Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_11_23 Свѣтлина и знание. Музика

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 21 ноември 2015 - 04:53

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

СВѢТЛИНА И ЗНАНИЕ

 МУЗИКА

 

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

Размишление.

 

Тема 4: “Основнитѣ мисли отъ II лекция тази година.”  

 

Трѣбва да знаете - въ всѣка една лекция има само три основни мисли. А всѣка една категория може да се раздѣли още на три, тѣ поотдѣлно и тѣ могатъ да се раздѣлятъ на още до три и т.н. Но основни мисли въ всѣка една лекция има само три, тѣхъ ще търсите, нѣма повече да търсите. Туй да ви служи като едно правило.

 

Ще ви попитамъ тази вечерь: коя е основната мисъль на живота? Или коя е основната мисъль за човѣка? Вие ще кажете - Богъ. Не, при сегашното състояние основната мисъль не е Богъ, туй не е отричане, но основната мисъль, която трѣбва да ви занимава, това е вѣрата, а вѣрата носи съ себе си знание. Вие Бога ще го намѣрите само по пѫтя на знанието, не по обикновеното знание, а знанието, което хвърля свѣтлина. За да разгледате една вещь подъ микроскопа, трѣбва да имате достатъчно свѣтлина и колкото прѣдмета е по-малъкъ, толкова свѣтлината трѣбва да се увеличи. Слѣдователно за ония, отвлеченитѣ идеи се изисква по-силна свѣтлина на знанието. И тъй, трѣбва да имате знание. Сега вие считате знание да прочетете една книга. Това не е знание, това е помнене. Прочетешъ една книга и казвашъ: “Азъ зная.” Не, то е помнене, ти си събралъ въ торбата си това - онова отъ разни мѣста и послѣ казвашъ, че знаешъ. Не, това не е знание, това е помнене. Не е знание, защото знанието е единъ резултатъ на човѣшкия умъ, който трѣбва да роди нѣщо отъ себе си. Този умъ трѣбва да се запали, т.е. самъ по себе си трѣбва да даде свѣтлина на човѣшката душа. Най-първо ви трѣбва знание. Туй сѫ го наричали въ старо врѣме сърдце, но разумното сърдце. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть, на васъ ви трѣбва единъ умъ, не обикновенъ умъ, какъвто животнитѣ иматъ, но умъ разуменъ, защото обикновениятъ умъ не разбира нѣщата въ природата. Трѣбва ви едно разумно сърдце.

 

 

l703_f1.jpg

 

Тукъ имате единъ ѫгълъ ВАС. Какво означава ѫгълътъ въ обикновената геометрия? Двѣ линии ограничаватъ извѣстно пространство, нали така? При това, въ физиката тия ѫгли показватъ посоката на движението. Но този ѫгълъ си има дълбокъ вѫтрѣ-шенъ смисълъ. Прѣдставете си, че точките А,В,С сѫ живи сѫщества и иматъ отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три сѫщества А, В, С иматъ двѣ посоки, а нѣ-матъ равнодѣйствуваща линия. Тия сѫщества се лутатъ, нѣ-матъ идеалъ въ живота си. Ѫгълътъ всѣкога означава двѣ сѫщества, които живѣятъ безъ идеалъ, нищо повече. Ще кажете: “Какво значи безъ идеалъ?” Азъ ще ви опрѣдѣля какво значи. Перпендикуляритѣ, спуснати отъ АВ къмъ АС, не образуватъ никакви триѫгълници, това сѫ въображаеми линии. Линиитѣ АВ и АС, тѣ сѫ линии на физическото поле и сѫ видими, а другитѣ линии, тѣ сѫ проекции, тѣ сѫ само въ мисълта, мислови линии сѫ тѣ, а сѫщевременно иматъ влияние върху А, В, С.

 

Сега да обяснимъ въпроса както седи въ физическия свѣтъ АВС - туй е една долина отворена и малки рѣкички се вливатъ. Значи, онзи инженеръ прѣдполага, че подпушвания може да станатъ по-лѣсно при А, понеже напорътъ, който иде, е по-малъкъ. Слѣдователно за да спре тия води, колкото и голѣми да ставатъ тѣзи рѣки или колкото по-голѣми сѫ перпендикуляритѣ, толкова енергията, която трѣбва да употрѣбимъ, за да подпушимъ водата, ще бѫде по-голѣма.

 

И тъй, малкитѣ погрѣшки въ началото се поправятъ полѣсно, отколкото въ тѣхното отдалечаване. Значи, още въ самото начало всѣка една погрѣшка прѣдставлява единъ отворенъ ѫгълъ. И въ самото начало вие можете да опрѣдѣлите съ каква сила можете да изправите вашата погрѣшка. Математически вие можете да си направите своето уравнение и колкото тази линия (перпендикулярътъ) се проточва, толкова по-мѫчно е да се изправятъ погрѣшкитѣ. Значи АВ и АС въ дадения случай сѫ елементи, които ни показватъ по кой начинъ ние можемъ да поправимъ своитѣ погрѣшки. Колкото тия перпендикуляри сѫ по-дълги, толкова поправянето на тия погрѣшки е по-мѫчно.

 

А сѫщеврѣменно този ѫгълъ има и друго значение. Този ѫгълъ може да означава интелигентностьта на единъ човѣкъ. Той е единъ уредъ, който показва силата, съ която човѣкъ въ дадения случай разполага. Слѣдователно вашата интелигентность ще зависи от този перпендикуляръ, който е спуснатъ отъ АВ къмъ АС. Ако турите А под ухото и теглите къмъ горната часть на носа - В и другиятъ лѫчъ да отива подъ носа - С, ще се образува единъ ѫгълъ. Слѣдователно въ този ѫгълъ ще помѣстите всичкитѣ сѫщества и ще имате разни перпендикуляри, спуснати отъ челото къмъ долната часть на носа. Тѣхната интелигентность ще зависи от дължината на тѣзи перпендикуляри. Колкото тази линия е по-голѣма, толкова и интелигентностьта е по-голѣма. А колкото перпендикулярътъ е по-малъкъ, толкова и интелигентностьта е помалка. Слѣдователно интелигентностьта на човѣка не се опрѣдѣля отъ дължината на носа, а споредъ перпендикуляра, спуснатъ [отъ] челото надолу. А носътъ показва само относителна интелигентность.

 

Сега, този ѫгълъ ВАС показва една погрѣшка, направена на физическото поле. Тогава въ умствения свѣтъ трѣбва да се изработи единъ начинъ, по който ние да изправимъ своята погрѣшка. Да кажемъ, нѣкой човѣкъ се понапилъ, удари го другъ и му поврѣди носа. Този не знае законитѣ, съ които да може да възстанови тия клѣтки, за да порастне носа му и той ще ходи безъ носъ. Но има единъ ученъ човѣкъ, той разбира отъ присаждане, може да поправя носа. Той ще оп рѣдѣли каква часть трѣбва да се отреже или отъ рѫката му или отъ гърба му и да направи носа. Но само умниятъ човѣкъ може да направи така.

 

Когато тия спуснати отвѣсни линии излизатъ вънъ отъ ВС, погрѣшката е непоправима вече. Крайниятъ прѣдѣлъ за поправянето извѣстна погрѣшка сѫ точкитѣ В и С. ВС е крайниятъ прѣдѣлъ, до гдѣто вашата погрѣшка може да се проточи и крайната възможность, дѣто тази погрѣшка може да се поправи. Защото една погрѣшка, направена на физическото поле, въ единъ периодъ отъ четири поколѣния се изисква да се поправи. Той е послѣдниятъ прѣдѣлъ. Повече отъ четири рода не може да се продължи поправянето. Тукъ е линията ВС. АВ и АС показватъ крайния прѣдѣлъ. А а1, а2, а3 - това сѫ периоди на живота: 20 години, 40 години, 60 години, 80 до 100 години има възможность да се поправи тази погрѣшка.

 

Е, да допуснемъ сега, че вашиятъ носъ намѣсто да върви отвѣсно и да раздѣля лицето ви на двѣ симетрични части, е имало накривяване или налѣво или надѣсно. Ще кажете: “Майка ми тъй ме е родила, законътъ е такъвъ въ природата.” Не, не, природата е направила нѣщата отлично, а ако вашиятъ носъ е кривъ, причината е въ васъ. Е, коя е причината, че се е изправилъ носа ти? Казвашъ: “Съ кривъ носъ не мога ли да живѣя?” Можешъ да живеешъ, но все ще ти липсва нѣщо. И вие оставите този кривъ носъ да мине четири поколѣния, безъ да се поправи тази погрѣшка наврѣме, много нещастия ще дойдатъ върху това послѣдно поколение. Защото удоветѣ, които сега имате, вѣждитѣ, носа, това сѫ уреди, съ които ще си служите да познавате вѫтрѣшния вашъ животъ. Запримѣръ вие имате единъ уредъ топломеръ, съ когото си служите въ нѣкои случаи. Така и носътъ въ васъ е единъ уредъ, както компасътъ показва накѫдѣ се движите. Компасътъ е необходимъ за парахода въ океана. Ще кажете: “Параходътъ може да се движи накѫдѣто си иска.” Ако се движи накѫдѣто си иска, работата нѣма да излѣзе на добъръ край. Та въ знанието и въ пѫтя на съзнанието и въ учението е сѫщото. Не мислете, че като тръгнете въ новото учение, можете да се движите както си искате.

 

Нѣкой казва: “Азъ мога да мисля за всичко.” Е, какво, кажете ми тогава, прѣди сѫществуването на тази Вселена, какво е имало, отъ кѫдѣ е изпъкнала тя? Рекохъ ви азъ, било е врѣме, когато Вселената не е сѫществувала, какво е било тогава? Вие ще кажете: “Тъмнина е било.” Отъ гдѣ знаете че е така, какви данни имате за това? Другъ ще каже: “Свѣтлина е било.” Кои сѫ научнитѣ ви данни, от гдѣ знаете, че е било свѣтлина или тъмнина? Тъмнината у васъ, това е едно субективно схващане. Въ реалния животъ, въ абсолютния животъ нѣма нито тъмнина, нито свѣтлина. Е, какво има тогава? Виждате ли какъ може да се забърка човѣкъ! Туй отричане показва, че сѫществува нѣщо извънъ тъмнината и свѣтлината. Сѫществува нѣщо друго, отъ което тъмнината и свѣтлината сѫ единъ резултатъ. Тогава ние не го знаемъ това нѣщо какво е. Тѣзи въпроси сега сѫ само гимнастика на ума. Е, такъвъ родъ разсъждения до какво заключение ще ви доведатъ? До никакви заключения. Или който казва, че за всичко можемъ да мислимъ, можемъ ли ние да съберемъ всичката вселена на върха на една игла и тази игла да държимъ на рѫката си? Хайде сега, мислете за това. Казва нѣкой: “Азъ съмъ свободенъ да мисля всичко.” Не, всичко не ти е опрѣдѣлено да мислишъ. При мисленето вие имате едно рационално число, точно опрѣдѣлено ще мислишъ само за онова, което въ дадения случай може да ви ползва. Въ този животъ да донесе извѣстно благо за ума ви. Слѣдователно за всичко не можете да мислите. Може нѣкой пѫть да ви се навѣятъ нѣкои мисли посторонни, то е другъ въпросъ, но за всичко не може да се мисли.

 

Сега какво значение може да има още този ѫгълъ ВАС или странитѣ АВ и ВС? Той нѣма равнодѣствующа линия, нали тъй? (-Има само два лъча.) Казватъ, че тия лѫчи ги изпраща Слънцето. Питамъ: какво търсятъ тия лѫчи? Каква нужда имаме ние отъ Слънцето? Трѣбва Слънцето да има нѣкакъвъ интересъ отъ насъ. (-То не се интересува отъ на съ.) Хубаво, тази лампа интересува ли се отъ нашия класъ? (-Не.) Но кой я запали? (-Ние.) Значи, тя изпълнява вашата воля, но кредита й отъ кѫде иде? (-Отъ Слънцето.) Вие разрѣшение отъ Слънцето взели ли сте? (-Понеже учимъ, полага ни се.) Добрѣ, значи ние сме взели извѣстна енергия отъ Слънцето и сѫществата въ Слънцето измѣрватъ колко енергия ще изразходвате и колко ще научите и послѣ правятъ единъ балансъ: класътъ ВАС е изгорилъ толкова калории и толкова е научилъ. Слѣдователно ще знаете - природата обича точенъ балансъ, тя е много щедра, но държи много точни смѣтки. Прощава, но не забравя. Тя ще ти прости, но ще пише въ книгата си: “Едно своенравно и лѣниво дѣте, за тази работа не го туряйте.” И като дойде пакъ такава работа, тя казва: “То не е за тази работа.” И тя дава своята рекомандация и на другитѣ. Вие, като идете при тѣхъ, всички казватъ: “Вие сте много добъръ, но ще почакате малко, ще бѫдете търпеливи”, ще ви утѣшатъ, но нѣма да ви назначатъ. Природата е много взискателна. Когато нѣма да ви назначи, тя пакъ ще ви търпи, понеже единъ денъ вие ще станете нейни чиновници.

 

Та азъ ви казвамъ нейните отношения какви сѫ, нѣма церемонии при нея, не грубость, ще те извади на дъската. (Каква работа можемъ да вършимъ въ природата?) Единъ день ще ви дадатъ кормилото на Земята да го управлявате. (Нѣщо по-близко?) Ще ви дадатъ българския народъ да го управлявате. (-Нѣщо по-близко до насъ?) Ще ви дадатъ да създавате новата поезия, новото изкуство, новата музика, новата литература. Или да научите ония материали, които сѫ скрити вѫтре въ природата и съ тѣхъ да си съградите жилища, които да бѫдатъ хигиенични. Защото тази, сегашната, черната материя, въ нея сѫ внесени чернитѣ лѫчи, които задържатъ свѣтлината повече и затова е врѣдна. А има елементи отъ тази жива материя, които съдържатъ повече отъ свѣтлината, тѣ сѫ здравословни. Тази материя за бѫдеще може да се изважда отъ природата и отъ нея да се приготвятъ жилища за човѣка, а така всѣкога човѣкъ ще бѫде здравъ. Влага нѣма да има и никакви микроби нѣма да има, ще бѫде приятно за живѣние.

 

Сега, какво значатъ странитѣ на този ѫгълъ? АВ, това е единъ лѫчъ, който излиза отъ ума на човѣка, той зависи отъ интензивностьта на неговата мисъль. А, АС прѣдставлява интензивностьта на неговитѣ чувства и тази е причината, че се е образувалъ този ѫгълъ тукъ. АВ прѣдставлява енергията по-разрѣдена, а АС прѣдставлява енергията по-гѫста. Слѣдователно тия енергии не могатъ да вървятъ въ една и сѫща посока, между тѣхъ ще се яви раздвояване. За да разрѣшимъ този въпросъ въ този ѫгълъ, трѣбва да спуснемъ тази равнодѣйствуваща сила ВС и ѫгълътъ се затваря и се образува триѫгълникътъ АВС. А този триѫгълникъ се движи около центъра С и като се върти, ще опише една окрѫжность. Тогава прѣдполагаме, че радиусътъ опрѣдѣля дѣятелностьта на човѣка - той знае въ дадения случай как трѣбва да постѫпи.

 

l703_f1.jpg

 

 

Въ този случай АС означава материалния свѣтъ, АВ - умствения свѣтъ, а ВС - това е духовния свѣтъ. Слѣдователно ония сили вѫтре въ насъ, когато ние мислимъ и чувствуваме, значи нашитѣ мисли и нашитѣ чувства се движатъ около извѣстенъ центъръ и правятъ единъ крѫгъ. Най-първо, вие мислете за единъ приятель, проектирайте ума си къмъ него - вашата мисъль да направи една обиколка и се върне пакъ назадъ. Стариятъ човѣкъ прави така, казва: “Когато бѣхъ на 5 години дѣте, прѣдставяхъ си, че слѣдъ туй бѣхъ на 10 години, че ходихъ на училище, въ гимназията, университета… и най-послѣ додѣто туй положение се свърши.” Той почти е направилъ единъ крѫгъ и се е върналъ пакъ до себе си. Но стариятъ човѣкъ, като дойде до извѣстна възрасть, спре. Той напрѣдъ не може да проектира мисъльта си, умътъ му все назадъ мисли и затуй старитѣ хора разправятъ всѣкога за своето минало, а младитѣ разправятъ всѣкога за своето бѫдеще. Стариятъ раз правя за своя миналъ животъ, той не е извадилъ поука за живота си и младиятъ говори за своето бѫдеще, безъ да мисли за нѣкаква поука. А тъй и единиятъ и другиятъ се балансиратъ.

 

Слѣдователно на стариятъ човѣкъ ние знаемъ доколко е реализиралъ своя животъ. Ще кажете: “Азъ съмъ прѣживѣлъ тия и тия работи”, но то е едно субективно прѣживяване, наричамъ прѣживяване въ живота, когато туй, което е прѣживялъ човѣкъ, неговото прѣживяване може да стане основа, а другитѣ да се ползватъ отъ него. Тогава той има едно реално прѣживяване? Нѣкой каже: “Азъ имамъ прѣживяване.” Но отъ неговитѣ прѣживявания никой не може да се ползва. Тогава то е частично, т.е. до извѣстна степень то е прѣживяване, но само заради него.

 

Сега, ако вашиятъ носъ се изкриви налѣво, причин[а] за изкривяване на носа ви налѣво е вашето сърдце. Ако вашиятъ носъ се изкриви надѣсно, причин[а] на изкривяването тогава е вашиятъ умъ. Ако носътъ ви се завърти надолу причината е вашето физическо тѣло, изопачена е волята ви. Слѣдователно умътъ и сърдцето и волята ви могатъ да се изопачатъ и природата показва, че ти въ живота си имашъ извѣстно отклонение. Туй отклонение още въ началото си можешъ да го поправишъ.

 

(-Какъ може сърцето да се прояви лошо?) По свиването на мускулитѣ се познава дали умътъ или сърцето се е отклонило отъ тебе. Когато умътъ работи, мускулитѣ се свиватъ по единъ начинъ, когато сърдцето работи, мускулитѣ се свиватъ по другъ начинъ и когато волята работи мускулитѣ се свиватъ по трети начинъ. И тѣзи свивания се различаватъ по дължината си. Еднитѣ мускули се свиватъ отъ едната страна, а отъ другата се продължаватъ и тогава се появява изкривяване. Туй показва, че силитѣ между ума и сърцето не дѣйствуватъ равномерно. Тогава ще се върнете въ съзнанието си назадъ. Всѣкога изкривяването на носа ви се дължи или въ вашитѣ дѣди, или въ вашитѣ прадѣди е имало една лоша мисъль, или едно лошо чувство. Като прѣмахнете туй чувство или тази лоша мисълъ, носътъ ви пакъ ще се върне на мѣсто въ своето нормално състояние.

 

Туй знание е потрѣбно за васъ, за да може природата да ви се открие, да направите нѣщата въ самата природа интересни. Само поетътъ може да ви разкрие какво нѣщо е една ябълка. Вие може да гледате ябълката и да не видите нищо, но този поетъ, като погледне тази ябълка, гледа - пише, гледа - пише и вие, като прочетете това написано, чудите се откѫдѣ го е взелъ или като седне при нѣкой изворъ, той пише ли пише. И вие кажете: “Гдѣ го намѣри туй нѣщо?” Или учениятъ човѣкъ, погледнешъ го, седналъ при нѣкоя буболечица и отъ нея изучава живота. Тия малкитѣ сѫщества той ги е направилъ толкова интересни, че ти виждашъ цѣла наука. Учениятъ човѣкъ вижда нѣща, които обикновениятъ човѣкъ не вижда. Има извѣстни съотношения, извѣстни проблѣсвания, които той само схваща. И вашето съзнание трѣбва да се проясни, да схващате нѣщата, които въ другъ случай не бихте схващали.

 

Имате много желания. Азъ ви рекохъ, има само единъ начинъ за да постигнете вашитѣ разумни желания - абсолютна вѣра трѣбва да имате! Много въпроси могатъ да ви безпокоятъ, но ще имате една опорна точка, отъ която никога нѣма да се отдѣляте. Отъ тази точка ще разглеждате всичкитѣ нѣща въ живота, на опорната точка ли сте, всичкитѣ въпроси могатъ да се разрѣшатъ, но откѫснете ли се отъ тази опорна точка, тогава нѣмате вече мѣрка. Слѣдъ като придобиете абсолютната вѣра въ себе си, тогава ще дойде вториятъ законъ: Любовь къмъ Бога. Този законъ ще създаде въ васъ труда, прилежанието, работоспособностьта, науката, всичко това иде отъ втория законъ. Значи, най-първо ще минете прѣзъ дисциплината, послѣ ще дойдете до втория законъ. Тукъ ще ви освободятъ отъ всичкитѣ ограничения. Въ Божествената Любовь ще научите закона за свободата. При сегашнитѣ условия щомъ излѣзнете навънъ да изучавате любовьта на обществото или на ближния, безъ да прилагате Божия законъ, нѣма да дойдете до никакви резултати. Ако изл ѣзете да изучавате любовьта на робството, какво ще научите? Робството е създало робството. Какво направиха американцитѣ, когато имаха нужда отъ повече работници? Надигнаха се плантации, отиваха въ Африка и отъ тамъ си докараха негри съ женитѣ и дѣцата - роби да имъ работятъ и си създадоха една мѫчна проблема - въпросътъ за чернитѣ, която не можаха да разрѣшатъ. Сега робитѣ сѫ свободни.

 

Слѣдователно ако ние първо не разрѣшимъ този, вѫтрѣшния основенъ законъ на вѣрата, която се отнася къмъ индивидуалния вѫтрѣшенъ животъ, послѣ втория основенъ животъ [законъ]- Любовьта къмъ Бога, а влѣземъ да изучаваме третия законъ - той е опасенъ. Щомъ обикнешъ единъ народъ или едно общество, ти ще се вплетешъ въ извѣстни грѣхове. За да не се вплиташъ, ти не трѣбва да си създавашъ тѣсна вѫтрешна връзка съ когото и да било. Ти трѣбва да бѫдешъ съвършено безкористенъ! Ти трѣбва да правишъ добро безъ да си задълженъ, но щомъ се свържешъ и обикнешъ когото и да е, непрѣменно ще паднешъ въ съгрѣшение.

 

Въ Америка има говедари, тѣ не сѫ като българскитѣ. Българскитѣ говедари ходятъ съ своите криваци и пѣшъ, а тѣ иматъ 200-300 говеда. А въ Америка говедаритѣ ходятъ съ коне и носятъ вѫжета. Тѣ пасатъ 10 000-20 000 добитъци. Нѣкой пѫть тия говеда се подплашватъ и хукнатъ въ извѣстна посока. Говедаритѣ, като видятъ това и тѣ прѣпускатъ съ конетѣ си и бѣгатъ колкото се може, защото ако не бѣгатъ, говедата могатъ да ги завлекатъ и нищо да не остане отъ тѣхъ. Единъ народъ, съ своитѣ стремежи, мяза [на] тия подплашени говеда. Нѣма какво да ви доказвамъ, имате прѣсни факти доколко съврѣменнитѣ народи сѫ мощни и морални. То е извѣстно.

 

Слѣдователно вие ще започнете съ основния законъ на Вѣрата, послѣ съ основния законъ на Любовьта къмъ Бога и тогава ще се върнете къмъ основния законъ на Надеждата. Той е най-опасния законъ. Въ надеждата азъ включвамъ материалния святъ, отношенията, които ги има. И много мѫчно могатъ хората да се справятъ. Запримѣръ вие седите тукъ, не сте разположени, всички седите единъ до другъ, нѣщо ви стиска и вие мълчите, благоприличието го изисква, защо? Има си причини, че не си разположенъ. Трептенията на едно тѣло не сѫ едни и сѫщи съ трептенията на друго тѣло. Вие не сте наредени хармонично. Азъ, ако река да седна нѣкѫдѣ, ще кажа: “Приятелю, обичашъ ли да седна до тебе, вижъ какви сѫ моитѣ трептения, хармониратъ ли съ твоитѣ? Може да не сѫ въ хармония - ще седна на друго мѣсто” и т.н. Ще мѣня мѣстото си, докато намѣря нѣкого, дѣто трептенията ни да сѫ въ съгласие.

 

Та, сега ще проучвате тия вѫтрѣшнитѣ енергии основно, ще правите наблюдения, ще бѫдете искрени спрѣмо себе си. Седнете единъ до другъ и вижте най-първо има ли хармония между трептенията на тѣлата ви. Послѣ може да направите другъ единъ опитъ съ рѫцѣтѣ си, той е пакъ да видите какъ вибриратъ тѣлата ви. Та най-първо ще намѣрите дали имате еднакви вибрирания, послѣ ще намерите дали въ вашитѣ чувства има хармония, а на трето мѣсто - дали вашитѣ умове вибриратъ еднакво. Тогава, ако има еднакви вибрирания въ васъ, ще се зароди една нова идея, нови мисли. И двамата приятелски ще разговаряте, промѣняте мисли, раздѣляте се. И единиятъ е доволенъ, и другиятъ е доволенъ.

 

Та рекохъ, сега ще се стремите къмъ тази правилность, нѣма какво да се сърдите. Ако седнете до едного и тѣлата ви не вибриратъ хармонично, ще седнете до другиго. Прѣдставете си, че имате два инструмента, двѣ арфи, обаче нагласени на два различни ключа. Явява се една дисхармония. Рекохъ, различно нагласени сѫ тия двѣ арфи. Но ти не знаешъ какъ да нагласишъ едната, ще повикашъ нѣкой майсторъ, той ще ги направи на еднакъвъ ключъ и вие ще свирите хармонично. Та, най-първо ще трѣбва да научите да нагласявате тѣлата си. Сега, като ви виждамъ, всички сте на разни гами. Не е злото тамъ, но ако искате да работите заедно, трѣбва да нагласите ключоветѣ си въ една гама и тогава всѣки единъ ще свири своята часть и всички ще бѫдатъ въ хармония. Не е необходимо всинца да мислите едно. Всѣки ще мисли, всѣки ще чувствува и ще дѣйствува разнообразно и пакъ ще има хармония. Нали имаме много пѣсни на единъ ключъ. Напримѣръ на цигулния ключъ соль.

 

В природата има ли музика? (-Има.) Ние пѣемъ тъй, както мислимъ. Нашето пѣние не е пѣние на природата и нашето свирене не е свирене на природата. Ако влѣзете въ нѣкоя гора и тамъ има тонове, но трѣбва много деликатно ухо, за да забѣлежи тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване въ всѣки единъ листъ шумолението какво е. Често става едно унищожаване на вибрациитѣ и тогава се ражда единъ малъкъ шумъ. Сегашната музика, тя изразява степеньта, до която ние сме стигнали. Вземете тона “До”. (Въ природата “До” звучи съ много още тонове, които го придружаватъ, тѣ сѫ по-високи и по-ниски.) Тъй. Въ единъ тонъ има три качества. Тонътъ може да има трептения, колебания, които сѫ физични; въ тия трѣптения може да има интензивность и най-послѣ тонътъ може да има смисълъ. Може да накарамъ тонътъ, който азъ издавамъ, да трепти малко. Когато човѣкъ пѣе безъ вдъхновение, той пѣе механически, но когато той е вдъхновенъ, въ гласа му има едно малко колебание. Едни тремули, наричатъ го вдъхновение или вливане на една малка чувствителность въ тона. И въ тия движения се прѣдава една малка лекота въ тона. Тогава въ чувствата има музика и въ мислитѣ има музика. Мисъльта, това е висша музика; чувствата, това сѫ висша музика и когато вашитѣ чувства сѫ такива, че нѣма музика въ васъ, тогава усѣщате едно свиване. Но когато чувствата ви сѫ музикални, тогава усѣщате едно разширение.

 

Въ хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоноветѣ, които даватъ обемъ и разширение на мисъльта. И когато мисъльта ви е музикална по сѫщия законъ има разширение и свѣтлина се ражда въ ума ви. Чувствата ви трѣбва да бѫдатъ музикални, тогава тѣ ще внесатъ една приятна животворяща топлина въ душата ви. Тъй, както сега пѣете, то не е още музика. Само, когато човѣкъ поч не да мисли музикално и да чувствува музикално и да пѣе музикално, той е музикантъ. Запримѣръ азъ ви слушамъ въ недѣля, като пѣете, като че някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пѣене. Пѣешъ “Богъ е Любовь”, а сѫщеврѣменно казвашъ: “Гладенъ съмъ.” Пѣешъ едно, а мислишъ друго. Пѣешъ едно, а чувствувашъ друго. А въ пѣнието именно и чувствата и мислитѣ трѣбва да бѫдатъ музика. И тамъ е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя умъ и своето сърце и своята воля въ музика, той образува силно движение, противъ което никой не може да противостои.

 

Сега, вие ще турите другъ ключъ, азъ го наричамъ “ключътъ на вѣрата”. По този начинъ искамъ въ всинца ви да се яви вдъхновение. Безъ вдъхновение никой не може да работи. Ученикъ, който влѣзе въ единъ класъ, той трѣбва да има вдъхновение. Нищо друго не трѣбва да те занимава. Ученикъ безъ вдъхновение е мъртавъ. Че обуща си нѣмалъ, шапка си нѣмалъ, това сѫ второстепенни работи. Това нищо не значи за ученика. Или че си боленъ, сърцебиене имашъ, това е нищо. Вдъхновение имашъ ли, тамъ е силата и обуща ще дойдатъ, и дрехи ще дойдатъ. Но изгубишъ ли го, ти си мъртавъ. И всѣки може да те погребе. Имашъ ли го, всичко се разтваря. Въ природата сѫществува този законъ, онова, заровеното зърно въ земята, какъ пробива яката земя? Вдъхновение има у него. Туй сѣменце развива своитѣ химически сили, своитѣ умствени сили, биологически и физически. Всичкитѣ тия сили сѫ съсрѣдоточени къмъ сѫщата цѣль, почвата се разтваря. И погледнешъ, туй сѣменце пробило земята. Ако туй сѣме нѣмаше туй вдъхновение, то ще се изгуби въ почвата - ще изгние. И когато ученикътъ има туй вдъхновение, вие може да го заровите кѫдѣто и да е, той пакъ ще излѣзе отгорѣ. Тъй щото у всички ви този законъ трѣбва да дѣйствува.

 

Сега, първото нѣщо десеть деня наредъ, като станете сутринь отъ леглото си, ще кажете: Вдъхновение! Вдъхновение! Вдъхновение! (Три пѫти.) На обѣдъ - пакъ три пѫти и тогава ще ядете. И вечерно врѣме, като си лѣгате - пакъ три пѫти. Всичко деветь пѫти. Десеть деня по деветь пѫти ще казвате “вдъхновение”! Тогава ще си направите едно тевтерче и ще си отбѣлѣжите вѫтрѣ този опитъ. Азъ ви рекохъ, отъ този опитъ ще спечелите нѣщо по-малко отъ просено зърно, но туй, което го спечелите, то е толкова цѣнно, че съ милиони не можете да го купите. За да добиете единъ грамъ отъ първичната материя, отъ която е създаденъ сегашния свѣтъ, всички фабрики по цѣлия свѣтъ трѣбва да работятъ 3000 години. Е, колко милиона ще струва тогава единъ грамъ? И знаете ли какви чудеса може да извърши този грамъ? Вие ще добиете много малко, но туй, малкото е толкова цѣнно, то е всесилно въ васъ. За въ бѫдеще вие ще положите една основа въ живота си.

 

Често ви слѣдя, като ви давамъ нѣкое упражнение, казвате: “Може и така да мине.” Не, не, не може да мине така, не се лѫжете. Упражненията, които азъ ви давамъ, тѣ вървятъ по единъ основенъ законъ на природата. Това не сѫ глупави работи, това сѫ умни нѣща. Ще кажешъ тъй: “Вдъхновение!” Съ сила рѫцѣтѣ надолу и ще го почувствувашъ въ сърдцето си. Послѣ ще го помислишъ въ ума си, пакъ ще кажешъ: “Вдъхновение!” И трети пѫть пакъ ще кажешъ: ”Вдъхновение!” Съ сила, за да почувствувашъ, че извѣстна сила е дошла въ тебе. Туй упражнение ще го правите сами, никой да не ви вижда. Съ кое качество се отличава ученикътъ? -Ученикътъ е вдъхновенъ! Затуй се благославя. А туй вдъхновение е необходимо, тъй както свѣтлината, тъй както живота, тъй както Любовьта.

 

Сега разбрахте, всички ще направите това упражнение. Като станете сутринь, ще го направите тъй, че да се разтърси атмосферата, че азъ да почувствувамъ въ моята стая, че дѣйствително има вдъхновение между ученицитѣ. Но нѣма да викате високо, тихо, на себе си ще го кажете: “Вдъхновение!” Въ това, тихото говорене има музика. Тихото говорене има едно качество, то дѣйствува силно вѫтрѣ въ душата. Тихо ще го кажете, но силно ще концентрирате мисъльта си. Щомъ го кажете високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще го кажете, че да сте доволни сами отъ себе си и да го почувствувате въ душата си. Съ вѣра ще го направите. Не се смущавайте дали имате вдъхновение или не. По който и да е начинъ, направете го и вие ще придобиете вдъхновението. Само по този начинъ могатъ да се образуватъ ония, красивитѣ чувства, ония, красивитѣ мисли, които сѫ необходими за съграждането на вашия животъ. То е необходимо за бѫдеще.

 

Прѣдъ васъ седи едно бурно море, което трѣбва да прѣминете, единъ животъ, който е пъленъ съ мѫчнотии. И за да можете да побѣдите и прѣвъзмогнете всичкитѣ тия мѫчнотии трѣбва ви вдъхновение. Сега, щомъ дойдете до нѣкоя мѫчнотия, ще се спрете малко и ще кажете: “Вдъхновение!” И като я вдъхновишъ, тя казва: “Азъ отстѫпвамъ прѣдъ вдъхновението”, отваря ти пѫтя и ти минешъ напрѣдъ. Дойде нѣкоя друга прѣграда, ти пакъ произнасяшъ въ ума си тази дума и тя каже: “Прѣдъ вдъхновението и азъ отстѫпвамъ”, ти пакъ минешъ напрѣдъ. Но нѣмашъ ли вдъхновение, тѣ казватъ: “Хора безъ вдъхновение, ние не ги признаваме.” Не ги пускатъ да минатъ и тѣ се набиратъ единъ до другъ, седатъ и плачатъ. Питатъ: “Кои сѫ тѣзи тамъ?” Отговарятъ: “Тѣзи сѫ плачущитѣ, които сѫ безъ вдъхновение.” - ”Е, защо седатъ тамъ?” - “Докато се научатъ на вдъхновението, а щомъ се вдъхновятъ, ще тръгнатъ и тѣ напрѣдъ.”

 

Размишление.

 

Забѣлѣжка:

 

Сега имайте прѣдъ видъ, азъ дълго врѣме съмъ търсилъ тази дума на български. Тя е една силна дума. И всѣка една дума, за да бѫде силна, трѣбва да съдържа три елементи въ себе си. Думата “вдъхновение” има тия три елемента въ себе си. Думата “любовь” нѣма тия три елемента; “вѣра” и тя има тѣзи елементи, силна дума е; “надежда” - нѣма тритѣ елемента. Самата дума “надежда” на български е слаба, тя има само два елемента. “Обичь” - сѫщо два елемента, думата “благость” е силна дума, съдържа и тритѣ елементи, а та кива думи сѫ малко. Думата “вдъхновение” е силна въ своето трептение. Ако вие можете да схванете тия три елемента, вие ще почувствувате нейните трептения. Тази дума ще внесе нѣщо ново въ васъ - туй, което вие искате. Вие ще си я запишете и ще си я произнасяте, за десеть деня едно приятно упражнение ще бѫде.

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

IV година

6 школна лекция на

I МладежкиО култенъ Класъ

23. ХI. 1924 г. недѣля,

София   

 

-----------------------------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА:

 

Колко основни мисли съдържа всѣка лекция?

Коя е основната мисъль на живота? - За човѣка?

Какъ ще намѣримъ Бога? Що е знание?

Какво означава ѫгълътъ?

Какъ трѣбва да се поправятъ погрѣшкитѣ?

Кога погрѣшката е поправима? Крайниятъ прѣдѣлъ.

Възможность за поправяне на погрѣшката. Крайниятъ прѣдѣль.

Удоветѣ на лицето - това сѫ уреди за познаване вѫтрѣшния нашъ животъ.

Има нѣща, за които не можемъ да мислимъ.

Има ли Слънцето интересъ отъ насъ?

Природата държи точна смѣтка за нашата дѣйность.

Новитѣ елементи въ природата.

Ѫгълътъ ВАС въ лицето на човѣка.

Какъ нашитѣ мисли правятъ кръгове или обиколка.

Що е прѣживяване?

Причини за изкривяването на носа.

Само чрѣзъ знание можемъ да разкриемъ нѣщата въ природата.

Първятъ законъ - абсолютна вѣра!

Вториятъ законъ - Любовь къмъ Бога!

Трети - Надежда.

Музика въ природата.

Има ли музика въ чувствата и мислитѣ?

Кога пѣнието е музика?

Новиятъ ключъ: Вѣрата!

Вдъхновението.

Има ли вдъхновение въ природата? Сѣменцето.

Упражнение за 10 деня съ думата “Вдъхновение”.

Какво ще придобиемъ?

Съ кое качество се отличава ученикътъ?

Атмосферата ще разтърсимъ. Тихо ще говоримъ.

Какъ ще преминемъ всѣка мѫчнотия и преграда? – Съ вдъхновение!



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 26 февруари 2017 - 10:01

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Свѣтлина и знание. Музика

 

(текстът на беседата ще бъде добавен допълнително)







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt