Jump to content
Ани

1924_11_09 Условия, лежащи в триѫгълника

Recommended Posts

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

УСЛОВИЯ, ЛЕЖАЩИ В ТРИѪГЪЛНИКА

 

 Любовьта ражда доброто.

 Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

 Размишление

 

 Прочетоха се темитѣ: “Първата отличителна черта на мисъльта.”

 

 Тема 3: Ще извадите основнитѣ мисли на първата лекция отъ четвъртата година. Да видимъ кой какви основни мисли ще извади.  

 

Методий, излѣзъ и начертай на дъската единъ равностраненъ триѫгълникъ по всичкитѣ правила на чертането.  

 

 

l697_f1.jpg

 

Какъ мислите, този триѫгълникъ може ли да означава движението на човѣка, пѫтя, по който човѣкъ върви? Спуснете отъ страната АВ петь перпендикуляра къмъ основата АС. FK, EL, MN, OP и BD. Тия линии по своята дължина иматъ ли извѣстно отношение? (-Една отъ друга сѫ по-малки.) Гдѣ условията сѫ най-добри? Прѣдставете си, че това сѫ сѫщества. KF - това е едно малко сѫщество. При К то се ражда, а при F - умира. Живѣе само 10 години. Другото сѫщество се ражда при L, а при Е умира на 40 години. Третото - при N се ражда, а при М - умира на 60 години. Четвъртото се ражда при P, а при О умира на 80 години. А послѣдното умира при В на 100 години. Да кажемъ, че 100 години е крайния прѣделъ. Ако живѣе повече, почва да слиза по другата линия. Или може да вземемъ, че при А се ражда, а при В достига най-високата точка на своя правиленъ животъ, а при С достига 100 години - крайния прѣдѣлъ. Добрѣ, защо това дѣте KF умира на 10 години?  

 

l697_f2.jpg

 

Прѣдставете си друго разсѫждение. Имате пакъ линията АВ, раздѣлена на 5 части. Едно лице тръгва отъ А, достига до С. Друго - до Д и спира. Трето - до Е, до n и до В. Защо първото лице се спира до точката С? Нали този пѫть трѣбва да се изходи? Кои са причинитѣ, дѣто това лице се спира при С? Може да кажемъ: “Туй дѣте има хилаво тѣло, значи то не може да издържа на външнитѣ условия и затова умира рано.” Другото дѣте умира на 20 години. Значи неговото тѣло е по-здраво. Слѣдователно само ония тѣла сѫ здраво съградени, които извървяватъ този цѣлия цикъль АВ или въ триѫгълника пѫтя АВС.  

 

Тогава това сѫ съотношения между линиитѣ въ триѫгълника. АВ прѣдставлява външнитѣ условия, а АС това е почвата или условията, при които този животъ се проявява. Философски погледнато, какви причини може да има въ дадения случай, че това дѣте е умрѣло на 10 години? Три причини може да има: първата причина може да бѫдатъ бащата и майката; втората причина - обществото и третата причина - само дѣтето е скѫсило живота си. Причината може да се опрѣдѣли и по закона на математическитѣ вѣроятности. Да обясня сѫщото по другъ начинъ. Вие хвърляте единъ камъкъ. Той се издига до извѣстна височина и се спира при F. Значи вие съ малка сила сте го хвърлили. Слѣдующия пѫтъ хвърляте камъка по-силно - достига до Е. Послѣ - до М, до О, а като достигне до В, то ще бѫде най-голѣмата сила, съ която сте хвърлили този камъкъ. Слѣдователно ще знаете - АВС това е правилниятъ цикълъ на движението.  

 

 

l697_f3.jpg

 

И тъй, като схема ще знаете: триѫгълникътъ е пѫтя, по който човѣкъ се качва. АВ е младостьта, точката С е, която служи за врѫзка съ Невидимия свѣтъ, тя не се вижда. И А, като начална, е невидима, а другитѣ се виждатъ. Когато движението стигне до С, пѫтьтъ продължава нататъкъ и се образува другата половина на триѫгълника - СВ1А. Получаваме ромба АВСВ1. Какво значи ромбъ, питахте ли? (-Играчка, пумпалъ, фърфълакъ.) Значи движение. Въ този ромбъ ние виждаме само едната страна - единия триѫгълникъ, а другата половина АВ1С не виждаме.  

 

Ако на вашата рѫка има астрологически бѣлѣгъ, че слѣдъ десеть години ще заминете за другия свѣтъ, питамъ, ако вие знаете това, можете ли да продължите живота си? (Може, но ако е дѣте, нѣма да може.) Но има и разумни дѣца. Но ние ще приложимъ закона иначе. До тукъ бѣше за вашия физически животъ. Но прѣдставете си друго. Вие постѫпвате въ една окултна школа. Най-първо вие сте въ точката А, нищо не знаете. Дойдете до точката F - това е първата година. До тукъ дойдете и си излѣзете, колко ще знаете? Изминали сте пѫтя АК, достигнали сте до F. Другъ ученикъ продължава пѫтя си и прѣзъ втората година стига до L и точката Е и си отива, напуща училището. Е, кой тогава ще бѫде истинския ученикъ? Който завърши цѣлия цикълъ. Ето ви единъ новъ начинъ на разсѫждение, съ който вие още не сте запознати. Запримѣръ вие говорите за триѫгълници, но не знаете тази идея, която триѫгълникътъ крие въ себе си. И колко още идеи има скрити въ триѫгълника.  

 

Сега това ви навеждамъ, за да имате постоянство, като почнете нѣщо, да го изкарате до край. А сега мнозина отъ васъ нѣмате постоянство. Запримѣръ забѣлѣзвамъ, че не всички си пишете темитѣ. А ония, които ги пишатъ, пишатъ ги като останатъ 5 минути, тогава почватъ да мислятъ какво да пишатъ. Но това е криво разсѫждение. Прѣзъ цѣлата недѣля* ти можешъ да мислишъ върху темата си, да стане тя добрѣ позната въ съзнанието ти. Ти можешъ да вършишъ каквато и да е работа и пакъ да помислишъ за темата си. После, нѣма ли да намѣрите 5 минути всѣки день празно врѣме да помислите за темата си? 5 х 6 = 30. 30 минути ако мислите прѣзъ седмицата, достатъчно е. А вие колко мислите върху една тема? Трѣбва да знаете, че всичкитѣ теми, които се развиватъ тукъ, сѫ за усилване на вашия характеръ. И когато човѣкъ развива извѣстни мисли въ свѣта, той едноврѣменно съ своята мисъль спомага на всички хора. Не мислете, че съ вашата мисъль не спомагате на човѣчеството. Едно отъ двѣтѣ, вие или спомагате или спъвате цѣлото човѣчество. Защото вие не сте сами, вие имате връзка съ цѣлото човѣчество. И ако искате да бѫдете учени хора, вие трѣбва да мислите и не трѣбва никога да казвате: “Азъ нѣмамъ врѣме.”  

 

Послѣ въ посѣщението ви въ класа трѣбва да бѫдете много редовни. Веднажъ човѣкъ постѫпи ли въ единъ окултенъ класъ, той трѣбва да бѫде много редовенъ. Защото по това се познава дали имате характеръ. Ще помните едно: като дадешъ едно обѣщание, ти си задълженъ вече и нищо не може да те извини. Небето не обича залъгалки. Никой не те свързва, но за себе си, дадешъ ли едно обѣщание, нищо не те извинява. Ще изпълнявате обѣщанията си. И ако вие пропуснете каквато и да е тема и не я напишете или си кажете: “Може и да не ида въ класъ,” вие скоро ще платите съ живота си за това. Та затова се изисква въ всичко да бѫдете абсолютно редовни. И живата природа обича голѣма редовность. И ако спазвате тази редовность, вие ще забѣлѣжите, че ще настане една промѣна въ живота ви. Азъ бихъ желалъ всички да рѣшите въ себе си да бѫдете редовни и изправни.  

 

Сега мнозина отъ васъ мислятъ, че свободата на човѣка седи въ това, човѣкъ да мисли каквото иска. Не, свободата на човѣка седи въ това да мислишъ това, за което не искашъ. А кое нѣщо човѣкъ не иска? Запримѣръ да ядешъ една хубава, топла баница, туй кой не го желае? Въ този случай въ какво седи волята? -Да не ядешъ баницата. Повикай другъ нѣкой отъ улицата и го покани да яде баницата прѣдъ тебе, а ти само да гледашъ. Това е воля - да направишъ това, което не искашъ. Въ това седи свободата. А има и други такива случаи, когато баницата е приготвена за тебе, а другъ я изяжда, защото твоятъ стомахъ е разваленъ. Ти ще мислишъ съ мисъльта на онзи, който яде, и ще се радвашъ, че той яде.  

 

Сега въ науката има извѣстни положения, които трѣбва да изучавате. Запримѣръ вие още не сте се спрѣли като гръцкитѣ философи да се запитате вие като индивидъ какво прѣставлявате. Вие казвате: “Азъ съмъ.” Но кой си ти? Казвате: “Ама азъ мога да мисля.” Като можешъ да мислишъ, кажи какви задачи можешъ да рѣшавашъ? Или въ какво седи тази мисъль? “Ама азъ се самосъзнавамъ.” Много добрѣ, въ какво се самосъзнавашъ? Щомъ се самосъзнавашъ въ тѣлото си, азъ рекохъ: “Излѣзъ изъ тѣлото си малко да се поразговоримъ.” “Е, какъ тъй?” Че първото нѣщо, щомъ се самосъзнавашъ, трѣбва да излѣзашъ изъ тѣлото си навънъ и всѣкога трѣбва да си господарь на тѣлото си. Казвашъ: “Е, не мога да излѣза изъ тѣлото си навънъ.” Тогава ти си единъ затворникъ, ти мислишъ съ своите окови, не мислишъ като единъ свободенъ човѣкъ. Дотогава, докато човѣкъ е свързанъ съ своя личенъ животъ, докато той е свързанъ съ своя семеенъ животъ, съ обществения животъ и съ човѣшкия животъ, той е все ограниченъ. Тѣ сѫ 4 положения, които трѣбва да надраснете. И всички древни школи сѫ имали научни методи, т.е. редъ прѣпятствия, които тѣ трѣбвало да прѣвъзмогнатъ за усъвършенствуването на своя характеръ.  

 

Сега по триѫгълника. Когато човѣкъ умира младъ, три причини може да има: самата почва може да е причина - основата на триѫгълника АС. Въ втория случай обществото може да е причина - АВ, а въ третия случай самия индивидъ - КF. Значи, три различни положения може да има. Въсѫщность умътъ, сърдцето и волята на човѣка вървятъ заедно. Вие не можете никога да отдѣлите ума на човѣка или сърдцето му или волята му. Тѣ тритѣ сѫ недѣлими.  

 

Знайте друго: външната срѣда не може да бѫде по-силна отъ насъ. (-Какъ да си изяснимъ факта, че като дойдатъ извѣстни течения въ живота, едни издържатъ, а други не?) Причината е въ самия индивидъ. (-Трѣбва да приемемъ тогава, че външнитѣ условия сѫ едни и сѫщи за всички.) (-При хвърляне едно тѣло има пакъ три причини: съ каква сила се хвърля тѣлото, въздѣйствието на срѣдата, дали е въздухъ или вода, и земното притегляне.)  

 

За съпротивление може да се говори само на физическия свѣтъ. Съпротивленията въ умствения свѣтъ сѫ отъ другъ родъ, сѫщо и съпротивленията въ чувствения свѣтъ сѫ отъ друго естество. Запримѣръ какви съпротивления може да има въ умствения свѣтъ на човѣка или въ неговия чувственъ свѣтъ? (-Съпротивление въ умствения свѣтъ прѣдставлява кривото разбиране на нѣщата. Тъмнината.) Прѣдставете си, че вие се намирате въ единъ идеаленъ свѣтъ, както е било първоначално, тогава как се родиха противорѣчията между хората? Първоначално всички хора излезли при едни и сѫщи условия, а при това виждаме туй голѣмо различие, което днесъ сѫществува?  

 

Сега да обясня друго едно явление: човѣкъ, който обича храната, кѫде ще се спре? - Въ нѣкоя гостилница. Човѣкъ, който обича знанията, кѫде ще се спре? - Въ нѣкое училище. Който обича да се моли? - Въ нѣкоя църква ще се спре. Онзи, който обича хорцето, и т.н. Всѣки човѣкъ ще спре тамъ, дето той желае. Възможноститѣ за всѣки човѣкъ сѫ еднакви, но строежа на всѣки човѣкъ не е еднакъвъ, защото всеки единъ е задълженъ да строи самъ. И вследствие на това може да обяснимъ, че нѣкои индивиди сѫ използвали условията добре, а други - не сѫ.  

 

Сега вашиятъ умъ седи в едно заблуждение. То е следующето. Вие сега вземате предвидъ вашитѣ бащи и майки, вземате предвидъ и обществото. Но представете си, че едно време е нѣмало бащи и майки и общество, ти самъ си билъ и индивидъ, и баща, и майка, и общество. Тъй е било първоначално. Клетката сама се размножава, разделя се, значи общество е нѣмало тогава. (-Но, за да се появи човѣкъ, макаръ и като клетка, все е сѫществувала известна природа около него.) Слушайте, математчески трѣбва да разсѫждавате. Вие не можете да извадите една часть отъ своето цѣло. Вие математически можете да извадите и логически може да го делите, изваждате, да туряте дроби, но въ природата никога не можешъ да делишъ частьта отъ цѣлото. Математически вие може да делите дробите колкото искате, но въ природата такова деление нѣма. Цѣлото се проектира въ своите части. Туй цѣло държи частитѣ въ себе си. Всѣка часть е зависима отъ другитѣ. Ако вие сте една часть на едно цѣло, тогава ще кажете: “Условията сѫ такива.” Нѣма никакви ус ловия, това е идеята вътре въ васъ, която дѣйствува. И тогава въ духовния свѣтъ всѣка една частъ има условията на цѣлото въ себе си, може да се развива, а може да дойде и въ противоречие съ цѣлото, но въ края на краищата тази часть трѣбва да се примири съ цѣлото, тя не може да излезе извънъ цѣлото.  

 

Сега съврѣменнитѣ хора искатъ да излязатъ отъ цѣлото - тамъ е всичката борба. Но това е невъзможно. Всѣка часть си има известно отражение. И като рекохъ, че ние по умъ не се различаваме единъ отъ другъ, разбирамъ, че общия умъ, който действува въ насъ, е единъ и сѫщъ. Но умътъ на цѣлото не може да се побере въ своята часть. Въ висшата окултна математика частьта може да бѫде равна на цѣлото, но частьта не може да стане по-голѣма отъ цѣлото, едно положение. А цѣлото може да стане по-голѣмо отъ частьта. Ето разликата, това сѫ двѣтѣ положения. Тукъ седи онази велика необходимость, която ограничава частитѣ и тѣ трѣбва да се подчиняватъ, то е единъ вѫтрѣшенъ законъ на битието.  

 

Та ние можемъ да бѫдемъ като цѣлото, но по-голѣми отъ цѣлото не можемъ да бѫдемъ. И слѣдователно, всѣки единъ трѣбва да се движи въ рамкитѣ на туй цѣло. Схванахте ли разликата сега? Вие нѣма да разсѫждавате съ ума на обществото и съ ума на съврѣменнитѣ хора, то е кривъ умъ. Кривъ, понеже той се е спрѣлъ въ извѣстенъ етапъ. Съврѣменното мислене не е мислене на цѣлокупното човѣчество, защото за да мислимъ право трѣбва да съберемъ всичкитѣ хора отъ създание мира и всичкитѣ, които за въ бѫдеще ще дойдатъ - това е цѣлото. А сега имаме една малка часть, наречена общество, но туй не е цѣлото. Теософитѣ прѣдполагатъ, че има 60 милиарда човѣшки души, които образуватъ цѣлото. А сега на земята има единъ и половина милиардъ, да допуснемъ, че сѫ два милиарда, а тогава не допускате ли, че въ другия свѣтъ тѣ не съставятъ условие за развитие? Значи въ невидимия свѣтъ има повече души, а вие тѣхъ нѣмате прѣдъ видъ. И дисхармонията, която сега се забѣлѣзва, е само по отношение на нашия животъ, а не по отношение на този, цѣлокупния животъ. Мислите ли, че цѣлото, което е по-голѣмо отъ частьта си, ще позволи на своята часть да си играе съ него? То е немислимо. Най-първо хората мислятъ, че знаятъ много, че сѫ всесилни и въ младитѣ си години всички ставатъ безвѣрници, понеже уповаватъ на своята сила. Като минатъ 45-50 години ставатъ набожни, а къмъ 80-та година всички се прѣдаватъ и вѣрватъ въ Невидимия свѣтъ. Това е една слабость на човѣшкия умъ.  

 

(-Всички души едноврѣменно ли сѫ създадени?) Не, тѣ сѫ излѣзли при разни условия. (-Тогава различието е напълно обяснимо.) Всички души сѫ излѣзли въ битието въ единъ опрѣдѣленъ цикълъ послѣдователно. Възможно ли е човѣкъ да се роди по всѣко врѣме? Има дати, дѣто е невъзможно да се роди човѣкъ. За всѣко раждане си има точно опрѣдѣлени математически дати. Астрологически е доказано това. Сега астролозитѣ взематъ под внимание само планетитѣ, а при това всичкитѣ звѣзди, които сѫществуватъ, упражняватъ голѣмо влияние. Слѣдователно разнообразието седи въ това, коя звѣзда кому какъ влияе. И дѣто се различаватъ хората, то е по причина на тия звѣзди, а тѣ сѫ безброй, и отъ тамъ сѫществува туй разнообразие между хората.  

 

Сега това е едно упражнение за ума ви, да се хвърли една по-свѣжа мисъль, да знаете, че всичко въ свѣта не е атавистически или както турцитѣ вѣрватъ, фатализъмъ, т.е. че всичко е опрѣдѣлено. Нѣщата дѣйствително сѫ точно опрѣдѣлени, но въ туй опрѣдѣление на живата природа сѫществува една абсолютна справедливость и свобода. Т.е. ти, като излѣзешъ въ пѫтя на живота си, не трѣбва да закъснѣвашъ! Закъснѣешъ ли веднажъ, мѫчно можешъ да намѣришъ пѫтя на своята срѣда. Ти вече излизашъ вънъ отъ тази струя и трѣбва дълго врѣме да чакашъ докато те турятъ нѣкѫдѣ. Тамъ е всичката опасность, затова ти трѣбва да пазишъ своя пѫть и да се не отклонявашъ. А човѣкъ може да загуби пѫтя си по причина на едно мимолѣтно желание само, но туй желание е въ сила да те изкара изъ пѫтя, а веднажъ излѣзналъ изъ пѫтя, течението си върви, а ти самъ съ силата си не можешъ да влѣзешъ на друго мѣсто, освенъ ако те турятъ.  

 

Та всички трѣбва да бѫдете много внимателни. Нѣкой пѫть вие излизате изъ вашия пѫть и казвате: “Послѣ пакъ ще влѣзна.” Но не можешъ да влѣзешъ тъй както и да е. Сега вие можете да мислите, че такава е сѫдбата, но за да те сѫдять, кой е причината? Ти като извършишъ едно прѣстѫпление ще те сѫдятъ. И можемъ да кажемъ 50% човѣкъ самъ си е причина дѣто го сѫдятъ.  

 

Сега ще турите въ ума си да развиете тази черта въ себе си: да учите правилно, да мислите правилно. Всички трѣбва да имате въ основата си правилна мисъль. Ако тази мисъль е въ пѫтя, по който вървите и не ви отклонява, тя е правилна, дръжте я. Ако тази мисъль ви отклонява не я приемайте, отхвърлете я. Всѣка мисъль, която ще ви помогне въ пѫтя, по който вървите, дайте й ходъ. А всѣка мисъль, която може да ви спре или отклони, на тази мисъль не давайте мѣсто, тя не е ваша мисъль, тя е чужда. Сѫщото е и за желанията.  

 

Защо много хора болѣдуватъ? Какъ схващате това? Кои сѫ причинитѣ за явяването на толкова много болести? (Че човѣкъ влиза въ извѣстна срѣда, която не е за него.) Правъ сте, до извѣстна степень е така. Всички съгласни ли сте? Но азъ ще ви дамъ единъ другъ примѣръ: баща и майка искатъ много да иматъ дѣте, създаватъ условие за него, гледатъ го много добрѣ, треперятъ надъ него, а при това слѣдъ 4-5 години дѣтето умира. Коя е причината? Три възможности има: първото прѣдположение е, че малка е любовьта въ дома. Ако пъкъ дѣтето се ражда глупаво, че не може да се учи - малка е мѫдростьта въ дома; ако дѣтето се ражда хилаво, че не е свободно въ живота си - истината е малка. Тъй седи въпросътъ. Втората причина, това е ако въ обществото нѣма любовь, мѫдрость и истина. И третата причина може да бѫде самия индивидъ. Любовьта е сила въ природата, безъ нея се явяватъ болести.  

 

Може да направите слѣдующия опитъ: най-здравиятъ отъ васъ да излиза всѣка вечерь една седмица наредъ при залѣзъ слънце и да каже: “Азъ ще се разболѣя.” Другъ пъкъ, който е малко боленъ, да става рано, когато слънцето изгрѣва и да казва: “Азъ ще оздравѣя, азъ ще бѫда здравъ.” И слѣдъ една седмица ще видите какъ ще ви подѣйствуватъ тия сили сутринь и вечерь.  

 

Сега външнитѣ промѣни въ живота васъ често ви спѫватъ. Азъ забелѣзвамъ щомъ нѣкои срѣщнатъ прѣпятствие въ живота, искатъ или да излѣзатъ отъ тази срѣда, или да умратъ. Младиятъ, гледашъ го, не иска да живѣе или иска да измѣни срѣдата. Но тази срѣда може да я измѣните само по единъ разуменъ начинъ. Сѫщо и за нѣкои нѣща можете да желаете умирането. Има едно разумно умиране, а не да умирате глупаво, безъ да знаете защо умирате. По-жалко нѣщо нѣма отъ това. Нѣкой казва: “Искамъ да умра.” Защо? -“Дотегна ми живота.” То е глупаво умиране. Другъ пъкъ казва: “Искамъ да умра.” Защо? “Искамъ да уча музиката, пъкъ на земята нѣма условия, горѣ ще ида.” Рекохъ, тогава върви поскоро. Или пъкъ казва: “Искамъ да уча доброто, пъкъ понеже тукъ нѣма условия за доброто, искамъ да замина за другия свѣтъ.” -Хубаво, но ще дадешъ едно прошение тамъ. И ако въ туй училище, въ което искашъ да постѫпишъ, има вакантни мѣста, ще идешъ. А ако нѣма мѣсто, ще чакашъ година, двѣ, петь, десеть и като те приематъ, нито минута не се бави. Но не да умирате прѣждѣвременно и да подсмърчате нѣкѫдѣ, а да нѣмате мѣсто никѫде - нѣма по-ужасно нѣщо отъ това. Тогава желайте да умрете!  

 

Вие ходили ли сте въ онзи свѣтъ да видите какво е тамъ безъ тѣло, ако не ви е дошло врѣмето? Затова туй училище е необходимо за васъ. Пъкъ ако тукъ не си пишете темитѣ, какъ ще ги пишете горѣ? Ако тукъ сте нередовни, като идете въ другия свѣтъ, че тамъ вашитѣ работи съвсѣмъ ще се забъркатъ. Ако тукъ сте мързеливъ и там ще бѫдете мързеливъ. Сѫщите качества, които човѣкъ има тукъ и тамъ ще ги има. А тукъ човѣкъ по-скоро се поправя. Смъртьта не измѣня човѣка, тя само го ограничава, но у него потенциално всичко остава. Тамъ човѣкъ нѣма стомахъ, но желанието у него да яде и пие остава. Желанията седятъ, но органитѣ ги нѣма. И тамъ искатъ да го научатъ, че не трѣбва да пие, понеже нѣма органъ. И тамъ е лошото, че онѣзи хора, които умиратъ съ много желания и като нѣматъ органи, влизатъ въ други хора и усилватъ у тѣхъ желанието за пиене повече. И така се правятъ много прѣстѫпления. Затуй щомъ ти се пие нѣкой пѫть много винце, не пий, защото туй прѣсилено желание не е твое. Ще му кажешъ: “Ти и безъ винце можешъ.”  

 

Сега на мисъльта. Всички трѣбва да се стремите да усвоите този правиленъ равностраненъ триѫгълникъ. Всѣки трѣбва да си тури за идея да стане единъ равностраненъ триѫгълникъ и да владѣе всичкитѣ линии на този триѫгълникъ - външни и вѫтрѣшни; и почвата, и условията, вие сами на себе си да бѫдете господари. Да разбирате перпендикуляритѣ, три вида перпендикуляри има, могатъ да се спуснатъ въ единъ триѫгълникъ. А вие трѣбва да можете да владѣете тия три вида перпендикуляри. Сега разгледахме само перпендикуляритѣ, спуснати къмъ почвата. А има още два вида перпендикуляри. Въ друга лекция ще се спремъ още да видимъ какво значи перпендикуляръ. (-Най-кѫсото разстояние между точка и права.) Нали перпендикуляръ това е една проява въ живота. Силови прояви сѫ тѣ, понеже всичкитѣ сили се движатъ по права линия. Тѣ образуватъ перпендикуляръ или най-кѫсото разстояние на движението, а това е пѫть на силитѣ въ живота.  

 

Размишление.  

 

Любовьта ражда доброто.  

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.  

 

IV година  

4 школна лекция на I младежки Окултенъ Класъ  

9. XI. 1924 год.  

Недѣля 7 часа вечерьта,  

София  

 

-----------------------------------------

*недѣля - (рус.) седмица

 

 

 

------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА

 

Чертежъ I. Видове условия на животъ въ триѫгълника.
Причини за ранната смърть.
Чертежъ II. Триѫгълникътъ се прѣвръща на ромбъ, за
да завърши своето движение.
Кой е истинския ученикъ споредъ триѫгълника?
Да пишемъ ли темитѣ си?
Редовность и постоянство като методъ за усилване на характера.
Въ какво седи свободата на човѣка?
Въ що седи самосъзнаването?
Четиритѣ условия, при които човѣкъ е ограниченъ
Външната срѣда не може да бѫде по-силна отъ насъ!
Човѣкъ се спира тамъ, дѣто той желае.
Отношение между частитѣ и цѣлото.
Душитѣ едноврѣменно ли сѫ създадени?
Може ли човѣкъ да се роди на всѣко врѣме?
Ученикътъ не трѣбва да закѫснява.
Правилна мисъль и правилно учение.
Двата опита.
Има едно разумно умиране.
Преждеврѣменно умиране.
Условията на триѫгълника, приложени къмъ живота.
Видове перпендикуляри.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Условия лежащи въ

триѫгълника.

 

  „Любовьта ражда доброто.“

 

  —Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

Размишление.

 

 

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Първата отличителна чърта на мисъльта“.

 

l697_f1.jpg

 

  За слѣдния пѫть тема № 3: „Основнитѣ мисли на първата лекция отъ тази година“. Всѣки ще извади отъ лекцията тия основни мисли, които намира за важни. Да излѣзе нѣкой отъ васъ да начъртае на черната дъска единъ равностраненъ триѫгълникъ, по всичкитѣ правила на чъртането.

 

  Какъ мислите, този триѫгълникъ АВС може ли да означава движението на човѣка, или пѫтя, по който той върви? Раздѣлете страната АВ на петь равни части и отъ всѣка точка на дѣлението спуснете петь перпендикуляра къмъ основата АС, а именно: FK, EL, МN, ОР и BD. Тия линии иматъ ли извѣстно отношение въ своята дължина? (Всѣка линия е по-малка отъ друга). Дѣ сѫ най-добритѣ условия за животъ? Допуснете сега, че тия линии прѣдставляватъ живи сѫщества. Линията KF е едно малко сѫщество, което се ражда при точка К и умира при точка F. То живѣе само 20 години. Другото сѫщество се ражда при точка L и умира при точка Е. Значи, то живѣе само 40 години. Третото се ражда при N, а умира при точка М на 60 години. Четвъртото се ражда при точка Р, а умира при точка О на 80 години. Послѣдното се ражда при точка Д, а умира при В на 100 години. Да кажемъ, че 100 тѣ години сѫ крайниятъ прѣдѣлъ на живота. Какво ще стане съ това живо сѫщество, ако живѣе повече? То ще започне да слиза по другата линия АС, като изминава пѫтя ОР, Или можемъ да вземемъ. че това живо сѫщество се ражда въ точка А, въ точка В достига най-високото положение на своя правиленъ животъ, а въ точка С достига до 100 години — крайния прѣдѣлъ на живота. Питамъ ви, обаче, защо това живо сѫщество умира на 20 години?

 

  Прѣдставете си сега друго разсѫждение. Имате линията АВ, раздѣлена на петь части. Едно лице тръгва отъ точка А, достига до точка F и тамъ спира, Друго лице тръгва отъ точка А и спира до точка Е. Трето лице тръгва отъ точка А и спира до точка М. Четвърто лице тръгва отъ точка А и спира до точка О. Пето лице тръгва отъ точка А и спира до точка В и т. н. Питамъ: защо тия лица се спрѣха, първото отъ тѣхъ до точка F, второто до точка Е, третото до точка М и т.н.? Нали трѣбва да се измине пѫтьтъ АВ? Кои сѫ причинитѣ затова? Ние можемъ да кажемъ, че първото лице е дѣте съ хилаво тѣло, което, като не може да издържа на външнитѣ условия, умира рано. Другото лице има по-здраво тѣло, затова умира по-късно. Слѣдователно, само ония тѣла сѫ здраво съградени, които могатъ да извървятъ цѣлия пѫть АВ или пѫтя АВС въ триѫгълника. Това сѫ съотношения между линиитѣ въ триѫгълника. Линията АВ прѣдставлява външнитѣ условия, АС — почвата или условията, при които животътъ се проявява. Философски погледнато, какви причини може да има въ дадения случай, че първото лице е умрѣло на 20 години? — Три причини може да има: първата причина може да се крие въ бащата и майката; втората — въ обществото, а третата причина въ самото дѣте. То само е скѫсало нишката на живота си. Причината може да се опрѣдѣли още и по закона на математическитѣ вѣроятности. Ще обясня сѫщото нѣщо по другъ начинъ. Вие хвърляте единъ камъкъ. Той се издига до извѣстна височина и спира до точка F. Значи, вие сте го хвърлили съ малка сила. Слѣдниятъ пѫть хвърляте камъка по-силно, и той достига до точка Е. Послѣ до точкитѣ М, О и т. н. и като достигне до точка В, това ще бѫде най-голѣмата сила, съ която сте хвърлили този камъкъ нагорѣ. Слѣдователно, ще знаете, че пѫтьтъ АВС е правилниятъ цикълъ на движението.

 

l697_f3.jpg

 

  И тъй, като схема на всичко досега казано, ще знаете, че триѫгълникътъ е пѫтьтъ, по който човѣкъ се качва. Линията АВ прѣдставлява пѫтя на младостьта; точката С служи за връзка съ духовния свѣтъ, тя не се вижда. И точка А, като начална, е невидима, виждатъ се само другитѣ точки. Когато движението стигне до точка С, пѫтьтъ продължава нататъкъ и се образува другата половина на триѫгълника СВ1А. По този начинъ получаваме ромба АВСВ1. Какво значи думата ромбъ, провѣрихте ли? (— Играчка, пумпалъ, фарфалакъ). Значи, той изразява движение. Въ този ромбъ ние виждаме само едната му страна, единия триѫгълникъ, а другата му страна, другия триѫгълникъ АВ1С не се вижда.

 

  Ако на рѫката ви има астрологически бѣлѣгъ, че слѣдъ десеть години ще заминете за другия свѣтъ, и ако вие знаете това, питамъ ви: ще можете ли да продължите живота си? (— Ще можемъ, но ако е нѣкое дѣте, нѣма да може). Но има и разумни дѣца. Сега ние ще приложимъ закона другояче. Дотукъ въпросътъ се отнасяше до вашия физически животъ. Прѣдставете си сега другото положение. Вие постѫпвате въ една окултна школа. Най-първо вие сте въ точката А, нищо не знаете. Въ края на първата година дойдете до точка F и си излѣзете. Колко ще знаете? Изминали сте пѫтя АF. Другъ ученикъ продължава пѫтя си и въ края на втората година стига до точка Е, трети ученикъ стига до точка М, четвърти до точка О и напущатъ училището. Питамъ: кой ще бѫде истинскиятъ ученикъ отъ всички тия ученици? — Който завърши цѣлия цикълъ. Ето единъ новъ начинъ на разсѫждение, съ който вие още не сте запознати. Запримѣръ, вие говорите за триѫгълници, но не знаете идеята, която триѫгълникътъ крие въ себе си. И колко идеи има още скрити въ триѫгълника!

 

  Азъ ви навеждамъ сега на тия мисли, за да имате постоянство, като почнете нѣщо, да го изкарате докрай. Сега мнозина отъ васъ нѣматъ това постоянство. Запримѣръ, забѣлѣзвамъ, че всички не си пишете темитѣ. Ония пъкъ, които пишатъ темитѣ си, започватъ да ги пишатъ петь минути прѣди да дойдатъ въ класъ. Тогава мислятъ, какво да пишатъ. Това е криво разсѫждение. Ти можешъ да мислишъ върху темата си прѣзъ цѣлата недѣля, за да стане ясна въ съзнанието ти. Ти можешъ да вършишъ, каквато и да е работа, и пакъ да мислишъ за темата си. Не можете ли да отдѣлите петь минути свободно врѣме прѣзъ деня да помислите върху темата си? Всѣки день по петь минути, това съ 30 минути за шесть деня. Толкова ви е достатъчно. Колко минути мислите вие върху една тема? Трѣбва да знаете, че всичкитѣ теми, които се развиватъ тукъ, съ за усилване на вашия характеръ. И когато човѣкъ развива извѣстни мисли въ свѣта, едноврѣменно съ своята мисъль той спомага въ мисъльта и на всички хора. Не мислете, че съ вашата мисъль не помагате на човѣчеството. Защото вие не сте сами въ свѣта, но имате връзка съ цѣлото човѣчество. И ако искате да бѫдете учени хора, трѣбва да мислите! Никога не трѣбва да казвате: азъ нѣмамъ врѣме. Послѣ, които отъ васъ посѣщаватъ класа, трѣбва да бѫдатъ много редовни. Човѣкъ постѫпи ли веднъжъ въ единъ окултенъ класъ, той трѣбва да бѫде много редовенъ. По това се познава, дали имате характеръ. Ще помните слѣдното: като дадешъ веднъжъ обѣщание, ти си задълженъ вече да го изпълнишъ, нищо не може да те извини. Небето не обича залъгалки. Никой не те свързва, но дадешъ ли обѣщание за себе си, нищо вече не може да те извини. Ще изпълнявате обѣщанията си! Ако вие съзнателно пропуснете да напишете каквато и да е тема, или си кажете, че можете и да не отидете въ класъ, вие скоро ще платите съ живота си. Затова отъ всички ви се изисква да бѫдете абсолютно редовни. И живата природа изисква голѣма редовность. Ако спазвате тази редовность, вие ще забѣлѣжите, че ще настане една промѣна въ живота ви. Азъ бихъ желалъ всички да рѣшите въ себе си да бѫдете редовни и изправни.

 

  Сега, мнозина отъ васъ мислятъ, че свободата на човѣка седи въ това, да мисли каквото си иска. Не, свободата на човѣка седи въ туй, да мисли по това, за което не иска. А кое нѣщо човѣкъ не иска? Запримѣръ, като гледашъ една топла, хубава баница, да не я пожелаешъ. Въ какво седи волята? — Да не ядешъ баницата. Повикай другъ нѣкой отъ улицата и го покани да яде баницата прѣдъ тебе, а ти само гледай. Това е воля! Това значи да направишъ туй, което не искашъ. Въ това седи и свободата на човѣка. Има случаи пъкъ, когато баницата е приготвена за тебе, а другъ я изяжда, защото твоятъ стомахъ е разваленъ. Въ този случай ти ще живѣешъ съ мисъльта на онзи, който яде. Ти само ще го гледашъ и ще се радвашъ, че той яде.

 

  Въ науката има извѣстни положения, които трѣбва да изучавате. Запримѣръ, вие още не сте се спрѣли, като гръцкитѣ философи, да се запитате, какво прѣдставлявате като индивидъ. Вие казвате: „Азъ съмъ“. Кой си ти? Казвате: „Ама азъ мога да мисля“. Като можешъ да мислишъ, кажи, какви задачи можешъ да рѣшавашъ? Или кажи, въ какво седи тази мисъль? „Ама азъ се самосъзнавамъ“. Много добрѣ, въ какво се самосъзнавашъ? Щомъ се самосъзнавашъ въ тѣлото си, азъ казвамъ: излѣзъ изъ тѣлото си да се поразговоримъ малко! „Какъ тъй?“ Първото нѣщо за единъ човѣкъ, който се самосъзнава, е да излѣзе изъ тѣлото си навънъ, и при това всѣкога да бѫде господарь на тѣлото си. Казвашъ: „Не мога да излѣза изъ тѣлото си навънъ“. — Тогава ти си затворникъ, ти мислишъ съ своитѣ окови, а не мислишъ като свободенъ човѣкъ. Дотогава, докато човѣкъ е свързанъ съ своя личенъ животъ, или, докато той е свързанъ съ своя сѣмеенъ животъ, или съ обществения животъ, или съ човѣшкия животъ, той е все ограниченъ. Това сѫ четири положения, които трѣбва да надраснете. И всички школи на древностьта сѫ имали научни методи за прѣвъзмогване на редъ препятствия, чрѣзъ които тѣ трѣбвало да усъвършенствуватъ своя характеръ.

 

  Сега, да се върнемъ къмъ триѫгълника. Когато човѣкъ умира младъ, затова може да има три причини. Първата причина може да бѫде самата почва — основата на триѫгълника — АС. Втората причина може да бѫде обществото — АВ, а третата причина може да бѫде самиятъ индивидъ — КF. Тия три различни положения въ човѣка могатъ да бѫдатъ въ сѫщность умътъ, сърцето и волята му, които трѣбва да вървятъ винаги заедно. Вие никога не можете да раздѣлите у човѣка ума, сърцето и волята му. Тѣ сѫ недѣлими.

 

  Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: никога външната срѣда не може да бѫде по-силна отъ насъ. (Какъ да си изяснимъ факта, че като дойдатъ извѣстни течения въ живота, едни издържатъ на тѣхъ, а други не издържатъ?) — Причината е въ самия индивидъ. (Тогава трѣбва да приемемъ, че външнитѣ условия сѫ еднакви за всички. При хвърляне на едно тѣло сѫщо тъй има три причини: съ каква сила се хвърля тѣлото, въздѣйствието на срѣдата — дали е въздухъ или вода, и земното притегляне).

 

  Когато говорите за съпротивления, трѣбва да знаете, че тѣ сѫществуватъ само въ физическия свѣтъ. Съпротивленията въ умствения свѣтъ сѫ отъ другъ родъ; съпротивленията въ чувствения свѣтъ сѫщо тъй сѫ отъ друго естество. Запримѣръ, какви съпротивления може да има въ умствения, или въ чувствения свѣтъ на човѣка? (— Съпротивление въ умствения свѣтъ прѣдставлява тъмнината, кривото разбиране на нѣщата). Прѣдставете си, че вие се намирате въ единъ идеаленъ свѣтъ, както е било първоначално. Питамъ ви тогава: какъ могатъ да се родятъ противорѣчия между хора, които живѣятъ въ единъ такъвъ свѣтъ? Ние знаемъ, че първоначално всички хора сѫ излѣзли отъ едни и сѫщи условия, а днесъ виждаме да сѫществува между тѣхъ такова голѣмо различие!

 

  Ще ви обясня друго едно явление. Питамъ ви: дѣ ще се спре човѣкъ, който обича да яде? — Въ нѣкоя гостилница. Дѣ ще се спре човѣкъ, който обича знанието? — Въ нѣкое училище. Дѣ ще се спре човѣкъ, който обича да се моли? — Въ нѣкоя църква. Ами дѣ ще се спре онзи, който обича хорцето? — На хорището, дѣто хорото се върти. Всѣки човѣкъ ще спре тамъ, дѣто неговото вѫтрѣшно желание го води. Възможноститѣ за всѣки човѣкъ сѫ еднакви, но строежътъ въ всѣки човѣкъ не е еднакъвъ, защото всѣки е задълженъ самъ да строи. И вслѣдствие на това ние казваме, че едни индивиди сѫ използували условията на живота добрѣ, а други не сѫ ги използували, както трѣбва.

 

  Сега, вашиятъ умъ се намира въ слѣдното заблуждение: вие взимате прѣдъ видъ вашитѣ бащи и майки, а отъ друга страна — обществото — и казвате, че тѣ сѫ причина за вашия успѣхъ или неуспѣхъ. Добрѣ, прѣдставете си, че вие живѣете въ врѣме, когато нѣма бащи и майки, нито общества, както е било първоначално, и живѣете самъ и като индивидъ, и като майка, и като баща, и като общество. Тъй живѣе клѣтката и днесъ, тя сама се размножава, сама се дѣли. (— Да, но за да се яви човѣкъ, макаръ и като клѣтка, все е сѫществувала нѣкаква природа около него). Не, вие трѣбва да разсѫждавате математически. Частьта не може да се извади отъ своето цѣло. Вие математически и логически може да я дѣлите, да я изваждате, да туряте дроби, но въ природата никога не можешъ да дѣлишъ частьта отъ цѣлото. Математически вие може да дѣлите дробитѣ, колкото искате, но въ природата такова дѣление нѣма. Цѣлото се проектира въ своитѣ части. Тукъ цѣлото съдържа частитѣ въ себе си. Всѣка часть е зависима отъ другитѣ. Ако вие сте часть отъ едно цѣло, тогава ще кажете: условията съ такива. Нѣма никакви условия. Това, което дѣйствува въ васъ е самата идея, т. е. цѣлото. И тогава, въ духовния свѣтъ всѣка часть има условията на цѣлото въ себе си, т. е. тя може да се развива сама, а може да дойде и въ противорѣчие съ цѣлото. Въ края на краищата частьта трѣбва да се примири съ цѣлото, тя не може да излѣзе извънъ него.

 

  И сега, всичката борба на съврѣменното общество седи въ това, че хората искатъ да излѣзатъ отъ цѣлото. Това, обаче, е невъзможно. Всѣка часть има извѣстно отражение. И като казвамъ, че ние по умъ се различаваме единъ отъ другъ, разбирамъ, че общиятъ умъ, който дѣйствува въ насъ, е единъ и сѫщъ. Но умътъ на цѣлото не може да се побере въ своята часть. Въ висшата окултна математика частьта може да бѫде равна на цѣлото, но не може да стане по-голѣма отъ цѣлото. Това е едно положение. Цѣлото пъкъ може да бѫде по-голѣмо отъ частьта. Това е второто положение. Ето дѣ е разликата. Тукъ се крие великата необходимость, която ограничава частитѣ, и тѣ трѣбва да се подчиняватъ. Това е единъ вѫтрѣшенъ законъ на битието. Тъй че ние можемъ да бѫдемъ като цѣлото, но не можемъ да бѫдемъ по-голѣми отъ цѣлото. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се движи въ рамкитѣ на това цѣло. Схванахте ли сега разликата? Вие нѣма да разсѫждавате съ ума на обществото и съ ума на съврѣменнитѣ хора. Той е кривъ умъ, понеже се е спрѣлъ на извѣстна стадия въ своето развитие. Съврѣменното мислене е резултатъ на цѣлокупната човѣшка мисъль. Защото, за да мислимъ право, трѣбва да съберемъ всички хора отъ създанието на свѣта досега, както и ония, които ще дойдатъ за въ бѫдеще. Това е цѣлото. А сега ние имаме една малка часть, наречена общество, но тя не съставлява цѣлото. Теософитѣ прѣдполагатъ, че има около 60 милиарда човѣшки души, които образуватъ цѣлото. А за сега на земята има около единъ и половина милиардъ, или най-много два милиарда. Значи, въ невидимия свѣтъ има повече души, които вие не взимате прѣдъ видъ. И дисхармонията, която се забѣлѣзва сега е само по отношение на нашия животъ, но не и по отношение на цѣлокупния животъ. Мислите ли, че цѣлото, което е по-голѣмо отъ частьта, ще позволи на своята часть да си играе съ него? Немислимо е. Най-първо хората мислятъ, че знаятъ много, че сѫ всесилни и затова въ младинитѣ си ставатъ безвѣрници, повече уповаватъ на своята сила. Като минатъ 45 — 50 години, ставатъ набожни, а къмъ 80-та година всички се прѣдаватъ на Бога и вѣрватъ въ невидимия свѣтъ. Това е една слабость на човѣшкия умъ. (Всички души едноврѣменно ли сѫ създадени?) — Не, тѣ сѫ излѣзли при разни условия. (Тогава различието е напълно обяснимо). Всички сѫ влѣзли въ битието въ единъ опрѣдѣленъ цикълъ, но послѣдователно. (Възможно ли е човѣкъ да се роди по всѣко врѣме?) — Има дати, въ които е невъзможно да се роди човѣкъ. За всѣко раждане има точно опрѣдѣлени математически дати. Това е доказано астрологически.

 

  Астролозитѣ взиматъ подъ внимание само планетитѣ, а при това всички звѣзди, които сѫществуватъ, указватъ голѣмо влияние върху човѣка. Слѣдователно, разнообразието седи въ това, какво влияние указва всѣка звѣзда. И това, че хората се различаватъ, се дължи на звѣздитѣ, които сѫ безброй. Оттамъ сѫществува и разнообразието между хората. Това е едно упражнение за ума ви, съ което се хвърля една по-свѣжа мисъль, за да знаете, че всичко въ свѣта не е атавистически, или, както турцитѣ вѣрватъ, че всичко въ живота е фатализъмъ, т. е, че всичко е прѣдопрѣдѣлено. Дѣйствително, нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени, но въ това опрѣдѣление на живата природа сѫществува една абсолютна справедливость и свобода.

 

  То значи: като излѣзешъ въ пѫтя на живота си, не трѣбва да закъснѣвашъ! Закъснѣешъ ли веднъжъ, мѫчно можешъ да намѣришъ пѫтя на своята срѣда. Ти вече излизашъ вънъ отъ тая струя, и дълго врѣме трѣбва да чакашъ, докато те турятъ на твоето мѣсто. Тамъ е всичката опасность. Затова ти трѣбва да пазишъ своя пѫть и да не се отклонявашъ. Човѣкъ може да загуби пѫтя си по причина само на едно свое мимолѣтно желание. Такова желание е въ сила да те изкара изъ пѫтя ти. Веднъжъ излѣзълъ изъ пѫтя, течението си върви, а ти самъ, съ своята сила не можешъ да влѣзешъ на друго мѣсто, освѣнъ ако те турятъ. Ето защо, всички трѣбва да бѫдете много внимателни. Нѣкой пѫть вие излизате изъ пѫтя си и казвате: послѣ пакъ ще влѣза. Не, не можешъ да влѣзешъ, както и да е и когато и да е. Вие можете да мислите, че сѫдбата ви е такава, но коя е причината дѣто ви сѫдятъ? Ти като направишъ едно прѣстѫпление, ще те сѫдятъ, разбира се. И можемъ да кажемъ, че 50% човѣкъ си е самъ причина да го сѫдятъ.

 

  Сега ще турите въ ума си мисъльта да се учите правилно и да мислите правилно. Всички трѣбва да имате въ основата си правилна мисъль. Ако тази мисъль е въ пѫтя, по който вървите и не ви отклонява, тя е правилна, затова дръжте я въ ума си. Ако тази мисъль ви отклонява, тя не е правилна, не я приемайте въ ума си. Дайте ходъ на всѣка мисъль, която ще ви помогне въ пѫтя, по който вървите. Не давайте мѣсто на всѣка мисъль, която може да ви отклони отъ вашия пѫть. Тя е чужда, не е ваша мисъль. Сѫщото се отнася и до желанията ви.

 

  Защо много хора боледуватъ? Какъ схващате това? Кои сѫ причинитѣ за явяването на толкова много болести въ свѣта? — Причината за това е, че човѣкъ влиза въ извѣстна срѣда, която не е за него. Прави сте, до извѣстна степень е така. Всички съгласни ли сте? Азъ ще ви дамъ единъ примѣръ: нѣкои баща и майка много искатъ да иматъ дѣте. Създаватъ му добри условия. Като се роди, тѣ го гледатъ много добрѣ, треперятъ надъ него, но при всичко това, слѣдъ 4-5 години дѣтето умира. Коя е причината? — Три възможности има: първото прѣдположение е, че Любовьта въ този домъ е малка. Ако пъкъ дѣтето се ражда глупаво, че не може да се учи, Мѫдростьта въ този домъ е малка. Ако пъкъ дѣтето се ражда хилаво, че не е свободно въ живота си. Истината въ този домъ е малка. Тъй седи въпросътъ. Втората причина е, че обществото, въ което дѣтето живѣе, нѣма Любовь, Мѫдрость и Истина. И третата причина може да бѫде у самия индивидъ, Любовьта е сила въ природата, безъ нея се явяватъ болести.

 

  Може да направите слѣдния опитъ: нека най-здравиятъ, отъ васъ излиза всѣка вечерь, една седмица наредъ, при залѣзъ слънце и да си казва: азъ ще се разболѣя! Другъ пъкъ, който е малко боленъ, да става рано и да излиза вънъ, въ продължение на една седмица, когато слънцето изгрѣва и да казва: азъ ще оздравѣя, азъ ще бѫда здравъ! И слѣдъ една седмица провѣрете, какъ сѫ подѣйствували сутриннитѣ и вечернитѣ сили върху двата индивида.

 

  Сега, външнитѣ промѣни въ живота често ви спъватъ. Азъ забѣлѣзвамъ, щомъ нѣкои отъ васъ срещнатъ прѣпятствие въ живота си, тѣ искатъ или да излѣзатъ отъ тази срѣда, да я промѣнятъ, или да умратъ. Младиятъ не иска да живѣе, иска да измѣни срѣдата си. Но вие можете да измѣните тази срѣда само по единъ разуменъ начинъ. При нѣкои неуспѣхи пъкъ вие желаете смъртьта. Има една разумна смърть, а не тази глупава смърть, да не знаете защо умирате. Нѣма по-жалко нѣщо отъ това. Нѣкой казва: искамъ да умра? Защо? — Дотегна ми живота. Това е глупаво умиране. И другъ нѣкой казва: искамъ да умра! Защо?— Искамъ да уча музика, пъкъ нѣмамъ условия на земята, горѣ ще ида. Казвамъ му: тогава върви по-скоро! Трети нѣкой казва: искамъ да уча доброто, но понеже тукъ нѣма условия за него, искамъ да замина за другия свѣтъ. Хубаво, но ще дадешъ за това едно прошение. И ако има вакантни мѣста въ туй училище, въ което искашъ да постѫпишъ, ще идешъ; ако пъкъ нѣма вакантни мѣста, ще чакашъ година, двѣ, петь, десеть и като те приематъ, нито минута нѣма да се бавишъ. Но нѣма по-ужасно нѣщо отъ това да умрете прѣждеврѣменно и да чакате нѣкѫдѣ немили-недраги, защото нѣмало мѣсто за васъ. Има ли мѣсто, желайте да умрете! Нѣма ли мѣсто, не бързайте! Вие ходили ли сте въ онзи свѣтъ да видите, какво е да живѣете безъ тѣло, ако не сте приготвени за това? Училището на земята е необходимо за всинца ви днесъ.

 

  И тъй, ако вие не пишете темитѣ си тукъ, какъ ще ги пишете горѣ? Ако вие тукъ сте нередовни, като отидете въ другия свѣтъ, вашитѣ работи съвсѣмъ ще се объркатъ. Ако тукъ сте мързеливи, и тамъ ще бѫдете мързеливи. Каквито качества има човѣкъ тукъ, и тамъ ще има сѫщитѣ. Тукъ човѣкъ по-скоро се поправя. Смъртьта не измѣня човѣка, тя само го ограничава и всичко у него си остава потенциално. Тамъ човѣкъ нѣма стомахъ, но желанието за ядене и пиене остава. Желанията у него оставатъ, но органи нѣма. И тамъ ще го научатъ, че не трѣбва да пие, понеже нѣма органъ. Това е лошото, именно, че онѣзи хора, които умиратъ съ много желания, като нѣматъ органи, съ които да задоволяватъ желанията си, влизатъ въ други хора и усилватъ въ тѣхъ желанието за пиене. И така се създаватъ много прѣстѫпления въ свѣта. Затуй, щомъ нѣкой пѫть ти се пие винце, не пий, защото туй прѣсилено желание не е твое. Ще кажешъ на този твой приятель: ти можешъ и безъ винце.

 

  Да се върнемъ къмъ мисъльта си. Всички трѣбва да усвоите правилния равностраненъ триѫгълникъ. Всѣки трѣбва да тури въ ума си идеята да стане единъ равностраненъ триѫгълникъ и да владѣе всички линии на този триѫгълникъ. Вие трѣбва да бѫдете сами на себе си господари! Вие трѣбва да разбирате перпендикуляритѣ, които могатъ да се спуснатъ въ единъ триѫгълникъ, а тѣ сѫ всичко три вида; сѫщо тъй трѣбва да владѣете и тритѣ вида перпендикуляри. Сега ние разгледахме само перпендикуляритѣ, спуснати къмъ почвата, но има още два вида перпендикуляри. Въ друга лекция ще се спремъ да видимъ, какво значи перпендикуляръ. (Най-кѫсото разстояние между точка и права). Значи, перпендикулярътъ е една проява въ живота. Той е силова проява, понеже всички сили се движатъ по права линия. Тѣ образуватъ перпендикуляръ, или най-кѫсото разстояние на движението. Значи, перпендикулярътъ е пѫть на силитѣ въ живота.

 

Размишление.

 

  Любовьта ражда доброто.

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

4-та лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 9 / XI 1924 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×