъ ще създаде въ вас труда, прилежанието, работоспособностьта, науката и др. Всичко това иде отъ втория законъ. Значи, най-първо ще минете прѣзъ дисциплината, послѣ ще дойдете до втория законъ. Тукъ ще ви освободятъ отъ всички ограничения. Въ Божествената Любовь ще научите закона на свободата. При сегашнитѣ условия, щомъ излѣзете навънъ да изучавате любовьта на обществото или на ближния, безъ да прилагате Божия законъ, нѣма да дойдете до никакви резултати. Ако изучавате любовьта на робството, какво ще научите? Робството е създало самото робство.

  Какво правиха американцитѣ, напримѣръ, когато имаха нужда отъ повече работници? Като създадоха много плантации, за които нѣмаха работници, започнаха да отиватъ въ Африка и оттамъ да си докарватъ негри роби, заедно съ женитѣ и дѣцата, за да имъ работятъ. Но съ това тѣ си създадоха една мѫчна проблема — въпросътъ за чернитѣ — която не можаха да разрѣшатъ. Днесъ робитѣ сѫ свободни. Слѣдователно, ако ние първо не разрѣшимъ този важенъ вѫтрѣшенъ законъ на вѣрата, която се отнася къмъ индивидуалния вѫтрѣшенъ животъ на човѣка, и послѣ втория основенъ законъ — любовьта къмъ Бога, а се заемемъ да изучаваме третия законъ, любовьта къмъ обществото и къмъ ближния, ние сме на опасно мѣсто. Щомъ обикнешъ единъ народъ или едно общество, ти ще се вплетешъ въ извѣстни грѣхове. За да не се вплиташъ, не трѣбва да си създавашъ тѣсна вѫтрѣшна връзка съ когото и да било; ти трѣбва да бѫдешъ съвършено безкористенъ: да правишъ добро, безъ да си задълженъ. Щомъ обикнешъ когото и да е и се свържешъ съ него, непрѣменно ще паднешъ въ грѣхъ. Въ Америка има говедари, които, обаче, не мязатъ на българскитѣ. Нашитѣ говедари ходятъ пѣшъ и съ своитѣ криваци, но тѣ иматъ само 200-300 говеда, когато говедаритѣ въ Америка ходятъ съ коне и носятъ вѫжета, защото тѣ пасятъ около 10 - 20,000 говеда. Нѣкой пѫть тия говеда се подплашватъ и хукватъ да бѣгатъ въ извѣстна посока. Говедаритѣ, като видятъ това, и тѣ прѣпускатъ съ конетѣ си, гонятъ ги, искатъ да ги стигнатъ; ако не бѣгатъ, говедата могатъ да бѫдатъ завлѣчени отъ нѣкого, и нищо да не остане отъ тѣхъ. Единъ народъ въ своитѣ стремежи може да мяза на тия подплашени говеда. Нѣма какво да ви доказвамъ това. Вие имате прѣсни факти, доколко съврѣменнитѣ народи сѫ мощни и морални. Това ви е извѣстно.

  Слѣдователно, вие ще започнете съ основния законъ на вѣрата. Послѣ съ основния законъ на Любовьта къмъ Бога и тогава ще се върнете къмъ основния законъ на надеждата. Той е най-опасниятъ законъ. Азъ включвамъ въ надеждата материалния свѣтъ, отношенията, които сѫществуватъ въ него. Хората мѫчно могатъ да се оправятъ въ този законъ. Запримѣръ, вие седите единъ до другъ, но не сте разположени. Нѣщо ви притѣснява, мѫчи ви. Вие мълчите, защото благоприличието изисква това. Има причини, задѣто не сте разположени. Вибрациитѣ на всички хора не сѫ еднакви, а това създава и дисхармонията между тѣхъ. Вие не сте наредени хармонично. Когато пожелая да седна нѣкѫдѣ, азъ ще кажа: приятелю, позволявашъ ли да седна до тебъ? Ще хармонирамъ ли съ тебе? Ако не съмъ въ хармония съ даденъ човѣкъ, азъ ще седна на друго мѣсто. Ще мѣня мѣстото си, докато намѣря човѣкъ, на когото вибрациитѣ сѫ въ съгласие съ моитѣ.

  Та сега основно ще проучавате вѫтрѣшнитѣ енергии. Ще правите наблюдения, но ще бѫдете искрени спрѣмо себе си. Като седнете единъ до другъ, най-първо ще видите, дали имате еднакви вибрации; послѣ ще провѣрите, дали и въ чувствата ви има хармония. И на трето мѣсто, дали енергиитѣ на ума ви вибриратъ еднакво. Тогава, ако помежду ви има еднакви вибрации, въ ума ви ще се зародятъ нови идеи, нови мисли. Така и двамата ще се разговарятъ приятелски, ще размѣнятъ мисли и най-послѣ ще се раздѣлятъ. И единиятъ ще бѫде доволенъ, и другиятъ ще бѫде доволенъ. И сега ще се стремите къмъ правилни отношения и нѣма какво да се сърдите. Ако седнете до едного, съ когото не вибрирате хармонично, ще седнете при другъ нѣкой. Прѣдставете си, че имате два инструмента, двѣ арфи, напримѣръ, обаче нагласени на два различни ключа. Какъ ще свирятъ тѣ? — Ще произведатъ дисхармония. Казвамъ: тия арфи сѫ различно нагласени. Ако ти не знаешъ какъ да нагласишъ тия арфи, ще повикашъ нѣкой майсторъ, който може да ги нагласи на еднакъвъ ключъ, и тѣ ще вибриратъ хармонично. Най-първо ще се научите да нагласявате тѣлата си хармонично. Тъй както ви виждамъ сега, всички сте нагласени на разни гами. Не е зло въ дисхармонията, но казвамъ, че ако искате да работите заедно, трѣбва да нагласите ключоветѣ си въ една гама. И тогава всѣки ще свири своята часть и ще има пълна хармония. Не е необходимо всинца да мислите еднакво. Всѣки ще мисли, ще чувствува и ще дѣйствува разнообразно, но пакъ ще има хармония. Нали така е и въ музиката? Тамъ има много пѣсни на единъ ключъ.

  Има ли въ природата музика? (— Има). Ние пѣемъ тъй, както мислимъ. Нашето пѣние не е и пѣнието на природата; нашето свирене не е и свиренето на природата. Ако влѣзете въ нѣкоя гора, и тамъ ще чуете тонове, но трѣбва да имате много деликатно ухо, за да схванете тия трептения. Музикалното ухо може да схваща шумоленето въ всѣки листъ и да различава тоноветѣ. Често става унищожаване на различнитѣ вибрации и тогава се чува малъкъ шумъ. Сегашната музика изразява степеньта, до която ние сме стигнали. Вземете, напримѣръ, тона „do“. Той звучи съ още много тонове, които го придружаватъ; едни сѫ по-високи, други по-низки. Въ всѣки тонъ има три качества: тонътъ има трептения или колебания, които сѫ физични; той има още интенсивность и най-послѣ смисълъ. Когато човѣкъ пѣе безъ вдъхновение, той пѣе механически, но когато е вдъхновенъ, въ гласа му се забѣлѣзва едно малко трептение, което нѣкои наричатъ тремолиране на гласа; други го наричатъ вдъхновение, или вливане на чувствителность въ тона. Съ трептенията се прѣдава една малка лекота въ тона. Тогава и въ чувствата има музика, и въ мислитѣ има музика. Мисъльта е висша музика; чувствата сѫ сѫщо висша музика. И когато въ вашитѣ чувства нѣма музика, вие усѣщате свиване. Когато пъкъ чувствата ви сѫ музикални, вие усѣщате разширение. Въ хармоничната музика винаги има разширение, съчетание на тоноветѣ, които даватъ обемъ и широчина на мисъльта. И когато мисъльта ви е музикална, по сѫщия законъ има разширение и свѣтлина въ ума. Чувствата ви трѣбва да бѫдатъ музикални. Щомъ сѫ музикални, тѣ внасятъ приятна, животворна топлина въ душата. А тъй, както сега пѣете, това още не е музика. Когато човѣкъ почне да мисли, да чувствува и да пѣе музикално, само тогава той е музикантъ. Запримѣръ, като ви слушамъ да пѣете въ недѣля, прави впечатление, като че нѣкоя топка отскача. Въ пѣнието ви се забѣлѣзва студенина. Туй не е пѣние. Пѣешъ пѣсеньта „Богъ е Любовь“, а сѫщеврѣменно казвашъ, гладенъ съмъ“, Пѣешъ едно, мислишъ друго. Пѣешъ едно, чувствувашъ друго. Въ пѣнието и чувствата, и мислитѣ трѣбва да бѫдатъ музика. Тамъ е всичката тайна на живота. Който може да прѣведе своя умъ, своето сърце и своята воля въ музика, той създава въ себе си силно движение, срѣщу което никой не може да противостои.

  Сега, вие ще турите като основа на живота си ключа на вѣрата. По този начинъ искамъ въ всинца ви да се яви вдъхновение. Безъ вдъхновение никой не може да работи. Всѣки ученикъ, като влѣзе въ какъвъ и да е класъ, трѣбва да има вдъхновение. Нищо друго не трѣбва да го занимава. Ученикъ безъ вдъхновение е мъртавъ. Това, че си нѣмалъ шапка, обуща, туй сѫ второстепенни работи. Това нищо не значи за ученика. Или пъкъ, че си билъ боленъ, че си ималъ сърцебиене, и това нищо не значи. Вдъхновение имашъ ли, тамъ е силата на ученика: и обуща ще дойдатъ, и дрехи ще дойдатъ. Изгубишъ ли вдъхновението, ти си мъртавъ човѣкъ. Тогава всѣки може де те погребе. Имашъ ли вдъхновение, всичко се разтваря прѣдъ тебъ. Въ природата сѫществува този законъ. Вижъ, напримѣръ, какъ затвореното зърно пробива яката земя. Вдъхновение има въ него! Туй сѣменце развива по физически и биологически начинъ своитѣ химически сили. Всички сили въ него сѫ съсрѣдоточени къмъ една и сѫща цѣль — да покълне — затова и почвата се разтваря. И погледнешъ, не се минава много врѣме, и туй сѣменце пробило земята. Ако въ него нѣмаше вдъхновение, то щѣше да се изгуби въ почвата, щѣше да изгние. И когато ученикътъ има вдъхновение дѣто и да го заровите вие, той пакъ ще излѣзе отгорѣ, ще покълне. Тъй щото, този законъ трѣбва да дѣйствува у всички ви.

  Сега, първото нѣщо, за 10 деня наредъ, като ставате сутринь отъ леглото си, ще кажете: вдъхновение! — (3 пѫти). На обѣдъ прѣди ядене пакъ ще произнесете думата три пѫти и тогава ще ядете. И вечерно врѣме като си лѣгате, пакъ ще я произнесете три пѫти. Всичко деветь пѫти на день. И тъй, ще произнасяте думата вдъхновение десеть дни наредъ, по деветь пѫти. Ще си направите едно малко тевтерче и въ него ще си отбѣлѣзвате опита. Отъ този опитъ ще спечелите нѣщо по-малко отъ просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова цѣнно, че съ милиони не можете да го купите. За да добиете единъ грамъ отъ първичната материя, отъ която е създаденъ сегашния свѣтъ, трѣбва да работятъ всички фабрики по цѣлия свѣтъ въ продължение на 3000 години. Тогава колко милиона ще струва единъ грамъ? Вие знаете ли какви чудеса може да извърши този грамъ? Вие ще добиете много малко, но то ще бѫде истински цѣнното нѣщо въ васъ. То е всесилно. Само чрѣзъ него за въ бѫдеще вие ще си положите здрава основа въ живота.

  Често ви слѣдя, какъ изпълнявате упражненията, които ви давамъ. Вие казвате: може и безъ това упражнение. Не, не може безъ него, не се лъжете. Упражненията, които ви давамъ, вървятъ по единъ опрѣдѣленъ законъ въ природата. Това не сѫ глупави работи, тѣ сѫ умни нѣща. Когато произнасяте думата „вдъхновение“, ще спуснете силно рѫцѣтѣ си надолу и ще го почувствувате издълбоко. Послѣ силно ще отправите тази дума къмъ ума си, да почувствувате това вдъхновение. И най-послѣ трети пѫть пакъ ще произнесете думата съ чувство и съ мисъль. Трѣбва да почувствувате, че въ васъ се влива сила. Ще правите упражнението сами, никой да ви не вижда. Ще ви запитамъ: съ какво качество се отличава истинскиятъ ученикъ? — Истинскиятъ ученикъ е вдъхновенъ! Затуй той се благославя. Вдъхновението е необходимо за него тъй, както свѣтлината, както животътъ и както Любовьта.

  Сега ме разбрахте, нали? Всички ще правите това упражнение. Като станете сутринь, тъй ще го направите, че атмосферата да се разтърси дори, и азъ да почувствувамъ въ моята стая, че дѣйствително между ученицитѣ има вдъхновение. Нѣма да викате високо. Не, тихо, само за себе си ще произнесете думата „вдъхновение“. Въ тихото говорене има музика, която силно дѣйствува върху душата. Силно ще концентрирате мисъльта си, но тихо ще произнасяте думата. Щомъ я изговаряте високо, вдъхновението се губи. Затуй, тихо ще я изговаряте и ще бѫдете доволни сами отъ себе си. Ще правите упражнението съ вѣра. Не се смущавайте отъ това, дали имате вдъхновение, или нѣмате. По който начинъ и да го правите, все-таки вие ще придобиете вдъхновение. Само по този начинъ могатъ да се образуватъ красиви чувства, красиви мисли, които сѫ необходими за съграждането на вашия животъ. Това е необходимо и за вашето бѫдеще. Прѣдъ васъ седи едно бурно море, което трѣбва да прѣминете. Прѣдъ васъ седи единъ животъ, който е пъленъ съ мѫчнотии. И за да можете да побѣдите и прѣвъзмогнете всички тия мѫчнотии, трѣбва ви вдъхновение.

  И тъй, щомъ дойдете до нѣкоя мѫчнотия, ще се спрете малко и ще изговорите думата „вдъхновение“. И като вдъхновишъ мѫчнотията, тя казва: азъ отстѫпвамъ прѣдъ вдъхновението. Тогава тя отваря пѫтя ти, и ти минавашъ напрѣдъ. Дойде нѣкоя друга прѣграда, ти пакъ произнасяшъ въ ума си тази дума, и прѣградата казва: прѣдъ вдъхновението и азъ отстѫпвамъ. И ти пакъ минавашъ напрѣдъ. Нѣма ли вдъхновение, всички мѫчнотии, всички прѣгради казватъ: ние не признаваме хора безъ вдъхновение. Тѣ не ви пущатъ да минавате, и вие се събирате единъ до другъ, седите и плачете. Нѣкои питатъ: кои съ тѣзи хора тамъ? Отговарятъ: тѣзи сѫ плачущитѣ хора, които нѣматъ вдъхновение. Защо седятъ тамъ? — Да се научатъ да придобиватъ вдъхновение. Щомъ се вдъхновятъ, и тѣ ще тръгнатъ напрѣдъ.

  Имайте прѣдъ видъ, азъ дълго врѣме съмъ търсилъ такава дума на български езикъ. Тя е силна дума. И всѣка дума, за да бѫде силна, трѣбва да съдържа три елемента въ себе си. Думата „вдъхновение“ има тия три елемента въ себе си. Думата „любовь“ нѣма тия елементи. Думата „вѣра“ има тѣзи три елементи. Тя е силна дума. Думата „надежда“ нѣма всички елементи. Самата дума надежда на български е слаба, тя има само два елемента. Думата „обичь“ има сѫщо тъй само два елемента; думата „благость“ е силна дума, съдържа и тритѣ елемента, но такива думи съ малко. Думата „вдъхновение“ е силна по своитѣ вибрации. Ако можете да схванете тия три елемента, вие ще почувствувате нейнитѣ трептения. Тази дума ще внесе нѣщо ново въ васъ, и то тъкмо туй, което искате. Сега ме разбрахте вече. Ще произнасяте тази дума за десеть деня. Ще имате едно приятно упражнение.

 

  „Любовьта ражда доброто“.

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

Размишление.

 

6- та лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 23. XI. 1924 год.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...